В своята символика шахмата е най-значимата от всички игри. Тя се нарича "царската игра" - забавлението на царете. Подобно на Таро карти, шахматните представляват елементите на живота и философията. Играта се играе в Индия и Китай много преди нейното въвеждане в Европа. Източнокитайските принцове трябваше да седят на балконите на дворците си и да играят шах с живи мъже, които стояха върху шахматна дъска от черно-бял мрамор в двора долу. Известно е, че египетските фараони са играли шах, но изследването на техните скулптури и илюминации доведе до заключението, че египетската игра е била форма на чернови. В Китай шахманите често са издълбани да представляват воюващи династии, като Манчу и Минг.
Шахматната дъска се състои от 64 квадратчета, последователно черно-бели и символизира подът на Дома на мистериите. На това поле на съществуване или мисъл се движат редица странно издълбани фигури, всеки от които според фиксирани закони. Белия крал е Ормуд; черният цар Ариман; и на равнините на Космос се води великата война между Светлината и Тъмнината през всички векове. От философската конституция на човека царете представляват духа; цариците ума; епископите емоциите; рицарите жизненост; замъците или канарите, физическото тяло. Парчетата на царете са положителни; тези от страна на кралицата, отрицателни. Пешките са сетивните импулси и усещащите способности - осемте части на душата. Белият крал и неговата свита символизират Себето и неговите превозни средства; черен цар и неговата свита, не-себето-фалшивото Его и неговият легион.
Играта на шаха по този начин създава вечната борба на всяка част от сложната природа на човека срещу самата сянка. Природата на всяка от шахматните фигури се разкрива по начина, по който се движи; геометрията е ключът към тяхното тълкуване. Например: Замъкът (тялото) се движи на площада/квадрат; епископът (емоциите) се движи по наклона; царят, който е духът, не може да бъде заловен, но губи битката, когато е така заобиколен, че не може да избяга.- Манли П. Хол
Слънцето и капката вода
Има разлика между осъзнатостта като отражение в съзнанието и чистата осъзнатост отвъд съзнанието.
Отразената осъзнатост, чувството „аз съм осъзнат“, е свидетеля, а чистата осъзнатост е същността на реалността.
Отражението...
Сега искам да ти обясня разграничението между Атман и не-Атман,което трябва да научиш.Слушай внимателно.След това приеми в душата си тази истина.Това,което пророците наричат грубо тяло,се състои от следните субстанции: от костен мозък,кости,тлъстина,плът,кръв,кожа и епидермис;от крака, бедра,гърди,ръце,ходила,от гръб,глава и други части.Това тяло се смята за ко- рена на измамната представа за „аз" и „мое".
Фините елементи са етер,въздух,огън,вода и земя.Части от тези елементи,свър- зани помежду си,образуват тялото от груба материя.
Звук,допир,зрение,вкус и мирис,тези пет есенции на елементите са това, което изпитваме.Те съществуват,за да е възможно всеки човек да има опит за тях (елементите).
Заслепените същества,които са обвързани от здравите,трудни за прерязване вериги на силните желания към предметите на техния опит,подлежат на раждане и смърт.Те странстват нагоре и надолу,тласкани от неизбежния закон на собствената им карма.
Предметите,които възприемат петте сетива,имат въздействие,по-гибелно от отровата на кобра.Отровата убива,само когато проникне в тялото.Но тези предмети ни унищожават дори само със своя вид.
Само този,който се е изплъзнал от пагубния капан - желанието за сетивни радости - той е зрял за освобождението,и никой друг,дори да владее шестте философски системи.
Тези,които привидно търсят освобождение,но не притежават истинския дух на отречението,се опитват въпреки всичко да прекосят морето на този свят. Но акулата на алчността ги улавя за врата и ги завлича насилствено в бездната, така че те се давят насред пътя.
Онзи,който е убил акулата на плътската наслада с меча на истинското безстрастие,прекосява морето на този свят без затруднение.
ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО
ВИВЕКА ЧУДАМАНИ
"Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат].
Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание."
Катха упанишад
...Този [атман] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане във вътрешния аз посредством йога, изгонва радостта и мъката със сигурност.
Не се ражда и не умира познаващият. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.
По-малък от малкото и по-голям от голямото, атман (познаващият) е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без усилие, величието на атман се вижда чрез спокойствие [прасад].
Този атман не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много знание. Постига го само този, когото той избере, на него атман разкрива същността си.
Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие, гледа аз-а [атман] отвътре, с обърнати очи.
Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.
Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атман] на знаещият мъдрец.
Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атман във всички същества променя формата си според формите, но е извън тях.
Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атман във всички същества променя формата си според формите, но е извън тях.
Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атман във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.
[Има] един властител, вътрешният атман на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.
...
Катха упанишад
С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахман, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.
По-висш от сетивата е умът; по-висше от ума е битието; по-висш от битието е върховният атман.
По-висше от проявеното е непроявеното. По-висш от непроявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.
Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум и ум; който знае така, става безсмъртен.
Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът, тогава казват, че това е върховният път.
Това е йога, така смятат — концентрация със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.
Не може да се постигне нито чрез слово, нито чрез ум, нито чрез зрение. Може ли да се постигне другояче, освен чрез думите „той съществува“?
„Съществува“ — наистина, той трябва да се разбира като съществуване и като истинска същност. „Съществува“. Когато се постигне, съществуването и истинската същност стават ясни.
Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахман.
Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението.
От сърцето излизат сто и един канала, един от тях отива към главата; който върви по този път, става безсмъртен. Другите водят на различни страни.
Пуруша с размер на пръст, вътрешният атман, винаги е в сърцето на хората. Трябва със спокойствие да се изважда от своето тяло, както сърцевината от тръстиката. Трябва да се познава като чистота и безсмъртие, трябва да се познава като чистота и безсмъртие.
Катха упанишад
Цялото и Аз-а
...ОМ. Това е цялото. Онова е цялото. Цялото поражда цялото. Ако от цялото се вземе [дори] цялото, пак цялото остава.
Този, който види всички същества в своя Aз и във всички същества — Aз-а, тогава той не мрази.
За този, който познае [че всъщност] всички същества съществуват в Aз-а — къде е заблудата, къде е мъката за него, виждащия единството?
Иша упанишад
Може ли да се познае Абсолюта (Брахман)?
Мъдрите изоставят слушането на слуха, мисленето на мисълта, говоренето на говора, дишането на дъха, гледането на зрението и стават безсмъртни, когато напуснат този свят.
Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори — знай, че тъкмо това е Брахман [върховната същност], а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли — знай, че тъкмо това е Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда — знай, че тъкмо това е Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува — знай, че тъкмо това е Брахман, а не онова, което се почита тук.
Не онова, което се диша с дъха, а това, благодарение на което дъхът диша — знай, че тъкмо това е Брахман, а не онова, което се почита тук.
Кена упанишад
Вземайки (погрешно) себе си за живо същество (вместо за Атман) подобно на това, както се взема въжето за змия, човек бива обвзет от страх. Човек придобива безстрашие когато разбере, че не е Джива (душа, живо същество), а Върховния Атман.
Точно, както светлината не се нуждае от друга светлина да освети себе си, така Атман няма нужда от друго знание да познае себе си, тъй като неговата природа е знание-съзнателност, сама по себе си.
…Така, чрез непрекъснатата медитация, се запалва огънят на Знанието (подобно на получаването на огън чрез триенето на парчета дърво), който изгаря цялото гориво на невежеството.
Така, както слънцето се появява от само себе си след като зората е разпръснала тъмнината, така Атман се разкрива от само себе си, когато невежеството бъде разрушено от знанието.
Въпреки, че Атман е вечно присъстващ, поради невежеството той не се осъзнава. Когато невежеството се разруши, Атман бива осъществен/намерен подобно на дълго търсената огърлица, която винаги е стояла на шията на домакинята.
Джива се “наслагва” върху Брахман поради заблуда, точно както човешката фигура се “наслагва” върху стълба*. Индивидуалността (джива) изчезва, когато нейната истинска природа бъде осъзната.
* да се сбърка стълб в тъмното за човек
Йоги, съвършен в своето просветление, вижда със своето Око на Мъдростта цялата вселена в себе си (Атман), както и Атман единствен навсякъде.
Всъщност, не съществува нищо друго освен Атман, точно както гърнето не съществува отделно от глината. Всички грънци не са нищо друго, освен глина – така просветленият вижда всичко като собственото си "Аз".
Осъзнай Брахман като постижение, отвъд което няма нищо повече за постигане, блаженство, отвъд което няма по-висше блаженство и знание, отвъд което няма друго знание.
Осъзнай Брахман като нещо, което веднъж видяно, не остава друго, което да бъде видяно; ставайки което*, прераждането спира и което веднъж познато, няма нищо друго за познаване.
* ставайки Брахман (в действителност Атман е = Брахман)
Брахман е различен от вселената. Не съществува нищо, което да не е Брахман. Ако нещо друго, различно от Брахман, бъде видяно, то то е нереално като мираж.
Постигайки Знанието за Реалността, човек разпознава цялата вселена като Брахман, като сат-чит-ананда, Абсолют.
Из „Атма Бодха“ на Шанкарачаря
Ахам брахмаасми
Действително, отначало Това [вселената] беше Брахман.
Той позна себе си: „Аз съм Брахман“ (Ахам брахмаасми) ; така той стана всичко.
Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива (станаха всичко), също от мъдреците, също от хората.
Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману (прародителя на хората) и Суря (бога на Слънцето)“.
Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахман“, той става всичко Това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атма [тяхното себе].
А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.
…
Този, който е във всички същества, различен от всички същества, когото всички същества не знаят, чието тяло са всички същества, който управлява всички същества отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.
…
…невидим, той вижда; нечуван, той слуша; немислим, той мисли; непознаваем, той познава. Няма друг освен него, който да вижда, няма друг освен него, който да чува, няма друг освен него, който да мисли, няма друг освен него, който да познава. Това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. Другото е страданието.
Откъс от Брихадараняка упанишад
Атман от Санскрит означава душа, дух. Първоначално думата означавала "дъх", по-късно от значението "последен дъх" тя се развива в смисъла на "дух". Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват. Отшелниците обаче разпознават в най-дълбоко скритото ядро на психичното, онова, което е идентично с божествената световна душа, с космическия абсолют, от който произлизат всичкият видим живот и мисловната перцепция, универсалното съзнание Атман. Есенцията на индуизма — философията на самопознанието — се съдържа в изречението "Тат твам аси" (Това си ти). Аз съм не това, което ме отличава от останалите същества, а това, което ме единява със същността на живота на Вселената. Това е моята собствена същност — елемент от останалите елементи, от който възниква глобалното творение, точно както дървото пониква от семето, от семето, носещо в себе си същността. Следователно Атман означава "световния дух, безкрайния океан на вселенската душа", а едновременно с това и "индивидуалната душа, моят собствен дух". Който успее да нагоди мисленето си към тези две абсолютно противоречащи си идеи и да ги възприема като едно цяло, той е започнал да схваща и самата същност на индуизма. Всичко това обяснява как е възможно индуистите да имат такова огромно множество от богове и въпреки това да твърдят, че Бог е един по своята същност, но се проявява в разнообразни форми, подобно на Природата, която се проявява в хиляди форми на живот. Душата на умиращия се слива с универсалния Атман, като при това запазва своята индивидуалност, готова да се прероди.
Āтмaн е философски термин използван в Индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе” на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аз-а”) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване.
Етимология:
Думата āтман е свързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското жюm, с Гръцкото "астма", и Немското Атем : "атмен" (да дишам).
Във Веданта:
Философски училища като например Адвайта (монизъм), виждат душата във всяко живо същество, която е напълно идентична с Брахман – всепроникващата душа на вселената, докато други училища, като например Двайта (дуализъм) разграничава индивидуалната душа (атман) в живите същества и душата на Всевишния (Параматма) която, най-малкото частично разделя съществата.
Във философията на Адвайта Веданта, Атман е универсалния принцип на живота, вдъхващ живот на всички живи организми и на световната душа.
Източник:http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD
~ ~ ~ ~ ~
На много места в Упанишадите е уточнено къде се намира Атман в живите същества. Например в Катха Упанишад откриваме следните изречения:
"На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали."
"Този [атман] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен;"
"По-малък от малкото и по-голям от голямото, атман е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атман се вижда чрез спокойствие."
"Този атман не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атман разкрива същността си."
"Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него;
Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете."
"[Има] един властител, вътрешният атман на всички същества, който създава [цялото] множество форми."
"Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атман, винаги е в сърцето на хората."
Уточнява се и причината нашата истинска същност - атман, да е скрита толкова "надълбоко":
"Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахман.
Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението."
Тези "възли" (пораждащи желания) са т.нар. "самскари", които държат атман в плен на илюзорността.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Относно Аз-а (Атман), "Брихадараняка-упанишад" (3.7.23) заявява в един известен пасаж:
Азът (атман) не може да бъде познат, защото той е познаващия, прозорливия за всичко.
С други думи, Азът се саморазкрива само на себе си.
А в "Шива-самхита" (1.62) е казано:
"Изоставяйки възприятието на фалшивите състояния [на съзнанието], отреклият се от всички пораждащи желания представи [санкалпа], несъмнено вижда Аз-а в Аз-а чрез Аз-а."
1. Харе ОМ. ОМ - тази сричка е всичко това.
2. Всичко това наистина е Брахман. Брахман е и този атман, четириделният (с четири състояния).
…
7. Не е познание навътре, не е познание навън, не е познание към двете, не е сгъстено познание, не е познание, нито не-познание; невидимо, неизречено, неуловимо, неразличимо, неосъзнаваемо, непоказваемо; същност на знанието на единния атман, в което се разтваря (видимия) свят, безстрастно, милостиво, недвойствено - такова се смята четвъртото състояние - то е атман, то трябва да се познава.
8. Този атман по отношение към звуците е омкара*; състоянието му по отношение към частите (на ОМ) са Акара, Укара и Макара (АУМ).
…
12. Безразмерен, четвърти (четвърто състояние), недосегаем, прекратяващ илюзията, благотворен, недвойнствен - това е омкара*, атман; този, който така знае, влиза в атман чрез атман.
Из Мандукя упанишад
Āтмaн е философски термин използван в Индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе” на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аз-а”) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване.
Етимология:
Думата āтман е свързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското жюm, с Гръцкото "астма", и Немското Атем : "атмен" (да дишам).
Във Веданта:
Философски училища като например Адвайта (монизъм), виждат душата във всяко живо същество, която е напълно идентична с Брахман – всепроникващата душа на вселената, докато други училища, като например Двайта (дуализъм) разграничава индивидуалната душа (атман) в живите същества и душата на Всевишния (Параматма) която, най-малкото частично разделя съществата.
Във философията на Адвайта Веданта, Атман е универсалния принцип на живота, вдъхващ живот на всички живи организми и на световната душа.
Източник:http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD
~ ~ ~ ~ ~
На много места в Упанишадите е уточнено къде се намира Атман в живите същества. Например в Катха Упанишад откриваме следните изречения:
"На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали."
"Този [атман] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен;"
"По-малък от малкото и по-голям от голямото, атман е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атман се вижда чрез спокойствие."
"Този атман не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атман разкрива същността си."
"Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него;
Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете."
"[Има] един властител, вътрешният атман на всички същества, който създава [цялото] множество форми."
"Пуруша с размер на пръст [на ръка], вътрешният атман, винаги е в сърцето на хората."
Уточнява се и причината нашата истинска същност - атман, да е скрита толкова "надълбоко":
"Когато превъзмогне всички желания, пребиваващи в сърцето, смъртният става безсмъртен и постига Брахман.
Когато се развържат всички възли, свързващи сърцето му тук, тогава смъртният става безсмъртен — такова е поучението."
Тези "възли" (пораждащи желания) са т.нар. "самскари", които държат атман в плен на илюзорността.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Относно Аз-а (Атман), "Брихадараняка-упанишад" (3.7.23) заявява в един известен пасаж:
Азът (атман) не може да бъде познат, защото той е познаващия, прозорливия за всичко.
С други думи, Азът се саморазкрива само на себе си.
А в "Шива-самхита" (1.62) е казано:
"Изоставяйки възприятието на фалшивите състояния [на съзнанието], отреклият се от всички пораждащи желания представи [санкалпа], несъмнено вижда Аз-а в Аз-а чрез Аз-а."
АТМАН ("аз" или "Аз")
Тъй като в санскрита няма главни букви, единствено контекстът определя дали емпирическият аз, или его-личността (*джива, *джива-атман), или трансценденталният *Аз се има предвид. Не винаги е лесно да се направи това разграничение, както се вижда от следния пасаж в *Бхагавадгита (6.5-6):"Извиси атмана чрез атмана; не снижавай атмана; защото именно атманът е приятелят на атмана и именно атманът е врагът на атмана.
Атманът е приятелят на този атман, чийто атман е подчинен от атмана; но за [този, който е] лишен от атмана, атманът е като враг във вражда."
Думата *атман, макар да е предимно възвратно местоимение, е използвана за обозначаване на трансценденталния *Аз от времето на древните *Упанишади. В този смисъл тя е ключово понятие на индийската метафизика, особено във *Веданта и основаните върху нея школи на Йога. Индийските мъдреци и философи проявяват забележителна изобретателност при определянето и предаването на природата на атмана.
"Формата на Аза не може да бъде видяна с очите", казва *Махабхарата (12.196.4), повтаряйки най-ранните *Упанишади.
*Брихадараняка-упанишада (3.7.23) заявява в един известен пасаж:
Азът не може да бъде познат, защото той е познаващият, прозорливият за всичко.
С други думи, *Азът се саморазкрива само на себе си.
Никакъв краен акт на познание няма място в случая. Затова *Шива-самхита (1.62) казва:
"Изоставяйки възприятието на фалшивите състояния [на съзнанието], отреклият се от всички пораждащи желания представи (*санкалпа) несъмнено вижда Аза в Аза чрез Аза."
„Атма Бодха“ е дело на Шанкарачаря. Принадлежи към т.н. „пракарани“, подготвителни текстове, които трябва да бъдат усвоени преди да се навлезе в самата Адвайта Веданта. Изобилства от класически примери и сравнения, предназначени да помогнат на ученика да схване фините идеи на Веданта философията. АТМА БОДХА Себепознание (или Знание за Себето, Съм-ността) В ранна утрин съзерцавам Върховния Атман сияещ в дълбините на моето сърце, чиято същност е Истина-Съзнание-Блаженство; медитирам върху върховната цел, Четвъртото, което е Свидетелят/познаващия трите състояния на будност, сън със сънища и дълбок сън без сънища. Аз съм този неделим Брахман, а не съвкупността от Елементите.
1. Тази Атмабодха беше съставена с идеята да послужи за нуждите на тези, чиито грехове са пречистени чрез практиката на аскетизъм, които са спокойни, свободни от желание и жадуващи освобождение. 2.Както огънят е необходим за приготвянето на храна*, така необходимо е Себепознанието за крайното Освобождение. Освобождението не може да бъде постигнато без Знание. * огънят е причината, храната е ефекта; посочва се причинно-следствената връзка между Знанието и Освобождението.
3. Действието не може да разруши невежеството тъй като не е противоположно на него. Знанието единствено разрушава невежеството така, както светлината разпръсква тъмнината. 4. Атман изглежда ограничен поради невежеството. Когато то (невежеството) се отстрани, Атман засиява от само себе си, както слънцето се саморазкрива след отминаването на облака. 5. Чрез постоянна практика Знанието* пречиства въплътената Душа от петната на невежеството и после то (Знанието) само изчезва, както катака (прахът*) изчезва от само себе си след като е пречистил мътната вода. *”гняна абхяса” буквално “практикуване на знание” * катака - прах, с който се пречистват кладенците и водоемите (kataka-nut powder)
6. Светът (Самсара), пълен с привързаности, неприязън и пр., подобен на сън, изглежда реален дотогава, докато невежеството трае, но в момента, в който човек се пробуди (за Божественото съзнание), света става нереален. 7. Светът изглежда реален така, както седефа на мидата се бърка със среброто, но това е дотогава, докато недвойственият Брахман бъде осъзнат/познат като субстрата на всичко съществуващо. 8.Като мехурчета във водата световете се раждат, съществуват и се разтварят във Върховния Бог, който е материалната причина и опора на всичко. 9. Проявеният свят на различията и формите(чрез въображение) се наслагва върху вечния всепроникващ Вишну*, чиято природа е Сат-Чит (Истина-Знание), също както орнаментите и украшенията (се наслагват) върху златото (което е техния субстрат). * Вишну означава Всепроникващ
10. Всепроникващото пространство (акаша) изглежда разделено поради асоциацията със света на формите (упадхи*). Подобно, Безкрайната Реалност изглежда разграничима, разделена на части поради отъждествяването с упадхите, материалните слоеве, но отново става цялостна (единна) с тяхното разрушаване. * упадхи – термин във Веданта, който означава нещо като ограничаващ придатък; притурка, която ограничава. Най-често се имат предвид материалните обвивки на душата, т.нар. коши.
11. Поради различните упадхи (наслоявания) каста, цвят, статут* се наслагват върху Душата (Атман) така както цвят, аромат и пр. се наслагват върху водата. * социален статус
12. Физическото тяло, наречено още “къщата на преживяванията на удоволствие и болка”, се придобива поради влеченията породени от миналите действия* и се казва, че е съставено от петте велики Елемента*, преминали през процеса на Панчикарана*. * предишни прераждания * всеки “фин” елемент, т.е. танматра* става груб като се раздели на две и едната му половина се смеси с по 1/8 част от всеки друг фин елемент. * танматра – означава “това, което е завършено в себе си”; принцип
13. Финото тяло*, инструмента на преживяванията , формирано от танматрите преди тяхното разделяне и смесване*, се състои от петте прани, десетте сетивни органа, ума и интелекта*. * Сукшма шарира * манас и буддхи
14. Невежеството (авидя), което е без край и не може да се опише, се нарича каузално тяло. Знай Атман (Душата) като различен от трите упадхи*. * трите тела – Стхула шарира, Сукшма шарира, Карана шарира (физическо, фино и причинно тяло)
15. Поради съюза* с петте обвивки* Атман изглежда като тях, какъвто е случая с кристалът, който изглежда син, червен и т.н. поставен в близост до цветно парче плат. * букв. “йога”; асоцииране, съюз * петте коши
16. Чрез силата на различаване, чистата съкровена Душа трябва да се отдели от покриващите я обвивки така, както ориза се отделя от люспите чрез процеса на вършеене. 17. Въпреки че е всепроникващ, Атман не се проявява навсякъде. Той се проявява (отразява) единствено в интелекта (буддхи) така, както чистата повърхност* има способността да отразява обектите. * например чисто огледало или чиста вода
18. Атман трябва да се схваща като различен от тялото, сетивните органи, ума, интелекта и аморфната пракрити*; като Наблюдател на техните функции подобно на крал. * васаните, каузалното тяло
19. На тези, които им липсва различителна способност, се вижда като че Атман, Душата, е действащия, така както Луната изглежда да се движи на фона на движещи се облаци. 20. Тялото, сетивните органи, умът и интелектът изпълняват своите специфични активности единствено благодарение на Съзнателността, която е в есенциалната природа на Атман, Душата, така както човека е активен в присъствието на светлина, която е природата на слънцето. 21. Благодарение на не-различаването (авивека), качествата и действията на тялото и сетивните органи се наслагват върху чистата Душа, Атман, която е Съществуване-Съзнание-Абсолют, така както на небето се приписват качества като цвят и т.н. 22.Така, както движението на Луната, принадлежащо на водата, чрез невежество се приписва на отразената в нея луна, така подобно действията, преживяванията и т.н., които принадлежат на ума (са функция на ума), се приписват на Атман. 23. Привързаност, желание, удоволствие, болка и т.н. имаме само когато буддхи (интелектът) присъства. Те не съществуват в дълбок сън, когато умът отсъства. Следователно те са функция на интелекта, а не на Атман. 24. Същността на Атман е сат-чит-ананда* така, както светенето е в природата на слънцето, хладността е в природата на водата и горещината е в природата на огъня. * съществуване-съзнание-блаженство или истина-интелигентност-блаженство
25. Чрез съюза (в който липсва различаване) между двете, а именно Съществуване-Съзнание, аспекта на Атман и функцията на интелекта, се ражда впечатлението за “Аз знам”. 26. Атман никога не търпи модификации; буддхи никога не е притежавал знание (съзнание). Въпреки това Джива* изпада в заблужденията на “Аз съм виждащия”, “Аз съм знаещия”. * Въплътената Душа
