Законът на Нютон е изведен за земни условия и е невалиден за космоса и други небесни тела. Законът на Алнщайн е частен случай на Нютоновия закон, защото Айнщай приема ограничаващата хипотеза, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Обяснението на процеса на гравитация изисква повече усилия и изследвания. Също и извеждане на нова зависимост не може да се побере в статия с ограничен обем. Това е направено в книгата “Теория на всемирната гравитация”Целта на тази статия е да се докаже невалидността на тези два закона. Ще разгледам две гравитационни зависимости, пресметнати по закона на Нютон – връзката на Земята със Слънцето и Луната.
Силата на привличане между Слънце и Земя се определя по Нютоновия закон:
FСЛЗ = gMСЛ MЗ / R2 = 6,67.10-11*2.1030*6.1024 / (150.109)2=3,6.1022 N
Където FСЛЗ е силата на привличане Слънце – Земя, g е т.н. гравитационна константа, MСЛ е масата на Слънцето, MЗ е масата на Земята и R е разстоянието на Земята до Слънцето. Ако разделим силата, с която Слънцето привлича Земята на масата на Земята, ще получим силата, с която Слънцето привлича 1 килограм земна маса:
FСЛЗ / MЗ = 3,6.1022 / 6.1024 = 6.10-3 N/kg
Разстоянието Слънце – Луна се променя, но съществува точка А от лунната орбита, в която разстоянието Слънце – Земя е равно на разстоянието Земя – Луна. В тази точка силата, с която Слънцето привлича 1 kg от лунната маса е равна на силата с която Слънцето привлича 1 кг от земната маса и тя трябва да бъде равна на 6.10-3 N/kg. Тогава силата, с която Слънцето привлича Луната в т. А трябва да бъде равна на силата на привличане на 1 килограм, умножена по масата на Луната или:
FСЛЛ = 6.10-3 * 7,35.1022 = 4,41.1020 N
Силата, с която Земята привлича Луната се определя от подобна зависимост, каквато разгледах по-горе:
FЗЛ = gMЛ MЗ / RЗЛ2 = 6,67.10-11*7,35.1022*6.1024 / (384.106)2 = 2.1020 N
Където FЗЛ е силата на привличане Земя – Луна, MЛ е маса на Луната, MЗ е маса на Земята и RЗЛ е разстоянието Земя – Луна.
Веднага се забелязва, че в точка А силата, с която Слънцето трябва да привлича Луната е повече от два пъти по-голяма от силата, с която Земята трябва да привлича Луната. В точка В Луната е по-близо до Слънцето и разликата в двете сили трябва да е още по-голяма. Следователно, според законите на Нютон – Айнщайн Луната трябва да напусне орбитата на Земята в точка В завинаги. Но това не се е случило досега и няма изгледи да се случи.
Изводът е, че законите на Нютон – Айнщайн са погрешни и НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА !
Нека някой професионален учен физик да се опита да даде обяснение на този парадокс, ако има смелостта и претенцията да разбира от гравитация. Съмнявам, че ще се намери научно обяснение, но все пак всеки има своя шанс да се опита.
10.09.2010 г.
гр. Шумен инж. Пенчо Бойчев
Лъжата почти винаги се движи с по-голямо изящество от истината.
Нито един експеримент в историята, обаче, не показва, че обект достатъчно масивен, по силата на неговата маса сам, предизвика и други по-малки маси, да бъдат привлечени към него, както Нютон твърди че "тежестта" прави със Земята, Слънцето, Луната, звездите и планетите.
Нютон също теоретизира а и сега често се учи, че океанските приливи и отливи на Земята са причинени от гравитационното привличане на Луната. Ако Луната е само на 2160 мили в диаметър и на Земята 8000 мили, обаче, използвайки собствената си математиката и "закон", то следва, че Земята е 87 пъти по-масивна и поради това по-големия обект трябва да привлече по-малките към него, а не по друг начин. Ако по-голяма гравитацията на Земята е това, което поддържа Луната в орбита, не е възможно за по-малка гравитация на Луната, да замести земната гравитация, особено на морското ниво на Земята, където гравитационно привличане би дори по-далеч извън влиянието на Луната. И ако гравитацията на Луната наистина замесва Земята и причинява приливите да отиват към нея, трябва да има нищо, за да ги спре да продължат напред и нагоре към големият им атрактор.
