Епическа земна холограма! Или Орионският инпринт за сътворението на Вселената . Втора част
Контрола над деветия коридор
Втората по сила и мощ империя е Сириус.Сириус служи на Орион.За тях се отнася почти същото като за Орион.Няма духовна еволюция.В един определен период започнало заформянето на нова планетна система във Вселената.По-точно в деветият коридор на нашата Вселена.Зародила се е Слънчевата система.Първоначално Земята е била огромна по размери и не на мястото на което е сега,а между Марс и Юпитер. Орионските кралици дават нареждане(или по-скоро позволение)на империята Сириус да контролира деветият коридор.(както и ние сега конролираме части от въздушното и водното пространство)Контрола естествено включва и експлоатацията на новите светове.Експлоатация на всяка форма,особено на металите.Малките планети със по-слаба гравитация,не са в състояние да сформират кой знае какви ценни метали,в,сравнение с Юпитер и Сатурн примерно..Но планетата Земя е била(а и все още е)най-красивата и разнообразна на живот и форми.Самите сирианци(а и други звездни цивилизации)засяват планетата с много и различни растителни и животински видове.Планетата ни наистина е била междугалактическа библиотека.Но Сириус започва да манипулира и спекулира с контрола си над нашата система(възползвайки се да укрепи и подсили собствената си мощ),което естествено довежда до нов конфликт.Отново избухват войни.Животът на Марс и Венера,луните на Юпитер и Сатурн,е унищожен(поне по онези времена).Тогава Сириус е управляван от АЛ-АЛ(напомня ми на аллах Ухилен)и неговият племенник АН-У,който се опълчва срещу чичо си.АЛ-АЛ,избягва и се укрива на Земята.Но АН-У е непримирим,и изпраща гигантски космически кораб с размерите на небесно тяло,който да премахне АЛ-АЛ.АЛ-АЛ умира,но неговото място се заема от сина му ЗУ(Зевс).В последен опит да заздрави позициите си в галактиката,АН-У заповядва корабът(наречен АИ)да бъде разбит във планетата Земя(по онова време ТИАМАТ)......Земята е почти унищожена.Ударът довежда до промяната на местоположението на планетата.Слънцето я"придърпва" отново в своята орбита,спасявайки я от "пропадане"в космоса.След време АН-У решава Тиамат(или онова което е останало от нея) да бъде възстановена.За целта изпраща сина си ЕА(генен инженер)и неговата"сестра" НИН-ХУР-САГ(която е от рода на Орион,няма кръвна връзка,по-скоро е наместничка на кралиците на Орион)също майстор в създаването на живот.Новата земя е наречена ЕРИДУ(напомня на earth).Прочее..Ериду бива възстановена.Сподвижниците и помощници на ЕА биват наречени АННАКИ(анунаки).Те основават великата Атлантида..По-точно имало е четири Атлантити..На по-късен етап същите построяват и пирамидите с помощта на лазери(светеща светлина АТЛ) и носещи звуци(отново наречени АТЛ).Създават генераторни инсталации.Регенериращи камери и т.н.При това Ан-у не е позволявал почитането и обожествяването на него и сподвижниците от"местното население".Един свят без богове.Истински рай..Приказките за времена когато хора и богове са се разхождали заедно и са живели в хармония май са вярни Усмивчица.Имало е много градини наречени Едем."Раят"не е бил само едно място.Били са много,по цялата планета.Основна цел на Анунаките е била добиването на метали и руди.Но принц Еа е бил създател на живота.Това е било неговата страст.С течение на времето Анунаките започнали да роптаят срещу труда който се е налагало да полагат.Добивът на метали започнал да намалява,и АН-У,изпратил вторият си син ЕН-ЛИЛ да отговаря за тази дейност.Въпреки това,трудовият ресурс продължавал да бъде недостатъчен.ЕА предлага разумно решение.В неговите лаборатории(райски градини)имало създадени много същества хибриди,които биха могли да бъдат използвани в работния процес.Чрез използване на генетичен материал от самите сирианци и от съществата населяващи Ериду,били създадени най-различни хибридни създания притежаващи достатъчно физическа сила и разум за да изпълняват команди.От там са и митовете за пегаси,минотаври и т.н.В крайна сметка бил създаден първият АПА.Или"АДАПА"Съществата били използвани по най-жесток и брутален начин от ЕН-ЛИЛ,което довело до смъртта на много от тях.Размножаването им ставало под строго определн контрол.ЕА с ужас научил за съдбата на създадените от него същества.Разбрал,че вместо да бъдат участници в работният процес,те били превърнати в роби за еднократна употреба.Тогава ЕА,решава да помогне на АДАПА(а също и да отмъсти на брат си Ен-лил) като им отваря очите за най-мощното им оръжие.Тяхната сексуалност и способността им да се възпроизвеждат когато пожелаят.Което от своя страна би довело до неконтролируемото им размножаване по цялата планета.Дяволът..Принц ЕА е дал на"Адам и Ева ябълката на познанието и изкушението"Може би това е бил днешният нар..(мнозина твърдят,че нарът спомага развиването на епифизата.)...Също така..ЕА е използвал собственият си генетичен материал при създаването на АДАПА)....Нещо като малко отмъщение към своя баща,задето му отнема Ериду,и я предава в ръцете на Ен-лил..И така..Ен-лил на свой ред разбира,че бива подкопаван от брат си и,че той е "виновен"за недопустимото поведение на робите му.Започва още по-строг контрол на робите които са в"градината му"като останалите извън нея,наречени МУС,или АДАМУС биват низвергнати,"изгонени"от райската градина.Нека пукнат в пустошта..нека се мъчат за изнамирането всеки свой залък..нека женските се мъчат при раждането на дете.За тях родилните камери стават недостъпни..Но Еа започва да работи упорито с ренегатите,обучавайки ги на умения необходими за оцеляването им..Започва все по-интензивно развиване на мозъкът и съзнанието на зверовете..Ен-лил решил да сложи край веднъж за винаги на АДАМ,използвайки отново кораб подобен на АЙ.Такова гигантско тяло,причинява огромно гравитационно притегляне,и Ен-лил решил да промени курса на кораба(идващ да натовари поредната партида от ценни руди и метали).Променяйки посоката на ледените полюси гравитационното притегляне щяло да бъде достатъчно за да причини падането на ледниците в океана,причинявайки промени в околната среда и потоп.Цел-унищожаването на АДАМУС.Еа не посмял открито да се опълчи срещу това,но осигурил оцеляването на някои АДАМУС като ги отвел във високите части на планините.Предоставил им плавателен кораб в който да се укрият(ноевият ковчег).Когато всичко отминало,Ен-лил отново разбрал,че бил измамен от брат си.И двамата извършвали предателство срещу трона на Сириус,което би ги лишило от шанс за наследство на трона.Взели решение за примирие.Така мирът на Земята бил установен,но за кратко време...Докато АДАПАС продължавали да бъдат първобитни роби,АДАМУС еволюирали и процъфтявали,разселвайки се по цялата земя.Еа,като създател на живот,разбирал,че смисълът на животът е неговата еволюция.Ето защо той застанал в подкрепа на робите,давайки им свобода..Еа,е своеобразен бунтовник,революционер.Когато новината за Адам се разпространила в галактиката,много други цивилизации дали своя принос в знак на подкрепа и уважение към ЕА,под формата на днк материал за подобряване на АДАМ .Едни от тях(с произход от птици)дали най-съществената нишка в нашето ДНК.Елемент предоставящ страст.Именно чрез този елемент АДАМ придобил повече чувства и страст от самите си"господари"..империята на Сириус.Този дар е наречен"дарът на перото".Адам ставал все по-разумен и интелигентен.Сирианските колонизатори все по-често го използвали за управлението на АДАПАС(също както е юга няко роби са били използвани за надзиратели над останалите).Адам се превръща от роб в допринасящ член на обществото...Дори военна сила!Между кралските особи продължавали битките и войни,под различни форми.Синът на Еа,Мардук (майстор на войната)предявил претенции към трона на Ериду.Това отново довело до много сериозен конфликт и той избягал в небесата..Съюзил се с влечугоподобни същества(ренегати и противници на кралиците на Орион)както и помощ от вътрешноста на Земята и осъществил бунт.Ен-лил бил премахнат.Останалите потомци на АН-У и ЕН-ЛИЛ били принудени да избягат.Мардук бил победител.Тронът на Земята бил неоспорван.Веднъж седнал на трона,първа задача на Мардук била да унищожи всяка писменост,всяки паметник,обелиск..всяко доказателство за чуждо присъствие.Обявил себе си,за алфата и омегата на всьо и вся,и се самоназначил за Бог и създател на Вселената.Богът слънце вече е създаден.Богът РА!С времето спомените на всички били заличени...На свой ред обаче гущероподобните ренегати Шет-и,завлядяли Земята зедно с Мардук,от негови сподвижници и помощници,се превърнали в пълноправни господари,а по-късно напълно завладяли Земята отнемайки трона на РА който също напуснал планетата в бягство.Шет-и са известни днес като"сивите".Те управляват планетата ни и до днес,като се крият.....точно пред очите ни!Те са"елита"който се крие зад всякакви организации,ордени,общества и т.н.Масони,тамплиери,розенкройцери,илюминати и какви ли още не.Те владеят медиите(най-мощното средство за контрол на масите),фармацевтичните компании,те владеят стоковите борси,банките,ФЕД,енергийните ресурси,политиците...всичко.Те стоят зад пропагандите НЮ ЕЙДЖ..НСР и всичко останало.На практика ни притежават.И още по-зле ще става.Глобализацията и виртуалните пари са само поредното средство за контрол.Помислете..малка е крачката до чипирането ни.Единственият вариант да се отскубнеш от системата е,да станеш относително независим от монетарната система..С други думи..живот на село където човек сам да може да осигури прехраната си..При това,без ГМО,разни Е-та,стабилизатори и консерванти които ни тровят и предизвикват хиляди болести..Превръщайки ни в абонати на фармацевтичните корпорации.То и такъв вариант не е краен,защото дори на село е много трудно(да не кажа невъзможно) практически да живееш без пари,(пък и не е крайно належащо да се откажем от парите де)но ..все пак е по-добро нещо от живота в големите градове,където облъчването с най-различни честоти,както и отровната вода и храна,допринасят най-много за разрушаването на телата ни. Домини-канис са преследвали катарите!Сириус срещу Орион!А ето кучето и котката в египетската митология.
Асартонис/Алекс Петров
Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това. Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Тази статия разглежда значението на Сириус в хода на историята и мястото й в тайните общества и ще опише символизма, който я заобикаля.
Сириус се намира в съзвездието „Canis Major“, позната като Голямото куче, а оттам произлиза и прозвището й „Кучешката звезда“. Тя е повече от двадесет пъти по-ярка от нашето слънце и два пъти по-тежка от него. На нощното небе Сириус е най-ярката звезда, а нейното синьо-бяло сияние е очаровало звездобройците от най-дълбока древност. Нищо чудно, че на практика Сириус е почитана от всички цивилизации. Но дали има нещо повече отвъд видимия блясък на звездата?
Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.
Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура.
Сириус и древните цивилизации
В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.
Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.
Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.
„Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда. Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал илюмината с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на Най-Великия“ (Marshall Adams, The Book of the Master).
Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.
Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,
съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното – бел. Н.)
Удивителна характеристика на култа към Сириус е наслагване на символизъм и скрито значение. Някои велики цивилизации наистина са асоциирали Сириус с кучеподобна фигура и са виждали звездата като източник или дестинация на мистериозна сила. В китайската и японската астрономия, Сириус е позната като „звездата на небесния вълк“. Някои местни племена на Северна Америка придават на звездата кучешки характеристики: племената сери и тохоно о’одам от югозападната част я описват като „кучето, което следва планинската овца“, докато племето блекфуут (чернокраките) я нарича „кучешкото лице“. Чероките разглеждат Сириус в двойка с Антарес (най-ярката звезда в съзвездието Скорпион) като кучето-пазач на „Пътя на душите“. Племето Уулф (вълчото племе) – Скиди, от Небраска я знаят като „Вълчата звезда“, докато други от същото племе, но от различни области, я наричат „звездата-койот“ (тези, които са чели „Документите Тера“ знаят причината зад тези наименования – бел. Н.). На север в Аляска, племето инуит от Беринговия проток й казват „лунното куче“ (J.B. Holberg, Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky).
Догоните и Атлантида
През 1971 г., американският писател Робърт Темпъл публикува една противоречива книга, озаглавена „Мистерията Сириус“, където твърди, че догоните (древно африканско племе от Мали) имат данни за Сириус, които били невъзможно да бъдат разбрани без използването на телескопи. Според него, догоните знаели за двойнствената природа на Сириус, която всъщност е съставена от две звезди – Сириус А и Сириус Б. Това накарало Робърт Темпъл да вярва, че догоните са имали „пряка“ връзка със същества от Сириус. Докато някои могат да кажат „не може да си сириус“ (игра на думи – „serious“(сериозен), което автора на статията има предвид,звучи по същия начин като звездата Сириус – бел. Н.), много тайни общества (които, по исторически данни, са имали в редиците си едни от най-влиятелните хора) и религиозни системи, дават сведения за загадъчна връзка между Сириус и човечеството.
В митологията на догоните се казва, че човечеството води началото си от Номо, раса от амфибии, които населявали планета, която обикаля около Сириус. Говори се, че те „са слезли от небето в кораб обвит от огън и гръм“и предали на хората дълбоко знание. Така Робърт Темпъл изказва теорията, че Номо са извънземни от Сириус, които пътували до Земята в даден момент от миналото и са дали знания на древните цивилизации (като египтяните и догоните) за звездната система Сириус, както и за нашата собствена Слънчева система. Впоследствие, тези цивилизации записали учението на Номо в своите религии и ги направили централни в своите Мистерии.
Митологичната система на догоните е поразително подобна на тази на други цивилизации като шумерите, египтяните, израелтяните и вавилонците, тъй като тя включва архетипов мит за „великия учител, дошъл от небето“. В зависимост от културата, този велик учител е познат като Енох, Тот или Хермес Трисмегист, който научил хората на магически науки. В окултните традиции се вярва, че Тот-Хермес е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп (митове за потоп могат да бъдат намерени в културите на много цивилизации). Оцелелите от Атлантида пътували с кораб до няколко държави, включително и Египет, където те предали своите напреднали знания. Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури (като маите и египтяните) може да се обясни с техния общ контакт с атлантите.
„Дали религиозното, философското и научно знание, притежавано от жреческото съсловие в античността е могло да предпази хората от участта на Атлантида, чието потапяне е заличило всякаква следа от нейното съществуване по пътя на драматичното й развитие? Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост. Божествените (атлантски) предшественици на маите и индианците киче от Централна Америка съществували заедно в зеленото и небесносиньо сияние на Гукуматц, „пернатата змия“. Шестте мъдреци, родени от небето, дошли и се оповестили като центрове на светлината, свързани заедно или обединени от седмия и главен по ранг – „пернатата змия”. Нейното име било Кетцалкоатъл или Кукулкан – в Централна Америка. Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост.
(…)
От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. Атлантите причинили първата война. Казва се също, че всички последващи войни са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната. Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, защото се е отклонила от Пътя на Светлината, се оттеглили от злочестия континент. Като носели със себе си свещената и тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)
Дали Тот-Хермес Трисмегист е представител на догонските Номо, които се вярва, че идват от Сириус? Древни текстове за Хермес го описват като учител на мистерии, който „дошъл от звездите“. Още повече, Тот-Хермес бил пряко свързан със Сириус в египетската митология.
„Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус)
Интерпретирането на митологията на древни култури не е точна наука, а всякакви връзки са трудно доказуеми. Все пак, символичната връзка между Сириус и окултизма постоянно се е проявявала в исторически план и очевидно е останала жива през епохите. Всъщност, Сириус днес е почитан толкова, колкото е бил и преди хилядолетия. Съвременните тайни общества като фримасони, розенкройцери и Златната Зора (които се смятат за херметични ордени поради факта, че техните учения са базирани на ученията на Хермес Трисмегист), всички придават на Сириус огромно значение. Един задълбочен поглед върху техния символизъм оставя впечатление за дълбока връзка между Сириус и окултната философия.
Сириус в окултния символизъм и тайните общества
Да твърдим, че Сириус е просто важна звезда за херметичните ордени би било твърде меко казано. Кучешката звезда е нещо много повече от централен фокус на ученията и символизма на тайните общества. Най-явното доказателство за този факт е, че много тайни общества водят своето име от звездата.
Сириус и Таро
„Седемнадесетият Голям аркан е Звездата и изобразява девойка, която коленичи стъпила с единият крак във водата, а позицията на тялото й сякаш наподобява свастика. Тя носи две урни, чието съдържание излива във водата и на земята. Над главата на девойката има осем звезди, едната от които е особено голяма и ярка. Граф Гебелин смята, че това е точно Сотис или Сириус, а останалите седем са свещените планети на древността. Той вярва, че женската фигура е Изида в акта на предизвикване на разлива на Нил, което било съпроводено с изгряването на Кучешката звезда. Голото тяло на Изида може би символизира факта, че Майката Природа още не е получила зелената си дреха докато покачването на водите на Нил не освободи зародишите на растенията и цветята.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)
Сириус и фримасоните
В масонските ложи, Сириус е известна като „Ярката звезда“, а един бегъл поглед в присъствието й в масонския символизъм разкрива първостепенното й значение. Масонският писател Уилям Хътчинсън пише следното за Сириус: „Това е първият и най-високопоставен обект, който изисква вниманието на ложата“. По същият начин, по който светлината от Сириус навлиза в Голямата пирамида по време на покачването на водите на Нил, това присъства символично и в масонските ложи.
„Древните астрономи са видели всички велики Символи на масонството в Звездите. Сириус блести в нашите ложи като Ярката звезда.“ (Албърт Пайк – Морал и Догма)
Сириус, Ярката звезда, в центъра на масонската шахматна настилка
Ярката звезда свети над членовете на масонска ложа
„(Ярката звезда) първоначално е символизирала Сириус или Кучешката звезда, предвестникът на покачването на Нил. Анубис придружава Изида в търсенето й на тялото на Озирис, нейният брат и съпруг. След това, тя се превръща в изображение на Хор, синът на Озирис, самият той символизиран от Слънцето, създателя на Сезоните и Бог на Времето; син на Изида, която била всемирната природа, а самият той – примитивна материя, неизчерпаем източник на живот, искра от несъздаден огън, универсално семе на всички същества. Сириус е и Хермес, Господарят на Обучението, чието име на гръцки е Меркурий.“
Фримасонството учи, че Ярката звезда е символ на божество, на въздесъщество (Създателят е навсякъде) и всезнание (Създателят вижда и знае всичко). Така Сириус представлява „свещеното място“, до което всички масони трябва да отидат: тя е източник на божествена сила и крайната цел на просветени. Тази концепция е често изобразявана в масонското изкуство.
Масонско изкуство, изобразяващо Сириус, Ярката звезда,
като крайна точка в пътуването на масона
За да постигне съвършенство, посветеният трябва да осъзнае и приеме двойствеността на света (добро и зло, мъжко и женско, черно и бяло и т.н.) чрез алхимична метаморфоза. Идеята е символично представена от съюза на Озирис и Изида (мъжкия и женския принцип), които дават живот на Хор, дете-звезда, подобно на Христос, обожествения човек във фримасонството, който е аналогизиран с Ярката звезда.
„Слънцето и луната… представляват два велики принципа… мъжкия и женския… които спускат светлината си над своя потомък, ярката звезда или Хор.“ (Пайк)
Египетският йероглиф за Сириус езотерично се интерпретира като изображение на това космическо триединство.
Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор).
Тази представа е толкова важна за фримасоните, че тя е запечатана в някои от най-важните сгради в света.
Монументът във Вашингтон – египетски обелиск, изобразяващ мъжкия принцип, е пряко
свързан с кубето на сградата на Конгреса, което символизира женското начало.
Заедно те създават Хор – невиждана енергия, представена от Сириус.
Както посочва по-горе Албърт Пайк, египетският бог Хор е често асоцииран със звездата Сириус. В масонският символизъм, окото на Хор (или всевиждащото око) е често изобразявано заобиколено от сиянието на Сириус.
Масонска символна графика (В оригиналния текст: tracing boards – картини, изобразяващи различни емблеми и символи на фримасонството. Те се използват при обучение по време на лекции, като следват последователността на трите масонски степени. Обикновено по-опитните членове обясняват различните концепции на фримасонството на новите членове с помощта на тези символни графики. http://en.wikipedia.org/wiki/Tracing_board – бел. прев.), която изобразява слънцето над лявата колона (мъжкият принцип), луната над дясната колона (женският принцип) и Сириус над средната колона, олицетворяващ „съвършеният човек“ или Хор, синът на Изида и Озирис. Обърнете внимание на „Окото на Хор“ в Сириус.
Окото на Хор в триъгълник (символизиращ божество)
заобиколено от сиянието на Сириус, Ярката звезда
Всевиждащото око в Ярката звезда.
Масонско изкуство
Предвид символичната връзка между Всевиждащото око и Сириус, следващото изображение говори само за себе си.
Светлината зад Всевиждащото око на американския долар не идва от слънцето, а от Сириус. Голямата пирамида в Гиза е била построена по разположението на Сириус в звездното небе и следователно звездата свети точно над пирамидата. Следователно, в джоба на милиони американски граждани се крие едно сияйно поклонение пред Сириус.
Орденът на Източната звезда
Символът на Ордена на Източната звезда е обърната звезда,
подобна на Ярката звезда на фримасоните
Считан за „женската версия“ на фримасонството (въпреки че и мъже могат да се присъединят) Орденът на Източната звезда очевидно носи името на Сириус, „звездата, която изгрява от изток“. Общоприетото обяснение за произхода на името на ордена е, че то идва от „звездата от изток“, която показва пътя на тримата мъдреци към Исус Христос. Ако се провери окултното значение на сиmвола на ордена, става ясна връзката му със Сириус, най-значимата звезда във фримасонството, откъдето води началото си и Ордена на Източната звезда.
Орденът на Източната звезда и Сириус над Голямата пирамида (Всъщност обърнатата звезда се намира над пирамидата на Хефрен, а не над Хеопсовата пирамида. На пръв поглед, пирамидата на Хефрен е по-висока от Хеопсовата пирамида, тъй като е построена на по-високо място. На изображението, Голямата пирамида е зад пирамидата на Хефрен, а най-отпред е пирамидата на Микерин. Перспектива югозапад-североизток. Но Сириус е изгряла точно над Голямата пирамида. – бел. прев.)
Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)
Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.
Сириус и популярната култура
Директните препратки към Сириус в популярната култура са твърде много, за да бъдат изброени (напр. вижте името и логото на най-известното сателитно радио в света). Един по-интересен обект за анализ са кодираните препратки към Сириус. Доста значими филми наистина прикриват такива (очевидно предназначени към онези, „които знаят“), където звездата играе ролята, която винаги е изпълнявала в Мистериите: на посвещаващ и божествен учител. Ето няколко примера:
В „Пинокио“ на Дисни, по книгата на фримасона Карло Колоди, Джепето се моли на най-ярката звезда в небето да има „истинско момче“. Синята фея (нейният цвят също има връзка със светлосинята светлина на Сириус) слиза от небесата и дава живот на Пинокио. По време на приключенията му да се превърне в истинско момче (алегория за езотерично посвещение), Синята фея напътства Пинокио по „правилния път“. Така Сириус е представена като извор на живот, като водач и учител (за повече информация вижте статията „Езотеричното Тълкуване на Пинокио“.) (Обърнете внимание и на котката, която стои под Сириус на първата картинка. Директен подсъзнателен imprint за типа същества, които живеят там – бел. Н.)
Песента към филма също представлява възхвала на Сириус:
„Когато си отправиш желание към звезда, няма значение кой си.
Всичко, което сърцето ти иска, ще дойде при теб
Ако сърцето ти е в твоите мечти, не се колебай да поискаш от звезда (Изразът е буквално преведен, за да се долови скрития смисъл. – бел. прев.), както правят мечтателите
(Съдбата е добра, тя носи на тези, които обичат,
сладкото изпълнение на скритите им копнежи)
Като мълния от небето, Съдбата идва и вижда през теб
Когато си пожелаеш нещо на звезда, мечтите ти се сбъдват.“
В „Хари Потър“, героят Сириус Блек най-вероятно е също препратка към Сириус Б („тъмната“ звезда от двойната система Сириус). Той е кръстник на Хари Потър, което още веднъж прави Сириус учител и водач. Магьосникът може да се превръща в голямо черно куче, още една връзка към Кучешката звезда.
В „Шоуто на Труман“, един от прожекторите, който имитира звезда в измисления свят на Труман, пада от небето и почти го удря. Надписът върху прожектора го идентифицира като Сириус. Срещата на Труман със Сириус му дава просветление и го подтиква да търси истината. Така Сириус е отново „звездата на посвещението“. Тя е причината Труман да осъзнае ограниченията на изкуствения свят – телевизионното студио (нашият материален свят) и да го поведе към свободата (духовно освобождение).
Заключение
От зората на цивилизациите до наши дни, от далечните африкански племена до големите столици на модерния свят, Сириус е била и все още е източник на живот. Въпреки несъразмерността на културите и различните епохи, едни и същи загадъчни характеристики са давани на Кучешката звезда, което ни кара да зададем въпроса: как е възможно всички тези нейни определения идеално да съвпадат? Дали има един общ източник на тези митове за Сириус? Кучешката звезда е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за извор на знание и сила. Тези връзки са особено видими, когато се изследват ученията и символизма на тайните общества, които винаги са говорили за мистична връзка с това небесно тяло. Съществува ли тайна връзка между човешката еволюция и Сириус? Решаването на тази загадка би означавало разкриването на една от най-великите мистерии на човечеството.
Източник: http://secretarcana.com
Превод: Janthine
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“
Най-великата историческа масонска символика, изследваща древните ритуали, е ориентацията на инока на Орион. Забележете голямата звезда като център на пояса на Орион върху библейската обложка от 1892, която се вижда преди последното изображение. Инициаторът е звездата. Той олицетворява една от звездите на Белтата. Под тази конкретна посветена звезда на библейската обложка е изобразена и символична небесна кръвна линия от космическата утроба на небесата, а в капката са 3 масонски символи. Някои езотерични осветени древни книги показват тайната на кръщението на посетителите на свещената звезда. Първият пример, с който ще се свържа тук, е осветено ръкописно изображение на Слънцето на посетителите на звездата с тъжно лице, защото неговата свещена кръв се държи в тайна. Капки, капещи от това Слънце върху историческата фигура на монархията, олицетворявана като Хор, който властва над света по време на размирици. Седемте пера на мъдростта представляват седемте звезди на Плеядите . Вторият пример за символа на светите капчици в тази следваща връзка към осветено изображение е от 3-те слънчеви лъчи с 3 свята, разположени на полумесец, над космическия Дракон, ухапайки опашката си като космическа звезда на вратата Оуроборос, която пролива своята кръвна линия в три линии на слънцето показвайки, че владее над земята.
Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това. Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Тази статия разглежда значението на Сириус в хода на историята и мястото й в тайните общества и ще опише символизма, който я заобикаля.
Сириус се намира в съзвездието „Canis Major“, позната като Голямото куче, а оттам произлиза и прозвището й „Кучешката звезда“. Тя е повече от двадесет пъти по-ярка от нашето слънце и два пъти по-тежка от него. На нощното небе Сириус е най-ярката звезда, а нейното синьо-бяло сияние е очаровало звездобройците от най-дълбока древност. Нищо чудно, че на практика Сириус е почитана от всички цивилизации. Но дали има нещо повече отвъд видимия блясък на звездата?
Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.
Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура.
Сириус и древните цивилизации
В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.
Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.
Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.
„Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда. Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал илюмината с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на Най-Великия“ (Marshall Adams, The Book of the Master).
Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.
Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,
съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното – бел. Н.)
Удивителна характеристика на култа към Сириус е наслагване на символизъм и скрито значение. Някои велики цивилизации наистина са асоциирали Сириус с кучеподобна фигура и са виждали звездата като източник или дестинация на мистериозна сила. В китайската и японската астрономия, Сириус е позната като „звездата на небесния вълк“. Някои местни племена на Северна Америка придават на звездата кучешки характеристики: племената сери и тохоно о’одам от югозападната част я описват като „кучето, което следва планинската овца“, докато племето блекфуут (чернокраките) я нарича „кучешкото лице“. Чероките разглеждат Сириус в двойка с Антарес (най-ярката звезда в съзвездието Скорпион) като кучето-пазач на „Пътя на душите“. Племето Уулф (вълчото племе) – Скиди, от Небраска я знаят като „Вълчата звезда“, докато други от същото племе, но от различни области, я наричат „звездата-койот“ (тези, които са чели „Документите Тера“ знаят причината зад тези наименования – бел. Н.). На север в Аляска, племето инуит от Беринговия проток й казват „лунното куче“ (J.B. Holberg, Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky).
Догоните и Атлантида
През 1971 г., американският писател Робърт Темпъл публикува една противоречива книга, озаглавена „Мистерията Сириус“, където твърди, че догоните (древно африканско племе от Мали) имат данни за Сириус, които били невъзможно да бъдат разбрани без използването на телескопи. Според него, догоните знаели за двойнствената природа на Сириус, която всъщност е съставена от две звезди – Сириус А и Сириус Б. Това накарало Робърт Темпъл да вярва, че догоните са имали „пряка“ връзка със същества от Сириус. Докато някои могат да кажат „не може да си сириус“ (игра на думи – „serious“(сериозен), което автора на статията има предвид,звучи по същия начин като звездата Сириус – бел. Н.), много тайни общества (които, по исторически данни, са имали в редиците си едни от най-влиятелните хора) и религиозни системи, дават сведения за загадъчна връзка между Сириус и човечеството.
В митологията на догоните се казва, че човечеството води началото си от Номо, раса от амфибии, които населявали планета, която обикаля около Сириус. Говори се, че те „са слезли от небето в кораб обвит от огън и гръм“и предали на хората дълбоко знание. Така Робърт Темпъл изказва теорията, че Номо са извънземни от Сириус, които пътували до Земята в даден момент от миналото и са дали знания на древните цивилизации (като египтяните и догоните) за звездната система Сириус, както и за нашата собствена Слънчева система. Впоследствие, тези цивилизации записали учението на Номо в своите религии и ги направили централни в своите Мистерии.
Митологичната система на догоните е поразително подобна на тази на други цивилизации като шумерите, египтяните, израелтяните и вавилонците, тъй като тя включва архетипов мит за „великия учител, дошъл от небето“. В зависимост от културата, този велик учител е познат като Енох, Тот или Хермес Трисмегист, който научил хората на магически науки. В окултните традиции се вярва, че Тот-Хермес е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп (митове за потоп могат да бъдат намерени в културите на много цивилизации). Оцелелите от Атлантида пътували с кораб до няколко държави, включително и Египет, където те предали своите напреднали знания. Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури (като маите и египтяните) може да се обясни с техния общ контакт с атлантите.
„Дали религиозното, философското и научно знание, притежавано от жреческото съсловие в античността е могло да предпази хората от участта на Атлантида, чието потапяне е заличило всякаква следа от нейното съществуване по пътя на драматичното й развитие? Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост. Божествените (атлантски) предшественици на маите и индианците киче от Централна Америка съществували заедно в зеленото и небесносиньо сияние на Гукуматц, „пернатата змия“. Шестте мъдреци, родени от небето, дошли и се оповестили като центрове на светлината, свързани заедно или обединени от седмия и главен по ранг – „пернатата змия”. Нейното име било Кетцалкоатъл или Кукулкан – в Централна Америка. Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост.
(…)
От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. Атлантите причинили първата война. Казва се също, че всички последващи войни са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната. Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, защото се е отклонила от Пътя на Светлината, се оттеглили от злочестия континент. Като носели със себе си свещената и тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)
Дали Тот-Хермес Трисмегист е представител на догонските Номо, които се вярва, че идват от Сириус? Древни текстове за Хермес го описват като учител на мистерии, който „дошъл от звездите“. Още повече, Тот-Хермес бил пряко свързан със Сириус в египетската митология.
„Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус)
Интерпретирането на митологията на древни култури не е точна наука, а всякакви връзки са трудно доказуеми. Все пак, символичната връзка между Сириус и окултизма постоянно се е проявявала в исторически план и очевидно е останала жива през епохите. Всъщност, Сириус днес е почитан толкова, колкото е бил и преди хилядолетия. Съвременните тайни общества като фримасони, розенкройцери и Златната Зора (които се смятат за херметични ордени поради факта, че техните учения са базирани на ученията на Хермес Трисмегист), всички придават на Сириус огромно значение. Един задълбочен поглед върху техния символизъм оставя впечатление за дълбока връзка между Сириус и окултната философия.
Сириус в окултния символизъм и тайните общества
Да твърдим, че Сириус е просто важна звезда за херметичните ордени би било твърде меко казано. Кучешката звезда е нещо много повече от централен фокус на ученията и символизма на тайните общества. Най-явното доказателство за този факт е, че много тайни общества водят своето име от звездата.
Сириус и Таро
„Седемнадесетият Голям аркан е Звездата и изобразява девойка, която коленичи стъпила с единият крак във водата, а позицията на тялото й сякаш наподобява свастика. Тя носи две урни, чието съдържание излива във водата и на земята. Над главата на девойката има осем звезди, едната от които е особено голяма и ярка. Граф Гебелин смята, че това е точно Сотис или Сириус, а останалите седем са свещените планети на древността. Той вярва, че женската фигура е Изида в акта на предизвикване на разлива на Нил, което било съпроводено с изгряването на Кучешката звезда. Голото тяло на Изида може би символизира факта, че Майката Природа още не е получила зелената си дреха докато покачването на водите на Нил не освободи зародишите на растенията и цветята.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)
Сириус и фримасоните
В масонските ложи, Сириус е известна като „Ярката звезда“, а един бегъл поглед в присъствието й в масонския символизъм разкрива първостепенното й значение. Масонският писател Уилям Хътчинсън пише следното за Сириус: „Това е първият и най-високопоставен обект, който изисква вниманието на ложата“. По същият начин, по който светлината от Сириус навлиза в Голямата пирамида по време на покачването на водите на Нил, това присъства символично и в масонските ложи.
„Древните астрономи са видели всички велики Символи на масонството в Звездите. Сириус блести в нашите ложи като Ярката звезда.“ (Албърт Пайк – Морал и Догма)
Сириус, Ярката звезда, в центъра на масонската шахматна настилка
Ярката звезда свети над членовете на масонска ложа
„(Ярката звезда) първоначално е символизирала Сириус или Кучешката звезда, предвестникът на покачването на Нил. Анубис придружава Изида в търсенето й на тялото на Озирис, нейният брат и съпруг. След това, тя се превръща в изображение на Хор, синът на Озирис, самият той символизиран от Слънцето, създателя на Сезоните и Бог на Времето; син на Изида, която била всемирната природа, а самият той – примитивна материя, неизчерпаем източник на живот, искра от несъздаден огън, универсално семе на всички същества. Сириус е и Хермес, Господарят на Обучението, чието име на гръцки е Меркурий.“
Фримасонството учи, че Ярката звезда е символ на божество, на въздесъщество (Създателят е навсякъде) и всезнание (Създателят вижда и знае всичко). Така Сириус представлява „свещеното място“, до което всички масони трябва да отидат: тя е източник на божествена сила и крайната цел на просветени. Тази концепция е често изобразявана в масонското изкуство.
Масонско изкуство, изобразяващо Сириус, Ярката звезда,
като крайна точка в пътуването на масона
За да постигне съвършенство, посветеният трябва да осъзнае и приеме двойствеността на света (добро и зло, мъжко и женско, черно и бяло и т.н.) чрез алхимична метаморфоза. Идеята е символично представена от съюза на Озирис и Изида (мъжкия и женския принцип), които дават живот на Хор, дете-звезда, подобно на Христос, обожествения човек във фримасонството, който е аналогизиран с Ярката звезда.
„Слънцето и луната… представляват два велики принципа… мъжкия и женския… които спускат светлината си над своя потомък, ярката звезда или Хор.“ (Пайк)
Египетският йероглиф за Сириус езотерично се интерпретира като изображение на това космическо триединство.
Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор).
Тази представа е толкова важна за фримасоните, че тя е запечатана в някои от най-важните сгради в света.
Монументът във Вашингтон – египетски обелиск, изобразяващ мъжкия принцип, е пряко
свързан с кубето на сградата на Конгреса, което символизира женското начало.
Заедно те създават Хор – невиждана енергия, представена от Сириус.
Както посочва по-горе Албърт Пайк, египетският бог Хор е често асоцииран със звездата Сириус. В масонският символизъм, окото на Хор (или всевиждащото око) е често изобразявано заобиколено от сиянието на Сириус.
Масонска символна графика (В оригиналния текст: tracing boards – картини, изобразяващи различни емблеми и символи на фримасонството. Те се използват при обучение по време на лекции, като следват последователността на трите масонски степени. Обикновено по-опитните членове обясняват различните концепции на фримасонството на новите членове с помощта на тези символни графики. http://en.wikipedia.org/wiki/Tracing_board – бел. прев.), която изобразява слънцето над лявата колона (мъжкият принцип), луната над дясната колона (женският принцип) и Сириус над средната колона, олицетворяващ „съвършеният човек“ или Хор, синът на Изида и Озирис. Обърнете внимание на „Окото на Хор“ в Сириус.
Окото на Хор в триъгълник (символизиращ божество)
заобиколено от сиянието на Сириус, Ярката звезда
Всевиждащото око в Ярката звезда.
Масонско изкуство
Предвид символичната връзка между Всевиждащото око и Сириус, следващото изображение говори само за себе си.
Светлината зад Всевиждащото око на американския долар не идва от слънцето, а от Сириус. Голямата пирамида в Гиза е била построена по разположението на Сириус в звездното небе и следователно звездата свети точно над пирамидата. Следователно, в джоба на милиони американски граждани се крие едно сияйно поклонение пред Сириус.
Орденът на Източната звезда
Символът на Ордена на Източната звезда е обърната звезда,
подобна на Ярката звезда на фримасоните
Считан за „женската версия“ на фримасонството (въпреки че и мъже могат да се присъединят) Орденът на Източната звезда очевидно носи името на Сириус, „звездата, която изгрява от изток“. Общоприетото обяснение за произхода на името на ордена е, че то идва от „звездата от изток“, която показва пътя на тримата мъдреци към Исус Христос. Ако се провери окултното значение на сиmвола на ордена, става ясна връзката му със Сириус, най-значимата звезда във фримасонството, откъдето води началото си и Ордена на Източната звезда.
Орденът на Източната звезда и Сириус над Голямата пирамида (Всъщност обърнатата звезда се намира над пирамидата на Хефрен, а не над Хеопсовата пирамида. На пръв поглед, пирамидата на Хефрен е по-висока от Хеопсовата пирамида, тъй като е построена на по-високо място. На изображението, Голямата пирамида е зад пирамидата на Хефрен, а най-отпред е пирамидата на Микерин. Перспектива югозапад-североизток. Но Сириус е изгряла точно над Голямата пирамида. – бел. прев.)
Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)
Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.
Сириус и популярната култура
Директните препратки към Сириус в популярната култура са твърде много, за да бъдат изброени (напр. вижте името и логото на най-известното сателитно радио в света). Един по-интересен обект за анализ са кодираните препратки към Сириус. Доста значими филми наистина прикриват такива (очевидно предназначени към онези, „които знаят“), където звездата играе ролята, която винаги е изпълнявала в Мистериите: на посвещаващ и божествен учител. Ето няколко примера:
В „Пинокио“ на Дисни, по книгата на фримасона Карло Колоди, Джепето се моли на най-ярката звезда в небето да има „истинско момче“. Синята фея (нейният цвят също има връзка със светлосинята светлина на Сириус) слиза от небесата и дава живот на Пинокио. По време на приключенията му да се превърне в истинско момче (алегория за езотерично посвещение), Синята фея напътства Пинокио по „правилния път“. Така Сириус е представена като извор на живот, като водач и учител (за повече информация вижте статията „Езотеричното Тълкуване на Пинокио“.) (Обърнете внимание и на котката, която стои под Сириус на първата картинка. Директен подсъзнателен imprint за типа същества, които живеят там – бел. Н.)
Песента към филма също представлява възхвала на Сириус:
„Когато си отправиш желание към звезда, няма значение кой си.
Всичко, което сърцето ти иска, ще дойде при теб
Ако сърцето ти е в твоите мечти, не се колебай да поискаш от звезда (Изразът е буквално преведен, за да се долови скрития смисъл. – бел. прев.), както правят мечтателите
(Съдбата е добра, тя носи на тези, които обичат,
сладкото изпълнение на скритите им копнежи)
Като мълния от небето, Съдбата идва и вижда през теб
Когато си пожелаеш нещо на звезда, мечтите ти се сбъдват.“
В „Хари Потър“, героят Сириус Блек най-вероятно е също препратка към Сириус Б („тъмната“ звезда от двойната система Сириус). Той е кръстник на Хари Потър, което още веднъж прави Сириус учител и водач. Магьосникът може да се превръща в голямо черно куче, още една връзка към Кучешката звезда.
В „Шоуто на Труман“, един от прожекторите, който имитира звезда в измисления свят на Труман, пада от небето и почти го удря. Надписът върху прожектора го идентифицира като Сириус. Срещата на Труман със Сириус му дава просветление и го подтиква да търси истината. Така Сириус е отново „звездата на посвещението“. Тя е причината Труман да осъзнае ограниченията на изкуствения свят – телевизионното студио (нашият материален свят) и да го поведе към свободата (духовно освобождение).
Заключение
От зората на цивилизациите до наши дни, от далечните африкански племена до големите столици на модерния свят, Сириус е била и все още е източник на живот. Въпреки несъразмерността на културите и различните епохи, едни и същи загадъчни характеристики са давани на Кучешката звезда, което ни кара да зададем въпроса: как е възможно всички тези нейни определения идеално да съвпадат? Дали има един общ източник на тези митове за Сириус? Кучешката звезда е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за извор на знание и сила. Тези връзки са особено видими, когато се изследват ученията и символизма на тайните общества, които винаги са говорили за мистична връзка с това небесно тяло. Съществува ли тайна връзка между човешката еволюция и Сириус? Решаването на тази загадка би означавало разкриването на една от най-великите мистерии на човечеството.
Източник: http://secretarcana.com
Превод: Janthine
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“
Самият кораб не е бил изписан в древните текстове само като "небесен кораб" на небесата. И предната, и задната част на кораба изобразяват нещо, с което съвременните учени са наясно ... червеева дупка!
Дуат ... ако инициатът реши да легне в саркофага и след това каменната врата на камерата се затвори, тъй като е проектирана да работи със система от ролки, резонансна честота на Земята,и вероятно резонансът на неутринния поток вибрира душата извън тялото. Инициаторът е избрал северния звезден вал (зелена линия във всички диаграми) така по всяко време и всяка епоха ще насочва неразрушимата душа на тялото на инициата към звездовете на полюса и нагоре в съответствие със земното магнитно поле, преминаващо към потока на нашето галактическо северно магнитно поле, директно до Дуат или най-малкото чрез други галактики, най-вероятно в посока към величието на някогашния голям взрив ... сега ядро на Вселената ... Дуат.
"Светият пазителски ангел е духовното Слънце на Душата на Адепта." ~ Книгата на Абрамелин - Abraham of Worms. c . 1362-1458..
"Нека започнем всеки ден, всеки час, всеки миг, идеи за успех, завоевание, благоденствие. Нека бъдем победители и не победени." ~ Арнолдо Крумм-Хелър / Хюракоча (1876 - 1946 г.)
