Асана и Аюрведа

Асаните и цялостната система на Йога                                                                                                                                                                     В оригиналния си вид асаните са част от по-висшите практики на Йога, но могат да бъдат изпълнявани и като спорту- ване или като лечебна процедура. Повечето хора на Запад правят асаните като вид спортуване. Такова е значението на Йога за тях, която те свързват с йогическите пози. Макар да е възможно асаните да бъдат самостоятелна дисциплина, не трябва да се бъркат асаните като спортуване или терапия с ролята на асаните в класическата Йога, която е доста по-значима. Йога не трябва да бъде свеждана до асаните, които са само част от една по-голяма система. Асаните са предназначени предимно за намаляване на раджас или качеството на бурност и развълнуваност, което разстройва ума (ето защо твърде активното или агресивното практикуване на асаните от една по-задълбочена йогическа гледна точка се преценява като отрицателно и водещо до об- ратни резултати). Без да се заеме правилна асана, която да укроти прана, пранаяма не може да протича гладко. Без правилна асана, която да успокои ума, концентрацията и меди- тацията (дхарана и дхяна) са твърде трудни. Заинтересовани- те от по-висшите стадии на Йога не трябва да пренебрегват асаните. За тях ще бъде полезен един период на интензивно практикуване на асани в течение на няколко години като част от физическото пречистване. След това тялото им няма да ги обременява толкова, когато те навлязат по-дълбоко в съзна- нието. Йога в истинския смисъл на дълбока медитация обикно- вено се осъществява, когато тялото е успокоено в някоя се- дежна поза. Когато настъпи дълбоката медитация, грижите за асаната избледняват - физическото тяло и заеманото от него положение биват забравени. Мнозина от великите йоги, трябва да отбележим, не са били големи майстори на асаните. Свами Вивекананда например, който първи възвестява Йога на Запад в края на XIX в., е бил слаб изпълнител на асани, с изключение на няколко седежни пози. По същия начин много хора, които са добри в асаните, могат да не станатадепти в напредналите йогическите медитативни практики. Измежду различните йогически пътища йога на знанието (джнана-йога) набляга по-малко на асаните. Според нея основното нещо е да се култивира вниманието. По същия начин йога на преданоотдадеността (бхакти-йога) не е ориентирана към асаните. Тя поставя ударението върху божествената любов и нагласата на сърцето. Раджа-йога набляга на медитацията и за нея асаните са важни само като подготвителни. Хатха-йога е основният вид Йога, който използва аса- ните като първостепенно средство. Все пак в хатха-йога по- важна е прана, а не практикуването на асаните. Мнозина велики йоги са научили своите асани от пробудената си прана, а не от физическата практика. Всъщност автентичният учител по йогически пози е прана, а не просто уроците, преподавани от хора. Истинският учител по асани учи чрез пробуждането на праната в ученика, не просто чрез преподаване как този да разполага тялото си в различни пози. Ние трябва да научим да използваме силата на прана за насочване на нашата практика на асани отвътре, превръщайки я в творчески процес. Когато прана насочва асаната, ней- ната целителна сила е много по-голяма. Когато прана е фокусът на практикуването на асаните и движенията (асаните) бъдете поместени в потока на дъха (прана), както перлите се нанизват на една връв, тогава вие практикувате Йога така, както е очертана от Патанджали в Йога-сутра. Асана и Аюрведа Най-важната препоръка на Аюрведа относно начина на живот в частта му за упражняване на тялото са асаните. Тя предписва асани и като значимо лечебно средство при различни болести. Половината от аюрведичното лечение е свър- зано с онова, което влиза в тялото - предимно храна. Другата половина е свързано с изразяването на тялото - главно чрез упражнения. Асаните се занимават именно с това. Следова- телно асаните и храненето са двете най-важни физически лечебни мерки в Аюрведа. На равнището на прана билки са храната, а пранаяма е упражняването. За да действат адекватно те, трябва да бъдезаложена основата на правилната поза и правилната диета. Множество различни асани са необходими за упражняване и за удовлетворяване на терапевтичните изисквания при различните индивидуални конституции и техните променливи дисбаланси. Асаните помагат при лечението на всички болести, но рядко сами по себе си водят до пълно излекуване. Тяхното действие е главно непряко, с изключение на мускулно- скелетни или свързани с телесната структура проблеми. Асаните работят за засилването на кръвообращението в засегнатите от болестта области, за да ги освободят от токсините и за да се подобри лечението и растежа на тъканите. Това ускорява из-целителния процес в тялото на няколко равнища. Целта на асаните Асана е основният йогически инструмент за балансиране на физическото тяло. Този член на Йога се състои от различни статични пози и телодвижения, изпълнявани за освобождаване от напрежението, подобряване на гъвкавостта, максимално увеличаване на потока от енергия и отстраняване на триенето. Целта на асана е да създаде свободен поток от енергия, за да помогне вниманието ни да се насочи навътре. Но този енергиен поток може също да бъде концентриран върху тялото за лечение на неговите болести. Нашето телодържание влияе на здравето, жизнеността и съзнателността ни. Комплексът ум-тяло се състои от различ- ни взаимосвързани канали - от пренасящите храна до онези, по които протичат мисли. Тези канали се удържат като една цялост на физическо ниво от мускулно-скелетната система, формата на която е определена от нашата поза. Погрешната телесна поза създава различни стресове, причинява свивания и стягания, които възпрепятстват или блокират правилния ток през каналите. Тя пречи на циркулира- нето на енергията и полезните хранителни съставки, като същевременно допуска натрупване на отпадъчни материи и токсини в организма. Подобни блокирания причиняват неудобство, притеснение и отслабено функциониране, което води до болки и болести. Тъй като умът и тялото са взаимосвързани, физическите блокирания се преплитат с ментални и емоционални задръствания и задържат различни пристрастености, натрапливости и привързаности. Физическото тяло Центърът на физическото тяло (аннамая коша) е в хра- носмилателния тракт. Ако телодържанието ни е погрешно, тогава движението през храносмилателния тракт бива затруднено. Това разстройва или снижава функционирането на агни, храносмилателния огън, което на свой ред отслабва или нарушава храносмилането, а това води до различни заболя- вания. Напрегнатостта в горната част на гърба и гръдния кош отслабва апетита, който се определя от прана в главата и устата. Напрегнатостта в средната част на гърба и в средата на коремната област отслабва храносмилателния огън в тън- кото черво, което може да се задръсти от натрупаното напрежение, като причини по този начин лошо усвояване на пита- телните съставки на храната. Напрегнатост или разслабеност в долната част на гърба и корема свива и отслабва колона (кръговидното черво). Това води до образуване на газове и раздуване, както и разстройва отделянето на отпадъчните продукти, което води до запек или диария и други проблеми с апана ваю. Праничното тяло Праничното тяло (пранамая коша) работи главно чрез ди- хателната и кръвоносната система на физическото тяло. Кислородът, физическото съответствие на прана, се пренася чрез кръвта, за да зареди с енергия всички тъкани. Ако нашето телодържание е погрешно, тогава белите дробове функционират със снижен капацитет. Дишането става плитко и се понижава усвояването на кислорода. Слуз и застоял въздух се натрупват в дробовете, което води до задръстване, възпаления и алергии. Намаляват съпротивителните сили срещу пренасяните по въздуха болестотворни микроби, наред с цялостното влошаване на имунните функции. Естествено, че телодържанието на горната и средната част на гърба силноповлиява белите дробове и кръвообращението, особено вяна ваю.Погрешното телодържание пречи на естествената възхо- дяща прана (удана ваю), която ни дава възможността да под- държаме изправена стойка, да се чувстваме щастливи и с по- ложителна нагласа, да се стремим към израстване и развитие в живота си. То кара апана, низходящата енергия, да се повишава заедно с усещането за натежалост, потиснатост и снижаване на енергията. Ум/Нервна система Менталното тяло работи главно чрез главата, мозъка и нервната система. Ако телодържанието ни е неправилно, то- гава нервните импулси биват разстройвани. Напрежението в шията намалява притока на кръв към главата и снижава ум- ствената енергия. Това допринася за появата на главоболия и синусови алергии, както и на други проблеми не само на ума, но и на праничното тяло. Нервната система е тясно свързана със скелетната система и, според аюрведичните възгледи, нервната тъкан се развива от костната тъкан. Прана се задържа в нервите, а апана - в костите. Нервната система е свързана по-конкретно с вата доша, биологичната въздушна хуморална основа, която е началник или водач на другите две доши. Погрешното телодържание следователно утежнява пре- димно вата и разстройва целия комплекс тяло-ум. Вата се натрупва като студенина и сухота в костите и ставите, което води или до скованост и ограничена подвижност, или до тре- мори и некоординирани движения. Това напрежение се пре- дава на нервите, което води до безсъние, тревожност и емо- ционална нестабилност. Нервната система се управлява от гръбнака, така че всички гръбначни изкривявания причиня- ват съответно нервно напрежение и проблеми, главно с ва- тична природа. Разхлабването на ставите чрез йогическите пози освобождава натрупаната вата и по този начин подобрява здравето и съзнателността на всички равнища. Не е трудно да забележим как страхът и стресът карат тялото да се стяга и изопва. Такива емоции се задържат в костите и пречат на свободното движение на нашата енергия.Значимостта на Асана Асаните имат невероятен лечебен ефект върху тялото, пра- ната и ума, върху нашата телесна структура, жизнената енергия и творческите способности. За съжаление повече от нас в днешно време пренебрегват своето телодържание и полагат малко усилия, за да станат по-гъвкави. Каквито и упражнения да правим, те обикновено са от напрегнат или стресогенен тип - аеробни упражнения като тичане или вдигане на тежести, които водят до последващо натрупване на напрежение и в най-добрия случай до едностранчиво развитие. Всеки, който работи седнал зад бюро, особено в днешния компютърен свят, е предразположен към развиване на лоша стойка. Всеки човек, чиято работа го принуждава да извърш- ва еднообразни движения, ще има изкривена стойка съобраз- но типа на своята работа. Често и най-удобните наши кресла също изкривяват телодържанието ни в часовете на почивка или гледане на телевизия. Хората на интелектуалния труд, които обикновено спадат към вата типа, пренебрегват телата си и ги държат в сковано положение, което намалява гъвкавостта им. Това може да ги направи свръхчувствителни, вследствие на натрупаната вата в костите. Пътуването също утежнява вата при хората, чиято работа налага често да летят или да шофират. Все пак е възможно дори и хората, които всекидневно правят асани, да не ги изпълняват по най-добрия начин. Асани, изпълнявани с насилване или със съсредоточеност върху целта, а не върху процеса или пътешествието - в опити да се разположи тялото в някаква идеална поза, която не е естествена за него - могат да доведат до напрежение или травми. Асани, правени без възпитаване на безстрастие, дори и да са полезни на физическо ниво, могат да доведат до повишено фиксиране върху тялото и скованост на ума и емоциите. Прекаленото наблягане на асаните също не е добро. То може да повиши съзнанието за телесност и да засили физи- ческото его. Ако ние действително желаем да навлезем в ця- лостната система Йога, времето, което отделяме за асани, не трябва да замества времето, изразходвано за по-висшите практики на пранаяма, мантри и медитация.Асаните и възрастта Бебетата са природно гъвкави и могат да правят движения, които дори много гъвкави възрастни не са в състояние да извършат. Децата са естествено дейни и атлетични, обичат да играят и да тичат, като използват целия потенциал на телесните движения. Детството е жизненият стадий, в който трябва да се започне практикуването на асани, за да се заложат за цял живот основите на правилната стойка и гъвкавостта. Старостта, която започва на около 65-годишна възраст, е периодът на вата. Телесните ни течности постепенно пресъх- ват, заедно с намаляването на жизнеността. Ставите започват да се вдървяват, като загубата на гъвкавост води до артрит. Асаните са едно от най-добрите лечебни средства за противодействие на процесите на стареене и за предотвратяване на натрупването на вата. Динамично изпълняваните асани (винясас) са предимно за младежите, у които преобладава раджас или активността. На тях им е потребно да развият телата и умовете си, тъй като са все още незрели. След 24-годишна възраст такива динамични асани трябва постепенно да бъдат заменени с една по- вътрешна форма на практикуване на асани, с наблягане върху развитието на ума, особено върху проникването в духовните учения. След 48-годишна възраст човек навлиза в периода, когато се развива вътрешният ум, тъй като физическите енергии се оттеглят. По това време медитацията става по- важна от асаните. След 72-годишна възраст умът продължава все още да се развива, а физическата енергия започва да намалява. Този трябва да бъде периодът на дълбока меди- тация, като при това е наложително да се продължи с прак- тикуването на асани за противодействие на процесите на стареене. Практикуването на асани трябва да бъде неотменна част от нашия начин на живот на всеки етап от живота ни, дори когато престане да бъде главното ни занимание в Йога.