С разбиването на химическия атом на Д. Далтон се откри нов микрофизически етап в еволюционното развитие на материя - етапа на елементарните частици. Така химическия атом се оказа, че не е неделимия Демокритов атом, а откритите частици протон, електрон и неутрон, които физиците считаха за елементарни също не са последния предел на делимост на материята. Въпреки тяхната заблуждаваща елементарност, физиците веднага предложиха хипотези и започнаха експерименти за откриване на първочастицата на материята като разкриха огромен брой елементарни частици и античастици. Всичко това са нормални реакции и търсения на съвременните физици, но те се увлякоха в предварителни математико-физични теории като разчитаха на помоща на постоянно нарастващата енергия на ускорителите на елементарни частици, за да постигнат вярна картина на света. Така създадоха много нереални хипотези, но получиха и огромен брой реални частици и античастици, които се оказаха, че не са нито фундаментални, нито елементарни, нито им бе намерено място в структурата на микросвета.
Първият ускорител, с който е работил Е. Ръдерфорд, се ражда преди повече от 100 години и е с прекалено малка мощност, но Ръдерфорд прави с него най-епохалното откритие, без математиката открива протона и планетарния модел на химичиския атом. Без това откритие днешния Научно-технически прогрес (НТП) би бил невъзможен. Всичко това подсказва, че има някаква досадна грешка в посоката на търсене и изследването на елементарните частици и античастици от съвременната микрофизика. Защото физиците забравиха, откъде е тръгнала науката за атома, поради което до настоящия момент нямат постигнат единен мироглед за съществуването, развитието и разбирането на света.
Учението за неделимостта на атома е предложено от древноиндийския философ Канада, откъдето Демокрит го взема и доразвива, като прибавя към него и идеята за пустотата на празното пространство. Неделимостта се появява като фундаментално начало поради търсене на единен мироглед за света от философите много преди да се появи математиката. Паралелно с идеята за неделимостта на материята се ражда и идеята за безкрайната делимост на материята на Анаксагор (V век преди н. е .). Затова физиците първо трябва да определят своето търсене за коя идея се отнася, за неделимостта на материята или за безкрайната делимост, защото двете идеи взаимно се отричат. Вместо този подход те тръгват по погрешен път като искат да обединят безкрайната делимост с неделимостта на материята с алогичните математични теории, една от които е "зашнуряването". При тази теория частиците се изграждат взаимно една от друга, но не последователно от простото към сложното, а и в обратен ред от сложното към простото или и в двета нправления. Така се постига обяснението не за крайна неделимост или безкрайна делимост, а някакви усреднени качествени етапи, в които материята е неделима. В същност тези етапи от неделимите елементарни частици вървят към нарастващ брой, който постоянно се увеличава и клони към някаква объркана и непредсказуема крайност-безкрайност.
След 1964 год. се допуска съществуването на субелементарни частици (кварките) с няколко порядъка по-голяма маса от съставните от тях елементарни частици като изграждат голяма част от андрониге. В такъв случай всяка субчастица от поредицита ще превъзхожда предходната по маса, докато последната се изравни с масата на Вселената, което слага край на делимостта. Физиците предполагат, че при тази ситуация ограничението на делимостта ще бъде определено от крайната маса на Вселената, която ще съвпада с масата на последната елементарна частица изградена от субчастици. При това положение всяка от тези елементарни частици ще съдържа потенциално цялата Вселена, както и Вселената ще бъде изградена от тях. Така движението към безкрайно малкото е прекратено и прехвърлено към цикличната безкрайност между микросвета и мега света. Хипотезата принципно не постига резрешение на диалемата за безкрайна делимост или неделимост на материята, което я обезсмисля. Прибавим ли и алогизма, който се шири сред физиците, към многобройната поредица от субелементарни частици, които са едновременно елементарни и структурни, но без състав, хипотезата е достатъчно налудничава, за да стане пациент на лудницата. Изкривените и алогични хипотези предлагани от физиците, е поради робуване на идеята, която съвсем дискредитира логиката като постолира, че елементарните частици са наистина елементарни или фундаментални, защото те независимо от сложната си структура нямат съставен характер. Разбирането, че при елементарните частици структура и съставност не се отнасят към традиционния смисъл, а са различно нещо, което не съвпада с нормалното разбиране на тези понятия. Това вече е върхът на физическия идиотизъм. Не е случайност тогава, че се раждат такива идеи като "зашнуряването", частици с маса на Вселената и някой други налудничави идеи!
Робуването на тези алогични идеи води до заблуждаващото обяснение, че при процесите на взаимно превръщане на частиците се раждат нови виртуални частици, които при определени условия се превръщат в реални. Така се отрича възможността при разпадането на основните частици да се получат частици взели участие в образуването на елементарните съставни структури. Да възможно е такова недопускане, но само при истински елементарни частици без структура, такива които имат структура е невъзможно да бъдат елементарни.
Вътрешната структура е невъзможна без съставни елементи. Физиците също не могат да минат без тях, но ги отричат, а същевременно приемат комбинации от няколко вида субелементарните кварки и антикварки да изграждат андроните. Може да допуснем две възможности за вътрешността на елементарните частици без съставност и структура: абсолютна празнина или абсолютна плътност. В такъв случай елементарните частици вече са безструктурни, безформени и нямат състав, защото абсолютната празнина, както и абсолютната плътност нямат структура, форма и състав. Такива частици и античастици са наистина елементарни и фундаментални, точковидни и неделими. Остава логично да се определи потенциалната качествена характеристика за развитие и същността на вътрешността, за да се превърне геометричната точка с нулево измерение в неделима физична точка с потенциал за начало на развитието на материята и антиматерията. Точно такава частица и античастица представлява неделимия атом на Демокрит. Следователно структурата и съставност са тясно обвързани, така както са обвързани структурата и формата на всеки матерален обект. Затова няма структура без съставност, както няма съставност без структура, но има безструктурна и безсъставна точковидна проточастица и античастица, които са неделимия Демокритовия атом. Остава учените да разкрият и определят истинската елементарна частица без структура и съставност и нейните потенциални свойства! Неделимите точковидна първочастици на материята и антиматерята трябва да се разположи някъде, където да съществува и да се движи физически и еволюционно. Демокрит е предвидил и това "...съществува само неделимия атом и пустотата", а съвременните физици не можаха да се досетят, че празнината има нужда от пълнеж, а пълнежът от празнина извън себе си и вътре в себе си. Така че съвремените физици трябва да се върнат при Паскал и Торичели, които отдавна са доказали съществуването на празното пространство. Така че външната празнина е едно от най-необходимите неща, където да се разположат неделимите проточастици на материята и антиматерята, за да си взаимодействат с определени външни потенциални свойства. Комбинативните възможности за взаимодействие са две: само между еднополюсни частици и античастици или двуполюсни неделими проточастици и аничастици с възможно най-минимална разлика. При първия вариант е невъзможно да има взаимодействие, а при втория е логично да има взаимодействие между различни двуполюсни проточастици и античастици като огледални двойници, което неразумната Природа е решила чрез Антисиметрия.
Неделимостта на материята и антиматерията прекратява движението към безкрайно малкото, или разпада, за да има начало. Потенциалните външни свойства на проточастиците на материята и антиматерията предполагат взаимодействия между тях и свързването в съставни структури и форми на материята и антиматерията като развитие от простото към сложното, за което е необходимо да са потопени във вакуума. Изводът е че двете безкрайности реално съществуват, а между тях е преходната граница, която ги ограничава и разграничава. Отрицаталната безкрайност е ограничена и разграничена от неделимостта, а положителната безкрайност е ограничена и разграничена като получава начало. Математичната ос е нагледен модел на това съществуване защото нулата е на границата между двете безкрайности като от едната страна са безкрайно малките отрицателни числа, а от другата страна са безкрайно големите положителни числа. Следствие на реалното съществуване на двете безкрайности е възможността за вечно вървене към безкрайно малкото, което е намаляване на пространство-времевите размери. Съответно и на празнината като ограничава както съществуването на материята и антиматерията, така и тяхното развитие поради това, че върви към Абсолютно зануляване, при което всичко изчезва - дори и празнината. Това всъщност е вечно вървене към абсолютно зануляване на празнината, при което изчезва всичко.
За да има смисъл за съществуването и развитието на материята и антиматерията, се появява необходимостта от нейната неделимост, което прекратява вечното движение към безкрайно малкото. Така неделимостта определя да има начало за еволюционно развитие и възможност за обратното вечно движение към голямата безкрайност на Абсолютната празнина. Физическата неделимост на материята е едно такова относително зануляване, от което започва безкрайното развитие и усложняване и запълване на Абсолютната празнина. Външно тази физическа материална точка като проточастица и античастица притежават определени свойства за свързване и смислено развитие, а вътрешността е възможно най-малката празнина, която ограничава безсмисленото движение на материята и антиматерията към безкрайно малкото, защото преди празнината няма друго нещо. Затова не може да допуснем другата възможност, че вътрешността на проточостицата е Абсолютна плътност, защото плътността е нещо, което трябва да е дошло от някъде и да запълни плътно вътрешната празнината. При това положение на Абсолютна вътрешна плътност, ще възникне неразрешимия тривиален въпрос: "Кокошката или яйцето", а при Абсолютната вътрешна празнина този въпрос отпада като е заместен от неделимостта.
Въпреки разрушителното действие на движение към уплътняването на материята, неразумната еволюция не се отказала от нарастване на материалната плътност като колапса при черните дупки и сингулярността на Вселената преди Големия Взрив, след който тя се ражда. И при тези сучай се появява ограничението към безкрайно малкото като това е ограничение на нарастване на плътността, идваща от свиването на предходната, Вселена. Големият взрив е това ограничение, което спира сингуярността, за да я има Вселената и света след него. Следователно двете безкрайности са необходимост за съществуването на света като определят еволюционното развитие и инволюция на Вселенската материя и Антивселенската антиматерия. Това от своя страна е възможност, която определя тяхното изграждане и тяхното разграждане, а цикличността като преход между тях ги прави крайни. Защото ако са безкрайни няма да ги има цикличните ограничения, съответно Големия взрив и тяхното свиване и разширение. Затова те са разположени в безкрайния Космически вакуум и нямат пряка връзка на взаимодействие по между си и с Първичната субстанция като определят трите основни сили на света и антисвета със съответните носители: ядрена - микросвета, електромагнитна - макросвета и гравитация - мегасвета.
При тяхното разширение се създават структурите и формите на материята и антиматерията и трите основни сили: ядренна, електромагнитна и гравитация, които ги управляват, а при свиването ги унищожават. Потопени във вакума с преходите помежду си, Вселените и Антивселените осъществяват цикличното си съществуване и развитие като създават и унищожават своите структури, форми и силите, които ги управляват. Материалните, както и антиматериалните структури съдържат вакуумната празнина между елементите си и между техните форми, или това е доказаната празнина на Паскал и Торичели. Това доказва, че Вселените и Антивселените след Големия взрив не разширяват и не свиват измисленото от физиците собствено пространство-време, с което отричат да съществува извън тях. Те се разширяват във вакуумното пространство извън тях като формират и развиват в него своите структури и форми. При свиването си те компресират именно вакуумната празнна в структурите и между формите си като ги уплътняват. Така веществото на Вселените и антивеществото на Антивселените колапсира в черни дупки, които продължават да поглъщат вещество или антивещество и вървят към сингулярност и нов Голям взрив.
Тези циклични процеси между Вселените и Антивселените се извършват във вакуумната относителна празнина, която при разширявенето се появява вътре в тях, а при свиването остава извън тях. Това е така, защото се свива и разширява геометричното пространство на веществото при Вселените и антивеществото при Антивселените. Вакуумът е най-великото структурно равновесие между материята и антиматерията запълващо Абсолютната празнина на Космическото пространство, което занулява техните противоположни свойства. Това зануляване е необходимост като възможност за съществуване и развитие на Вселените и Антивселените потопени в него, за да не пречи на съществуването и еволюционното развитие на техните структури и форми. При екстремни условия на много силни електромагнитни и гравитационни полета е установено от физиката, че вакуума реагира като ражда двойки виртуални частици и античастици, чрез което се разкрива, че той не е абсолютна празнина, а нещо като нищо с установена от науката най-голяма плътност 10 на минус 93 степен гр/см.
От всичко казано до тук за първопричината на съществуването и развитието на материалния и антиматериален свят, кокошката си остана без яйце, а яйцето без кокошка. Защото се стигна до такова логично начало като неделимостта, пред което е възможно да съществува само Абсолютната празнина, за да бъде последното дъно на света, пред което няма нищо друго, нито кокошка, нито яйце. Неделимостта е начало за развитие на материята и антиматерията, което предполага необходимия брой частици да бъде два броя с противоположни качествени свойства. Логично това могат да бъдат проточастицата определяща материята (Бегетрон) и античастицата (Антибегеторн) определяща антиматерията, които при това неделимо начало са единствената възможност за качествено различие водещо към структурна съставност, определено от Антисиметрията. Частиците и античастиците като огледални антидвойници могат да взаимодействат помежду си с потенциалните си свойства и да образуват здрава занулена, равновесна връзка на следващите съставни структури на частицата и античастцата на вакуума. Тази възможност те имат поради четирите си потенциални свойства, които съдържат и четвъртата основна сила като Първичен електромагнетизъм. Затова те не са случайно избрани от автора на тази статия, а се предполагат от тяхната всеобщност на: масата, единцата електричен заряд, единицата магнитен заряд (монопола на Дирак) и спин 1/2. Така проточастиците на материята и античастиците на антиматерията взаимодействат чрез потенциалните си електромагнитни свойства и изграждат съставната електромагнитна структура на частицата - Вакуумон и античастицата - Антивакуумон на вакуума. При получаването им се унищожават и зануляват масата, електричния заряд и спина като остават действени само огромните магнитни сили на получения магнитен дипол, който чрез свързване с противоположните си полюси образува безкрайните по брой и по размер, занулени съставни нишки на вакуума, които запълват Абсолютното празно пространство.
Безкрайните съставни, неактивни и едномерни електромагнитни вакуумни нишки хем са сътворими, хем са разрушими, но неунищожими и поради своята безкрайност са вечни. Вакуумните електромагнитни нишки са разрушими, за да създадат свободни Бегетрони, Антибегетрони, Вакуумони и Антиавкуумони, които не съществуват в свободно състояние, а само свързани в структурата на вакуума. Освободени от структурата на вакуума си взаимодействат с противоположните електромагнитни сили и по-необходимост образуват първо насителите на другите три основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, след което започват съставното изграждане на следващите елементарни частици.
Съществуването на Първичния електромагнетизъм решава един от основните въпроси за произхода на електромагнитните заряди на частиците и античастиците преди да съществува атомния електромагнетизъм. Този въпрос дори не е повдиган от съвременната физика и нейния Стандартен модел, а се прилагат измислици за елементарни частици със структура, но без състав и несъществуващо Х-бозонно поле, което създава масите на частиците и античастиците. Също така се подминава вакуума съдържащ безкрайната енертийна материя и антиматерия, а се създава илюзорната тъмна материя и енергия, която уж представлява 70% от материята на нашата Вселена. С такива фалшиви и илюзорни теории физиката дълго ще тъпче на едно място, защото имали нещо с повече енергия на вакуума. Описаното е отражение от Периодичния геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ) и съответната Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ). Това предполага съществуване на периодични закони на всички основни еволюционни нива на съществуване на материята и антиматерията. Съответно такъв периодичен закон, аналогичен на Менделеевия закон в химията, съществува и при елементарните частици и античастици. Следователно неделимите проточастици и античастици, както и вакуумът не са последното дъно на съществуването. Защото неделимите точковидни частици и античастици имат необходимост от празнина, за да съществуват и взаимодействат като създават съставната структура на вакуума, който я запълва. Тава означава, че празнината е преди тях като последен предел на съществуването, а необходимостта предполага тя да е Абсолютна, за да има смисъл света вечно да съществува и безкрайно да се развива, без необходимост на сврхестествени сили, като е несътворим и неунищожим. Абсолютната пространствена празнина притежава необходимата безкачественна характеристика, за да бъде дъното на съществуването, защото преди нея не може да има нещо друго. Поради това, че Абсолютното празно безкачественно пространство има само едно свойство да бъде изоморфна безкрайна празнина без център, което я прави Абсолютно неактивно и Нематериална. Така Абсолютното празно пространство получава статут на несътворимост и неунищожимост, защото преди него няма друго нещо (нито кокошка нито яйце), от което да бъде сътворено. То е неунищожимо, защото в него няма какво да се унищожава, поради това, че е безкрайна празнината със статут на вечност.
