Дали Клеопатра е била потомък на Александър Велики?/БОГ АЛЕКСАНДЪР В ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ

 

Клеопатра не е пряк потомък на Александър Велики. Тя е пряк потомък на Птолемей I, доверен генерал на Александър, което я прави Клеопатра от Македон.

Клеопатра VII Филопатор, последният владетел на кралството на Птолемеите, беше и последният активен фараон на Египет. Клеопатра не е пряк потомък на Александър Велики , но е тясно свързана с легендарния завоевател чрез своя прародител Птолемей I Сотер, един от най-доверените генерали и спътници на Александър, който създава династията на египетските фараони на Птолемеите. Птолемеите управлявали Египет в продължение на три века, запазвайки кръвната си линия чиста, като се женили в рамките на семейството. Въпреки това, като всички елинистически царства, Птолемеевият Египет не може да съперничи на мощта на Рим. Управлението на Клеопатра е доминирано от нейните стратегически политически съюзи с двама от най-влиятелните лидери на Рим: Юлий Цезар и Марк Антоний . Опитите на Клеопатра да запази трона обаче се провалят, което води до нейното самоубийство, като Египет става провинция на Римската империя.

Бюст на Клеопатра, c. 40-30 пр.н.е. Източник: Старият музей в Берлин

Клеопатра VII Филопатор, емблематичната кралица на Египет, не е пряк потомък на Александър Велики. Тя обаче е потомък на Птолемей I Сотер, един от най-доверените генерали и спътници на Александър. След смъртта на Александър през 323 г. пр.н.е., неговите генерали и наследници, известни като D iadochi , разделил огромната империя между тях. Птолемей поема контрола над Египет, установявайки династията на Птолемеите, която ще управлява региона в продължение на три века

Според някои източници Птолемей е син на Арсиное и Филип II , бащата на Александър Велики . Това обаче вероятно е мит, изфабрикуван, за да легитимира претенциите на Птолемей за власт и да укрепи престижа на семейството му, свързвайки го с династията Аргеад от Македония.

Гравюра на Александрийския фар, c. 1804-1811. Източник: Wellcome Collection, Лондон

Клеопатра е пряк потомък на Птолемей I Сотер, който след смъртта на Александър става владетел на Египет. Той се нарича едновременно елинистически цар ( базилей/Василевс ) и фараон. Тя е родена през 69 г. пр.н.е. от Птолемей XII Авлет. Докато самоличността на майка й не е сигурна, широко се смята, че тя е била Клеопатра Трифена, съпругата на Птолемей XII. Гръцкото наследство на Клеопатра е добре установено и добре запазено. Македонската(Тракската) аристокрация избягвала да се смесва с местното население. Птолемейските крале и кралици прекарват по-голямата част от времето си в столицата Александрия , наречена на нейния основател Александър, като от време на време посещават вътрешността на страната, за да извършват традиционни церемонии.

Владетелите и аристокрацията, живеещи в нови градове , изместили предишни политически центрове като Тива и Мемфис, говорели гръцки койне, lingua franca на елинистическия свят . Египетският, от друга страна, се е говорил от обикновените хора и свещениците. Клеопатра VII обаче можела да говори множество езици, включително египетски, което било необичайно за владетел от Птолемеите. В Птолемеев Египет египтяните с политически амбиции трябваше да се „елинизират“, за да намерят място в новия кралски двор.

Животът в Птолемеев Египет

Освен че запазват гръцкия език и живеят в нови градове в гръцки стил, Птолемеите поддържат няколко други гръцки традиции, често за сметка на египетските обичаи. Гръцкото образование беше внесено и гимназиите се появиха в градските райони. Гръцкото художествено влияние показва, че владетелите са изобразени в по-класически стил.

Египетските богове бяха синкретизирани с гръцките богове, а животинските божества, популярни в египетската култура, бяха антропоморфизирани, за да отговарят на гръцките вкусове. Птолемей I насърчава поклонението на нов бог, Серапис, който комбинира характеристиките на египетския бог на подземния свят Озирис и свещения бик Апис с няколко гръцки богове, включително Зевс, Хелиос и Дионис, за да създаде ново божество-покровител за своя домакинство, което е било приемливо както за гърци, така и за египтяни.

Но докато това беше предназначено да обедини двамата души, определено ниво на апартейд също функционираше. Договорите, сключени на гръцки език, бяха уредени съгласно гръцките закони и в гръцките съдилища, докато договорите на демотически бяха уредени в египетските съдилища. Докато Клеопатра може да е предприела стъпки за преодоляване на ограничението, при Птолемеите е съществувало двустепенно общество.

Векове наред Птолемеевият Египет е доминиращо елинистично царство и голяма сила в Източното Средиземноморие. Въпреки това, по времето, когато бащата на Клеопатра зае трона, Рим се появи като заплаха. Убийството на Помпей Велики , организирано от брата на Клеопатра, Птолемей XIII, доведе до прякото участие на Рим в делата на Египет. Клеопатра бързо се възползва от възможността, установявайки лична и политическа връзка с Юлий Цезар, за да елиминира брат си и да си осигури трона. След убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. , Клеопатра се присъединява към Марк Антоний, друг влиятелен римлянин.

Съюзът на Клеопатра с Антоний е едновременно романтична връзка и стратегическо партньорство, тъй като двамата се стремят да създадат силна римско-елинистична държава. Плановете им обаче са осуетени от поражението в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е. от силите на Октавиан. Впоследствие Клеопатра се самоубива и с нейната смърт и екзекуцията на сина й от Цезар, Цезарион, Кралството на Птолемеите престава да съществува . Египет става провинция на Римската империя.



Александър Велики и Клеопатра: Част от наследството на Александър

Релефи, показващи Клеопатра и нейния син Неро-Цезар от храма на Дендера, ок. 50 пр.н.е. Източник: Royal Collections Trust


Въпреки че Клеопатра не е пряк потомък на Александър Велики, нейният живот и управление са дълбоко повлияни от трайното наследство на Александър. Огромната империя на Александър се срина малко след смъртта му в поредица от кървави войни. И все пак елинистическите царе също са се занимавали с дипломация, търговия и обмен на хора, стоки и идеи, оформяйки и обединявайки обширна област от Източното Средиземноморие до Хималаите. Птолемейският Египет е бил основен център на елинистичната култура , известен със своята космополитна столица Александрия и жизненото сливане на гръцки и египетски традиции.

Клеопатра, гръцката кралица на Древен Египет, е изобразена от Хайнрих Фауст през 1876 г.

Управлението на Клеопатра бележи кулминацията на културното и политическо наследство на Александър Велики. Когато Клеопатра умира, това означава края на елинистическата епоха. Но не и краят на наследството на Александър. Римската империя на Август не можа да устои на магията на Александър и прегърна мантията му.

https://www.thecollector.com/

 

Златният ларнакс, в който се смята, че са останките на Филип II

Първите мераклии за „голяно имане“ в Духова могила

Ако за масовия българин Перущица е символ на трагедията на Априлското въстание, за археолози, иманяри и други авантюристи тя отдавна е синоним на едно безценно, до днес неоткрито приказно съкровище. По думите на братя Шкорпил (Ил. 1), още през 1850 г. някой си Никола Мараджи идва в Перущица от Цариград със султански ферман да търси „голямо имане“. Отправя се директно към Духова могила. Онова, което търси Мараджи, са „заровени талиги“, които в местното предание битуват като „златни колесници“. Твърди се, че султанският „археолог“ бил разочарован от разкопките, които направил с помощта на местните селяни. След като не открил нищо, си заминал и повече не се върнал. Твърди се също, че уж след случайна находка на колесница в района, при Духова могила десетина години по-късно правят разкопки австрийският вицеконсул Берти и руският консул в Пловдив Найден Геров. Понеже според оплакванията на Жорж Сьор по-късно Найден Геров категорично отричал да е копал край Духова могила, ето дословно какво пишат през 1883 г. братя Шкорпил за тази, явно не особено законна „археологическа“ експедиция, последвана от нови, руски „разкопки“ в хода на Освободителната война (1877-1878 г.).:

„На разстояние няколко разкрача от всяка талига, в посока към могилата, бил намерен (от Геров и Берти, бел. моя, В.В.) по един талигаджия, заровен в стоящо положение. Единият имал пробит череп и в едното му ребро стояла още забодена желязна стрела. Талигите били заровени в четвъртити ями (като "хамбари"), наредени в една посока от запад към изток. В 1883 година видяхме тука 16 ями, отдалечени една от друга на около 4 м.; талигите (заедно с конете) са били вкарани в ямите и после засипани; те са имали четири колела (две по-големи и две по-малки). Освен тях били намерени и други железни предмети, изгнило дърво, бронзови статуйки (идолчета), разни украшения, юзди, конски кости и др. Г-н Н. Геров притежава едно идолче, което представлява бог Пан; то е 16 см. високо, 4 см. широко (отдолу) и е снабдено отзад с една кръгла дръжка. Идолчето е кухо и се е закрепвало върху дървени дръжки, от които се е запазила, у някои идолчета, полуизгнила част. Пан държи в дясната ръка една свирка (сиринга), а в другата овчарска тояга (кривак). Пан е бил бог на овчарите. Г-н Берти притежава две бронзови глави (релефи) от коне, със сребърна насечка по тях и със сребърна зеница на очите им. Намерени са били около 30 статуйки, които представляват мечета (стоящи на задните крака), коне, орлови глави, бог Нептун (с весло и делфин) и др. Статуйките са били закрепени върху талигите. Във всяка яма имало по два или четири коня; според намерените зъби се вижда, че те са били от дребна порода, като сегашните коне в Тракия (Equus caballus minor W.). От конските украшения, които се намирали по ремъците, били намерени пиринчени халки, пиринчени и сребърни пулове и др.

Във времето на руската окупация, Русите копали около могилата и намерили, както казват, един голям сребърен диск, сребърна чаша, ибрици и някаква трапеза (с три крака).“

Не е учудващо, че след подобни „разкопки“, организираната през 1893 г. от българското правителство научна експедиция похарчила 2000 лв. без да намери нищо (отново според свидетелството на братя Шкорпил).

Най-невероятна версия за местонахождението на гроба на Александър е тази, изречена от пророчица Ванга. В разсекретени архиви на КГБ е описано следното. Тя е посетена от непознат мъж от руските служби, който иска да разчете йероглифите от разпадащо се парче стара хартия. Ванга не му помага, но след напускането му обяснява на племеницата си историята. Писмеността, казва пророчицата е от вътрешната страна на саркофаг на великолепен каменен ковчег. Тази гробница, като че ли е от преди две хиляди години, продължава разказа, и вероятно е в България.

Интересно е, че българската Пела е била столица на Македония. Aгента на КГБ, Ванга, също казва, че буквите изписани в гробницата, говорят за това, което се е случило в древни времена и какво ще се случи в бъдеще.

Е, може би, Ванга наистина говори конкретно за гроба на Александър Велики. А посланията, които красят ковчега му са изпълнени с мистерия на древните египески жреци от храма в Сива. В документа на КГБ, ако приемем неговата истинност, се твърди, че Ванга е казала: „Човечеството не е готово да се знае истината“. Както са и казали от КГБ.

Руските администратори, политици и археолози, с изключение на един доклад на Ростовцев, официално отричат да са вземали каквото и да било от Пастуша преди 1877/8 (макар всички заинтересовани да знаят, че в частните колекции на Геров и Берти имало елегнатни бронзови статуетки, а в Ермитажа в Санкт Петербург се пазят не само изящни сребърни съдове, а и няколко (!) златни колесници от Духова могила). Има сведения че част от артефактите заедно с златния ларнакс са заминали за 

Франция към имението на Ротшилд.

В ермитажа остава една колесница която по-късно е използвана за създаване на велкомакедонизма за разделяне на Балканите. Не може в Македония да строят паметник ако нямат някакви артефакти явно са им показвали ларнакса. През 1977г. ларнакса е предаден/продаден на гърците за да го "открие" Манолис Моше Андроникос.Професор К. Ромайос започва разкопки в Егенските царски гробници (погребално съоръжение от IV век пр. Хр. от античния град Еге, край днешното село Вергина) през 1937 година, но находките в гробниците, интересно са открити чак в 1977 година.!!!

Френския археолог Жорж Сьор през 1899-1900 г. провежда край Духова могила самостоятелна археологическа експедиция. Нейният дневник, основа за тезите на автора, подробно е отразен в нарочна публикация, която излиза само година след разкопките.Така например той е убеден, че за разкопките си мами не само Найден Геров, а още Мараджи е открил доста неща, но „по ориенталски обичай“ е прикрил находките. Усъмнява се също, че във всички 16 ями е имало колесници с колесничари. Фактически никой обаче не коментира, че френският археолог откровено цитира че всички артефакти са отнесени в Париж (някои в Атина по късно).

БОГ АЛЕКСАНДЪР В ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ

Това твърдение изглежда безумно и шокиращо но ранните Български артефакти и извори говорят,че е истина. Неговата загадка ще се реши лесно,ако старите Български руни (йероглифи) бъдат разчетени и се намери надпис,обясняващ уважението на нашите деди към великия македонски цар,по чието време според поръчковите писания на туркоманите или въобще нямало Българи,или те живели с овцете и камилите си на 2-3 000 км от обсега на събитията,свързани с Александър. Но днес науката разполага с данни,сочещи към идеята за присъствието на обожествени владетели в нашата езическа митология а за Александър се знае с положителност,че бил обожествен още приживе.


Александър Велики разрязва Гордиевия възел- рисунка

Александър повежда атаката на конницата

Когато новите изследователи установиха,че Българите са имали много богове бе въпрос на време да се забележи,че някои от тези богове са били техни владетели,обожествени приживе или след смъртта им. Култът към божествения статус на владетеля е стар- дълбоките му корени се крият в доисторическа Тракия (част от която е Македония) и в цивилизацията на нейните анатолийски предшественици,чиято връзка с древните Българи бе разгледана в статията "Българска ли е първата човешка протокултура от Гьобеклитепе" (http://shtaparov.blog.bg/politika/2014/02/23/bylgarska-li-e-pyrvata-choveshka-protokultura-ot-giobeklitep.1241707). По примера на нашите деди владетели са обожествявани в Египет,Месопотамия,
Персия,Китай,Рим и дори в Америка,където културните детайли на някои местни цивилизации водят към подозрения за древно египетско,арийско,финикийско,предкитайско,дравидско и полинезийско влияние.

Че Александър бил почитан от Българите като бог личи по особена група изворови данни и артефакти:

1. В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:

"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул-Карнайн (Двурогият)". Феноменално твърдение,но е факт!

2. Авторитетни средновековни писатели приписват на Александър Велики (336 – 323 г. пр.н.е.) основаването на град Болгар,който по тяхно време се намирал на река Волга. В епическото произведение „Искендер наме” световноизвестният азърбайджански поет Низами Гянджеви (1141 – 1203 г.) пише:

„Цялата тази земя се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на Румската държава. Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет” (виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3).

3. В "Краткото житие" на св.Климент Охридски,писано от византийския духовник Димитър Хоматиан през XI в. се казва:

"1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи,които народът обикновено знае и като Българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море,а след като минало много време,със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация,Тракия и Илирик,а и голяма част от Македония и Тесалия[6].
2. Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (1Царств. 1-4),той още от майчината си утроба бил избран от Бога[7] и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум,Ангеларий и Горазд[8] усърдно изучил Свещеното писание,преведено с божествено съдействие на тукашния[9] (от Македония) Български диалект от Кирил,истински богомъдър и равноапостолен отец,и от начало[10] още бил с Методий,известния учител на мизийския (Българския) народ на благочестие и православна вяра."

4. В житието на св.Кирил,писано от св.Климент Охридски пише за едно кримско (т.е. Българско) племе,което той посетил и покръстил:

"Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама: почитането на едно дърво-оброчище,което се наричаше Александър,на което се покланяха като на бог,правейки жертвоприношения."

5. Полски извори за Българската история дават любопитни сведения за отношенията между Александър Велики и Българите. В своята "История на Полша,Литва и цяла Русия" средновековния историк Мачей Стрийковски (1547 - сл. 1582 г.) споделя впечатленията си от България,из която пътува през 1574-1575 г.,черпейки сведения от богослови и други учени люде. Той описва страната като "най-старата и най-великата славянска държава,която поразява всеки противник." Кирил и Методий са определени недвусмислено за Българи. Никополци го завеждат при поддържаните образцово от тях братски могили на избитите от султан Баязид кръстоносци (1396 г.). В Одрин му показват окачените на градските стени страховити Български боздугани,железни топки,мечове и други оръжия,от които е треперела Византия. На едно място му обясняват,че България е първата славянска страна,приела християнството. На друго му казват,че Българите и хърватите са получили земите си с грамота от самия Александър Македонски. На трето му говорят за Българските князе и рицари,погребани в Тракийските могили (Георги Асьов- http://www.euro2001.net/issues/5_2002/5br21.html).

6. В "Зографската Българска история" (XVIII в.) се казва,че Българите начело с легендарния цар Болг воюват заедно с Александър Македонски и приемат македонци да се наричат.

7. В повлияната от нея "История во кратце" на Йеросхимонах Спиридон (1792 г.) пише: "... Взе Александър цялата войска илирическа ... и тръгна да бие вселената. Когато ... се завърна от Индия,илирийците поискаха от него част от земята си,и той им даде Македония- своето отечество ... и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова- народ славен и непобедим,даде им още царска титла за преголяма храброст и за преславна победа,с която победи с тях вселената,а сам остана във Вавилон. И оттогава приеха Българите с името словени и македонци да се наричат."

8. Буквално преди дни (на 20.08.2014 г.),в богаташко жилище с масивни стени от старата столица Плиска,като по някакво знамение археолози откриха две забележителни бронзови токи,точно в разгара на изготвянето на тази статия. Върху тях древен Български занаятчия е изобразил популярната някога сцена "Възнесението на Александър Велики" и един от грифоните,помагали при възнасянето (http://www.faktor.bg/kultura/26771-pri-raz
kopki-v-pliska-otkriha-katarami-s-vaznesenieto-na-aleksandar-veliki.html):

Сцена на възнесението


Втората тока с грифона


9. Същата сцена я има върху златни ранносредновековековни диадеми,изработени от Български майстори и представляващи владетелски корони на наши езически князе (http://archaeology-knigi.com/преславското-златно-съкровище/):

Преславско златно съкровище- елементи от короната на Български княз




Ликът на Александър Велики върху короната


Цялостна възстановка на "пра"-Българската княжеска корона от Преслав


Златна княжеска корона от Сахновка (Киевско),датирана в XI в.

Короната от Сахновка-детайл: Александър се възнася към небето с два грифона

Киевски княжески дворец: елемент от диадема с Александър Велики,датиран в XIII в.
Официалните датировки на тези корони не се вписват в езическото време на Българите но нека не забравяме,че те са датирани приблизително и дори предположително,без ясно утвърдени критерии и опорни точки,гарантиращи някаква надеждност. Вероятно диадемите са изработени по-рано,макар култът към Александър да е оцелял и след християнизирането,а то не е станало едновременно във всички тогавашни Български земи. Но за да не мисли някой,че корони с езически светец може да са изработвани след покръстването,вижте как всъщност са изглеждали чисто християнските корони и каква е разликата им с тези:

Друга златна корона от Киев


Диадема на Константин Мономах (XIв.)


10. Средновековни паметници от други части на Европа показват същата сцена по начин,почти еднакъв с Българския но с "дребната" особеност,че нашите изображения са най-старите с този сюжет досега:

Барелеф от църквата "Сан Марко" във Венеция-XII в.: -
Възнесението на Александър върху сребърна чаша с гръцки надпис-XIII в. (http://www.pravenc.ru/text/64334.html). Считат я за "византийска",но вероятно е изработена по поръчка на висш Български аристократ:


Барелеф на Александър Велики,възнасящ се към Бог с помощта на два грифона от църквата "Св. Димитър Солунски" (Дмитриевски събор) в руския гр. Владимир (1193 г.)- 4 кадъра от http://new.chronologia.org/volume12/makedonsky.php:


Интересно е,че русите приемат култа към Св. Димитър Солунски почти веднага след като разбират,че Българските царе са го направили свой семеен покровител. Това е станало не по някакво случайно съвпадение,понеже "съвпаденията" са прекалено много,а поради искрено желание на русите да покажат верноподанически чувства към Българската династия,назначила свой наместник в гр. Владимир.

Сега разбираме,че този малко известен митологичен сюжет бил познат на дедите ни още в езическо време. Днешните учени го свързват "...с една легенда от романа на Псевдо-Калистен,в която се разказва как Александър,когато отишъл в Индия,държал три дни гладни два грифона. След това набол на две пики месо и държейки месото пред човките им,завързал трона за грифоните и се възнесъл на небето,за да отиде при Бог" (Андрей Аладжов- http://bnr.bg/shumen/post/100451260/v-pliska-otkriha-bronzovi-toki-s-imperatorski-simvoli). Значи сюжетът е "канонично" утвърден: около Александър най-често има свещени животни на Зевс- два грифона или орли които го възнасят,а царят седи на трон или колесница,изглеждаща в "чуждите" изображения така,както в най-стария паметник с този сюжет: Преславската корона (VIII-IX в.). Но византийските,руските и венецианските изображения са чужди само формално,понеже:

1. Венеция (наричана и Венетия),в която срещаме този сюжет е основана от Венети- роднини на Антите,чиито клонове се наричали още Ганти и Ванти. Тези Ванти са Ванати (Венети)- прочуто "славянско" племе,живяло в района до XIX в.,както и Ванади ("Вананди" с носовка)= Ванандови Българи. Венетите основали Венеция (Венетия) като своя племенна столица през VIII-IX в.,но в XIX в. са наречени Словенци по същото недоразумение,по което Склавите стават "Славяни". Жителите на Венеция претърпяват римовизантийско,еврейско и католическо влияние при което частично се латинизират,а по-късно стават италианци. Но дори през XIX в. в бившите венециански територии имало голям брой "словенци" та през ХХ в. се наложило да бъде проведен специален плебисцит,който да вземе тяхното съгласие за присъединяване към Италия.

2. Между VIII-XIII в. много Български аристократи (някои с царски произход) постъпват на служба при византийския император,а потомците им постепенно се погърчват. В повечето случаи те загубват връзките с България,както в случая с рода Палеолог за който има някои податки,че наследява двуглавия орел на герба си от избягалия във "Византия" Телериг.

3. Русия през XII-XIII в. не била независима държава а васална територия на Българското царство,от която до татарските нашествия то набирало войници за своята армия. Тези войници не били наемници както твърдят червените слагачи,а усърдни данъкоплатци на Българската империя: наши сънародници от скитската област Русия,които били Руси по племе и Българи по народност. След 1242 г. Българската сила рязко спада не заради слабостта на царете,наследили великия Асен II а заради татарската окупация на руските земи,които излезли от състава на България и тя вече не могла да ползва онези големи армии,които набирала по-рано от тях.

Сред изображенията на Александър Велики има едно,на което той се възнася с помощта на два орела:

Поради липса на конкретни данни този паметник от Х в.,съхраняван в германския град Вюрцбург е обявен за "византийски". Но наблюдателни учени забелязаха прилика между това изображение и герба на цар Самуил от неговата дреха,намерена в гроба му на о-в Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро и вече изказват мнения,че тази тъкан е подарена на "германския" (свещения римски) император от Комитопулите заедно с другите дарове,занесени от Българските пратеничества в Кведлинбург през 973 г. и 993 г.

Герб на цар Самуил
Наистина тук Александър липсва,но взетите сякаш от същия сюжет орли намекват за неговото присъствие по един или друг начин в родословното дърво на Българския цар. Сега е ред да запитаме червените редактори на исторически факти какво дирят многото изображения на "гърка" и "македонеца" Александър в царските атрибути на "примитивните тюркобългари"? Нека обяснят как се озова култът към него в Киевска и Волжка България,които винаги са били на хиляди километри встрани от гръцките центрове и от местата,посетени от Александър и неговите наследници. А кои са допирните точки между македонския цар и "пра"-Българските владетели,имали дързостта да твърдят,че са му преки потомци? Отговор на тези щекотливи въпроси тюрколозите не дават а бягат от тях като от огън,понеже разрушават пясъчните кули на тяхната псевдонаука,градена с десетилетия и донесла толкова много титли и сладки постове на свойте корифеи и защитници. Отговор на тая загадка дава не някой академик от дискредитираната овехтяла комунистическа школа,а необременената с партийни и ленински догми нова историческа наука.

Че в древна България е имало култ към Александър едва ли бихме се усъмнили,когато видим споменатите по-горе данни. Езическия култ към бог Александър бил създаден още по негово време и поддържан от римляните до IV-V в. сл.Хр. За нуждите на култа били градени храмове и светилища,разказвали се предания и легенди,играели се драми и пиеси а историци пишели и преписвали книги,прославящи подвизите на легендарния пълководец. В библиотеките на Българските царе е имало книги за живота и подвизите на Александър Велики- това се знае от сравненията,които някои книжовници правели между него и Иван Александър (1331-1371 г.). Както личи по всичко обаче,знания за Александър Българите имали още преди да се разделят на "Дунавски" и "Волжки",и те ги черпели не от гръко-римски летописи а от своята собствена книжнина и литература,която до IX-X в. е списвана с древно-Български руни (йероглифи). Този извод го налага и обстоятелството,че в земите на Волжка България досега не е открит нито един артефакт,изписан с гръцки или латински букви,но артефакти с йероглифи има стотици ако не и хиляди.

Защо Българи да обожествяват Александър,ако той е чужд а не техен цар- нали и без него те си имали достатъчно богове и езически секти? Но щом средновековни писатели и историци са чули от царя на Волжка България и от неговите придворни,че той е един от потомците на Александър,няма причина да се усъмним в това. Много владетели вярвали че са потомци на Александър,но между тях няма нито един римски или германски император,татаромонголски хан,турски султан или испански и британски император,въпреки големината на техните завоевания! Причината за този феномен ще е била само една: Българските князе са имали ДОКАЗАТЕЛСТВА за своите твърдения,а останалите владетели не са имали!

Какви били тези доказателства днес е трудно да се каже,но едно е ясно: те били толкова автентични и убедителни,че никой конкурентен владетел не смеел да ги оспорва или отрече! Дори ревностните византийци определено не са имали такъв силен "коз" в ръцете си,но въпреки своята завист и злоба намекват за него на два пъти:

1. Римовизантийския историк Анастасий Библиотекар (IX в.) пише,че след поражението на император Валенс в 378 г. "Българите нападнали и завзели всички земи около Дунава",а в книгата Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. Lat. 128,col.1393 f пояснява събитието с една любопитна подробност: "...Bulgares,qui jure gentili sibi patriam subjugantes" ("Българите обединили [завзели,възвърнали] своето отечество съгласно бащиното [родственото] си право"). Част от това родствено право несъмнено е била роднинската връзка на нашите владетели с Александър Велики и Дионис- връзка,каквато римовизантийските императори определено не са имали и за каквато са можели само да мечтаят.

Византийските източници не говорят за тази връзка макар тя да им била добре известна,понеже нейното споменаване било унижение за византийския император,който нямал толкова благородно потекло и рангът му следвало да е много по-нисък от онзи на Българския. Изричното споменаване на това роднинство би разобличило и една тъмна страна на гръкоримската култура: да се представя Александър Велики за грък,какъвто той никога не е бил. За византийските императори и техните историци било крайно неприятно
да се говори по тая слаба за тях тема и те очевидно избягвали всяко конкретно сведение свързано с нея,цензурирайки или заличавайки всичко,което можело да разобличи извършената от тях кражба на история.

2. Византийския историк Лаоник Халкокондил (XV в.) пише,че "Българския царски род из целия свят няма равен на себе си по своята древност и знатност". Какво имал предвид той тюрколозите не искат и да знаят,затова премълчават тези думи или ги обявяват за чиста лъжа. Но от богатия си опит в измислянето на фалшификати и измами те явно забравят,че на света освен лъжци има и честни хора а Лаоник Халкокондил не е бил циганин или комунист,за да лъже хората и да заблуждава своя император с неверни твърдения. Новата наука за щастие откри какво е имал предвид този историк и то несъмнено е същото,за което намеква Анастасий Библиотекар:

а) Че Българския царски род е наследник на наши князе,имали пряко роднинство с Александър Велики.
б) Че родословното дърво на царския ни род,посредством Александър и другите си роднински колена е свързано с мирмидонеца Ахил и ахееца Херакъл,за чийто пряк потомък и последовател е считан македонския цар.
в) Че благородните линии на царския ни род отвеждат потеклото му до Тракийския царебог Дионис и до самия Зевс,т.е.: божествения му произход е безусловен и съвършено легитимен за разлика от онзи на "византийския" император.
г) Че родът на Александър по същата презумпция е Български,а Ахил от Троянската война и участвалите в нея мирмидони,ахейци,троянци и траки са Български племена,водили междуособна война помежду си.
д) Че за старите Българи Александър Велики е бил Български,а не гръцки цар не само заради тактиката му да се вписва към всеки от приобщените народи,а заради "старото родствено право",въз основа на което и той,и те като негови кръвни роднини са владели и владеят тези земи.

Ето как става ясно,че древните Българи са считали Александър за СВОЙ цар и бог. Те никак не обичали чуждата култура,което личи от бунта на болярите срещу византийската християнизация на Борис "Първи",затова е невъзможно да са приели един чужденец за свой владетел и бог. Внимателния разбор на Александровото поведение показва,че тактиката му за приобщаване на народите,през чиито земи е минала неговата армия се състояла в следното: за Траките (Македоните са Тракийско племе) той бил Тракийски царебог и нов Дионис,за гърците- хегемон на елините,за египтяните- египетски фараон а за персите- шахиншах (цар на царете)! Роден като македонец (сиреч Тракиец),след обучението в елинизъм от Аристотел и обкръжаващата го гръкоманска аристокрация той добива манталитета на натурализиран грък. Целта му обаче била да използва силния цивилизационен потенциал на древните елини,да ги привлече на своя страна в предстоящите походи и да се предпази от бунтове в тила при очертаващото се дълго отсъствие от Балканите.

Затова учените нямат единодушие за народността на Александър Велики- за едни той е грък,за други не е. Ако това бе ясно доказано както при Перикъл,Леонид,Демостен и Милтиад,спор въобще нямаше да има. Но то не само че не е доказано а напротив- научните данни категорично сочат,че Александър изобщо не е грък! За днешните "македонци" той разбира се е македонец,но за сегашните гърци македоните са гръцко племе. Изворите и сведенията на очевидци обаче говорят,че македоните са Тракийско племе а походите на Александър са само документирани от гърци,които той ползвал за своите цели и назначавал за историци,писари и архитекти,без да им разкрива истинските си планове и оставяйки ги с впечатлението,че е грък.

Траките,персите и египтяните обаче не са на това мнение- всеки от тях го имал за свой и за тях той бил съответно Тракиец,перс или египтянин. В Африка го имали за египтянин- син на фараона Нектанебо. Персите го считали за свой шахиншах,пратен от боговете да смени царската династия. За Траките обаче той винаги е бил Тракиец от племето Македони,което Херодот наричал Мигдони и изрично посочвал,че не е елинско а Тракийско. За древните елини той е хегемон а по същата логика и грък,но днешните историци обичат да дават предимство на гръцката култура пред останалите и охотно приемат Александър за грък,макар това решение да изисква твърде големи компромиси с морала и съвестта им. Решението на учените да обявят великия пълководец за грък е най-вече политическо и е взето под натиска на политици,налагащи своето мнение на историците без да се съобразяват с историческите факти,което личи от следните аргументи:

1. Политиците на XIX-ХХI в. са обучени в прекомерно и дори в непремерено преклонение пред елинската култура,чието значение те преднамерено преувеличават за да принизят значението на великите култури,които са породили гръцката цивилизация.

2. Богатото гръцко лоби в Европа и САЩ лесно деформира мнението на западните политици и историци,като от 200 години насам ежедневно вербува,включително с щедри парични дарения,голям брой свои поддръжници на Запад.

3. По време на двете световни войни гръцката държава подкрепяше страните,които днес работят за нейната слава. България за разлика от нея държеше на правдата но трябваше да воюва срещу силните на деня,които я наказаха в териториално и културно отношение,като позволиха на верните съюзници Гърция и Югославия да оберат и да си присвоят нейната древна култура.

Какво трябва да знаят за Александър привържениците на истината тогава?

1. Че по негово време никой не считал Македоните за гърци. Атинския философ и оратор Демостен (IV в. пр.Хр.) в своите "Филипики" казва за поданиците на Филип и Александър: "Македоните в никакъв случай не са елини,защото са Барбари!" Думата "Барбари",от която по римска инерция сме усвоили формата "Варвари" е всъщност нашето народностно име,деформирано и изопачено от гърците до формата "Баргари". А да не види човек,че "Баргари" е "ръкащ" вариант на "лъкащата" форма "Балгари" трябва да е сляп,понеже и днес има жители на северна Гърция които казват,че местните македонци са "Бургари"!

Изопачаването на чужди названия- лични,народностни и пр.,било ежедневие за древните гърци,но не е чуждо и на съвременните- сравнете гръцките имена на египетските фараони с истинските и ще се убедите в това. Затова езиковедите у нас и в чужбина нямат нито един сигурен довод или надежден механизъм чрез който да докажат убедително,че етнонимът "Барбари" не е изопачен старогръцки вариант на нашето народностно име "Баргари" (Балгари)!

2. Според летописците Александър често говорел със своите македонци на "техния" език. А какъв бил техния език Демостен е казал достатъчно добре,както бе установено от "Анализа".

3. Според Плутарх наследничката на Александър Велики и последна египетска царица Клеопатра VII (51-30 г. пр.Хр.),прочута заради любовните си афери с Цезар и Марк Антоний,често говорела със своите приближени на майчиния си македонски език. От самия факт,че е трябвало Плутарх изрично да споменава това става ясно,че езикът на Тракийското племе Македони не е бил гръцки. А такъв феноменален древен грък,който да ползва негръцки език за общуване с другите "елини" световната наука още не познава!

4. За гръцкия историк Херодот,живял 100 години преди Александър,Македоните са Тракийско а не гръцко племе. Изключено е за обективно мислещите да повярват и приемат,че изтъкнат ерудит като него,имащ обширни познания дори за отдалечени точки на древния свят,не е познавал своя собствен народ,затова е обявявил "гръцкото" племе Мигдони за Тракийско! А че Траките не са гърци е пределно ясно на всеки обективен учен.

5. Речта на великия пълководец,която започва с думите "Аз,гъркът Александър,заповядвам..." не може да ни заблуди- владеейки няколко езика,той се обръщал по подобен но не и идентичен начин към всеки народ,който искал да привлече или обезвреди. Това,че гърците най-добре документирали неговите речи не означава,че са правели това защото е бил грък,а че са имали най-богати възможности да изопачат неговите думи и да им придадат смисъл,угоден само на тях. Причината бе обяснена по-горе: бидейки за персите парс а за Траките- Трак,логично е Александър за гърците да е бил грък а за египтяните- египтянин. Но нито един народ освен гърците не си поставял целта да го присвои така,че да отрече другите му етнически превъплъщения и да подчертае само своето. А това е меко казано пладнешки грабеж който старите Българи,знаещи истинския произход на легендарния пълководец,не са можели да преглътнат!

6. Римляните,бидейки до IV в. сл.Хр. изявени гъркомани охотно подкрепяли гръцкия грабеж и постоянно му давали рамо,за да унизят вечните си непобедими противници "Барбарите". Затова онези фалшификации по адрес на Александър,които гърците не успели да скалъпят,римляните ги "доскалъпили" с помощта на своите императори,които обявили гръцкия за втори официален език в държавата,а "Барбарския" поставили извън закона.

7. Лесния начин,по който "пра"-Българите на Барис отнели Македония от Римската империя в края на V в. говори,че неговите воини са получили силна подкрепа от местното население,а това нямаше как да стане ако то беше гръцко. Същото става при повторното освобождение на Македония,която към 733 г. отново пада под византийско иго: в 809 или 839 г. (датата още е спорна) "македонското" население намерило сгоден момент и се съединило доброволно с Българската империя,защото "гърците" (погърчените) в него въобще не били мнозинство,въпреки 850-годишното римско и гръкоманско владичество.

8. Изворовите цитати на проф. Ганчо Ценов в епохалния му труд "Народността на старите македонци" говорят безапелационно,че древните Македони никога не са били гърци и няма причина да вярваме,че на фона на общото правило само Александър е правел изключение.

9. Родителите на Александър също не са гърци а "Барбари" (Баргари),за които гръцкия език бил втори. За Филип това е казано добре от Демостен,а Олимпиада като жрица на древния Самотракийски култ не е имало как да е гъркиня и за нея гръцкия език също бил толкова майчин,колкото за живялата 3 века по-късно Клеопатра.

10. Големият брой Тракийски лични имена,намерени в антични надписи от Египет не идва от някакво неизвестно Тракийско нашествие към Нилската делта и Сахарската пустиня,а е последица от похода на Александър. Това са всъщност имената на обикновените Тракомакедони,които останали в царството на Птоломеите след 323 г. пр.Хр.

11. Ползването на гръцкия език като втори от македонските Траки не е някакъв изключителен феномен: персите и евреите също са го правели а днешните американци и канадци приемат английския език за официален,без да са англичани. Английския език и писмо на Бил Клинтън,Барак Обама и Дейвид Рокфелер не ги прави англичани но яркият им пример явно не е достатъчен,за да спре шеметния гръкомански устрем на бетонните глави от школата на историците-фалшификатори. Македоните и най-вече техните аристократи ползвали гръцкия по чисто практически съображения: за да комуникират лесно помежду си,отбягвайки трудно усвоимото рунно (йероглифно) писмо с неговите 700 знака,достъпни само за жреците. Затова те приели вместо него опростеното гръцко писмо с 24-те му знака,достъпни за ползване от целия народ.

12. Арабския език на днешните тунизийци,палестинци и ливанци не ги прави араби- генетиката доказа,че те не са потомци на нашественическата вълна от Арабския полуостров,заляла страните им през VII в.,а на старите картагенци,Вандали (Вундари),евреи и финикийци.

