"...И най-малкия атом, и най-елементарния организъм на планетата образуват центрове за взаимодействие с татвичните потоци на земната Прана. Тя има особеността да приема формата на всеки организъм, или с други думи лъчите на Прана, падащи върху живото същество, се връщат обратно по силата на закона за отражението. Както е известно тези лъчи носят в себе си образите на обектите, върху които са попаднали, и заедно с тях достигат границата на зeмната Прана. Лесно ще разберем, че в невидимата сфера около земната Прана се получава увеличена картина на всички и дори на най-малките частички. ..."Из "Фините сили в природата" от Рама Прасад
Под термина "прана" имаме пълните основания да разбираме енергията на йонизираните и възбудени атоми, лъчистата енергия на слънцето, йонизиращото излъчване на естествения радиационен фон. По този начин прана са въобще всички видове енергия, които могат да бъдат използвани и върнати обратно в околната среда.
Според йога праната се усвоява от околната среда чрез нервните окончания на кожата, белите дробове и хранопровода. Тъй като актът на дишането се подчинява по-лесно на контрол от страна на съзнанието, йога препоръчва да се започнат тренировките именно с дишане. При това трябва да бъдат спазени две условия:
1. Дишането трябва да бъде ритмично.
2. Съзнанието трябва най-активно да участва в него.
Под ритмичност на дишането йогите разбират равни интервали на вдишване и издишване, като между тях трябва да има интервал, равняващ се на половината от времето за вдишване или издишване. Броенето става по пулса. Задържането на дъха е нужно, за да се усвои и погълне напълно праната, постъпила в организма, а отработената енергия - тежките положителни аерогоии, трябва да успеят да излязат от кръвта и алвеолите и да се изхвърлят от организма при издишането. Участието на съзнанието йогите разбират като любовно отношение към своето тяло, към всяко негово движение, като умение да изпитват удоволствие от изпълняването на упражненията. Това условие е извънредно важно.
Може би, за да се проследи процесът на преобразуване на леките отрицателни йони на лъчистата енергия и на енергията на йонизиращото излъчване в други видове енергия, които са необходими за организма, ще е нужен трудът на много поколения. Но още сега може да бъде наблюдаван крайният резултат от този процес. Тази енергия се пренася от токове с висока честота. В трудовете на С.Д. и С.Х. Кирилиан се прави изводът, че тези токове излизат от една точка на тялото, за да влязат в друга. Те изглеждат като коронарно отделяне на заряди, протуберанси, оцветени в различен цвят. Тези цветове, всеки от които е присъщ на определен участък от тялото, са свързани с определен орган и могат рязко да се променят при неочаквани емоции. От това могат да бъдат направени следните важни изводи:
1. Енергията, използвана от организма, се превръща във високочестотни токове.
2. Всеки орган, тъкан, клетка излъчва енергия в свой, характерен само за него диапазон (в естествени условия).
3. При резки, неочаквани изменения рязко се променя диапазонът на честотите, наблюдава се изместване към синята или червената част на спектъра (в зависимост от това дали се активизира или подтиска дейността на излъчващия орган).
В случай че такива изменения се обуславят само с химически реакции, не би могло и дума да става за практически мигновена реакция спрямо външни дразнители.
През 1962 г. корейските учени откриха системата Канарк, която е коренно различна от нервната и кръвоносно-лимфната система. Тази система се състои от тънки тръбовидни, свързани помежду си структури, снабдени с много тънки стенички. В напречно сечение те са овални или кръгли. В течното съдържание на Канарк няма формени елементи. В кожните и подкожните покрития тръбичките завършват с малки овални структури, които не са плътни и рязко се различават от близките тъкани.
Да съпоставим някои любопитни факти. Овалните структури в краищата на системата Канарк са абсолютно аналогични с точките по страничните линии на рибите, които за тях са орган на чувствата. Чрез точно такива точки електрическите риби поразяват своята жертва с отделяне на електрически заряд. В човешкото тяло това са "лечебните точки" (на брой те са 693).
Токовете с висока честота не могат да бъдат предавани по проводници, тъй като проводниците се превръщат в антени и огромен процент от мощността се губи за излъчване. Затова високочестотната енергия се предава по вълноводи. Всичко ни подсказва, че постъпилата от заобикалящата ни среда в организма енергия отново се излъчва в тази среда като високочестотни токове. И дали организмът не получава енергия от заобикалящата го среда по същите тези вълноводи на Канарк? Вкарването на игла в "лечебната точка" води до нормализация на едни или други процеси. И каква всъщност е ролята на иглата? Тя не е дразнител, тъй като не възникват болезнени усещания. Може би тя представлява антена?
И така, пред нас се очертана следната картина. Организмът е свързан плътно със средата чрез обмяната на високочестотни токове, т.е. от гледна точка на енергийната обмяна организмът представлява част от средата, движението на която е организирано по законите на кибернетиката и има за крайна цел борбата с ентропията. Възникна въпросът как значителни мощности високочестотни токове се предават на големи разстояния без проводници.
През 1962 г. в Калифорнийския университет бе открито магнитното поле на неврона. Токът на действието в нервните влакна (чиято скорост е 120 м/сек) се осигурява чрез всмукване на електрони в това поле. Токът на тези електрони е нискочестотен, а за да бъде предаден по-нататък, трябва да се преобразува във високочестотен. Тази функция се изпълнява от неврона. Подобни трансформации се нуждаят от време и нервната възбуда се разпространява по нервното влакно по-бавно, отколкото електрическият ток, обаче значително по-бързо, отколкото при химичните реакции, ако краят на предишната химична реакция поставя началото на следващата. Ако за организма е необходимо бързо да се отдаде на средата определено количество енергия, или пък да се предаде на друг организъм, тогава невронът я предава във вид на високочестотен ток в системата на Канарк, а нейните вълноводи излъчват тази енергия в средата. При силна емоционална възбуда предаването става спонтанно, а без нея - може да бъде съзнателно.
Голямо е значението на общото магнитно поле на планетата, в което се постига обща ориентация на магнитните полета на невроните, тяхното синхронно пренасяне чрез високи честоти, действащи в системата на Канарк, или синхронното им приемане през високочестотните вълноводи на същата система. Трябва да отбележим, че предаването на огромни високочестотни мощности, което се проектира за в бъдеще, може да предизвика бедствия, пред които бледнеят последиците от една евентуална термоядрена война.
Нуждата на организма от енергия, в зависимост от условията на външната среда, и нуждите на отделните органи, са твърде различни. Това налага необходимостта от създаване на енергийни резерви. Интересът да бъдат продължително и сигурно съхранявани максимални мощности в минимални обеми налага уплътняване на енергията и нейното предаване в най-дълбоките сфери - от равнището на органи и тъкани до молекулярно и атомно равнище. Съхраняването на енергията във възбудените атоми се осигурява за сметка на непрекъсната обмяна — едни излъчват, а други поглъщат излъчените от събратята им кванти, за да ги излъчат на свой ред. Всички енергийни запаси се трупат за бъдещето. Именно там, в бъдещето, могат да се очакват всякакви резки и непредвидени изменения (на това еволюцията е научила всичко живо). Всеки орган би трябвало да си е изработил способността да се запасява с максимално количество енергия. Но природата е "решила" да постъпи по друг начин. След като необходимата енергия е универсална и преносима, би било нецелесъобразно съхранението й в големи количества от всеки орган. Подобно нещо би затруднило нормалното функциониране на органите. Знаем колко лесно е да пътешестваш без багаж и колко трудно е да тръгнеш на туристически поход с препълнена раница. Но органите не правят пътешествия. Те имат постоянно местожителство и даже адресен билет за неотлъчване. И щом някои от тях са се научили да отделят стомашен сок, други - да обслужват кръвообращението и т.и., съответно е трябвало да се намерят и органи, които се специализират като акумулатори на енергия. Това са органите, в чийто химически състав преобладават фосфорните съединения. Те трябва да са разположени близо до стомаха и белите дробове, защото от тях идва основният приток на прана. Точно между стомаха и белите дробове се намира слънчевият сплит. Оттам мозъкът черпи прана, за да изпраща мисли на разстояния от няколко хиляди километри. Енергиен квант, попаднал от външната среда в организма на живо същество и възприет като информации, може да предизвика усилване на физиологичните процеси и да повлияе върху психиката. С други думи, енергията с изчезващо малка мощност, възприета като информация, възбужда енергии с неизмеримо по-големи мощности.
Да съпоставим някои любопитни факти. Овалните структури в краищата на системата Канарк са абсолютно аналогични с точките по страничните линии на рибите, които за тях са орган на чувствата. Чрез точно такива точки електрическите риби поразяват своята жертва с отделяне на електрически заряд. В човешкото тяло това са "лечебните точки" (на брой те са 693).
Токовете с висока честота не могат да бъдат предавани по проводници, тъй като проводниците се превръщат в антени и огромен процент от мощността се губи за излъчване. Затова високочестотната енергия се предава по вълноводи. Всичко ни подсказва, че постъпилата от заобикалящата ни среда в организма енергия отново се излъчва в тази среда като високочестотни токове. И дали организмът не получава енергия от заобикалящата го среда по същите тези вълноводи на Канарк? Вкарването на игла в "лечебната точка" води до нормализация на едни или други процеси. И каква всъщност е ролята на иглата? Тя не е дразнител, тъй като не възникват болезнени усещания. Може би тя представлява антена?
И така, пред нас се очертана следната картина. Организмът е свързан плътно със средата чрез обмяната на високочестотни токове, т.е. от гледна точка на енергийната обмяна организмът представлява част от средата, движението на която е организирано по законите на кибернетиката и има за крайна цел борбата с ентропията. Възникна въпросът как значителни мощности високочестотни токове се предават на големи разстояния без проводници.
През 1962 г. в Калифорнийския университет бе открито магнитното поле на неврона. Токът на действието в нервните влакна (чиято скорост е 120 м/сек) се осигурява чрез всмукване на електрони в това поле. Токът на тези електрони е нискочестотен, а за да бъде предаден по-нататък, трябва да се преобразува във високочестотен. Тази функция се изпълнява от неврона. Подобни трансформации се нуждаят от време и нервната възбуда се разпространява по нервното влакно по-бавно, отколкото електрическият ток, обаче значително по-бързо, отколкото при химичните реакции, ако краят на предишната химична реакция поставя началото на следващата. Ако за организма е необходимо бързо да се отдаде на средата определено количество енергия, или пък да се предаде на друг организъм, тогава невронът я предава във вид на високочестотен ток в системата на Канарк, а нейните вълноводи излъчват тази енергия в средата. При силна емоционална възбуда предаването става спонтанно, а без нея - може да бъде съзнателно.
Голямо е значението на общото магнитно поле на планетата, в което се постига обща ориентация на магнитните полета на невроните, тяхното синхронно пренасяне чрез високи честоти, действащи в системата на Канарк, или синхронното им приемане през високочестотните вълноводи на същата система. Трябва да отбележим, че предаването на огромни високочестотни мощности, което се проектира за в бъдеще, може да предизвика бедствия, пред които бледнеят последиците от една евентуална термоядрена война.
Нуждата на организма от енергия, в зависимост от условията на външната среда, и нуждите на отделните органи, са твърде различни. Това налага необходимостта от създаване на енергийни резерви. Интересът да бъдат продължително и сигурно съхранявани максимални мощности в минимални обеми налага уплътняване на енергията и нейното предаване в най-дълбоките сфери - от равнището на органи и тъкани до молекулярно и атомно равнище. Съхраняването на енергията във възбудените атоми се осигурява за сметка на непрекъсната обмяна — едни излъчват, а други поглъщат излъчените от събратята им кванти, за да ги излъчат на свой ред. Всички енергийни запаси се трупат за бъдещето. Именно там, в бъдещето, могат да се очакват всякакви резки и непредвидени изменения (на това еволюцията е научила всичко живо). Всеки орган би трябвало да си е изработил способността да се запасява с максимално количество енергия. Но природата е "решила" да постъпи по друг начин. След като необходимата енергия е универсална и преносима, би било нецелесъобразно съхранението й в големи количества от всеки орган. Подобно нещо би затруднило нормалното функциониране на органите. Знаем колко лесно е да пътешестваш без багаж и колко трудно е да тръгнеш на туристически поход с препълнена раница. Но органите не правят пътешествия. Те имат постоянно местожителство и даже адресен билет за неотлъчване. И щом някои от тях са се научили да отделят стомашен сок, други - да обслужват кръвообращението и т.и., съответно е трябвало да се намерят и органи, които се специализират като акумулатори на енергия. Това са органите, в чийто химически състав преобладават фосфорните съединения. Те трябва да са разположени близо до стомаха и белите дробове, защото от тях идва основният приток на прана. Точно между стомаха и белите дробове се намира слънчевият сплит. Оттам мозъкът черпи прана, за да изпраща мисли на разстояния от няколко хиляди километри. Енергиен квант, попаднал от външната среда в организма на живо същество и възприет като информации, може да предизвика усилване на физиологичните процеси и да повлияе върху психиката. С други думи, енергията с изчезващо малка мощност, възприета като информация, възбужда енергии с неизмеримо по-големи мощности.
Както показва Кирлиан, при силни емоции визуално се наблюдава изместване на честотата на излъчване към синята част на спектъра. Едновременно с това с рязък скок се повишава и мощността на излъчването. Известно е също, че въздействието върху отделни участъци от мозъка с електрически ток предизвиква зрителни и слухови усещания, чийто характер зависи от честотата на колебанията. Следователно може да се направи изводът, че вълни с определена дължина, излъчвани от един организъм и отразяващи действителни изменения в неговата физиология, попадащи посредством вълноводите на Канарк в ЦНС могат да предизвикат аналогични усещания, макар във физиологията на приемащия организъм да не съществуват обективно процеси, съответствуващи на тези усещания. Очевидно праната, преработена от организма, не е някакво безформено образувание. Тя винаги носи в себе си информационно натоварване, което може да бъде прието и обработено от друго лице. И след като подобна информация е "записана" на молекулярно и даже на атомно раннище (възбуждат се именно тъждествените във всички живи организми атоми и групи от атоми) то информацията се предава без да се деформира.
Един лъч светлина, дошъл отдавна от далечна звезда и паднал върху окото на тиранин може да е променил хода на живота, може да е променил съдбата на народите, може да е трансформирал повърхността на земното кълбо, превръщайки природните процеси в един невъобразимо сложен комплекс. Едва ли има друг по-изумителен начин да добием дори най-бегла представа за това величие на природата, отколкото когато разберем, че в съответствие със Закона за запазване на Енергията, в Безкрайността, силите са в такъв съвършен баланс, че дори енергията, произлязла от една едничка мисъл може да определи хода на вселената."
Никола Тесла, Electrical Review (1893г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар