GIFS 46 / Родителството: роля или функция?

                     

Махалока е сфера на атомно създаване на тъмнината Мая от която духът да бъде отразен тя е единственият път м/у духовното и материалното творение и се нарича Дасатидвара/вратата/ намра се в сърцето на човек.

Сваргалока манитна и електрична аура около този атоми се нарича Махашуня/Великият предел,вакум/.

Бхуварлока сфера на електрически качества в нея има само финна материя и е обикновен вакум

Oт нематериалните когитални точки/Б- и Б+/,се получават частиците на вакуума: Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. При взаимодействие на отрицателния Бегетрон /Б-/ с положителния Антибегетрон /Б+/ се получават двете възможни частици Вакуумон и Антивакуумон със занулени електричен заряд, спин и маса, които са частици магнитни диполи/торосоиди/При това положение остава да действа само магнитния двуполюсен /S и N/ заряд, което е възможност за Вакуумона и Антивакуумонът да осъществят по-нататъшна връзка чрез магнитните лоренцови сили. Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навръзват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../полимирните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура. Нишковдната вакуумната структура може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки.

Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки.

Вакуумонът и Антивакуумонът са само ограничени крайни отсечки в безкрайните нишки на вакуума. Те са построени от когиталните частици -Ану /Бегетрон и Атибегетрон, псиони, кармични атоми което е едно и също./

Окултното обучение е нещо съвсем различно от обичайното ни обучение, той не идва от задачата да се набият в главата на учениците колкото се може повече знания. В строго окултно обучение ученика не получава никакви материали за обучение, само едно , но пълно с вътрешна сила изречение(словесна формула). Така беше и в предишните времена. Над това изречение ученикът трябваше да медитира при пълно вътрешно мълчание. Резултата на тази медитация е пълно вътрешно просветление. Когато човек достигне способност да прониква себе си с вътрешна светлина , той е в състояние да се потопи със съзнанието си и в други същества. За да направи това, той трябва точно да обхване точката, разположена зад центъра между веждите, а от там да спусне съзнанието си долу до сърцето. След това можете да влагате съзнанието си в други предмети; например, може да проникне в живота на мравуняк.

Учителя

Единното информационно поле на Вселената съдържа информация не само за Вселената като цяло, но и за всички нива, светове и обособени същности, както и за човешкото съществуване.

Единното информационно поле съхранява в себе си холограмите на всеки човек с неговия свят от чувства и мисли. Носител на информация във физическия свят са електромагнитните вълни. Нашето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание функционират на ниво атоми с помощта на електромагнитното поле. Човекът и животните имат акупунктурна система, способна да възприема външни сигнали и да ги трансформира в съответните форми на вътрешна активност.

Материалния носител на информацията във финия свят са торсионните полета или торсионните вълни. Те са начина за въздействие на финия свят върху материалния. При въздействието на външни торосионни полета, в клетките на мозъка се формират спинови структури, които извикват в съзнанието съответни образи и усещания.Човек представлява самопрочитаща се текстова структура - холограмна матрица, а на една холограма могат да се запишат множество холограми и в зависимост с каква светлина е осветена холограмата се получава различно изображение. В резултат на това възниква светлинен и акустичен образ на организма и на следващите поколения, в зависимост от това с какъв цвят е прочетена холограмата.

Ако се въздействува на молекула ДНК с лазер тя започва да свети и издава звук т.е. получава се светлинен и звуков образ на определена холограма. Тъй като всеки аспект на Вселената се изразява чрез трептения и всички вълнообразни форми на израз се смесват в главната холограма, всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички други отделни аспекти вътре в главната холограма.

Светът е повторение от точки, концентрирана енергия, без маса, без спин, по законите на симетрия и антисиметрия и се развива в безкраиност в макро и микро космоса и във материя и анти материя. Всичките материални и финни обекти имат точка на сингулярност (нулева точка). И само това може да е доказателство че светът е холограма.

Истинският духовен свят не е познаваем в материята, а истинската реалност е духовният свят.

Истинските прачастици - Ану са когиталните пси-йони които са основа на вакума при микрофлуктоации на които възникват всички финни и материални частици.

- Дали всичко това ви кара да се чувствате малки? Не би трябвало. Вместо това трябва да се учудите, че доколкото знаем, вие сте член на единствения вид във Вселената, способен дори да започнете да се докосвате до чудесата и, вие живеете в точното време, за да видите как разбирането ни ще избухне "- Джеймс Гилис

http://teded.tumblr.com/

                                 

Съзнателното страдание

Ако имате малки деца, оказвайте им помощ, давайте им напътствия, осигурявайте им защита — колкото може повече, но наред с това, и по-важно, гарантирайте им пространство — пространство, в което да са. Те са дошли в този свят чрез вас, но не са „ваши“. Убеждението „аз знам кое е най-добре за теб“ евентуално е било вярно, когато те са били съвсем малки, но колкото по-големи стават, толкова по-малко вярно е то. Колкото повече очаквания имате за това какъв трябва да бъде животът на децата ви, толкова повече живеете в собствения си ум, вместо да сте присъстващи за тях. Всъщност те ще правят грешки и ще преживяват страдания, както се случва с всички човешки същества. Това, което във вашите очи е тяхна грешка, може да бъде точно нещото, което те имат нужда да направят и да изпитат. Дайте им колкото е възможно повече помощ и наставления, но осъзнайте, че се налага понякога да им позволявате да правят грешки, особено когато се приближават до пълнолетието. Понякога можете дори да им позволявате да страдат. Страданието може да дойде като гръм от ясно небе или да е последица от собствените им действия.

                           

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по пътя, по който върви мисълта на егото. Едно от многото погрешни предположения на егото, една от многото негови заблудени мисли е, че „не трябва да страдаш“. Понякога тази мисъл се преобразува като отнасяща се към някой ваш близък. „Детето ми не трябва да страда“. Точно тази мисъл е коренът на страданието. Страданието има благородно предназначение: еволюцията на съзнанието и изгарянето на егото.

http://www.cookdandbombd.co.uk/forums/index.php/topic,33286.1800.html

Нямаше ли да е чудесно, ако можеше да им спестите страданието под каквато и да било форма? Не, нямаше. Защото така те нямаше да еволюират като човешки същества, щяха да останат повърхностни, отъждествени с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с формата. Голяма част от него е причинена от егото, макар че в крайна сметка именно то разрушава егото — но това ще стане, едва когато започнете да страдате съзнателно.

Родителството: роля или функция?

Много възрастни хора играят роли, когато говорят на децата си. Използват глупави думички и звуци. Говорят отвисоко на детето. Не се отнасят с него като към равно, фактът, че вие временно знаете повече от детето или че сте по-големи не означава, че детето не ви е равно. Преобладаващата част от възрастните в определен момент от живота си стават родители, една от най-универсалните човешки роли. Най-важният въпрос в случая е: способни ли сте да изпълнявате функцията на родител, и то да я изпълнявате добре, без да се отъждествявате с нея, т.е. без тя да се превръща във ваша роля? Част от необходимата функция „родител“ е да се грижите за нуждите на детето, да го пазите от опасности и понякога да му казвате какво да прави и какво — не. Когато да си родител става идентичност, когато извличате от нея вашето себеусещане, функцията лесно се надценява, преувеличава, дори ви завладява. Да се дава на децата това, от което се нуждаят, преминава в това да им се дава повече и така те се разглезват. Да се пазят от опасности се превръща в прекалено пазене и възпрепятстване на потребността им да изследват света и да опитват нещата сами. Да им се казва какво да правят и какво да не правят става контролиране, потискане.

Нещо повече, идентифицирането с играната роля се запазва дълго след като потребността от функцията на родител вече е преминала. Родителите не могат да се откажат от това да бъдат родители, дори когато детето вече е станало възрастен човек. Те не могат да се освободят от собствената им нужда да са нужни на детето. Дори когато детето им е на четиридесетгодишна възраст, те не могат да се освободят от представата си, че „именно те знаят какво е най-добро за него“. Продължават да играят ролята на родител, което пречи да се установи автентична връзка между тях и някогашното дете. Родителите се самоопределят чрез тази роля и несъзнателно се страхуват, че ще изгубят идентичността си, ако престанат да я играят. Ако желанието им да контролират или да влияят на вече порасналото дете се осуети — а обикновено така и става — те започват да го критикуват, да демонстрират неодобрение, или го карат да се чувства виновно, като всичко това са несъзнателни опити да съхранят ролята си, идентичността си на родители. На повърхността изглежда, че са загрижени за детето, и те самите вярват, че е точно така, но всъщност това, за което са загрижени, е запазването на ролевата им идентичност Всички его-мотивации имат за цел нарастването на аза и на себелюбието, макар понякога да са дотолкова прикрити, че не се съзират дори от човека, чието его засягат.

Една майка или един баща, които се отъждествяват с ролята на родител, могат също така да се опитат да постигнат по-голяма завършеност чрез децата си. Нуждата на егото да манипулира другите, за да запълни вътрешното си усещане за липса, насочва към децата. Ако най-несъзнателните предпоставки и мотивации зад родителската потребност да манипулират децата се изразят с думи, те ще включат и следното: „Искам да постигнеш това, което аз не успях да постигна; искам да бъдеш някой в света, за да мога и аз да бъда някой чрез теб. Не ме разочаровай. Пожертвах твърде много за теб. Това, че не те одобрявам, има за цел да те накара да се чувстваш виновен и да изпитваш неудобство, което да те подтикне да изпълниш желанията ми. Разбира се, че именно аз знам кое е най-добре за теб. Обичам те и ще продължа да те обичам, ако направиш това, което знам, че е най-доброто за теб.“

Когато такива несъзнателни мотивации се осъзнаят, тяхната абсурдност става очевидна. Егото, криещо се зад тях, става видимо, както и нарушеното функциониране, на което те се дължат. Случвало се е родители, с които съм разговарял, внезапно да осъзнаят проблема и да възкликнат: „Боже мой, ама това ли съм правил!“ След като осъзнаете какво правите или какво сте правили, след като съзрете колко безплодни са действията ви, несъзнателният модел изчезва от само себе си. Осъзнатостта е най-силният фактор на промяната.

Ако родителите ви постъпват така с вас, не им казвайте, че са несъзнаващи и в хватката на егото. Егото им ще заеме отбранителна позиция и това ще ги направи дори още по-несъзнаващи. Достатъчно е вие самите да осъзнаете егото в тях, да осъзнаете, че то не съвпада с родителството. Его-моделите, дори дълготрайните, се разпадат почти като по чудо, когато не им се съпротивлявате вътрешно. Съпротивата само им дава допълнително сила. Но дори те да не се разпаднат, можете да приемете поведението на родителите ви със съчувствие, без да реагирате, с други думи, без да го персонализирате.

Осъзнавайте също вашите собствени несъзнателни предпоставки или очаквания, които се крият зад старите, превърнали се в навик реакции спрямо родителите ви. „Моите родители трябва да одобрят това, което съм. Трябва да ме разберат и да ме приемат такъв, какъвто съм“. Нима? Защо да трябва? И те не го правят — просто защото не могат. Тяхното развиващо се съзнание не е направило квантовия скок до нивото на осъзнатостта. Все още не са способни да се откъснат от ролята си. „Да, ама не мога да се почувствам щастлив и доволен от това, което съм, когато те не го одобряват и разбират“ Така ли е наистина? Дали разликата между това да имаш и да нямаш родителското одобрение ви прави това, което сте? Всякакви такива неизследвани предположения довеждат до куп негативни емоции, до ненужно нещастие.

Бъдете осъзнати! Може би това са някои от мислите, които минават през главата ви, чувате гласа на майка си или на баща си, говорещ нещо от типа на: „Не си достатъчно добър в еди-какво си. Никога няма да постигнеш нищо.“ Или сходни неща. Ако у вас има осъзнатост, ще можете да осъзнаете гласа в главата си именно като това, което той е: стара мисъл, обусловена от миналото. Осъзнатостта означава Присъствие, а само Присъствието може да разруши несъзнателното минало във вас.

„Ако мислиш, че си просветлен иди при родителите си и прекарай една седмица с тях.“

Рам Дас

Това е добър съвет. Взаимоотношението с родителите е не само изначалното взаимоотношение, даващо тон на всички ваши взаимоотношения, но е и добра проверка на степента на вашето Присъствие. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.

Бъдете осъзнати! Може би това са някои от мислите, които минават през главата ви, чувате гласа на майка си или на баща си, говорещ нещо от типа на: „Не си достатъчно добър в еди-какво си. Никога няма да постигнеш нищо.“ Или сходни неща. Ако у вас има осъзнатост, ще можете да осъзнаете гласа в главата си именно като това, което той е: стара мисъл, обусловена от миналото. Осъзнатостта означава Присъствие, а само Присъствието може да разруши несъзнателното минало във вас.

https://chitanka.info/text/26717/4#textstart

МИСЛИ ФОРМИ 25

                                     

Човекът е създател на своя рай или ад, и демони са собствените му безумия.

"The object of life is not to be on the side of the majority, but to escape finding oneself in the ranks of the insane." 

~ Marcus Aurelius "

Обектът на живота не е да бъдеш на страната на мнозинството, а да избягваш да се озоваваш в редиците на лудостта."

               

Нямаше ли да е чудесно, ако можеше да им спестите страданието под каквато и да било форма? Не, нямаше. Защото така те нямаше да еволюират като човешки същества, щяха да останат повърхностни, отъждествени с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с формата. Голяма част от него е причинена от егото, макар че в крайна сметка именно то разрушава егото — но това ще стане, едва когато започнете да страдате съзнателно.

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по пътя, по който върви мисълта на егото. Едно от многото погрешни предположения на егото, една от многото негови заблудени мисли е, че „не трябва да страдаш“. Понякога тази мисъл се преобразува като отнасяща се към някой ваш близък. „Детето ми не трябва да страда“. Точно тази мисъл е коренът на страданието. Страданието има благородно предназначение: еволюцията на съзнанието и изгарянето на егото.

                 

Човекът, разпнат на кръста, е архетипен образ. Той е всеки мъж и всяка жена. Докато се съпротивлявате на страданието, процесът е бавен, понеже съпротивата създава повече его, което след това трябва да изгори. А когато приемете страданието, процесът се ускорява, защото страдате съзнателно. Можете да приемете страданието за себе си, или можете да го приемете за някой друг, например, вашето дете или родител. Насред съзнателното страдание вече е налице преобразуване. Огънят на страданието се превръща в светлината на съзнанието.

            

Егото казва: „Не трябва да страдам“ и тази мисъл ви кара да страдате още повече. Защото тя представлява изопачаване на истината, която винаги е парадоксална. А истината е, че трябва да кажете „да“ на страданието, за да можете да се издигнете над него.
                           

Отказ от ролите

Да правите във всяка ситуация каквото се изисква от вас, без това да се превръща в роля, с която се отъждествявате, е съществен елемент от изкуството да се живее, елемент, който всеки трябва да усвои. Ставате могъщи в това, което правите, ако действията ви имат за цел самите себе си, а не са средство за защита, увеличаване или утвърждаване на ролевата ви идентичност. Всяка роля представлява фиктивно усещане за аза ви и чрез нея всичко става персонализирано, т.е. замърсено и изопачено от създаденото от ума „малко аз“ и ролята, която то играе в момента. Повечето хора, които заемат властови позиции в този свят, например политиците, телевизионните водещи, бизнесмените, религиозните водачи, са напълно идентифицирани с ролята си. Е, има няколко забележителни изключения. Макар да ги смятат за знаменитости, те не са нищо повече от несъзнателни играчи в его-играта, привидно важна, но всъщност лишена от истинска цел. Игра, която, по думите на Шекспир, е „История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл,“

Забележително е, че Шекспир стига до този извод без помощта на телевизора. Ако его-драмата изобщо има някаква цел, тази цел е непряка: тя създава все повече и повече страдание на планетата, което макар в преобладаващата си част сътворено от егото, в крайна сметка е и его-разрушително. То е огънят, в който егото изгаря самото себе си.

           

В един свят на играещи роли хора онези малобройни личности, които не проектират създаден от ума образ — има такива дори в телевизията, в медиите, в сферата на бизнеса, — а действат, изхождайки от сърцевината на своето Битие, онези личности, които не се стремят да изглеждат повече от това, което са, а са просто себе си, се открояват като забележителни и са единствените, които създават различие в този свят. Те са носителите на новото съзнание. Каквото и да правят, то е силно, защото е в хармония с целта на цялото. Влиянието им обаче се простира далеч отвъд това, което правят, далеч отвъд тяхната функция. Самото им присъствие — просто, естествено, невзискателно — има преобразуващ ефект върху всички, които влизат в контакт с тях.

              

Когато не играете роли, това означава, че няма аз (его) в това, което правите. У вас не съществува вторичен, допълнителен дневен ред: а именно, защита или усилване на аза ви. В резултат действията ви имат много повече мощ. Напълно се фокусирате върху ситуацията. Ставате едно с нея. Не се опитвате да бъдете някой или нещо конкретно. Най-мощни, най-силни, най-ефективни сте тогава, когато сте самите себе си. Но не се опитвайте да бъдете себе си, защото това ще бъде още една роля. Наречена „естествен, спонтанен аз“. В момента, в който се опитате да бъдете това или онова, започвате да играете роля. „Просто бъдете себе си“ е добър съвет, но той също може да се окаже подвеждащ. Умът ще се намеси и ще каже: „Да видим. Как да бъда себе си?“ И ще си създаде някаква стратегия, т.е. друга роля. „Как да бъда себе си?“ всъщност е погрешен въпрос. Защото предполага, че трябва да направите нещо, за да бъдете себе си. Ала „как“ тук е неприложимо, защото вие вече сте себе си. Просто престанете да добавяте несъзнателен багаж към това, което сте. „Ама аз не знам кой съм. Не знам какво означава да съм себе си“. Ако се чувствате напълно удобно с това да не знаете кои сте, това, което остава, е кой сте — а именно Битието отвъд човешкото, едно поле от потенциал, а не нещо, вече дефинирано.

Откажете се да дефинирате себе си — както за себе си, така и за другите. Този отказ не означава смърт. Той означава събуждане за живот. И не се интересувайте от това как ви дефинират другите. Когато ви дефинират, те ограничават самите себе си, така че проблемът си е техен. Винаги, когато влизате във взаимодействия с хора, не бъдете функция или роля, а бъдете поле на съзнаващо Присъствие.

                

Защо егото играе роли? Заради едно неизследвано допускане, една фундаментална грешка, една несъзнателна мисъл. Тази мисъл е: аз не съм достатъчен. От нея следва друга несъзнателна мисъл: трябва да играя роля, за да получа това, от което се нуждая, за да бъда по-пълно себе си; трябва да получа повече, за да бъда повече. Но не можете да сте повече, отколкото сте — защото под материалната и психическата ви форма сте едно със самия Живот, с Битието. По отношение на формата сте и винаги ще бъдете по-нисши от едни, по-висши от други. Но в естеството си не сте нито по-нисши, нито по-висши от другите. Истинското самоуважение и истинското смирение са резултат именно от това осъзнаване. В очите на егото самоуважението и смирението си противоречат. А всъщност са едно и също.

Патологичното его

В по-широкия смисъл на думата самото его е патологично, независимо от формата, която приема. Разглеждайки древногръцкия корен на думата патологично, откриваме колко подходяща е тя по отношение на егото. Макар обикновено да се използва в смисъл на болестно състояние, думата произхожда от patbos, което означава „страдание“. И страданието като характерна черта на човешкото съществуване е откритието, което Буда прави преди 2 600 години.

        

Човекът, сграбчен в хватката на егото, не осъзнава страданието като страдание, а като единственият подходящ отговор на всяка ситуация. Заслепеното его е неспособно да види страданието, което нанася на себе си и на другите. Нещастието е създадена от егото умствено-емоционална болест, достигнала до епидемични мащаби. То е вътрешният еквивалент на замърсяването на околната среда на планетата. Негативните състояния като гнева, тревогата, омразата, негодуванието, недоволството, завистта, ревността и т.н. не се осъзнават като негативни, а като напълно оправдани и погрешно се тълкуват като причинени не от аза, а от някой друг или от някакъв външен фактор. „Ти си отговорен за моята болка“. Това се подразбира в позицията не егото.

          

Егото не е в състояние да направи разграничение между дадена ситуация и своето тълкуване и реакция на тази ситуация. Може да възкликнете: „Какъв ужасен ден!“, без да съзнавате, че студът, вятърът, дъждът или на каквото там реагирате, всъщност не е ужасно. То си е каквото е. Ужасното е вашата реакция, вашата вътрешна съпротива срещу обстоятелствата, емоцията, създавана от тази съпротива. По думите на Шекспир: „Няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашите мисли.“[3] Нещо повече, страданието или негативността често неправилно се възприема от егото като удоволствие — до мига, до който егото вече не успява чрез него да усилва себе си.

Гневът, или негодуванието, усилва изключително много егото, тъй като усилва усещането за отделеност от другите, подчертава другостта на другите и създава привидно непобедима, силна като крепост умствена позиция на „правота“. Ако можехте да видите колко лошо влияят физиологичните промени, настъпващи в тялото ви при такива негативни състояния — върху сърцето, храносмилателната и имунната система, както и върху множество други органи и системи, — щяхте незабавно да разберете, че те са чисто патологични, форма на страдание, а не на удоволствие.

               

Винаги, когато сте в негативно състояние, у вас има нещо, което желае тази негативност, възприема я като удоволствие и вярва, че именно тя ще ви даде това, което искате. В противен случай кой би желал да се вкопчва в негативността, да прави себе си и другите нещастни и да причинява болести на тялото си? И така, ако винаги, когато у вас има негативност, у вас незабавно възниква и осъзнаване, че нещо вътре във вас изпитва удоволствие от тази негативност или вярва, че тя е полезна, значи сте постигнали пряко осъзнаване на егото си. В момента, в който това се случи, вашата идентичност се измества — от центрирана в егото към центрирана в осъзнатостта. Това означава, че егото намалява, а осъзнатостта нараства.

Ако посред негативността сте способни да осъзнаете, че „в този момент аз създавам сам за себе си страдание“, това ще е достатъчно, за да ви издигне над ограниченията на обусловените его състояния и реакции. Ще се открият безкрайни възможности, които могат да станат действителност за вас в момента, в който се появи осъзнатостта — ще ви се открият други, безкрайно по-разумни начини за справяне с всевъзможните ситуации. В момента, в който осъзнаете нещастието си като неразумно, ще се освободите от него. 

          

Негативността не е разумна. Тя винаги е егото. Възможно е егото да е умно, но това не означава, че е разумно. Умът преследва своите малки лични цели. Разумът вижда по-голямото цяло, в което всички неща са взаимосвързани. Умността се мотивира от себелюбието и е изключително късогледа. Повечето политици и бизнесмени са умни. Но малко от тях са разумни. А всичко, което умността постига е краткотрайно и в крайна сметка само унищожава себе си. Умността разделя, разумността обединява.

https://chitanka.info/text/26717/4#textstart

               

10 упражнения за корекция на зрението по Норбеков

Когато седите непрекъснато по време на работа и се взирате в монитора, още по средата на деня започвате да чувствате умора в очите. Но да изключат лаптопа или компютъра, и да отложат нещата за по-късно, малцина могат да си позволят.
Предлагаме ви 10 прости упражнения за очите, чието авторство е на забележителния Норбеков, които лесно могат да се правят по време на работа за не повече от 15 минути.

1.) Поглед в тъмнината
Поставете лактите си на масата.
Затворете очи и сложете ръцете си върху тях.
Отпуснете се и погледайте в тъмнината.
Задръжте в това положение 1-3 минути.

2.) Движение на очите встрани
Станете или седнете изправен. Гледайте напред. Без да движите главата си, погледнете наляво. Съсредоточете се върху това, което виждате. След това погледнете надясно.
Съсредоточете се върху това, което виждате. Премествайте погледа от едната страна към другата 5 пъти. Повторете този цикъл три пъти.

3.) Движение на очите нагоре и надолу
Седнете изправен и гледайте напред. След това погледнете нагоре и се съсредоточете върху това, което виждате.
Погледнете надолу. Не се страхувайте да набръчкате чело или да се намръщите. Погледнете нагоре и надолу 5 пъти. Повторете целия цикъл 3 пъти.

4.) Преместване на погледа диагонално
Гледайте напред. Погледнете надолу и наляво. След това преместете погледа си по диагонала и погледнете нагоре и вдясно. Съсредоточете се върху това, което виждате. Повторете 5 пъти, а след това направете същото в другата посока. Повторете целия цикъл 3 пъти.

5.) Въртене на очите
Седнете изправен и се отпуснете. Погледнете наляво и започнете бавно да въртите очите си посока на часовниковата стрелка. Направете 5 пълни кръга по часовниковата стрелка, след това 5 обратно на часовниковата стрелка. Повторете целия цикъл 3 пъти.

6.) Близък и далечен фокус
Фокусирайте погледа си върху молив-той трябва да е на разстояние 20-30 см от очите. След това погледнете към някакъв далечен обект. Съсредоточете се върху него и се опитайте да го разгледате в детайли. След това отново погледнете молива. Премествайте така погледа си 5 пъти. Повторете целия цикъл 3 пъти.

7.) Концентрация – 1
Седнете изправен. Погледнете напред. Погледнете в точката между веждите. Съсредоточете се върху това, което виждате в рамките на няколко секунди. Тогава пак погледнете напред. Премествайте погледа си така 5 пъти. Повторете целия цикъл 3 пъти.

8.) Концентрация – 2
Седнете изправен. Погледнете напред. Погледнете след това върха на носа в продължение на няколко секунди. След това отново гледайте напред. Повторете 5 пъти. Повторете целия цикъл 3 пъти.

9.) Масаж – първи метод
Затворете очи. Силно стиснете очи в продължение на 2-3 секунди.
След това отпуснете мускулите около очите. Отново стиснете очи.
Повторете 10 пъти.

10.) Масаж – втори метод
Затворете очи. Нежно масажирайте клепачите си с кръгови движения. Леко натиснете. Не натискайте прекалено силно. Направете 10 кръгови движения, отначало по часовниковата стрелка, след това обратно на часовниковата стрелка.

БРАХМАЧАРИЯ

При "Биене на Млечният Океан" от деви и демони ("Океанът" е символ на Астралът или "Под-съзнанието")

се е отделила отрова(несъзнаването, безсъзнаването) и нектар-амброзия (съзнаването).

Скалата(островът) на Съ.Знанието изплува над Океанът на Под-съзнанието и върху нея(него) на върхът е Знанието(подобно във ВЕДАическата Космогония, където Брахма е на върхът на Астралните нива на Вселената, тъй като носи Знанието, дадено му от Свръх-СъЗнанието. )

Съзнавнето носи Вечност на душата отвъд самсара-циклите в Океанът на подсъзнанието, а отровата - вечност на душата в циклите на Океанът-Астрал чрез пре-раждания. Шива е изпил отровата с цел да облагодетелства Съзнанието в "Астралният Океан"- Подсъзнанието. Но той не дава Спасение от циклите, а само - облагодетелстване "от долу" - душата да не изпада в несъзнаване, той поема несъзнаването на душата (в "Утробата на Вишну"). Амброзията-нектар се носи от Мохини(единственият женски аватар на Вишну, който е всъщност съпругата Му - Лакшми). Тя се е появила след Биенето на Океанът да отдели Съзнанието(Будно Съзнание до Свръх-Съзнание) от Подсъзнанието -демоните искат вечност(некатрът), но не отговарят на условието за съзнателност за Богът. Девите-отговарят. За демоните няма нектар, но "ги поема" Шива, тъй като той е изпил отровата на несъзнанието-безсъзнанието, в гуната на мрака ТАМАС. Така, че демоните си циркулират ВЕЧНО в самсара от Безсъзнанието("Утробата на Вишну") до Подсъзнанието -"Астралът", или - Причинният Океан "Карана".

На санскрит, „Брахма” означава "по-висока осъзнатост", а „ачария” означава "да живее в"- затова брахмачария означава да се движиш, да практикуваш и да живееш в по-висока осъзнатост. Брахмачария означава и "установяване в Бога". Затова множество религии и религиозни секти по цял свят, както и множество школи и течения в йога имат друго обяснение за значението на брахмачария. За тях, брахмачария означава целибат - пълна забрана върху секса, безбрачие, или абсолютно въздържание от сексуална мисъл и дейност.

СЛЕДОВАТЕЛНО, БРАХМАЧАРИЯ МОЖЕ ДА СЕ РАЗБИРА ПО ДВА РАЗЛИЧНИ НАЧИНА.

Първият от тях е да се потопиш в по-висока осъзнатост, и всъщност се отнася до опазването на жизнената енергия и насочването й към по-високо осъзнаване във всички дейности, а вторият е забрана и въздържание от всякакъв вид сексуално действие или взаимодействие. И в двата случая, брахмачария означава и акт на сублимация на първичната енергия на човека - което е голям идеал за духовния живот.





Истинската духовност обаче, приема живота, тя никога не го отхвърля. За да стане тялото инструмент на духовната реализация, то трябва да бъде пречистено от замърсяванията, и чрез основните техники на пречистване да бъдат приведени в движение потокът на жизнените енергии и енергиите на съзнанието. За да бъде намерен достъп до тази скрита мрежа на космическа сила на съзнанието, е необходим ключ с мистично-магичен потенциал. Tози ключ е жизнената ни енергия, и особенно даващите живот сексуални флуиди, които се образуват от нея, и при мъжете и при жените.

                   

Сперматозоидите са само превозно средство(вайхана) за предаване на семето до яйцеклетката.

"Семе" на Санскрит е "биджа", но сперма(σπέρμα) на Гръцки значи "семе". Сперматозоидите са само превозно средство(вайхана) за предаване на семето до яйцеклетката.

При растенията на сушата семето за оплождане се осъществява чрез прашец, който се разнася по въздух. Това е така, тъй като растенията има само етерно съзнание, т.е ВИРАжно Астрално съзнание. Животните имат МИРажно Астрално съзнание със сложна нервна система, плюс кръвоносна. Зачатието на плодът става не във въздушна, а - ВЪВ ВОДНА СРЕДА.

Мъжкото семе (бинду) и женската менструална кръв (раджас) се считат от посветените хатха-йоги за най-благородните субстанции в човешкото тяло, и на тяхното съхранение и правилното им използване се придава огромно значение

             

Кришна е познаващия всичко, защото той не вижда отвън но отвътре навън. Gopinathji вижда мотивацията, намерения и аспирация в нашето сърце.

Кришна казва в Бхагавад Гита 10:39

Аз съм семето, което поражда всичко съществуващо. Няма същество — движещо се или недвижещо се, — което да може да съществува без Мен.

Тука ще открием няколко съществени разлики между "сперма" и "биджа" и разграничения от Абрахамските религии .

"Биджа" включва "сперма", но сперма не е цялата БИДЖА! Кришна е в семената на всичко съществуващо. "Съществуващо" означава ТОВА, КОЕТО ПРИТЕЖАВА ИНДИВИДУАЛНА ДУША- "ДЖИВА-АТМА". Според ВЕДА - от вирус до дев носи индивидуална душа(джива) и се размножава чрез семе(биджа). Вирусите, едноклетъчните, многоклетъчните, вкл. растения и животни, хора и деви се размножават чрез биджа(семе), където се намира Самият Кришна.

Минералите(вкл. и библейската "кал") не притежават душа, следователно НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, те са ИЛЮЗИЯ. Ние ги възприемаме тъй като имаме индивидуалност и съзнание, но те не възприемат нищо, тъй като нямат индивидуалност и съзнание. Там съществува Кришна, но в "сърцето" на атомите, като "Парам-атма". Кришна прави разграничение между своята низша енергия- материалните атоми на 8-те елемента и по-висшата си енергия- "джива-атма"(индивидуална душа).

В живите същества Кришна същестува в семето(биджа) и в сърцата(сърцевината) им!!

Бинду (капката) често се нарича шукра (бял цвят) или ретас (семе), и загубата му се счита за най-голямата преграда пред духовната реализация. Затова йогите биват наричани урдхва-ретас, т.е. тези, които карат семето си да тече нагоре. Това не е просто слизеста течност, на която може да бъде позволено да изтича от тялото, заради получаването на свързаното с това наслаждение, а субстанция с божествено съдържание, субстанция пълна с жизнена сила и сила на съзнанието, способна да сътвори нов живот и ново съзнание.

В практиката на предведическата йога и тантра, брахмачария означава съвършенство в запазването на бинду. Тантра йогинът не губи своето бинду, защото той знае как да го задържи и как да го сублимира. Ето защо концепцията за брахмачария трябва да се разбира като поддържане на позитивно състояние, в което не се позволява на по-високата енергия да слезе или падне надолу и да бъде изхвърлена.Това не е просто една концепция за забрана, сексуално въздържание или сексуална континенция - това е концепция за по-висока енергия. Тази енергия е физическото проявление на космическата енергия. Когато тя се събуди, абсорбира и трансформира, тя става най-голямата подхранваща сила за духовното развитие.

Практиката на Брахмачария дава Виря - несломим кураж и сила, и физическите ползи от брахмачария дават на практикуващия значителна сила и мощ, създават топлина в системата, жизненост и устойчивост, блясък и издръжливост.

Брахмачария е ключът към контрола на сетивата, защото неговото овладяване води до лесно усвояване на другите сетивни дейности. Само тогава можем да влезем с лекота във вътрешното пространство чрез пратяхара, оттегляне от сетивата.

Брахмачария е повече от отношение на ума към всичко чувствено, смисълът му е обръщането на ума към абсолютното, или божествено съзнание. Това е инструмент, които ни дава по-пълноценно, съвършено състояние, абсорбирани сме в най-високото съзнание, използвайки стремежа си за сексуална и сетивна активност, ние придобиваме блаженство и познание.

ОПАСНОСТТА ОТ ПОТИСКАНЕТО

Много хора са страдали в опита си да овладеят брахмачария, като практика на пълно сексуално въздържание. Сексът е много мощен, биологичен импулс и най-силните човешки емоции са свързани със сексуалното желание.

Сексуалната енергия се съхранява в несъзнаваното, тя не може да бъде преградена, без нарушаване на природните жизнени процеси, без разрушаване на жизнеността, което води до депресия и психични проблеми.

Друга причина за ненужното страдание в опита да се овладее сексуалната енергия е, че това често е мотивирано от комплекси за вина, неврози и задръжки в секса.

Човек, който се чувства виновен всеки път, когато има сексуална мисъл и чувство, или се страхува, че ще бъде отслабен от емисията семенната течност, дори и причинена от мокри сънища, може да се опита да намери утеха във възвишено идеализиране. Когато се появи сексуална мисъл, обаче, тя ангажира хормонални и нервни системи, създавайки телесен отговор, който ние не можем да спрем или репресираме и всеки опит за потискане само напряга и отслабва нервната ни система, позволявайки появяването на още по-сексуални отговори, генерирарайки все повече вина и психическо неравновесие, както и заболяване и психоза, ако породената вина се окаже твърде голяма, за да бъде понесена.

ПЪРВИ СТЪПКИ В БРАХМАЧАРИЯ

Първите стъпки в който и да е опит за брахмачария трябва да започнат след като са започнали основите на асана, пранаяма и простата медитативна релаксация - практиките на концентрация. Асана и пранаяма отпускат нервната система и намаляват нейната реакция и възбудата, което ни дава възможност да контролираме по-добре нервите и енергийните потоци чрез култивирано осъзнаване по време на медитация. Простите медитации за релаксация и стимулирането на психичните структури развиват капацитета на състоянието на свидетел и безпристрастието, освобождаването на мисълта от емоционалната реакция

Така сексуалният импулс за единение става отражение на универсалния импулс към единение с безкрая, а брахмачария изразява копнежът за по-висша любов, една вечна любов, която е без ограничения и край, и която може да търси, намира и удовлетворява духовното търсене.

Кога душата влиза в тялото?

Душата влиза в тялото(яйцето, символ на материалната енергия) при ополождането от семето "биджа".
След оплождането яйцето (материалната енергия) започва да се дели именно благодарение на Кришна, първоначалното живо същество, в нея. Процесът на деление на клетката продължава до умирането и. Биологичната смърт настъпва, благодарение на това, че Кришна е излязъл, зедно с индивидуалната душа от клетката. Същото се отнася и за "Развиващата се Галактика". При тези организми, които се размножават във водна среда(вкл. и такива на сушата)- чрез най-бързият сперматозиод, а при растенията- чрез прахът на тичинките. Сперматозоидът е носител на индивидуалната душа, която е водена от Свръх-душата(Кришна) към утробата на Вишну и Майа за НОВО ПРЕРАЖДАНИЕ. Изпълнението на ритуалът на Шива-Линга/Майа-Йони се ръководи от Кришна, тъй като Той е в основата на процесите.

                

Рибата е символ на РАННОТО Християнство(НЕ- библейското!!), не за друго защото презентира Вишну- спасяване на душата в Утробата на Вишну- "U-Terra"

Всемирното Космическо яйце(Брахманда) на "самороденият Брахма" не е нищо друго освен "фин, космически материал" за Оплождащият Кришна.
Яйцето(egg~ego) не е нищо друго, освен КЛЕТКА или ДЕТЕРМИНИРАНА МАТРИЦА в която ще се движи Кришна, като "съзнание". В този аспект- "клетките"(cell) са ОГРАНИЧЕНИЯ от Самият Кришна за отделните типове съзнание при многообразието от форми на живот - 8,400,000 в цялата Вселена.

Новата карма на преродената душа, винаги започва с Брахма, който е на върхът на лотусът, непотопен във водата. Докато плодът е във водна среда(Утробата на Вишну и Майа) душата все още си носи СТАРАТА КАРМА от предната инкарнация. Новата карма започва с ВДИШВАНЕ НА ПЪРВАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ.(Брахма, Водолеят е "въздушен архетип"). Убиване на зародиши или изкуствени аборти са в следствие на стара карма на душата. Прехвърляне на негативната им карма е върху тези, които извършват това убийство-както физически, така и -моралните убийци!! (лица в Кришна-съзнание не консумират не само месо, но дори и животински зародиши-яйца, хайвер, т.нат., тъй като не поемат никаква карма!!)

Сперматозиодът носи и X и Y-хромозоми, като мъжият пол се определят от Y, а женският-от X.
Неслучайно Скорпионът е "Андро-гини" при дволюцията на Шива. Кришна е Шива и Васуки
(но Васуки или Шива НЕ МОГАТ да бъдат Кришна, виж публикацията "Шива-маха дева ил от мракът...")

                       

Оплождането на яйцеклетката се извършва от Марсовият архетип- "Овен-Скорпион"(рога/щипки-жило).
Яйцеклетката има Земно-Лунният архетип "Телец-Рак"(рога/щипки-копита).
Делението("миоза") на оплодената яйцеклетка("зигота"), растежът и(Μεταβολισμός-"метаболизъм") се извършва благодарение на биджа(семето), т.е.-семето има специфична ДУХОВНА непроявена форма.
Процесът на деление на клетката формира и нейният отрязък живот, както в зародишът, така и в плодът, излязъл от утробата. Спирането на делението на клетката означава края на нейният живот. "Стареенето" на клетката в излезлият плод се предизвиква от много фактори, по-важните от неритмичен метаболизъм, дължащ се на психично състояние от предна или настояща лоша карма. Забавянето на стареенето на клетката на определен период се извършва с помощта на настояща добра карма, а съзнателните процеси на контролиране на метаболизмът и функциите на телесната машина "Шри Янтра" до "ката-болизъм"(Гр.κάτω/"като" -"долу", докато културистите се занимават с обратното-"ана-болизъм"(Гр. άνω/"ано", πάνω/"пано"- горе" )- стимулиране на низшата енергия "шакти" да синтезира белтъчни тъкани) и с помощта на психиката(Гр.ψυχή/"психи"-душа) се владее от т..нар. йоги-"сиддхи". "Вечна младост" е сиддхата "ПРА-КАМЯ"("кама"- "желание", "пра"="първо","прото"-πρώτο ).
Богът Кришна, за да потвърди писанията, че Бог е "ВЕЧНО МЛАД" е контролирал метаболизмът си така, че от 16-та си до 125-та си годишна възраст да има постоянен метаболизъм, като 16 годишен организъм(и да изглежда като 16 годишен).
Същите етапи, които претърпява оплодената яйцеклетка от зигота до биологичната смърт на излезлият плод от Утробата, преживява и Вселената, чиито образ е Брахма(първи излязъл от Утробата на Вишну). Спирането на развиването на Галактиката в периферията и означава "разтваряне в пра-лайа"- "просмукване"("свиване") във Вишну.

Извод: ПЪРВАТА ЗЕМЯ, КОЯТО НАСЕЛЯВА ДУШАТА Е МАТЕРИАЛНОТО МУ ТЯЛО, дадено от оплождане на сперматозоидът , в чиято глава е Кришна, заедно с индивидуалната душа, преди да излезе в ГОЛЯМА МАТРИЦА. А първата Земя е Утробата/Утерусът на Вишну- "U-Terra".


                   

БГ 15:6 : "Моето Царство е отвъд Слънце, Луна, Огън и електричество." Тази Моя върховна обител не се осветява нито от слънце, нито от луна, нито от огън, нито от електричество. Личностите, които я достигат, никога не се връщат в този материален свят.


                 

krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg

Накрая - прекрасните думи на Кришна от Бхагават Гита:

“Ти носиш в себе си един височайши приятел, когото не познаваш. Защото Бог обитава във всеки човек, но малцина умеят да Го намерят. Човек, който пренася в жертва своите желания и своите действия на Единият, на Този, от Когото изтичат началата на всички неща и от Когото е създадена Вселената, - с такава жертва постига съвършенство, защото онзи, който намира в себе си своето щастие, своята радост и в себе си носи своята светлина, този човек е в единение с Бога.

И така познай: Душата, която е намерила Бога, се освобождава от раждането и смърта, от старостта и страданието и пие водите на безсмъртието.”

> Трансцедентално знание .Аз съм семето, което поражда всичко съществуващо.

                 

https://www.adidishayoga.eu/news/post/brahmachariya

Радостта

По книгата на ОШО "Радостта. Щастието, което извира отвътре"



Живейте в радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Да помислим над тези сутри на Гаутама Буда. Той е един от най-радостните хора, живели някога. Тези сутри ни дават необятното прозрение в сърцето на този пробуден човек...

Живейте с радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Радостта е ключовата дума в тези стихове. Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието.

Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а напълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание.

Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън - налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия.

Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост - не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз.

Вие сте изненадани от този изблик, защото не намирате причина за него. Той е най-мистериозното изживяване в живота ви: нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието. Той няма нужда от причина, защото е самата ви присъща природа, вие сте родени в него. Той е нещо вродено, той - това сте вие в своята цялост, леещи се.

А когато се леете, вие се леете към океана. Това е радостта: танцът на реката, пътуваща към океана да се срещне с вечния си любим. Когато животът ви е заблатено езеро, вие просто умирате. Не се движите наникъде - няма океан, няма надежда. Но когато течете, океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува, толкова повече екстаз има.

Вашето съзнание е река. Буда го нарича континуум. То е продължителност, неспирна продължителност, неспирен поток. Буда никога не е мислил за вас и за съществуването ви като за нещо статично. Според неговото виждане, думата „съществуване" не е правилна. Според него, съществуването не е нищо друго, освен случване. Той отрича съществуването, а приема случването - защото съществуването ви дава статичната идея за нещо като скала вътре във вас. Случването ви носи напълно различна представа... като река, като разтварящ се лотос, като изгрев. Вие не стоите там като скали, вие растете.

Буда променя цялата метафизика: той замества съще­ствуването със случването, заменя нещата с процеси, заменя съществителните с глаголи.

Живейте в радост... Живейте в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си каквито и да сте. Не се опитвайте да манипулирате себе си според нечии чужди идеи. Просто бъдете себе си, собствената си автентична природа и радостта задължително ще се прояви, тя извира от сърцевината ви. Когато за едно дърво се грижат, когато го поливат и го обгрижват, естествено е то да разцъфти един ден. Когато дойде пролетта, настъпва голям цъфтеж. Така е с човека. Грижете се за себе си. Намерете вярната почва за своето същество, намерете подходящия климат и навлизайте все по-навътре и по-навътре в себе си.

Недейте да изследвате света, изследвайте природата си. Защото, изследвайки света може и да имате много притежания, но няма да сте им господар. Но, изследвайки себе си може и да нямате кой знае колко притежания, но ще бъдете господар. По добре е да си господар на себе си, отколкото господар на целия свят.

Живейте в радост, в любов... Онзи, който живее в радостта естествено живее и в любовта. Любовта е аромата на цветето на радостта. Вътре във вас има радост, която не побирате. Толкова много е, че е непоносимо. Ако се опитате да се скъпите, ще усетите болка. Радостта може да е толкова много, че ако не я споделите би могла да се превърне в страдание, би могла да стане болка.

Радостта трябва да бъде споделяна, споделяйки я, вие ще бъдете облекчени, споделяйки я, нови извори ще ви проникнат, нови избликвания, нови потоци. Това споделяне на радостта ви е любов. Следователно, едно нещо трябва да бъде запомнено: не можете да обичате докато не сте постигнали радостта. А милиони хора продължават да правят това. Искат да обичат без да знаят нищичко за това какво е радостта. Тогава любовта им е куха, празна, безсмислена. Тогава тяхната любов носи отчаяние, страдание, мъка, твори ад. Докато нямате радост, не можете да се влюбите. Нямате какво да дадете, самите вие сте просяци. Най-напред трябва да станете царе - а радостта ви ще ви направи царе.

Тогава излъчвате радост, тогава скритите ви тайни не са вече тайни, но разцъфтяват сред вятъра, под дъжда и под слънцето, когато окованото ви великолепие е освободено, когато загадъчността ви стане открито проявление, когато тя вибрира и пулсира наоколо ви - когато е в дъха и в ударите на сърцето ви - тогава можете да обичате. Тогава докоснете ли прахта, тя става божествена. Тогава каквото и да докоснете, се превръща в злато. Обикновените камъчета в шепите ви ще се превърнат в диаманти и изумруди. Обикновените камъчета... хората, докоснати от вас няма повече да са обикновени.

Онзи, който е достигнал до радостта, става извор на огромни трансформации за много хора. Пламъкът му е бил запален и сега той може да помага на другите. Незапалените фитили, приближавайки се до онзи, който е бил възпламенен от радостта, също могат да пламнат. Просто като се приближите, пламъкът ви обзема и вие вече не сте същите.

Любовта е възможна единствено когато пламъкът ви е запален. Иначе сте тъмна същина - и вие претендирате, че ще дадете светлина на другите? Любовта е светлина, омразата е мрак. Вие сте тъмни отвътре, а се опитвате да дадете светлина на другите? Ще успеете да им дадете единствено повече тъмнина - а те и бездруго са в тъмнина. Ще умножите тъмнината им, ще ги направите още по-нещастни. Не се опитвайте да правите това, защото е невъзможно, то не е според природата на нещата. Не може да се случи. Можете да се надявате, но всичките ви надежди са напразни. Най-напред се преизпълнете с радост.

Живейте в радост, в любов, дори сред онези, които мразят.

Тогава не стои въпросът какво ви причиняват другите. Тогава човек може да обича дори тези, които го мразят. Тогава човек би могъл да живее в любов и радост дори и сред врагове. Не става въпрос да обичате само тези, които ви обичат. Това е твърде обикновено, прилича на бизнес, на сделка. Истинска любов е да обичаш онези, които те мразят. Точно сега да обичате дори тези, които ви обичат не е възможно, защото не знаете какво е радостта. Но познаете ли радостта, става чудо, магия. Тогава ставате способни да обичате онези, които ви мразят. Всъщност, вече дори не стои въпросът дали обичаш или не обичаш някого, защото ти си любов, няма друг вариант.

Чувал съм, че в Корана има изречение: „Мрази дявола." Великата суфи мистичка Рабия задраскала този ред в своя Коран. Хасан, друг известен мистик, живеел с Рабия и видял какво направила тя. Той възкликнал: „Какво правиш? Коранът не може да бъде поправян - това е богохулство. Не можеш да махаш нито едно изречение от Корана, той е съвършен така, както си е. Не можеш да правиш подобрения. Какви ги вършиш?"

Рабия отвърнала: „Хасан, налага се да го направя! Не става въпрос за Корана, нещо съвсем различно е: откак познах Бога, не мога да мразя. Не става въпрос за дявола, просто не мога да мразя. Дори дяволът да дойде пред мен, аз ще го обичам, защото сега мога единствено да обичам. Неспособна съм да мразя - това изчезна от мен. Ако някой е пълен със светлина, той може да ти даде единствено светлина, дали си враг или приятел, няма значение. Откъде да взема мрак, та да го хвърля върху дявола? Вече нямам мрак - аз съм светлина! Светлината ми ще огрее дявола точно по същия начин, както и Бога. Сега за мен няма Бог и няма дявол, не мога да направя разлика. Цялото ми същество е любов, нищичко друго няма. Аз не поправям Корана - коя съм аз та да го поправям? - но това изречение не се отнася вече до мен. А и това си е моята книга, аз не поправям ничий друг Коран. Имам правото да направя своето копие според себе си. Това изречение всеки път ме удря мъчително, когато и да се натъкна на него. Не мога да намеря в него никакъв смисъл, следователно го задрасквам."

Този, който е изпълнен с любов и светлина няма какво да стори. Обича приятелите, обича и враговете. Това не е въпрос на решение, любовта е станала като дишането. Ще спреш ли да дишаш ако някой враг дойде да те види? Ще кажеш ли: „Как мога да дишам пред врага си?" Нима ще кажеш: „Как мога да дишам като врагът ми също диша и това, което той е издишал от дробовете си може да влезе в мен? Как бих могъл да дишам." Ще се задушиш, ще умреш. Това би било самоубийство и пълна глупост. По пътя настъпва момент, в който любовта става като дишането - дъхът на душата ти. И продължаваш да обичаш.
В тази светлина можете да разберете думите на Исус: „Обичайте враговете си както себе си." Ако питате Буда, той би казал: Няма нужда да правите това, защото няма друг начин. Трябва да обичате. Всъщност вие сте любовта, без значение къде се намирате - всред цветя, всред тръни, всред най-черната нощ, по пладне, всред страдания, заобикалящи ви като океан или всред небивал успех - няма никакво значение. Вие си оставате любов: и всичко друго става незначително. Любовта ви става вечна, тя пребъдва. Дали го приемате или не, но не можете да мразите, трябва да бъдете каквато е истинската ви природа.

Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените.

Под „здраве", Буда има предвид „цялост". Изцеленият човек е здрав, изцеленият човек е цялостен. Под "здрав", Буда няма предвид обикновената медицинска дефиниция на този термин: смисълът му не е медицински, той е медитационен - макар да сте изненадани да разберете, че думите медитация и медицина идват от един и същи корен. Медицината ви лекува физически, а медитацията ви лекува духовно. И двете са лечебни процеси, и двете носят здраве.

Но, Буда не говори за здравето на тялото, той говори за здравето на душата ви. Бъдете цялостни, бъдете цели. Не бъдете само отчасти, не бъдете разделени. Бъдете буквално индивиди - неделими, една част.

Хората не са от една част: те са от много фрагменти, които по някакъв начин успяват да се държат заедно. Биха могли да се разпаднат всеки миг. Всичките са дебеланковци, натъпкани с различни неща. При всяка нова ситуация, при всяка нова опасност, при всяка несигурност могат да се разпаднат. Съпругата ви умира, или сте разорен, или нямате работа - всяко едно дребно нещо може да се окаже последната сламка върху гърба на камилата. Разликата е единствено в степента. Някои завират при 98 градуса, някои при 99, някои може би при 99.9, но разликата е единствено в градуса и всяко дребно нещо може да наклони везната. Можете да откачите във всеки един миг, защото вътре във вас вече сте цяла тълпа. Толкова желания, толкова мечти, толкова хора живеят вътре във вас. Ако се вгледате внимателно, вътре няма да откриете една личност, а много лица, сменящи се всеки миг. Като че ли сте пазарище, където толкова много хора идват и преминават, шумно е и нищо няма смисъл. Продължавате да трупате и трупате.

В детството си сте най-близко до състоянието на Буда. Колкото повече пораствате, толкова повече полудявате. Колкото повече остарявате, толкова по-далече и по-далече отивате от природата на Буда. Това наистина е много странно, не би трябвало да е така. Човек би трябвало да се развива към състоянието на Буда, но хората напредват точно в обратната посока.

Буда казва: Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Това е много важна сутра, която трябва да бъде запомнена - още повече че християнството е създало напълно погрешен поглед към живота. Те казват: Когато има толкова много страдание в света, как бихте могли да бъдете радостни? Понякога те идват при мен и казват: „Хората гладуват, хората са бедни. Как можеш да ги учиш да танцуват и пеят, и да се радват? Има толкова много хора, заразени с най-различни болести, а ти ги учиш да медитират? Това е егоизъм!"

Но, това е точно както казва Буда.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Не можете да промените целия свят. Имате една педя живот, който скоро ще свърши. Не можете да поставите условието: „Ще се радвам чак след като целия свят се промени и всички бъдат щастливи." Това никога няма да се случи, нито е във възможностите ви да го направите. Ако единственият начин да бъдете щастливи е да направите всички останали щастливи, тогава никога няма да сте щастливи. Буда излага един простичък факт. Той не казва да не помагате на хората, но когато самите вие сте болни, не можете да им помогнете.

Ако самите вие сте бедни, не можете да помогнете на бедните, макар че бедните ще ви обожават, виждайки какъв велик светец сте. Почитаха Махатма Ганди по простата причина, че се опитваше да живее като бедняк. Но, просто като живееш като бедняк, ти не помагаш на бедняците. Ако докторът също се разболее, за да помага на пациентите си, ще го наречете ли заради това светец? Ще го наречете просто глупак, защото именно това е времето, в което той ще се нуждае от цялото си здраве, за да може да бъде от помощ за хората. Това е странна логика, но тя преобладава през вековете: че ако искаш да помогнеш на бедните, трябва да си беден, да живееш бедняшки живот. Разбира се, бедняците много ще те уважават, ще те почитат, но това няма да им помогне, единствено ще удовлетвори егото ти. А всяко удовлетворено его причинява единствено страдание, не радост.

Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените. Живейте в радост, в мир, дори сред тревожните. Това е единственият начин да помагате, единственият начин да служите. Най-напред бъди безкористен, най-напред се промени. Твоят живот в мир, в радост, в здраве може да стане огромен източник за подхранване на хората, жадуващи за духовна храна.

Хората всъщност не жадуват за материални неща. Мате­риалното богатство е много лесно: просто малко повече техно­логия, малко повече наука и хората могат да са богати. Истинският въпрос е как да сме вътрешно богати. И когато сте богати отвън ще бъдете изненадани - за пръв път толкова ясно, толкова остро осъзнавате вътрешната си нищета. За пръв път целият смисъл на живота изчезва когато си външно богат, защото в контраст вътрешната бедност може да бъде видяна много по-ясно. Отвън навсякъде около вас има светлина, а вътре сте тъмен остров. Богатият чувства вътрешната си бедност много по-силно от бедняка, защото за бедния няма контраст, Отвън е мрак и вътре е мрак, той знае, че животът е мрак. Но, когато отвън има светлина, вие закопнявате за един нов феномен: жадувате за вътрешна светлина. Когато видите, че богатствата са достъпни отвън, защо да не бъдете богати и вътрешно?

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Наслаждавайте се на света, радвайте се на слънцето, на луната, на звездите, на цветята, на небето и на земята. Живейте в радост и мир, без обсебване. Не притежавайте. Използвайте, но не притежавайте, защото притежаващият не може да използва. Всъщност, притежаващият става обсебен от собствените си притежания. Затова и толкова богаташи са такива нещастници, живеят мизерен живот. Имат всички пари на света, но живеят бедно.

Най-богатият човек в света само преди няколко десетилетия беше Низам от Хайдерабад - най-богатият човек в света. Всъщност богатството му беше толкова огромно, че никой не можеше да прецени колко точно имаше той. Съкровищниците му бяха пълни с диаманти, всичко беше направено от диаманти. Дори прес-папието му беше най-големият диамант в света, Кохинор е чак третия по размер след неговото прес-папие. Когато той умря, намериха този диамант в обувката му. Диамантите не бяха преброени защото бяха толкова много. Те бяха измерени, не преброени - колко кила, не колко броя - кой би могъл да ги изброи? Всяка година диамантите се изваждаха от мазето. Той имаше най-големия палат в Индия, всички покриви не стигаха когато разпростираха диамантите му по покривите на палата, за да поемат малко слънчева светлина веднъж годишно. Но този човек живееше такъв мизерен живот, просто не бихте повярвали, даже просяците живеят далеч по-добре.

Той имаше навика да събира цигари, пушени от други и захвърлени - просто фасове. Не си купуваше сам цигари, а събираше тези фасове и ги пушеше. Такъв скъперник! Петдесет години ходеше все с една и съща шапка - беше толкова мръсна и воняща. Умря със същата шапка. Никога не си сменяше дрехите. И казват, че си купувал дрехите от магазини за втора употреба, където продават стари и скъсани вещи. Обувките му бяха сигурно най-мръсните в света, но той никога не ги даваше за поправка и никога не си купуваше нови.

Най-богатият човек в света да живее в такава мизерия и скъперничество - какво му става на този човек? Обсебване! Обсебването бе неговата болест, неговата мания. Той искаше да притежава всичко. Купуваше диаманти от целия свят, където и да имаше диаманти, агентите му пристигаха да ги купят. Просто, за да има още и още! Но, човек не може да яде диаманти - а той ядеше най-бедната храна. Толкова много се страхуваше, че изобщо не можеше да спи - в постоянен ужас, че някой може да го обере. Затова и прес-папието - най-скъпият диамант, който той притежаваше, три пъти по-тежък от Кохинор - бе намерен в обувката му. Умирайки, той го бе скрил в обувката си, за да не го открадне никой - иначе диамантът би бил твърде забележим, би бил твърде изложен пред погледите на хората. Дори докато умираше, той беше по-загрижен за диаманта, отколкото за живота си. Никога не можа да даде нищо на никого. Това се случва на хората, които биват обсебени: те не употребяват вещите, а биват употребявани от тях. Не са господари, а слуги на вещите си. Не спират да трупат и трупат, и умират без някога изобщо да са се насладили на онова, което имат.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Живейте като буддхите, които не притежават нищичко, но могат да използват всичко. Светът трябва да бъде употребяван, не притежаван. Идваме с празни ръце и ще си отидем с празни ръце, затова няма смисъл да се притежава каквото и да било. Да се обсебва е грозно - но използвайте всичко! Докато сте живи, използвайте света, наслаждавайте се на всичко, което светът прави достъпно за вас и след това си тръгнете без да поглеждате назад, без да се вкопчвате в нещата.

Интелигентният човек използва живота и го използва красиво, естетично, чувствително. Тогава светът има за него много съкровища. Той никога не се привързва, защото в мига в който се привържете, заспивате.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Как да намерим радостта? Нека амбицията ви изчезне, амбицията е бариерата. Амбицията е пътешествие на егото: „Искам да бъда такъв, искам да бъда онакъв - искам повече пари, повече власт, повече престиж."

Но, запомнете:

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда. Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Ако искате да намерите радостта, забравете победа и поражение. Животът е пиеса, игра. Изиграйте я красиво, забраве­те победа или поражение.

Истинският спортсменски дух не е този на победата или поражението, не за това става въпрос. Който се наслаждава на играта, той е истински играч. Ако играете, за да спечелите, ще играете с напрежение и тревога. Вас не ви интересува самата игра, нейната радост и тайнственост, повече ви интересува резултатът.

Това не е правилния начин да се живее в света.

Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение. Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние е как вие играете играта. Дали й се наслаждавате? - на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.

https://adyulgerov.blogspot.bg/2011/10/blog-post_20.html