"В мистичните традиции, собствената готовност е тази, която прави изживявания екзотерични(публични) или езотерични(тайни)." Тайната не е, че не ви се казва "Тайната е, че не можете да чуете". ~ Рам Дасс
"Мистицизмът тук означава, в буквалния смисъл, промяна на сетивните впечатления и усещанията за органи в нещо нереално и извън този свят." - Вилхелм Райх
Не трябва да позволяваме часовникът и календарът да ни заслепяват от факта, че всеки момент от живота е чудо и мистерия". ~ Х. Уелс
"Ако Атлантида бъде смятана за архетипна сфера, то нейното потапяне означава спускането на рационалното, организирано съзнание в илюзорната, непреходна сфера на ирационалното и смъртоносно невежество. И потъването на Атлантида и библейската история за" падането на човека "означават Духовната инволюция - предпоставка за съзнателна еволюция. " ~ Манли П Хол. 1901-1990.
" Някой ден ще бъдеш стъпкан череп, лежащ на възглавница от трева, опяван от една бездомна птица или две. Кралете и обикновените хора ще свършат по същия начин." - Риокан (1758-1831)
Изгубени в усилието да установи дали човек се е изкачил или слязъл от маймуната, ученето(на неуките-бел.ред.) така се е абсорбирало(погълнало), да определя откъде сме се появили, че не е имало време да възприеме нито къде отиваме, нито как трябва да стигнем там . ~ Манли П. Хол (Феникс 1931, с. 85)
Когато невежеството излиза(иска да се прояви - бел. ред.), грешката е почти неизбежна. ~ Manly P. Hall (лекция "Истина и грешка")
Всъщност е невъзможно, това което ни казва Хиндуизма, да има ад в Божието тяло. И ако няма нищо извън Божието тяло и всяко създание, което съществува, е част от Божеството, понятието за осъждение трябва да означава, че Божеството се самоубива. И това не е възможно. ~ Manly P. Hall (лекция Heaven and Hell)
Barack Obama Talking with his Master
И двете религии - Юдохристиянство и Ислям - са печелили привърженици с върха на меча си, и двете построили своите църкви върху достигащи до небето хекатомби от човешки жертви. На вратата на първото столетие от нашата ера погубващо са пламтели зловещите думи „Кармата на Израил“. Ясновидецът на бъдещето ще види над нашата врата други думи, които сочат кармата на някои за извращаването на историята, за преднамерено изопачените събития и за велики Личности, оклеветени от по-късни поколения, осакатени до неузнаваемост между двете каруци на Джаганата — лицемерието и материализма: едното приемащо твърде много, а другото — отричащо всичко. Мъдър е този, който се придържа към златната среда и който вярва във вечната справедливост на съществуващото. Файзи-Диван казва: „В деня на великото Възкресение, когато миналите дела ще бъдат опростени, греховете на Кабах ще се простят заради праха на разрушените от тях християнски храмове“. На това проф. Макс Мюлер възразява: „Греховете на исляма имат толкова малко значение, колкото и прахта на християнството. В деня на Възкресението мохамеданите и християните ще видят цялата безполезност на своите религиозни доктрини. Хората се сражават за религията на земята, а на небето ще видят, че съществува само една истинска религия — почитането на Божествения Дух.“1 С други думи — „Няма религия (или закон) no-високо от истината“ — (Satyвt Nвsti Paro Dharmah) — девиз на Махараджа Бенарес, приет от Теософското общество. 1 Op. cif., стр. 257. Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС
Енергичните и яростни усилия на фанатиците, проявени в ранните векове за изкореняването на всяка следа от интелектуален, умствен труд на езичниците, завършили неуспешно. Но оттогава същият дух на тъмния демон на лицемерието и нетърпимостта постоянно и систематично е изопачавал всяка светла страница, написана в дохристиянския период. Даже историята в своите недостоверни документи е съхранила достатъчно материал, който е преживял всички несгоди, за да хвърли безпристрастна светлина върху всичко. Обърнете внимание на хилядолетието, което с годината на Рождеството разделя дохристиянския от следхристиянския период. Това събитие — историческо или не — е послужило въпреки всичко като пръв знак за изграждане на многочислени надеждни крепости против каквато и да е възможност за възвръщане или дори просветване към ненавистните религии на миналото, ненавистни и застрашаващи, защото хвърлят толкова ярка светлина върху новото и умишлено замъглено тълкуване на онова, което в наши дни е известно като „Новия завет“. Въпреки свръхчовешките усилия на ранните християнски отци да зачеркнат Тайната доктрина от паметта на човечеството, те претърпели неуспех. Истината не може да се убие. Оттук следва и неуспехът да се изтрие напълно от лицето на земята всяка следа от Древната Мъдрост, както и прогонването и затварянето на устата на всеки, дръзнал да бъде неин свидетел. Нека читателят се замисли за хилядите, а може би милиони ръкописи, хвърлени в огъня; за паметниците с невнимателно поставени надписи и символи, превърнати в прах; за бандите ранни отшелници и аскети, бродещи сред разрушените градове на Горен и Долен Египет, в пустините и планините, търсещи да унищожат всеки обелиск, колона, свитък и папирус, стига да носи символа Тау или някакъв друг знак, заимстван и присвоен от новата религия. Тогава читателят ясно ще види защо са останали толкова малко писмени документи от миналото. Вярно е, че враждебният дух на фанатизма на ранното и средновековно християнство и исляма е предпочитал и двете религии да тънат в тъмнина и невежество. И Слънцето обагрили със кръв, Земята станала могила, И този гроб превърнали във ад; Самият ад по-сумрачен от мрака станал.
Реклама - Застраховка Живот; с любезното съдействие на пенсионен фонд "Насила" и погребална агенция "Живот и след това"
ПРЕДВЕЧНАТА МАЙКА — РАЖДАЩА, СКРИТА В СВОИТЕ ПОКРОВИ, ВЕЧНО НЕВИДИМИ, ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДРЯМАЛА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ ВЕЧНОСТИ. „Майката-Раждаща“, Пространството, е вечната, винаги съществуваща причина на всичко — Непостижимо БОЖЕСТВО, чиито „Невидими Покрови“ се явяват мистичният Корен на цялата Материя и Веселена. Пространството е онова единно и вечно, което ни е най-лесно да си представим устойчиво в неговата отвлеченост и извън влиянието и зависимостта от присъствие или отсъствие в него на обективната Вселена. Във всеки един смисъл то е извън измеренията и е самосъществуващо. Духът е първата диференциация на „ТОВА“, безпричинна причина както на духа, така и на материята. Както ни учи езотеричният Катехизис — „то е нито „безгранична пустота“, нито „условна пълнота“, а е и едното, и другото. То е било и винаги ще бъде“. Така „Покровите“ означават ноумен на недиференцираната Космическа Материя. Това не е материята, която ние познаваме, а е духовната същност на материята, която също е вечна и даже единна с Пространството в неговия абстрактен смисъл. Коренът-Природа е също и източник на най-тънки, невидими свойства във видимата материя. Това е като душа на Единния и Безкраен Дух. Индусите наричат това Мулапракрити и твърдят, че е първосъздадена субстанция, основа, Упадхи или проводник на всеки феномен — физически, психически или умствен. Това е източник, от който се излъчва Акаша. Под „Седем вечности“ се подразбират еоните или периодите. Думата „Вечност“, в смисъла на християнското богословие, е без съдържание за източното ухо, освен когато се използва за Единното Съществуване; също както и терминът „во веки веков“ е вечен само в бъдеще и е нищо повече от лъжливо наименование1. Такива думи не съществуват и не могат да съществуват във философската метафизика и са били неизвестни до възникването на църковното християнство. Седем Вечности означават седем периода, или период, равен на седем периода на една Манвантара в продължение на Махакалпа или „Великия Век“ (100 години на Брама), което в крайна сметка представлява З11 040 000 000 000 години; всяка година на Брама се състои от 360 Дни и също толкова Нощи на Брама (изчислени по Чандраяна или Лунната година). Един ден на Брама съответства на 4 320 000 000 години на смъртните. Тези Вечности принадлежат към най-съкровените изчисления, в които, за да се стигне до точния извод, всяка цифра трябва да е 7Х, при което „х“ е различен, според природата на цикъла в субективния или реалния свят, и всяка цифра, представляваща или отнасяща се до различни цикли — от най-големия до най-малкия, в обективния или нереалния свят, трябва непременно да е кратна на седем. Ключът на това не може да бъде даден, тъй като в него се съдържа тайната на езотеричните изчисления, а за целите на Обикновените изчисления това няма смисъл. „Числото седем — казва Кабала — е великото число на божествените тайни“; числото десет е от общочовешкото познание (Декадата на Питагор), 1 000 е третата величина на числото десет, затова и числото 7 000 е също така символично. 1 Във втората книга Вишну Пурана, в гл. VIII e казано: „Под безсмъртие се разбира съществуване до края на Калпа“. В бележка преводачът Уилсън сочи: „Съгласно Ведите това е всичко, което трябва да се разбира под безсмъртие (или вечност) на боговете; те загиват в края на всемирното разлагане (или Пралайа)“. Но езотерическата философия казва: „Те не загиват, а отново се абсорбират“. В тайната доктрина цифрата 4 е мъжки символ само в най-висш аспект на абстракцията; в материален аспект числото 3 е мъжки, а 4 — женски символ — вертикален и хоризонтален в четвъртия стадий на символизма, когато символите стават глифи на зараждащите се сили във физически аспект.
