"Аз съм Khepera/хепри в зората, Ра по обяд, и Атум през нощта."
-
Anon (c.3100BC), египетски надпис
ПИСМО ПЪРВО
FIRST LETTERПредисторията – ДЖЕД - JED
Много е важно сърцето,
духът и разумът ти
да вярват в ЕДНО.
Да ореш, е да
си готов да сееш.
Да сееш, ти трябват семена.
ДЖЕД - JED
На снимката виждате фигурата на ДЖЕД-JED, както са го изобразявали в Древен Египет.
ДЖЕД, за който специалистите по египтология и изследователите на древно египетските религиозни практики нямат категорично становище, ЩО Е ТО. Няма дори и превес на отделна теория за съдържанието и посланието което носи в себе си. Общо взето теорийте са балансирани по отношение на брой привърженици. Единодушното мнение на всички учени, което може да се каже категорично без разногласия сред академичните среди, е, че това е праисторически символ – амулет, вероятно много време преди създаването на династичен Египет. С две думи ДЖЕД като символ е част от съществуващата реална предистория.
„Всяко ръкотворно нещо има своя смисъл и е носител на някакви идеи, търсения, съдържание и послание вложени в него от човека творец”.
В търсене на моята истина за ДЖЕД, успях да се запозная със съществената част от мненията на учените за НЕГО. За съжаление нито едно от тях не покриваше моето усещане за по- дълбокия смисъл на тази за мен магнетична фигура. След прочит на поредната идея и израз на мнение по отношение на съдържанието и смисъла на символа у мен оставаше една неудовлетвореност и твърде не пълна картина. Сърцето ми отхвърляше всички известни писания по тази тема. Съзнанието ми изграждаше съпротива срещу писаното до момента и формираше свое усещане за нещата, довели ме до провокативни въпроси и път на проучване относно ДЖЕД. Лично моето усещане в онзи първоначален етап на проникване в дебрите на древно египетската космогония беше, че в този случай имаме вложени изначална мъдрост, сила и пряка връзка с божественоста, която можем да препратим директно към времето на сътворението, свързано с човешкия род и нашия Създател.
Самият символ не наподобява нищо познато от естествената заобикаляща ни среда. Той е сложна геометрична фигура и няма как да се е появил спонтанно, от самосебе си. Не допускам, че на случаен принцип е проникнал в духовния свят на човека. И в един момент да се превърне в амулет и символ на Сокар и Птах, а на последващ етап на развитие на египетската космогония самият ОЗИРИС да се отъждествява с ДЖЕД. При всички случаи при създаването му в онези древни времена е вложена нарочна мисъл, познание и определена концепция. Едва ли древните ни събратя са искали да ни покажат чрез една доста сложна, конфигурация определено незначително схващане. Сложноста на фигурата ДЖЕД предполага и сложна конструкция на мисълта. Четирите диска в горната част, подредени на равни разстояния един от друг, обемът, градацията във вертикалната плоскост говорят за сериозни умозрителни вложения. Създаването на толкова сложен амулет в никакъв случай не трябва да отдаваме на случаен принцип и да се опитваме да го обясним с прости думи. Затова моето заключение е, че ДЖЕД е действително праисторически символ- амулет, пряко свързан с изначалното въобще, онова първото начало, директно свързано с нас на родната земя, родната слънчевата система, родната галактика и родният космос, всемир творение на нашият Създател, Божественото начало.
„Търсещият намери пътят, остана само да го извърви”
ДЖЕД според мен заслужава по-задълбочено проучване и подходът не трябва да бъде стандартен. Същевременно ще бъде грешно изцяло да се доверяваме на традицията, защото не знаем в различните периоди дали тя е правилно пресъздадена. Дали това което е стигнало до нас е автентичното и всичко. Тук трябва да се подходи на чисто и да се инвестира малко логическо мислене, което да продължи до наши дни. Ако в разсъжденията си спрямо НЕГО се изправяме пред забравено познание, не бива да откриваме нищо относно този амулет или думата ДЖЕД във времето след древен Египет, забравено, не практиващо се, извън всяка употреба познание. Наистина забравено. Ако се сблъскваме с нарочно скрито познание, то шансовете да го преоткрием във времевия отрязък до наши дни не са на наша страна, но все пак е по-добрият вариант, защото можем да попаднем на нещо индикативно, подсказано или пропуснато по невнимание. Скритото познание означава, че то съществува, практикува се от повече от един човек, но се пази от погледа на странични наблюдатели и остава под контрола на тайни пазители.
Понеже връзката между този амулет и мен се случи още при първата ни „среща”, аз приех това за моя лична кауза, без оглед на това колко време и средства ще трябва да инвестирам за да стигна до ИСТИНАТА, моята истина за ДЖЕД. Знаех само, че ако съм прав, нещата неминуемо ще се случват в полза на моите усещания за ДЖЕД. Чувствата и подхода ми към конкретната ситуация ми позволиха да подходя изцяло в духовен план на нещата, без и най малка нотка на комерсиализация на мисълта, дивиденти не се очакваха.
Когато тази фигура привлече вниманието ми, се наложи да издиря максимално голям брой фотографии на символа, за да добия по-пълна представа за неговата визуализация. Посетих Британският Музей в Лондон и Лувъра в Париж, жаден за изображения на ДЖЕД и някакъв текстови материал в подкрепа на идеите зародили се в съзнанието ми. Установих с учудване, че това е едно доста често срещано изображение. Дори видях изображения и фигури, на които самият ОЗИРИС беше отразен като достопочтен ДЖЕД с царските атрибути.
В периода на проучване реших да проектирам и изработя ДЖЕД. Задачата се оказа не толкова проста. Майстор по обработка на металите девет дни се трудеше върху изработката, в която бях вложил точно определени размери. Размерите ги определих като се съобразявах да са подчинени на девятката до милиметър. В крайна сметка фигурата се получи и когато за първи път я взех в ръката си, помислих, че това може би е първият създаден ДЖЕД от над две хиляди години
.jpg)
Създаден от човешка ръка нарочно заради самия НЕГО и в негова чест. по определени размери, от месиннг. Наистина бях впечатлен от блясъка и визията, която притежаваше ДЖЕД. Усещането беше прекрасно, държейки ГО в ръка, аз вече бях сигурен в своята правота, за първи път видях ДЖЕД „на живо“. Стана ми приятно и малко мъчно, защото все пак познанието и тълкуванието за този магически образ, беше непонятно все още за мен достатъчно размито през дебрите на вековете и все пак усещането за нещо велико не ме напускаше. Прилагам снимка на вторият ДЖЕД, изработен по моя поръчка от полускъпоценен камък, зелен оникс, рядка разновидност на този камък, произхода на материала е от района на Бергама / Пергамон / в Турция.
Интересена е и фактологията, че въпреки неговата значимост, няма точна и конкретна информация от древните Египтяни, оставена за нас. Дали това е умишлен процес по тъмен и неясен план на някакво тайно общество или просто е плод на случайно пропадане във времето на точната информация за НЕГО? Дали преди хиляди години в реално време, когато самият Нису - фараон лично е теглил с въже колоната с ДЖЕД при ритуала повдигане на ДЖЕД, пред очите на жреците, семейството му и целия народ, е знаел точно какво дърпа след себе си? Осъзнавал ли е какъв е смисълът и защо е необходимо да изпълнява този ритуал? По пътя на логиката тази чест можеше да се окаже и на десетки други важни символи и Богове в египетския пантеон от божества, но не. Логичният отговор е – да, това е изключително важен символ, който е съдържал в себе си нещо, което е над самия фараон, който засвидетелства това чрез лично служене на съдържанието ДЖЕД при изпълнение на ритуала по издигането на ДЖЕД. Дали по този начин лично Нису не е засвидетелствал своето уважение и преклонение пред нещото, което е над него и същевременно е повече от всяко друго божество и чрез чиято воля той самият е фараон? Дали не става дума за това, което си мислим в момента, че единственото нещо, което е над фараона и по чиято воля фараонът е фараон, е самият БОГ – ТВОРЕЦ на всичко в едно с основните си девет божествени проявления. Дали от НЕГОВАТА подкрепа се нуждае фараона при акта на коронясването му, та отново се почита ДЖЕТ и се въздига. Да, бих казал, определено фараонът е знаел какво прави и е бил убеден в правотата на своите действия. Но явно след определен етап на развитие малцина са били посветени за същността на ДЖЕД. Много ограничен кръг от хора, начело с Нису - фараона, са имали истинското познание за ДЖЕД. За да се стигне до момента когато обожествения ОЗИРИС да го изобразяват като достопочтен ДЖЕД.
Неоспорим факт сред египтолозите е констатацията, че ДЖЕД е неразривно свързан въобще с концепцията на царската власт, власта на НИСУ......, но нямат единно становище какво означава и странен разнобой в предположенията?????????
Чрез последващите редове ще ви запозная с основните предположения относно значението на ДЖЕД, изказвани от изследователи на древноегипетската история и религиозни практики от онова далечно време.
„...Произходът на този символ с форма на колона се губи в праисторията. Приема се, че е бил само ствол на дърво с изсечени клони, който според Море имал връзка с дървото от Библос, където е било затворено тялото на Озирис. Първоначално символът се е свързвал с култа към Сокарис (Сокар) – примитивно божество от тиванския некропол, но както личи, се е превърнал в атрибут на Озирис, когато той е заменил Сокарис.
Най-старият запазен ДЖЕД се възправя върху гранитна колона от храма на Хиеранкополис и съществува от времето на Хасехемуй (добавка от автора – последен цар от втора династия.около 2700-2686 г. пр.н.е.), като там е в съчетание с възела на Изида стоящ на съседна колона. Но символът е още по-древен, защото го откриваме в имената на Мендес – ДЖЕДЕТ и на Бузирис – ДЖЕДУ, тези две средоточия на култа към Озирис били и градове наДЖЕД, който според Море е бил знамето на привържениците на Озирис в додинастическата епоха.
По отношение на древния град Бузирис – ДЖЕД находящ се в делтата на Нил, като подкрепа на моята теза ще спомена следното.
извън цитата - "Името Бузирис е наложено от гърците, древно египетското название е било BW-WSR което на практика е било съкращение от Pr-Wsr-Nb-Ddw което се четяло ПЕР УСЕР НЕБ ДЖЕДУ - КЪЩА НА ОЗИРИС, ГОСПОДАР ДЖЕДУ, другото име с което наричали града е ДЖЕД". Знаем, че четенето в древните времена е било от дясно на ляво и влагайки моята идея твърдение, че ДЖЕД е всеобхватният символ, образ на БОГ, то превода на текста ще звучи по един доста интересен начин. БОГ ВЛАДЕТЕЛ НА – „ДОМЪТ, МЯСТОТО, ГРАДЪТ. Или с една дума за по точно разбиране на вложения смисъл ще направя една ТОЧНА аналогия. Това е град, където има изграден дом - храм за БОГ и този град е единствено и само изграден в Негова чест и име. Странно, но вече не се ли ориентирате в определена посока защото моето скромно мнение е – Този град БУЗИРИС – ДЖЕД - JED е първообраза на добре познатия ни JERUSALIM, със своя Дом – Храм за Бог наречен Соломонов Храм.
JED – JEDUSALIM – JERUSALIM, но нека да продължим пътя на търсене защото все още моето усещане за ДЖЕД – всеобхватен образ, символ на БОГ е само едно недоказано твърдение въпреки видимите белези и предпоставки за това.
Да направим извадка в синтезиран вид на основните предположения, които касаят ДЖЕД. Както разбираме от гореспоменатия текст, научните среди се обединяват около становището, че ДЖЕД е слънчев символ, отнасян към Птах, ТОЙ е и СТЪЛБ на стабилност, свързан с Озирис.
Това което виждате на снимките долу, на практика е Царския жезъл с ДЖЕД, който в този случай е надграден с Анкх - символа на вечният живот, от ДЖЕД произтича вечният живот, това е може би скритото послание вложено в символите в ръцете на бога ПТАХ. Това са Божествени атрибути които са в ръцете на Бога, които го идентифицират и легитимират пред света. Чрез тях Птах ни кязва нещо повече, че чрез достойният носен от Него образ на ДЖЕД в ръцете му той изразява почит съм ПЕ ЗЕ ДЖЕД. Той декларира, че е в пряко отношение с останалите осем божества. Анха над ДЖЕД, символа на вечният живот показва, че единствено ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ е способна да осигури вечен живот. В Мемфис / Меннефер / е развит в пълно проявление култа към ПТАХ. Именно там Птах се асоциира с ДЖЕД, като обърнем особено внимание на това как египтяните по онова време са наричали ПТАХ – БОЖЕСТВЕНИЯТ ДЖЕД. При този случай имаме ясно изразено желание за прехвърляне върху Птах на изключителни божествени функции, практически по този начин, свързвайки го с ДЖЕД те го въздигат до върховен Бог, което според мен е индикация за процеси които в последствие водят до идеята за монотеизъм. Само ще отбележим, че култа към Птах и сина му сокола СОКАР, в последствие се прехвърля върху ОЗИРИС и ХОР, като при Озирис имаме твърда линия в посока монотеизъм, която след векове се вгражда в основите на Християнството. Жзълът ДЖЕД се е използвал при честванията на празниците на СОКАР провеждани последния месец от първия сезон на годината АХЕТ съвпадащ с разлива на Нил. Като времеви отрязък този празник се е припокривал с месеците декември януари. Именно тогава в последния ден на месеца НИСУ – фараона тържествено изнася жезъла ДЖЕД и тържествено провъзгласявал прераждането на СОКАР. Освен това същият жезъл се използвал при ритуала Хеб Сед празнуван при тридесетата година от управлението на НИСУ. Този ритуал има за цел магическо възобновяване на силите на НИСУ, зареждане на владетеля с нови сили. След този юбилей същият ритуал вече се извършвал на всеки три години, като е съчетаван с редовния годишен ритуал по повдигането на стълба ДЖЕД.
В друг енциклопедичен справочник „Богове и символи в Древния Египет“ от Манфред Луркер откриваме освен сходни предположения с гореописаните и някои нови предполагаеми аспекти на тълкуването на ДЖЕД:
„Най вероятно е схващането, че първоначално ДЖЕД е бил стълб, на който стъпаловидно и в кръг са връзвали снопи. Стълбът е имал значение при селските земеделски ритуали. Той е бил знак за мощ, с която е трябвало да се опази силата на зърното. Извън това той се превръща в общ символ на дълговечност и като такъв навлиза в писмеността. В Мемфис още по времето на Старото царство има самостоятелни жреци на достопочтения ДЖЕД, дори главният Мемфиски бог Птах е бил наричан „достопочтен ДЖЕД“. Чрез равнопоставянето на Птах с бога на некрополите Сокар и на последния с Озирис в началото на Новото царство, някогашният фетиш се превръща в символ на Озирис. При това ДЖЕД е тълкуван като гръбнак на бога. При отъждествяването на починалия с Озирис, на дъната на ковчезите от Новото царство често има изрисуван ДЖЕД на мястото, където лежи гръбнакът на мъртвеца. Издигането на стълба символизира освен споменатото по-горе и победата на Озирис над неговия противник Сетх, който „положил ДЖЕД на страната му“. Чрез преливане на символиката на отвъдното, ДЖЕД накрая става смислово богато украшение на починал.
От тази извадка бихме откроили още две нови предложения към групата на тълкувания относно ДЖЕД, а именно, гръбнак на Озирис и стълб, около който са струпвани в кръг снопи по време на жътва.
За да не ви отегчавам с дълги обяснения, накратко ще спомена още някои догадки, свързани с ДЖЕД. Фалос-асоциация, използвана при празненствата „хеб сед“, интересен празник на опашката, отбелязван по случай тридесетата година на фараона и на всеки три следващи години от неговото царуване. Същият празник е променен при царуването на царица Хатшепсут. Животинската опашка в стари времена била нещо като част от атрибутите на Фараона. По-късно се заменя от ДЖЕД. Според мнението на някои изследователи това може да се свърже с възстановяването на мъжествените сили на Фараона. Друго от предположенията е, че когато ОЗИРИС е бил подведен да влезе в нарочно подготвен дървен кофчег и бил закован и хвърлен в Нил, ИЗИДА го намира и ДЖЕД символизирал именно сандъка, в който бил намерен. Подобна вариация е намирането му в дънер, от тогава ОЗИРИС се отъждествява с ДЖЕД. На други места се разказва, че Изида скрива Озирис от Сет в дънер-дърво от АКАЦИЯ преди да го възкреси, да му вдъхне живот. От тогава ДЖЕД се е свързвал с дърво на което са премахнати клоните.Ето и една от модерните версии за ДЖЕД като електрически изолатор или трансформатор. Тази версия е изградена върху едно изображение от Дендера при храма на Хатор, на което се вижда ДЖЕД да „подпира” нещо оприличено на крушка за осветление, в което се намира подобно на нагреваема жичка. Разбирам желанието на автора да разчупи "закостенялото" съзнание на научните среди, но да не забравяме, че все пак на изображението имаме ПРИСЪСТВИЕ НА ДЖЕД и ИЗИДА.
Тълкуването на фигуралната композиция като "електрическа сбирка" и ДЖЕД като изолатор е авангардно но така представени ни нещата могат да бъдат само и единствено плод на болен мозък или човек търсещ евтина сензация. Нека и ние се опитаме да предположим по-вероятното случващо се на това за мен „СВЕТО ТАЙНСТВО” изображение. Важно е да отбележим, че на това място с тези изображения не се допускали дори простосмъртни жреци, а само много високо посветени в познанието жреци. Както ще видим на долната стела, НИСУ - царят е изобразяван като змия. Стелата от Лувъра се нарича ДЖЕД, на сцената от Дендера ДЖЕД е присъствие. Затова, аз ще си позволя да изляза от електрифицираните предложения за тълкуване на сцените и бих предложил кратка моя версия.
ДЖЕД създава (сътворява със собствените си ръце змията) нещо. При тази сцена имаме сакрален творчески процес извършван чрез „ръцете” /по негова воля/ на ДЖЕД в пространство, с активното съдействие на ИЗИДА, която с вдигнати ръце и с лице към действието явно изпълнява активна роля и определен ритуал в момента. Знаем нейните магически способности, които явно в този акт са от ключово значение гарантирано от нейното присътвие. Вътре в „ограниченото” пространство имаме ЗМИЯ, която пряко свързваме с Царя Змей, само ТОЙ ДЖЕД приносителя на единната божествена същност БОГ в своята цялост, ПЕ ЗЕ ДЖЕД - образ съдържащ в себе си ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ може да създаде НИСУ - фараона, Царя и единствено на НЕГО, и по НЕГОВА воля се случват нещата, единствено на НЕГО се дължи управлението на царете на древен Египет. Той СЪЗДАВА Нису – фараонската, Царската кръвна линия продължена и съхранена до ден днешен. Той избира народа воден от Царската кръвна линия и неин приносител, от тук произтичат всички твърдения и с право относно БОГОИЗБРАНИЯ НАРОД описан в Библията и редица други писания.Когато посетих Лувъра в Париж, се натъкнах на една възпоменателната стела. Същата беше на Третия НИСУ- фараон от Първа династия, наричан царя Змей /NISU JEDU/ – змия от Абидос. Самият цар бе изобразен като змия, може би кобра с вдигната глава, над която стои соколът Хор и под нея три колони с две врати. Тази стела се наричаше ДЖЕД - JED
На снимката виждате фигурата на ДЖЕД-JED, както са го изобразявали в Древен Египет.
ДЖЕД, за който специалистите по египтология и изследователите на древно египетските религиозни практики нямат категорично становище, ЩО Е ТО. Няма дори и превес на отделна теория за съдържанието и посланието което носи в себе си. Общо взето теорийте са балансирани по отношение на брой привърженици. Единодушното мнение на всички учени, което може да се каже категорично без разногласия сред академичните среди, е, че това е праисторически символ – амулет, вероятно много време преди създаването на династичен Египет. С две думи ДЖЕД като символ е част от съществуващата реална предистория.
„Всяко ръкотворно нещо има своя смисъл и е носител на някакви идеи, търсения, съдържание и послание вложени в него от човека творец”.
В търсене на моята истина за ДЖЕД, успях да се запозная със съществената част от мненията на учените за НЕГО. За съжаление нито едно от тях не покриваше моето усещане за по- дълбокия смисъл на тази за мен магнетична фигура. След прочит на поредната идея и израз на мнение по отношение на съдържанието и смисъла на символа у мен оставаше една неудовлетвореност и твърде не пълна картина. Сърцето ми отхвърляше всички известни писания по тази тема. Съзнанието ми изграждаше съпротива срещу писаното до момента и формираше свое усещане за нещата, довели ме до провокативни въпроси и път на проучване относно ДЖЕД. Лично моето усещане в онзи първоначален етап на проникване в дебрите на древно египетската космогония беше, че в този случай имаме вложени изначална мъдрост, сила и пряка връзка с божественоста, която можем да препратим директно към времето на сътворението, свързано с човешкия род и нашия Създател.
Самият символ не наподобява нищо познато от естествената заобикаляща ни среда. Той е сложна геометрична фигура и няма как да се е появил спонтанно, от самосебе си. Не допускам, че на случаен принцип е проникнал в духовния свят на човека. И в един момент да се превърне в амулет и символ на Сокар и Птах, а на последващ етап на развитие на египетската космогония самият ОЗИРИС да се отъждествява с ДЖЕД. При всички случаи при създаването му в онези древни времена е вложена нарочна мисъл, познание и определена концепция. Едва ли древните ни събратя са искали да ни покажат чрез една доста сложна, конфигурация определено незначително схващане. Сложноста на фигурата ДЖЕД предполага и сложна конструкция на мисълта. Четирите диска в горната част, подредени на равни разстояния един от друг, обемът, градацията във вертикалната плоскост говорят за сериозни умозрителни вложения. Създаването на толкова сложен амулет в никакъв случай не трябва да отдаваме на случаен принцип и да се опитваме да го обясним с прости думи. Затова моето заключение е, че ДЖЕД е действително праисторически символ- амулет, пряко свързан с изначалното въобще, онова първото начало, директно свързано с нас на родната земя, родната слънчевата система, родната галактика и родният космос, всемир творение на нашият Създател, Божественото начало.
„Търсещият намери пътят, остана само да го извърви”
ДЖЕД според мен заслужава по-задълбочено проучване и подходът не трябва да бъде стандартен. Същевременно ще бъде грешно изцяло да се доверяваме на традицията, защото не знаем в различните периоди дали тя е правилно пресъздадена. Дали това което е стигнало до нас е автентичното и всичко. Тук трябва да се подходи на чисто и да се инвестира малко логическо мислене, което да продължи до наши дни. Ако в разсъжденията си спрямо НЕГО се изправяме пред забравено познание, не бива да откриваме нищо относно този амулет или думата ДЖЕД във времето след древен Египет, забравено, не практиващо се, извън всяка употреба познание. Наистина забравено. Ако се сблъскваме с нарочно скрито познание, то шансовете да го преоткрием във времевия отрязък до наши дни не са на наша страна, но все пак е по-добрият вариант, защото можем да попаднем на нещо индикативно, подсказано или пропуснато по невнимание. Скритото познание означава, че то съществува, практикува се от повече от един човек, но се пази от погледа на странични наблюдатели и остава под контрола на тайни пазители.
Понеже връзката между този амулет и мен се случи още при първата ни „среща”, аз приех това за моя лична кауза, без оглед на това колко време и средства ще трябва да инвестирам за да стигна до ИСТИНАТА, моята истина за ДЖЕД. Знаех само, че ако съм прав, нещата неминуемо ще се случват в полза на моите усещания за ДЖЕД. Чувствата и подхода ми към конкретната ситуация ми позволиха да подходя изцяло в духовен план на нещата, без и най малка нотка на комерсиализация на мисълта, дивиденти не се очакваха.
Когато тази фигура привлече вниманието ми, се наложи да издиря максимално голям брой фотографии на символа, за да добия по-пълна представа за неговата визуализация. Посетих Британският Музей в Лондон и Лувъра в Париж, жаден за изображения на ДЖЕД и някакъв текстови материал в подкрепа на идеите зародили се в съзнанието ми. Установих с учудване, че това е едно доста често срещано изображение. Дори видях изображения и фигури, на които самият ОЗИРИС беше отразен като достопочтен ДЖЕД с царските атрибути.
В периода на проучване реших да проектирам и изработя ДЖЕД. Задачата се оказа не толкова проста. Майстор по обработка на металите девет дни се трудеше върху изработката, в която бях вложил точно определени размери. Размерите ги определих като се съобразявах да са подчинени на девятката до милиметър. В крайна сметка фигурата се получи и когато за първи път я взех в ръката си, помислих, че това може би е първият създаден ДЖЕД от над две хиляди години
.jpg)
Създаден от човешка ръка нарочно заради самия НЕГО и в негова чест. по определени размери, от месиннг. Наистина бях впечатлен от блясъка и визията, която притежаваше ДЖЕД. Усещането беше прекрасно, държейки ГО в ръка, аз вече бях сигурен в своята правота, за първи път видях ДЖЕД „на живо“. Стана ми приятно и малко мъчно, защото все пак познанието и тълкуванието за този магически образ, беше непонятно все още за мен достатъчно размито през дебрите на вековете и все пак усещането за нещо велико не ме напускаше. Прилагам снимка на вторият ДЖЕД, изработен по моя поръчка от полускъпоценен камък, зелен оникс, рядка разновидност на този камък, произхода на материала е от района на Бергама / Пергамон / в Турция.
Интересена е и фактологията, че въпреки неговата значимост, няма точна и конкретна информация от древните Египтяни, оставена за нас. Дали това е умишлен процес по тъмен и неясен план на някакво тайно общество или просто е плод на случайно пропадане във времето на точната информация за НЕГО? Дали преди хиляди години в реално време, когато самият Нису - фараон лично е теглил с въже колоната с ДЖЕД при ритуала повдигане на ДЖЕД, пред очите на жреците, семейството му и целия народ, е знаел точно какво дърпа след себе си? Осъзнавал ли е какъв е смисълът и защо е необходимо да изпълнява този ритуал? По пътя на логиката тази чест можеше да се окаже и на десетки други важни символи и Богове в египетския пантеон от божества, но не. Логичният отговор е – да, това е изключително важен символ, който е съдържал в себе си нещо, което е над самия фараон, който засвидетелства това чрез лично служене на съдържанието ДЖЕД при изпълнение на ритуала по издигането на ДЖЕД. Дали по този начин лично Нису не е засвидетелствал своето уважение и преклонение пред нещото, което е над него и същевременно е повече от всяко друго божество и чрез чиято воля той самият е фараон? Дали не става дума за това, което си мислим в момента, че единственото нещо, което е над фараона и по чиято воля фараонът е фараон, е самият БОГ – ТВОРЕЦ на всичко в едно с основните си девет божествени проявления. Дали от НЕГОВАТА подкрепа се нуждае фараона при акта на коронясването му, та отново се почита ДЖЕТ и се въздига. Да, бих казал, определено фараонът е знаел какво прави и е бил убеден в правотата на своите действия. Но явно след определен етап на развитие малцина са били посветени за същността на ДЖЕД. Много ограничен кръг от хора, начело с Нису - фараона, са имали истинското познание за ДЖЕД. За да се стигне до момента когато обожествения ОЗИРИС да го изобразяват като достопочтен ДЖЕД.
Неоспорим факт сред египтолозите е констатацията, че ДЖЕД е неразривно свързан въобще с концепцията на царската власт, власта на НИСУ......, но нямат единно становище какво означава и странен разнобой в предположенията?????????
Чрез последващите редове ще ви запозная с основните предположения относно значението на ДЖЕД, изказвани от изследователи на древноегипетската история и религиозни практики от онова далечно време.
„...Произходът на този символ с форма на колона се губи в праисторията. Приема се, че е бил само ствол на дърво с изсечени клони, който според Море имал връзка с дървото от Библос, където е било затворено тялото на Озирис. Първоначално символът се е свързвал с култа към Сокарис (Сокар) – примитивно божество от тиванския некропол, но както личи, се е превърнал в атрибут на Озирис, когато той е заменил Сокарис.
Най-старият запазен ДЖЕД се възправя върху гранитна колона от храма на Хиеранкополис и съществува от времето на Хасехемуй (добавка от автора – последен цар от втора династия.около 2700-2686 г. пр.н.е.), като там е в съчетание с възела на Изида стоящ на съседна колона. Но символът е още по-древен, защото го откриваме в имената на Мендес – ДЖЕДЕТ и на Бузирис – ДЖЕДУ, тези две средоточия на култа към Озирис били и градове наДЖЕД, който според Море е бил знамето на привържениците на Озирис в додинастическата епоха.
По отношение на древния град Бузирис – ДЖЕД находящ се в делтата на Нил, като подкрепа на моята теза ще спомена следното.
извън цитата - "Името Бузирис е наложено от гърците, древно египетското название е било BW-WSR което на практика е било съкращение от Pr-Wsr-Nb-Ddw което се четяло ПЕР УСЕР НЕБ ДЖЕДУ - КЪЩА НА ОЗИРИС, ГОСПОДАР ДЖЕДУ, другото име с което наричали града е ДЖЕД". Знаем, че четенето в древните времена е било от дясно на ляво и влагайки моята идея твърдение, че ДЖЕД е всеобхватният символ, образ на БОГ, то превода на текста ще звучи по един доста интересен начин. БОГ ВЛАДЕТЕЛ НА – „ДОМЪТ, МЯСТОТО, ГРАДЪТ. Или с една дума за по точно разбиране на вложения смисъл ще направя една ТОЧНА аналогия. Това е град, където има изграден дом - храм за БОГ и този град е единствено и само изграден в Негова чест и име. Странно, но вече не се ли ориентирате в определена посока защото моето скромно мнение е – Този град БУЗИРИС – ДЖЕД - JED е първообраза на добре познатия ни JERUSALIM, със своя Дом – Храм за Бог наречен Соломонов Храм.
JED – JEDUSALIM – JERUSALIM, но нека да продължим пътя на търсене защото все още моето усещане за ДЖЕД – всеобхватен образ, символ на БОГ е само едно недоказано твърдение въпреки видимите белези и предпоставки за това.
Да направим извадка в синтезиран вид на основните предположения, които касаят ДЖЕД. Както разбираме от гореспоменатия текст, научните среди се обединяват около становището, че ДЖЕД е слънчев символ, отнасян към Птах, ТОЙ е и СТЪЛБ на стабилност, свързан с Озирис.
Това което виждате на снимките долу, на практика е Царския жезъл с ДЖЕД, който в този случай е надграден с Анкх - символа на вечният живот, от ДЖЕД произтича вечният живот, това е може би скритото послание вложено в символите в ръцете на бога ПТАХ. Това са Божествени атрибути които са в ръцете на Бога, които го идентифицират и легитимират пред света. Чрез тях Птах ни кязва нещо повече, че чрез достойният носен от Него образ на ДЖЕД в ръцете му той изразява почит съм ПЕ ЗЕ ДЖЕД. Той декларира, че е в пряко отношение с останалите осем божества. Анха над ДЖЕД, символа на вечният живот показва, че единствено ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ е способна да осигури вечен живот. В Мемфис / Меннефер / е развит в пълно проявление култа към ПТАХ. Именно там Птах се асоциира с ДЖЕД, като обърнем особено внимание на това как египтяните по онова време са наричали ПТАХ – БОЖЕСТВЕНИЯТ ДЖЕД. При този случай имаме ясно изразено желание за прехвърляне върху Птах на изключителни божествени функции, практически по този начин, свързвайки го с ДЖЕД те го въздигат до върховен Бог, което според мен е индикация за процеси които в последствие водят до идеята за монотеизъм. Само ще отбележим, че култа към Птах и сина му сокола СОКАР, в последствие се прехвърля върху ОЗИРИС и ХОР, като при Озирис имаме твърда линия в посока монотеизъм, която след векове се вгражда в основите на Християнството. Жзълът ДЖЕД се е използвал при честванията на празниците на СОКАР провеждани последния месец от първия сезон на годината АХЕТ съвпадащ с разлива на Нил. Като времеви отрязък този празник се е припокривал с месеците декември януари. Именно тогава в последния ден на месеца НИСУ – фараона тържествено изнася жезъла ДЖЕД и тържествено провъзгласявал прераждането на СОКАР. Освен това същият жезъл се използвал при ритуала Хеб Сед празнуван при тридесетата година от управлението на НИСУ. Този ритуал има за цел магическо възобновяване на силите на НИСУ, зареждане на владетеля с нови сили. След този юбилей същият ритуал вече се извършвал на всеки три години, като е съчетаван с редовния годишен ритуал по повдигането на стълба ДЖЕД.
В друг енциклопедичен справочник „Богове и символи в Древния Египет“ от Манфред Луркер откриваме освен сходни предположения с гореописаните и някои нови предполагаеми аспекти на тълкуването на ДЖЕД:
„Най вероятно е схващането, че първоначално ДЖЕД е бил стълб, на който стъпаловидно и в кръг са връзвали снопи. Стълбът е имал значение при селските земеделски ритуали. Той е бил знак за мощ, с която е трябвало да се опази силата на зърното. Извън това той се превръща в общ символ на дълговечност и като такъв навлиза в писмеността. В Мемфис още по времето на Старото царство има самостоятелни жреци на достопочтения ДЖЕД, дори главният Мемфиски бог Птах е бил наричан „достопочтен ДЖЕД“. Чрез равнопоставянето на Птах с бога на некрополите Сокар и на последния с Озирис в началото на Новото царство, някогашният фетиш се превръща в символ на Озирис. При това ДЖЕД е тълкуван като гръбнак на бога. При отъждествяването на починалия с Озирис, на дъната на ковчезите от Новото царство често има изрисуван ДЖЕД на мястото, където лежи гръбнакът на мъртвеца. Издигането на стълба символизира освен споменатото по-горе и победата на Озирис над неговия противник Сетх, който „положил ДЖЕД на страната му“. Чрез преливане на символиката на отвъдното, ДЖЕД накрая става смислово богато украшение на починал.
От тази извадка бихме откроили още две нови предложения към групата на тълкувания относно ДЖЕД, а именно, гръбнак на Озирис и стълб, около който са струпвани в кръг снопи по време на жътва.
За да не ви отегчавам с дълги обяснения, накратко ще спомена още някои догадки, свързани с ДЖЕД. Фалос-асоциация, използвана при празненствата „хеб сед“, интересен празник на опашката, отбелязван по случай тридесетата година на фараона и на всеки три следващи години от неговото царуване. Същият празник е променен при царуването на царица Хатшепсут. Животинската опашка в стари времена била нещо като част от атрибутите на Фараона. По-късно се заменя от ДЖЕД. Според мнението на някои изследователи това може да се свърже с възстановяването на мъжествените сили на Фараона. Друго от предположенията е, че когато ОЗИРИС е бил подведен да влезе в нарочно подготвен дървен кофчег и бил закован и хвърлен в Нил, ИЗИДА го намира и ДЖЕД символизирал именно сандъка, в който бил намерен. Подобна вариация е намирането му в дънер, от тогава ОЗИРИС се отъждествява с ДЖЕД. На други места се разказва, че Изида скрива Озирис от Сет в дънер-дърво от АКАЦИЯ преди да го възкреси, да му вдъхне живот. От тогава ДЖЕД се е свързвал с дърво на което са премахнати клоните.Ето и една от модерните версии за ДЖЕД като електрически изолатор или трансформатор. Тази версия е изградена върху едно изображение от Дендера при храма на Хатор, на което се вижда ДЖЕД да „подпира” нещо оприличено на крушка за осветление, в което се намира подобно на нагреваема жичка. Разбирам желанието на автора да разчупи "закостенялото" съзнание на научните среди, но да не забравяме, че все пак на изображението имаме ПРИСЪСТВИЕ НА ДЖЕД и ИЗИДА.
Тълкуването на фигуралната композиция като "електрическа сбирка" и ДЖЕД като изолатор е авангардно но така представени ни нещата могат да бъдат само и единствено плод на болен мозък или човек търсещ евтина сензация. Нека и ние се опитаме да предположим по-вероятното случващо се на това за мен „СВЕТО ТАЙНСТВО” изображение. Важно е да отбележим, че на това място с тези изображения не се допускали дори простосмъртни жреци, а само много високо посветени в познанието жреци. Както ще видим на долната стела, НИСУ - царят е изобразяван като змия. Стелата от Лувъра се нарича ДЖЕД, на сцената от Дендера ДЖЕД е присъствие. Затова, аз ще си позволя да изляза от електрифицираните предложения за тълкуване на сцените и бих предложил кратка моя версия.
ДЖЕД създава (сътворява със собствените си ръце змията) нещо. При тази сцена имаме сакрален творчески процес извършван чрез „ръцете” /по негова воля/ на ДЖЕД в пространство, с активното съдействие на ИЗИДА, която с вдигнати ръце и с лице към действието явно изпълнява активна роля и определен ритуал в момента. Знаем нейните магически способности, които явно в този акт са от ключово значение гарантирано от нейното присътвие. Вътре в „ограниченото” пространство имаме ЗМИЯ, която пряко свързваме с Царя Змей, само ТОЙ ДЖЕД приносителя на единната божествена същност БОГ в своята цялост, ПЕ ЗЕ ДЖЕД - образ съдържащ в себе си ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ може да създаде НИСУ - фараона, Царя и единствено на НЕГО, и по НЕГОВА воля се случват нещата, единствено на НЕГО се дължи управлението на царете на древен Египет. Той СЪЗДАВА Нису – фараонската, Царската кръвна линия продължена и съхранена до ден днешен. Той избира народа воден от Царската кръвна линия и неин приносител, от тук произтичат всички твърдения и с право относно БОГОИЗБРАНИЯ НАРОД описан в Библията и редица други писания.Когато посетих Лувъра в Париж, се натъкнах на една възпоменателната стела. Същата беше на Третия НИСУ- фараон от Първа династия, наричан царя Змей /NISU JEDU/ – змия от Абидос. Самият цар бе изобразен като змия, може би кобра с вдигната глава, над която стои соколът Хор и под нея три колони с две врати. Тази стела се наричаше ДЖЕД - JED
Да не забравяме, че този важен хтоничен символ ЗМИЯТА присъства на челото на владетеля НИСУ – фараона и е наричан Уаджет /д/. Това съвсем не е приумица, а важно символично значение, което може да послужи като форма на доказателство на думите, че ДЖЕД твори, сътворява НИСУ - фараона - ЗМИЯТА, ЦАРЯТ ЗМЕЙ - ДЖЕДУ и всички царе на Египет.
Да разгледаме една от основните тези в древноегипетската космогония която асоциира ДЖЕД с гръбнака на Озирис. Принципно това интерпретиране е малко по-близко като символизъм до истината, но за съжаление и то не съвпада с моите виждания. Няма как ДЖЕД да бъде отъждествяван с гръбнака на Озирис, какъвто и смисъл да се влага н него.
С две думи, сравнително късният ОЗИРИС е самият ДЖЕД. Лично аз бих разсъждавал на тази тема след прочита на глава 155 от „Книга на мъртвите.“ - Chapter 155 of the "Book of the Dead"
ЗА ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ЕДИН ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, ОЗИРИС
Сега гръбнак ти имаш,
О, БОГ със сърце замряло!
Заякнала и заздравена бе твоята шия.
Възкачи се ти на своя трон, о ОЗИРИС !
Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам.
От злато ДЖЕД ти нося...
Бъди зарадван о, ОЗИРИС, когато гледаш образа магически!
РУБРИКА
Тази глава ще бъде произнесена над ДЖЕД от злато, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветята „анкхам“. Да се постави споменатия ДЖЕД на шията на покойния в деня на погребението. Тогава той ще стане в подземния свят един посветен и съвършен дух. И в главния ден на годината той ще бъде подобен на духовете от свитата на ОЗИРИС, действително, непрекъснато и вечно.
Разсъждавайки върху тази глава от свещената книга, стигам до определени изводи. Асоциирайки ДЖЕД с гръбнака на ОЗИРИС по принцип и при изобразяването му в кофчега там, където е гръбнакът, е неправилно да се прави асоциация с гръбначния стълб. Това заключение се налага от пасажа „Сега гръбнак ти имаш“. Няма никаква нормална логика, която трябва да ни насочи към асоциация ДЖЕД – гръбнак, действие което е свършено и оповестено категорично наличието на гръбнак, простичко и категорично казано ОЗИРИС си има гръбнак, когато в последствие става дума за ДЖЕД. Забележете, че изричащия думите присъстващ пред Озирис казва „От злато ДЖЕД ти нося”, което е функция на пренасяне на ДЖЕД от съвсем различно място от мястото на действието при глава 155. Не знам на кой египтолог въобще му е хрумнало да отъждестви гръбнака на ОЗИРИС с ДОСТОПОЧТЕННИЯТ ДЖЕД, след като само елементарният прочит на тази глава изключва всякаква такава възможност. Но логическите ръзсъждения върху нея могат да ни доведат до много интересни изводи в посока на нашето изследване.
Въпросът с гръбнака е приключен, когато по-надолу се казва:„Заякнала и заздравена бе твоята шия“ и в своята цялост и възможности ОЗИРИС е приканен да се възкачи на своя трон. Способността му да се възкачи сам на своя трон предпоставя редица действия по отношение на неговата цялост, сила, прераждане и други подобни действия да са приключили, за да му осигурят способностите за извършване на това действие.
След като се възкачва на трона, спрямо ОЗИРИС се извършва едно интересно и многозначително действие, „Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам“. Въпросите, които можем да повдигнем на това място, са дали не го подготвят за нещо специално? Дали не го подготвят може би за среща с нещо по-висше от него? (само отбелязвам, че при мюсюлманите е чест и задължение измиването на краката преди срещата с Бога в джамията, при християните на Великден Папата лично мие краката на своите подчинени). Защо чрез водата ГО очистват? Едва ли акта на измиването на краката е действие без смисъл и връзка с всичко описано в тази глава и най важното пречистването на ОЗИРИС се извършва във връзка с последващото действие от тази 155 глава. Явно при последвалата "среща" ТОЙ самият ОЗИРИС е длъжен да се яви пречистен. Това е едно конкретно ритуално и според мен задължително действие, защото водата е ОЧИСТВАЩА. Всички неща случващи се до тук са организирани и имат определен смислов порядък, свързан с конкретни действия спрямо ОЗИРИС, до един определен момент. Тогава се извършва действие което е свързано с ОЗИРИС, но само като акт на поднасяне.
Да разгледаме една от основните тези в древноегипетската космогония която асоциира ДЖЕД с гръбнака на Озирис. Принципно това интерпретиране е малко по-близко като символизъм до истината, но за съжаление и то не съвпада с моите виждания. Няма как ДЖЕД да бъде отъждествяван с гръбнака на Озирис, какъвто и смисъл да се влага н него.
С две думи, сравнително късният ОЗИРИС е самият ДЖЕД. Лично аз бих разсъждавал на тази тема след прочита на глава 155 от „Книга на мъртвите.“ - Chapter 155 of the "Book of the Dead"
ЗА ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ЕДИН ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, ОЗИРИС
Сега гръбнак ти имаш,
О, БОГ със сърце замряло!
Заякнала и заздравена бе твоята шия.
Възкачи се ти на своя трон, о ОЗИРИС !
Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам.
От злато ДЖЕД ти нося...
Бъди зарадван о, ОЗИРИС, когато гледаш образа магически!
РУБРИКА
Тази глава ще бъде произнесена над ДЖЕД от злато, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветята „анкхам“. Да се постави споменатия ДЖЕД на шията на покойния в деня на погребението. Тогава той ще стане в подземния свят един посветен и съвършен дух. И в главния ден на годината той ще бъде подобен на духовете от свитата на ОЗИРИС, действително, непрекъснато и вечно.
Разсъждавайки върху тази глава от свещената книга, стигам до определени изводи. Асоциирайки ДЖЕД с гръбнака на ОЗИРИС по принцип и при изобразяването му в кофчега там, където е гръбнакът, е неправилно да се прави асоциация с гръбначния стълб. Това заключение се налага от пасажа „Сега гръбнак ти имаш“. Няма никаква нормална логика, която трябва да ни насочи към асоциация ДЖЕД – гръбнак, действие което е свършено и оповестено категорично наличието на гръбнак, простичко и категорично казано ОЗИРИС си има гръбнак, когато в последствие става дума за ДЖЕД. Забележете, че изричащия думите присъстващ пред Озирис казва „От злато ДЖЕД ти нося”, което е функция на пренасяне на ДЖЕД от съвсем различно място от мястото на действието при глава 155. Не знам на кой египтолог въобще му е хрумнало да отъждестви гръбнака на ОЗИРИС с ДОСТОПОЧТЕННИЯТ ДЖЕД, след като само елементарният прочит на тази глава изключва всякаква такава възможност. Но логическите ръзсъждения върху нея могат да ни доведат до много интересни изводи в посока на нашето изследване.
Въпросът с гръбнака е приключен, когато по-надолу се казва:„Заякнала и заздравена бе твоята шия“ и в своята цялост и възможности ОЗИРИС е приканен да се възкачи на своя трон. Способността му да се възкачи сам на своя трон предпоставя редица действия по отношение на неговата цялост, сила, прераждане и други подобни действия да са приключили, за да му осигурят способностите за извършване на това действие.
След като се възкачва на трона, спрямо ОЗИРИС се извършва едно интересно и многозначително действие, „Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам“. Въпросите, които можем да повдигнем на това място, са дали не го подготвят за нещо специално? Дали не го подготвят може би за среща с нещо по-висше от него? (само отбелязвам, че при мюсюлманите е чест и задължение измиването на краката преди срещата с Бога в джамията, при християните на Великден Папата лично мие краката на своите подчинени). Защо чрез водата ГО очистват? Едва ли акта на измиването на краката е действие без смисъл и връзка с всичко описано в тази глава и най важното пречистването на ОЗИРИС се извършва във връзка с последващото действие от тази 155 глава. Явно при последвалата "среща" ТОЙ самият ОЗИРИС е длъжен да се яви пречистен. Това е едно конкретно ритуално и според мен задължително действие, защото водата е ОЧИСТВАЩА. Всички неща случващи се до тук са организирани и имат определен смислов порядък, свързан с конкретни действия спрямо ОЗИРИС, до един определен момент. Тогава се извършва действие което е свързано с ОЗИРИС, но само като акт на поднасяне.
В последния пасаж се казва „От злато ДЖЕД ти нося“. Според мен това е кулминацията в тази глава, действието заради което се извършват всички предходни дейности. За това препоръчвам да обърнем особено внимание на тези думи, защото забележете какво трябва да предизвикат в самия Озирис ¬¬–РАДОСТ, със сигурност тази радост трябва да настъпи в духовния мир на ОЗИРИС. Тук ще отбележа, че златото като материал още при древните Египтяни се е считало за плът от Бога. Донасяйки му този златен ДЖЕД, по линия на благородният метал вече имаме отношение към БОГА, очакваната реакция от приносителите на образа е ТОЙ да възрадва ОЗИРИС. В душевния мир на КОГОТО трябва да се случат предпоставени положителни емоции, наблюдавайки образа магически. Определено тези, които Му го донасят, са знаели какво е вложеното съдържание в амулета и са били сигурни, че само ДЖЕД в истинската си същност би зарадвал ОЗИРИС. ДалиОЗИРИС няма да се възрадва на нещо изключително съществено? Отговора на този въпрос ще търсим в следващите редове. За да „тестваме” идейте влагани от египтолозите при тълкуването на символа ДЖЕД ще направим един елементарен опит. Ще заменим думата ДЖЕД в текста на глава 155 с някой от предложенията и ще видим какъв допуск в съзнанието ни ще се породи при тези опити. Умишлено в случая използвах друг превод на тази глава от книга на мъртвите за сравнение на смисловото значение което е не променено.
155 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, Озирис!
Сега гръбнак ти имаш,
бог със сърце замряло!
Закрепена и заздравена бе шията ти.
Възкачи се на престола си, Озирис!
Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
Стълб за снопи ти нося / кофчег ти нося / дърво от Библос ти нося / Фалос ти нося / Гръбнак ти нося / Стълб на стабилност ти нося.............От злато Джед ти нося. . .
Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!
Веднага след това ще заменя думата ДЖЕД със смисъла който аз влагам.
155 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, Озирис!
Сега гръбнак ти имаш,
бог със сърце замряло!
Закрепена и заздравена бе шията ти.
Възкачи се на престола си, Озирис!
Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
От злато СИМВОЛА /ОБРАЗА/ НА БОГОВЕТЕ ти нося. . . /От злато Джед ти нося. . ./
Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!
Нека зададем правилният въпрос точно тук. На какво би се ЗАРАДВАЛ ОЗИРИС?
Та той е обожествен, на практика е персонифициран като Бог. Отговора е БИ СЕ ЗАРАДВАЛ САМО НА НЕЩО ПО ВИСШЕ ОТ НЕГО, а ние вече знаем какво е то. Би се зарадвал на магическия образ съдържащ в себе си божествената девятка ДЖЕД, единният символ на божественото ДЖЕД, забележете част от която е и той самият.
Тук правя едно допълнение, чрез което ще уточним една малка подробност, във връзка с подмяната на наименования през вековете. Названието „фараон“ никога не се е използвало в древен Египет и то не е египетско въобще. Тази дума, която е синоним на „египетски владетел“ се въвежда от юдейте. Думата фараон е произношение на иврит на египетската дума „на – аа“ , което само по себе си означава „голяма къща“. Използването на думата „фараон“ започва някъде в периода от 1420-1480 г. пр.н.е. Думата, с която са наричани Египетските владетели, е „НИСУ“ – „nisu“, което в съвременен вариант е Цар - Крал. За това навсякъде където срещнете тази дума разбирайте, че тя означава фараон.
В стари времена е имало НИСУ – фараон с името ДЖЕД – Първа династия четвърти по ред веднага след царуването на Нар, Аха и Джер. Също е откриван както видяхме в цитата по горе и в имената на Мендес, именуван ДЖЕД, ДЖЕДЕТ и при Бузирис именуван ДЖЕДУ. При тези случаи имаме средоточие на култа според някои към ОЗИРИС, което според мен е дълбоко погрешно схващане. Интересно е, че са съществували градове, посветени на ДЖЕД. Ивало е „манастири” изградени в служба на ДЖЕД и „монаси” които са служели на ДЖЕД, думите манастири и монаси употребявам за по лесно възприятие на местата и служителите на ДЖЕД. Вече знаем, че според някои изследователи на Египет (Море), ДЖЕД е бил знамето на поклонниците на ОЗИРИС именно в до-династическата епоха. Предположенията им стигат дотам, че го определят като слънчев символ на Птах и правят отпратка към Сокарис и ОЗИРИС.
Ако следим хронологията на допуските във времето и събитията, според мен ще се оформи една доста ясна и конкретна картина относно ДЖЕД. Защото при ПТАХ и ОЗИРИС има голяма времева разлика. Нека споменем няколко думи за този древноегипетски бог. Птах, изписван на египетски Pth, е древногипетски бог покровител на занаятите и изобразителните изкуства. Негов основен култовият център е египетската столица Мемфис. По време на Старото царство Птах е бог творец, създал света с мисъл и слово. Култът към Птах има общоегипетски характер, който е разпространен също в Нубия, Палестина и Синайският полуостров. Бог Птах е бил изобразяван в облекло представляващо цяло платно, което обгръща тялото му така, че да се виждат само китките на ръцете му, а в ръцете си е държал жезъл с ДЖЕД.
Скиптъра на бога-създател Птах – ПтаТова от самосебеси определя, че свързването на ПТАХ с ДЖЕД отнася амулета като много по-стар символ, значително преди времето на ОЗИРИС, с определено важно значение както написахме по горе в тази глава.
При еволюционното развитие на древноегипетската космогония в по късно време вече зараждащият се култ към ОЗИРИС е приел смисъла, значението и атрибутите на Бог Сокар. Връхна точка в развитието на култа на този бог имаме по време и място при Тиванския некропол.
Най-любопитното в случая е, че според историците както видяхме, най-древното открито изображение на ДЖЕД е в храма на Хиераконполис от времето на Хасехемуй от втора династия управлявал 2686 – 2648 г. пр. Н. Е. , въздигнат върху колона от гранит, ДЖЕД е в съчетание-съседство с колона, на която е възелът на ИЗИДА. Това е една важна отправна точка за разсъждения относно истината за ДЖЕД в тази книга защото определя по категоричен начин съществуването на ДЖЕД много преди зараждането на култа към Озирис.
От там следва ЕДИН ОТ НАЙ ВАЖНИТЕ ИЗВОДИ В ТОВА ПИСМО, че ДЖЕД не е свързан-отъждествяван с ОЗИРИС, а ОЗИРИС е отъждествяван с ДЖЕД. Това от своя страна определя изключителната важност и значение на символа, който не просто е изобразяван на места като ОЗИРИС, а ОЗИРИС е изобразяван-отъждествяван като превъплътил се в ДЖЕД. Предполагам, че градацията на религиозните схващания през определен период от развитието на египетската космогония са стигнали до твърдението, че ОЗИРИС би трябвало да е равен с ДЖЕД, БОГОРАВЕН, египтяните въздигат ОЗИРИС до равен с ДЖЕД – единния, всеобхватнияя БОГ.
Тук ще се запознаем с част от един текст от Абидос във връзка с Озирис и ПЕЗЕДЖЕД групата от ДЕВЕТ - JED:
„Въздига се Озирис. Велик владетел на истината. Слава на тебе, Озирис, владетел на вечността, цар на боговете. Притежаващ много имена и дивни образи. Тайни обреди в храма, името ти се слави от хората, древен като древността на Египет. Почитан, дивен, първи сред почитаните, притежаващ вечен сан и укрепена власт. Могъщ и прекрасен за Деветката на Боговете.“
Този достатъчно красноречив текст ни показва истинските аспекти на нещата и потвърждава предположението относно ПЕЗЕДЖЕД, което отнасяме пряко и недвусмислено към божествената група на деветте божества от Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД, енеада – чийто визуален израз е достопочтенният ДЖЕД. Същевременно става ясно, че Озирис е част от НЕЯ – ДЖЕД и потвърждава извода, че не ДЖЕД е отъждествяван с ОЗИРИС, а ОЗИРИС е отъждествяван с ДЖЕД. Това, което прави впечатление е, че на един определен етап от развитието на Египетската цивилизация значението на символа, с който се именували някои НИСУ, с който е свързван Бога ПТАХ и в последствие са отъждествявали самия Озирис – равен с ДЖЕД, е странно пренебрегнат. Не можем да определим точната причина за това явление, но както ще видим по на татък в тази книга познанието и ДЖЕД СЪВСЕМ НЕ СА ЗАБРАВЕНИ, което ни навежда на мисълта за форма на скриване на познанието и истината за ДЖЕД.
В справочника „Богове и символи в древния Египет“ срещаме думата ЕНЕАДА – ГРУПА ОТ ДЕВЕТ. Това подменяне на имена по време на епохата на Птолемейте, древно египетските звученета и наименования са „усърдно” подменени с излишни гръцки. Нека видим пораженията които биха могли да нанесат тези действия. ЕНЕАДА, това гръцко наименование крие в себе си оригиналното звучене на египетското словосъчетание ПЕЗЕДЖЕД. Точният превод на ПЕЗЕДЖЕД според учените египтолози е ГРУПА ОТ ДЕВЕТ. Съвсем нормален превод и правилен, но при условие, че си непосветен в тайнството на значението и съдържанието на ДЖЕД. Моят превод на тази дума няма да се различава от думите в текста от Абидос по горе - ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ – ПЕЗЕДЖЕД – и неиният обединяващ, неповторим и прекасен образ под формата на ДЖЕД – СИМВОЛА НА ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ – БОГ В СВОЯТА ЦЯЛОСТ - БОГ.
Да хвърлим един поглед на две от освовните космогонни схващания в египет от онова време чрез „Енциклопедичен речник на Египетската цивилизация“.
Там е отбелязано, че в Мемфиската космогония съществува ПЕЗЕДЖЕТ – група на деветте и е съставена от осем ранни божества начело с ПТАХ. Цялостното проявление на БОГА ТВОРЕЦ чрез неговите девет същности под формата на един прекрасен ДЖЕД, изобразяващ изначалното сътворение или съчетаване на силите божествени. Самите девет проявления-същности на ПЕЗЕДЖЕД, обединени в прекрасен ДЖЕД, който кореспондира с единната цялост на БОГА, слънцето, слънчевата система, космоса който ни заобикаля и оплодената, засята земя-природа, чрез която сме сътворени и ние човеците, дарени с прекрасни условия за живот и предпоставени да се завърнем на определен етап на еволюция към космоса, където са нашите корени.
Ето и съдържанието на Хелиополиската пезеджед – група на деветте:
АТУМ ВЕЛИКИ, ШУ, ТЕФНУТ, ГЕБ, НУТ, ОЗИРИС, ИЗИДА, СЕТ И НЕФТИДА. Като изключим Бог АТУМ, като виждам другите божества с какво се свързват, е логично да се допусне, че останалите са проявления на НЕГО – части от цялото. ШУ – атмосферата, ТЕФНУТ – влагата, ГЕБ – земята, НУТ – небето и техните деца, съчетани в двойки: ОЗИРИС – ИЗИДА и СЕТ – НЕФТИДА. При такава подредба на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД - енеада както споменахме изключваме възможността за „РАЗУМНО” отъждествяване на ДЖЕД с ОЗИРИС, защото в случая виждаме един ОЗИРИС като неделима, но съставна част от цялото божествено единство ДЖЕД. Предполагам, че през периода на развитие на култа съм ОЗИРИС имаме наченки на СЪЗНАТЕЛНО СКРИВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО. През този период според мен има вече създадено и ясно изразено общество на посветени – жреци и Нису които започват линия на поведение в посока скриване на познанието от „масовия потребител”.
Съществува едно изображение от Новото Тиванско царство 1567-1085 г. пр.н.е. от епохата на Аменофис III на ДЖЕД. Там се вижда как ЛИЧНО Нису - фараонът тегли с въже не лека колона с ДЖЕД, който трябва да бъде изправен, повдигнат. Виждат се жреци с вдигнати ръце нагоре към небето, заели възхваляваща поза. Всичко това става в присъствието на царското семейство и народа. а хората от Пе и Дер, т.е. от Буто танцуват, а после се борят, представяйки битката между Хор и Сет или завладяването на Буто от дошлите от юг слуги на Хор. По време на празника на Изида в Бузирис, Херодот е присъствал на подобни ритуални борби. Надписите потвърждават схващанията, че ДЖЕД е БОГ само, че в този период е приравняван с мъртвият Озирис – Сокарис, чието погребение било представено предходните дни. Това е едно от ПРЕКИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА относно моето твърдение, че символа ДЖЕД е образа на БОГ. Само, че Херодот не е имал за цел и познания да гледа много назад във времето и приемал символа ДЖЕД като БОЖЕСТВЕН символ на мъртвия Озирис – Сокарис. Но от нашата гледна точка ситуацията изглежда малко по различно. Да ние твърдим, приемаме и се съгласяваме с писанията на Херодот, че ДЖЕД е символа на Бог, но той е символ много по стар, значително време преди да се зароди концепцията за Божествения Озирис. Символа е по стар и от Сокар и Птах. Това означава, че още при възникването си като символ в него е заложена концепцията на обединителен образ на Боговте – Бог.
Описаният по горе Ритуал е от епохата на Аменофис ІІІ се е наричал повдигане на ДЖЕД и се изпълнявал както казахме ЛИЧНО от Нису. Но този ритуал е съществувал много преди и след времето на Аменофис ІІІ, изпълняван е при култа към Птах, Сокарис и Озирис през различните времеви периоди. За да бъдем точни ДЖЕД е отнасян към Птах, в последствие свързан със Сокарис и накрая със сравнително късния Озирис. Този ритуал се е извършвал по време на зимното слънцестоене, което съвпада с нашата коледа.
Исторически сведения категорично твърдят, че същият ритуал по повдигане на ДЖЕД се извършвал и при коронясването на фараона – НИСУ. Отделно от това имало самостоятелно честване на „саха“ ДЖЕД – празник по повдигането на ДЖЕД. Градове на ДЖЕД, манастири, където се служело само на ДЖЕД, жреци, служили на ДЖЕД. Колко трябва да е съществен и какво съдържание трябва да са влагали в ДЖЕД, та лично Нису да извършва такъв ритуал? Отговорът е простичък, над царя е само БОГ – ДЖЕД. Царят е поставен на трона по божията воля и е естествено най-близко от живите хора до НЕГО. Затова този ритуал по повдигането на ДЖЕДе трябвало да бъде извършен лично от най-приближения до БОГ-ДЖЕД на земята НИСУ-фараона. Този ритуал според мен е имал и друг смисъл заради публичността, НИСУ е трябвало да покаже на своите наследници, велможи, жреци и народ, че уважението му към БОГ-ДЖЕД е непоколебимо и за слава на името МУ лично той, НИСУ полага грижи. Подобни са и разсъжденията ми относно възкачването на НИСУ на трона. Изпълняването на същия ритуал по повдигането на колоната ДЖЕД, по време на ритуала при коронясването на НИСУ е символично казано;
„АЗ НИСУ ЩЕ СЪМ ВЛАДЕТЕЛ ПО ТВОЯ ВОЛЯ, КАТО ЧРЕЗ ТОЗИ АКТ ЗАСВИДЕТЕЛСТВАМ МОЯТА ОБИЧ И ПРЕКЛОНЕНИЕ КЪМ ТЕБ, И ТЕ МОЛЯ ДА ДАРИШ МОЕТО ЦАРУВАНЕ С ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, НА КОИТО СИ СПОСОБЕН, БДИ НАД МЕН, ПОВДИГАМ ТВОЯТА КОЛОНА В ПРОСЛАВА НА ИМЕТО ТИ ДЖЕД, ОБРАЗ МАГИЧЕСКИ, СИМВОЛ НА ВЕЛИКАТА ДЕВАТКА НА БОГОВЕТЕ.”
На мен ми звучи правдоподобно, но да не забравяме, че това е плод на мои разсъждения, базирани само и единствено на проучванията ми.
Опитите да разгледаме ОЗИРИС като символичен основоположник на теологичния монотеизъм не отхвърля отъждествяването му с ДЖЕД – ВЕЛИКАТА ДЕВЯТКА НА БОГОВЕТЕ, даже би ни спомогнало за пълно осъзнаване на ЦЯЛОТО. Разсъждавайки на тази тема имаме следната картина:
Озирис е част от ДЖЕД, в последствие се превъплъщава в ДЖЕД. Монотеизмът се фокусира върху вярата в един БОГ. Дали този един Бог има съдържание, проявления, богата и всеобхватна същност?
Самият Озирис е бил човек, живял, убит, съставен и прероден, това по своеобразен начин ни показва пътя на човешката същност. Преди смъртта си той е бил човек, съставен от въздух, вода, огън – телесната му температура и земя – плътта му, това не е ли частта от ПЕЗЕДЖЕД – Шу, Тефнут, Геб и самото слънце като огнен символ асоцииран с АТУМ. Имал е жена Изида и наследник Хор, роднина в лицето на Сет неделима част на Групата на Деветте – божествения земен път на душата приживе. В последствие след смъртта му и прераждането му, той е обожествен и се превръща от „душа в тяло” в свободна божествена душа-същност дарена с вечен живот. Проследявайки тази линия на умозаключения ние по естествен път стигаме до извода, че ДЖЕД в своето истинско ПЕЗЕДЖЕД съдържание не противоречи на монотеизма. Защото монотеизмът като вяра в един бог – не би трябвало да ни ограничи да проникваме и опознаваме, да проявим разбиране за единното божествено цяло ДЖЕД – символа на ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ. На практика значението на монотеизма според мен е ИЗКУСТВОТО ДА ПРОЗРЕШ ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ.
Ето и още един пример от "Книга на Мъртвите", глава 1.
"ИСТИНА Е ДЖЕДИ 7 АЗ СЪМ, СИН НА ДЖЕДИ
НУТ, МАЙКА МИ, ЗАЧЕНА
МЕ И МЕ РОДИ В ГРАД ДЖЕДУ 8"
За да съм максимално точен, давам поясненията от превода които имат за цел да ни ориентират в конкретиката.
7 ДЖЕДИ - колоната, символ на култа към бог Озирис и бог Сокар. В случая стявя дума за Озирис.
8 Джеду - град в Долен Египет.
Понеже древно египетската космогония е сложен комплекс от божества, йерархия и взаимодействие, тълкуването на тези редове ще ги направим на база изводите до които стигаме в това писмо, че смислово в ДЖЕД влагаме единната божествена същност, като всако божество от великата девятка запазва своята самостоятелност.
Ето как древните египтяни посветени в тайните са възприемали този текст.
ИСТИНА Е ГОСПОДИ АЗ СЪМ, СИН НА ГОСПОДА БОГ
НЕБЕТО Е МОЯТА МАЙКА, ЗАЧЕНА МЕ
И МЕ РОДИ В БОЖИГРАД –ДОМЪТ НА БОГ– ГРАДЪТ НА БОГОВЕТЕ..
Нека разгледаме и един друг аспект на ДЖЕД, съвсем в контекста на смисъла на това писмо. Подробно този въпрос ще разгледаме в съвсем отделно писмо.
първообраза на Бафомед - ХНУМ - Khnum: god of creation and the waters
Бог на сътворението и водата
Град БУЗИРИС - ДЖЕД се свързва и с произхода на мистическото същество БАФОМЕД - Козела на Мендес. Този образ се предполага, че символизира астралния свят и е с древноегипетски корен. Мендес е излишното гръцкото название на Ba-Neb-Ded - Дом на Владиката.
При това словосъчетание БАНЕБДЖЕД имаме:
БА като ДУША, на места е изобразявана като КОЧ.
НЕБ е господар, владетел.
ДЖЕД, ДЖЕДУ и като име на града Бузирис в делтата на Нил е Бог символ на плодородието в последствие отъждествен с ОЗИРИС. Изобразяван е като КОЗЕЛ или като КОЧ което от своя страна се припокривало с ДЖЕД. Като Казел-Коч в древен египет този символ на плодородието е свързван със слънцето, от там и с ОЗИРИС, АМОН РА, КХЕМУ, ХНУМ. ДЖЕД е името на БОГ според това писмо и по точно символа на ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ.
БАНЕБДЖЕД - БАФОМЕД
Въведени в познанието и смисъла вложен в ДЖЕД – ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ – БОГ вече спокойно можем да се опитаме да изтълкуваме същноста вложена в понятието БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД. Само ще отчетем факта, че древните египтяни четат от дясно на ляво, въпреки, че в случая няма никакво значение. Знаейки вече значението на отделните думи в словосъчетанието БАНЕБДЖЕД можем да направим разкритието на истинското значение на самият мистичен символ БАФОМЕД – БОГ ГОСПОДАР НА ДУШИТЕ. Или по точно казано – БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД е сложен сумарен образ, съдържащ в себе си всички основни аспекти на божествената същнощ от ВЕЛИКАТА ДЕВЯТКА НА БОГОВЕТЕ. Ако някой желае да изучи и разбере ролята и функцията на БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД просто трябва да изучи и разбере примерно Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – АТУМ, ГЕБ, НУТ, ШУ, ТЕФНУТ, ИЗИДА, ОЗИРИС, СЕТ И НЕФТИДА. След Този процес със сигурност ще може да твърди, че познава мистичното същество БАФОМЕД, неговите функций и способности. За да завършим този пасаж пишем точното значение на БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД - - - ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ ВЛАДЕТЕЛ / ГОСПОДАР НА НАШИТЕ ДУШИ.
Какво ли би могло да се е случило та познанието за ДЖЕД да е загубено за човечеството?
Нека разгледаме въпроса и от една друга гледна точка, която е много важна в чисто практичен план. Този поглед може да ни даде реалният повод в посоката на разсъждения относно СКРИВАНЕ на ПОНАНИЕТО. Според египтяните познанието на името води до ВЛАСТ над неговия притежател, затова богът има свое СКРИТО име, което се Пази в ДЪЛБОКА ТАЙНА. Един описан случай ни дава абсолютната представа какво може да се случи при познаване на името на Твореца Бог. Тайното име на Ра става известно според един късен мит единствено на великата Богиня Изида. След като го разбира Тя използва властта придобита от знаещият истинското име на БОГА и Му заповадва чрез своите сили и възможности да доведе до край процеса за съживяването – воскресението на своя мъж ОЗИРИС. Само и единствено поради този факт Озирис в последствие се превръща в Бог на отвъдното. Съществуват и примери за табу върху произнасянето на божието или царското име.
Друг възможен аспект на скриване на познанието може да е съвсем естествен процес или житейска случка изключителен плод на нормалните човешки недостатъци, алчност, завис и властолюбие.
Нека си представим един момент на династически катаклизъм, а на такива случки човешката история е пребогата. Да допуснем, че правоимащите по родова линия – посветените, са били изместени по насилствен начин от управлението и са взели логичното решение да не дарят узурпаторите със силата на познанието. И цялото познание, включително за ДЖЕД, да е било „изгубено“ от нежелание за споделяне с узурпаторите, просто познанието да е минало в „нелегалност“. И понеже ДЖЕД е съществувал като символ и ритуали визуално, както виждаме е бил понятие с изключителна важност от живота на египетската действителност, в това число и от битието на фараона, не е било логично да бъде изведен от употреба. Даже напротив, продължил е да бъде употребяван като символ, но вече със спорни интерпретации от последващите поколения непосветени. За да се стигне до там, че е бил поставян и като задължителен амулет по пътя към отвъдното с неясна употреба. Само едно подобно прекъсване би обяснило липсата на точно и съществено обяснение що е ДЖЕД.
Засега спираме до тук с разсъжденията, свързани с древноегипетските космогонични схващания. Изводите, които направих за ДЖЕД, категорично ме убеждават в правотата на моите първоначални усещания за НЕГО. Да той е единственият и неповторим ДЖЕД - БОГ , носещ в себе си всеобхватното понятие за БОГ в неговата цялост. Достоен да породи желание самият изобразяван в зелено Озирис да се отъждестви с НЕГО.
Ще дам няколко примера за присъствие на ДЖЕД в имена на египетски царе:
ДЖЕДКАРА ИСЕСИ – Пета династия около 2414 – 2375 г. пр.н.е.;
ДЖЕДЕФРЕ, ДЖЕДЕФРА, РАДЖЕД ЕФ – трети владетел от Четвърта династия, син на Хеопс, 2566 – 2558 пр. н.е.;
ДЖЕДЕФХОР – негов брат, също син на Хеопс;
ДЖЕДКАРЕ – осми владетел от Пета династия, вероятен син на Менкаухор;
ДЖЕДЕТ, БАНЕБДЖЕДЕТ – Мендес;
ДЖЕДУ – Бузирис;
МЕДЖЕДУ – вероятно име на Хеопс;
ДЖЕДУ, ДЖЕД ДЖЕДИ – Магьосник, който може да върне мъртвите към живот, от времето на Хеопс;
ДЖЕДКАРА ШЕМАЙ след Неферкара Неби и преди Неферкара Хенеду.
И нещо просто любопитно:
ДЖЕДБУРГ (преименувано ДЖЕДБЪРО) град, намиращ се в графство Роксбург в Шотландия на река ДЖЕД. Реставрирано абатство от 12 ти век, старинен замък. Художникът Томас Гьотрин (1775-1802) има един акварел с изглед от ДЖЕДБУРГСКОТО абатство, изглед откъм реката (1798 г.). Тук ще споменем за Рицарите Тамплиери преселили се в земите на Шотландия след гоненията от 1307 година срещу Ордена. Възможно е Те да са пренесли познанието за ДЖЕД и да са дали произхода на името ДЖЕДБУРГ и името на реката ДЖЕД. Няма нищо случайно в историята.
Рицари ДЖЕДАИ от сагата „Междузвездни войни“ – този филм съвсем не е само приказна история.
Книгата „ЕРАГОН“ от Кристофър Паолини и нейното филмиране, където в една далечна галактика в земите на Алезия рицари ДЖЕД пазели просперитета.
КРАЙ НА ПИСМО 1
ПИСМО ВТОРО
ИСТИНАТА ЗА СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ.
ИМА ЛИ ГО - ДА, КАКВО Е В НЕГО И КЪДЕ Е В МОМЕНТА?
КУЛТЪТ КЪМ ГЛАВАТА
Разглеждането на въпроса относно култа към главата на пръв поглед няма пряка връзка с основната линия ДЖЕД, която застъпваме в писмо първо от този труд. Според мен съобразно цялостното възприятие не би било полезно да отделим култа към главата от контекста. При разработката на този въпрос трябва да се има предвид, че при отъждествяването на Озирис с ДЖЕД, неговата глава е изобразявана в горната част на фигурата, както е на изображението долу – Озирис в ДЖЕД. Както казахме при тази ситуация имаме пълен стремеж на почитащите ОЗИРИС да го направят БОГОРАВЕН, САМИЯТ ТОЙ ДА СЕ, СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЖЕД - БОГ.
Главата МУ по пътя на логиката става най важният артефакт с пряк божествен произход на земята. Това е НЕЩОТО което всички искат да притежават, това е НЕЩОТО, ЗА КОЕТО и което е трябвало да бъде пренасяно в специално създаден ЗЛАТЕН СЪНДЪК С АНГЕЛИ ОТ ГОРЕ МУ - СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. Нека тези думи и твърдения не ви звучат лековато и не без основание, защото тогава за времето си ОЗИРИС е бил върховното божество, БОГ който е дете на създателите на вселената БОГОВЕТЕ. За да се осмисли по правилният начин ще дам пример - как ще се възприема факта от християнският свят, ако се пази някъде АВТЕНТИЧНАТА ГЛАВА НА ХРИСТОС. Това ще е най важният артефакт за цялото християнско общество. И за това автентичната глава запазена на ОЗИРИС е била и ще бъде най важният артефакт за всички времена на последователите и вярващите посветени от онова време до ден днешен, а както ще видите от последващите глави от тези писания ТЕ управляват в момента света. Съндъка в който е била съхранявана и пренасяна е наречен от нас СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. На него са преписвани множество свъх естествени свойства и съществуването му е било винаги обвито от тайнство и мистерия. Никой до този момент не се е наел да изрази твърдо КАКВО СЕ Е СЪХРАНЯВАЛО В СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. Имам чувството, че хората не желаят да го научат защото ще изчезне един от митовете разпалващ въображението на милиони търсещи истината по света. Е според моите анализи и разсъждения аз твърдо съм убеден в съдържанието на свещенният кивот и категорично ззаявявам, че В СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ СЕ Е СЪХРАНЯВАЛА И ПРЕНАСЯЛА АВТЕНТИЧНАТА ГЛАВА НА ОЗИРИС, НИСУ УПРАВЛЯВАЛ ЕГИПЕТ, ПРЯК НАСЛЕДНИК И СИМВОЛИЧЕН РОДОНАЧАЛНИК НА БОЖЕСТВЕНАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ И НАЙ ВАЖНОТО - НОСИТЕЛ НА ТЯХНАТА КРЪВНА ЛИНИЯ. Самият кивот не е притежавал никакви магически способности за съжаление на хората с по развита фантазия, а за реалистите и хората здраво стъпили на земята ще кажа, че той наистина е бил целият обкован със злато и имал съвършенна изработка, достоен да приюти този най важен артефакт, мощи на самият ОЗИРИС. За нея - ГЛАВАТА НАХОДЯЩА СЕ В КИВОТА СЕ ИЗГРАЖДА И СОЛОМОНОВИЯ ПЪРВИ ХРАМ - ДОМ ЗА БОГА.
Бог на сътворението и водата
Град БУЗИРИС - ДЖЕД се свързва и с произхода на мистическото същество БАФОМЕД - Козела на Мендес. Този образ се предполага, че символизира астралния свят и е с древноегипетски корен. Мендес е излишното гръцкото название на Ba-Neb-Ded - Дом на Владиката.
При това словосъчетание БАНЕБДЖЕД имаме:
БА като ДУША, на места е изобразявана като КОЧ.
НЕБ е господар, владетел.
ДЖЕД, ДЖЕДУ и като име на града Бузирис в делтата на Нил е Бог символ на плодородието в последствие отъждествен с ОЗИРИС. Изобразяван е като КОЗЕЛ или като КОЧ което от своя страна се припокривало с ДЖЕД. Като Казел-Коч в древен египет този символ на плодородието е свързван със слънцето, от там и с ОЗИРИС, АМОН РА, КХЕМУ, ХНУМ. ДЖЕД е името на БОГ според това писмо и по точно символа на ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ.
БАНЕБДЖЕД - БАФОМЕД
Въведени в познанието и смисъла вложен в ДЖЕД – ЕДИННАТА БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ – БОГ вече спокойно можем да се опитаме да изтълкуваме същноста вложена в понятието БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД. Само ще отчетем факта, че древните египтяни четат от дясно на ляво, въпреки, че в случая няма никакво значение. Знаейки вече значението на отделните думи в словосъчетанието БАНЕБДЖЕД можем да направим разкритието на истинското значение на самият мистичен символ БАФОМЕД – БОГ ГОСПОДАР НА ДУШИТЕ. Или по точно казано – БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД е сложен сумарен образ, съдържащ в себе си всички основни аспекти на божествената същнощ от ВЕЛИКАТА ДЕВЯТКА НА БОГОВЕТЕ. Ако някой желае да изучи и разбере ролята и функцията на БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД просто трябва да изучи и разбере примерно Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – АТУМ, ГЕБ, НУТ, ШУ, ТЕФНУТ, ИЗИДА, ОЗИРИС, СЕТ И НЕФТИДА. След Този процес със сигурност ще може да твърди, че познава мистичното същество БАФОМЕД, неговите функций и способности. За да завършим този пасаж пишем точното значение на БАФОМЕД – БАНЕБДЖЕД - - - ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ ВЛАДЕТЕЛ / ГОСПОДАР НА НАШИТЕ ДУШИ.
Какво ли би могло да се е случило та познанието за ДЖЕД да е загубено за човечеството?
Нека разгледаме въпроса и от една друга гледна точка, която е много важна в чисто практичен план. Този поглед може да ни даде реалният повод в посоката на разсъждения относно СКРИВАНЕ на ПОНАНИЕТО. Според египтяните познанието на името води до ВЛАСТ над неговия притежател, затова богът има свое СКРИТО име, което се Пази в ДЪЛБОКА ТАЙНА. Един описан случай ни дава абсолютната представа какво може да се случи при познаване на името на Твореца Бог. Тайното име на Ра става известно според един късен мит единствено на великата Богиня Изида. След като го разбира Тя използва властта придобита от знаещият истинското име на БОГА и Му заповадва чрез своите сили и възможности да доведе до край процеса за съживяването – воскресението на своя мъж ОЗИРИС. Само и единствено поради този факт Озирис в последствие се превръща в Бог на отвъдното. Съществуват и примери за табу върху произнасянето на божието или царското име.
Друг възможен аспект на скриване на познанието може да е съвсем естествен процес или житейска случка изключителен плод на нормалните човешки недостатъци, алчност, завис и властолюбие.
Нека си представим един момент на династически катаклизъм, а на такива случки човешката история е пребогата. Да допуснем, че правоимащите по родова линия – посветените, са били изместени по насилствен начин от управлението и са взели логичното решение да не дарят узурпаторите със силата на познанието. И цялото познание, включително за ДЖЕД, да е било „изгубено“ от нежелание за споделяне с узурпаторите, просто познанието да е минало в „нелегалност“. И понеже ДЖЕД е съществувал като символ и ритуали визуално, както виждаме е бил понятие с изключителна важност от живота на египетската действителност, в това число и от битието на фараона, не е било логично да бъде изведен от употреба. Даже напротив, продължил е да бъде употребяван като символ, но вече със спорни интерпретации от последващите поколения непосветени. За да се стигне до там, че е бил поставян и като задължителен амулет по пътя към отвъдното с неясна употреба. Само едно подобно прекъсване би обяснило липсата на точно и съществено обяснение що е ДЖЕД.
Засега спираме до тук с разсъжденията, свързани с древноегипетските космогонични схващания. Изводите, които направих за ДЖЕД, категорично ме убеждават в правотата на моите първоначални усещания за НЕГО. Да той е единственият и неповторим ДЖЕД - БОГ , носещ в себе си всеобхватното понятие за БОГ в неговата цялост. Достоен да породи желание самият изобразяван в зелено Озирис да се отъждестви с НЕГО.
Ще дам няколко примера за присъствие на ДЖЕД в имена на египетски царе:
ДЖЕДКАРА ИСЕСИ – Пета династия около 2414 – 2375 г. пр.н.е.;
ДЖЕДЕФРЕ, ДЖЕДЕФРА, РАДЖЕД ЕФ – трети владетел от Четвърта династия, син на Хеопс, 2566 – 2558 пр. н.е.;
ДЖЕДЕФХОР – негов брат, също син на Хеопс;
ДЖЕДКАРЕ – осми владетел от Пета династия, вероятен син на Менкаухор;
ДЖЕДЕТ, БАНЕБДЖЕДЕТ – Мендес;
ДЖЕДУ – Бузирис;
МЕДЖЕДУ – вероятно име на Хеопс;
ДЖЕДУ, ДЖЕД ДЖЕДИ – Магьосник, който може да върне мъртвите към живот, от времето на Хеопс;
ДЖЕДКАРА ШЕМАЙ след Неферкара Неби и преди Неферкара Хенеду.
И нещо просто любопитно:
ДЖЕДБУРГ (преименувано ДЖЕДБЪРО) град, намиращ се в графство Роксбург в Шотландия на река ДЖЕД. Реставрирано абатство от 12 ти век, старинен замък. Художникът Томас Гьотрин (1775-1802) има един акварел с изглед от ДЖЕДБУРГСКОТО абатство, изглед откъм реката (1798 г.). Тук ще споменем за Рицарите Тамплиери преселили се в земите на Шотландия след гоненията от 1307 година срещу Ордена. Възможно е Те да са пренесли познанието за ДЖЕД и да са дали произхода на името ДЖЕДБУРГ и името на реката ДЖЕД. Няма нищо случайно в историята.
Рицари ДЖЕДАИ от сагата „Междузвездни войни“ – този филм съвсем не е само приказна история.
Книгата „ЕРАГОН“ от Кристофър Паолини и нейното филмиране, където в една далечна галактика в земите на Алезия рицари ДЖЕД пазели просперитета.
КРАЙ НА ПИСМО 1
ПИСМО ВТОРО
ИСТИНАТА ЗА СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ.
ИМА ЛИ ГО - ДА, КАКВО Е В НЕГО И КЪДЕ Е В МОМЕНТА?
КУЛТЪТ КЪМ ГЛАВАТА
Разглеждането на въпроса относно култа към главата на пръв поглед няма пряка връзка с основната линия ДЖЕД, която застъпваме в писмо първо от този труд. Според мен съобразно цялостното възприятие не би било полезно да отделим култа към главата от контекста. При разработката на този въпрос трябва да се има предвид, че при отъждествяването на Озирис с ДЖЕД, неговата глава е изобразявана в горната част на фигурата, както е на изображението долу – Озирис в ДЖЕД. Както казахме при тази ситуация имаме пълен стремеж на почитащите ОЗИРИС да го направят БОГОРАВЕН, САМИЯТ ТОЙ ДА СЕ, СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЖЕД - БОГ.
Главата МУ по пътя на логиката става най важният артефакт с пряк божествен произход на земята. Това е НЕЩОТО което всички искат да притежават, това е НЕЩОТО, ЗА КОЕТО и което е трябвало да бъде пренасяно в специално създаден ЗЛАТЕН СЪНДЪК С АНГЕЛИ ОТ ГОРЕ МУ - СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. Нека тези думи и твърдения не ви звучат лековато и не без основание, защото тогава за времето си ОЗИРИС е бил върховното божество, БОГ който е дете на създателите на вселената БОГОВЕТЕ. За да се осмисли по правилният начин ще дам пример - как ще се възприема факта от християнският свят, ако се пази някъде АВТЕНТИЧНАТА ГЛАВА НА ХРИСТОС. Това ще е най важният артефакт за цялото християнско общество. И за това автентичната глава запазена на ОЗИРИС е била и ще бъде най важният артефакт за всички времена на последователите и вярващите посветени от онова време до ден днешен, а както ще видите от последващите глави от тези писания ТЕ управляват в момента света. Съндъка в който е била съхранявана и пренасяна е наречен от нас СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. На него са преписвани множество свъх естествени свойства и съществуването му е било винаги обвито от тайнство и мистерия. Никой до този момент не се е наел да изрази твърдо КАКВО СЕ Е СЪХРАНЯВАЛО В СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ. Имам чувството, че хората не желаят да го научат защото ще изчезне един от митовете разпалващ въображението на милиони търсещи истината по света. Е според моите анализи и разсъждения аз твърдо съм убеден в съдържанието на свещенният кивот и категорично ззаявявам, че В СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ СЕ Е СЪХРАНЯВАЛА И ПРЕНАСЯЛА АВТЕНТИЧНАТА ГЛАВА НА ОЗИРИС, НИСУ УПРАВЛЯВАЛ ЕГИПЕТ, ПРЯК НАСЛЕДНИК И СИМВОЛИЧЕН РОДОНАЧАЛНИК НА БОЖЕСТВЕНАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ И НАЙ ВАЖНОТО - НОСИТЕЛ НА ТЯХНАТА КРЪВНА ЛИНИЯ. Самият кивот не е притежавал никакви магически способности за съжаление на хората с по развита фантазия, а за реалистите и хората здраво стъпили на земята ще кажа, че той наистина е бил целият обкован със злато и имал съвършенна изработка, достоен да приюти този най важен артефакт, мощи на самият ОЗИРИС. За нея - ГЛАВАТА НАХОДЯЩА СЕ В КИВОТА СЕ ИЗГРАЖДА И СОЛОМОНОВИЯ ПЪРВИ ХРАМ - ДОМ ЗА БОГА.
Качеството на снимката не е добро, но е правена през стъкло.
Именно в тази връзка се налага разглеждането на този култ, още повече, че култът към главата се е свързвал впоследствие с Рицарите Тамплиери и масоните.
Възникването на Озирис е едно истинско предизвикателство пред изследователите на религиозните схващания в самата зора на обозримата човешката история. При конкретиката на зараждане на култа към Озирис трябва да отбележим, че имаме предпоставки за възникване на религия на спасението, базирана върху монотеизма, но монотеизъм под формата на осъзнато възприятие за единната божествена същност. Човек, в последствие възкресен и превърнат в Бог. Според някои мнения на учени египтолози, имаме реален човек с реална съдба, изживял човешките радости, страдания и мъки сред себеподобните си. Предполага се, че в своя генезис ОЗИРИС е базиран върху НИСУ – фараон, който успява в зората на формирането на египетската цивилизация да обедини племената, населявали долното течение на Нил.
На наблюдателното око тази история, която на практика се е случила в до династичен Египет преди повече от 5400 години много би заприличала на историята около нулевата година, в земите населявани от еврейския народ в Юдея. В моето съзнание отново изплува мисълта за чиста форма на адаптация и интерпретация на една добра, но забравена религиозна концепция, а защо не и действително събитие в древен Египет. Просто казано, историята около създаване на култа към Христос е частично променена интерпретация на култа към Озирис, базирана на един Бог и формиране на религия на спасението чрез изживяване на страдание на човек, физическата му кончина като несправедлив акт и възкресението му, в последствие неговото обожествяване. И при двамата идеята за цар при земния им път е застъпена, с развитие на култовете им след възкресението им се наблюдава припокриване на ДЖЕД и БОГ и при двамата. В древен Египет, както виждаме, Озирис е изобразяван като ДЖЕД JED – БОГ, а при християните се казва „О, господи, Исусе Христе - JESUS“ Забележете първата буква на JED и JESUS е една и съща, това не е случайно, по този начин се почита недвусмислено ОРИГИНАЛЪТ, ПЪРВОБОГА .
Тази препратка я правя, защото ще бъде интересна относно връзката с почитта към главата. Защото възникването на почитта към отделената от тялото глава в древен Египет е неделима част от култа към Озирис, както ще видим по-нататък. Но при християнството не се съчетават двете в едно понятие, пак имаме почит към отделена от тялото глава, но към отрязаната глава на Йоан Кръстител. Същият е на много висока почит при масоните и Тамплиерите, но неговата глава не е на Христос. Интересен е и въпросът защо Йоан Кръстител кръщава Христос в легендата? Колко право е имал на това? Чрез какви правомощия е извършил това действие? Все пак кръщава не кого да е и в какво го кръщава? При всички случай и Христос е обвързан с някакво посещение за посвещение и в Египетските земи, защо? Отговорите на тези въпроси биха дали обяснение защо Тамплиери и масони го почитат толкова много и до каква степен или напълно е възможна асоциацията с ОЗИРИС (древен Египет)? Има редица въпроси, на които сигурно трудно ще дадем отговор, но да се върнем на темата за Озирис.
Както вече споменахме, част от историците допускат това да е исторически съществувала личност, която в до династичните времена да е успяла да обедини племената, населявали Долен Египет по делтата на Нил. Да отбележим и реалностите около двойнствената природа на човека в неговата материална земна обвивка – тялото и божествената безсмъртност в лицето на неговата душа. Едно от първите проявления на ОЗИРИС се открива в Бузирис. Там той заема мястото на бога-пастир Анджти, като приема и неговите атрибути. Интересни за нас са неговите атрибути които са присъщи за ОЗИРИС, а именно ХЕКА - КРЪСТЪТ и НЕХЕХ. Както забелязвате ХЕКА - КРЪСТ е още едно потвърждение на моето твърдение, че това е безспорният амтентичен първообраз на ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ.
Първите свидетелства относно функциите му са в текстовете на пирамидите. Там той е съставна част на Хелиополската енеада - египетското ПЕЗЕДЖЕД – група от девет, цялостната концепция за единното съдържание БОГ. Вписан е като син на Геб и Нут (една бърза аналогия със земната майка на Христос и непорочното небесно зачатие). До него са съпругата МУ и негова сестра Изида, Сет и Нефтида. Към този период се отнася и легендата за убийството на Озирис от неговия брат Сет. Ще се спрем само на някои съществени моменти от легендата, развивана през различните периоди.
Състав на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – енеада:
АТУМ ВЕЛИКИ – бог-творец, отъждествява се със слънцето.
ШУ - дете на АТУМ, отъждествява се със въздуха, атмосферата.
ТЕФНУТ - дете на АТУМ, отъждествява се с влагата.
ГЕБ - внук на АТУМ, отъждествява се със земята.
НУТ - внук на АТУМ, отъждествява се с небето.
ИЗИДА и ОЗИРИС, правнуци на АТУМ, брат и сестра, но и съпруг и съпруга – по всяка вероятност човешкото проявление и реално царували – НИСУ.
СЕТ и НЕФТИДА, правнуци на АТУМ .
Това е съставът на голямата Хелиополска ПЕЗЕДЖЕД – енеада – група от девет, божествената девятка, девятката на боговете, цялостното съдържание на понятието БОГ – ДЖЕД. Монотеизъм, вяра в единствения ДЖЕД в неговата цялост, единност, взаимодействие, съдържащо в себе си всичко, което е цялото, част от което сме и ние. Много е важно да отбележим, че всеки един от състава на ПЕЗЕДЖЕД запазва своята самостоятелност, но всъщност това са съставните части на единната божествена същност. Всички елементи съставят цялото, въпреки своето самостоятелно съществуване. Цялото едно – върховният АТУМ ВЕЛИКИ в ДЖЕД – бога-творец, архитект, създател заедно с другите осем същности - съставни части на единната божествена същност.
Убийството на Озирис според легендите е плод на завист от страна на брат му Сет. Поводът бил успешното царуване на наследилите Геб, баща им и Нут майка им, Изида и Озирис, които въпреки, че били брат и сестра били същевременно и съпруг и съпруга. Озирис научава хората на важни аспекти от материалния и духовния живот като познанието за земеделие и им дава добрите практики по религиозните въпроси. Поради изключително доброто царуване на ОЗИРИС като владетел, той се е ползвал с обичта на народа си. Умелото управление довело до естествен просперитет. Популярността на владетеля в добрия смисъл на думата не намерила одобрение в мислите на Сет. Злото все повече изпълвало душата на Сет, и се трансформирало в нетърпима ревност и завист. Давайки воля на обсебилите го негативни чувства, той стига до решението физически да премахне Озирис. В своето злодеяние Сет е подпомогнат от седемдесет и двама съмишленици. Съставят коварен план, който целял да вкара Озирис в дървен сандък, подобен на саркофаг. След като бил вкаран вътре, затворили капака и го хвърлили в река Нил. След време Изида, неговата жена го намира, но Сет разбира за това действие. Той се домогва до мъртвото тяло и го разкъсва на четиринадесет части. Същите според едни писания били хвърлени в Нил, а според други източници разпръснати по цял Египет. Изида и Нефтида успяват да съберат ТРИНАДЕСЕТ /"същите" тези тринадесет които ще откриваме заложени в основата на действия от страна на посветените/ от тях и чрез използване на магически способности да го съживят. Друго предание гласи, че там, където са намерени парчетата от тялото му, там са погребани и затова Озирис останал да властва в царството на мъртвите. Друга интересна версия разкрива следното: Изида, Нефтида с помоща на Анубис и Тот мумифицират събраните останки от тялото на Озирис. Чрез магически ритуали обезсмъртяват тялото му. Даже се установява мястото, където е бил удавен Озирис. Това е Недит, разположен на брега на реката в непосредствена близост до Абидос. На това място се изгражда храм или се е ползвал съществуващ в който за един доста продължителен период от време се е пазела ГЛАВАТА МУ. Поради този факт храмът в Абидос се е превърнал в култов комплекс. Голямата значимост на тази част от тялото му станала непосредствена причина за внушителни шествия от поклонници на това място, които изразявали своето преклонение под формата на поклонничество пред най святият артефакт ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - БОЖЕСТВЕНАТА ГЛАВА НА ОЗИРИС..
От религиозна, окултна и историческа гледна точка това може би е първият култ към подобен артефакт – човешка глава. В годините по всяка вероятност това може би се е трансформирало като култ към черепа, защото едва ли тленните останки са се задържали достатъчно дълго време. Черепът го откриваме на доста различни места под различни форми на почит, ТАЙНИ ОБЩЕСТВА "ЧЕРЕП И КОСТИ", по флаговете на пиратските кораби, чийто основоположници са били Рицарите Тамплиери. Същите Рицари са били обвинявани в идолопоклонничество именно към отрязана човешка глава, символично обявена като главата на Йоан Кръстител, но според мен без капка съмнение на самият ОЗИРИС, придобита при разкопките в храма на Соломон в периода 1118 - 1127. Същата съхранена в един съндък от злато наречен КИВОТ и положена там в изградения ХРАМ - ДОМ НА БОГ от Соломон, по поръчение на Цар Давид и пренесена по време на преселението от Египетските земи. При масоните ситуацията не е по различна, но те въпреки всичките си претенции все пак са формация, регистрирана като присъствие доста след Братята от Ордена и според изследователи се считат за приемници на тамплиерите много след 1307 г, което е и мое мнение. Може би заради дистанцията на времето, за Рицарите Тамплиери има по-малко данни, но за масоните информацията е по-обемна. Именно при тях е застъпена египетската символика, което ни дава основание да ги свържем, а от там и предшествениците им Тамплиерите, с изначалния египетски култ към отрязаната глава на Озирис. Елементи на този култ откриваме и днес под формата на почит към така наречените мощи на светци. Това всъщност е изразяване на уважение, но към части от тленните останки на определен човек, канонизиран от църквата за светец.
Тук трябва да направим един огромен скок във времето. Чрез него ще покажем едно съвременно проявление на древния изначален култ към ОЗИРИС в наши дни. Това е необходимо, защото по този начин ще илюстрираме нагледно съвременното отношение на последователите на тази изначална концепция за ДЖЕД – БОГ. Познанието, пренесено във времето, съхранено и почетено по един достоен за възхищение начин. Вярата в едно толкова старо религиозно схващане непроменено до ден днешен. Опазено в тайна пред очите на цялото човечество.
Факт е, че зеленият цвят, в който основно е бил изобразяван Озирис, е единственият цвят, използван при печата на еднодоларовата банкнота. Това съвпадение въобще не е случайно, напротив, създателите на композицията са вложили именно тази идея по отношение на избора на цвят на банкнотата. В тази връзка само ще споменем един друг интересен факт. При спектралните заснемания на мъглявините в космоса, особено при мъглявините в съзвездието ОРИОН М42 и М43, наличието на кислород се отчита като зелено сияние. Както знаем, кислородът е задължителната предпоставка за живот поне при нашия биологичен вид. В зелената хартийка с номинал един долар са вложени ТРИНАДЕСЕТ ТРИНАДЕСЕТКИ под различни форми и комбинации. Само няколко реда по-нагоре видяхме колко части от тялото на ОЗИРИС са събрани, ВСИЧКИ ТРИНАДЕСЕТ БЕЗ ФАЛОСА преди ИЗИДА да го възкреси. Това също не е съвпадение, а точно следване на автентичните изначални космогонни писания, познания без никакво отклонение. Да, ОЗИРИС е съчетан от тринадесет части и обожествен, изобразяван като ДЖЕД – БОГ. Връзката ДЖЕД е показана по един безспорен начин, чрез вграждането на девет единици от тази страна на банкнотата. Както описахме по-горе състава на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД е от девет божества. Същите девет са отразени и почетени чрез вграждането на четири цифри единици, които сами по себе си са четири „ONE“, към тях добавяме петте самостоятелни надписа „ONE“. Четири от тях се намират в четирите краища на банкнотата, пресичащи през средата единиците, а петият от тях е големият централно разположен надпис "ONE" между двата печата. Както видяхме при списъка на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД единственият, който е самостоятелно отразен, е АТУМ ВЕЛИКИ, богът-създател. Другите са разпределени по двойки и по този начин формират същността на ДЖЕД – БОГ. Като допълнение на моите думи виждаме, че освен големия надпис ONE, който в случая можем да отъждествим с АТУМ и единствено той е самостоятелен, то другите единици са в съчетания по двойки, цифра и надпис те са аналогични на двойките от ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ - ГЕБ-НУТ, ШУ-ТЕФНУТ, ИЗИДА-ОЗИРИС, СЕТ-НЕФТИДА.. Четири двойки единици и една самостоятелно общо девет, почит отправена директно към четирите двойки божества и един самостоятелен АТУМ, съставящи групата от ДЕВЕТ (ПЕЗЕДЖЕД – ДЖЕД – БОГ).
Връзката ДЖЕД с еднодоларовата банкнота е гарантирана и по друга линия. Желанието на древните египтяни да въздигнат обожествения ОЗИРИС до равен с Бога, е изразено под формата на асоцииране на Озирис с ДЖЕД, както виждаме на снимката. Въпреки, че ТОЙ, ОЗИРИС е неделима съставна част от изначалния ДЖЕД, при развитие на религиозните схващания самият ОЗИРИС е рисуван като ДЖЕД, което според мен е индикативна предпоставка за начало на промяна относно изначалното вложено възприятие за същността на понятието БОГ. Въпреки всичко при началното развитие на култа към ОЗИРИС нямаме цялостно изкривяване на идеята за състава на единната божествена същност ДЖЕД и чрез ОЗИРИС ТОЙ присъства в своята цялост в еднодоларовата банкнота. На самата банкнота е написано „IN GOD WE TRUST“, което в приличен превод означава „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ“, (ДЖЕД – ОЗИРИС в ДЖЕД). Под самия надпис, който преведохме, е изписано с големи букви привидно номинала на банкнотата ONE – ЕДИН (както споменахме по-горе връзката АТУМ), което според мен е естествено продължение на текста над него. Няма как да отнесем ONE към номинала на банкнотата, въпреки че имаме съвпад в единицата, най-малко защото в долния край на банкнотата, точно под ONE е уточнено „ONE DOLLAR“ (девет букви). Или прочитът трябва да се направи по следния начин – „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ ЕДИН/ЕДИНЕН“ – ЗЕЛЕН (ОЗИРИС отъждествяван, приравняван, неделима част от ДЖЕД) от епохата на пирамидите и го показваме, като го отразяваме в печата в ляво и почитаме ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО над пирамидата – земното проявление на духа, вложен в човека и неговото прераждане. Окото на ХОР, или това, което той загубва в една от легендите, или в друга легенда с окото си нахранва баща си ОЗИРИС и му дава сили за новия живот, или оцелялото му око при битката с убиеца на баща му, неговия чичо Сет. Принципно развитието на идеята за окото или кое от очите на Хор е вложено над пирамидата, ни изправя пред труден избор, защото и двете му очи в легендите притежават изключително силна символика. Как бихме отличили окото, което му остава, пред това, което е загубил в битката със СЕТ, как да не почетем окото от другата легенда, което ХОР принася за храна на своя баща ОЗИРИС и той се „съживява“ и превръща в БОГ. При изобразяване на едно всевиждащо око в триъгълника над пирамидата винаги може да се отдаде символична почит и към двете, това което виждаме и виждаме само него, защото другото просто е загубено. Окото е всевиждащо, защото са унаследени по пряка линия магическите възможности на ИЗИДА, неговата родна майка, да вижда нещата от всички страни.
Присъствието на бащата и сина в еднодоларовата банкнота по естествен път привлича и ИЗИДА като най-важна за осъществяване на връзката ОЗИРИС – ХОР, та нали Тя е причината за неговото възкресение, тя е първопричината, тя е майката, тя е вдовицата. Още повече, че древноегипетските легенди и рисунки я показват като жената с криле. Крилете са основен неин атрибут. Наблюдавайки десния печат на банкнотата, няма как да не потърсим обяснение за това изображение на крилата птица.
За да фокусираме наистина вниманието си, трябва да споменем, че правим анализ на нещо изключително важно и съществено. Това са печатите на най-могъщата държава в света за момента. Вярвам, че сте сигурни относно важността на вложеното в нейните официални печати. Няма как да се допусне дори и за миг, че това не са изключително добре обмислени процеси и одобрени на най високо духовно, окултно, интелектуално и професионално ниво. С две думи, всякакви съвпадения и случайности са напълно изключени.
Да се върнем на печата с птицата орел. Самият факт на присъствие на криле в банкнотата при всепроникващото присъствие на зеления ОЗИРИС и отмъстителя за бащината смърт (победата на доброто над злото), вече едноок ХОР, нейните съпруг и син, носи посланието, че птицата, вложена в печата в дясно от еднодоларовата банкнота, е изображение на самата изначална, прекрасна и великопочитана до ден днешен ИЗИДА. Тук само искам да припомня за най-стария намерен ДЖЕД върху гранитната колона, че е в съчетание с колона, върху която е изобразен възелът на ИЗИДА, тази двойка колони също не е случайно реализирана. Това съчетано присъствие няма как да не го припомним, защото определянето на птицата като ИЗИДА от само себе си ще хвърли допълнителна светлина върху цялостното възприятие на банкнотата и връзката и с ДЖЕД
Прави ли ви впечатление приликата от орела в еднодоларовата банкнота и прекрасната ИЗИДА от тази снимка? Забележете в долния край деветте подобни на пера от опашка под НЕЯ и ги сравнете с деветте пера от „опашката“ на орела от банкнотата от долната снимка, начина, по който са представени разперените и криле при двете изображения.
С какво още можем да подкрепим тезата за идентичност на ИЗИДА богинята, сестра и майка с птицата от еднодоларовата банкнота, изобразена в десния печат? При внимателен поглед на атрибутите около птицата ще видим над главата и ореол от „светлина“, съставен от ТРИНАДЕСЕТ ЧАСТИ (броя на събраните части от тялото на ОЗИРИС при неговото възкресение) под формата на тринадесет звезди, образуващи звездата на Цар Давид и печата на Соломон. Имаме основание да свържем тези тринадесет части от звездата над главата на птицата, чрез които богинята ИЗИДА обезсмъртява и на практика възкачва ОЗИРИС на вечния божествен трон. Същият този ореол, съставен от тринадесет петолъчки (петолъчката е символичен знак от древен Египет) над главата на Изида, според мен е допустимо да асоциираме с идея, вложена при създаването на САЩ. Знаем, че държавата в началото е съставена от тринадесет щата, което е практическо приложение на една изначална символика. Даже в момента на вземане на решение за създаването на САЩ щатите са били дванадесет, но набързо се формира тринадесети за да се повтори легендата едно към едно. Нарочно планирано повторение на легендата, което трябва да гарантира развитието и възхода на държавата САЩ, подобно на развитието, ВЪЗХОДА И ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО на ОЗИРИС. Отделно от това, този кръг над главата и може да се асоциира и с короната над главата и съставена от „рога“ и „слънчев“ диск между тях от изображенията на ИЗИДА в древен Египет. Да опитаме логични разсъждения за този печат с орела. В левия крак на птицата тринадесет стрели, собственоръчно събраните части от тялото на ОЗИРИС от ИЗИДА. Главата на птицата – ИЗИДА гледа надясно, където другият крак на птицата вече държи жива ЗЕЛЕНА клонка с ТРИНАДЕСЕТ листа и ТРИНАДЕСЕТ плодчета, символ на живота, който е под нейна власт да възкреси и забележете да даде плод-живот (ХОР и неговите символични братя, ИЗИДА символичната майка на НИСУ – фараони), това според мен е израз на нейните магически способности да съживява, ражда и преражда (тринадесетте части на ОЗИРИС). Съчетани, преминали под въздействието на способностите и, и защитени от щита на гърдите и подчинен на двете деветки съответно в лявата и дясната част на щита, под формата на три по три вертикални линии, същите зелени вертикални черти заедно с белите полета пак защитават цифрата тринадесет. Надписът, който е изписан върху лентата змия в клюна (символични рога от короната над главата на ИЗИДА) на птицата по най-категоричен начин определя ОЗИРИС като единствен възкресен и правоприемник на посланието и съдържател на зелената банкнота, а именно „E PLURIBUS UNUM“ – в превод „ЕДИН ОТ ВСИЧКИ“. Този надпис се състои отново от тринадесет части - букви и определя кой е единственият от всички, Единственият който има сбор в себе си на всички предпоставки за Божественост. Равен на Него, свързан със зеления цвят, тринадесет съставни части, прероден, обожествен и всички други подобни явления, които потвърждават тезата. Разперените криле на птицата не са във връзка с политане, а символизират довяването на животворящия вятър, които спомага за съживяването на ОЗИРИС, вятър който би спомогнал за съживяването и на ТРИНАДЕСЕТТЕ първоначални части от тялото на Съединените (части) ЩАТИ. Позицията на крилете е същата, както при банкнотата, така и при снимката. На това място само ще вметна, че индикацията относно цялостното възприятие на символиката и акцентите по банкнотата ни отвеждат до фокуса на една символична троица, която в последствие сигурно ще се окаже основополагаща и реализирана относно идеята при съвременния вариант на СВЕТАТА ТРОИЦА. Защото нека се замислим какво представлява светата троица в сегашния си вид? Един БОГ отец (ОЗИРИС), един син ХРИСТОС (ХОР) и светия дух, под формата на птица с разперени криле (ИЗИДА). Всички тези дадености, както виждаме, присъстват от самата зора на човечеството, защо да си мислим, че постоянно човешкият род трябва да преоткрива топлата вода. Имаме пълно припокриване на двете групи, дори и визуално, чрез изображението на птицата в двата варианта. Тук е мястото да спомена и факта, че орелът също е бил символ и на едно от племената при разселването на древните египтяни нарекли се в последствие евреи, а именно племето "ДАН" / Flag," The Jewish Encyclopedia, p. 405/ Според историците категорично е, че орелът е символ на това еврейско племе, от където можем да си направим извода, че в основата на формирането на САЩ активна роля са играли преки потомци - наследници на ХОРАТА ОТ ДАНОВОТО КОЛЯНО - ПЛЕМЕ.
Понеже изяснихме вложения смисъл в зелената банкнота и я споменаваме не като обект на изследване, а като СЪВРЕМЕННА ВИДИМА част от системата на познание, почитане и преклонение, то тук с две думи трябва да споменем и една от първопричините за появата на банкнотата (долара като паричен еквивалент). Тя е също доста назад във времето, над 2700 години преди нас. Първопричинителят е самият цар Соломон. По негово време се доразвива доктрината относно завладяването на света и се прилага във вековете до наши дни. Къде може да се види връзката на Соломон с долара, освен в шестолъчната звезда над главата на ИЗИДА - птицата? Знакът на долара го знаят всички – $. Сега да предположим откъде идва буквата S. Едното предположение-фаворит за произход на доларовия знак е съчетанието от първата „S“ и третата буква „
Именно в тази връзка се налага разглеждането на този култ, още повече, че култът към главата се е свързвал впоследствие с Рицарите Тамплиери и масоните.
Възникването на Озирис е едно истинско предизвикателство пред изследователите на религиозните схващания в самата зора на обозримата човешката история. При конкретиката на зараждане на култа към Озирис трябва да отбележим, че имаме предпоставки за възникване на религия на спасението, базирана върху монотеизма, но монотеизъм под формата на осъзнато възприятие за единната божествена същност. Човек, в последствие възкресен и превърнат в Бог. Според някои мнения на учени египтолози, имаме реален човек с реална съдба, изживял човешките радости, страдания и мъки сред себеподобните си. Предполага се, че в своя генезис ОЗИРИС е базиран върху НИСУ – фараон, който успява в зората на формирането на египетската цивилизация да обедини племената, населявали долното течение на Нил.
На наблюдателното око тази история, която на практика се е случила в до династичен Египет преди повече от 5400 години много би заприличала на историята около нулевата година, в земите населявани от еврейския народ в Юдея. В моето съзнание отново изплува мисълта за чиста форма на адаптация и интерпретация на една добра, но забравена религиозна концепция, а защо не и действително събитие в древен Египет. Просто казано, историята около създаване на култа към Христос е частично променена интерпретация на култа към Озирис, базирана на един Бог и формиране на религия на спасението чрез изживяване на страдание на човек, физическата му кончина като несправедлив акт и възкресението му, в последствие неговото обожествяване. И при двамата идеята за цар при земния им път е застъпена, с развитие на култовете им след възкресението им се наблюдава припокриване на ДЖЕД и БОГ и при двамата. В древен Египет, както виждаме, Озирис е изобразяван като ДЖЕД JED – БОГ, а при християните се казва „О, господи, Исусе Христе - JESUS“ Забележете първата буква на JED и JESUS е една и съща, това не е случайно, по този начин се почита недвусмислено ОРИГИНАЛЪТ, ПЪРВОБОГА .
Тази препратка я правя, защото ще бъде интересна относно връзката с почитта към главата. Защото възникването на почитта към отделената от тялото глава в древен Египет е неделима част от култа към Озирис, както ще видим по-нататък. Но при християнството не се съчетават двете в едно понятие, пак имаме почит към отделена от тялото глава, но към отрязаната глава на Йоан Кръстител. Същият е на много висока почит при масоните и Тамплиерите, но неговата глава не е на Христос. Интересен е и въпросът защо Йоан Кръстител кръщава Христос в легендата? Колко право е имал на това? Чрез какви правомощия е извършил това действие? Все пак кръщава не кого да е и в какво го кръщава? При всички случай и Христос е обвързан с някакво посещение за посвещение и в Египетските земи, защо? Отговорите на тези въпроси биха дали обяснение защо Тамплиери и масони го почитат толкова много и до каква степен или напълно е възможна асоциацията с ОЗИРИС (древен Египет)? Има редица въпроси, на които сигурно трудно ще дадем отговор, но да се върнем на темата за Озирис.
Както вече споменахме, част от историците допускат това да е исторически съществувала личност, която в до династичните времена да е успяла да обедини племената, населявали Долен Египет по делтата на Нил. Да отбележим и реалностите около двойнствената природа на човека в неговата материална земна обвивка – тялото и божествената безсмъртност в лицето на неговата душа. Едно от първите проявления на ОЗИРИС се открива в Бузирис. Там той заема мястото на бога-пастир Анджти, като приема и неговите атрибути. Интересни за нас са неговите атрибути които са присъщи за ОЗИРИС, а именно ХЕКА - КРЪСТЪТ и НЕХЕХ. Както забелязвате ХЕКА - КРЪСТ е още едно потвърждение на моето твърдение, че това е безспорният амтентичен първообраз на ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ.
Първите свидетелства относно функциите му са в текстовете на пирамидите. Там той е съставна част на Хелиополската енеада - египетското ПЕЗЕДЖЕД – група от девет, цялостната концепция за единното съдържание БОГ. Вписан е като син на Геб и Нут (една бърза аналогия със земната майка на Христос и непорочното небесно зачатие). До него са съпругата МУ и негова сестра Изида, Сет и Нефтида. Към този период се отнася и легендата за убийството на Озирис от неговия брат Сет. Ще се спрем само на някои съществени моменти от легендата, развивана през различните периоди.
Състав на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – енеада:
АТУМ ВЕЛИКИ – бог-творец, отъждествява се със слънцето.
ШУ - дете на АТУМ, отъждествява се със въздуха, атмосферата.
ТЕФНУТ - дете на АТУМ, отъждествява се с влагата.
ГЕБ - внук на АТУМ, отъждествява се със земята.
НУТ - внук на АТУМ, отъждествява се с небето.
ИЗИДА и ОЗИРИС, правнуци на АТУМ, брат и сестра, но и съпруг и съпруга – по всяка вероятност човешкото проявление и реално царували – НИСУ.
СЕТ и НЕФТИДА, правнуци на АТУМ .
Това е съставът на голямата Хелиополска ПЕЗЕДЖЕД – енеада – група от девет, божествената девятка, девятката на боговете, цялостното съдържание на понятието БОГ – ДЖЕД. Монотеизъм, вяра в единствения ДЖЕД в неговата цялост, единност, взаимодействие, съдържащо в себе си всичко, което е цялото, част от което сме и ние. Много е важно да отбележим, че всеки един от състава на ПЕЗЕДЖЕД запазва своята самостоятелност, но всъщност това са съставните части на единната божествена същност. Всички елементи съставят цялото, въпреки своето самостоятелно съществуване. Цялото едно – върховният АТУМ ВЕЛИКИ в ДЖЕД – бога-творец, архитект, създател заедно с другите осем същности - съставни части на единната божествена същност.
Убийството на Озирис според легендите е плод на завист от страна на брат му Сет. Поводът бил успешното царуване на наследилите Геб, баща им и Нут майка им, Изида и Озирис, които въпреки, че били брат и сестра били същевременно и съпруг и съпруга. Озирис научава хората на важни аспекти от материалния и духовния живот като познанието за земеделие и им дава добрите практики по религиозните въпроси. Поради изключително доброто царуване на ОЗИРИС като владетел, той се е ползвал с обичта на народа си. Умелото управление довело до естествен просперитет. Популярността на владетеля в добрия смисъл на думата не намерила одобрение в мислите на Сет. Злото все повече изпълвало душата на Сет, и се трансформирало в нетърпима ревност и завист. Давайки воля на обсебилите го негативни чувства, той стига до решението физически да премахне Озирис. В своето злодеяние Сет е подпомогнат от седемдесет и двама съмишленици. Съставят коварен план, който целял да вкара Озирис в дървен сандък, подобен на саркофаг. След като бил вкаран вътре, затворили капака и го хвърлили в река Нил. След време Изида, неговата жена го намира, но Сет разбира за това действие. Той се домогва до мъртвото тяло и го разкъсва на четиринадесет части. Същите според едни писания били хвърлени в Нил, а според други източници разпръснати по цял Египет. Изида и Нефтида успяват да съберат ТРИНАДЕСЕТ /"същите" тези тринадесет които ще откриваме заложени в основата на действия от страна на посветените/ от тях и чрез използване на магически способности да го съживят. Друго предание гласи, че там, където са намерени парчетата от тялото му, там са погребани и затова Озирис останал да властва в царството на мъртвите. Друга интересна версия разкрива следното: Изида, Нефтида с помоща на Анубис и Тот мумифицират събраните останки от тялото на Озирис. Чрез магически ритуали обезсмъртяват тялото му. Даже се установява мястото, където е бил удавен Озирис. Това е Недит, разположен на брега на реката в непосредствена близост до Абидос. На това място се изгражда храм или се е ползвал съществуващ в който за един доста продължителен период от време се е пазела ГЛАВАТА МУ. Поради този факт храмът в Абидос се е превърнал в култов комплекс. Голямата значимост на тази част от тялото му станала непосредствена причина за внушителни шествия от поклонници на това място, които изразявали своето преклонение под формата на поклонничество пред най святият артефакт ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - БОЖЕСТВЕНАТА ГЛАВА НА ОЗИРИС..
От религиозна, окултна и историческа гледна точка това може би е първият култ към подобен артефакт – човешка глава. В годините по всяка вероятност това може би се е трансформирало като култ към черепа, защото едва ли тленните останки са се задържали достатъчно дълго време. Черепът го откриваме на доста различни места под различни форми на почит, ТАЙНИ ОБЩЕСТВА "ЧЕРЕП И КОСТИ", по флаговете на пиратските кораби, чийто основоположници са били Рицарите Тамплиери. Същите Рицари са били обвинявани в идолопоклонничество именно към отрязана човешка глава, символично обявена като главата на Йоан Кръстител, но според мен без капка съмнение на самият ОЗИРИС, придобита при разкопките в храма на Соломон в периода 1118 - 1127. Същата съхранена в един съндък от злато наречен КИВОТ и положена там в изградения ХРАМ - ДОМ НА БОГ от Соломон, по поръчение на Цар Давид и пренесена по време на преселението от Египетските земи. При масоните ситуацията не е по различна, но те въпреки всичките си претенции все пак са формация, регистрирана като присъствие доста след Братята от Ордена и според изследователи се считат за приемници на тамплиерите много след 1307 г, което е и мое мнение. Може би заради дистанцията на времето, за Рицарите Тамплиери има по-малко данни, но за масоните информацията е по-обемна. Именно при тях е застъпена египетската символика, което ни дава основание да ги свържем, а от там и предшествениците им Тамплиерите, с изначалния египетски култ към отрязаната глава на Озирис. Елементи на този култ откриваме и днес под формата на почит към така наречените мощи на светци. Това всъщност е изразяване на уважение, но към части от тленните останки на определен човек, канонизиран от църквата за светец.
Тук трябва да направим един огромен скок във времето. Чрез него ще покажем едно съвременно проявление на древния изначален култ към ОЗИРИС в наши дни. Това е необходимо, защото по този начин ще илюстрираме нагледно съвременното отношение на последователите на тази изначална концепция за ДЖЕД – БОГ. Познанието, пренесено във времето, съхранено и почетено по един достоен за възхищение начин. Вярата в едно толкова старо религиозно схващане непроменено до ден днешен. Опазено в тайна пред очите на цялото човечество.
Факт е, че зеленият цвят, в който основно е бил изобразяван Озирис, е единственият цвят, използван при печата на еднодоларовата банкнота. Това съвпадение въобще не е случайно, напротив, създателите на композицията са вложили именно тази идея по отношение на избора на цвят на банкнотата. В тази връзка само ще споменем един друг интересен факт. При спектралните заснемания на мъглявините в космоса, особено при мъглявините в съзвездието ОРИОН М42 и М43, наличието на кислород се отчита като зелено сияние. Както знаем, кислородът е задължителната предпоставка за живот поне при нашия биологичен вид. В зелената хартийка с номинал един долар са вложени ТРИНАДЕСЕТ ТРИНАДЕСЕТКИ под различни форми и комбинации. Само няколко реда по-нагоре видяхме колко части от тялото на ОЗИРИС са събрани, ВСИЧКИ ТРИНАДЕСЕТ БЕЗ ФАЛОСА преди ИЗИДА да го възкреси. Това също не е съвпадение, а точно следване на автентичните изначални космогонни писания, познания без никакво отклонение. Да, ОЗИРИС е съчетан от тринадесет части и обожествен, изобразяван като ДЖЕД – БОГ. Връзката ДЖЕД е показана по един безспорен начин, чрез вграждането на девет единици от тази страна на банкнотата. Както описахме по-горе състава на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД е от девет божества. Същите девет са отразени и почетени чрез вграждането на четири цифри единици, които сами по себе си са четири „ONE“, към тях добавяме петте самостоятелни надписа „ONE“. Четири от тях се намират в четирите краища на банкнотата, пресичащи през средата единиците, а петият от тях е големият централно разположен надпис "ONE" между двата печата. Както видяхме при списъка на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД единственият, който е самостоятелно отразен, е АТУМ ВЕЛИКИ, богът-създател. Другите са разпределени по двойки и по този начин формират същността на ДЖЕД – БОГ. Като допълнение на моите думи виждаме, че освен големия надпис ONE, който в случая можем да отъждествим с АТУМ и единствено той е самостоятелен, то другите единици са в съчетания по двойки, цифра и надпис те са аналогични на двойките от ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ - ГЕБ-НУТ, ШУ-ТЕФНУТ, ИЗИДА-ОЗИРИС, СЕТ-НЕФТИДА.. Четири двойки единици и една самостоятелно общо девет, почит отправена директно към четирите двойки божества и един самостоятелен АТУМ, съставящи групата от ДЕВЕТ (ПЕЗЕДЖЕД – ДЖЕД – БОГ).
Връзката ДЖЕД с еднодоларовата банкнота е гарантирана и по друга линия. Желанието на древните египтяни да въздигнат обожествения ОЗИРИС до равен с Бога, е изразено под формата на асоцииране на Озирис с ДЖЕД, както виждаме на снимката. Въпреки, че ТОЙ, ОЗИРИС е неделима съставна част от изначалния ДЖЕД, при развитие на религиозните схващания самият ОЗИРИС е рисуван като ДЖЕД, което според мен е индикативна предпоставка за начало на промяна относно изначалното вложено възприятие за същността на понятието БОГ. Въпреки всичко при началното развитие на култа към ОЗИРИС нямаме цялостно изкривяване на идеята за състава на единната божествена същност ДЖЕД и чрез ОЗИРИС ТОЙ присъства в своята цялост в еднодоларовата банкнота. На самата банкнота е написано „IN GOD WE TRUST“, което в приличен превод означава „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ“, (ДЖЕД – ОЗИРИС в ДЖЕД). Под самия надпис, който преведохме, е изписано с големи букви привидно номинала на банкнотата ONE – ЕДИН (както споменахме по-горе връзката АТУМ), което според мен е естествено продължение на текста над него. Няма как да отнесем ONE към номинала на банкнотата, въпреки че имаме съвпад в единицата, най-малко защото в долния край на банкнотата, точно под ONE е уточнено „ONE DOLLAR“ (девет букви). Или прочитът трябва да се направи по следния начин – „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ ЕДИН/ЕДИНЕН“ – ЗЕЛЕН (ОЗИРИС отъждествяван, приравняван, неделима част от ДЖЕД) от епохата на пирамидите и го показваме, като го отразяваме в печата в ляво и почитаме ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО над пирамидата – земното проявление на духа, вложен в човека и неговото прераждане. Окото на ХОР, или това, което той загубва в една от легендите, или в друга легенда с окото си нахранва баща си ОЗИРИС и му дава сили за новия живот, или оцелялото му око при битката с убиеца на баща му, неговия чичо Сет. Принципно развитието на идеята за окото или кое от очите на Хор е вложено над пирамидата, ни изправя пред труден избор, защото и двете му очи в легендите притежават изключително силна символика. Как бихме отличили окото, което му остава, пред това, което е загубил в битката със СЕТ, как да не почетем окото от другата легенда, което ХОР принася за храна на своя баща ОЗИРИС и той се „съживява“ и превръща в БОГ. При изобразяване на едно всевиждащо око в триъгълника над пирамидата винаги може да се отдаде символична почит и към двете, това което виждаме и виждаме само него, защото другото просто е загубено. Окото е всевиждащо, защото са унаследени по пряка линия магическите възможности на ИЗИДА, неговата родна майка, да вижда нещата от всички страни.
Присъствието на бащата и сина в еднодоларовата банкнота по естествен път привлича и ИЗИДА като най-важна за осъществяване на връзката ОЗИРИС – ХОР, та нали Тя е причината за неговото възкресение, тя е първопричината, тя е майката, тя е вдовицата. Още повече, че древноегипетските легенди и рисунки я показват като жената с криле. Крилете са основен неин атрибут. Наблюдавайки десния печат на банкнотата, няма как да не потърсим обяснение за това изображение на крилата птица.
За да фокусираме наистина вниманието си, трябва да споменем, че правим анализ на нещо изключително важно и съществено. Това са печатите на най-могъщата държава в света за момента. Вярвам, че сте сигурни относно важността на вложеното в нейните официални печати. Няма как да се допусне дори и за миг, че това не са изключително добре обмислени процеси и одобрени на най високо духовно, окултно, интелектуално и професионално ниво. С две думи, всякакви съвпадения и случайности са напълно изключени.
Да се върнем на печата с птицата орел. Самият факт на присъствие на криле в банкнотата при всепроникващото присъствие на зеления ОЗИРИС и отмъстителя за бащината смърт (победата на доброто над злото), вече едноок ХОР, нейните съпруг и син, носи посланието, че птицата, вложена в печата в дясно от еднодоларовата банкнота, е изображение на самата изначална, прекрасна и великопочитана до ден днешен ИЗИДА. Тук само искам да припомня за най-стария намерен ДЖЕД върху гранитната колона, че е в съчетание с колона, върху която е изобразен възелът на ИЗИДА, тази двойка колони също не е случайно реализирана. Това съчетано присъствие няма как да не го припомним, защото определянето на птицата като ИЗИДА от само себе си ще хвърли допълнителна светлина върху цялостното възприятие на банкнотата и връзката и с ДЖЕД
Прави ли ви впечатление приликата от орела в еднодоларовата банкнота и прекрасната ИЗИДА от тази снимка? Забележете в долния край деветте подобни на пера от опашка под НЕЯ и ги сравнете с деветте пера от „опашката“ на орела от банкнотата от долната снимка, начина, по който са представени разперените и криле при двете изображения.
С какво още можем да подкрепим тезата за идентичност на ИЗИДА богинята, сестра и майка с птицата от еднодоларовата банкнота, изобразена в десния печат? При внимателен поглед на атрибутите около птицата ще видим над главата и ореол от „светлина“, съставен от ТРИНАДЕСЕТ ЧАСТИ (броя на събраните части от тялото на ОЗИРИС при неговото възкресение) под формата на тринадесет звезди, образуващи звездата на Цар Давид и печата на Соломон. Имаме основание да свържем тези тринадесет части от звездата над главата на птицата, чрез които богинята ИЗИДА обезсмъртява и на практика възкачва ОЗИРИС на вечния божествен трон. Същият този ореол, съставен от тринадесет петолъчки (петолъчката е символичен знак от древен Египет) над главата на Изида, според мен е допустимо да асоциираме с идея, вложена при създаването на САЩ. Знаем, че държавата в началото е съставена от тринадесет щата, което е практическо приложение на една изначална символика. Даже в момента на вземане на решение за създаването на САЩ щатите са били дванадесет, но набързо се формира тринадесети за да се повтори легендата едно към едно. Нарочно планирано повторение на легендата, което трябва да гарантира развитието и възхода на държавата САЩ, подобно на развитието, ВЪЗХОДА И ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО на ОЗИРИС. Отделно от това, този кръг над главата и може да се асоциира и с короната над главата и съставена от „рога“ и „слънчев“ диск между тях от изображенията на ИЗИДА в древен Египет. Да опитаме логични разсъждения за този печат с орела. В левия крак на птицата тринадесет стрели, собственоръчно събраните части от тялото на ОЗИРИС от ИЗИДА. Главата на птицата – ИЗИДА гледа надясно, където другият крак на птицата вече държи жива ЗЕЛЕНА клонка с ТРИНАДЕСЕТ листа и ТРИНАДЕСЕТ плодчета, символ на живота, който е под нейна власт да възкреси и забележете да даде плод-живот (ХОР и неговите символични братя, ИЗИДА символичната майка на НИСУ – фараони), това според мен е израз на нейните магически способности да съживява, ражда и преражда (тринадесетте части на ОЗИРИС). Съчетани, преминали под въздействието на способностите и, и защитени от щита на гърдите и подчинен на двете деветки съответно в лявата и дясната част на щита, под формата на три по три вертикални линии, същите зелени вертикални черти заедно с белите полета пак защитават цифрата тринадесет. Надписът, който е изписан върху лентата змия в клюна (символични рога от короната над главата на ИЗИДА) на птицата по най-категоричен начин определя ОЗИРИС като единствен възкресен и правоприемник на посланието и съдържател на зелената банкнота, а именно „E PLURIBUS UNUM“ – в превод „ЕДИН ОТ ВСИЧКИ“. Този надпис се състои отново от тринадесет части - букви и определя кой е единственият от всички, Единственият който има сбор в себе си на всички предпоставки за Божественост. Равен на Него, свързан със зеления цвят, тринадесет съставни части, прероден, обожествен и всички други подобни явления, които потвърждават тезата. Разперените криле на птицата не са във връзка с политане, а символизират довяването на животворящия вятър, които спомага за съживяването на ОЗИРИС, вятър който би спомогнал за съживяването и на ТРИНАДЕСЕТТЕ първоначални части от тялото на Съединените (части) ЩАТИ. Позицията на крилете е същата, както при банкнотата, така и при снимката. На това място само ще вметна, че индикацията относно цялостното възприятие на символиката и акцентите по банкнотата ни отвеждат до фокуса на една символична троица, която в последствие сигурно ще се окаже основополагаща и реализирана относно идеята при съвременния вариант на СВЕТАТА ТРОИЦА. Защото нека се замислим какво представлява светата троица в сегашния си вид? Един БОГ отец (ОЗИРИС), един син ХРИСТОС (ХОР) и светия дух, под формата на птица с разперени криле (ИЗИДА). Всички тези дадености, както виждаме, присъстват от самата зора на човечеството, защо да си мислим, че постоянно човешкият род трябва да преоткрива топлата вода. Имаме пълно припокриване на двете групи, дори и визуално, чрез изображението на птицата в двата варианта. Тук е мястото да спомена и факта, че орелът също е бил символ и на едно от племената при разселването на древните египтяни нарекли се в последствие евреи, а именно племето "ДАН" / Flag," The Jewish Encyclopedia, p. 405/ Според историците категорично е, че орелът е символ на това еврейско племе, от където можем да си направим извода, че в основата на формирането на САЩ активна роля са играли преки потомци - наследници на ХОРАТА ОТ ДАНОВОТО КОЛЯНО - ПЛЕМЕ.
Понеже изяснихме вложения смисъл в зелената банкнота и я споменаваме не като обект на изследване, а като СЪВРЕМЕННА ВИДИМА част от системата на познание, почитане и преклонение, то тук с две думи трябва да споменем и една от първопричините за появата на банкнотата (долара като паричен еквивалент). Тя е също доста назад във времето, над 2700 години преди нас. Първопричинителят е самият цар Соломон. По негово време се доразвива доктрината относно завладяването на света и се прилага във вековете до наши дни. Къде може да се види връзката на Соломон с долара, освен в шестолъчната звезда над главата на ИЗИДА - птицата? Знакът на долара го знаят всички – $. Сега да предположим откъде идва буквата S. Едното предположение-фаворит за произход на доларовия знак е съчетанието от първата „S“ и третата буква „
Няма коментари:
Публикуване на коментар