Записки за Галската война

По въпроса за онези, които "на своя език се наричат келти, а на латински гали", да дадем думата на самия Цезар:

Из "Записки за Галската война", книга 6: "В Галия съществуват не само във всички държави и във всички кантони и райони, но едва ли не и в отделните домакинства фракции. Водачите на тези фракции се смятат по мнението на техните едноплеменници, че притежават най-голям авторитет, че са хора, към чиито решение и мнение трябва да се отнася крайният резултат от всички дела и съвещания. И това, изглежда, че е учредено от най-стари времена с цел да се осигури помощ на всеки нуждаещ се от народа срещу по-силния. Понеже никой не би търпял да бъдат угнетявани и притеснявани неговите привърженици; в противен случай той не би имал никакво влияние сред тях. Същият принцип се спазва изобщо в цяла Галия, тъй като всички племена са разделени на две фракции.

Когато Цезар пристигна в Галия, начело на едната фракция стояха хедуите, а на другата - секваните. Тъй като секваните сами, със собствените си сили бяха по-слаби, а хедуите от твърде отдавна имаха най-голям авторитет и владееха най-голям брой зависими от тях хора, то секваните спечелиха приятелството на германците и на Ариовист и с големи пожертвувания и обещания ги привлякоха на своя страна. След много успешни сражения и след като избиха цялата аристокрация на хедуите, секваните станаха толкова силни, че присъединиха към себе си голяма част от клиентите на хедуите, взеха от тях за заложници синовете на техните първенци, заставиха ги да се закълнат публично, че не ще замислят нищо против секваните, и като завзеха част от съседните земи, които бяха покорили с въоръжена сила, си осигуриха първенство в цяла Галия. Поради трудното положение, в което се оказа, Дивициак се принуди да се отправи към Рим и да моли сената за помощ, но без да постигне своята цел, се завърна обратно. С идването на Цезар обаче положението се промени. Заложниците дадени от хедуите, им бяха върнати обратно, техните някогашни клиенти - възстановени и благодарение на усилията на Цезар (тъй като онези, които се бяха присъединили като приятели към хедуите, виждаха, че се радват на по-добри условия и на по-справедливо управление) и тяхното влияние и положение се беше засилило във всяко друго отношение. Вследствие на това обаче секваните загубиха своето господствуващо положение. Тяхното място бе заето от ремите. И тъй като се разбра, че те имат еднакво влияние пред Цезар, племената, които поради стари вражди не можеха по никакъв начин да се присъединят към хедуите , сега капитулираха като зависими хора на ремите. Ремите покровителствуваха грижливо тези племена и по този начин гледаха да запазят своя нов и внезапно придобит авторитет. Положението на нещата тогава беше такова, че хедуите се смятаха, че заемат първенствуващо положение, докато ремите държаха второто по значение място.

В цяла Галия има две категории хора, които имат определено значение и достойнство.Що се отнася до простия народ, то той е третиран почти като роб, не се осмелява да предприеме нищо по своя воля и никога не го допускат в съвет. По-голямата част от тези хора, потискани от дългото време или от бремето на данъци, или пък от насилията на по-силните сами се предават в робство на аристократите, които фактически имат същите права над тях, каквито имат господарите над робите. От двете по-горе споменати категории хора са друидите, а другата - конниците. Друидите се занимават с религиозните култове, грижат се за правилното извършване на жертвоприношенията, обществени или частни, и тълкуват свързаните с религията въпроси. При друидите се стичат голям брой младежи, за да се учат, и затова друидите са на голяма почит у галите. Те решават почти всички обществени и частни спорове и, ако е допуснато някакво злодеяние или е извършено убийство, или ако има някакъв спор за наследство, или за граници, те решават тези спорове и определят наградите и наказанията. Ако някое частно лице или племе не се подчини на тяхното решение, те го отлъчват от участие в жертвоприношенията. Това наказание у тях е най-тежкото. Онези, на които се наложи то, се смятат за нечестивци и престъпници; от тях всички странят, боят се да се доближат и разговарят с тях, да не би да си навлекат някаква беда чрез своя контакт с тях. И на тези хора не се раздава правосъдие, ако потърсят такова, нито пък ги удостояват с почетни длъжности. Начело на всички друиди стои един, който има най-голям авторитет, най-силно влияние и най-големи права и власт над тях. След неговата смърт или някой от останалите, който се е отличил със своето достойнство, го наследява, или ако има мнозина равни, то спорът за първото място се решава чрез гласуване на друидите или понякога дори чрез въоръжена сила. В определено време на годината друидите заседават на едно свещено място в земите на карнутите, област, която се смята за централна в цяла Галия. Тук идват отвсякъде всички, които имат някакви спорове, и те се подчиняват на техните решения и присъди. Смята се, че техните правила за живот са били открити в Британия и оттам са пренесени в Галия. И до днес тези, които желаят да се запознаят по-точно с това учение, отиват да го изучават там.

Друидите обикновено не отиват на война, нито пък плащат военни данъци заедно с останалите; те въобще са освободени от военна служба и от всички други обществени задължения. Съблазнени от тези големи изгоди, много младежи се събират и отиват по своя собствена воля на учение при тях; а мнозина биват изпращани от родителите и роднините им. Казват, че там те научават наизуст многобройни стихове и затова някои остават на учение в продължение на двадесет години. Друидите смятат за непристойно тези изречения в стихотворна форма да се записват, въпреки че във всички останали случаи в своите обществени и частни отчети те употребяват гръцки букви.Мисля, че те са възприели тази практика по две причини. Едната причина е, че те не желаят тяхното учение да се разпространява сред простолюдието; а другата - онези, които изучават правилата на учението им, да не се уповават на писмото и по този начин да занемаряват упражняването на паметта си. И действително обикновено става тъй, че с помощта на писмото отслабва усърдието за основно изучаване и запаметяване. Главната доктрина, в която те желаят да убедят, е, че душите не умират, а преминават от едни в други, и те мислят, че това вярване най-много подбужда към храброст, тъй като страхът от смъртта е пренебрегнат. Освен това друидите разискват твърде много за звездите и за тяхното движение, за големината на света и земята, за природата на нещата, за силата и властта на безсмъртните богове и предават своето учение на младежта.

Другата обществена категория са конниците, Те, щом се представи случай отнасящ се до война - а това преди идването на Цезар обикновено ставаше почти всяка година, в смисъл че те или сами започваха стремителни нападателни действия, или пък отблъскваха такива, - всички участвуват в нея; и съответно на това колкото повече всеки един от тях е изтъкнат по знатен произход и по богатства, толкова повече слуги и клиенти има. И това е единствената форма на влияние и власт, която те познаваха.

Цялата галска народност е извънредно много отдадена на религиозни обреди и поради тази причина онези, които заболеят от по-тежки болести, а също и тези, които постоянно участвуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това. Те вярват действително, е докато един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните богове нае може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живот, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид. Някои галски племена имат статуарни изображения с грамадни размери, чиито изплетени от клони крайници те изпълват с живи хора и ги подпалват и хората издъхват обзети от пламъци. Те вярват, че по-угодни за безсмъртните богове са жертвоприношенията на онези, които са били заловени в кражба или грабеж или в някакво друго провинение; когато обаче липсват такива, те прибягват до принасянето в жертва дори и на невинни хора.

От боговете те почитат най-много Меркурий. Неговите статуи са извънредно многобройни. Него те считат за изобретател на всички изкуства, за водач по всички пътища и пътувания и вярват, че той има най-голямо влияние при печеленето на пари и при търговските сделки. След него почитат Аполон, Марс, Юпитер и Минерва. За тях галите имат почти същите представи, както и останалите народи; Аполон прогонва болестите, Минерва предава началните знания по занаятите и изкуствата, Юпитер има върховната власт над небесните богове, а Марс ръководи войните. Когато решат да започнат решително сражение, на Марс обричат обикновено плячката, която биха придобили от войната. А когато победят, принасят в жертва пленените животни, а останалата плячка те струпват на едно място. В много държави могат да се видят издигнати на свети места цели камари от такива предмети и много рядко се случва някой да наруши своите религиозни скрупули и да се осмели да укрие онова, което е пленено у дома си или да го премести. За подобно деяние обикновено се налага най-тежкото наказание, придружено от измъчване.

Галите твърдят, че те всички произхождат от един общ баща - Дис, и казват, че това е традиция, предадена от друидите. По тази причина всички периоди от времето те определят не по броя на дните, а на нощите. Рождените дни и началото на месеците и на годините изчисляват така, че денят следва нощта. Във всички свои останали жизнени правила те се отличават от останалите народи почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място.

Мъжете, когато се женят, пресмятат на каква сума възлиза зестрата, която са получили от своите съпруги, и прибавят еднаква сума към нея от своите собствени средства. За цялата сума се води помежду им обща сметка, а печалбите от нея се запазват. Който от двамата съпрузи надживее, той наследява частта на другия заедно с придобитото от изминалите години. Мъжете имат над съпругите си, както и над децата си, власт на живот и смърт. Когато умре главата на семейството, произхождащ от знатен род, събират се неговите близки и ако се появи някакво подозрение относно смъртта м, , подлагат на разпит жените му като робини и ако се направи някакво разкритие, убиват ги с огън и всички начини за измъчване. Погребенията им, като се има предвид културното равнище на Галия, са разкошни и разточителни. Те хвърлят в огъня всичко, дори и живи същества, за които мислят, че са били скъпи на покойника приживе. И само до неотдавна роби и клиенти, за които се е знаело, че са били обичани от своите господари, са били изгаряни заедно с тях след завършването на обичайните погребални обреди.

Онези галски държави, за които се смята, че имат по-добро управление, отколкото другите, имат закон, чрез който се санкционира строго, ако някой научи нещо, което е от важност за държавата, от своите съседи посредством слух или съобщение, трябва да донесе тия сведения до знанието на магистрата, без да ги съобщава на някой друг; понеже е установено, че често пъти хора, които действуват прибързано и им липсва опит, се изплашват от неверни слухове и по този начин се подбуждат към насилствени и необмислени деяния и да решават въпроси от най-голяма важност. Магистратите скриват онова, което смятат, че е уместно да се скрие, а съобщават това, което са преценили, че е от полза за широките народни маси. Да се говори по държавни въпроси не е позволено освен само на събрание."

Кралица Виктория (управлявала 1837-1901) е бил убедена, че британските монарси са потомци на цар Дравид. Според волята на кралицата, четири й сина (кралицата имат 9 деца), включително и бъдещия крал Едуард VII, са обрязани. В същото време етимологията на името "Британия", е построено не само на келтското племе брити, но думата "завет" (вучи като "брит" на др.-евр ברית). 

В широкото внедрента в Британия еврейската митология на Стария Завет, понятието "завет" е било широко разпространен тип отношения, и се изразява в тържествена споразумение между страните, следвано от произнасянето на обет. Случая на заветите на келтския друид Moисей, изглежда, е само от едната страна. Въпросът е - защо руският президент целува обувката на Веттин - Windsor - Ротшилд?

 2