В древния святСлънцето било нашият портал към Рая и древните хора ни оставили това познание навсякъде.Няколко древни
култури, като напримертези на египняните и маите описват портал на Слънцето.
Има още една древна загадка, която е обезпокоявала вярващите повече от всичко друго. И това е боготворенето на животни. Без значение дали е птица, слон, крава, змия или агне, животните имат значителна роля в нашите религиозни вярвания.
В почти всяка част от нашия свят има боготворене на четиркраки същества. Едно от тях е издигнато в култ повече от всички други – добитъка.
Кравата, или бикът, е един от най-светите символи на Бог в света и е боготворено в течение на хиляди години. На рогата си те носят слънчевия диск. Навсякъде по света ние намираме писания, картини и йероглифи на крави. Повече от половината свят ги почита и в същото време хората не знаят защо го правят. За тях това е вяра, те вярват дори без да знаят.
Култът към бика в Древния Египет бил свързан преди всичко с това, че този вид животно се използвало в селсскостопанската дейност. Тъй като с него се орала земята, бикът се считал за олицетворение на плодородието и респективно почитането на тези богове на плодородието, които имали господстващо значение в дадена област, се сливало с култът към бика. Кравата също била почитана като даваща храна. Нейният култ, освен това, бил свързан с култа към Изида и Хатхор и с представата за небеко като за Небесна крава. Най-почитаният бик бил Апис (на египетски – Хапи) – душата Ка на мемфиския Птах, олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Ба Озирис като бог на възраждащата се природа. Приемало се, че Апис опложда Небесната крава и тя ражда от него златно теленце – слънчевия диск. След смъртта си, душата на Апис се съединява с Ба Озирис.
Интересен е примерът с пищният култ към Апис в Мемфис. За да бъде признат там един бик за свещен, той трябва да притежава определени характеристики, известни единствено на жреците. След смъртта на Апис, жреците, след дълъг пост, започвали търсенето на новия Апис, който трябвало да има на челото си бял триъгълник, на шията си – петно, наподобяващо орел, отстрани – петно във формата на нарастваща луна, а под езика – изображение на бръмбар. Той трябвало да бъде роден от крава, която след отелването си не можела да има друго теленце. Като цяла свещеният Апис трябвало да удовлетворява общо 29 признака. Неговото търсене продължавало 60 дена. В Мемфис Апис живял в открит обор пред храма на Птах, където приемал дарове от покланящите му се египтяни и правел предсказания. До времената на управление на ХІХ династия всеки бик имал своя собствена гробница. След това Рамзес ІІ заповадва биковете да бъдат погребвани в общ некропол – Серапеум. Произходът на това название идва от това, че умрелият Апис получавал името Осор-Апис, откъдето произСвещени животни в Египет 5лиза гръцкото име Серапис. Френският археолог Огюст Мариет, следвайки точните указания в текста на Страбон, открива през 1851 г. в Сакара легендарния Серапеум – широка дълга подземна галерия с погребални камери. В нея мумиите на свещените бикове са поместени в монолитни саркофази от розов гранит, варовик и базалт, достигащи 4 м. височина и тежащи до 70 тона.
В древния свят бикът Апис бил много свещен, дори повече отколкото днес. Ако погледнем 50 000 години назад, ще открием, че той е бил толкова важен за праисторическите хора, колкото и за нас. Ако се вгледаме внимателно, ще знаем защо е така. А узнаем ли защо, никой от нас няма да е същият. В почти всички пещерни рисунки
винаги има картини на бик или крава. Това, което е важно за тези картини е фактът, че те са рисувани на тавана, предимно на фон на облачно или нощно небе. Таванът принуждава да погледнеш нагоре и това действие само по себе си е уликата.
За да се намери произходът на свещения бик Апис, трябва да се вгледаме в небесата и в
първоизточника на вероизповеданията в света.
Пирамидата е построена да олицетворява Слънцето, но е построена не като кръг, а
като квадрат. Навсякъде по света всеки монумент на Слънцето е построен не като сфера, а като квадрат. Независимо дали е на маите, инките, ацтеките, египтяните или африканците, Слънцето винаги е квадрат. Причината за това е, че в древния свят при лятното или зимното
слънцестоене в Слънцето се появявала дупка, и тя винаги била квадрат. И когато пирамида се появи върху Слънцето, това означава че времето на човека е дошло, че ние сме узрели.
В същото време това е нещо по-мощно, това е покана към най-святото място – мястото на свещения бик. Щом влезеш в пирамидата, намираща се на Слънцето, ще влезеш в портал. Ще пътуваш през т.нар. червеева дупка, ще
започнеш междузвезден космически полет през космоса, на който човечеството е бил повече от 100 000 години. Ще пътуваме през тази червеева дупка и щом излезем, ние ще сме тук. Ще оставим Слънцето и ще излезем от зоната на съзвездието Сириус. Порталът на Слънцето и това съзвездие са свързани.
За да бъде потвърдена тази концепция, трябва просто да погледнем към Египет.
Ако отидем там, ще намерим потвърждение на това знание, зашеметяващо ума.
Въпреки че изпълненият със съмнения човек ще каже, че това е само съвпадение, че тези два субекта нямат нищо общо, че това е чиста фантазия и няма как да е вярно, това е истина и потвърждението е тук.
НП/по Д.Т. Бери
Езическите храмове престанали да съществуват, но какво е станало със Знанието? То унищожено ли е или не? Все пак било достъпно за всички хора…
Ето сентенцията на Знанието, обяснено отново от езичника Юлиан Апостат в произведение му „Към царя Слънце“:
„Но защо се спирам на същите неща, когато е по силите ми да напредвам към края, след като съм възславил всички блага, с които Слънцето е надарило човечеството? Защото ние произлизаме от него и сме хранени от него. Освен това, неговите по-трансцедентни действия - цялата служба, която то предоставя на душите, освобождавайки ги от тялото и отвеждайки ги до Съществата, които са сродни на Божеството, докато им служи като превоз за тяхното безопасно завръщане към родното им място…“
Императора в прав текст казва, че Слънцето служи за превоз на душите и пак чрез него се връщат на земята. Абсолютно същото Знание виждаме запечатано и на каменни храмове-гробници на брега на Дуранкулашкото езеро. Да си припомним изрязания „прозорец“ от гробницата:
download/file.php?id=3721&mode=view
За „прозореца“ пояснение: отворът се прави, за да може съзнанието да напусне материалното тяло, когато Слънцето е НАД отвора. Тоест изрязаният правоъгълник играе роля на врата за починалия, през която БИКЪТ извежда съзнанието в световете от другите измерения!
А това означава, че за езичниците Слънцето било просто портал, през който преминавали техните души.
В тази посока вече е ясно защо на рисунката на скалата до с.Ночево Великата Майка гледа през Слънцето в сърцето на медитиращ човек.
download/file.php?id=1887&mode=view
Мъдреци като Орфей и Замолксис /както много други преди и след тях/ били съставители на нашата народна култура, традиция и религия… тоест това, което разбираме днес като езичество. И в тази народна религия намират място концепциите за прераждащата безсмъртна душа, за обожествяването на Слънцето и така нататък.
Същите идеи виждаме, че са непроменени до последния езически император Юлиан Апостат: „цялата служба /на Слънцето – б.м./, която то предоставя на душите, освобождавайки ги от тялото и отвеждайки ги до Съществата, които са сродни на Божеството, докато им служи като превоз за тяхното безопасно завръщане към родното им място…“.
А кое е това Божество?
Отговорът на този въпрос вече е лесен. Но все пак да припомним думите на императора. Това е „Слънцето и Юпитер, които са едно и също божество. Същото божество, което наричаме Сарапис. Той е добронамерен и доброжелателен, ...който окончателно освобождава душите от оковите на Раждането; далеч от това да ги приковава обратно в нови тела, и да ги наказва, и да им търси строго възмездие на душите, които вече са напуснали телата си.“
Кой е Сарапис?
„САР-АПИС – това е Върховният (Величественият, Изначалният) Бог Бик.“
Бикът и Бал за предците ни са едно и също!!!
И забележете, че точно хората, почитащи свещения Бик били заклеймени от юдеи и християни за езичници /влагайки друг смисъл в тази дума/, защото според тях се кланяли на дявола Ваал без дори същите да се постараят да разберат какво точно визира този образ. Но както вече споменах приоритет на вярващите е да вярват, а не да мислят. А като такива те виждат лика на Слънцето и казват, че хората са се кланяли на него без да проумяват, че предците ни не са се кланяли на светлика, а са почитали древния път, през който преминават душите към висшите светове.
Унищожавайки езичниците /т.е. свободните духом/ християните /т.е. чакащите духовно освобождение/ нанесли безпрецедентни щети не само на народа ни, но и на всички хора, живеещи с древното езическо Знание.
Както видяхме от написаното от Едуард Гиббон през 4 век в Александрия вярващите превземат храма на Сарапис и унищожили всички негови бюстове, разположени из града. От там революционната вълна се разпростряла в цялата Римска империя, унищожавайки повсеместно старата религия. Появил се нов Бог на историческата сцена, облечен във власт – Исус.
След смъртта на Константин I Велики неговите синове отхвърлят старото Знание и приемат христовото учение. Така от 337 до 361 година започват масови преустройства на старите храмове в християнски такива. Тези реформи предизвикали огромни проблеми както между самите християни /защото по това време вече имало много течения като ариани, гностици, монтанисти, докети, иконоборци, манихеи, икуменисти, несториани, монотелити, монофизити и пр./, така и между езичници и вярващи.
Синовете на Константин Велики /и следващите след Юлиан Апостат/ били ариани, които влизат в остър спор предимно с „православните“ християни. На своите събори решават най вече идейни религиозни проблеми, свързани с триединството Бог-Отец, Бог-Исус и Светия дух…
…И така до 423 година, когато императорът на Западната римска империя Флавий Хонорий /синът на Теодосий Велики/ издал последния указ относно езичниците, за които писал „Струва ни се, че не са останали никакви“.
Да, така е било в Западната империя. Но на Балканите, в Източната империя, на която границите се разпростират до р. Дунав дали било същото?
Тоест с унищожаването на езическите храмове по нашите земи самите хора /свободните по дух/ и те ли били унищожени? Или може би езичниците спокойно гледали как римляните им унищожават светилищата и приели с усмивка на лица новата вяра в Исус, и всичко тръгнало по мед и масло…
Аз не мисля, че това се е случило, защото ако това е вярно чудя се как тогава при 500 годишното турско робство не сме приели Аллах и неговия пророк за свое верую?! Ако сме приели едното защо не сме приели другото?
Според мен в този размирен 4 век, когато римските императори станали вярващи и християнското учение буквално „заляло“ местното балканско население, хората, живеещи с народните традиции и изпълнени с духа на личната свобода се опълчили на повсеместната християнизация, без значение под какво име била позната /ариани, манихеи, православни, монофизити и прочее/. Тоест създали се условия за отделяне на компактна маса от хора, които не били готови да отхвърлят с лека ръка своите хилядолетни религиозни Знания. А това означава неприемане на новото верую и защитаване на своята народна традиция. Кои първо биха се опълчили на християните?
Според мен това били най-смелите воини сред траките /мизийци, готи, сатри/, тоест тези, които живеели със Знанието за неунищожимата природа на духа в себе си, който не умира и може да се прероди:
„защото те вярват, че не умират, но само сменят своето място на пребиваване“ Юлиан Апостат;
„прочути във бой ръкопашен, защото са непобедими“ Страбон;
„сатрите, доколкото знам не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини.“ Херодот;
„първоначално траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от десния римски фланг, че в италийската конница — хора смели по характер и с дълъг военен опит — настъпи смут“ Ливий;
Едва ли тези воини ще са приели покорно смяната на тяхната хилядолетна религия, даваща им безусловна духовна свобода с разпнатия Христос, за да чакат неговото Второ пришествие.
Точно поради тази причина считам, че през 4 век на Балканите вследствие религиозни проблеми, се е създала общност, която защитавала своето духовно Знание. Тази общност може да бъде образувана от мъже и жени без никакво ограничение във възрастовата граница, защото за народната религия годините нямат никакво значение. И точно тези хора според мен са т.нар. „bulgaros“ - тоест „пазителите на Старото Знание“ или по друг начин казано „защитниците на Бика /Бал/“!
... името на Исус е само инструмент за налагане на Новото учение, на Новата религия, чрез която благословението Авраамово да се разпростре ... с лостовете на вярата, страха и обезличаването в "единното тяло Христово" ...
Резултата е - който не е с нас/църквата Христова/ е против нас/църквата Христова/, а който е против църквата, на разположение са винаги фанатици, които да накажат отстъпниците от вярата.
В този релеф темите са две: предстояща смърт и раждане – ножът още не е забит в бика, младенецът не е роден. Но кой умира и кой се ражда?
Наистина ли бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Сабазий, който бива убиван, за да се роди новото слънце. Какъв трябва да е релефът, който би изобразявал убийството на Сабазий от Митра? Естествено, актът на самото убийство. Този акт на убийството на Сабазий от Митра е изобразен на скулптура от Капитолия, намираща се сега в музея във Ватикана. На скулптурата е изобразен бюст на Сабазий с неизменната шишарка в ръка, носител на семето. Пред Сабазий е фигурата на Митра в характерната поза от убийството на бика. Но бик няма. Вместо в бика, Митра е забил ножа в Сабазий. Изразът на лицето на Сабазий е недвусмислен, Сабазий умира. Това, което изразява релефът, е изразено ясно и недвусмислено – Митра от релефите на римския митраизъм убива Сабазий; бикът е символ на Сабазий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар