Като космолог често нося една-две вселени в джоба си. Не цели, безкрайно големи вселени, но може би такива с няколко милиарда светлинни години. Разбира се, те не са "реални", а по-скоро вселени, които симулирам с компютър.
Основната идея за симулиране на Вселената е съвсем проста. Трябва "начални условия", което за мен е състоянието на Вселената веднага след Големия взрив.
Към това можете да добавите законите на физиката, като например: как гравитацията привлича определена маса, как газовите потоци текат в галактиките и как се раждат, живеят и умират звездите.
Натискате "go" и се отпускате на стола, докато компютърът изчислява всички сложни взаимодействия и създава Вселената за период от космическо време.
Кое е по-забавно да се играе - "Господар на Вселената" и развличане със законите на физиката, като променяне свойствата на гравитацията например, или как черните дупки поглъщат материята? Очакването да се видят резултатите за тези вселени-мутанти е винаги вълнуващо.
Знам в сърцето си, че тези вселени не са нищо повече от нули и единици, заровени в моя компютър, но във филмите на моите променящи се галактики и клъстъри мога да видя движението на материята. Изглежда реално!
Компютърни симулации на сложни явления има навсякъде в науката и космолозите не са единствените, които се възхищават от синтетични части на реалната Вселена.
Разбира се, тези постижения са в резултат на развитието на компютърната наука през последните десетилетия и прогресът е бил винаги в посока на по-сложната физика с огромна гама скали, от квантовата до космологичната.
Винаги сме ограничавани от мощта на изчислителната техника, но както компютрите стават по-големи и по-бързи, така се увеличават и детайлите на нашите синтетични вселени.
Но нека си представим едно време, бъдеще време, когато компютрите са достатъчно мощни, напълно да симулира човешкия мозък, с богат набор от взаимосвързани неврони.
Тези неврони се подчиняват на законите на физиката и се задействат от промяната в химичния баланс. Мисли ще отекват около този синтетичен мозък, с електрически сигнали циркулиращи напред-назад.
Има хора, които смятат, че всички ще бъдем преродени в едно славно бъдеще, където компютрите са достатъчно мощни, за да пресъздадат всеки, който някога е живял, и след това да ги поддържа за вечността.
Но може да не се наложи да чакаме толкова дълго!
Да цитирам великия Дъглас Адамс, "има и една друга теория, според която това вече се е случило".
Не, че някой на Земята, или дори в рамките на нашата Вселена, е създал наистина синтетична вселена, пълна със същества, които са невежи за факта, че не са нищо друго освен част от компютърен експеримент.
Не, изумителната реализация е, че ние, нашето съществуване, всяко нещо, което сме видели, изпитали, или ще изпитаме, може да не е нищо друго, освен смесица от битове в един невъобразим суперкомпютър.
Важното е да не се забравя, че тази картина е различна от картината, представена във филма "Матрицата". Там на органичен мозък се подава информация, пресъздава се един синтетичен свят, в който героите се срещат.
Вместо това, в нашата картина няма органичен мозък. Ние сме част от самата матрица.
И така, как можем да знаем дали сме част от някаква компютърна симулация?
Важно е да се помни, че нашите земни компютри са ограничени от начина, по който могат да представят реални числа, съдържайки определен брой цифри за специфични изчисления.
Това означава, че моите симулирани вселени имат лимит в известен смисъл, който зависи от лимита на резолюцията на структурните детайли на картината, която произвежда.
Ако живеем в една компютърна симулация, тогава може би такива ефекти са очевидни и за нас. Нашият свят не изглежда като вселената Minecraft, така че ние очакваме скалата на резолюцията да бъде по-малка от скалата на отделните атоми.
Едва миналия месец изследователи от Университета в Бон, Германия съобщиха, че можем да откриваме такива "парчета" с малък мащаб, като гледаме как високоенергийни частици, известни като космически лъчи, преминават през огромни разстояния във Вселената. Тъй като тези лъчи отскачат от това пространство, техните енергийни свойства се променят и от това, което пристига на Земята, можем да изчислим размера на парчетата.
Но има проблеми с тази идея.
Първо, ние работим с предположението, че компютърът, в който живеем, работи като обикновен компютър. Но тези обикновени компютри се управляват от законите на физиката на синтетичната вселена, в която пребивават.
Невъобразимо мощният компютър, който е домакин на нашата Вселена, може да работи по начин, за който дори не можем да си представим.
Друг проблем е, че тези, които се опитват да разберат естеството на много малкото, вече предложиха "количествено падане" на пространството и времето, в което живеем.
Дали съществуването на такова пространство-време е просто свойство на истинската вселена, или е издайнически знак на синтетичната вселена? Как можем да ги различим една от друга? Искаме ли да го направим дори?
Един от начините за евентуално откриване на истинската природа на Вселената е да се търси за необичайното, или по думите на моите деца, за бъгове - когато програмата не прави това, което се очаква от нея да направи.
Може би някои неща, които все още не можем да си обясним, са просто бъгове в програмата?
Другата алтернатива е по-драстична.
Когато моите синтетични вселени работят, те могат внезапно да спрат по най-различни причини, като пълен диск, грешки в паметта, или нещо толкова просто като неволно дръпване на кабела и изключване на компютъра от чистачката.
Ако моята синтетична Вселена работи, когато електричеството се изключи, тя просто престава да съществува.
Остава ни само да се надяваме, че чистачите на повелителите на нашата симулирана хиперизмерна-вселена са по-внимателни...
----------
*Geraint Lewis - Професор по Астрофизика от Университета на Сидни, Австралия
The Conversation - Независим австралийски онлайн източник за анализи, коментари и новини от академичния сектор (включващ над 4400 регистрирани учени и изследователи).
http://www.epochtimes-bg.com/2012-04/2012-12-16_04.html
Мъск: Живеем във вселена, симулирана от извънземни
Основателят на Tesla, Илон Мъск, предполага, че живеем в една от многото симулирани вселени, създадени от напреднала извънземна цивилизация. Това заяви той в разговор с американския комик Джо Роган, продължил два часа и половина, с когото пи уиски и дори пуши марихуана, смесена с тютюн.
Според Мъск, като се има предвид възрастта на Вселената, е възможно да се мисли, че някоя технологично напреднала цивилизация може да създаде набор от "много симулации", които наричаме "реалност" или "мултивселена".
"Ако се приеме известна степен на подобрение, тогава игрите ще бъдат неразличими от реалността или цивилизацията ще свърши, едно от тези две неща ще се случи", каза Мъск. "Затова е вероятно да сме в симулация, защото съществуваме", добавя създателят на Space X.
Според Мъск, "субстратът", от който възникват тези симулации, би бил скучен в сравнение с измислените вселени, и дава като пример реалностите, измислени от хора във видео игри и филми, които нарича "дестилат на това, което е интересно в живота ".
Американският бизнесмен се присъединява към съществуващата теория, че една развита извънземна цивилизация би могла да създаде хиляди "фалшиви" вселени, които тя би контролирала. Ако е така, според привържениците на тази теория би било много трудно за жителите на тази симулация са наясно с това, тъй като всички доказателства, които могат да открият, най-вероятно са били поставени предварително и съзнателно от създателите й.
В интервюто те обсъдиха и други въпроси, като например създаването на система тунели за намаляване на трафика в големите градове, нерегламентирания и неконтролиран изкуствен интелект, както и възможността човечеството да проучи други светове и в бъдеще. Мъск също говори за Тесла и изрази необходимостта хората да спрат да използват изкопаеми горива поради отрицателното въздействие върху околната среда, една практика която той нарече "най-глупавият експеримент в историята на човечеството."
Няма коментари:
Публикуване на коментар