"Моето тяло е само восък и фитил за пламък. Когато свещта изгори, Светлината грее другаде. "~ Египетската книга на мъртвите
"Назовете се в сърцето си и знайте кой сте." ~ Египетската книга на мъртвите
"Всичко е възможно. Който сте, е ограничен от това, което мислите, че сте. "~ Египетската книга на мъртвите
Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил. Мирмидоните са наречени българи от Йоан Малала..или по-скоро предци на българите. Преди доста време Артър Еванс обясни, че Ахил не е гръцко, а име принадлежащо на друг народ. Според Ван Виндекенс Ахил е пелазгийско име.
Това космическо проявление изработено от три материални качества е точно като една къща затвор за обусловените души
Хнум създава телата на човешките деца на грънчарско колело от глина и ги поставя в майчините утроби, факт илюстриран в каменно-медната епоха чрез многобройните детски фигурки от глина и бременни жени по цялата територия на България. В пещерите тези фигурки се оплождат от бог Ра, вдъхва им се душа. Човешкото тяло се състои от 44 метала, прости химически елементи, така че ако глината съдържа тези метали, подобно на майчиното тяло, от глинената кукла може да се роди човек.
Гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само на блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем всички от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започва да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".4 П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото.
На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведени в "Папируса на Ани", се дават подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение.
Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличил по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА, което е портал към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.
Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубил "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че ako "тежкото" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, то духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята.
Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Бa / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.
Човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай"
От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa.
По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.
URBI et ORBI
"Урби ет Орби", е названието на латински за приветственото слово, което папата отправя "Към Града и към Света", на Рождество и Възкресение Христово.
Думите УРби и ОРби са от езика БХАДЖА, но тъй като латинският език произлиза от БХАДЖА, са останали и в него. Значението им е астрофизическо и се отнася за устройството на физическите системи, а те се състоят от пет части. Ако вземем за пример Земята, петте и части са следните: АСТРАЛА – ЕН, земното ядро – ИН, полето, земното пространство – АН и двете граници помежду им – О и У.
Но думата граница употребена в случая, не е само за отбелязване края на нещо и началото на друго нещо, а е действителна граница, която не може да бъде пресичана безпричинно и безконтролно. През четирите периода на съществуването на физическата система, двете и граници изпълняват различни задачи.
През втория период от кръговрата на Земята, горната и граница – О, пропуска през себе си само в едната посока, от АСТРАЛА – ЕН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на горната граница О, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навътре горна граница през втория период от кръговрата на Земята, става ОР.
През четвъртия период от кръговрата на Земята, долната и граница – У, пропуска през себе си само в едната посока, от ядрото – ИН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на долната граница У, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навън долна граница през четвъртия период от кръговрата на Земята, става УР.
Това означават първите две срички от думите УРби и ОРби. Но има и още нещо.
Малкото триизмерно земно пространство, над долното граница – УР, около земното ядро, е пренесено символично към малкото двуизмерно пространство на и около града (Рим). От УРби, е и латинската дума урбанизация – градоустройство.
Голямото триизмерно земно пространство, под горната граница – ОР, затваряща, ограничаваща, отделяща нашият земен свят от и в АСТРАЛА, е пренесено символично към голямото двуизмерно пространство на цялата земна повърхност – целия свят. От ОРби, е и латинската дума ОРбита.
Втората сричка в двете думи УРби и ОРби, е би. Тя означава осъществено; съществуващо; съществуване. Днес е останала в съвременните български и английски езици, като глагола съм – съществувам.
В английския език тя ни е известна от знаменитото шекспирово слово на Хамлет "Ту би, ор нот ту би!" – "Да бъда или да не бъда". В българския език я ползваме в много съчетания: "Би ли направил нещо за мен? Да не би да си болен? Бих отишъл на мач". Но ни е известна още и от емблематичното непреводимо откровение на литературния герой: "Бил съм се бил напил и съм ги бил бил (конете)".
Но значението на би, не е само глаголът съм, а преди всичко широкия смисъл на бит, битност, битие и небитие – съществуващо и несъществуващо. Цялостното значение на думите УРби и ОРби е следното.
От земното ядро – от небитието, несъществуващото преминава през долната граница – УР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.
От АСТРАЛА – от небитието, несъществуващото преминава през горната граница – ОР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.
Но както писах по-горе, тези две събития се случват през два различни периода от кръговрата на Земята – втория и четвъртия. Защо тогава са събрани заедно в израза – приветствието на папата "Урби ет Орби"?
Събрани са, защото нашият прекрасен дом – планетата Земя, е невероятно щастливо за нас стечение на вселенски обстоятелства, които позволяват, осъществяват едновременно и УРби и ОРби, днес, тук – на Земята.
От една страна, земното ядро излъчва битие от небитието през долната граница – УР, в пространството около себе си.
От друга, през горната граница – ОР преминава битие, излъчено от ядрото на Слънцето, което навлиза в земното пространство.
1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.
2. Това е “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.
3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.
4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.
5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.
6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.
7. Материалната вселена. Тук е маркирано нашия център – Слънцето.
8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.
Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото.
