Да излезеш от Матрицата в 6 стъпки

Всички наши мисли преминават в черната дупка на Съзнанието, в което всички неща в материалния свят и всички техни модели и образи в крайна сметка се преживяват и после изчезват, като остават само един спомен. Вие ставате пътя, пътеката. Центърът на същността ви става ядрото, самият Източник осветява себе си със собствената си светлина. Веднъж щом се съедините с Източника в такъв вид обратна връзка, тогава ставате Източникът, няма никакво разделение между Източника, сигнала, получаващия и изпращащия.



Проявлението на първичните космически сили е вибрация която се проявява като особен звук СЛОВОТО ОМ от него произлиза идея за промяна в вечното неизменото -Времето и идея за разделяне във вечното неделимото поява на пространството, произтичащ ефект е идея за безброи много атоми/ану или патра/Те в съвкупност се наричат МАЯ или божия сила на илюзията.Тези атоми предтсавляващи вътрешно и външно 4-те идеи са трон на духът и осветляваики ги създателят създава тази вселена.Атомът под влияние на ЧИТ (универсално знание) формира Читта или спокойно,състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.

Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и бидейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност(Сат), а другият го отблъсква от същата/ отрицателен/. Първият полюс е наречен Саттва /Буддхи/; Интелекта, който определя какво е Истина ,вторият бидейки част от Отблъскване, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас/ Ум/. Чита /одухотвореният атом/ има 5 проявления 5 фини електричества ,образуващи каузалното тяло на сина божи.
Тези 5-те привлечени от Атман(Св дух) създават магнитното поле на тялото Сатва будхи/интелект/, които определя какво е истина/. Петте електричества са ПАНЧА ТАТВИ и са причина за всички други творения в космоса.

Очите не са прозорци към душата. Те са просто устройство, което засича светлинни вълни и ги праща декодирани към мозъка ти. Същото важи за чуването, вкуса и докосването. Нашето съзнание пресъздава всичко, което виждаме, чуваме и усещаме, а също и всяка дума, която изговаряме, всяка мисъл или емоция, която минава през главите и сърцата ни. Ние живеем вътре в Матрицата на собственото си съзнание.
Но как да излезем от нея?



Знай, че майя и всичките и въздействия - от космичния интелект до тялото от груба материя - са различни от Атман. Всичко това е недействително, както миража в пустинята.Има една действителност, създадена от самата себе си, която е основата на нашето самосъзнание. Тази действителност е зрител на трите състояния на съзнанието ни и е различна от петте телесни обвивки.Тази действителност е знаещият във всички състояния на съзнанието - състоянието на бодърстване, на сънуване и на съня без сънища. Тя съзнава присъствието или отсъствието на мисловния орган, както и неговите функции. Тя е Атман.Тази действителност съзира всичко в своята собствена светлина. Нея самата никой не може да я види. Тя дава съзнание на мисловния орган и на разсъдъка, но нея никой не я просветлява.Тази действителност прониква вселената, но нея нищо не я прониква. Тя самата свети.Вселената засиява в отражението на нейната светлина.Нейното присъствие предизвиква дейността на тялото, на сетивата, на мисловния орган и на интелекта, като че ли те се подчиняват на нейната заповед. Нейната същност е вечно съзнание. Тя познава всичко - от мисълта до самото тяло. Тя познава радост и мъка и всички предмети на сетивно възприятие. Тя знае обективно всичко, така както човек знае за конкретното съществуване на една стомна.Това е Атман, Върховното същество, Прастарият. Неговото изживяване на безкрайна радост не свършва никога. Той е винаги един и същ. Той е самото съзнание. Под негова заповед работят органите и жизнените енергии.Тук, в това тяло, в пречистения мисловен орган, в тайната стаичка на разума, в безкрайната вселена вътре в сърцето, Атман засиява в своя очарователен блясък, както слънцето по обяд.Неговата светлина разкрива вселената.Той е знаещият във всички вълнения на мисълта и всички дела на отделния човек. Той е зрителят на всички дейности на тялото, на сетивните органи и на жизнената енергия. Той изглежда е тъждествен с всички тях, както огънят изглежда е тъждествен с нажежено желязно топче. И все пак той нито е активен, нито е подложен и на най-малка промяна.Атман е без раждане и смърт. Той не расте и не изчезва. Той е неизменяем, вечен. Той не умира, когато тялото се разложи. Изчезва ли въздухът,когато се счупи стомната, която го е съдържала?



Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество.]
Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи, споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая, Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се
нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение на неговия собствен Аз. Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни.
Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това
ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено . (т.е. „отпред и отзад”). ... и посред престола и около престола бяха четири животни, пълни с очи отпред и отзади." (Откровение, гл.4, ст. 6 )

Ето 6 начина, които може да ти помогнат да продължиш напред, отвъд собственото си съзнание и да изживееш нещо различно от илюзията за реалност, която то пресъздава.




1. Освободи се от илюзията, че материалният свят означава нещо

Ние сме приели тази физична форма при раждането си без да носим нищо със себе си и ще си отидем без нищо. За да излезем от Матрицата, трябва да разберем, че няма смисъл от стремежа към (и целия стрес, свързан с него) физични неща.

Животът не е развален часовник, който трябва да се оправи. Животът е преживяване. Няма смисъл от гледане назад с носталгия и съжаление за изгубени неща. Промяната е част от преживяването. Още по-малко смисъл има в тревогите за неща, които още не са се случили. Вероятно е по-добре да се фокусираме върху настоящия момент, защото той е единственото нещо, което можем да променим. Другото означава да прахосаме живота си, живеейки в миналото или в бъдещето и да пропуснем великото приключение, което се случва единствено и само СЕГА.




2. Освободи се от идеята, че ти си ти

Ние сме тук от самото начало, като звездния прах и ще имаме много форми. Айнщайн обясни, че енергията никога не умира, че тя само сменя формата си, а ние сме енергия. Когато умрем, ние сменяме формата си. Всичко е направено от вълни енергия и ние сме само модел сред вълните.
За да излезеш от Матрицата, трябва да се откажеш от разбирането, че си нещо отделно от всичко останало. Както вълната не може да е отделно от океана, ние не можем да сме отделно от цялото мироздание. Ние сме като планинските върхове, които изглеждат различно от съседните върхове, но всъщност са част от същата земя.



Разумът на мнозинството хора е дресиран с командата за отказ да проумее т. нар. “паранормални явления” . И това не е само защото не го възприема, но и по друга причина. Ако се разбере, че същества от ефирния свят ( демони , привидения и др. ) са способни да проникват в този свят и активно да действат в него, се разрушава цялата система от представи, изградени от матричните постулати. Всички обичайни методи за борба с престъпниците стават непригодни. Оттам и целият опит , натрупан в правоохраняването за векове може да се счита за нищожен…


3.Откажи се от идеята, че можеш да излезеш от Матрицата чрез ума си

Мислим си, че ако съберем достатъчно информация, можем да излезем от Матрицата, но никога не успяваме. Хващаме следващата книга, лекция или учител, винаги мислейки, че бягството е навън в света, вместо навътре, където то съществува и винаги е съществувало.
Хората се опитват да намерят просветление, следвайки религиозни правила или имитирайки различни гурута. Бягството от Матрицата обаче изисква директен достъп до информация, не чрез преживяванията на други хора. Само ти знаеш как трябва да излезеш от Матрицата и няма да се получи с мислене по въпроса.
През хилядолетията човек се е опитвал да излезе от Матрицата с молитва, медитация или дори чрез халюциногени. Опитвали сме се директно да разберем какво е светът. Това разбиране идва без думи и без съзнание. Това включва изоставяне на всичко, което съзнанието мисли, че знае и разпростиране към други форми на познание.
Така че, остави духовното търсене. Зарежи идеята, че някой знае повече от теб. Как би могъл, той не е отделно от теб? Разбирането е вътре в теб, винаги е било, но трябва да спреш да слушаш съзнанието си, за да го намериш.




4. Само с пътуване навътре ще можеш да избягаш от Матрицата

Ти си часовият, наблюдателят. Гледаш птица кацнала на дърво, докосваш дървото, усещаш грубата му кора. Тези неща се случват извън теб, те не са ти. Всъщност, твоите мисли и чувства също са обект на съзнанието, следователно и те не са ти.
Пробвай едно упражнение. Затвори очи и си кажи: Чудя се каква ще е следващата ми мисъл?
Забеляза ли разстояние между мислите? Тази тишина е съществуване отвъд егоистичното съзнание. Не можеш да стигнеш до нея с мислене, а само като отидеш отвъд мислещия ум. Това е причината медитацията да помага. Тя те учи да поставяш по-малка важност на това, което казва умът. Само в тази тишина можем да изпитаме съзнание без форма.



Атман е различен от майя - първата причина, и от нейното въздействие - вселената.Същността на Атман е чисто съзнание. Атман разкрива цялата вселена от съзнание и материя. Той самият не може да се определи. Той запазва цялото усещане за нашата идентичност през различните фази на съзнание - в будност, сънуване и спане. Той се изявява като зрител на нашето мислене.Човекът живее в окови, понеже поради невежество, смята за свой действителен Аз това,което е не-Атман. Оттук следва страданието от раждане и смърт. В своето
невежество човекът отъждествява Атман със своето тяло и смята преходното за действително. Така той храни тялото си, украсява го и го предпазва с голямо старание. Той се оплита от предметите на сетивни възприятия, както гъсеницата - от нишките на какавидата. Измамен от своето невежество, човек смесва едното с другото.Когато чистите лъчи на Атман са скрити по този начин, измаменият се отъждествява със своето тяло, което е не-Атман. Тогава раджас, която има силата да проектира измамни форми, му причинява сериозни вреди. Тя го оковава във веригите на похотта, на гнева и на други страсти.Мисленето му се изопачава. Неговото съзнание за Атман се поглъща от акулата на съвършеното невежество. Като отстъпва пред силата на раджас, той се отъждествява с многото импулси и промени на мисленето. Затова е тласкан насам-натам, веднъж изплуващ, а друг път отново потъващ в безграничното море на раждане и смърт, чиито води са размътени от отровата на сетивното преживяване. Слънчевите лъчи привличат влагата и тя образува стената от облаци, която скрива слънцето. Така изглежда, като че ли има само облаци. Също така „аз"-ът, който е породен от Атман, скрива истинската природа на Атман, така че изглежда, като че ли има само „аз". През бурен ден слънцето се поглъща напълно от плътните облаци. Тези облаци пък се подхващат от остри, мразовити пориви на вятъра. Така ужасната сила на раджас напада заблудения човек с всякакви видове страдания, когато Атман е скрит в тъмните облаци на тамас. Обвързаността на човека се причинява от силата на тамас и раджас. Измамен от тях, той погрешно смята тялото за Атман и попада на пътя, който води към смърт и прераждане. Животът на човека в този относителен свят може да се сравни с дърво. Тамас е семето.Отъждествяването на Атман с тялото му дава растеж. Желанията са листата му. Дейността е неговият сок, тялото е стъблото му. Жизнените сили са неговите големи клони, сетивните органи са малките му клони. Сетивните възприятия са цветовете му, плодовете му са страданията, предизвикани от някои негови действия. Човекът е птицата, която изяжда плодовете на дървото на живота.Обвързаността на Атман с не-Атман произлиза от невежеството и няма външна причина. Тя е без начало и ще съществува докато човек намери просветление. Докато остава в положението на такава обвързаност, той ще бъде подложен на дълга верига от мизерия,раждане, смърт, болест, немощ и други.
Тази обвързаност не се разчупва с оръжия, вятър, огън или с милиони действия. Само острият меч на познанието може да пререже тази обвързаност. Той се изковава от различаването и се наточва с чистотата на сърцето и с божествената милост.Човек трябва да изпълнява честно и с пълно себеотдаване задълженията си в своя живот така, както учат писанията. Това очиства сърцето му.Човек, чието сърце е чисто, узнава Атман. С това той унищожава до корен увивните растения, които го привързват към света.Атман живее вътре. Той не е обвързан и е отвъд всяка дейност. Човек трябва да отдели този.Атман от всеки предмет на познание, така както стрък трева се освобождава от своето листно влагалище. След това той трябва да накара да се погълнат в Атман всички явления, които образуват света от имена и форми.-Душата, която може да остане така сама в Атман, е наистина свободна.Ти никога не се отъждествяваш със сянката, която хвърля тялото ти, нито с огледалния му образ, също не и с тялото, което съзираш на сън или във въображението си. Затова не трябва да се отъждествяваш и с това живо тяло. Невежите отъждествяват тялото с Атман. Това невежество е основната причина за раждане, смърт и прераждане. Затова ти трябва сериозно да се стремиш да го разрушиш. Когато сърцето ти е освободено от такова невежество, прераждането става невъзможно. Ти ще достигнеш безсмъртие.

5. Свобода от Матрицата

Накрая, когато разбираме, че сме по-големи от собствените си мисли и по – велики от човешката си форма, осъзнаваме, че егото, което винаги сме идентифицирали, всъщност не съществува. В пространството на битието без непрестанното бръщолевене на егото намираме вътрешен мир и спокойствие. Можем да се отървем от всички концепции за добро и зло и всички преценки и присъди. Тогава започваме да разбираме, че ние сме всичко и всичко е вие.




Според философията на Адвайта, във вселената съществува само едно истинско нещо, което тя нарича Брахман; всичко останало е нереално, проявено и произведено от Брахман чрез силата на Майа. Да достигнем отново до Брахман е целта на човека. Всеки един от нас е този Брахман или Реалност, плюс Майа. Ако можем да се освободим от Майа или невежеството, ние ще станем онова, което сме в действителност. Според тази философия, всеки човек се състои от три части: тялото, вътрешния орган или ума, и онова, което се нарича Атман - Азът - и се намира зад тях. Тялото е външната, а умът вътрешната обвивка на Атман и Той е този, който действително възприема и се наслаждава, Той е съществото, което изработва тялото посредством вътрешния орган - ума. Атман е единственото битие в човешкото тяло, което е нематериално. И защото е нематериално, то не може да бъде комбинация, а понеже не е комбинация, не се подчинява на законите за причина и следствие и поради това е безсмъртно. Това което е безсмъртно, не може да има начало, тъй като всичко което има начало, трябва да има край. От всичко казано следва още, че той трябва да е безформен, понеже не може да съществува някаква форма без материя. Затова всички форми имат начало и край. Но Азът който няма форма, не може да бъде обвързан от закона за началото и края. Той съществува за вечни времена; точно както времето е вечно, така и Азът на човек е вечен. Второ, той трябва да е всепроникващ. Единствено формата е обусловена и ограничена от пространството; това което е безформено, не може да бъде затворено в него. Затова според Адвайта Веданта, Азът - Атман във вас, във всеки един - е вездесъщ. В този момент вие сте точно толкова в слънцето, колкото и вътре в тази земя, колкото в Англия, толкова и в Америка. Азът действа чрез ума и тялото и където се намират те, там неговото действие е видимо.Всяко действие което извършваме, всяка мисъл която помисляме, създава впечатление в ума, наречено на санскритски Самскара, а крайната сума от тези впечатления се превръща в една огромната сила, която наричаме “характер”. Характерът на един човек е онова, което той сам е създал за себе си; той е резултатът от умствените и физическите действия, които всеки е извършил през живота си. Общият сбор от всички Самскари е онази сила, която придава посоката на душата след като човек умре. Умира някой; тялото му се разпада и разлага на съставните си елементи; но Самскарите остават като се “прилепват” към ума, който, тъй като е съставен от фин материал не се разлага, защото колкото по-фин е един материал, толкова по-устойчив е той. Но с течение на времето умът също се разпада, а точно към това се стремим ние.Силите, наречени Прана на санскритски, се събират на едно място, образуват тяло и ум от материята и продължават да се движат, докато тялото падне, след което издигат други материали и формират друго тяло, а когато и то падне, създават ново – и така този процес продължава. Силата не може да пътува без материя. Затова когато тялото отпадне, умственото вещество остава, а Прана под формата на Самскари въздейства върху него; след това тя (заедно с ума) достига до друго място, издига нова вихрушка от нови материали и започва друго движение; и така Прана пътува от място на място, докато не бъде изразходена; тогава тя (както и умът, с когото Прана е във взаимодействие) отпада и спира да съществува. И така, когато умът спре да съществува, когато окончателно се разпадне на парчета без да оставя никаква Самскара, ние ще бъдем напълно свободни, а дотогава се намираме в робство; дотогава Атман ще бъде покрит от вихрушката на ума, въобразявайки си че се мести от място на място. Когато вихрушката падне, Атман открива, че Той е всепроникващ. Може да отиде където пожелае и е способен да създаде колкото поиска умове и тела; но преди този момент, Той може да се движи само с вихрушката. Тази свобода е целта, към която ние всички вървим.



Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.Чита черпи енергия/информция/ от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото,имаме инструмент-око,орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва.Умът поема впечатлението и го подава на Будхи/кято определя кое е истина и взема решение,заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа/в сърцето/ - която възприема един обект в тази смесица. Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.
Разликите му индивидуалната.душа/съзнание/ и Брахман са привидни .
Индивидуалната душа е просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.


6. Завръщане към света, променен от пътуването


След като се събудим от Матрицата, трябва да продължим да живеем в същия свят, в който винаги сме живели. Светът си е същият, но ние сме различни.

Защото ние сме се променили, светът се е променил за нас. Вече можем да махнем желанието да притежаваме неща, да ги искаме неудържимо. Можем да се отървем от всичко, което не ни е потребно. Не страдаме, защото осъзнаваме краткотрайното естество на това приключение, което наричаме живот.

Не е нужно да се оттегляме и да живеем като отшелници, можем да участваме пълноценно в заобикалящия ни свят, само че с разбирането как цялото вкопчване, стремежи и стрес са напълно безсмислени и че животът е преживяване, което сме благословени да имаме…



Зеницата в окото е ключ към възприемането на времето от страна на мозъка. Невролози от Япония обявиха научни резултати, според които размерът на това колко е отворена или затворена зеницата е пряко свързан с възприятието за времето.
Разчитането на размерът на зеницата може да отрази специфичен вид сигнализиране в мозъка. Зениците стават по-големи, когато химичният медиатор норадреналин поставя мозъка в състояние на повишена будност. Знае се, че вниманието и концентрацията създават впечатление, че времето лети - това е изкривяване, което би накарало човек да мисли, че секундата изтича по-рано, отколкото всъщност е. Обратното също е вярно. Когато мозъкът е малко по-муден или не обръща внимание на нещо, времето тече по-бавно и секундите се разтягат.
Когато зениците на очите са тесни, Светлината идва на по-гъсти вълни. Това е коренно свързано с това, че скоростта на времето се определя от скоростта на светлината. Колкото повече светлината тече бързо, времето се забавя. Човешкият мозък е като черна дупка. Зеницата от своя страна винаги се стреми повече Светлина да влезе в нея. Така е устроена. Самата зеница обаче не действа като черна дупка, а като бленда на фотоапарат.
Времето тече по-бавно, когато зеницата се стеснява. Колкото повече зеницата е тясна, това означава че честотата на вълните е много гъста, което е свързано с това, че се ускоряват мисловните процеси в мозъка. А когато мисловните процеси се ускоряват, тогава времето се забавя.
Така например при екстермни ситуации или катастрофи, човек винаги има усещането че няколко секунди са всъщност много секунди или даже минути, защото биохимичните процеси в мозъка водят до свръхбързо мислене, с цел намиране на бързо решение, осъзнаване и оцеляване.
Когато хората взимат морфинни стимуланти зениците се стесняват. И обратно, едно време жените са си слагали атропин, за да им се разширяват зениците и да изглеждат по-красиви с блясък в очите. В тази ситуация обаче мозъкът работи по-бавно.




ЧОВЕК БИВА КРЪСТЕН НЕ В ТОЗИ СВЯТ, НО КОГАТО ОТТЕГЛИ СВОЕТО АЗ ОТ ГРУБИЯ МАТ"РЕАЛЕН СВЯТ

Сутра 28 [Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или„дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение– тази на по-финитечастици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.]
Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип.
В това състояние той разбира своите вътрешни
електричества – втората, фината част на създанието. Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните
свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест (съзнание).
Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга.

В този Двапара период сърцето става устойчиво.Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до
приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

megavselena.bg/