Нaправих някой дописки към статията „Кралицата, извънземните пропаганди и някой хералдически сведения...“, с което тук и сега да „инсталирам“ още няколко взаимовръзки и да дам повод за размисъл, защото колкото повече взаимовръзки се правят – толкова повече се обогатява невронната мрежа в холограменият мозък :)
В самата статия представих извънземният челълинг озаглавен „ТЯ“, в него две раси боготворяха и прехвалваха нейно величество Кралицата, маскирана за земното простолюдие като майката-богиня, съдателката на вселената – самият Източник. Повода да пиша това в момента е една взаимовръка, която ме заинтригува: „Каква е връзката между богинята Диана и Актрисата Джейн Бeдлър?“
Джейн - позната ни от сериала „V” като майката на Кралица Ана. В този, както и в по-старият сериал „V” (1983-84), тя играе една и съща роля с едно и също име – Диана.
*Истинското име на Ана е Морена Бакарин, „Морена“ може да го разгледаме като анаграмата: М-OREAN, което е твърде абстрактно признавам... и звучи като „ем ориън“
Една странна взаимовръзка (дошла от някъде на майната си):
О Jesus! Принцеса Даяна! Името на принцеса Даяна на англйски е: Diana Frances Mountbatten-Windsor, не знам дали да го напиша, ама убиството и много ми напомня на това: „...Ана убива ритуално майка си пред очите на целия екипаж с опашката си. Вече няма съмнение коя е истинската Кралица на Орион“ - сравнението е на архетипно ниво и вероятно да е съвпадение. Но и вероятно да има някаква Орионска практика да се убиват ритуално „старите кралици“ или носещите нейното име. Who knows …
Цитат от ченълинга „Тя“:
„Отговора се намира на едно място – Гърция....
И отговора е ТЯ - Артемида, Диана.
И отговора винаги е бил - ТЯ.
И отговора, мъже и жени от човешкият род, винаги е бил еднакъв за всички видове... на всякъде.“
Мисля, че взаимовръзката е ясна: най-общо казано добър PR(ogramming)* от лъкеите, служещи още на старата кралица, която вече разбираме, че е самата Диана - римската версия на Артемида. И двете имат обща рода: майка Латона и брат Аполон.
*Според мен PR е съкращение от PROGRAMMING, a не от офицлиалното Public Relations – просто това тълкувание повече му подхожда, поне за мен.
АR-темида*
S1.2
Какво казват старогръцките митове за Артемида и дали има някакви сходства с ченълинга:
"Вечно младата, прекрасна богиня Артемида (Кралицата е вечно млада, никога не остарява) била родена на остров Делос едновременно с брат си, златокъдрия Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич, най-интимна дружба свързва брата и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона.
Артемида дава живот на всичко (идентификацията и със Източника). Тя се грижи за всичко, което живее на земята и расте в гората и на полето. Грижи се за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета, тя благославя раждане, женитба и брак (основните ДНК команди вградени в човека от орионските генетични учени: - "Жени се, прави секс, създавай деца!"). Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря Артемида (жертопринушения в нейна чест), която благославя брака и дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.
Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Артемида, с лък и стрелник през рамо, с копие на ловец в ръка (Кралицата обича да ловува ... следвана от нейните нимфи и глутница кучета), весело ловува в сенчести гори и по задени от слънцето поля. Шумна свита нимфи я придружава, а тя, величествена, облечена в къса дреха на ловец, стигаща само до коленете й, бързо се носи по гористите планински склонове. Не може да убегне от нейните верни стрели нито плашливият елен, нито плахата сърна, нито разяреният глиган, който се скрива в тръстиковия гъсталак. Подир Артемида тичат нейните спътнички нимфите. Весел смях, глъч, лай на глутница кучета се чуват надалеч в планините и планинското ехо високо им приглася. А когато се умори богинята на лова, тя бързо се отправя заедно с нимфите за свещения Делфи при любимия си брат, стрелометеца Аполон. Там тя си почива. Под божествените звуци на златната Аполонова китара тя играе хоро заедно с музите и нимфите. Води хорото стройната прекрасна Артемида; тя е по-хубава от всички музи и нимфи и една глава по-висока от тях.
Артемида обича да почива в хладни пещери, обвити в зеленина (Пещери - зеленина ? - що за нормално човешко същество ще иска да си почива там, освен ако не е студенокръвнно разбира се), далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой (Орионските женски се славят с голяма агресивност - тежко и горко му на този които им се изпречи.). Така загинал и младият Актеон, синът на Автоноя, дъщеря на тиванския цар Кадъм.
А(К)Т-Е(О)N.*
S1.3
Веднъж Актеон бил с другари на лов в горите на Китерон. Настанало горещо пладне. Уморените ловци се разположили за почивка в гъста гора, а младият Актеон се отделил от тях и подирил прохлада в китеронските долини. Излязъл той в зелената цветуща долина Гаргафия, посветена на богинята Артемида. В долината растели разкошни чинари, мирти и бели ели. Като тъмнозелени стрели се насочвали към небето стройни кипариси, а сочната трева била изпъстрена с цветя. Бистър поток ромонял в долината. Навсякъде царели тишина, покой и прохлада. В стръмен склон на планината Актеон съзрял красива пещера, цялата обвита в зеленина. Той се запътил към тая пещера, без да знае, че тя често служи като място за почивка на Зевсовата дъщеря Артемида.
Когато Актеон се приближил до пещерата, там току-що била влязла Артемида. Тя дала лъка и стрелите си на една от нимфите и се готвела да се къпе. Нимфите и събули сандалите, превързали косите й и вече се гласели да отидат на ручея да гребнат студена вода, когато на входа на пещерата се показал Актеон. Силно извикали нимфите, като видели влизащия Актеон. Те заобиколили Артемида, искали да я закрият от погледа на смъртния. Както облаците пламват в пурпурен огън от изгряващото слънце, така се изчервило от гняв лицето на богинята, гневно блеснали очите й и още по-хубава станала тя. Артемида се ядосала, задето Актеон нарушил нейния покой, като влязъл в непристъпната пещера.
В гнева си тя превърнала нещастния Актеон в строен елен.
На Актеоновата глава израснали разклонени рога. Краката и ръцете му се обърнали на еленови крака. Удължила се шията му, изострили се ушите, козина на петна покрила цялото му тяло. Плахият елен хукнал да бяга. Видял Актеон образа си в ручея. Иска му се да извика: „Какво нещастие!“, ала му липсва способността да говори. Сълзи потекли от очите му, но от очи на елен. Само разум човешки се запазил у него. Какво да прави сега? Къде да се дене? Към кого да се обърне за помощ?
Кучетата на Актеон подушили следите на елена; те не познали стопанина си и с яростен лай се втурнали подир него. През китеронските долини и клисури, по планински стръмнини, през гори и поля като вятър се носел красивият елен, отметнал на гръб клонести рога, а подир него търчат кучетата. Все по-близо и по-близо са кучетата. Ето те го настигат и острите им зъби се впиват в тялото на нещастния Актеон-елен. Иска да им извика Актеон: „О, смилете се! Та аз съм Актеон, вашият стопанин!“, но само стон се изтръгва от гърдите на елена и в тоя стон се долавя звук на човешки глас. Пада на колене еленът-Актеон, безсилен и безпомощен. Мъка, ужас и молба се четат в очите му. Чака го неизбежна гибел. — настървените кучета разкъсват тялото му на части.
Пристигналите другари на Актеон съжалявали, че той не е с тях при такъв щастлив лов. Кучетата довършили чудния елен. Актеоновите другари не знаели кой бил той.
Така загинал Актеон, който нарушил покоя на богиня Артемида, единственият измежду смъртните, който зърнал небесната красота на дъщерята на Гръмовержеца Зевс и на Латона."
*AR унищожава *АТ-ЕN ?
A дали оръжието на гръмовержеца Зевс има нужните характеристики да е един хубав и мощен AR?
От къде се взеха тия върколаци при Зевс?
„.....Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс Гръмовержец смело се нахвърлил върху него; започва се бой. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближел до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели-светкавици гръмовержецът Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци, Зевс превърнал в пепел и стоте глави на Тифон “ - заключенията оставям на вас.
Във връзка с прословутото око на Хор ето една интересна картинка:
1. стилизирана буква „Я“ - която обърната на обратно е „R” - AR? (египетският иероглиф за звука „R” e кръгче с точка по-средата)
2. Вътре в окото: зеницата е силно-свита (спрямо ириса) и все едно излъчва някакъв сигнал (лъч) , насочен на долу:
3. Oт самото око се спуска змия, опашката и символизира и нещо като кабел за свръзка:
Колкото и да му иска на човек – на черното бяло не може да каже. Всичкият този ченълинг, всичкото това писане на сценарии, филми, сериали и прочее – всичко е с ЦЕЛ. Както сте прочели в материала за създаването на „STARTREK”, разбирате как нашите извънземни братя менажират всяко едно събитие от подобен род. Те внушават идеи така, че те да бъдат циментирани в умовете на хората поне за определено време.
„The Host”
S2
„....На Земята цари мир.
Вече няма гладни...или нещастни.
Дори самата планета е излекувана.
Честност, доброта и порядъчност са в основата на поведението.
Светът ни никога не е бил толкова съвършен.
Защото това вече не е нашия свят.
Ние бяхме завладени от извънземна раса......“
Из началните фрази на филма „The Host“, които е идеален пример за Светлополяризиран диктат враждуващ с утопичната идилия между хора и извънземни, на които не са им познати човешките емоции и много ги е страх да не се заразят от тях, което е обща черта с сериала „V” (Ана). Няма как да не спомена и жалкият стремеж на извънземните да имитират (поне визуално) някой от аспектите на Висшият Аз:
Поздравления за Стефани Майърс! Определено може да се каже, че си има имплант в кухата лейка, така е по-лесно нали ?
Хералдически сведения
S3
Освен, че Диана е закрилница на град Ямбол, тя присъства и в герба на град Монтана – местният Монтоук!
PS: Естествено това за Монтоук е шега.
spectator-bg.blogspot.bg/2014/02/blog-post.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар