Последователи

петък, 4 април 2025 г.

Руските специални служби стискат Волгин за топките и той вилнее...

Георги Папакочев: Руските специални служби стискат палци Волгин да продължава да вилнее в БНР с невероятна мощ

Докато обстрелват на фронта русначета като патици, баровците в Москва си правят полуголи купони

Ако украинците не се справят във войната – жална ни майка и на нас

Русия намери незаменим рупор на военната си пропаганда и на фалшивите си новини сред журналисти в БНР, казва журналистът пред Faktor.bg


Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Папакочев, какво е Вашето впечатление за фалшивите новини от руска страна – какво е "съотношението" в сравнение например със западните медии?

- Ние всеки ден буквално плуваме в океан от фалшиви новини под формата на реклама, на различни предложения, внушения и информация от различни източници. В момента се намираме във военно време - с два тежки въоръжени конфликта. Така фалшивите новини вече придобиват военно значение на дезинформация, на военна пропаганда, а противоборстващите страни трябва да го имат предвид и да се отнасят много внимателно с фалшивите новини.

- Какъв е най-ефикасният начин да се предпазим и да не влизаме в капана на дезинформацията?

- Това е доста трудно да се направи, тъй като атаките непрекъснато идват от много места, по най-различен повод и в различна форма. Фалшивите новини са най-вече онлайн и в социалните мрежи от непроверени източници, които на пръв поглед изтънчено и изискано оказват влияние върху съзнанието, психиката и нагласата на хората, което е недопустимо. По време на Втората световна война неслучайно германците произвеждат масово радиоапарати, които са евтини и на практика са във всеки дом. По този начин тогава докторът на науките Гьобелс започва да върши безобразната си пропаганда до края на войната, която до такава степен промива мозъците на германците, че и до ден днешен има такива, които вярват на лъжите му. В исторически план никой не се е лишавал от военната пропаганда. Тя е придобила такъв отвратителен и отблъскващ вид, че противодействието ѝ днес е много трудно.

- На кои медии можем да се доверим, след като дори в държавните е пълно с колеги, които се опитват да облъчват аудиторията с проруски фейкове?

- Забележете колко е перфидна и извратена цялата работа. В момента едно от пропагандните послания е, че радиото има много малка слушаемост и въздействие, че с изчезването на радиоточките не се слушало БНР и подобни глупости на търкалета. Държавното радио има 10 регионални станции, които мултиплицират аудиторията. Освен това – БНР притежава най-мощната мрежа на ултракъси вълни като диапазон, което кара хората в автомобилите да въртят приемниците си на най-силния и качествен сигнал. Така че тук имаме голямо заблуждение, при което руската пропаганда е намерила незаменим и уникален свой рупор, чрез който повече от десетилетие облъчва българите за случващото се в Украйна и обръща истината около престъпленията на Кремъл на 180 градуса.

- Петър Волгин ли е основният рупор в БНР, за който говорите?

- Петър Волгин е инструмент, при това много точно подбран и мотивиран. Повече от 10 години той е катализатор на всякакви скандали в „Хоризонт“ и на фалшиви новини. Програмният съветът на БНР му прави само забележка за тях, защото в предаването имал единствено „елементи“ на руската пропаганда. В същото време Петър Волгин продължава да вилнее с невероятна мощ и въздействие, предполагам – нещо, за което руските специални служби стискат палци да оцелее колкото се може по-дълго - само и само да върши онова, за което е сложен там.

- Кога се пречупиха нещата и се появи руската пропаганда, тъй като в края на 90-те и в първите години на века като че ли деградивната журналистика нямаше толкова силно влияние?

- В този вид, в който сега съществува пропагандата, я нямаше, защото нямаше и конкретни поводи. Използва се обаче всеки възможен и „удобен“ начин тя да се пробута. Да не забравяме, че от началото на войната бяха спрени всички руски канали, с което обаче военната пропаганда на Кремъл не намаля. Тя беше пренасочена в социалните мрежи. Радиото остава най-мощното средство за облъчване на хората, които са свикнали да се доверяват на БНР и на „Хоризонт“, чиито новини горе-долу са балансирани. Точно това се използва, за да се пробута кречеталото, което върви два пъти седмично и един път в събота, когато вилнее в измисленото си предаване „Политически НЕкоректно“. По-важният въпрос е откъде започва и как функционира многопластовият чадър върху изстъпленията във въпросния радиоефир, който му се дава. Нека да не забравяме, че БНР е част от националната сигурност в случаи на природни бедствия или на война. Радиото има още куп други функции, а не да се превръща в рупор на руската военна пропаганда.

- Защо беше спряно излъчването на „Хоризонт“ на честотата на дългите вълни, която се хващаше на по-трудни участъци?

- Доста сериозни екипи днес работят в онлайн платформата на БНР и правят т.нар. подкасти. В това отношение оплакване не може да има, защото който иска да слуша, независимо какво и откъде, може да го направи с една проста апликационна програма на компютъра, лаптопа и телефона си. Разпространението на ефирния сигнал става все по-екзотично. Да не говорим, че навремето на къси вълни се слушаха „Свободна Европа“ и BBC. Качеството не беше добро, но достигаше огромни разстояния в ефира. При УКВ-сигнала, излезеш ли от София, изчезва.

- Кои бяха най-фрапантните и опасни фалшиви новини, на които пропаднахте през 2023 г.?

- Трудно може да се направи подобна класация, защото са много. Пусна се примерно фалшивата новина, и то по държавното БНР, че са завладени украински кораби, а единият от тях бил български. Водещият Петър Волгин, който пусна дезинформацията, получи само мъмрене. Въпросният журналист и хората, които работят със и за него, се изхитриха и вече много внимават как провокират и поднасят информацията. Обикновено не е необходимо задължително водещият да е той, а се четат коментари, които са срещу Запада и срещу ЕС. Волгин знае много добре какво ще кажат неговите събеседници и си направи списък с хора, които говорят едни и същи неща. Ако получат пък и покана за някоя телевизия, за да продължат, сигурно ще им се увеличи хонорарът. Другият перфиден начин за пропаганда е структуриране на участията на събеседниците. Първи гост например беше един професор от БСП. Той е пуснат, за да говори авторитетно и да „обере“ вниманието на аудиторията, което е професионална манипулация. Волгин често кани и гости, които в началото "удрят камбата", да пуснат кречеталото, но след това водещият си минава към рутинните си теми. БНР има една управа, защото ръководство няма, и тя работи с подслушване и заповеди отгоре.

- През годините се смениха доста директори в държавното радио, но нищо не се променя – какво е Вашето обяснение и толкова ли е силен натискът отгоре?

- Преди имаше директори с опит, а днес постът заема бивш юрисконсулт, който сетете се колко разбира от журналистика и схваща онова, което се прави. По същия начин е и историята в СЕМ. Вижте само каква е пропорцията на хората, които могат там да изразят обективни мнения спрямо останалите. Вече чиновниците на по-ниско ниво в „Хоризонт“ са като старшини и само казват „слушам“.

- Ако прочетем или гледаме западни медии, Украйна е с добри позиции във войната, но влезем ли в руски агенции – Путин печели. Има ли някакво „средно положение“ по тази тема?

- Когато човек се запознае с някаква информация, за първото нещо, което трябва да се попита, е - от какъв източник идват новините. Големите световни медии, като BBC, като други реномирани телевизии или вестници, са толкова тежки, че трудно могат да си позволят манипулация или да публикуват непроверени факти. В същото време руската журналистика се занимава с военна пропаганда. Никой от „колективния Запад“, както го наричат в Русия, не спестява проблемите в Украйна, свързани с финансирането на войната и с доставките на боеприпаси. Тези проблеми са големи и Володимир Зеленски ги казва едно към едно. Накрая се оказва, че докато русначетата загиват на фронта, баровците в Москва си правят полуголи купони. Всичко това показва загниването на един агресивен и плутократски режим. Вие няма да чуете в Русия новини за избиването на деца и майки в Украйна.

- Кога и как би могъл да приключи кошмарът в Украйна?

- Не се наемам да правя прогнози, но зависи каква ще е солидарността на Запада спрямо Украйна и доколко на самите украинци ще им стигне храбростта и силата да продължават тази война, за която българският президент беше казал, че е априорно загубена. Най-вероятно той, заемайки поста на „Дондуков“ 2, има много специализирана информация, която идва от определено място. Освен това, вътрешните му разбирания съвпадат напълно с информацията, която получава. Войната може и да бъде прекратена съвсем внезапно, както и да продължи много дълго. Говоря ви за евентуална експлозия в управлението на Кремъл, но не виждам в Русия да са започнали някакви големи протестни вълни на майки на военни, които всеки ден киснат на фронта и са обстрелвани като патици. Всичко е възможно, но вътрешният контрол там все още е от страна на тайните служби, на военното разузнаване и на институциите, които подкрепят войната. Но нищо не е толкова условно, като в един момент цялата система може да рухне като пирамида от карти. Да се надяваме, че подобно нещо ще се случи. В противен случай, ако украинците не издържат – и на нас жална ни майка.




Вашингтон арестува задочно Петър Волгин САЩ - Радиоводещият от Българското национално радио Петър Волгин бе задочно арестуван от властите в САЩ. Обвиненията на щатската прокуратура са, че Волгин сее съмнения в честността на американския изборен процес, обслужва чужди интереси и гледа Netflix и HBO през руски торент тракери. Според американските служби за сигурност роденият като Петър Георгиев върви срещу природата, преименувайки се на Волгин и арестът му е с цел да се предпазят децата от подобен разврат.


НА СНИМКАТА: Копейкин и неговата съветска проекция/преститутка в Европарламента: лика-прилика като два руzки чипика


Тлъстата еврозаплата затвори устата на путлериста Волгин в ефира на БНР
17.09.2024 от Иво Инджев
Петър Георгиев, по-известен с преименуването си с руската фамилия Волгин, държал реч пред европейските депутати, в която заклеймил онези от тях, които подкрепят Украйна.

Европейска България спечели от пренасянето на печалбаря Волгин в Страсбург, където пренесе и страстната си защита на абсурдната лъжа, че Западът бил виновен за войната, натрапена от московията на Украйна.

На практика европейските пари запушиха устата на печалбаря, за да не трови повече българския национален радиоефир с часове рашистка пропаганда седмично, както правеше години наред-напоследък и под чадъра на кадрите в СЕМ, назначавани от “натовския генерал” и орденоносеца на “Ломоносов” още от времето, когато не се беше “осъзнал” като най-големия евроатлантик в България.

Толерантните евродепутати (“толерасти” на езика на подобията на Волгин в московията) ще го изтърпят някоя и друга минута по веднъж на някой и друг месец и ще се посмеят от сърце над напъните му да представи злото за добро. Доста добра сделка за това българската податлива на рашизъм аудитория на националното радио да бъде лишена от постоянния си стимулатор на самозадоволяване с еретични проповеди за ползата от това да бъдем заден двор на матушката им.

Пратеникът на шайката въzраждане, определяна на Запад като крайнодясна, пледираше не толкова отдавна от микрофона на БНР за създаване на крайнолява алтернатива в българската политика по подобие на гръцката Сириза. После, особено след като стана ясно, че и левите в Гърция са срещу Путлер, се метна на врата на фашизоидите, но това не учуди никого. Плавен преход между двата привличащи се полюса!

Парите, както се виждат, правят чудеса. В състояние са да разкарат от главите на българите един от най-зловредните агенти на кремъл за влияние. Нищо, че се “еврогейски”.

Това със сигурност се разбира от самите евродепутати, върху които той се опитва да приложи обичайния си путлеристки вербален терор. Не е нужно да се запознават с биографията му на рашистки пропагандист. Достатъчно е да чуят фамилията му, доброволно приета от него. Volgа си звучи като Волга на всички езици, а названието на тази река е достатъчно известно-за разлика от нашия дребосък, напънал се да се отъждестви с нещо руско и грандиозно.

Иначе казано, в България Волгин разчиташе на автоматичните първосигнални аплодисменти на рашистите. Но в сърцето на Европа фамилията му изиграва точно обратната роля. Издава го като фанатик на кауза в служба на злото.

Не знам дали има друг такъв трагикомичен случай сред евродепутатите – някой да се е прекръстил, за да бъде възприеман като руснак. То и “възродителен процес” в Европа нямаше, тъй че в този смисъл нашичкият е представителен за своята сбъркана (“патриотична”?) порода, отгледана по нашите земи.




 

Бойкот на продукти от САЩ: От какво можете да се откажете




Новините за новите мита, наложени от Тръмп, шокираха мнозина. Можете ли да си представите в знак на протест да се откажете от продукти от САЩ? Можете ли без Coca-Cola, Amazon, Netflix, I Phone, Instagram и още, пише Deutsche Welle.

Новините от ранните часове на 3 април вероятно са шокирали много европейци. Знаеше се, че в предния ден, наречен от Доналд Тръмп "Деня на освобождението" (Liberation Day), той ще обяви нови допълнителни мита за внасяните в САЩ продукти от чужбина. Но размерът на новите тарифни ставки изненада дори и най-подготвените: стоките от Европейския съюз ще бъдат обложени с нови 20-процентни мита.

Този ден ще влезе в историята - за Тръмп като "деня, в който започнахме да правим Америка отново богата", а за критиците му - като "деня, в който започва голямата инфлация и рецесия".

Митническата политика на САЩ и новият им президент разгневи немалко хората в Европа много преди вчерашния ден. Защото Тръмп започна да налага мита още от момента, в който встъпи в длъжност в края на януари 2025.


  






В ЕС се сформираха групи, които по примера на Канада, започнаха да търсят начини за бойкот на продукти от Америка. Протестното движение "Buy from EU" например, създадено в интернет портала Reddit, има вече над 202 000 членове, а всеки ден се присъединяват и хиляди нови. Тук се обединяват европейци, които бойкотират американските стоки и марки - в знак на протест срещу митата, наложени от Доналд Тръмп на вноса от ЕС. "Buy from EU" оказва целенасочена подкрепа за местни европейски алтернативи и дава съвети за европейски алтернативи. Един от потребителите пише днес там: "Вече никакви маратонки Nike за моя син, ще му купувам вече само марки за възрастни - като Adidas".


  


Германецът Кристиан Хуртер също е част от това движение. Той преобръща наопаки американските продукти в супермаркетите, за да увеличи видимостта на европейските стоки. Освен това вече не купува дрехи от американски марки, а само от германски производители, разказва той пред германската обществена медия АРД. Докато САЩ наказват Европа с мита, аз ще протестирам, казва Хуртер.

  




За укрепване на европейската икономика

Но как да разпознаем кои продукти са американски и кои европейски? На хората в Дания, и по-скоро на клиентите на хранителната верига Salling вече им е лесно - там продуктите от Европа са маркирани с голяма звезда, залепена на ценовата табелка. Така хората веднага се ориентират какво производство купуват. На някои места във Франция също има подобни инициативи. Според публикация в групата "By from EU" от днес, вАрмения в някои магазини съшо има залепени стикери под продуктите, произведени в ЕС, които гласят: "Made in EU".


В Германия освен обръщането на американските продукти наопаки, няма много други инициативи. Така че хората трябва сериозно да се замислят за произхода на стоките. Вероятно мнозина са наясно, че бонбоните M&M, чипсовете Pringles и Lay´s, продуктите на Kellogg´s, кетчупът Heinz, напитките Pepsi и Coca-Cola идват от САЩ. Европейските алтернативи биха били шоколадовите изделия на Toffifee, Ritter-Sport, Lindt, чипсовете и солетите на Lorenz, Chio-Chips, десертите на Dr. Oetker, Haribo, Katjes, Langnese, кетмупът Maggie, колата Fritz-Cola и Afri-Cola.

При Milka и Toblerone обаче става критично: звучат като швейцарски, но... са част от американския концерн Mondelez International.

Всъщност ако искаме да се храним здравословно, би трябвало да избягваме така или иначе повечето американски храни, защото са вредни, както пише колумнистът на германското издание "Виртшафтсвохе" Маркус Вернер.

А какво да кажем за дрехите и обувките от Nike, памперсите Pampers, перилните препарати Ariel, Lenor, дамските превръзки Always, козметичните продукти като Gillette, Head & Shoulders, Wella, Oral-B? И те лесно могат да бъдат заменени с европейски.

Който иска още помощ, може да провери всичко това и на сайта "Go European", който се поддържа от доброволци от целия ЕС и предлага търсачка, чрез която може да се установи произходът. Там има алтернативни предложения за автомобили, дрехи, но и за софтуерни програми или напитки. Който търси алтернативни продукти на американската марка Nike например, веднага получава десетки предложения за марки от ЕС.







Ще има ли бойкотът ефект?

Но дали обаче бойкотът на американската Coca-Cola или на фъстъченото масло и козметика от САЩ действително би могъл да даде ефект? Икономистът Герит Хайнеман смята, че да. "Вносът от САЩ е изключително голям и ако интересът към американските стоки спадне заради отказ на потребителите да ги купуват, автоматично продажбите на продукти от ЕС ще скочат. Може да се очаква, че от това ще спечелят всички европейски производители на потребителски стоки", казва той пред АРД.

Според Самина Султан от Института за германска икономика организираното от гражданското общество европейско движение за бойкот все още е твърде малко. Освен това бойкотът на американските стоки може да засегне и европейските производители. "Живеем в много свързан и глобален свят. Това означава, че стоките по рафтовете в магазините се произвеждат от различни съставки, които са от различни страни. Т.е. ако бъде бойкотиран даден краен продукт, със сигурност ще бъде засегната не само една държава. Респективно нещата са много по-сложни", казва Султан пред АРД.

Много хора изтъкват и този контрааргумент: голяма част от американските продукти се произвеждат в Европа за европейския пазар и това създава работни места в Европа. Но да погледнем на нещата така: ако преминем към европейски продукти, това може да струва на американските компании европейски работни места, но такива ще бъдат създадени от перспективните европейски компании, готови да разработват повече подобни продукти. И така печалбите ще остават в Европа, пише "Виртшафтсвохе".

Изследователят на маркетинга Стефан Хофман от Университета в Кил пък смята, че шансовете за успех са по-големи, ако потребителският бойкот се инициира от неправителствена организация или други организатори. Защото бойкотът, организиран чрез социалните медии, не е гаранция за успех. "Въпреки че много хора подкрепят бойкота онлайн, те всъщност не променят потребителското си поведение", обяснява той пред "Ди Цайт".

A Tesla, Netflix, Facebook, I Phone?

Това, което определено би могло да даде по-силен ефект, би бил бойкотът на особено скъпите американски продукти като например автомобилите от марката Tesla, казва икономистът Герит Хайнеман АРД. "Видяхме, че поради резкия спад в интереса към покупките на Tesla извън САЩ акциите се сринаха с 30 процента и г-н Мъск загуби много милиарди долари", посочва Хайнеман. В тази сфера бойкотът даде незабавен ефект, пише АРД.
  




Би помогнал и бойкотът на Netflix, Facebook, Instargam и другите големи технологични гиганти. Но от какво сме готови да се откажем? Можете ли да си представите живот без I phone и Аmazon? Без Google?

Но в противен случай ще стане трудно. Или пък просто залепете на вашите технологични продукти Made in USA стикери с думите: "Ние, европейците, бяхме много наивни. И сега просто не разполагаме с нищо дигитално собствено производство", пише с ирония "Виртшафтсвохе".

Впрочем, някои хора вече отказват почивки във Флорида и Калифорния - отново в знак на протест. Но за колко ли дълго ще се запази тази тенденция?

Какво ще направи ЕС?

Сега Европейската комисия на свой ред е готова в отговор да наложи мита на американски продукти като джинсите, мотоциклетите или фъстъченото масло. Обсъждат и такси за Уолстрийт и големите американски технологични гиганти. Ако наистина се стигне до такава ескалация, накрая ще пострадат всички потребители - както в САЩ, така и в Европа, отбелязва пред АРД експертът по търговията Хайнеман.





КЪДЕ СА МИЛИАРДИТЕ НА ВМРО?


https://www.youtube.com/watch?v=Hqvz49XMtpY



Ванче Михайлов - терористът бюрократ

Безспорно ВМРО има важна роля в българската история – най-малкото, защото кървавите междуособици в организацията влияят на всяка политическа обстановка в България през 20-те и 30-те години на XX век.
Позволяваме си да мислим, че не само дейността на Ванче Михайлов, а и дейността на ВМРО като цяло са все още малко познати на българската публика. Особено отношението към организацията с външния свят - не само описаните тук контакти с хитлеристка Германия, но и преди това - контактите с Коминтерна, например.
Освен това зад текста на проф. Трьобст стои постоянният въпрос за начина, по който пишем и оценяваме историята.
Надяваме се, че той ще предизвика размяна на мненията на страниците на вестника.
Култура



В центъра на София, в Борисовата градина през 1990-те години е издигнат бюст-паметник на мъж на средна възраст в паравоенна униформа. Касае се за
Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934 г., съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държава. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства срещу македонски и български действия, както и набългарски, както и югославски политики. и зЗаедно с Анте Павелич и той е автор на Марсилския атентат през 1934 г. Въпреки това след 1945 г. той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа на ЕС.
Безспорен факт е, че в Европа в периода между двете световни войни, сред национално-революционните движения, поставящи се за целта на преразглеждането на Версайския ред, най-боеспособна и тази най-опасна и окончателно най-ефикасна е ВМРО. Нейната краткосрочна цел е присъединяването на Вардарска Македония, която от 1918 г. е част от Югославия, към България, а по-далечната - обединението на всички части, принадлежащи към историческата територия на Македония, в една Велика Македония, на която столица да е Солун. ВМРО се бори срещу новата югославска държава от българска и албанска територия, като всеки пролет през границите и преминава между 1000 - 2000 униформирани четници. След 1922 г. ВМРО формира държавата в държавата на територията на югозападна България - в Петричкия край. Това става със съгласието на управляващите в София, макар и „скърцащи със зъби”. Тази държава в държавата разполага със самостоятелна данъчна, полицейска и юридическа система, отделни печатни медии и банки. Освен това ВМРО има и собствена фракция в българския парламент. Нейният голям дипломатически апарат сътрудничи с Турция и Унгария, заключва съюзите със СССР и с Италия. Само Ваймарска Германия отказва сътрудничеството с ВМРО – макар че и там голям брой политици, дипломати, предприемачи, интелектуалци и журналисти са горещи симпатизанти на организацията.
През 1927 г. в ръководството на ВМРО възникват различни виждания по отношение на тактиката на организацията. Интензивната партизанска борба е заменена от принципа на терористична дейност: към изявени югославски лидери се насочват тройки или петорки от атентатори; спрямо представители на новия европейски следвоенен ред се подготвят самоубийствени атентати; а срещу дисидентите в собствените редици се издават смъртни присъди. През 1928 г. тази нова тактика води до остър вътрешен конфликт, който разделя организацията на две крила, които влизат в масовото братоубийство. Движеща сила за това ново развитие във ВМРО е Иван Михайлов, известен още под псевдонима “Радко Деянов”. През 1925 г.- една година след като бе убит харизматичният лидер на ВМРО – Тодор Александров, Иван Михайлов се издига към тричленния централен комитет на организацията. Тодор Александров, който е прогимназиален учител и български офицер, граден с Железен кръст от Вилхелм II през 1916 г., реорганизира след Първата световна война заедно с българския генерал Александър Протогеров, създадена през 1893 г. организация, бореща се целево за автономна Македония под управлението на султана, като й дава нова посока на действие - присъединяване на Македония към България. След смъртоносния заговор срещу Александров, Михайлов се използва от положението си на доверен човек - негов секретар, за да наследи мястото му в централния комитет. През 1928 г. Михайлов поръчва убийството на своя колега и противник в централния комитет – генерал Протогеров, след което поставя в ръководството на ВМРО двама от най-приближените си хора – Страхил Развигоров и Иван Караджов и така на практика поема контрола над организацията. Привържениците на Протогеров под ръководството на Перо Шанданов и Наум Томалевски помагат на жестокото съпротивление. Това води до дългогодишна вътрешна братоубийствена война, взела стотици жертви сред активистите от двете воюващи крила. И до днес на български изразите “македонска работа” или “да завършиш с нещо по македонскому” означава да извършиш нещо по особен жесток и кървав начин.
През 1929г. Михайлов започва стратегическа промяна във ВМРО – отдалечаване от целта за присъединяването на Македония към България и поставяне на нова задача – “свободна и независима Македония”, съединяваща трите части, т. е Вардарска, Егейска и Пиринска Македония като “втора българска държава на Балканите”. През 1933 г. новият курс на действие се преобразува в доктрина на организацията. Според Михайлов нацията на новообразуващата се държава, съставляваща се от “македонски българи”, може да се дефинира и като “българо-македонска”, бидейки българска в етнокултурно и езиково отношение, а македонска - в регионално. Така ВМРО създава враг в лицето на политическия елит в България, който до онзи момент, в по-голямата си част, е положително настроен към организацията. Резултатът от това е, че след 19-ти май 1934 г. политическият кръг “Звено” и Военният съюз изпращат българската армия срещу цитаделата на ВМРО в Петричко. Само за няколко дни структурите на организацията са разбити, лидерите й са интернирани, а през 1935 г. на Михайлов е издадена смъртна присъда.
Хванат ясно, Михайлов успява, за разлика от останалите лидери във ВМРО, в продължение на няколко месеца да се укрива в страната и през септември 1934 г. да избяга в съседна Турция. Роденият в Македония лидер на нова Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, дава на Михайлов политическо убежище – вероятно с идеята да не може да се установи хегемония на Балканите от страната на южните славяни под формата на съюз между Югославия и България.
Непосредствено след бягството на Михайлов в Турция ВМРО успява да нанесе най-големия си терористичен удар: атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 г., при който загиват югославският крал Александър I Караджорджевич и френският външен министър Луи Барту. Изпращането на опитния атентатор на ВМРО Владо Черноземски е резултат от тясното сътрудничество на Михайлов с хърватските уста на Анте Павелич срещу Югославия. Павеличи е инициатор на плана за атентата и той оценява реално професионалните възможности на своите хора, т.е. ниско – затова и моли Михайлов за помощ. След като нервите на трима хърватски стрелци на пристанището в Марсилия не издържат, Черноземски изпълнява успешно възложената му от Михайлов задача. Именно атентът в Марсилия провокира Обществото на народите да се опита чрез Женевската конвенция за предотвратяване и наказване на тероризма да мобилизира международната общност за противодействие срещу организирането на тероризма и да включи борбата срещу него в международното право.
Следва да се отбележи, че Михайлов, прекъснал следването си по право в София, няма опит в партизанската борба и никога не е влизал във “вътрешността” на Македония (оттук и “В”-то в името на организацията), т.е. в бойното поле в своя юг на Югославия. Той се опитва да преодолее този недостатък, влияещ отрицателно на позицията му в организацията, изцяло ориентиран към култа на героизма и на мъчението, като се жени за една популярна ВМРО-терористка. През 1926 г. той сключва брак с Менча Кърничева, която през 1924 г. по лично нареждане на Михайлов извършва прословутия атентат срещу македонския политически деец в изгнание Тодор Паница във виенския Бургтеатър, по време на постановката “Пер Гинт” от Ибсен. Скоро след присъдата австрийският съд освобождава Кърничева по здравословни причини.
По време на четиригодишното си изгнание в Турция, при което Михайлов и Кърничева са интернирани първо в Северен Анадол, а след това на остров Буюк Ада близо до Истанбул, те се опитват без успех да получат визи за САЩ. Там, в състава на “Македонските политически организации в САЩ и Канада” (МПО) със седалище във Форт Уейн, Индиана, ВМРО разполага с гъста мрежа от поддръжници. Но дори и Швейцария, Румъния и Великобритания, както и бившият съюзник на ВМРО - Италия на Мусолини не желаят да приемат двойката терористи. Едва през 1938 г. Полша разрешава на двамата да влязат на нейна територия, но при условие, че се въздържат от всякакъв вид политическа дейност. Михайлов и съпругата му получават визи по лична инициатива на пълномощния министър в София – Адам Търновски, който още по време на Първата световна война е дипломатически представител на Австро-Унгария в българската столица и поддържа тясна връзка с ВМРО. Въпреки това, че от Варшава анулират визите заради изгаряни протести в Белград, турските власти натоварват семейството Михайлов на полския търговски кораб “Левант”, хвърли котва на пристанището в Измир. След дълга одисея през Средиземно море на 23 септември 1938 г. корабът най- накрая пристига в Гдиня със своите немили- недраги пасажери.
Макар че Михайлов се устройва в една глуха провинция на Полша, той има възможност, както и преди това от Турция, да поддържа тесни контакти със своите привърженици от България и Северна Америка. След влизането във Вермахта във Варшава през септември 1939 г. Михайлов и жена му, която говори добре немски, се разкрива на Гестапо. Скоро след това те се установяват в Райха - колко дълго - остава неизвестно. Там те се намират във временно жилище в Берлин-Нойкьолн, в квартал, където непосредствено са съседи на Анте Павелич и неговото обкръжение. Не е ясно какви контакти е поддържал Михайлов в германската столица с националсоциалистическата власт - в архивите на Третия райх досега няма намерение да има информация по този въпрос. Вероятно през пролетта на 1940 г. Михайлов се преселва в Будапеща. Там той обсъжда с германски и италиански представители възможността за основаване на македонска държава, докато Третият Райх, както и фашистката Италия се занимават с новото териториално разпределение на Югоизточна Европа. Влиянието на Михайлов върху оцелелите структури на ВМРО в България действително намалява много видимо през април 1941 г. - след повторната окупация на Вардарска Македония от българските войски и установяването на българската административна структура. По-голямата част от привържениците на Михайлов одобряват това де факто- присъединяване като „повторно обединяване” на Македония с „Майка България” и поемат функции в окупираната територия. Михайлов, който непоколебимо следва целта – „свободна и независима Македония”, приета през май 1941 г. да се пресели в Загреб – по поканата, отправена му от своя дългогодишен съюзник Павелич, който междувременно е издигнат до водач („Поглавник”) на германско-италианската марионетна държава Независима държава Хърватска (НДХ). До 1944г. Михайлов служи като най-важния външнополитически и военнополитически съветник на хърватското управление на усташите, като дясна ръка на Павелич.
От Загреб Михайлов продължава да поддържа тесни контакти с Рим и Берлин. През пролетта на 1943 г. той се договаря с началниците на италианската армия за формиране на ВМРО-отряди, които да подкрепят италианските окупационни части в северна Гърция. През октомври 1943 г., непосредствено след изтеглянето на италианците от Балканите, след преговорите с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, Михайлов предвижда формирането на силна ВМРО-защитна група (“Охрана”) със състав от 12 000 мъже, която да бъде разположена в окупираната от германците гръцка част на Македония. Набирането на нейния състав обаче се проточва и не достига до договорената мощ. Също така остава нереализирано и предложението на Михайлов, отправено към Павелич, за формиране на силна наемна армия на ВМРО, която да се бори срещу вашето партизанско формиране в босненската част на НДХ.
Но от България - Цар Борис ІІІ, както и управляващите и военното ръководство в страната, гледат с безпокойството на действията на Михайлов в Загреб, тъй като имат опасения, че в Берлин планът му да основава “свободна и независима Македония” може да има успех. И за да може да бъде контролиран, се отменя смъртната му присъда и му се предлага да се завърне в България и да заеме пост във Вардарска Македония. Изведнъж в София и на най-близките му сподвижници Михайлов категорично отхвърля предложението. По-положително е неговата реакция насочена към германския външен министър Йоахим фон Рибентроп – да стане държавен глава на една македонска държава под покровителството на Третия Райх. На 1 септември 1944 г. Хитлер издава “фюрерска заповед” за незабавното провъзгласяване на подобно държавно образуване. Така заради Червената армия, която светкавично прониква на Балканите, трябва да се гарантира изтеглянето на Вермахта от Гърция.
Михайлов си запазва правото да даде окончателен отговор на германското предложение, едва след като направи проучвателно посещение в Скопие. На 3 септември 1944 г. той пристига с германски военен самолет от Загреб в София, където обсъжда ситуацията с останалите там свои привърженици. На 5 септември човекът за свръзка между Михайлов и СС - началникът на шесто управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за императорска сигурност СС-бригадефюрер Валтер Шеленберг телеграфира на Рибентроп: „С няколко обсъждания - днес и утре, Михайлов трябва да се опита да спасионова, което трябва. Ситуацията обаче изглежда безнадеждна. И Михайлов е на това мнение, след като може да се убеди се за успеха на грешката.“ В това време СССР обявява война на България. Последвалото непосредствено след това навлизане на съветските части в балканската страна, както и напредването им до германската основна свързочна линия във Вардарската долина водят до драматично изостряне на военната ситуация. В резултат на това Рибентроп натиска германския пълномощен министър в София – СС-обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле: „Днес фюрерът отново нареди да бъде провъзгласена независимостта на Македония – този път без повече отлагания”.
На следващия 5 септември Михайлов пътува от София за Скопие, където на 6 септември се провежда поредицата съвещания с активисти на ВМРО и с местни първенци, както и има срещи с комунистически партизани и с представители на гражданското антибългарско съпротивително движение на Методи Андонов -Ченто. Вечерта той съобщава своето решение, което веднага бива предадено от германското генерално консулство в Скопие на посолството в София: „Комитетът (= скопските ВМРО-вци) се отказва категорично за обявяване на независимостта на Македония, убеден от Ванче Михайлов и след обстоен анализ на така стеклите се обстоятелства. привърженици, които да са готови да застанат независимостта и да я наложат 2. Непрекъснато и прогресивно деморализиране на цялото население.“
Докато Хитлер, Химлер и Рибентроп се ядосват на Михайлов, началниците във времето поемат управлението на Македония в ръцете си, в момента, когато тя е “оголена” печели изтеглилите се от българските окупационни сили. На 12 ноември 1944г. и последните германски части пускат Скопие и поемат по посока Прищина, а на следващия ден в Скопие навлизат партизаните на Тито.
Михайлов и жена му, заедно с няколко верни другари, биват евакуирани от СС от Скопие първо във Виена, а през пролетта на 1945 г. той бива преместен в градчето Алтаусзее, в австрийските Алпи. За разликата от многото намиращи се там националсоциалистически величия Михайлов не е използван нито един от американските части, които са достигнали града на 9 май 1945 г., нито от установената след това британска военна администрация, както и не е обезпокоен, когато Титовска Югославия официално иска екстрадирането му от англичаните.
Не е известно къде Михайлов и жена му прекарват първите години след войната. Вероятно временно се е спрял в Испания на Франко. През 1948г. той успява да получи население в Италия, като през следващите 42 години я напуска само за да започне в Австрия и в Германия. От 1958г. той живее под самоличността на “професор Джовани от Унгария” в римския квартал Монтесакро, на ул. “Виа Понца” 6/7. Той се ползва от протекцията на своя дългогодишен познат Анжело Ронкали, който в периода 1925 – 1934 г. е апостолически представител на Ватикана в България, а след това – до 1939 г. е апостолически пратеник в страната, в която Михайлов получава убежище – Турция. През 1958 година Анжело Ронкали е избран за папа Йоан XXIII. За разлика от Павелич и от други усташки лидери, Михайлов не използва най-добрите си връзки с Ватикана, за да се измъкне през “канала на плъховете” („Ratline”) и да намери сигурност в Южна Америка.
Когато през 1946 г. в „народно-демократична” България и останали членове от ВМРО-то на Михайлов под ръководството на Кирил Дрангов и Владо Куртев са ликвидирани, привържениците на Протогеров, сега свързани с БКП, правят службата в различни министерства и особено в Държавната сигурност на НРБ. Също така и в новата югославска република Македония тамошната комунистическа тайна полиция задушава опитите за реорганизация на приближените до Михайлов. От този момент в сталинистка България, както и в титовска Югославия, „михайловистът” се превръща в етикет, застрашаващ живота. Все пак през 1978г. дългогодишният български държавен глава и лидер на партията – Тодор Живков издава нареждането да се установи таен контакт с изгнаника в Италия - Михайлов. Мотив за това е разпалващият се българо-югославски спор за Македония и по-конкретно: въпросът дали съществува македонска нация, както твърдят от Белград и Скопие, или дали по-голямата част от населението на Македония с българите – както смятат в София. Фактът, че в този спор Михайлов застава на българската страна, го прави за Живков важен съюзник срещу Югославия преди всичко сред българската и македонска диаспора в Северна Америка и Океания. В същото време Михайлов вижда в комунистическа България партньор срещу Тито и Лазар Колишевски и срещу техния проект за отделна македонска нация, с национален език, национална литература, национална църква и специфична македонска – а не българска идентичност.
Запитан дали многобройните поръчани от него срещу български и югославски политици и чиновници и особено срещу членовете на ВМРО смъртни присъди тежат на съвестта му, Михайлов отговаря, че подобни присъди са негово дело само при утежняващи случаи на предателство или пък при злоупотреби с пари на организацията, както и в случаите, когато смъртните присъди са юридически издържани и произнесени от правораздавателните органи на ВМРО. „Налагало ми се е да подпиша смъртни присъди на моите приятели“, признава Михайлов, съчувствайки се на себе си по време на разговора с българския служител във Ватикана – Георги Елдъров. Междувпрочем ВМРО е била „суверенна държавна структура“ и „е действието като другите държави“. Това че броят на смъртните присъди е бил сравнително по-висок, Михайлов обяснява с обстоятелството, че “организацията нямала затвори за задържането на пристъпилите устава”.
След епохалната 1989 г. в България и в новата Република Македония се появяват независими македонски политически партии, които се смятат за организации – наследници на ВМРО. В сегашна демократична България бившият шеф на ЦК на ВМРО Михайлов е смятан за национален герой. Това ясно проличава в акта на издигането на негов бюст-паметник. От друга страна днес, в Македония, роденият през 1896 г. в източномакедонския град Щип Иван Михайлов бива отчасти реабилитиран – въпреки възгледите му по националния въпрос. През 2000 г. няколко депутата от македонското Собрание участват във панихида, отслужена за атентатора-камика от ВМРО – Владо Черноземски, който през 1934 г. в Марсилия се справя изключително успешно със задачата, възложена му от Михайлов. През 2002 г. в центъра на Скопие се открива възпоменателна плоча и за една друга атентаторка-камикадзе от ВМРО – Мара Бунева, която през 1928 г. също по заповед на Михайлов застрелва високопоставен белградски служител, а след това и себе си.
Фактът, че мирно започва на 5 септември 1990 г., на библейската възраст от 94 години, изгнаник в Италия е поръчал стотици политически убийства, целенасочено се пренебрегва в България и в Македония. Обстоятелството, че Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия са прикривали и закриляли Михайлов, въпреки че той официално е бил издирван заради обвинение в терористична дейност от България, в тези държави не играе никаква роля. А в обществената памет на Италия, както и в Германия съюзникът на Мусолини и Хитлер е напълно забравен.

Щефан Трьобст




КЪДЕ СА МИЛИАРДИТЕ НА ВМРО? ВТОРА ЧАСТ.



Наркогангстер - в тържествената заря на Трети март

Нито югославската историография, нито българската се интересуват от старата си история на организираната престъпност

Не, определението наркогангстер за Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990) не е плод на болна фантазия или на неудържим журналистически порив за правене на впечатление на всяка цена. То е на известната британска историчка проф. Елизабет Баркър (1910-1986). Тя завършва Оксфордския университет, а по време на Втората световна война е ръководител на група за проучване на политическите борби в Балканския регион. През 1945 г. е назначена за дипломатически кореспондент на "Ройтерс" за Балканите, а по-късно работи за Задморската служба на Би Би Си. С други думи - служител е на британските специални служби. Разсекретени и публикувани са нейни рапорти, които тя изпраща от България.

Определят я така: "Елизабет Баркър комбинира инстинкта си на историк с желязна строгост в работата и прецизност към фактите. Поради това нейните книги имат значителен принос за разбирането на проблемите и въпросите на Източна Европа във Великобритания и други страни от Западна Европа."

В изследването й за Македония, частичка от което публикуваме със съкращения, личи удивителна информираност, макар да го е написала в края на 40-те години на миналия век. А може би тъкмо затова. Проф. Баркър изнася неизвестни факти за острите взаимоотношения между балканските комунистически партии по македонския въпрос, разкрива в нова светлина усилията на БКП по време на Втората световна война, а и след нея, Македония да си остане българска - непосилна задача, като се има предвид, че в нея България е сред победените, а Гърция и Югославия са победителки. Симпатията си към България тя не крие, но публикува и някои крайно нелицеприятни твърдения, особено за Иван Михайлов. Явно не се и замислят над това днешните фюрери на ВМРО, след като портретът на Ванчето краси конгресите и кабинетите им. За тях той е идол на българското родолюбие. И улици се кръстиха на негово име, и паметници му се вдигнаха. А както неведнъж сме писали, Ванчето е потънал в кръв до ушите още от 9 юни 1923 г. и от Белия терор през 1925 г. Писмата, които му пише Александър Цанков от Аржентина, където е скрит от американците, говорят за нещо повече от приятелски отношения. Дотам се докара България след реставрацията на фашизма в средата на 90-те години на миналия век, че политиците ни от всички цветове мълчат гузно по темата и днес. А отгоре на всичко - и наркопроизводство, и наркотрафик! (И нещо любопитно - братята северномакедонци в националния си герб са изографисали афиона, при това с четири чашки.)

Нека да припомним, че през 30-те години на миналия век най-големите производители на опиум и хероин в Европа са Турция, Югославия и България. Количеството наркотици, произвеждани в "балканската Колумбия" - Македония, които са сред най-висококачествените в света, се настаняват и на пазара в САЩ. Едва тогава американски специалисти и журналисти започват да пишат по темата. Според тях става дума за хиляди тонове висококачествена стока. Има едно снизходително оправдание, че приходите от хероина са отивали за оръжие за ВМРО, но за тези почти 10 години, докато Ванчето е начело на организацията, не е известно нито едно въстание или какъвто и да е друг крупен сблъсък срещу сърби или гърци. Е, за стотиците жертви по софийските улици и за шумните атентати в чужбина също са трябвали немалко пари, но огромни са "спестяванията" му, които са намерени след разтурянето на ВМРО през 1934 г.

Който може, нека оспори проф. Баркър, но - с документи и факти. Тъй като темата е обширна и полемична, а мнозина от яростните привърженици на Ванчо ще определят зашеметяващите й твърдения като пресилени и злоумишлени, ви предлагаме и откъси от още три източника.





Из книгата под печат в ИК "Синева" на проф. Елизабет Баркър "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", Кралски институт по международните дела, Лондон & Ню Йорк, първо издание 1950 г.



Публикува се за първи път



Вътрешната македонска революционна организация



Единствената значима революционна организация в Македония през периода между двете войни, както и преди него, е ВМРО. Но след като приключва борбата си с турците и насочва усилията си срещу Югославия, ВМРО бързо деградира. Тя престава да бъде истинска революционна организация. През 20-те години на века тя се превръща във финансов рекетьор, който се продава на онзи, който плаща повече - българското правителство, италианците, а вероятно за известен период и на Съветска Русия. Тя се превръща в машина за изнудване, като принуждава емигрантите от Македония в България и населението на Петричка област - българска Македония, да се "брани" от икономическия рекет и терора на изключително висока цена чрез "доброволни" патриотични дарения. Организацията има и собствени твърде сериозни финансови интереси в Петричко; на практика целият икономически живот в областта е в нейните ръце. През 30-те години на века тя търгува нелегално с наркотици; Надзорният комитет по наркотиците при Лигата на народите докладва по онова време, че в Петричко и в София действат десет фабрики, които произвеждат синтетична дрога (Swire, Bulgarian Conspiracy, с. 50. - бел. Е. Б. - Става дума за книга на Джоузеф Суеър, издадена 1939 г. А в архивите на Надзорния комитет по дрогата при Лигата на народите и днес може да се видят двата доклада за опиума в България - от 1933 и от 1939 г. - бел. Хр. Г.). Когато ВМРО е закрита официално, имуществото й възлиза на 400 млн. лева. (Пак там, с. 287. Към датата курсът е 405-435 лева за 1 & стерлинг - бел. Е. Б.)

...По-късно, особено през периода между войните, ВМРО забравя революционните си стремежи и изоставя предишните си методи на политическа и военна организация, както и своята просветителска дейност сред "неосвободеното" македонско население. В най-добрия вариант, през 20-те години на века, тя организира военизирани нападения с малки чети, главно в Югославска Македония. Но тъй като организацията все повече и повече губи подкрепата на населението в областта, тя се съсредоточава основно върху терористични акции, убийства и бомбени атентати. Нейната политическа стратегия, доколкото изобщо съществува такава, е да поддържа в Македония непрестанни вълнения, които да предизвикват отзвук в световната преса. Вероятно ВМРО храни надеждата, че по този начин ще успее да убеди Великите сили в необходимостта от прекрояване на границите на Балканите, в противен случай Македония ще бъде непресъхващ извор на нови конфликти...

Дегенерацията на ВМРО се дължи преди всичко на факта, че независимо от успешното й организиране през целия период между войните, тя няма ясни политически цели, не се наблюдават сериозни икономически или социални идеи, извън шаблоните за македонска революция и освобождение. На практика организацията не отправя сериозен призив към македонското население и твърде лесно залита по наклонената плоскост на полуофициален клон на българската тайна полиция. Но преди всичко основният проблем е фаталната несигурност по въпроса за нейната цел, автономия на Македония или присъединяване към България. Тези фактори ускоряват вътрешното й разцепление и саморазграждане на враждуващи помежду си съпернически групи. Последният й лидер Иван Михайлов в действителност е убиец и гангстер от голям мащаб, а не революционер.

Вътрешната слабост показва, че ВМРО от 1918, а може би и от 1913 г. до 1934 г., черпи силите си от своите външни поддръжници, а не от своите собствени източници. Първо тя е от полза за Италия, която иска да попречи на примирието с Югославия, второ полезна е за българския цар Борис, който има ясен династичен интерес да попречи на създаването на южнославянски съюз, който... би помел българската и югославската царски фамилии. В крайна сметка, давайки политически живот на жестоките вътрешни вражди и групировки в България, за ВМРО е лесно да намери подкрепа от една или друга политическа партия или господстваща клика. По този начин ВМРО получава власт, която изобщо не е пропорционална на нейния действителен собствен потенциал...

През шестте години след края на първата война тримата лидери (Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев - бел. Хр. Г.) са приятелски настроени помежду си, те се борят със своите политически врагове в България и със съперниците си в македонското революционно движение, организират въоръжени нападения в Югославска Македония... Те печелят решителен успех през 1923 г., когато заедно със Съюза на българските офицери и политика Ал. Цанков успяват да свалят от власт режима на земеделците и да убият неговия лидер Александър Стамболийски. Макар че приемникът на Стамболийски Ал. Цанков води полуискрена политика на примирие с Югославия, в действителност той развързва ръцете на ВМРО в България. ВМРО успява да затвърди административната и икономическата си власт в Петричко, областта се превръща в териториална база на лидерите на организацията...

Междувременно, в сравнение с предишния период, ВМРО се връща към по-близък контакт с българското Военно министерство. Но организацията е раздирана от тежки вътрешни противоречия. На 31 август 1924 г. в навечерието на първия следвоенен конгрес на ВМРО, Александров е убит в планините на Българска Македония... Протогеров наследява Александров като водач на ВМРО, а младият Иван Михайлов става член на Централния комитет на организацията, много скоро властта му във ВМРО се засилва. Неговото влияние допринася за окончателната деградация на ВМРО и превръщането й в гангстерска организация.

По това време Британия и Франция правят неуспешен демарш пред правителството на Ляпчев за ликвидиране на ВМРО. На прага на започващата продължителна правителствена криза Министерският съвет обещава да извърши драстични промени в управлението на Петричко, Българска Македония. В действителност не е направено нищо съществено, а Ляпчев и Вълков с благословията на цар Борис III запазват властта в своите ръце.

Протогеровистите започват война срещу михайловистите по улиците на София и из цяла България. Пладнешките убийства стават ежедневие. Въпреки че тази братоубийствена война унищожава последните остатъци от престижа на ВМРО като истинска революционна организация, михайловистката ВМРО остава твърде силна в България, под егидата на правителството и в крайна сметка на царя...

Такава е картината на събитията през 1933 г., когато крал Александър прави за пръв път помирителен жест към цар Борис, което е неблагоприятно за ВМРО. Но цар Борис още не е готов да изостави ВМРО. Ударът идва през май 1934 г. След преврата на военния кръг Звено ВМРО е разпусната, като оставя твърде слаби следи в България.

Превод Лиляна Ванова



Из "Иван Михайлов и ВМРО в Петрички окръг 1922 - 1934 год. Опит за психография" , "Обречено родолюбие", доц. Димитър Тюлеков, Унив. изд. "Неофит Рилски", 2001 г.

Определящо е значението на Петрички окръг за осигуряване финансовата стабилност на ВМРО... В стремежа си да намери източници на нови приходи Иван Михайлов организира нелегалното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преработването и контрабандното му пренасяне по таен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо-югославската граница.



Из "Balkans in the Spotlight: Drug Factories in Bulgaria 1935-1937", Vladan Jovanoviс, Institute for History of Serbia, "Балканистичен форум", 2018 г., брой 2., Изд. на ЮЗУ-Благоевград. (Статията "Балканите на прицел: Фабрики за дрога в България 1935-1937" на Владан Йованович е публикувана на английски език - бел. Хр. Г.)



Въпреки че Българо-Югославската граница е била широко оградена със стена с бодлива тел от двете страни, снабдена с укрепления, шефът на българската полиция Григор Преславски предлага на военния министър през май 1929 г. да се засили граничният контрол заради увеличаващата се контрабанда на хероин. Освен контрабандните стоки по граничната зона има струпване на въоръжени групи на ВМРО, които разчитат на резкия упадък в Югославия. За да стабилизира финансите на тази организация, президентът на Националното Македонско Движение д-р Константин Станишев основава нова Национална Македонска банка в късния март на 1929 г. Докато изследва финансирането на механизмите на финансирането на ВМРО, френският журналист Алберт Лондр предполага, че някои от парите са осигурени от самата българска държава и няколко милиона долара годишно идват от чужбина. А най-голямата част е била събрана от ВМРО от "доброволна такса от убедените македонци" (Лондр, 1931 г.). Според Югославското Външно министерство фракцията на Протогеров е била финансово зависима от приходите на базираното в София Inter-Clubs Casinо, докато "михайловистите" имали 22 млн. лв. от италиански дарения и голямо количество пари, конфискувани след убийството на Протогеров. В допълнение, Иван Михайлов е имал високи приходи от тютюн в Петричко (около 24 млн.) и милион лева, взети от богатите еврейски жители на София.

Когато българското правителство на Кимон Георгиев ликвидира ВМРО и неговия нелегален апарат, в района на Петрич в средата на 1934 г. са конфискувани 50 милиона лева...

Впрочем, вместо политическите конфликти и пограничните инциденти изплува нов тип проблем, който поставя България и Югославия обратно в центъра на европейското и дори на световното внимание. Всъщност почти цялата продукция на европейския опиум, която става приоритет на Лигата на нациите от средата на 1920-те, е концентрирана в Югославия и България. Тъй като зоната на опиума съвпада с територията на Вардарска и Пиринска Македония, веднага щом ВМРО е забранена, разрушителните й механизми консолидират нейното преориентиране към тази криминална дейност. Нито югославската историография, нито българската историческа литература са показали интерес към изучаването на тяхната стара история на организираната престъпност, без значение дали е имало липса на архивни източници или самоцензура, определяна от политически спирачки. Като резултат съществуването на над 10 фабрики за наркотици в Петричко е било възможно да бъде доказано само чрез "чуждестранни източници", а не български.

Превод Павлета Давидова



Македонският опиум между двете световни войни,

Репер.нет.мк., Скопье, година XI, броj 103-104/2019, JУНИ - JУЛИ



Във връзка с това, че ВМРО до 1934 г. е била парадържавна структура, която в своя "бюджет" е имала хиляди хора, споменатият френски журналист и изследовател Албер Лондр заключава, че механизмът за финансиране е бил в неразривна връзка с контрабандата на наркотици и тютюн. С печалбата от българския опиум е финансирано купуването на оръжие за ВМРО, което по онова време е описано и от кореспондента на "Ню Йорк Таймс" за София.

България е маркирана като център на контрабандата на опиум в доклада на директора на Централното информационно бюро за дрога - Русел паша, което става повод за поредица от текстове в югославския печат, с които се хвърля светлина върху разкриването на "обществената тайна"... Още по-голям обществен удар са направили и сръбски политици, които имали връзки с лидерите на ВМРО.

Иначе в България са работели девет нелегални фабрики за дрога, най-голямата от които се намирала в Радомир и била собственост на Методи Лазов. Само за два месеца от основаването си (1932 г.) тази фабрика, с прозаичното име Балканска производствена компания, е произвела тон и половина хероин, който след това с куфари е пренесен контрабандно в САЩ през най-големите европейски пристанища. Оттук се засилил интересът на водещите американски списания към македонските партизани и търговията с опиати. С прикачването на фразата "Балканска Колумбия", която се отнасяла за опиумната зона във Вардарска и Пиринска Македония, американските кореспонденти от Балканите привлекли вниманието на равнодушните европейски ръководители към ескалиращите проблеми, които в голяма степен засегнали Европа.

Превод Мая Йовановска

Детството на Путин в Грузия и неговата психопатология


 

Детство Путина в Грузии и его психопатология




Руснаците извършват и друго военно престъпление: депортиране на деца на руска територия или във временно окупиране на Крим и принудително осиновяване в руски семейства. Според официалната статистика към 13 март 2023 г. 366 деца се смятат за изчезнали, 16 226 са депортирани на руска територия. Точният брой на жертвите деца не може да бъде определен поради активните военни действия и временната окупация на част от територията на Украйна. Според данните, посочени от Русия в открити източници, броят на депортираните деца е много по-голям - 733 000. Експерти от благотворителната фондация „Гласовете на децата“ и неправителствената организация „Харковски институт за социални изследвания“ казват в своя доклад , че се регистрират различни опити на руснаци за подготовка на украински деца за депортиране в Русия. Така руските окупационни власти извършват медицински прегледи и изпращат деца уж за лечение в Русия. Други причини за отнемане на децата са „оздравяване в детски лагери“, „патриотично възпитание“


Депортираните украинци се отвеждат в най-отдалечените и депресирани региони на Русия - Сибир, Далечния изток, Северен Кавказ, Чечня, Сахалин. Отнемат документи, отнемат лични вещи, средства за комуникация. В това време те издават документи, забраняващи напускането на руските региони за две години. Неразделна част от такова изместване с филтриращи лагери. От 24 февруари насам окупаторите са създали вече 27 филтрационни лагера и затвори във временно окупираните територии и в Русия. Според комисаря на украинския парламент по правата на човека Дмитрий Лубинец по време на филтрирането на руснаците държат мъже, жени и деца отделно. След това се провежда едновременно разпитване и се сравнява получената информация. Съществува и има възможност за разделяне на родители и деца, когато родителите са задържани поради определени проблеми с тях, а децата се изпращат сами на руска територия. "Русия често казва на родителите, че няма да вземат да могат да си децата, а на децата, че родителите им няма да дойдат за тях, че не ги обичат и че са ги изоставили"





„Част от привлечените деца са в интернати, а други са разпределени по семейства“ На 14 февруари 2023 г. изследователската лаборатория по хуманитарни науки на Yale School of Public Health представи проучване на тема „Руската систематична програма за превъзпитание и осиновяване на деца от Украйна“. В него анализаторите доказват, че Русия е създала 43 лагера за политическо възпитание на децата, след което тези деца ще бъдат осиновени в руското семейство. „Това е системна държавна политика на Руската федерация за превъзпитание на украински деца, унищожаване на тяхната идентичност“ Като цяло е трудно да се говори за осиновяване на нашите деца от руснаци, обяснява Лунева, защото няма документални доказателства, тъй като всички съдебни решения за осиновяване са затворени. За да разберат какво се случва с децата в Руската федерация и на окупираните от нейните територии, правозащитниците са принудени да изучават видеоклипове, които „изтичат“ от пропагандни канали, тъй като като нямат достъп до тези територии. „В това време разбираме, че децата се превъзпитават, за да ги настанят в руските семейства или да ги държат в лагери, без да ги връщат в семействата им. Знаем, че тези училища имат много различни така наречени образователни програми, но аз лично бях шокиран да изпращам децата в лагера в Чечня, където те просто се обучават. Тези деца също се организират с „трудно поведение“ и се превъзпитават в батальон „Ахмат“, което ги прави „истински патриоти“ на Руската федерация. Това е абсолютно военна система , тоест възпитанието става не само чрез образователни проекти, но и чрез напълно непедагогически методи, насочени към сенене на омраза към родната страна. По този начин се призовават да се включат в редиците на въоръжените сили на Руската федерация, когато пораснат малко“, казва Лунева.



"Световно известната руска балерина Мая Плисецкая (1925-2015 г.) разказва малко известни факти за живота на семейството си. Отгледана е от леля си, защото майка ѝ заедно с едногодишното ѝ братче-кърмаче са пратени в концентрационен лагер (ГУЛАГ) за 10 години.

Мая и нейната майка запазват фамилията на убития Михаил Плисецки, въпреки всичко, и така запазват неговата памет.
През 2004 г. Плисецкая дава интервю пред руския журналист Владимир Владимирович Познер, в което говори и за политиката. Интервюто е в предаването «Весьма влиятельные персоны» („Доста влиятелни хора“) на «Первом канале». В него тя казва нещо, което шокира руската общественост – че според нея комунизмът е по-лош от фашизма:
Плисецкая: Какво е комунизъм, какво е социализъм – за мен лично той е по-лош от фашизма, но те тогава не го разбираха и искрено вярваха в него.
Познер: Когато казвате, че за вас лично той е по-лош от фашизма, това е така, защото вие лично не сте се сблъскали с фашизма или по някаква друга причина?

Плисецкая: Не, през дългия си живот съм наблюдавала и двете – фашизмът беше открит, а комунизмът – прикрит. Това, което, да речем, са правили в концентрационните лагери, е било известно на всички. Това, което се е вършело в концентрационните лагери и затворите на НКВД, не е било известно на никого – то е било прикривано.

Хората не знаеха, прикриваха се, лъжеха и т.н., но не мисля, че е било по-добре. И не мисля, че е имало по-малко жертви, а че те са повече, много повече.

Нямам никакви щастливи думи за това. Германците правеха това, което им се казваше да правят, докато при нас го правеха, дори и без да им е заповядано. Това е – хубаво е да опиташ, да убиеш, а и те го искаха. И, разбира се, ако Сталин официално беше извикал „Избийте евреите!“, никой нямаше да се поколебае.

Познер: Вероятно майка ви също е пострадала, след като баща ви е бил арестуван?

Плисецкая: Майка ми беше в изгнание в продължение на осем години.
Първоначално е в затвора в Бутир, а след това е преместена, подобно на други съпруги на врагове на народа. Те са откарани с влак за телета до Централна Азия. Беше с бебе, а в този ГУЛАГ имаше шест хиляди съпруги. Те нямаха свои лични досиета, просто бяха съпруги на врагове на народа, така да се каже. Там те не знаеха, че 10 години без право на кореспонденция не е вярно, а съпрузите им са били застреляни. Те не знаеха, че всички вече са вдовици."

https://voinaimir.info/2022/02/maya-plisetskaya-gulag/…

Защо Путин уби Лех Качински?








https://www.youtube.com/watch?v=H3BW7dOWNuw


Политическа самолетна катастрофа. Методите на Кремъл в полската политика


Останките от самолета на полския президент Лех Качински. Снимката е направена на 13 април 2010 г


Катастрофата на самолета на полския президент Лех Качински на 10 април 2010 г. при приближаване към летище Смоленск, в резултат на която страната загуби почти цялото си политическо ръководство, остава източник на сериозни противоречия в полското общество повече от 10 години по-късно. Повече от 40 процента от поляците са уверени или не изключват, че самолетът се е разбил в резултат на умишлени действия на руските специални служби. Останалите са съгласни или са склонни да се съгласят, че причината за бедствието са лоши метеорологични условия и грешки на пилоти и ръководители на полети.

Веднага след бедствието в Полша беше създадена държавна комисия за разследване на причините за него под ръководството на тогавашния министър на вътрешните работи Йежи Милер. От 2015 г. работи друга специална комисия, сформирана от Министерството на отбраната на Полша, която се ръководи от вече бившия ръководител на ведомството, член на управляващата сега партия „Право и справедливост“ Антони Мациеревич (в някои публикации фамилията му се изписва като „Macherewicz“). На 31 юли комисията Macierewicz представи документален филм, в който се твърди, че върху останките на президентския самолет са открити следи от TNT. Причината за бедствието, смятат авторите на филма, са най-малко две експлозии. Според тях взривните устройства са били поставени, когато самолетът е бил на ремонт в Русия няколко месеца преди полета за Смоленск.

Комисията Macierewicz също се опитва да опровергае заключенията на комисията Miller, според които самолетът, докато се спускаше, се закачи с крило за дебела бреза, загуби контрол, преобърна се, сблъска се със земята и се запали. Експертите от комисията Macierewicz настояват, че брезата, в която се е ударил самолетът, е била просто отрязана от крилото и не е могла да доведе до такива последствия. Но според тях позицията на останките и останките и нараняванията по телата на загиналите свидетелстват в полза на версията за две експлозии, които са унищожили самолета. Комисията Macierewicz също обвинява партията Гражданска платформа, която беше на власт през 2010 г., в страхливост. Лично Мацеревич неведнъж е казвал, че правителството тогава е искало да скрие истината, за да не ядоса Москва. Като доказателство по-специално се цитира изявлението на премиера Доналд Туск, направено в полския парламент, за опасността от война с Русия.

Антъни Мацеревич

Въпреки сензационните изводи за две експлозии на борда на самолета на президента на Полша, прожекцията на филма не предизвика голямо вълнение в страната - комисията Macierewicz неведнъж е излизала с различни версии за терористичната атака. Официални лица в Русия не коментираха филма; няколко руски опозиционни политици обърнаха внимание на това. Блогърът и публицист Марк Солонин, който е авиационен инженер по образование, даде интервю за Новая газета , в което се съгласи с версията за две експлозии на борда. Марк Солонин се позова на анализа на данните, предоставени в специален доклад за бедствието, изготвен от Междудържавния авиационен комитет (IAC), както и в доклада на „потребителска група под псевдонима Flanker20“, изготвен още през 2016 г.

Гжегож Жечковски, разследващ журналист за изданието Polityka, автор на книгата „Пост-Смоленска катастрофа“, в статията си в The Insider отбелязва със съжаление: постоянните твърдения на Macierewicz, че самолетът е бил взривен от руските специални служби по заповед на Путин, който уж отмъстил на Лех Качински за подкрепата на Грузия по време на петдневната война на 2008 г., накърняват интересите на Полша и играят в полза на Кремъл. Жечковски припомня, че преди версията за две експлозии Мациеревич и неговите поддръжници изложиха други теории. Сред тях бяха термобарична бомба, изкуствена мъгла, както и хелий, пръскан край Смоленск, който трябваше да намали подемната сила на самолета. Най-простата версия беше, че руските авиодиспечери в Смоленск просто са вкарали самолета в гъста мъгла и са го взривили там.

Гжегож Жечковски

Гжегож Жечковски обясни позицията си в интервю за Радио Свобода.

– Във вашата статия вие пишете, че комисията, ръководена от Антони Мачеревич, прави своите заключения под влиянието на политически мотиви, като всъщност крие истината и по този начин подкопава доверието в Полша. В резултат на подобни действия, според вас, режимът на Путин печели, имайки възможността да каже на света: как можете да се справите с политици, които вярват не на факти, а на теории на конспирацията? От друга страна, общоизвестно е, че хората често вярват на политици и медии, които говорят това, което искат да чуят. И дори безспорните доказателства не ги принуждават да променят мнението си. Нека се съсредоточим върху факти, които са относително лесни за проверка. Има ли вече официално обяснение в Полша за случилото се, когато президентският самолет приближи Смоленск на 10 април 2020 г.?

– През 2011 г., приблизително 15 месеца след катастрофата, специална експертна комисия, ръководена от Йежи Милър, представи доклад, според който основната причина за катастрофата на президентския самолет е грешката на пилота, който се опита да приземи самолета в условия на много лоша видимост. При кацане самолетът се ударил с крилото си в дърво, загубил контрол, преобърнал се и се запалил. Тогава на практика никой не оспори тези заключения. Въпреки това през април 2018 г. комисия, ръководена от министъра на отбраната Антони Мачеревич, която работи от няколко години до този момент, обяви, че следи от експлозиви са открити върху останките на самолета на полския президент и че катастрофата е причинена от експлозии на борда.

Москва използва останките от самолета на Качински, за да раздели полското общество

– От руска страна беше представен доклад на Междудържавния авиационен комитет, в който също се посочва, че основната причина за катастрофата е гъстата мъгла и човешкият фактор. Можем ли да кажем, че комисията на Jerzy Miller е напълно съгласна със заключенията на IAC?

- Не, разбира се, че не можете да кажете това. Комисията Йежи Милер заяви, че в доклада на IAC не са взети предвид грубите грешки на руските ръководители на полети, които са наблюдавали кацането на самолета на полския президент. И че Русия също носи част от отговорността за смъртта му. Освен това комисията счете за неоснователни твърденията на руската страна, че командирът на полските ВВС генерал Анджей Бласик, пиян, е влязъл в пилотската кабина и е оказал натиск върху тях, принуждавайки ги, въпреки всички опасения на командира на кораба, да кацнат възможно най-скоро и да не отиват на алтернативно летище. Бласик не беше пиян, въпреки че наистина беше в пилотската кабина и оказваше натиск върху екипажа. Между другото, комисията от експерти на полската прокуратура стигна до същите заключения. Така в Полша имаше две независими комисии за разследване на причините за катастрофата и двете стигнаха до едни и същи заключения - основната причина беше човешка грешка, грешката на пилота, който се опита да приземи самолета в гъста мъгла, и непрофесионалните действия на руските ръководители на полети.

– Могат ли политическите убеждения на членовете на комисията да повлияят на заключенията им?

– Единственият политик сред тях беше Йежи Милер. Останалите членове на комисиите – както на правителствената, така и на прокурорската – бяха независими експерти. Но най-важното е, че те подкрепиха заключенията си с много убедителни, според мен, доказателства. Абсолютно съм сигурен, че са прави.

– Но Русия никога не е предавала останките от самолета на Полша. Така че има основание да се каже, че Москва има какво да крие...

"Тези отломки са част от политическата игра, която се играе от Кремъл. Кремъл иска да има последната дума в тази история. Освен това Москва използва тези отломки, за да раздели полското общество. И със съжаление трябва да призная, че тя успява. Самолетната катастрофа на Качински раздели полското общество, както никое друго събитие след Втората световна война.

Както споменах, на осмата годишнина от катастрофата на самолета на Лех Качински, комисия, ръководена от Антони Мачеревич, която включва политици и експерти, публикува така наречения „технически доклад“ за своята работа, в който обяви, че причината за катастрофата на самолета може да е експлозия на борда. Никой от експертите на комисията Macierewicz, искам да подчертая това, не е имал опит в разследването на причините за авиационни инциденти. Един от тях например беше бившият съветник на Владимир Путин Андрей Иларионов. Аз лично не знам какво правеше там, но той също подкрепяше теорията на конспирацията за експлозиите. Не видях никакви доказателства за тази теория. Комисията Macierewicz работи от 5 години; тя се формира след идването на власт на партията „Право и справедливост“ в Полша, когато самият той е назначен за министър на отбраната. Но в продължение на пет години доказателства за теорията за експлозиите не са представени.

Не съм сигурен кое е по-важно за Полша - да знае истината и да няма война или да не знае истината и да има война



– Но на 31 юли беше представен филм, който продължава повече от час. Там можете да видите компютърна симулация на това, което според нейните автори се е случило със самолета на полския президент. Опровержение, отново според тях, на теорията, че самолетът е загубил контрол след удар в дебела бреза. Има и политическа част, отнасяща се до изявления, направени през 2011 г. от тогавашния премиер Доналд Туск, който уж се страхувал от война с Русия. И напомняния за превземането на Крим и войната в Донбас... Може ли този филм да се счита за отчет за работата на комисията на Антони Мачеревич?

– Не, това абсолютно не е вярно, абсолютно. Това не е доклад, това е презентация, подготвена за заседание на комисията по отбрана на полския сейм. Между другото, не знаем кога ще бъде представен окончателният доклад. Macierewicz обеща да го представи през април тази година, на десетата годишнина от трагедията. Но след това отложи публикуването на доклада с два месеца, след това за края на септември. Ние всъщност не знаем какво е правила комисията на Мачеревич през цялото това време, с какви документи работи. Освен това дори не знаем точно кой е в комисията.

– Попаднах на съобщение на ТАСС, че заседанието на комисията по отбрана, на което беше представен филмът на комисията Мацеревич, се състоя по инициатива на опозиционни депутати от Сейма, които искаха да разберат как се харчат парите на данъкоплатците. това вярно ли е

- да Членовете на опозиционната партия "Гражданска платформа" искаха да знаят какво прави комисията, кой е в нея и колко пари са похарчени. Но Macierewicz не отговори на нито един от тези въпроси. Вместо това той показа своя филм.

- Сигурен съм, че сте гледали филма. Можете ли да посочите примери за откровена манипулация на фактите в него?

– Добре, да кажем, че твърдят, че самолетът не би могъл да се разбие, ако крилото му се закачи за бреза с дебелина 40 сантиметра. Всички експерти, с които говорих, потвърдиха, че ударът в брезата е отрязал края на крилото и че това е основната непосредствена причина за катастрофата. В останките са открити следи от бреза, но Macierewicz казва, че това няма значение: на борда е имало експлозии. Без да предоставя доказателства. Това е откровена лъжа, според мен манипулация на факти.

– Вече споменах, че филмът на Мачеревич има и „политическа част“. Мога ли да ви помоля да поставите в политически контекст фразата на Доналд Туск, който беше министър-председател през 2011 г., когато каза: „...по-добре е Полша да знае истината и да няма война, отколкото да не знае истината и да има война“? Всичко изглежда логично - премиерът призовава да се разбере или да се каже истината и да се избегне войната. Но той е освиркван и обвиняван в малодушие пред Русия. А братът на починалия президент Ярослав Качински възмутен напуска заседанието на Сейма...

– Туск каза това пред Сейма през януари 2011 г., когато беше публикуван докладът на IAC. От една страна той се опита да обясни, че истината за катастрофата на самолета на полския президент ще бъде много трудна за приемане. От друга страна, настоя Туск, укриването на тази истина или част от нея и поддържането на всякакви конспиративни теории може да доведе до война с Русия. Защото тези теории обвиняват Кремъл, че умишлено е избил почти целия политически елит на Полша, страна-членка на НАТО и Европейския съюз. А истината за катастрофата наистина е много неприятна за Полша, срамна и до известна степен унизителна. Защото не само мъглата и метеорологичните условия доведоха до катастрофата. Лошата подготовка за полета също изигра роля; много инструкции за полети бяха нарушени. От членовете на екипажа на борда само техникът получи официално разрешение да лети този ден. Дори командирът на кораба не беше готов за полета. Трудно е за вярване, но е истина! Ето за какво говореше Туск.

Фрагмент от корицата на книгата "Пост-Смоленска катастрофа"

–​ Вие сте убедени, че теориите на конспирацията нямат основание, че всичко е очевидно. В същото време, както сам казвате, полското общество е разделено и катастрофата със самолета на Качински е една от основните причини за това. защо се случва това

– Като автор на книгата „Пост-Смоленска катастрофа“ искам да кажа, че правителството, което беше на власт в Полша преди 10 години, направи голяма грешка – не предприе необходимите стъпки, за да постави точката над „i“. Това даде възможност на теоретиците на конспирацията да разпространяват своите теории и да влияят на общественото мнение. Тя не можа да устои на пропагандната машина, която между другото много прилича на тази на Кремъл. Тази машина подхранва манипулирането на фактите и разпространението на конспиративни теории. Полското правителство, от една страна, не говори високо и твърдо за установените факти, но хора като Macierewicz имаха свобода на действие. Това доведе до разцепление.

– Споменавате също, че екипът на Мачеревич използва методи, използвани от руската пропаганда...

Центърът за европейски политически изследвания (CEPS) изброява 22 пропагандни метода, използвани от Кремъл. Преброих 17 при Macierewicz



– Да, в своето изследване Центърът за европейски политически изследвания (CEPS) изброява 22 пропагандни метода, използвани от Кремъл. Преброих 17 от тях в Macierewicz. Той отхвърля установените факти, омаловажава тяхното значение, опитва се да дискредитира тези, които говорят за тези факти, поставя под съмнение очевидни неща, опитва се да ги тълкува така, че да посее съмнение в публиката. Това прави Macierewicz. Той подкрепя своите теории с експертни мнения. Тези експерти имат имена и титли, но, както казах, никой от тях не участва в разследването на авиационни катастрофи. Те предават мнението на Macierewicz на публиката, а самият Macierewicz по-късно казва, че това е доказателство за достоверността на неговата версия. Един от тези експерти дори призна по полска телевизия, че е изричал откровена лъжа, когато е твърдял, че самолетът на Качински не е падал под 100 метра. Той обясни това с това, че иска да обърка журналистите, с които разговаря. Комисията Macierewicz често използва фалшиви видеоклипове и снимки.

И Macierewicz успешно успява да раздели полското общество! В съвременна Полша е много трудно за независимите журналисти да убедят тези, които вярват в теории на конспирацията, че смъртта на самолета на Лех Качински не е умишлен терористичен акт, че не е имало експлозии, а ужасна, трагична, фатална самолетна катастрофа. Но подобни бедствия са се случвали и преди, казва полският журналист Гжегож Жечковски .

Интервюто на Марк Солонин с кореспондента на Новая газета Ирина Тумакова завършва така:

„Въпрос:

– Значи самолетът умишлено е бил закаран в гората с фалшиви светлини? И после го взривиха? Защо такива трудности?

отговор:

"Не знам дали е извършено престъпление." Тези въпроси се изясняват от следствието и се решават от съда. Но ако приемем за момент, че висшето ръководство на независима държава е унищожено и то на територията на друга държава, тогава идеята за такова престъпление не може да бъде проста. Цената на въпроса е ясна за всички: без внимателно обмислена до последния детайл операция по прикриване подобно престъпление не би могло нито да бъде планирано, нито извършено.

Ако версията на комисията на Антони Мачеревич, към която Марк Солонин очевидно е склонен, е вярна, тогава руските специални служби са успели да заложат две взривни устройства в самолета на полския президент, които са останали неоткрити в продължение на няколко месеца, да изчакат пристигането на президентския самолет в Смоленск, да предскажат или организират изкуствена гъста мъгла в този ден близо до летището, да закарат самолета в горския пояс с диспечерски екипи и фалшиви светлини за кацане и взривете (очевидно дистанционно или с атентатор самоубиец на борда) засадете TNT в подходящия момент, уверете се, че звуците от експлозии са изтрити или не се чуват ясно на „черните кутии“, организирайте незабавен кордон, скрийте почти всички следи - за следи от TNT се говори едва наскоро. Избягвайте всякакво изтичане на информация. Офицерите от разузнаването, изобразяващи авиодиспечери, чиито разговори бяха оповестени, трябва да са имали забележителни актьорски умения. Това несъмнено е операция от най-високо ниво на подготовка и организация, колкото и злодейска да е нейната цел. Остава да изчакаме публикуването на доклада на комисията на Антони Мачеревич, който ще представи доказателства за тази версия.

Ако вярвате на версията на комисията Jerzy Miller, тогава командирът на кораба, който не беше подготвен за полета (той беше доста опитен пилот), при кацане в гъста мъгла, при липса на визуален контакт с пистата за кацане, воден от некомпетентни екипи от земята, вместо да тръгне към алтернативно летище, започна да се спуска по-рано от необходимото време. В резултат на това самолетът се закачи с крило за бреза, преобърна се, падна на земята и се запали. Доказателствата в подкрепа на тези открития вече са публикувани.


https://www.svoboda.org/a/30786651.html