Джулието Киеза: Да живееш или да не живееш - криза на света или криза на елита?

Джулието Киеза: Климатът е само предлог




Има план за рефинансиране на цялата глобална икономика със зелена икономика. Това се вижда с просто око. Има ясни доказателства. Едно от тях (но само едно от многото) е целевата група за стартиране на зелената икономика, създадена от Марк Карни (той е човек на Ротшилд и настоящи управител на Банката на Англия) и Майкъл Блумбърг.

Финансовите институции са съгласни с проекта, в който да инвестират 118 трилиона долара. И от тези центрове пипалата на световния Левиатан надигат вълна. Те създават изкуствен сценарий на „края на света“, маскиращ реалната опасност от наистина заплашителна катастрофа, отвличащ вниманието на хората, така че малцината да могат да грабят планетата още повече. Милиарди хора трябва да бъдат сплашени, така че да загубят способността си да реагират. Мейнстриймът (който в същото време продължава да ни насърчава за безполезното потребление) вече е заел своето място в това отношение и върши своята работа. Сега Ловецът на плъхове ще води по измамен път (например, в посока на конфликта със „старите хора“) масите от млади хора, очевидно не осъзнаващи това.

Вчера международният сайт AVAAZ се появи на сцената и обяви война на всички информационни мрежи, които биха се опитали да възпрепятстват тази операция (еквивалентна на подготовката за последната световна война) и призова за тяхното закриване. Те не се срамуват от средствата си и ще използват цялата си огнева сила. Целите им сме ние. Те директно се обръщат към собствениците на социалните мрежи: необходимо е да се предотврати всяко несъгласие по всякакъв начин. Онези, които унищожиха планетата („господарите на Вселената“), онези, които излъгаха, криейки краха на икономическата и финансова система, за което допринесоха (основни медии), сега сочат пръст към човека от улицата като виновник. И те се готвят отново да го ограбят.




Интервю на Екатерина Глушик с италианския политик, публицист и политически анализатор Джулието Киеза







Г-н Киеза, светът днес е навлязъл в определена безизходица, хаосът нараства в отношенията между държавите, в рамките на държавите. Какви са особеностите на съвременната европейска политика, има ли кардинални промени, какви са те?


Няма кардинални промени. Всичко върви както си вървеше досега. Вярно е, че можем да отбележим някои появили се особености.


Първо, Америка престана да бъде сочещия пръст. Всъщност през последните 45-50 години САЩ по същество управлява Европа като своя колония. И срещу тази ситуация нямаше възражения от Европа, нямаше истински противоречия или признаци на неподчинение, желание за независимост. Това беше един блок, който беше създаден под ръководството на САЩ. И фактът, че Европа не е независима, че се управлява, разбира се, беше замаскиран. Тази промяна е оттеглянето на Америка от поста ръководител на Европа, което е очевидно. Тази Америка, която беше преди 2016 г., вече я няма. Сега има различна Америка.


Тоест, с избирането на Тръмп Америка стана различна?


Без съмнение различна. Това е Америка на Тръмп. И това не личи от изявленията на самия Тръмп. Това може да се съди по реакцията, поведението на предишните водещи елити: тя е насилствена, неумолима. Защо упорито искат да отстранят Тръмп? Защото той представлява другата Америка. Не казвам - по-добрата. Казвам - другата. Можем да обобщим всичко с ключова фраза, когато Тръмп откровено каза: трябва да прекратим съществуването си като износители на долари и да гарантираме световното си лидерство чрез износ на стоки и услуги. Силата ни беше в това, но ние се превърнахме в производител на дълг и дългът не само променя света по лош начин, той променя Америка и я прави по-лоша. Тя не е производител. Тръмп е истински капиталист и само капиталист.


Америка за света ли става по-лоша или за себе си?


За себе си. Тръмп не взема предвид мнението на света. Той вижда света като подчинен на себе си, зависим. Той е носител на идеологията на господството, той се стреми да доминира. Но той вижда, че Америка е отслабена, наистина отслабена. Америка можеше да доминира, защото беше империя. И изведнъж не се появява един враг, а двама наведнъж. Първият е Русия, тя все още не поема ролята на абсолютна зависимост, подчинение. Държи на удари и стои на позицията си. Със затруднения, но издържа. И друг противник, напълно непредвиден, е Китай.


Преди много години предвидихте, че Китай ще стане такъв.


Предвиждах. Но не очаквах подобен възход в Китай. Китай е различна световна фигура, величина. Изглежда, че те самите не са предвидили подобен скок. Когато започнах да говоря, че Китай ще се превърне в основния световен играч и ще може да се конкурира с Америка, дискусиите по тази тема в Щатите по това време бяха от такова естество: колко време ни е необходимо, за да подчиним Китай и да го смажем? Нямаше съмнение, че американците ще успеят. Те разсъждаваха така: тъй като китайците ще последват капиталистическия път, рано или късно те трябва да направят всичко, както ние, американците, тоест да създадат демокрация по западно подобие и след това системата ще се срине, а Вашингтон ще погълне всичко. Това е единствената мисъл за Китай, която Америка отглежда в продължение на 30 години.


Но тук всичко се обърка. Китай се развива по капиталистически начин, но той е и непримирим с Америка, той е антагонист на Америка, защото има различна история: различна култура, различна система на мислене.


Кризата, в която сега са американците, е кризата на империята, за която отдавна говоря. Парадоксално е, че Тръмп е по-умен от предишните президенти, така че те искат да го отстранят или дори да го премахнат и да се върнат към предишния тип правителство. Но какво означава това? До какво ще доведе? До война. Ако противниците на Тръмп спечелят, ще има война. Тръмп не иска война, не му трябва, за неговия проект това е противопоказано. Той не е пацифист, но е против войната, защото войната не е интересна и е ненужна за него и за Америка, която той представлява.


И ако се върнем към въпроса за промените в политиката, тогава кардиналните промени в Америка засягат Европа, която съществуваше сякаш в сянката на Америка. Европейските политици загубиха американското ръководство. И какво да правят сега? На тях им се казваше, че трябва да се бият срещу Русия. И беше ясно какво да правят. И сега никой друг във Вашингтон не дава указания. Те се надяваха, че Тръмп ще бъде елиминиран скоро и всичко ще продължи по старому. Но това не се случва, защото Тръмп наистина има подкрепата на народа и това не е шега.


Ето защо сега европейците са объркани: с кого да се свържат, на кого да се подчинят? Америка не е същата, перспективата за елиминирането на Тръмп не е въпрос на близкото бъдеще. Вероятността за неговото преизбиране е реална и той може да остане президент на Съединените щати до януари 2025 година. През това време може да се случи всичко. И се страхуват, че властта им ще бъде отслабена.


Така че вашият въпрос за Европа се отнася до Америка. Европа не се е променила, сега се колебае между различните тенденции. Нов европейски елит все още не е формиран, той не се предвижда в близко бъдеще. Новият елит, който е способен да реализира революцията, която всъщност Тръмп извършва в Америка, ще бъде трудно да се оформи. И това, което се случва с общественото мнение на Европа, ще бъде изненада, която няма да бъде приятна за всички. Защото има и друга Европа. Все още не се вижда, не е много забележима, но е там. Някога я нямаше. Процесът на формиране беше много дълъг: първите 15-20 години на новата Европа не се забелязваха и тогава изведнъж излезе на повърхността. И това се проявява в настроенията за суверенитет в Европа.


Народът или елитът?


Народът. Елитът няма независими преценки! Той е интелектуално блокиран, няма теория, идея. Предишният не работи, нов не съществува. Търси се такъв. Но формирането на суверенни настроения се случва именно в средата на народа и това е много очевидно. Преди няколко години тази тенденция изобщо не се виждаше. И сега тя е много забележима. Виждам това не само в Европа.


И какво се случва? Войнствен капитализъм, нов либерализъм, обсебен от идеята за грабене без ограничения. По този въпрос хората, които изповядват тези възгледи, нямат сдържаност. И самата тази система води до създаването на много поляризирано общество. Броят на богатите намалява, но с всеки изминал ден те стават все по-богати. И броят на бедните се увеличава. И ново нещо е, че средната класа става по-бедна.


Преди това богатият, водещият елит можеше да запази властта, защото във всяко развито общество имаше значителна маса от хора, които имаха приличен стандарт на живот. Социалдемократическата система направи възможно постигането на благосъстояние на значима част от населението. Тези проспериращи хора действаха като възглавница, като слой между бедните и богатите, предотвратявайки сблъсъците между най-богатите и най-бедните. Тоест в центъра на обществото, между полярните му слоеве, се намираше средната класа, която живееше толкова добре, че не можеше да се свърже с бедните психически и на практика. Те имаха повече общо с богатите. Когато възникваха някои въпроси, те ставаха по-солидарни с богатите. И те консолидираха обществото. Това е страхотна конструкция. Но сега егоизмът и алчността на владетелите на света достигнаха такива размери, че не са в състояние да разберат, че заплашват себе си. Унищожавайки средната класа, те направиха много членове на проспериращата класа бедни, увеличавайки броя на бедните, тоест на онези, които им се противопоставят. И възглавницата изчезва! Така богатите, премахвайки този щит, се откриват, показвайки на мнозинството хора, че са други хора, различен свят и е невъзможно да работи с тях.


Какво се случва сега в Латинска Америка, в Европа - навсякъде? Това е очевидното безпокойство за хората, които все още нямат никаква теория, никакви насоки. Теорията за суверенитета сама по себе си е много слаба, тя е недостатъчна, убеждава много малък брой хора, които не искат предишното си положение и състояние. Засега има само спонтанна реакция.


В първата глава на моята книга „Русофобия“ написах, че реакцията на хората към ситуацията наподобява реакцията на кучетата при предстоящо земетресение. Някои хора се обиждат от подобно сравнение. Но в тази част е вярно, че кучетата не знаят за наближаването на земетресение, обаче усещат нещо опасно, притесняват се и лаят. А реакцията на хората към наближаващата криза е като кучета, лаещи пред земетресение. Намираме се във фаза, в която реалните революционни промени не се виждат, защото обществото няма нова теория. Единственият, който създава теория, е Александър Зиновиев. Той предвижда, че тази система ще генерира супер-общност, която ще контролира всичко. Която ще реши всичко за хората. Която ще лиши хората от цялото им имущество. Но това не е комунизмът, при който частната собственост е унищожена. Хората от свръхобществото ще притежават всичко. Ако никой не ги спре, те ще овладеят всичко, дори самите хора: техните тела, мисли. И хората, които още не разбират това, все пак го усещат, реагират - лаят. Засега лаят.


И ето ситуацията: водещите елити на Европа не разбират какво да правят, нямат алтернативна теория, Америка я няма, няма кой да ги води. И хората започват да реагират. Следователно, следват социалните земетресения. Брюксел смяташе, че на последните избори за Европейски парламент се е спасил: едва, но се е спасил. Но това е илюзия, там само временно са отблъснали проблема. Тъй като средната класа е все още повече или по-малко представена в Европа, за разлика от Америка, където средната класа вече изчезва, тя спаси Европа. Засега. Но и тя започва да изчезва: в Италия това вече се забелязва, в Испания също…


Но реакцията на хората, тази тревожност, лай, приема различни форми. Някъде преобладава идеята за независимост, както в Каталуния. Например, в Италия преобладава объркването, несъгласието, но е ясно, че и това е само „лаенето“ на милиони хора. В други държави нещата стоят по различен начин. Например, в Холандия. Сега Германия ще отиде на урните и ще гласува за десните, защото не вижда алтернатива.


В Италия имаше илюзия, че партията „Движение Пет звезди“ ще доведе страната до някакъв желан резултат за мнозинството. Но се оказва, че лидерите на движението са абсолютно неподготвени за ролята си - а също са абсолютно без идеология, нямат такава.


Също ли само лаят?


Лай, просто различен. Сега, след като искаха да влязат в парламента и не успяха, милиони хора се отдалечават от тях, търсейки друг вариант. Засега няма такъв. Ситуацията е много нестабилна.


Хората гласуваха за десните, за предишните политици, навярно за да няма влошаване на положението, нещата да останат поне като преди.


Да, разбира се. Това е реакция. Те търсят стабилност, което е очевидно. В съзнанието на хората стабилността е най-доброто. Хората считат десните партии за леви. И правилно смятат. Клинтън, Обама са левичари по манталитета си, те са революционери. За водещите елити те са революционери.


Хората отиват вдясно, естествено е - търсят стабилност. Но тъй като те няма да получат стабилност отдясно, отново ще има катаклизми, защото ще се разбере, че нищо няма да се получи от десницата. Но не стига теория. Повтарям отново и отново: имаме нужда от нова теория на обществото.


Вие и аз вече си припомнихме думите на Сталин "без теория ни очаква смърт, смърт!" Но когато Съветският съюз беше разрушен, основната претенция на разрушителите към него беше именно стабилността на нашия живот, която се наричаше стагнация: овладяването на космоса, Байкалската автомагистрала - всичко това според тях беше стагнация. Това е парадоксално: основното недоволство беше, че СССР е стабилен. И сега нашите господари, тоест Западът, разбраха, че стабилността е добро?


Абсолютно.


А на какво според вас се основава днешната европейска русофобия? Ние не нападаме никого, ние с нашите туристи и покупки на недвижими имоти на Запад, с депозитите в банките укрепваме икономиката им, даваме работа на прислугата на нашите избягали там крадци и олигарси. По времето на демокрацията те изпомпваха трилиони долари от Русия.


Европа е враждебна, защото на Запад следват старата идеология по отношение на Русия и продължават да действат както преди. Тъй като не са формирали нов начин на мислене, ново отношение, те продължават да мислят както преди и да се държат съответно.


Но има някои промени, които са продиктувани от реалността: Дания се съгласи на „Северен поток“. И кой го позволи? Дания? Не, не Дания, това е Европа, това е Брюксел, който каза: „дайте съгласие, имаме нужда от енергийни ресурси“. Това не е стратегическо решение, то е продиктувано от очевидна нужда: „имаме нужда от енергия, трябва да я купим“. Американците предлагат своята, но в Европа решиха да купят не нея, а руската. Това не е промяна, а само показател, че са в неудобно положение: те не знаят какво да правят и импровизират. Няма да има кардинални промени.


Казвал съм много пъти и повтарям: те трябва да се наплашат. Трябва да се обясни: какво искате? Тепърва ще защитаваме интересите си. Това е от една страна. Но, от друга страна, и това е любимата ми идея: Русия трябва да говори в името на мира. Жалко е, че само Путин мисли за това, докато другите около него не разбират колко е необходимо. В изказванията на Путин ясно звучи тезата, че Русия не иска да доминира, да потиска никого. В едно от неговите изказвания фразата прозвуча: има проблеми, които в момента никой не може да реши сам. Във всеки случай няма значение кой печели и дори не е ясно какво означава в момента „да се спечели“. Едно е ясно: трябва да се отдалечи, доколкото е възможно, опасността от война. И в това Путин напълно се съгласява с китайците. Те не искат никакъв сблъсък, искат само да спечелят време, за да премахнат тази опасност, доколкото е възможно. Нито Русия, нито Китай искат да ускоряват събитията, те искат да ги забавят.


Мисля, че Путин трябва да предаде на народите, които се страхуват от Русия, идеята, че няма заплаха от Русия. "Не вярвайте на вашата пропаганда. Ние не искаме да защитаваме само себе си. Знаем, че сега защитата на Русия е свързана със защитата ви. Ако Русия не се защити, ще има война в Европа. Вие и ние ще погинем. Следователно, ние се борим за спасението на човечеството“.


Предаването на тази идея на народите е по-важно, отколкото на елитите. И ако народите разберат, че това са намеренията на Русия, ако са спокойни по отношение на Русия, тогава поведението на мнозина ще бъде напълно различно, това ще повлияе благоприятно на общата ситуация. Не виждам друга възможност. Но това решение е много просто: трябва да обясним, че Русия защитава всички: "Ние сме вашата защита".


Как това може да бъде предадено, ако не му се предоставя достъп до чужди медии?


Русия трябва да инвестира в информационни ресурси. Макар това да не става твърде активно. Всъщност много от руските кадри, включително тези в ръководството, също изпитват неразбиране. Те, както либерали, така и консерватори, продължават да мислят, че Западът все още е това, което беше. Те не разбират, че Западът не е същия. На Запад сега се води голяма борба. Трябва да се включим в тази борба. Да търсим съюзници в него. И как можете да убедите много хора, без да използвате медиите? Онези, които се противопоставят на Русия на Запад, винаги ще пречат на това. Трябва да разберете, че това е армия от офицери, които не могат да променят мнението си, да си пресадят друга глава. Те са русофоби, възпитани в русофобия. Безсмислено е да убеждаваме тези хора. Затова трябва да убеждаваме хората, които не са в най-високия ешелон, а на по-ниския. Така трябва да направите скок, да направим ход с коня.


Може би затова демонизират Русия, предизвиквайки русофобия? Всъщност, за да ръководите света, да ръководите движението за спасение на света, трябва да имате авторитет, хората трябва да ви се доверяват. Разбиращите хора осъзнават, че когато Русия спечели авторитет, това ще бъде краят им. Не им пука какво ще последва- по един или друг начин това е край за всички им, ако продължат да следват тази политика.


Ясно е, че това е тяхното спасение. Те нямат друга идея, следователно ще застанат на нея. Путин казва: „нашите партньори“. Но това изобщо не са партньори, а опоненти. А вашите партньори са народите, които досега „лаят”, предвиждат и се тревожат. И за да говори с тях, Русия трябва да има своя собствена информационна система. Например, Русия не може да спечели тази борба без да има собствен интернет. Докато милиони руски хора работят за Америка, без дори да знаят това, в нейните информационни носители. “Фейсбук” има два и половина милиарда потребители, сред които 80, ако не и повече, милиона - руснаци.


Казахте, че богатите търсят варианти да избягат. Знаете ли спасение в световния апокалипсис? Има ли такива начини? Или само всички могат да бъдат спасени заедно?


Да се разчита на индивидуалното спасение е глупост и наивност. Ако ще има истински сблъсък: дори не световна война, а нещо подобно - как да снабдяваме с продоволствие град с милион души при тези условия? Къде да вземем мляко за децата? Кой ще го произведе, ако въоръжени хора ходят по улиците? Къде да бягаме? Никъде! Дори най-богатите, които смятат, че могат да бъдат спасени, грешат. Те ще бъдат заобиколени от маса брутални, агресивни хора, които ще избият всички.


Видяхме примера на Ирак, когато армейските офицери на Садам Хюсеин бяха изхвърлени и те станаха най-отявлените терористи?


Точно така. И подобна ситуация ще бъде универсална. Всеки ще се бори за себе си и тогава вече няма да има държава. Всички ще бъдат разделени на групи, всяка група е група за самозащита.


Хаос!


Пълен. Това дори може да се види в настроението на съвременните филми. Сценаристите, художниците усещат: лаят, очаквайки катастрофа. Много сме уязвими! Мнозина не разбират това, не си дават сметка колко сме уязвими. Много сме пристрастени. От всичко. От предимствата на цивилизацията. Помислете какво ще стане, ако не се доставя електричество? Какво ще се случи в Москва, ако дори метрото не работи? Африканците ще бъдат по-малко уязвими в тази ситуация. Те не са толкова зависими от технологията и могат да бъдат спасени.


По-младото поколение просто ще започне да се самоубива, ще стреля, защото ще изпадне в депресия. С кого да говорим, за какво да говорим, когато става въпрос за намиране на място за спане на топло , какво да ядем? Не са подготвени за трудности.


Говорихме с вас преди много години, че провокациите непрекъснато ще се провеждат една след друга, за да дискредитират Русия и да отклонят вниманието от нейните успехи или да хвърлят сянка върху тях. И ето операцията за унищожаване на Ал Багдади. Той наистина ли беше унищожен - или това беше техника за отвличане на вниманието, например, от успехите на Русия в Сирия, споразуменията с Турция, Иран?


Всичко това е представление, отклонение: хората ще мислят за нещо друго. Подобни разсейващи операции се извършват постоянно. “Ислямска държава” е игра в определен смисъл. “Ислямска държава” никога не би могла да заеме държава. Така наречените „владетели на Вселената“ сами създадоха тази ситуация, като формираха “Ислямска държава”. Явно те си мислеха: докато създаваме с тяхна помощ проблеми за Русия, за Сирия и след това ги спрем, в един момент ще ги премахнем от политическата сцена. Или унищожим. Спектакълът е планиран. Но всичко излезе от контрол. Това изпълнение е показател за глупост, те повтарят комедията, която играха с Бен Ладен. Това е едно и също.


Един политолог отбеляза, че ако англосаксонците успешно извършат операция, схемата работи, те не измислят друга, а действат според вече разработен сценарий.


Да, повтарят. Имат оръжие, има хора, които, като са получили инструкции, могат да направят всичко.


Казахте, че човечеството създава нови химични елементи, съединения, които ги няма в природата и не се знае как да се взаимодейства с тях, като например как да се обработят и как работят в екосистемата. И този конфликт се натрупва, ситуацията е критична. А в новините в Европа проблемите, които се обсъждат, не са проблемите за нормалния човек и не играят никаква роля в живота. Промяна на пола, еднополов брак, мъжете, насилващи жена, права на животните ... Акцентира се върху неща, които не засягат мнозинството.


Това е метод на разсейване, превръщайки проблема в развлечение. В крайна сметка хората имат естествено желание да се измъкнат от проблема, да превключат. Защо човек ходи на кино, на театър? Защото иска да избяга от житейските проблеми, иска да се забавлява.


Сталин казва, че за военните най-важните учебни предмети са руският език и литературата, тъй като в живота на един човек няма толкова много събития, колкото е имало в човечеството, а познаването на миналия опит ще помогне при ориентирането в определена ситуация, ще послужи като намек. И ми се струва, че когато безкрайно показваме филми за извънземни, фантастика, ни се намалява възможността да се насладим на истинско изживяване. За да не знаем как да се държим, не бихме могли да изучим опита на хората, които вече са се сблъсквали с подобни ситуации. Ние знаем по-добре как да действаме, ако пристигне извънземен, но не знаем как да общуваме с човек в конкретна ситуация.


Мисля, че проблемът е още по-задълбочен. Има книга на Гай Деборд „Общество на пиесата“. Той казва, че това е структурен проблем в такова общество. Трябва да представят представление. Защото истинската продукция на това общество е развлечение. Спектакълът е стока, а политиката се е превърнала в спектакъл, тоест стока. Демокрацията умира поради факта, че телевизията излезе на преден план. А телевизията е зрелище. И няма нищо общо с дискусията, с обмена на мнения, с възможността да се изрази мнение. Дори телевизионните новини са спектакъл! Рекламата улавя през повечето време информационната програма. „Останете с нас!“, А вътре в информационната програма - реклама! И след 3 минути отново, "останете с нас." Информационните програми преди не съдържаха реклама и това е показател - спектакъл навсякъде. Вече няма политика, а само повсеместен спектакъл. Затова е абсолютно логично те да поставят пиесата с Ал Багдади. Как да се обясни, че е необходимо че не е нужна борба срещу тероризма, а да се подхванат други дела. Необходимо е да се организира представление. Да се убие Ал Багдади! Страхотно представление! Целият свят ще прави това само за седмица. Това е всичко 100% измислица. А тези, които контролират всичко, знаят, че това е измислица, тъй като самите тях ги устройва.


Те повтарят едни и същи действия, по един и същи начин. Те нямат въображение. А и защо? Всичко работи перфектно. Хората реагират на това. Всъщност авторитетните вестници: The Washington Post, The New York Times предоставят информация, анализират. Дори кретените, които сами пишат, вярват в това, уверено казват: ето излъчване на живо. Авторът на статията или предаването се убеждава, че всичко се случва в действителност. Тогава другите медии показват същото. И завършваме със свят, който е загубил усещането си за реалността. Следователно за милиони хора възниква когнитивен дисонанс. Дори тези, които са уредили всичко това, не могат да го контролират и регулират. Когато ви се показва само спектакъл и той не съвпада с ежедневния живот, тогава човек изпитва дискомфорт. Нещо не е наред. Двойственост на мисленето. Има такива, които медитират и разбират, но повечето са луди. Човек вижда, че нищо не се случва в живота, което му показват медиите, и си мисли: може би съм загубил ума си? Но ако човек загуби ума си, той не може да работи, не е в състояние да оцени адекватно околната среда, което води до големи трагедии.


Казахте “Спектакъл”. Старият принцип: "хляб и зрелища!" - сега има по-малко хляб, но все повече зрелища. Но едното не компенсира другото. По някаква причина държавата се грижи и осигурява само зрелищата, а хората трябва да получат хляб.


В Италия събирам група хора, които са способни и желаят да разсъждават върху случващото се и да предложат начини за излизане от ситуацията. Просто написах апел, като предложих създаването на център на морална и интелектуална гравитация и го изпратих така, сякаш хвърлих бутилка в морето. Това беше лично обръщение към моите приятели. "Чувствам, че има нужда. Ако мислите, че не можете да ме подкрепите, ние ще си останем приятели. Но тези, които разбират какво искам да кажа, нека отговорят!"


Максимумът, на който разчитах, беше 20 души. Но още на първата среща - говорихме дистанционно - имаше около 40 много добре обучени интелектуалци: учени, философи, историци, химици, физици. Първият говорител, който ме познава добре, каза нещо подобно: "Ние седим практически на една и съща маса с г-н Киеза. Историята му е напълно противоположна на моята. Аз съм антикомунист. Не може да се каже, че съм фашист - просто бях извън политиката, но моето презрение към комунистите беше много силно. И сега седя с него, с Джулието Киеза. Защо? Защото има неща, които никога не съм допускал . Аз съм университетски професор, преди 15 години имах много приятели, с които да говоря за науката, политиката, театъра, киното. И сега ходя на работа, разговарям с колегите си и другите и откривам, че много от тях просто не разбират какво говоря."


Тоест, през живота му е имало такава промяна, че уважаваните хора, които са го заобикаляли, с които е можел да разговаря, да обменя мнения, сега вече не го разбират. Какво означава това? Два отговора: или той полудява, или всички полудяват. Той беше осъзнал това и реши, че трябва да се направи нещо.


В рамките на три месеца групата нарасна до 140 души, което стана голяма изненада за мен. Казах, че трябва да измислим нова визия за обществото на бъдещето, в противен случай няма да излезем от кризата. И трябва да разберем, че срещу нас действа безпрецедентно голям и мощен Левиатан. И ако си нямаме идея как да се справим с него, тогава как да го направим? За целта ми трябват хора, компетентни по свой начин, хора, които знаят за какво говорят, когато говорят за нещо. Не лаици, не бъбривци. Честни, запазили ценностите. И смели.


Казах: "Вие сте интелектуалци, иначе не бих се обърнал към вас. Вие не сте политици, заразата на политиката не ви се е отразила. Значи сте искрени и честни. Но не знам дали сте достатъчно смели? Ако оценявате себе си като личности не достатъчно смели, по-добре да не се занимавате с тази работа. Защото следва неприятна борба - защото онези, срещу които ще се изправим, ще ви гледат като враг. И ако не сте готови за такъв живот, по-добре дори да не се опитвате. "


Първият отворен документ, резултат от нашите дискусии и идеи, скоро ще бъде издаден. И в началото на февруари планираме да създадем универсална италианска национална среща на интелектуалците, която да събере 200 души. Така ще направим първата стъпка, първият етап от определена интелектуална дейност.


Можете да кажете, че Киеза е луд. Но ако 200 души: високопоставени учени, уважавани експерти в своите области, бъдат с мен, тогава ще е по-трудно да се каже, че Киеза е луд. Ще работим по конкретна програма, която ще обедини всички тези хора с обща задача. Ние ще създадем пътна карта въз основа на този дневен ред. Втора стъпка: тази идея не трябва да е италианска - тя трябва да стане европейска. А после - и световна, това е третата стъпка.


Всичко това изисква финанси. Това, което се случва в света, вълнува мнозина и те биха искали да направят нещо. Но трябва този процес да се управлява интелигентно. Имаме нужда от патрон, но с такова ниво на разбиране, че да стане член на екипа. Той трябва да каже не „давам ти пари“, а „идвам с теб, това е нашата обща работа“. Не знам дали ще намеря такива хора, но ще се опитам.


Дори ако лидерите на най-големите страни по света не знаят какво да правят и как да спасят света от бедствие, ако нямат план за действие, тогава трябва да сте луд или толкова арогантен, за да поведете страната там, не знам къде - до пропастта, може би. В такава ситуация бихте ли се съгласили да прескочите нивото на общността, която създавате и да станете президент на Италия, например?


Задавате въпрос за това, което по принцип е невъзможно. Но ще кажа абстрактно, че ако бях на което и да е място, където се изисква голяма отговорност към хората, то не виждам друг изход, освен да кажа истината: всичко, което виждам, без никаква дипломатичност. Сега не е момент за дипломация. Човекът, на когото лежи високата отговорност, не може да си позволи само дипломация - човек също трябва да има духовност, дълбоко чувство за отговорност. На високо ниво всяко политическо решение е въпрос на живот и смърт и това не е политическо решение, а духовно решение. Аз съм невярващ, но осъзнавам, че това е духовно решение. Говоря с вас и знам, че и вашият живот, и моят в момента са в опасност и тук не говорим за никаква политика. Въпросът тук е да бъдеш или да не бъдеш. Следователно, е необходимо различно виждане за политиката. Не политиката, в която печели най-силният. Трябва да оставим този път. Така спечелих. И къде отивам след победата? За мен няма място за спасение, за мен и за теб.


По странен начин за най-прогресивна държава се смята тази с най-безмилостните средства за унищожаване на хора.


Цял живот съм живял с разбирането, че науката, технологиите са прогрес, са нещо добро. И сега сме във фаза, в която прогресът може да бъде фатален. Това означава, че думата „прогрес“ е променила значението си и е получила ново. И ако старият речник вече не отразява реалността, тогава е необходим нов. Така трябва да се обърнем към други и да създадем други ценности. Това е голяма операция. Нещо повече - цивилизационен скок, който не може да бъде изнесен, придобит. Трябва да го направите сами. Други не могат да направят това вместо вас. Нова визия за света не може да бъде изнесена. Трябва да има собствено производство на култура и морал. Това също е задача. И не само политическа.


Оптимист ли сте или песимист?


Песимист. Владетелите на света смятат, че са далновидни. Но вижте, Елон Мъск, умен човек, способен, той създаде гигантска индустрия, контролира я. Но такива хора не разбират сложността на ситуацията, те се фокусират върху парите. "Ще инвестирам 10 милиарда и ще получа 20, тогава ще ги инвестирам и ще получа 30. Утре ще имам още повече." Те не могат да мислят по-широко, защото им липсва хуманитарен компонент на съзнанието.


Преходът на мисленето от нивото на парите към нивото на духовност е блокиран.


Точно така. Защото те нямат друга стойност освен парите. А човекът за тях е просто средство за получаване на пари, нищо повече. Те смятат себе си за елит, висше общество и бедните хора не са им интересни. Но дори и сред тях има хора, които са запазили определено ниво на хуманност. Тези хора могат да бъдат много полезни в промяната на света. Ние самите нямаме лостове и сили за това. Ние имаме знания, но няма лост. Имаме нужда от определен механизъм и е важно да разберем масата от хора, интелектуалният елит. Все още е там, може да комбинира знания и да изгради система за човечеството, път, който да спаси всички. Не е късно. Но след 20 години ще бъде твърде късно.


Тоест, въпросът е: “Да живееш или не”?


Точно така. И това трябва да се осъзнае от всички.








Екатерина Глушик   Превод: В.Сергеев 






https://pogled.info