27. Вземайки (погрешно) себе си за живо същество* (вместо за Атман) подобно на това, както се взема въжето за змия, човек бива обвзет от страх. Човек придобива безстрашие когато разбере, че не е Джива, а Върховния Атман. * Джива
28. Атман единствено е този, който осветява интелекта, сетивните органи и т.н., както светлината осветява глинените съдове. Но те са само инертни обекти, които не могат да осветят Атман от своя страна. 29.Точно, както светлината не се нуждае от друга светлина да освети себе си, така Атман няма нужда от друго знание да познае себе си, тъй като неговата природа е знание-съзнателност, сама по себе си. 30.Отхвърлил всички упадхи (ограничителни обвивки) чрез метода “нети-нети”, човек би трябвало да осъзнае единството между индивидуалната душа и Върховната Душа посредством Махаваките*. * 4-те Велики Ведичести афоризма: 1. Брахман е принципа на Познание 2. Това си ти 3. Този Атман е Брахман 4. Аз съм Брахман
31. Видимите обекти, такива като физическото тяло и пр., са родени от невежеството (авидя) и са тленни/чезнещи като мехурчета. Човек трябва да осъзнае чистия Брахман като “Аз съм Брахман”, като нещо напълно различно от тях. 32. Бидейки различен от тялото, аз не се раждам, нито раста и остарявам, нито умирам. Тъй като нямам сетивни органи, няма как да съм привързан кам сетивните обекти, такива като звук, вкус и останалите. 33. Тъй като нямам ум, аз не изпитвам мъка, желание, омраза, страх и т.н. и действително писанията декларират, че Атман е без прана, без ум; той е чист и т.н. 34. Аз съм без качества и действия, вечен, без съмнение, неопетнен, непроменлив, без форма, вечно свободен и чист. 35.Подобно на акаша (пространството), аз прониквам всичко отвътре и отвън. Не зная падение, аз съм еднакъв навсякъде, вечен, недосегаем, чист и неподвижен. 36. Действително, аз съм този Върховен Брахман, вечен, непорочен, свободен, един, безкрайно блаженство, недвойствен, истина-знание-вечност.37. По този начин*, чрез постоянна практика, се изгражда вътрешното убеждение: “Аз наистина съм Брахман”, което разрушава тревогите и вълненията причинени от невежеството, също както медицината разрушава болестите. * мислейки, съзерцавайки
38. Така, избирайки усамотено място, свободен от желания, със сетива поставени под контрол, медитирай върху безкрайния Атман, изключвайки всяка друга мисъл. 39. След като разумно е разтворил обективния свят в Атман, мъдрият трябва да медитира постоянно върху единния Атман, който е чист и безупречен като небето. 40. Този, който е постигнал Върховната Цел, отхвърля всички форми, цветове и т.н., и почива в своята собствена вътрешна форма, която е безкрайно Съзнание и Блаженство. 41. В следствие на това (пребиваване на състояние на Съзнание и Блаженство), различието между Знаещ, Знайно и Знание се стопява във Върховното Себе. То действително свети от само себе си. 42. Така, чрез непрекъснатата медитация, се запалва огънят на Знанието (подобно на получаването на огън чрез триенето на парчета дърво), който изгаря цялото гориво на невежеството. 43. Така, както слънцето се появява от само себе си след като зората е разпръснала тъмнината, така Атман се разкрива от само себе си, когато невежеството бъде разрушено от знанието. 44. Въпреки, че Атман е вечно присъстващ, поради невежеството той не се осъзнава. Когато невежеството се разруши, Атман бива осъществен/намерен подобно на дълго търсената огърлица, която винаги е стояла на шията на домакинята. 45. Джива се “наслагва”* върху Брахман поради заблуда, точно както човешката фигура се “наслагва” върху стълба*. Индивидуалността (джива) изчезва, когато нейната истинска природа бъде осъзната. * взема се погрешно за * да се сбърка стълб в тъмното за човек
46. Знанието, придобито в следствие на осъзнаване на истинската природа на Реалността, разрушава в миг невежеството и представата за “аз” и “мое” подобно на това, както изчезва объркването по отношение на посоката…* * когато се посочи Север, останалите три посоки се изясняват автоматично
47. Йоги, съвършен в своето просветление, вижда със своето Око на Мъдростта цялата вселена в себе си (Атман), както и Атман единствен навсякъде. 48. Цялата вселена е Атман. Всъщност, не съществува нищо друго освен Атман, точно както гърнето не съществува отделно от глината. Всички грънци не са нищо друго, освен глина – така просветленият вижда всичко като собственото си “Аз” (Атман). 49.Дживанмукта*, надарен със Себепознание, изоставя всяка следа от своите упадхи (обвивки) и става Брахман благодарение на своята природа, която е сат-чит-ананда, така както червеят (ларвата) става оса*. * освободената душа * примера за осата, която ужилва червея…
50. Преминал океана на заблудата и убил демоните на рага-двеша и т.н., йогинът изпълнен с мир и блаженство, се наслаждава в Атман. 51. Отхвърлил привързаността към ефимерните радости, мъдрецът изпълнен с блаженството на Атман свети сам вътрешно, подобно на лампа поставена в глинен съд. 52.Въпреки, че е свързан с материалните обвивки, мъдрият остава недосегаем за тяхното въздействие подобен на небето. Той се държи като невменяем (непукист) и се движи неусетно наоколо подобен на вятъра (въздуха). 53. В момента на разрушаването на упадхите (материалните обвивки) мъдрецът става едно с Вишну, всепроникващата Реалност, както водата се смесва с вода, светлината със светлина, пространството с пространство. 54. Осъзнай Брахман като постижение, отвъд което няма нищо повече за постигане, блаженство, отвъд което няма по-висше блаженство и знание, отвъд което няма друго знание.55. Осъзнай Брахман като нещо, което веднъж видяно, не остава друго, което да бъде видяно; ставайки което*, прераждането спира и което веднъж познато, няма нищо друго за познаване. * ставайки Брахман
56. Осъзнай Брахман като сат-чит-ананда, всепроникващ, недвойствен, безкраен, вечен, Един, като всичко това, което е отгоре и отдолу, и всичко по между. 57. Осъзнай Брахман чрез метода на отрицанието*, на който учи Веданта и който Брахман е недвойствен и е вечно блаженство. * нети-нети
58. Брахма*, Индра и останалите се наслаждават според заслугите си само на една миниатюрна част от цялото това неделимо блаженство. * Брахма, Създателя на света, който е различен от Брахман, Абсолюта
59. Брахман обединява всички обекти, всички действия зависят от него. Следователно Брахман прониква всичко така, както маслото прониква млякото. 60. Осъзнай Брахман, който е нито фин, нито груб, нито къс, нито дълъг, който не се ражда и не се променя, който е без форма, качество, цвят или име. 61. Осъзнай Брахман като тази светлина, която “осветява” слънцето и останалите светила, която не може да бъде осветена от тях, но чрез която светлина всичко се осветява. 62. Прониквайки и осветявайки цялата вселена отвътре и отвън, Брахман свети от само себе си. Това е подобно на нагорещена желязна топка в огъня.
63. Брахман е различен от вселената. Не съществува нищо, което да не е Брахман. Ако нещо друго, различно от Брахман, бъде видяно, то то е нереално като мираж. 64. Каквото и да се вижда, каквото и да се чува, не може да бъде нищо друго освен Брахман. Постигайки Знанието за Реалността, човек разпознава цялата вселена като Брахман, като сат-чит-ананда, Абсолют. 65. Окото на Мъдростта единствено вижда всепроникващият Атман като Съществувание-Съзнание; тази истина е скрита за окото на невежеството така, както слепия не вижда слънцето. 66. Джива, Въплътената Душа, нагорещена в огъна на знанието, който е запален чрез шравана и т.н.*, се освобождава от всички примеси и свети от само себе си подобно на злато. * шравана, манана и нидидхиасана – слушане, размишление и медитация
67. Атман, Слънцето на Знанието, което изгрява от дълбините на сърцето, разрушава мрака на невежеството, прониква всичко и поддържа всичко; свети от само себе си, ставайки причина всичко останало да свети. 68. Този, който отричайки всички дейности, свободен от ограниченията на време, пространство и посока, почита свещеното място на своя собствен Атман който (Атман) е присъстващ навсякъде, който е унищожителя на топло и студено, който е вечно блаженство и е неопетнен, Той става всезнаещ и всепроникващ, и постига безсмъртие.
Първа глава Четвърта брахмана ... 10. Действително, отначало това [вселената] беше Брахман. Той позна себе си: „Аз съм Брахман (ахам брахмаасми)“; така той стана всичко. Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива, също от мъдреците, също от хората. Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману и Суря“. Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахман“, той става всичко това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атман [тяхното себе]. А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.
...
~~~~~~~~~~
Трета глава
Седма брахмана
1. Тогава започна да го пита Уддалака Аруни. „Яджнавалкя“ — каза той — „живяхме при мъдрите в дома на Патанчала Капя и изучавахме жертвоприношенията [яджна]. Той имаше жена, обладана от гандхарва. Попитахме го: «Кой си?» Той каза: «Кабандха Атхарвана.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, нишката, с която са свързани този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не я зная, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, този вътрешен управител [антарямин], който управлява отвътре този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не го познавам, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Наистина, Капя, който познава тази нишка и този вътрешен управител, той познава Брахман, той познава световете, той познава боговете, той познава ведите, той познава съществата, той познава атма, той познава всичко.» — така им каза. Аз познавам това. И ако ти, Яджнавалкя, не познаваш тази нишка и този вътрешен управител, а вземаш брахманските крави, то главата ти ще падне.“ „Знам тази нишка, Гаутама, и този вътрешен управител.“ „Всеки може да каже: «Зная, зная.» Което знаеш, разкажи.“ 2. Той каза: „Въздухът, Гаутама, наистина е тази нишка; наистина, Гаутама, с въздуха като с нишка са свързани този свят, онзи свят и всички същества. Затова, наистина, Гаутама, казват за умрелия човек: «Членовете [на тялото] му са развързани» — защото те, Гаутама, са свързани с нишката на въздуха.“ — „Така е, Яджнавалкя. Кажи за вътрешния управител.“ 3. „Този, който е в земята, различен от земята, когото земята не знае, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 4. Този, който е във водата, различен от водата, когото водата не знае, чието тяло е водата, различен от водата, който управлява водата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 5. Този, който е в огъня, различен от огън, когото огънят не знае, чието тяло е огънят, който управлява огъня отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 6. Този, който е в междинното пространство [антарикша], различен от междинното пространство, когото междинното пространство не знае, чието тяло е междинното пространство, който управлява междинното пространство отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 7. Този, който е във вятъра, различен от вятъра, когото вятърът не знае, чието тяло е вятърът, който управлява вятъра отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 8. Този, който е в небето [дивас],различен от небето, когото небето не знае, чието тяло е небето, който управлява небето отвътре,това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 9. Този, който е в слънцето, различен от слънцето, когото слънцето не знае, чието тяло е слънцето,който управлява слънцето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 10. Този, който е в посоките [на пространството], различен от посоките, когото посоките не знаят,чието тяло са посоките, който управлява посоките отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 11. Този, който е в луната и звездите, различен от луната и звездите, когото луната и звездите не знаят, чието тяло са луната и звездите, който управлява луната и звездите отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният 12. Този, който е в пространството, различен от пространството, когото пространството не знае, чието тяло е пространството, който управлява пространството отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 13. Този, който е в тъмнината [тамас], различен от тъмнината, когото тъмнината не знае, чието тяло е тъмнината, който управлява тъмнината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 14. Този, който е в светлината [теджас], различен от светлината, когото светлината не знае, чието тяло е светлината, който управлява светлината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 15. Този, който е във всички същества, различен от всички същества, когото всички същества не знаят, чието тяло са всички същества, който управлява всички същества отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. Това се отнася за [другите] същества. Сега — за самия себе си. 16. Този, който е в дишането [прана], различен от дишането, когото дишането не знае, чието тяло е дишането, който управлява дишането отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 17. Този, който е в речта, различен от речта, когото речта не знае, чието тяло е речта, който управлява речта отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 18. Този, който е в окото, различен от окото, когото окото не знае, чието тяло е окото, който управлява окото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 19. Този, който е в ухото, различен от ухото, когото ухото не знае, чието тяло е ухото, който управлява ухото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 20. Този, който е в ума [манас], различен от ума, когото ума не знае, чието тяло е умът, който управлява ума отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 21. Този, който е в кожата, различен от кожата, когото кожата не знае, чието тяло е кожата, който управлява кожата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 22. Този, който е в познанието, различен от познанието, когото познанието не знае, чието тяло е познанието, който управлява познанието отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. 23. Този, който е в семето, различен от семето, когото семето не знае, чието тяло е семето, който управлява семето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният — невидим, той вижда; нечуван, той слуша; немислим, той мисли; непознаваем, той познава. Няма друг освен него, който да вижда, няма друг освен него, който да чува, няма друг освен него, който да мисли, няма друг освен него, който да познава. Това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. Другото е страданието.“
Тогава Уддалака Аруни млъкна.
~~~~~~~~~~
Четвърта глава
Пета брахмана
...
15. Защото там, където има двойственост, там един помирисва друг, там един вижда друг, там един чува друг, там един говори на друг, там един мисли за друг, там един познава друг. Но когато всичко за него е станало «аз» [атма] , как и кого може той да помирише, как и кого да види, как и кого да чуе, как и на кого да говори, как и за кого да мисли, как и кого да познае? Как може да познае този, чрез когото познава всичко; как може да се познае познаващия, о, Майтрейи? Той, този атма (се определя така): «не (това), не (това).» Той е недостижим, защото не се достига, неразрушим, защото не се разрушава, несвързваем, защото не се свързва, необвързан, без страх, не причинява (зло). Как може да се познае познаващия? Ти получи наставление, Майтрейи; наистина, такова е безсмъртието.“
Чатранг
От всички неща свързани с персийската армия най-интересното нещо в днешно време е начина по който персите са обучавали армията си и са водели войните си так, че да създадат една от най-големите империи. За целта персите освен всичко друго са използвали и военна игра, която днес познаваме добре, и я наричаме Шахмат! Въпреки споровете за това от къде е произлязла тази игра, тя е била едно от основните средства което персите и иранските народи от централна Азия са използвали за да изучават военното дело. Най-ранните комплекти фигури за шахмат са датирани от 6 век и са намерени в Централна Азия. По това време българите вече трайно се установяват на Балканския полуостров, но това не означава, че българите не са използвали подобни на персите средства за военно обучение. Това е така, тъй като подобно военно обучение, на подобни импровизирани "дъски" се е прилагало стотици години преди да бъде създадена играта. Доколкото българската армия в средновековието е била една от най-добрите в тактическо отношение и е използвала уловки, капани, завличания и други приоми, е логично да се приеме, че за обучението й се е използвало някакво средство подобно на шахмата.
Персийската военна игра Чатранг, която е първообраза на съвременният шахмат, става популярна на запад след завладяването на Персия от арабите. При нея има две срещуположни армии разположени на квадратна дъска с 64 квадрата и схема 8х8. Армиите се състоят от по 16 фигури – 1 цар, 1 везир, 2 слона, 2 коня, 2 колесници и 8 пешака.
Самото име на играта също може да бъде средство за проучване на произхода на играта. Смята се, че то означава „Четри Ръце”, като в индийските текстове името се свързва с „Четири Части”, тоест с четирите основни части на индийската армия – пехота, конница, слонове и колесници. От друга страна в индийските текстове думата чатуранга се използва и по отношение на играта Ащапада, която споделя с шахмата единствено квадратната дъска. Тоест думата чатуранга вероятно първоначално се е използвала по отношение на квадратната дъска, или по точно ЧЕТИРИЪГЪЛНАТА дъска. Думите ЧАТУР-АНГА и ЧАТР-АНГ, и славянските ЧЕТРИ-ЪГЪЛА имат еднин и същ индоевропейски произход, като той е запазен и в английския език - quadr-angle, и в гръцкия език - tetr-agon. Българите вероятно са използвали дума близка до индо-европейската, като те я използват при битката на Аспарух през 680 година относно укрепеното място наречено на български ОНГЪЛ(
) или ОГЪЛ(
). По това време Онгълът който се намирал някъде при делтата на река Дунав представлява най-южния ъгъл на България. Според хрониките Онгълът е бил заграден от три страни от реки, което му давало сигурност, а по-късно е наречен Буджак, тоест Ъгъл, Кът. По същия начин в шахмата всеки ъгъл на дъската е совоеобразен онгъл, тоест защитено място, което може да бъде атакувано само от едно място, и където царя лесно може да бъде укрит. Използването от българите на двете думи участващи в името на играта Чатр-Анга (Четри-Онгъла) по някакъв начин също подкрепя българския произход на шаха.
Нека обаче видим какво се случва на шахматхата дъска, или по-точно какво представляват две от фигурите и какви имена носят. Става на въпрос за иранските имена на Коня и Колесницата от играта Чатранг. Те носят имената Аспа(Асб) и Рукх (Рокх)!!! На шахматната дъска те са разположени именно в ъгъла или онгъла!
Името на създателя на Дунавска България и две от фигурите в Чатранга са с еднакво звучене! Това съвпадение обаче не е случайно, а е напълно закономерно. Интересното в случая е, че в играта Чатранга фигурата на колесницата не е носила името Рах (Колесница), а е носела името с което са титулувани офицерите контролиращи фланговете на армията – Рокх! Колесниците не се използват в битки няколко века, преди появата на Чатранга в Персия, но флангови офицери са използвани, за преглед на армията и по-късно. Дали това иранско звание има нещо общо с европейската титла Рих е спорно, но е много вероятно то да е преминало в Pим като част от титлите на скитите и сарматите, които стават част от римската армия (Артур и Рицарите на кръглата маса са сармати!) и са в близки контакти с германските племена. Най-познатите имена с окончание подобно на това в името Аспарух са имената на готските владетели Теодорих и Херманрих, като и двамата са пряко свързани както с името Аспар, така и с племето на ираноезичните алани. Това е така, защото Аспар е известен алан станал римски военачалник и патриций, който също така бил учител на Теодорих и баща на Херманрих. В армията на Партите, които са били част от северните скитски племена, командира на кавалерията е носил името Аспварган(Aspwargan), а по късно при Сасанидите от Персия се е използвало името Асваран(Aswaran).
Българска армия - червени
Според Абаев значението на името трябва да се търси или от староиранските aspa + ugra = мощен кон (или притежател на такива коне, защото на осетински оесфург е име на легендарна порода коне), или чрез авестийската дума raochah или староперсийската rauka, означаващи «светлина», «светъл», като съответно името Аспарух би означавало «светъл кон» или «блестящ конник». От друга страна Абаев предполага и произход свързан със староперсийската дума Асабари, средноперсийската Асобар или новоперсийските Асвар и Сувар, означаващи "Носен от Кон или Конник". Според П. Д. Скорчев името Аспарух съдържа освен иранската дума asp «кон», също така и арабската дума рих, рух «вятър», «вихър», а името би означавало - вихрен кон; кон вихрогон. Според други автори окончанието Рих е свързано с латинската и византийска царска титла Реск, Рикс, Риг илиРих, която е позната от имената Аларих, Теодорих, Херманрих, като в такъв случай името Еспе-рих или Испор-рих би означавало Конникът цар или Испор цар.
В буквален превод от персийски език и съгласно иранската и персийска армейска терминология името или званието Аспа-рукх означава – Офицер контролиращ фланговата конница! Този превод на българското име Аспарух напълно отговаря на структурата на българската армия, която е била съставена основно от лека и тежка конница. През годините на продължителни битки с Византия, българската конница е била главното средство за българските победи, като съотношението и спрямо пехотата е било чувствително по-голямо в сравнение с това във Византия.
Въпреки всички тези връзки с персийската армия и думата Рух - Дух, съществуват още посоки в които може да се търси произхода на името Аспарух. Анализът на речниковият състав на българския език показва освен много ирански думи, също така и много паралели със санскрински думи. Според санскритският речник (Digital Dictionaries of South Asia) съществуват санскритските думи:
AŚVĀ - Кон, Кобила
ĀRUH - Възкачвам се, Възсядам, Яхвам
Тоест, превода на името Аспарух през санскритски език би бил КОННИК, или по-вероятно Предводител на Конници!
Въпреки всички тези връзки с персийската армия и думата Рух - Дух, съществуват още посоки в които може да се търси произхода на името Аспарух. Анализът на речниковият състав на българския език показва освен много ирански думи, също така и много паралели със санскрински думи. Според санскритският речник (Digital Dictionaries of South Asia) съществуват санскритските думи:
AŚVĀ - Кон, Кобила
ĀRUH - Възкачвам се, Възсядам, Яхвам
Тоест, превода на името Аспарух през санскритски език би бил КОННИК, или по-вероятно Предводител на Конници!
Въпреки тези донякъде обосновани и възможни тълкувания на името, при етимологичния анализ не са взети под внимание всички възможни варианти, които съществуват. В иранските езици съществуват още думи, които според нас дават по-добър отговор на това какво точно означава втората част от името, и съответно цялото име Аспарух. Такава дума намираме в персийския език, както и в някои близки на него езици, в които съществува думата РУХ означаваща "ДУХ". Тази дума е много близка със славянската дума, като съществуващият звуков прехода Р-Д е една от основните фонетични разлики между съвременните ирански езици и така наречените скито-сарматски езици на северните ирански народи. Преведено чрез тази дума името Аспарух би означавало буквално "кон" + "дух", тоест ДУХЪТ НА КОНЯ! Такова тълкувание е възможно с оглед на религиозните традиции на древните ирански конни и пастирски народи, при които е съществувала традицията да се жертват за боговете коне. Тази традиция е пряко свързана с българите, като за нея говорят няколко източника. В арменските хроники, където е описан града на хуните Варачан(б-р-н-дж-р, Бърънджър), се описва жертвен ритуал към божеството Тенгрикан-Аспандиат, при който в жертва се принасят коне. Самата дума Аспандиат в превод от староперсийски или авестийски език може да се преведе и като Кон Давам, тоестЖертвам Кон (Тенгрикан-Аспандиат = ДингирКан-АспанДиат = БогИзбра – КонДавам = Бог Избра Кон да Жертваме). Думите Aspan-diat и Aspa-ruh поставени една до друга и погледнати от гледна точка на религиозните жертвоприношения на коне, можем да приемем, че са свързани. Ал-Гардези споменава как изповядващите три религии - християнство, юдаизъм и ислям хазари разрушили дървото пред което суварите и барсилите всяка сряда се молели и принасяли в жертва коне. Според някои учени, градът Варачан е бил населен предимно с българи, като той наред с градовете Булгар-Балк, Балк и Хумар, е бил град на първата европейска държава България, наричана още и с името Бурджан. В арменската хроника. ...... се казва, че само булхите/българите и аланите имат градове на север от Кавказ. Тоест, с оглед на така направената етимология и съществуващите религиозни обичаи, напълно логично звучи това древните българи да са давали името Аспарух на наследници на трона или на хората определени за бъдещи главни магове-колобри по някаква религиозна причина свързана с жертвоприношението на коне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар