Един ден на Брахма се нарича калпа= 4,320,000,000 земни години.
Тя е съставена от 1000 йуги = 71 маха-йуги = 14 манватари.
"Нощта на Брахма" има същият период.
Брахма живее 100 такива години(311.04 трилиона земни години) и умира.
(влиза в "Утробата на Вишну")
С това "умира" и Вселената, чакаща ново проявление от Маха-Вишну.
В момента сме в епохата на 7-та манватара(7-мия "Ману"- Вайвасвата от общо 14-те на калпата("Денят на Брахма")с под-Сътворител на формите("Баща"-"риши-питр" със статут на "Праджапати"- Кашяпа и "Майка"- Адити.)
След всеки "Ден на Брахма"(калпа) Земята(Средната Земя "Бху") търпи пълно разрушение с огън, след всяка манвантара(Ману), общо 14 на брой всяка калпа(ден)- Земята търпи частично разрушение с вода(потоп).
Преди Началото на Сътворението на Сегашната Земя е имало 6 потопа или - 6 частични разрушения на Земята ни - "издигане и потъване на земи". Библията, чиито текстове по Сътворението са крадени от Шумерската цивилизация, описва само 7мия Ману като библейският "Ной". Според библейските "креационости" Земята ни е на по-малко от 6,000 години= точно 5,772 земни години. Йудеите честват според Лунният календар(краднат от Шумерите и Египтяните, който пък е взаимстван от ВЕДА) всяка есен "Рош-Хашана"- "Сътворението на Светът".
Т.е. - йудеите честват началото на Кали-йуга на сегашната маха-йуга("катар/чатар-йуга: "Четири-йуга" !)
В момента към 2017 г. сл. Хр. се намираме в 28 маха-йуга цикъл на 7 манвантара период от настоящия Ден на Брахма. Това показва, че Земята е на възраст от ~ 2,0 милиарда земни години(1,972,944,462 земно/соларни години) от последното унищожение през последната Нощ на Брахма. Общо 453 йуги (от 1000 за Целият Ден) са минали до началото на този Ден на Брахма.
Слънцето, със своите планети и техните луни, взема една звезда за свой двойник и обикаля около нея за около 24000 земни години – небесен феномен, който предизвиква обратното движение на равноденствените точки по Зодиака. Но Слънцето има и друго движение, посредством което обикаля около един Велик център, наречен Вишнунабхи, който е седалището на творческата сила Брахма, всемирният магнетизъм. Брахма регулира Дхарма, умствената сила на вътрешния свят.
След 12000 години, когато Слънцето стигне в своето движение до точката, която е най-отдалечена от Брахма, великият център (а това става когато есенното равноденствие се пада в началото на Везни), тогава Дхарма, умствената сила, стига до такова западнало състояние, че човек не може да долови нищо отвъд грубото материално създание. Отново, по същия начин, когато Слънцето в своя път на обикаляне, започне да се приближава до великия център, Дхарма, менталната сила, започва да се развива; това нарастване е постепенно и завършва в другите 12000 години. Всеки от тези 12000 годишни периоди поражда пълна промяна, както външно в материалния свят, така и вътрешно в интелектуалния или електричен свят, и се нарича една Дайва Юга. Два такива периода съставляват една Електрична Двойка. По този начин за период от 24000 години Слънцето завършва една обиколка около своя двойник и свършва един електричен цикъл, състоящ се от 12000 годишна възходяща дъга и 12000 годишна низходяща дъга. Всяка от тези дъги се дели на четири периода, наречени Юги със следните си характеристики. Наименованията на тези периоди е както следва – I-ви период – Сатя Юга, II-ри период – Трета Юга , ІII-три период – Двапара Юга, VІ-ти период – Кали Юга
И двамата, Шри Юктешвар и Куллука Бхата, са прави, само че говорят за различни цикли. Шри Юктешвар говори за малкия цикъл, а Куллука, споменат в същата книга, за големия. В хиндуизма центъра на Галактиката го наричат Вишну набху (пъпа на Бога, който представлява Черната дупка в Центъра на Галактиката). Когато сме в близост до него има възход на морала и интелекта, а когато се отдалечаваме става обратното, защото Черната дупка е нещо като портал към по-фините измерения на Вселената и от там се излъчват фини божествени вибрации към звездите и планетите в Галактиката. Така че колкото по-близо до Центъра, толкова по-добре. Сега сме в първата извивка на спиралата на епохата Кали или Желязната епоха, когато Слънцето се приближава към Центъра в спирала почти перпендикулярана на Галактическия план, но е значително по-далеч от Черната Дупка като разположение в самия Галактически план. А научното доказателство за верността на твърдението, че Слънцето има звезда двойник е прецесионния цикъл от 24000 години. 
Движението на звездата компаньон на нашето слънце и самото слънце, образуващи гравитационна бинарна двойка, е причина за прецесията на равноденствията, и образува слънчевия цикъл от 25920 години. Именно това приближаване и отдалечаване по спиралата спрямо галактическия център е причината за малките епохи (юги), а осовото разстояние на спиралата до същия център е причината редуването на големите епохи (юги).
Движението на звездата компаньон на нашето слънце и самото слънце, образуващи гравитационна бинарна двойка, е причина за прецесията на равноденствията, и образува слънчевия цикъл от 25920 години. Именно това приближаване и отдалечаване по спиралата спрямо галактическия център е причината за малките епохи (юги), а осовото разстояние на спиралата до същия център е причината редуването на големите епохи (юги).
Според движението по спиралата на малкия цикъл сме във възходящата Двапара юга или в Бронзовата епоха, т.е. приближаваме се към центъра, а според отстоянието на орбитата на оста на спиралата до центъра на Млечния път, който, както знаете, е черна дупка, сме в низходящата Кали юга или в Желязната епоха, т.е. отдалечаваме се от центъра. Отстоянието на оста на спираловидната орбита на слънцето или възхода и падението на големите епохи се обуславя от гравитационното въздействие на галактиката Андромеда, която е в бинарна двойка с нашия Млечен път, като първата дърпа звездите от нашата галактика към себе си. Въпреки че в хиндуизма се дава, че големите епохи се редуват циклично през 4,32 млн. години, или че бинарната двойка се завърта около центъра за толкова време.
В момента сме в началото на голямата тъмна низходяща епоха Кали на 432000 годишно движение на постепенно отдалечаване от Галактическия Център в галактичекия план, от което са минали 5114 години) и в началото на малката възходяща епоха Двапара или Бронзовия век на електричеството (2400 годишно движение на приближаване към Галактическия Център по спираловидната орбита).
Периодът на обикаляне на двойката Слънце-Двойник около Духовния център се определя като една Маха Юга, също равна на 4 320 000 земни години. Този голям период също се дели на две части – възходяща и низходяща част. А всяка част се състои от по четири Големи периода, наречени Големи Юги, всяка с различна продължителност: Голяма Сатя Юга -1 728 000 години, Голяма Трета Юга – 1 296 000 години, Голяма Двапара Юга – 864 000 години, Голяма Кали Юга – 432 000 години. Тези периоди от своя страна също биват възходящи и низходящи в зависимост от това в коя част на Маха Юга се намират те. Характеристиките на човешкото развитие от книгата на Свами Юктешвар са същите, както за Малките Юги, така и за Големите Юги.
Според Учителя Кулука Бхата началото на настоящата Голяма Кали Юга, състояща се от 432000 години, започва в 3100 година преди новата ера. За същото говори и Елена Блаватска [2] като определя началото и в 3102 година преди новата ера. Тя дори обосновава фиксирания момент на началото на Голямата Кали Юга на 17 срещу 18 февруари 3102 г.пр.н.е, а древните индийци смятат, че на тази дата е умрял богът Кришна. Никъде Блаватска, обаче, не прави връзката между Големите и Малките Юги. Тя само съобщава факти, които са и дадени от Древните мъдреци и толкова. Ние твърдим, че на 17 срещу 18 февруари 3102 г.пр.н. Земята и Слънцето влизат в Голямата Кали Юга, независимо, че по орбитата си около Двойника Слънцето се намира в Двапара низходяща Малка Юга. По този начин по времето на Свами Юктешвар, респективно в нашето време, ние сме вече излезли от Малката Кали Юга възходяща но се намираме в началото на Голямата Кали Юга нисходяща. И предстои тепърва голямото отдалечаване на Земята от Духовния център Вишнунабхи.
В рамките на една Голяма Кали Юга, Слънцето извършва 18 пълни орбитални движения около Двойника си, показани на фигура 4.
През първите осем орбити на Слънцето около неговия Двойник в най-отдалечената част на орбитата им около Духовния център, се вижда, че Слънцето, заедно с планетната си система, все повече се отдалечава от този Център. През времето на деветата орбита Слънцето е най-далече и след това при последващите орбитални движения все повече се приближава към Духовния център. В преданията се говори и за „девет кръга на ада”. Дали в това не се съдържа информация за тези девет положения на Слънцето по орбитата му, като деветото е най-отдалечено от Духовния център и, следователно, при пълно господство на материалните над духовните сили и енергии?!
Изложеното по-горе съгласуване на Големите и Малките Юги, чрез което се елиминират противоречията между Учителите, се прави за първи път и не е описано никъде в Езотеричната или друга литература. Чрез така направеният анализ се изяснява много важния въпрос за еволюцията на Земята в Космически мащаб. Така стават естествени и Денонощието на Брахма, и годината на Брахма, и другите много по-дълги периоди от време. Трябва да подчертаем, обаче, че Еволюцията на Земята не е Еволюцията на земните Човеци. Земята се движи заедно със Слънцето и Двойника му около Великия Духовен център много преди на нея да се „качат” човеците. На нашата планета преди нас са били и са изчезнали, завършвайки, поне четири други, нечовешки Еволюции, които сега профанно се свързват с човеците, наричани от тях Полярници, Хиперборейци, Лемурийци и Атланти. В този смисъл, на фигури 1, 3 и 4 е показана еволюцията на планетата Земя и условията, които възникват на нея.
Ведическата наука говори за деволюция на материята, а не - "еволюция". Понятията "еволюция" и "революция" имат чисто духовен аспект, касаещи индивидуалната душа, и нямащо нищо общо с материалните цикли на развиване на Галактиката и следване циклите във Времето. За това Брахма, чрез еманацията си в другите деви и формите на живите същества, -деволюират, или - упадат, колкото повече следват циклите на Времето към периферията на Галактиката.
Йугите са цикли, изчислени в "земни години"(спрямо Средната Земя- "Бху лока") и имат кратност за Сатйа, Двапара*, Третйа и Кали - съответно 4xK, 3xK, 2xK, 1xK, като K=432,000 земни години=продължителността на Кали-йуга, най-упадъчният век от Маха-йуга-та.
Йугите са цикли, изчислени в "земни години"(спрямо Средната Земя- "Бху лока") и имат кратност за Сатйа, Двапара*, Третйа и Кали - съответно 4xK, 3xK, 2xK, 1xK, като K=432,000 земни години=продължителността на Кали-йуга, най-упадъчният век от Маха-йуга-та.
Стъпка 1 : За 6 манвантари = 71x 6 = 426 маха-йуги
Стъпка 2 : Имаме периоди между всяка от манвантарите = 7 x 4 йуги = 2.8 маха-йуги
Стъпка 3: Имаме настоящата маха-йуга в манвантарата ни - 28-ма, и сме в последната 1/10 от нея (кали-йуга е 4-та йуга и продължава 1/10 от маха-йугата).
Така, че имаме общо 27.9 маха-йуги.
Като ги сложим заедно: 426+2.8+27.9 = 456.7 маха-йуги вече са минали в настоящият Ден на Брахма. Остават приблизително 543 преди да завърши целият Ден на Брахма(1000 маха-йуги) и да настаъпи Нощта на Брахма(когато Брахма ще ни погълне, по подобие на Вишну, т.е Земята ще бъде разрушена напълно с огън, за да дойде Нова Земя после)
Така, че 456.7 като години са 456.7 x 4,320,000 = 1,972,944,456 земни(слънчеви) години -Около ~2 милиарда(билиона) години. Доста по-близо до материалистичните изчисления от 4.5 милирада(4.5 билиона), отколкото 6 хиляди години от авраамски креационисти!!?....
До тогава за библейските християни ще бъде "последно време" и ще им се привижда "Нова Земя и Ново Небе" от АпоКАЛИпси на Йоана.
Брахма сега е на 51 години от общо 100 има да живее 49 свои години.
А в настоящият му Ден, докато дойде Нощта му да заспи(но да е жив, все още!!!) има още 7 Ману-вци(от 14-те общо), след което Земята ще бъде разрушена напълно до Новото и Сътворение през Новият Ден на Брахма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар