Всяка епоха рано или късно изживява своите преломни моменти. Средата на ХХ век бе златно време за тюркската теория,претендираща че е "обяснила" произхода на Българския народ,получила неочаквано рамо от банда международни терористи,завзели властта в бивша Царска Русия и организирала окупацията на България 27 години по-късно. И понеже всяко нещо рано или късно достига своя край,времето сложи край както на окупацията,така и на родения от нея тоталитарен режим. С това устоите на фалшивата "Тюркска теория" сериозно се разклатиха,при което се постави под съмнение всяко нейно твърдение и постулат,и почти навсякъде бе установено умишлено вменяване в съзнанието на Българина на множество сериозни лъжи и заблуди относно неговите корени и неговата истинска идентичност. Една от големите заблуди на тази теория се крепеше на презумпцията,че част от имената на нашите ранни КНЯЗЕ (наречени от фалшификаторите "ханове") имат тюркско звучене и приличат на тюркски. Този фал бе допуснат поради няколко причини,една от които бе тази,че на тогавашните изследователи не бе известна системата на "Ангеловия анализ",позволяваща да вникнем дълбоко в смисъла на названията и понятията и да установим техния истински произход. В тъмните и скръбни за България времена,които настъпиха след 1944 г., тълкуванията се правеха най-често произволно,чрез небрежно претупване и безотговорно подминаване на редица важни индоевропейски аналози,без някой да посмее да потърси отговор на въпроса "А дали не е възможно тези имена и понятия все пак да са си Български???"
Но сега на онези комични заблуди вече се слага край,понеже "Анализът" се намесва решително в проблематиката и слага край на досегашната й практика,изпълнена с безподобни лъжи и исторически манипулации. И понеже пълното проучване върху темата е доста по-обемисто от представените тук резюмета,в тази статия ще запознаем уважаемата аудитория с тълкуванията на две лични имена на ранни Български князе,които са особено любими и предпочитани от нашите и чуждите тюркофили и тюрколози,когато трябва да се дава пример за "тюркския" произход на древните Българи. Това са имената на князете Омуртаг и Токту,чиито тълкувания ще бъдат приведени по-долу:
Каменен надпис, в който се споменава името на кан ювиги Омургаг |
1. Омуртаг (наричан още Омортаг,Мортаг и Муртагон)= О`Мардук (От Мардук,Син на бога Мардук)! Началното "О" в името може да бъде схващано и като протеза,при чието отпадане оригиналът е бил Мортаг (Мардук)- точно каквото е споменатото в Ирландските хроники име на един от царете на "Фир Болг" (Хор Болг= Хора Болги)! Другата форма на името- Мортагон,съответно означава Мардукан (Мардукин,Роден на празника на Мардук)! А празник с такова име е споменат в арабски извори като един от най-важните празници на Волжките Българи (респективно и на Дунавските)! Но ако продължим още по-напред,се добираме до още по-удивителни резултати,понеже името на древния близкоизточен бог Мардук се оказва двусъставно и като такова е било ползвано от някогашните Шумери,на които този бог е бил познат под името Умар Утуку (Умардукъ,Умаръ Утукъ),означаващо "Слънчев бик,Небесен юнец",което е шумерско прозвище на бога Юпитер. Оттук става ясен произхода на още едно име на ранен Български владетел- това на Умар
(виж и http://borislav.digicom.bg/statii/Poklonnici_Na_Svetlinata/
Poklonnici_Na_Svetlinata.htm). Така се оказва,че пълното название
на този бог е изцяло древно- Българско,понеже Умар е наше княжеско име от VIII в.,което означава Амур (Омир) и Хомер (Кумир) т.е. Камул (с прех. Р-Л)- едно от многото имена на бога на войната при древните Българи,който е бил едновременно с това бог на гърма,плодородието,секса,виното и небето,а Утуку= У Теку (виж "Теку Читем" от древния Български календар!),при което Текъ= Бекъ (Бикъ,Бик- в архаичен изговор),а в друга версия "Теку" е "Онзи който тека" ("текане" означава "тичане" в наши диалекти от Македония),т.е. "Теку" значи Кон (Гон- Този който гони),но не обикновен кон,а Конния бог на древните Българи,т.е. Марс-Юпитер. Връзката на (пра)-Българите с древните Шумери не бива да ни учудва,понеже най-модерни изследвания уточниха,че Шумерите са дошли в Междуречието от земите край Черно море,разположени най-общо между Варна и Одеса,а роднинските им племена са носели имената Кимери,Севери,Савири,Сувари,Авари и пр. Още повече,че в съседство с Шумерите (Кимерите) са живели народи с такива удивителни имена като Угарити (Бугарити),Бабилонци (Богарянци- с прех.Р-Л и Г-Б както в случая с Барбари- Баргари), Митанийци (Митани- роднини на Мизите и Медите),Асири (Азери,Хазари) и пр.,още повече,че при много от тях царската титла е била Сар или Шар,а царските им шапки са 100% подобие на Българските гугли!
Пълното развитие на темата би я направило доста дълга разбира се,затова на този етап ще я оставим само дотук,като си запазваме правото да я развиваме допълнително при всеки удобен случай. Особено важно в случая е това,че царското име Омортаг има аналог в древна Тракия- това е царското име Аматок (Амарток,Амортак),получено чрез добавяне на "Р" съгласно Правило 9. б) от "Кога Анкара е била столица на България". Съответно Омортаг= Умардук (О'Мардук) и Умар Утук,което може да се преведе като Кумир на Бика (Кумир на Бога) и Кумир на Конния бог,и никаква тюркска теория не може повече да спаси лъжите на досегашните фалшификатори от заслужения погром!
2. Токту (познато още и като Токт)= Тотку (Тотко: с рокада ТК-КТ),Тошу (Тошо) и Точу (Точо- виж фам. Точеви),Тошку (Точку,Точко,Тошко,Тачко и пр.) поради изписване на "ШК" или "ЧК" като "КТ",което не е изключение в гръцкия език. За нас е важно да знаем,че в гръцки записи е било невъзможно да се предават звуци като Ж,Ш,Ч,Щ,ДЖ,Ъ и пр.,с каквито е изобилствал Българския език още в древността,поради което тези звуци са били заменяни с по-прости или по-сложни буквени съчетания,чието изписване и изговор да бъдат достъпни за ползващите гръцки език източни римляни и за всички останали,захванали се да пишат по техен образец. Има и други аналози на същото име като Таску (Таско: с прех.К-С и Т-К),Топко (виж фам. Топкови), Дочко, Дачко,Дечко и пр. Имената Тошо,Тошко,Тотко,Точко,Тачко и пр. са добре познати в днешния Български език,понеже са произлезли от името на някой по-популярен сред населението бог,което име не е можело да бъде забранено от християните. Това става ясно,когато издирим пълното тълкувание на споменатото име,понеже Тошо= Божо,а Тошко= Бошко (Божко),при което става ясно,че вероятно си имаме работа с прединдоевропейски диалектен вариант на името Божо (Божко- в умалителна форма),съхранен по стара традиция от Царското племе на Българите! Съответно Токт= Тош (Точ,Бож и пр.),което обаче не е пълна,а съкратена форма на името и изобщо не отменя смисъла на пълногласното й звучене. Най-вероятно обаче онзи древен Български бог,от който е взел името си княз Токту (Токто),е бил познат под названието Татко,което е епитет на индоарийския Бог-Баща Деус Питар (Таткото на боговете,бога Юпитер,Бог-Отец при езичниците). Всъщност дори и тук противоречие няма,понеже названието Бага (Бига,Бога),от което произлизат имена като Бошко,Божко,Божил и пр.,Българите са използвали за обозначаване на бога Юпитер,наричан от тях още Йова (Йеве,Ефе),Деве,Дева,Папа,Тата,Тато,Тате,Бате и т.н.
В древния и съвременния свят има още немалко имена,които са тясно свързани с вече споменатите. Но тази етап е достатъчно да посочим следните:
1. Към името Омортаг: Аматок (Амарток,Амортак),Аспартак (Спартак,Спарток- с "протеза"),което има и други тълкувания,подобни на вече описаното. Съответно Аспартак= Аспархук (Аспахрук- един от вариантите,под които в арменски извори е написано името Аспарух!),Спарадок (Марадук= Мардук,с прех. М-ДЖ-СП) и пр.,като в някои проучвания то бе асоциирано и с Амордат (бога на безсмъртието при индоариите),който несъмнено е същият този бог Мардук,наричан от вавилонците Бел Мардук (Вел Мортаг,Великият Мардук).
1а) Към името Умар (като съставна част на името Омортаг)- във връзка с него или произхождащи от него са имена като Кумир,Кумар,Кимер,Камул (с прех.Р-Л),Аспар,Испар (Испор),Еспор (Ектор- един от вариантите на името Хектор!),Емир,Емил (с преход Р-Л),Амур (римски бог на секса),Самир,Кимер,Шумер,Савир,Север,Севар,Сувар,Кубар (Кубер: индоарийски и митанийски бог на плодородието),Цезар,Катар,Кидар,Чапар (Щапар),Чакър,Сатир (Сотир),Кукер и т.н.
1б) Към името Мардук- от него произхождат също имена като Мърдок (в Британия),донесено несъмнено от народа Болг,Спарток (Спартак,Спарадок,Спароток и пр.),Пердика в Македония (означава Мардука или още Пердаха,което е епитет на бога на войната при древните Българи),Марсик (Марсий,Марс) и пр.- да не продължаваме повече,че ако се впуснем нататък,ще навлезем в друга тема.
2. Към името Токту: това име е познато и на Татарите (макар че и това го знаем от текстове на гръцки),но не защото са тюрки,а защото са го приели от Волжките Българи преди да ги асимилират. Но те може да са го наследили директно от Тохарите, които са прадеди на всички Татари. Тук е важно да знаем още, че повечето Татари са руси и синеоки европеиди, произлезли от Тохари- средноазиатски индоевропейски (скитски) народ от Тарим,чийто език е показвал "необясними" прилики с Тракийския,преди неговите ползуватели да бъдат тюркизирани след нашествията на монголоидите през VI-VII век. Татарите са преки наследници на Тохарите и това е ясно посочено от средновековните автори. Но ако всеизвестните Татари бяха Българи,къде бяха те между IV-XII век,та никой в Европа не беше и чувал за тях,а за Българите всички знаеха? И защо в периода IV-XIХ век никой не нарече Българите "Татари" или "Турки", та бил той византиец или турчин? Защото до първата половина на XIX в. нямаше и следа от комунизъм по света,а комунизмът като фалшификаторско в дълбоката си същност учение се появи едва след 1844 г.,при което не се захвана с нещо градивно и полезно за хората,а с измисляне на фалшиви нации като "македонската" и с редактиране историите на онези народи,чието естествено развитие бе дълбоко увредено и накърнено от насилственото вмешателство на юдаизираните Хазари (сиреч от дедите на ешкеназите) в тяхната историческа съдба. Във връзка с името Токту (Татку,Татко) са много наши лични имена,някои от които са получили разпространение и на запад,например Тотю,Тото,Тито,Татуш- разновидност на епитета "Татец" ("Дедец" при богомилите),сдобила се с окончание -УШ както при имената Мануш,Тануш, Карпош,Миклош и пр. От същия епитет несъмнено произхожда и името на египетския бог Тот (Тат,Татко),който е донесен в Египет от Балканите преди около 5500 години и не случайно древните египтяни са свидетелствали,че тъкмо той им е дал писмеността!
Резултати, подобни на изведените по-горе получаваме при тълкуванията и на останалите наши княжески имена от II-IX век,с които ще се занимаем в друга статия. Към написаното дотук може да се добави още много разбира се,но основната цел на този материал не е да навлизаме в най-дълбоките детайли,а да покажем катастрофалното объркване, в което ще ни вкара тюркската теория, ако й се доверим. И след като тази цел вече е постигната,разбираме колко наивни,порочни и подвеждащи са заключенията на тази "теория",натрапваща на Българите не-Български произход и минало,каквото те никога не са имали! С това фалшивата и лъжлива тюркска теза за произхода на нашите древни княжески имена, както и на народа ни може да бъде считана за напълно разбита!
http://shtaparov.blog.bg/
Орион е презентиран от драконите. Сириус от кучето. Котката е с рептилска зеница и това е коренът и Орион. Кучето е от Сириус. Alpha Canis MajorisCanis-от лат.куче. Домини-канис. Божии хрътки.Та дори и нашето Кан..Хан..Трансформирано във времето в"княз". Вижте и друго..Винаги котката е олицетворение на женската сила, а кучето на мъжката.
Орион е доминиран от Кралица. Сируис от Крал.Това е Мардук. Бог Ра.
Преди него е имало култ към женското начало(кралицата,Орион). Мардук унищожава всички артефакти до които се е докопал,и е оставил само свои, сочещи мъжкият бог .Мъжкото начало...А по цял свят"бог"се пресъздава с мъжка конотация.
"Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните траки, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан.
Всички връзки на Египет със Сириус и Орион неминуемо водят до въпроса " А ние къде сме в картинката?" Култа към слънцето е на лице. Ярката звезда е на почит..Изобщо..Много са общите неща с траките и Сириус ако се замислим. Сириус е бинарна система и е възможно тука да е разковничето.. В повечето източници,ариите се свързват с Орион.Катарос/катари на гръцки значи "чист/чисти"..Ако разбием думата става кат-ари. В гръцките диалекти имат една дума със значението на нашата"като". Например..Аз съм като бог ..Гръцката е"катА"с ударение на а-то...И ако "ари"е имало значение на бог/божествен(или нещо от сорта),това може и да обяснява произхода на днешната дума "катари".. Ако е било"катА ари', с времето лесно може да се е трансформирало в "катари"..
Кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името на ХОР или Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(не е трудно да се определи смайващата прилика между българската и плагиатстваната от юдеите еврейско- арамейската дума).
Константин се позовава на пророчески сън, издига знаме с монограма на Иисус Христос (така наречения знак Хи-Ро/Хе-Ро, който по-късно ще стане много популярен във Византия), с което насърчава не само своите, а може би и противниковите воини да му бъдат верни.
Орион е презентиран от драконите. Сириус от кучето. Котката е с рептилска зеница и това е коренът и Орион. Кучето е от Сириус. Alpha Canis MajorisCanis-от лат.куче. Домини-канис. Божии хрътки.Та дори и нашето Кан..Хан..Трансформирано във времето в"княз". Вижте и друго..Винаги котката е олицетворение на женската сила, а кучето на мъжката.
Орион е доминиран от Кралица. Сируис от Крал.Това е Мардук. Бог Ра.
Преди него е имало култ към женското начало(кралицата,Орион). Мардук унищожава всички артефакти до които се е докопал,и е оставил само свои, сочещи мъжкият бог .Мъжкото начало...А по цял свят"бог"се пресъздава с мъжка конотация.
"Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните траки, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан.
Всички връзки на Египет със Сириус и Орион неминуемо водят до въпроса " А ние къде сме в картинката?" Култа към слънцето е на лице. Ярката звезда е на почит..Изобщо..Много са общите неща с траките и Сириус ако се замислим. Сириус е бинарна система и е възможно тука да е разковничето.. В повечето източници,ариите се свързват с Орион.Катарос/катари на гръцки значи "чист/чисти"..Ако разбием думата става кат-ари. В гръцките диалекти имат една дума със значението на нашата"като". Например..Аз съм като бог ..Гръцката е"катА"с ударение на а-то...И ако "ари"е имало значение на бог/божествен(или нещо от сорта),това може и да обяснява произхода на днешната дума "катари".. Ако е било"катА ари', с времето лесно може да се е трансформирало в "катари"..
Кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името на ХОР или Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(не е трудно да се определи смайващата прилика между българската и плагиатстваната от юдеите еврейско- арамейската дума).
Константин се позовава на пророчески сън, издига знаме с монограма на Иисус Христос (така наречения знак Хи-Ро/Хе-Ро, който по-късно ще стане много популярен във Византия), с което насърчава не само своите, а може би и противниковите воини да му бъдат верни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар