Биовампирите сред нас

Биовампирите са сред нас. Научно е доказано, че в човешкия организъм съществува гъста мрежа от канали, по която се движи жизнената енергия. Когато състоянието на тези пътища е перфектно, човек се чувства физически стабилен, мислите му са подредени, а психиката му дарява онова самочувствие, което прави живота лъчезарен. Но с течение на времето по едни или други причини проходимостта в енергийната система намалява. Мястото, до което не достига енергия, може да реагира по различни начини, най-често то сигнализира за проблема с болка. Ако не се вземат необходимите мерки, органът, свързан неврогенно и енергийно с това място, може сериозно да заболее.

Биовампири и Биовампиризъм

Но тъй като човекът е част от огромната космическа енергийна база, организмът има способността да възстановява изгубената енергия – основно чрез вдишвания въздух и поеманата храна и вода. Въпреки че количеството възстановявана енергия по правило е помалко от изразходваната, през човешкия живот съществува някакво относително равновесие -поне до момента, в който разликата стане осезаема. Човек губи енергия при физическо и психологическо изтощение, при поставяне на тялото в екстрени условия – прегряване, премръзване и прочие. Но тази загуба може да бъде предизвикана и от друг човек, съзнателно – тогава говорим за явлението биовампиризъм – явление, което се разпространява обезпокояващо бързо в началото на новия век.

Става дума за интуитивното умение на вече голям брой хора да черпят от жизнените сили на околните. Причините за този опасен навик са породени както от невъзможността човек да възстановява по естествен начин нормалното си състояние, така и от “даровете” на цивилизацията – пренапрежение, струпване на огромни маси хора на едно място, липса на движение, некачествени храни и напитки, отровен въздух. Отначало хората, които попадат в категорията биовампири, изпитват остър недостиг от енергия. После почти несъзнателно усещат, че при определено насочване на мисълта най-често към енергиен вход в тялото на човек близо до тях, душевният им уют се връща, физическата активност се повишава. Впоследствие, учудени и въодушевени от възможността за бързата промяна, те започват да извършват това действие напълно съзнателно. Нещо повече – отделят целенасочено време за него, избират обектите си и правят всичко възможно да се сближат с тях

Разбира се, не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Енергията изтича от енергийните центрове на тялото най-лесно когато сме напрегнати, притеснени или ядосани. Спокойният човек е защитен от биополето си. Затова целта на биовампира е да ни въвлече в своята орбита, да ни направи съпричастни на своето душевно състояние.

Можем ли да се научим да разпознаваме тези хора?

Недостигът на енергия започва да потиска психиката след двадесетата година при жените и двайсет и шестата при мъжете. Горна възрастова граница няма. Няма и особени белези по отношение на професия, облекло, интелект и прочие. Отличава ги само поведението им.

На първо място, това е човек, който често ни посещава или ни кани ние да го посетим. Може да бъде колега, съсед, близък роднина, може дори да бъде брат, сестра или приятел. Вторият признак, който съпътства поведението му, е да ни учуди с нещо, да ни въвлече в подходяща тема, с която да предизвика раздвижване на енергията ни най-често съобщение за трети човек или казано другояче – клюка. Може да се хване за някое наше оплакване и да не се “пусне” повече от него. Може да се хвали с нови придобивки действителни или очаквани. Може просто да ни предложи торта и питие и да ни се любува мълчаливо. 

Характерно за подобна ситуация е вторачването на събеседника в един момент в наш енергиен център – най-често челото, гърлото; при дълбоко деколте – гръдната кост. Сигурно никое от момичетата, които през лятото демонстрират бодита и разголени кореми, дори и не предполага, защо още на седемнадесет започват да му треперят пръстите, докато държи цигара, която изпитва неистово желание да запали. Впрочем, хората, които посещават заведения на открито, са най-уязвими. След тях се нареждат тези, които работят в големи помещения заедно със своите колеги.

Симптомите 

Неоправдано безпокойство, горещи вълни, отказ на мозъка да функционира нормално – т.е. едни и същи мисли започват да измъчват съзнанието ни. Тези усещания се трансформират покъсно в страх от срещата с определени хора, в страх от извършването на определени действия, в страх от излизане дори на улицата. Ако биовампирът е отнел от енергията, необходима на белите дробове, ще реагира кожата ви – най-невинните прояви са посивяване, зачервяване, изпръхване; по-тежките – обриви, алергии, псориазис. Когато ви е отнета енергията, нужна на стомаха – тогава идват натрапчивите мисли и страховата невроза. Когато не достига енергия на десния му бъбрек, мъжът може да стигне до импотентност. 

Недостигът на енергия в левия бъбрек може да причини проблеми със скелетната система, зъбите и косата . Загубата на енергия, необходима на бъбреците, се отразява и на ушите – започва се с шум в едното или другото, от който може да се стигне до пълна загуба на слуха. Оплешивяването при мъжете е класически случай на недостиг на енергия в бъбреците. 

Ако ви е отнета енергията от сърдечния енергиен център, това веднага се отразява на имунната система. Ако пък ви източат енергия от гърлото, очаквайте проблеми с щитовидната жлеза. Безспорно най-лесно се осъществява интервенцията върху челния енергиен център или т.н. трето око. То й е свързан с централната нервна система и недостигът на енергия там създава веднага проблем с нервите и кръвното налягане. 

Излишно е да изброявам всички заболявания, които могат да възникнат от срещатата ни с биовампир – списъкът ще бъде прекалено дълъг. По-важно е как да се опазим от това посегателство, от което никой не е застрахован. 

На първо място – не позволявайте на хората, с които контактувате, да ви се оплакват – напълно е възможно енергийно да ви прехвърлят своите безпокойства и дори свои заболявания. Избягвайте четенето на некролози, възпоменания, черни хроники. Не проявявайте съпричастност към проблемите на ядосани и озлобени хора. Не позволявайте да ви разказват сълзливи истории и да се само съжаляват пред вас. 

Не забравяйте, че ако се страхувате, само затормозявате връзката с космическите енергийни полета и ставате много податливи за източване на енергията ви. Вглеждайте се в поведението на хората около вас, без да стигате до излишна мнителност. Ако някой ви каже, че не изглеждате добре, бъдете сигурни, че това е чиста проба психологическа провокация.

Прекалено дългото опипване на новата ви дреха също е показателно. Не подарявайте свои снимки без да сте убедени в доброто отношение на човека към вас.

Обърнете внимание кои хора ви търсят само по два повода – да се похвалят или да се оплачат от нещо. Не водете дълги телефонни разговори, независимо от темата – по гласа ви също изтича енергия. Нещо повече – никак не е случайно, че след уж безобиден телефонен разговор много хора вдигат кръвно, а други стигат до инсулт.

Разбира се, съществуват и средства за защита. Тя се осъществява изключително с минерали, които се определят индивидуално за всеки човек в зависимост от здравословното му състояние. Много е важно и какви са наличните съпротивителни сили на организма.


Автор: проф. доктор Герхард Мюлер, изследовател на паранормалните явления

             

 Енергийните Вампири,те са сред нас!

В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветвни в черно.

            

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удувлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската съшност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.


Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като дондор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняванв на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.
Психическото напрежение, което изпитват вампирите не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!
====================================================
Препечатано от Руският печат.