Йогическо и аюрведично хранене

СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ И той разпозна, че храната е Брахман. От храната всички същества са родени, чрез храна живеят те и в храна се превръщат. ТАЙТТИРИЯ-УПАНИШАД 3.2                                                                                                                                                                                                                    Храна, анна, е първата санскритска дума за Брахман, Върховната Божественост. Всичко във вселената е храна. Вът- решният Аз, Атман, е консуматорът на храната, която е всич- ко. Всичко, което виждаме, е храна за душата. Развитието на душата ни зависи от способността ни да ядем и да смиламе храната, която е нашият живот. Храната, анна, е основата на живота, прана. Тя пренася жизнената сила и я поддържа в тялото. Типът храна, която търсим, отразява степента на нашата еволюция. Природата на храната, която даден човек избира, разкрива на какъв стадий е неговото съзнание. Йога и Аюрведа подчертават значимостта на чисто вегетарианското хранене или на т. нар. саттвична диета - хранене, което насърчава развитието на саттва, най-висшето качество на мира, любовта и просветлеността. Храненето е нашето първо взаимо- действие с обкръжаващата ни среда. Ако не се основава на любов и състрадание, всички наши действия ще ни връзват към страданието. Аюрведа подчертава правилното хранене като основата на всички изцелителни методи. Храната е първата и най-важната лекарствена форма. Без правилен подбор на храните никой друг лечебен метод не може да бъде резултатен. Аюрведа. препоръчва саттвична, или чиста храна, защото саттва поражда уравновесеност, отстранява вредните фактори и помага за намаляване на всички доши.Основата на саттва е умонагласата на ахимса (ненавреждане). Саттвичното хранене е преди всичко вегетарианско, с избягване на каквито и да било продукти, които са добити чрез убиване или навреждане на животни. Саттвичното хра- нене допълнително набляга на природните храни - отгледани в хармония с природата, върху добри почви, израснали по естествен начин, сготвени по правилен начин и с правилна нагласа на любов. Такива храна са носителите на прана и съзнание. Йогите са сред най-стриктните хора в света по отношение на тяхното хранене. Не само че са вегетарианци, но те избягват и преработени с търговска цел храни, пържени храни, както и храните, които се продават в т. нар. заведения за бързо хранене. Въздържат се от яйца и чесън. Обикновено йогите сами си готвят храната или пътуват заедно със свои готвачи, които познават изкуството на саттвичното готвене. Ако поканите някой истински йогин в своя дом, той или тя може да ви покаже как да готвите, като вероятно първо ще отиде до магазина и ще се погрижи да бъдат подбрани правилните храни, а след това ще приготви чудесно ястие, което става почти свето причастие. Йогическата диета обаче преследва различни цели от аюр- ведичната и затова двете не могат да бъдат просто уеднакве- ни. В тях се отразяват различните цели на двете дисциплини: Аюрведа е устремена към здравето и равновесието на физическото тяло; Йога иска да ни помогне да надхвърлим телес- ното съзнание. Докато Аюрведа работи за подобряване на нашето телесно здраве, Йога ни помага да преминем отвъд всякакви телесни ограничения. По тази причина повечето традиционни йогически дисциплини са аскетични по природа, включват гладуване и леко хранене, сурови храни и мерки за очистване от токсините, както и оттегляне на сетивата, пранаяма и медитация. Всички тези фактори не само са насочени към намаляване на физическото съзнание, но могат и да разстроят вата, която представлява въздушният или нетелесният съставен елемент на нашата природа. Традиционната Аюрведа, от друга, страна, набляга на сготвените храни, питателното хранене и защитата от елементите, за да бъдем физически силни и за да се предот-врати натрупването на дошите, особено на вата. Сурова и сготвена храна Много неясноти има днес във връзка със суровоядството в Йога и Аюрведа, както и във вегетарианството изобщо. Някои хора отъждествяват вегетарианството със суровоядството. Сготвянето на зеленчуците не ги превръща в месо! Вегетарианското хранене включва всички безмесни хранителни продукти, дори сготвените. Множество храни, като ориз или картофи, трябва да бъдат сготвени, за да станат смилаеми. Аюрведа общо взето не препоръчва суровоядството за поддържане на здравето в дългосрочен план, а само за кратки периоди с цел очистване от токсините. Така е, защото суровата храна се смила по-трудно и не доставя толкова голям обем питателни вещества, колкото сготвената храна. Аюрведа препоръчва специални диети за противодействие на нашите доши. Те са основани предимно на цели зърна, бобови храни, кореноплодни зеленчуци, семена и ядки, като суровите храни са в малки количества и имат второстепенна роля - те могат да бъдат наречени „балансирани" или „питателни" вегетариански диети. Аюрведичното гледище, че сготвената храна е по-добра, кара обаче някои хора да мислят, че суровата храна е лоша от аюрведична перспектива. Поради връзката между Аюрведа и Йога, тези хора могат да сметнат, че суровоядството е не- йогическо. Обаче ако погледнем традиционните йогически текстове, ще открием, че в тях се набляга на суровата храна. Йогическата диета традиционно е наричана диета от плодове и корени (пхала мула), макар да включва зърнени храни и млечни продукти. Йогите, оттеглили се от света в природна среда, живеят чрез диворастящи храни като част от техния духовен режим и като средство за свързване със силите на природата. Суровите храни, трябва да отбележим, увеличават ветрените и етерните елементи в тялото и ума, съставните елемен- ти на вата. Сготвените храни са по-добри за увеличаване на земните и водните елементи, компонентите на капха, а също и за увеличаване на огъня, питта-факторът. Огънят прави сготвените храни по-лесносмилаеми и по-добри за изгражда-не на тялото, но суровите храни са по-добри за увеличаване на фината чувствителност на прана и ума. Йогическата диета набляга върху развитието на въздуш- ните и етерните елементи не само за очистване от токсините, но и за отваряне на ума, чиято природа е предимно въздушна и етерна. По тази причина Йога препоръчва суровите храни, както и въздържането от храна. Намаляването на тялото позволява на ума да се развие и разшири, да се снижи телесното съзнание и да се увеличи непривързаността. Йогическата диета взема предвид не само ролята на дошите, които са главният фактор в аюрведичната диета, но също и ролята на праната. Суровите храни са Богати на прана, която йогите се стремят да развият като най-висшата енергия на ума. Суровите храни доставят прана не само на тялото, но и на ума. Суровите храни са част от традиционната йогическа диета за пречистване на надитата, или каналите, което се извършва чрез увеличаване на праната. Твърди се, че големите йоги са в състояние да живеят само на въздух или прана. Други могат да живеят само на вода, а трети -само с малко плодове, мляко и претопено масло (гхи). Йогическата стратегия е да се увеличава агни (храносми- лателният огън) чрез вътрешни практики, така че вата да не бъде разстроена по време на йогическата практика. Правил- ното практикуване на Йога, особено на пранаяма, повишава агни, така че ние сме в състояние да смиламе сурови храни. С повишената си вътрешна топлина ние вече не сме зависими от топлината на храната и се чувстваме по-добре с една охлаждаща диета. Йогинът със силен храносмилателен и пра- ничен огън може да се справя със сурови храни, с екстремни температури и други физически дисбаланси, които обикновено водят до разболяване. Аюрведа обаче е насочена към обикновения човек, който се нуждае от защита от тези външни резки промени и по-груби аспекти на живота. Обаче ние, които практикуваме Йога само през част от времето си и рядко сме аскети, може и да не притежаваме храносмилателната сила да се справяме със сурови храни, особено ако ги консумираме по-продължително време. Това е особено вярно за вата типовете, които имат слаба или про менлива храносмилателна сила. Те не трябва да забравят, че традиционната йогическа диета е потенциално вата- разстрой-ваща. Хората от капха типа с техния нисък храносмилателен огън и бавна обмяна на веществата могат да бъдат отслабени от твърде много сурова храна. Дори хората от питта типа ще намерят суровата храна твърде лека за дълготрайно поддържане на енергия и жизненост, особено ако са заети с напрегната физическа дейност. Все пак за повечето хора може да бъде полезно периодичното суровоядство с цел очистване от токсините, особено през късната пролет (април или май в зависимост от климата), която е естественият сезон за детоксикация. Ние се нуждаем и от известно количество сурови храни в нашата диета, обикновено десет или двадесет процента, за да си набавим витамините, минералите и ензимите, които са в изобилие в тези храни. Добри сурови храни, които могат да се консумират заедно с ястията, са краставици, репички, моркови, домати и различни видове кълнове, силантро (свеж зелен кориандър) и магданоз. В допълнение тези, които желаят да очистят не само фи- зическото, но и финото си тяло, могат да го сторят с помощта на суровоядството, в съчетание с асани, пранаяма, мантри и медитация. Такава практика може да продължава от един до три месеца в зависимост от психотелесния тип на конкретния човек. Всеки, който сериозно желае да започне йогическа практика, трябва да има предвид подобни предварителни пречистващи подходи, особено когато те са свързани с аюрведичната пречистваща програма - панча карма. Тъй като повечето хора на Запад са затлъстели и с много токсини в организма си, тези методи за очистване от токсините често са първите мерки за оправянето на здравето. За да избегнем опасността от прекалено очистване със сурови храни можем да прилагаме един прост критерий. Суровоядството не трябва да служи за потискане на нашия храносмилателен огън, за лишаването от здравословен апетит, който укрепва тялото ни. Заедно със суровоядството се опитайте да следвате режим за увеличаване на храносмилателния огън с помощта на подправки като джинджифил, лютив червен пипер, канела и босилек, или с аюрведичната комби- нация трикату. Човек трябва да приема толкова сурови хра-ни, колкото позволява силата на храносмилателния му огън. Въпреки всичко, значението на суровата храна за пречистването не трябва да бъде подценявано. Когато човек напредва в духовните практики, той ще може да се справя с повече сурова храна и ще му е потребно все по-малко храна. Напредналите йоги естествено клонят към суровите хра- ни, както и към зърнените храни и млечните продукти. Те предпочитат праничните храни пред нещо, което е било обра-ботвано и прекалено сготвено, и могат в крайна сметка да се откажат изобщо от готвена храна. Виждайки природата като своя майка, те не харесват произвежданите или отглежданите с търговска цел храни. Духовният процес отразява една нарастваща чувствителност към храната и изисква хранене, което съдържа прана и любов като свои главни съставки.                                                                                                                                                                                                                                                                                            Йога, месо и ахимса                                                                                                                                                                                                                                                                 Яденето на месо е нещо, което всеки последовател на Йога трябва да намали, ако не и въобще да прекрати. Това важи с особена сила за червеното месо. Главната причина е, разбира се, че месоядството нарушава йогическия принцип на ахимса, или ненасилието, който е първият от ямите, или жизнените принципи на Йогическата практика. Не можем да стигнем далеч в нашата йогическа практика, ако навреждаме на други същества. Човешкото тяло, зъби и храносмилателна система са като на животните, хранещи се с растителна храна. Растителната храна доставя идеалните питателни вещества, необходими за засилване на нашата човешка чувствителност чрез едно пречистено и астрално тяло. Ние не можем лесно да раз- градим животинската тъкан така, че тя да се превърне в под- ходяща съставка за изграждане на нашата човешка тъкан. Вместо да се смели и преобразува в съответна човешка тъкан, месото съхранява своите животински енергии и замества нашите човешки тъкани. Месото повишава животинския огън в тялото, с което задейства санскарите или наклонностите на месоядните жи- вотни у нас. То поражда гняв, похот, страх и други негативни емоции. Пламъкът, създаван от една месна диета, е нечист и излъчва един емоционален дим, който разстройва ума и нервната система. Храненето с месо предава разрушителната енергия на клетките, което на свой ред усилва процесите на разболяване и разтление в тях. То внася една фина енергия на смъртта във финото аурично поле, като намалява притока на висши прани в тялото. Животът на съществата, които сме изяли, обременява астралното тяло с техните негативни емоции и впечатления. Месото създава тежък или тамасичен тип тъкани, които задръстват капалите и затъпяват ума. Това не означава, че духовните практики няма да имат ефект при месоядеца, но ако те са успешни, което е малко вероятно, има опасност месото в организма, което е груба форма на гориво, да доведе до свръхзагряване или да породи особен вид дим, който да разстрои висшите преживявания. Не само насилието и престъпленията, но и религиозната нетолерантност исторически са по-често срещани сред месоядните общества. Това е не просто морален, а енергиен проблем за тялото, ума и духа, както на индивидуално, така и на колективно равнище. Ако добавим и щетите, които консумирането на месо нанася на планетата чрез унищожаването на дъждовните гори, замърсяването на почвите и водите и нарастващата трудност да се изхранва все по-увеличаващото се население с месна храна, тогава величината на този проблем не може да бъде прикрита. Ние не можем истински да еволюираме като вид и да преминем отвъд войните и престъпленията, докато не спрем да изяждаме нашите животински братя и сестри. Много хора днес не са строги вегетарианци, а ядат пи- лешко и риба. Макар тази животинска плът да е по-малко вредна от червеното месо, това все пак е животът на друго живо и движещо се същество. Не само че тези видове храна са вредни за йогическата практика, те са вредни и за плане- тата, и за другите същества. Броят на пилетата, отглеждани днес в птицекомбинатите, се изчислява на много милиарди. Други вегетарианци ядат яйца, т. нар. лактоововегета- рианци. Дори вегетарианците, които не ядат цели яйца, могат да консумират много яйца чрез други хранителни продукти. Яйцата обикновено влизат в състава на различни хлебни изделия, сладкиши, макаронени изделия, майонези и салатни сосове. Така че е трудно да бъдат избегнати, дори ако човек не ги консумира пряко. По тази причина трябва да се четат внимателно етикетите на храните, за да се види има ли в тях яйца. Макар яденето на яйца да нанася по-малко вреда от яденето на риба, пилешко и или червено месо, яйцата са все пак животинска тъкан и тяхната консумация е форма на експлоатирането на тези същества. В много индуски храмове хората, които ядат яйца, не се допускат в техните вътрешни светилища. Усложненията, които отглеждането в условията на огромни птицекомбинати и генното инженерство причиняват на пилетата и яйцата, са друга причина за тяхното избягване. За съжаление, много последователи на Йога и дори учи- тели по Йога на Запад включват месо в храненето си, като понякога сервират пилешко и риба на курсове по йога или медитация. Трудно е да се разбере защо те допускат подобно нещо, предвид дхармичните традиции на ахимса, особено при положение, че набавянето на вегетариански продукти не е и никак трудно. Съвременната дилема: епохата на лошата храна Правилното хранене се определя не само от избрания вид храни, но и от тяхното качество. Както повечето от нас знаят, качеството на храната в нашата култура е общо взето ниско. Ако храната е Бог, то нашият Бог е несъмнено мъртъв, или най-малкото той се е превърнал в нещо не много по-различно от бизнес-план за извличане на максимални печалби! Нашата храна е масово произвеждана, масово приготвяна и масово консумирана, с малко грижа или внимание и определено с малко любов или съзнателност. Лошото качество на храните тръгва от лошите почви, химическите торове и използването на инсектициди и хербициди върху растенията, чиито дълготрайни ефекти са неизвестни. Съставни елементи на лошото качество на храните са преждевременното бране, изкуствено предизвикваното узряване, дългото транспортиране и дълбокото замразяване, което често унищожава как- вато и да била реална жизнена енергия, успяла да оцелее в растението. Върху тях се наслагва преработването на храна та, което може да включва облъчване, замразяване и консервиране, заедно с оцветители и пр. добавки и консерванти от всякакъв вид. Като че ли всичко това не е достатъчно, та в съвременното готвене широко се използват микровълновите печки, прекаленото топлинно обработване и прекомерната употреба на мазнини, захар, сол и подправки. Резултатът е, че не толкова ние ядем храната, колкото тя изяжда нас, като ни доставя не толкова питателни вещества, колкото служи като хранителна почва за токсините. Колкото и нещата да стоят зле сега, вероятно те ще се влошат още повече. Генното инженерство днес прибавя гени от бактерии, вируси, други растения и животни върху изпол- званите за храна растения. Дори използваните семена в наше време са генетично модифицирани. В соята например има гени от бактерии, ядки и цветя. В доматите пък са прибавени гени от риба и свиня. Основната причина за подобни промени е да се подобри търговския вид на храната, да се удължи срокът, в който е възможно тя да бъде съхранявана, или да стане по-устойчива на хербициди и пестициди, така че те да могат да бъдат използвани в по-големи количество върху нея. Но не и да се направи храната действително по-питателна. Тези генетични промени не се посочват върху етикетите на продуктите. По-голямата част от соята е вече генетично манипулирана, което създава затруднения на вегетарианците, тъй като соята присъства като съставка в много вегетариански продукти. Естествено, че за всеки, който се опитва да следва чиста йогическа диета, подобни промени са печални. Тъй като ние не можем да избегнем тяхната употреба и, особено при пътуване, можем да бъдем принудени да ги ядем, то можем да се надяваме само да намалим количеството лоша храна, която консумираме. Тази съвременна дилема относно храненето ни принуждава да се замисляме повече какво да включим в нашето хранене. Трябва да се учим как сами да отглеждаме нашата храна, да подкрепяме местните градинари, особено тези, които се стараят да произвеждат екологично чисти храни, както и да станем политически активни по проблемите на обкръжаващата ни среда. Храната е свещеният корен на живота. Ако ние я излагаме на риск, само излагаме на опасност собственото си здраве и щастие. За съжаление идващият век ни обещава не само лоша храна, но и лоша вода и лош въздух. Поне можем да си набавяме добра бутилирана вода. Въздухът ихраната крият повече рискове и зависят от волята на други. Затова осъзнаването на проблемите, свързани с храната, е важна част от всяка екологична стратегия за спасяване на планетата. Един истински йогин трябва да бъде на предната линия в движенията за защита на животните и на планетата Земя. Ако действаме днес, все още много неща могат да се подобрят, ако не фундаментално да се променят описаните негативни условия. Самата Земя, подобно на човешкото тяло, има невероятни сила за възвръщане на жизнеността, ако се нау- чим да съдействаме на тази лечебна сила да действа безпрепятствено.                                                                                           ДЕЙВИД ФРОЛИ Йога и Аюрведа