Златният Телец – Антихрист

                

Преди две хиляди години хомо сапиенс е имал принципно същите проблеми, които има и днес: същите страхове, желания, грижи, амбиции, алчност, илюзии, малодушие, комплекси, вътрешни конфликти и обърканост. Нормите на поведение не са се различавали сьществено от днешните. От друга страна, в материалните условия е настъпила огромна промяна. Изниква въпросът, дали подобен прогрес не е настъпил и във вътрешната природа на вида? С други думи, дали хомо сапиенс днес е по-издигнато човешко същество, дали няма повече качества като личност, отколкото в онези времена? Отговорът определено е отрицателен. За две, дори за пет хиляди години, в качеството на хомо сапиенс като човек, не се забелязват никакви промени. Хомо сапиенс е израснал само по отношение на интелектуалните си възможности, поради високите изисквания на цивилизацията.
Въпреки че в своята история светьт е изминал пьтя от варварството до цивилизацията, "разумният дивак" в основата си е все така примитивен, както и в далечното минало, покрит единствено с лустрото на културата и образованието.
За да разчупи духовната изолация на човечеството, на земята някога се е появило висше същество, изпълнено с любов и състрадание - Христос. Той искал да даде възможност на хомо сапиенс да познае един друг свят - свят без насилие и омраза, без робство и конфликти - и да му покаже на какво е способен.
Колективният ум на мнозинството, програмиран според правилото "око за око, зъб за зъб", отвърнал с насилие на християнската теза и унищожил Месията, както е ставало и в други случаи, когато Христос е идвал на земята под формата на други висши същества11).
Човешките множества са инструмент в ръцете на Антихриста - сляпо чудовище, безглав звяр, дебнещ в засада всички, които желаят да постигнат съзнателна индивидуалност, за да престанат да бъдат “хомо сапиенс” и да се превърнат в звезден човек. Звездният човек е връхната точка в еволюцията на хомо сапиенс.
По някое време - никой не знае точно кога - е възникнала невярната легенда за "Антихриста". Погрешното в легендата е представата, че в света ще се роди някаква митологична личност и ще го разруши чрез покваряване на християнските ценности. Неправилно е да се смята, че такова същество ще се превъплъти в човек и ще поеме тази трагична роля.
В херметическите кръгове терминът "антехрист" означава "онзи, който ще провъзагласи Христос, като подготви пътя Му”. В този смисъл единственият “антехрист” е Иоан Кръстител. Вьзможно е легендата, в днешния й вид, да е изопачен вариант на първоначалния херметически термин "антехрист", Ето защо използваме думата "антихрист" сьс значение "против Христос", а "антехрист" - със значение "преди Христос".
За съжаление, днес не можем да разчитаме, че духовните импулси на Христос ще се въплътят в човешко тяло12). Христос, като божествена сила, вездесъща в религиозните храмове, засега е само една символична алегория, призоваваща вярващите да следват един носещ успокоение пример. Днес почти никой не притежава истинската духовна сила, наречена "Христова". Жреците на различните религии се опитват да подражават на Христос, но за съжаление си служат с външна, преднамерена духовност, в съответствие със стереотипите, установени от църковните патриарси.
Все пак невежеетвото не винаги означава несъществуване. Истината е, че духовността всъщност се пренася от малцина индивиди, които остават неизвестни. Нека ги наречем "магьосници", като се опитаме да придадем благороден смисъл на тази дума, чиято популярна употреба има вулгарно звучене. В този контекст имаме предвид "Велики, Посветени, Учители, неизвестни висши същества или окултни мъдреци на човечеството".
Защо употребяваме термина "магьосници"? - По простата причина, че невежата тълпа винаги нарича така онези, които "притежават непознати за нея, необикновени качества и способности”. Инквизицията навремето е жигосвала с този етикет мъдреците, за да омаловажи и унищожи техните неортодоксални идеи. Затова е време да започнем смело да употребяваме този термин и така постепенно той ще се очисти от стигмата на отрицанието и суеверието21). Фокусничеството, невежеството и суеверията са атрибут единствено на “хомо сапиенс”, а не на "магьосниците". За нещастие в миналото, по общоприетите разбирания, "магьосници" наричали обикновените фокусници, които пътували от панаир на панаир и показвали своите долнопробни номера, вероятно за да задоволят ниските си инстинкти.
Защо Христос е избран като символ на духовността? - Защото Исус е бил най-видният член на "Братството на Магите”, специално подготвен за мисията си да привлече Христос да се превъплъти в него. Исус и Христос са две отделни личности. Едната е човешка, а другата - божествена.
Христос е висше същество на най-високо стъпало в еволюционната скала, което човек вероятно може да достигне след милиони години развитие. Нека си Го представим като извънземна духовна сила, която може да наречем условно "архангел". Този “архангел”, в резултат на дълга еволюция, притежава съвършена и мощна духовност. Исус бил дълго подготвян за ролята си, за да може да устои на изключително силната Му вибрация вьв физическото си тяло. Тази вибрация се проявявала само за кратки моменти, тъй като силата й можела да разруши нервната и клетъчната система на Исусовото тяло. Именно Христос е бил Онзи, Който сътворявал чудеса чрез Исус, който пък предоставил материята за проявяването му.
"Братството на Магите” остава тайно, защото има право на уединение, но някои негови членове са се смесвали с обикновените хора, подтиквани от желанието да покажат на хомо сапиенс пътя към един по-висш живот. Магите обаче знаят, че познанието на "херметическото изкуство", като инструмент за постигане на духовни висоти, е само за един "елит" и не трябва да се разкрива. Въпреки това Братството на Посветените предоставя възможност на всеки, който притежава достатъчно достойнства, да се присъедини към херметическия елит на "магьосниците" или на звездните хора, ако широтата и интелигентността на действията му позволява това.
Науката на магите се нарича "херметическо изкуство" в чест на Хермес Трисмегист (Триславния Хермес). Според легендата, Той е дошъл на земята от космоса преди около трийсет хиляди години, определен за Велик Върховен Учител на Братството на Посветителите. (Дали е случайно съвпадението, че най-старият документ, в който се говори за Прабългарското Царство, е отпреди 30 000 години? Твърдението на херметиците съвпада по принцип и с това, което ние знаем от български източник (Беинса Дуно) – че едно от въплъщенията на Мировия Учител е Хермес Триждивеличайши. В своите окултни романи рускинята В.И.Крыжановская-Рочестер описва посещение на египетските пирамиди, където хималайски маги и адепти се срещат с вечно живия Дух на Хермест Трисмегист и получават ново посвещение от Него – б.п.) Озарен от неговата светлина, Египет постигнал мъдрост и величие, а великата свещена наука била наречена "херметизъм". По онова време в школите за херметическо посвещаване можело да се постъпи само чрез големи жертви и изпитания. Повечето хора, успели да постъпят в тези школи, постепенно се разколебавали, тьй като не им достигала морална и духовна сила, за да преодолеят множеството трудности, изкушения и изпитания, с които Изида, Господарката на природните тайни, преценявала истинската стойност на стремящия се към върховното познание на Абсолютната Истина.
Именно в такава школа Исус станал херметик и достигнал най-висока степен на посвещение.
Тук е подходящо да разкрием тайната на Исус Христос и причините за нравствените страдания на човечеството, според ученията на "Братството на Маите”. Тази нравствена тайна се крие в "преклонението пред златнця телец" - с други думи, в преклонението на човека пред бога на парите. В чест на този бог, човек трябва или да се откаже от духовните си заложби, или да ги принесе в жертва, за да оцелее. А онези, които притежават необходимите средства за съществуване, обикновенно опорочават потенциалните си духовни стойности в глупавата игра за придобиване на обществено положение, според цената на потребителския пазар. Духовните и морални качества на индивида започват да струват все по-малко, тьй като нуждата от пари го кара да проституира със себе си, за да се сдобие със златния метал и с него да си купи чест, уважение, любов, слава и власт. Богът на парите се е извисил над света и който желае да се наслаждава на неговите дарове, трябва да му служи. Истинската сила на парите не е само материална, но е и невидима, защото монетата, сама по себе си, не струва нищо. Тя е само символ на човешките усилия и труд. По един странен парадокс, макар трудът да има благородна същност, резултатьт от него - парите - е под влиянието и властта на сатанинска, дяволска сила.
Приканваме читателя да си представи, че е на мястото на Сатаната и да си помисли с какви начини и средства би си послужил, за да предизвика престъпления, алчност, войни, братоубийство и упадък на нравствените ценности. Трудно бихме могли да си цредставим нещо по-подходящо от златото - само по себе си неутрално, но притежаващо демонична сила, ако се използва за нечестиви цели.
Съществува ли наистина Сатаната или е само мит, създаден от масите, за да си обяснят нещата? Ако вярва в съществуването на Бога, човек трябва да вярва и в съществуването на "дявол" или Сатана, като противоположност на Върховния Създател. Тъй като в живота не съществува абсолютно единство, наличието на нещо ни води до заключението, че съществува и неговата противоположност. Няма светлина без тъмнина, добро без зло, истина без лъжа. След живота следва смъртта, а след смъртта - живот.
Следователно, Бог би трябвало да бъде Върховният Съзидателен Разум, а дяволът - разрушителният разум. В древната кабала "дяволът" символично е представен като сянката на Бога. Ето защо, както Великият създател има свое ангелско обкръжение, така и демонът има своя пъклен легион. В книгата си "Заклинателят", Уилям Блати има предвид този “легион”, като разказва за явленията, известни като "вселяване на дявола". Тук ще направим едно разяснение, преди да се върнем към разказа си.
Преданието, поддържано от великите херметически учители твърди, че в съдбовен момент от историята на човечеството един силен "диаболичен архангел", ако можем да се изразим така, успял да преодолее окултните защити на планетата ни и да проникне в атмосферата, като предизвикал голямо безредие. За да си представите такова същество, бихме ви препорьчали да прочетете книгата на Х.П.Лъвкрафт "Дебнещият". Както сочат херметическите летописи, пряката, макар и неволна причина.за тази катастрофа, която и до днес има отражение върху нас, е Мойсей.
Всеки знае, че Мойсей е бил сложен в кошница, носена по течението на реката, а после бил осиновен. Заблудил египетските жреци, че е египтянин и те го посветили в тайните на обредната магия - начин да се предизвика вибриране на основните тонове в природата и да се причинят определени явления, които магьосникът желае да постигне. Атомната физика на теория ни учи, че е възможно да се предизвикат промени или трансмутации в материята. Следователно, в постигането на тези мутации чрез тайни процедури няма никакво чудотворство.
Въпреки езотеричното си отъждествяване с египетската магия, Мойсей останал верен на произхода си. Най-силното му желание било да освободи народа си от робство и да го поведе към обетованата земя. Воден от това желание и съзнавайки съществуването на могъщите сили, които се научил да управлява, Мойсей стигнал до дръзка идея: да сключи договор или магическо споразумение с някой ангел - божествено същество, което да му даде сила и помощ от небето, за да спаси народа си.
След дълги приготовления в пълно усамотение, Мойсей извършил ритуалната церемония с магически слова и съответни заклинания. Настъпили необикновени атмосферни и електрически явления, появило се едно изумително същество и Мойсей потреперил от страх и ужас поради огромната сила, която то излъчвало.
Невъзможно е днес да узнаем и дори да си представим при какви условия се е сключил този договор между човека и “небето”. Ангельт се съгласил на всичко и обещал да му помогне, в замяна на което поискал най-строго подчинение. Представил се като “Йехова” и пожелал, в знак на сключения съюз, всички негови последователи ритуално да се подлагат на малка хирургическа операция, с леко кръвопускане. Всеки подложил се на нея мъж щял да стане “син на Йехова”... Пролятата кръв запечатвала договора.
От този ден нататък Мойсей придобил свръхестествени способности, извършил различни магически подвизи и превърнал старозаветния кивот в център на властта си. Епидемии и бедствия сполетели Египет, а върху неверниците и бунтовниците се излял гневът на Йехова. Така започнал изходът на народа Мойсеев от Египет, който щял да продължи 40 години.
По-късно “Йехова” - окултната сила зад Моисей - внезапно променил похватите си и започнал да предявява странни искания, като всички имали общ знаменател - кръвопролитие.
Мойсей изпаднал в ужас и започнал да разбира каква грешка е направил, защото осъзнал, че "божественият ангел" всъщност е "ангел на мрака" - пълната противоположност на сияйната сила, която се опитал да призове.
Този "пъклен ангел" членувал във войнството на сенките: супервампир, който се хранел с човешка кръв - субстанция, заредена с виталност от божествената искра. Ето защо Изходът се сьпътствал от толкова много кръвопролития, предизвикани от окултния диктатор.
Кой всъщност бил “Йехова” ? (в този текст предаваме името му в кавички, къй като знаем, а и самият Джон Бейнс подсказва, че това не е истинският Бог или доброто племенно божество на юдеите, а зъл дух, обсебил неговия авторитет и име. Да се действа от името и с термините на Бялата Ложа и да се завземат функциите, последователите и базата й – ето основната стратегия на противоположните сили. Ние сме убедени, че херметиците и други високи посветени в случая говорят за един узорпатор с това име, понеже инак не би съществувало твърдението на Учителя, че най-силната и действена молитва е “Йова – и – ре” (Бог ще промисли) – б.п.) Съдейки по еволюцията му, може да кажем, че това е древно същество с неизвестен произход. То запазило индивидуалността си в продьлжение на дълги периоди космическо време, но за съжаление еволюцията му била насочена към отрицателни, черни и разрушителни концепции - много подобно на човек, който с течение на времето се озлобява и възприема отрицателна представа за живота.
Във вселената има много същества като “Йехова”. За щастие, магнитните защити на планетата са непреодолима бариера за тях. Но магическият обред на Мойсей отворил вратата и разчистил пътя, по който “Йехова” успял да проникне до Земята.
В окултната история на човечеството събитието може да се разглежда като върховно, но, за съжаление, вредно. В подкрепа на това твърдение е необходимо да се направят някои обяснения за произхода на планетата Земя.
Без да се страхуваме от саркастични възражения, можем да кажем, че планетата Земя е човешко същество - не някакъв негов еквивалент, а именно човек във всеки смисъл на тази дума. Херметическата философия поддърлжа истинноетта на прераждането, но също твърди, че то се извършва само с някои хора, които притежават или са развили в себе си определени качества и характеристики извьн физическото тяло, способни да противостоят на смъртта. Терминът "хора" се отнася до човешки същества, макар да е вьзможно те да проявяват някои физически белези, отличаващи ги от земния човек. За прераждането херметизмът учи, че когато херметик от висока класа постигне способността да се превъплъщава съзнателно - да сменя физическото си тяло, като запазва индивидуалността си и до известна степен паметта си, - със следващите реинкарнации неговата духовна сила постепенно нараства. При всяко прераждане укрепва субстанцията на божествената искра. По този начин настъпва моментът, когато човешкото тяло, в познатите форми и размери, не е способно повече да поддържа такава огромна и мощна субстанция. Ето защо този дух или свръхразвита субстанция започва да търси подходящо физическо тяло за колосалната си енергия. Така той се "преражда” в тялото на някоя нова или млада планета и продължава развитието си там по начини и при условия, които за нас е трудно да разберем. Ето как едно изключително развито човешко същество е завзело тялото на планетата Земя и и го е превърнало в свое тяло с най-съвършената форма във Вселената - кълбото.
Това кьлбо е съставено от същите основни материали, както и човешкото тяло, които - накратко казано - са материалите на вселената. Кълбото диша, движи се, мисли и чувства. То има кръвоносна, храносмилателна, размножителна и дихателна система. Неговата кръв е петролът, а храната му - растенията, животните и минералите. Полово е хермафродит, с мъжки и женски полукълба. То диша чрез растителния свят, а етерична или магнитна храна получава чрез своите приемащи и предаващи антени, които са видът “хомо сапиенс”.
След като направихме това пояснение, за да преценим размера на катастрофата, неволно причинена от Мойсей с довеждането на “Йехова”, ще трябва да разкрием, че това древно, отмъстително и злобно същество изгонило младия дух на земята и се въплътило там на неговото място. Събитието поставило начало на една кървава ера за човечеството. За евреите започнала епоха на страдания, гнет и скръб, защото станали невинна жертва на отрицателната енергия на “Йехова”. Това е обяснението на големите бедствия, сполетели еврейския народ.
Представете си отчаянието на Мойсей, когато разбрал какво нещастие и какви страдания донесъл на кората, на които искал да помогне! С течение на времето станало ясно, че нищо не може да повлияе на “Йехова”, тъй като той бил изпълнен с неизмерима злоба. Щом се уверил в това, Мойсей сьбрал мъдреците на своя народ и ги посветил във великата тайна на Месията. Със средствата на магическите ритуали, тези мъже можели да създадат един бог и така да осъществят тайната на божественото чудо, с надеждата, че този “Бог” може да ги освободи и да спаси света от разрушителната сила на “Йехова”. (По всичко личи, че те възнамерявали да създадат един нов религиозен егрегор, според съвременната окултна терминология. По-долу Бенитес обяснява, че това е нещо съвсем различно от истинския Христос, който неочаквано започнал да се проявява в човека Исус, превръщайки го в Иисус – б.п.)
Щом извършил това посвещаване, Мойсей се изкачил на планината Нево и никой повече не го видял жив.
Мъдреците, които наследили заветите на патриарха, ги следвали точно и изпълнявали месианския обред според установените правила. В резултат на това, стотици години по късно се появил Исус. Той е "Синът Човешки"- забележете израза, - Спасителят, Когото очаквали посветените от Мойсей мъдреци. И така, при познатите на всички нас обстоятелства, се родил Исус.
Херметическото учение поддържа тезата, че Исус е син на римлянин и еврейка - баща му е римски войник и само инструмент на окултните сили.
Защо се твърди, че Мария остава девствена? Тази загадка не е свързана с физиологическата девственост - става дума за факта, че всъщност между бащата на Исус и Мария не е имало физически контакт. Неговият духовен баща е велик посветен - херметик от етера, който използвал физическото тяло на римския войник, за да зачене син. Духовното семе дал окултният учител, физическата сперма принадлежала на римлянина. По този начин Мария заченала, "без да губи девствеността си". По онова време терминът virginitas не се използвал в смисъл на “девственост”, а като белег на жените, посветени в тайната на virgula (жезъла), каквато била Мария. Магическият жезъл на Моисей също се нарича virgula.
Онези, които имат "очи да видят и уши да чуят", ще разберат това. Други по-трудно ще проникнат в загадката.
Исус, създаден от човек и въплътен в човешко тяло, бил миропомазан от Йоан Кръстител, антехриста. Исусовото кръщение в реката било средството, позволило първото проявление на Христос в Исус, чиято мисия била предопределена с раждането му.
Още от времето на Мойсей, Братството на Магите внимателно следяло събитията, 6ез да е в състояние да ги променя. Магите били посветени в месианската тайна и знаели, че някои мъдреци работят в тази насока. Те решили да помогнат на мъдреците при опита им да поправят възникналите сериозни аномалии. Очаквали раждането на Исус и били неговите окултни кръстители, които го защитавали и напътствали, за да изпьлни двойната си мисия.
Мисията му била да освободи "избрания народ" от окултния убиец, а после да спаси света изобщо от невидимия вампир, наричащ себе си “Йехова”. По този начин щяла да започне нова ера под християнското мото "Обичай ближния си!", което да смени максимата "Око за око, зъб за зъб!".
Поради мисията си, Исус бил активен член на Братството на Магите и получавал от всички тях подкрепа и вдъхновение. Но Великите Учители твърдят, че Исус не успял да изпълни мисията си; или успял само отчасти, тъй като не постигнал целта си. Това се отнася само за Исус, а не за Христос.
За да разберем истински Исуса е необходимо да разгледаме тристранната му личност: Исус човекът, Исус богът (създаден от човека) и Христос, който се проявява чрез Исус. Христос бил ангел, звезден дух, който слязъл от небето, за да се прояви като висшата сила на земния "баща".
Исус и неговите дванайсет апостоли символизират слънчевата система и космическата тайна. Херметическата наука твърди, че нашата слънчева система се състои от дванайсет планети и Слънцето - аналогия с дванайсетте апостоли и Христос - и че с течение на времето ще бъдат откривани нови планети.
Разпъването на кръста е предначертаният сценарий, според който трябва да се пролее Исусовата кръв, за да може Христос да се всели в планетата Замя, да измести “Йехова” и завинаги да го изхвърли от земната атмосфера. Христос се вселил в Земята, но не успял да измести “Йехова”. Оттогава и двамата управляват планетата. (В този космически сценарий на модерните херметици Христос се визира като “ангел” или “архангел”, станал съвладетел на планетата Земя. Доколкото “ангел” може да се употреби в най-широк смисъл на думата, включващ и елохимите и даже Главния Елохим, тази дума е правомерна; но в светлината на новите познания, които имаме, Христос е Господарят на хипервселената или на Проявеното Битие. Така че ролята Му като нов губернатор на планетата ни може да възприме само като една нищожна проекция на Неговото Съзнание. Освен това знаем, че отрицателните герои в космическата драма не са преизпълнени с ненавист и злоба, а са велики артисти, които искат оставят впечатлението, че са наистина лоши, за да ни изпитват. Доколкото един бог, дори и да е пропаднал за няколко манвантари, вече се е поправил, това е точно така. Ако Псевдо-Йехова – “Князът на този свят” - си има лични проблеми в това отношение и още не се е осъзнал, то злобата и престъпленията му са истински, не космична актьорска игра. Има обаче сведения, че не само “Дяволът”, но и повечето негови агенти днес работят съзнателно за Бога. Също като Княза си, те вече играят само ролята на рефлектори, които сами не вършат зло, но отразяват мислите и деянията на лошите духове и хора и им ги връщат с лихвите; а някои преработват в добро. Днес ние знаем, че те рефлектират и липсата на проявена любов или съпротивата срещу нея, поради което отваряме пространства за злото - б.п.)
Христовата енергия въздейства върху света чрез представителите на Братството на Магите.Тези хора ръководят херметически школи, в които ученикът може да развие духовните си способности до такава степен, че да постигне разпадането на животинската си душа и да се освободи от влиянието на “Йехова”, който действа само чрез примитивните животински инстинкти като омраза, завист, похот, алчност, гордост и суета.
По този начин се поддържа Духовният Огън, за да се осветяват онези избрани духове, притежаващи потенциал да се превърнат в напълно развити човешки същества и да се издигнат над ограниченията на хомо сапиеис.
Всеки, който достигне това състояние, се превръща в център на Христовото излъчване, поради което е още едно препятствие за влиянието на “Йехова”. Наивните вярват, че Христос ще се върне на Земята. Но Христос е отдавна в Земята! Трябва само същото онова човечество, което Го е приковало на кръста, да Го смъкне от него.
Дотогава ще продължава да има войни. Голям брой хора ще умират, а жизнената им сила ще се поглъща от “Йехова” - огромната окултна енергия зад конфликтите, които няма да спрат, докато това същество не бъде победено. Истинският Антихрист е “Йехова” и той разпростира отрицателното си въздействие върху последователите си - онези с животинските инстинкти, които на свой ред внасят тази вибрация в човешката маса. Тя се състои от аморфни, слепи групировки - рецептори на всякакви сили с необходимия интензитет. По този начин законите на “Йехова”, загнездени в колективното подсъзнание на човечеството, мотивират философията "око за око, зъб за зъб". Хората в плен на тази злокачествена енергия водят сатанински живот: мразят, унищожават, крадат, убиват ближните си, отвръщат на злото с по-голямо зло, продават честта и честността си, поробват слабите, експлоатцрат беззащитните и хулят честните. За щастие, има хора, които правят обратното.
Ако не беше така, животът би бил непоносим. Става вьпрос за онези, които по някакьв начин са попаднали под истинско Христово влияние (не непременно религиозно) и притежават по-висока нравственост.
Религиите имат положително въздействие върху семейството и обществото, но за съжаление, от чисто духовна гледна точка, не предлагат много и обикновено се опитват да преодолеят този недостатък, като безразборно развяват Христовото знаме.
Братството на магите не черпи енергията си от Христос, нито говори от Негово име. То само издига неговите стойности и показва или подчертава събитията, които светът трябва да знае, за да могат "избраниците" (истинските хора) да утвърдят вярата и предаността си към един висш духовен живот. Енергията на мъдреците произтича от това, че са в хармония с космическите закони, почитат ги и им се подчиняват, както и от дълбоката, лъчезарна духовност, която са постигнали. Тази духовност ги поставя в магически отношения с Бога -Великия баща на вселената, - когото херметиците признават за Първопричината на всичко съществуващо и Великата Сила на реда и сътворението.
Като говорим за Христос, трябва да изясним езотеричната страна на психо-социалната феноменология в днешния свят. В своята наивност хомо сапиенс вярва, че всичко в живота е такова, каквото се проявява на повърхността и че нещата безусловно са такива, за каквито ги смята преобладаващото мнозинство. Когато чуят да се говори за езотерична страна на събитията или за окултни причини, те се усмихват недоверчиво и се позовават на детинската логика, че ако беше така, "щеше да излезе в пресата", "щяхме да го учим в училище и в университета", или "щеше да има добре документирани книги по вьпроса". Този начин на мислене не позволява никакъв прогрес, защото ако всички хора имаха еднакво виждане, никой не би изучавал и изследвал малкоизвестните явления.
Въпреки споменатите трудности, хомо сапиенс - в индивидуалното си проявление, а не като вид, - може да има латентни висши качества и характеристики, които да го доведат до частично разбиране на херметическите истини. Като се основава на това познание, индивидът хомо сапиенс може да осъзнае съществуването на една по-висша действителност. Този индивид може да се спаси от съдбата на човешката летаргия и постепенно да достигне света на херметиците - "магьосниците" или "пробудените хора".
Мойсей - човек, притежаващ сила и мъдрост и воден от копнежа си за свобода, извършил грешка от космическа величина. Според великите херметици, тази грешка едва не разрушила Слънчевата система. За пояснение, Слънчевата система може да се сравни със строежа на атома, като се позовем на херметическия принцип "както е горе, така е и долу". В този случай завземането на властта от “Йехова” може да се разглежда като произволно заместване на електрон, което е изменило духовното ядро на Земята.
Това е един от многото уроци, които принуждават Братството на Магите да пази херметическите тайни. Братството обучава само онези, които са издържали проверката и са доказали своите познания и достойнства.

                    

                  

Носът, насочен надолу, заострен като клюн, показва влечението към най-подземните кътчета на материята на всяка цена(граблива птица) или като паразит.

Както Франция, преди "Великата" френска реолюция, така и руската национална монархия се е противила на въвеждането на чисто антидържавното - ционистко учереждение "Централна Банка". И както във Франция - именно това впоследствие бе причината световният капитал да организира кървавата революция и в Русия. Великата подигравка с тази революция е в това, че е била извършена под лозунгите "Долу капиталистите!", "Долу лакеите на Уол Стрийт!", когато цялата организация и финансиране на тази руска революция, се е осъществявала от Уол Стрийт, чрез банкерите Яков Шиф и Варбург.

Принципният въпрос е: ако банките са крепости, то, на чия страна са? За съжаление, целият опит от тези 400 години капитализъм, говори, че тези крепости, тези финансови бастиони са насочени против всички хора и народи, включително и еврейския, макар и да се опитват на този народ да дават някакви компенсации. И всичките нещастия на човечеството произлизат от тези крепости, които се извисяват над нас, с огромните си небостъргачи, та никой да не може да разбере, чеименно от тези съклено-стоманени крепости се назначават и свалят всички правителства по света, и именно в тези небостъргачи - замъци, се обрича на нищета и унищожение мнозинството от човечеството.

Цялата история на човечеството се разделя на три периода:

Първи период – До пришествието на Иисуса Христа

Втори период – След пришествието на Иисуса Христа и постепенното установяване на християнските взаимоотношения между хората и народите

Трети период – Връщане на Злaтния Телец на земята, с протестантската "реформация" и лихварството, и монополизирането от ционизма, печатането на книжните пари. А това "тайно банкерско общество" през цялата обозрима история се е занимавало с лихварски и мошенически операции

Затова в този, трети период, става повторното подчиняване на човечеството на една обществена икономическа формация, която можем да наречем "варварска юдеокрация", а те самите я наричат капитализъм.

Този период в религиозната литература, се нарича "идването на Антихриста". А в атеистичната литература, началото на този период се нарича "реформация" или протестантска революция, но по същество, това си е било старозаветна, юдейска революция в християнството.

Това особено ярко се е изразило в пуританите, които заминали за Америка и основали колония в Плимът, и дали началото на съвременна Америка. Вследствие на това, Америка е страна с най-голямо влияние на Стaрия завет и Юдаизма. Америка – това е новият Израел и винаги е бил, още от самото си основаване, по замисъла на първите евреи-емигранти и бащи-основатели на Америка. Отбелязан е интересният факт, че много от хоратата, подписали конституцията на Америка в 1789 г, не само са можели да четат, но и свободно са говорели на иврит. За пуританите, т.е. за скритите английски ционисти, Америка, от самото начало е била "обетованата земя", или даденият им от еврейския Бог Йехова, нов Израел.

Вследствие на това, всички живеещи в Америка коренни народи, са били обречени на пълно унищожение – в пълно съответствие с главната юдейско-ционистка книга "Танаха". Понеже и според Стария завет, първите ционисти, дошли в Палестина, изклали всички народи, които са живеели там до тогава.

Откриването на Америка, съвпаднало с откриването на печатарската машина и книжните пари, и с "протестантската", тоест, юдейската реформация в Европа. Затова Америка е страна на тържествуващия, воинстващ, юдейски капитализъм, където християните са чисто външна бутафория. Затова Америка се явява и лидер на тази – трета по ред, – капиталистическа, общественоикономическа формация, където царува Златният Телец – Антихрист/.

Този трети период в човешката история, след протестантско-капиталистическата-ционистка революция, е период на засилване позициите на лихвата, на парите, на атеизма и юдеизма, и същевременен упадък на морала и нравите на християните, и упадък на самото християнство. Този упадък на моралните устои на обществото, е замаскиран с чисто техническото понятие – "прогрес"??!!

Основните исторически "жалони" на новото време са: Унищожението на християните и завземането на Холандия от изгонените от Испания ционисти /те са почти убили сънародника си Бенедикт Спиноза/; Откриването и завладяването на Америка от протестантстващите юдеи и юдействащите християни; Убийството на английския крал и завладяването на Англия, от холандските ционисти по време на холандската интервенция в Англия, която се представя в учебниците по история, като "Великата Революция" от 1688 г; Убийството на френския крал, унищожението на християните и овладяването на Франция от юдеите по време на "Великата" за юдеите френска революция; убийството на руския император, унищожаване на християните и овладяването на Русия от юдеите, по време на "Великата" за юдеите, октомврийска революция; Едновременно с руската революция е отстраняването на император Вилхелм и овладяването на Германия от юдеите; Юдейската революция на "младотурците" /скрити ционисти/ в Турция; клане на християни по време на опитите да се вземе и задържи цялата власт в Мексико и Испания, през 20-те и 30-те години; Опитът да се вземе властта в САЩ, около 1930-та година, който опит не е напълно успешен. Но властта в САЩ е била почти напълно завзета от ционистите, след края на втората световна война.

Следващото главно събитие е, основаването на държавата Израел, и цялото последващо време се характеризира с експанзията му, благоприятствана от "съдбата", в лицето на ционистки банкери.

Забележителното е, че завземането властта в поредната държава, винаги е предшествано от икономическо завземане на властта, с помощта на банкови операции и книжните пари...

Затова настоящото време се характеризира с пълния триумф на организираното юдейство, във всички сфери на човешкия живот, т.е. пълен триумф на Юдокрацията. Икономическата основа на този политически триумф на Юдокрацията, е нейната икономическа база: лихвата, книжните пари, ценните книжа, банките, борсите. Именно ционисткият финансов интернационал осигурява финансовата поддържка на всичките техни инициативи във всяка област: било в религиозната, било в културната, или в създаването на Израел. Затова държавата Израел, заедно с Англия, САЩ, Холандия и Швейцария, станаха основни огнеупорни сейфове за заграбените ционистки несметни богатства.

Във връзка с това, обръщам вашето внимание, че от някого е прието, периодът, след пришествието на Иисуса Христа, до времето, когато бе върнат Златният Телец и атеизмът на земята, да бъде наречен "мрачно средновековие" и да бъде олицетворение на диващина и варварство; когато, всъщност, този период от историята на човечеството е било времето на истинските ценности, християнството, рицарството, романтизма, преклонение пред жената, тържеството на истинската любов, отсъствието на лихвата, тържество на човечността и нормалния живот за всички хора. Този период е бил мрачен - за силите на злото и порока, които добиха свобода, чак по време и след протестантско-юдейската революция. И този капитализъм е техен капитализъм, понеже ние, останалите, нямаме почти капитал.

Мрачното средновековие е било мрачно за тях, за силите на злото и порока. Затова те - с въвеждането на лихвата и изобретяването на книжните пари, възтържествуваха и управляват света от своите бронирани крепости – банките.

За народите настъпи мрак, а за юдейския капитализъм и юдеокрацията, настъпи пирово тържество.

По какъв начин върви манипулацията с книжните пари? Как банкерите осъществяват световнната измама и мошеничество и заменят своите фиктивни хартиени пари - за напълно реална власт?

По какъв начин правителството на САЩ получава пари за своите нужди:

Да предположим, че са му нужни $ 2 трилиона. В САЩ - с всички пари се разпорежда централната банка, която всъщност е тесен кръг от неколко елитарни частни ционистки банки. Тази система от частни банки се нарича, "Федерален Резерв". Ще видите, че тази система е федерална и резервна, но съвсем не за народа и държавата САЩ. Тази Банка на Федералния Резерв е тайно акционерно дружество. Никой не знае членовете й, приходите й, разходите й - и няма никакви отчети за дейността й. Никакъв държавен или обществен орган не контролира този, ужким, Федерален Резерв. Може без преувеличение да се каже, че Америка се управлява от тайно общество - и трябваше да съжаляваме Америка, ако в почти всички други страни по света, не беше съвсем същата ситуация.

Почти във всяка страна Централната банка е главното ръководещо, извънконституционно, тайно общество, което ръководи съответната страна - от името и по нареждане на международния синдикат на интернационалните банки.

Затова, когато има нужда от пари, правителството на САЩ отива във Федералния Резерв и иска $ 2 трилиона. Федералният Резерв включва печатарската машина и след час, без да се напрягат, дават на правителството 2 трилиона, но искат разписка, понеже Федералният Резерв дава парите само на заем и с лихва. Разписките на правителството на САЩ са облигации за държавен заем, които правителството оставя в касата на Федреалния Резерв, за сумата взета в заем. Номерът е в това, че държавните облигации са лихвени "полици", с които правителството се задължава да върне взетите пари, заедно с лихвата, след изтичането на установения срок. И тогава ще си получи обратно дълговата разписка - облигацията за държавния заем!

Пак повтаряме: След изтичане на договорения срок, правителството на САЩ, е длъжно да отиде във Федералния Резерв и да върне сумата $ 2 трилиона, но с лихвата, която при 10 %, прави $ 200 милиона, които членовете на Федералния Резерв печелят за този период от време, докато пeчатарската машина е била включена за около час, през което време те са пиели по кафе и са беседвали с правителството за "световната" политика.
Та кой ли член на това "благотворително общество", ако е с ума си, ще позволи на учените или журналистите да обсъжда тази разбойническа система? Или обратно: Кой няма да печата неограничени заплати за професори и журналисти, за да хвалят и защищават денонощно, тази "мъдра и взаимоизгодна", частна печатница за пари?

А целият фокус в тази мъдра система е, че правителството на САЩ, вместо реално фалшивите, връща на Банката на Федералния Резерв, не мними, а напълно легални, изпрани 2 трилиона долара /и не само в този хипотетичен случай, а редовно/. Ето това наистина е "Глобална пералня за пари"!

Но понякога, преднамерено или не, банкерите така ускоряват печатането на парите, че вече никакъв труд и никакви хитри похвати - не могат да смогнат да изперат мнимите пари; парите се обезценяват и започва инфлация, която завършва с пълен крах за народа и държавата, но не и за банкерите; и когато банкерите отново започнат да печатат нови банкноти, тогава настъпва оживление, до следващата инфлация, при която хората пак ще бъдат ограбени, и цялата новопридобита народна и обществена собственост - пак преминава в ръцете на "Тайното банкерско общество"!

http://g-wise.livejournal.com/2009/02/06/

               

"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."

- Парамаханса Йогананда

Борбата на лихварите евреи за световно господство

           

„Паричната революция“, е започнала в средните векове. Обаче това не е било еднократно събитие, „революцията“ продължава и в следващите векове, тя се явява като „перманентна революция“, която продължава да се осъществява и пред очите ни.
Под „парична революция“ ние разбираме инициирани от лихварите съществени изменения в паричната система, които водят до укрепване на техните позиции в отделни страни и в целия свят като цяло, приближаване на тяхната въжделена цел – световно господство.
Може да разграничим няколко основни етапа на „паричната революция“
1.Отмяна на забраните и ограниченията за взимане на лихвен процент, легализация на лихварството.
2.Легализация на частичното резервиране на задълженията на лихварите към своите клиенти.
3.Създаване на фондова борса.
4.Учредяване на институцията „централна банка“
5.Въвеждането на тъй наречения „златен стандарт“.
6.Отмяна на „златния стандарт“ и окончателен преход към емисия на необезпечени пари.
7.Всеобща либерализация на икономическата дейност, както в отделни страни, така и в мащабите на световния пазар.
Отделните етапи по време може да се застъпват един други. Редица по-малко съществени събития (изменения в паричната система) не са намерили своето отражение в приведената по-горе схема на периодизация на „паричната революция“, например, създаването на някои от важните за съвременната „икономика“ финансови институти – международни финансови организации, инвестиционни банки, взаимни фондове, хедж-фондове, „електронни пари“, финансови производни инструменти и т.н. По-голямата част на тези нововъведения се падат на петия и особено на шестия период на „паричната революция“, когато темповете на промените са на порядък по-високи спрямо предишните периоди. При толкова висока динамика не е изключено да се окажем свидетели на прехода на „паричната революция“ в някаква следваща фаза.
„Паричната революция“ неизбежно е съпроводена с напрежение и противопоставяне на лихварите и обществото, и в тази борба има победи и поражения, както от едната така и от другата страна, и обхваща освен паричните и финансовите сфери, а така също и политическата, и правовата, и нравствената и религията. „Паричната революция“, в крайна сметка, предполага изменение на човека, неговото съзнание и поведение. Измененията на паричната система – са отражение на духовния строеж на обществото. Събитията в света на парите може да сравним с движението на „сенките“, хвърляни от света на духовния живот на човека.
В дадения труд ние фиксираме в основи само движението на „сянката“. В същото време задача на богословите, философите, писателите, поетите, — е да реконструират и обяснят първопричините за тези „танци на сенките“ – измененията в духовното устройство на обществото. В качеството си на опити да се осмислят духовните първопричини на измененията в света на парите (и в целия материален живот на обществото) може да назовем трудовете на: Макс Вебер – „Протестантската етика и духът на капитализма“, Вернер Зомбарт –„Буржоа“, Сергей Булгаков –„Философия на стопанството“, Лев Тихомиров –„Религиозно философски основи на историята“ и редица други.
Историята на лихварството показва, че да се говори за някакви „обективни“ закони за развитие на паричната система не може, това развитие е резултат от борбата на конкретни хора с изключително „субективни“ интереси, мотиви, страсти и слабости. Всяка победа на лихварството може и трябва да се разглежда само като проявление на политическа, социална, нравствена, а в крайна сметка духовна слабост на хората, не съумели да устоят пред изкушението на „златния телец“.


“Паричните революции“ на „късния“ капитализъм

„Късният" западен капитализъм е започнал да се формира във втората половина на XX век. Днес живеем в епохата на „късния“ капитализъм. Това вече е капитализъм, обременен със сериозни „болести“. Но не става дума за „болестите“. „Жаждата за пари“ и стремежът към световно господство са заставяли и продължават да заставят лихварите да търсят все нови пътища за обогатяване. Внедряването на всяко такова средство е важен етап на перманентната „парична революция“.
Западният капитализъм е влязъл в стадия на късното си развитие преди четири десетилетия. Границата на този преход се определя достатъчно точно – 15 август 1971 г. Какво е станало на този ден? На този ден американският президент Р. Никсън в свое изказване по националната телевизия съобщил на гражданите на САЩ и на целия свят много важна новина: Америка прекратява обмяната на своите долари за злато. Това е взрив, който без преувеличение може да се нарече още една „парична революция“.
За да разберем значението на това събитие ще направим малка екскурзия в XIX век. Тогава в света постепенно се утвърждава тъй наречения „златен стандарт“. Същността му е в това, че в основата на националната парична система се намира златото. Това не означава, че в обръщение се намират само златни монети или кюлчета. Това означава, че всички пари (книжни, безналични) е можело да бъдат обменяни за ценния метал, при това по определен курс (паритет). Първия златен стандарт е въвела в началото на XIX век (след наполеоновите войни) Англия. Втора била Германия, която преминала на злато след франко-пруската война 1871 г. След Германия последвали Франция и други европейски страни. Русия се присъединила към блока на страните от „златния стандарт“ в самия край на XIX век (в резултат на проведената парична реформа на С. Вите). Примерно по това време „златният стандарт“ се утвърдил и в Америка. Та така, в много страни по света се утвърдила парична система, базирана на жълтия метал. Това било скъпоструваща система: за да се поддържа паричното обръщение вътре в страната, трябвало да добива злато от недрата на земята или постоянно нещо да се експортира за злато. Без златен запас не може да се обезпечи паричното обръщение в държавата, тъй като хартиените пари е трябвало да бъдат обезпечени от запасите на жълтия метал. При такава система парите обикновено не стигат, средство за поддържане на необходимата маса пари в икономиката остава вземането на заеми, при това в злато. По такъв начин, за страните от „златния стандарт“ постоянно е съществувала опасност да се опарят от неудобен златен заем. Защо, все пак, държавите са внедрили такава неудобна и скъпо струваща парична система? Накратко казано, тази система е била изгодна за тези, които са имали много злато, което са можели да дават на нуждаещите се за лихва. А злато са имали не много лихвари, на първо място сред тях са били Ротшилдите.
Минал век от момента, когато „златният стандарт“ започнал своето победно шествие по света. И неговото шествие завършило, както казахме, на 15 август 1971 г. Във втората половина на XX век златото започнало вече да пречи на главните лихвари да правят пари: превърнало се в своеобразна „спирачка“ или „котва“, която не позволявала на световните лихвари да включат на пълна мощност „печатната машина“ (та нали при „златния стандарт“ количеството пускани в обръщение пари било лимитирано от златния запас).
Веднага след включването на пълна мощност на „печатната машина“ на лихварите, „финансовите иновации“ се посипали като от рога на изобилието. Тези „иновации“ са многообразни:
-различни нови „финансови инструменти“, на първо място производни инструменти (деривати);
-Нови „финансови продукти“ (включително до услуги по застраховане на риска от падане на метеорит върху дома ви);
-Нови финансови институти (например, хедж фондове, взаимни фондове, фондове на фондовете и т.н.);
-Въвличане в сферата на паричните отношения това, което по-рано не се купувало и продавало (например, „интелектуалната собственост“);
-Превръщане на фирмите в обект на пазарни спекулации (за което започнали активно да насаждат надпревара за увеличение на „капитализацията на бизнеса“) и т.н.
Важно събитие в историята на късния американски капитализъм станало разрешаването на банките в САЩ да се занимават практически без ограничения с финансови спекулации. Ето един от най-лесните способи за получаване на свръхпечалби от лихварите. През 2002 г. бил отменен приетия през 1933 г. Закон Глас-Стигал, който забранявал използването на парите на вносителите за игра на борсата. Много банки от депозитно кредитни учреждения се превърнали в депозитно инвестиционни: те започнали да играят с парите на вносителите на различни финансови пазари. Веднага след това започнало „надуването на балона“ на пазара на недвижими имоти и пазара на ипотечни ценни книжа (който, както е известно, се спуква след няколко години, предизвиквайки тежка финансова криза).
Смисълът на всички тези „финансови иновации“ е достатъчно прост: да се създаде на растящо търсене на „хартиената продукция“ на притежателите на „печатната машина“ (тоест на парите), а също така да се подсигури „законно отнемане на парите“ от физически и юридически лица в резултат от активното им въвличане в „честните“ игри на финансовите пазари.
Светът се намира в напрегнато очакване на втората „вълна“ на финансовата и икономическа криза. Освен това, Западна Европа през 2011 г. влезе в остра фаза на „дългова криза“. Макар за „изкупителна жертва“ да е избрана Гърция, финансово икономическото положение на другите страни членки на Европейския съюз не е много по-добро (а за някои страни и по-лошо). Някои тревожни признаци започнаха да се появяват в Китай.
Светът се намира на границите на сериозни сътресения и изменения. Световните лихвари провеждат глобална политика на тъй наречения „управляем хаос“. В рамките на тази политика при тях е планирана поредната фаза на „паричната революция“. Тези планове не са ни известни до край. Но общият вектор на тяхната политика е разбираем. В частта за създаване на „хаос“ се планира война (или серия войни) и „оранжеви“ революции в много части на света. В частта за „управление“ се планира активно да се строи конструкцията на световното правителство. Някои от тези планове периодично се огласяват: учредяването на общо министерство на финансите за Европа, рязкото усилване на ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) създаване на световна централна банка, въвеждане на международни данъци, пълен преход към безналични пари и т.н. Впрочем, в плановете на световните лихвари историята може да внесе сериозни корекции. За което свидетелствува цялата история на „перманентната парична революция“.


Глава 3

„Паричната революция“: легализация на лихвения процент

Заемодателя никога не се наслаждава на това, което има, никога не се радва затова, дори и тогава, когато нарастват процентите, не се весели за придобитото, напротив, съжалява за това, че лихвата не е сравнима с капитала; и преди още тази неправедна лихва да се е умножила до там, той се старае да я пусне в оборот, обръщайки в капитал и самите проценти, и насилнически ги заставя да произвеждат преждевременно рожби ехиднини. Такова нещо е лихвата. Тя по-лошо от отровна змия терзае и яде душите на нещастниците. Ето – „съюз на неправдата“! ето – „веригите на робството“! Човека казва: аз не ти давам за да имаш, а за да ми върнеш с лихва.
Свети Йоан Златоуст



Католицизмът: двойствено отношение към лихварството

Легализацията на лихварската дейност не е станала отведнъж. В различни държави в Европа този преход е продължавал от няколко десетки години до няколко века още при формално пълната власт на римокатолическата църква. Този преходен период е завършил с ¬Реформацията. Редица изследователи обръщат внимание на това, че именно преходът на лихварството от „нелегално“ към „полулегално“ положение е създал духовно нравствените и материалните предпоставки за Реформацията, станал е най-важната причина за „духовната революция“ в лоното на католицизма.
На преходния етап се наблюдава тенденция към формиране на „двоен подход“ на римско католическата църква към лихварството. Това, от една страна, запазва строгите забрани на лихварството за християните; от друга страна, снизходително отношение към лихварските дейности на онези лица, които са извън лоното на католическата църква.
Става дума, преди всичко, за евреите, т.е. представителите на юдаизма. Снизходителното отношение към евреите лихвари се обяснява с това, че към техните „услуги“ са прибягвали монарси, князе, йерарси на католическата църква и даже Папата. Освен това данъците вземани от доходите на евреите лихвари, са били крайно необходими за попълване на хазните на монарсите. Именно по това време започва укрепването на позициите на евреите в света на финансите.
За това може по-подробно да се научи от книгата на Вернер Зомбарт „Евреите и стопанския живот“, която е била написана в началото на миналия век и вече няколко пъти е преиздавана в постсъветско време. Започвайки от времето на кръстоносните походи, лихварството, по мнението на Зомбарт, става основно занимание на евреите.
Впрочем, даже към лихварската дейност от християни позицията на църквата престанала да бъде така жестока, както е била на първия етап. Работата е там, че без излишен шум с лихварство са се занимавали и някои манастири, католически ордени, отделни епископи и даже хора от близкото обкръжение на Папата. Доста често представители на католическата църква за даване на кредити са ползували за посредници евреите лихвари, естествено без да афишират връзките си с тях. Фактически, бил е създаден механизъм на „взаимноизгодно“ сътрудничество в сферата на кредитирането с лихва между представителите на двете вероизповедания. Някои от представителите на интелектуално католическия елит се опитвали да намерят идейно догматическо обяснение на такова сътрудничество, други остро протестирали против такива практики.
Първите опити, вътре в католическата църква да се намери логическо и богословско обяснение на лихвата, обикновено се свързват с името на известният схоластик – богослова Тома Аквински (1225-1274). От една страна той справедливо е осъждал евреите лихвари. Например, той е написал, че лихварите, по същество, търгуват не толкова с пари, колкото с време: та нали заемополучателя получава не толкова парите, колкото времето, което го отделя от момента на получаване на заема до момента на изплащане на дълга. Днес възприемаме фразата: „времето е пари“ без възражения. А тогава времето се е възприемало като дар божий, а с такива дарове се е забранявало да се търгува. От друга страна, той вече допуска „възнаграждение“ за дадените в дълг пари. Той нарича това „плащане за риска“. Не се забранява „възнаграждение“ в тоя случай, ако парите се дават за някаква определена цел, която носи приход на заемополучателя. В този случай процентът е заплащане за участие в търговския проект. Вярно, че Тома Аквински не намира за разумен въпроса: длъжен ли е притежателя на парите да иска процент, ако доход от тези дела не е получен.
Такава трактовка вече е била сериозно отстъпление от позициите на по-ранните схоластици, които считали, че парите, дадени в кредит от едно лице (кредитор) на друго, стават собственост на последния (кредитополучателя). Исканото от кредитора заплащане за ползуване на нещо, което вече не му принадлежи, означава опит за ограбване на кредитирания. Ние, живеещите в XXI век, трудно можем да разберем тази логика, а в епохата на ранното християнство тя е била единствено възможна.
На преходния етап в пълна сила са се проявили всички ония изгоди, които дава практикуването на лихварството за лихваря: преди всичко, това са възможността:
- за получаване на доход във формата на лихва; -за присвояване на имуществото на длъжника, използвано в кредитната сделка като залог;
- за получаване на особени права от длъжника – както финансово стопански, така и политически.
С първия вид изгоди нещата са повече или по-малко очевидни.
Що се отнася, обаче, до втория вид изгоди, то в средните векове, където основния вид дейност на човека е било селското стопанство и главния „капитал“ – земята, именно тя е била основен обект на залог. За залог са се използували и добитъка, инвентара, сградите, покъщнината. Освен имуществото в залог, не рядко, се е оказвал и самият човек. В отделни случаи при невъзможност да погаси задълженията си кредитополучателя се е превръщал в роб, преминавайки в собственост на лихваря, или „крепостен“ – тоест в положение на полуроб. Понякога в такова положение на „жив залог“ са се оказвали други членове от семейството или цялото семейство на длъжника. Например К. Маркс в том 3 на „Капиталът“ в глава 36 „Докапиталистически отношения“ достатъчно подробно описва, как още в древен Рим патрициите давали на плебеите на заем с високи лихви хляб, коне, говеда, а в случаите на не погасяване на дълговете превръщали плебеите в роби. Също така той дава примери от средновековието: при Карл Велики френските селяни били разорени от войните и били принудени да вземат парични и стокови кредити. В случай на не погасяване на дълговете те се превръщали в крепостни.
Ще се спрем малко по-подробно на третия вид изгоди, които у много автори се оказват „зад кадър“. Онези лихвари, които давали пари на заем на крале и принцове, се решавали да „опростят“ напълно или частично дълговете на своите височайши клиенти. Но в замяна си издействували такива привилегии, като събиране на данъците, аренда на монетния двор, „управление“ на крепостните селяни. Ето какво пише по този повод Н. Островский: „в Русия помешчиците давали именията под аренда на евреите (лихварите –В.К.), и те, вече от свое име, обирали селяните, често събирайки ги на едно, което позволявало да действат „по-ефективно“… именно затова народът се е отнасял към привилегированите друговерци (лихварите евреи-В.К.) по-лошо, отколкото към властите“.
Най-важното – лихварите от влиятелните си клиенти, олицетворяващи и представляващи политическата власт, в отплата за своите „услуги“ са се стремили да получат политически привилегии. Н. Островски пише: „Кредитът даден на властта, — това е обикновен подкуп или скрита форма на заплащане при покупка на привилегии, или при покупка на власт във вид на преотстъпване на длъжностно лице на част от властта или пълномощията. Фактически – това е подкуп. Но подкупи съществуват и извън кредитните отношения. Кредитът – е само маскировка, а кредитните учреждения – акумулатори на средства за подкуп на властите. Най-често за подкуп се използуват средства на самата власт или населението…“
По-нататък Н.Островский пише, че кредиторите, „пристигайки на новите места, скоро получавали привилегии, а след съвсем незначително време, ставали много богати и състоятелни хора. Никакво морално оправдание на тези привилегии никога не е съществувало макар и само за това, че в основата на този бизнес лежи дестабилизацията на обществените отношения и изменение на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“
Ще отбележим, че по същество цялата история, започвайки от средните векове (поне относно историята на Запада) и до ден днешен – това е история на „дестабилизацията на обществените отношения и изменението на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“. Може да се съгласим с Н.Островский, че „кредитните учреждения – това са акумулатори на средства за подкуп на властта“. Обаче от някакъв момент в историята самата власт става жертва на интригите и разрушителната дейност на лихварите. По тази причина споменатите „акумулатори на средства“ започват да се използуват за подкупването на сили, намиращи се в опозиция на законните власти, — примерно „църковни реформатори“, „народни предводители“, „бунтуващи се боляри“, „политически партии“, „профсъюзни лидери“ „депутати в Думата“, „оранжеви активисти“, „блатни опозиционери“ и т.н.


Средновековна Европа: лихварите излизат от нелегалност

Етапът на пълна легализация на лихварството започнал още в средните векове и се простира във времето до наши дни. И в този етап е имало не малко приливи и отливи, тоест изменения по посока на либерализация на дейността на лихварите и по посока на втвърдяване на забраните и ограниченията. Тези „колебания“ се изразявали в изменение на пределните величини на взиманите проценти; видове кредити, по които се е допускало взимане на проценти; строгост на наказанията за нарушаване на предписанията и т.н.
Обикновено в учебниците е написано, че забраните за взимане на лихва законодателно са били снети в епохата на Реформацията или дори по-късно, в епохата на буржоазните революции: „Законодателната отмяна на забраната за взимане на проценти в Англия е станала през XVI век, в във Франция едва в края на XVIII век в периода на френската революция“.
Обаче по наше мнение легализацията на лихварството е станала съществено по-рано.
Първо, следва да си спомним, че известния католически Орден на тамплиерите е имал официално разрешение от Папата да се занимава с финансови операции. Първоначално тамплиерите, които са били крайно бедни рицари, сами са заемали пари от евреите лихвари. По-късно Папата ги освободил от необходимостта да връщат тези дългове. Постепенно тамплиерите сами започнали да дават пари в заем, при това при по-нисък процент, отколкото евреите лихвари; затова те достатъчно бързо започнали да заемат доминиращо положение на паричните пазари в Европа и Средиземноморието. В началото на XIV век Ордена на тамплиерите бил обявен от френския крал Филип IV Красивия извън закона, а главните му ръководители били екзекутирани.
Второ, в католическа Европа вече през X-XI век се оформили своеобразни „офшорни зони“, където на християните им е било позволено да се занимават с лихварство. Става дума за такива градове – държави в Италия като: Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука.
Вече в началото на XIII век две известни флорентински фамилии – Барди (Bardi) и Перуци (Peruzzi) били толкова богати, че можели да дават заеми и други финансови услуги на феодалните държави и Папата. Наричали ги банкерите на Папата. В началото на XIV век (особено след като тамплиерите слезли от сцената) тези банкерски фамилии разгърнали свои мрежи навсякъде по Европа. Така, домът Барди имал филиали в Барселона, Севиля, на Майорка, в Париж, Авиньон, Ница, Марсилия, Лондон, Брюге, Константинопол, Йерусалим, на Родос, на Кипър и др. Краят на банковите къщи на Флоренция дошъл през 40-те години на XIV век. Перуци и Барди дали през 1340 г. кредит на огромната по това време сума от 1,5 млн. златни форинта на английския крал Едуард III. Тези пари му трябвали за да води война с Франция (която война по-късно прераснала в Стогодишната война). През 1345 г. кралят обявил за своята неплатежоспособност (дефолт), и двете банкерски къщи се разорили.
На смяна на разорилите се банкерски къщи във Флоренция дошли нови, от тях най-богати и влиятелни били фамилията Паци (Pazzi) и Медичи (Medici). През XV век в Европа домът Медичи бил най-богатият, а банка Медичи – най-голямата. Кланът Медичи бил тясно свързан с Папите, те постоянно използували услугите на тяхната банка.
Южно италианските лихвари активно паразитирали върху стопанството на най-богатата по ония времена държава – Византия. Венецианските и други южно италиански лихвари и търговци имали особен, привилегирован статут (както сега се казва – „режим на най-облагодетелствувана нация“) във Византия в епохата на разцвета й и заработвали добри пари. А градовете-полиси, ако се изразим на съвременен език, били своеобразни офшорни зони, където са се стичали печалбите на лихварите и търговците. Главен източник на богатства на Византия били митата, които взимали при преминаването на морските съдове през Босфора и Дарданелите.
Най-голям стопански и финансов разцвет Византия достигнала при император Василий II (975-1025 г.), когато годишните доходи на империята изчислено в злато достигали 90 тона. При това генуезките кораби имали имунитет от митнически контрол, затова генуезците активно се занимавали с контрабандна търговия. На тях им се разрешавало свободно да внасят и изнасят ценни метали, а за сметка на различия в пропорциите на цените във Византия и другите държави те получавали тъй наречената „арбитражна“ печалба. Без да споменаваме печалбите от лихварската им дейност.
Постепенно големите финансови потоци започнали да се изместват от Византия към Юга на Италия. След известно време дейността на венецианските лихвари в християнска Византия влязла в противоречие с религиозно нравствените и правови норми на тази държава, започнало да възмущава както простия народ, така и представителите на властта. Всичко завършило с това, че през 1181 г. в Константинопол настанало клане на чужденците. Дошлият на вълната на тези събития на власт император Андроник Комнин изгонил извън пределите на своето царство венецианските лихвари.
Последните решили да се реваншират и взели активно участие в подготовката на тъй наречения „кръстоносен поход“, който завършил с разграбването на Константинопол през 1204 г.
Плячката, която заграбили кръстоносците, била равна на 1 млн. келски марки, което е еквивалентно на 30 т злато. По онези времена това е било несметно богатство. Достатъчно е да споменем, че даже след две столетия (през 1400 г.) годишните бюджети в златен еквивалент в отделните градове републики и държави били равни на: Венеция 5,4 т, Франция 3,4 т, Милано 3,4 т, Флоренция 2 т, Португалия 1,35 т, Генуа 0,8 т.
След време всичкото злато и ценности преминали в ръцете на лихварите, които „обслужвали“ кръстоносците. По мнението на някои историци, именно тези несметни (по онова време) богатства и били онова „първоначално натрупване на капитал“, което дало тласък на развитието на капитализма. Злато и сребро от Америка (епохата на тъй наречените „велики географски открития“) се появило в Европа след три столетия. Позициите на лихварите от Венеция и други градове на Южна Италия станали още по-силни, те започнали да разпространяват своето влияние по цяла Европа и даже се опитвали да поставят под свой контрол и Русия.
Ето какво казва за тези времена архимандрит Тихон Шевкунов, създател на известния филм „Гибелта на империята. Византийски урок“: „Именно с несметните богатства на Константинопол е било отгледано чудовището на лихварската банкова система на съвременния свят. Този малък сега град в Италия, Венеция, е бил Ню Йорк на XIII век. Тук тогава са управлявали съдбите на народите. В началото по-голямата част от награбеното спешно се извозвало по море във Венеция и Ломбардия (оттам тръгнала думата „ломбард“). Като гъби след дъжд започнали да се появяват първите европейски банки. По-малко любопитните, отколкото тогавашните венецианци, немци, холандци и англичани се включили малко по-късно; от тях на основата на нахлулите в Европа византийски пари и съкровища започнал да се създава оня същия знаменит капитализъм с неговата неутолима жажда за печалба, която по същество се явява генетическо продължение на опиянението на военния грабеж. В резултат от спекулации с константинополските реликви са се образували първите крупни еврейски капитали“.
Византия след този кръстоносен поход така и не могла да се възстанови, а след две и половина столетия престанала да съществува. Както пишат историците, — в резултат на завземането на Константинопол от турците. Но ако се поразровим по-надълбоко ще видим, че зад турците са стояли все същите лихвари.


Реформацията: по-нататъшно настъпление на лихварството

Счита се, че „църковната революция“ във вида на Реформацията е започнал Мартин Лютер, и много автори го считат за „предтеча“ на капитализма. Интересно е да се знае, че този отец основател на протестантизма е бил настроен крайно негативно по отношение на лихварството. По –дълбоко изучаване на историята на Реформацията води към извода: „църковната революция“ е била в не малка степен провокирана от комерсиализацията на католическата църква (в това число от нейната лихварска практика). Така че Лютер в равна степен обвинявал в лихварство и евреите и духовниците на католическата църква:
„Езичниците можаха да разберат, на основата на разума, че лихварят е четирижди крадец и убиец. Ние християните, така ги почитаме, че едва ли не им се молим заради парите им… който граби и краде от другия неговата храна, той извършва убийство (понеже това от него зависи), както ако го беше морил от глад и измъчвал до смърт. Така постъпва лихварят; и си седи спокойно в креслото, вместо, както му се полага по справедливост, да увисне на бесилото, за да кълват такова количество врани, колкото е откраднал гулдени, ако по него има достатъчно месо, че да стигне за всичките врани. А дребните крадци ги бесят… Дребните крадци свършват в пранги, а големите крадци ходят в злато и коприна… затова на земята няма за човека враг по-голям (след дявола), от скъперника и лихваря, тъй като той иска да е бог над всички хора. Турци, воини, тирани – всички те са зли, но все пак са длъжни да дават на хората да живеят и сме длъжни да признаем, че те са зли хора и врагове и могат и даже са длъжни понякога да се смилят над някои. Лихварят и скъперникът обаче искат, целия свят да гладува и се измъчва от жажда, да погива в нищета и печал, и щото само той сам да има всичко, и щото всеки да получава от него като от господ и да стане навеки крепостен… той винаги носи мантия, златни вериги, пръстени, мие муцуната си, дава си вид на човек верен, набожен, хвали се… Лихварят — е грамадно и ужасно чудовище, звяр, опустошаващ всичко, по-лош от Какус, Хернон и Антей (герои на античната митология В.К.). Обаче, украсява се, приема благочестив вид, за да не видите къде са изчезнали биковете, които е натикал в леговището си на заден ход. Но Херкулес е длъжен да чуе рева на биковете и виковете на пленените и да открие Какус даже сред скалите и клисурите, за да освободи биковете от злодея. Защото Какус се наричаме злодея, набожния лихвар, който краде, граби и изяжда всичко. И все пак той като че ли не е направил нищо лошо, и мисли, че даже никой не може да го изобличи, защото той е вкарал биковете в леговището си със задницата напред, и от следите им ще личи, като че ли са пуснати навън. По такъв начин лихварят се опитва да излъже целия свят, като че ли той принася полза и дава на света биковете, докато в действителност ги хваща само за себе си и ги изяжда… И ако бият на колелото и обезглавяват разбойниците и убийците, то колко пъти повече трябва да качат на колелото, да четвертоват… да изгонват, прокълнават, обезглавяват всички лихвари.“.
Трудно е да се намери по-остър памфлет против лихварството. Той е не само емоционален. В него има, най-малкото, две важни мисли, които ни помагат да разберем природата на съвременните лихвари банкери.
Първо, Лютер е надникнал надълбоко в душата на лихваря и е разбрал: обогатяването за лихваря е само средство; целта е – да стане като бог („той иска да е бог над всички хора“). Лихварят наистина се стреми да заприлича, но не на бог, а на антипода му – дявола.
Второ, дейността на лихваря е организирана по такъв начин, че тя (дейността) и той (лихваря) външно изглеждат съвсем благопристойно и почтено в очите на народа, даже християнския („ние, християните, така ги почитаме“). И успява, с измама и благодарение на простодушието и доверчивостта на простия народ („по този начин лихварят искал да измами целия свят, като че ли той носи полза и дава на света бикове, докато той ги хваща само за себе си и ги изяжда…“). Днес, навярно, благодарение на интензивната обработка на съзнанието с помощта на СМИ в очите на обикновения човек (до голяма степен отдалечил се от християнството) съвременният лихвар банкер изглежда още по-почтено; разбирането за престъпния характер на банковата дейност до съзнанието на обикновения човек не достига.
Но в живота се случило точно на обратно: М. Лютер разчистил пътя на тези, които люто ненавиждал – лихварите. Как да не си спомним поговорката: „пътят към ада е постлан с добри намерения“.
Друг отец основател на протестантизма – Калвин – в написано от него писмо за лихварството заема позиция, съвършено различна от Лютер. Тази позиция може да наречем диференциран и сдържан подход към лихварството. Той е против най-омразните форми на лихварството, но заедно с това смята за „естествено“ да се печели от дадения заем, особено когато е с цел за получаване на доход от заемополучателя и ако процентът не е извънредно голям (да превишава 5%). На лихварите тази пролука в позициите на християните е била достатъчна, процесът на завоюване от тях на нови плацдарми се ускорил. За това достатъчно подробно е писал Макс Вебер в книгата си „Протестантската етика и духът на капитализма“.
„Щафетата“ от Калвин подхванали появилите се в спекуларизиращия се свят „професионалните философи“, заели се ревностно да защитават лихварството в неговия „реформиран вариант“. Ставало дума за това, че лихварството трябвало да се легализира, но при условие, че заемите ще се насочват не към потребление (на особена критика били подлагани заемите давани на аристократите за придобиване на предмети на разкош и въобще за „подслаждане“ на живота), а към това, което със съвременни думи можем да наречем „развитие на бизнеса“. Това би позволило снижаване на процента при заемите и ускоряване на „прогреса на обществото“ (тоест капитализма). Сред трудовете на тази тема може да споменем трактата на Дж. Лока „Съображения за последствията от понижение на процента на паричния капитал“ и трактата на И. Бентам „В защита на процента“.
Може би, първата банкерска династия от епохата на Реформацията в Европа може да назовем немското семейство Фугер. Банкерския дом Фугер (както и банкерите от южна Италия, например Медичи) изградил своето състояние на това, че предоставял пари в кредит на Папата, на крупни феодали, крале. Кредитирането на крале било много изгодно дело. Паричните заеми се давали под залози като; обширни участъци земя, друго недвижимо имущество, в замяна на концесии. Например Фугер получили достъп до сребърните и медни рудници. Банкерите получавали в аренда източниците за доходи на кралете (събирането на данъците), те фактически управлявали активите на монарси и феодали.

            

"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."

- Парамаханса Йогананда

Лихварството: произход на "вируса"

 

„Вируса“ на лихварството и мутацията на парите в капитал

Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут.

Второзаконие, 15:6. 

                

Лихварството: произход на "вируса"

Историята на парите и паричният оборот свидетелства за това, че лихварите (които сега се наричат — "банкери") са много креативни във конструирането на гениални схеми и механизми за увеличаване на паричния капитал. Най-важният инструмент — лихви по заем се появява в древен Вавилон. Името на изобретателя на този инструмент е неизвестен. Сигурно на изобретателния банкер му е било подсказано от оня, който е убедил Адам и Ева да вкусят забранения плод в рая. Катастрофалните последици от нарушаване на забраната, дадена от Бог на обитателите на рая, са добре известни. Последствията от практическото прилагане на лихви по заем в древен Вавилон едва ли са осъзнавани. Болестта се е развивала много незабелязано. Но днес, в XXI век, последствията са придобили мащаба на катастрофа, която средствата за масова информация (СМИ) наричат „световна икономическа криза".
"Вирусът" лихварство присъствува в обществото, почти толкова, колкото съществува и човечеството. Просто на протежение на дълъг период от време „имунната система" на човека и на обществото като цяло е била достатъчно силна, и тя не е дала възможност за разпространението на този опасен "вирус". За съществуването на такъв „вирус" и произлизащите от там заплахи, за необходимостта от спазване на определени правила за духовно нравствена „хигиена", предупреждават многократно древните мислители, като Аристотел (384 пр.н.е. — 322 пр.н.е.). Сурови предупреждения се съдържат в Стария и Новия завет. Те се повтарят и в Корана. „Вирусът" не се съдържа в парите (както твърдят емоционално някои поети и философи), а в сърцата на хората.
По пътя към узаконяване на лихварството обществото преминава през няколко етапа:
а) пълно отхвърляне от обществото на вземането на лихва, което намира отражение в нормите на религиозния морал, както и в правните норми; най-важното е, че на този етап е повече или по-малко ефективен контролът от църковната и светската власт за спазване на тези стандарти; лихварството е съществувало и в тези времена, но е било "нелегално", „извън закона ";
б) мълчаливо съгласие и търпимост от страна на църквата и светската власт на практиката на начисляване на лихва при формално съхраняване на забраните, по това време лихварство е „полулегално";
в) постепенно отслабване и премахване на забраната за вземане на лихви, като при повечето случаи са поставяни ограничения по максималната величината на лихвения процент; по това време лихварството става „законно".
Първият етап е най-продължителен. Продължил е няколко хилядолетия, до Средновековието. До появата на Християнството забрани за лихварство се откриват в Стария завет, а така също в работи на Аристотел и ред други мислители и държавни деятели в Древна Гърция и Древен Рим.
В Стария Завет забраната на начисляване на лихва не е абсолютна. Тя се простира само върху взаимоотношенията със „своите", т.е. евреите.
В същото време взимане на лихва от чужденци за евреите не се забранявало, а даже се е насърчавало:
„Не отдавай в рост брату твоему ни серебра, ни хлеба, ни чего-нибудь другого, что (можно) отдавать в рост; иноземцу отдавай в рост, а брату твоему не отдавай в рост, чтобы Господь Бог твой благословил тебя во всем, что делается руками твоими, на земле, в которую ты идешь, чтобы овладеть ею“ (Второзаконие, 23:19).
В Стария завет, както е известно, съзнанието на евреите се „програмира“ за световно господство, и тази стратегическа цел се обвързва с лихварството като средство за постигане на целта:
„Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут“ (Второзаконие, 15:6).
Известният наш философ Владимир Соловьов (1853 — 1900 г.), който достатъчно лоялно се е отнасял към евреите, писал, че „евреите са привързани към парите съвсем не заради алчност или някакви ползи, а защото в тях намират най-главното оръдие за величие и слава на Израел.

Жак Атали: ода за парите и лихвата

Големите умения на евреите в сферата на парите и лихварството с гордост признават много еврейски автори. Например, известният идеолог на мондиализма (т.е. идеология на глобализацията и световно правителство) Жак Атали (р 1943), бивш президент на Европейската банка за реконструкции и развитие (ЕБРР), а сега съветник на президента на Франция Н. Саркози (р 1955). Според него, в следствие на тези способности възникнало господството на евреите в световната търговия и в световните финанси още преди Христа, затова те са се разпръснали по света покрай търговските пътища и „линиите на парична сила“ в по-голямо количество, отколкото са останали в Палестина. Жак Атали признава, че думите „евреин“ и „лихвар“ у много народи са станали синоними.
Ще приведем като пример цитати от книгата на Жак Атали „Евреите, светът и парите“. Веднага ще отбележим, че този труд се явява все пак най-пълно изложение на стопанската и парична история на евреите след книгата на В. Зомбарт „Евреите и стопанския живот“ (от началото на миналия век).
Преди всичко, Атали с гордост съобщава, че евреите са дали на света двете най-важни неща – вярата в един Бог и парите: „Еврейският народ направил парите уникален и универсален инструмент за размяна, точно както направил своя Бог уникален и универсален инструмент за превъзходство…“.
Авторът предполага, че предписанията относно поведението на евреите в света на парите, съдържащи се в Талмуд, са породени не от някаква висша сила, а от навиците и характера на съставителите на Талмуд: „Авторите на Талмуд самите били повечето търговци и експерти по икономика…“
Всички отношения на покупко-продажба, а така също стремежа към богатство, по мнение на автора, са напълно естествени, тъй като са благословени от Бог: „Исав и Яков потвърждават необходимостта от обогатяване за това, за да се харесат на Бог… Бог благославя богатството на Яков и му разрешава да купи правото на първороден от брат си Исав – това е доказателство, че всичко си има материална цена, дори във вид на паница леща“.
Парите, както смята Жак Атали, са не само инструмент за покупко-продажба или натрупване на богатство, но те са също така и средство за организация на най-съвършеното обществено устройство: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“.
Парите, като универсален инструмент, достъпни за хора от всички националности и вероизповедание, все пак на първо място са достояние на евреите противостоящи на останалия свят: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“.
Както се вижда от приведените цитати, служенето на парите, при Ж. Атали, се приравнява на служенето на Бог. Атали подкрепя своята мисъл за „духовната“ полза от лихварството за евреите с цитат от Рабби Яков Тама: „Това е почетна професия, лихварите заработват пари бързо и достатъчно, за да се откажат от други професии и се посветят на религиозни занимания“. Обръща се внимание и на това, че работата с пари позволява на евреите да избягват да работят за заплата: „Важно положение: всеки е длъжен на всяка цена да избягва да се съгласява на принудителна работа, която ги прави зависими, понеже да се подчиниш някому е равносилно на връщане в Египет… Тази забрана обяснява, защо в течение на векове евреите най-често са отказвали да влизат в големи организации и предпочитат да работят за себе си“.
Впрочем лихварството, както и нарушаването на общоприетите морални норми за своя изгода, принадлежи към разпространените общочовешки грехове. С лихварство, казва Зомбарт, са се занимавали и жреците в Делфийския храм в Гърция, и средновековните манастири. Зомбарт посочва множество свидетелства на съвременниците за неблаговидни постъпки на християнски търговци… Успеха на евреите Зомбарт обяснява с това, че при тях въобще не става дума за нарушение на нормите на морала в работата. Според тях това е „разумен“, „делови“ морал, „истинското право“, подчиняващо стопанската дейност на първенството на „сделките“, дохода.



Аристотел и светите отци: глас против лихвата


Относно Аристотел, то той станал главен идеолог противопоставящ се на лихварството, преди още появата на християнството, тоест попада в разред „езичници“, но остро е чувствал пагубността на тази дейност. Хората от дохристиянската епоха точно улавяли простата мисъл: парите – те са някакво обществено достояние, което не трябва да се превръща в средство за натрупване на богатство, а изпълняват ролята на „кръвта“, чиято циркулация в стопанството осигурява нормалното му функциониране. Ако се допусне лихварството, то лихварите ще могат да управляват движението на „кръвта“, увеличавайки или намалявайки постъплението в организма на стопанството. Никой по тази причина не може да е собственик на парите, да затруднява движението им за извличане на изгода, подобно на разбойник на мост, който взима такса за преминаване. Парите както и земята не трябва да стават обект на покупко-продажба и да се съсредоточават в ръцете на малцина.
Аристотел много се страхувал, че лихварите могат да завземат артериите на обществото и да взимат пари за това, че не пристягат твърде силно. Платиш ли – ще поотпуснат, нямаш с какво да платиш – затегнали по-здраво.
По смисъла на изказаното от Аристотел относно парите и лихварството може да заключим, че парите – не са стока, а само някакви „знаци“. Казано на езика на съвременните теории, може да кажем, че Аристотел е стоял на позициите на „номинализма“ (номинализмът е теория, съгласно която парите не трябва да имат „вътрешна“ стойност, т.е. да са пълноценни стокови пари, те са предназначени само за да са средство на обмена на реални стоки с отчитане на номинала на паричния знак).
И в християнски времена просветените борци срещу лихварството достатъчно често споменавали Аристотел. Особено следните негови думи: „С пълно основание извиква ненавист лихварството, понеже то прави самите парични знаци предмет на собственост, които, по този начин, губят това своето предназначение за което са били създадени; та те са възникнали за да обслужват обменната търговия, взимането на проценти води именно до ръст на парите… както децата приличат на своите родители, така и процентите се явяват парични знаци, произлезли от парични знаци. Този род обогатяване се явява преди всичко противоестествено“. С утвърждаване на християнството по света, забраните на лихварството се базират на църковните догми, а пък те на свой ред – на Светите писания, в това число и на Новия завет.
В частност, в Евангелие от Лука се говори „… и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая“ (Лк 6:35).
Фактически се възпроизвеждат нормите на Стария завет, но с едно изключение: те са абсолютни, нямат двоен морал (за свои и за чужди). Забраните са били затвърдени в решенията на ред Вселенски събори. Светите отци от ранното християнство достатъчно често са разобличавали лихварството като най-отвратителна форма на сребролюбието, а сребролюбието влизало в разряда на най-тежките грехове.
Последователните християни в своята борба с лихварството винаги са се вдъхновявали от постъпката на Спасителя, извършена не за дълго преди разпятието. Става дума за единствения случай описан в Новия завет, когато Христос проявил насилие: той съборил масите на среброменителите и ги изгонил от храма. А тези менители, разположили се в храма, били, по същество, и спекуланти (извършвали обмяна на едни монети с други с голяма печалба и лихвари (давали заеми с лихва).
Случаи на лихварство (обикновено в скрита форма) имало и по времето на разцвета на християнството. Сред изобличителите му са: Йоан Златоуст (347 — 407 г.), Василий Велики (ок 330 — 394 г.), Климент Александрийски (ок 150 — 220 г.) и много други Свети отци.
В западната църква (вече след отпадането й от Вселенската църква) забраните достатъчно педантично са били обосновавани от богословите — схоластици. При това те се опирали не само на Свещеното писание, но също така и на трудовете на античните философи, особено Аристотел. Особено внимание се е отделяло на формулираното от Аристотел, че парите – не са богатство, а само знак за богатство; следователно те не може да служат за средство за съхранение и още повече за увеличаване на богатството чрез лихва.
В много съчинения по история на църквата и богословие съвършено справедливо се отбелязва, че главен идейно — духовен антагонизъм в Европа в първите векове след раждането на Христос било противоборството между християнството и юдаизма. На практически-битово ниво основният въпрос на това противопоставяне бил въпросът за лихварството. В частност, във Византия след Константин Велики на лихварството били наложени сериозни ограничения и забрани.
Цяла поредица от съвременни автори предполагат, че в съвременната литература въпросите, свързани с историята на лихварството, доста често са били „смекчавани“. Забраните за взимане на лихва в стари времена са били крайно строги и даже жестоки. Наказанията за лихварска дейност почти не се отличавали от наказанията за убийство. Такава „смекчена“ и „облагородена“ картина на времената през които е имало забрани за вземане на проценти, по мнението на някои автори, е призвана да „смекчи“ отношението на съвременното общество към съвременните практики на лихварство, помага в обосноваването на „естествеността“ на тези практики.
Ето пример на такава критична оценка на това, което пишат в съвременните учебници9 за епохата на забрани на лихварството: „до началото на XVII век лихвеният процент бил най-строго забранен в западна Европа, в Русия, в страните от арабския изток, в Индия, в Китай и други райони. Наказанието за нарушаване на тази забрана било почти винаги едно – смърт (отделено от мен В.К.). такава забрана действувала примерно от XII век. Тоест световната икономика почти 500 години се е развивала без използването на лихвения процент. Ако искате да узнаете, как светът е живял без лихвен процент, то с удивление ще откриете крайно малко информация. А това което е останало, в по-голямата си част „свидетелствува“, че лихвеният процент все пак някак си е съществувал в този период, но просто е „подложен на някакви гонения“. И че наказанието за лихварство не е било смърт, а понякога просто отлъчвали от църквата и т.н. В действителност тази забрана била много строга и наказанието било много жестоко. Тоя факт, че почти 500 години за използване на лихвен процент са екзекутирали всеки, без да се съобразяват със звание, род, положение, се мълчи и до сега. Формално никой не го крие, но тази тема никога не се обсъжда в СМИ. Навярно никак не е интересно: а кое е заставило целия тогавашен свят, всички религии – християнството, мюсюлманството, индуизма, будизма (по-точно не всички, а почти всички) да поддържат смъртното наказание за тези които се опитват да използват лихвения процент? Както неведнъж се е говорило, СМИ – те са такива, те предварително точно знаят, кое е интересно, а кое съвсем не е интересно, и кои въпроси при никакви обстоятелства не бива да обсъждат. В темата за пазене на мълчание относно това, че светът дълго време е живял без лихвен процент, стърчат дългите уши на „счетоводителите“. По някаква причина тази тема е толкова неприятна за „счетоводителите“. Не може да се каже, че се боят от нея. Не, аз мисля, че ЦУП сега има такава сила, че въобще от нищо не се бои. По-скоро малко се опасява.
Не може да се отрече, че лихвеният процент е съществувал винаги, но отношението на властите и обществото към него в указания период от време (условно – почти 500 години) е било действително сурово, по-сурово отколкото до началото на тоя период и след неговия край. Какъв период е било това? Най малкото, в Европа, това е бил периода на най-голям разцвет на християнската цивилизация, която последователно е реализирала в живота основните принципи и норми на духовния и материален живот, заложени в Светите писания, най-вече Новия завет. Взимането на процент в онези времена се е квалифицирало като престъпление, малко отстъпващо на нарушаването на заповедта „Не убивай!“. Може също така да го сравним с такова престъпление от нашето време, като производството и разпространението на наркотици. Нима вземането на процент лихва е било такъв смъртен грях? И ако е било, то защо днес то е престанало да се счита за такова?

                       

- Парите и Ари(Джу)ман

Поради това, че е невъзможно «камъните да се превърнат в хляб», да имаме духовност непосредствено в материята, независима от материалното, поради тази невъзможност и затова, че е налице нейното огледално отражение, властта на парите, поради това господства и Ариман. Защото в парите живее социално също и Ариман. (Събр. съч. 148. Петото евангелие, 1913–1914, стр. 149, немско издание 1980 г.) 

 …Колкото и човекът да прави усилия в някоя област, там, където самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. С други думи, начинът, по който човек влиза в притежание на парите, не трява да бъде отражение на това, което е йеховистическо, въпреки че нашето раждане и преминаването ни от ембрион към външен живот е свойствено за него. Отражение на това е фактът, че ние наследяваме пари. Тези характеристики, които ние наследяваме с кръвта, са наследени чрез природните закони. Парите, които наследяваме без да сме ги спечелили с труда си, са отражение на това.

Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.

Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък… Рудолф Щайнер (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.)  

 Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава
Когато се отпечата написаното от нас и действително се чете – което днес само рядко се случва – нашите мисли преминават в другите хора. Това обаче упражнява влияние върху собственото ни етерно тяло и ние се сблъскваме с това, което живее навън в света. Ако мислите живеят навън, ако бихме могли да осъзнаем, че навън живеят мислите, произхождащи от нас – нашето астрално тяло, поне във вярата ни, се сблъсква с това от нас, което е преминало във външния свят. Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света. В този порив към самонаслада не е залегнало нищо друго, освен потребността да се сблъскаме с астралното ни тяло с обективните мисли на етерното ни тяло и така в сблъсъка да се самовъзприемем. (Събр. съч. 161, Пътища на духовното познание и обновяване на художествения мироглед, стр. 91, немско издание 1980 г.) Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.
Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.

 

Ето как виждат евреите златният телец днес.

 Думата "мамя" на български иде от "Маммон", така както думата "мошеник" иде от Моше(през "мошьна", "мешка"- "торба"). Близкия изток думата навлиза през сирийските "богове". Сирия, където все още Арамейския е жив.
Френската дума за "монета" е "монЕ"(monnaie). От късния латински "Mamonae"/"Mammon".
На гръцки е πλούτος-"плутос" и латинизираното "μαμμωνάς". Плутон е еллинска интерпретация на Патала-лока, царството на нагите, което, според Ведическата космогония, е по-богато дори от рай(х)а на ИндРа- "Сварга".
Думата "маммон" има препратка към Утробата на Вътрешната("кухата") Земя(Майа-"мама"), където се крият нагите от Слънцето. Дори, днес в Индия, все още, има нарицателно название за парите като "лакшми", погрешно свързвани с благоденствието на Лакшми(архетип "Везни"). За кали-юга е предречено, че демоните ще притежават материалното богатство, златото, парите. "Мама"(मम) на санскрит значи "моя". Притежанията и архетипа на "Телеца". Принципа на Маммона е грубо-материален принцип на служене на матер. свят без устои в Трансцеденталния свят.
Пример: Бхагавад Гита 7:14 "Мама Майа"(Моята енергия).  

Кали юга, упадъкът от деволюцията, спекулация с невежеството от нагите

 

 АШКЕНАЗИ: смес на южняшки хазари със северни руснаци и немци:В подземните планетарни системи(Била-Сварга) нагите живеят на кланове.

 

Каббало-капитализмът като йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти КАБАЛО-КАПИТАЛИЗМЪТ ИМА ЗА ЦЕЛ ЗАРОБВАНЕ НА ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЧРЕЗ ДЪЛГ*Debt, И НАСЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИКОНОМИЧЕСКИ РОБИ("ПРОЛЕТАРИАТ").

МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust"
Когато μονο* = money.
-----------
*От Гръцки. - "само".
1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)

 

 20. На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя "господ" твоят "бог" във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие* 23
----
* Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава"). 1. Защо правителствата избират да заемат пари на частни банки с лихва, когато биха могли да създават всички пари без лихва?

2. Защо трябва да се създават пари чрез процеса на задлъжняването?

3. Как една система развиваща се на експотенциален принципа може да служи за стабилен дълготраен икономически просперитет? Не е ли очевидно, че експотенциалното развитие е несъвместимо с дългосрочност и стабилност?

4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?

Парите като дълг, част 2


Парите като дълг, част 3


Парите като дълг, част 4

                        

Желанието на йудеите, продиктувано от нагите, да колят и да ядат месо е толкова огромно, че те ИЗФАБРИКУВАТ историята за уж "равратените израилтяни"(???), които са били евреи в Египет и са мигрирали към Ханаан, но били "развратени" с това, че се

"кланяли на Златният Телец"(удобен претекст да се наклепа символът на Телецът),но принасяли всеизгаряния на телета! Интересно разбиране за "идолизиране"!

Примерно, ако идол на Моисей е синът му трябва да го заколи!

Това "извинение" на йудеите с историята със "златният телец" в Синай им служи, катоизвинение за избиването на коренното туземно население, което заварват в Ханаан(интересно, защо наричат тази земя "Израел" и до ден днешен?!?).

Като им разрушват култовите, смятайки, че трябва да се разбира под "жертвеник" -

"приспособление за колене на крава" ("златен телец")

За това те фабрикуват тази история с която завоюват две неща за Аврамическите религии:

1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"

2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа

-Да не забравим- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!

Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"! 

Така казал дух Йах/Ах !! Думата "Арйанско" може да се окаже "Ханаанско", дори "Египетско". Но в никакъв случай Арйаните не прявят "златно теле"-идол и после ДА КОЛЯТ ЖИВИ ТЕЛЕТА, като "приношение към този идол". Това е йудейска ФНАТАЗИЯ, стъкмена, като сценарий на йудеите, като са взаимствали реален момент- ТЕЛЕЦЪТ, като Свещено АРйанско животно и йудейска представа за жертвоприношение- младо, мирно животно, невинна кървава жертва. По-късно те ще принесат това и върху човек, който е нейудеин(по вяра), както е случаят с Исус Галилейски- "гой"(буквално - "говедо", презрително към нейудеите, иде от санскр дума "го"- крава, говедо) Изход 32:

2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 

3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 

4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

Според първата глава на "Битие" на библията, Аврам(Ибрахим), прото-патриарх за йудеизъм, библейско християнство и ислям, преди да коли овни в името на незакланият си първороден син -Исаак, е заклал ТЕЛЕ с което е "нагостил", своят, иначе "МОНО- бог" преди жена му да зачене Исаак:

1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2. Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

.............

7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

                     

 Ранните евреи не са боготворели телеца*освен под форма на златни кюлчета* в Тората на йудеите, той се демонизра. Телецът е свещеното животно на АРйаните от Север и Изток. Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на йудаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр..Във Вавилон терминът „пленничество”за евреите е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (яхве, йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Каббала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан(Ивр. "нагаш"- змия, нага) или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество.

Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес.

Измислената история в „Изход” е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв „екзодус”.      
                                                               

"Идолът на Златният Телец"       

                  

"Идолът на Златният Телец"/ Златния телец Брахма е реверсиран от левитите в златно кюлче


                               

"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."

- Парамаханса Йогананда