Бялото братство и Кралицата на Орион - класическа дисекция

                   

За съжаление, за разбирането на точно тази конкретна подточка със сигурност ще ви
се наложи да сте запознати предварително със съдържанието на „Документите Тера",
иначе просто няма да се получи. Защото ще трябва да комбинираме наученото от двете
книги заедно с това, което разбрахме дотук и да направим онова, което би следвало да се
направи с всяко едно работещо знание. Да го проверим и приложим на практика.
За целта ще използваме един наистина класически пример, който ние лично бихме
ползвали за съставянето на учебник, ако бяхме в ситуация, в която трябва да бъде съставен
такъв.
Става дума за широко познатия на всички Николай Рьорих, който е особено близък до
сърцето на българина поради доскорошното ни комунистическо минало и прехласването
по руските окултни школи като цяло. В последното десетилетие той отново доби
популярност около книгите на Мулдашев и до ден днешен се смята за основен автор наред
с жена му Елена.
Ето още малко вътрешна информация преди да започнем, която ще бъде обяснена
според принципите, описани в предишната подточка. Тази информация със сигурност ще
бъде интересна за някои от вас.
Така нареченото „Космическо Бяло Братство" (познато и под много други имена), към
което принадлежи и самият Рьорих, исторически погледнато се намира в опозиционна
роля на статуквото. Това се дължи на факта, че то е на страната на официалната сирианска
фракция на ЕН-ЛИЛ (оттук и мощният култ към Сириус, характерен за посланията на
Бялото Братство), а оттам респективно поддържат и законната Кралица, като защитават и
двата принципа, но усилено се борят за „правата" на богинята, която, според тях
(забележете) - „скрила лицето си от Земята след падането на Атлантида".
Това е причината, поради която тази фракция хем има известно влияние, хем по-скоро
винаги е от неуправляващата система в глобален аспект. Исторически те по-скоро са били
преследвани, макар и винаги да съществува вариантът да са играели двойна игра. Това ги
превръща в окултно общество, което не е на власт, а в опозиция, но доста силна такава,
защото имат мощен гръб (като потенциал за реализация, а и като знания). Разбира се, както
всичко друго, всеки техен опит да се намесят на властови позиции спокойно може да е бил
инфилтриран впоследствие, така че първоначално създадената структура после уж да е
привидно на власт, но реално с други управляващи. Отделно от това, те също се мъчат да
наложат Нов Световен Ред в стил „една империя на Земята", макар и през тяхната „светла
призма".
Тази материя е изключително интересна за анализ, защото имаме перфектни примери
как целият този процес се случва в действителността. Като настолна в това отношение
може да се определи идеологията на една фракция на Бялото Братство свързана с Рьорих, а
впоследствие и с Агни Йога. Избрахме да цитираме послания от една негова книга, именно
защото това не е просто някакъв анонимен ченълинг, а думи, зад които застава личност с
доказано влияние върху световната политика. Имайте предвид, че това е примерна
дисекция на примерен текст, но тя може да бъде приложена към почти всеки един
съвременен ченълинг от подобен тип.
Следват избрани откъси от навярно най-настолната от всички творби на Рьорих -
„Седемте велики тайни на космоса". Книгата е издавана многократно на български език
и макар вече доста стара като информация, тя все още се счита за христоматийна от много
хора. Цитатите от нея са в курсив и затворени в двата края с кавички, а удебеленият шрифт е наше дело, за да акцентираме върху някои думи и изрази, на които би следвало да се
обърне особено внимание. Под всеки цитат има наш коментар, който анализира
съответния абзац. Коментарите под всеки абзац обикновено следват линейния ред на
удебеляванията, които сме правили, а друг път тръгват от по-голямото към частното.
Ситуацията е повече от идеална за вас, защото сами ще откриете огромната разлика в
крайния смисъл, ако четете текста сам по себе си като „послание на Светлата полярност" и
ако го четете през призмата на „Документите Тера" и настоящата книга. Всъщност, ако
търсите максимален ефект, препоръчително е да правите именно два прочита, за да
извлечете максимума. Опитайте се да се абстрахирате от информацията на Морнинг Скай
при първия прочит и я попийте сама по себе си. След това я пречупете през светлината на
„Документите Тера". След което прочетете нашия коментар и ще откриете как една
информация, която се опитва да мине за изцяло езотерична, всъщност има доста по-
различен характер. Това ще ви даде много практическа представа за реалното естество на
по-голямата част от ченълинг-информацията и ще отвори сетивата ви, позволявайки ви
(при желание от ваша страна, разбира се) да правите същото оттук нататък с всички
послания от окултен тип, които преминават през ръцете ви. Най-малкото ще ви научи на
някои принципи, без значение дали ще приемете конкретната информация от тази книга за
обективна или не. Напомняме, че „Седемте велики тайни на космоса" няма никаква
официална връзка с „Документите Тера" и всички „съвпадения" са плод на „космическа
случайност" :)) И така, като за първи абзац, започваме с нещо леко:
„Мрежата на тъмнината се плете от изкусни ръце. Най-големите градове са и
центрове на тъмните сили. Невежите маси са тяхно най-добро оръжие. Черната ложа
действа чрез масите и най-добрите им служители се вербуват сред слабите умове.
Много страшни неща стават сега по света. Най-отвратително магьосничество е
разпространено навсякъде."
Нека положим основите, като кажем, че от перспективата на всяка една фракция,
вражеската такава, е винаги „тъмна", но това обикновено не се разбира от читателя, който
възприема нещата като чисто черно и чисто бяло. В случая по-важно е друго, обаче и
всъщност ние вече го споменахме. Предвид че става дума за тайно общество, то очевидно
не е от страната на господстващата система, а е в ролята на опозиция, защото говори на
контра. Нека продължим, задържайки тази мисъл в съзнанието си:
„Както вече знаем от предишните легенди, благодарение на усилията на господаря
на тъмнината нашата планета е изолирана от другите светове. Планетата е
заобиколена от непроницаеми слоеве, създадени от злобните мисли и
човеконенавистните движения на хората и тази кора служи като пречка за предаване
на мисли между планетите... Необходимо е да се стремим да пробием канали в кафявия
пояс, който запушва планетата. За съществата от други светове би било по-леко да
пробият душната атмосфера на Земята, ако чуят насреща си призивите на земните
жители."
Както добре знаете от „Документите Тера", ЕА е онзи, който бил демонизиран от
ЕН-ЛИЛ и който днес познаваме като „Дявола". Респективно, всички останали от
генетичното коляно на ЕА също са заклеймени и носят същите негативни титли. Колкото и
нелепо да ви изглежда като сравнение, говорим за принцип досущ подобен на прякорите
при нас хората. Обикновено, ако ти лепнат някакъв подигравателен такъв в детството - той
остава завинаги (или поне за много дълго), защото биваш представян с него на всички
нови хора, това се разпространява заедно с прилежащата история към възникването на
прякора и т.н. - механизмът е ясен. РА, като син на ЕА и като главния виновник за изгонването на официалните администрации и на двете Империи от Ериду, бил
„господарят на тъмнината", защото той буквално донесъл „тъмни дни" по отношение
влиянието на Орион и Сириус върху Земята.
Със следващото изречение става още по-интересно, защото в него могат да бъдат
открити проблемите, които въпросното електронно одеяло (поставено именно от РА)
създава, така че комуникационните трансмисии на извънземните фракции са до голяма
степен блокирани. Съвпадение?
В същия текст дори се споменава, че проблемът засяга и някои други планети от
Слънчевата система.
Споменава се и така яркия мотив, който откриваме при всички Светли ченълинги, че
хората от Земята трябва сами да поискат помощ от космоса, за да я получат. Това е
принцип, обясняван многократно на сайта на Издателството - те ви карат сами да
пожелаете намеса, защото правилата на Играта им забраняват пряка такава от по-мащабно
естество. Това обаче противоречи на самата идея на земното преживяване и при такова
стечение на обстоятелствата - би го осакатило тотално и почти автоматично би сложило
Край на Играта в много отношения. Затова е и голямата битка хората сами да пожелаят
намесата на извънземните. За съжаление, много хора са безкрайно очаровани от тази идея
и я приемат на драго сърце.
Нещата придобиват още по-интересни окраски, когато ни бива обяснено, че планетата
ни не се управлява от „водещата йерархия", но това скоро може да се промени като се
акцентира върху „правилното й възприемане":
„Съществуването на Йерархията е основа на целия живот. Йерархията носи на
човечеството благо. Тя е като светлина по пътя на човечеството. Йерархията е
звездата, която е насочвала всички вярвящи. Едва когато чувството съзнателно се
утвърди върху познаването на водещата Йерархия, човечеството ще почувства своята
истинска роля в Космоса... Любовта към Йерархията ражда непосредственото
Общуване... Не само пряката връзка с Владетеля, но даже несъзнателният стремеж към
Йерархията дава проблясъкза общуване с космическите сили. Необходимо е да се готвим
за непосредствено Общуване. В дните, когато огнените енергии са напрегнати, именно
този огън ще помогне на сърцето да разбере Висшата повеля, такава повеля се изразява в
целия живот. Тогава ние казваме -слушайте и се подчинете!"
От този абзац виждаме, че някой е много докачлив на тема йерархия (забележете, че
думата навсякъде е с главна буква; съжаляваме, но смятаме да ги пропускаме в нашите
коментари) и този някой смята, че групата, към която принадлежи, е носител на самия
живот. Хммм... на кого ни напомня това?... На Кралицата? На Учените по Произхода
пратени от самата Кралица? О, почакайте, това е едно и също в случая! Тази йерархия се
опитва да ни убеди, че „носи на човечеството благо", защото тя се смята за единствената
достойна да се разправя с неговата съдба и всеки друг вариант - автоматично „не е благо".
Следващото словосъчетание „познаването на водещата йерархия" е много ключово,
защото ясно изразява отношението към останалите, които са в низвергната позиция.
Очевидно имаме говорител на официално законната власт, която прави изявление пред
хората, подчинени на някоя друга структура. Това са важни детайли - обръщайте
вниманието на формите, които се използват в обръщенията, това може да ви каже много за
това кои са играчите на сцената и кои са играчите, на които им се иска да бъдат на сцената.
Официалната власт с право казва, че само под нейно управление човечеството ще
почувства своята истинска роля в космоса. Просто пропуска да ви каже, че „истинската
роля" е тази на роби - причината, поради която сме създадени. Те дори ни подготвят психологически, че трябва да се готвим за непосредствено общуване, което е репер за
завръщане на официалните представители на Империите.
Безспорният фаворит в абзаца обаче е „слушайте и се подчинете". От него просто
струи любовта и законът за допускането на свободната воля :) Между другото, това е тон,
който присъства в целия цикъл „Агни-йога" и е нещо, което винаги сме намирали за много
отблъскващо. Странно е как хората избират да го пренебрегват, защото то в прав текст ни
обрисува истинските намерения на тези същности. В съвременните ченълинги този тон е
сравнително смекчен и почти липсващ (нова тактика), което не означава, че не може да
бъде усетен въпреки това под повърхността на самите послания.
Всичко това може би щеше да остане леко абстрактно и донякъде неразбрано, ако не
беше ясно и категорично посочен образът, стоящ начело на посочената йерархия, при това
с детайли, които просто няма как да останат незабелязани от всички прочели книгата
дотук. Следва тежката артилерия:
„От зората на съществуването на Великото Бяло Братство Майката на Света
стои начело на великата Йерархия, на Светлината на нашата планета: Общата
Майка не е символ на Господарите, а Велика Проява на Женското Начало... През
цялата история на човечеството Нейната ръка прокарва здрава нишка. След
Атлантида, когато Ауцифер нанася удар по култа на духа, майката на Света започнала
нова нишка, която ще засияе днес. След Атлантида майката на Света скрила лика си и
забранила да се произнася Името й, докато не удари часът на Светилата."
Едва ли някой би се затруднил да идентифицира Кралицата на Орион („чиято ръка
прокарва здрава нишка през цялата история на човечеството") и управляващата сирианска
фракция в посочения текст. „Съвпадението" е повече от странно, защото се говори именно
за женски и мъжки принципи, като изрично се казва, че „общата майка не е символ на
господарите, а велика проява на женското начало". С това се подчертава, че тя е нещо
много повече от административните господари на планетата (сирианците) и има божествен
статус - нещо вече подробно дискутирано.
Отново имаме споменаване на Луцифер в лицето на РА („носителят на
светлина"/богът-Слънце - направете връзката), който затрива орионската религия („удара
по култа на духа").
Най-голямо впечатление прави „хитроумният" начин, по който загубата на
управлението на Земята бива „маскирано", защото не може да бъде показано като
поражение или слабост! Тезата е, че тя „забранила да се произнася името й", защото
всъщност не може да каже, че вече на никого не му е пукало за нея, понеже споменът за
личността й бил изтрит от РА и SHET-I! Това е типична орионска гордост, характерна за
орионските женски. Освен всичко друго нека вметнем, че това е същата книга, от която
идва и култовото изречение: „Народът е воден от чудните лъчи на Орион" изказано по
повод камъка чинтамани (за който говорихме по-рано в следговора). Класиките в жанра
обаче продължават с нови ценни детайли, които да дооформят въпросния образ:
„Близка на всички сърца, почитана в ума на всеки роден, Майката на Света застава
до великото кормило... Великата Майка сама се е издигнала на върха. И никой няма да се
издигне след Нея... На най-високия хълм сияе Майката на Света. Тя е излязла да срази
тъмнината. Защо падат враговете? И накъде обръщат очи с отчаяние?"
Тук започваме с „близка на всички сърца" (по принуда) и „почитана в ума на всеки
роден" (чрез приложение на техники за контрол над съзнанието във всякакви форми). За
съжаление поясненията в скоби ги няма в оригинала. Говори се и за майката на света в
контекста на „велико кормило", което прави алюзия към титлата на Кралицата в качеството й на „Кралицата на Галактическите Води". По всичко личи, че това е нещо наистина важно
в космически аспект, защото, както споменахме, в цялостния оригинален вариант на
настоящата книга, Морнинг Скай посвещава цяло приложение на титлите на Кралицата
свързани с „галактическите води". За съжаление тези приложения не са стигнали до нас по
причини, описани в предговора на книгата.
Между другото, ако някой все още има илюзии, че под „Велика Майка" би трябвало да
се разбира нещо друго и дори форма на Източника, запитайте се защо този „Източник" има
„врагове" (от цитата „защо падат враговете?") и какъв парадокс се оказва на практика
това? Ако ти си върховният Източник, би ли се борил за власт и би ли имал врагове, които
да са способни да осъществят каквато и да е съпротива пред твоето всемогъщество?
Очевидно става дума за претенция, а не за реалност. Вече разбрахме етимологично чрез
богинята Кибела, какво наистина означава титлата „майка" и как без това знание лесно
може да се заблудите, че тя задължително е символ на „първоизточник".
Следват „откровения" за мястото на жената в „новата епоха", която предстои (нещо,
което тепърва също ще започнем да разглеждаме по-късно в 3-та точка):
„Поетите и певците често славят жената, но държавите не могат да признаят
простото равноправие. На позорното стъпало на историята ще бъде записано, че и днес
все още равноправието не е установено... Ние посочваме необходимостта от
възраждане на Нашите Завети за равноправие на Началата. Затова е толкова
необходимо да утвърждаваме в духа Женското Начало... Защото Знамето на великото
Равновесие на Света е отредено да бъде издигнато от жена. Настъпило е времето,
когато жената трябва да завоюва правото, което й е отнето. Със собствените си
ръце жената от всички племена и религии гради стъпалата на еволюцията... Затова е
необходимо много да се утвърждава значението на Женското Начало. И именно в
държавен мащаб, а не в домашен. Ако планетата оцелее, то бъдещите страни ще
процъфтяват само с равновесието. Ние даже допускаме превес на Женското Начало,
защото борбата ще бъде много напрегната. Когато Женското Начало привикне да
живее за развитието на своя потенциал, и прероди своето чувство на постоянно даване,
Женското Начало ще определи Мъжкото във всички направления... Великата
настъпваща епоха е тясно свързана с възра?кдането на жената... Ние дадохме
пълноправие на жените, но преди още да бъде произнесено, варварите въстават."
Имайте предвид, че текстът е писан през 30-те години на 20 век, но това по никакъв
начин не е в негов минус, а дори напротив - дава перфектната перспектива за това как
нещата се движат в много направления, но лайтмотивът винаги остава един и същ и от
дистанцията на времето можем да направим един доста по-добър прочит на изложеното
досега.
Виждате как Империята Орион иска да „възроди своите завети" и да върне водещата
роля на жената. Тя трябва да го „завоюва", което трябва да ви говори нещо. То „й е
отнето" (безспорно) и е подчертано, че трябва да бъде възстановено на „държавен
мащаб, а не в домашен". Това е така, защото в държавите-носителки на орионския модел
(най-вече САЩ, Канада и Великобритания) домашният контрол от жената вече е наложен
и остава да бъде постигнат държавният. Деликатно е подсказано, че във „великата"
настъпваща епоха „ще има превес на женското начало" и то „ще определи мъжкото във
всички направления". Чист Орион, без каквато и да е сянка на съмнение.
Следващият параграф хвърля светлина върху нещо, което се опитваме да обясним на
доста места в книгата и е много ключово за разбиране на механизма, чрез който се случват
почти всички събития на планетата:„Надземната битка се изразява не само в сражения, но и в небивали народни
стълкновения. Тя обхваща всички жители. Сражава се цялата планета, всеки посвоему.
Границите между воюващите са толкова криволичещи, както между доброто и злото.
Невъзможно е по пътя на логиката да се разберат сблъсъците на разните народи. В
Космическата битка се решават много задачи, които ще доведат до поврати в
историята и ще утвърдят нови принципи. Повратите ще бъдат резки... Идва време,
което ще накара всички да участват в Космическата Битка. Когато се решава
съдбата на планетата, силите са разположени според полюсите на Светлината и
Мрака! В клатенето на космическите везни човечеството не може да избере среден
път, защото само Светлината или Мракът ще си оспорват победата."
Този текст е така изключително важен по толкова много причини, че направо не е за
вярване, че съществува под толкова буквална форма пред очите на хората. Разбира се
трябва ви определен тип зрение, за да го разберете.
На първо място, този абзац осветлява тайния механизъм, чрез който една или друга
извънземна фракция застава на страната на определена държава, религия, или друг тип
земна организация в един исторически момент, но това не остава за постоянно! Даваме си
сметка и че така генерираните конфликти навярно са отражение на междуособиците и
войните На самите раси претендиращи за контрол над планетата и нямат нищо общо с
привидните земни първопричини („невъзможно е по пътя на логиката да се разберат
сблъсъците на разните народи"). Това е нещо, което се опитваме да обясним отдавна -
нашата история е отражение на космическата такава и във всеки един момент „се сражава
цялата планета" и дори на пръв поглед тривиални земни процеси като „народните
стълкновения" са част от тези космически зависимости. По ред причини, които не са
обяснени и тук, но в голяма степен вероятно се дължат на инфилтрация, основните
фракции сменят доста често различните крила и организации, които под една или друга
форма прокарват техните собствени интереси. Прекрасен пример за това дава друга
фракция на Бялото Братство, където се описва как по време на Първата Световна Война -
„Тъмните" стояли зад Централните Сили, а „Светлите" подкрепяли Съглашението.
Веднага след войната обаче всичко се обърнало на 180 градуса и „Тъмните" започнали да
подкрепят Съглашението. На фона на всичко това от хората се изисква да изберат вярната
страна в този конфликт, след като съвсем ясно е казано, че дори да искат - те трудно могат
да я идентифицират! А дори да успеят да „припознаят" своя фаворит чрез подкрепата на
конкретна земна организация, няма никаква гаранция, че нещата бързо няма да се
променят! Това не само е перфектен пример за лицемерие, но е и пример как човечеството
може да бъде манипулирано много лесно какво е „светлина" и какво „мрак", като
границата очевидно е много тънка и субективна и зависи от това към коя фракция
принадлежиш!
Следва още по-важният и ключов момент, който определя изцяло извънземното
съзнание по принцип, а именно: „Когато се решава съдбата на планетата, силите са
разположени според полюсите на Светлината и Мрака! В клатенето на космическите
везни човечеството не може да избере среден път, защото само Светлината или
Мракът ще си оспорват победата."
Това е ТОЛКОВА характерно за Полярностите! В Играта, в която са се изгубили
толкова безнадеждно, те по никакъв начин не могат да схванат концепцията за Баланса,
който не дава пет пари за вечната битка между Светли и Тъмни! С цялото си чувство за
идеологическо превъзходство те подчертават, че силата може да бъде единствено в единия
или в другия край и само Светлината и Мрака са от значение в схемата, докато всъщностне могат да разберат, че ИСТИНСКАТА сила е винаги по Средата! Забележете как се казва
изрично, че Средният път не е никакъв вариант (той е изписан умишлено с малка буква
като контраст на двете Полярности, които са с главна), без изобщо някой да е говорил за
Среден път. Светлите и Тъмните сами се бутат в опит да си „вържат гащите", защото те
презират Баланса, понеже той е онзи, който напуска Играта. Полярностите не желаят вие
да напуснете Играта. Затова ви казват, че има само два варианта и използват всеки
възможен случай да омаловажат Баланса (защото нямат капацитета да го разберат и
интегрират).
Следва единично изречение, което е продължение на същия вид отношение:
„Никога няма да се издигне звярът и няма да се задържи човешката сила."
Както виждате, имаме дори използвана същата дума от тази в „Документите Тера",
защото това е същото извънземно отношение, което можем да открием и в много други
източници - човекът е „звяр", който трябва винаги да стои опитомен и той никога не може
да задържи силата, която „по право" принадлежи „само на боговете".
Друг цитат:
„Майката на Света казала на Създателя..."
Отново референция към „Документите Тера", която ни подсказва, че „майката на
света" и „създателят" са две различни неща и нито един от тях не е Източника. В книгата
след тази фраза следва диалог, който навярно е проведен между Кралицата (или НИН-
ХУР-САГ) и ЕА (или ЕН-ЛИЛ). Диалогът е силно кодиран и метафоричен, затова няма да
се спираме на него в настоящия контекст и. всеки може да го погледне сам. Друг цитат:
„Владетелко, Аз Те обявявам за велика Сътрудничка на Космическия Разум.
Владетелко, освен всичките си космически сили, Ти носиш в Себе си съкровеното зърно,
което придава сияние на живота. Владетелка, която утвърждава всички прояви на
Разума, Ти си Дарителка на радостта от космическото творчество. Майко, почитана
от Владетелите, Ние носим в сърцето си огъня на твоята любов. В Сърцето Ти грее
даряващият лъч, в Сърцето Ти се ражда животът. Майко на Света, Ти си велика
творческа сила в нашата същност. Ти си живяла в култовете на древните. Ти си
Дарителка на всичко, Ти даваш откровение на всичко! Ти показа на човечеството
великото радостно познание на Майката..."
Обръщение към НИН-ХУР-САГ, владетелката на Земята, която сътрудничи на
„космическияразум" (разбирайте Кралицата на Орион). Като генетичен учен и главен
асистент на ЕА, тя била „носител на съкровеното зърно, което придава сияние на
живота". Символ за ключовата й роля в създаването на човека и специално отношение и
статус заради по-висшия й орионски произход, който и носи титлата „носителка на
живота, придаваща му сияние".
Откриваме повторно потвърждение, че става дума за опозицията НИН-ХУР-
САГ/Кралицата на Орион в израза „майко на света". НИН-ХУР-САГ е „живяла в
култовете на древните" (кралските кръгове на Империята Орион) и е носител на
„великото радостно познание на майката" (Кралицата). Всичко казано е истина.
„Защото разцветът и упадъкът на цивилизациите не е механичен процес.
Народите се появяват и изчезват в съответствие с Божествения План. От самото
начало на съществуване на човечеството Аогос е предначертал какви раси и народи и
какви подходящи за тях религии и науки ще се появят една след друга на Земята."
Макар зад това твърдение да стоят по-висши архетипни истини, досегашният контекст
на книгата ни кара да вярваме, че тук отново става дума за по-ниско ниво на проекция на
равнище извънземни генетични учени, които (както обяснихме подробно в предговора) могат да заложат на ДНК-ниво всичко гореописано и да инженират с точност до година
кога да се появи и изчезне дадена раса, кога тази раса да развие уж „изведнъж" определени
религии и науки. За пореден път - 1 към 1.
„Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от
висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на
Йерархията се зародило голямото зло."
На този етап доказателственото натрупване е толкова голямо, че читателят сам може
да замества с истинските синоними удебелените думи. В случая: „космическите закони"
(да се чете „волята на Империята-майка"); „човечеството се откъснало от висшата воля"
(да се чете „човечеството вече не живеело според идеологическите „истини" на Орион
заради бунта на РА"); „разделило се с висшето Съзнание" (да се чете „разделило се с
концепцията за богинята"); „от противодействието на Йерархията се зародило
голямото зло" (да се чете „бунтът срещу структурите на Империята е ултимативното
прегрешение"). Друг цитат:
„Много отдавна в зората на човечеството на нашата Земя дошлиВисоките духове.
Тези Божествени Същества дошли, за да ускорят еволюцията на планетата и
нейното човечество. Заедно с тях на нашата планета дошъл и Луцифер. Той също
отначало участвал в пробуждането на висшите способности у човека. Той също в
началото е бил Светъл. И по космическо право той е бил истинският Господар на
Земята. Той бил Цар на този свят в пълния смисъл на думата. В какво се е изразявало
въстанието на Луцифер? Като Господар на Земята той решил да управлява развитието
на човечеството по свой особен начин. Той тръгнал срещу закона на еволюцията или
Волята на Космоса."
Тук се връщаме в началото на Империалисткия период от историята на Земята, когато
сирианците („високите духове") дошли за първи път, „за да ускорят еволюцията на
планетата и нейното човечество" (да се чете „да тераформират планетата и да разделят
половете, защото те самите се делят на мъжки и женски и за тях това е начинът за
правилна и бърза еволюция").
Отново мотивът за архетипа на РА. Ако помните добре от „Документите Тера",
първоначално именно ЕА бил законният настойник на Ериду, след което баща му АН-У
поверил тази функция на ЕН-ЛИЛ (и това била първоначалната искра за конфликта между
двамата, който впоследствие постоянно бил подклаждан с времето по множество различни
поводи). Когато ЕА дошъл на Ериду, той дошъл с цялото си семейство, което, разбира се,
включвало и първородния му син РА. Това означава, че той, бивайки от коляното на
законния наследник на Земята (баща му ЕА/ЕН-КИ) бил евентуалният законен наследник
на планетата някой ден. Това обаче не се случило, защото ЕН-ЛИЛ поел властта. В
резултат РА решил да управлява Земята „по свой особен начин" и „тръгнал срещу закона
на еволюцията или Волята на Космоса" (да се чете „срещу небесните устои на
Империите"). Ето защо РА/Луцифер се превърнал в „падналия ангел". Защото той
буквално се изправил срещу „божествения ред" и решил, че е нещо повече от бог (в лицето
на чичо си ЕН-ЛИЛ и Кралицата на Орион).
Надяваме се тези истории вече да придобиват по-голям смисъл? Не е ли шокиращо и в
същото време - много комично от дадена перспектива, че най-сакралните религиозни и
езотерични текстове не описват нищо повече от фанатичните борби за власт над Земята от
дадени извънземни групи? Човек наистина трябва да умее да погледне от забавната страна
на нещата.С цитатите от въпросната книга мислим да спрем, защото ще започне да става
банално.
Има едно нещо, което трябва да ви е направило впечатление, обаче. С изведените
примери ви направихме свидетели на похват, който е доста важен и трябва да се отделят
още няколко реда, за да бъде обяснен.
Този похват е свързан с окултните източници като цяло. Току-що демонстрирахме как
дадено нещо прави опит да се представи единствено и само в езотерична светлина, което
не винаги е възможно и коректно спрямо истински разигралите се обстоятелства. В
ситуации като тази, ако не се разгледа извънземния и технологичен фактор, горните редове
остават една абстрактна и метафорична окултна история, която несъмнено би грабнала
много хора.
Нека тук направим едно ключово уточнение. Безспорно, една езотерична перспектива
е в пъти по-висока (особено ако успее да се издигне до ниво „архетипи") от това, просто да
се разкаже голата история от настоящата книга (например) взета сама по себе си. Именно
затова пишем предговорите и следговорите си - за да издигнем посредствената сама по
себе си перспектива на автора (която не предлага никаква духовна гледна точка към
историята) до едно ново ниво, в което смисловите пластове се наместват сравнително
акуратно в един субординативен ред, в който извънземният аспект заема някакво средно
ниво по важност. НО! В същото време преди малко ви демонстрирахме как понякога точно
това може да бъде в изключителна вреда за дълбокото разбиране на материята. Вземете
горната история от книгата на Рьорих, която е умишлено опакована в изцяло езотерична
обвивка и си помислете как бихте я възприели, ако не бяхте чели “Документите Тера" или
наред с абзаците го нямаше нашият сравнителен анализ, базиран на работата на Морнинг
Скай. Вие бихте възприели тази история като архетипна. Каквато тя от дадена гледна
точка наистина е, но във въпросния контекст определено не е! Т.е. виждаме как понякога,
ако не се разгледа по принцип по-ниския извънземен момент, то това се превръща в
профанизирана езотерика! Смятаме, че доказахме без всякакво съмнение, че горната
история се отнася изцяло до събитията, описани в “Документите Тера" и всеки мислещ
човек би стигнал до този извод. Така в случая с Рьорих имаме перфектен пример за нещо,
което всъщност е доста често срещано при този вид тематика. А именно - на него му се
спуска вярна информация, която сякаш е изцяло езотерична, но излиза, че ако знаеш
подробностите, нещата започват да звучат по друг начин и то по доста по-тривиален такъв.
Едни наглед „висши езотерични истини" изведнъж придобиват много банален и дори
низък характер (предвид, че всичко се свежда до интерес и контрол). С такива материали е
пълно както в интернет пространството, така и на книжния пазар и тънкият момент при
тях е, че те не са директна лъжа. Те се явяват умишлено спестяване на пялата истина, което
е нещо различно, позволено е от правилата на Играта и е вратичка от която Полярностите
се възползват максимално. Защото, ако подобна възможност бъде изиграна от майстор (а
те са такива), тя може да служи за много коварни цели! Наистина ли смятате, че
източникът на Рьорих, който му е дал тази история, с всичките подробности около нея, за
които вече сами се убедихте - колко потискани са в глобален мащаб като информация,
подробности, които на практика само Робърт дава; та наистина ли има някой, който
действително вярва, че този източник не е наясно с истинската ситуация на нещата? Много
малко вероятно. Имаме налице твърде много ключови думи, твърде много съвпадения и
твърде голямо познаване на материя, която е достъпна наистина само за посветени в
истинската история на планетата Земя. Т.е. -тук имаме работа с умишлено спестяване на
истината в името на. дадени полярни интереси.Надяваме се с тази толкова жива и илюстративна демонстрация да сте осъзнали наред
с нас една много дълбока и трудна за разбиране концепция. А именно, казано с няколко
думи - понякога, за да видиш по-голямата истина, трябва да видиш по-малката истина, или
- някой път трябва да паднеш на нивото на по-ниското разбиране, за да можеш да
придобиеш по-високото.
С това приключваме дългата подточка за замените, извършени от РА спрямо
Кралицата на Орион в миналото и ще продължим с разглеждането на останалите неща,
които намираме за важни. Логично е, след като вече обърнахме глава назад, сега да я
обърнем напред и да разгледаме статуса на женската енергия днес, а като разберем
тенденциите - да видим и какво би ни донесло бъдещето. file:///C:/Documents%20and%20Settings/Nick%20Grozdev/My%20Documents/Downloads/robert.morning.sky-imperiite.orion-sirius.pdf              

Кралици, Принцеси, титли, заменки, архетипи и пчели

В своята самопровъзгласила се роля на най-висш представител на Празнотата и на
практика - единствено физическо въплъщение на съзидателните сили на вселената,
Кралицата на рептилиите била манифестацията на Източника в съзнанието на своите
поданици. Тя била богинята-майка, титла, която има много по-дълбок смисъл от
презумпцията за родител или създател. След нейното „падение" (от гледна точка на
земните събития) обаче, тя и всичко свързано с нея бива очернено и превърнато в
олицетворение на абсолютното „зло" и на всичко, което се счита за „греховно" - нещо, за
което дадохме достатъчно примери (а можете да откриете сами още хиляди такива).
Морнинг Скай дори прави пряка връзка между титлата SS-N или SSS-IN („тези, които са
от страната на богинята-майка") и английската дума „sin" означаваща „грях". Религията на
богинята-майка бива заменена от тази на бога-отец, а всички титли и прозвища на
Кралицата биват трансформирани така, че вече да се отнасят до мъжкия бог или пък
придобиват силно негативно значение. Всъщност това е практика, която засяга всички
противници на новото управление и както вече е упоменато в „Документите Тера" -
подобно отношение получава и ЕА. След драстичната религиозна промяна очевидно е бил
направен много концентриран опит хиляди думи да променят своето значение, с което се
постига двоен синергичен ефект. От една страна, предишните управници на Земята биват
напълно „сатанизирани" (макар за тази цел в голяма степен те просто да са били
представяни в „истинската им светлина", за разлика от „показната им такава", като на
населението просто е спестена по-голямата картина). От друга страна, особено след
напускането на земната сцена от РА, има едно тотално объркване относно това „кой кой
е", което работи по един перфектен начин за задкулисните диригенти. Смисълът на цялото
това упражнение е не „врагът" да бъде ясно назован и изобличен, а той да бъде
„мистифициран", защото крайната цел е земното население да си няма ни най-малка
представа относно това в какъв сценарий е въвлечено. Така в крайна сметка хиляди думи се оказват с двойно, напълно противоположно значение, което много добре показва каква
драма се е разиграла през тези отминали времена, което пък дава улики и за моментната
доминация на определена фракция върху дадена земна територия. Същевременно това
обстоятелство се явява перфектен и търсен като ефект буфер и силна пречка за тяхното
разпознаване без наличието на някаква изначална ключова информация подобна на тази в
настоящата книга.
Част от това огромно объркване при идентификацията на отделните фракции и
техните представители (наред с всички особености на двустранна асимилация на титли,
произтичащи от самия съюз) вероятно се дължи и на факта, че самата орионска
бунтовническа групировка има същите древни корени като тези на законната Кралица и
претендира да окупира нейните титли.
Ако сравните „Документите Тера" и настоящата книга, ще видите, че тези групи
рептилии на практика имат еднакви имена, защото SSA-TA е вариация на SSS-T, а в
„Документите Чама" Морнинг Скай директно казва, че именно SSA-TA е валидна титла
на законната кралица на Орион. В тази връзка споменатото като израз „сатанизиране"
попада точно в десетката, защото е очеваден опит едната от борещите се фракции да бъде
представена в силно негативна светлина като САТАНА, а корените на тази дума могат да
бъдат изведени от титлата на Кралицата като „върховна женска (SSS-T или SSA-TA) от
небесата (AN)", или слято - SSATA-AN. Този персонаж е описан в религиозните текстове
като „враг на Бог и всички хора", „древен змей", „велик дракон", „унищожител",
„управител на въздушното царство", „изкусител", „оформящ световната система на
мислене". Дали в случая става въпрос за самата Кралица или за съвсем друга фракция е
трудно да се каже, като най-малко би следвало да ви заблуждава предполагаемият „мъжки
пол" на съществото, защото промяната на пола при „мистифицирането" на врага или при
окупацията на титла от друга фракция е нещо много типично. Един от силните примери в
тази насока е вече споменатата в „Документите Тера" фракция на ARI-AN, установила се
в земите около Индия, която всъщност проповядва „сирианските мистерии" и има по-
скоро патриархален характер и нейното присъствие създава дори още по-голямо
объркване, което работи в полза на задкулисно управляващите „гущери". Друг показателен
пример е създаването на ислямската религия на база на очевидната титла на Кралицата -
ALLA(H) (която, освен всичко друго, е име и на древна богиня почитана в арабските
територии) и трансформирането й във върховно същество от „мъжки пол", така че да
обслужва нови цели. Не по-малко важно е да се отбележи, че самите титли и рангове на
сирианците след създаването на съюза между двете Империи също биват до голяма степен
асимилирани от орионската терминология.
„Падението" на Кралицата и налагането на патриархалната доктрина като еталон за
масите е много силно отразено в културата на хората, особено що се касае до
сексуалността. Точно в този аспект можем да видим най-добре как различни думи
представляващи в миналото символ на божественост и други добродетели (защото са
извлечени от титли на орионската Кралица) биват превърнати в олицетворение на
греховното. Както е видно от съдържанието на книгата, една от титлите на Кралицата
произхождаща от Великата Празнота, е KHAA-UR или KHA-R (HAR). Както вече
отбелязахме преди малко, според текста една от специфичните особености, присъщи на
управителката на Орион и нейните дъщери-Принцеси и главни жрици, била преследването
на сексуалното удоволствие. Затова и на религиозно ниво за масова употреба духовната
връзка или (общуването с богинята) винаги се осъществявало чрез посветени жрици
(HAR), които да осъществят „сексуалния съюз". Когато патриархалните религии дошли на власт, всички жрици на „богинята" се превърнали в зло, а преследването на сексуални
удоволствия от страна на жените станало „грях". Добавяйки наставката US, която означава
„някой, който е от" получаваме KHAA-UR-US, или HAR-US, което на свой ред буквално
означава „някой, който е от KHAA-UR" или „някой, който е от HAR". Това е титла, която
обикновено е запазена за мъжките жреци. В този ред на мисли значението на
името/титлата HORUS (KHAA-UR-US или HAR-US - на български Познат като „Хор") -
героят от египетските митове и легенди, вероятно означава, че той е или син на HAR, жрец
на HAR, или и двете едновременно.
Много интересен е и въпросът коя богиня (или по-точно кои богини) се явяват
репрезентация на истинската Кралица на Орион предвид факта, че Земята винаги е била
изконна територия на сирианците и силните култове към дъщерите-принцеси със смесена
кръв, които дефакто са вече част от сирианската династия. От друга страна трябва да се
има предвид, че почти всички конфликти на планетата са всъщност междуособни войни на
самите сириански кланове, които често в своята борба за надмощие търсят и външна
подкрепа. Това нестихващо противоборство вътре в собствения род е нещо, което е силно
заложено при тях на генетично ниво и може да бъде видяно в много чист вид в
средновековната европейска история като пряка проекция на галактическата такава. В тази
връзка особено впечатление прави жестокостта, която някои представителки на „нежния
пол" са били способни да проявят към собствените си деца, за да останат или да се
домогнат до властта, като някои от тях придобиват прозвището „вълчиците". Когато към
уравнението се прибавят и споменатите в „Документите Тера" кралици-бунтовнички
SSA-TA, които помагат на РА да заличи всичко свързано с култа към богинята майка, а
след това поемат и контрола върху планетата, дешифрирането на тази част от пъзела се
усложнява допълнително.
Нещата придобиват още по-комплициран вид особено като се има предвид типичния
„извънземен обичай" това, което не може да бъде заличено като история, да бъде
присвоено и трансформирано по начин, изгоден за силния на деня. Безбройни са
примерите в митологията, прекрасно описващи този феномен чрез очеизвадно насила
свързани и прекроявани митове и промени в пола и функцията на „божествата" така, че да
се впишат в „новата действителност". В този ред на мисли за някаква абсолютна убеденост
при идентификацията на истинската Кралица на Орион и безбройните нейни образи и
имена просто не е сериозно да се говори, именно защото се получава едно преплитане на
титли и имена на персонажи основно от сириано-рептилианската династия, които в
миналото съвсем явно са управлявали планетата в качеството си на полу-божества.
Към цялата тази амалгама от фактори задължително трябва да се прибави и
разграничението между Кралицата-майка и Кралицата на Империята, която всъщност е
действителната Кралица, и фактът, че въпреки привидното тяхно единодействие, между
двете винаги се води борба коя да е номер едно (препратка към това откриваме отново във
2-ри сезон на сериала „V"). Дори от чисто изследователска гледна точка, може би точно
разграничението между двете е най-трудно, именно поради факта, че самата управляваща
Кралица е истинската генетична майка и носи доста сходна титла с тази на сурогатната
такава. На този въпрос е обърнато специално внимание в “Документите Чама", като
изрично е подчертано възможното объркване между двата персонажа, тъй като в по-
ранните години на Империята действащата Кралица е носела титлата BI, отредена
впоследствие за нейната майка. Тази трансформация на смисъла на думата „майка"
очевидно е оставила много дълбока следа и е отразена и в самите земни култури, като особено интересен се оказва примерът с богинята Кибела (който ще бъде изложен след
малко).
Самият Морнинг Скай в “Документите Чама" изброява над 50 имена, които според
него съответстват на титли на Кралицата в качеството й на Кралица на Небесата, Кралица
на Морето, Кралица на Небесните Води, Кралица на Звездите и Богиня-Майка, но
същевременно трябва да се има предвид, че същите тези титли биха били възприети (поне
за местна употреба) от всяка една дъщеря-Принцеса наместничка на колония, каквато в
случая се явява и нашата планета. Имената, които индианецът споменава са: Mary, Moira,
Mari, Mari-El, Marina, Miriam, Mariham, Meri-Ra, Stella Maris, Mariamne, Myrrhine, Myrtea,
Myrrha, Maria, Marina, Malini, Изида, Бастет, Хатор, Ahibit, Jael, Jah, Jahi, Jaho, Iau, Iahu
Anat, Yahu, Ищар, Asherah, Astarte, Ashtoreth, Esther, Devi, Danu, Diti, Деметра, Neith, Har,
Anath, Афродита, Кибела, Kore, Кали, Секмет, Maat, Мут, Хекет, Sati, Венера, Dea Syria,
Pelagia, Ilithya, Hymen, Urania, Androphonos.
Интересното тук е, че в този списък липсва гръцката богиня-майка Хера, която в
същата книга е спомената на три места, но в по-различен контекст и е изпусната една доста
силна аналогия. Името на Хера произлиза от санскритската дума „svar", което означава
„небеса" и била небесна дева. Някои от нейните „по-ранни" титли са „Кралица на
Боговете" и „Девствена Кралица на Небесата". Тя била първоначално напълно независима
от Зевс. Според митовете тяхната сватба била „уредена", (а други я представят като
свещена), което често бива възприемано от изследователите като опит да бъдат свързани
два напълно различни култа. В контекста на книгата обаче, вероятно означава дори
нещо повече на фона на „уредената небесна сватба", описана в IV-та глава, от която
произтича съюзът между двете Империи, като дори и тази аналогия може да се тълкува
двояко и да бъде свързана както с действащата Кралица, така и с Принцесата-наместничка.
Друг интересен жокер се явява фактът, че в голяма част от митовете Хера преследва с
голяма жестокост жени, на които им предстои раждане (а впоследствие и техните деца) и
многократно се опитва да детронира Зевс.
Много митолози също слагат знак за равенство между различни богини от древността,
макар и не в същия мащаб, като при Робърт. Най-очевидните репрезентации на великата
богиня-майка според повечето от тях са Инана в Шумер, Кибела в Анатолия и Изида в
Египет, а всички техни митове и описания в крайна сметка биват трансформирани до
София в Стария завет - великата богиня при гностиците и разбира се, култът към Дева
Мария.
Колкото и удобно да се явява положението с десетте хиляди титли и имена на
Кралицата, именно безбройните междуособни конфликти на планетата и подмяната на
историята ни възпрепятстват да приемаме безрезервно всяка една „богиня" от митологията
като поредната титла на един и същи персонаж. С оглед на политическата конюнктура в
миналото, много честа се оказвала практиката да се заменят женски с мъжки образи, а по-
стари и неудобни божества да бъдат трансформирани в нови събирателни такива. Точно
поради този факт, ако тръгнем да изследваме повечето митове линейно и хронологически,
ще се сблъскаме с огромни логически пукнатини. Разлики има дори и в тълкуванията на
самите митове, а много от тях имат и различни вариации, които понякога силно си
противоречат. Като интересен пример в тази насока можем да посочим X. Дж. Роуз, който
в своята книга „Наръчник по гръцка митология" (1928 г.) дискутира ролята на младия
любовник на „богинята" в свещения сексуален съюз, като я свежда до тази на „по-нисш
партньор от мъжки пол" и анализира легенди, при които „тя" е представена не като
„омъжена", а като сключваща дълготрайни или краткотрайни съюзи с някой по-нисш от нея. Разбира се, можем да наблюдаваме и точно противоположния сценарий, при който
след „сватбата-съюз" женският персонаж остава далеч на заден план с напълно формални
функции и много често след това бива трансформиран до дъщеря на мъжкия бог, родена
по неестествен начин (пример - Атина Палада, за която вече бе споменато, че няма
детство), което е добра предпоставка за анализ на „перспективата", през която е бил
формиран митът.
Въпреки всички споменати вече условности, има някои много интересни улики, които
на фона на подробностите изказани в книгата могат да помогнат на всеки да си направи
определени изводи в няколко направления при опита за идентификация на Кралицата в
древната история. Точно затова ще разгледаме малко по-подробно богинята Кибела. Една
от многото причини да се спрем по-подробно именно на нея е, че след смяната на властта
и идването на патриархата, гласовете на старата вяра продължават да отекват точно чрез
традициите на култа към Кибела.
Фригийската богиня е наричана „велика майка", „майка на боговете и всичко живо на
земята" и олицетворява силата на природата и нейното плодородие. Култът към Кибела се
простира от Мала Азия, до Италия, Гърция, Тракия, Дунав, Рен и Северна Африка, като
най-вероятно е наследил по-древен култ идващ от още по на изток. Богинята е почитана и
като върховен творец и се явява последният бастион на езическата вяра преди възхода на
християнството. Както бе посочено, много често е изобразявана да носи корона, стояща на
трон или колесница, задвижвана от лъвове, а понякога около нея има пчели. Една от
нейните титли е „господарката на дивите зверове" и в този контекст много често около нея
присъстват лъвоподобни животни като пантери и леопарди, наред с вече споменатите
лъвове. Предвид, че въпросът с очевидната аналогия по оста Орион-Сириус, представена
посредством женския образ доминиращ над лъвските създания, беше коментиран и в
“Документите Тера", ще се спрем повече на други интересни особености, свързани с
богинята. Може би най-интересната такава е, че въпреки че Кибела навсякъде е наричана
„майка", тя на практика не е такава! Тя не ражда в традиционния смисъл на думата, нито
пък има отношение към родилните мъки на други същества. Нещо повече - неестественото
зачеване е издигнато до култ в нейните митове, а дори тя самата и нейният любовник са
заченати при необичайни обстоятелства. В различните митове съществуват две коренно
противоположни версии за нейния произход, като според едната Зевс произлиза от Кибела,
докато в друга елинизирана версия Кибела е дете на Зевс (или на небесния бог). Това,
разбира се, може да бъде обяснено и с различната „политическа" гледна точка. Според
повечето сериозни изследователи в сферата на митологията няма друго същество, което до
такава степен да бъде отдалечено от биологичното майчинство, както е при Кибела. Този
факт е описан много подробно в книгата на австрийско-американската митоложка Лоте
Моц - „Лицата на богинята". Там също така е изяснена и заблудата в повечето
конвенционални източници да се посочва, че намерената статуя с датировка 6000 г. пр. н.е.
(която е доста по-ранна версия на богинята-майка) изобразява жена, която ражда на своя
трон, а от двете й страни стоят две пантери. Всъщност позата далеч не е родилна, коленете
са силно прибрани, а ако изобщо може да бъде разпозната някаква глава, то това вероятно
е на малко лъвоподобно същество, което търси подслон и е много характерна черта при
дузина други скулптури свързани с Кибела.
Най-интересен в тази връзка се оказва обаче въпросът какво означава „велика майка" и
„майка на боговете"? Това можем да открием като изследваме самото съществително
„майка" и видим, че в много земни култури терминът не означава задължително родител в
буквален или преносен смисъл, а персона с благороден статус, богиня или кралица! Като „майка на боговете" тя не е техен родител, а е с най-висок статус от всички божества. Като
Magna Mater пък, е велика кралица. Този факт може да се окаже от ключово значение при
изследването на земната митология точно поради различния прочит на титлата „майка".
Култът към Кибела има и друга интересна особеност, която винаги е била от особен
интерес за учените, пораждайки немалко спекулации. Става въпрос за оргиестичния
ритуал при който се чества богинята, а нейните жреци на фона на различни музикални
инструменти танцуват и тресат главите си с голяма скорост, така че да достигнат до
състояние на екстаз, при което не изпитват физическа болка. В това състояние те
нараняват телата си, а тези, които тепърва щели да стават жреци взимали остър камък, с
който отрязвали половите си органи! Церемонията приключвала с изкъпването на образа
на богинята. Когато култът към Кибела бил пренесен в Рим, той бил изпълняван от
фригийски жреци по подобие на оригиналната практика. Третият ден на фестивала бил
„денят на кръвта", следван от „денят на насладата", при който образът на богинята и
нейната колесница, задвижвана от лъвове, били окъпвани в реката, с което церемонията
завършвала. Спорът за интерпретацията на този кървав акт обикновено бива представен от
тезата, че представлява вид клетва за целомъдрие, чистота и непорочност в служба на
богинята. Противоположната теза е, че чрез отрязания полов орган утробата на богинята
бива оплодена. В тези си интерпретации учените обаче често пренебрегват факта, че след
кървавия ритуал жреците започват да носят женски дрехи и да се държат като жени! Този
факт представлява още по-голям интерес на фона на споменатите вече в предговора
курсове, които Морнинг Скай провежда във връзка с „женската енергия", а те от своя
страна са пряко свързани с ритуалите за почитане на „богинята" в миналото. Премахването
на половите органи от жреците на Кибела пък е още една препратка към премахването на
това, чрез което работи биологичното възпроизводство (при човека) и дистанцирането от
него! Това е и още една препратка към традициите по имитирането на женския
менструален цикъл от страна на мъжа.
Още по-интересен повод за размисъл в тази връзка е дали е възможно този кървав
ритуал да е базиран на начина на възпроизводство при пчелите, защото по време на
половото сношение малката част от търтеите, които успеят да се сношат с кралицата, губят
половия си орган по време на акта, а в резултат на това по-късно умират! По време на
целия този процес те са напълно под властта на феромоните, които женската излъчва и я
преследват като обезумели.
Няма как да пропуснем да обърнем внимание на още нещо характерно за Кибела и
същевременно заемащо ключово място в книгата, като, може би, най-ярката
характеристика на империята SSS. В митологията Кибела не води своите битки чрез
традиционния начин за водене на война! Тя „изпраща лудост" на своите врагове или
„вдъхновение" на тези, с които е в съюз. Помага „дистанционно" на своите жреци като им
праща видения и знания (най-често по време на сън), чрез които да лекуват различни
болести и дори такива пратени от самата нея! Този факт е забелязан дори и от
конвенционалните изследователи митолози, които отбелязват, че очевидно става дума за
някаква власт над съзнанието на хората.
Както вече бе споменато, името на Кибела е пряко свързано с пчелите и в много
случаи за нея се говори именно като богиня на пчелите. Това е от изключително важно
значение не защото в I-ва глава на книгата предците на рептилиите са описани като
еволюирали от създание, подобно на пчела и водно конче (kheb). Важно е защото тяхната
система на управление и начин на живот се базира именно на този модел, независимо от
това дали той се е формирал по описания в книгата „еволюционен път" или е бил наложен във физическата реалност чрез инволюционни методи. Точно затова този модел присъства
несъмнено и в символиката на тайните общества, а чрез тях е пренесен и в масовата
култура. Пчелата сама по себе си е могъщ символ на орионския строй и навярно е едно от
многото създания, които нямат произход от планета Земя. Обществото на пчелите е изцяло
доминирано от женския пол, а търтеите са само временно необходими, за да оплодят
яйцата на кралицата, след което те се изолират в крайните пити, като не ги допускат до
храната и постепенно ги изгонват от кошерите. Намирането на търтеи в семействата през
зимата е указание за некачествена майка.
Образът на богинята във форма на пчела или някакъв друг вид насекомо има много
дълга история. Пчелата е единственото насекомо според учените, което комуникира чрез
танц и тази често забравяна нейна черта е една от причините нейният образ от древността
да бъде често изгубван за нетренираното око. Титлата Melissa (означаваща „пчела") може
да бъде срещната в гръцките митове като име на жрица или нимфа. По този повод
Морнинг Скай пък разделя думата на два корена MEL и ISSA, като според него MEL е
вариация на титлата Mary (Мария), докато ISSA явно показва връзката със SSS-името на
съществата от Орион. Представянето на „богинята-майка" като пчела-кралица е съвсем
целенасочено, защото пчелите са перфектният пример за истинско матриархално
общество. Кралицата в кошера управлява самосиндикално и на нея се гледа като на
„майка" на всички пчели. Тя е свирепа, а нейната власт -абсолютна. Докато е още
„претендент за трона" от нея се очаква да убие всички потенциални конкуренти в кошера,
които се изправят на пътя й. Нейният успех като „принцеса-воин" е улеснен от факта, че за
разлика от своите опоненти, по-ранното й съзряване дава възможност да жили
непрекъснато без да умре.
Ако погледнем на нещата от езотерична гледна точка, пчелата символизира сладостта
на живота защото произвежда мед, който пък е сладкият плод на сексуалността. Гръцкият
философ и математик Порфирий от Тир считал, че душите на хората пристигали на Земята
под формата на пчели и че те са примамени към земния живот чрез обещания за „земни
наслади" символизирани от меда. Иронично обаче, именно медът е също символ и на
смъртта и е бил често предлаган като жертвоприношение на боговете. Дуалиетичната
природа на меда не е случайна, точно защото нектарът и неговият производител - пчелата - изглежда представляват същинският
цикъл на съществуване! 
Оникс от Кносос, Крит - 1500 г. пр. н.е. илюстрира богиня-пчела заобиколена от две кучета с криле.

Макар този „езотеричен принцип" да се явява само един от
възможните пътища на развитие и проявление във вселената, ако се вгледате по-детайлно
ще видите, че той е упорито налаган, на Земята, както чрез определени тайни общества
(масони, кабалисти, суфисти, мормони, илюминати и др.), така и чрез традиционните
религии. Пчелният символизъм е основен компонент в масонските идеали, въпреки че в
неговото прилагане се забелязва един очеваден парадокс. Както можете да видите и сами
(защото е качена и в мрежата) „Масонската енциклопедия" ни информира, че: „пчелата
е важна за жасонството по същата причина, заради която е била важна и за
египтяните - защото от всички насекоми само пчелата има крал". Дали масоните имат
предвид титлата на фараона като „пазач на пчелите" или пък става дума именно за
продължаване на патриархалния модел, който потиска почитането на богинята чрез
промяната на пола?
Една от причините пчелата да бъде асоциирана с езотерични и духовни търсения, е че
тя служи на другите. Тя е почитана не просто защото се труди, а защото се труди за
останалите. Пчелата работи неспирно за „общото благо на кошера" и се подчинява без
каквито и да е въпроси на йерархията. Доколко поведението на „пчелата работничка" е
продиктувано от осъзнати алтруистични подбуди или се дължи на контрола върху нейното
съзнание, упражняван от кралицата на кошера посредством феромони, е също един
интересен въпрос. Още по-интересно е обаче, как същият този модел е бил налаган на
Земята под всевъзможни „идеологически предлози", като най-очевидният от всички е
комунистическият строй, чиято политическа и работническа структура е проектирана в
почти перфектна форма, наподобяваща пчелния кошер. Така езотеричното знание е
използвано по един безскрупулен начин, а всички „религии на труда" обслужват малък
елит за сметка на останалите зомбирани чрез всевъзможни средства „пчели-работнички".
Много окултни школи имат задълбочени познания за пчелите или са ги внедрили в
своята идеологическа система. В това число масони, Софисткото общество, Орденът на
Цион, Кръгът на св. Дагоберт II и други. Нито едно от изброените, обаче, няма
скандалната слава на Ордена на илюминати -„тайно" общество основано от немския
философ Адам Вайсхаупт на 1 май, 1776 г. Любопитен е фактът, че той е обмислял да
именува своя орден „Пчелите", а не „Орденът на илюминати". Това по всяка вероятност се
дължи на неговите силни масонски връзки и почитането на гръцките мистерии, които в
много голяма степен се базират на пчелния символизъм. Във всеки случай целта на ордена
е световна доминация, като за тази цел той се е състоял от сложна мрежа от шпиони, които
действат анонимно в нещо, което може да се опише като структура на „килийка от восъчна
пита", допълнена от свързващо звено, което докладва до неизвестни висшестоящи. Не е
изненадващо, че от този момент нататък започваме да виждаме пчелния кошер, изобразен
като метафора за контрол на пролетариата, дума, която на латински означава „потомство".
Определението е по-скоро подходящо, ако имаме предвид, че един типичен пчелен кошер
приютява десетки хиляди новородени пчели.
Интересно как ли биха се развили нещата, ако обществото е било наречено точно с
името „Пчелите". Също е интересно да се обмисли какво Вайсхаупт е целял да внуши,
основавайки ордена си на 1 май. В езическия свят 1 май символизира обновлението -
познат като келтския фестивал Белтейн. 1 май е също денят на телеца - бикът, който,
разбира се, също символизира обновлението и бива свързван с пчелите. 1 май обаче е най-
широко известен като „денят на работниците", много важен ден в СССР, чиято
политическа и работническа структура - комунистическият строй е проектирана така, че да прилича на реда в пчелния кошер. На практика 1 май остава и до ден днешен денят на
„пчелата-работничка" и се празнува като „денят на труда" и „Международен ден на
работниците" в много други части на света.
Включването на пчелния символизъм в комунистическите идеали е разбираемо,
предвид подредения систематичен и „алтруистичен" модел на обществото, който пчелният
кошер представлява. Въпреки това, от хералдическите щитове на региони, които
впоследствие практикуват комунизма, е видно, че пчелата е важна икона и в други времеви
периоди. Разпространението на пчелния символизъм по това време по цялото земно кълбо
от Франция до Америка и от Русия до „Ордена на илюминати" на Вайсхаупт, е
удивително. Дали масонството е връзката, която крепи тази почти вирусна експанзия на
пчелния символизъм по това време?
Интересно е, че в своята „ритуална активност" нацистите също почитат символа на
пчелата макар и по един по-зловещ начин. Немската „защитна дивизия" позната широко
под името „SS" установява своята главната база в Тевтобургската гора, която сама по себе
си е много окултно място, в което се намира и прочутото скално светилище Екстернщайне
(което място също е огромна отделна тема, в която няма да се впускаме сега).
След известно обмисляне от SS избират триъгълния замък от 17 век Вевелсбург за
център на своите ритуали, а в този процес те отделят почит на символа на пчелата.
Замъкът е бил построен върху по-ранна структура и бил реставриран под заповедите на
Химлер - без съмнение най-влиятелният човек в Германия след Адолф Хитлер.
Химлер бил обсебен от всичко езотерично и това се отразило силно на неговите
„реновации". За пример той преименувал някои от стаите в замъка на „Граал", „Крал
Артур", „Арийски", „Хайкрих Лъв" и „Тевтонският орден". Най-значим обаче се оказва
фактът, че той проектира и възлага изграждането на подземна ритуална централна камера
под северната кула на замъка. Тази кръгла стая била проектирана с 12 места, поставени
покрай стената под купол с формата на пчелен кошер, където пламъците от ритуалните
огньове достигали до огромна свастика в центъра на тавана отгоре. По думите на
туристическото ръководство на замъка, той бил проектиран от Химлер „в памет на
кошерните гробници от Гърция".

 

Ритуалният център на SS под северната кула, проектиран във формата на пчелен
кошер

Най-важните ритуали на SS били провеждани във вдъхновения от пчелния кошер
некропол, а подземният ритуален комплекс бил предназначен да бъде окултен център, за
който Химлер съвсем буквално считал, че се намира в центъра на вселената. Логиката на
Химлер била, без съмнение, вдъхновена от факта, че Тевтобургската гора била почитана
почти две хилядолетия като място, където германските племена се обединили, за да
победят римските легиони. Наблизо пък се намира 53 метровата статуя наречена „The
Hermannsdenkmal", направена в чест на битката и изобразява фигура на герой боец с
подобни на пчела криле на шлема му.
Не само различни ордени и общества, но и голям брой личности са интегрирали
пчелата в своята езотерична рамка. Рудолф Щайнер - австрийски философ и езотерик през
1923 г. представя серия от 9 лекции посветени именно на пчелата. Щайнер е окултен
учител и социален мислител и вярвал така, както и много други преди и след него, че
пчелите са модел на всичко, което е важно в живота. Неговият силен интерес към тази
тема, става ясно видим още през 1908 г., когато той говори в Берлин за важността на
пчелите сравнени с човека: „Съзнанието на един пчелен кошер, а не на индивидуалната
пчела, е на много високо ниво. Човечеството няма да придобие мъдростта на такъв тип
съзнание докато не достигне до следващия революционен етап - този на Венера, който
ще дойде, когато еволюцията на този земен етап приключи. Тогава хората ще
притежават съзнанието, което да им позволи да конструират неща с материал, който
ще създават вътре в себе си."
Може би една от най-добрите презентации на тази „еволюция" е показана във филма
на Фриц Ланг „Metropolis" (1927 г.), който показва град в бъдещето, чийто работници са
заробени в подземни фабрики, където изпълняват повтарящи се действия. Те работят в малки помещения подобни на „кутийки", но го правят за благото на „кошера" - за
благоденствието на тези „отгоре". Самото име на филма има още по-дълбоко значение
защото „metropolis" - т.е. метрополия - не означава просто „голям град". Името му
буквално означава „град-майка" и е бил издиган в чест на „богинята-майка".
И като стана дума за филми, Холивуд определено се явява арена на противоборство по
отношение на пчелите, което е своеобразна проекция на различни „политически интереси".
Особено в периода след войната докъм средата на 80-те години на 20 век се забелязва
отявлена тенденция за тяхното „демонизиране" с поредица от филми, някои от които са:
„Мистериозният остров" (1951 г.), „Кралицата-пчела" (1955 г.), „Смъртоносните
пчели" (1967г.), „Нашествието на момичетата-пчели" (1972 г.), „Свирепите пчели" (1976
г.), „Роякът" (1978 г.), „Пчелите" (1978 г.), „Терор от небето" (1979 г.) и др. Като това
дори не включва безбройните документални филми за „пчелите-убийци" показани през
периода. Подобни филми до голяма степен насаждат страх от пчелите, а много хора имат
неосъзнат подтик да ги убият преди евентуално да бъдат ужилени. В последните години,
обаче, сме свидетели на обратната медийна тенденция, която в комбинация с факта, че
пчелите масово започнаха да измират, засили тяхното издигане в култ. Дали този факт е
просто малка брънка от някакъв конкретен и далеч по-мащабен замисъл - предстои да
видим. Във всички случаи ни очакват много интересни новини в тази посока в близко
бъдеще.
Като финален акцент относно пчелите ще добавим само един пример, който перфектно
допълва картината по отношение на връзката между пчелите и „богинята-майка". Става
въпрос за звука, който пчелите издават и на който много окултни източници отдават
изключително голямо значение. Подобен звук е бил „чуван" доста често от хора,
занимаващи се с йога, преживяли опитности близки до смъртта или пък променено
състояние на съзнанието. Оказва се обаче, че „звукът" присъства и при появата на масови
„видения", а в нашия случай точно на едно от най-известните такива - появата на образа на
Дева Мария във Фатима през 1917 г.
По време на втората поява през юни, една от свидетелките (става въпрос за Мария
Карейра, която придружила трите деца, които първи наблюдават явлението предния
месец), си спомня нещо твърде интересно. Тя започнала да чува глас, който бил мек и
приятен, но това което се казвало не можело да бъде разбрано защото било подобно на
жужене на пчели. След това и други свидетели споделят подобни спомени. Този факт
може да има много и различни обяснения на много нива. Много изследователи дори
обясняват култа и възхищението към пчелата от дълбока древност с факта, че подобни
звуци често се чуват при променено състояние на съзнанието, породено от шамански
ритуали. В случая вероятно е използвана подобна „носеща честота", която очевидно служи
идеално за религиозно програмиране, което в крайна сметка е и един от лайтмотивите на
тази книга.
И така. Дотук сами видяхте как множество тайни общества и личности с огромна власт
се уповават на окултните традиции на човечеството и ги ползват като източник на сила.
Предвид това, че управляващите отдават такова огромно значение на тези неща, става още
по-странен фактът, че повечето хора считат, че митовете са измислени истории за
приключения, изживени от имагинерни герои на несъществуващи места и като цяло са
продукт на човешката фантазия и въображение. Работата на Юнг и митолога Джоузеф
Кембъл обаче са част от многото примери, които показват, че това „разбиране" за
митологията е, меко казано, повърхностно и погрешно, защото истинските митове са
манифестация на фундаментални принципи, които съществуват в космоса и директно влияят на нашия живот. Както знаете, Юнг ги нарича „архетипи" и сигурно вече са ви
заболели очите от използването на тази дума в настоящата книга, но това няма как да бъде
избегнато - просто всичко започва оттам.
Тези архетипи биват изразени чрез индивидуалната човешка психика, но те не са
човешко творение! Те представляват универсални управленски принципи, които действат
в нашия личен живот. Според Юнг силните архетипи могат да влияят не само на нашето
индивидуално поведение, но също така на големи културни и исторически събития.
Архетипите са универсални и те пресичат исторически, географски и културни граници,
като могат да се появяват и под различни имена или да показват вариации в различните
култури. Някои по-специфични такива архетипи са „добрият баща", добрата майка" и
техните негативни противоположности „бащата тиранин" и „ужасната майка" - те много
ясно могат да се видят изразени в човешката митология. Тук е моментът да се отбележи
фундаменталната способност на двете Империи и най-вече на техните управляващи, не
просто да се идентифицират с подобни архетипи (които имат по-висш нефизически
произход), а на свой ред да ги разпространяват и усилват под формата на различни образи
с помощта на технология.
Така Кралицата на Орион се идентифицира с „великата пустота" и използва всички
нейни характеристики за религиозен контрол върху съзнанието. В тази връзка много
интересен се оказва фактът, че Станислав Гроф сравнява „колективно несъзнаваното"
(откъдето произхождат архетипите) с предавателна стандия, която постоянно излъчва
сигнали, които наподобяват тези на радиото и телевизията, но в гигантски мащаби. И ако
една част от тази гама от сигнали могат да бъдат наречени „естествени", то можете да сте
абсолютно убедени, че останалата част от спектъра е буквално залята от изкуствени
такива, които формират така нареченото „електронно одеяло" над Земята (но в пси-
контекст). И дори нещо повече - в нашия конкретен случай наситеността от подобни
комуникационни образи е многократно засилена предвид факта, че има силен натиск отвън
тази електронна преграда да бъде преодоляна и конкретните „послания" на различни
фракции на Империите - да достигнат до населението. Бунтовническата фракция, която
управлява планетата успешно блокира тези „външни" сигнали (така че да не се месят на
нейните), което ги прави достъпни главно за хора, които имат променено състояние на
съзнанието, но понякога те просто биват „фалшифицирани" и подменени, с което
объркването на „адреса" става още по-голямо. Както бе загатнато преди (в примера с
кабалиетичната история), в резултат на подобни трансмисии са възникнали много
религиозни култове, чийто първоначален замисъл впоследствие обаче ловко е бил
подменен. Вярваме, че се убеждавате за пореден път, че, както се казва - „кашата е пълна".
Преди да пристъпим към обещания конкретен ченълинг-пример, нека обобщим какво
ново научихме дотук.
Придобихме доста по-детайлна представа не само за архетипните заменки, но и за
конкретните такива на Земята, което хвърли допълнителна светлина защо всяка една
претенция за конкретни (раз)тълкувания на (извън)земните персонажи би била повече от
неоснователна без наличието на сериозна вътрешна информация, разбира се, но дори
тогава изкривяванията са налице по обясними и вече описани подробно причини. Все пак,
настоящата книга на автора се явява нещо доста повече от „вътрешна информация" и
въпреки това, вече няколко десетки страници се опитваме да обясним защо именно тази
информация е доста изкривена.
Всичко това би следвало повече от всякога да ни подтикне към преоценка на целия
езотеричен фолклор и точно това смятаме да направим сега.

Регенериране на душите под формата на пчели.      

Особености на орионския строй на Земята

                  

В онова далечно минало (говорим за поне 100 000 г. пр. н.е.) енергията на планетата
била много различна, което предразполагало всички жени да влизат едновременно в своя
менструален цикъл. На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е
доста по-популярна теза отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен процес резонирал и допълвал естествените земни ритми
поради изявените Ин-характеристики на тялото на планетата.
В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото
земеделско общество било буквално организирано около колективния женски
менструален цикъл. Той бил синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без
аномалиите, предизвиквани от днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се
случвало в синхрон и с лунните цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а
колективната менструация по новолуние. Използвайки лунния модел, но прилагайки го
към слънчевата година, били създадени ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и
светлината (лято).
Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за
една жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем
„пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и
усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.
Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава
жената, когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че
жените еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент,
защото говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на
Орион (и много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно
психично влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V".
Това е рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време
на менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно
помните, според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди
милиони години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния
вариант на орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол
(особено днес, защото в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.
И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна
субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът -
хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че
тези вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди
години Кенет Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат
единствено в секретите на живия човешки организъм.
Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите
на хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените
възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената,
която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези
свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият
менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит
на техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на
живота, а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение
на много по-стари практики и ритуали.
В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или
„пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека
кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени
условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция
на санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се
корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните
трансцендентни течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове
на Кралицата имали титлата „преносителки на светлината". Хммм?... Отново мотивът за
еманирането на (бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще
придобие доста по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).
В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на
богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема
като средство за измерване на лунарното време. Във връзка с това богинята на времето,
сезоните, периодите и циклите е Кали, за която казват, че е „черна, но красива". „Соаl” в
английския език (дума със значение и на „чернота", „тъмнина") произлиза от нейното име
чрез междинните думи kuhl, kohl и kol. Дори думата „алкохол" произлиза от същия корен,
като нейната първоначална форма е al-kuhul - пречистена съставка, използвана от
средновековните алхимици. Калас отмерват месеците и с тях е свързан произходът на
думата „календар" („kalandai"). Цялата концепция за календара и времето е била въведена,
за да бъдат отмервани лунарните цикли, които пък били важни за колективните
менструации и респективно - земеделието. Така била въведена една основна система за
контрол, използвана на извънземните светове - отмерването на времето. Самото време е с
Ян-характеристики (според днешното разбиране за него), но с Ин-произход. Сами си
направете извода доколко е било обособено съзнанието от менструалния цикъл по онова
време по преки и косвени причини и какви последици има от това и до днес.
Сега умножете тези нужди на така създаденото орионско общество (в контекста на
така или иначе неотменното сирианско патриархално присъствие на Земята) до мащаба на
цяла една цивилизация и ще разберете причините, поради които са били създавани
вътрешни женски кръгове на старейшините. Жените били естественият избор за жрици и
прорицателки, тъй като те имали природната даденост за това във въпросния времеви
прозорец. Най-важните решения били взимани именно в периода на колективната
менструация, точно както някои секти на тибетския будизъм правят същото и до днес.
Сега... Важно е да знаем факта, че в онези времена планетата имала орбита от 360 дни.
Едно от поредните унищожения на онова, което днес наричаме „Атлантида", променило
орбитата на 365 и % дни. Казваме условно, че този катаклизъм се е случил 10 дни след
тогавашното зимно слънцестоене, като годината разбира се е неизвестна. Това допринесло
до смяната на календара и започването му на 1 януари, което е точно 10 дни след
слънцестоенето.
Тук е моментът да кажем, че цялата тази едновременна менструация създавала
електромагнитен балон около самата планета. Това не бил просто поток от
електромагнитна енергия, но енергия, която е била директно закачена за човешката
амигдала и много дълбоко свързана с биоритмите на самата планета и Луната.
Това, което според днешния календар се пада 12 август, е денят, който в миналото е
свързан с пика на най-силния менструален поток, както се е случвал изначално на
планетата, хармонизиран съответно с пика на биоритмите на самата Земя и респективно -
Луната. На свой ред тялото на жената е биоритмична машина, което се изразява в
менструация на всеки 28 дни. 12 август е на 225 дни разстояние от последния ден в
грегорианския календар. Това е не само равно на 8 менструални цикъла, но е
продължителността на една венерианска година. И макар вече да си давате сметка, че този
абзац е построен от изречения, които някак увисват във въздуха без особени логически
взаимовръзки помежду си и без ясно формирана крайна теза, то това са много ценни
улики, които можете да започнете да преследвате сами, ако наистина имате интерес към този наистина фундаментален период от земната история. Затова пропускаме момента с
поднасянето на сребърен поднос и директно продължаваме с идеята, че описаната гибел
разцентровала съществуващия дотогава ред. Защото катаклизмът и последващото
разединение на съзнанието (в негов резултат), довело функционирането на амигдалата до
атрофия у всички нас (човешката реч също започнала да се променя точно в този момент).
Това довело и до катаклизми в самия земен орионски строй на архетипно ниво, защото
менструацията вече не можела да се случва едновременно - ритъмът бил нарушен.
Смяната на календара само подсилила травмата. А след намесата на РА, почитта към
богинята (Луната) се обърнала изцяло към тази на бога (Слънцето)... както ни предстои да
видим сега!
3.3
РА и заличаването на култа към Кралицата на Орион
Въпреки че след големия катаклизъм, матриархалният строй отново бил интегриран на
ниво религиозна идеология (макар и за сравнително кратко време), нещата никога повече
не били същите. Човек действително трябва да направи свое собствено проучване, за да
разбере монументалното значение и място на менструалния цикъл в ранните земни
орионски общества и как това е белязало психиката на самия мъж, защото тук наистина
сме дали само репери.
След окончателното замиране на матриархалната система и оттеглянето на боговете,
секретите получавани от жриците на храма били приемани от царете и също били високо
ценени, защото това знание било оцеляло под някаква форма въпреки катаклизма и новите
инженирани раси. Накрая тази практика била заличена приблизително по времето на цар
Соломон (и старозаветната епоха като цяло) и обявена за срамна, отблъскваща,
непристойна, класифицирана като „проклятие" за каквато се смята и до днес от много
жени и мъже. Логично, предвид, че патриархатът разбирал много добре, че това било
основно средство за контрол над мъжа в миналото.
Тази практика, обаче, била запазена в много тесните кръгове на някои тайни общества
и разбира се - в шаманските касти ориентирани към богинята. Тези групи практикуват
пиенето на менструална кръв и до днес по различни причини, защото макар и живеейки
под привиден патриархат, някои от тях знаят много добре от какъв пол е истинският
настойник на Земята.
Малко по малко започваме да навлизаме в хронологията представена в “Документите
Тера"...
Както самият Морнинг Скай казва, историята няма абсолютно никакво сериозно
обяснение и до ден днешен, как от изцяло матриархален строй в древното ни минало,
изведнъж се налага култът към Слънцето и мъжкия бог за сметка на дотогавашното
почитане на богинята. С времето Робърт се убедил в думите на БекТи, че отговорът не
може да бъде намерен, освен ако не бъде потърсен... извън самата планета Земя!
Именно в това се състои и една от големите заслуги на индианеца, защото той ни дава
липсващото парченце от пъзела. Става дума за бунта на РА (познат със също толкова
известното в земната митология име - „Мардук").
За тези от вас, които не са чели “Документите Тера", РА е сириански принц,
първороден син на ЕА, който провел много внимателно калкулиран бунт на Ериду
(древното име на Земята) и превзел планетата. Той изгонил баща си (ЕН-КИ) и чичо си
(ЕН-ЛИЛ) и променил миналата история на Земята, изтривайки всякакви записи отпреди
6000 г. пр. н.е. Кралицата на Орион била заличена от съзнанието на мнозина и богът-
Слънце РА и мъжкият патриархален строй приел всички нейни качества на върховност. Макар това да прилича повече на приказка, в “Документите Тера" целият процес е
подробно описан, а сирианският завоевателен характер, който бележи природата на това
събитие - обяснен в детайли и с примери от тяхната собствена история.
В “Документите Чама" Морнинг Скай е изследвал и събрал огромно количество
думи, титли и богове от всякакви религии и чрез сравнителна митология (и знанието за
Орион и Сириус, което има) доказва без всякакво съмнение как множество женски
божества от миналото са превърнати в мъжки такива. Така например гърците имат 3 много
важни богини: Хера, Атина и Афродита. В митологията нито една от тях няма детство - те
са родени направо в зрялост и нито една от тях не е родена от майка. Те направо възникват
като част от един патриархален пантеон, който ги използва за разплод. Какъв по-добър
начин от това да потиснеш идеята за женствеността като цяло? Ето и още една класическа
история за замени на РА и пример как в един момент едно нещо е добро и приемливо, а в
друг - тотално зло и отхвърлено.
В III-та глава на книгата се споменава, че удоволствието се превърнало в едно от
задълженията на Кралицата на Орион. Това било отразено на всички орионски светове
чрез нейните „дъщери" - жриците на съответния свят. На човечеството била дадена
духовна връзка с богинята, която била осъществявана чрез сексуален съюз с нейните
жрици „HAR". Когато религиите на мъжкия бог придобили надмощие, всички жрици на
богинята били автоматично обявени за „зли", а преследването на удоволствията от жената
се превърнало в грях. Въпреки че преди това HAR била титла за чест и религиозен статус,
тази дума се превърнала в уронващата престижа дума „whore" („курва" на английски),
олицетворяваща „зла и грешна жена". HAR била и Мария/Ищар... богинята, която
наричала себе си „състрадателната проститутка". Хората общували с нея чрез сексуалните
ритуали на нейните блудни жрици. Ищар (като покровителка на храма на проститутките),
била позната като великата богиня HAR. Подобно на гръцкото „погае", персийското
„houris" и други свещени блудници (на английски се ползва и думата „harlot"), нейното
жречество обитавало онази част от храма, която с времето била наречена „HAReM" -
светилището. В ранните години там имало и много рептилии, които били „мост" между
орионското жречество и земния му аналог.
От корена HAR идва и името „hara" - еврейска дума за свещена планина и бременна
жена, a Hariti или Harariti била високата планина, където се намира раят, както в
предведическата и дравидска култура, така и в староиранската космология. ХАРмония -
дъщеря на Афродита и носителка на мира, имала и функция на свещена проститутка.
Именно в подобен храм е намерена и най-ранната монета, откривана някога. Култът
към Ищар въвел наново концепцията за парите след разрушението на планетата. Това била
монетно-центрирана икономика, въртяща се около храма на Ищар. В конкретния случай
парите били изобретени, за да подкрепят боготворенето на Ищар, по този начин
осигурявайки начин за печалба, който да покрие разходите по поддръжката на храма и
неговите жрици. От свързаните с тези финансови аспекти мисъл-форми възниква и идеята
за древния демон, въплъщаващ в себе си идеите за материалната ненаситност и алчността -
Мамон. В Близкия Изток истинското значение на името било свързано с отприщените
подхранващи и неизчерпаеми сили на гърдите („мамае") на богинята, която хранела своите
деца. Във Вавилон тя била наричана Мами или Мамиту (майка). В някои шумеро-
вавилонски записи тя е наричана Маметун -майката на съдбите. Женско божество - мъжки
прочит. Замяна.
Друг много класически пример: Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за
майка на всички небесни тела. Според космогонията от Хелиопол, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. „Енеада"). Дъщеря е на Шу и Тефнут и е съпруга и сестра на Геб
(бога на земята). Както виждате имаме познатия до болка мотив за НИН-ХУР-САГ в
градираща форма. Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида. В
различните митове обаче Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на РА. Сега... как
става така, че Нут има майка, баща и съпруг коренно различни от РА, но в същото време
той е неин дядо, баща и съпруг въпреки всичко?
Отново - това предполага огромна манипулация върху древните записи и легенди.
Нещо, което, между другото, очевидно не е било осъществено на абсолютните 100%, за да
знаем за него днес, но нека не забравяме, че това са неща, които поставят в абсолютен шах
официалната наука и разбираме за тях благодарение на алтернативни източници в лицето
на Робърт. Според самия Морнинг Скай причините, поради които имаме останали
фрагменти за истинската ни история, се дължат на това, че преди да си тръгне завинаги от
планетата, ЕА и неговите EA-SU започнали да залагат улики в записаната ни история, за да
може „звярът" да си спомни. Дали това е така, или е нещо направено отново като резултат
от противоборство между дадени фракции в комбинация с други фактори - едва ли някога
ще узнаем.
И тъй като говорим за исторически и писмени доказателства като цяло, нека бегло
споменем за една друга интересна теза, опитваща, се да обясни по по-ортодоксален начин
смяната от матриархат към патриархат. Според нашето лично усещане, макар и пълна с
доста генерализации и орионски модели, тази теория съдържа истини на архетипно ниво,
които са дали допълнително отражение на блокирането на истинската Ин-енергия на
Източника на Земята (а не на култа към богинята, чийто произход вече е ясен).
Става дума за тезата на д-р Леонард Шлейн. За съжаление от този автор няма
преведено нищо на български език, но при интерес, англоговорящата част от аудиторията
може да изгледа неговата лекция по въпроса (с 1 ч. и 15 мин. времетраене), ако изпише в
YouTube „The Alphabet vs. The Goddess".
Тезата е твърде дълга и обстоятелствена, за да я преразказваме тук, но накратко д-р
Шлейн е хирург и няма никакво понятие от древна археология, митология и езотерика,
което му позволява да мисли по-разчупено и да не допуска нелепите грешки на учените-
изследователи, занимаващи се в тясната си специалност. Разбира се, това не му пречи да
опростява твърде много една много по-сложна картина, тъй като неговият поглед си остава
конвенционален, но едното винаги върви ръка за ръка с другото. Самата теория се състои в
твърдението, че възникването на писаното слово е потиснало култа към богинята, но тъй
като самият култ към богинята е потиснат по други причини, ще говорим за потискането
на Ин-аспекта на съзнанието и въобще - ще обясним накратко тезата му, опитвайки се в
същото време да я над градим.
Шлейн дава пример с първите „езици", които били по-скоро пиктографски, отколкото
азбучни и били свързани повече с дясното полукълбо. Египет, Шумер - това са все
(извън)земни култури, които са нямали азбука, а са ползвали език, който е по-скоро
символичен и абстрактен, който е разчитал повече на дясното полукълбо, за разлика от
азбуката, която вкарва повече линейни Ян-модели.
Самото знание има Ин-характеристики, защото то винаги е вътрешно по природа.
Словото, бивайки външно, потиска вътрешното знание, защото тривиализираното
съзнание винаги се стреми да манифестира нещата под някаква форма. Писаното слово
винаги е във вреда на истинското знание, защото то не е свързано с директното
преживяване. Неслучайно в миналото на мистерийните училища, нищо не се записвало и
всичко се предавало устно (траките са много ярък пример за това), което пък се е случвало само на етап, в който по личната преценка на учителя - ученикът бил готов да приеме
новото знание. Това прави процеса много по-истински, пряк и вътрешно осъзнат. Все
характеристики на истинското знание. Така, наред със сирианския патриархат, който
достига своя апогей в лицето на възникването на трите патриархални религии
(християнство, ислям и юдаизъм), всякаква идея за богинята била тотално заличена.
Виждаме как след изчезването на Ин-аспекта на архетипно ниво (отново - матриархалното
орионско управление няма нищо общо с Ин-енергията) веднага имаме и земна
манифестация, която следва нефизическите потоци.
Според Шлейн именно азбуката променя света. Тя е толкова проста, че 4 годишен
може да я научи и да започне да работи с нея. Преди обаче, само 2% от населението е
знаело йероглифите на Египет и Шумер, защото те били твърде сложни и само
администраторите на боговете боравили с писмо. С въвеждането на азбуките - това се
променя драстично. Нека не забравяме, че за да говорим и слушаме трябва да ползваме и
2-те полукълба. Когато пишем, ние пишем само с една ръка и за 90% от населението на
Земята - това е дясната. Както несъмнено знаете, дясната ръка е управлявана от лявото
полукълбо и респективно - когато пишем, ние го активираме.
И така, писменият език е изцяло линеен и последователен по характеристики. Той е от
лявата хемисфера. Това полукълбо е свързано с времето, то възприема нещата едно след
друго. С дясното полукълбо разглеждате картина, с дясното полукълбо разчитате карта,
намирате решение как да излезете от лабиринт, с дясното полукълбо разпознавате лице на
свой познат на улицата, защото го виждаме в цялост като гещалт. И макар да не сте
виждали този човек от 15 г. и той да е безкрайно променен - вие го познавате интуитивно
веднага. Това е функция на дясното полукълбо. За сметка на това лявото полукълбо е Ян и
оттук идва тезата на Шлейн, че с масовото навлизане на линейното слово - Ин-аспектът
бавно започнал да бъде потискан и жената - също. Той илюстрира казаното със
спартанците, които нямали азбука/писмо, но са имали култура на полово равенство, а
гърците, които са развили огромни традиции в литературата, потискали жената (тя нямала
право на собственост). Генерално, четенето на книги кара мозъка да работи в бета вълни
(интелектуален фокус), докато телевизията ни вкарва в алфа-тета, което е медитативно или
трансово състояние. На въпроса: „Как бихте описали чувството от гледането на
телевизия?", най-честият отговор е: „Като хипнотизиран." Както знаете, съвременната
медия използва именно този ефект, за да зомбира населението. Моля обърнете внимание
на това, че по никакъв начин не казваме, че да четете книги ви прави по-линейни (още
повече, че в момента четете книга), а гледането на телевизия обратното и следователно
трябва да стоите повече пред телевизора! В никакъв случай! Просто обясняваме какъв
генерален ефект върху функционирането на мозъка имат двете неща.
И ако Шлейн казва, че създаването на азбуката и самият процес на писане подсилват
функционирането на лявото полукълбо, което води до патриархат, то той твърди още, че с
навлизането на клавиатурата и писането с две ръце, този процес ще бъде обърнат наопаки
и ще наблюдаваме постепенно феминизиране на света. Преди само жените били
машинописки и това се е водело чисто женска професия, непристойна за мъже. С масовото
навлизане на домашните компютри и лаптопи обаче, това се променя, а оттук и начинът на
функциониране на самия мозък. Макар това отново да е прекалено опростяване на нещата,
в същото време е удар право в десетката, защото от 2 века насам на Земята е започнал
процес по орионизиране, който постепенно ще доведе до евентуалното налагане на
матриархат (нещо, което ще коментираме нашироко след малко). Отново виждаме как
дадени, вече задвижени архетипи под формата на процес, биват отразени в тривиални проявления като горното, които обаче ни дават шанс да стигнем до един по-висок ред на
случване.
Като цяло това е добра лекция, която ще ви накара да се замислите за доста неща, ако
можете да провидите отвъд очевидната пропаганда в нея. Препоръчваме ви я още веднъж.
Макар всичко описано дотук да говори за потискането на култа към богинята в
съвременността, в началото на тази подточка бе обяснено, че някои кръгове са много добре
запознати с реалното състояние на нещата. Под различни форми това се е запазило и в
много мистични учения, макар и под изкривена форма. И до днес в някои по-изолирани
индийски и китайски племена продължава да царува матриархатът, а на мъжете дори не им
се позволява да докосват пари и оставят всички дела, свързани с финансите, да се
управляват от жените им. Отзвук от времената на HAR.
Информацията, че богът, на практика, не е никакъв бог, а богиня, всъщност си остава
една от най-умело пазените тайни. В юдаизма (който определено има патриархална
насоченост), посветените равини идентифицират най-висшия аспект на божественото като
„шекина" - женската есенция. В известен смисъл, мистерията на женската енергия е най-
важният елемент в космологията на Кабала. Според тяхната доктрина настоящето
състояние е резултат от заточението на женската енергия от тази вселена. Това е
истинското „падение" за тях, чиято драматизация намира краен израз в историята за
прогонването на Ева от райската градина.
Според кабалистите, в началото на вселената женската сила колапсирала. Тази
дезинтеграция довела до разпръскването на „шекина" из вселената. Нейната светлина била
абсорбирана във високите и ниските реалности. От нейната енергия останала само диря...
Следователно, в тази реалност всичко, което можете да видите от женската енергия, е само
отразена светлина. Това е една от архетипните причини, поради която Луната, небесното
тяло, което ни дава отразена светлина нощем, символизира жената. Казано е още, че
оттеглянето и липсата на женската енергия е онова, което държи света в хаос и нищо в
тази вселена не може да се освободи и спаси, докато женската енергия не бъде
интегрирана отново и нейната светлина не заблести в света. Традицията казва, че
възможно най-високата степен на еволюционно развитие, което който и да е индивид може
да постигне, е именно сливането с шекина на духовно равнище и докато не разрешим този
въпрос, цялата космическа ситуация ще остане конфликтна.
От всичката информация, която получихте дотук, трябва да можете много лесно да
разпознаете в горната история познати модели и да разкодирате тези „свещени догми" (на
чиято езотерична мъдрост и поетика при други условия навярно бихте се възхитили), по
един много по-различен начин. С новото знание, което тази книга дава, човек може да
направи коренно различен прочит на всички мистерийни традиции и да ги види като
това, което са. В случая имаме безспорно отражение на философията на някоя орионска
фракция, която под формата на мистично-религиозна пропаганда се опитва да наложи
своите идеи за това какво трябва да представлява организацията на обществото и
колективното съзнание на човечеството. Религията, както знаете, съществува единствено и
само по тази причина - да привлича съзнания към дадени извънземни философии на
астрално равнище.
Историята, която прочетохте, е повече от типична метафора за прокуденото от
Земята влияние на Империята Орион и няма нищо отвъд това... Ако бъде казано в прав
текст, обаче - ще загубите много последователи, защото ще проличи низкия интерес и
мотиви зад тази пропаганда. Затова трябва да издигнете тази иначе прозаична история за
власт на едно по-божествено равнище и да превърнете проблема в нематериален и вселенски - да го извисите до нивото, където бива формирано самото съзнание. Защото
само така, вие, като живо същество, можете да се идентифицирате с този проблем, да
решите, че сте част от него и да започнете да работите за неговото разрешаване. А да
започнете да работите по неговото разрешаване, означава да обслужвате интересите на
дадено извънземно съзнание и да вършите неговата работа на Земята. Което автоматично
ви отклонява от човешкото преживяване, заради което сте дошли. Което пък (в случая) - ви
орионизира и вие вече не функционирате от гледна точка на това какво бихте направили
сами по себе си. Ето защо всяка форма на колективна религия, окултизъм и мистика, които
поставят „вселенски проблеми", за които всички ние по някаква причина трябва да се
чувстваме много отговорни и притеснени, са вредни за човешкото преживяване. Защото
механизмът винаги е следният: поставя се езотеричен казус, зад който обикновено на пръв
поглед стои някаква напълно логична и хуманна концепция. В резултат човек започва да се
вживява и идентифицира с каузата по собствено желание (!) и поради неотработени
аспекти на ниво вътрешно същество, вие започвате да „оправяте света" според гледната
точка на някого. Защото нямате пълната картина. На някое дърво може да са останали
няколко зелени листа и да смятате, че то е живо, но коренът му да е изгнил. Вие няма как
да знаете. Ето така се прави с финес и класа без да се нарушават правилата на Играта. И от
двете Полярности! Те са опитни и гениални. Знаят „как", защото го правят от милиарди
години. За тази ситуация е много подходящ народният ни израз: „тръгнал си да продаваш
на краставичар краставици". И-м-е-н-н-о. Няма как да стане. Няма как да победиш някого
в собствената му игра, освен ако не спреш да я играеш, защото той я играе много по-дълго,
отколкото ти съзнателно помниш. Да искате да промените планетата съобразно дадена
кауза, означава да попаднете в по-висок ред на капан без изобщо да имате възможността
да придобиете капацитета, с който да започнете да осъзнавате това, защото картината е
много по-огромна, отколкото виждаме от апартамента си. Всяка една философия, която
пропагандира някаква промяна на колективно равнище - не е във ваша услуга. Да, това
също е преживяване, да Висшият ви Аз съзнателно допуска това преживяване, но това не
означава, че човек трябва да остане наивен цял живот. В един момент трябва да започне
реалното вадене на поуки от тези преживявания, а не да продължава константното
блъскане на главата в стената.
Някой може да зададе напълно резонния въпрос: „откъде сте сигурни, че горната
кабалистична история не е по-дълбоко отражение на липсата на изява на истинския Ин-
принцип" - нещо, с което ние самите започнахме тази 3-та точка и нещо, което вече
наистина е проблем.
Много просто. Макар истинската женска енергия, идваща директно от Източника, да е
наистина „отрязана" в настоящата вселена, същият проблем стои и с мъжката такава.
Както бе загатнато в началото, механизмът, по който функционира съзнанието ни в трета
плътност, е такъв, че то е склонно да тълкува липсата на даден вид енергия в себе си като
генералния (и единствен) проблем на цялото творение. Но ние имаме липсата и на Ин, и на
Ян, защото ги възприемаме като огледални изображения, а не ги преживяваме като това,
което наистина са в тяхната есенция. А в кабалистката история не се казва нищо за това (и
- да, представихме я в цялостния й вид). Някой, който наистина осъзнава за какво става
дума, разбира истински Баланса и има чисти намерения, никога няма да пропусне да ви
каже, че е нужно да интегрирате и двата аспекта.
Женската енергия не може да бъде считана за цялостна без истинската мъжка енергия.
Респективно, щом историята не споменава за това, значи тя не е от толкова висок ред за
колкото се представя и визира именно липсата на орионския матриархат на планетата, а не липсата на истинския Ин-аспект. Защото - да повторим за пореден път - прокуждането на
официалното представителство на Империята Орион от Земята не е причината за липсата
на Ин-аспекта на Земята. Вторият „проблем" е много по-древен, а орионските драми са
само тяхно частично материално отражение на космическо ниво. В известен смисъл
самият орионски матриархат е дотолкова далеч от разбирането на истинската Ин-енергия,
че чак е плашещо. Но тъй като двете са косвено свързани, едното бива ползвано за
претекст от другото. Именно в разбирането на тези неща на едно много вътрешно равнище
започва истинската езотерика, която винаги, винаги, винаги е индивидуална и няма нищо
общо с каквито и да е каузи.
Ето затова тази книга е толкова важна и може да се превърне в истински инструмент,
който да ви бъде невероятно полезен. Защото целият окултизъм, от древни времена, до ден
днешен (където виждаме апогея на нещата) е белязан от подобни замени. С единствената
цел вие да продължавате да играете Играта. Винаги ще има причини да продължавате да
играете Играта. Но има само една да спрете да я играете. Както е казано - има много
болести, но здравето е само едно.
Всъщност въпросът за окултните замени във връзка с извънземните философии е
толкова назрял и базов, че няма как да не дадем поне още един пример в контекста на
Орион, който със сигурност повечето от вас познават. Нека го наречем полу-ченълинг,
полу-предание. Преди да достигнем дотам обаче, нека направим малък преговор на някои
аспекти, върху които ще можем да надградим с дадени тези по един нов начин. 

  > Кралици, Принцеси, титли, заменки и архетипи