Последователи

събота, 8 март 2025 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИТЕ РОДНИНИ ХЪРВАТИТЕ

Хърватите са споменатите от римския автор Плиний арвиати. Те са илири, а според Апиан траки и илири говорят почти неразличими езици.

С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.




Глаголическия текст от Башчанската плоча – снимка Neoneo13.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6a/Bascanska_ploca.jpg






Хърватски кукери (zvoncari) – снимка Davor Zunic
http://www.croatia-times.com/wp-content/uploads/2013/07/Davor-Zunic1.jpg


По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че 75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: “More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.“


Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.


Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?


Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.


Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.


За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.


Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.


Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват. Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.




Илирийски шлем – източник Уикипедия, снимка - David Liam Moran https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Illyrian_helmet_1.jpg


Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.


Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.


Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/3*.html


Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.


Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.


Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини.


За това свидетелства Апиан в работите си: “These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6


http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.




Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.

https://sparotok.blogspot.com/2018/07/blog-post_15.html


Цитати от кн. "Българската самостоятелна църква в Илирия" на архим. Кирил Рилски (игумен на Рилския манастир през 20-ти век):

"Когато е дошъл Св апостол Павел на Балканския п-в, заварил е древните илирийски българи , които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани, и от тях е основал първата християнска църква в Европа. Основаната древна българска апостолска църква от Св апостол Павел в Илирия в Македония от древните илирийски българи, първите векове на християнството е влизала в църковния диоцез на римската църква, до издаването от римския император Юстиниан Велики императорския закон в 535 г. с който се е основал самостоятелен архиепископат в Стара България в Македония, в отечеството на Юстиниан Велики... Цариградският патриарх Фотий, съвременник на българския цар Св Борис, в своя номоканон под тълкуването на 131-та новела на Юстиниан Велики... прави забележката отдолу за своите съвременници, като казва: "Разбирай от настоящата юстиниановска новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстиниания, отечествето на Юстиниан. България затова се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан присъединил тази страна под властта на римляните.. Никому да не се стори чудно защо няма нашето древно българско племе, което е живяло от незапомнени доисторически времена в Илирия на Балканския п-в, за неговия минал исторически и църковен живот достатъчно веществени исторически паметници. Това се дължи на вековните врагове на нашето древно българско племе - гърците, които възползвани от неблагоприятните политически обстоятелства на българския народ, който е попаднал под двойно робство: политическо и духовно, систематически, в продължение на много векове, са унищожавали всички веществени исторически паметници, които са говорили за историческия и църковен живот на българите, безпощадно цели библиотеки, които са били препълнени с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически и други езици, каквито е имало много в целия църковен обширен диоцез на древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в... Всичко това са правили гърците за да не остане никакъв спомен за миналия исторически и църковен живот на нашето древно племе... Древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в е играла голяма просветителна роля на Балканския п-в, като древна църква, която е имала в своите архиви всички исторически данни за всички изчезнали племена на Балканския п-в.."
Отговор



Анонимен10 януари 2015 г. в 8:46

Цитати от книгата на архим. Кирил Рилски "Българската самостоятелна църква в Илирия":

"Древните илирийски българи, които са останали в бащините си огнища в Илирия в Стара България в Македония, са били просветени в Евангелското Христово учение от св. апостол Павел когато той дошъл на Балканския п-в в Илирия и от тях е била основана първата християнска църква в Европа. (Деян. 16 глава). Илирийските българи като свободни римски граждани и просветен културен народ, най-много са били подготвени умствено да възприемат възвишеното християнско Евангелско учение..."

"Сътрудник на Св апостол Павел при основаването на апостолската древна българска илирийска църква е бил Св Климент, български епископ, който е произлизал от древните илирийски българи и който е останал в Стара България в Македония да продължава апостолското дело на своя учител апостол Павел подир заминаването му за Рим, където е пострадал мъченически... Отсетне над гроба му (на Св Климент след кончината му от естествена смърт) е била построена великолепна катедрална църква в негово име "Св Климент български епископ", която е служила за катедрален епископски храм в Охрид.. Многочислените ученици на Св Климент български епископ които са били очевидци на неговия свят живот и неговите пастирски трудове са написали житието му, което за голямо съжаление не е достигнало до нас; до нас е дошло житието, написано в 11 век от блажений Теофилакт, български архиепископ (по-нататък се пояснява за него: "който е бил чистокръвен цариградски грък"), което е изпълнено с извратени исторически факти и противоречия.

"... Св. Климент, български епископ, който е живял в 1-ви век от Християнската ера и е бил сътрудник на ап. Павел при основаването на древната българска апостолска църква в Илирия (Рим. 15, 19 ст.), за когото говори и самия ап. Павел в своето Послание към филипиийците в 4-та глава 3-тия стих..."


РОДСТВОТО МЕЖДУ ХЪРВАТИ И БЪЛГАРИ Е КАТЕГОРИЧНО ОТБЕЛЯЗАНО В ТЯХНАТА ИСТОРИЯ
Преди приемането на Хърватия в Европейския съюз започна пропагандна кампания със задача да подчертае древността на хърватската нация. Поредица от десетина епизода филми бяха показани поне 20 пъти по специализираните по темата история телевизионни канали.
Хърватите не искат да имат нещо общо със сърбите. Протестират срещу названието на катедрите по „сърбо-хърватска“ филология в университетите. Твърдят че са отделен народ, с отделен език. Обратно на северномакедонците хърватите старателно подменят, останалите в речника им сръбски думи.
Какви са хърватите по произход? Във филмите споменати по-горе те подчертаха, че нямат нищо общо със славяните, а имат нещо общо с....... българите. Самото име на народа им било близо до българския владетел Кубрат, чието име се чете и като Кроват, Кроат, в зависимост от различните извори и превода. Те хърватите, както и сърбите били в пределите на българските владения през ІХ, Х век , но се организирали, отхвърлили зависимостта от България, което довело до откъсване на хърватите от българска зависимост.
Според филмовата поредица първоначално държавата им се развивала добре, после пак започнала да си пати от българите, които по времето на цар Самуил отново успели да приобщат хърватските земи.
Хърватите признават че Дунавската равнина - от Белград до Загреб, както и унгарската Пуста, дълго време са оставали в ръцете на българите. Хърватите се утвърждават в сегашните си земи едва след падането на Първата българска държава, но все още е спорно дали това не е станало вследствие на война между унгарците и българите или хърватите сами са си отвоювали независимостта.
Във филмите личи желание на хърватските историци, а очевидно и на съвременната хърватска общественост да бъдат в близко родство с българите. Тук се сблъскваме с парадокс - На няколко километра от Кюстендил, в Северозападната част на географската местност Македония, хората се опитват да потулват българския си произход. Докато на няколкостотин километра от западната ни граница хората искат да са български роднини. Българи искат да се наричат и хората, живеещи в република Татарстан в Руската федерация. Те не желаят да бъдат наричани татари - казват че нямат нищо общо с тях и че са българи и искат да ги наричат Булгаристан.









БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?

Автор: Павел Серафимов

От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.

Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост.

Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.
Това е невероятна глупост.

Смятам, че както ние, така също поляци, словени, словаци, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.

Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.

Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени.

Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.

За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.

Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.

Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.

Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.

Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.

Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).” - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000, c.29.

Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.

Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.

Въпросните венети са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.

Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.

Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите (територия на Полша и Словакия) - Ptol. III.5.

Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5.
На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.

Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.

Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.

Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.

Гетите познати в средновековните извори като Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия). В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.

Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.

Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.

Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.

Чак през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.

Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.

През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.

В страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...
http://litopys.org.ua/berlex/image013.png

Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.

Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.

Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.

Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее, освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .

Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?

Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.

Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна” - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.

Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta, с.314.

Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.

Автор: Павел Серафимов



300 МИЛИОНА ДУШИ ПО СВЕТА В 17 ДЪРЖАВИ ПОЛЗВАТ БЪЛГАРСКА АЗБУКА
За да не засегнем достойнството на Русия, наричахме българската азбука, славянска или неутралното кирилица.
Как се нарича арменската азбука? - Арменска.
Как се нарича грузинската азбука? - Грузинска.
Как се нарича еврейската азбука? - Еврейска.
Как се нарича гръцката азбука? - Гръцка.
Как се нарича българската азбука? - Кирилица ?!?!
Българицата е създадена в България за българи и поръчана от български цар.
Българицата не е и славянска азбука.
ШЕСТ славянски държави от общо 12 пишат на латиница.
ЕДИНАДЕСЕТ не славянски държави пишат с българска азбука:
Башкирия
Бурятия, Дагестан
Кабардино-Балкарската република
Казахстан
Киргизстан
Монголия
Мордовската република
Татарстан
Таджикистан
Удмуртската република
Чечня
Важно и престижно за България е в света да се чува термина "българска азбука" вместо "кирилица" или "славянска азбука". 7 милиарда души ще свързват "българска азбука" с България. Ако попитате чужденци, с коя държава свързвате "кирилицата и "славянска азбука", 90% отговорят - Русия.
Затова е важно не само заради историческата истина, а заради ползите в настоящето да си върнем българското име на азбуката ни.


Преди малко повече от четиридесет години проф. Димитър Ангелов публикува една стойностна книга. В “Образуване на Българската Народност”, c. 44, този автор представи не само ценни данни за нашето минало, но дори се осмели да даде място на траките в етногенезиса ни. Eто и думите на Ангелов:


“…значението на траките във формирането на българската народност се признава. Заслужава внимание в това отношение уводът на Й. Иванов към книгата му „Българите в Македония”, където четем, че „в славянската стихия на Балканите тече значителна струя кръв на трако-илирските староселци”. Тенденцията да се търси и разкрива ролята на балканския субстрат в изграждането на българската народност получи нова подкрепа в резултат на направените през последните години антропологически проучвания върху типа на българина и особено след излизането на книгата на М. Попов, посветена на този въпрос. Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”


В същата своя работа, но на друго място – с. 188-190, Димитър Ангелов отново акцентува върху безспорното тракийско наследство споделяйки, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “... погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”


Тракийска оброчна плочка, по Арпад




Освен историци като Димитър Ангелов, някои етнолози също не желаят да затворят очите си за древите балкански корени на нашата култура. Въз основа на дълго и сериозно проучване, Николай Колев стига до интересни, дори революционни за времето изводи. Шестнадесет години след проф. Ангелов, проф. Колев представя на читателите си своите изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:


“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:


· I, II и IV тип рала за обработка на земята,
· вършитбата с диканя,
· култивирането на лозята и направата на вино,
· трансхуматното (подвижно) животновъдство,
· носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
· грънчарското колело;
· черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
· сходството на самодивите с тракийските нимфи,
· русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
· кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
· нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
· За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
· жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
· жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”




Николай Колев има пълното право да определи всички тези неща като тракийско наследство. В своята работа обаче, този автор е направил неволно някои пропуска. Принуден да върви в коловоза на наложената историческа школа, проф. Колев разглежда траки и стари българи като различни по произход народи. Поради тази причина, така нареченият старобългарски етнически субстрат е посочен отделно:


“Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята:


· традицията за правене на каменни надписи,
· следи от тотемизъм в религиозния комплекс на българите (Курт, Кубрат — вълк, Докс — свиня),
· следи във везбената орнаментика и техника и т. н.
· в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза,
· в престилките,
· в забраждането на омъжената жена,
· в сватбените обичаи забулване-отбулване,
· в използуването на «суврена възланца», украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота,
· в сватбената риза на младоженеца — голяма яка, тип моряшки, с шевица, наричана «огърляк»;
· култ към старите дървета;
· жертвени животни куче и кон,
· вълчи празници — култ към вълците през ноември и февруари,
· ендогамия (не се женят за некапанци);
· остригването на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура — два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използувана като лекарство;




Несъмнено Колев е работел съвестно, но ето ги и пропуските му:


1.Траките също правят каменни надписи. Такива са надписите от Кьолмен, Ситово, Самотраки, монументалните протофригийски надписи от Сакар Планина открити от проф. Драгомир Лалчев, да не забравяме и стотиците епиграфски паметници от Фригия.


2. Тотемизъм – култ към определени животни има и при траките. Името на цар Орол идва от стара дума за орел, личното име Давос идва от древна дума за вълк (давещ), други тракийски имена свързани с животни са Козис, Зайкус.


3.Престилката е типична за най-старото балканско население. Това се вижда от редица древни идоли и статуетки.


4. Омъжената тракийска жена също носи забрадка. Знаем за това както от древни фрески, така и от каменни фризове.


5. Конят и кучето са жертвени животни и при траките. Жертване на кон е познато на Балканите поне от Бронзовата епоха и в никакъв случай не може да се дефинира като обичай донесен едва през Ранното Средновековие.


6. Остригването на главата и оставяне на кичури коса е типично за траки и пеласги. Това се вижда от минойските фрески, а и имаме свидетелствата на Плутарх за този обичай при мизите. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години са наричани и българи.


7. Така нареченият орнамент – дърво на живота е познат и на траките.


8. При траките също има култ към вълците, името на едно огромно племе – даките идва от древна дума за вълк – даос, давос. Да не забравяме и селището Даос-дава.


Фактически основната част от това, което нашият етнолог представя като старобългарски субстрат принадлежи на траките.

А и как иначе, старите българи са древен балкански народ, за това свидетестват редица стари автори, чиито твърдения са неудобни за официалните теории и или биват премълчани, или се тълкуват като грешки, архаизиране. Въпреки пропуските си, Колев е дал ценна информация, която в по-късни времена ще помогне на други изследователи, на които тоталитарната цензура вече не може да се меси.


Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:


“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.


За тези си думи - за признанието, че имаме право да се считаме за преки наследници на тракийската култура, Теодоров залужава поклон. Все пак работата му е публикувана през 1972 година. По това време царстваше виждането, че траките са били суров, неорганизиран и войнствен народ, който римляните децимират и в последствие романизират. Това разбира се не е така.


Освен историци и етнолози се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават абсолютно същите диалектни особености както и в българския.

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език.


Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.


Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.


Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като воленте, осленте, козленте, теленте.


Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.



http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG


В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:




ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРСКИ


КОЗА КОЗА
ЗАЙКУС ЗАЕК
ОРОЛ ОРЕЛ
ЗУМ ЗМИЯ
БЕБЕР БОБЪР, БЕБЕР диал.
ДРАЗД ДРОЗД
ЗЕР ЗВЕР, ЗВЯР
ЗОМБРОС ЗУБЪР, ЗОМБРЪ
УДРА ВИДРА
ЗЕРВА ЖЕРАВЪ-жерав
БЕРГАС БРЕГ, БРЯГ
КАЛАС КАЛ
ИЛ ИЛЪ-тиня, глина
ЛУГ(ИН) ЛУЖА-лъг, блатисто място
МУСАС МЪХ
ОСТАС УСТИЕ НА РЕКА
МАРИ МОРЕ
ОЛГОН ВЛАГА, ВЛАЖЕН
ЗЕМЕЛА ЗЕМЛIА-земя
СТУРИЯ СТРАНА
ГОРДО ГРАД
ВИСА ВЬСЪ-село
БУРД БРОД
СТРАМБЕ СТРЪН, стърнище
КАРПА КАРПА-скала
ТАРПО ТРАПЪ-трап, яма
ДРУМЕ ДРЪМА-горичка
ГАЛТИС ГОЛОТЪ-поледица
РУМБА РЪБ
КАПАС КОПА
БРИЗА БРИЦА-вид житно растение
ЗЕЛКИЯ ЗЕЛКА
БЕРЗА БРЕЗА
БРУЗАС БЪРЗ
СКАРАС СКОРЪ-бърз
ДАРЗАС ДЪРЗ, ДЪРЗЪК
САБАЗИАС СВОБОДЪ-свободен
ДАБА ДОБЪР
ПРИАНТ ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан
СВИТУЛ СВЕТЪЛ
ДУМАС ДЫМЪ-дим, тъмен
БАЛ БЯЛ
КЕРСАС ЧЕР, ЧЕРЕН
СТАРА СТАРЪ-стар
ЗАЛТАС ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен
ПРАС ПРЪСКАМ
ДЕРЗ ДЪРЖА
ДЕГ ЖЕГОН, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам
СВИТ СВЕТЯ
ТРАУС ТРОША
ВЕР ВЕРИОН-извирам, вра
ДАЕТ ДЕТИ-слагам, полагам, поставям
ВИТЕТО ВИДЕТЪ-вижда, той види
ВАЙРАС ВЪРТЯЩ
БРЮНХОС БРЪНЧА, БРЪМЧА
КЕНТАС ЧЕНДО-чедо
ТРИ ТРИ
КЕТРИ ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ
КУПСЕЛА КУПЧЕ
ПИНОН ПИЕНЕ
ДИН ДЕН
ТАЛКАС ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение






Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на световно признати учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че тракийският език никога не е изчезвал.


Не само основният речников запас на народа на Орфей е запазен в българската реч, но това важи и за личните имена. Преди около десет години Недялка Иванова и Пенка Радева публикуваха една ценна книга – “Имената на Българите”. Там, на с. 17 е споменато, че над 700 тракийски имена са запазени в българската именна система. Това признание има стойност, все пак 700 различни имена не са никак малко. Де факто обаче се касае за доста по-голямо количество.


Като едни от основните елементи в нашите имена са посочени бог, дар и др (Богдан, Богомил, Воидар, Даро, Миродар). - “Имената на Българите”, с. 17, 74, 91. Думата бог присъства в тракийската ономастика. Хезихий споменава божеството Багайос, а на надпис G-136 срещаме името Багун. В Късната Античност пък е регистрирно името на крепостта Богa/ Βογας – Proc. Aed. IV.iv.


Съществителното дар идва от дарявам, давам. Този глагол също присъства в тракийската ономастика под формата дадон-те дават, да не забравяме и личното име Дарес, а и Δαρος/Дарос – D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, z.119.


Реално погледнато, всички традиционни български имена са само нови варианти на древните антропоними от времето на Залмоксис и Орфей. Ето и няколко примера – Борис се е срещало като Барис, Бориско, Скорил е документирано преди около 2000 години като Скорило, а Душа е регистрирано преди около 3400 години на микенски документи под формата Дуса.


Лошото е, че българският читател не знае тези неща. Кой би вярвал, че дедите ни са късни пришълци, ако типични за народа ни имена са записани още през Бронзовата епоха с Линеар Б. На различни плочици се споменават Дайко, Котело, Крум, Бати, Пирин, Руман. Те са по-старите форми на Дейко, Котил, Крум, Бато, Пирин, Румен.


Ето и регистрационният номер на древните документи, в които са споменати български имена преди около 3400 години: 1421 Xa164, 1516 Ab01 lxxxvii, 11738Ex225, 1495Xa93 lxxxvi (по Evans, Scripta Minoa II).

Голяма роля за разкриването на корените на българския народ изиграва Ганчо Ценов. Той не само ни определя като потомци на древен балкански народ, но дава и изключително важни уточнения.

Ценов бе един от първите, които поясниха, че първоначално името славени е използвано само за гетите и не е било колективно име на огромна общност. Чак след време, етнонимът славени се налага на хора живеещи на север, запад и изток от нас.

Ако новото име на гетите е славени, то новото име на огромната група на мизите е българи. Както мизите, така също гетите, а и траките под римска власт делят едни корени, говорят сродни наречия. Ето поради това, след 681-ва година, с прогонването на римляните, се оформя силна държава. Роднини се обединяват лесно защото имат един и същ език, а и сходни обичаи.

Старите българи никога не са губили речта си, нито пък народът на Орфей е изчезвал в небитието както ни заблуждаваха историците. Няма масово идване на нови народи след 681-ва година, тогава е осъществено само обединението на роднини, нищо повече.



Какво оформя етническият облик на един народ? Това са антропологичният тип, културата и езика. Имаме признания, че от гледна точка на антропологията сред българите преобладава тракийския тип. Имаме признания и за тракийските корени на българския фолклор. А пък благодарение на лингвистите разбираме, че тракийските диалектни особености са все още живи в българския. Основният тракийски речник също е още жив, същото е верно и за личните имена.


Неотдавна генетиците установиха, че голяма част от българите са потомци на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. По-късно излезе резултат от друго проучване, което също доказа местните ни корени. Стана ясно, че присъствието на тракийския антропологически тип сред българите не е някакъв феномен, а закономерност.

Запознавайки се с новата информация, всеки разумно мислещ човек осъзнава, че ние не сме потомци на пришълци от Припятските блата и Памир, не сме случайна мешавица от три различни народа, а пълноправни наследници на Спартак, на Залмоксис и Орфей


Няма коментари:

Публикуване на коментар