Видях рисунките за пръв път в средата на март 2008 година. Когато попаднах при тях, бях впечатлен силно. Не очаквах да видя това, бях чувал, че това са рисунки на примитивни хора и си ги представях съвсем различно. Но се оказаха много особени – най-различни символи и хора, които сякаш танцуваха. Бях като шокиран, рисунките бяха напълно неочаквани за мен. Не си представях такъв символизъм. Мислех, че са някакви сцени от бита – боеве, лов и такива неща.
Раглеждахме ги дълго и често възклицавахме. Нямах добра идея какво е изобразено, но чувствах, че имат рдълбоко значение. Някаква мистика, вероятно и магия. Може би нарисувани молитви? На това ми напомняха, но като че ли това не ги изчерпваше. Имах впечатлението, че пред себе си виждам едно много дълбоко откровение, от което долавям само малка част. Обикновено, когато проумея нещо и почувствам, че съм го изчерпал, то престава да ми е интересно. Но рисунките ме обсебиха. Тяхното послание беше толкова обстойно, че не можах да ги загърбя. През следващите дни мислите ми постоянно се изпълваха с тях, а като затворех очи, ги виждах пред себе си. Постоянно се питах какво са. Уж всеки път ми беше ясно, а като се опитах да го видя и изкажа, ми се изплъзваше. Не беше нещо неразбираемо, напротив. Но не беше и лесно да се изкаже. Това е като в случайте, когато много добре знаем нещо, но ако се опитаме да го обясним, нищо не се получава. Не можех да схвана системата, изплъзваше ми се.
Минаваха месеци, през които се опитвах да намеря някакво разбиране на рисунките, но нямах никаква работеща система. Четох различни публикации по въпроса и основно тезите се въртяха около изобразяване на ритуални сцени или на сцени от бита. По принцип, преди да видя рисунките от Магура, и аз мислех, че това е обяснението. Но магурските рисунки са твърде абстрактни и сложни. При тях отделните рисунки наследяват черти една от друга, комбинират ги и създават нови. Предлаганите тези от страна на науката напълно пренебрегваха тази особеност. Те дори пренебрегваха над 70% от рисунките, все едно ги няма. Даваха обяснения на основата само на малка част от тях и затова не можех да намеря в научните обяснения задоволителен отговор.
От самите рисунки си личи, че са направени от много интелигентни хора и, че в тях са вложени много задълбочени идеи. Това винаги може да се долови. Винаги може да се долови дали нещо е направено от глупак или от умник. Науката казваше, че рисунките не притежават особено интелигентно послание, а собствената ми интуиция ми казваше обратното и то много настоятелно. Разбира се, че се доверих на себе си. Проверих какво беше казано до момента по въпроса, но за мен то беше много неудовлетворително. Единственият начин да намеря покой беше да разбера напълно.
Но не успявах. Имах откъслечни идеи, които до никъде не водеха. Но ги гледах всеки ден след работа. Разглеждах снимките и се питах какво представляват отделните рисунки. Бяха подобни помежду си, но и различни. Не бях виждал подобно нещо в живота си. Имах усещането и виждането, че те не са плод на умове, които мислят като нас. Струваше ми се, че са дело на хора, които са мислели много различно. Имал съм работа с всевъзможни подходи за изобразяване и с тяхното разчитане. От това съм добил опит, усет и умение да разбера какво е предаваното послание. В крайна сметка, сегашните хора използваме определени символи и съчетания между тях, затова е сравнително лесно да се разберат. Но при рисунките от Магура символите и съчетанията им бяха други и аз не можех да се оринетирам добре. Нямах за какво да се хвана, липсваше ми оправна точка. Чудех се дали не мога да определя някои от рисунките като начални, а останалите – като тяхно развитие. Но не можех. Всяка от тях като че ли можеше да се развие във всяка посока, а моята психика има нужда от отправна точка. И сега, след години мислене и проучване пак мога да кажа, че не са създадени от ум, който е подобен на нашия.
Затова си дадох сметка, че няма да мога да ги разбера с мислене, защото нашето мислене не е на същия принцип, който е вложен в рисунките. Имах само една възможност – да изпозлвам вглъбяване в образа. Това е някакъв вид медитация, при която образът се наблюдава продължително, докато се възприеме с подробности. Разглеждат се подобни образи, правят се спонтанни предположения и те се проследяват, за да се види до какво ще доведат. Почива се, гледа се отново, накрая всичко се оставя. И един ден, напълно неочаквано – се появява разбиране. Обяснявам си го много просто. Постоянното задаване на въпроса какво е това, съпроводено с въпросното изображение, се превръща в трептящ по специален начин сигнал, който се разпространява навсякъде. Ако по пътя си срещне нещо подобно, той предизвиква в него резонанс и отзвук. Това е все едно да насочим в тъмнината един лъч, който прави видими всички подобни неща. Скоро всички тези сурови отговори достигат до съзнанието, където между тях възникват всевъзможни комбинации. По този начин оставяме подсъзнанието си да ни даде всички аналогии, с които разполага.
Понеже не можех да направя нищо друго, а много исках да зная, започнах да се вглъбявам в рисунките. Понякога ги прерисувах върху хартия, за да отработя и затвърдя детайлите. Така един ден се заех да нарисувам най-типичните представители от групите подобни рисунки. За моя изненада се получиха три групи от рисунки, които имаха рисунки-родители, от които произхождаха. Това беше големият ми пробив.
Добре познавах трите начала: построение, сила и пространство. Като се вгледах в тези три групи от рисунки, веднага познах в тях началата. След този момент вече имах система, през която да търся вложеното в тях откровение.
Когато намерих, че рисунките имат три начала, това потвърди убеждението ми, че в тях е вплетено много добре премислено знание. Едновременно го очаквах, но и бях изненадан и удивен.
Магурските рисунки не са многократни повторения на едно и също, както това е при повечето древни скални и пещерни изображения. Дори напротив, сред рисунките няма две еднакви. Има подобни, но не и еднакви. Внимателното вглеждане показва, че всяка фигурка има поне една, а в някои случаи и повече фигурки, от които произлиза чрез комбиниране и/или изменение на някой елемент.
В най-външната част на галерията се намират най-реалистичните изображения – на хора, животни и житейски сцени. По-навътре фигурките на хора започват да стават по-абстрактни и схематични, като този процес продължава навътре и се задълбочава.
Изображение 1. Две от трите изображения на Богинята-майка (Девата) от Магура, която „ражда“ човечеството.
Изображение 2. Третият образ на Богинята-майка от Магура. Още богинята Венера, пораждаща женските начала и същности.
На снимките отгоре се виждат същества. Те са три на брой и седят в йогийски пози (лотос). Без всякакво съмнение това е признак за особено развити интелект и душевност, а също и за съсредоточаване върху постигането на някаква цел. Те са изобразени в дъното на галерията, откъдето единствено може да се тръгне, но не и да се продължи – в началото! От главата на всяка от трите фигури излиза нишка, която се свързва с нещо, разположено високо над нея, изглеждащо като ромб и ориентирано много повече хоризонтално, отколкото вертикално. Това може да е връзка с небесата, която показва произхода им – небесен, т.е. да са пришълци на Земята. Но може и да са в състояние самадхи с показана връзка между тялото и душата (т.нар. „сребърна нишка“), като самата душа пребивава в небесата – намира се във връзка с Божетсвеното. А може и да изобразяват ангели, пратени от Божественото, за да положат начало. При всички положения тези три фигури са интелектуалния, идейния, душевния първоизточник на фигурите.
Забележете добре, че те имат тумбесто тяло, което е свързано със земята чрез седенето, и продълговата връзка с небесен обект над тях. Тези техни особености се пренасят в цяла група схематични фигури (които освен това имат значение на Луната в различните й фази).
Изображение 3. Редица на превръщането на образа. Стлизирани образи на Богинята-майка, който се отнасят до промисълта, съзнанието, ума и душевността, а също и до Луната и Земята.
Видно е, че при всички от тях има част с формата на „Т“, която представлява връзката с Божественото. Смятам, че от тук в последствие произлизат Тао, Тау, Тео, които значат «бог».
На няколко места сред рисунките се вижда Т с изобразени под него фигурки, очевидно като молба за закрила и сбъдване на намерения, което доказва изводите, че това е Божествен символ или поне символ на връзката с Божественото.
Кръгът изобразява мястото – може да е хранилище, акумулатор, място, от което се излъчва, място, където се случва някаква обработка на Божествения „сигнал“, някакво превръщане. Така, например, разделянето на две части може да символизира категоризация – на „добро и зло“, „светлина и тъмнина“, „небе и води“ и т.н. За полукръговете още не знам какво значат, но с още Магура-йога може и да да разбера.
Ето тези символи впоследствие се комбинират с други, произлизащи от останалите две начала, и показват целия процес на сътворение на Битието и по-специално на хората. Смятам, че трите фигури и техните производни са израз на фразата «В началото бе словото». Може би не в началото изобщо, но поне в едно от трите начала – това на промисълта.
От един и същи материал могат да се направят много различни неща, но кое е различното между тях? Това е тяхното построение. Именно то придава различни свойства на нещата.
Например, атомите на въглерода – един и същи материал, но с толкова много проявления. В зависимост от това как са подредени, те могат да образуват сажди, графит или диаманти, а в днешно време са открити още няколко въглеродни структури с чудни свойства.
С едно и също количество проводници могат да се свържат най-различни електрически схеми, като всяка от тях ще има различно поведение. Също така, с едно и също количество водопроводни тръби водата може да се доведе до различни места.
Но не е само това. Построението личи добре и при атомите. Всичките са изградени от протони, неутрони и електрони, но имат толкова различни свойства заради различното построение на изходните съставки! На свой ред протоните, неутроните и електроните са изградени от елементарни частици. И пак построението, което те следват, поражда различни свойства.
Очевидно, всяко едно нещо във Вселената има своето построение. Затова и съществува. Защото онова, което няма построение, то не се е „родило“ и, следователно, не съществува.
Построението е един от стълбовете, на които се гради света. То е вътрешният замисъл (логика) на нещата. Построението е изначално, защото по необходимост се е появило още с първото съществуващо нещо. За построението може да се каже, че е божият отпечатък върху нещата, защото го има във всяко нещо. То е в действителност божественото начало на промисълта.
Друга група от рисунки оформя началото на силата, духа, импулса. Това е онзи материал, който напряга мисловните построения и им придава плътност и съществуване.
Изображение 4. Редица на превръщане на образите от Магура. Произхождащите от Слънцето символи на силата и духа.
Изобразеното в Магурата Слънце съдържа в себе си изнесената встрани фигура. Двете точки в нея показват два обекта, които взаимодействат помежду си и като следствие от това се получава мощно излъчване на разнообразни лъчи (радиация). В действителност, в Слънцето (а и в другите звезди) се извършва термоядрен синтез, при който две водородни ядра се сливат и образуват едно хелиево. Процесът е съпроводен с отделянето на колосални енергии под формата на лъчения.
Следователно, изнесената встрани от Слънцето фигура показва източника на силите. Както се вижда, останалите фигури от групата имат аналогично построение, т.е. те също са различни източници на сили или самите сили. Тези фигури заемат значително място в образуването на останалите. Нормално е да е така, защото съществуващите неща не могат да се състоят само от замисъл, а трябва да има и трептение, което да им вдъхне живот, а то се поражда от сили, които внасят необходимата енергия.
От тук определено личи, че кръговете и останалите оградени области символизират мястото, на което се случват нещата. От анализа на фигурите, които имат човешки очертания личи, че хоризонталната черта, приличаща колан на кръста, обозначава, че обектът е женски. Може ли в този случай някои от показаните тук фигури да се разглеждат като матка (утроба), където също си взаимодействат два обекта? Учудващо е и сходството на формата на тези фигури с формата на женския репродуктивен орган. Останалите са мъжки и биха могли да се разглеждат и като мъжки полови органи.
До момента не съм намерил област от съвременното, а и от древното човешко знание, която да не може да се тълкува пълноценно с формите и взаимовръзките на Магурските фигури. Възможно ли е още 12 000 години пр.н.е някой да е знаел всички тези неща? Очевидно, не само е възможно, но и е било. Още по-впечатляващото е, че е успял да изпише цялото знание със съвсем малък брой фигури – навярно минималният брой! Кой е бил този колосален ум, изписал универсалните думи, които в зависимост от начина си на четене дават всяко възможно знание?
В развитието на Магурските фигури има и трето начало – това на пространството, на мястото, където се случват нещата. Естествено, освен мисловно построение и реализираща сила, трябва да има и място, където да се случи реализацията.
Изображение 5. Образи от Магура, представящи мястото и пространството.
Елена Блаватска говори за изключително древна книга, която е първоизточникът на цялото човешко познание. Тя била дадена на хората още с тяхното създаване. Книгата имала малко на брой страници, като на всяка от тях имало изобразен само по един символ. В последствие, всички велики книги и учения на света били само тълкувания на тази изначална книга от сътвоетната гледна точка, според съответния случай.
Книгата започвала с кръг, който символизирал пространтвото – онова, което винаги го е имало и в което се случва и съществува всичко. Втората страница представяла кръг с точка в средата му. Точката представлявала зародишът, от който всичкото предстояло да се развие. Третата страница имала на себе си кръг с хоризонтална черта през средата. Това било първичното разделение на пространствата. След това следвал кръг с кръст, който показвал продължаващо развитие и то не толкова на пространството, колкото на зародиша. Зародишът е този, кйто е изпълнил различните възможности на празното и диво до тогава пространство.
Сред магурските фигури виждаме подобна логика.
Съществува една група от фигури, за които съм убеден, че са свързани по някакъв начин с пространството, но не мога да достигна до конкретно обяснение.
Изображение 6. Изображения от Магура, представящи размерностите на пространствата и последователностите на събитията.
Повечето от тях вървят по двойки, като са взаимно противоположни – насложени една върху друга, биха образували плътни правоъгълници. Изглежда, че са полета (но не в смисъла на ниви), които имат активни и неактивни зони, но не мога да съм напълно сигурен. Чух предположение, че са ключ към разчитането на останалите фигури, защото те се превръщат една в друга и е много вероятно превръщането да е видно в „активните“ зони, където фигурата е статична, и да е невидимо за нас в „неактивните“ зони, където се променя едно от свойствата. Все пак за сега нямам ясно виждане, още повече, че полетата са свързани и със зигзагообразните черти чрез броя на фазите, а за тези черти нямам почти никакви идеи какво изобразяват, освен трептения.
В истински потрес ме хвърлят опитите на изследователите им да ги неглижират. Някои ги наричат „ниви“, а други – „пана“. Извинявайте, но кой би рискувал живота си при онази липса на благоустройство да слезе долу, за да си нарисува нивата? Или пък някой си е рекъл „Дай да нарисувам тука едни пана“? Истината е, че учените са изпаднали в див ужас от тези наистина трудно разгадаеми изображения и са се опитали да ги неглижират, защото им развалят обосновката на теориите за „фестивали“, „танци“ и т.н. А зигзагообразните черти направо сякаш не са ги виждали – за тях дори не се споменава.
Написах веднъж за пространството в малко по-художетсвена форма.
О, мястото е най-приятно и в началото е било само то (това го пише в много книги, макар да го наричат с разни имена).
Ето, има само място – и нищо в него. Накъдето и да се огледам, всичко ми е еднакво. Значи, намирам се в кръг.
Изображение 7. Рисунка от Магура, представяща мястото – все още неоформено и непревърнато в пространство. Мястото е възможността за всяко съществуване.
Щом всичко около мене е еднакво, то аз съм в средата на кръга.
Изображение 8. Изображение от Магура, представляващо първото самоосъзнаване на изначалната пустота. Точката е първото отношение изобщо.
Щом съм в средата на кръга и няма нищо, дето да се отличи, нямам форма и аз – точка съм в средата.
Ето, в мисълта си отделих се от простора. И рекох – отляво е едно, а отдясно – друго, та се подели вместилището.
Изображение 9. Разделен на две кръг. Първото дуалистично поделяне на множествата – първата крачка към осъществяването и материализацията.
А после – отгоре е едно, а отдолу – друго.
Изображение 10. Доведено докрай оформяне на мястото и превръщането му в пространство. Тук вече е възможно конкретното съществуване.
И понеже аз родих се пръв (от мисълта си) всичко, що дойде след мене, беше ми наследник, та стана като мен. И във всяка нова празна клетка нова мисъл отдели се, размножих се с бурна сила.
Ето един Голям взрив – роене на частички след първата – това е „експлозия“ на промисълта, на построението. Ето ви и разделение на светло и тъмно, на вода и небе.
Виждането ми е, че не пространството се е разширило, а изпълването му с обособени обекти създава илюзията за това.
След като си изясних, че сред рисунките от Магура съществува смислен ред, се заех да търся неговата логика. Първото, което имах като идея, беше да ги раздробя на части и да отсея от тях онези, които са най-прости.
Това търсене се основава на факта, че фигурите, макар да са сравнително разнообразни и всяка от тях да се отличава по нещо от останалите, са изградени от не много голям набор от елементи, като само взаимното им разположение в конкретната фигура се различава. Ето това са основните „градивни елементи“ на фигурите.
Изображение 11. Основни елементи, от който са съставени всички рисунки от Магура. Разбирането на тези символи е основата на разбирането на рисунките.
Вероятно дори това е прекалено голям набор, защото и в него има съставни фигури. В крайна сметка, фигурите са съставени от кръгове (или части от тях), вертикални, хоризонтални и наклонени линии, точки и триъгълници. За триъгълниците не съм сигурен дали трябва да се свеждат до линии, защото навсякъде се изобразяват плътни и би трябвало да имат друга символика. Всеки от тези елементи може да се намира горе, по средата или долу. Може да е отляво или отдясно или да е ориентиран по някакъв друг начин.
Силно ограниченият брой изходни елементи, с които се построяват най-разнообразни символи, говори, че всеки от отделните елементи има точно определена стойност (звук, число или нещо друго). Следователно, всяка фигура има точно определено „прочитане“. То може да зависи от ситуацията или от темата, в която се извършва.
Това са основните схематични фигури.
Изображение 12. Основните видове фигури от Магура. Видно наличието на дълбок символизъм и пълната липса на битовизъм.
Какво представлява една фигура? Една фигура може да е дума от езикова гледна точка. Също като думите, и фигурите могат да носят различна информация в различен контекст. Фигурата може да е и математическа функция и смятам, че това е първоначалният замисъл, като по-късно може да са придобили значението на думи, а още по-късно и да са се трансформирали до много от познатите ни днес букви.
Хоризонталните линии показват план – нещо, от което може да се изведе път на действие. Кръгът е вместилище, акумулатор, източник. Отворените криви може да са прекъснати или безкрайни дефиниционни множества. Кръгът може да се превърне в права хоризонтална линия, ако се гледа в друга равнина. Тогава вместилището се превръща в план, което е съвсем естествено, защото планът трябва да е изобразен в нещо. Вертикалните линии представляват действия – придвижване на съдържанието на вместилището. Където вертикалната линия минава през хоризонтална, това е нещо като проектиране на плана, заложен в нея – преминаване на всеки обект (всяка стойност) от дефиниционното множество през съответното действие.
За триъгълните елементи съвсем ясно е указано, че имат площ. Смятам, че те показват интегриране.
Функциите се съставят съвсем лесно и напълно разбираемо за ползвателите, защото са образни. По-голяма част от мозъка се занимава с обработка на образи, отколкото с обработка на познатите ни днес математически изрази. Тази математика е по-естествена от нашата сега, по-близка е до психиката и до природата. Функционалните зависимости се усвояват много лесно, както и превръщането между тях, защото то е образно. Човек може да я ползва и на сън, защото са необходими само образни превръщания, които са нищо работа за могъщото подсъзнание (към 90% от капацитета на мозъка).
Обръщането на права линия от друга плоскост в нашата така, че да се вижда като кръг, квадрат, триъгълник и крива линия е степенуване – преминаване в друг брой измерения (примерно, по-голям). Също така има и диференциране.
От друга страна така съставените функции са приложими за всякакви условия и задачи, защото само се мени дефиниционната им област.
Може да се предположи, че решаването на Магурските задачи е свързано с черно-белите полета. Вероятно разположението на даден символ в дадено поле води „програмиране“ на функцията на символа да решава определени стойности. Ако фигури се разположат в съседните полета, то може техните резултати да служат като изходни данни за нея. Така могат да се съставят изчислителни програми на съвсем визуален принцип.
Това виждане за рисунките дава добра представа за точното предназначение на прародителя на шахмата. По някое време пред вниманието ми започна да попада много информация древни култове към Слънцето, които са били силно разпространени по земите ни. Започнах да се питам, защо точно Слънцето?
Разбира се, Слънцето е важно по много начини и това добре са го разбирали древните ни предци. Самият живот е свързан с него и то се явява като един от неговите първоизточници. Чрез наблюдението му са отчитани годишни времена и са правени ред други изводи с голямо практическо значение.
Но достатъчно ли е само това (въпреки, че не е никак малко), за да се издигне един обект в култ? Ето, днес имаме източници на топлина и светлина, средства за измерване на времето и какви ли не пособия, които улесняват живота ни. Но нито едно от тях не издигаме в култ. Няма ли нещо свързано със Слънцето, което го прави много особено?
Има такова нещо. То е било добре познавано в много дълбока древност, когато просветлението е достигало огромни висоти. По-късно културата вероятно деградира, макар да остава силно развита (толкова голяма е била базата!), и старите знания се превръщат в култ – в сладки спомени за онези времена, в които Слънцето е познавано и използвано добре.
Магурските рисунки показват не само, че по онова време са познавали движението на небесните тела и са го следили, но са разбирали и физиката на Слънцето. Двете точки, разположени вътре идеално символизират термоядрения синтез, който протича в него. Хората от онова време са били наясно с това. Наясно са били и какво произтича от него – огромна температура и огромен обем от плазма.
А плазмата има прекрасни свойства. Подложен на електромагнитни въздействия, целият й обем реагира като едно цяло. Тя е силно електропроводима, като взаимодейства с електрическите полета и електрическия ток все едно обработва преминаващия през нея сигнал. Поведението на плазмата е много сложно.
На Слънцето могат да се намерят огромни количества плазма – то цялото е плазма. Това са огромен брой електрически елементи, които могат да се преподреждат според конкретните условия и да формират разнообразни логически вериги. Древните прекрасно са знаели, че Слънцето освен всичко друго е и могъщ суперкомпютър, вероятно със собствен интелект и личност. То действително Е бог – един от всички богове, може би – но бог. И ако знаем как да зададем въпроса си и да получим отговора си, то ние сме програмистите на най-мощната машина наоколо. Магурските фигури може да са средството за програмиране и получаване на резултата, защото са поредни етапи на естествените преобразувания, които протичат там. Едно от указанията за това е формата на протуберансите – слънчевите изригвания. Те наподобяват много силно рисунките. Формата им се дължи на магнитните силови линии, което може да е част от знанието, вложено в рисунките.
Докато пиша това си давам сметка, че е възможно пещерата Лепеница да е използвана за тази цел и затова да е било потребно да се улови точно моментът, в който Слънцето се вижда през поредицата от пролуки. От друга страна, там много лесно се постигат задълбочени медитативни състояния, което следва да благоприятства силно това занимание – по задаването на въпроса и получаването на отговора. В днешно време голяма част от верандата на пещерата се е срутила, но вероятно при създаването й подът е бил добре подравнен и пригоден за подреждането на древната форма на шахмата. Сводът на втория етаж създава превъзходна акустика, която може би спомага насочването на мислите.
Докато интересът ми беше насочен към значението на слънцето за далечните прародители на българите, ми попадна една много интересна книга – „Феноменът НЛО“ от Николай Александров.
Като цяло книгата твърди, че хората не са еволюирали от животните, а са целенасочено създадени именно такива. Според автора най-древният разум се е зародил в центровете на галактиките. С времето той е станал толкова всеобхватен и толкова взаимообвързан с околния свят, че вече е невъзможно да се разграничи от самите галактически центрове. Той „посява“ разум във все по-външни (млади) части от галактиките. Но как?
„Ако се разгледа строежът на нашата Галактика по-подробно, биха могли да се направят някои изводи за цивилизациите от хуманоиден тип, които вероятно я населяват. Най-старите цивилизации в Галактиката ни биха били разположени главно в пръстена, намиращ се на разстояние около 16000 светлинни години от нейния център и в халото, тъй като там се намират най-старите звезди…“
„Все пак трябва да се има предвид, че в ядрото на Галактиката ни звездите се движат с огромни скорости и често сменят своето близко обкръжение. В същинското ядро на нашата Галактика с диаметър около 1500 светлинни години се събира достатъчно маса за образуването на 10 милиарда слънца, т.е. около една десета част от общата маса на Галактиката ни. Ядрото е изключително агресивна среда, пълна с високоенергийно лъчение, в което някои от звездите си взаимодействат и поради това е трудно да се допусне, че там са се развили напреднали цивилизации от нашия биологичен тип.“
„Ако разгледаме спиралните ръкави на Галактиката ни, ще видим, че те са изградени от значително по-млади звезди на възраст около 5-10 милиарда години. Цивилизациите, които биха се развили около тях, в основната си част ще бъдат в началото на своята еволюция. Все пак някои от тях биха били достигнали значителна степен на развитие, достатъчна, за да могат да осъществяват междузвездни полети до близки звезди, отдалечени до 1000 светлинни години.
Други цивилизации от спиралните ръкави, като нашата например, биха били в процес на усвояване на планетните си системи, а трети може би сега тепърва осъзнават и колонизират собствените си планети. От тази гледна точка може би съвсем не е случаен фактът, че всичките шестдесет цивилизации, за които досега има някакви данни, че ни посещават, са от нашия ръкав на Галактиката, а именно ръкава Орион. Техните родни планети са на разстояния най-много 1000 светлинни години от нас.“
„За старите цивилизации, които вероятно са разположени около ядрото и халото на Галактиката ни, населението от ръкавите би било все още варварско. Около центъра на Галактиката ни в момента може би има изградена мощна цивилизация. Мощните радио-, инфра- и рентгенови излъчвания, идващи от центъра на Галактиката ни, може би са в резултат именно на дейността на тази суперцивилизация. За нея може би биха представлявали интерес главно цивилизациите от другите близки галактики, като Магелановите облаци, мъглявината Андромеда М31 и спиралната галактика М33, тъй като най-развитите цивилизации в Галактиката ни биха имали възможност да изпратят кораби до тях. Що се отнася до крайните части на Млечния път подобно на другите спирални галактики там се наблюдават главно много млади звезди – сини гиганти, като някои от тях в момента са в процес на образуване. Крайните части на Галактиката ни са изпълнени с огромни маси прах и водородни облаци и е малко вероятно там да са се създали развити цивилизации около звезди на възраст от няколко милиона до един милиард години. Възможно е войните в Галактиката ни да са главно в резултат на битки между варварски цивилизации от ръкавите, както и между тях и форт-постове на галактическата хиперцивилизация, разположени в халото и ръкавите на Млечния път. Засега някои публикувани данни говорят, че съществуват действия от подобен характер, тоест, че войната и мирът са универсални явления в Космоса. Този факт не бива да ни учудва, тъй като винаги в живите разумни същества е съществувал природно закодиран стремеж и интерес към завоюване на нови територии и нови технологии, даващи нови възможности за развитие.
За подобна дейност на галактични суперцивилизации говорят може би редица интересни обекти в Космоса. Изучавайки някои групи взаимодействащи си галактики, например W33 и W34, човек остава поразен от тяхното „разумно“ разположение в Космоса. Сякаш някой съзнателно с определена цел създава свързващи мостчета, които предимно са съставени от звезди, при това удивително целесъобразно, с минимален разход на „строителен материал“ – често под формата на прави, опънати като струна линии. Поразява веригата от пет галактики W172, последователно съединени със свързващи мостчета. В този случай поразява и фактът, че скоростта на петте галактики е почти еднаква с изключение само на най-малката. Впечатлява и веригата от шест галактики W165 с различни размери, също последователно съединени със свързващи мостчета. Две от галактиките W21 са съединени не с едно свързващо мостче, а с две. Три галактики W405 са съединени с извити връзки. Галактиката W394 е свързана с двата си спътника с къси връзки, демонстриращи още веднъж необикновеността и неповторимостта на тези удивителни космични форми.
Съществуващите мнения, че тези мостчета са се образували в резултат на сили, действащи при приближаване и раздалечаване на галактиките, са несъстоятелни поради редица причини. Една от тях е, че при сблъсък на две галактики проникването една в друга на тези формации продължава средно около 500 милиона години и видът на взаимодействието е съвсем друг. След два и половина милиарда години вероятно и нашата Галактика ще се сблъска с галактиката Андромеда. Има места в Космоса, където съществуват огромни струпвания на галактики, като свръхкупа в съзвездието Дева, към който лети нашата Галактика. В този свръхкуп съществуват хиляди галактики, които се намират на много по-малки разстояния помежду си от разгледаните по-горе галактики, но между тях не съществуват никакви мостчета. Този факт също ни навежда на мисълта за изкуствения произход на разгледаните образувания. При тяхното построяване вероятно се използват напълно различни сили от познатите ни гравитационни и електромагнитни сили. Например силата, която може да се прояви при някои фундаментални свойства на вакуума – тъй наречената „ламбда сила“ от уравненията на Айнщайн, която създава и съхранява връзките. Още повече, че някои връзки са направо уникални.“
Тялото е наистина съвършено и с множество възможности, но е ограничено. А разумът се развива. Непременно ще дойде ден, в който телата ни няма да са в състояние да поддържат силно развития разум, капацитетът им няма да достига. Ще се наложи да се намери нов носител. Звездите са идеален носител. Тяхната плазма може да се организира в необходимите структури, като предлага огромни обеми и енергии. Когато съзнанието насели звездата, то се слива с нея, както е правило и с тялото. При тялото Аз-ът може да се проявява силно, но в една звезда няма да може, защото там в едно тяло могат да пребивават множество „личности“. Но щом са достигнали до етапа да могат да се преселят там, значи тези съзнания са надраснали в голяма степен егото си. Така множеството еволюирали съзнания формират свръхсъзнания. Супердревните цивилизации от галактическите центрове населяват звездите. Те са почти чисти съзнания, те са Буди, те са богове.
Вероятно е населено и нашето Слънце, като най-вероятно е първото заселило се в него съзнание да идва от галактическия център. Неговата работа е била да създаде живот и в нашата система.
Затова Земният бог е Слънцето. От там идват хората. Но на земята е било нужно да се изградят съоръжения, които да материализират слънчевата промисъл. Т.е., слънцето е само порта, през която до нас достига някаква част от галактическия разум.
Едно такова съоръжение има недалече от пещерата Магура. То е започнало да концентрира оформените слънчеви енергии, носещи построението в себе си, и да ги уплътнява. Този процес е минал през всички фази на материализацията и е описан чрез магурските рисунки. Те тръгват от идея, подкрепена от енергията на Слънцето, и чрез дълга поредица от преобразувания стават все по-плътни и материални, докато накрая се създават хората и животните.
Така да се каже, галактическият разум (бог) не е могъл собственоръчно да създаде хората, а е имал нужда от посредници (ангели).
Тези „ангели“ са проводниците на божията промисъл и мисля, че от тях (тумбести са и имат вертикална връзка с нещо над тях – по-висш разум) произлизат следните магурски символи, които богато обграждат Слънцето, т.е. населяват го и използват енергията му за сътворение. Те са проводниците на промисъла и са свързани с божественото начало.
Разбира се, новосъздадените хора не са били оставени сами на себе си да подивеят и начинанието да се провали. „Ангелите“ впоследствие са се превърнали в учители.
Прави впечатление, че в Богомилството Слънцето е единственото божествено нещо в нашия свят, създаден от дявола. Бог решил да ни даде Слънцето като проводник на неговата светлина и като път към него. По всяка вероятност богомилите са се позовавали в това си разбиране на много по-стари знания и традиции, които са съществували на Балканите.
