Животът ни в триизмерна реалност - това е гледането на "филми" в киното на Вселената

                 

Колкото по-малко лична сила имаме, толкова по-малко можем да използваме намерението и следователно можем да окажем по-малко влияние върху нашето бъдеще и нашата съдба. Начинът на живот в технократския свят е подреден от хищнически същности точно по такъв начин, че лишава личността от лична сила.
Човечеството е принудено да води такъв начин на живот, който много усложнява обстоятелствата на живота и привлича негативите. Ето защо определена представа за реалността е наложена на човечеството - като за свят, ограничен в три измерения, който всъщност е само една от многото версии на реалността или един от "каналите" на Колелото на времето:
"Придобивайки плът, много хора забравят, че те са тези, които създават реалността с мислите си. Човек страда от последиците от собствените си меркантилни мисли. По този начин индивидът развива съзнанието на жертвата, сякаш всичко му се случва против неговата воля. Сякаш светът не се ражда и расте у него, а той се ражда и расте в света". (Г. Бореев).
Но ние можем да създадем много по-добри реалности, както на нашето бъдеще, така и на нашето минало. Ето защо е толкова важно да се постигне свобода от стереотипите и догмите, наложени на човечеството, да доведете вашето съзнание до качествено ниво на възприятие.
Д. Лин описва още една от подобни практики за "моделиране" на бъдещето по следния начин: "След като се научите да трансформирате, ще можете да излезете от кръга на възможностите си и да отворите напълно нови измерения в живота си. Седенето в центъра на свещения кръг по време на търсенето на видения е нещо от непосредствената ви среда. Отбелязвайте чувствата и усещанията си.
За да се тренирате към трансформиране, представете си, че изливате тялото си във всякаква форма. За да направите това, затворете очите си, отпуснете се и излезте от собственото си тяло. След това се обърнете и погледнете тялото си отстрани. Докоснете го със собствените си ръце, състоящи се от духовна енергия, и дайте на тялото си някаква форма, както скулпторът прави с глината. Можете отново да промените формата на тялото си или да го направите в друга форма, например под формата на скала, дърво или орел".
А. Ксендзюк обяснява по този повод, че колкото повече измествания има в събирателната точка в човешкия енергиен пашкул, толкова повече енергийни еманации може да използва. Следователно той има по-голяма свобода и е по-близо е до енергийната трансмутация в абсолютно свободен човек, способен да избере за себе си алтернативни житейски линии или канали на колелото на времето.
Този факт се потвърждава от интуитивното прозрение на американския мистичен пилот Ричард Бах: "... Ти гледа филма днес, защото искаше да го гледаш. Много хора избират този или друг живот, защото искат да направят нещо заедно. Актьори от този филм днес играят заедно и в други филми.
Преди или след това - това зависи от кой филм си гледал в началото. Или можеш да ги видиш едновременно на различни екрани. Ние купуваме билети за тези филми, плащайки за входа, като се съгласяваме да вярваме в реалността на космоса и в реалността на времето ... Нито едното, нито другото е вярно, но всеки, който не иска да плати тази цена, не може да се появи на тази планета или в каквато и да било система пространство-време изобщо" ("Илюзии").    

             

България модел на геноцид, който ще бъде приложен за елиминиране и на други традиционни общества в Централна и Източна Европа?

Този модел в момента е приложен в Джусия.

Държавна администрация е от евреи, главно сефаради, на важни и отговорни но не видими позиции - например кмет гой, съветник или зам. кмет евреин.

В Бизнеса са пионки на службите - има и гои.

Банки - ашкинази.

Политици карашик - клоуни, бизнесмени, гои - ако не вършат работа се подменят но задължително с минали срамни дела.

Проблемът на Н.Р. - Еврия е още от социализЪма, и това е кошерният легион от кръвосмучещи паразити със старозаветни физиономии, но с български имена, назначавани на важни, но не прекалено видими за гоите длъжности в държавната администрация, съдебна система и здравеопазване.

Ето защо социализмът ни бе по-мизерен от този на околните соц. държави. Ето защо капитализмът ни е по-брутален в сравнение с околните капиталистически държави.

Смисълът на Еврия - копиран от гръцките юдеи - е да издържа номенклатурата от сиви комунисти и юдеи за сметка на геноцид на гоите.



Политиците гои могат да се сменят, но сивия разсад{Евреите дори не са разсад(червен, жълт, черен). ТЕ СА СИВ ХИБРИД.} остава финансиран дали от измамни схеми, дали със супер високи заплати от държавния бюджет на гоите, дали с пари на ръка от "Шалом" фалшиви телкове на близо 500хил. фантоми на стойност 1,5 млрд.



Държавната ДЖУминистрация:

МИЛИАРДИ ЗА СВОИТЕ ХОРА И ЧЛЕНОВЕ НА ШАЛОМ

**** Заплатата официално е според нашето момче/момиче
**** Данните са от 2015 г., за мин. г. са по-стряскащи, за тази - още по!

В държавната администрация по официални данни различните ведомства са 539 бр.(3 нови през 2015), а заетите са 137 693 души, от които 104 883 в централната администрация.
Тези числа са без обществения сектор - учители, лекари, армия и т.н. и без наетите в държавните и общински предприятия.
Всъщност структурите и чиновниците са повече, защото маса организации, че и цели министерства (!) не са се отчели или са направили частичен отчет (според доклада за 2015 - този за 2016 не е излязъл)
http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx…
Колко ни струва тази администрация като заплати и какви, се вижда по таблицата, която съм дал. За работа по европейски програми сумите ги умножавате по две. Премиите и допълненията не съм посочил.
Колко ни струва като общи разходи - 2 милиарда и 166 милиона лева за тази година. В сметката не влизат част от агенциите и комисиите.



Колко е ефективна тази администрация, се вижда по състоянието на България!

Затова възниква въпросите:
1. защо размерът й е голям колкото при социализма?
Този въпрос няма логичен отговор. Има нелогичен - държавата трапеза е за всеки, който се уреди, ако ще и да е куцо и сакато, както се казва.
2. какви кадри се назначават в нея и как се оценяват?
Тук логични отговори има. Има Закони за администрацията и за държавния служител, има Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, има конкурсно начало.
Но тези логични отговори не са истина. Нелогичният отговор е истинския - има "мой" и не "мой" човек, наше момче или момиче и респективно не наше.
Това "наше" и не наше" е узаконено и нормативно регламентирано.
Вижда се по таблицата и обявените конкурси в Административния регистър (там трябва да се обявяват всички вакантни длъжности)
http://iisda.government.bg/…/competitions_…/all_competitions.
Оказва се, че можеш да бъдеш началник отдел и с 645 лева, и с близо 3200 лева. Оказва се, че можеш да бъдеш главен експерт както с минималната заплата, така и с почти 2800 лв.
Ведомствата масово се възползват от това. Например министерството на финансите търси старши експерт със заплата от 460 лв до 2050 лв, правосъдието дава за същото от минималната работна заплата до 1350 лева, така постъпва МВР и да не броя по-нататък.
Например Директор на дирекция „Национална система 112” е със заплата от 670 лв. до 2200 лв.
Изводите:
1. ако преценката - върху основата на образованието, опита, личните качества и т.н. на кандидата за директор например е за основна заплата от 670, 700, 800, та дори 1000 лева, то този човек въобще не става за директор, не е за този пост, а за по-нисък;
2. този абсурден диференциал в заплащането - от жалките 600 лева за директорски пост до високите за държавата ни 2200 основно възнаграждение (без премиите) е узаконения инструмент за назначаването на нашия и не-нашия човек - на нашия ще дадем максимума, на чуждия - минимума.
Това е конкретен пример, но практиката е именно такава.
Та затова средно 10% от местата в държавната администрация са все вакантни.
Едни хора се назначават от немай-къде, за да не стане скандал с прекалено нагласен конкурс, изненадват ги "приятно" със заповедта за започване на работа със смешното възнаграждение и те напускат.
После се прави нов, пореден конкурс, кандидатите вече са разбрали механизма и масово се отказват и идва времето за нашия човек.
Или още по-просто - в обявата за конкурса се сочи минималното заплащане (масова практика) и естествено натискане от кандидати няма. Ама максималното е хиляди и хиляди лв.
Разбира се, има и маса др. вратички за връзкарството. Или както беше в лафа при социализма - обявява се конкурс за длъжност на Иван Мошев Иванов. Всички други желаещи могат да кандидатстват.


Интересни са данните за държавната

ДЖУадминистрацията живееща от нашите данъци. На глава от населението сме сред първите в Европейския съюз. Огромна администрацията за мащабите на България Тя е много сериозно разходно перо от държавния бюджет. Да не говорим,че значителна част са "гои-калинките", заели длъжности по партиен, продажност или друг признак, без необходимото експертно ниво.

Приблизително на всеки 50 живеещи все още в България, имаме по един търтей - държавен служител. Сега към тях добавете и общинската администрация, и останалите на бюджетна издръжка. Май много станаха...

Сега администрацията е дори по-голяма от тази по времето на социализма, когато и населението на България беше по-многобройно и икономиката произвеждаше много повече? Какво администрират тези почти 150000 дегенерати.

Страшното е, че периодично ги подменят - отиват в бюрата по труда и на база високите си заплати и крадене вземат пак високи пари за сериозен период от време ....., които няма откъде да дойдат ..., но им се дават докато ги уредят на други подходящи длъжности за служители на кошерната мафия ДС - ТОРА НОСТРА!

Системата мой-твой важи и за пенсиите. Отново при ВСИЧКИ правителства индексациите се правят в проценти!

Комунистите и бивши куки на ДС наврени в ловни дружинки са все с максимални пенсии от 700лв.

Има и дискриминация по отношение на неженени, разведени вдовици и други гои. Или си партиен член или ДЖУмакиня, и получаваш пенсията на починалия, или само своята, без добавки ако си от гоите !

ДЖУминистрацията са верните слуги ИЗРОДИ, чрез които се КРЕПИ УПРАВЛЕНИЕТО на СТАРОЗАВЕТНИТЕ КРАДЦИ. Със своите семейства, които са същия БОКЛУК като тях, те са повече от милион и половина.Това фактически са редовните избиратели на всякакъв вид престъпници от комунистическите партии.


Българският геноцид през 21 век


Преди четвърт век в медиите, а и в научните среди у нас, се появиха догадки за съществуването на таен проект за дестабилизиране на България, така че в следващите 15-20 години населението на страната да бъде сведено до 5 милиона, а етническият й състав да бъде променен. Някои дори отиваха по-далеч, като алармираха за намерения на определени среди на Запада да изпробват в България пилотен проект за ликвидиране на държава. Авторите на подобни публикации тогава бяха подложени на остра критика, дори осмивани като фантазьори и разпространители на злонамерени заговорнически теории, целящи да отвърнат България от поетия „демократичен” път на развитие.

Съвсем скоро обаче ликвидационните комисари на правителството на Фил Димитров (1991-1992 г.) разгромяват селското стопанство, считано за едно от най-модерните в Европа. Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя – изсечени. Добитъкът – изклан. Машините и селскостопанската техника – превърнати в скрап. Правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) продължава с разгром на индустрията, здравеопазването, системата за социална сигурност. Бързо и всеобхватно се ликвидират 2200 предприятия и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите. Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според оценката на синдикални експерти. Драстично спадат доходите на 90 % от населението. Появяват се и получават широко разпространение такива несъществуващи дотогава социални бедствия като наркоманията и проституцията. Престъпността се развихря. Образованието е в упадък. В упадък са и националните ценности. Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност. Хората в активна възраст масово емигрират.

Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степен на епидемии. Детската смъртност рязко нараства. Продължителността на живота драстично спада. Скокообразен ръст бележат незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания и др., – които се отключват най-вече от рискови фактори, произтичащи от външни дразнители, неблагоприятна социална среда, нагнетяване на страх и пр. Като основни социално-икономически фактори на риска научните изследвания у нас сочат безработицата, ниските доходи, социалната несигурност, замърсената почва и питейна вода, замърсения атмосферен въздух, наднормения шум. Впрочем, Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ; а в Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по DALY’s).

Постепенно, медиите започват да огласяват разкрития, като тези на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, потвърждаващи съществуването на план за дестабилизация. През 1999 г., в поредица интервюта за британския в. “Обзървър” и програма “Нюзнайт” на телевизия “Би-Би-Си”, той осветли действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка (и свързаните с нея институции на Международния валутен фонд и Световната търговска организация). Оказва се, че за всяка по-малка държава (вкл. България) съществува програма, изработена в обстановка на пълна секретност на основата на “внимателно проучване нейната национална специфика”, която се връчва за “доброволно подписване” на туземната администрация. С подписването, швейцарските сметки на туземните министри набъбват чувствително. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на корупцията, мизерията и... смъртността.

ФАКТИТЕ

Един от първите академични автори у нас, които алармират за надвисналото бедствие, е акад. Георги Близнаков. В публикация от 2000 г. той разкрива плановете на американската администрация, според които към 2000-та година щяло да има от 2 до 4 милиарда „излишни хора”, затова „целият еднополюсен модел на света ще се пригажда към защита на господството на силните, на развитите икономики, което недвусмислено сочи, че е възможен бъдещ геноцид, какъвто историята на света не познава...” Многобройни тревожни факти и аргументи за трагичната съдба на света в условията на еднополюсния неолиберален модел се съдържат в изследванията и на друг академичен автор – Васил Проданов. В повечето от тях имплицитно са изведени факторите и заплахите за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще.

Към 1989 г. България наброява почти 9 милиона жители. С настъпването на „прехода” обаче населението започва да намалява с изключително високи темпове, за да достигне в средата на 2014 г. до 6 924 716 души, по данни на справочника на ЦРУ The World Factbook. Данните включват и близо два милиона български емигранти, доколкото повечето от тях фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци.

Изследвайки тази свръхсмъртност, доц. Пенчо Пенчев от катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС пита: как и защо българският генофонд намалява с 19%, след като няма катастрофални природни бедствия, епидемии или войни? И формулира хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие”. Други академични автори като Янко Янков, Нако Стефанов, Петър Славейков, Валери Стефанов, авторитетни журналисти като Кеворк Кеворкян, дори българската общност в Чикаго също бият тревога за геноцид, осъществяван срещу българската нация.

Ако данните на ЦРУ актуализираме към днешна дата (октомври 2016 г.) излиза, че една четвърт от българското население „се е изпарило”! Такъв висок темп на физическо елиминиране историята не познава. За сравнение, изследванията на учени-османисти като Христо Гандев, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева и др. сочат между една трета до една втора демографска загуба на българския етнос през първия век на османското иго. Иначе казано, темпът на загуба на българския генофонд днес е най-малкото 2 (два) пъти по-ускорен от темпа на загуба през първите 100 години на османското владичество. В следващите години още 630 000 български граждани са на път да минат в отвъдното. Основателно ли е да говорим за геноцид тогава?

Геноцидът е дефиниран като престъпление срещу човечеството през 1948 г. от Общото събрание на ООН с Резолюция 260 А (III). В Наказателният кодекс на РБългария деянието е въздигнато в съставомерно, когато определена „национална, етническа, расова или религиозна група отчасти или изцяло се постави в такива условия на живот, които да водят към нейното пълно или частично физическо унищожение” (чл. 416 от НК). За престъплението „геноцид” няма давност.

През последните години се натрупват все повече и повече факти, свидетелстващи за действия или бездействия срещу българската нация, които действително попадат в дефинитивното поле на престъплението „геноцид”. За четвърт век е осъществен разгром на икономиката, иновационното развитие, образованието, културата, здравеопазването, общото благосъстояние на българските граждани. Тези обстоятелства не могат да не породят тежки душевни травми у милиони българи. Посочихме вече, че СЗО отдавна бие тревога за скокообразен ръст на НХЗ. Последиците от отключването им за България обаче са повече от тревожни. По показателя „смъртност” сме в първата десетка в света, изпреварвайки страни като Афганистан, Чад, Нигерия, Мали, Украйна, където има локални военни конфликти. Доклад на Евросъюза сочи, че България надвишава средната за ЕС смъртност по 17 показатели, като при пет от причините за фатален изход (злокачествени образувания; болести на кръвообращението; на сърцето; мозъчно-съдова болест; състояния, възникващи по време на бременност и раждане) страната ни е на първо място. Здравка Валерианова, директор на Специализираната болница по онкология алармира, че България води и по смъртност от рак и болести на сърцето в Европа. Страната ни е на 210-то място от общо 224 държави по раждаемост на 1000 души от населението. Според статистикана на НСИ от 2012 г., населението ни намалява със скорост 5 души на час. По данни от края на 2015 г. „ускорението” вече е 8 души на час. Очевидно хипотезата за „форми на геноцидно насилие” не е неоснователна. „Добре планирана смъртност”, споделя с мрачна ирония медиен коментатор.

Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, така че да се отключват сериозни здравословни поражения на милиони български граждани, да се причини смъртта на една четвърт от населението? Кой нагнетява страх у българите, принуждавайки ги да се въздържат от каквито и да било действия в своя защита? Кой плаши българските власти да се въздържат от каквито и да било действия за защита на българското население?

КОЙ?

Считам, че тази политиката е следствие от мафиотизирането на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Може ли някой да си спомни поне едно престъпление извършено у нас извън действието или бездействието на държавния чиновник?

От началото на т.нар. преход няма област на обществения живот, в която да не властва организирана престъпност. В разговорния език, а и в медиите, я назовават чрез конкретните й проявления: дървена мафия, здравна мафия, фарма-мафия, имотна мафия, банкова мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, енергийна мафия; и пр. Именно тези мафиотизирани структури или „октоподът” са рупорът на незаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „Мишо Бирата” е само един от емблематичните.

Как влизат тоновете базови вещества (прекурсори) за производство на наркотици у нас, ако не със съдействието или бездействието на висши длъжностни лица в митниците, фармацевтичната и химическата промишленост? Кой позволява на монополите да се вихрят безнаказано, ако не е съдействието или бездействието на висши длъжностни лица и от законодателната, и от изпълнителната, и от съдебната власти? Как да обясним загубата на една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не е съдействието или бездействието на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционални?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад от 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”, сайта „Биволъ” и др.

В първото по рода си у нас изследване на организираната престъпност, авторите Лада Паунова и Пламен Дацов – съдии в Софийския апелативен съд, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси. „Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава на страниците на в. „Труд” адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев. Васил Василев, виден общественик и основател на Съюза на работодателите в България, алармира “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”

Едно от проявленията му, което най-зловещо усещаме е енергийния октопод, доколкото последиците от социално-екстерминистичните му деяния достигат до всеки български дом. Още през 2006 г., преждевременно споминалия се Илия Божинов – член на ВС на БСП, – разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия.” Налице е нарастваща „заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов.

Впрочем, организираната престъпност, тероризмът и фашизмът използват едни и същи или сходни методи, прийоми и практики като заплаха, нагнетяване на страх, принуда, насилие и др. Без използването на откровено терористични методи и практики престъпността не би могла да налага властта си над стотици милиони, да принуждава хората да им се подчиняват. Когато ти прекъснат тока или те връхлетят гангстерите от т.нар. колекторски фирми, почти сигурно е отключването на НХЗ. Като прибавим и абдикирането на „компетентните органи” от конституционните им задължения за защита, вкл. в здравеопазването, няма как наложените условия на живот да не доведат до частично физическо елиминиране на значителна част от нацията.

Гражданите – поне значителна част от тях – не осъзнават реалността на заплахата; още не са осъзнали, че длъжностните лица, които са избрани или назначени да работят в интерес на гражданите и обществото и се издържат от парите на данъкоплатците, на практика работят против интересите на гражданите и обществото; те не са в състояние да предвидят, че действията на тези длъжностни лица, водят до определени загробващи резултати; трудно могат да провидят „капаните“, които впоследствие се оказват техни „тихи убийци”, фактори на физическото им елиминиране. Няма и кой да ги информира, след като и медиите са поставени почти напълно под контрола на властта.

Добре планираната смъртност, следователно, се провежда постъпателно чрез определена и трайна политика, налагаща на милиони български граждани такива рискови фактори, поставяща ги в такива условия на живот, при които да се отключват фатални поражения на здравето им, които, повече или по-малко ускорено, да ги пратят в отвъдното. Участващите в този процес – и законодателната, и изпълнителната, и съдебната власти – по същество, са инструменти на задкулисието, което фактически управлява държавата. Някои наричат това задкулисие олигархия, други – клептокрация, трети – като Илия Божинов, директно го наричат мафия.



СЪУЧАСТИЕТО

Най-тревожното е, че тази институционализирана политика на българската власт – политика на налагане на рискови фактори, чрез които, отчасти или изцяло, българското население обективно да се поставя в такива условия на живот, които да доведат до неговото частично или пълно физическо елиминиране – надлежно е парафирана от Брюксел. За това алармират и представители на българската общност в Чикаго. Ето доказателствата:

Българската власт приема разписаните в Eвропейската Социална Харта права с резерви. Отказът да подпише и ратифицира точно определени клаузи онагледява институционализираната политика на геноцид над българския народ. Като се съгласяват с българската власт да не зачита тези права, европейските политици в Брюксел стават съучастици в геноцида над българите.

Българската власт не счита, че работният ден и работната седмица трябва да са с „разумна продължителност”. Брюксел одобрява тези мерки.

Българската власт не признава „правото на хората на достойни условия на живот и възнаграждение, за осигуряване на тях и семействата им прилично жизнено равнище”; заплащането на труда у нас като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти; трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност. И Брюксел го одобрява.

Българската власт отказва защита от свръх-експлоатация на труда; ограничава правото до здравно-осигурителната система, ограничава достъпа до комунални услуги (ток, парно, вода, газ); ограничава и на практика отказва правораздаване. Брюксел се съгласява.

На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната Харта.

Като отказва на българския работник, на българския гражданин, правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да му осигуряват физическо оцеляване, властта, в съгласие с Брюксел, не провежда ли на практика неонацистка политика на геноцид?

Неизбежно се налага и хипотезата: България не служи ли за модел, реализирането на който, ако се окаже успешен, може да бъде приложен за частичното трансформиране и постепенното елиминиране и на други традиционни общества в Централна и Източна Европа?

http://pogled.info



В КАЛИ ЮГА историята се върти в кръг без развитие,... и понякога се повтаря.

Днес старозагорци нещо са приспани, в Ески Загора виждаме кошерните легиони на ДС - Тора Ностра ръководени от наследниците турци и евреи извършили кървавия холокост над деца, бременни жени и мирно население.

Тези схеми в стил Хенри Форд , като насочено пазарени към обекти на турци, араби, криптокомунисти, хазари с български имена, както и юдеи - гърци, ..са с цел ликвидиране точно на гойския дребен бизнес, с цел фалирането му от семитския разсад и вливането му като пролетариат/рая към кошерните корпорации на комунистическия Евреонал.

На Кукловодите винаги им трябват комплексирани малоумници , жадни за власт и изпълняващи заповеди . Съдбата им после е една и съща след натрупване на информация и пари се дезинтегрират.
И понеже местата в администрацията не достигат вече устройват своите хора и на учителски места!

В тези схеми учители хазари по училищата в града са организатори на клетки за насочено пазарене от непълнолетни ученици. Юдейската комунистическа педерастия е пълна.


От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.
Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.
Извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.
Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.
От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.
Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:
„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“
След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.
Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.
Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“
След 1989 много от наследниците на евреи и турци участвали в кланетата в Стара Загора станали реститути.




Кой прилага опасни експерименти върху човешките същества?
Просто ДЖУфармацевтичен геноцид над гоите/населението от "богоизбрания народ"
Сега всички отиват за хапчетата при лекари. Първо, един лекар, ви изписва "златното хапче". Сега ние трябва да преминем с тази мафиотски рецепти в аптеката, за да ви обере и друг привилегирован член на този мафиотски кошерен тип мрежи - "фармацевт". А фармацевта независимо че е в превилигирована позиция в сравнение с конвенционалните продавачи е длъжен, също като лекарите, да плащат пари на държавата за лиценз. По този начин цялата държавна медицинска система работи за обиране на обикновените пациенти, тоест, това е узаконено легално разграбване/мародерство!
Според речника на анормални явления и неконвенционални доктрини думата ЛЪЖЕМЕДЕЦИНА е считана за курс на действие, който се основава на методи, които не са признати за официалната медицина, както и лекарства, или устройства, принципи на действие, които не се основават на научни доказателства. - Кой е създал тази "официална" медицина, и кой е собственик на фармацевтичния бизнес в света? - Кой е разрушена на алтернативната медицина? - Какво се предлага на нас под прикритието на медицината? - За чие забогатяване и приходи ние плащаме с живота си? - Защо животът на човека е толкова евтино, и лекарства толкова скъпи? - Кой печели от нашите страхове и болести? - Кой прилага опасни експерименти върху човешките същества?

Отговор ще си дадете сами като разберете кой приватизира аптечните дружества, в страната?

Например, Аптечно АД - по всички по големи градове бе приватизирано за жълти стотинки от подставени лица все със старозаветни физиономии.



Ционистки Протоколи-3

По отношение на това, че те посягат на вашия живот: направете вашите синове лекари и фармацевти, така че те да могат да отнемат живота на християните.

10% от богоизбраните със старозаветни физиономии и ДНК замнимаващи се с държавни поръчки в здравеобрЯзването са усвоили 56 млрд. лева.
950 млн. - Огнян Донев и неговата компания "Софарма"
350 млн.. - Санита
155 млн. - "МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ" ООД;
67 млн. - Медекс ООД /Старо наименование Медекс Фармасютикълс ООД
Надценки на "Софарма"- ДЖУФАРМА
Genotropin от 92,02 лв. на 249.06 лв. (159,39 %)
Cymevene от 44,80 лв. на 76,320 лв. (70,09%)
Mycophenolate от 70,18 лв. на 172,85 лв. (146,31 %)
Rocaltrol от 15,20 лв. на 30,53 лв. 1100,86%)
Anastrozole от 28,44 лв. на 128,68 лв. (352,465%)
Farmorubicin от 5,56 лв. на 19,84 лв. (270,44%)
Zoladex от 89,58 лв. на 231,19 лв. (158,08%)
„Софарма“ е водещият производител на фармацевтични продукти в България и осигурява 70% от държавните нужди за болниците и поликлиниките. Освен това изпълнява и 50% от предписаните рецепти по линия на националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Така на практика „Софарма“ притежава монопол върху държавните фармакологични нужди.
Това, което преминава тънката червена линия в случая, е фактът, че собственикът на „Софарма“ е и член на управителният съвет на НЗОК от 2006 година, а от 2010-а става и член на надзорния съвет на касата. Това означава, че той е член на борда на държавния орган, който решава какви лекарства да поема НЗОК (50% в "Софарма") и какви лекарства държавните болници ще купят (70%). Това повдига летвата за конфликт на интереси до нови висоти. Добре информирани български източници разказват, че в замяна за подкрепата на Съюза на работодателите в България (КРИБ), ръководен от Огнян Донев, за изборите през 2009-а, управляващата партия ГЕРБ назначава бившия изпълнителен директор на "Софарма" Гергана Павлова за заместник-министър на здравеопазването. Също си струва да се отбележи, че „Софарма“ е купена от групата на Донев от бившия кмет на София Стефан Софиянски, за цена представляваща половината от годишната печалба на компанията. За тази сделка може да се кажа, че е най-малкото съмнителна.
Правителството трябва да наложи разделянето на компании, занимаващи се с обществени проекти и поръчки, раздавани от държавата и компании, контролиращи медии. Като пример Гърция, която все още е на прага на банкрута, като една от причините е невъзможността на гръцкото правителство да предотврати компании, активни в обществените процедури да притежават медии.
Най очевидния случай – бившата държавна компания „Софарма“, сега собственост на групата Донев и двата вестника, „Труд“ и „24 часа“, купени от германският медиен концерн ВАЦ, в момента собственост на същата група контролираща „Софарма“.
Схемата на грабежа – почеркът на БКП-ДС-ТОРА НОСТРА
Допускате ли, че всичко това е дадено на сина на един от представителите на средната старозаветна комунистическо-ченгесарска номенклатура? Не бъдете наивни. Донев е добре хранено подставено лице.

Съпротивата на тайните общества срещу Исляма - Част 3

от Novus Ordo Seclorum 2 YEARS ПУБЛИКУВАНО ВРЕМЕ 

            

Друзите

Зловещата Велика ложа на Кайро скоро станала център на един нов и изключителен култ. Хаким, шестият фатимитски халиф и основател на ,,Дар-ал-Хикмат" - чудовищно жесток тиранин, чието управление може да бъде сравнявано с това на Калигула или Нерон, - бил издигнат до нивото на божество от някой си Исмаил Дарази - турчин, който през 1016г. обявил в една джамия в Кайро, че халифът трябва да бъде боготворен.

Хаким, който ,,вярвал, че божествения разум се е въплътил в него", провъзгласил себе си четири години по-късно за божество и култът най-сетне бил установен от един от неговите везири, персийският мистик Хамза-ибн-Али. Но така или иначе, жестокостите на Хаким дотолкова разгневили народа на Египет, че година по-късно той бил убит от група заговорници, водени - както се предполага - от сестра му, която след това скрила трупа - обстоятелство, което дава на последователите му възможността да обявят, че божеството просто е изчезнало - с оглед да изпита вярата на хората, - но ще се появи отново след време, за да накаже изменниците. Това вярване се превърнало в доктрина на друзите от Ливан, които Дарази бил спечелил за каузата на ,,божествения" Хаким.

Не е необходимо да навлизаме подробно в детайлите на тази странна религия, която все още упорито съществува в Ливан; достатъчно е да се каже, че, макар да произлизат от исмаилитите, друзите явно не са възприели материализма на Абдула-ибн-Маймун, а по-скоро са присадили върху една примитивна форма на обожание на Природата и сабианизма (доктрината на ,,звездобройците" сабиани) изразената вяра на исмаелитите от династията на Али и неговите потомци, а наред с нея - трудната за възприемане, езотерична постановка, касаеща природата на Върховното Божество. Бог, заявяват те, е ,,Универсалният Разум", който се проявява, чрез поредица от ,,въплъщения". Хаким е бил последният от божествените въплъщения и за него се смятало, че ,,когато злото и страданието нарастнат до предопределяеми висоти, той ще се появи отново, за да завладее света и да направи своята религия върховна".

Друзите попадат в периметъра на тази книга като тайно общество, тъй като тяхната организация представя няколко аналогии на онова, което днес познаваме като ,,организация от масонски тип". Вместо деветте степени, основани от ложата в Кайро, тяхното общество било разделено само на три степени - ,,непросветени", ,,кандидати" и ,,мъдреци", - на които техните доктрини били разкривани последователно при най-строга тайнственост, за да бъдат наясно какви знаци и пароли се използват - също като при свободните зидари. В тяхната схема присъства някаква двойственост, която твърде прилича на прилаганата от исмаелитските дай, когато вербували прозелити, принадлежащи към други религии: говорейки с мохамедани, друзите се представяли за последователи на Пророка, а пред християните изповядвали християнски доктрини - отношение, което те поддържали, с оглед на обстоятелството, че било против закона им да разкриват тайните догми на вярата си пред ,,черни" или неверници.

Друзите имали навика да провеждат събирания, на които - подобно на тези в Дар-ал-Хикмат - мъже и жени се събирали заедно и били обсъждани религиозни и политически въпроси; на непосветените, така или иначе, не им позволявали да упражняват влияние при вземане на решение, до което е достигнал вътрешният кръг, състоящ се само от ,,мъдреци". Приликата между тази организация и масонството на Великия Ориент е очевидна. Друзите също така имали начина за разпознаване, които са присъщи и за свободното зидарство, и както отбелязва г-н Аший Лоран (Achille Laurent): ,,Формулата или катехизиса на друзите прилича на тази на свободните зидари; човек може да я научи само от ,,акалите" (или акели, т.е. интелигентните - малка група от посветени в най-високи степени), които разкривали нейните мистерии, едва след като го подложели на изпитания и го накарали да изрече ужасни клетви".

Асасините

Друзите отличавайки се от другите исмаилитски секти чрез култа им към Хаким, но запазвайки чиста религиозната си вяра, не стават последователи на атеистичната традиция на Абдула-ибн-Маймун и Великата ложа на Кайро. Обаче тази традиция намерила през 1090г. свой продължител в лицето на персиеца Хасан Саба, жител на Хорасан и син на Али - стриктен шиит, който, откривайки, че е обзет от еретични идеи, в крайна сметка се обявил за сунит. Израствайки в тази атмосфера на двойственост, Хасан бил добре подготвен да изиграе макиавелисткатата роля на един исмаелитски дай.

Фон Хамер разглежда Хасан като могъщ гений, един от великолепната тройка, в която другите двама били негови другари от училище - поетът Омар Хаям и Низам-ал-Мулк, великият везир при селджукския султан Малик Шах. Успявайки чрез протекцията на Низам-ал-Мулк да добие титли и значително състояние, а накрая и да се издигне на висока служба при султана, Хасан се опитал да измести своя благодетел, но не сполучил и бил принуден да се оттегли позорно, таейки желание за мъст срещу султана и неговия везир. В критичното си положение той се срещнал с някои исмаилити, един от които - дай на име Мумин - най-сетне го посветил в принципите на своята секта и Хасан, заявявайки, че вече е убеден последовател на фатимитските халифи, заминал за Кайро, където бил посрещнат с почести от (,,обществото"). Дар-ал-Хикмат и от халифа Мустансир, на когото бил назначен за съветник. Обаче склонността му към интриги отново станала причина да се забърка в недостойни дела, поради което трябвало да избяга в Алепо и там поставил основите на своята нова секта. След като завербувал прозелити в Багдад, Исфахан, Кузистан и Дамаган, той успял да завземе чрез изкусен стратегически ход крепостта Аламут в Персия, намираща се на Каспийско море, където довършил плана си за свое велико тайно общество, което щяло да понесе завинаги зловещата си слава под името Хашишиин или асасини.

Под предтекст, че вярвал в доктрините на исляма и придържайки се към исмаилитската линия от наследници на Пророка, Хасан Саба почнал да си проправя пътя към властта и с оглед да постигне тази цел, възприел същата методика като на Абдула-ибн-Маймун. Обаче зловещата способност на обществото му се състояла във факта, че вече имал на разположение система от физическа сила, организирана по начин, какъвто неговият предшественик не бил и сънувал. Както отбелязва фон Хамер в един забележителен откъс:
Мненията са безсилни, доколкото само объркват мозъка, без да въоръжават ръката. Скептицизма и свободомислието, докато обитават само умовете на мързеливите и философски настроените, не са предизвикали събаряне на нито един трон, за която цел религиозният и политическият фанатизъм са най-силните лостове в ръцете на нациите. За амбициозния човек не значи нищо онова, в което вярват хората; но за него е всичко да знае, че бил могъл да ги използва за осъществяване на своите проекти.
Така и тук, както в случая с Френската революция, чиито ,,главни движещи сили", отбелязва фон Хамер, ,,били водачите на тайни общества", не ставало дума просто за теория, а за метод за вербуване на множество лековерни хора и пъхане на оръжие в ръцете им. Последното станало причина за ,,терора" на асасините, заел място в историята шест века преди този на техните духовни наследници - якобинците от 1793г.

Вземайки за основа организацията на Великата ложа на Кайро, Хасан намалил деветте степени до техния първоначален брой от седем, но те вече добавили една съвсем определена номенклатура и включвали не само истински посветени, а и активни агенти.

Спущайки се надолу, степените на асасините били както следва: първа - Велик Майстор, познат още като Шаик-ал-Джабал или ,,Старецът от планината", поради факта, че орденът винаги разполагал с крепости в планинските райони; втора - Даил Кебир или Велики Приори; трета - напълно посветените дай, т.е. религиозни нунции и политически емисари; четвърта - Рафики или Съдружници, обучаващи се за по-високите степени; пета - Фадаи или ,,отдадените", които се занимавали с нанасяне на таен удар върху каквото техните висшестоящи решат; шеста - Ласикуси или ,,братята на закона", и седма - ,,обикновените хора", които трябвало да бъдат просто слепи изпълнители. Ако еквивалентите на думите ,,дай", ,,Рафики" и ,,Фадаи", дадени ни от фон Хамер и д-р Бъсел като ,,Майстори Зидари", ,,Събратя Занаятчии" и ,,Сдружени Чираци", бъдат приети, веднага става очевидна една интересна аналогия със степените в свободното зидарство.

Заговори срещу религията, разбира се, орденът не признавал; от всички низши рангове на непосветените се изисквало стриктно придържане към исляма, но адептите било учени да прозират през измамата на ,,вярата и делата". Те не вярвали в нищо и признавали, че всички действия или средства нямали отношения; само земният край имал значение.

Така крайната цел била господство на няколко човека, обладани от жажда за власт ,,под наметалото на религията и благочестието", а методът за постигане на това се състоял в убиването на всички, които им се противопоставят.

С оглед да бъде стимулирана енергията на фадаите, които трябвало да извършват тези престъпления, висшестоящите от ордена прибягвали до една безобидна система за заблуда. Навсякъде из окупираните от асасините територии имало прекрасни градини с плодни дръвчета, розариуми и искрящи поточета. Там били подредени луксозни места за почивка с персийски килими и меки дивани, около които щъкали чернооки хурии (хубавици от мохамеданския рай), принасяйки вино в златни и сребърни съдове, додето нежна музика се сливала с бълбукането на вода и птичи песни. Младият мъж, когото асасините пожелаели да обучават за бъдеща престъпна кариера, бил представян на Великия Майстор на ордена интоксикиран с хашиш - което дало името ,,хашишиин" на сектата, откъдето пък иде и думата ,,асасини".

През време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на тази изкусителна дрога, бъдещият фадаи бил отнасян в градината и при събуждането си той решавал, че е попаднал в рая. След като се насладял на всички удоволствия там, му давали нова доза опиат и, отново в безсъзнание, го връщали при Великия Майстор, който го уверявал, че всъщност изобщо не се е отлъчвал от него, а просто му се е отдало да види раят, който го очаква, ако изпълнява заповедите на своите началници. И така, новакът, мотивиран от убеждението, че изпълнява волята на Пророка, който ще го възнагради с вечно блаженство, охотно попадал в подготвената му клопка и посвещавал живота си на убийствата. Ето как чрез съблазънта за рая асасините си осигурявали инструменти за престъпната им дейност и изградили система от организирани убийци на базата на религиозния плам. ,,Принципът ,,нищо не е истинско и всичко е позволено" стоял в основата на тайната им доктрина, която била достояние на малцина и скрита под воала на най-строга религиозност и пиетет, държала съзнанието под игото на сляпото подчинение". За външния свят всичко това оставало дълбока загадка; верността към исляма била обявена за основополагаща доктрина на сектата, а когато султан Саджар назначил пратеник, който да събере информация за религиозните вярвания на ордена, той бил посрещнат с уверението: ,,Ние вярваме в единството на Бог и считаме за истинска мъдрост само онова, което съвпада с Неговото слово и заповедите на Пророка".

Отговаряйки на евентуалното възражение, че - както и в случая с тамплиерите и баварските илюминати - тези методи за заблуда биха могли да се окажат просто лъжливо обвинение по адрес на ордена, фон Хамер посочва изрично, че в случая с асасините не съществува никакво съмнение, тъй като техните тайни доктрини били разкрити от самите им водачи - най-напред от Хасан II, третият наследник на Хасан Саба, а по-късно и от Джалал-ад-дин Хасан, който публично анатемосал основателите на сектата и заповядал да бъдат изгорени книгите, съдържащи техните планове срещу религията - едно действие, което, така или иначе, изглежда е представлявало стратегическа маневра за възстановяване на доверието спрямо ордена и осигуряване на възможност той да продължи работата си в своите подривни направления. По този начин бил установен един истински период на терор и кръвопролития из целия Изток; рафики и фадаи ,,се пръснали на бойни групи навсякъде из Азия и затъмнили лицето на земята"; ,,в аналите на асасините може да бъде открит хронологичен списък на бележите мъже от всички нации, които са станали жертви на исмаелитите, за радост на техните убийци и за жалост на света".

Това продължително и систематично отдаване на страстта към кръвопролития неизбежно се стоварило върху главите на водачите и асасините, подобно на осъществявалите терор по време на Френската революция, накрая се обърнали един срещу друг. ,,Старецът от планината" бил убит от неговия зет и сина му Мохамед; Мохамед, на свой ред, додето ,,кроял план как да отнеме живота на сина си Джалал-ад-дин, бил изпреварен от него посредством отрова, което убийство било отмъстено пак с отрова" и така от ,,Хасан Просветителя" до последния от неговото коляно ,,великите майстори" умирали от ръката на своите наследници, понеже ,,отровата и кинжалът подготвили гроба, който орденът готвел за толкова много хора". Най-сетне през 1250г. завоевателните орди на монголския хан Мангу помели династията на асасините.

Но, макар асасините и фатимитите да престанали да действат като управляващи сили, сектите, от които те произлезли, продължават да съществуват и днес; все още всяка година на празника Мохарам шиитите се удрят в гърдите и се пръскат с кръв, викайки силно в прослава на канонизираните за мъченици герои Хасан и Хюсеин; ливанските друзи все още очакват завръщането на Хаким, а из загадъчния Изток - люлката на всички мистерии - и най-заклетият привърженик на интригите на тайните общества от Европа може да се окаже, че е останал доста назад от несравними майстори в изкуството, в което е смятал себе си за твърде вещ.

Сектата на Хасан Саба е най-върховният модел, върху който са основани всички системи за организирани престъпления, разчитащи на фанатизма, като Карбонарите и Ирландското Републиканско братство, а знаците, символите и посвещаването на Великата ложа на Кайро съставлява основата на големите тайни общества в Европа,

Съпротивата на тайните общества срещу Исляма -1ч.

Съпротивата на тайните общества срещу Исляма - Част 2

Кармадити

Първите открити актове на насилие в резултат на доктрините на Абдула били осъществени от кармадитите - ново разклонение на исмаилитите. Сред многото ,,дай" (араб ,,мисионери"), изпратени от водача - включително неговият син Ахмед и синът на Ахмед, - бил дая Хюсеин Ахвази, емисарят на Абдула в Персия, който посветил някакъв хамданец с прозвище Кармад в тайните на сектата.



Кармад, който бил роден интригант и не вярвал в нищо, станал водач на кармадитите в Арабия и скоро значителна част от арабите били зачислени в обществото. С изключително умение той успял да убеди тези наивници да му поверят всичките си пари - отпърво като дребни дарения, по-късно - и като по-големи суми, - додето накрая ги принудил да повярват в преимуществата на отказването от всякаква частна собственост и установил система на общност върху благата и жените. Този принцип бил наложен чрез откъс от Корана: ,,Спомняйте си Божията милост, защото когато бяхте врагове, Той съюзи сърцата ви, и така, чрез милостта Му, станахте братя..." Ето как дьо Саси излага използваните методи, дадени от историка Новаири:



,,Когато Кармад успя да установи всичко това и всички се бяха съгласили да се придържат към него, той нареди да съберат всички жени в една определена нощ, така че да могат да прелюбодействат с всичките мъже.



Последното, както каза той, било съвършенството и последната степен на приятелството и братския съюз.



Често един съпруг водел жена си и я ,,подарявал" на някой от братята си, когато това му доставяло удоволствие. Щом Кармад видя, че е станал абсолютен господар над умовете на хората и се увери в послушността им, опознавайки степента на тяхната интелигентност и проницателност, почна съвсем да ги отклонява от правия път.



Така той изложи пред тях аргументи, заимствани от доктрините на дуализма. Те лесно се поддадоха на онова, което им предложи, и тогава Кармад им отне всички понятия за религия; освободи ги от всички онези задължения на набожността, отдаването и страха от Бога, които отначало им беше преподавал.



Той им разреши да се отдадат на плячкосване и грабежи, на всички видове неморални свободи, научи ги да отхвърлят игото на задължителната молитва, постенето и други правила. Научи ги, че нямат никакви задължения, че могат да ограбват благата и да проливат кръвта на техните съперници безнаказано, че знанието за господството на истината, към което ги беше призовавал, трябва да замести всичко останало, и че с това познание, вече никога не бива да изпитват страх от греха или наказанието."


В резултат на тези учения кармадитите бързо се превърнали в банда разбойници, ограбващи и подлагащи на избиване всички, които им се противопоставяли, всявайки ужас из околните области.



Мирното братство се отдало на дивата жажда за завоевания и скоро сектата успяла да покори значителна част от Арабия и областта около устието на р. Ефрат, а през 920г. пренесла опустошенията в западна посока. Завладян бил и свещеният град Мека, при чиято защита загинали 30 000 мюсюлмани. ,,За цял век", казва фон Хамер, ,,гибелните доктрини на Кармад бушували с огън и меч в самото сърце на ислямизма, докато широко разпространилата се стихия не била потушена в кръв".

Но като провъзгласили себе си за революционери, кармадитите се отклонили от плана, поставен от създателя им Абдула-ибн-Маймун, който се състоял не в прилагане на открити актове на насилие, а в тайна доктрина, която трябвало да доведе по-скоро до постепенно подкопаване основите на всички религиозни вярвания и състояние на мисловна анархия, отколкото до материален хаос. Понеже насилието, както винаги, предизвиква контранасилие, додето мармадитите се впуснали към собственото си унищожение чрез поредица от кървави конфликти, друг клон на исмаилитите тихичко прегрупирал своите сили в съответствие с първоначалната методика на техния основател. Това били фатимитите, наречени така, заради възприетото вярване, че доктрината на Пророка е произлязла от Али, съпруг на Фатима, дъщерята на Мохамед.


Бидейки не толкова крайни, колкото кармадитите или техният предшественик Абдула-ибн-Маймун, фатимитите - според историка Макризи - възприели методиката за посяване на съмнения в умовете на вярващите и имали за цел заменянето на естествената религия с ,,открита". В действителност, след установяването им на власт в Египет, било трудно да се различи в някаква степен, доколко характерът на тяхното учение не съвпадал с анархисткия устав на Абдула и неговият по-агресивен последовател Кармад.



Фатимитите

Основателят на династията на фатимитите в Халифатите бил някой си Убайдала - известен като махди, но обвинен, че има еврейски произход от неговите противници абасидите, които заявили, очевидно без основание, че той бил син или внук на Ахмед, синът на Абдула-ибн-Маймун, от еврейка.



