Е ли е прасето на Коледа символ на Христос в българската обредност?

Братовчедът на свинята – глиганът, може да бъде опитомен, но се връща към дивия живот, когато му се предостави такава възможност. 

   

Прасето като символ на сакралното жертвоприношение.

           

В края на годината, когато скрежко започне да щипе бузките и вместо вода от небето се сипят ледени кристали, природата умира. Част от човешкото съзнание умира с нея, без значение дали го усещаме или не. Но природата, също както в мита за Персефона, не умира завинаги. Природата и Бога, олицетворяващ я, умира само, за да се възкреси още по-силна и красива - закономерност, позната на човечеството от дълбока древност и инкорпорирана в много наглед различни религия и народни вярвания.
Какво традиционно правим ние българите по Коледа? А замисляме ли се на края на всяка Стара година и посрещането на Новата кои сме ние всъщност, от къде идваме и накъде отиваме. Кои сме ние всъщност, могат да ни кажат освен боговете и нашите ритуали и обреди, запазили се живи в народната памет. Тези наши колективни спомени, за разлика от нашите историци (които всъщност са „жълти” журналисти в един малко по-дългосрочен план), не могат да бъдат купени или цензурирани в процеса на предпечатната подготовка.
Та какво правим ние българите на Коледа – денят, в който слънцето огрява и се вижда от Северното полукълбо на Земата най-малко? Ние пием кръв. Страшно ли ви звучи? Не се страхувайте от мен и от това, което ви казвам. Ако изпитвате страх, а не любопитство – вие се страхувате най-вече от самите вас и какво всъщност сте. А защо се страхувате от факта, че пиете кръв по Коледа? Та в Библията (нали поне по статистика се водим, или по-голямата част от нас – християни) в каноничния превод на Българската православна църква е казано или по-скоро са препредадени думите на Христос от „Йоан 6:53-56”:

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.


54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.


55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.


56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.”

          

Да, това не са мои слова. Не са писания от някой сатанински сайт или предсмъртния дневник на някой масов убиец. Това е словото божие или по-скоро словото на сина на бога, в чиято църква и от чиито служители повечето от вас са кръстени, венчани или погребали някой свой близък. В най-лекия случай това е църквата, в която запалвате по една свещ преди да излезете да се напиете и наядете следколедно или следвеликденски...
„Аммм, да, ама това е метафора!” – „Хммм, наистина ли? - Христос лично ли ти каза?”:)
Та коя е кръвта на Христос?
Първо трябва да си отговорим кой е Исус Христос?
Той е хем човек, хем божи син, т.е. той е произлязал от хибридна ДНК кръвна линия. Да не виним библейските писачи, че не са използвали точна научна терминология. Никой от тях е нямал магистратура по генно инжинерство.
В този контекст - какво правим ние българите на Коледа – повярвайте ми – ако не всички, то поне повечето от нас, по време на този светъл празник пият от кръвта на хибридна кръвна линия, включваща човешко ДНК. Да, правилно сте прочели - кръвна линия, която съдържа кръвта на човек...
      

Знам, страшно звучи, даже някак сатанински, но нека ви попитам, приятели мои, кой е най-съкровеният коледен ритуал за българите? Да се събрат на коледната трапеза на 25 декември и след като част от тях са постили, да похапнат блажно и да прекарат глътката с чаша вино. Дори да казват за нас като нация, че сме атеисти и дори антихристи, повярвайте ми - ние добре пазим новозаветните послания на Исуса Христа, предадени ни от апостола Йоана – „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот”...
Колкото и пъти да препрочитаме горния цитат и да търсим красива метафора и алегория, някак си канибалистично продължава да звучи и отеква в ушите ни този пасаж от Новия завет. Проверете още веднъж, че това не са мои слова и аз като човек, на който са отделили подобаващо време в обучението му за литературните похвати ви уверявам, че има нещо друго тук в словата на спасителя Исус Христос. Метафората не се повтаря тройно, защо по презумция се предполага, че нейното значение е по-силно от това на обикновените думи. Повтарят се тройно слова, които са мантри и по магически път трябва да влязат в нашето съзание и подсъзнание най-вече... Имайте предвид, че техният текст (но не и значение) са „набивани” в съзнанието на всяко българче след покръстването от Борис през 864г. Замислете се, че това са слова, на които се кланяме при всяко раждане, сватба или погребение. И бедни и богати. И мутри и монахини. И грешници и светци. Сигурен съм, че на следващия ритуал в църква, на който присъствате, ще обърнете повече внимание на наглед уж скучното напяване на попа:)




А какво всъщност правим ние българите по Коледа ? – май похапваме свинско и пием вино. Нима от надигащото се безпокойство в душите ви забравихте тази весела част? Как ще прекараме тази Коледа и Нова година, ако не ни помете предсказанието на маите ? „Със свинско и винско!” - стар български лаф, но валиден и до днес с пълна сила. Това не са случайни думи, плод на чалга субкултурата. Това са слова, гравирани с истинска кръв върху нашата народопсихология и нашата, както е модерно да се казва – кръвна линия. Да, нашата кръвна линия, българската кръвна линия резонира почти на сто процента с тези думи. Свинското ивинското имат сакрален характер за българите и техният извор, а не някакъв профанен езически ритуал. Техният избор има своите дълбоки езотерични корени в Библията и по-специално в словото на Исус Христос – човекът, който с мъките и кръвта си изкупи греховете ни...
Още ли не разбирате? Прасето на Коледа е символ на Христос в българската обредност. Прасето е символ на сакралното жертвоприношение. Ние жертваме човешка кръв, за да се ражда човека кръв и слънцето да огрява плътта над човешката кръв. И маите са го правили...




Това не се бълнуванията на някой луд. Просто трябва да забележите някои невидими с просто око маркери в реалността, които чисто логически ще ви изведат до това, което ви казвам, без капка мистицизъм, изцяло по рационален път, само трябва да се отръскате от предразсъдъците си. И най-вече от страховете си – кои наистина сме ние всъщност и какво сме – с греховете и славата ни вкупом, защото без мрак няма и светлина и ние не бихме разбрали нейната божественост и красота.
Истината е, че в българските гени има много рептилска ДНК, а канибализмът е присъщ на рептилската менталност.
Ето линк с храна и кръв за размисъл – имайте предвид, че източните народи не крият родството с кръвните линии:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BC%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE


Знам, че в българските ню ейдж среди и в тези, занимаващи се с лепкавото и мазно клише, наречено „теория на конспирацитя” тези думи мигновено ще ме превърнта в еретик, но както Аристотел е казал „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа” (Платон е неговият учител, духовен баща и ментор). Така и аз. Истината ми е по-скъпа. За това ще поема отговорността да ви я кажа. Не се безпокойте, ще поема и ударите. Разкодирането на робската психика у някои хора е придружено със силна агония, изразявана с жалка словесна агресия. В този свят и в тези времена всеки сам си носи кръста...
Сега нека превърнем тезата в теория и да оковем теорията във факти, с които да зашием устата на злобните критици.
Първо нека си отговорим на въпроса кога се празнува Коледа? А защо точно тогава?
Колкото и да се стреми да го крие Църквата, 25 декември (когато празнуваме Коледа) е астрологична (и астрономическа) дата и то една от най-важните. През този ден от земната година виждаме най-малко слънце и слънчева светлина. Това е времеви портал, когато започват истинските студове и зима. А кои се страхуват от студа? – тези които нямат едно нещо в сърдечната чакра - а това е способността да преобразуват чуждата болка в любов и защита. Това е емоцията, наречена състрадание в етерен план. Наличието на тази емоция във физически план придобива своята реализация чрез една специална камера в предсъсрдието на биологичните видове. Клапата на това предсърдие има свойството избирателна пропускливост. Тази избирателна пропускливост означава, че тази сърдечна камера, (предсърдечие) може да пропуска и разграничава окислената с кислород кръв от чистата кръв (т.е. неокислената със кислород кръв). Влечугите и видовете с преобладаващо рептилска ДНК нямат този дар. При тях кръвта се смесва. Това е тяхната генетична карма и ДНК прокоба. Във физически план това прави тялото им силно зависимо от температурата на околната среда и най-вече от нейния източник – Слънцето. Затова тези същества нямат и многоизмерен Аз, а са принудени последователно да се инкарнират (Моноинкарнация). За това преди време техните предци са заключили множество нишки от нашата човешка ДНК и са ни оставили само две активни - двойният хеликс (double helix), както се казва на езика на генните инженери. Това символизират двете кръстосани змии на шумерския бог Енки...
Тук е мястото да разкрием още една загадка, за която често получаваме писма на пощенската си кутия или по форумите и коментарите. Много от вас се чудят какво ли означават двуглавите орли по средновековните български църкви. За да осмислите този символ, трябва да знаете, че всички пернати хвърчащи хищни птици са преки потомци на динозаврите. Те са просто еволюирал клон на рептилите, но пазещ основната тяхна генетична матрица. Двуглавият орел, който можем да срещнем по избродираните със злато плащеници на българсите патриарси и митрополити не е нищо повечето от символ на окованото под знака на змията човешко ДНК. Символ е естествено и на тези (жреци), които го контролират и жънат емоциите, произведени от него. Забелязвали сте, че орлите и соколите летят само при хубаво време и слънце – това е така, защото макар и топлокръвни, те изпитват известни проблеми със стоплянето на кръвта си и се нуждаят от слънчева енергия, както за полета си, така и за силата, и нормалното развитие на перата си. Замислете се защо бройлерите в пилчарниците страдат от толкова много болести и постоянно трябва да бъдат „тъпкани” с антибиотици, за да не умрат. Това е така, защото нямат достъп до слънчева светлина – и техните пера не мога да я абсорбират, поради което не могат да синтезират нужните им за поддръжка на рептилско базираните части от ДНК-то им. Поради тази причина ДНК-то им колабира, в резулата на което те масово заболяват и измират от птичи грип и подобни вируси. Вирусите са кристали, които са готови да убият приемника само поради липса на светлина. Запомнете, слънцето лекува по магически начин, колкото повече рептилска ДНК имате, толкова повече слънцето може да помогне на оздравителните процеси. Замислете се защо върховният бог на индианските цивилизации от централна и Южна Америка – Кецалкоатл, изобразяван като пернат рептилоид, е представян като бог на слънцето и светлината. Това са първичните субстанции, без които собственото му божествено ДНК не може да функцонира правилно, а дори и да съществува.
Сега да се върнем към хвъркатите грабливи птици – те са и тези, които не само ловуват при наличие на слънце, но и тези, които имат възможността да се извисят най-близко до слънцето. На езика на алхимията в тяхното ДНК има много огън. Той е съсредоточен в техните очи. В унисон със стария алхимичен закон, кристалният огън заключен в зрението им, мултиплицира видимата физическа реалност многократно като в гигантска лупа. Механичната лупа също не е нищо повече от кристал. Орлите и соколите, ако можеха да четат вестник, биха го сторили от десетки метри разстояние – учените знаят този факт, но не могат да го обяснят, предвид малките им очни отвори. По-скоро го обясняват с увеличения брой фоторецепторни клетки - около 1 000 000 на мм2 за сокола, при 200 000 на мм2 за човек. Тук първопричините са тяхното слънцелюбиво ДНК, което те носят като наследство от техните рептилски прародители. Този дар се проявява преобладаващо в очите и очните кристали в техните очни ябълки. Забележете, този свръхдар е активен само при наличие на слънчева радиация във видимия спектър, т.е. дневната светлина. Започне ли да се здрачава, соколът е сляп като кокошките.
Подробно изложените горни примери ще ви помогнат да разберете, защо астрономическият ден, в който слънчевата светлина е най-малко, за рептилски базираните кръвни линии е символ на злото и смъртта. За влечугоподобните колабирането на звездата в една система е символ на абсолютната анихилация, въпреки че реално слънцата не изчезват, а започват да излъчват енергия в друг спектър на електромагнитното поле, който разрушава триизмерната честотна матрица, в която могат да функционират преобладаващо рептилските същности. Това е измерението, което те (или по-голямата част от тях) и досега не могат да прескочат, подобно на състезателите на висок скок, които и до днес не могат да победят рекорда на българката Стефка Костадинова. Това е причината рептилско базираните раси да са принудени да скитат като пирати от вселена във вселена. По-подробно за техните забележителни странствания може да прочетете в книгата „Урантия”.





Какво друго се случва на 25 декемри ? – ние по традиция колим прасето и дори да не го колим, се редим чинно на опашка във големите вериги от магазини и си купуване вече готово заклано и почистено свинско месо. Колкото и цивилизованият ПиАр (PR) да e “умил” в нашето съзнание това месо или продукт, както е модерно да се нарича, това, което купуваме, не е нищо повече от мъртва органична материя с остатъчна кръв в нея, събрала агония и мъка, концентрирани във вените и артериите на животното.
Да ядеш свинско е особена форма на канибализъм – време е да го осъзнаете. За голямо съжаление на критиката не съм някакъв сектант, получаващ факсове от космоса и SMS-и от Господ. Аз съм просто човек (българин), който си е направил труда да прочете Корана и Тората, както и някои тълкувания към тях, превъзмогвайки наслагваните с годините и обучението шаблони в съзнанието на българите, че евреите и турците (мюсюлманите), както и техните вярвания и свещени книги са вариация на злото, до което като добри българи и християни не трябва да се доближаваме дори, та камо ли да четем. Когато ви казвам тези думи за същността на свинското месо, осъзнайте и се огледайте – има още около един милиард души на тази планета, които вярват в тях и те се наричат мюсюлмани и юдаисти. Това далече не са някакви изостанали изроди, които яздят камили, живеят в шатри сред пустинята и пребиват жените си с камъни – архетипният образ наложен от българските купени медии. Това е представа, която, ако я изповядвате искрено, ще ви превърне в глупаци в очите на останалия свят. Ако продължавате да се съмнявате в думите ми – просто напишете Дубай на английски в „Гугъл” и потърсете снимки от там – сигурен съм, че на трета снимка ще осъзнаете колко далеч сте били водени за носа по отношение на ислямската култура и постижения. Отърсете се от домораслите наложени ви шаблони и се потопете в богатството и мъдростта на мюсюлманската култура, тази същата която ви предостави съкровищницата на приказките от „1001 нощ”, защото освен забавление, в тях има кодирани знания, достъпни само за тези, които имат волята да разчупят оковите на съзанието си.





            

Религиозната скиния днес е касапница на конвейр.Хиляди месопреработващи предприятия извършват ритуални жертвоприношения.Бог ЯХВЕ/ЯЛАХУ иска кръв. 

Свинското месо е пряко свързано с рептило базираните култури, започнали своята диаспора по света от древна Шумерия (между другото древната прародина на българите). За тези, които искат да потънат още по-дълбоко в дебрите на рептилската менталност и сексуалната магия, препоръчвам „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (Суърдлоу). 

                 

Домашната свиня е просто заместител на човека в диетата на влечугоподобните. Честно казано, все още се колебая дали това е извършено по етични причини или по някъв вид икономическа целесъобразност, с оглед на съкратения репродуктивен цикъл на прасето. Откъде си мислите, че идва образът на добрия вампир от холивудските продукции като „Здрач”, който е приятел на човека и кара на диета от животинска кръв? Същите тези странни човешки приятели преди няколко хиляди години са създали домашната свиня от гените на дивия глиган и човек. Древните равини – кабалисти и ислямските учени са знаели това и за това в юдаизма и исляма е грях да се яде месо от прасе, защото се счита за мръсно животно. Причината не е, защото свинята се рови в калта (та кое ли животно не го прави?), а защото, който консумира свинско, е своего рода канибал. Не вярвате ли? А помирисвали ли сте от близо кожата на прасе – говоря за домашното животно? А кожата на некъпал се от седмици човек? Забелязвали ли сте някаква прилика? Не, не се опитвам да ви провокирам – просто се опитвам да отворя границите на съзнанието Ви. Повярвайте ми, аз също не съм мазохистичен последовател на екстремните кофти миризми, но... моята опитност в този живот, може би не случайно ме е довела и до двете екстремни ситуации - да усетя от близо прасешка миризма, така както и миризмата на немита от седмици човешка плът. Такива истории освен гнусни, могат да бъдат и много поучителни. Затова за тези си не много лицеприятни опитности не проклинам съдбата, както много от вас биха си помисли. Колкото и мазохистично да ви звучи – благодарен съм й, че ми е дала шанса да проуча тази опитност...
Помирисвали ли сте кръвта на умиращо прасе – вглеждали ли сте в очите, умоляващи ви за милост, докато душата му изтича под формта на димящи облаци, изпаряващи се от алените петна на падащата на ледения сняг гореща кръв? А виждали ли сте себе си в тези очи? Виждали ли сте собсвента си розова кожа и малки светли космици (четина), в тази която дерете с ножа? А вкусвали ли сте сладникавия аромат на прясната свинска плът и кръв, прекарани с вино или греяна ракия да се разливат във вътрешностите ви с топлина? Да, това е тъжната истина - топлина не идва от алкохола и мръвката, а от агресия, отпечатана в тяхното вече мъртво ДНК? Това е тъжната истина как се ре-витализират канибало-рептилско-базираните във вас шаблони...
А пили ли сте вино, поливайки с него и още топлия и димящ труп на прасето, докато обработвате кожата с огън? Виното е символ на кръвта, а огънят - на дъха на драконите. Това са дълбоките корени на този стар български обичай. Вино и кръв, хляб и плът, дракони и хора - може да ли да осъзнаете къде тук е Светата троица? Светата троица в най-дълбоката си езотерична същност е символ на хибридна кръвна линия. Кръвта на прасето е кръвта на богочовека от Светата троица. В религията на маите и ацтеките тази роля се изпълнява от Перната змия (Кецалкоатъл) и нейният символ – Слънцето, в името на което трябва да се изваждат димящи човешки сърца върху каменните олтари на пирамидите... Между другото какво си мислите, че символизират червените ябълки в кошничкта на Снежанка? Който е гледал „Демонска кожа” (“Painted skin” и“Painted skin:Resurrection”), ще може да си отговори сам.





В малко по-модерни времена т.нар „опитомено” прасе (за привържениците на одомашняващата теория мога да предложа подходящи условия да се пробват да опитомят глиган, (при условие че евентуални последващи медицински разходи са изцяло за тяхна сметка) играе ролята на човека. Както Исус – бого-човекът е жертвал кръвта си за хората, така и прасето – човеко-животното жертва своята кръв за хората всяка Коледа...
Хммм, а самата дума „Коледа” от къде ли идва? Струва ми се от галгола „коля” (водещ значението си от древния български цар Колад и жестоките обичаи, които е наложил на българите на 24 декември), не само защото Ирод е заклал 10 000 младенци в Юдея преди много време на тази дата, ами защото ние колим много получовешки души в навечерието на Коледа. В очите на прасето ни гледа нашето собствено отражение. Докато ние не престанем с този си ритуал и нас няма да престанат да ни жънат за страх и кръвно-суровинни доставки! Това е тъжната истина и присъда. Каквото горе, такова и долу. С какъвто аршин мерим по-слабите от нас, с такъв ще ни мерят и по-силните от нас – божествен закон и пропорция, които са заложени в основите на нашето битие и от който няма как да избягаме в нашата 3-D реалност.
След като разгледахме канибилизма в плът, е време да разгледаме и канибализма в кръв...







В Библията има много напътсвия да не консумираме плът от нечифтокопитни животни – може би, защото човек също е нечифтокопитно животно. С Нибиру планетите в Слънчевата система са десет. Толкова са пръстите на човека, а слънцето е едно – едно е и сърцето ни. Забраната да не се яде плът от нечифтокопитни животни е извлечена от древния херметичен закон „Каквото горе, това и долу”. Коренните земни ДНК матрици са проявление на този закон. Крайниците отразяват планетите в съответната слънчева система, докато сърцето - Слънцето. Когато обаче животното е чифтокопитно, може да се консумира плътта му, но не и кръвта му. Вижте какво казва Мойсей по въпроса:
„Левит”(това е глава от Библията, която страно защо не се превежда с буквалното си значение – „Рептил”, който не вярва нека провери какво е значението на ЛевитАн) 17:10-11:

10 Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.
11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

                  

Въпреки всичко това Исус ни казва „пийте от моята кръв”. А какво е кръвта на Исус освен кръв човешка? Тя е виното. Да, именно то ни помага, за да извисим съзнанието си и да отворим, макар и по изкуствен начин някои от нашите горни чакрени центрове. В наши времена ние трябва да поемаме вино, както някога нашите предици са поемали сурова кръв, за да оцелеят във времента на паднало съзнание и сгъстяваща се материя. Хубаво е да вземаме пример от старозаветния патриарх Ной и да пием поне една чаша вино на ден, за да си помогнем да изплуваме едно ниво по-нагоре от лепкавата гъстота на заробващата ни нискочестна физическа материя. Мъдростта на Исус, която разкрива на хората (и за което смъртно го намразва левитската каста) е, че може да използваме виното като заместител на кръвта в жертвоприношенията (Евхаристията).




Това не някаква евтина реклама на битовия алкохолизъм с религиозни оттенъци, а добър практически съвет, който съчетава полезното с приятното. Със сигурност една чаша на ден ще ви спести грипа за разлика от убийствените ваксини на западните химически концерни. Не забравяйте, че по нашите земи почти липсват свидетелства за сериозни поражения от бича на Средновековието – чумата. Това не случайно. Това е въпрос на ДНК и национални традиции и обичаи. Няма спомени българските владетели да са искали да внасят от чужбина лекарства и илачи, наротив при нашите богомили и колобри са идвали от цяла Европа благородници да търсят лек за коварни болести.
Тук е мястото да ви разкажа една стара хубава българска легенда, която крие много мъдрост в себе си. По времето на хан Крум заради стаха да не се разшири пиянството сред народа били изкоренени лозите по българските земи.
Един ден тръгнал Крум да търси избрани юнаци за личната му охрана. Строил в една редица боеспособните мъже от едно село и започнал да минава и да ги оглежда един по един и като минел им удрял по една звучна плесница. Всички скланяли покорно глава след това, а бузите им бързо побелявали от удара. Накрая дошъл ред на един момък, след плесника на Крум обаче лицето на младежа се зачервило силно, а погледа се изпълнил с искри и неугасващият гняв ясно личал по гордо вдигната му глава. Ханът го погледнал страшно в очите и му казал „Как се казваш, момче?”. „Мавруд” – Отговорил юнакът. Ударил му владетелят втори шамар още по-силен от първия, но момъкът не склонил, а още по-силно запламтяла кръвта по лицето му...
В този момент майката на момчето, разплакана, се хвърлила в краката на хана с молба да го пощади и да накаже нея. Крум я изправили и я попитал „Та какво си сторила, жено, та да те наказвам?” Жената отвърнала, че когато издал закона за изкореняването на лозите, тя запазила една асма, от която правела вино и сипвала в попарата с мляко на юнака. За това той израстнал толкова силен и кръвта му горяла.
Замислил се Крума Страшни и заповявдал от тази лоза да се насадят земите, а Мавруд прегърнал мъжки и го назначил в най-личната си свита...




От тогава води името си уникалния български сорт „Мавруд” и съм готов да се обзаложа, че в обкования със злато Никифоров череп са се изляли много бурета от него...

И тук ще ви кажа едно тайнство – не яжте – т.нар. кръвтинява мръвка. Не случайно църковните отци казват „да се облажиш”, т.е да ядеш от мазното на прасето – сланината. Както месията се помазва не с скръв, а с маста на нилския коркодил, така и просветените блажат. Свинската мас в комбинация с виното дава енергия, а не кръвтиняво (странно защо не намирам тази дума дори в диалектните речници, а считам, че доста разпространена в българския език) свинско месо, изпълнено с кръвта, запечата в себе си спомена за агонията на животното и стреса му от срещата с болезнената смърт.
Тук е мястото да подчертаем, че „Месия” на древно египетски – означава човек, помазан с мас на убит нилски крокодил, Мойсей е бил месия, Мойсей не е лично име, а титла, прозвище, производно на месия. От там е изведена и думата „меса” в смисъл на религиозна церемония на помазани (посветени) в божествената мъдрост чрез маста на влечуго. Ето откъде тръгват асоциациите за змиите и драконите като символ на мъдростта, тази мъдрост обаче е достъпна само за тесен кръг посветени, наричана още езотерика в любимите на вас книжарници...



В края на една история е прието да има морал (поука). Та какво поука си извадихте, драги мои, от прочетеното, че да ядеш свинско е грях или да ядеш свинско и да го прекарваш глътката с вино е божий ритуал?
Ще ви кажа истината... Истината е, че няма истина:))). Ние сме конгломерат от различни, понякога антагонистични генетични вериги. Всички религии са създадени да ни накарат да действаме според норми, които ще спомогнат за доминацията на определена генетична линия. Коя обаче ще вземе превес зависи най-вече от човешкия дух, намерил пристан в подбраното от него ДНК пристанище.
На някои от вас може да им става тежко от свинска мас и вино – ок, да това е ок, във вас има повече славянско ДНК (раса, проектирана за диета, базирана на житни култури). На някои от вас може да им става зле от свинското, но не и от виното (спокойно и вие сте българи, братя мои, но във вас има повече от оригиналото местно тракийско ДНК (базирано доминантно от Атлантско-Лира-Марс ДНК). На някои от вас може да не им става зле нито от виното, нито от свинската мас – Българо-Арийското ДНК, дошло от степите на средна Азия, гарнирано с ДНК на Вълците-ренегати на Сириус – пазачите, които не искат да бъдат повече пазачи, а господари. Говоря ви с метафори, но повярвайте ми, това е скритата същност на вашите ДНК основи – къде ще се позиционирате – зависи изцяло от кода, в чиито ритъм вашето сърце бие най-добре. Трябва да знаете, че животът е като книга – игра, в която няма правилни избори, а само избори, които вибрират в унисон с вашето ДНК. Вашата задача е да поемете юздите на тази мисия и да хармонизирате вашата МерКаБа, заложена от гените ви, с тази на вашия вечно търсещ дух. Това е реалността (равнината), която почита закона за свободната воля и любовта - ваш основен принцип.
Дайте и не очаквайте нищо в отмяна, ако Ви се върне, знайте, че сте намерили любовта, а ако не – признайте си, че въпреки болката, си е заслужавало. Знайте, че именно болката е нишан, че сте били близо до сърцето на истинската любов, но сте пропуснали. Намерете сили да продължите напред, защото и следващият път може да прекършите вашата дяволска карма. Това героично дело зависи изцяло от вас и вашите вяра и надежда. Те са неизчерпаем ресурс и гориво, когато изглежда, че сте загубили устои в материалния свят и той ви притиска от всички страни и имате чувството, че всичко е против вас.





За десерт разгледайте статуетката, намерена на предполагемаия гроб на хан Аспарух. Тя представлява сокол (възможно е да орел или някакъв вид граблива птица), чиито крака са сплетени и увити от змия, представляваща и олицетворваща борбата на българските ханове. Символът на тази битка носи много дълбок езотеричен заряд. Грабливата птица срещу змията не представлява само доброто срещу злото. Символизмът на летящото животно срещу влечугото представлява и е алегория на антагонизма на прокълнатите с изгнание на Земята рептили с тези, които вероятно ще се завърнат от царството небесно (Нибиру, Звезда на смъртта?:) Също така символиката на статуетката показва и неугасващия копнеж на групата от рептили (падналите ангели?), които макар и в изгнание и имащи да изкупват карма, не са забравили амбициите си да се завърнат на небето и да узурпират божествения трон. Усещате ли как мистичният воал над митологичното съзнание избледнява и под него се показват нейните реални исторически и гео(плането)политически корени. Ето това за българите е соколът с оплетени от змия крака – нероден дракон, неродена мома, душа с копнеж да лети, душа с копнеж да изкупи греховете си, но само, за да полети. Душата, оплетена от ДНК материята на змиите, прокълнати от времето на грехопадението да се влачат по корем по земята. Какво е това, освен метафора за божие наказание за тези ангели с рептилска генетика да загубят способността да се свързват с небето (крилата си) и да останат вечно да се влачат по земята или под земята, както понастоящем правят техните наследници и ръководители на илюминатите.





Може да проследите тази митологема сред всички велики човешки цивилизаци – Хор (символизиращ расата на Хор-ата) срещу Сет (символизиращ Сет-анта или расата на рептилоидите), Аполон срещу Питон, Мардук срещу земя Тиамат, Свети Георги срещу Змея. Забележете как в египетския вариант за разкодирането ни помага мъдростта, заложена в буквите на българската азбука и думите от българския език, наричани българската кабала.
Сега се огледайте – това ли е планетата, на която си мислим, че живеем? Това ли са религиите, с които сме възпитавани? Това ли са боговете, на които вярваме? Човешкото съзнание в края на 2012 г. е като бебе, на което току що са отнели проходилката. Бебе, което се чуди защо пада на земята. Това, че нещо не ни се е случавало досега, не означава, че не е реално. От нас зависи дали, след като са ни отнели проходилката, ще се научим да ходим изправени с гордо вдигнти глави или ще залитаме като пияници. Както при тях е виновен алкохолът, а не гравитацията, така и при нас е виновна отколешната ни зависимост да се храним с чужди „сготвени” истини, вместо да се научим да поемаме отговорност сами да открием истината, защото всеки е призван сам да твори своята реалност и да открива истината в нея. Краят на 2012 г. е един вълшебен портал във времето, за да започнем вече това дългоочаквано пътуване.




Алхимика, Изида, Мелина Фиори