Освен това, скоростта и траекторията на Луната, са еднакви и затова трябва да се упражни еднакво влияние върху земните приливи и отливи, докато в действителност земните приливи и отливи се различават значително и не следват Луната. Езера на Земята, езера, блата и други вътрешни водни обекти, също така необяснимо остават завинаги извън гравитационнатта хватка на Луната! Ако "гравитацията" наистина привлича океаните на Земята към нея, всички езера, блата и други като застояла вода със сигурност също трябва да имат приливи и отливи.
ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН СА ПОГРЕШНИ !
Исак Нютон е един от най - големите учени в историята на науката . Освен законите за движение и закона за земната гравитация , той е открил закони на оптиката , разработил е диференциалното смятане и редица други неща . Дошло е обаче времето да се опровергаят и преразгледат нютоновите закони на механиката и гравитацията . Ще разгледам най - напред законите на Нютон и после тяхната ревизия .
Нютон , намиращ се в особено въодушевление , в " Началата " си формулира законите в тържествено повелително наклонение , като " божествено повеление ":
" Закон I. ( За инерцията , открит от Галилей ): Всяко тяло запазва своето състояние на покой или равномерно праволинейно движение , докато външно приложена сила не измени това състояние .
Закон II. Изменението на движението е пропорционално на приложената сила и се извършва по направление на тази права , по която тази сила действува . ( Това твърдение изисква прецизиране на понятието маса , защото масата може да се възприема от няколко различни гледни точки ).
Вторият закон ние записвахме обикновено във вида : F = mа .
Закон III.Действието винаги е точно равно на противодействието , или въздействието на две тела , едно на друго ще бъдат равни и направлени в противоположни посоки " .
Закон IV за земната гравитация. Що се отнася до хипотетичния закон на Нютон , изразена в т.н. Закон за всемирното притегляне , тя е формулирана в няколко тезиса : " притеглянето съществува за всички тела и е пропорционално на масата на всяко от тях "," притеглянето към всяка планета произтича и се състои от притегляне към нейните отделни части " . Обикновено ние записваме закона така :
F =gm1m2 / R2.
1 / Ревизия на закона за инерцията
Разглеждам гравитационна система от i на брой тела . Тяло m се движи във вътрешността на система от i-1 на брой тела . Най - голямото от тях е с маса М , а останалите се движат около него .
Сумата от радиус векторите на всички етерни потоци ( гравитационни потенциали Фi ) в произволно избрана точка на пространството , резултантният вектор е :
→N =ι→
ФРЕЗ=S Фi
N = 1
Първата производна по времето на резултантния вектор
dФ / dTРЕ ≠ 0 във всички възможни случаи .
Сумата от налягане на етерните потоци представлява вектор на етерно налягане , приложен върху една материална точка . Производната му по време има измерение на сила . Налягането на частици за единица време дава силов импулс . Във всеки произволен момент производната на резултантен поток е различна от нула по абсолютна стойност , изменя се по величина и посока непрекъснато с времето . От този факт могат да се направят два много важни извода :
А / . Началната скорост на всяко едно тяло непрекъснато се променя по големина , посока и направление , поради привличане ( по - скоро отблъскване ) от други тела . Получаваме пълно потвърждение на принципа на Мах , че движението на едно тяло е резултат от въздействието на всички останали тела .
Б / . При инерциално движение не може да съществува етерен вятър . Щом съществува етерен вятър , движението няма да бъде инерционно . Тъй като етерният поток е основна движеща сила за космическите тела , спрямо него при равномерно движение те винаги трябва да са в покой . Това не важи при ротацията . Но в общият случай аз производна на гравитационния потенциал винаги е отлична от нула , равномерно праволинейно движение не съществува и тялото постоянно ще изпитва ускорение , което може да бъде положително или отрицателно .
Какво е характерно за инерциалното движение ? Когато едно тяло притежава относителна скорост спрямо околната етерна среда , благодарение на отдадена кинетична енергия , то извършва закъснително движение относно тази среда . Движението на тялото в космоса е аналогично на движение във водна или въздушна среда , но закъснителното ускорение е съпроводено с по - малки и по - незабележими енергийни загуби . В крайна сметка инерциално движение на плътно материално тяло , както са изведени законите на механиката и евклидовата геометрия , не може да съществува в космоса .
По тази причина може да се изкаже универсалният :
ЗАКОН ЗА КРИВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ :
Тъй като dФ / dT ≠ 0 при всички случаи , и се променя с времето по абсолютна стойност и посока , може да се изкаже следнединтедин теорема :
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ СЪЩЕСТВУВА И НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ИНЕРЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ПЛЪТНО ТЯЛО ( РАВНОМЕРНО ПРАВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ НА ТЯЛО )!
Това е в сила както за всички небесни тела , така и за всяка открита или неоткрита елементарна частица във Вселената , а извън нея не съществува движение . Затова всички учени и учители казват , че светът се състои от движения и вибрации , като орбитално движение наричаме затворени криви , по - големи от нашия кръгозор , а вибрации наричаме невидимите криви - траектории от микросвета .
Така I закон на Нютон никъде няма реална област на приложение във Вселената и добива само познавателно чисто теоретично значение .
Освен че промяната на скоростта на етерния поток във времето променя скоростта на едно тяло , самият космически етер представлява съпротивителна среда . Енергията на потока се разпределя между околни частици и се разсейва в пространството . Поради малка плътност на етера , този процес е незабележим при относително ниски скорости , но при големи скорости , когато търсим релативичен ефект , загубите на момент и скорост не могат да се пренебрегнат .
Един пример за съпротивление на космически етер ( а не на слънчев вятър ):
" Интересно произшествие се случи с американския спътник " Ехо " . След излизането му на орбита , със сгъстен газ била напълнена голяма полиетиленова торба . Получил се лек балон с диаметър около 30 м . Неочаквано се изясни , че за един оборот , под налягане на слънчевите лъчи балонът се измества от орбитата си на 5 м . В резултат на това , вместо планираните 20 години , спътникът се задържа на орбитата си по - малко от година " .
I закон на Нютон за запазване на праволинейно равномерно движение , докато друга сила не го промени е чисто хипотетичен и имагинерен , противоречи на Закона за криволинейно движение и фактически няма никакво реално приложение във Вселената .
Не може да съществува едновременно равномерно и праволинейно движение във всемира , както поотделно , така и заедно . Движенията във Вселената са винаги ускорителни или закъснителни поради влияние на етерната среда . Така ако магнитното поле на Земята изчезне , след определени дни Луната ще падне върху Земята .
Движенията във Вселената са винаги криволинейни , като това се отнася и за светлината . Например опашките на кометите са криви поради криволинейно разпространение на светлината . Светлината от своя страна се движи криволинейно поради движение на нейния носител - етерната среда в Слънчевото магнитно поле .
Единственото възможно изключение за равномерно , но неправолинейно движение е кръгово движение на частица от микрокосмоса или на тяло от макрокосмоса .
Ако едно движение не е принудително направлявано от допълнителни външни сили , като например триене на влак по релси , то във Вселената не може да съществува праволинейно движение . Обаче , ако движението е направлявано от допълнителна външна сила , неизбежно настъпват енергийни загуби , така че движението не може да бъде едновременно праволинейно и равномерно , такова движение не може да съществува във Вселената .
2 / Ревизия на закона за кинетично движение
Гравитационното земно привличане , което се измерва с масата по закона на Нютон F = γ м1м2 / R2 се създава от отразения етерен поток или от сянката на материята . Ако едно тяло има висока плътност , ще оказва по - голямо съпротивление на етерния поток от тяло с по - малка плътност , но същото количество материя . Също трябва да се очаква от тяло с неправилна ( несферична ) форма да има различно съпротивление ( тегло ) в различни проекции . Следователно две тела с едно и също количество материя и различна плътност в различни случаи ще имат различно тегло . Детската задача дали 1 кг желязо тежи повече от 1 кг вълна остана засега неразрешена , защото вълната във всички проекции ще тежи еднакво , а желязото - различно . Може да се докаже математически , че теглото в двете положения не може да бъде еднакво . Няма да се спирам на това доказателство , но опитно ще докажа , че едно парче желязо с маса 1 кг почти винаги в общия случай ще тежи повече от железни стружки с маса 1 кг и само в един случай на сферична форма ще тежи еднакво във всички направления .
Следва изводът , че тегловно - инерционната маса се отличава от представата за мярка на количество материя , защото зависи също от формата и положението на тялото .
За доказване на предните твърдения извърших серия експерименти с различни материали , измервани с помощта на електронна аналитична везна с точност 0,0001 грама . Измерени бяха шест тела с несферична форма в две проекции . Ще разгледам две от тях :
Опит А : Плътен железен цилиндър с диаметър 20 мм и височина 57 мм беше изтеглен в изправено положение и се установи тегло 139.3861 грама . Теглото в легнало положение беше 139.3858 грама . Теглото в изправено положение се оказа по - голямо от това в легнало полжение , М1 > М2 .
Изправен железен цилиндър има по - голямо тегло от същия в легнало положение .
II закон на Нютон за връзката между сила и ускорение , както напълно аналогичният принцип на Д Аламбер " , са един и същи закон , едно и също взаимодействие , разликата е относителна и се състои само в гледната точка на наблюдателя .
Поради това движенията и реакциите на т.н. гравитационни и инерционни маси са един и същи вид взаимодействие , следователно са еднакво приблизителни и неточни .
Опит Б : Медна пластина с приблизителни размери 2х50х100 мм в легнало положение на плоската страна тежеше 92,3007 грама . В изправено положение на тясната страна теглото се установи на 92,3010 грама . За да се намери връзка между площта и масата са необходими уреди с по - висока точност , тъй като разликите се получават в последния знак . Но безспорно разликата съществува .
F = ma ( където F е сила , m е маса , а a е ускорение )
P = мg ( където P е тегло , а g е земно ускорение )
Те не могат да се ползуват за прецизно измерване на количество материя дори в лабораторни условия , в които термините гравитационна и инерционна маса са само синоними на едно и също взаимодействие и поради това са еднакво неточни в качеството си на мярка за маса .
След като теглото зависи от формата и положението на тялото , законът е погрешен , най - малко неточен и приблизителен .
3 / Ревизия на закона за противодействие
III закон на Нютон гласи , че на всяко взаимодействие между тела или частици отговаря равно и противоположно противодействие . Той е частично валиден при силово взаимодействие между твърди тела , течности и газове , магнитно и електрично поле , но се нарушава при електромагнитна индукция .
Магнитните силови линии представляват сума от енергия на ротация на поток фотони , а електричното поле представлява налягане на същия поток от фотони . Те осъществяват налягане върху свободните електрони и протичане на електричен ток , ако има условия за това . Електромагнитните вълни са напречни , т.е. магнитното поле е разположено на 900 от елек - тричното .
Още Майкъл Фарадей , откривайки електромагнитната индукция през 1831 г . , доказа че този закон е нарушен . Според Правилото на дясната ръка , ако магнитните силови линии пробождат дланта , то индуцираното ЕДН е по посока на пръстите . Следователно въздействието ( движението ) на магнитното поле в една посока създава реакция в перпендикулярна посока и обратно . Така ако електрическият ток в динамо или електро двигател тече успоредно на оста , то магнитното поле създава въртящ момент в радиална посока . Или ако ротор с надлъжни намотки се върти в магнитно поле , в намотките се индуцира ток , в посока перпендикулярна на движението .
Ако законът на Нютон беше верен , днес нямаше да съществуват генератори , електродвигатели и цивилизацията щеше да е назад с 200 год !
4 / Ревизия на закона за гравитация . Разглеждането на закона за гравитация и неговата ревизия изискват много място и обяснения , затова ще се огранича до кратко разсъждение за характера на центробежната сила .
Нютон не успя да създаде теория за гравитацията . Той пише на епископ Бентли , който е бил активен участник в подготовката на второто издание на " Начала ) ( 1713 година ) , като обяснява причините за това :
" Не бива да си представяме , че неодушевената груба материя би могла без посредничеството на нещо външно , нематериално , да действува на друго вещество , както при взаимно съприкосновение . А така би трябвало да бъде , ако притеглянето би било в смисъла на Епикур , присъщо на материята . Да допуснем , че притеглянето е вродено в материята , така присъщо и " , че едно тяло трябва да действува на разстояние през вакуума на друго без посредничеството на нещо странично , с помощта на което действието и силата от едното тяло се пренася към другото , за мен е такава нелепост , че предполагам не би била възприета от никого , способен към разсъждения за философските неща . Притеглянето трябва да се причинява от някои фактори , действуващи съгласно определени закони . Какъв е този фактор - материален или нематериален - аз предоставям за размишление на читателя . "
Нютон завършва " Начала " с думите : " До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане , но аз не посочих причините на самото притегляне . Тази сила произлиза от някаква причина , която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност ... като нейното действие се разпространява на огромни разстояния , намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието ... Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията , а хипотези аз не измислям " .
И накрая : " Сега би следвало да се добави нещо за тънкия ефир , проникващ във всички плътни тела и съдържащ се в тях , чрез чиято сила и действие частиците на твърде малки разстояния се притеглят , а при съприкосновение се свързват ... Но това не може да бъде изложено накратко , още повече че няма и достатъчен запас от опити , с които законите на действие на този ефир биха били точно определени и доказани " .
Вероятно тук Нютон е имал в предвид хидростатичния модел на гравитация , за който се предполага че принадлежи на него . В продължение на дългите 300 години физици и астрономи обсъждаха въпроса за природата на гравитационната сила безуспешно . В това време беше създаден модел на привличането , в това число хидростатически модел и пулсационен модел на Робърт Хук ( Богородский А . Ф. Всемирное тяготение - Киев : Наукова думка , 1971 с.31 . ).
В частност хидростатическият модел се основава на предположението за това , че плътността и налягането на световния ефир , обкръжаващ материалното тяло , намалява с отдалечаване от неговата повърхност . Вследствие на това въпросното тяло изпитва от страна на другото тяло по - малко налягане на ефира , отколкото от противоположната страна . Това се проявява , както смятат авторите на този модел , като причина за гравитационно взаимодействие : Привличането , предизвикано от разликата в налягане на ефира , изразява стремеж на телата да се преместват от по - плътни към по - малко плътни части на световната среда ... Пулсационният модел правилно разглежда ефирната среда подобно на въздух , при която трептения на атоми се предават на ефира и обратно на атомите на друго тяло . Между две тела трептенията взаимно се гасят и се създава област на ниско налягане .
По - рано , в 1675 г . Нютон разглеждал въпроса за ефирната среда , която може би има " същия строеж , както въздуха , но значително повече разредена , тънка и еластична " . По - нататък Нютон пише : " И така , може би всички неща произлизат от ефира " и " гравитационното притегляне на Земята може също да се причинява от непрекъсната кондензация на нещо друго , подобно на ефирния газ . Този газ не е основното тяло на действуващия ефир , но е нещо по - тънко и незабележимо , разсеяно в него , имащо вероятно маслена или залепваща , вискозна или еластична природа ... Слънцето , както и Земята може би обилно се проникват от газ за своето сияние и за задържане на планетите - за да не се отдалечават от него " .
В писмо до Ричард Бентли , ректор на Тринити Колидж в Кембридж ( 1692 г . ) , Нютон пише :
" На мен ми се струва , че ако веществото на нашето Слънце и планети и въобще цялото вещество на Вселената би било равномерно разпределено по цялото пространство , а всяка частица вещество би изпитвала вродено привличане към всички останали , и пълният обем пространство , в което е разпределено това вещество , би бил краен , то веществото в края на този обем би се стремило благодарение на гравитацията към средата и би образувало там единна сферична маса . Но ако това вещество би било равномерно разпределено по безкрайното пространство , то никога не би се сляло в единна маса ; някаква негова част би се сгъстила в една маса , друга в друга , така че биха възникнали безкраен брой големи маси по цялото безкрайно пространство на големи разстояния една от друга . И така биха могли да се образуват Слънцето и неподвижните звезди , ако предположим още , че по своята природа това вещество е светещо . Но ето , по какъв начин веществото може да се раздели на две части , така че що се отнася за първото , то се слива в светещо тяло , тогава , когато другата част остава тъмна или се превръща в тъмна , когато първата остава неизменна - това вече според мене не може да се обясни само с естествени причини и аз съм длъжен да припиша тези мисли и деяния на изпълнения с воля Творец ... "
Нютон успява да се докосне до причината за привличане и светене на Слънцето и другите звезди . Той разбира , че нещо липсва и се изплъзва от вниманието му и затова не се решава да публикува изводи . Защо наричам закона на Нютон Закон за земната гравитация , ще изясня в друга статия , но причината е , че той е невалиден извън земни условия .
Законът за Всемирното привличане на Нютон отразява силите на взаимодействие между телата само в земни условия , а по отношение на количеството материя е неточен и приблизителен даже в земни лабораторни условия . В космически условия е съвършено непригоден като средство за изчисление на маси . Защо е така ? Защото електричното поле на Земята ( съответно на Слънцето ) представлява центробежна сила на отблъскване , която се уравновесява със силата на привличане ( външно етерно налягане ). А тази сила освен от масата , зависи от скоростта на ротация . Всяка планета или звезда има различна скорост на въртене . Ето защо няма универсална гравитационна константа и не съществува Закон за всемирното привличане !
Силата на привличане зависи както от геометричната форма и от плътността на телата , така и от скоростта на въртене на телата .
Масите на планетите , изчислявани по вехтия Нютонов закон , се различават в някои случаи десетки пъти от действителните !
Фактически съвременната ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ нямат дори приблизителна реална представа за действителните стойности на маси на планети и звезди , с изключение на масите на Земя и Луна . Така например планетата Плутон е 1,5 пъти по - тежка от Земята , а един литър от материята на Плутон тежи един тон !
Промените в масите на планетите ще доведат до преразглеждане на всички теории за строежа , химическия състав , образуване и функциониране на планети и слънца .
От тези експерименти могат да се изведат следните фундаментални заключения :
Всички закони на Нютон , отнасящи се за приложение в механиката и гравитацията са в различна степен погрешни , като законите за кинетично движение във физическата област са приблизителни и все пак приложими , докато законът за Всемирна гравитация е тотално сбъркан и съвършено непригоден за изчисления , насочени за тела в извънземни условия .
Хипотезата на физика A.Eфремов
Така че, струва ли си отново да стъпим на едно и също гребло? Нима вече разполагаме с пълно познание за Вселената и нас самите? А ако не, дали си струва настоящите ни представи за света да смятаме за окончателни и непоклатими? Да го правим е най-малкото глупаво и абсолютно ненаучно. И поради това всяка нова хипотеза, разширяваща хоризонта на научните познания има право да съществува.
Една такава интересна нова хипотеза изказа доктора на физическите и математическите науки A.Eфремов. Ето какво каза той: "Теорията на гравитацията на Нютон е абсолютно експериментално нещо. Налице е забележителен коефициент, който се нарича гравитационна константа на Нютон. И този коефициент все още е установен с точност само до третия знак, защото по-точното му определение все още не е възможно. Да се определи прецизно стойността на гравитационната константа е трудно, защото не разполагаме с идеални сферични тела и точки.
Вие знаете, че гравитационното поле на Земята - това не е нищо друго, освен силата, с която тялото е привлечено от Земята, умножена по масата. В зоните, където има огромни подземни кухини, вътре в тях масата е по-малка. В тези места гравитационното ускорение става по-малко от известната стойност от 9.81 м / сек, т.е., в тези места се срещат гравитационни аномалии".
Оказва се, че теглото на телата в различни части на планетата ще бъде различно. Това, между другото, без всякакви истерични крясъци за "измама", "шарлатанство" и "псевдонаука", обяснява научно проявата на гравитационните аномалии в някои от така наречените "аномални зони", т.е. места с постоянни електромагнитни, гравитационни, хронални и други аномалии.
Така например, на планетата са известни места, където водата тече нагоре - срещу силата на земното притегляне, а не надолу. А ако в такива места има участъци от пътища, точно така и колите с изключен двигател буквално биват избутвани от неизвестна сила нагоре. И това не е никакъв мистицизъм, нито е дяволия, не е и "илюзия", както веднага започват да обясняват хората, които не са в състояние да мислят. Това е просто резултат от наличието във вътрешността на Земята на огромните кухини и като следствие - намаляване на масата на всички предмети и тела.
Е, а защо толкова много учени не можаха да се сетят за това преди? Да, може и да се сещали, но съществуващата научна "инквизиция" стриктно следи за това "позволеното" за обикновените хора знание да не излиза извън пределите на определената за тях "забранена" рамка. Определена от кого? Да, от същите тези сили, които контролират по-голямата част от учените, както и хода, и посоката на развитието на самата наука.
И изглежда, че за тези сили не е от полза обикновените хора да знаят за наличието в пластовете на нашата планета на гигантски кухини. Толкова големи, че там може да съществува някоя подземна цивилизация. А е възможно да не е само една. Не е случайно, че този факт посочи и E. Сноудън, след като се е запознал със съдържанието на тайните файлове на спецслужбите в САЩ.
Има и друга интересна идея, която A.Eфремов изрази по отношение на съществуването на друга, паралелна на нашия свят реалност: "Не съществува един свят, а два. Нашият свят и точно такъв триизмерен свят - втория. Те са разделени от светлинна бариера, където фотоните летят със скорост от 300000км./ч. Ние с вас не можем да проникнем отвъд тази бариера: масата не е равна на нула. Този свят за нас е "въображаем", ние не го виждаме и никога няма да го видим ...
Нашият свят е свят на ентропията. Ентропията - това е мярка на безпорядъка. Ако вземете кафе и мляко - разполагате с информация. Ако ги смесите заедно - сте загубили информацията за това къде е кафето и къде - млякото. В резултат на това се увеличава безпорядъка. Това е примитивен пример.
Отрицателната ентропия се нарича негентропия. Негентропията на руски означава "информация". Този втори свят може да е "информация", но това е просто хипотеза. Аз твърдя, че математиката е обективна реалност, но тя е в света на информацията, тя идва към нас. Невъзможно е да се измисли нова мелодия, новата мелодия може само да "падне" от света на информацията...
Уверявам ви, че не е толкова просто в този свят. Ние просто не знаем как е устроен. И ако ние узнаем как е устроен света, тогава ще разберем защо сме нужни тук. А ако сме "добър проект", значи ще останем, нужни сме. Ако сме "негоден проект", ние ще престанем да съществуваме".
Затова според хипотезата на учения съществува паралелен на нас "информационен свят". Но нали древните мистични източници са го нарекли "Акашови записи", а учените - "ноосфера". Ето ви друго конкретно научно обяснение, дори и в рамките на хипотезата, но абсолютно без тази неоснователна истерия, която обикновено устройват чрез медиите различни "борци срещу псевдонауката", залепващи на всяко различно от тяхното собствено становище вече подготвени "етикети". И лично на мен не ми идва на езика да ги нарека "учени".
Ние наистина знаем твърде малко за нашата реалност, за да бъдем като нарцистичните глупаци или клиентите на някои заведения, страдащи от грандомания и представящи се като абсолютни многознайковци. Именно заради такива псевдо-учени, които се опитват да ограничат науката до тесните граници на собствения си мироглед, самата официалната наука все повече се превръща в друга религия, имаща както своите догми, на които ние трябва да вярваме сляпо, така и своя йерархия, жречество и дори "инквизиция".
Но може би, именно тази ограничена и служеща на интересите на враждебните на човечеството сили наука ни превръща в "негоден проект" на висшите сили? И възможно е само прогресивните учени с техните "нестандартни" хипотези да ни изведат от този задънен път на самоунищожението.
neonula.blogspot.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар