„Пасажери“ очевидно е творение на болен мозък, чиято единствена цел е да издигне в култ безсмисленото съществуване. Този филм е отвратително оръжие за духовна смърт, насочено както срещу човека, така и срещу цялата Вселена.
Джим се събуди и разбра, че е сам в целия свят. Всички останали щяха да излязат от хибернация след деветдесет години, когато се очакваше да пристигнат на новата планета. Бори се да промени реалността, направи всичко по силите си, но безуспешно. Накрая осъзна бруталната мощ на вселенското съвършенство, реейки се в космоса, след което се самоуби, за да съхрани завинаги най-великия момент в живота си. Или поне това трябваше да стане.
За мен филмът приключи в този момент. Никакъв друг развой на събитията не беше възможен и отказвам да приема, че Джим избра съществуването пред Абсолюта. Разбира се, тогава филмът изобщо нямаше да бъде заснет, тъй като щеше да свърши в самото начало. Е, ако не можеш да направиш филм, в който героите да имат достойнство, тогава изобщо не можеш да правиш филми.
Джим не се самоуби от страх. Той бе готов да се осъди на десетилетия самота и безнадеждност. На бавно и мъчително стареене, лишено от всякакъв шанс за прогрес. Агония, чийто край отново е смъртта, но недостойна, жалка, неизбежна смърт. Неговият полет в космоса не беше приемане на Абсолюта, а последно сбогом с истината.
Решавайки да спаси съществуването на тялото си, той уби душата си. Ако някой от вас не се чувства сигурен в твърдението ми, спокойно, на Джим тепърва му предстои да го затвърждава.
Той събуди Аурора. До този момент не вярвах, че подобна низост е възможна сред хората. Да откраднеш живота на някого. Да му отнемеш свободата, мечтите, всичко, за което е живял. Да смажеш красотата в друго човешко същество, само защото се страхуваш от самотата. Единственото по-ужасяващо от това, че той събуди Аурора, е фактът, че го направи от слабост. Решението за всичко това, разбира се, Джим намери във възможността да не ѝ казва нищо. Така той бе избрал да живее в лъжа, изсмуквайки живота от жената до себе си, докато и двамата, сковани от страх, бяха закотвени завинаги между живота и смъртта, неспособни да дишат истински.
Той беше готов да я остави сама. Вечната дилема „Кое е по-чудовищно“ отново дойде на дневен ред. След като ѝ отне мечтания живот, за да има с кого да си приказва, Джим прецени, че е крайно наложително да жертва живота си в името на общото благо. Той искаше да остави Аурора сама на кораба, за да спаси живота на останалите спящи пътници. Щеше да ѝ причини същото, което самият той не бе успял да понесе. Щеше да ѝ причини най-отвратителната реалност, най-ужасяващия си кошмар, тоталната празнота. А причината – общото благо. Съществуването на хора, за които на никой не му пука. Джим избра телата на масата пред душата на онази, която „обича“. Трудно може да се намери нещо по-гнусно, но ако има такова, то определено е в „Пасажери“.
Джим беше екзекуторът, чието единствено оръжие бе слабосттта, а Аурора бе жертвеното животно. В нея имаше потенциал. Тя бе уверена, млада, силна, целеустремена, безумно търсеща пламъка на собствените си емоции. Тя бе готова да се носи в космоса двеста и петдесет години, за да може един ден да се завърне на Земята като първия кореспондент от друга планета в историята на човечеството. Създателят, готов да жертва всичко, което някога е познавал, в името на най-великото си творение. Внимателно, с прецизността на хирург, сюжета отрязваше живите парчета от душата ѝ, за да ги хвърли в пастта на посредствеността.
Аурора също се бори, опита се да промени реалността, но това се оказа невъзможно. Отново единственият избор пред нея бе смъртта. Вместо това обаче тя предпочете да се лигави с примата Джим и робота Артър, вероятно чудейки се кое от двете е по-близо до собствения ѝ вид. Все пак тя все още беше жива, когато научи, че именно Джим я е събудил. Тя можеше да осъзнае изратеното престъпление срещу всичко свято, което той беше извършил. Тя разбираше, че от този момент нататък връщане няма. Точнитеѝ думи бяха „Това е убийство.“ Е, добре че намери време да ги каже, докато все още ѝ пукаше за това дали сърцето ѝ е живо или не.
За пореден път героите допуснаха грешката да не се самоубият. Аурора предпочете да живее в реалност, в която презираше единственото друго човешко същество на света и си поделяше с него вечерите, в които да разговаря с бездушна машина. Джим стоеше и гледаше как и двамата са вече само празни обвивки, но не правеше нищо.
Но все пак Аурора не подписа смъртната си присъда до края на филма с репликата „Ако ти умреш и аз умирам.“ Не знам кое е по-тъжно – че го каза или че беше вярно. Тъй като той беше единстената ѝ връзка с човешкото, тя бе изцяло зависима от него. Аурора съзнателно бе избрала и реализирала вселена, в която духът на твореца бе принуден да се моли за живота на един паразит. Хм, ето, че намерихме конкуренция за най-противен мотив.
Дойде ред и на болните падения на заден фон, които, макар и кратки, не бяха по-слаба отрова за съзнанието.
Създателите не бяха успели да се задоволят с тоталното смазване на личността, свободата и любовта, и бяха изпитали нуждата да унижат директно и самата Вселена. Наистина ли човека, покорил космоса, беше безгръбначно нищожество? Наистина ли дадоха на две недоразвити същества, достойни единствено за съжаление, да излеят помията си насред бездната на съвършенството? Червеите ли бяха представителите на великата човешка раса?
Приятелката на Аурора каза „Надявам се да разбереш, че няма нужда да правиш необикновени неща, за да си щастлива.“ Така ли?
Малоумната врътка с негъра, който се появи от нищото, за да ни пробута пропагандата с властта, която помага на обикновените хора. Вярно е, че поне той имаше благоприличието да умре доста бързо, но появата му целеше да демонстрира, че само властващите могат да оправят положението, а волята на личността е нищо.
Свалката на Джим и Аурора. Защо хора, напред в еволюцията, пътуващи към друга планета, имаха поведението на морално осакатена седмокласничка, остава загадка. Той наистина ли я покани на среща, използвайки робот? Наистина ли ѝ призна чувствата си по говорителя? Те опитаха ли се да ми пробутат предложение за брак? Там, където Системата не бе успяла да ги достигне, те сами се протегнаха към нея.
И прекрасният финал. Две извратени, болни, умиращи телом и мъртви духом създания, пред които се простираха само години на празнота и линеене, прекарани с преструвката за любов като единствен спасителен пояс. Ето така завърши пътуването им към нищото. Това нарекоха щастлив край. И за да забият последното острие в душата на света, в символ на този щастлив край, превърнаха природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар