.gif)
Vladimir Putin with Billions in Gold
Thank you for saving your money in American Banks
Действително ли е възможно СССР – респективно Русия, и Западът да играят ролите в толкова примитивна пиеса, поставена на световната политическа сцена? Няма да пропусна припомнянето на полковник Филип Корсо, който цял живот – от Втората световна война до пенсионирането си – е служил в американското военно разузнаване. Даже когато е бил в екипа от съветници по въпросите на националната сигурност на президента Дуайт Дейвид Айзенхауер. Но това – след малко.
Преди него нека припомня друга история. Тя има връзка с предстоящите избори за кмет на Лондон. Един от кандидатите, борещ се за подкрепа от Консервативната партия, е депутатът Зак Голдсмит. Той е син на сър Джеймс Голдсмит, продължител на прочутата еврейска фамилия от германски банкери Голдсмит. Разбира се, смесил се с наследствената британска аристокрация в лицето на лейди Анабел Вейн-Темпест-Стюарт, наследничка на ирландски юнионисти. Тя, майката на Зак Голдсмит, е дъщеря на виконт Кастълрей, Осми маркиз на Лондондери.
Редовните читатели може би ще си спомнят, че е почти доказано: Зак Голдсмит е полубрат на покойната принцеса Даяна. Смята се с огромна доза достоверност, че съпругата на принц Чарлз е била незаконна дъщеря на банкера Джеймс Голдсмит – сър, завещал 1,2 милиарда лири.
След първия си брак с достатъчно известна фигура от лондонско-еврейския high-life, от 2013 година Зак Голдсмит е женен за А̀лис Миранда Ротшилд. Смятаха нейния баща – А̀мшел Майер Джеймс Ротшилд (1955–1996) за най-вероятния следващ глава на най-богатия и овластен семеен клан на земята. Но… той се самоуби на 41-годишна възраст. През 1923 г. дядото на Амшел – Чарлз Ротшилд, също се самоубил. Тогава бащата на Амшел Майер Джеймс – Виктор Ротшилд, бил едва 13-годишен. Григорий Климов твърди:
„Ако дадено семейно дърво увяхва (има много бездетни двойки), ако то има много умиращи клони (самоубийци, психически заболявания, ненормални деца), то вие наблюдавате клан, който вече е навлязъл в златния стадий на залеза си. В своята книга Шафаревич няколко пъти говори за ролята на масонството в работата по подготовката на революцията (стр. 49.).Тъй че, той се захвана не само с евреите, но и с масоните. Браво!
След това той пише, че сред онези терористи, които са подготвили руската революция, е имало много самоубийства.
Психологията не е сред темите на Шафаревич. Но, задълбавайки в историята на руската революция, и той забелязва, че сред терористите е имало много самоубийци… Това е комплексът на разрушението, който включва и саморазрушението.“
Иначе казано, фамилията Ротшилд проявява склонност към самоунищожение.
Да уточня, че Игор Шафаревич не е случаен човек. Той е сред най-видните и признати математици на ХХ век не само в СССР и Русия, но и в световен мащаб. По собствените му признания, е четвърт евреин. През 1958-а, едва на 35-годишна възраст, е удостоен със званието член-кореспондент на Академията на науките на СССР. Цяло чудо в съветската геронтокрация. Става академик чак през… 1991 г. Защо?
Въпреки, че е носител на Ленинска награда, Шафаревич се обявява открито в защита на своите колеги математици: сина на поета Сергей Есенин – Александър „Алик“ Сергеевич Есенин–Волпин (полуевреин), съорганизатор на Комитет за правата на човека (1972 г.), на Андрей Сахаров (женен за еврейка), на писателя Александър Солженицин (полуевреин) – автор е на три статии в сборника „Изпод дълбините“, и на още ред други задгранични публикации от този род. Арестуван, изселван, евреите го обвиняват в стандартните „грехове“: „антисемитизъм“ и „шовинизъм“. Макар да е носител на международната награда на името на еврейския физик Дени Хайнеман (1973 г.). Днес Игор Шаваревич наближава патриаршеската възраст 93 години (роден е през юни 1923 г.).
Защо се захванах със Зак Голдсмит? Понеже е в темата. Дядото на неговата съпруга, вече споменатият Виктор Ротшилд – чичо на лорд Джейкъб дьо Ротшилд, прачичо на Нат Ротшилд и чичо-братовчед на сър Ивлин Ротшиилд, е бил съветски шпионин – дълго укриваният човек в прословутата Кеймбриджка петорка.
Досещате се, че фактите около тази история биват всячески прикривани. Когато е невъзможно, ги омаловажават. С етикети от типа „конспиративни теории“. Но истината винаги лъсва.
Преди повече от две десетилетия австралийски историк се зарови в разсекретените документи, свързани с Кембриджкия шпионски кръг, както официално наричат заверата. И откри неопровержими доказателства, които обнародва в книгата си „Петият човек: Съветският супершпионин“, посветена именно на Виктор Ротшилд. Днес трудно ще намерите антикварен екземпляр от нея…
В книгата, за която ползвам отзиви и рецензии, авторът разкрива, че не физикът Клаус Фухс е предал „ядрените тайни“ на Сталин, както се твърди и вече видяхте в кинооткъса за Робърт Опенхаймер.
„През Втората световна война тъкмо Виктор Ротшилд „е откраднал „всички важни британо-американски оръжейни разработки“, включително за биологичните оръжия, атомната бомба и радара.“ Авторът специално твърди, че Ротшилд, а не Клаус Фухс или държавният служител Джон Кеърнкрос, както общо се смята, пръв е алармирал Сталин за плановете на Съюзниците да създадат атомна бомба, като използват плутоний 235.
Освен това Пери настоява, че Ротшилд, който умря през 1990 г., е бил замесен в толкова много направления на шпионирането, че е изглеждал като някакъв суперагент, 20 години след войната саботирал всяка инициатива на Запада.
По-голямата част от предложените доказателства са резултат от тридневни разговори и интервюта в Москва със седем пенсионирани офицери от КГБ, някои от които са обозначени само с инициали. Най-важният е бил Юри Иванович Модин, който е контролирал кембриджките шпиони и е бил организаторът на бягството на Бърджис и Маклийн.“
Доналд Дюърт Маклийн с псевдоним „Омир“ и Гай Бърджис – агент „Хикс“, изчезват през лятото на 1951 година. Това предизвиква вестникарска сензация. Двамата се появяват отново през 1956 година по време на пресконференция в… Москва.
Някои смятат изваждането им на светло за една от най-грубите грешки на КГБ. Защото по онова време главният съветски агент – Ким Филби, е бил на път да се изкачи още по-високо в йерархията на Secret Intelligence Service.
За мен това няма нищо общо с истината. И Виктор Ротшилд, и Ким Филби, са били участници в един сложен, строго секретен политико-икономически гамбит, който е изисквал и солидни понятия от шпионаж. За мен е невъзможно да приравнявам двамата. Даже първия – на „бащицата“ от Кремъл.
Не изпитвам ни най-малко съмнение и колебание относно ръководната роля на представителя на „светото банкерско семейство“ като надзорник на оръжейните далавери между Изтока и Запада. По онова време симбиозата между промишленост, военни и власт вече е била факт. Айзенхауер просто я извади на показ и й даде названието военнопромишлен комплекс.
Виктор Ротшилд едва ли е прототипът на Джеймс Бонд. По-скоро – на таен министър на външните работи в единно световно правителство. Тайните са за това – да не бъдат споделяни, да не ги узнаваме, нали?
Явно подгонен заради книгата на австралиеца Роланд Пери, скоро след нейната поява в книжарниците, товарищ Юри Модин отрекъл всичко, изнесено в нея.
„Да, имаше някакви интервюта, за които се предполагаше, че ще станат основа на документален филм за бившите офицери от КГБ. Но не, той никога не е намеквал, даже не е вярвал някога, че Ротшилд е бил петият човек или изобщо някакъв съветски агент.“
Коментарът ми преди този пасаж изпревари твърденията на стреснатия советский человек и коммунист. Но аз също не вярвам, че Ротшилд е бил съветски шпионин. Напротив, убеден съм, че Съветите са служили на семейството му и на онзи тесен кръг от техни приближени – Рокфелер, Хамър, Хариман, Голдмън, Сакс, Уорбърг, Менделсън, Шиф и т.н. – да не се повтарям и да не досаждам. Настоящето, както и всичко, което го предшестваше, доказват това. Не са ми необходими документи.
Михаил Горбачов и Владимир Путин – неприкрити довереници на тайната световна власт, Андрей Луканов – главатар на комунистическите „антикомунисти“ в София, членовете на БКП Огнян Пишев и Елена Поптодорова във Вашингтон, агентите на ДС и ЦК на БКП Стефан Тафров и Филип Димитров в Ню Йорк, Александър Мирчев – говорител на БКП на Националната кръгла маса днес уважаван „частен“ консултант в американската столица, Илиян Василев – шеф на Международния отдел на червеното БЗНС при Петър Танчев и Виктор Вълков, посланик в Москва, „демократ“ и „бизнес-консултант“, Константин Димитров от ЦК на ДКМС в лондонската легация на Народна република България, отгледаните като отявлени комуняги Симеон Дянков и неговата роднина Сталинка „Кристалина“ Георгиева в Световната банка, тя – с два мандата на еврокомисарка, Далия Грибаускайте от ЦК на Литовската КПСС и КГБ – еврокомисарка и президентка на Литва, Александър Квашневски – член на ПОРП, а днес колега на Джо-Байдъновия син като директор на украинската държавна нефтогазова компания, Йенс Столтенберг, агент на КГБ с кличка „Стеклов“, начело на НАТО, роденият в Херсон, СССР, Сергей Дмитриевич Станишев е лидер на някакви европейски социалисти – втората по големина фракция в Европарламента, а малокултурната съветска възпитаничка Ирина Георгиевна Бокова оглавяваща ЮНЕСКО, е вероятната бъдеща генсекретарка на ООН!…
Какви доказателства искате още, другарки и другари?
Сериозно изплашеният „храбър“ чекист Юри Модин продължил с „опроверженията“:
„Знаехме, че Ротшилд беше близък с (Гай) Бърджис и (Антъни) Блънт (по-късно разкрит като „четвъртия човек“ в аферата на Бърджис и Доналд Маклийн). Понеже той беше в MI5, те бяха узнали тези неща от него. Това не го прави петия човек, и той не беше“ – заяви той.
Едно обяснение може би е смущаващо. Пери приписва на Ротшилд многобройни шпионски удари, които Модин познава от архивите, а личните контакти са били дело на непретенциозния Кеърнкрос. В своята собствена книга „Моите петима кеймбриджки приятели“, която ще бъде издадена на 27 октомври [1994 г.] от “Hodder/Headline”, (вижте илюстрацията) Модин представя детайл, който подкрепя съмненията.
От КГБ били толкова благодарни за атомните тайни, предадени изпреварващо от Кеърнкрос, събрани, докато бил секретар на военновременния министър на науката лорд Ханки, че съветският посланик му връчил Орден „Червено знаме“ на тайна церемония в Лондон през 1944 г. Отличителният знак в обшитата с кадифе кутийка бил занесен обратно в посолството.“
Първо, по онова време КГБ още не е съществувало. То е създадено десетилетие по-късно от описаното „събитие“, на 13 март 1954 година. Даже НКВД го нямало. От 1941 до 1953 година Лаврентий Павлович Берия, братовчед на хазарския каган Лазар Мойсеевич, стоял начело на МГБ – Министерство государственной безопасности СССР. Под негов контрол бил Народный комиссариат государственной безопасности (НКГБ).
Буржоазия е болшевишкото кодово название на неевреин[ Цитат от московския вестник „Известия“, 27 юли 2018 г., в: Edward Hendrie – “Solving the Mystery of Babylon the Great: Tracking the Beast from the Synagogue to the Vatican”, Great Mountain Publishing, Garrisonville, Virginia, 2011 г., стр. 89.]
Такъв „детайл“ действително може да убеди только идиота. Всички тайни служби, освен съветските, в това число британските и германските, бяха представяни като гъмжащи от тъпанари и глупци, но… в продукциите на „Мосфильм“, „Ленфильм“ и останалите през онази епоха. Връчването на съветски орден на висш британски чиновник „на тайна церемония в Лондон“, без английските ченгета и властите над тях да знаят, можеше да бъде сюжет на творба само на болшевишки идеологически малоумник. Такова безразсъдство трудно би хрумнало дори на посредствения автор на булевардни романчета Иън Флеминг.
Авторите на статията в “The Inedependent”, когато той още беше независим, принадлежеше на журналистите, припомнят, какви почести са били предлагани на „Виктор“, както всички го наричали“. Но признават, че неговият приятел „Харолд Ларууд станал главен експерт на проекта за разработка на атомната бомба“.
Най-необяснимото е, защо никой не споменава еврейското семейство Розенбърг? Американците Джулиъс и Етел го отнесли по обвинение, че „издали американските ядрени тайни“ на Съветите. Съгласно свидетелство, поместено в твърде закъснялата книга на офицера от НКДС Александър Феклисов, работейки в САЩ той лично получавал сведения както от Джулиъс Розенберг, така и от Клаус Фухс.
Розенберг бил вербуван от „Семьон Семьонов, известен на своите агенти като „Сам“ и „Хенри“. През 1943 г. Семьонов беше принуден да напусне Ню Йорк…“
Не става ясно, къде е отишъл. Дали са го върнали в СССР, или е останал на разположение зад Океана? А самият автор?
„След 1946 г. Феклисов бе отзован у дома, само за да бъде назначен в Лондон и то в британската секция на КГБ. Тъкмо там той става агентът, ръководил Клаус Фухс – родения в Германия физик…“
Значи Фухс е бил близо до Виктор Ротшилд и останалите от Кеймбриджката петорка. Чак през 1949 година ФБР започнало да се интересува от него. По това време Джулиъс Розенбърг, който преди войната действително членувал в комунистическата партия, и съпругата му Етел, с моминско име Грийнграс, вербувана от самия него, вече не просто били в полезрението на американските служби за сигурност. Арестът им през 1950 г. бил въпрос на време. Чакали да капнат като презрели плодове. Осъдени на смърт, двамата били екзекутирани през лятото на 1953 г. в прочутия затвор Синг Синг.
Досега никой не е доказал убедително, че са предавали „атомни тайни“. Същото се отнася и за „свързаните с тях“ Джоел Бар, Алфред Сарант, Уилям Пърл и Мортън Собъл. Например в съда Пърл доказал, че изобщо не е познавал Розенбъргови. Всички тях ги обединявало едно: били евреи, чиито родители били родени в Руската империя и имигрирали от нея в Америка.
Например, късно, през 2008 г., вече на 91 години, когато нямал какво да крие, Мортън Собъл признал, че е познавал добре семейство Розенбърг. Не се съмнявал, че Джулиъс бил шпионин, а Етел е знаела това.
„Но в какво се състоеше вината й? В това, че беше съпруга на Джулиъс?“….
В интервю за “The New York Times”, г-н Собъл, който живее в квартала „Ривърдейл“ в Бронкс, беше запитан, дали през Втората световна война, като електроинженер, е предавал военни тайни на Съветите, когато те са били съюзници на Съединените щати и са поемали главния удар на нацистката жестокост. Действително ли е бил шпионин?
„Да, да, да, наречете го така“ – отговори той. – „Никога не съм мислил за това по този начин.“
До края на дните си Уилям Пърл, роден Мутерперл, отричал каквото и да е свое участие в шпионаж и дори връзка със съветски офицери или агенти. Днес четем, че в рамките на неизвестния на широката публика Проект „Верона“, контраразузнавателна програма, изпълнявана от една от най-секретните служби на Военното разузнаване на САЩ, предшестваща настоящата най-голяма тайна служба в света – Националната агенция за сигурност, името на Пърл се среща… 14 пъти в съобщения на съветските служби. Псевдонимите му били „Гном“ и „Джейкъб“. Негов водещ офицер бил същият „гений“ на шпионажа Александър Феклисов.
Според други, по-нови разкрития, групата на Пърл престанала да действа през 1945 г. Самият лидер започнал през… 1944 г.?!
Впечатлява друг факт, който е може би е най-важният. Съдят кого ли не. Сега е лесно – след поредица от разсекретявания на документи, имаме по-богата – но не и пълна – представа за мащабите, амбициите и резултатите от съветското проникване в САЩ. И за обратното – американското – в СССР. Недоумявам, че това не може да бъде схванато. За мнозина Рузвелт, Труман или Чърчил, Рейгън или Буш са уважавани държавници. Доста повече – обичани политици. Други изпитват същото спрямо Сталин и Горбачов. Зависи от светогледа и степента на индоктринация – на допуск за проникване на идеологическите отрови в съзнанието.
За мен по-съществено е, че главната фигура в цялата тази многогодишна „схватка“ на „тихия фронт“ остава в сянка. През цялото време са „издирвали“ съветски шпиони. Уж са разкривали и изобличавали онези, които са предавали американските „ядрени тайни“ на Москва. А другият Джулиъс – Робърт Опенхаймер, началникът на проекта „Манхатън“, е бил оставен на спокойствие. С малки изключения. Незабелязан, той остава член на компартията на САЩ и накрая отнася много истини в гроба.
Както записал в своя дневник през 1942 г., когато оглавил проекта „Манхатън“:
„Не съм комунист, но съм членувал в почти всички организации на Комунистическия фронт на Западния бряг.“
Прощавайте, но това е класическа шизофрения…
Що за „полицай“ и „контраразузнавач“ е бил Едгар Хуувър, щом не е проследил пътуванията на Опенхаймер до СССР и неговото гостуване в дома на самия Лаврентий Берия?
Странно.
Открай време Университетът на Калифорния в Бъркли и по-специално неговият Физически факултет са били гнездо на левичари. Повечето преподаватели членували в различни крайно леви организации – марксистки, троцкистки, в работнически профсъюзи… Доста били организирани комунисти. Заразявали студентите с бацила на злото.
През шейсетте и седемдесетте се стигна до там, че наричаха това място People’s Rebublic of Berkeley – Народна република Бъркли. Помня това време и силното ми вътрешно възмущение, че американците допускат това…
Интересно е, че почти всички обвинени в шпионаж в полза на СССР били евреи с корени в Руската империя или самата болшевишка Хазария. Освен това, никой от тях не е бил задържан по време на самата война. По необяснима причина ФБР взело да се интересува от дейността им след 1945 година, че и доста по-късно. Тоест, когато „големите“ вече се разбрали за т. нар. Студена война.
Ако не знаех истината, че през цялата война съветските офицери действали на американска територия сякаш били у дома си, даже още по-разпасано, бих могъл да повярвам. Всичко, което проектът с кодово название „Манхатън“ произвеждал, било своевременно предавано на съветските служители, обслужващи програмата „Наем-заем“ – “Lend-Lease”. Нейното пълно название било Закон за организиране на отбраната на Съединените щати. Съгласно него, САЩ доставяли на „Свободна Франция“ – правителството на Шарл дьо Гол в Англия, на Великобритания, на Китайската република и на СССР храни, петрол, всякакви други материали. Програмата е действала от 1941 до август 1945 г.
Можете спокойно да си набавите цитираните по-горе книги. Но дневниците на майор Джордж Рейси Джордан, които са преведени и готови за издаване у дома, са апокрифно четиво. В тях достатъчно подробно и с посочени дати са описани всички неща, които властелините на света укриват. Както в други изследвания е изнесено на показ сътрудничеството на американските банки, корпорации и компании, предимно с еврейски капитали, с нацистите в Берлин. То никога не секнало през цялата Втора световна война.
http://diagnosa.net/
Барон Виктор Ротшилд - Моисей, е петият член на "кембриджската группа"
Ким Филби – агентът на КГБ, който оглавяваше МИ6 по време на Студената война
https://chr.bg/istorii/lichnosti/lavrentij-beriya-dyasnata-raka-na-stalin/
.gif)
%20(1).gif)
.gif)
