четвъртък, 6 март 2025 г.

Тръмп и Путин искат да счупят Европейския съюз.Обединена и въоръжена Европа ще бъде най-голямата сила в света.Това ще провали геЙополитпедофилоидеите на Тръмп, Путин и Китай.

https://www.youtube.com/watch?v=64VnA4TVbDk

Николай Витанов: Възходът на Червения дракон - Китай. Причини и последствия

Как китайските националисти спечелиха играта на тронове в Пекин

Още от сутринта жителите и гостите на Пекин се събуждат с усещането, че този октомврийски ден на 2017 година е специален. Строителните обекти в града са спрели работа, а фабриките в радиус от стотици километри от столицата са затворени извънредно. Улиците се мият старателно, а хилядите служители по чистотата и тежката механизирана техника сякаш се опитват да съберат всяка прашинка от земята. Обичайният забързан делник на хората в Пекин, изглежда, е забавил ход, а всичко е подчинено на едно усилие – задушливият токсичен смог, превзел китайската столица от десетилетия, трябва да бъде победен и над града да блесне синьото небе. Властите в Китай не правят компромиси. На жителите на мегаполиса е забранено дори домашното барбекю, а хилядите туристи, желаещи да опитат прословутия пекински агнешки шиш кебап, остават разочаровани, защото заведенията в столичния град съобщават на клиентите си, че скарата отсъства от менюто. Започва събитието, което е решаващо за бъдещето на Китай – XIX конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). И небето трябва да даде благословията си на новото политическо ръководство. Провежданият два пъти на десетилетие партиен форум задава посоката в развитието на цялата могъща китайска държава, а от там и на глобалната политика. Най-висшият политически форум в Китай няма как да не получи космическа връзка с небето. Смогът над Пекин просто е длъжен да се съобрази с партийната директива. Китай се променя. Kомунистическият догматизъм на Мао Дзъдун отдавна е отстъпил място на традиционните китайски ценности. В Пекин днес управляват китайските националисти, които на този XIX партиен конгрес затвърдиха позициите си. Китай навлиза изцяло в нова ера, а на държавното кормило стои лидер, който притежава властта на китайските императори в ръцете си. Ще успее ли Си Дзинпин да осъществи своята „китайска мечта” за „велико възраждане на китайската нация”?

Днешната китайска властова формула е в период на радикална промяна. Още от събитията на площад Тиенанмън през 1989 г. властта в Поднебесната се осъществява на ротационен принцип на базата на консенсус между трите водещи клана. Бунтовете пред „Вратата на небесното спокойствие”, както буквално се превежда името на площад Тиенанмън, едва не събарят комунистическата партия. Изправени пред опасността от хвърляне на държавата в хаос, фракциите в Пекин избират компромисно решение за ротация. От тогава до днес властта в азиатската страна се упражнява от всеки клан за период от 10 години: първо управляват червените партийци-маоисти, след това сините комсомолци-либерали и накрая жълтите дракони-националисти. Именно това фундаментално правило от последните близо тридесет години днес претърпява трансформация. Историята започва още в първите часове след избухналата тежка вътрешнополитическа криза в резултат на размириците на площад Тиенанмън. Както може да се очаква, далеч не става въпрос за група разбунтували се студенти, които искат демократични реформи. Великият реформатор Дън Сяопин, който стои по това време на държавното кормило, веднага забелязва очевидните признаци на „перестройка”, подкрепена отвън, и директно заявява, че „Съединените щати са дълбоко съпричастни” с бунтовете.

„Отварянето на Китай към света” и преориентирането към съюзнически отношения със Запада формира влиятелна прослойка в самата комунистическа партия, обявяваща се за демократични реформи и преминаване към капиталистическа система на производство. Сред поддръжниците на движението е самият Джао Дзъян, генерален секретар на Китайската комунистическа партия, който е считан за наследник на Дън Сяопин начело на Поднебесната. След кратко колебание следва светкавична реакция на китайските държавни мъже. Протестите на Тиенанмън са смазани, а политическите поддръжници на „перестройката” в ККП начело с Джао са хвърлени в затвора. Дън Сяопин прекрасно разбира, че времето му е изтекло. Китайският държавник губи доверието на САЩ, нестабилността в страната се задълбочава, а вътрешнопартийните му позиции са разклатени. Нужен е нов управленски модел. Така се ражда концепцията за поколенията китайски лидери и преразпределянето на властта между клановете.

Според тази концепция Китай трябва в бъдеще да бъде управляван на ротационен принцип от различни поколения китайски лидери, доминирани от определено идеологическо крило вътре в самата комунистическа партия. Дън назовава своето реформаторско управление в периода между 1976 и 1992 г. второ поколение китайско лидерство, а марксистко-ленинския период на основателя на КНР Мао Дзъдун (1949- 1976) – първо поколение. Старейшината Дън се оттегля, а през следващите 30 години Пекин следва да се радва на ред и политическа стабилност. Всеки един от трите клана – червени, сини и жълти, трябва да управлява страната за период от 10 години, без да променя политическата линия за строителство на социализъм с китайска специфика и без да оспорва властта на Китайската комунистическа партия. Именно това се крие и зад концепцията за Тройно представителство, която официално се вписва и в конституцията на страната при управлението на Дзян Дзъмин. В управлението трябва да са представени работническата класа и трудовото селячество (маоистите), прогресивният курс и интелигенцията (комсомолците) и националните производствени сили (патриотите). Дън Сяопин се спира на Дзян Дзъмин от групата на червените маоисти като първи ръководител на страната между 1992 и 2002 г. и посочва Ху Дзинтао от сините либерали за негов приемник в периода 2002-2012 г. През ноември 1989 г. Сяопин се оттегля, а начело на страната застава Дзян Дзъмин. Червеният Дзян спазва новоустановеното неписано правило и посочва за наследник на Ху Дзинтао след 2012 година Си Дзинпин от лагера на жълтите патриоти. По този начин стабилността в Поднебесната е гарантирана, всяка от фракциите получава властта за период от десет години. Тримата управляващи: Дзян Дзъмин, Ху Дзинтао и Си Дзинпин, стават последователно трето, четвърто и пето поколение държавно ръководство на Китай. В рамките на всеки десетгодишен мандат представляват съответно интересите на лявото маоистко крило, на десните либерали-интернационалисти и на обичайната националистическа фракция. Според договорката в ръцете на всеки от клановете е цялата власт в Поднебесната – партийната начело на ККП, държавната в качеството на президент на Китай и военната като председател на ключовата Централна военна комисия в ЦК на партията. За да се гарантират стабилността и приемствеността, в политическата линия се запазва правилото изпълнителната власт да бъде в ръцете на Постоянния комитет на Политбюро. Неговият състав в годините след 1989 г. варира между 7 и 9 души, но едно остава неизменно – вътре са представени всички фракции, а решенията се вземат с консенсус.

Първи управляват партийците на Дзян Дзъмин. Дзян и маоистките лидери от последното десетилетие на XX век са родени между 1924 и 1934 г., получили са образованието си в Съветския съюз и са изградили политическите си възгледи преди разрива в отношенията между руснаци и китайци. Червените са твърди бойци за идеите на Мао и извеждат на първо място социалната справедливост и освобождението на трудещите се. В американската литература са наричани често „Шанхайската клика”, тъй като голяма част от тях са родом от Шанхай или работят и заемат ръководни позиции в редиците на местната организация на комунистическата партия. По време на своето управление курсът за строителство на социализъм с китайска специфика се запазва, но сериозни либерални реформи не се провеждат.

През 2003 г. властта е предадена на четвъртото поколение китайски лидери начело с Ху Дзинтао и китайските либерали. Сините комсомолци са интернационалисти и големи приятели на Съединените щати. Много от тях се определят като технократи, привърженици на демокрацията и борци за правата на човека. Китайските либерали често са наричани „Фракцията Цинхуа”, тъй като повечето от тях са завършили университета Цинхуа в Пекин, а мнозина продължават образованието си в САЩ. Според различни източници най-голямо въздействие върху тях имат реформаторските идеи на Ху Яобан, поддръжник на озападняването на Китай, който по времето на Дън Сяопин е вторият човек в държавата и контролира партийната власт в качеството си на генерален секретар на ККП. Малко известен е фактът, че през 1986 г. комсомолецът Ху Яобан подкрепя опитите за налагане на радикална либерализация на Китай, поради което е отстранен и поставен под домашен арест. Не друго, а именно внезапната смърт на Ху през април 1989 г., за която има множество противоречиви версии, провокира протестите на площад Тиенанмън.

Предаването на властта от маоисти на либерали през 2002 г. преминава не без обструкции. Въпреки това системата за преразпределение на властта между клановете се оказва устойчива. Както пише влиятелната аналитична агенция Stratfor, голяма част от членовете на ръководния Централен комитет на ККП и китайското Политбюро след 2002 г. са приближени до червените, а самият Дзян Дзъмин се опитва да задържи за себе си председателското място в Централната военна комисия. Именно този пост се счита за ключов за овладяването на властта в Китай. Мао Дзъдун оглавява Централната военна комисия от 1936 до 1976 г. След смъртта му за кратко ЦВК е поета от Хуа Гуофен, а когато малко по-късно Хуа е отстранен от власт, на поста застава Дън Сяопин. Дън не заема никакви държавни длъжности, но всички в Китай разбират кой държи властта в Поднебесната и му се подчиняват. Именно поради това контролът над военната власт в китайската държава след 2002 г. е залог за това кой реално ще диктува дневния ред – червените или сините.

Опитите на Дзян Дзъмин да задържи председателското място в Централната военна комисия се провалят и през 2004 г. синият Ху Дзинтао овладява и военната власт. Ходовете на комсомолците обаче често са саботирани, а реформаторската политика и опитите за овладяване на държавния и партийния апарат първоначално са блокирани. Така например, когато Ху Дзинтао решава да направи промени в ръководството на комунистическата партия по време на петото пленарно заседание на XVI конгрес, той е бламиран. Между маоистите и комсомолците избухва необявена вътрешнопартийна война, която е спечелена от комсомолците едва след XVII конгрес на ККП през 2008 г.

Една по една падат главите на членовете на „Шанхайската клика”. Някои от тях като Дзън Цинхун се разделят с постовете си, други, между които маоистът и кмет на Шанхай Чен Лианю, са изгонени от партията и осъдени, а бившият шанхайски кмет и постоянен член на Политбюро Хуан Джу пък умира по време на служба. Така или иначе в навечерието на XVIII конгрес на ККП през есента на 2012 г. по всичко изглежда, че сините са овладели властовите лостове в Поднебесната. Сред деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро четирима са възпитаници на университета Цинхуа, а Ху Дзинтао и неговите поддръжници се радват на международна подкрепа и използват подходящите случаи да правят политически намигвания на Джордж Буш и Барак Обама. Както твърдят наблюдателите на процесите вътре в Китай, в края на своя мандат през 2012 г. четвъртото поколение е отстранило почти напълно червените маоисти от властовите позиции, а „Шанхайската клика” вече не е водещият фактор на политическата сцена. Затова опозиционната тежест срещу управлението на комсомолците се прехвърля върху националистите, а самите „шанхайци” са все по-склонни да подкрепят жълтите във вътрешнопартийната битка, залог на която е бъдещето на Китай.

В тази обстановка през 2012 г. започват драмите около предаването на властта от Ху на Си, от сините либерали на жълтите патриоти. Подобно на преходния период преди десет години, когато Дзян Дзъмин отстъпва в полза на Ху Дзинтао, встъпването на националистите във властта минава през задължителната битка. Март 2012 г. е началото на „горещата фаза” в сблъсъка между комсомолци и дракони. На 20 март е арестуван един от най-ярките представители на петото поколение китайски лидери Бо Силай. Той е син на Бо Ибо, комунистически деец в пантеона на революцията и един от „осемте безсмъртни”. Бо Силай е бвинен в множество престъпления и е изключен от партията. Анализаторите коментират, че групата на Ху Дзинтао е взела политическата инициатива и печели позиции срещу националистите. Според наблюдателите Ху Дзинтао се опитва да запази за себе си ключовия пост като председател на Военния съвет на ЦК (преименуваната Централна военна комисия). Малко по-късно е ударен един от най-влиятелните лидери на жълтия клан, Джоу Юнкан, който по данни на хонконгски и западни медии единствен от Постоянния комитет на Политбюро се застъпва за Бо Силай. Джоу е водещата фигура в службите за сигурност и освен това е свързан с енергийния бизнес на Поднебесната. Както съобщава Financial Times на 13 май 2012 г., Джоу Юнкан е отстранен от ръководството на службите за сигурност и изпълнява само церемониални функции. Може би всичко, свързано с домогванията на либералите да запазят властта си, щеше да се развие добре, но по волята на Небето събитията вземат неочакван обрат. Броени дни преди свикването на XVIII конгрес между Япония и Китай избухва криза по повод на островите Дяоюйдао (Сенкаку, яп.). Отправят се заплахи, около островите кръжат противникови самолети и маневрират бойни кораби. Напрежението ескалира толкова, че нито една от страните не може да отстъпи, без да загуби сериозни политически позиции. В спора се намесват и САЩ. От Вашингтон заявяват, че американско-японският договор за сигурност се отнася и до остров Сенкаку, с което недвусмислено подсказват на Пекин, че са готови да защитят със сила претенциите на Токио. В тази ситуация либералите начело с Ху Дзинтао не успяват да реагират адекватно. Създава се властови вакуум и инициативата е иззета от скоро встъпващия начело на ККП Си Дзинпин и жълтия лагер. Броени дни преди конгреса готвещият се да застане начело на Китай Си Дзинпин се изправя уверено и започва да говори със самочувствието на действащ държавен лидер. Планираната среща между него и държавния секретар Хилъри Клинтън е отменена по китайска инициатива, а малко по-късно бъдещият китайски лидер директно заявява, че островите Дяоюйдао са част от Китай и Америка е по-добре да не се бърка там, където не й е работа. Ефектът върху политическите настроения в Поднебесната е огромен и драконите бетонират позициите си на XVIII конгрес на партията. Си Дзинпин е избран за генерален секретар на ККП и за президент на страната, но най-важното – оглавява Военния съвет и по този начин проваля плановете на комсомолците да запазят позиции. Първоначалният баланс между клановете е постигнат – от седемте постоянни членове на Политбюро (Си Дзинпин и още шестима души) двама са представители на маоистите (близкият до Дзян Дзъмин маоист Джан Дъдзян и секретарят на шанхайската партийна организация Ю Джъншън), двама са комсомолците (премиерът Ли Къцян и поливалентният Лиу Юншан) и двама са националистите (борецът срещу корупцията Уан Цишан и приближеният до един от неформалните лидери на патриотите Джоу Юнкан Джан Гаоли).

2012-а е Годината на дракона според китайския календар и тя символично извежда на държавното кормило жълтите дракони. За разлика както от ортодоксалните комунисти, така и от западно настроените комсомолци патриотите живеят и разсъждават в традиционните концепции на китайската държавна традиция. Повечето от жълтите дракони идват от средите на големите китайски държавни компании, но най-вече от военните кръгове, прокуратурата и службите за сигурност на Китайската народна република. Характерно за тяхната политическа линия е укрепване на конфуцианската етика и националното самосъзнание на китайците от етноса хан. Жълтите разглеждат периода след Опиумните войни от средата на XIX век като „велико унижение” за националната гордост на Китай и търсят реванш чрез преследването на дългосрочната цел за „велико възраждане на китайската нация”. За много от лидерите на драконите както либерализмът, така и догмите на марксизма са внесени отвън западни учения, които отклоняват Китай от неговата хилядолетна традиция.

На Конфуций принадлежат думите: „Светът се управлява от знаци и символи, а не от думи и закони”. За да бъде разбрано днешното китайско ръководство и политическата линия, която преследва и ще продължи да преследва жълт Китай, не може да не се отчете китайският начин на мислене, който е подчертано символен и се оформя главно под въздействието на идеите на Кун Циу, както е рожденото име на Конфуций. За разлика от всички други днешни цивилизации Китай изгражда морален светоглед, който няма общо с библейския символен и понятиен апарат. Китайските лидери не живеят с разбирането за вечната битка между добро и зло. В техните представи господства друг мироглед. В конфуцианската етика всички са едно голямо семейство, децата дължат уважение и подчинение на родителите, младите – на старите, а всички – на императора, който е „баща” на милиардния китайски народ. В различие от европейския човек с неговото подчертано линейно и прогресистко възприятие за историята – от миналото през настоящето към по-добро бъдеще, за китаеца животът е съвкупност от повтарящи се цикли. Популярният на запад китайски календар на практика представлява математически и символен изразител на астрономическите цикли на Слънцето и Луната. Както в природата денят се сменя от нощта, а приливите са последвани от отливи, така и в историята на държавите и народите има периоди на възход и падение. Добрият държавник трябва да умее да познава накъде го носи лодката на историята и да не плува срещу течението, а да се научи да го познава и използва. Именно тази цикличност е особено важна за разбиране на специфичния начин на мислене на китайските националисти, които днес са на власт.

За пръв път идеята за цикличния характер на китайската история е развита от конфуцианския философ Дун Джуншу (II век пр.Хр.) в отговор на въпроса на император У Ди защо царството рухва. Дун Джуншу изучава подробно историческия опит на Поднебесната и стига до извода, че съществува универсален исторически закон, който редува три цикъла в китайската история – хаос (луан), малко благоденствие, или още среден просперитет на държавата (сяокан), и велико единение (датун), в което се появява могъща и хармонична страна. Разбирането за периодите на хаос, среден просперитет и велика хармония като повтарящи се цикли в историята на Китай е трайно залегнала концепция в конфуцианските представи. Опиумните войни с Великобритания от средата на XIX век хвърлят Поднебесната империя в период на хаос, който достига своя пик през 30-те години на XX век с поражението от японците и създаването на марионетната държава Манджурия (Манджугуо) в Северен Китай. Идва на власт комунистическият лидер Мао Дзъдун, който въвежда ред през диктатура и слага край на хаоса. По време на управлението на Мао и неговите поддръжници, разбира се, и дума не може да става за връщане към традициите. Вождът на комунистическата революция се разправя жестоко с всякакви наченки на реакционизъм, застрашаващи идеологическите основи на марксизма. Именно с тази цел е проведена и противоречивата Културна революция, в рамките на която са ликвидирани или разжалвани чуждите за комунистическата догма елементи. Един от тях е и бащата на днешния китайски президент Си Дзинпин – Си Джонсун, който по време на Културната революция е хвърлен в затвора и замалко се разминава с разстрела. След „стабилизиранетo” на държавата при Мао предстои Китай да премине във втория цикъл – постигането на сяокан общество на малкото благоденствие. Тази политическа задача е поставена за пръв път от китайските националисти, избягали на остров Тайван след загубата от комунистите в гражданската война. През 1958 г. лидерът на националистическата партия Гуоминдан Чан Кайшъ обявява от Тайван целта пред страната за постигане на сяокан общество. Червените маоисти от континентален Китай критикуват националистическите окраски на идеята и през същата година лансират друг проект – Големия скок напред, целта на който е ускорено икономическо развитие. За пръв път идеологическите догми на комунизма са пробити след смъртта на Мао не от друг, а от самия архитект на китайските реформи Дън Сяопин. На 6 декември 1979 г. Дън по време на среща с японския министър-председател Масайоши Охира официално започва да говори за построяване на сяокан общество, което по думите му трябва да бъде постигнато през следващия век. Сяокан не е просто икономическо развитие, а подобно на термина датун има многопластово нематериално значение, което може да бъде разчетено само в контекста на конфуцианската етика. Традиционалистки Китай влиза през отворената от марксистите врата след смъртта на Мао Дзъдун.

Идването на власт на жълтите дракони през 2012 г. поставя китайското стратегическо мислене изцяло в конфуцианската парадигма. Жълтият цвят е цветът на Китай, на етноса хан и на „Сина на Небето” – китайския император. За наблюдателите на процесите става видно как жълтото постепенно започва да измества червения цвят в декора на ключовите партийни форуми, а патриотите все по-често прибягват до конфуциански изрази и термини. С встъпването си в длъжност Си Дзинпин лансира доктрината за „Китайската мечта”. Няма комунизъм, пролетарска революция и онеправдани класи. Доктрината има за цел „велико възраждане на китайската нация”. Стратегическите цели на Си, така както са описани в книгата „Китайската мечта”: до 2021 г. Китай трябва да постигне сяокан общество на средното благоденствие, а през 2049 г., когато се навършват 100 години от създаването на Китайската народна република, трябва да бъде „силна, демократична, цивилизована, хармонична и модерна социалистическа държава” – всичко това не е нищо по-различно от великото единение на датун. Съвсем не е за пренебрегване и фактът, че за пръв път „мечтата” за „велико възраждане на китайската нация” Си Дзинпин лансира през ноември 2012 г. в музея на площад Тиенанмън по време на изложба под наслов „Пътят към възраждане”. XVIII конгрес на ККП от 2012 г. беше форумът, на който китайският дракон излетя и си постави за стратегическа цел измиване на срама за десетилетното национално унижение от колониалните сили. „Средното царство” търси реванш и възстановяване на хармонията отпреди намесата на Запада. Влиятелното списание Economist, свързано с британските финансови кръгове, веднага отрази кардиналната промяна през 2012 г. и сложи на корицата си Си Дзинпин с жълт императорски халат с дракон на гърдите.

За наблюдаващите процесите в Китай бързо става видно едно – първите ходове на Си Дзинпин са насочени към консолидиране на партийната и държавната власт с хоризонт отвъд предвидения 10-годишен мандат. В рамките на широко прокламираната кампания за борба с корупцията председателят Си и жълтите успяха да отстранят много от своите корумпирани политически противници и да стабилизират властта си. Статистиката сочи, че над 150 висши китайски ръководители включително 18 членове (9%) на Централния комитет на партията са били отстранени в резултат на антикорупционните усилия. Първи загубиха позициите си сините. Лин Дзинхуа, дясна ръка на бившия китайски лидер Ху Дзинтао, беше обвинен във вземане на подкупи и осъден. Отстранени бяха още видни либерали като Ли Юанчао, Лиу Цибао, Лиу Яндон и Юан Чунцин. Промените не подминаха и влиятелната военна власт в страната. Малко преди XIX конгрес на ККП през октомври тази година комсомолците получиха още един силен удар. През лятото соченият за вероятен приемник на Си Дзинпин след 2022 г. Сун Джънцай (политик, популярен в България след посещението му през 2015 г. у нас) беше изключен от партията и срещу него започна съдебно преследване по подозрения в корупция. По този начин възможността сините да получат нов 10-годишен мандат след 2022 г. започна да става все по-малко вероятна, а жълтите укрепват позициите си.

Изчистеното от токсичния смог небе над Пекин дава благословията си за ръководителя на Поднебесната империя. Резултатите от XIX конгрес са красноречиви – Си Дзинпин влиза в пантеона на великите китайски лидери редом със спорния Мао и безспорния Дън Сяопин и за никакъв приемник не може да става дума. Си се превръща в пожизнен император, а доктрината за „велико възраждане на китайската нация” е официалната идеология на комунистическата партия. Тези идеи получиха конституционно закрепване с промените в устава на партията, гласувани от конгреса. „Мислите на Си Дзинпин върху социализма с китайска специфика в новата ера” вече са част от политическата тъкан на Поднебесната, а Си е наречен „ядро” на политическото ръководство подобно на Мао и Дън Сяопин. Всичките седем постоянни членове на Политбюро са над 60-годишна възраст. Като се има предвид правилото за оттегляне при навършване на 68 години, това означава, че Си Дзинпин няма реален конкурентен противник за конгреса през 2022 г. Това означава, че по всяка вероятност жълтите дракони под ръководството на председателя Си ще продължат да управляват, разбивайки правилото на Дън Сяопин от 1989 година. Именно ротацията на китайските кланове начело на държавното кормило е това фундаментално правило, което днес е в процес на радикална трансформация. „Си Дзинпин установява една нова имперска политическа система”, твърди Ду Гуан, бивш аналитик в Централното партийно училище – тинк-танк на партията в Пекин. „С промените в партийния устав и инсталирането на негови хора в Централния комитет той може да прави каквото поиска през следващите пет години, а и след тях”.

Речта на председателя Си по време на XIX конгрес подчерта новите реалности на един патриотичен Китай. Китайците трябва да се идентифицират с „родината, китайската нация, китайската култура и пътя на китайския социализъм”, заяви Си Дзинпин, наричайки тези ключови характеристики „четирите идентификации”. Лидерът на Поднебесната говори неколкократно за мечтата за велико възраждане и силна нация. Още един път бяха изрично подчертани целите за постигане на сяокан общество през 2021 г. и „напълно развита, богата и могъща” нация през 2049 г. Фразите „велика сила” и „силна държава” присъстваха над 30 пъти в доклада на Си, а изграждането на глобални военни способности на китайската армия получи специално място в неговата програма. „Към 2050 г., два века след Опиумните войни, които вкараха „Средното царство” в период на унижение, Китай е на път да възвърне своето могъщество и да се възкачи отново на върха на света”, коментира резултатите от конгреса китайската информационна агенция „Синхуа”. Китай навлиза в „нова ера”, където ще „заема централно място в света”, заяви председателят Си по време на своя тричасов доклад.

Си Дзинпин и китайските патриоти не са сами на международното поле, а имат силни съюзници. В геополитически план това е, разбира се, Русия, а в геоикономически – финансовите кръгове на бившата Британска империя, където е и прословутият банкерски род Ротшилд. Докато близките до САЩ комсомолци съвсем естествено виждат своите съюзници в долара и свързаните с него глобални финансови центрове, то националистите работят съвместно с английските банкерски кланове по проекта за разпад на световната финансова система на отделни емисионни центрове и връщане на златния стандарт. Тези банкови кръгове отдавна пренесоха центъра на своите операции в Хонконг, където се намира и притежаваното от тях злато. Общият интерес диктува на китайските дракони и тези банкерски домове да работят заедно за подриване на долара, интернационализация на юана и връщане към свят на няколко силни валути, обезпечени със златно покритие.

Другият ключов съюзник на драконите в ожесточаващата се битка за глобално надмощие е Русия. Това, което заслужава особено внимание, е, че водещи китайски съюзници в Москва не са червените комунисти, както може да се очаква, а кръговете, свързани с белия евразийски проект. Приключилият през октомври XIX конгрес на Китайската комунистическа партия даде ясен сигнал, че укрепването на отношенията с Русия е водещ приоритет. Наред със сериозните политически послания в полза на руско-китайското стратегическо сътрудничество сред 7-членния Постоянен комитет на Политбюро, който е колективното ръководство на Китай, попадна името на Ли Джаншу. Ли е сред най-приближените хора в кръга на председателя Си Дзинпин, но освен това има още едно ключово предимство. Именно той е човекът, който през последните години изгради най-сериозни връзки с руското политическо ръководство, и се счита, че в Кремъл му имат доверие. Два пъти (през 2015 и 2017 г.) Ли Джаншу посещава Москва като специален представител на председателя Си и именно той изигра ключова роля за укрепването на руско-китайското стратегическо партньорство, смятат западни анализатори. Известно е, че при визитите си Ли е неизменен гост на президента Владимир Путин и резултатите от преговорите между двамата очевидно са задоволителни за двете страни.

В геополитически план днешното китайско ръководство може да бъде отнесено не към атлантическия (морски), а към евразийския (континентален) геополитически полюс. Съгласно класическото геополитическо разбиране за света съществува постоянен конфликт между морските държави, теласокрации, от една страна, и континенталните сили, телурокрации, от друга. На този фон Китайската народна република започва своето „вписване” в голямата политика като част от силите на сушата при Мао Дзъдун, за да завърши в лагера на морето в края на XX век. Маоистки Китай е верен съюзник на могъщия сухоземен Съветски съюз при Сталин и заедно с Москва се противопоставят на атлантистите от Вашингтон в Корея, Виетнам и Югоизточна Азия. Под ръководството на Дън Сяопин обаче Поднебесната изоставя наследството на Мао и започва геополитическо преориентиране. Намирането на „китайски път” към социализма на геополитически език означава преминаване от лагера на евразийската суперсила СССР към отбора на морската коалиция начело със САЩ. Китай е включен в глобалната търговска система на морската сила и заема важно място в международното разпределение на труда.

Десетилетната китайска политика на отваряне превърна азиатската страна във фабриката на света, а корабите с евтина китайска стока за САЩ и Европа кръстосват морските простори на Тихия, Индийския и Атлантическия океан. Процесът продължава три десетилетия без прекъсване до 2015 г., когато президентът Си Дзинпин направи заключението: „Китайската икономика е дълбоко интегрирана в глобалната икономика и представлява важна движеща сила за икономиката на Азия и дори за света като цяло”. Днес процесът протича по обратния ред и Китай отново се преориентира. Люшканията в геополитическото позициониране на Поднебесната се обясняват в известна степен с двойствената природа на китайската страна, която включва в себе си два коренно различни в геополитически смисъл региона – Южен и Северен Китай. За разлика от Южен Китай, при който господства морска парадигма на развитие, в северните части на Поднебесната съществуват трайни континентални представи за държавното битие. Северен и Южен Китай са два обособени региона с ясно изразени езикови, културни и ментални различия на народите в тях. Географската граница между двете части условно преминава през линията река Хуай–планината Цинлин. Разделянето на „север” и „юг” се проявява през цялата история на Поднебесната – от Трите царства (220-280) до фрагментациите, настъпили веднага след създаването на Китайската република през 1912 г.

Северните китайци са антропологично по-високи, говорят мандарин и исторически изграждат своето стопанство около производството на зърно. За разлика от тях южняците, които са по-малобройни, са по-ниски и говорят кантонски китайски (заедно с диалектите хакка, у, мин, ган и сян). Тяхното стопанство има за своя основа производството на ориз и морската храна. Именно хилядолетната традиция в отглеждането на зърно на север и ориз на юг е това, което отличава коренно двата региона, твърди Томас Талхелм от университета във Вирджиния, САЩ. Според неговата теория северните китайци, препитаващи се подобно на повечето евразийски народи със зърно, са развили различни стереотипи от своите южни „оризови” сънародници. Южен Китай обединява в себе си историческото наследство и капиталите на богатите крайбрежни райони Гуандун, Гуанси, Хонконг и Макао, както и големите задгранични китайски общности (хуацяо), говорещи кантонски китайски. Сред най-влиятелните от тях са китайците на остров Тайван, в Малайзия, Тайланд, както и тези в независимия китайски град държава Сингапур. Историческата родина на разпръснатите из бреговете на цяла Югоизточна Азия китайци са най-често южните кантонски части на Поднебесната и за тях морските комуникации са от първостепенно значение. Поради това Южен Китай винаги е бил гласът на „морската стратегия”, насочена към морска икономическа експанзия в региона на Югоизточна Азия.

Своята идентификация южнокитайците черпят от династията Тан, наричайки се тански хора. Според много от тях севернокитайците не са „автентични китайци”, а след падането от власт на династията Тан през X век са приели степната култура от северните евразийски народи. Последната управляваща династия в Поднебесната – Цин, е наричана още Манджурска династия по името на своите основатели и техните степни евразийски предци. Съвсем естествено нейното царуване среща негодуванието на „танските хора”. Кантонците са най-влиятелната част от китайското общество. От южните китайци произхожда големият реформатор от кантонския субетнос хакка Дън Сяопин, отворил страната към Запада.

Днешният управляващ елит начело със Си Дзинпин идва основно от Северен Китай. В руската преса фигурира недоказаното твърдение, че родът на китайския лидер е с монголски произход. Застъпник на тезата е монголският синолог професор Жамсрангийн Баясах. Идеята, която обединява Русия и Китай днес, е съвременният евразийски проект, чиито корени достигат до империята на Чингис хан. Както е известно, монголският държавник, основател на най-голямото по територия държавно образувание в историята, е, както се изразява Александър Дугин: „ключова фигура за Евразия и евразийството”. Самият Николай Трубецкой, теоретик и лидер на евразийското движение, пише книгата си „Наследството на Чингис хан”, в която се опитва да даде поглед върху руската история не от западна, а от източна перспектива. В периода на разцвет на империята на монголския пълководец руснаци и китайци живеят в рамките на една държава. От монголски произход е цялата китайска династия Юан, чийто основател е Кублай хан, внук на Чингис хан. През март 2013 г. по време на своята първа държавна визита в Русия Си Дзинпин изнася реч в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). В нея китайският лидер се обявява за възстановяване на Великия път на чая, свързващ Русия и Китай през XVII век. Историческият път е тръгвал от днешен Ухан в Китай, преминавал е през цялата евразийска степ и е стигал до Петербург. „Нужно е да се върнем към първоначалната идея за Великия път на чая, при който Китай и Русия стоят „гръб до гръб”, трети страни няма, а класическата геополитика гарантира контрол над „сърцевината на сушата (Heartland)”, смята един от най-добрите руски експерти по Китай Андрей Девятов.

Русия не е водещ участник в китайския проект „Един пояс, един път” за икономическо сътрудничество по Новия път на коприната. Вместо това Пекин предлага на Москва възраждане на Пътя на чая. Разликата между двата проекта има дълбок смислов аспект в термините, които използват китайските лидери. Зад думата „път” в проекта „Един пояс, един път” стои йероглифът „лу”, обозначаващ просто материалния обект път, улица. За „пътя” във Великия път на чая обаче Си Дзинпин и стратезите от Пекин използват йероглифа „дао”, който има абстрактно, духовно значение. Докато „Един пояс, един път” е отнесен в полето на взаимноизгодното икономическо сътрудничество, Великият път на чая е идеята за дълбока евразийска интеграция на народите от незападната цивилизация, първообраз на който е империята на Чингис хан.

https://i.imgur.com/AZout1e.jpeg

Дали руско-китайското сътрудничество ще се осъществи и дали то ще бъде във формата на мащабна евразийска интеграция, е трудно да се каже. Днешното руско политическо ръководство изглежда по-склонно да разчита на Китай като стратегически съюзник по въпросите на сигурността и икономическите контакти, но не дава признаци да бърза с всеобхватна икономическа и социална интеграция със своя могъщ съсед. Поднебесната укрепва позициите си на международната сцена с исторически темпове и това гарантира, че в бъдеще тя няма да е лишена от съюзници. Независимо какъв ход ще вземат политическите процеси, тенденцията, която задават жълтите патриоти след XIX конгрес, е ясна: Си Дзинпин ще води Китайската комунистическа партия, Китайската комунистическа партия ще води Китай, а Китай ще води света.

https://infacto.bg/imperator-si-i-novata-era-v-kitaj/

Мисли форми 205

https://in.pinterest.com/pin/106186503707521146/

Тръмповите червенотиквеничета

Маршът на авторитарния популизъм

Сега е модерно всички да стават тръмписти, заяви в една от публичните си изяви депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев („Да, България“). Всъщност България, както и някои други европейски държави, се движи отвъд познатите идеологии ляво, дясно, център и т.н. към доминиращия хибриден политически стил, който от Университета на Калифорния, Бъркли, определят като „авторитарен популизъм“. Институтът има цялостно изследване по темата, за да се разберат политиката и случващото се в света отвъд ляво-дясната парадигма. В него авторитарният популизъм е описан като политическа стратегия, при която лидерите култивират и експлоатират страха от промени и от „другите“ (често дефинирани на расова, етническа, религиозна или кастова основа), за да оправдаят практики, ограничаващи политическата конкуренция и прозрачност. Същевременно твърдят, че защитават версия на демокрацията, която приоритизира мнозинството пред правата на малцинствата.

Познато, нали? Но Европа е изпреварила Тръмп с политици като Марин Льо Пен, унгарския премиер Орбан, турския президент Ердоган, италианската премиерка Джорджа Мелони – единствения лидер от ЕС с лична покана от Тръмп на церемонията по встъпването му в длъжност.

Обслужващи партийни и фирмени путикантропски структури, плюс профанизиран електорат на ГЕРБ, БСП, ДПС(три от по-големите пипала на мафията ДС-ТОРА НОСТРА), Израждане, Атака, ИТН, Величие и бъдещата партия на Радев... на път към адските патали на БИЛА СВАРГА(ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО)

Българската политика изобилства със значително по-умалени и по-меки балкански версии на американския Първи – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, олигарха Делян Пеевски, президента Румен Радев, Слави Трифонов, Костадин Костадинов… Разликите между тях са формални, противопоставянето един срещу друг – ситуативно. Всички те в крайна сметка печелят (повече или по-малко) симпатии заради флирта с избирателите „Аз съм един от вас. Прост съм и вие сте прости, затова се разбираме“; защото залагат на националната гордост и защита на „традиционните ценности“, а антиелитаризмът им не е просто културна революция. И разбира се, до един харесват Тръмп. Политическата нестабилност работи за този модел партии и „Възраждане“, ИТН, „Величие“ спечелиха влияние като реакция срещу корупцията, неефективността и бюрокрацията на традиционните политически партии. Либерализмът е сирак в България Либерализмът винаги трудно е виреел в България и това има (и) своите исторически основания – липсата на традиции. Още след Освобождението политическите елити са се ориентирали към авторитарни модели. Част от зараждащата се българска буржоазия намира своето политическо представителство в Народната и Демократичната партия, но самите те страдат от вътрешни разцепления. А и периодът между Освобождението и 1944 г. за една България с преобладаващо селско население е белязан от политическа нестабилност, преврати и доминация на популистки или националистически партии. Социализмът стъпква всеки либерален кълн и макар и да създава свои елити в лицето на партийната номенклатура, прикрива властовата си концентрация с евфемистичното понятие „власт на народа“. Липсата на свободен пазар, частна инициатива и политически плурализъм, както и култът към колективизма създават устойчиво недоверие към идеите за индивидуалните права, инициативи и свободи. Съвпадение или не, но значителна част от българските тръмпомани са свързани по един или друг начин с върхушката от времената на тоталитарната държава и бившите тайни служби. Онзи режим се е възпроизвел в най-уродливите си проявления, допълнително подсилени от възможностите за промиване на мозъци, които предоставят новите технологии, включително социалните мрежи. Българите свързват либерализма с непопулярни политики, като икономическата либерализация, която винят за социалните неравенства и за обедняването в годините на Прехода. Доминираният от „червените мобифони“ и бившата ДС Преход наред с трудно преодолимата кремълска орбита успяха да насадят в главите на хората не стремеж към върховенство на закона и възмущение от липсата му, а неприязън към западния модел. Не уважение към индивидуалните права, а носталгия по колективната бедност и уравниловка. В България либералната общност е възприемана като „eлитарна“, а и самата тя се възприема до голяма степен като такава, откъсната от „обикновения човек“. Това допринася и за лошата организационна структура, а и за софиоцентричността – една от характеристиките ѝ, която проличава особено в резултатите на изборите. Така че авторитарният популизъм в България, чийто предвестник всъщност е „човекът от народа“ Тодор Живков, е продукт както на исторически предпоставки, така и на съвременни глобални тенденции. Българските президенти с по два мандата са в различна степен представители на този тип политика. Въпросът сега, в деветата година от мандата на Румен Радев, е кой ще го наследи на „Дондуков“ 2 след изборите догодина. Не е трудно да се изчисли профилът на този бъдещ президент, а подозренията към Бойко Борисов, че ще се кандидатира на изборите, растат. Но който и авторитарен популист да е, не Тръмп ще е виновен за избора му. „Дори слънцето ще свети различно…“ За най-радикалните авторитарни популисти миграцията, културните промени и влиянието на Европейския съюз (ЕС) са представяни като основни врагове. Това подхранва недоверието към Брюксел, срещу чието „външно влияние“ те парадоксално обещават да защитят гражданите на ЕС. А след победата на Тръмп обещават и нов Брюксел като Орбан: След само няколко часа дори слънцето ще свети различно в Брюксел. Нов президент в САЩ, голяма фракция патриоти в Брюксел, огромен ентусиазъм… Така че великата атака може да започне. С това поставям началото на втората фаза на офанзивата, целяща „да окупира“ Брюксел. Ние в Унгария сме опозицията на системата в Брюксел, който е окупиран от ляволиберална олигархия. Но не са единствената опозиция, след като партията на Орбан ФИДЕС, допреди време част от ЕНП, и други десни партии основаха парламентарната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент. Начело е френският „Национален сбор“ на Льо Пен. А Мелони втвърди тона срещу мигрантите, след като премина в лагера на Тръмп малко преди преизбирането му. На следващия ден след като американският президент се закле, българският – освен че говори като руски президент на Софийския икономически форум, отдаде и „за пооочест“ на Тръмп. Също така подкрепи идеята му да се заделят повече средства за отбрана. „Войната в Украйна зависи от дронове, Starlink [спътниковия интернет доставчик на милиардера предприемач и съратник на Тръмп Илoн Мъск – б.а.], киберсигурност, Космос“, каза държавният глава, чиито служебни правителства, а и самият той оказваха съпротива срещу помощта за Украйна. Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

Лидерът на „Възраждане“ също приветства Тръмп като гробокопача на неолиберализма. Костадинов подкрепи позицията на Тръмп за Канада и вдъхновен от него, заяви, че Северна Македония трябва да стане част от България, което определя като „логично и справедливо“. Неприкосновеността на националните граници не значи нищо и за неговия вдъхновител Путин, а и раздухването на несекващото напрежение между София и Скопие е печеливш похват. През цялото това време, докато на неприлично висок глас се пеят хорови и солови алилуи за Тръмп, българските либерали не издават и звук. Докато Радев търси сметка от европейските лидери за войната в Украйна и възхвалява Тръмп, докато антиевропейците ръкопляскат, че мъжете са мъже, а жените – жени И ТОЛКОЗ!, Европа е слаба и сега ще им се разкаже играта на соросоидите… Какво очакват онези българи, които вярват в европейската принадлежност на България и в ценностите, които Европа е създала – универсалните човешки права? Очакват тя да защити тези права, а след това е добре да спрат с балонизирането си и да създадат свой устойчив разказ. Може да се окаже, че появата на политици като Тръмп, подкрепяни не просто от най-богатите, а от най-могъщите в света, ще извади либерализма от самодоволството му. Или пък ще го остави да загине, както се случи с хайверените социалисти. Либерализмът не може да остане в интелектуални кулоари и виртуални платформи, докато в реалния свят тръмпоподобните авторитарни популисти окупират полето на емоцията, страха и идентичността. Освен ако не знае каква разбираема и свързана с живота на хората надежда да им предложи. Иначе единствените, които ще печелят от апатията и пораженчеството на либерализма, ще са продавачите на фалшива простотота

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Лидерът на „Възраждане Костадин Костадинов сигурно сънува кошмари с главно действащо лице Ивелин Михайлов, негов пряк конкурент и най-известното лице на „Величие“. Косъмът, който държи извън парламента партията, родена от схемата „Исторически парк“, е на път да се скъса и тя да стане девета политическа сила в 51-вото Народно събрание. Причината е, че Конституционният съд (КС) разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. КС провери как е отчетен вотът в 2204 от общо 12 920 изборни секции, и установи, че в 46,75% от тези секции има „промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“. Разминаване има и в броя на недействителните бюлетини – в 35,78% от 436 избирателни секции. ЦИК възлага преизчисляването на държавната фирма „Информационно обслужване“, която извършва компютърната обработка на резултатите от изборите. Новите данни се очакват в първите седмици на март, когато ще стане ясно дали ще има пренареждане на мандатите. Бурята не е изненадваща. Още когато изборните резултати бяха обжалвани миналата есен, всяка от парламентарно представените политически сили пресметна колко мандата ще загуби, ако „Величие“ прескочи 4-процентовата бариера и получи 10–12 депутати. Сметките им не станаха публични, но едно е сигурно – управляващото мнозинство, което сега разполага със 126 депутати, става малцинство или в най-добрия случай се озовава на ръба. Сеизмична заплаха Управленската конструкция, която бездруго се клати като къща от карти от самото начало, е застрашена от рухване – не заради неудовлетворени амбиции за властови позиции, а поради трудността да наложи елементарни решения, ако изгуби мнозинството. При това не в неопределено бъдеще, а още през март, когато бюджетът за 2025 г. няма да е окончателно приет, нито ще е приключил процесът по обновяване на регулаторите и контролните органи. А за избор на нови членове на ВСС и Инспектората, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, не може и да се мисли.

Процесът по попълване на стотината позиции в „перманентната власт“ обаче върви с пълна сила. Управляващото мнозинство – ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС – се зае най-напред с овладяването ѝ, въпреки че близо месец и половина след клетвата на правителството са назначени едва осем заместник-министри. Най-вероятно до средата на март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат с нови членове и ръководство, ще бъде попълнено и мястото на съдия в КС. Но депутатите няма да успеят с всички 15 процедури, открити до момента. Преговорите по номинациите не спират и ако за НЗОК има един-единствен кандидат, излъчен от ГЕРБ, за други позиции конкуриращите се партии ще търсят свои мнозинства. Например за конституционен съдия партията на Бойко Борисов номинира университетския преподавател доц. Орлин Колев, а професионалната общност и ПП–ДБ издигнаха Йонко Грозев, който до миналата година беше българският съдия в Европейския съд по правата на човека. За някои персони, като предложения от БСП за шеф на КЗК Росен Карадимов, се влиза в сериозни схватки, особено след припомняне на зависимостите му от санкционирания за корупция лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. В защита на Карадимов излезе председателят на парламентарната група на БСП–ОЛ Драгомир Стойнев, самият той уличаван като човек на олигарха. Ако ДПС на Ахмед Доган не подкрепи Росен Карадимов за председател на КЗК, това ще провали избора на всички ръководители на регулаторни органи. Но ДПС–ДПС не скланя – или по-скоро не е удовлетворено от офертите за други постове и бавещите се назначения на техни заместник-министри. От формацията дори поискаха смяна на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), председател на Съвета за съвместно управление, тъй като този орган не функционира, както е предвидено в споразумението. БСП от своя страна е привлякла ИТН и ДПС на Пеевски в търсене на подкрепа за поста на енергиен комисар в КЕВР за кандидата си Таско Ерменков, срещу когото ПП–ДБ са издигнали Меглена Русенова, председателка на Българската фотоволтаична асоциация. Голямата въпросителна е кого ще подкрепят в пленарната зала ГЕРБ–СДС. Ерменков, чиято принадлежност към ДС е известна като бивш офицер от военното разузнаване, както са известни и проруските му симпатии, е дългогодишен депутат от БСП. ИТН и „Ново начало“ пък атакуваха Русенова, че е имала общи дружества с издателя Иво Прокопиев и ще прокарва корпоративни интереси. Председателското място в КЕВР, изглежда, е „запазено“ за кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски. Труден баланс До обявяване на решението влиза ли „Величие“ в парламента, или не, новите състави ще са избрани. Но остават други и формацията, чието лице е създателят на схемата „Исторически парк“ Ивелин Михайлов, може да участва в договорките за приемане/отхвърляне на един или друг кандидат. Къде би се наредила „Величие“ – в опозиционния лагер, предвид реториката на Михайлов, който обяви наскоро, че партията му започва кампания за президентските избори, макар и да няма обявен кандидат (!), за да не стигне Борисов на балотаж на изборите за държавен глава през есента на 2026 г. Докато чакат решението на КС, недоволни от забавянето му, Михайлов и екипът му обикалят България, издигайки лозунги срещу Борисов и Пеевски и с желание „Величие“ да се обедини „с опозиционните партии“ в парламента, тъй като се саморекламират като активни борци срещу мафията. Тази реторика е различна от радикализма на Костадинов и „Възраждане“, макар че и лидерът на националпопулистите отскоро е взел Бойко Борисов на прицел. Освен това Михайлов се противопоставя значително по-меко на еврото и неговият патриотизъм излъчва повече позитивизъм, за разлика от драматичния Костадинов, който надига глас как ще се принесат в жертва, но България няма да е в еврозоната. С величавата си осанка и небрежния си спортен аутфит Михайлов ще затъмни и другия политик антимафиот – лидера на МЕЧ Радостин Василев. Някогашният адвокат на ЦСКА, откъдето датира познанството му с Васил Божков, преминал през няколко партии, папагалства и тези на Пеевски, макар публично да казва, че чака „Величие“ в парламента за битка срещу Борисов и Пеевски. Например и той, също като Пеевски, е за одържавяване на бургаската рафинерия „Лукойл“, но отрича да са в синхрон и даже твърди, че олигархът плагиатствал тяхното предложение. Ако „Величие“ влезе в 51-вия парламент, за лидера на ГЕРБ ще е още по-трудно да запази крехкия баланс в управляващото мнозинство, върху което оказва натиск и олигархът. Напрежението е повишено заради задкулисните преговори за попълване на регулаторите, а при евентуална трансформация на мнозинството в малцинство безпринципните договорки за подкрепа ще се увеличат. (С изключение на Висшия съдебен съвет и Инспектората, останалите членове на регулатори се избират с обикновено мнозинство от половината плюс един от присъстващите в залата депутати.) Тази седмица лидерът на ГЕРБ даде две възможни опции, ако мандатите в 51-вото Народно събрание бъдат преразпределени – правителството да продължи работа като кабинет на малцинството и нови преговори с „Демократична България“ (ДБ). Той повтори, че хоризонтът на управление е до 1 януари 2026 г., когато България ще влезе в еврозоната, затова ще търси подкрепа: Ако няма мнозинство в Народното събрание – всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната. Партньорът на ДБ – „Продължаваме промяната“, вече обяви, че няма да участва в такива преговори, а ДБ – че такава покана към тях не е отправяна. Предишните преговори за съставяне на правителство, които водеха ГЕРБ и ДБ, се провалиха, след като партията на Борисов еднолично обяви прекратяването им. При вече съставено правителство едва ли ДБ биха приели, но не е изключена подкрепа за отделни политики и кандидати. Въпреки заплахата да се трансформира в малцинство, управляващата коалиция ще даде мило и драго да се задържи до края на годината. Не защото присъединяването към еврозоната е стратегическа цел, а за да участва в разпределението на предстоящите назначения. Сигналите, които идват от четирите политически сили, са именно в тази посока, а Кирил Добрев (БСП) беше пределно ясен: БСП няма да предизвика избори, дори мнозинството, участващо в управлението, да стане малцинство. Допускането на „Величие“, на която трийсетина гласа попречиха да премине летвата за парламента, не просто ще компрометира изборния процес – доверието в него ще падне под санитарния минимум. Изборни експерти като проф. Красимир Калинов, статистик, участвал като вещо лице в проверката на бюлетините, възложена от КС, обаче не смята, че ще има преразпределение на мандатите. По БНР той обясни, че трагедиите ще са вътре в партиите, на личностна основа. Могат да се завъртят депутатите вътре в самите партии – от един избирателен район да излезе депутат, а на негово място да влезе народен представител от друг район, но от същата партия. Развръзката наближава. Но дори и „Величие“ да остане отвън, едва ли някой в България вярва, че изборите са честни. Затова властта се отплаща с високи заплати на МВР – все така да ги пази.

Кой (не) обича президента?

Кой (не) обича президента? Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал: С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства. Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава! Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. Променлива лоялност На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции. Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество. След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев. Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента. Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“. Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него. Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. … лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави. Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа. Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации. Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента. В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“. Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. Какво би се случило, ако я потвърдят?

https://noise.getoto.net/tag/politika/#google_vignette

Русия източва/краде от България около 10 милиарда на година х35г=350 милиарда

Лукойл вече трябва да е собственост на българската държава!!!

Няма да е зле Европейската комисия да разпореди цялостно разследване на дейността на компанията на територията на целия ЕС, за де се прецени как и с колко е ощетяван бюджета на отделните държави-членки, освен този на България. Очевидно е, че трябва европейското законодателство спешно да бъде допълено с по-стрикти норми, който да пресекат изтичането на огромни средства от съюза, които впоследствие се използват за руиниране на държавността в отделни страни-членки, така и на целия съюз като цяло

Ще е дълъг процес но Международният арбитражен съд ще реши в наша полза. Измамите с КТБ, Лафка, ДСК, Топлофикации, ТИМ, Аптеките Магарешки, Лукойл и т.н. Около 350 минимум 300 милиарда. Запориране на имоти, секвистиране на бизнеси или директно запориране на пари от руските банки "по света и у нас".

Президентът на “Лукойл” пионка на Пути, Вагин'ит Алеклешперов със собственост за милиони в България

Милиардерът и президент на руския гигант “Лукойл“ и семейството му стоят зад собствеността над един от най-големите търговски центрове в България. Това съобщи разследващият сайт “Биволъ“, който цитира данни от международното разследване OpenLux.

Разследващите журналисти публикуваха данни за сделка, свързана с промяната на собствеността на намиращия се в София търговски център “България мол“.

През 2018 г. той е купен от испанския фонд Squircle Capital чрез регистрирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF и притежаваната от него новосъздадена фирма Bulgaria Boulevard Holding S.à.r.l. Според данните от регистъра в Люксембург към януари 2020 г. реални собственици на дружеството SQC Opportunity чрез друга компания са Вагит Алекперов, жена му Лариса и синът му Юсуф.

От “Биволъ“ съобщават също, че въпреки законовото изискване за деклариране на реалните собственици на компанията, в момента такава информация не е подадена в българския Търговски регистър.

През февруари международно разследване, публикувано от френското издание Монд разкри, че 55 000 офшорни компании, регистрирани в Люксембург, управляват активи на стойност от трилиони долари. Журналистите са прегледали люксембургския Регистър на собствениците, за да установят, че 90% от компаниите в страната се притежават от чужди граждани.

Българският партньор в разследването “Биволъ“ публикува и първите данни, свързани с български публични личности, сред които беше синът на настоящ член на Конституционния съд (КС) и бивш омбудсман, председател на Върховния административен съд и депутат Константин Пенчев – Любомир.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31203391.html

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова.

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации.

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв.

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали.

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Ще бъдат ли конфискувани замразени на Запад руски активи?

https://noise.getoto.net/tag/politika/#google_vignette

Николай Малинов движение "Педофили"

Обвинен в шпионаж безпрепятствено заминава за държавата, която е предполагаем негов поръчител. И получава лично от нейния президент високо правителствено отличие. Звучи някак като непохватен политически скеч. Но е реална новина. И всеки външен наблюдател, който не познава контекста, веднага ще си каже: "Ами добър шпионин, свършил си е работата и си получава наградата".

Просто съвпадение?

Дали Николай Малинов наистина е руски шпионин - това тепърва ще установява българското правосъдие. Пак то ще трябва да разплете и сложния възел около разрешението за пътуването на Малинов до Русия. Същинският въпрос в случая обаче е не юридически, а политически: защо руският президент Путин награждава български гражданин, обвинен за шпионаж в полза на Москва?

Официалният отговор е ясен: Малинов е отличен с ордена „Дружба" за „принос в укрепването на единството на руската нация". Заедно с него в Деня на народното единство същото отличие получават дейци от Ливан, Аржентина, Канада, Колумбия, Филипините, Естония, Нигерия, Франция, Италия. С други думи - нищо лично, всичко е по протокол. А лидерът на българското движение „Русофили" получава ордена за заслугите си (за укрепването на единството на руската нация?), без никаква връзка с факта, че в България го разследват за шпионаж. Просто съвпадение. Нищо, че още на 12 септември говорителката на руското МВнР Мария Захарова оповести загрижеността на руските власти от обвинението в шпионаж срещу Малинов и отправи към София недвусмислено послание: „Разчитаме, че правителството на България ще се въздържа от стъпки, които могат да поставят под въпрос сегашната положителна динамика на двустранните отношения".

Нека обаче за момент отместим поглед от двете обяснения дотук: че Малинов наистина е руски шпионин или че награждаването му няма никаква връзка с обвинението срещу него.

"Курица не птица, Болгария не заграница"

Има и трето възможно обяснение, което обаче не изключва изцяло първите две. Орденът „Дружба", окачен на Малиновия ревер лично от Путин, всъщност отправя сигнал към България, а и към ЕС. Сигналът към България беше кодиран още в цитираното изявление на Захарова. Преведен на по-всекидневен език, той гласи: Наблюдаваме внимателно и с неодобрение какви ги вършите - и това няма да остане без последствия. А за всеки, който поне малко познава богатата на интриги, коварства и арогантност руска политическа традиция, орденът на Малиновия ревер припомня и една добре известна поговорка: „Курица не птица, Болгария не заграница". Иначе казано: дребна, периферна и провинциална София трябва да си знае мястото.

Така стигаме и до предполагаемия сигнал към Брюксел, който се изпраща именно през периферна България. Този сигнал също не е нов. Сегашната власт в Русия вече от доста време обърна гръб на онова, което нейната пропаганда нарича „Гейропа". И сякаш почти не пропуска случай да напомни на европейците, че не само не се интересува от тях, но всъщност дори ги презира - заедно с всичките им ценности като либерализъм, толерантност, върховенство на закона.

А иначе, да: награждаването на Малинов може и да е съвпадение.

Пиша този текст за мислеща аудитория, каквато се надявам, че са моите приятели във Фейсбук, които не могат лесно да бъдат манипулирани дори и в непозната материя. Пиша този текст и защото въпреки огромната разруха и деградация в България, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА ШАНС! Затова ще подкрепя ИСТИНАТА със снимки на документи (прикачвам ги в коментарите). Обществото има право ДА ЗНАЕ, какво е надробила предателската кохорта за България. Последствията от договора с „Боташ“ не могат да се скрият. Ще мина по точките, които е написало нещастното момче Слави Василев във Фейсбук, обвинявайки ме в лъжа. Първо, обърканото същество пише, че „Булгаргаз“ няма нужда да се регистрира като ползвател (тоест да има достъп до турските терминали, газопреносна система и пр.), именно защото сме имали вече договора с „Боташ“. Цитатите от него публикувам с правописните грешки: „Продаваме газа на входа защото турският закон, с който всеки контрагент в Турция трябва да се съобразим, го изисква.“ Прикачвам снимка на договора, който представлява договор за покупко-продажба! Това не е договор за ДОСТЪП до терминали, газопреносна система и хранилища. В газовия бизнес между тези два статута има съществена разлика. В действителност има компании, които имат достъп до турската система и търгуват на турския пазар – руски и руско-турски компании, както и регистрирани в Швейцария компании, приближени до руснаците. Искам да поясня разликата между договор за покупко-продажба и достъп до системата. Защото медийните пудели на Радев се опитват да уравнят тези два възможни статута. Ако имаме сключен договор за достъп до терминалите и газопреносната мрежа, ние резервираме капацитет, който впоследствие можем да продадем, ако не го ползваме. Това позволява една гъвкавост, с която в момента не разполагаме. Ние НЕ МОЖЕМ ДА ПРОДАДЕМ ТАКСАТА „УСЛУГА“ от 9,145 долара, когато не поръчваме танкери. На следващо място, газът, който влиза в тръбата, когато имаме договор за достъп и пренос, ще бъде НАША СОБСТВЕНОСТ. И във всеки един момент ние можем да го продадем на някой консуматор, както правят всички. В момента „Булгаргаз“ продава газа на входа на турската система и го купува на изхода срещу фиксирана такса, защото сме най-глупавите на целия Балкански полуостров! Обърнете внимание, че показваме на Турция цената на газа, който сме закупили за нашия пазар, като същевременно им предоставяме достъп до нашата система и нашите потребители.

На следващо място кохортата на Радев опонира с тезата: „Танкерът, който бил пренасочен към друг терминал, се дължи на обстоятелството, че Булгаргаз е трябвало да стовари в спешен порядък товара, извън договорения календар на въпросния терминал. Ако не беше договора, който коментираме, Булгаргаз нямаше въобще да може да купи танкера на първо място, защото няма да може да покаже резервиран капацитет за регазификация, Уотсън.“ Поредният миш-маш от незнание и лъжи. В договора е записано, че можем да закараме 14 карга – по едно карго всеки месец, и в два зимни месеца по две карга. Нямало е нито един случай, в който ние да имаме толкова газ, че да сме преизпълнили това условие, дефакто ние терминала Saros почти не го използваме. Ние не се възползваме от договора си регулярно, а само инцидентно, имаме няколко карга досега за близо 24 месеца. Какво означава извън „договорения календар“? Към момента на пренасочването на танкера, което ни струва 400 хиляди долара допълнително, ние имаме едно-единствено карго през месец април. Възможността за пренасочване е записана в договора с „Боташ“ за всеки един момент, и ние НЕ МОЖЕМ ДА ОСПОРВАМЕ, МОЖЕМ САМО ДА ПЛАЩАМЕ. Турция има право да ни размята между петте си терминала по нейно основание и дори да ни пренасочи към терминали в Европа, за да си балансира системата. В тази връзка Деница Златева пише в писмо до тогавашния енергиен министър Румен Радев, жалвайки се от договора, който тя е подписала некомпетентно и в огромна щета, като посочва, че Турция е пренасочила „Булгаргаз“ да разтовари на Marmaraereğlisi LNG Terminal вместо на Saros, че това вече се случило един път през април и струвало 400 хиляди долара допълнително на „Булгаргаз“, и че следващото карго през октомври отново е ОПРЕДЕЛЕНО за друг терминал.

Придворният шут казва още нещо: „Цифрата, която споменава от 53к мегаватчаса е момента фотография и въобще не може да бъде ползвана за цялостен анализ и заключения. Това е и лъжа и тъпотия едновременно.“ Трудно ми е да разбера защо незнанието си позволява да воюва, за да доказва в още по-голяма степен незнанието си. Воюва се за истината. За истината даже се умира. Но глупостта човешка не е неутрална, тя може да разрушава, да обръща всичко наопаки. Тази „моментна фотография“, за която нещастното момче споменава, че не можела да бъде ползвана за цялостен анализ, е основата, базата и ФИНАНСОВАТА СЪЩНОСТ на този договор. За шута на президента „53к мегаватчаса“ може и да са моментна фотография, но за българския народ изглеждат като 486 хиляди долара на ден! Независимо дали вкарваме карга или не. Заложено в договора дневно количество, върху което се формира т.нар. такса услуга от над 2 милиарда 200 милиона долара задължение за целия период. И както обясних в предишния мой текст по тази тема, ние плащаме на изход на турската система за 53 200 мегаватчаса на ден, а реално по договор можем да вкараме само 38 356 мегаватчаса на ден, което е някакъв ТЪРГОВСКИ АБСУРД, басня за особената и много специална некомпетентност на кабинета „Гълъб Донев“. Нали разбирате, че няма как да изкараме 53 200 мегаватчаса от Турция, за които плащаме, след като можем да вкараме в Турция максимум 38 356 мегаватчаса на ден! Именно затова Деница Златева решава да резервира на вход на „Булгартрансгаз“ само 29 000 мегаватчаса (за нас, а за турците – 53 200). И Деница Златева обяснява това в няколко писма до Малинов, шефа на „Булгартрансгаз“, едно от които прилагам тук, за да се види от всички. Тя пише, че не е целесъобразно да резервира 53 200 мегаватчаса на ден, а ще резервира 29 000 за нуждите на „Булгаргаз“, защото така е решила. Но за „Боташ“ резервира пълния капацитет, уреден в договора! Една сладка подробност: в договора пише, че ние трябва да резервираме най-малко за 10 години в полза на турците, но Деница резервира направо за 13 години, демонстрация на престараване! Чужденец ли е, цар е у нас, даваме всичко, дори и това, което не иска, така е от време оно. И когато кохортата на Радев обяснява, че „Боташ“ няма как да изземе пазара ни и това било, цитирам, „пълна глупост“, апелирам към хората с мозъчна дейност и икономически знания да обърнат внимание на ситуацията просто за обща култура, дори и да са извън газовия сектор. За да регистрират като факти този МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Да, „Боташ“ не ни изземва пазара. По-вярно е, че ние САМИ им го ОТСТЪПВАМЕ! И никой не може да каже: ЗАЩО?! Кое кара служебният кабинет на Радев да подпише такъв позорен договор?! Някакъв външен натиск ли, някаква анархистка зловеща корупция ли, някакво ОСОБЕНО СИЛНО ВРЕДИТЕЛСКО НЕВЕЖЕСТВО ЛИ?!

Прилагам документ, от който се вижда, че „Боташ“ във всеки един момент може да разпореди на „Булгаргаз“ резервираният за турците капацитет ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА ПОСОЧЕНА ОТ ТУРЦИЯ ФИРМА. Или още по-лошото! „Боташ“ може да разпореди газът да бъде закаран на ИЗХОДНА ТОЧКА НА ГАЗОПРЕНОСНАТА НИ СИСТЕМА. Изходна точка може да означава Сърбия, Гърция, може да означава газохранилището „Чирен“, може да означава потребители като „Неохим“, като „Стомана“ – Перник, или например „Топлофикация София“. Всички връзки към други държави и всички връзки към потребители на вътрешния ни пазар са ИЗХОДНИ ТОЧКИ на „Булгартрансгаз“. За 13 години „Булгаргаз“ запазва капацитет за Турция (53 200 мегаватчаса на ден) по-голям от нашия капацитет (29 000 мегаватчаса). Ние ще стигнем до унизителното положение турците да ни нареждат да караме техния газ до наши клиенти, които дълги години са били клиенти на „Булгаргаз“, а част от тях вече са клиенти на Валката Златев. „Продължаваме промяната“ и служебните кабинети на Радев унищожиха обществения доставчик на газ, формираха газова олигархия и разрояване на трасетата на руския външен монополист. ТОВА НЕ Е ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, А УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА. Зависимостта вече е тотално безконтролна. Защото зависимостта от един и същи доставчик вече не може да бъде контролирана от държавата, както е било в лицето на „Булгаргаз“ преди време. Пълна анархия (обяснявана фалшиво с наратива за „пазарна конкуренция“) на частните посредници, които оттук нататък ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАТ политиката на България.

Забележете, „Булгаргаз“ резервира капацитета за „Боташ“, тоест турската компания не си мърда пръста за нищо – ние им го резервираме, участваме на търговете вместо тях, ние им го разпределяме за ползване, ние им го плащаме предварително към „Булгартрансгаз“. Чак по-късно „Боташ“ ни възстановяват парите. Защо го правим?! Ние сме тяхното муле. И след като сме дали нашия пазар при тези безумни условия, защо не сме поискали Турция да прави същото за нас?! Добре, не ни дават лицензия за търговия в Турция, ама нека и ние като тях да имаме огледално същите права на турска територия. И ние да можем да им кажем „този газ го закарайте на точка Кипи в Гърция“ примерно. Що не сме го направили това? Кипи е свързващата точка между Турция и Гърция. Могат примерно да го закарат и на изходна точка на ТАНАП и ние оттам през ТАП да го продадем в Италия. Как и защо се сключва ТОТАЛНО ЕДНОСТРАНЧИВ ДОГОВОР?! Къде са Прокуратурата и ДАНС?! Навсякъде се работи по този случай и нищо не се случва. Защото службите и институциите са ТОТАЛНО СМАЧКАНИ! ПРОСТО ГИ НЯМА. Да разследват някой журналист какво е казал и с кой се среща, ДА! Но да придвижат казус за истинско национално предателство и РАЗСИПВАНЕ на държавата, вкарването й в пълно усвояване от външни фактори, вкарването й във финансов колапс и загуби – НЕ! Пазим предателите! Защото предателите се разпореждат със службите. България се движи в посока надолу и няма измъкване от този път на обездържавяване – към истинско олигархично управление на хора-посредници на външни интереси и със зависим бизнес от БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ФАКТОР! Българската държава СЕ ДЕМОНТИРА пред очите на всички. И никой няма смелост и воля да предложи корекция на свободното падане! Схоластика и фантастика много, реални действия – нула.

Връщам се на детайлите за газа. След като Деница Златева (през април 2023 г.) резервира по-малко капацитет, 29 000 мегаватчаса на ден за „Булгаргаз“, Малинов й напомня, че всъщност тя не спазва договора и Тристранния протокол и че трябва да резервира 106 400 мегаватчаса дневно (пълния капацитет) до 2035 г. в полза на „Булгаргаз“ и на „Боташ“, и дори иска от нея обяснение за несъответното й поведение. Впоследствие обаче договорът с „Боташ“ се осветява в медиите и става ясно, че Европейската комисия може да предприеме разследване. Още повече, че ЕФЕТ (Европейската федерация на енергийните търговци) поставя въпроса за нарушаване на правилата за конкуренция и липса на прозрачност, и обръща внимание на ЕК да направи проверка. Затова Малинов от „Булгартрансгаз“ побързва и пуска остатъка до 53 200 мегаватчаса на търг – 24 200 мегаватчаса. Капацитетът се купува от фирми, близки до „Газпром“. В края на септември 2023 г. Деница Златева, която вижда, че Малинов пуска търгове, се стряска, че не е изпълнила ангажимента си по договора и че може да загуби останалия капацитет, или да се наложи да го получава в „условия на наддаване“. Тя информира борда на дружеството, че Малинов е започнал да пуска търгове за капацитет на Странджа/Малкочлар, поради което може да се окаже по-нататък във времето, че няма да има свободен капацитет. Затова решава, че е добре „Булгаргаз“ да си иска пълния капацитет, посочен в договора. За целта Деница пише на шефа на „Булгартрансгаз“, че по договора с „Боташ“ и Тристранния протокол е задължена да резервира общо 53 200 мегаватчаса в полза на „Булгаргаз“, а не само тези 29 000 мегаватчаса, които вече е резервирала. „Моля – пише Деница Златева на Малинов – да разпределите допълнително капацитетни продукти в размер на още 24 200 мегаватчаса за „Булгаргаз“.“ Деница посочва в писмото си, че резервирайки пълния капацитет от 106 400 мегаватчаса за двете компании, „Булгаргаз“ и „Боташ“, тя може да ползва преференциалната тарифа на „Булгартрансгаз“ от 200 евро за мегаватчас. „По този начин – завършва писмото си Деница – ще се изпълнят поетите ангажименти по Тристранния протокол“.

Разказвам тези досадни подробности, за да стане ясна ИСТИНАТА за РОЛЯТА НА СЛУЧАЙНОСТТА. А тя е, че отказът на Деница да резервира пълния капацитет през април и да спази условията на договора, тъй като са неизгодни за дружеството (защото то вече губи пазарен дял), позволява на шефа на „Булгартрансгаз“ да спаси кожата си от разследването на Европейската комисия за пробутван капацитет под масата и нарушаване на конкурентните правила. Чиста случайност! Ако Деница Златева беше резервирала пълния капацитет още през април 2023 г., Еврокомисията щеше да ни санкционира. Но тъй като Деница Златева оставя свободен капацитет по нейно лично усмотрение, Малинов след като става ясно, че възниква проблем, се захваща да имитира пред Европа някаква конкурентна среда на тази точка и включва и други участници. Малинов не е глупав и се усеща навреме. Затова, когато ЕК го пита през октомври търгува ли се на тази точка някакъв свободен капацитет, освен този за „Боташ“ и за „Булгаргаз“, той отговаря, че да, пускат търгове и има вече закупени капацитетни продукти. „Булгартрансгаз“ се измъкват, но огромната щета от некомпетентния договор остава, „Булгаргаз“ плаща огромни суми при прогресираща загуба на пазарен дял, вкарваме държавата в реална опасност от енергийна зависимост от Турция. Ситуацията е необратима, не просто за дружеството „Булгаргаз“, което потъва, а за газовия пазар в България. В момента доставчиците се разрояват в хаотизирана среда и с помощта на управителя на „Булгаргаз“, сламена кукла на Малинов. Пазарът се източва активно към частни доставчици, като съзнателното опустошаване на дружеството генерира огромни печалби за навлизащите. Появата на „Боташ“ на пазара ни обаче, ще лиши в бъдеще сегашните герои от тази печеливша позиция или пък тъкмо обратното – те могат да бъдат „посочени“ от „Боташ“ за техни посредници на българския пазар. ТОВА ЩЕ ГО РЕШИ „ГАЗПРОМ“, КОГАТО СПРЕ ГАЗА НА ЧАСТНИТЕ АКТЬОРИ АЛА ВАЛКАТА ЗЛАТЕВ И АКТИВИРА ТРАСЕТО ПРЕЗ „БОТАШ“. В момента ситуацията устройва Москва, „Газпром“ продава свободно, трасето е защитено през множество посредици, печалбите са по-високи от преди. Ако нещо се случи с единия доставчик, другите ще продължат. А сатрапският за нас договор с „Боташ“ е дублиращ маршрут за застраховка от проблеми, които могат да възникнат за Русия. Хаосът, който ПП предизвикаха с първите си действия, когато дойдоха на власт, позволи създаването на недосегаем газов елит у нас, от чието благоволение политическата класа пряко ще зависи отсега нататък. Винаги съм се учудвала, как политици прехвърлят инструментите си за контрол от националната власт към частни играчи за един куфар с пари, и така отслабват държавността, тоест собствената си сила. Превръщат държавата, респективно политическата власт, в безпомощна слугиня на външни за властта играчи. В момента държавата няма никакъв контрол върху електроенергията и газа. И оттук нататък всяко правителство ще бъде принудено да си купува време от олигархията чрез компенсации. Ако реши олигархията, ще го бутне през цените. Няма икономика, която да кара на субсидии. Какъв е този частен бизнес, който реве нонстоп на държавата?! А може би властта видя в компенсациите нова схема, възможности за връщане по нещо от разпределените бюджетни ресурси?!

Колкото до нещастното момче, което падна толкова ниско, че да се защитава не с аргументи, а с пошли внушения, всеки, който ме познава, знае, че не бих го докоснала дори и с пръчка. Този човек първи направи контакт с мен, тогава дори не знаех кой е той. Беше ми написал във Фейсбук, че до голяма степен е съгласен с критиките ми към президента и че именно затова е напуснал президентството. Казах му, че в кръга около президента всички са напълно непригодни за политическа дейност (с изключение на вицепрезидента Йотова), и че бих се зарадвала, ако поне един се окаже малко по-умен. Времето упорито доказва, че около Радев няма умни хора, има раболепни подмазвачи, явни кариеристи, очакващи бъдещи позиции, лица носещи куфарите, лоши съветници и бездарни анализатори! Иначе договорът с "Боташ" нямаше да се случи с тези условия. Ако не беше бездарието, Радев щеше вече да разполага с пълната власт в държавата. Той лошо и непрозорливо профука своя огромен капитал. В съдебно дело с политолога Калоян Методиев Слави Василев е ползвал защитната тактика, че профилът му във Фейсбук не е негов. Давате ли си сметка, колкото ниско трябва да паднеш, за да не застанеш с лице зад думите си и да заявиш в съда, че профилът с твоето име във Фейсбук не е твой профил, и всъщност пише някой друг. Подло и безвкусно! Подлостта е гордост и път за хора със свити, тесни души. Така че не знам кой пише от профила на това нещастно момче. Знам, че аз никога не бих казала, че това, което съм казала, всъщност не съм го казала. Но всеки сам избира дали да пълзи в живота.

https://infacto.bg/zashoto-istinata-tryabva-da-ima-shans/

КОЙ нахлува по българските земи и завлича десетки хиляди българи в „омразните руски пустини“ (цитат от Раковски) при всяка от войните си с Османската империя ?!
КОЙ не признава Българската църква и Българската екзархия и обявява схизма против тях през 1872 г.
КОЙ провали образуването на голяма и сплотена българска държава, провали Цариградската конференция и заложи основите на Берлинския договор?!
КОЙ даде Добруджа на Румъния?
КОЙ даде Пиротско и Нишко на Сърбия?КОЙ остави умишлено Македония, Родопите, Беломорието в Османската империя?!
КОЙ разпокъса България и образува измислената васална държавичка Източна Румелия?
КОЙ си постави временно военно управление, а после назначи за министри руски генерал-губернатори, които веднага сключиха убийствени договори за източване на България?!
КОЙ задължи България да плаща издръжка за „руския окупационен корпус”, както сами си го наричат в чл. 8 на временния Сан Стефански договор и го преписват буквално в чл. 22 на Берлинския договор ?!
КОЙ получаваше тази издръжка, плащана от българския народ до 1902 г. и равна на 24 % от бюджета на държавата ?!
КОЙ организира преврати и метежи, финансирани с парите от „окупационния дълг”?!
КОЙ изпрати убийците на външния ни министър Вълчович и Стефан Стамболовъ?!
КОЙ не призна Съединението !?
КОЙ поиска още 10 милиона златни лева, за да признае едва през 1909 г. Съединението и ни принуди да изплащаме и окупационния дълг на т. нар . Източна Румелия ?!
КОЙ нападна България през 1885 г., ?!
КОЙ нападна България през 1913 г.,?!
КОЙ нападна България през 1916 г., ?!
КОЙ нападна България през 1944 г.?!
КОЙ взриви църквата „Света Неделя” през 1925 г.
КОЙ обяви официално „македонска“ нация и език през 1934 г.?!
КОЙ окупира България след 1944 г. и държа тук тристахиляден окупационен корпус, чиято издръжка беше по-голяма от бюджета на България?!
КОЙ организира Кървавия Божик на 7 януари 1945 г. и изби над 20 000 българи в Пиринска и Вардарска Македония, защото не се отказаха от своето българско име ?!
КОЙ постави марионетно правителство, което угоднически обслужваше окупаторите, докато избиваше цвета на българската нация?!
КОЙ източваше България 4 десетилетия и я задължаваше да си предава селскостопанската продукция под себестойност, докато плащаше за руския газ и петрол над международните цени?!
КОЙ взе целия златен разерев на БНБ в периода 1960 – 1964 г. ?!
КОЙ ни задължаваше да му изкупуваме остарелите технологии и въоръжение и то срещу долари?!
КОЙ натрупа 10 милиарда долара външен дълг?!
КОЙ постави марионетен режим и уби десетки хиляди българи, а други десетки хиляди хвърли в лагери и затвори!?
КОЙ създаде, организира, контролира и закриля ВИС, СИК, Мултигруп, мутрите, организираната престъпност?!
КОЙ фалира и източи 300 милиарда лева от 12 български банки през 1996 г. ?!
КОЙ домъкна мадридското чучело?!
КОЙ ни „продава” най-скъпия газ ?!
КОЙ ни дере със свръхнадценка при горивата, докато държавата ни получава най-малко средства от най-ниския акциз в Европа?!
КОЙ създаде КТБ още през 1988 г. по Живково време и после наливаше в банката парите на държавните ни предприятия, за да се финансират с тях паразитни порлитически проекти и обръчи от фирми на ДПС ?!
КОЙ създаде ДПС, още по времето на НРБ, чието ръководство още от създаването му е изцяло от доказани агенти на ДС – верни слуги на Кремъл ?!
КОЙ създаде СДС, НДСВ, ГЕРБ ?!Атака?!Израждане?!Величие
КОЙ предложи Пеевски !?
А Борисов ?! А Корнелия ?! А Каракачанов и Волен ?! А Доган ?!Копейкин,
КОЙ предложи Радев и Герджиков !?
КОЙ прибира от България годишно по 20 милиарда лева (¼ ОТ БВП) за най-скъпия газ и горива, с надценка, която ощетява България с поне 5 милиарда лева годишно?!
КОЙ е собственик на БТК, Булгартабак, Виваком, търговски и аптечни вериги, хотели и хотелски вериги?!
КОЙ ни „продава“ два безсмислени реактора за милиард по договор, подписан от безродни мекерета, на българска държавна заплата, но работещи за руските служби?!
КОЙ източи 4 милиарда лева от КТБ?!
КОЙ окупира и бетонира вече половината ни Черноморие?!
КОЙ владее над 30% от икономиката ни?!
КОЙ управлява и назначава българската олигархия и кому служи тя?!
КОЙ пише закони, които обслужват монопола и картелита?!
КОЙ владее медиите, телевизиите ни, та не задават въпроса КОЙ?!

"Върховната истина"(Парам-Атма)

Последователи

четвъртък, 6 март 2025 г.

Император Си и новата ера в Китай

Апетитът на Червения дракон. Дън Сяопин, Тянанмън и възходът на Китай

Китай от Дън Сяопин до Си Дзинпин. Битката на "комсомолците" с "армейците"

Мисли форми 205

Моят списък с блогове

Популярни публикации

Търсене в този блог