Мъдрецът-полубог "Кашяпа", един от 7-те Мъдреци("Сапта риши"- съзвездието "Голяма Мечка"), родени от Умът на Брахма(Брахма е първото и най-високо-поставено живо същество в Цялата Вселена, изграден без грубо тяло, а от фино - разум("будхи") и ум("мана"). Той създава девите/сурите(другите полубогове), асурите(демоните), нагите(рептилните/упадналите полубогове), животните, растенията и хората.
Първото, което се набива на очи е, че тук няма "експерименти и грешки" и че създава и зли богове (предназначени за адските локали на Вселената-периферията й или т.нар. "под3емни планетарни системи"), които по-късно и до днес ще експериментират с грубо-материалната "опаковка" на Човекът при повторни "създавания/засявания".
Няма как "Ману"(идва от "Ум"- "Манна", Mind) да е едно и също с "Адаму"("Ад", "единствен"(моно), "отново-засят"), след като Ману е създаден от Дева, а Адаму е създаден от Дявол. И тук е разковничето, особено-за библейски "християни", които четат библията-нескопосаният преразказ от "Енума Елиш" в Шумер за битието на Анунаки и правят "Христос юдеин-семит"....
Замисляли ли сте се защо в рамките на християнската концепция всички хора са наричани „роби на Бога“, но в същото време в древната руска дохристиянска ведическа традиция нашите предци са се смятали за внуци на боговете, а не за техни роби? Защо никога не е имало робство във ведическа Русия, както и в арктическия родов дом на всички хора от бялата раса? Каква е истинската цел на „библейския проект“ за поробването на човечеството и какви сили стоят зад този проект?Факт е, че робството е в основата на паразитна цивилизация и наистина на цялата адска паразитна система, която стои зад проекта за създаване на аврамическите религии и финансовата система на лихвите по заемите. Но тези сили нямат нищо общо със Създателя на нашата Вселена. Как да различим привържениците на паразитната система от тези, които са истинските проводници на волята на Създателя?
В книгата си "Ларвология. Как да се противопоставим на адските паразити?" руският изследовател на езотеричните знания В. Бухарин пише: „Въпроси като „Как да не се заблудим, къде е истинското учение и къде е лъжливото?" се задават от хора, които все още не са се измъкнали от гордостта или току-що са излезли само от нея.
Глупав въпрос, въпреки че и аз за дълго се забърках с него. Първо, всички учения са погрешни по дефиниция, защото никой не може да преподава духовност, дори и тези, които се наричат висши духове. Такива учители търсят в това своето самоутвърждаване в очите на своята гордост, въпреки че за нас то може да бъде забулено под същите висши идеали. Истинският Дух, ако вече е говорил, говори за всеобщата любов, за човека като потенциален Бог, за свободата му на избор и най-важното за факта, че само човекът може да се научи на духовност, като е преминал пътя, и никой друг.
И всички средства за това вече са в човешкото същество и света около него. Духът, дори и да започне да говори, е само с цел да информира човек за тази възможност или за да отговори на поставения въпрос. И нито дума за сплашване с апокалипсиси и картини на ада, възвеличаване на някой спрямо другите, нищо за богатство, слава и други подобни, тоест за гордост. Ако Бог чрез устните на пророк говори за някаква смилаема форма на гордост, то този бог изобщо не е Бог, а просто поредната бутафория. Същото определение се отнася за всеки политик и изобщо за човека ...
Силата, която контролира всички мислими и немислими ситуации в живота на хората, силата, с която може да имате среща, предпочетох да нарека Дух, което означава безброй същества от по-високи измерения, които управляват целия материален свят, започвайки с атоми и завършвайки с нещо незнайно за мен. Те са индивидуални и в същото време едно цяло в единния си стремеж, следователно за нашия слаб ум при взаимодействие с него изглежда, че това е един човек, тъй като чертите на характера са ясно проследени. Но понякога те са толкова раздалечени в действие и смисъл, че е невъзможно да ги съотнесете с един човек: днес той е мек, учтив, като детегледачка и педантично дава отговори на всички въпроси, а утре го разточва с асфалтов валяк, разбивайки съдбата си до края на живота.
И така, силата, която контролира материалния и нематериалния свят, се нарича Дух. Това не е случайно, тъй като има пряко отношение към човешката духовност. Духовността, както ми се струва, е набор от първоначални правила, които са вложени в нас от момента на раждането, които ни помагат да изберем правилните завои по пътя, култивирайки самите божествени качества у човека, изчиствайки го от обвивката на съзнанието на паразитите и да ни тласка нагоре по еволюционната стълба.
Според ведическите концепции това се нарича кон, а средство за комуникация с това е съвестта и интуицията. Съвестта е споделено послание, интуицията е първоначалният поток на енергията Чи отвън [ин] и се утвърждава [т] в нейното множество [и] под формата на съобщение [y] в нашето лично аз. Нека влъхвите да ми простят за лошото ми познаване на първоначалното писмо. Думата "объркан": безпътен (умишлено в случая не пиша "объркан" и "бес пътен") - това е нещо като неспокоен, глупав и т.н. Това буквално означава: човек, който няма път. Той не отива никъде, компасът му не работи, той не знае върху какво да се съсредоточи, към какво да се стреми. Забравил е, че е роден, за да измине път на Земята от раждането до смъртта, което ще повиши еволюционното му ниво.
А „глупав, лутащ се, придържащ се и така нататък“ - това е само следствие. И ако погледнем хората около нас от тази гледна точка, включително и себе си, се оказва, че преобладаващото мнозинство от хората са безпътни. Или, като опция, те са пътешественици - по пътя без шествие - тоест хора, които не познават пътищата, които се движат напред-назад. Ние си съставяме смисъл, но той почти никога не надхвърля предложената материалност на гордостта. Но чувствайки се непълноценни, ние постоянно се убеждаваме във важността на избраните стремежи и продължаваме да се заблуждаваме. Ние искаме някакво чудодейно получаване на всичко през цялото време. Но това, това е всичко, не ни е дадено. А тези, на които им е лесно, искат нещо различно. И когато получим и това, вече не го искаме. Каламбур е, но така живеем. Следователно, за да бъде оценено полученото от нас, трябва да постигнем това със собствените си лични усилия. Милионът е много по-полезен за душата ако го заработи, отколкото да го спечели или открадне.
Думата „раб“ в контекста на поробването трябва да се избягва като цяло, включително по отношение на себе си и под какъвто и да е предлог. Няма значение, че ни се предлага заедно с библейския бог: след определен брой такива повторения, по-голямата част ще станат роби на всеки. И не си мислете, че НЛП е от вчера. Защо, пита се човек, създателят на нашата Вселена има нужда от роби? Той не трябва да има нито мързел, нито гордост, нито ограничения в нищо. В противен случай управляващата сила на самия Дух би била робство, а не любов и духовност".
Така се оказва, че робите са необходими на паразитната система и създадените на нейната основа общества на социална несправедливост, където шепа социални паразити използват труда на робите, за да постигнат собствените си цели. Същевременно същността на съвременните форми на робство е, че робите дори не осъзнават самия факт на своето робство, като активно участват в игрите на паразитите на материалния план и попадат все повече в икономическо робство и отдават съзнанието си в робство на егрегори и ларви на адското ниво. Последното позволява на адските паразити непрекъснато да черпят енергия от нас, подтиквайки ни към действия и ситуации, когато губим вътрешен баланс и изливаме енергията си на гняв, страх, омраза, завист, безпокойство и т.н., които са „храната“ на адските паразитни образувания и същества.
В книгата си "Ларвология. Как да се противопоставим на адските паразити?" руският изследовател на езотеричните знания В. Бухарин пише: „Въпроси като „Как да не се заблудим, къде е истинското учение и къде е лъжливото?" се задават от хора, които все още не са се измъкнали от гордостта или току-що са излезли само от нея.
Глупав въпрос, въпреки че и аз за дълго се забърках с него. Първо, всички учения са погрешни по дефиниция, защото никой не може да преподава духовност, дори и тези, които се наричат висши духове. Такива учители търсят в това своето самоутвърждаване в очите на своята гордост, въпреки че за нас то може да бъде забулено под същите висши идеали. Истинският Дух, ако вече е говорил, говори за всеобщата любов, за човека като потенциален Бог, за свободата му на избор и най-важното за факта, че само човекът може да се научи на духовност, като е преминал пътя, и никой друг.
И всички средства за това вече са в човешкото същество и света около него. Духът, дори и да започне да говори, е само с цел да информира човек за тази възможност или за да отговори на поставения въпрос. И нито дума за сплашване с апокалипсиси и картини на ада, възвеличаване на някой спрямо другите, нищо за богатство, слава и други подобни, тоест за гордост. Ако Бог чрез устните на пророк говори за някаква смилаема форма на гордост, то този бог изобщо не е Бог, а просто поредната бутафория. Същото определение се отнася за всеки политик и изобщо за човека ...
Силата, която контролира всички мислими и немислими ситуации в живота на хората, силата, с която може да имате среща, предпочетох да нарека Дух, което означава безброй същества от по-високи измерения, които управляват целия материален свят, започвайки с атоми и завършвайки с нещо незнайно за мен. Те са индивидуални и в същото време едно цяло в единния си стремеж, следователно за нашия слаб ум при взаимодействие с него изглежда, че това е един човек, тъй като чертите на характера са ясно проследени. Но понякога те са толкова раздалечени в действие и смисъл, че е невъзможно да ги съотнесете с един човек: днес той е мек, учтив, като детегледачка и педантично дава отговори на всички въпроси, а утре го разточва с асфалтов валяк, разбивайки съдбата си до края на живота.
И така, силата, която контролира материалния и нематериалния свят, се нарича Дух. Това не е случайно, тъй като има пряко отношение към човешката духовност. Духовността, както ми се струва, е набор от първоначални правила, които са вложени в нас от момента на раждането, които ни помагат да изберем правилните завои по пътя, култивирайки самите божествени качества у човека, изчиствайки го от обвивката на съзнанието на паразитите и да ни тласка нагоре по еволюционната стълба.
Според ведическите концепции това се нарича кон, а средство за комуникация с това е съвестта и интуицията. Съвестта е споделено послание, интуицията е първоначалният поток на енергията Чи отвън [ин] и се утвърждава [т] в нейното множество [и] под формата на съобщение [y] в нашето лично аз. Нека влъхвите да ми простят за лошото ми познаване на първоначалното писмо. Думата "объркан": безпътен (умишлено в случая не пиша "объркан" и "бес пътен") - това е нещо като неспокоен, глупав и т.н. Това буквално означава: човек, който няма път. Той не отива никъде, компасът му не работи, той не знае върху какво да се съсредоточи, към какво да се стреми. Забравил е, че е роден, за да измине път на Земята от раждането до смъртта, което ще повиши еволюционното му ниво.
А „глупав, лутащ се, придържащ се и така нататък“ - това е само следствие. И ако погледнем хората около нас от тази гледна точка, включително и себе си, се оказва, че преобладаващото мнозинство от хората са безпътни. Или, като опция, те са пътешественици - по пътя без шествие - тоест хора, които не познават пътищата, които се движат напред-назад. Ние си съставяме смисъл, но той почти никога не надхвърля предложената материалност на гордостта. Но чувствайки се непълноценни, ние постоянно се убеждаваме във важността на избраните стремежи и продължаваме да се заблуждаваме. Ние искаме някакво чудодейно получаване на всичко през цялото време. Но това, това е всичко, не ни е дадено. А тези, на които им е лесно, искат нещо различно. И когато получим и това, вече не го искаме. Каламбур е, но така живеем. Следователно, за да бъде оценено полученото от нас, трябва да постигнем това със собствените си лични усилия. Милионът е много по-полезен за душата ако го заработи, отколкото да го спечели или открадне.
Думата „раб“ в контекста на поробването трябва да се избягва като цяло, включително по отношение на себе си и под какъвто и да е предлог. Няма значение, че ни се предлага заедно с библейския бог: след определен брой такива повторения, по-голямата част ще станат роби на всеки. И не си мислете, че НЛП е от вчера. Защо, пита се човек, създателят на нашата Вселена има нужда от роби? Той не трябва да има нито мързел, нито гордост, нито ограничения в нищо. В противен случай управляващата сила на самия Дух би била робство, а не любов и духовност".
Така се оказва, че робите са необходими на паразитната система и създадените на нейната основа общества на социална несправедливост, където шепа социални паразити използват труда на робите, за да постигнат собствените си цели. Същевременно същността на съвременните форми на робство е, че робите дори не осъзнават самия факт на своето робство, като активно участват в игрите на паразитите на материалния план и попадат все повече в икономическо робство и отдават съзнанието си в робство на егрегори и ларви на адското ниво. Последното позволява на адските паразити непрекъснато да черпят енергия от нас, подтиквайки ни към действия и ситуации, когато губим вътрешен баланс и изливаме енергията си на гняв, страх, омраза, завист, безпокойство и т.н., които са „храната“ на адските паразитни образувания и същества.
Глинени таблети с епосът "Енума Елиш" в Древен Шумер(Су-Меру) свидетелстват, че "гигантски хора("нефилими") от Небето" - планетата Нибиру са дошли на Земята, за да добият злато, да го пречистят в бял прах от едно-атомно злато, за да го разпространят в атмосферата на Нибиру и да защитят своята планета. Преди 300 000 години, когато миньорите в Южна Африка от Нибиру са се разбунтували, анунагата Енки, техният главен учен, вкара гените си в генома на местния маймунид-Хомо Еректус(Макакус), който бил оцелял от древните събития на изчезване на Земята, за да създаде роби(роботизирани работници) - това е генетичното наследство на ПЛЪТСКИЯТ ЧОВЕК=СЕМИТИТЕ, който повтаря размножаването си на 3емята("ар/ир") чрез влизане като 3ЕМНОВОДЕН РЕПТИЛ наново във водата("утробата на Жената", която се свързва с водата-"ап/аб"- Ранните арио-семити(евреите) имат за етимология HEBREW-HABIRU="AB-IR"-"ВОДА-3ЕМЯ"; Късните арио-семити(арабите) имат за етимология ARABU="AR-AB"-"3ЕМЯ-ВОДА"....
На Анунаки, които дойдоха на Земята преди 400,000 години от планетата Нибиру, липсваха самите препуциуми (краекожието около фалосът), но преди 300,000 години те създадоха комбинация от своите гени и гените на Хомо Еректус("РЕЗУС МАКАКУС, ХАНУМАН) - местен маймунид-хоминоид - и създадоха ПЛЪТСКИЯТ ЧОВЕК С ПЛЪТСКОТО СЪ3НАНИЕ - хибридните (ХИБРИД=ХИБРУ/HYBRID/HEBREW/HABIRU) земляни с препуциуми.
Енки каза: „Нека създадем примитивен работник, който да поеме земните трудности/тегла на гърба си, нека Съществото да бъде оръдие на труда за Анунаки [Нибирани на Земята] . Съществото, от което се нуждае, вече съществува. Всичко, което трябва да направим, е да поставим върху него "ЗНАКЪТ/БЕЛЕГЪТ" на нашата същност [гени], като по този начин ще бъде създаден Лулу, примитивен работник. Ningishziddha/Нинг-Ишзида("Кадуцея"-"Двойната Спирала", санскр."ТВИСТА") тяхната същност [геном] е тествана;
Екипът на Енки създаде оплодената яйцеклетка и я имплантира в Нинмах, която предаде част от нейната същност на ембриона. От него тя пое някои от склонностите към Еректус, особено състраданието. Адаму(7-мият Ману) имаше гладка, тъмночервена кожа с цвят на кръв и черна коса „като глината на Абзу“.
Енки каза: „Нека създадем примитивен работник, който да поеме земните трудности/тегла на гърба си, нека Съществото да бъде оръдие на труда за Анунаки [Нибирани на Земята] . Съществото, от което се нуждае, вече съществува. Всичко, което трябва да направим, е да поставим върху него "ЗНАКЪТ/БЕЛЕГЪТ" на нашата същност [гени], като по този начин ще бъде създаден Лулу, примитивен работник. Ningishziddha/Нинг-Ишзида("Кадуцея"-"Двойната Спирала", санскр."ТВИСТА") тяхната същност [геном] е тествана;
Екипът на Енки създаде оплодената яйцеклетка и я имплантира в Нинмах, която предаде част от нейната същност на ембриона. От него тя пое някои от склонностите към Еректус, особено състраданието. Адаму(7-мият Ману) имаше гладка, тъмночервена кожа с цвят на кръв и черна коса „като глината на Абзу“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар