Животът се базира на въглерод. А извънземения разум на силициева основа.

 

   

Силицият е по-често срещан в земната кора. Животът се базира на въглерод. А извънземният разум на силициева основа.

Научната фантастика отдавна представя чужди светове, населявани с живот на основата на силиций. Сега за първи път учените считат, че природата може да включи силиций във въглеродни молекули по аналогия с градивните елементи наживота на Земята.

   

Авторът на изследването е Франсис Арнолд, инженер-химик в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Той твърди, че „ако човек е в състояние да сътвори живот като изгради връзки между силиций и въглерод, то и природата също може да го направи“.

Въглеродът е гръбнакът на всяка известна биологична молекула. Животът на Земята се основава на въглерод, най-вероятно
защото всеки въглероден атом може да образува връзки едновременно с до четири други атома. Това качество прави въглерода подходящ за образуване на дълги вериги от молекули като протеини и ДНК. Те служат като основа за живота такъв, какъвто го познаваме.

     

Изследователите отдавна предполагат, че извънземният живот може да има напълно различна химическа основа от живота на
Земята. Вместо да се разчита на водата като разтворител, в който действат биологични молекули, възможно е чуждият
живот да зависи от амоняк или метан. И вместо да се разчита на въглерода да създава молекулите на живота, може би
извънземните могат да използват силиций.
Силицият е един от най-често срещаните елементи във Вселената. Той съставлява почти 30% от масата на земната кора и е около 150 пъти по-разпространен от въглерода в нея.

Химиците са синтезирали изкуствено молекули, съставени както от силиций, така и от въглерод. „Искахме да видим дали бихме могли да използваме биологичните процеси и да ги разширим в нови области на химията, които природата още не е проучила“,
казва Арнолд.

Първо, изследователите започнали с ензими, за които се предполага, че по принцип могат да взаимодействат с химически
силиций. След това те мутирали ДНК схемите на тези протеини и тествали получените ензими за желаната черта. Ензимите, които се представят най-добре, отново са подложени на мутация и процесът се повтаря, докато се постигнат търсените резултати.

В допълнение към мутиралите ензими учените откриват и че бактерията Е. coli също може да създаде органо-силициеви съединения. Бактерията е генетично конструирана да произвежда мутантен ензим вътре в себе си. Това поставя въпроса за естествената способност на микроорганизмите да създават такива молекули.

Остава открит въпросът защо животът на Земята се основава на въглерод, когато силицият е по-разпространен в земната кора. Предишни изследвания сочат, че в сравнение с въглерода, силицият може да образува химически връзки с по-малко видове атоми. И често образува по-малко сложни видове молекулярни структури с атомите, с които взаимодейства. Извънземен
живот базиран на силиция е напълно възможен. Ние просто не познаваме Галактиката, камо ли Вселената.

„Бъдещите изследвания могат да проучат какви предимства и недостатъци може да има способността да се създават органо-
силициеви съединения за организмите. И каква е възможността за тяхното разпространение в естествения свят“, казва
Арнолд.

НП/ LiveScience