Въпроси и отговори:
Както дупката в хартията е в хартията и все пак не е от хартията, така и върховното състояние е самият център на съзнанието и все пак отвъд съзнанието. Знам, че има свят, който включва това тяло и този ум, но не смятам двете да са повече "мои" от другите умове и тела. Те са там, във времето и пространството, но аз съм вечен и неограничен.
---
Сега нищо не знам, понеже всичкото знание е в съня и не е валидно. Знам себе си и в мене не намирам нито живот, нито смърт, единствено чисто съществуване; не съществуване като това или онова, а само съществуване.
---
Истинската осъзнатост (самвид) е състояние на чисто свидетелстване, без дори и опит да се направи нещо за събитието, което е свидетелствано. Твоите мисли и чувства, думи и действия, могат също да бъдат част от събитието; гледаш всичко незаинтересован с напълно ясен и вникващ поглед. Ти знаеш точно какво се случва, защото то не те засяга. Това може да изглежда като отношение на студена отдръпнатост, но в действителност не е така. Щом веднъж си в него, ще откриеш, че ти обичаш това, което виждаш, каквато и да е неговата природа. Тази безизборна любов е крайъгълният камък на осъзнатостта. Ако не е там, ти просто си заинтересуван поради някакви лични [егоцентрични] причини.
---
Mахарадж: Това ще се случи веднага след като премахнеш пречките.
Въпрос: Какви пречки?
M: Желанието за фалшивото и страхът от истината. Ти, като човек, си представяш, че Гуру се интересува от теб като личност. Ни най-малко. За него ти си навлек и пречка, която той трябва да премахне. Той всъщност цели елиминирането ти като фактор в съзнанието.
В: Ако аз съм елиминиран, какво ще остане?
М: Нищо няма да остане, всичко ще остане. Чувството за идентичност ще остане, но вече не е идентификация с определено тяло. Съществуване-Осъзнатост-Любовта ще засияе в пълния си блясък. Освобождението никога не е за личността, то винаги е от личността.
В: И не остава и следа от личността?
M: Остава смътен спомен, като спомен от сън или от ранното детство. В крайна сметка, какво толкова има да се помни? Поток от събития, най-вече случайни и безсмислени. Поредица от желания и страхове и нелепи гафове. Има ли нещо, което да си заслужава да помниш? Личността е само една черупка, която те ограничава. Счупи черупката.
---
Живеенето е единствената цел на живота. Себето не се идентифицира с успеха или неуспеха - самата идея да ставаш това или онова е немислима. Себето разбира, че успехът и провалът са относителни и свързани, че те са самата основа и вътъка на живота. Поучи се и от двете и иди отвъд. Ако още не си се поучил, повтаряш.
---
Махарадж: Гуру е в общи линии без желание. Той вижда какво се случва, но не изпитва порив да се намесва. Той не прави избори, не взима решения. Като чист свидетел, той гледа какво се случва и остава незасегнат.
Въпрос: Но работата му страда.
M: Накрая победата е винаги негова. Той знае, че ако учениците не се учат от думите му, те ще се научат от собствените си грешки. Вътрешно той остава тих и мълчалив. Той няма чувството да е отделен човек. Цялата вселена е негова, включително неговите ученици с техните дребни планове. Нищо конкретно не го засяга, или, което се отнася за същото, цялата вселена го засяга в еднаква степен.
---
Отвъд будната еднонасоченост на турия лежи великият тих покой на Върховното. Но де факто, всичко е едно в същността си и свързано в проявленията си. В невежество виждащият става видяното, а в мъдростта той е виждането.
----
Ти си толкова малък, че нищо не може да те формулира. Умът е това, което бива захващано, не ти. Знай себе си такъв какъвто си, точка в съзнанието, безмерна и безвременна. Ти си като сачмата на химикала; чрез самия контакт с теб, умът рисува неговата картина на света. Ти си сингулярен и семпъл, картината е сложна и просторна. Не се подвеждай от картината, остани осъзнат за малката точка, която е навсякъде в картината.
---
Няма място за усилия в реалността. Това е егоизъм, породен от самоидентификацията с тялото, което е основният проблем и причината за другите проблеми. И егоизмът не може да бъде отстранен чрез усилия, а само чрез ясно проникновение за неговите причини и следствия. Усилието е знак за конфликт между несъвместими желания. Те трябва да се видят такива каквито са - само тогава те се разтварят.
---
Самият живот няма желания. Но фалшивият аз иска да продължи - приятно. Затова той винаги е зает да си осигурява продължителност. Животът е безстрашен и свободен. Докато имаш идеята, че повлияваш на събитията, освобождението не е за теб. Самата идея за вършител, че си причина, е ограничение.
---
Докато нямаш прозрение за това какво си, всичките усилия и терзания са неизбежни; те автоматично са там. Но веднъж щом имаш проблясък за това което наистина си, вече няма нужда от никакви усилия и терзания.
---
Накратко, ти гледаш, подхранваш, предпазваш и защитаваш това, което не си в действителност.
---
Дръж се за "Аз съм" до изключването на всичко друго. "Аз съм" в движение създава света, "Аз съм" в покой става Абсолюта.
---
Има тяло, има и Себе. Между тях е умът, в който Себето е отразено като "Аз съм". Поради несъвършенствата на ума, неговата необработеност и безпокойство, липса на способност за различаване и вникване, той се смята за тяло, а не за Себето. Всичко което е нужно е умът да се пречисти, за да осъзнае своята идентичност със Себето. Когато умът се разтвори в Себето, тялото не създава проблеми. То остава такова каквото е - инструмент за разпознаване и действие, средство за изразяване на творческия огън вътре. Най-голямата ценност на тялото е, че то служи за разкриване на космическото тяло, което е вселената в нейната цялост. Тъй като осъзнаваш себе си в проявление, ти продължаваш да откриваш, че си много повече отколкото си си въобразявал.
---
В действителност времето и пространството съществуват в теб, а не ти в тях.
---
Ако искаш да направиш реален напредък, трябва да се откажеш напълно от идеята за лично постижение. Амбициите на така наречените "йоги" са абсурдни. Желанието на мъжа за жена е самата невинност в сравнение с желанието за вечно лично блаженство. Умът е една измама. Колкото по-набожен изглежда, толкова по-голяма е измамата.
---
Пътищата и движенията не могат да те доведат до Реалността, защото тяхната функция е да те впримчат в измерението на знанието, докато Реалността господства преди него. За да разбереш това трябва да стоиш установен в източника на твоето творение, в началото на знанието "Аз съм". Докато не постигнеш това, ти ще бъдеш заплетен във веригите изковани от твоя ум и ще се оплиташ в тези на другите.
---
За да се случи нещо, цялата вселена трябва да съдейства. Грешка е да се вярва, че нещо определено може да предизвика събитие. Всяка причина е вселенска.
---
Въпрос: Личността е естествено ограничена.
Mахарадж: Няма такова нещо като личност. Има само окови и ограничения. Общата сума на тези съставя личността.
Мислиш си, че познаваш себе си, когато знаеш какво си. Но ти никога не знаеш кой си. Личността, просто изглежда, че съществува, както пространството в глинения съд изглежда, че има неговата форма, обем и миризмата на глина.
Виж, че не си това, което вярваш, че си. Бори се с цялата сила на твое разположение срещу идеята, че можеш да бъдеш наречен и описан. Не можеш. Откажи се да мислиш за себе си като това или онова.
Няма друг изход от страданието, което си създал сам за себе си чрез сляпо приемане без изследване. Страданието е покана за изследване, всяка болка се нуждае от изследване. Не бъди прекалено мързелив, за да съзерцаваш.
---
Медитацията ще ти помогне да откриеш своите привързаности, да ги охлабиш, да ги развържеш и да напуснеш пристанището. Когато вече не си привързан към нищо, ти си свършил своята част. Останалото ще бъде направено за теб.
---
Вселената е пълна с екшън, но няма актьор. Има безброй личности, малки и големи и много големи, които чрез идентификация въобразяват себе си като действащи, но това не променя факта, че светът на действието е едно цяло, в което всичко зависи от всичко, и всичко засяга всичко. Звездите ни засягат дълбоко и ние влияем на звездите. Отдръпни се от действието към съзнанието, остави действието на тялото и ума; това е техният домейн. Остани като чист свидетел, докато дори свидетелят се разтвори във Върховното.
---
Самото знание "Аз съм" е измама. Когато се проявиш, любовта към съществуването е резултат от тази първична илюзия. Веднъж узнал, че съществуваш, ти изпитваш копнеж да продължаваш вечно. Ти винаги искаш да съществуваш, да бъдеш, да оцелееш. Така започва терзанието.
---
Докато имаш идеята, че повлияваш на събитията, освобождението не е за теб; самата идея за вършител, че си причина, е ограничение.
---
Когато е нужно усилие, ще се появи усилие. Когато е необходима безусилност, тя ще се установи от само себе си. Не е нужно да насилваш живота. Просто протичай с него и се отдай на задачата на настоящия момент, която е умиране сега за момента, защото живеенето е умиране. Без смърт животът не може да бъде.
----
Неочакваното е обречено да се случи, очакваното може никога да не дойде.
---
Въпрос: Вие като че ли ме съветвате да бъда себецентрирана до точката на егоизма. Трябва да се откажа дори от интереса си към другите хора ли?
Нисаргадатта: Интересът ти към другите е егоистичен, себезагриженост, себичност. Ти не се интересуваш от другите като хора, а само дотолкова, доколкото те обогатяват или облагородяват образа, който имаш за себе си. А върховният егоизъм е да се грижиш само за защитата, опазването и размножаването на своето собственото тяло.
Под тяло имам предвид всичко, което е свързано с твоето име и форма - твоето семейство, племе, държава, раса, и т.н. Да бъдеш привързан към собственото име и форма е егоизъм. Човек, който знае, че не е нито тялото, нито ума, не може да бъде егоист, защото няма за какво да бъде егоист. Или, може да се каже, че е еднакво "егоистичен" от името на всички, които той среща; благополучието на всички е негово собствено. Усещането "аз съм света, светът съм аз" става съвсем естествено; веднъж установено, просто няма начин да бъдеш егоист.
Да бъдеш егоист означава да имаш, да придобиваш, да трупаш в името на частта за сметка на цялото.
---
Може да има прогрес единствено в подготовката (садханата). Реализацията е внезапна. Плодът узрява бавно, но пада внезапно и безвъзвратно. Ти ще разпознаеш завръщането в твоето естествено състояние по пълното отсъствие на всякакви желания и страх.
---
Очакването ти за нещо уникално и драматично, за някаква чудна експлозия, само възпрепятства и забавя твоята Себереализация. Не очаквай експлозия, понеже експлозията вече се е случила - в момента, когато си се родил, когато си осъзнал себе си като Съществуване-Знаене-Усещане.
Има само една грешка, която правиш: вземаш вътрешното за външно и външното за вътрешно. Каквото е в теб, приемаш, че е извън теб и това, което е отвън, приемаш, че е в теб. Умът и чувствата са външни, но ги вземаш за интимни. Вярваш че светът е обективен, докато е изцяло проекция на твоята психика (ум). Това е основното объркване и никаква нова експлозия няма да го оправи! Трябва внимателно да разгледаш това. Няма друг начин.
---
Умението за медитация засяга характера ни дълбоко. Ние сме роби на това, което не знаем; на това, което ние знаем, сме господари. Какъвто и порок или слабост имаме, ние откриваме и вникваме в неговите причини и механизъм и го преодоляваме чрез самото му узнаване; несъзнаваното се разтваря, когато се изведе в съзнателното. Разтварянето на несъзнаваното освобождава енергия; умът се чувства адекватно и утихва. Когато умът е спокоен, ние узнаваме себе си като чистия свидетел. Ние се оттегляме от преживяващия и оставаме различни като чисто съзнание, което прониква и е отвъд навлека.
---
Въпрос: Със сигурност, аз не съм господар на това, което се случва. Негов роб по-скоро.
Mахарадж: Не бъди нито господар, нито роб. Остани отдръпнат.
В: Това предполага ли избягване на действието?
M: Не можеш да избегнеш действието. То се случва, както и всичко останало.
В: Действията ми, със сигурност, мога да контролирам.
M: Опитай. Скоро ще видиш, че правиш това, което трябва.
В: Мога да действам според волята си.
M: Знаеш волята си единствено след като вече си действал.
В: Помня желанията си, направения избор, взетите решения и действам в съответствие.
M: Тогава паметта решава, не ти.
В: Къде идвам аз?
M: Ти правиш това възможно, като му обръщаш внимание.
В: Има ли такова нещо като свободна воля? Не съм ли свободен да желая?
M: О, не. Ти си принуден да желаеш. В хиндуизма самата идея за свободна воля не съществува, така че няма дума за това. Волята е ангажимент, фиксация, обвързаност.
В: Аз съм свободен да избирам моите ограничения.
M: Трябва да бъдеш свободен първо. За да бъдеш свободен в света, трябва да бъдеш свободен от света. В противен случай твоето минало решава за теб и твоето бъдеще. Ти си хванат между това, което се е случило и каквото трябва да се случи. Наречи го съдба или карма, но никога свобода. Първо се върни към истинското си съществуване и тогава действай от сърцето на любовта.
---
Не може да има преживяване на Абсолюта, тъй като той е отвъд всяко преживяване. От друга страна, Себето е изпитващият фактор за всяко преживяване и така, от тази гледна точка, дава валидност на множеството преживявания. Светът може да е пълен с неща с голяма стойност, но ако няма кой да ги купи те нямат цена. Абсолютът съдържа всичко, което може да се преживее, но без преживяващ те са като нищо. Това което прави преживяването възможно е Абсолюта. Това което го прави действително е Себето.
---
Търсач е този, който търси себе си.
Остави всички въпроси освен един: "Кой съм аз?". В крайна сметка, единственото нещо, в което си сигурен е, че ти си. "Аз съм" е сигурно. "Аз съм еди какво си" не е. Опитай да откриеш какво си в действителност.
За да знаеш какво си, трябва първо да изследваш и узнаеш какво не си.
Открий всичко онова, което не си - тяло, чувства, мисли, време, пространство, това или онова - конкретно или абстрактно, това което възприемаш не може да си ти. Самият акт на възприемане показва, че ти не си това, което възприемаш.
Колкото по ясно разбереш, че на нивото на ума можеш да бъдеш описан единствено чрез отрицания, толкова по-бързо ще стигнеш до края на твоето търсене и ще осъзнаеш, че си безгранично съществуване.
ИЗТОЧНИК:https://www.facebook.com/#!/NisargadattaMaharajBulgarian?hc_location=stream
1. Нисаргадатта - за съня и събуждането:
Намерението ми да се събудиш е връзката.
Сърцето ми те иска буден. Виждам, че страдаш в твоя сън, и аз зная че трябва да се събудиш, за да сложиш край на неволите си. Когато видиш твоя сън като сън, ти се събуждаш. Но от самия ти сън, аз не съм заинтересован. Достатъчно ми е да знам това, че трябва да се събудиш. Ти не трябва да доведеш съня до конкретно заключение или да го направиш възвишен, или щастлив, или красив; всичко, което е нужно, е да осъзнаеш, че сънуваш. Спри да фантазираш, спри да вярваш. Виж противоречията, несъответствията, лъжата и мъката на човешкото състояние, необходимостта да се отиде отвъд. В необятността на пространството плува миниатюрния атом на съзнанието и в него се съдържа цялата вселена.
2.Нисаргадатта - за илюзорното
За да се унищожи илюзорното, трябва да поставиш под въпрос твоите най-закостенели вярвания. От тях, идеята че си тялото е най-лошото. С тялото идва света, със света - Бог, за който се предполага, че е създал света и по този начин се започва - страхове, религии, молитви, жертви, всякакви системи - всичките за защита и подкрепа на детето-човек, силно уплашен от чудовищата на собственото си въображение. Осъзнай, че това което си, не може да бъде родено, нито да умре, и със изчезването на страха всички страдания се прекратяват.
5. Нисаргадатта - за приемането:
Ако се вгледаш в себе си, в твоите моменти на удоволствие или болка, ти винаги ще намираш, че не самото нещо е приятно или болезнено, а ситуацията от която то е част.
Удоволствието лежи във връзката между наслаждаващия се и наслаждаваното. А същността на това е приемането. Каквато и да бъде ситуацията, ако е приемлива, е приятна. Ако тя не е приемлива, е болезнена. Какво я прави приемлива не е важно; причината може да бъде физическа или психическа, или непроследима; приемането е решаващият фактор. Обратно, страданието се дължи на неприемане.
6. Нисаргадатта - за желанията
Питащ: Аз съм пълен с желания и искам да бъдат изпълнени. Как да получа това, което искам?
Махарадж: Смяташ ли, че заслужаваш това, което желаеш? По един или друг начин трябва да се работи за изпълнението на твоите желания. Вложи енергия и да чакай резултатите.
П: От къде да взема енергия?
M: Самото желание е енергия.
П: Тогава защо не всяко желание се изпълнява?
M: Може би не е било достатъчно силно и трайно.
П: Да, това е моята грешка. Искам неща, но съм мързелив, когато нещата опрат до действие.
M: Когато желанието ти не е ясно, нито силно, то не може да приеме форма. Освен това, ако твоите желания са лични, за твое собствено наслаждение, енергията, която им даваш непременно е ограничена; не може да бъде повече от това, което имаш.
П: И все пак, често обикновените хора достигат това, което желаят.
M: След като желанието е било силно и от дълго време. Дори и тогава, техните постижения са ограничени.
П: А какво да кажем за безкористните желания?
M: Когато желаеш в името на общото благо, целият свят желае с теб. Направи желанието на човечеството свое собствено и работи за него. Там не може да се провалиш.
П: Човечеството е Божия работа, не моя. Аз съм загрижен за себе си. Нямам ли право да видя моите допустими желания изпълнени? Те няма да наранят никой. Моите желания са законни. Те са правилни желания, защо не се сбъдват?
M: Желанията са правилни или грешни, според обстоятелствата; зависи от това как гледаш на тях. Разграничението между правилно и грешно е валидно само за индивида.
П: Какви са насоките за такова разграничение? Как да
знам кои от желанията ми са правилни и кои са грешни?
M: В твоя случай желанията, които водят до тъга са грешни и тези, които водят до щастие са правилни. Но ти не трябва да забравяш другите. Тяхната мъка и щастие също се брои.
7. Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 1 - Чувството "Аз съм":
Питащ: Въпрос на всекидневен опит е, че при събуждането светът изведнъж се появява. Откъде идва той?
Махарадж: Преди нещо да може да се появи трябва да има някой, за когото се появява. Всичкото това появяване и изчезване предполага промяна пред някакъв неизменен фон.
П: Преди да се събудя бях несъзнателен.
M: В какъв смисъл? Като забрава или като липса на преживяване? Не преживяваш ли дори когато си несъзнателен? Можеш ли да съществуваш без да знаеш? Малък пропуск в паметта: това доказателство ли е за несъществуване? И можеш ли да говориш сериозно за твоето собствено несъществуване като за действително преживяване? Ти дори не можеш да кажеш, че твоят ум не е съществувал. Нима не се събуждаш, когато те повикат? И когато се събуди, това което дойде първо не беше ли чувството "Аз съм"? Някакво семенно съзнание би следвало да съществува дори в дълбокия сън или припадъка. При събуждане стартира опитността: "Аз съм - тяло - в света". Може да изглежда, че възниква последователно, но в действителност всичко това става едновременно, една-единствена идея, че имаш тяло в света. Може ли да има чувство за "Аз съм" без да си някой или нещо друго?
П: Аз съм винаги някой с неговите спомени и навици. Не познавам друго "Аз съм".
M: Може би нещо не ти позволява да знаеш? Когато не знаеш нещо, което другите знаят, какво правиш?
П: Търся източника на тяхното знание по тяхната инструкция.
M: Не е ли важно за теб да знаеш дали си единствено тяло или нещо друго? Или може би нищо? Не виждаш ли, че всички твои проблеми са проблеми на твоето тяло - храна, облекло, подслон, семейство, приятели, име, слава, сигурност, оцеляване - всички тези неща губят тяхното значение в момента в който осъзнаеш, че може да не си просто тяло.
П: Каква полза има да зная, че не съм тялото?
M: Дори и да кажа, че не си тялото, не е съвсем вярно. В известен смисъл ти си всички тела, сърца и умове и много повече. Отиди дълбоко в чувството "Аз съм" и ще намериш. Как намираш нещо, което си забутал или забравил? Държиш го в ума си, докато не си го припомниш. Чувството за съществуване, за "Аз съм", е първото, което възниква. Задай си въпроса откъде идва то или просто го гледай тихо. Когато умът стои в "Аз съм", без да се движи, се изпада в състояние, което не може да бъде вербализирано, но може да бъде преживяно. Всичко, което трябва да се прави, е да се опитваш отново и отново. В края на краищата чувството "Аз съм" е винаги с теб, само си прикачил всякакви неща към него - тяло, чувства, мисли, идеи, притежания и т.н. Всички тези самоидентификации са подвеждащи. Заради тях ти вземаш себе си за това, което не си.
П: Тогава какво съм аз?
M: Достатъчно е да знаеш какво не си. Не е нужно да знаеш какво си. Понеже докато знанието значи описание от гледната точка на това, което вече е известно, възприето или концептуално, не може да има такова нещо като себепознание, понеже това което си не може да се опише освен под формата на пълно отхвърляне. Всичко което можеш да кажеш е: "Аз не съм това, аз не съм онова". Ти не можеш да кажеш изпълненото със значение "това нещо съм аз". Това просто няма смисъл. Каквото може да се посочи като "това" или "онова" не може да си ти самия. Несъмнено, не може да бъдеш "нещо" друго. Ти не си нищо възприемчиво или въображаемо. И все пак, без теб не може да има нито възприятие, нито въображение. Ти наблюдаваш сърцето да усеща, умът да мисли, тялото да действа; самия акт на възприемане показва че ти не си това, което възприемаш. Може ли да има възприятие, преживяване, без теб? Преживяването трябва да "принадлежи". Някой трябва да дойде и го декларира като свое. Без преживяващ преживяването не е реално. Именно преживяващият придава реалност на преживяването. Преживяване, което не може да имаш, каква стойност има за теб?
П: Чувството че си преживяващ, чувството за "Аз съм", не е ли също преживяване?
M: Очевидно, всичко, което се преживява, е преживяване. И във всяко преживяване възниква неговия преживяващ. Паметта създава илюзия за продължителност. В действителност всяко преживяване има свой преживяващ и чувството за идентичност се дължи на общ фактор в основата на всички отношения преживяващ-преживяване. Идентичност и продължителност не са едно и също. Точно както всяко цвете има своя собствена краска, но всички краски са причинени от същата светлина, така и многото преживявания се появяват в неразделната и неделима осъзнатост, всички различни по памет, но идентични по същност. Тази същност е коренът, основата, вечната и безпространствена "възможност" на всички преживявания.
П: Как мога да я стигна?
М: Не е нужно да я стигаш, понеже ти си нея. Тя ще те стигне, ако й дадеш шанс. Остави привързаността към нереалното, и неочаквано и спокойно реалното ще настъпи от само себе си. Спри да въобразяваш да си или да правиш това или онова и реализацията, че си източника и сърцето на всичко ще те огрее. С това ще дойде голяма любов, която не е избор или предпочитание, нито привързаност, а сила, която прави всички неща достойни за любов и обичливи.
8. Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 2 - Обсесията с тялото:
Питащ: Махарадж, ти седиш пред мен и аз седя тук в твоите нозе. Какво е основното различие между нас?
Махарадж: Няма никакво основно различие.
П: Все пак трябва да има някакво различие, аз идвам при теб, а не ти при мен.
М: Понеже ти си въобразяваш различия, ходиш тук и там да търсиш 'велики' хора.
П: Ти също си велика личност. Ти твърдиш, че знаеш истинното, докато аз не.
М: Да съм ти казвал някога, че не знаеш и следователно си по-низш? Нека тези, които са измислили тези различия да ги докажат. Аз не претендирам да знам това, което ти не знаеш. Всъщност аз знам много по-малко от теб.
П: Твоите думи са мъдри, твоето поведение е благородно, твоята милост е всесилна.
М: Не знам нищо за всичко това и не виждам разлика между мен и теб. Моят живот е поредица от събития, както и твоят. Само не съм привързан и виждам преминаващото шоу като шоу, докато ти прилепваш за нещата и се движиш заедно с тях.
П: Какво те направи толкова безпристрастен?
М: Нищо конкретно. Просто се случи така, че се доверих на моя Гуру. Той ми каза, че аз не съм нищо друго освен сам себе си и аз му повярвах. Доверявайки му се, аз се държах в съответствие и престанах да се грижа за това, което не бях аз, нито мое.
П: Как имаше щастието да се довериш така пълно на твоя учител, докато нашето доверие е толкова оскъдно и само на думи?
М: Кой може да каже? Така се случи. Нещата се случват без причина и смисъл и, в края на краищата, какво значение има кой кой е? Твоето високо мнение за мен си е само твое мнение. По всяко време може да го промениш. Защо да се придава важност на мненията, дори на твоите собствени?
П: Все пак ти си различен. Твоят ум изглежда винаги тих и щастлив. И около теб се случват чудеса.
М: Не знам нищо за чудеса и се съмнявам, че природата допуска изключения от нейните закони, освен ако не приемем, че всичко е чудо. Според мен няма такива неща. Има съзнание, в което всичко се случва. Това е съвсем очевидно и всеки може да усети това в своя опит. Просто не гледаш достатъчно внимателно. Погледни хубаво и ще видиш това, което и аз виждам.
П: Какво виждаш?
М: Виждам това което и ти би видял, тук и сега, стига да нямаше неправилен фокус на вниманието. Ти не обръщаш внимание на себе си. Твоят ум винаги е с неща, хора, идеи, никога с теб самия. Премести фокуса върху себе си, осъзнай своето собствено съществуване. Виж как функционираш, гледай мотивите и резултатите от действията си. Изучи затвора, който си изградил около себе си поради невнимателност. Като узнаеш това което не си, ти познаваш себе си. Обратният път към себе си преминава през отказ и отхвърляне. Едно е сигурно: реалността не е въображаема, тя не е продукт на ума. Дори чувството ‘аз съм’ не е постоянно, макар че е полезно указание; то показва къде да се търси, но не и какво да се търси. Просто се вгледай добре в него. Веднъж убеден, че не може да кажеш нищо истинно за себе си освен ‘аз съм’ , и че нищо, което може да бъде посочено, не може да си ти самия, необходимостта от 'аз съм’ отпада - повече нямаш намерение да вербализираш какво си. Всичко, от което се нуждаеш, е да се отървеш от склонността да определяш себе си. Всички дефиниции се отнасят само до твоето тяло и неговите проявления. Когато тази обсесия с тялото си отиде, ти ще се върнеш в своето естествено състояние, спонтанно и безусилно. Единствената разлика между нас е, че аз съм осъзнат за своето естествено състояние, докато ти си объркан. Също както златото в украшението няма никакво преимущество пред златния прах, освен когато умът измисли такова, така ние сме едно в съществуването - различни сме само като проявление. Ние го откриваме като сме искрени, чрез търсене, изследване, ежедневно и ежечасно питане, като посветим целият си живот на това откриване.
9.Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 9 - Отговори от паметта:
Питащ: Някои казват, че вселената е била създадена. Други казват, че винаги е съществувала и претърпява непрестанни трансформации. Някои казват, че е субект на вечни закони. Други отричат дори и причинно-следствената връзка. Някои казват, че светът е реален. Други - че той няма каквото и да било съществуване.
Махарадж: За кой свят питаш?
П: За света на моите възприятия, разбира се.
M: Светът, който може да възприемеш, е един наистина много малък свят. И той е изцяло личен. Вземи го за съновидение и приключи с него.
П: Как може да го взема за съновидение? Сънят не е траен.
M: Колко дълго ще продължи твоят малък собствен свят?
П: В крайна сметка, моят малък свят е само част от цялото.
М: Идеята за един цялостен свят не е ли част от твоя личен свят? Вселената не идва да ти каже, че си част от нея. Ти си този, който изобретява цялостност, която да съдържа теб като част. В действителност всичко което знаеш е твоя собствен свят, колкото и добре да си го обзавел с твоето въображение и очаквания.
П: Несъмнено възприятието не е въображение!
M: Какво друго? Възприятието е разпознаване, не е ли така? Нещо напълно непознато може да бъде усетено, но не може да бъде възприето. Възприятието включва паметта.
П: Разбира се, но паметта не го прави илюзия.
M: Възприятие, въображение, надежда, очакване, илюзия - всички са базирани на паметта. Почти няма разграничителни линии между тях. Те просто се преливат едно в друго. Всички са отговори от паметта.
П: И все пак, паметта е там, за да докаже реалността на моя свят.
M: Колко си спомняш? Опитай се да напишеш по памет какво си мислил, говорил и правил на 30-ти миналия месец.
П: Да, имам бяло петно.
M: Това не е толкова лошо. Ти си спомняш много - несъзнателната памет прави света, в който живееш, толкова познат.
П: Признавам, че светът, в който живея, е субективен и относителен. Ами ти? В какъв свят живееш?
M: Моят свят е точно като твоя. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам в свят, който възприемам, също като теб. Но при теб това е всичко, докато при мен е почти нищо. Знаейки света като част от мен самия, аз му обръщам внимание не повече, отколкото ти обръщаш внимание на храната, която си погълнал. Докато се приготвя и дъвче, храната е отделно от теб и твоят ум е върху нея; веднъж преглътната, ти ставаш напълно несъзнателен за нея. Аз погълнах света и вече не ми е нужно да мисля за него.
П: Така не ставаш ли напълно безотговорен?
M: Как бих могъл? Как мога да причиня болка на нещо, което е едно с мен. Точно обратното, без да мисля за света, каквото и да правя, ще бъде от полза за него. Също както тялото се възстановява несъзнателно, така и аз съм непрекъснато активен за възстановяването на света.
П: Все пак, ти си наясно с огромното страдание на света?
M: Разбира се, че съм; много повече, отколкото ти си.
П: Тогава какво правиш?
M: Гледам на него през очите на Господ и намирам, че всичко е наред.
П: Как може да кажеш, че всичко е наред? Виж войните, експлоатацията, жестоката препирня между гражданите и държавата.
M: Всички теза страдания са причинени от човека и е по силите на човека да им сложи край. Бог помага поставяйки го лице в лице с резултатите от неговите действия и изисквайки възстановяване на баланса. Карма е законът, който работи за справедливостта; той е изцеляващата ръка на Бог.
10. Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 17 - Вечно присъстващото:
Питащ: Най-силните страни на ума са разбирането, интелигентността и проницателността. Човек има три тела - физическо, ментално и причинно (прана, мана, карана). Физическото отразява неговото съществуване; менталното - неговото знаене и причинното - неговото радостно творчество. Разбира се, всички те са форми в съзнанието. Но те изглеждат отделни, с техни собствени качества. Интелигентността (буддхи) е отражение в съзнанието на силата да знаеш (чит). Това е, което прави ума знаещ. Колкото по-блестяща е интелигентността, толкова по-дълбоко, по-всеобхватно и по-истинско е познанието. Да знаеш неща, да знаеш хора и да знаеш себе си са функции на интелигентността; последната е най-важна и съдържа първите две. Неправилното проникновение за себе си и за света води до илюзорни идеи и желания, което пък води до робство. Правилното проникновение за себе си е необходимо за свобода от робството на илюзията. Разбирам всичко това на теория, но когато се опре до приложение, намирам че се провалям безнадеждно в отговорите си към ситуации и хора, и чрез моите неподходящи реакции аз просто допринасям за моето робство. Животът е твърде бърз за моя тъп и бавен ум. Аз разбирам, но твърде късно, когато старите грешки вече са били повторени.
Махарадж: Тогава в какво се състои проблема?
П: Имам нужда от отговор на живота, не само интелигентен, а също много бърз. Той не може да бъде бърз, освен ако не е напълно спонтанен. Как мога да постигна такава спонтанност?
M: Огледалото не може да направи нищо, за да привлече слънцето. То може само да се поддържа излъскано. Веднага след като умът е готов, слънцето засиява в него.
П: Светлината на Себето ли е или на ума?
M: И двете. Тя е изначална и неизменна сама по себе си и оцветена от ума, докато се движи и променя. Това е много подобно на кино прожекция. Светлината не е във филма, но филмът оцветява светлината и я прави да изглежда, че се движи като я препречва.
П: Сега в съвършеното състояние ли си?
M: Съвършенството е състояние на ума, когато той е чист. Аз съм отвъд ума, каквото и да е неговото състояние, чисто или нечисто. Моята природа е осъзнатостта; в крайна сметка аз съм отвъд битие и не-битие.
П: Ще ми помогне ли медитацията да достигна твоето състояние?
M: Медитацията ще ти помогне да намериш твоите привързаности, да ги разхлабиш, да ги развържеш, и да изхвърлиш твоите закотвяния. Когато вече не си привързан към нищо, ти си свършил своята част. Останалото ще бъде направено за теб.
П: От кого?
M: От същата сила която те е довела дотук, която е подканила сърцето ти да желае истината и ума ти да я търси. Това е същата сила, която те държи жив. Може да я наречеш Живот или Всевишното.
П: Същата сила ме убива своевременно.
M: Нима не присъстваше при раждането си? Нима няма да присъстваш при смъртта си? Намери този, който винаги присъства и проблемът ти за спонтанния и съвършен отговор ще бъде решен.
П: Реализацията на Вечното и безусилният и адекватен отговор на непрекъснато променящата се временна ситуация са два различни и отделни въпроса. Ти като че ли ги съединяваш в едно. Какво те кара да го правиш?
M: Да реализираш Вечното, е да станеш Вечното, цялото, вселената, с всичко, което съдържа. Всяко събитие е ефект и израз на цялото, и е във фундаментална хармония с цялото. Всеки отговор от страна на цялото трябва да е правилен, безусилен и мигновен.
Той не може да бъде другояче, той е правилен. Забавеният отговор е грешен отговор. Мисълта, чувството и действието трябва да бъдат едно и едновременно със ситуацията, която ги предизвиква.
П: Как идва той?
M: Казах ти вече. Намери този, който присъства при раждането ти и ще бъде свидетел на смъртта ти.
П: Моят баща и моята майка?
М: Да, твоят баща-майка, източникът, от който си дошъл. За да решиш проблем, трябва да го проследиш до неговия източник. Правилното решение на проблема може да бъде открито само в разтварянето му във вселенския разтворител на изследването и безстрастието.
11. Нисаргадатта Махарадж:
Просто се отвърни от всичко, с което се занимава ума; прави каквато работа трябва да свършиш, но избягвай нови задължения; поддържай се празен, поддържай се отворен, не се съпротивлявай на това, което идва неканено.
Накрая достигаш до едно състояние на незахващане, на радостна непривързаност, на вътрешна лекота и свобода - неописуема, но удивително реална.
12. Нисаргадатта Махарадж:
Свидетелят е само една точка осъзнатост. Тя няма име и форма. Тя е като отражението на слънцето в капка роса. Капката роса има име и форма, но малката точица светлина е причинена от слънцето. Чистотата и гладкостта на капката е необходима, но не е достатъчна сама по себе си. По същия начин яснотата и тишината на ума са необходими, за да може отражението на действителността да се появи в ума, но сами по себе си те не са достатъчни. Трябва да има реалност отвъд него. Понеже реалността е предвечно присъстваща, ударението е върху необходимите условия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар