На пръв поглед тя беше логичен резултат на желанията на българското общество за демократични промени по западно-европейски образец с политическо и етническо равенство. На пръв поглед!
Някакси неусетно времето завея в праха си тоя революционен наивитет и превърна в клише факта, че партията ДПС за всичките години след преврата срещу Тодор Живков беше най-верния, най-постоянния и най-желания съюзник на БКП-БСП.
ВЛАДИМИР ЕРДОГАН И ЛЮБОВТА МЕЖДУ ТУРЦИЯ И РУСИЯ
Въпросът на пръв поглед изглежда необичаен, тъй като напомня за прилики между Путин и Ердоган. Залисани по вътрешната политическа какафония в България, мнозина не забелязват, че Турция и Русия вървят ръка за ръка политически и икономически. Измина много време от първите срещи между двамата лидери и двете държави както никога преди могат да отчетат не само приятелски, но в някои случаи почти любовни отношения. Малцина обръщат внимание, че Путин е посещавал Турция осем (8!) пъти от 2004 година насам.
Това са работни посещения със съответни уточнения и улеснения на все по-развиващите се икономически отношения между двете страни.
Русия има интерес от свързването на газовите и петролни мрежи на двете страни;
трафикът на товарния автомобилен трансорт е интензифициран неимоверно и се подобрява с постоянни уговорки и уточнения, особено в кавказкия район;
в замяна Турция получава свободен коридор до средноазиатските бивши съветски републики с турско население;
Русия и Турция играят взаимно в мирното разрешаване на конфликта между Азербайджан и Армения.
Когато Путин говори за «нашите партньори», той има предвид Турция като един от тях, тоест като жизнено важен доставчик на хранителни продукти за неспособната да изхрани себе си Русия.
Наблюдателите на тези развития в западните медии правят особено сравнение: Турция като разпятие между светска държава и ислямски халифат. Но те правят и едно особено подходящо сравнение на Турция като модел за путинизма – още през юни тази година списание «Форбс» излезе със статия, озаглавена «Владимир Ердоган, или как турския премиер консолидира властта си в руски стил».
Двете бивши империи имат нужда една от друга, за да манипулират успешно бившите си територии, които те наричат «непосредствено близки райони».
ДПС ТУРСКА ПАРТИЯ ЛИ Е ИЛИ РУСКА?
На такъв въпрос може много лесно да отговори българското министерство на вътрешните работи като проследи пътя на парите от руското посолство. Това е въпрос, който от дълго време е напълно игнориран, но който е свързан директно с националната сигурност. Турското посолство няма нужда от разследване, тъй като ДПС получава субсидиите си чрез БСП-БКП, директно или не.
Тази истина трябва рано или късно да излезе на яве, тъй като зад тези две партии наднича задкулисния образ на бившата Държавна Сигурност, която все още оперира безпрепятствено. Има ли тази нелегална организация връзки с Русия и получава ли инструкции от там?
Дори и да допуснем че няма, тя е предоволна от сегашното състояние на нещата, тъй като ДПС служи еднакво добре и на Турция, и на Русия.
Слабата власт в България не позволява в този момент защита на държавността чрез традиционни националистични средства и подчинение на етническите разлики на върховенството на закона. Налице са всички признаци, че партия като ДПС от сега нататък може да разиграва картата си за етническа дискриминация когато си поиска. Затова лидерите на ДПС не желаят да работят за просперираща България или България като успешен член на Европейския съюз.
Това не желае и Русия, но и двете с Турция потриват доволно ръчички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар