За тези от вас, които не гледат филми и не са в час с поп-културата на днешната пъпчива младеж, Тор е комиксов супер-герой от вселената на Marvel (най-известната компания за комикси, купена преди няколко години не от кой друг, а от Дисни), вдъхновен разбира се от скандинавската митология, където въпросния персонаж е бог на гръмотевиците и мълниите (което го прави директно обвиняем за последния ми изгорял хард диск отпреди 2 години). По подразбиране екранния живот на този герой има толкова връзка с истинските северните легенди, колкото аз имам връзка с Кейт Бекинсейл.
Тор живее в същата story-line вселена на Човекът-паяк, Железният човек, Хълк, Капитан Америка и т.н. Миналата година бе направен филм, който обединява всички тези герои в общ сюжет и бе наречен „Отмъстителите“ и за да придобиете представа за манията по всичко свързано с Marvel, ще кажа, че този филм, към днешна дата, е втория най-печеливш за всички времена (с приход над 1,5 милиарда долара), като пред него е само „Avatar“ (като съм сигурен, че само до по-малко от 1 година последният ще бъде задминат от комиксовата мания). Т.е. това идва да ни каже, че филмите за супер-герои са в своя inception и скоро няма да се отървем от тях, защото те са огромна машина за пари. Всеки един от тях има сюжетна връзка с другия (макар да са самостоятелни продукции), което постепенно създава една огромна взаимносвързана филмова вселена с широк сюжетен потенциал и гигантска фен-база. А това са кинти на килограм. Отделно от това всеки един от тях е невероятно окултен по природа (няма да се спирам подробно в момента) дори в буквалния смисъл, защото обикновено тези герои боравят с окултни сили и се борят срещу вражески такива. Все пак говорим за свят от комикси, в които всичко е възможно. С няколко думи – това е едно изцяло ново поле за imprint на масите, което, сигурен съм, ще бъде експлоатирано до последна капка.
„Тор: Светът на мрака“ е 2-ра част от самостоятелната линия на приключения на бога Тор, който ако не друго, е поредното намигане от страна на глобалния елит, че онова, което в миналото сме наричали „богове“ са нищо повече от извънземни. Защото чисто сюжетно, Тор е извънземен идващ от технологично превъзхождащо ни общество на воини, което на практика съдържа в себе си много черти на Империята Сириус минус външния вид и благородството, което им е придадено изкуствено във филма. На няколко пъти е подчертано, че асгардианците (расата на Тор) живеят с хиляди години по-дълго от хората. Не се съмнявайте в това.
Кинематографичната стойност на филма е умело замаскирана още в заглавието му. Той не става за нищо друго освен за оборска тор за земеделски нужди. Крис Хемсуърт (в ролята на Тор) е comic book reject (схващате ли великия ми двойствен хумор – хаха?), който спешно трябва да остави киното и да се пренасочи към индустриалното произвеждане на гипсокартон, за да бъде в резонанс с природата си. Защото той е еманация на най-красивия бетонен стълб и с това приключва функцията му във филма – да бъде фураж привличащ кокошки купуващи билети. Ако мислите, че преувеличавам, станах пряк свидетел на женска реплика, докато чаках да започне прожекцията, която най-общо казано смислово се състоеше в това, че въпросното момиче отива да гледа филма единствено заради актьора. Това беше повторено и подчертано 4 пъти, почти един след друг (имам свидетел, който ще потвърди, че не се изхвърлям) придружено с леко сконфузен кикот (сякаш целящ да оправдае ситуацията и да я направи умилителна), който идваше да покаже, че мадамата по всяка вероятност има тампони o.b. в чантата си специално за прожекцията. Бе ясно, че отделените прозрачни вагинални флуиди ще бъдат out of the ordinary.
Какво да кажем за останалите лица на филма?
Натали Портман е под нивото си, макар да изпълнява задачата си на много по-земеделско ниво, защото единственото, което правеше е да забива шамари за щяло и нещяло на всички сирианци във филма (зрителите в кино-салона се смееха искрено на тези моменти), което в крайна сметка задоволява стремежа на сюжета. Няма да споменавам, че Антъни Хопкинс също участва в продукцията, защото ме е срам от факта. Ветеранът е бил длъжен, защото обикновено се подписва предварителен договор за 3 филма още преди първия от франчайза да бъде заснет. Цялата продукция естествено се изнася на рамене от Тъмния персонаж Том Хиделстън (в ролята на Локи), който единствен показва заложби на нещо различно от дърворезба в созополски антиквариат. Друга запомняща се второстепенна роля е на Кат Денингс за която няма да споря дали става за актриса, но мога да гарантирам, че определено лекува еректилна дисфункция. Което автоматично я направи запомняща се под формата на favorite mark в последвалия ми image google search. Не че се правя на разбирач, но Кат би имала по-голяма успех във вселената на Brazzers, отколкото във вселената на Marvel.
За щастие хората като нас отдавна не гледат филми с идеята да бъдат изненадани приятно от нещо качествено и смислено на равнище кино... Тази функция отдавна е иззета от порното.
Гледат ги, за да са в час със световния imprint. А „Тор 2“ има какво да предложи в тази посока.
„Тор: Светът на мрака“
Като истински nerd отидох на предпремиерата на филма на самият 31 октомври в 00:00 ч. и си излязох от киното на 1 ноември. Т.е. – технически погледнато прекарах хелоуин в мола като тъпа кифла (добре че всичко това не се случваше в Пловдив, където евентуално можех да се компрометирам пред познати). Ядох дюнер там, играх на електронни игри и накрая седнах на стол за масаж (два пъти по 5 мин.), за да пропадна впоследствие тотално в „света на мрака“ на консумативизма завършвайки с американско полуфабрикатно кино и големи пуканки (които признавам – не успях да изям, като ще пропусна и да кажа, че пих голям Sprite, защото автоматично ще спра да бъда вземан насериозно от всички в конспиративните кръгове).
С две думи – чувствах се чудесно :D На гребена на вълната на духовното си развитие.
Чак когато филма започна (а той започна директно с концепцията за черното масло без да си губи времето с bullshit) си дадох сметка, че предпремиерата е на хелоуин. В смисъл – пределно наясно бях, че е хелоуин, защото тъпия мол беше целия окичен в кичозни китайски чучела и бе пълно с глупави бургазлии с маски или бездарно нарисувани лица и нямаше как да не забележиш кой ден е; но чак когато филма наистина започна направих връзката за себе си между двете – световната предпремиера (в случая датите в IMDb са грешни не им обръщайте внимание) на филма рекламиращ изцяло черното масло и Тъмната полярност от по-висока плътност, който отгоре на всичко се казва и „Светът на мрака“ (duh!) се случваше на самия хелоуин – най-големия официален празник на Тъмната полярност, който отразява началото на тъмния сезон по старите окултни системи (educate yourself). Т.е. – нямаше по-перфектен ден за премиера на този филм (признавам ги отново за архетипната им съгласуваност), а аз бях на пред-предпоследния ред :)
„Cool!“, каза си Висшият ми Аз и зачаках да видя какво са сготвили този път (заради Висшия ми Аз, не заради мен...).
И OMF (Oh Mighty Fuckness)... ето какво...
Филмът започва с разказа на Один (бащата на Тор) как преди вселената и раждането на светлината е съществувал само мрак, който – pay attention, следва неочакван twist – е оцелял и до днес. В древното минало, от този мрак възникнали т.нар. „тъмни елфи“, които си имат свое разбиране за вселената и в един момент решили, че трябва да го наложат на всички останали 9 свята (никога няма да познаете какво е разбирането им...).
Лидерът на тъмните елфи, Малекит, решил, че именно той трябва да демонстрира мощта на тестисите си и да върне вечната нощ като статукво във вселената. Один обяснява, че такова зло било възможно единствено чрез силата на т.нар. „етер“ – древна сила носеща безкрайно разрушение. Тази сила си взаимодействала с Малекит, който щял да играе ролята на инструмента на унищожението, което щяло да се случи при подравняването на 9-те свят в права линия (нещо като мега-вселенската версия на 2012 г. и подравняването на планетите с тази разлика, че във филма събитието наистина се случва).
Още на този етап в мен се формира личното убеждение, че Малекит е успял в начинанието си да донесе вечен мрак във вселената. Преки доказателства за това откриваме в съществуването на земеделски предприятия като McDonald’s и белината за мозък bTV (която взе да се превръща в корпорация – I don’t like that), но очевидно това бяха аргументи, които намираха валидност единствено в моя свят, но не и във вселената на 9-те свята от „Тор 2“. Защото според сюжета, асгардианците в лицето на бащата на Один – Бор (дядото на Тор) отнели етера от Малекит, което попречило на алхимичната реакция между двете и донасянето на вечната нощ (gasp). Не е изненада, че споменатия етер е не друго, а самото черно масло... (За съжаление филма тепърва започва да се върти по кината и няма как да сложа качествени снимки, затова ще приложа такива от единствената CAM-версия, която откривам до момента в интернет. Kогато след време излезе BluRay-rip ще ги заменя. Тези, които са с очевидно по-добро качество са от трейлъра или са официални shot-ове от интернет.)
„Етерът“ от сюжета е жива, течна, черна, интелигентна субстанция (понякога с тъмно-червени отблясъци)
Той се съхранява между 2 куба, в което пространство се рее. На този етап все още не съм писал толкова много в сайта за концепцията за кубовете (но възнамерявам другата година по някое време), затова не мога да обясня с 2 думи защо те са толкова важни. Накратко – платформата на Играта има матрична форма на куб (или квадрат погледнато двуизмерно). Тесеракта – друг важен предмет от поредицата супергеройски филми на Marvel е също куб и спомага за междупространствено пътуване, което е реална архетипна функция на куба.
Накратко, асгардианците побеждават тъмните елфи и успяват да вземат етера преди Малекит да успее да го използва и да стане всемогъщ. Последният успява да се измъкне с кораба си в последния момент. Тъй като етера не може да бъде унищожен обаче, Бор го „скрива някъде надълбоко, където никой няма да го открие“. С това свършва и предисторията на филма (с което на практика свършва и интересното в него, хаха).
Преминаваме в „наши дни“, когато вече са минали еони и деветте свята отново доближават приравняване, точно както едно време, когато Малекит е искал да активира етера. Поради приравняването, на Земята започват да се появяват пространствени аномални зони, където обектите могат да левитират и изчезват в други измерения. Героинята на Натали Портман, Джейн (в която Тор е влюбен по (не)разбираеми причини – в зависимост от сексуалната ви ориентация) открива едно такова място. Може да бъде видяно на трейлъра, където големия камион се рее във въздуха. Проучвайки го от научна гледна точка тя преминава в друго измерение, което явно е съседно на Земята и има връзка със самата планета. Озовава се дълбоко под повърхността, където открива не друго..., а скрития етер.
Джейн открива черното масло затиснато между двата куба дълбоко под земята
Като всяка кифла, която си пъха носа там, където не трябва, Джейн отива до етера и го докосва. Защото – let’s face it folks! Kакво прави всеки човек преминал внезапно и неочаквано в съседно измерение, виждайки пулсиращ зловещ обект в тъмното, от очевидно извънземен произход? Разбира се, че отива и го докосва – that totally makes sense! Трябва да си малоумен... не, трябва да си роден от кръвосмешение между малоумни, за да ти дойде подобна мисъл в празната тиква!
Като и да е, Джейн става носител на черното масло, което води до моменти на неадекватност, губене на съзнание и т.н. Придобива свръхсили, очите й стават изцяло черни – all the classic stuff.
Моментът, в който очите на Джей стават черни е моментът, в който тя разбира, че обикновена визита при личния й офталмолог няма да реши проблема с изгубената й окулярна мощ
Бивайки активирано, черното масло пробужда и Малекит, който през цялото това време е бил в хибернация на своя кораб някъде из дълбините на космоса. Което означава проблеми за Земята, защото той иска да си възвърне етера и да довърши онова, което е щял да започне преди еони. А етера е в Джейн. И така, той започва да я преследва. Тя обаче върви в комбинация с Тор (no pun intended), което очевидно е формула за ритане на елфски задници.
Финалната битка се разиграва в Лондон, на едно много специално място...
По време на сюжета героите откриват, че древните хора вече са преживели едно от миналите приравнявания на световете и са оставили своеобразна карта на бъдещите поколения къде ще се случи следващото такова. Защото всички мегалити по света (ако ги свържете с чертички на карта) сочат към... Гринуич.
Това е от изключително символично значение. Припомням, че Гринуич изскочи на няколко пъти в разследването около Олимпийските игри миналата година. Именно там, баба Лизи дебаркира с фрегатата в нейна чест по време на диамантения й юбилей – на военноморския колеж, на нулевия меридиан, където изкачи стълбите и влезе в него. Стълбата към небесата на масонска картина символизира това.
Интересното е, че във филма, Малекит акостира своя кораб точно на същото място, макар и по доста по-драматичен начин.
Малекит врязва своя кораб там, където Елизабет II дебаркира със своята фрегата преди 1 година. Мястото е същото като на горната картинка, просто е показано от въздуха и 2-те кубета на военноморския колеж не се виждат в този кадър. Космическият кораб разпорва точно стълбите, по които се изкачи кралицата. The guy has a no-nonsense style after all.
Разбира се избора на Гринуич е много важен, защото той е дома на „времето“ – там то се измерва и се превръща в действаща илюзорна концепция в нашия свят. Гринуичкият меридиан се нарича „Главен меридиан“ и със сигурност има много добра окултна причина за това. Т.е. Лондон контролира времето в света и диктува случващото се. Припомням и че според конспиративната теза именно Лондон е мястото, където черното масло бива изследвано и излято в каналните системи на града.
В изследванията си покрай ОИ стигнах до извода, че Гринуичкия меридиан, който сам по себе си е архетипно въплъщение на идеята за axis mundi, и който бе многократно експлоатиран като магически резонатор в Олимпийските ритуали, има идеята да закотви идеята за „столицата на света Лондон“/пъпа на света/Цион/Новата Атлантида. За по-детайлна информация вижте тук.
И какво се случва във филма? Единственото място от което Малекит може да проникне в останалите 8 свята и да разпространи силата на черното масло е именно Гринуич... Там се отваря портала и оттам етера ще нахлуе в другите светове, налагайки концепцията за „новия свят“ на Тъмната полярност от по-висока плътност. Т.е. буквално „времето е дошло“ – предполагам разбирате архетипите заложени тук.
Разбира се битката свършва в полза на наш’те, черното масло е победено по холивудски начин при това със земна технология монтирана и закрепена за стативи от фотоапарат Nikon (което би било чиста фантазия в реалността) и Земята е спасена. Разбира се в този момент повърнах в супата си.
Но искам още веднъж да обобщя архетипните елементи, които са в пряк съвпад с описаното в главната тема за черното масло.
Имаме филм с подзаглавие „Светът на мрака“ прожектиран в най-тъмния окултен ден от календара, което е най-блзиката земна аналогия на онова, което това съзнание представлява. Неговият сюжет се свежда изцяло до съществуването на древно зло от друг свят, чиято манифестация е черното масло (във филма – „етера“). То е интелигентна черна течност, която действа чрез извънземна раса (логично е и в реалността да има някакъв неин аналог), която носи маска без очи, само с две черни кухини, което е директно съвпадение с ОИТ №1 и всички последвали синхроничности с филми намекващи за връзка между черното масло и същества без очи, като негови носители (за повече информация – вижте основната тема).
Черното масло във филма е скрито дълбоко под земята, каквато е и официалната конспиративна теза за него. Това отново насочва към концепцията за древното зло на Лъвкрафт, което чака своя миг дълбоко под земята, за да излезе на повърхността и да обсеби света. Идеята е една и съща. (Допълнение: Към този момент, 1 месец след като настоящата статия бе публикувана, гледах няколко екранизации по разкази на Лъвкрафт и от това, което видях, мога да кажа със сигурност, че става дума за един и същ архетип. Обикновено древните богове по неговите описания са само с 1 око, биват събудени от земните недра, а във филма „Dagon“ има пряка и недвусмислена препратка към черното масло.)
Черното масло обсебва човешки приемници, дава им свръхсили и прави очите чисто черни, както в много други продукции.
Малекит не просто иска да пороби световете, той иска да ги погълне и да наложи чистата Тъмнина, точно както черното масло не изисква подчинение, а просто консумира светове.
Финалният етап, където това се случва и портала между световете бива отворен, е „дома на времето“ – Гринуич, Лондон, което ще стане родното място на новия свят на Тъмнината. Именно Лондон е мястото, където черното масло бива пренесено за изследване от Фолклендските острови в реалния живот.
Малекит (виж 3-та точка от следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ за връзката между буквата „М“ и Кралицата) акостира със своя кораб в Гринуич, където Елизабет II акостира със своята фрегата по време на Олимпийските ритуали. Малекит и Елизабет II са взаимозаменяеми образи обединени под идеята за черното масло. Напомням, че архетипа на Елизабет II бе централен в ОИТ №2, когато за първи път се сблъсках с енергетиката на Тъмната полярност от по-висока плътност, която на земен план е въплътена от черното масло.
И така, чрез „Тор: Светът на мрака“ за пореден път виждаме как нещо, което реално съществува намира своя път на проявление чрез едни и същи архетипи в реалността (къде умишлено, къде не). Бивайки проследени, можем да видим модел, който да бъде като пътеводен знак занапред. Имайте предвид, че тези неща не могат да бъдат (до)нагласени от мен. Те първо бяха преживени и описани, а проявленията им (в конкретния случай – в лицето на втория „Тор“) се случиха след това, чисто хронологично.
Няма коментари:
Публикуване на коментар