ВРЕМЕ НЕ Е ИМАЛО, ТО ПОЧИВАЛО В БЕЗКРАЙНИТЕ НЕДРА НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА. „Времето“ е само илюзия, създавана от последователните редувания на нашите състояния на съзнанието по време на странстванията ни във Вечността и то не съществува, а „почива в сън“ там, където няма съзнание, в което може да възникне Илюзия. Настоящето е само математическа линия, отделяща тази част от Вечната продължителност, която ние наричаме бъдеще, от частта, наричана от нас минало. Нищо на земята няма истинска, реална продължителност, тъй като нищо не остава неизменно, или е такова само за билионна част от секундата. Усещането, което ние получаваме от очевидното разделение на времето, известно като настояще, произтича от неяснотата на мимолетни възприятия или на поредица от възприятия на предметите, които чувствата ни предават, доколкото тези предмети са от областта на идеалните представи, наричани от нас бъдеще и преминават в областта на спомените, наречени от нас минало. Съвършено по същия начин изпитваме впечатление от продължителността на мигновена електрическа искра като следствие от мъглявото и продължително нейно отпечатване върху ретината на окото. И наистина човекът или предметът не се състои само от това, което е видимо в него в даден момент, а представлява съвкупност от всички свои различни и сменящи се състояния от момента на появяването си в материална форма до своето изчезване от нашата Земя. Именно „тези съвкупности“, съществуващи извечно в бъдещето, преминават постепенно през материята, за да съществуват вечно в миналото. Никой не би могъл да каже, че парчето желязо, паднало в морето, е започнало своето съществуване, когато е напуснало въздуха, и влизайки във водата е престанало да съществува; и че самият камък се е състоял само от това пресичане на плоскостта, съвпадащо в даден момент с математическия план, разделящ и същевременно съединяващ атмосферата с океана. Същото става и с хората, и с предметите, които изпадайки от една крайност в друга, от „ще бъде“ и „било“, от бъдещето в миналото, въздействат мигновено на нашите чувства като пресичане на своята цялост според тяхното движение във времето и пространството (като материя) от една Вечност в друга. И тези вечности съставляват продължителността, само в която всичко има своето истинско съществуване, стига нашите чувства да са способни да възприемат това. Тайната доктрина
Имате стара душа Усещането, че сте по-възрастни от възрастта си, може да е знак за прераждане. Пренесли си се Познания и опит от предишния ви живот, които са останали с вас и се отразяват в настоящия ви живот. Имате силни интуиции Интуицията е способността да се балансира съзнателното съзнание с несъзнателния ум и да се влезе по-дълбоко в първичната мъдрост и вроденото знание. Онези, които имат силни интуиции, могат да бъдат зрели в душата - доказателство за много минали животи. АФИНИТЕТ ЗА НЯКОИ КУЛТУРИ / ПЕРИОДИ / ОКОЛНА СРЕДА Казва се, че имайки голямо, необяснимо привличане към определени култури или периоди от време, това е един вид "остатък" от минал живот, напомнящ определено място, култура или среда, която душата ви може да е била в миналото. Например, може да имате необясним афинитет към азиатската култура, келтски артефакти или 19-ти век.
Всички ние сме преживели dйjа vu преди известно време в живота си. Това странно усещане е, че по някакъв начин вече сме преживели или живели преди това същото. Често dйjа vu идва спонтанно и се задейства от миризми, звуци, забележителности, вкусове и различни други усещания. Докато някои твърдят, че dйjа vu е неврологичен дисонанс, други твърдят, че dйjа vu отразява възможността за други измерения (т.е. паралелни вселени), а други смятат, че това е разкриване на минал живот.
Думата „Брама“ не се среща нито във Ведите, нито в други ранни трудове. Тя означава Абсолютна Мъдрост и Адибхута, преведено от Фитцедуард Хол като „Извечната Несътворена Причина на всичко“. Ако „Бодха“ означава вродено притежаване на божествения разум или разбирането му, Будда — овладяването на всичко това с лични усилия и заслуги, то Буддхи е способност на познанието, канал, чрез който божественото знание достига Его-то, разпознаването на доброто и злото, а също така божествената съвест и Духовната Душа, която е проводник на Атма. „Когато Буддхи поглъща нашия Еготизъм (унищожава го) с всички негови Викара, Авалокитешвара става ясна за нас и Нирвана или Мукти е достигната“. Мукти е същото като Нирвана, освобождаване от сянката на Майа или илюзията. Бодхи също е и наименование на особеното състояние на транс, наречено Самадхи, по време на който субектът достига най-висшата степен на духовно познание. Безумци са тези, които в своята сляпа и ненавременна в нашата епоха ненавист към Буддизма и реакция към него отричат езотеричните му учения, които са и учения на брамините. Отричат ги само защото асоциират това наименование с принципи, които те като монотеисти смятат за зловредни доктрини. „Безумни“ в този случай е правилният термин, тъй като в нашата епоха на груб и антилогичен материализъм само езотеричната философия е способна да се противопостави на повторните нападки срещу всичко, което човечеството смята за най-скъпо и съкровено в своя вътрешен духовен живот. Истинският философ, изучаващ езотеричната Мъдрост, напълно се освобождава от личностите, догматичните вярвания и отделните религии. Освен това езотеричната философия примирява всички религии, като сваля от всяка нейната външна обвивка, човешката, и показва съответствието на корена на всяка с основата на другите велики религии. Тя доказва необходимостта от Божествения и Абсолютен Принцип в Природата. Също така тя не отрича Божеството, както и Слънцето. Езотеричната философия никога не е отричала „Бога в природата“, както и Божеството като абсолютна и абстрактна Същност. Тя отказва да признае само боговете на така наречените монотеистични религии, създадени от човека по свой образ и подобие, светотатствени и печални карикатури на Вечното и Непознаваемото. Освен това писмените документи, които ще представим на читателя, обхващат езотеричните доктрини на целия свят от самото начало на произхода на човечеството, окултизмът на буддизма заема в тях само своето законно място. Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС
"Основното възражение срещу социализма е, че иска да създаде на простите люде възможност да безделничат(доносничат - бел. ред.). Простият безделник пада в тежест на себе си и на света." Фридрих Ницше, из "Тъй рече Ницше", стр. 85
К. Г. Юнг за Фридрих Ницше “Познавам редица интелектуалци с маниакално - депресивна нагласа. В маниакалната фаза те мислят свободно, продуктивно, ясно и много абстрактно. В депресивната фаза имат натрапливи чувства, биват завладявани от ужасни настроения - настроения, а не мисли. Тук, разбира се, става дума за проблеми на личностната психология. Това може най-добре да се наблюдава при хора около и над четиридесет години, имащи съвсем определен начин на живот - интелектуален или свързан с определена ценностна система, при които този аспект изчезва и се проявява точно обратното. Има много интересни случаи от този тип. Известен пример от сферата на литературата е НИЦШЕ. Той е най-впечатляващият случай за обрат на психологическата нагласа към нейната противоположност към средата на живота. В младежките си години той е автор на афоризми във френски стил; по-късно - на тридесет и осем, когато пише “Тъй рече Заратустра”, у него избликва дионисиевско настроение, което е в абсолютен противовес на всичко, писано от него преди.” К. Г. Юнг, из “За основите на аналитичната психология”, стр. 38
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса... (Ницше) Matrix Whitehouse
"Човекът създава както своя бог, така и своя дявол по свой образ и подобие. Неговият бог е себе си в най-добрия си вид, а неговият дявол е в най-лошия си.". ~ Елберт Хъбард
"Защото истината винаги е странна, по-странна от измислицата." ~ Лорд Байрън
Ако Безкрайният не беше пожелал човека да бъде мъдър, Той не би му дал способността да знае. Ако Той не е искал човек да стане добродетелен, Той нямаше да посее в човешкото сърце семената на добродетелта.
Първият стадий на поклонение е мълчание.
"Разбирането изисква не само момент на възприятие, но непрекъснато осъзнаване, непрекъснато състояние на разследване без заключение". ~ Брус Лий
Адам е Атомът и ако разделим Атома, ще получите "Ева", която е електронът. Това е мястото, откъдето идва библейската история за реброто. Както по-горе, така и по-долу
Да настояваш за духовна практика, която ти е служила в миналото, е все едно да носиш сала на гърба си, след като прекосиш реката. ~ Буда
Истините не са истини за вас, освен ако не ги осъзнаете в себе си. Без реализация те са просто идеи. За духовно възприемане, духовно съзнание, не се крие в неясни теологични идеи, а в придобиването на самореализация. ~ Парамханса Йогананда
"Илюзията, споделена от всички, става реалност." - Ерих Фром
Раждането във физическото е смърт в духовното. смъртта във физическото е раждане в духовното." ~ Edgar Cayce
"Когато разбереш, че вечността е тук точно сега, че е в рамките на твоята възможност да преживееш вечността на собствената си истина и битие, тогава разбираш следното: Това, което си ти, никога не се е родило и никога няма да умре ..." Джоузеф Кембъл
"Вашата истинска личност започва да се развива, когато сте в състояние чрез дълбока интуиция да почувствате, че не сте това твърдо тяло, а сте божественият вечен живот на Живота и Съзнанието в тяло." - Парамаханса Йогананда
"Окупирайте себе си със собственото си вътрешно себе си!" ~ Руми / Джалал ад Дин Мухаммад Руми (1207 - 1273)
" Цялата реалност съществува в ума. Външното явление/феномен, което се появява, е само външият му вид. Видимата вселена е отражение на невидимата". Платон
Тайната на алхимията е следната: Има начин да манипулираме материята и енергията, за да произведем това, което съвременните учени наричат "поле на силата". Това поле действа на наблюдателя и го поставя в привилегирована позиция във Вселената. От тази позиция той има достъп до реалностите, които обикновено са скрити от нас по време и пространство, материя и енергия. Това е, което наричаме "Великата работа". ~ Fulcanelli / The Master Alchemist
"Без самоувереност, без да разбира работата и функциите на своята машина, човекът не може да бъде свободен, той не може да я управлява и той винаги ще остане роб". ~ Г. Гурджиев
"Светът, който възприемаме, е малка част от света, който можем да възприемем, който е малка част от осезаемия/доловимия свят ..." ~ Теренс Маккена
" Ангелът е свободен заради своето знание, звярът, заради неговото невежество. Между двамата остава синът на човека да се бори." ~ Руми
Кой може, достигайки покой, да изчисти нечистотиите от сърцето си? Стернумът излъчва всички желания и получава реакциите на тях. Той е като отворена книга. Всичко, което прониква по този начин във вашата система, обуславя природата на вашата кръв, вибрационното ниво на вашата кръв. И моментното състояние на вашата кръв определя магнитната асимилация на мозъчната система, както и състоянието на другите жизнени светлини, вследствие на което магнитните пламъци на желанието се излъчват от стернума. Вие разбирате също, че множество нечистотии се намират във вашето сърце и се излъчват от там навън и навътре. Истинското спокойствие, истинският мир на душата, характерни за новия човек, са изключени, докато системата на стернума познава обичайните емоции, присъщи на диалектичния живот. Петорната душа на диалектичния човек, поради своята природа, не познава никога спокойствие. Напротив, фундаменталното безпокойство на диалектичната вселена, враждебността на природата, тревогата, безпокойството и страхът, радостта и болката, битката за съществуване измъчват неговата душа и съставляват неговата природа. Ето защо спокойствието на душата, равновесието на душата, тишината, са необходими. Спокойствието определя неговото здраве и затова човекът копнее за него. А постоянното безпокойство предизвиква болестите и смъртта, както и злополучните постъпки. Който намери тишината, оздравява. Разбирате ли сега защо се говори за психотерапия и защо се практикуват с тази цел разнообразни методи? Какво ли не се прави, за да се стигне до вътрешен покой или до забрава! Търсят се стимуланти, защото не може да се постигне психично оздравяване. „Ах, оплаква се душата, кой може бавно да се роди в Дао чрез продължително практикуване на спокойствие? Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг: Китайският Гносис
"Щом престанеш да прилепваш към нещата и ги оставиш да бъдат, ще бъдеш свободен ... Ще трансформираш всичко ... И ти ще бъдеш в мир, където и да си." ~ Bodhidharma
"Медитацията не е средство за постигане на край. Тя е средството и краят. "- Джидху Кришнамурти Out of this World
"Средният човек не осъзнава, че животът, съзнанието и интелигентността са отделни и различни от физическата субстанция, само функциониращи чрез химически тела по време на временния период, който ние наричаме живот в химическия свят. Едно от големите окултни закони е, че за да функционирате във всяка сфера или равнина на същност в природата, трябва да имате тяло, чувствително към и способно да се приспособява към тази равнина на същност.-Manly P Hall; Магия: Трактат за езотеричната етика. - Manly P Hall; Magic: A Treatise on Esoteric Ethics
"Платното е врата към друго измерение." Салвадор Дали. 1904-1989.
"Надявам се ... това, което се прошепва от кутията на Пандора само след като всички останали язви и скърби бяха избягали, е най-доброто и последно от всичко. Без нея, има само време. и времето ни притиска като центрофуга, навътре и навън, докато ни забутва в забвение. Иън Калдуел (роден през 1976 г.) "Кратка бележка за легендата за кутията на Пандора: Някога се чудех защо се налагат всички потоци от страданията на човешкия вид, а боговете дават надежда там долу, отговора е, защото при определени обстоятелства може да се надяват да бъде най-лошото мъчение от всички тях. " Том Холт (Роден през 1961 г.)
Ние не виждаме нещата каквито са, виждаме ги каквито сме, защото виждаме света не такъв, какъвто е, но какъвто сме."
Смъртният човек постига одушевяването само чрез едно-единство с Божественото Аз. Съюзът с безсмъртието създава безсмъртие, а този, който намира истинското си Аз, следователно е "спасен". Този Христос или Божественият човек (Пуруша, който се вози като наблюдател в джива) в човека е истинската надежда за спасение на човека - жив посредник между абстрактното божество и смъртното човечество. ~ Manly P. Hall, Тайните учения на всички възрасти (1901 - 1990) БХАГАВАД ГИТА „13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.“ БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА твърдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето: 5.10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето – той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
"Всички познания идват от звездите (Универсалният ум)." Хората не измислят или създават идеи, идеите съществуват и хората могат да ги хващат/хакват/схващат ". ~Franz Hartmann - The Life and the Doctrines of Paracelsus
"Трябва да научите нов начин да мислите, преди да можете да овладеете нов начин да бъдете." ~ Мариан Уилямсън
"Както по-горе, толкова по-надолу, както вътре, така и вън, както вселената, така и душата ..." ~ Хермес Трисмегист
Яджнавалкя бил велик мъдрец. Той искал да се отрече от семейството си и да раздели имуществото си между своите жени – Катяни и Майтрея. Катяни била стопанка на дома (грихастха-дхармини), а Майтрея – познавачка на Ведите (брахма-вадини). Майтрея попитала: „Господарю мой, дори да ми дадеш богатствата на трите свята, нима аз ще постигна безсмъртие?“ Яджнавалкя отговорил: „Не, скъпа моя, ти само ще живееш живот на богата жена; богатството не дава безсмъртие.“ Тогава тя казала: „Не го искам това богатство; открий ми висшето знание (брахма-видя) което ще ме направи безсмъртна“. Ядгнавалкя бил много доволен. Той ѝ казал: „Този Атман трябва да се види, са се чуе, да се мисли за него и да се медитира върху него.“ След това, описвайки природата на Висшия „Аз“, той казал: „Там, където има двойственост, един вижда другия, слуша го, мисли за него. Но когато е само Единния „Аз“, кой кого слуша, вижда, чувства?“ Тази прекрасна история е разказана в Брихадараняка Упанишада.
Всичко на света, което е властвало – идеите или хората, –се е наложило основно чрез неудържимата сила, излъчваща се от думата "обаяние". Обаянието всъщност е вид омагьосване на духа ни от личност, произведение или учение. То сковава всичките ни критически способности и изпълва душата ни с удивление и почитание. Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство. Без него боговете, кралете и жените никога не биха имали такава власт. Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности. От „Психология на тълпите”, Густав Льо Бон
В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние.
Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.
" Който иска светлина, трябва да дава светлина, така че той да си плати за плащането." ~ S.A.W Нека мирът царува във всички сърца; нека не забравяме, че мирът е светлина. Нека не забравяме, че мирът е есенция, произтичаща от абсолюта. Тази светлината струи от абсолюта. Тази светлина е светлината на древните дни. Христос е казал: " Мир аз ви оставям, моят мир ви давам." (йоан 14:27)(Йоан 14:27) ~ Самаел Аун Уеор (1917 - 1977)
Допълнителните възприятия на наркоманите имат свои корени в ужасния кундабуферен орган (на змия на рая)... ... Очевидно, наркотиците унищожават алфа вълни. След това, без съмнение, вътрешната връзка между ума и мозъка е загубена. Това, всъщност, води до цялостен провал. Наркоманът се завръща в религията. Заблуждавайки, той мисли, че той изпитва това, което е реално под влияние на наркотиците. Не знаейки, че допълнителните възприятия, произведени от марихуана, L.S.D., морфин, халюциногенни гъби, кокаин, хероин, хеш, прекомерни транквилайзери, амфетамин, барбитурати и др., са само халюцинации, произвеждани от отвратителния орган на Kundabuffer. Пристрастените към наркотиците се отклоняват и дегенерат във времето. В крайна сметка те са потопени завинаги в рамките на вътрешните светове на Била Сварга. ~ Самаел Аун Уеор, Великият бунт (1917 - 1977)
"На Небето съм Аз, на земята, във водата, във въздуха, Аз съм в животни, и растения; Аз съм в утробата, преди утробата, след утробата; Аз съм навсякъде!" ~ Corpus Hermeticum. ☤
Има малка стойност в това да познаваш растенията, животните и минералите, освен ако не намериш звездите, които работят във всеки един от тях.. ~ Рудолф Щайнер (1861 - 1925 г.)
Отхвърлете желанията (ешани), не желайте чужди богатства. Вие трябва да повтаряте тази мантра ежедневно. Дори съмненията на атеистите ще бъдат разсеяни с нея. Отхвърлете имената и формите, престанете да гоните чувствени удоволствия, тогава вие ще осъзнаете Бог. Спомняйте си тези стихове преди да заспите и веднага като се събудите. Това е формула, която ще ви възвиси. Те ще ви дадат сила. Вие може да нямате храна, дрехи; може да няма никой, който да ви помогне. Но тези изречения от Упанишадите ще ви дадат сила и утешение. Ишавасъям идам сарвам: целият свят е вселенска форма (вират-сваруп) на Господ. Вие знаете, че умът говори, слуша, вижда и извършва всичките действия; сетивата, сами по себе си, са инертни. Но вие не виждате ума. Така и Атман е скрит, той е вътрешното „Аз“. Той е тайният свидетел на всички ваши мисли и действия. Отделете себе си от ума и сетивата и осъзнайте този свидетел. Усетете как сетивата се въртят сред сетивните обекти, а вие сте свидетел. Карма няма да ви пороби. Преданият усеща, че всичко се извършва чрез него от Бог, и че сам той е просто инструмент в Неговите ръце (нимитта). Ведантистът отъждествява себе си с безмълвния свидетел, Атман, и отделя себе си от Пракрити (материалната природа). С помощта на тези две средства вие ще се освободите от оковите на карма.
Вие не знаете какво е това егоизъм! Егоизмът – това са просто вълненията (вритти) на ума. Всичките тези вритти – това са модификации на ума, това са вълните в езерото на ума. Много е трудно да атакуваш непосредствено егоизма. Той има най-различни слуги, такива като желанието (кама), гнева (кродха), заблуждението (моха) и т.н. Ако се борите с тях, егоизмът постепенно ще започне да се изтощава. Развивайте смирение. Възвръщайте си великодушието. Ако пребивавате в обителта на добродетелите, тогава егоизмът ще умре от само себе си. УПАНИШАДИТЕ
"Ще ви кажа нещо: мислите никога не са честни, а емоциите са." ~ Албърт Камюс
"Светлината на света идва и си отива, тя е нестабилна. Светлината, която е вечна, никога не може да бъде погасена. С тази Светлина виждате външната светлина и всичко във вселената; Само защото Тя винаги блести във вас, за да може да възприеме външната светлина. Каквото и да ви се струва във Вселената, се дължи единствено на тази огромна Светлина във вас и само защото Върховното Познаване на същността на нещата е скрито в дълбините на вашето същество, и прави възможно лридобиването на знания от всякакъв вид. - Ананда Мая Ма
"Силите на ума са като разсеяни лъчи. Когато се концентрират, те осветяват ". -Свами Вивекананда
"За да разбереш сърцето и съзнанието на човека, не гледай на това, което той вече е постигнал, а на това, към което се стреми." ~ Халил Гибран
"За алхимика този, който се нуждае предимно от изкупление, не е човек, а божество, което е загубено и спящо в материята". ~ Карл Юнг
"Вместо да бъдеш твоите мисли и емоции, бъди осъзнатото зад тях." - Екхарт Толе
Тези които се връщат от ада не говорят за това и вече нищо не ги притеснява. неща като глад, престой в затвора, потрошена кола или дори самата идея за смъртта. Ч. Буковски
" В тялото ти има повече мъдрост, отколкото в най-дълбоката ти философия." - Ф. Ницше
OM! Слава на Васудева! Победата да е твоя, Пундарикакша! Обожавам те, Вишвабхавана! Слава на теб, Хришикеша, Махапуруша и Пурваджа!
Нека Вишну, който е съществуващ, нетленен, и Брахма, който е Ишвара, който е дух, който с трите си качества е причината за създаването, съхраняването и унищожаването, който е прародител на природата, интелекта и другите съставки на вселената, ни дарят с разбиране, богатство и крайно освобождение.
След като обожавах Вишну, господарят на всичко, и отдадох почит на Брахма и останалите, като също така поздравих духовния учител, ще разкажа тази Пурана, равна по святост на Ведите.
Майтрея, след като го поздрави почтително, се обърна по следния начин към Парашара, отличен мъдрец, внук на Вашиштха, който е запознат с традиционната история и Пураните, който е запознат с Ведите и клоновете на науката, които зависят от тях, както и специалист в областта на законите и философията, след сутрешните ритуали на преданост.
Майтрея каза: Учителю! Бях инструктиран от теб във всички Веди, в законите и в свещената наука. Чрез твоето благоволение, други мъже, макар и да са неприятели, не могат да ме обвинят в липса на знания. Сега бих искал да чуя от теб, който си с неизмерима божественост, как този свят съществуваше в миналото и как ще бъде в бъдещето? Каква е неговата същност, о, Брахман, и откъде произлязоха одушевените и неодушевените неща? В какво се превръща и в какво ще се случи при поредното му разтваряне? Как се проявяват елементите? Откъде произлизат боговете и другите същества? Как са се появили океаните и планините, Земята, Слънцето и планетите? Кажи ми за семействата на боговете и другите, различните Ману, периодите, наречени Манвантари, и тези, наречени Калпи и техните подразделения, както и четирите епохи; събитията, които се случват в края на Калпата и прекратяването на епохите; историята, о, велики Муни, на боговете, мъдреците и царете, и как Ведите бяха разделени в клонове (или училища), след като са били съставени от Вяса; задълженията на брахмините, и други племена, както и на тези, които преминават през различните периоди на живота. Всички тези неща бих искал да чуя от теб, внука на Вашиштха. Отправи доброжелателно мислите към мен, за да мога, чрез твоето благоволение, да бъда информиран за всичко, което желая да узная.
Парашара отговори: Добри въпроси, благочестиви Майтрея. Накара ме да си припомня това, което в миналото ми беше казано от бащата на моя баща, от Вашиштха. Чух, че баща ми е бил погълнат от Ракшас, пратен от Вишвамитра. Обзе ме страхотен гняв и започнах жертвоприношение за унищожаване на Ракшасите. Стотици от тях бяха сведени до пепел чрез ритуала, когато, малко преди да бъдат изцяло унищожени, дядо ми, Вашиштха, каза: Достатъчно, дете мое, нека гневът ти се укроти. Ракшасите не са виновни. Смъртта на баща ти бе дело на съдбата. Гневът е страстта на глупаците, тя не приляга на един мъдър човек. От кого, може да бъде попитано, е убит някой? Всеки човек жъне последиците от собствените си действия. Гневът, сине мой, е унищожаването на всичко, което човек е придобил чрез стремителни усилия, на славата, на благочестивите аскези и пречи на постигането на рая или освобождението. Главните мъдреци винаги отбягват гнева. Не бъди, дете мое, субект на неговото влияние. Нека тези безобидни духове на тъмнината да не бъдат консумирани. Милостта е мощта на праведните.
Бидейки така смъмрен от уважавания ми дядо, аз веднага прекратих ритуала, в съответствие с неговите предписания, и Вашиштха, най-добрият из мъдреците, остана доволен от мен. Тогава пристигна Пуластя, син на Брахма, който беше посрещнат от дядо ми с обичайния знак на почит. Знаменитият брат на Пулаха ми каза: Тъй като в момент на враждебност послуша думите на своя родоначалник и прояви милосърдие, ще овладееш всяка наука, и тъй като се въздържа, макар и разгневен, от унищожаването на потомството ми, ще ти даря още нещо, и ще станеш автор на резюмето на Пураните. Ще узнаеш истинската природа на божествата, каквато наистина е, и независимо дали си ангажиран с религиозни обреди или се въздържаш от тяхното изпълнение, твоето разбиране, чрез моето благоволение, ще бъде съвършено и свободно от съмнения. Тогава дядо ми Вашиштха добави: Каквото и да ти бъде казано от Пуластя, непременно ще бъде.
Наистина сега всичко, което ми бе казано по-рано от Вашиштха, и от мъдрия Пуластя, ми бе припомнено заради твоите въпроси и ще ти го предам, дори всичко, което поиска. Чуй цялата същност на Пураните, според точното им значение. Светът бе породен от Вишну. Той съществува в него. Той е причината за неговото поддържане и прекратяване. Той е светът.
Глава II
Парашара каза: Слава на неизменния, свят, вечен и върховен Вишну с универсална природа, могъщият над всичко; на него, който е Хиранягарбха, Хари и Шанкара, създателят, закрилникът и разрушителят на света; на Васудева, освободителят на неговите поклонници; на него, чиято същност е както единна, така и многообразна, който е като фин, така и материален, както несъставен, така и съставен; на Вишну, причината за крайната еманципация. Слава на върховния Вишну, причината за създаването, съществуването и края на този свят, който е основата на света, и който се състои от света.
След като прославих онзи, който е подкрепата на всички неща, които е най-малкото от малкото, който е във всички сътворени неща; неизменният, нетленен Пурушоттама, който е с истинска мъдрост, както наистина е известен; вечен и неразложим; и който е познат чрез фалшивите проявления от естеството на видими обекти; след като се поклоних на Вишну, разрушителя и господаря на творението и пазителя, владетеля на света, неродения, нетленния и непреходния, аз ще ти кажа това, което първоначално бе предадено от великия баща на всичко (Брахма), в отговор на въпросите на Дакша и други почитани мъдреци, и повторено от тях на Пурукутса, един цар, който царувал по бреговете на Нармада. След това бе предадено от него на Сарасвата, а от Сарасвата на мен.
Кой може да опише този, който не може да бъде възприет от сетивата, който е най-доброто от всички неща, върховна душа, самосъществуващ, който е лишен от всички отличителни характеристики като външен вид, каста или нещо подобно, и е освободен от раждане, промяна, смърт или гниене, който винаги е, и само един, който съществува навсякъде, и в когото всички неща съществуват, и оттам наричат Васудева? Той е Брахма, върховен, господар, вечен, нероден, нетленен, непреходен, от една същност, винаги чист, без дефекти. Той, този Брахма, бе всичко; обхващащ в своята природа необособеното и обособеното. Той тогава съществуваше във формата на Пуруша и Кала. Пуруша (духът) е първата форма на върховния; след това идват две други форми, обособена и необособена; Кала (времето) бе последната. Тези четири - Прадхана (първичната или суровата материя), Пуруша (духа), Вякта (видимата субстанция) и Кала (времето) - мъдрите смятат за чистото и върховно състояние на Вишну. Тези четири форми, в подходящи пропорции, са причините за феномена на създаването, съхраняването и унищожението. Вишну, бидейки обособена и необособена субстанция, дух и време, си играе като палаво момче, както ще научиш, чувайки за неговите лудории. Този главен принцип (Прадхана), който е необособената причина, се нарича от мъдреците също Пракрити (природа). Тя е фина, еднородна и обхваща това, което е, и това, което не е (или и причините, и следствията); трайна, самоподдържаща се, безграничнa, непреходна и стабилна; лишена от звук и докосване, и не притежаваща нито цвят, нито форма, надарена с трите качества (в равновесие); майка на света; без начало; и това, в което всичко, което е породено, се разтваря. От този принцип произлязоха всички неща в периода след последното разтваряне на вселената и преди съзиданието. Брахмините, вещи във Ведите и преподаващи вярно техните учения, изразяват чрез следния пасаж пораждането на главния принцип (Прадхана): "Нямаше нито ден, нито нощ, нито небе, нито земя, нито тъмнина, нито светлина, нито нещо друго, освен само Едно, невъзриемаемо от интелекта, или Това, което е Брахма и Пуман (дух) и Прадхана (материя)." Двете форми, които са различни от същността на немодифицирания Вишну, са Прадхана (материята) и Пуруша (духа); а другата му форма, чрез която тези две са свързани или разделени, се нарича Кала (време). Когато обособената субстанция се преобразува в сурова материя, така както в предното разтваряне, това разтваряне се нарича елементно (Пракрита). Божественото Време е безначално и краят му също не е известен; и от него циклите на създаване, продължаване и разтваряне се случват последователно на интервали, защото, когато в последния период, съществуваше равновесие на качествата (Прадхана) и духът (Пуман) се отдели от материята, тогава Времето, форма на Вишну, се преустанови за известен период. След това Върховният Брахма, върховната душа, субстанцията на света, господарят на всички същества, универсалната душа, върховният владетел, Хари, по свое желание, влизайки в материята и духа, възбуди изменяемите и неизменяемите принципи, предизвайки периодът на съзиданието, така както ароматът засяга ума просто от самата му близост, а не от някакво непосредствено въздействие върху ума. По същият начин Висшето повлиява на елементите на творението. Пурушоттама е едновременно възбудителя и нещото, което се възбужда, понеже присъства в същността на материята, както когато е непроявена, така и когато е проявена. Вишну, върховен над върховното, е с естеството на обособени форми като нещата от атоми, Брахма и останалите (богове, хора и др.). Тогава от това равновесие на качествата (Прадхана), покровителствано от душата, произлиза неравномерното развитие на тези качества (създавайки принципа Махат или Интелекта) по време на сътворението. Главният принцип създава този Велик принцип, Интелекта, и той стана трисъставен, засегнат от качеството на добротата и тъмнината (инертността), и биват енергитизирани от Главния принцип (материята), както семето от обвивката си. От Великия принцип на Интелекта (Махат), произлиза трисъставния егоизъм (Аханкара), наречен Вайкарика "чист", Тайджаса "страстен" и Бхутади "рудиментарен"; (фините) елементи и органите на сетивата биват породени от Интелекта, в съответствие с техните три качества, така както Интелектът е създаден от Главния принцип. Тогава основният егоизъм, ставайки продуктивен, като рудимент на звука, произведе от него етера (пространството), чиято характеристика е звука, енергитизирайки го с неговия рудимент на звука. Етерът, ставайки продуктивен, породи рудимента на допира, откъдето произлезе силен вятър, чието свойство е докосването, а етерът, с рудимента на звука, обгърна рудимента на допира. Тогава вятърът, ставайки продуктивен, произведе рудимента на формата (цвета), откъдето излезе светлина (или огън), чиито атрибут е формата (цвета), а рудимента на допира обгърна вятъра с неговия рудимент на цвета. Светлината, ставайки продуктивна, произведе рудимента на вкуса, откъдето се появиха всички сокове, в които пребивава вкуса, а рудимента на цвета енергитизира соковете с рудимента на вкуса. Водите, ставайки продуктивни, породиха рудимента на обонянието, откъдето произлезе агрегат (земята), чието свойство е миризмата. Във всеки един елемент пребивава неговия специфичен рудимент, оттам на тези елементи се приписва свойство или танматра (тип или рудимент). Рудиментарните елементи не са надарени с качества, следователно те не са нито успокояващи, нито страховити, нито изумяващи. Това е сътворението на елементите, произлизащи от принципа на егоизма, повлиян от качеството на тъмнината. За органите на сетивата се казва, че са страстни продукти на същия принцип, повлиян от (принципа на) инертността, а десетте божества произлизат от егоизма, повлиян от принципа на доброто, както и ума, който е единадесетото. Органите на сетивата са десет. От десетте, пет са кожата, очите, носа, езика и ушите, чийто предмет на дейност, съчетан с Интелекта, е възприемането на звука и останалото. Органите за екскреция и създаване на потомство, ръцете, краката и гласът, образуват останалите пет, от които екскреция, възпроизводство, манипулиране, движение и говор, са различните им действия.
След това, етерът, въздухът, светлината, водата и земята, обвързани поотделно със свойствата на звука и останалите, съществуваха разграничени според техните качества, като успокояващо, страховито или изумяващо, но притежавайки различни енергии и бидейки несвързани, те, без да се комбинират, не биха могли да създадат живи същества, не бидейки смесени един с друг. Затова след като се комбинирали един с друг, те придобили, чрез тяхната взаимна връзка, характера на една маса от цяла единица, и, насочвани от духа, в съгласие с необособения (неделимия) Принцип, Интелектът и останалите, включително грубите елементи, формираха едно яйце, което постепенно се разшири като воден мехур. Това огромно яйце, о, мъдрецо, съставено от елементите и почиващо върху водите, е чудесното естествено обиталище на Вишну във формата на Брахма. И там Вишну, който е господар на вселената, чиято същност е неразбираема, прие осезаема форма, и дори самият Той пребивава в него като Брахма. Неговата утроба, огромна като планината Меру, бе съставена от планините, а великите океани бяха водите, които попълниха техните кухини. В това яйце, о, Брахман, бяха континентите, моретата и планините, планетите и частите на вселената, боговете, демоните и човечеството. И това яйце беше покрито отвън от седем естествени обвивки, или от вода, въздух, огън, етер и Аханкара, източника на елементите, като всяка една е десет пъти по-груба от тази, от която произлиза; след това дойде принципа на Интелигентността и накрая, всичко това бе обхванато от необособения Принцип, наподобяващо по този начин на кокосов орех, изпълнен вътре с пулпа, а отвън е обхванато от черупка и кора. Тогава, повлиявайки на качеството на активността, Хари, господарят на всичко, ставайки Брахма, се зае със създаването на вселената. Вишну, надарен с качеството на добротата и с неизмерима енергия, съхранява създадените неща през последователните епохи до края на периода, наречен Калпа, когато същото могъщо божество, Джанардана, надарено с качеството на тъмнината, придоби ужасната форма на Рудра и погълна вселената. След като по този начин погълна всички неща и превърна света в един огромен океан, Върховният си почива върху могъщата си змия, насред бездната. След време Той се събуди и отново, като Брахма, стана автор на творението. Така само този единствен бог, Джанардана, приема формата на Брахма, Вишну и Шива, когато, съответно, Той създава, съхранява или унищожава.
Вишну като създател се самосъздава, като закрилник се самозапазва, като разрушител се самоунищожава в края на всички неща. Този свят от земя, въздух, огън, вода, етер, сетивата и ума, всичко това се нарича дух, който също така е господарят на всички елементи, универсалната форма и нетленен. Затова той е причината за създаването, запазването и унищожението, както и субект на превратността, присъща на природата на елементите. Той е, и обектът, и авторът на творението. Той поддържа, разрушава и бива поддържан. Той, Вишну, като Брахма, и като всички други същества, е безкрайна форма. Той е върховен, източникът на всичко добро, изворът на цялото щастие.
Глава III
Майтрея: Как може да се припише творческо действие на Брахма, който е без качества, безграничен, чист и свободен от несъвършенство?
Парашара: Основните свойства на съществуващите неща са обекти на наблюдение, с които не може да се постигне гореспоменатото знание; а творението, и стотиците свойства, принадлежат на Брахма, като неразделна част от неговата същност, така както топлината, о, главен из мъдреците, е присъща на огъня. Чуйте тогава как божеството Нараяна, в лицето на Брахма, великият родител на света, създаде всички съществуващи неща.
За Брахма се казва, че е роден. Позната фраза, която обозначава неговото проявление; и като своеобразна мярка за присъствието му, сто от неговите години се казва, че представляват живота му. Този период се нарича Парам, а половината от него, Парардхам. Вече ти казах, о, безгрешен Брахман, че Времето е форма на Вишну. Слушай сега как то се прилага за измерване на продължителността на Брахма, и на всички други чувстващи същества, както и на тези, които са без съзнание, като планините, океаните и други подобни.
О, най-добър сред мъдреците, петнадесет мигвания на окото прави една Каштха, а тридесет Каштхи, една Кала, а тридесет Кали, една Мухурта. Тридесет Мухурти представляват ден и нощ на смъртните. Тридесет такива дни правят един месец, разделен на два полумесеца. Шест месеца представляват Аяна (периодът на напредъка на слънцето на север или на юг от еклиптиката), а две Аяни правят една година. Южната Аяна е нощта, а северната денят на боговете. Дванадесет хиляди божествени години, всяка състояща се от (триста и шестдесет) такива дни, представлява период от четири юги или епохи. Те са разпределени по следния начин: Епохата Крита има четири хиляди божествени години; Трета, три хиляди; Двапара, две хиляди и епохата Кали, хиляда. Така декларират тези, които са запознати с античността. Периодът, който предшества Югата се нарича Сандхя, и той има толкова стотици години, колкото има хиляди в Югата, а периодът, който следва Югата, наречен Сандхянса, е със същата продължителност. Интервалът между Сандхя и Сандхянса е Юга, а именно Крита, Трета и т.н.; Крита, Трета, Двапара и Кали, съставят голямата епоха (Маха юга) или сбора от четирите епохи. Хиляда такива Маха юги са един ден на Брахма и четиринадесет Ману управляват през този срок. Чуй тяхното измерение на времето.
Седемте Риши, някои (второстепенни) божества, Индра, Ману и царете, неговите синове, се създават и изчезват в един период, а този интервал, наречен Манвантара, е равен на седемдесет и един пъти броя на годините, съдържаща се в четири юги с някои допълнителни години. Това е времето на Ману, (придружаващите) божества и останалите, което е равно на 852.000 божествени години или на 306.720.000 години на смъртните, независимо от допълнителния период. Четиринадесет пъти този срок представлява един Брахма ден, т.е. денят на Брахма, като терминът (Брахма) е производна форма. В края на този ден се случва разтваряне на вселената, когато трите свята, земята и регионите на пространството, са погълнати от огън. Обитателите на Махарлока (район, обитаван от светците, които надживяват света), тормозени от топлината, тогава мигрират в Джаналока (региона на светците след тяхната смърт). Когато трите свята се превърнаха в един огромен океан, Брахма, от лотоса роден, който е едно с Нараяна, заситен от поглъщането на вселената, заспа върху леглото-змия, съзерцаван от аскетичните жители на Джаналока за една нощ с продължителността на неговия ден, в края на която той създаде наново. От такива дни и нощи е съставена годината на Брахма, а сто такива години представляват целия му живот. Когато една Парардха или половината от съществуването му изтече, завърши една Маха Калпа, наречена Падма. Калпата (или един ден на Брахма), наречена Вараха, е първият от втория период на съществуване на Брахма.
1. Великите мъдреци приближиха Ману, отдавайки му нужното уважение, който беше седнал в блаженство със спокоен и съсредоточен ум, и се обърнаха към него по подобаващ начин:
2. Молим те, Благословени, благоволи да ни кажеш по подходящ начин и в подходящ ред задълженията на всички (четири) касти и смесените касти.
3. Защото само Ти, Боже, си запознат с общия смисъл, (т.е.) ритуалите и знанието за душата, (дадени) с цел да се осъзнае Самосияйният (Сваямбху), който е непознаваем и неизмерим.
4. Той, чиято сила е безгранична, бидейки така запитан от великите мъдреци, надарени с проницателни умове, ги почете подобаващо и отговори: „Слушайте!"
5. Тази (вселена) съществуваше непроявена, потънала в "тъмнина", невъзприемаема от сетивата, неопределима, непостижима от разума, непознаваема, все едно изцяло потопена в дълбок сън.
6. Тогава Самосияйният Съществуващ (Сваямбху), въпреки че е непроявен, причини проявяването на тази вселена, съединявайки енергията си с велките елементи и останалото, разпръсвайки "мрака".
7. Той, който може да се възприеме (единствено) от вътрешния орган, който е фин, неразличим (непроявен) и вечен, който е същността на всички създадени същества, и който е немислим, се прояви от само себе си.
8. Той, желаейки да сътвори множество различни същества от собствената си субстанция, чрез мисъл създаде водите и положи семе в тях.
9. Това (семе) стана златно яйце, сияещо като хиляди слънца; в това (яйце) самият той се роди като Брахма, първоизточникът (праотецът) на целия свят. 10. Водите се наричат нарах, (понеже) водите са първото творение на Нара; тъй като те бяха неговата първа обител (аяна), оттам той се нарича Нараяна.
11. От тази първопричина, която е непроявена, вечна и обхващаща реалното и феноменалното, произлезе този мъжки (Пуруша), който е известен в този свят (под названието) Брахма.
12. След като това Божество беше неактивно в това яйце цяла година (на Брахма), тогава самият той (единствено) чрез мисълта си го раздели на две половини;
13. От тези две половини Той оформи небето и земята, проникващият ги фин етер, осемте региона и вечната обител на водите.
14. От себе си (Атманах) Той извлече ума, едновременно реален и нереален, а преди ума егоизма, чиято функцията е „аз” съзнанието, управителят.
15. А преди тези две, Той създаде великия всепроникващ принцип (Махат, Интелигентността); въобще всички проявления, притежаващи три гуни (качества); включително органите на сетивата, възприемащи сетивни обекти.
16. Комбинирайки фините компоненти на тези шест принципа с безграничен потенциал (егото и петте танматри) с техните еволюти (сетивата и петте елемента), Той създаде всички същества.
17. Понеже тези шест фини компонента формират рамката (на първичната материя, пракрити) и са основа за шестте еволюта, мъдрите наричат тази рамка "тяло" [шарира, съставено от шест (шат) принципа] на Брахма.
18. Великите елементи, заедно с техните функции, също и умът с неговите фини съставки се намират в това (пракрити, тялото на Брахма), което продуцира всички неща и е непреходно.
19. От фините компоненти на тези подобни на Пуруша седем принципа с неизчерпаем потенциал (Махат, егоизма и петте танматри) произлиза тази вселена. От непреходното се появява преходното (феноменалното).
20. Сред тези танматри (фини същности на елементите), всяка следваща възприема качествата на тази, която я предхожда; и всяка същност има толкова качества, колкото са й отредени според мястото, което заема (в реда, по който са дадени). (Виж снимката)
21. В началото Той определи различни имена за всички неща; и създаде различните действия и различните закони за съществата, според вечните Веди.
22. Заради живите същества, стремящи се към действие, Той създаде вечното жертвоприношение; също и много Богове и множество фини второстепенни божества, наречени Садхя.
23. От трите божества - Агни (огъня), Ваю (вятъра) и Рави (слънцето) - Той извлече (букв. издои) трите изначални Веди - Рик, Яжур и Сама - за извършването на жертвоприношенията.
24. Той създаде времето, периодите от време, фазите на луната, звездите, планетите, реките, моретата, планините, равнините и хълмистите местности.
25. Също аскезата (тапас), речта, удоволствието, желанието и гнева. Понеже искаше да породи съществата, Той създаде цялото това творение.
26. За да класифицира действията, Той разграничи добродетелта от порока и свърза тези същества с двойките противоположности като удоволствие-болка и тем подобни.
27. Чрез петте фини и трансформиращи се танматри, Той създаде тази вселена последователно (от финото към грубото, от грубото към по-грубо).
28. Съществата биват спонтанно привлечени към работата, която Той е определил за тях в началото, когато получават ново тяло, отново и отново.
29. Насилие или ненасилие, грубост или нежност, порочност или добродетелност, фалш или истинност, това което Той е вложил в съществата при сътворението, спонтанно се проявява при всеки.
30. Също както всеки сезон от само себе си проявява своите сезонни характеристики през годината с настъпване на времето им, така и в определеното време въплътените същества спонтанно предприемат съответен курс от действия.
31. В името на просперитета на (трите) светове, Той създаде брахмините (свещениците), кшатриите (воините), вайшите (търговците) и шудрите (селяните) (съответно) от своята уста, ръце, бедра и крака.
32. Разделяйки своята собствена субстанция, Господ стана наполовина мъж и наполовина жена и чрез нея Той породи Вирадж (Брахма).
33. О, най-добри сред дважди родените (брахмините), знайте Мен като втория непосредствен създател на целия този свят, като този, който същият мъж, самият Вирадж, създаде, след като извърши аскези (тапас).
34. Тогава аз, желаейки да генерирам съществата, извърших много трудни аскези, и така сътворих десет велики мъдреци, господарите на съществата.
36. Тези могъщи мъдреци на свой ред създадоха седем други Ману (за всяка манвантара), богове с техните обители, велики мъдреци, притежаващи безгранична сила,
37. Якши (служители на Кубера), (демони наречени) ракшаси и писачи, гандхарви (музиканти на боговете), апсари (куртизанки на боговете), асури (врагове на боговете), (божествени змии, наречени) наги, сарпи (змии), сурпани (божествени птици) и няколко класа питри (прадеди),
38. Светкавици, гръмотевици и облаци, спрайтове (рохита), дъги, падащи метеорити, знаменателни звуци, комети и много видове звезди.
39. Кинари (с лик на кон), маймуни, риби, всякакви видове птици, добитък, елени, хора и месоядни зверове с два реда зъби,
40. Големи и малки влечуги, бръмбари, пеперуди, въшки, мухи, всички жилещи и хапещи насекоми и различни видове неподвижни същества,
41. По този начин тези мъдреци с проницателни умове създадоха всички подвижни и неподвижни неща чрез силата на аскезата под мое ръководство; всяко нещо според неговите действия (в миналите съществувания).
42. Бяха обяснени действията на съществата, а сега ще обясня начина на раждане, заложен за всяко от тях.
43. Добитъкът, елените, месоядните зверове с два реда зъби, ракшасите, писачите и хората са родени от утроба.
44. Птиците, змиите, крокодилите, рибите, костенурките, също така подобните им земноводни и водни (животни) се раждат от яйца.
45. Мушиците, комарите, въшките, бълхите, буболечките и подобните на тях се раждат от влагата.
46. Всички растения, които израстват от семена или присадки са наречени удбхити (букв. изскачащи от земята), докато тези (растения), които умират, когато техният плод е узрял, и дават много цветове и класове, са наречени ошадхи (едногодишни).
47. Тези дървета, които дават плод без цъфтеж, са наречени ванаспати, докато тези, които дават, и цвят и плод, са наречени врикшаси.
48. Различните храсти и гъсталаци, другите видове треви, катерещите и пълзящите растения, израстват от семена или издънки.
49. Всички тези (растения) са покрити от качеството тамас (невежество), ефект от техните действия (в предишни съществувания), имат вътрешно съзнание и са засегнати от удоволствие и болка.
50. Така бяха обяснени условията на живот на съществата, започвайки с Брахма и завършвайки с току що споменатите (неподвижни същества), които са субект на този ужасяващ и постоянно изменящ се цикъл от раждане и смърт.
51. Пораждайки така вселената и мен, Той, чиято сила е невъобразима, изчезна в себе си, потискайки (унищожавайки) времето (на еволюция) с време на разтваряне (дезолюция).
52. Когато това Божествено Битие е будно, тогава този свят е активен, а когато Той заспи, неговият ум е абсорбиран, и всичко изчезва.
53. Когато Той заспи, оттегляйки се в себе си, всички активни въплътени същества прекратяват действията си и техният ум се разтваря.
54. Когато Същността на всички неща оттегли енергията си и заспи щастливо (турия), тогава всички неща внезапно биват абсорбирани в тази Велика Душа.
55. Когато Душата потъне в „тъмнина”, тя остава за дълго време съединена с органите на сетивата, но не извършва техните функции; тогава Той напуска телесната рамка.
56. Когато отново се облече във фини компоненти, Той влиза в семето на подвижно или неподвижно същество, и тогава, съединявайки се с финото тяло (букв. с осемте категории), придобива телесна рамка.
57. Така Той, непреходният, чрез (последователно повтарящи се) будност и сън, непрестанно оживява и унищожава всичко подвижно и неподвижно.
58. Съставяйки тези (закони) в началото на творението, Той (Брахма) с голяма грижа ги предаде на мен; а аз, на свой ред, ги казах на Маричи и останалите мъдреци.
59. Бхригу, тук, ще ви обясни тези закони, понеже този мъдрец ги научи в тяхната цялост от мен.
60. Тогава великият мъдрец Бхригу, бидейки така призован от Ману, със задоволство в сърцето се обърна към тях: "Слушайте, мъдреци!"
61. Шестте други могъщи Ману с проницателни умове, които принадлежат на расата на този Сваямбхува Ману, всеки от които сътвори свое поколение (са):
62. Сияещите с велика слава Сварочиша, Ауттами, Тамаса, Райвата, Чакшуша и величественият син на Вивасват (слънцето).
63. Тези седем велики Ману, първият сред които е Сваямбхува, генерираха и поддържаха цялото подвижно и неподвижно (творение), всеки в неговия период.
64. Осемнадесет нимеши (мигвания на окото), са една каштха; тридесет каштхи са една кала; тридесет кали са една мухурта и също толкова мухурти са едно денонощие (ахоратра).
65. Слънцето разделя деня и нощта на хората и боговете, като нощта е предвидена за почивка на съществата, а денят за извършване на дейности.
66. Около един месец на хората е ден и нощ на предците (питрите); тяхното разделение е на двуседмичия, като "тъмното" двуседмичие, което е техният ден, започващ от пълнолуние, е предназначено за действия, а "светлото" двуседмичие, което е тяхната нощ, започваща от новолуние, е предназначено за сън.
67. Една човешка година е ден и нощ на боговете; тяхното разделение е както следва: половината година, през която слънцето се движи на север, е ден, а другата половина, през която то се движи на юг, е нощ.
68. Чуй сега кратко обяснение на времетраенето на нощта и деня на Брахма и на циклите от време (епохите, югите) в последователност.
69. Крита юга (Златната епоха, 1.728.000 човешки години) се състои от четири хиляди години (на боговете); зората, която я предхожда е четиристотин години, а последващото я свечеряване е пак толкова.
70. При останалите три епохи (юги), заедно с техните зазорявания и свечерявания, хилядите и стотиците за всяка следваща се намалят с едно.
71. Периодът от дванадесет хиляди години, които бяха споменати току що, като сумата от четири юги (епохи), се нарича епоха на боговете (Маха юга, която е 4.320.000 човешки години).
72. Хиляда епохи на боговете (Маха юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност.
73. Тези които знаят, че хиляда епохи на боговете (Маха юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност, познават (истинската дължина на) дните и нощите.
74. При изтичането на нощта, Брахма се събужда, а събуждайки се Той създава ума, който е едновременно реален и нереален (феноменален).
75. Умът (Махат), подтикнат от желанието на Брахма да твори, започва съзиданието модифицирайки себе си и поражда акаша (пространството), чието свойство е звука.
76. От модификацията на акаша се появява чистият и мощен вятър, носителят на всички миризми, и чието свойство е докосването (осезанието).
77. От модификацията на вятъра се появява брилянтна светлина, разпръскваща тъмнината, чието свойство е цветът (формата).
78. От модификацията на светлината се ражда водата, чието свойство е вкусът, и от водата се ражда земята, чието качество е миризмата. Така беше създадено творението.
79. Продължителността на времевия цикъл (епохата) на боговете (Маха юга), който беше описан по-горе, общо 12.000 години, умножена по 71 прави една Манвантара (времето за управление на един Ману).
80. Безброй са Манвантарите, еволюциите (сътворенията) и дезолюциите (унищоженията) на световете. Върховното Битие го прави като на игра, отново и отново.
81. В Крита юга (Златната епоха) Дхарма (добродетелта, илюстрирана като бик) съществува в нейната чиста форма с всички нейни четири крака, а също и Истината. В тази епоха хората не придобиват нищо по непочтен начин.
82. В следващите три епохи, заради непочтени придобивки (агама), Дхарма намалява последователно с по един крак; и поради кражби, лъжи и измами, добродетелта намалява с четвърт (във всяка следваща епоха).
83. По време на Крита юга хората не се разболяват, постигат всичките си цели и техният живот е с продължителност 400 години. По време на Трета (Сребърната епоха) и последващите юги продължителността на живота намалява респективно с четвърт.
84. Времетраенето на човешкия живот, резултатите от действията и способностите (енергията) на въплътените същества са в съответствие с характера на епохата (времевия цикъл).
85. По време на Крита юга (Златната епоха) добродетелта на човек е една, друга е по време на Трета (Сребърната епоха) и Двапара (Бронзовата епоха), и различна е по време на Кали юга (Желязната епоха), последователно и пропорционално намалявайки според (духа на) епохата.
86. В Крита юга за основна добродетел се счита практикуването на аскези (тапас), в Трета - знанието (за Себето), в Двапара - извършването на жертвоприношения, а в Кали - даренията.
87. В името на благото на творението, Самосияйният определи различни функции за тези, които се проявиха от неговата уста (брахмините), ръце (кшатриите), бедра (вайшите) и крака (шудрите).
88. За брахмините (свещениците) определи преподаване, изучаване (на свещените текстове), извършване на жертвоприношения, присъствието като свещеник в ритуала на жертвоприношение от друг човек, дарения и получаване на дарения.
89. За кшатриите (воините) определи защитата на хората, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), също така отхвърляне на привързаността към сетивни обекти.
90. За вайшите (търговците) определи отглеждането на добитък, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), даването на заеми и земеделие.
91. За шудрите определи единствено служенето на гореизброените (три) касти (класа хора).
92. За човека се казва, че е по-чист над пъпа; затова Сваямбху заяви, че устата му е най-чистата част.
93. Тъй като е произлязъл от устата, тъй като е първороден, и понеже познава Ведите, брахминът с право е наречен владетел на Дхарма (добродетелта).
94. Сваямбху сътвори първо него от собствената си уста, извършвайки аскези, за да съхрани творението и предложеното да достига до боговете, а пожертвуванията до предците (питрите).
95. Има ли същество по-висше от него, чрез чиято уста боговете приемат предложеното им, а предците пожертвуванията?
96. Сред съществата, подвижните се считат за най-висши, от подвижните същества интелигентните са най-висши, от интелигентните същества най-висши са хората, а сред хората - брахмините.
97. Сред брахмините, най-добри са ерудираните (в свещените текстове); от ерудираните, тези с твърдо убеждение (от преживяване); от тези с твърдо убеждение, тези които действат според него; а от действащите, тези които познават Брахман.
98. Самото раждане на брахмин е вечно въплъщение на добродетелта. С второто си раждане той затвърждава добродетелта; дважди роден, той е едно с Брахман.