13. За съвременните учени е антинаука твърдението,че Александър Велики е Българин но привържениците на истината трябва да знаят,че тези учени откровено ги лъжат или сами себе си мамят,за да играят по "свирката" на верния съюзник Гърция,който бе на страната на победителите в двете световни войни. Решението на тези "учени" освен политическо е също емоционално- къде е да превърнеш този велик пълководец и носител на цивилизация от илюзорен гръкоман в грък,като намалиш проблемите си и в крак с модата покажеш преклонение пред онази бляскава култура,правила красиви рисунки по вазите и ясни за разчитане надписи,и къде е да усложниш живота си като кажеш,че е бил хитър водач на онези "варварски" племена,които бяха вечно охулвани от любимите гърци и вместо изящни рисунки правеха схематични "гротески",а неясните им руни и до днес не се четат!

14. Държавата на Александър е елинистическа но не елинска,а разликата от едното до другото е колкото онази от франкофон до французин.

15. Гърците и в миналото и днес реализират своите нечисти амбиции,привличайки големите сили на своя страна. Любими техни методи са клеветата,лъжата и измамата,раздаването на подкупи,изграждането на лобита и вербуването на силни съюзници- методи,унизителни за нашите деди но вършещи чудесна работа на елините. Тези методи може да са оръжие на слабите и "женска отбрана",но това не смущава съня и съвестта на южните ни съседи,които от дрипава и неграмотна пиратска шайка преди 3200 години,напълно незабележима на фона на грамадния но разединен Барбарски масив може да станат първа военна и икономическа сила на Балканите,ако ислямска Турция получи полагаемото й се възмездие. А докато Българите пеят своите вековни народни песни,западът пасува и се прави че не чува. Когато обаче гърци решат да ни ги вземат те само им превеждат текстовете,обявяват ги за "северен гръцки фолклор",запяват мелодиите им на гръцки и зомбираният "запад" почва френетично да ръкопляска,докато окрадените Българи вдигат недоумяващо рамене и продължават да се карат помежду си,наричайки се взаимно ту "татари",ту "македонци"!

За древните Българи (Траки) било естествено да считат Александър Велики за свой сънародник- същото правели египтяните,гърците и персите. Това прозрение не разяснява всички загадки около Александър,затова са нужни още разяснения и цитати на древни историци за него и неговите потомци:

1. Низами Гянджеви чул,че гр. Болгар бил основан от Александър Македонски. Можем да приемем това за вярно с уточнението,че се отнася за Бактрийския град Балх (Балг,Булгар Балк),който е считан за основан,но всъщност е подновен от Александър и става известен под някакво гръцко име,а при разселване на част от Българите към Волга е преместен в "новите" земи около нея.

2. Това,че нашите владетели са потомци на Александър и на воините от Румската (Римската) държава е лесно обяснимо: Александър оставил много свои войници в Бактрия,които си взели Скитски жени и се сродили с местните Саки (Скити). В областите около Памир останали много деца на македонския цар (законни и незаконни),затова и днес тамошните Ваханци (Вахани= Валхони) се наричат "Децата на Александър". Объркването между гърци и жители на Римската държава си има оправдание: през 212 г. Каракала обявява всички жители на Римската империя (включително гърците) за римски граждани,а гръцкия език е признат за официален в източната половина на Империята 100 години преди Август. Затова след IV-V в. често бил поставян знак за равенство между римляни и гърци.

3. Това,че много Българи били изселени от военната сила на Александър към Балтийско море не е странно- появата на този амбициозен и мощен владетел причинила сериозни политически сътресения и междуособици сред племената,говорещи сродни (Българоидни) езици а онези от тях,които не пожелали да се включат в замислената от него империя предизвикали гнева му и били прогонени от земите си.

4. Това,че Българите и хърватите получили своите земи с грамота от Александър Велики не ще да е само легенда,щом за древните хора е било неоспорим факт: то се базира на някакво реално събитие и налични някога документи. Най-вероятно в съюзните договори,които легендарния пълководец сключвал с роднинските Трако-Илирийски племена често е имало клаузи,според които земите им оставали безусловно в ръцете на онези местни владетели,които се съгласели доброволно да му помагат и съдействат. "Непослушните" естествено бивали прогонвани,при което в редица области настъпили значителни демографски промени заради нежеланието на някои племенни царе да намалят своите прерогативи заради Александър.

5. От всичко изнесено дотук с увереност можем да кажем,че Българите не са заимствали легендата за "Възнесението" от книгата на Псевдо-Калистен,но са я създали сами и редовно я отразявали в изкуството и в народния си фолклор,а анонимният автор извадил късмета да я чуе и запише. Грифоните като свещени "животни" на Зевс-Юпитер били древен царски символ далеч преди времето на Александър- още при минойците и асировавилонците,така че присъствието им до великия цар е напълно логично и закономерно.

Грифоноподобни животни,фланкиращи трона на цар Минос (Мануш) в Кносос (Кнезос= Княжеския град) на о-в Крит:

6. Изобразяването на Александър върху златни княжески корони целяло да покаже,че носителят на съответната корона е пряк потомък или роднина на божествения владетел,а властта му е наследена директно от Бога.

7. Присъствието на познатия сюжет в паметници от други части на Европа показва някои от местата,в които се преселили част от древните Българи а също и местата,в които Българското присъствие било твърде осезаемо по време на неговото изобразяване.

Ето как се оказва,че Българите повече от всички други са имали правото да почитат Александър и да го сочат за свой сънародник. В крайна сметка неговото македонско племе не е нещо феноменално и коренно различно от обкръжаващите го близкородствени племена,а както всички други е Тракийско (сиреч Българско) и на какъв се е преструвал неговия владетел,за да вербува колко се може повече поддръжници за Дионисовия си подвиг и да обезсмисли очакваната гръцка враждебност- това е отделен въпрос. Сега остава да видим дали съобразените с новото течение в науката тълкувания на неговото име подкрепят Тракийския му (Български) произход или подкрепят тезата на гръкоманите. Както личи от пръв поглед,това име е двусъставно и "Анализът" го обяснява така:

Александер (Алек Сандер)= Валек Сантир (Велик Сатир)! Значи името на великия владетел е свързано директно с Дионис,по чиито стъпки той вървял и чийто подвиг се опитал да повтори! "Велик Сатир" е всъщност епитет на самия Дионис- "обикновените" Сатири (Сътари=Стари,Катари=Кидари) са Дионисовото племе,излъчващо неговите жреци,а Великият Сатир естествено е само един- великия Дионисов жрец или самия Дионис. И това заключение не е учудващо,защото майката на Александър (Олимпия) била жрица на Великите Кабири (Кубери) преди да се омъжи за Филип и има сериозни подозрения,че била вече бременна когато се омъжила. Този "фал" става причина Александър да бъде обявен за син на Бога вместо на Филип,както и за последвалия развод на неговите родители. А това,че Кубер (Кабир) е едно от имената на Дионис е установено по няколко начина:

1. Кубера бил бог на плодородието у индоариите. За същото "отговарял" и Дионис при гърците,които го свързвали с виното и плодородието,понеже неговите жреци в големите Тракийски светилища пиели виното чисто,за да получат гадателско просветление. Явно връзката между Дионис и виното е наложена още от Траките,а гърците само са я възприели и частично доразвили.

2. Кабирите (Куберите) от Самотраки,които не са гръцки а Тракийски богове имали четири лица (превъплъщения,аватари). За четири отделни богове,носещи имената на Дионис говорят и римските писатели от онова време.

3. Думата Кабири (Кубери) има странни тълкувания като Кидари,Катари,Зидари т.е. Сътворители (Българите-Катари са основоположници на масонството),Сабири (Сибири- Кубера бил и бог на севера),Савири (Сувари,Севери- племената на Дионис),Ивери (Ибери),Авари (Бавари) и Сатири (с прехода К-С,който е добре известен на езиковедите). Значи Великите Кабири (Кобари= Предсказатели,виж "Прокоба") от Самотраки са всъщност Великите Сатири (Четиримата Дионисовци),които са четири за Траките и по-малко: за техните подражатели и имитатори. Затова Тракийските племена Склави (Сакалави,Сакалиби),наричани днес с изопаченото име "славяни" имали божества с по две,три и четири лица,които представлявали съответно Второто,Третото и Четвъртото прераждане на Дионис. Уточненото име на единия от тези тайнствени Кабири насочва към същото: Аксио Керсо(с)= Агио Херсо(с),Свети Херс. А Тракийският Свети Херс не може да е друг освен древно-Българският Хорс (Хърз,Хръз,Хриз,Крис и пр.) т.е. Слънцето,както и Свети Херос (Тракийския конник)! Затова Дионис е свързван директно със Слънцето (Аполон) и Сабазий (Марс-Юпитер,Конния бог),както и със Сатурн (Сатирин,Катарин- Богът на Сатирите/Катарите/Кукерите,Нощния бог Крон). Това го потвърждава римския историк и писател Амброзий Mакробий (IV-V в.),който в своята книга "Сатурналии" твърди:

"В Тракия Слънцето и Либер (Бакхус,Дионис) са едно и също (божество) което те,наричайки го Сабазий,честват с великолепна религиозност..."

Според Макробий светилищата на прераждащия се Дионис са "във властта на дуалния бог,наречен Сабазий- общо название на Аполон и на Дионис-Либер,за да се съчетае по този начин соларно-хтоничната същност на сина на Великата Богиня-Майка"- цитат от статията на Димитър Попов от СУ "Климент Охридски" "Жреците на бесите"- стр. 17,публикувана в научния сборник QUOD DEUS VULT! (2013 г.-
www.academia.edu/5266529/Българите_в_Южна_Италия_
през_Средните_векове_от_VI-XI_век_...стр._98-120).

В същия научен сборник,на стр. 13 Димитър Попов казва: "...при описанието на сакралните действия Макробий разкрива тайнствената практика слънцето да се нарича Аполон,когато е в горната полусфера,т.е. през деня,и Дионис,когато е в долната полусфера,т.е. през нощта,като по този начин утвърждава времето за осъществяването на обреда. Същевременно названието Либер не е нищо друго,а е латинската равнозначност на Дионис по едно от значенията на името в смисъл на "свободен" (освобождаващ чрез виното- бел.моя) и носи внушението за "освобождаването" от земното в неговите (на Дионис-бел.моя) мистерии."

Това изключително ценно сведение показва,че Сабазий (Юпитер) е имал точно онази дуалистична (двойнствена,прераждаща се) природа,която почитали богомилите: през деня е бил Аполон (Опален,О"Перун,По-Харон [По-Каран,След Крон])- Дневното слънце,а през нощта- Сатурн (Сатирин= Дионисов),познат и под името Крон (Црън,Чрън= Черния[Нощния] бог,Бога на нощта) или Нощното слънце,чийто свещен цвят бил именно черния. Затова Макробий включва подробности за храма на Дионис и неговите мистерии не къде да е,а в книгата с красноречивото заглавие "Сатурналии". Затова Дионис е Сабазий-Юпитер,Аполон (О"Перун,По-Каран),и Крон (Каран,Харон,Сатурн),но е наричан още Кавар (Савир,Сатир) и Кубер (Кабир).


Архитектурния план на великия Дионисов храм,в който се намирали и писанията на Орфей върху дъсчици подсказва за "...връзка с култа към Слънцето. Подобно заключение се подхранва от кръглата форма на храма,от липсата на покрив,а и от огъня,който също има соларна природа и фактически е друга форма на самото слънце. Посоченото дублиране на символиката е повсеместно разпространено в средиземноморския свят.... Това отлично личи най-вече поради династическите предсказания,които се изричат от свещенослужителите,понеже оракулът е получен чрез огнен знак. Не случайно пламъците се засилват и издигат все по-нагоре с предпочетения от божеството кандидат за слава и заедно с това те непосредствено го свързват с небето.

Тъкмо заради осъществяването на огнената пламтяща връзка между избрания претендент и силата свише е необходим и кръглият отвор в средата на постройката. По този начин Дионис демонстрира своята огнено-соларна същност в качеството си на царски покровител,под чиито разпореждания е владетелската инвеститура и именно той дава недвусмисления знак за нея. Същевременно разказът на Псевдо-Аристотел.....на свой ред разкрива неговото ново раждане (възраждане) като дублетно олицетворение на слънцето и точно по големината на светлината на пламъците се предвещава за плодородие или за неговата липса през идващата година." (Димитър Попов,пак там- стр. 15).

От горния текст вече става ясно защо много Българи са били зороастрийци- защото огнения култ на зороастризма е пряко свързан с огнения култ на Дионис (Кубер,Крон,Сатурн)- богът,завел много от своите Траки (Българи) в Бактрия и Памир. Сега вече се догаждаме кои са небесните четири лица на този бог,познати от произведенията на Светоний:

1. Сабазий (Юпитер)
2. Аполон (Слънцето)
3. Хермес (Гермес,Гърмеж)
4. Арей (Арес,Марс).

Явно от тези четири лица на Сатурн-Дионис произхожда споменатото от Страбон и Полиен деление на Бесите на "Тетрахорити" (Четириобластни) и "Тетракоми" (Четириселищни),което е "обозначение на зони,в които общуването с бога е под опеката на отделни техни жречески колегии,чиито начала произхождат от знаменития им и като че ли формиран най-рано....профетически род" (Дим.Попов- пак там,2013 г.). От тях,както видяхме във "Владетелите Дуло- Божествени потомци на Юпитер,Марс и Дионис" (24.06.2014 г.) водят произхода си древните "пра"-Български князе. От тях произлиза и Александър Велики като ново,Сатурново превъплъщение на Дионис което в крайна сметка означава,че или владетелите Дуло са от рода на Алек-сандър (Велик Сантир,Великия Сатир),или той е от рода Дуло! Това,че жреческия род на Бесите е царски като рода Дуло "...се аргументира и чрез един надпис от Севтополис от ранния III в. пр.Хр.,където се споменава Амаиста,син на Медиста,жрец на Дионис. Поради първата съставка Ама-,Ме-,Ма- ,присъща на одриските династически имена като Амадок,Медок и други в значение на майката-земя,на Великата богиня,техният божествен произход не буди съмнение" (пак там,Дим.Попов).

Свещените Тракийски Орфееви таблички в храмовете на Дионис пък били "пра"-Български рунни надписи,съдържащи молитви и религиозни химни.

Сега идва ред да се запитаме има ли в днешния Български и в съседните му езици следи от езическия култ към боговете Александър и Дионис,изповядван най-вече от велможите и царете? Проучванията на "Анализа" показаха,че такива следи под формата на топонимни,лични и разни видове други имена има не само в днешната,но и в древната Скито-Тракийска норма на нашия език. В крайна сметка дори се оказа че названията,които подобно на личното име "Александър" са свързани пряко или непряко с Дионис и неговите аватари са толкова много,че не е възможно да бъдат изцяло описани тук а за по-обстойното им разглеждане е необходима специална статия,чийто обем също не би стигнал за пълното им обхващане. Затова тук ще подберем само някои от тях:

1. Алек (с диалектна форма Алекс,при която "К" е заместено от архаичния си предшественик "КС")= Валек (с възст. на I-та съгл.),Велик. Името Велик е добре познато в България днес,и най-вече от фамилното име Великови,но по своята същина е епитет на Великия бог (Юпитер).
2. Сандер= Сантир (с прех. Д-Т), Сатир (Сотир- без носовката),което име е познато и на гърците,за които Сатир (Сотир) с пълно право е едно от имената на Спасителя.
3. Сидер (виж фам. Сидерови)= Зидар (Сътворител: епитет на Твореца). То е форма на думата Сикар (Секир,Секира),т.е. Лабрис,чието название при Скитите било Сагарис (Секирис).
4. Касандер (друго македонско име от времето на Александър)= Кос-Сантир (Гос-Сатир): Господар на Сатирите (Сатрите),Богът Сатир (Дионис).
5. Крум= Крон (Црън,Чрън= Черния бог Сатурн,който е и Дионис). Името му означава още и Гром (Гръм) т.е. Гръмовержец,като връзката Сатурн (Крон)- Юпитер (Сабазий) бе обяснена по-горе.

6. Каран (друго име на Крум)= Корум,Харан (Харон),Крон,Гъръм (Гръм,Гръмовержец).
7. Харон (низш подземен бог в гръцката митология).
8. Арон- старо библейско име,произлязло от името Харон.
9. Уран (Перун)= Буран (Бог на бурите),Каран,Удрян (Удрящ): друго име на Гръмовержеца.
10. Еран (княз на нашето племе Хайландури)= Уран. А Хайландури= Холандари (Колендари,Коледари) и Халдеи (Холидеи,Коледаи,Коледари).

11. Карин (форма на името Каран); за жена- Карина.
12. Калин (наше име,получено чрез прехода Р-Л); за жена- Калина (Галина). Така Каран (Сатурн) се свързва с Богинята-Майка (Деметра),на която е съпруг.
13. Киран (за жена- Керана и Корина).
14. Кормесий (Кормисош)= Кормещий (Хранещия)- епитет на бог Сатурн.
15. Перун (друго име на Гръмовержеца)= Перин (лично име на "пра"-Български вожд),Бурен (Бог на бурите),Парен (Горещ- епитет на Слънцето и Гърма),Перхун (Перкун)- едно от Тракийските имена на Зевс или Хермес т.е. на Перкащия (Удрящия) бог. Затова двойната брадва,която подчертавала двойнствената му природа е символ на Дионис.

16. Марин (с "лъкаща" форма Малин); за жена- Марина,Марена,Малина,Малена,Малинка и т.н.
17. Карно (трето име на княз Крум)= Карон (с прех. НО-ОН),Карано и Гармо (Гърмо),т.е.- "Гръмовержецо" в членувана форма.
18. Солон (старогръцко име)= Силен (предводителя на Сатирите/Сатрите),Силния (Най-можещия между Сатрите). Името му означава още Соло (Слънце) и Солин (Слънчев)- намек за Слънчевата природа на Дионис. "Солон" и "Силен" колаборират с имената Солун (наш град на Бяло море,окупиран от гърците),Салона (Солуна- град на Адриатическо море,владян от древното ни племе Хървати) и пр. Имена като "Солун" означават и "Солен",понеже край тях се извършвал и добив на сол.
19. Велин (Белин)- форма на името Велик,насочваща към втория свещен цвят на Юпитер- белия.
20. Балик (име на наш средновековен болярин)= Бялик (Бялий,Белий).

21. Сандо,Санде,Сашо- други форми името Сандер. Значението на първите две е Сато (Сате,Соте- без носовката),т.е. Съдо (Бога Съдник),който е разбира се Сатурн. Тази форма на името напомня,че римляните не са взели името "Сатурн" от гърците а от Келтите или са го донесли от малоазийската си прародина,където старото име на племето Латини (Людини= Лидини) е било Лиди (Люди,Люде) и Роди (Родени от Богинята-Майка). Третата форма пък означава Сато (Сатурн),Саво (Сава)- едно от имената на Дионис и Сако (Секача): Дионисов лабрис.
22. Искендер (Искандар)= Аксандър (съкратена форма на "Александър"),Сакиндар (Скитски дар),Истин дар (Дар от Бога на истината т.е. от Дионис,за който е сентенцията "In vino veritas"),Искан (Желан) дар.
23. Пердика (име на друг македонски цар)= Пердаха (епитет на Марс-Дионис).
24. Аероп (име на древен македонски цар)= Йароп (Йаров),т.е. Син на Ярей (Марсов син).
25. Аксунгур (Ефталитски/Хунски цар)= Аксандур (диалектна форма на името "Искандар").

26. Катарино (наша местност в Разложко)- "Сборно място на Катарите (Сатирите,Кут-Арите)".
27. Кабала (свещена староеврейска книга)= Кибела (жената на Кубера),Кабара (с прех. Л-Р) т.е. Кубера. Значи книгата съдържа част от учението на Дионис.
28. Кукери= Какари (Катари,Сатири),Куцари (Куцащи в чест на Хромия бог). Сега можем с пълно право да подозираме,че характерния и екзотичен външен вид на Кукерите възстановява на 100% външния вид на Сатирите (Сатрите),които не винаги били голи както ги рисуват гърците,понеже живели предимно в зони с умерен климат и през зимата се налагало да се обличат добре.
29. Бабугери (друго име на Кукерите)= Баба-гури (Папа-хури,Тате-хора),т.е.: Служители на Юпитер-Дионис.
30. Кутугери (друго име на Кукерите)= Куто-гури (Куцо-гури) и Сато-гури (Сатурн хора).


Тук ще добавя римското име на Дионис: БАКХУС,което означава Багус (Багу,Бого= Бога,т.е. Дионис/Юпитер). Другото му римско име ЛИБЕР идва от името на двойната брадва Лабрис,означаващо Рублис (Рублес,Рублещ=Отрубващ). Двойната брадва била характерен Тракийски владетелски атрибут и символ на Удрящия бог Хермес-Юпитер в древността. Понякога я заменяли с два грифона,два орела или двуглав орел,но зад тях винаги стояла Дуалистичната (Двойната) природа на великия езически бог.

Златни лабриси на Тракийски царе от о-в Крит

Залмоксис (?!) с лабрис- стенопис от гробницата в Александрово

Железен лабрис от одриската резиденция при Кози грамади


Голям железен лабрис от Кози грамади (златните са иззети или укрити при нашествието на Филип II)


Лабрис върху монета на Терес II


Значи прав бил Лаоник Халкокондил да твърди,че Българския царски род няма равен на себе си по своята древност и знатност! Защото така почитания от дедите ни Александър несъмнено е принадлежал към същото прочуто царско племе на Българите,което според различното време и място носело имената Емати (Енети,Венети),Пеони (Хиони,Хони),Маке-дони (Мага хони),Оно-гури (Хоно-хора) и пр.,но винаги подчертавало роднинската си връзка със своя божествен праотец Бога-Баща,наричан още Ю-Питер (Дио Патер,Бог-Татко),Ян-кул (Йон-гур,Хон-Човек,Божествен конник) и Бог Хон (Бога Кон): Конния бог на древните Българи.

Нашите деди почитали паметта и божествения статус на именития си владетел понеже знаели,че на какъв и да се преструва Александър в името на победата и политиката- на грък,египтянин или персиец,по кръв и по сърце той винаги ще си остане Балгарин (Баргарин,
"Барбарин"). Те с гордост сочели и славели великите му подвизи,
вписвайки ги в книги с рунни знаци,следвали победния му пример и се погрижили да освободят родната му област от гръко-римските окупатори,които ги прогонили от там няколко века по-рано. Българите поддържали култа му цели 6 века след неговото ликвидиране в Гърция и възстановили свещените центрове на прадедите веднага след своето завръщане от няколковековно принудително изгнаничество. Затова те,бидейки коренно население на Балканския полуостров,с пълно право владеят свойте си земи и само те имат разрешение от Бога да ги стопанисват и притежават,докато свят светува.

https://shtaparov.blog.bg/