Изводът, е че Нематериалното е последното безкачественно и неактивно дъно на съществуването, което предоставя възможност да бъде запълвано с неделимите точковидни частици на материята и античастици на антиматерията. Със запълването на Нематериалната празнина с неделимите точковидни частици и античастици, те придобиват също статут на несътворимост и неунищожимост. Защото е невъзможно да бъде сътворен безкрайния брой на неделимото от нищото преди него и да се унищожи този безкраен брой точковидни частици и античастици запълващи Абсолютната Нематериална празнина.
Другата дублирана невъзможност, поради която са несътворими и неунищожими, е че няма какво да се сътворява и унищожава в тях. Защото те са нулевото измерение на геометричното пространство или геометричната точка с физични свойства, а пред нея няма друго геометрично измерение, защото тя е безструктурна и безформена. Тъй като първичните неделими частици и античастици поради своите огромни енергийни потенциални свойства не могат да съществуват в свободно състояние, а само в свързано състояние на съставната нишковидна структура на вакума, който фактически изпълва Абсолютното Нематериално пространство. Затова вакума като свързано състояние на материята и антиматерията в равновесие изразява своята едномерна геометрична същност като нещо, което изпълва нищото на Нематериалното пространство, последното несътворимо и неунищожимо дъно на съществуването. Следователно Вакума е свързаното обединено състояние на материята и антиматерията чрез Първичния електромагнетизъм, което запълва Абсолютното космическо пространство. Вселените и Антивселените са безкрайни по брой в него като разединено състояние на материята и антиматерията. В тях се раждат останалите три основни сили, които ги управляват: ядрена, електромагнитна и гравитация, а първичния електромагнетизъм, който ги поражда съществува преди вакума. Така че светът в своята фундаменталност е симетричен безкраен и вечен, а Вселените и Антивселените в него са крайни и циклични и безкрайни по брой. Ако физиците бяха тръгнали само от това логично предположение във физиката на елементарните частици нямаше да се родят толкова много суроготни хипотези, които я задръстиха. След вакуумната съставна едномерна структура частиците и античастиците продължават да изграждат съставната си структура като осъществяват връзката чрез Първичния електромагнетизъм до появата на ядреното взаимодействие и двумерноста. Всичко това води до предпоставка за Периодичен закон на частиците и античастиците, от който физиците отдавна се отказаха, но който може да определи реда на тяхното циклично и периодично системно изграждане.
Генерален извод, който може да направим, е че дъното на съществуването е Абсолютното празно Нематериално простравстство, запълнено от четирите измрения на геометричното пространство: нулевото - точката, едномерното - линията, крайна и безкрайна, двумерното - затворено геометрично пространство, триъгълно, четириъгълно и многоъгълно и тримерното, геометричните тела. Тези четири геометрични измерения определят реално съществуване на същите четири измрения и при материята и антиматерията като придават на физиката геометричен смисъл. Не е случайно, че Х. Минковски е разкрил времето като четвъртото измерение на пространството или Четиримерно пространство-време, което е неделимата материя и антиматерия. Фактически се оказа, че неделимата физическа точка е времето, което е нулевото измерение на геометричното пространство.
Така че Четиримерното пространство-време на Минковски е основна предпоставка А. Айнщайн да създаде ОТО, обединяваща физиката с геометрията. С това последно обобщение правя най-основния логичен извод, че всичко е прастранство: Абсолютно празно пространство - Нематериалното и четирите геометрични измерения в него: нулево, едномерно, двумерно и тримерно на материята и антиматерията. Това доказва, че нашумелите видове струни теории с повече от четири многомерни пространства не са верни, а физиците предлагат, че това е пътя към Теория на всичко. Със същата доза неистини са: кварките, полето на Хигенс, тъмната материя, същността на носителити на основните сили не е напълно доказана, теориите за чиста енергия и чиста информация, свръхгравитация, свръхсиметрия, без да познаваме същността на гравитацията - гравитона, симетрията, асиметрията и смисъла на посоката. Почти всички неудачни научни теории са получили Нобелова награда и са приети за верни без пълно доказателство, и без възможност за обяснение на света. Верният път към разкриване на законите на микрофизиката е свързан със структурата на нуклоните и антинуклоните, структурата на вакума, периодичността при частиците и античастиците, магнитния монопол на Дирак, същноста на гравитацията и ядрените сили, същността на четвъртата основна сила породила другите три, същността на симетрята, асиметрията и Антисиметрията, същността на материята и антиматерията и др. За разлика от неверните, така предложените за верни отдавна са отхвърлени и забравени от физиците като са заместени с неподходящи, които изкривяват физическата истината за съществуването, развитието и разбирането на света.
Предложеното и описаното от мен е по повод резултатите от двата експеримента свързани с мюона в статията " Резултатите от два експеримента които разклащат стандартния модел във физиката", Тези резултати разклащат Стандартния модел, защото се разминават с предсказаните от него. "Правилникът, наречен „стандартен модел“, е разработен преди около 50 години. Експерименти, провеждани в продължение на десетилетия, потвърждаваха отново и отново, че описанията на частиците и силите, които изграждат и управляват Вселената са верни, поне досега." Въпреки и редица други противоречия в Стандартния модел физиците продължават да го приемат за верен. Как да приемем нещо за вярно, защото е довело до някой частични резултати само чрез откриване и описание на частиците и античастиците, които дори не вземат участие нито в модели, нито в структури строени от тях.
Така повечето частици и античастици стават излишни, а без тях е безсмислено и невъзможно създаването на вярна цялостна картина на света и обяснението на появилите се противоречията свързани с елементарните частици и Вселената. С казаното в цитата се подразбира, че едва ли не е обяснен света, в койно живеем. За съжаление неподчинението на мю-мезона на Стандартния модел при проведените експерименти доказва, че физиците са далеч от елементарното обяснение на микросвета. Съвременните физиици се мъчат със всички сили и средства да премахнат появилите се противоречия в Стандартния модел като използват най-различни измислици и теории, които пригаждат към него, за да го спасят. Стандартният физичен модел няма необходимост от спасение, а има необходимост от разбиране, особено като е ясно, че всичко се развива. Той е бил необходим да се открият много от елементарните частици и античастици и техните свойства с частични опити за обобщаване, които се оказват почти неуспешни. Защо частични и неуспешни? Защото Стандартния модел не е направил дори общ модел на елементарните частици, а много от теориите предложени от него имат претенции, че вървят към Теория на всичко. Това е не само нереално то е смешно, защото за сега има разкрита само една обща теория и то в рамките на частна наука. Това е Периодичния химичен закон на Менделеев. А заглавие като Теория на всичко само показва какво ще представлява такава теория. Физичната рамка е прекалено тясна за Теория на всичко, защото за нея би трябвало да не съществува рамка, която да я ограничава. Затова обобщаващия отговор се търси с най-обобщаващия въпрос - Защо? Мога да задам няколко въпроса защо, а те са десетки без отговор във физиката, и да изчакам за отговор от физиците: защо има толкова много частици и античастици безразлични към Стандартния модел, защо някой от тях нямат антидвойник, защо има антиматерия, защо в гравитационно и електромагнитно поле античастиците не анихилират, защо частиците и античастиците имат електромагнитен заряд преди атомния електромагнетизъм, защо има симетрия и асиметрия, защо има противоположности, защо има двойственост на посоката или ляво и дясно, като мисля, че не е заради движението на превозните средства, защо, защо, защо... Ще се върна отново към структурата без съставност, което е едно от най-големото безмислено идейно постижени на физиците, което обезсмисля Стандартния физичен модел. Защото все пак има много нагледен пример, че съществува в микросвета структура, която се разпада на частиците, от които е съставена. Това е атомът изграден от протон, неутрон и електрон на които се разпада при разрушаването му и се синтезира от тях. Прогресивното развитие на атома продължава като различните химични елементи закономерно си взаимодействат и се изгражда съставната структура на химичните съединения. Така се върви към усложняване на веществото. При разлагането на химичните съединения се получават атомите, от които са съставени. Така е в нашия среден електромагнтен свят! В микросвета се върви към намаляване на пространствената дължина на обектите и пространствената дължина, в която се извършват процесите като се върви към безкрайно малкото. Затова след съставната структура на атома структурирането продължава логично в протона и неутрона, което се потвърждава от откритието, че те имат структура. Дори физиците я построяват от три вида кварки, които при разпадане трябва да се появят в свободно състояние, но досега свободни кварки не са открити. При разкриване на структурата на нуклоните се регистрират пи-мезони и Ка-мезони, а не кварки, което е по-вероятно мезоните да изграждат съставната им структура. Така че, ако приемем кварковата структура в нуклоните тя спира по-нататъшната делимост, което не може да е вярно, защото извън кварковата структура остават лептоните и някой други частици и античастици. Електроните определят химическия макросвят. а с нуклоните започва микросвета. Така че атом е граничното състояние между микро и макросвета чрез който се осъществява прехода между тях. При изграждане на съставните микроструктури се увеличава тяхната неопределеност, защото е вървене към безкрайно малкото, което е вървене към абсолютно неопределение. Затова микросвета е неопределен и парадоксален, а неделимостта по необходимост слага край на задълбочаване на структурното неопределение, което е начало на развитието на света. В противен случай частиците и античастиците трябва да се ражда от абсолютното нищо или да падат от небето.
Основният извод, е че намаляване на пространствената дължина, в която се извършват микропроцесите и размерите на съставните микроструктури на материята и антиматерията води до тяхната неопределеност, която се ограничава от неделимостта. При обратния процес на безкрайно увеличаване на пространствената дължина, или на размерите на структурите и формите на материята и антиматерията, също се увеличава неопределеността. Само че безкрайно увеличаване на размерите на обектите се ограничава от относителните, крайни и конкретни размери, с което структурите и формите на материята и антиматерията получават определение. Затова неделимите частици и античастици са само два вида, които са безструктурни и слагат началото за безкрайно развитие и многообразие на материалните и антиматериални структури и форми.
Обобщеният извод, е че съществуването и развитието на материята и антиматерията се подчиняват на геометрията и се определят от свойствата на четирите геометрични измерения като се тръгва от неопределение и се върви към определение на съставните структури на материята и антиматерията: нулево - точката като физическа неделима субстанция на материята и антиматерията, едномерно - вакуума като най-голямото равновесие между материята и антиматерията, двумерно - атома и антиатома начало на цикличните Вселени и Антивселени. тримерно - веществото и антивеществото на Вселените и Антивселените. А. Айнщайн е прозрял истината за неопределеността на нулевата геометрична точка и едномерността на линията като е казал: "Под точка и права в аксиоматичната геометрия трябва да се разбират понятия, лишени от съдържание. Това, което може да им даде съдържание лежи извън математиката". Това го казва учения, който най-много допринесе за обединение на геометрията с физиката, но подчертава и тяхното разграничение с друга мисъл. "Математиката е единствения съвършен начин да водиш сам себе си за носа" - като така се превръща в ограничениена развитие на физиката. Затова към обединението на математиката с физиката е необходимо да прибавим и философията, за да стигнем към фундаменалното първично, а оттам към фундаменталната теория обхваща всичко. Така със сигурност ще вървим от обективната първична неопределеност към реалната обективна определеност при разкриване и разбирането ни на обективния реален свят.
От всичко написано до тук имам правото на най-налудничавата хипотеза, за да удовлетворя казаното от един велик гений, "Една хипотеза трябва да бъде достатъчно налудничава, за да бъде вярна". И така математиката, физиката и философията се стремят към точковидната физическа неделимост, която предполагам притежава потенциални свойства за изграждане на обективната физична реалност на линията като съставна структура на неопределената елементарност на частиците и античастиците. Тази линия при физическия вакум е абсолютна като равновесие между материята и антиматерията. Така с налудничавата хипотеза удовлетворявам и търсенето смислено съдържание от Айнщайн на геометричната точка и линия, които придобиват обективна физическа реалност като съставна структура и форма на материята и антиматерията. Казаното е добрe илюстрирано от Периодичната таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ) и съответния Геометричен закон. След като предложих толкова разнообразни хипотези и на края налудничивото, но логично и смислено предположение по повдигнатите въпроси, ще хвърлим един любопитен поглед на казаното от висшия ешалон на физиците. От цитата по долу ще разберем какво предлагат съвремените физици като смисъл и търсене. "Смисълът на експериментите, обяснява теоретичният физик от университета „Джон Хопкинс“ Дейвид Каплан, е да се откъснат частици и да се разбере дали има „нещо интересно“ както с частиците, така и с привидно празното пространство между тях. Тайните не живеят само във материята. Те живеят в нещо, което сякаш запълва цялото пространство и време. Това са квантови полета”, казва Каплан. „Поставяме енергия във вакуума и виждаме какво излиза." По принцип при такива огромни енергии не само частиците и античастиците ще бъдат откъснати, но буквално ще бъдат разкъсани. Какво може да разберем когато има разкъсване на частиците и античастиците освен тяхната вътрешност, която не е Абсолютна плътна или Абсолютно празна. Защото те имат реална празнина, а не "привидна" както вътре в тях, така и вън от тях. Следователно закономерните тайни главно са свързани с активността на материята и антиматерията, които запълват цялото пространство-време на Първичната абсолютна неактивна празнина. Възгледът Всичко е активна материя и антиматерия е най-верния, а празнината е неактивна нематериалност притежаваща само едно свойство да бъде безкрайна и вечна празнина запълнена с развиваща се материя и антиматерия. Така че всички закономерни тайни са свързани с материята и антиматерията, а не с квантовите полета на Д. Каплан, защото тези полета могат да бъдат само матерални или антиматериални, а не свръхестествени или нематериални. Затова силата на енергията, която също е материя или антиматерия, може да възбуди флуктуация на вакуума, за да роди виртуални частици и античастици, защото неговата структура е съставена от материя и антиматерия в равновесие. Д. Каплан с казаното е по-близо до мистичното, отколкото до научното. въпреки че вкарва в употреба Празното пространство и Вакуума, което другите физици пренебрегваха. Затова един апел към съвременните физици пазете физиката далеч от мистицизма и създателя, защото ще я превърнете в метафизика, а физика на гръцки означава натурално, природно нещо, Защото Метафизика означава преди физиката, а преди физиката е Абсолютната неактивна нематериална празнина. Не пренебрегвайте антиматерията, защото тя е равностойната огледална реална същност на материята и всички материални закони се отнася и за антиматерията. Разглеждайте ги винаги паралелно, защото истината за света без антиматерията е невъзможна. Не математезирайте абсолютно физиката, дайте и простор, обвържете я с философията като логика на думите, защото тя е по-трудната логика, но всеобхватна и обяснителна, необходима за пълното разбиране на света.
Едно нагледно и просто обяснение за разликата между числа и думи: Редица от числа, както и да разместваш, прекъсващ или прибавяш числа към числовата редица винаги се полwчава число. При думите не е така, защото всяка промяна прави думата и връзката и в изреченето безсмислена. И тука както във физиката числата са строго определени, а думите са свързани с неопределеността, но логиката има необходимост да съществува и с двете същности. Помислете върху това...!!!