При четвъртият халиф-фатимит Египет паднал под властта на династията и не след дълго събиранията между мъже и жени на всеки две седмици - известни като ,,общества на мъдростта" - се утвърдили като практика в Кайро. През 1004г. тези ,,общества" изиграли важна роля за създаването на Дар-ал-Хикмат - или ,,Дом на мъдростта" - от шестия халиф Хаким, който след смъртта му бил издигнат до божество и е почитан до ден-днешен от друзите.



Под управлението на Дар-ал-Хикмат (или Великата ложа на Кайро) фатимитите продължили плана на тайното общество на Абдула-ибн-Маймун, като добавили още две степени и последните станали общо девет. Техният метод за ,,вербуване" на прозелити (нови привърженици) и системата им за посвещаване - които, както посочва Клодио Жане, ,,са абсолютно същите, каквито Вайсхаупт, основателят на илюминатите, препоръчва на ,,Намекващите братя" - били описани през XIV в. от историка Новаири с обяснение, което може да бъде резюмирано накратко така:



,,Най-общо казано, прозелитите били разделени на две класи - просветени и неуки. Даят (мисионерът) трябвало да се съгласява с първите и да възхвалява мъдростта им, а вторите да впечатлява със своето собствено познание, задавайки им объркани въпроси върху Корана. Така, посвещавайки ги в първата степен, даят изпадал в дълбокомисленост и обяснявал, че религиозните доктрини са твърде трудни за разбиране от обикновения ум, поради което следва да бъдат тълкувани от хора, които - като даите - притежават специални познания в тази наука.



Посвещаваният бил каран да пази в абсолютна тайна истините, които му били разкривани и задължен да плати предварително за тези откровения. С оглед да бъде събудено любопитството му, даят изведнъж спирал рязко посред беседата и ако новакът откажел да плати исканата сума, бил оставян в състояние на объркване, което ги изпълвало с желание да научи повече.



Във втората степен посвещаваният бил убеждаван, че всички негови бивши учители са били в грешка и той трябва да удостои с доверието си само онези имами, които са дарени с власт от Бога; в третата степен посвещаваният научавал, че гореспоменатите имами са исмаилитските - седем на брой, завършващи с Мохамед, син на Исмаил, за разлика от дванадесетте имами на имамитите, които поддържат гледището на Исмаиловия брат Муса; в четвъртата му било казвано, че пророците, предшествали имамите, произхождащи от Али, са също седем на брой - поименно: Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус, първият Мохамед и накрая Мохамед, синът на Исмаил.


Дотук, значи, на посвещавания не било казвано нищо в противоречие с общите принципи на ортодоксалния ислямизъм. Обаче с петата степен процесът на подкопаване основите на неговото религиозно убеждение вече започнал: едва тогава му казвали да отхвърли традицията и да загърби поученията на Мохамед; в шестата степен той бил учен, че всички религиозни задължения - молитви, постене и пр. - били само емблематични, че фактически всички тези неща били просто средства да се държи общото стадо от хора в подчинение; в седмата степен доктрините на дуализма - за по-голямото и по-малко божество, и тая за единството на Бога, фундаменталната доктрина на ислямизма - били разрушавани; в осмата било изразявано още по-голямо съмнение относно атрибутите на първото и най-велико от тези божества, като също било посочвано, че истинските пророци са онези, които се занимават с практически въпроси - политически институции и добри форми на държавно управление; и най-накрая, в деветата степен, на посвещавания му се казвало, че всички религиозни учения са алегорични и религиозните схващания изобщо следва да се възприемат само дотолкова, доколкото представляват необходимост за поддържане на някакъв ред; обаче човекът, който разбира истината, може да обърне гръб на всякакви такива доктрини. Авраам, Мойсей, Исус и другите пророци са били просто обикновени учители, които се прехранвали от уроци по философия. Така всяка вяра в откритата религия била заличавана. Ясно се вижда, че в последните степени цялото учение от първите пет било обръщано наопаки и показвано като измама. 

Всъщност, измамата съставлявала цялата система на обществото; в инструкциите за дайте са описани всички хитрости за вербовка на прозелити чрез погрешно представяне; евреите трябвало да бъдат спечелвани, като им се говори лошо за християните; християните - чрез злепоставяне на евреи и мюсюлмани, суинитите - като се изразява респект по отношение на ортодоксалните халифи Абу Бакр и Омар, а се критикуват Али и неговите наследници. Преди всичко, трябвало да се внимава да не бъдат излагани пред новоприетите доктрини, които могат да ги отблъснат и настроят превратно, а да бъдат оставени да напредват стъпка по стъпка. По този начин те ще бъдат готови да изпълняват каквато и да е заповед."



Или както гласят самите инструкции:

Ако искате да заповядвате на някого, трябва да му отнемете всичко, което той счита за най-ценно - най-вече парите му, и така той няма да се противи на никоя ваша заповед; а ако смъртта го изненада, ще ви остави всичко каквото притежава в завещанието си и ще ви направи негов наследник. Той ще мисли, че на този свят не би могъл да намери по-стойностен човек от вас."

Tакова било великото тайно общество, което щяло да послужи като модел за Илюминатите от XVIIIв. и на което би могло да се прикачи съвсем основателно обобщението на фон Хамер:
Да не вярват в нищо и да се осмеляват да вършат всичко, била, с две думи, същината на системата, която унищожавала всякакви принципи на религията и морала, и нямала никаква друга цел, освен да осъществява амбициозни намерения с подходящи верни служители, които - готови на каквото и да е и незнаещи нищо, понеже считат всичко за измама и няма за тях нищо забранено - са най-добрите инструменти за една дяволска политика.

Система, която няма друга цел освен задоволяването на ненаситната жажда за власт, вместо да търси най-светли човешки идеали, се сгромолясва в пропастта и разрушавайки се сама, се заравя в руините на тронове и олтари, в развалините на националното щастие и в универсалното прозрение на човечеството.

Организираната престъпност флагманът на глобализиращата се икономика

„Законът е онази границата, която истинските играчи посредством юридическите си лобита прокарват между себе си и аматьорите!!!”

Духът на законите в зората на Новата религия трябва да има една основна функция и тя сегрегация на обществото на база имуществено състояние!!! Тяхното действие и рестрикции трябва формално да изпълняват защита на обществения интерес, но де факто те трябва служат на изповядващите религията в желанието им да контролират останалите членове на обществото.



Не случайно в Наказателния кодекс на България(и не само в нашия наказателен кодекс) престъпленията са насочени към индивидуалната отговорност и се преследват преимуществено извършителите, а не подбудителите и съучастниците на престъпленията. Идеята е много проста (за това кодексът не се променя с години въпреки обществените дискусии, повдигани през годините) и тя е, че в социална среда, където винаги има контролирано ниво на безработица и социална несигурност, винаги ще се намират безимотни и безпарични членове(вярващи в силата на Новата религия), които срещу сравнително малко заплащане да извърша дейност, която формално е инкриминирана! Най-простият и ежедневен пример са т.нар. „мулета на наркотици”. За смешни суми те пренасят понякога тонове наркотици, за което санкцията почти винаги доживотен затвор или смърт! Същото е и при поръчкови убийства. Кого преследва законът в тези случаи ? – изпълнителите. Истинските виновници – поръчителите никога не са намирани – а за тях винаги ще има армии от нови нископлатени наемници, готови да извършат всякакъв вид криминална дейност. Улицата и гетата се неизчерпаем човешки ресурс за изпълнители в ниските нива на усложнените престъпни схеми. Този факт много добре се знае от запознатите експерти и високопоставените политици. Възниква въпросът кому е нужно да съществува такава опасност? Опасността генерира страх, а страхът от своя страна подсилва нуждата от сигурност. Подсилва се тенденцията от отказ от права в името на сигурността. Така идеите за подкожни, чипове, снемане на био-метрични данни и др. се приемат много по-възторжено от гражданите.


Edward Snowden with Putin Gangster

Престъпленията са симптом в едно общество. Те са като кашлицата (която противно на широко приетото мнение не е болест, а неволеви рефлекс, с които организмът се опитва да изхвърли вредни за него вещества и организми). Колкото и смешно да е да лекуваме кашлицата със сироп против кашлица, толкова смешно е се борим с престъпленията с наказателна репресия в сегашния й вид. Но за да продължава да съществува схемата, някой трябва да има полза от това? Видно е, че това не са нито жертвите, нито крайните изпълнители. Третата група, която остава са организаторите...




За организираните престъпници, вярващи в Новата религия всичко е вкарано в добре изработена финансова схема. Клановете на Дон Корлеоне и свързаните с тях понятия като чест и отмъщение(макар и свързани с негативни явление, това все пак са морални категории) са тотална отживелица. Не е случайно Италианската мафия от години губи своите позиции в САЩ. Това не е заслуга на PR-героизма на Рудолф Джулиани, а е въпрос на адекватен тунинг на съзнанието спрямо околната среда.




Истината е, че съвременните мафии работят на корпоративен принцип. За тях всичко е взаимозаменяем ресурс с финансов еквивалент. Архаичните наказателно-правни законодателства атакуват само на най-ниското ниво на системата, която ползва този ресурс. Неадекватените наказателно-правни санкции даже работят в полза на усложнените корпоративни престъпни организации, защото правохранителните органи унищожават в зародиш техните новопоявяващи се конкуренти, които не разполагат с необходимия финансов, човешки и „ноу-хау” ресурс да се организират и оцеляват на глобалните пазари като тях. Функцията на полицията реално е да осигурява подходяща хомеостаза за наистина организирната престъпност(моля ви не я бъркайте с бандата на Шаро, 50 стинки, джапанките и бухалките).


Alexis Tsipras with his Gangster Squad

Организираната престъпност отдавна е флагманът на глобализиращата се икономика, защото нейните лидери отдавна са направили дълбок поклон пред Новата религия, оставяйки назад ценности като морал, дълг, чест, нация, народ, род и семейство.
Пример: Ако случайно се получи провал и залавяне на извършителя в една мафиотска схема, това означава само едно – оскъпяване на крайната цена на съответния престъпен продукт (оръжие, дрога, жива плът, отстраняване на конкурент в бизнеса чрез поръчково убийство)!



Това не е нито трагедия за мафиотите, нито велика полицейска операция за държавата, както обичат да се изразяват невръстните провинциални моми с къси поли и желание за скоростна кариера в крими-журналистиката. Всяка една полицейска акция с гръмко кодово име означава само едно - покачване на разходите в перо ТРЗ на мафията. Проявява се само обикновента необходимост от наемане на нов кадър и осигуряване на заплащането му. И тъй като от филмите много добре знаме, че тези от върха на пирамидата на криминалните синдикати не обичат да ги „прецакват”, това означава, че някой трябва да си плати. Нетната печалба за „Капо ди тути капи” е твърдо число и не може да се „пипа” като Сабата при евреите. Тогава кое е параметърт в уравнението? Познахте - крайната цена, която заплаща потребителя на незаконната стока/услуга.


Barack Obama Gangster and Valerie Jarrett

Тук няма как да се намеси с регулираща функция на невдидимата ръка на пазара, тъй като мафията е преди всичко и монопол (Има някои хора, които изказват противоположното мнение, но обикновено след тяхното идентифициране, им се отнема възможността да продължават да изказват каквото и да е, както и тази тази да слушат, а даже и тази да миришат цветя. Разбира се, тези са щастливците, за изтеглилите „късата клечка” се осигурява уникалната възможност да защитят тезата си пред рибите на дъното на някой язовир или море)
Всеки знае, че в шаха първо се жертват пешките, така е в играта на „мафия и масони”. Забележете казах „крайната цена”!!! Това е като данъка ДДС. Той цели и бърка в джоба на крайния потребител. Провалите на доставките на дрога винаги са включени в крайната цена на наркотика. Наркоманите ( респективно и обещството, което ги издържа) заплащат пряко от джоба си успеха на полицейските акции (чието скъпо финансиране пак идва от джоба на данакоплатеца).
Не е ли нонсенс?



Някой ще каже толкова много полицаи работят по този проблем – как така никой не се усетил? Ами така, както обича да казва Еленко Ангелов - „повечето от тях подсъзнателно разбират, че тяхното неразбиране по същността на проблема, по който те работят е нещото, което им плаща заплатите”. В момента, когато някой от тях разбере цялостната схема – става безработен! Още по-лошо е, че когато някой достигне на базата опита си до такова прозрение, той едва ли ще в състояние да започне да се занимава сериозно с друга професия.



Днес в света за една година от глад умират 100 милиона деца, като проблемът може да бъде разрешен на цената на само на 10 бомбардировача „Стелт”:

Същевременно в САЩ редовно преяждат над 200 млн. човека и в резултат над 60% от американците са с наднорменото им тегло. Да не би да няма храна в света? Не просто гладът и преяждането в света са контролирани!!! Древните имперски римски принципи за сиренето и меча се прилагат и сега!!!

Замислете се защо цитирамe тези факти. Те ще ви помогнат да осъзнаете как съвремените наказателни закони са просто една невидима клетка за нашето съзнание. Те реално са за-„коне”(овце) – просто една врата в полето, която е толкова незначителна, че големите риби даже не я забелязват, докато ние дружно се редим пред нея и чакаме за правосъдие.
Оскъдицата и мизерията генерират и контролират престъпността. Това е типичен илюминати шаблон – „проблем-реакция-решение”. В случая инициаторът е и съдник – колко удобно.
Така се движат нелегалните пазари – на тях предлагането приоритетно определя търсенето. Световното законодателство в сферата на наказателното право, регулиращо този процес, просто „бетонира” статуквото и възпроизвежда мафиотските структури в seclorum-а.
Южна Америка, Африка и Азия ( и България – не се ласкайте и ние сме в списъка на банановите и шист-газовите републики) са задния двор на Западните икономики. За това те са рай за организираните претъпници, които полусуверенните държави като нашата се опитват да преборят с комични мерки от средновековието – основно включващи решетки, вериги и порицание.
Да комични са, защото колкото и алогично да ни звучи, желаещи за напълнят затворите (дори ешафодите) за малко, наистина много малко от зелената валута винаги ще има. Престъпните синдикати даже не могат да усвоят всички желаещи и за това мога да си позволят лукса да правят вулгарни кастинги за кандидатите. Спомнете си преди има няма 10-15 години колко гордо звучеше на средностатистическия българин „да те вземат при борците”.
Помислете - при 7 милиарда население на Земята около 1.3 млд. са принудени да преживяват с по-малко от 1 долар на ден(или равностойността му в местна валута).
3 млд. човека оцеляват с по-малко от 2 долара на ден.

Помислете пак - в света има около 200 държави, като в повече от 2/3 от тях човешкият живот, честа и здравето на хората се изчисляват на цена 1-2 долар на ден. Това е - за един долар на ден и ти притежаваш(купуваш) един ден от живота на друг човек. Не ли това магия? Магия на зелените пари? За да поддържаш тази магия, ти трябва фоново поле – човек трябва да гладен и да не чувства сигурност! Дръж кучетата гладни и те ще хапят за теб, без да мислят. Не ни ли отглеждат и нас спрямо същия принцип?



Преразпределението на световните ресурси е така създадено, че винаги да има няколко милиарда „зад борда”, които само при щракване на пръстите и хвърляне на кокал биха се присъединили към легионите на световната престъпност.
Защо се слува това? Защо системта на законите не работи както трябва в новите времена? Нека изключим генетичното заложента още от библейски времена склонност на човека да мушне в гръб брата си. Винаги обаче държавите - кралства, империи, републики са имали няква форма на мафия, но сега е видно, че вече мафиите си имат държави, даже цяла една планета. Само три държави в света имат по-мощни икономики от Световнта мафия на база брутен вътрешен продукт(БВП)! За тези, които проявяват по-задълбочен интерес ето тук могат да прочета кой реално движи световната икономика и съответно кой определя световнта политика, творейки юриспруденция. Много добре знаем старата поговорка, че който поръчва музиката, той пише законите. Надявам се сред читателите вече няма наивници, които сляпо вярват, че кампаниите на партиите се финансират от волните пожертвования на отрудени хорица, а политиците са идеалисти, еманцаия на народната воля. Ако все още се редите на опашка, за да си купувате от тази илюзия, поне не винете другите за неуспехите си:
http://www.dirtydealing.org/pages/money_laundering_statistics.htm
И все пак как става така, че едни се оказват заклещение в решетката на закона, докато други преминават през нея като дух от друго измерение? Отговорът наистина е на границите на метафизиката. Тези на върха на пирамидата на организираната престъпност много добре са опознали истината в стария херметичен принцип, че духът определя материята и са вплели това правило в ръководените от тях структури. Техният основен шаблон-идея, който все по-ясно изкристализра с времето, е корпоративният дух. За да го поддържта жив, те са лобирали за създаването на подходяща и хранителна юридическа среда под различни форми в законодателствата на отделните държави, за да оцелее той през вековете...Объркахте ли се?
Нека го обясним нагледно - трикът е във финансовата мобилност на криминалните активи през пространството и дори времето. Глобалната финансова ситема облагодетелства едрия капитал и анонимността. По този начин за криминалните структури с голям оборот става все по-лесно да поддържат корпоративните си структири в подобие на тези от легалния бизнес. Корпорацията е изобретение на търговското право. Тя метафизичен модел, представляващ неумираща идея. Накратко нейната основна функция е да запазва интегритета на капитала дори след физическата смърт на неговите собственици. По този начин за дълги периоди от време, надскачщи рамките на обикновения човешки живот, се създават изкуствени системи, които се самоподдържат.(It smells like reptilian spirit, does it?) Те се състоят от конгломерация на капитал и търговски дейности(дори войната е търговска дейнсот). Това са системи, които ползват човека, а не както той си мисли, че той ползва тях. Индивидуалната или колетивна човешка воля върху съществуването на такъв тип системи е силно ограничена най-вече поради страха от фалит, загуба на територия и социален статут в обществента йерархия. Златно правило в бизнес средите е, че докато златната кокошка носи златни яйца нищо по нея не се пипа. Така функцията (предметът на дейност на корпорацията) започва да опредля нейната посока, а не физическите собственици. Де факто корпорацията е едно юридическо „перпетуум мобиле”, което възпроизвежда една и съща идея (напремр продажбата на жива човешка плът) без значение на изпълнителите и времето. Така е и при осъвършенстващите се организирани престъпни структури. Процесът на копиране на търговски корпорации става все по-интензивен с ускореното развитие на информационните технология и респективно финансовите услуги.



Представете си го така – класическият гангстер-престъпник е нещо като ЕТ(Едноличен търговец) и отговаря с цялото си имущество ( в случая с кожата си) за действията си, докато мафията е ООД, т.е отговаря ограничено с размер на първоначалния си капитал, който обикновено многократно се надхвърля от реалния такъв. С помощта на серия от фиктивни договори и непроследими финансови транзакции тези активи могат светкавично да се прехвърлят, като основната цел е да се запази и консолидацията на капитала.



За един ден мафията може да ползва 101 фирми в 101 различни държави и на вечерта цялата печалба и активи да се съсредочат само в една – чисти и приятно ухаещи като бебешко бельо. Забележте това може да стане със скорост по-бърза отколкото време ще отнеме на Цвък Цвък да прочете и осмисли този парграф. Така идеите живеят вечно, стига да се намират хора, които да изповядват техните ценности, а за това както видхяме глобалният елит чрез контролирна глад и пропаганда се грижи много добре.



Световната мафия, приближавайки структурата си все по-близо до модела на търговска корпорация, прави още един много решаващ удар. Като търговско дружество тя подлежи само на гражданска отговорснот (civil liability), докато накзателната такава (criminal prosecution) е оставена на самостоятелните играчи и изпълнителите по долните нива. Това е невероятен коз, тъй като прави босовете де факто неосегаеми за наказателна репресия към тях. Най-лошото, което може да им се случи е да понесат гражданската си отговорност в качеството си на търговци. Финансовите загуби от тези неблагоприятни събития обаче се добавят към цената на крайния продукт/услуга, които те носят на своите клиенти. Те могат да си позволят да ги натоварят по този рекетьорски начин, защото са монополисти и пазарът, на който оперират не е свободен, т.е. определянето на цените не се формира на база търсенето. За последно сещате се, че основна роля играе същата тази архаична наказателно-правна система. Така търговското и наказателното право по света за своеобразни Якин и Боаз за световната организирана престъпност. Това е желязната решетка, която е стиснала в менгеме нашето съзнание.



Този ментален модел, отразен в мислите, действията и наказателноправното законодателство по света е проекция на рептилската част от човешкия мозък. Базира се на следните базови характеристики: мания за безсмъртие, ненаситна алчност и неограничен разстеж в комбинация с бърза ренгенрация и взаимозаменемост на елементите в системата. Така тази специфичена менталност се възпроизвежда под формат на егрегор през вековете. Мафиотските структури са просто едно следствие, което променя формата си, но не и съдържанието си през времето.
Има конкретни примери в природата – Нилският крокодил - расте на ръст и сила до края на живота си. При загуба на зъб той израства винаги. Видът не търпи еволюция от милиони години.
Сега може да помислте от друг ъгъл какво са търсили тамплиерите реално в Ерусалим по време на Кръстоносните походи. Ноу-хау за социален инжинеринг може би...
Колко удобно е това уравнение наречено справедливост на закона!!! От едната страна са престъпните босове(специалните служби, които стоят зад тях) и техните пари, а другата - наказаните в затворите клетници и залъганото обществено мнение, че нещо се променило! Вижте изследванията на независимите обществени организации – там никъде не се забелязва някаква корелация(взаимосвързаност) между извършените полицейски акции спрямо наркоканали (респективно контрабанда, жива плът, оръжие и пр.) и намаление в потреблението на наркотици! Същото важи за проституцията и нелегалната търговия с оръжие! Проститутки е имало и винаги ще има. Те не са проблем на наказателното право, а на морала в обществото и неговите членове.



Проституцията е симптом за процеси в обществото, а не първопричина. Тя е индикатор за липса на любов сред хората или липса на време, за да бъде намерена любов. И тогава по стар алхимичен принцип оловото се превръща злато. Сексът замества любовта. Колко удобно – нуждата от секс е предвидима и контролируема, а при любовта нищо не се знае. Но кого лъжем? Тогава, защо са инкриминирани деянията при условия, рестриктивните правни норми не водя към изкореняване на явлението и дори не към неговия спад. Идеята е много е много проста – става въпрос за контрол и консолидация на капиталите и престъпните печалби. Само престъпен синдикат с усложнена структура би могъл да си позволи скъпи адвокати, техника и „бушони”(мулета, сутеньори, пласьори на дребно и пр.) В последствие именно тези синдикати в съдружие с банковите институции, които им съдействат при „изпирането” на парите им финансират политици и техните партии, които биха защитили интересите им най-вече законодателната власт, а именно насочване на репресията на закона към бедните изпълнители и „бушони” в престъпните схеми. Така порочният цикъл се затваря. Спомнете си думите на един много уважаван от американски Общественик(не случайно е с голяма буква) – Джордж Карлин – „Партиите са поставени само, за да мислите, че имате избор и че нещо зависи от вас.” В ерата на Новата религия партиите са търговски дружества с предмет на дейност печелене на обществено доверие. В България е публична тайна как депутатски места се купуват само за около 100 000 лв.



„За кокошка няма прошка, за милиони – няма закони”. Поговорката макар и свързана с чалга-субкултурата отразява същността не само на т.нар. български преход, но и на целия Западен свят. Нещата там са същите като принципи. Разликата е, че при тях схемите са по-рафинирани и усложнени, като произходът на мръсните пари се размива в усложнените им финансови системи. На мутрите не се позволява такава показност, като на нашите. Идеята е да са невидими са обикновеното око на масовия гласоподавател, оплетен в лабиринта на осем часов работен ден, семейство, деца и ипотека, постоянен страх от потенциална престъпност и икономически кризи.



Пример за относителността на закона можем да намерим с факти от Историята на една от най-великите империи – Британската. За да спечели преимуществена позиция спрямо конкурентите си в международната търговията, британската кралица опрощава престъпленията на всичките английски пирати, ако положат клетва за вярност пред короната и спрат да нападат кораби плаващи под британски флаг. От този момент пиратът става капер. Всичко е много величаво и романтично във филмите за такива личности. Например името на Франсис Дрейк звучи някак магическо, но нека помислим обективно какво означава каперството и какъв реално е бил Дрейк?
От юридическа гледна точка това е държавно гарантиран лиценз за извършване на дейност, целящата чрез убийства и други посегателства върху честа и физическата неприкосновеността на хора от други държави да бъде отнемано законно тяхното имущество. Това е правно и държавно регулиран терор. Митичният Дрейк е имал законови функции на лицензиран убиец(май се казваше „палач”) и лицензиран терорист (по пътя на логиката трябва да се казва „капер”). Не много лицеприятно за страната на джентълмените, но така се коват империи – чрез кръв, страх и грабежи.




Адвокатските лобита са лица с много специална функция. Първо тяхната дейност струва много пари, което ги прави достъпни за тясна прослойка от населението (висш клас адепти на Новата религия) и второ в името на справедливостта те защитават статуквото! Замислете се със всяка изминала година структурата на взаимовръзките между законите се усложнява! Това в услуга на обществото ли е? Или на адвокатските кантори и тези, които могат да си ги позволят! Във всеки един парламент по света близо една четвърт от представителите са юристи! Как можем да очакваме, че те ще приемат закони, които да намалят властта и тежестта на тяхната гилдия в обществото? Народът го е казал „Гарван гарвану око не вади!”.
Друга особеност е, че повечето закони се изработват по-много специален начин от адвокатски лобита. Подобно на компютърните програмисти те използват юридически техники, които им позволяват да си оставят при изработването на законите т.нар. „вратички”(backdoors). Те са видими само за просветените. За останалите закона е стена, в която те брутално се блъскат в порива си към свободата.
Относно лобизма: Каква хубава дума само! Някой замислял ли се какво означава? Това е начина, по който аматьорите стават истински играчи. Т.е. трансфер на материално състояние във власт. Напоследък използват названието „търговия с влияние”. Народният представител (депутат, конгресмен) продава свободното си мнение и възприема чуждо такова срещу материални облаги. От този миг нататък неговата единствена роля е да намери благородно оправдание за мнението и позицията, която защитава! Тук съм забелязал една основна синтеза (кой е казал, че Хегел не актуален?), която се използва йезуитски според случая! Тезата са човешките права, а антитезата е сигурността на обществото(националната сигурност). Какъвто и законодател акт или инициативи да се приеме то все е в името на един от тези два контрапункта!
Разбира се толерирането на свободната воля и индивидуалността в законодателството е допуснато в степен, която би направила възможност изкуственото разделение на индивидите в общество. Разделяй и владей. Черни и бели. Леви и десни. Шах и мат. Масони и Илюминати.
Един добър оратор винаги може да докаже и тезата и антитезата еднакво добре! В Древна Елада е имало такава школа, чиито питомци са се занивали с подобни словестни гимнастики и те са се наричали софисти! Името им означава мъдрост(от гръцки език). На тази богиня е кръстена нашата столица и това няма нищо общо с християнство, а с езическата богиня-личност-ария синеоката Атина. На нея е кръстена е съседна балканска столица – гръцката Атина. Столиците маркират зоните на влияние на тайните общества, така че изкуственото противопоставяне българи-гърци е едно ала-бала. Богинята патрон и богинята владетел е една. Нейните адепти ясно виждат през мрака на хаоса, породен от етническото напрежение и неверие на Балканите. Същата тази богиня и нейнaта виждаща в тъмнината кукумявка са изтипосани в златно в центъра на София, под носа ни, където минавайки и се покланяме. Наистина не е ли мъдрост да видиш колко субективен е човешкия живот и да манипулираш хорските представи в желаната от теб посока?




Не се сърдете на масоните и по-големите им братчета. Не питайте другите защо вашите владетели са жестоки, попитайте себе си защо са ваши владетели?



alchemicaltechnologies.blogspot.bg/