Русия няма никакви скрупули да използва всеки наличен инструмент свързан с езика, с азбуката, с религията, с културата, с историята, като оръжие за постигане на своите цели и ние трябва да намерим комплексен отговор на този проблем!
проф. Тодор Тагарев
https://www.youtube.com/watch?v=Cjf45iUMZeg
СБЖ креатура ли е на БКП и ДС?
Разследване разкрива връзки с руските служби. Вместо тревога — СБЖ вади декларации в тяхна защита. Време е да поговорим сериозно за границите на „свободата на словото“. "Свобода на словото или свобода за шпиони?” „Нека журналистите направим нещо, за да защитим и Диляна, и нашето общо право да говорим, пишем, отстояваме своето свободно мнение, колкото и да е "неудобно" то на силните на деня. Днес на мушката е Диляна, утре може да е всеки друг, излязъл от "правата линия". Нека кажем НЕ на "лова на вещици", докато не е станало прекалено късно и не са лумнали кладите - за книги, за хора, за истина… - г-жа Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти --- Но г-жо Тодорова… Нека говорим откровено: Вие се опитвате да представите разобличаването на журналист с установени връзки с руските тайни служби като „лов на вещици“. За съжаление, това не е защита на свободата на словото, а омекотяване на колаборационизъм с враждебна сила, докато страната ни е член на НАТО и ЕС и е реална цел в хибридната война на Кремъл. --- Какво е установено за Диляна Гайтанджиева? Разследване на Христо Грозев и Роман Доброхотов, публикувано от "The Insider", показва: Гайтанджиева е поддържала контакти с поделение 29155 на ГРУ – структура, свързана с политически убийства и саботажи в Европа. Общуването започва през 2017 г. в закрит криптиран канал в Twitter. Поделение 29155 е свързано с отравянето на Сергей Скрипал, Алексей Навални, взривовете във Врбетица (Чехия) и хакерски атаки. ‼️ Това не е „мнение“. Това е сътрудничество с чуждо военно разузнаване. --- Свобода на словото ≠ право на дезинформация В България всеки журналист има право на позиция. Но: Свободата на словото не включва правото да работиш с врагове на държавата. Свободата не е щит за чужди спецслужби. Когато един човек съзнателно разпространява геополитически наративи, идентични с руската пропаганда, и го прави през „разследвания“, които не отговарят на нито един стандарт на журналистическа проверка, това е активно мероприятие, а не „неудобна истина“. --- Какво е свободата на словото в Русия? Нека сравним: В България: Има свободни медии и критични журналисти. Протестите се отразяват, не се потискат. Опозицията съществува. В Русия: Журналисти като Анна Политковская, Магнитски, Невзоров, дори Навални – биват убити или затворени. Опозицията е заличена. Свободната преса не съществува. Всичко е под контрола на Кремъл. Вие твърдите, че у нас има „лов на вещици“, докато в Русия има реална клада за хора, книги и истина. --- И още нещо: Къде беше СБЖ, когато… Карбовски водеше предавания с антизападна пропаганда и симпатии към Путин? Платформи като „Гласове“, „Афера“, „Поглед.инфо“ и „Строго секретно“ пускаха дезинформация за „биолаборатории в Украйна“ и „фашисти в ЕС“? 👉 Нямаше декларации. Нямаше възмущение. --- Истинската журналистика има лице: Христо Грозев Не седи в Телеграм чатове с руски агенти. Разследва руски агенти — не си кореспондира с тях.“ Не копира наративи от Москва. А разобличава убийци, агенти, саботьори — и рискува живота си. Г-жо Тодорова, сравнете това с работата на хора като Гайтанджиева, и преценете кой реално защитава свободата, и кой я подменя. --- Да, журналистиката трябва да бъде свободна. Но: Свободата не е алиби за дезинформация. Свободата не включва връзки с чужди военни разузнавания. Свободата в ЕС означава отговорност и проверени факти, не пропаганда. Г-жо Тодорова, вашето изявление не защитава свободата на словото. То подменя смисъла ѝ.
В публикацията си Лех Валенса заяви, че настоящият резултат е "огледало на полското общество", в което демокрацията вече не се основава на ценности като честност, благоприличие и уважение. Той изрази съболезнованията си към жените, ЛГБТ общността, академичните среди и всички мислещи хора, които ще трябва да съжителстват с новата политическа реалност:
"До две години ще станем руска земя без война."
В заключение политикът заяви, че отива във "вътрешна емиграция" - в света на природата, музиката и книгите, отказвайки да коментира повече политическите събития в Полша:
"Полша е моята родина, но вече не е моята страна. Спирам да чета новините. Трябва да се грижа за себе си. Сбогом, Полша."
Русия прилага пропаганда и хибридни действия срещу неприятелски държави и България
Те питат: "Ще протестира ли българската дипломация срещу антибългарските нападки на Русия и под каква форма?" след изказването на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, в което тя отправя груби нападки към депутати, към Българската национална телевизия и към страната ни като цяло.
Захарова твърди, че в българското публично пространство се води кампания срещу учители по руски език и неправителствени организации, приятелски настроени към Русия, което според нея е класически "лов на вещици" в духа на тоталитарните практики на 20-ти век.
В писмения си отговор до депутатите външният министър Георг Георгиев посочва, че според данни на Министерството на образованието – конкретни ученически конкурси са били използвани за прокарване на руски геополитически интереси, а сътрудничеството между български училища и проруски организации включва недопустими практики. Георгиев припомня, че у нас руският език не е ограничаван и забраняван и продължава да се изучава в български училища.
"Политиката на Русия по отношение на образователните права обаче е двусмислена и безпринципна. От началото на войната в Украйна над 30 хиляди българи, главно от Запорожка област, са под руска окупация. Правото им да изучават български език е ограничено. Българските неделни училища в Мелитопол и Бердянск, финансирани от България, са принудени да прекратят присъственото си обучение. Закрит е и българо-украинският лицей в град Приморск", отбелязва Георгиев.
"България категорично отхвърля смесването на фактите от страна на говорителката на руското външно министерство. Опитите, легитимните и прозрачни действия на българските власти да се представят за "лов на вещици", са груба манипулация", подчертава Георгиев.
Той добавя, че квалифицирането на противодействието на руската пропаганда като русофобия изопачава обективната реалност на документирани случаи на хибридни атаки срещу демократични институции в страната.
Лукойл така или иначе не е любимец на Путин - да, плащат си и се подчиняват на руския диктатор, но все пак това е последната частна петролна компания в Русия със западни акционери. Руснаци са, но делят плячката с хора от Запада - нещо, което Кремъл не одобрява.
А колко време му отне на Пеевски да се подготви за тази атака?
Изобщо никакво.
Първо Асен Василев опази Лукойл в началото на войната в Украйна - после Пеевски интегрира компанията в доставките на горива за Украйна, за да я направи важна за Запада и така никой да не я закача - а сега ще си я прибере за себе си, след като назначи последния секретар на комунистическата младеж - Росен Карадимов - за шеф на КЗК.
Всичко това е във връзка с факта, че Пеевски е сезирал КЗК за Лукойл - в крайна сметка пак руснаците и Пеевски ще си делят плячката. Просто сега Пеевски ще смени собствеността на Лукойл - за да вземе и той дял, и за да не се случи така, че някой един ден да потърси отговорност за всички мръсотии, извършвани от Лукойл в България още от времето на Иван Костов до днес.
Не ме впечатлява Пеевски - семпъл наглец, който си прави всичко, каквото си иска, защото държавата ни е криминално разложена от руско-ислямистката му банда. Поразява ме лазенето на българите пред тази банда и в какъв размер се прояви отгледаното в културата ни от османските и комунистически времена роболепие. Ще излезе накрая, че всички подред - от Иван Костов, през Царя, до Борисов, Пеевски, Радев и слугите им като Василев - всичките наистина са отражение на преобладаващото ориенталско и липсващо в нас от светската християнска цивилизация.
Американските власти не са били информирани за плановете на Киев за провеждане на операция „Паяжина“ затова операцията е била успешна...
"Една боя и са като нови!" - Мартин СъвеЦки
"Всеки народ се основава на собствените си закони" Като конституцията ли? Все пак тя е основния закон, а според нея не може да има референдум: ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ - Чл. 9, Ал. 4.
Пот и рубли
🛑 В края на работния ден в петък (30 май) съветът на директорите на дружеството СОК "Камчия", собственост на правителството на Москва, е подал заявление до Агенцията по вписванията, с което се иска да бъдат регистрирани промени в представителството и състава на съвета на директорите на дружеството. ✔️Със заявлението е поискано заличаване на Николай Недялков като председател и член на съвета на директорите на компанията и вписване на негово място на Росен Григоров, директор по управление на персонала на "Лукойл Нефтохим Бургас". ‼️Същият документ беше подаден още в средата на януари 2024 г., но едва сега става публично известно, че тогава е бил постановен отказ, мотивиран със санкциите, наложени на Русия от Европейския съюз заради пълномащабната война, която тя започна в Украйна. ‼️‼️Заявлението от 2024 г. беше косвено потвърждение на прогнозите, че Русия ще направи опит формално да се освободи от собствеността в курорта Камчия, за да изпревари подготвяния в Народното събрание Закон за прилагане на международните санкции и да осуети опитите на българската държава да си върне собствеността върху лагера, наричан често 🇷🇺"руски ексклав". 🔗Линк към подробностите за поредния опит на Москва да спаси 🇧🇬 собствеността си върху българската територия, която купи през матрьошките си🪆🪆🪆, на цена за кв.м., колкото две дъвки - в първия коментар 👇" Spas Spasov. ПП-ДБ днес са подали сигнал до прокуратурата и ДАНС.
"Да, България" подаде сигнал до властите, свързан с руския лагер край Варна
Изпълнителният съвет на "Да, България" подаде сигнал до Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и Софийска градска прокуратура (СГП), във връзка с подадено в търговския регистър и регистъра на юридическите лица заявление от адв. Ана Иванова Панайотова, пълномощник на представляващия дружеството "СОК КАМЧИЯ", за вписване на промени в изпълнителния директор и членове на съвета на директорите.
В него се посочва, че вписването на тези нови обстоятелства носи потенциални рискове от заобикаляне на санкционните режими. Посочва се, че промяната в представителството би довело до възстановяване на контрол от страна на орган на Руската федерация (Град Москва).Това представлява косвено предоставяне на икономически ресурси в нарушение на закона, се казва в сигнала.
Генерал-лейтенант Сергей Кобилаш, командир на руските военновъздушни сили, случайно е паднал от прозорец в Москва А Путя–тарикать, пет–етажы под Кремлины?
"Жалко, че не са имали време да добавят клауза за изплащане на репарации за унищожените стратегически самолети"
Меморандумът на Русия за уреждане на конфликта в Украйна включва три раздела с два варианта на условията за прекратяване на огъня и 31 точки. Основна точка: - Първият вариант за прекратяване на огъня за Киев е пълното изтегляне на ВСУ от ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област; - Пълното изтегляне на ВСВ от територията на Русия, включително Донбас и Новорусия, трябва да се осъществи в рамките на 30 дни от прекратяването на огъня; - Международно признаване на Крим, Донбас и Новорусия като част от Русия; - неутралитет на Украйна; - Предложенията на Русия за разрешаване на украинската криза включват провеждане на избори в Украйна и след това подписване на мирен договор. Киев трябва да обяви датата на президентските избори и изборите за Рада, които трябва да се проведат не по-късно от 100 дни след отмяната на военното положение; - Прекратяването на огъня предполага забрана за преместване на ВСУ, с изключение на движения за изтегляне на войските на договорено разстояние; - Забрана за получаване и разполагане на ядрени оръжия в Украйна; - За прекратяването на огъня се изключват доставките на западни оръжия за Украйна; това се отнася и за предоставянето на разузнавателни данни; - Мирният договор между Русия и Украйна трябва да бъде одобрен с правно обвързваща резолюция на Съвета за сигурност на ООН; - Примирието в Украйна изисква амнистия за политическите затворници и освобождаване на задържаните военни и цивилни; - Окончателното уреждане на конфликта в Украйна изисква да се гарантират пълните права, свободи и интереси на рускоговорящите; - Отказ от взаимни претенции към Украйна във връзка с щетите, причинени от военните действия. А ключът на централната банка на Украйна не искат ли ?
Русия е уникална в това, че колонизира без визия. Усвоява чрез огън и изтребление
В центъра на руската държавност, не стои идеята за съграждане на свободно общество, а изграждането на машина за контрол – централизирана, насилствена и самодостатъчна в своята агресия
Руската политическа култура се крепи на два стълба, които я определят от векове: самодържавие вътре и плячкосване навън. Това не са случайни отклонения в историческото развитие, а дълбоки и структуриращи принципи, заложени още от времето на московското княжество, укрепнали през имперската епоха и възродени днес под формата на неоевразийска геополитическа стратегия. Вътре – авторитарна власт, социален контрол и сакрализиран култ към подчинението на личността на държавата. Навън – овладяване, присвояване, деструкция.
Геополитическата мисъл на Русия традиционно не се гради на идеите за баланс, мир и споделена сигурност. Тя е преди всичко концепция за пространствено завладяване и изсмукване на ресурси с цел оцеляване на имперския център. В своята история тя почти никога не е била източник на иновации, а винаги – проводник на асимилация чрез принуда. Векове наред, в центъра на руската държавност, не стои идеята за съграждане на свободно общество, а изграждането на машина за контрол – централизирана, насилствена и самодостатъчна в своята агресия.
В това отношение историята на руската експанзия и колонизация в Азия е показателна. Преди две години писах за това обстойно в „Труд“ - статията „Русия - последната колониална империя“. Списъкът с техните завоевателни войни в периода XV-XIX век е много дълъг. Изучава се със съответния великоруски и империалистически ентусиазъм и внушения още в читанките по руска история.
Подчинени са огромни територии, на изтребление са подложени цели народи и етноси. За любителите на кратките форми – списъкът с руските колониални войни го има в табличен вид в руската Уикипедия. Този процес е разглеждан в цялата руска историография от ХIX век. В класическите трудове на Сергей Соловьов (1820-1879) и особено - в шестте тома на „Курс русской истории" на Василий Ключевски, в духа на тогавашната епоха, zeitgeist, те обосновават завоевателната и колонизаторска политика на Русия като „само-колониализация", защото Русия не посягала на отвъдморски земи, а бидейки континентална сила, имала „изконно право“ върху земите в нейно съседство.
Знаете ли обаче кое е специфичното, на което искам да обърна внимание тук? Покореняването на земи и народи от Русия не е проекция на някакво цивилизационно превъзходство и пренасяне на градивни модели, а на отчаяна нужда от външен ресурс, защото вътрешният потенциал липсва. Руската колониална политика в Азия не ражда класа, способна да осмисли бъдещето. Не ражда пазар. Не ражда културно развитие. Тя продуцира административно подчинение, политически терор и икономически застой. Русия не е Испания в Латинска Америка, не е Англия в Индия, не е дори Франция в Алжир – колкото и противоречиви да са тези примери, те съдържат поне идея за трансфер на политически институции, цивилизационни модели, технологии в колониите. Русия е уникална в това, че колонизира без визия. Усвоява чрез огън и изтребление. Опустошава покорената земя и усвоява онези локални ресурси, които са лесно достъпни и не изискват особен обществен капацитет. А когато лесно достъпният локален ресурс се изчерпи, не инвестират за да се усвоява онова, което изисква повече инвестиции, технологии, организация, а се обръщат в нова посока. Ясно потвърждение на тази нагласа е обстоятелството, че въпреки гигантските мащаби на завладените територии и огромните богатства, които те крият, Русия никога в историята не е успявала да ги усвоява и оползотворява, така че да създаде проспериращо общество. Вижте само какво правят пустинните арабски общности с по един нефтен кладенец и тогава се замислете защо Русия е хронично бедна и изостанала, въпреки териториите и ресурсите, които владее.
Тази неспособност за цивилизационно усвояване на територията не е исторически инцидент, а фундаментален белег на руската политическа култура. От Екатерина Велика до Путин, за Русия просперитетът не се гради вътре, а се завзема и привнася отвън.
След краха на Съветския съюз, Москва не загуби амбиции, постепенно премина към стратегия на ерозия и подкопаване на европейския цивилизационен модел на свобода и демокрация. Извън агресията срещу Украйна, през последните две десетилетия Русия се опитва да възстанови покорството на Източна Европа пред Кремъл чрез икономически зависимости, енергийно обвързване, културно и духовно влияние, дезинформация и политически инженеринг. Концепцията за "евразийска дъга" – която свързва Унгария, Сърбия, Северна Македония и търси достъп до България – не е абстрактна. Тя е геостратегически проект, който цели символно покоряване и прекъсване на връзката между периферията на ЕС и неговото ядро. Да създаде пояс от държави с двойствена лоялност, с устойчиви зависимости от Кремъл и с капацитет да блокират европейската солидарност отвътре. Част от тази стратегия е и експлоатацията на темата с единната европейска валута. Това е геополитика, която не търси партньорство, а покорство. За нея България е ключова не защото е слаба, а защото е разположена на кръстопът. Русия иска да я превърне в буфер – между Евразия и Свободния свят. Това не може да се случи чрез военна интервенция, а чрез проникване в обществените елити, с контрол на стратегически сектори, с овладяване на публичния дискурс и подкопаване на общественото доверие в европейската цивилизация и демократичните институции. Целта е една: да се заличи представата за България като пълноценна част от обединена и свободна Европа и да се възстанови идеята за България като покорен сателит на руското самодържавие.
Българският интерес в този сблъсък е ясен – да укрепим своята икономическа, енергийна и отбранителна автономия чрез още по-дълбока интеграция в европейските и трансатлантически структури. Да изградим устойчиви образователни и демократични защити срещу евразийската пропаганда и подривна политика. Но най-вече - да се откажем от „политиката на балансиране“, която всъщност е политика на конюнктурна капитулация пред по-силния натиск. Да отстояваме суверенитет не чрез самоизолация, а чрез съюзническа активност в рамките на ЕС и НАТО.
Русия няма и никога не е имала визия за бъдещето, като свобода, демокрация и просперитет, защото самата тя не вярва в такова развитие. Руското общество не е общество на съзиданието и иновацията, а на депресивната носталгия, самозатварянето и опустошението. Затова и нейният проект – било то „руски свят“, „евразийска дъга“ или „многополюсен ред“ – е проект за деструкция. България трябва ясно да осъзнае това. Историята ни предлага изобилие от доказателства - да не ги разчетем, би било не само грешка, а историческо предателство.
Защото Русия не иска просто влияние и мирно сътрудничество – тя иска ново геополитическо подреждане на континента, което да реставрира стари зони на влияние на руското самодържавие. Българското общество днес – и особено интелигенцията, бизнесът, всички тези, които създават и градят - не трябва да допускат България да бъде превръщана в буферна зона. Защото трябва да бъде бастион и бариера. Не враждебна, но категорична в своя избор. Срещу сянката на Евразия трябва да се изправи светлината на осъзнатата европейска идентичност – не просто защото е полезна, а защото е нашата. Такава, каквато ни я завеща Апостола на българската свобода Васил Левски – да бъдем "равни с другите европейски народи", да бъдем "демократска република", а не "деспотско-тиранска система".
В центъра на руската държавност, не стои идеята за съграждане на свободно общество, а изграждането на машина за контрол – централизирана, насилствена и самодостатъчна в своята агресия
Руската политическа култура се крепи на два стълба, които я определят от векове: самодържавие вътре и плячкосване навън. Това не са случайни отклонения в историческото развитие, а дълбоки и структуриращи принципи, заложени още от времето на московското княжество, укрепнали през имперската епоха и възродени днес под формата на неоевразийска геополитическа стратегия. Вътре – авторитарна власт, социален контрол и сакрализиран култ към подчинението на личността на държавата. Навън – овладяване, присвояване, деструкция.
Геополитическата мисъл на Русия традиционно не се гради на идеите за баланс, мир и споделена сигурност. Тя е преди всичко концепция за пространствено завладяване и изсмукване на ресурси с цел оцеляване на имперския център. В своята история тя почти никога не е била източник на иновации, а винаги – проводник на асимилация чрез принуда. Векове наред, в центъра на руската държавност, не стои идеята за съграждане на свободно общество, а изграждането на машина за контрол – централизирана, насилствена и самодостатъчна в своята агресия.
В това отношение историята на руската експанзия и колонизация в Азия е показателна. Преди две години писах за това обстойно в „Труд“ - статията „Русия - последната колониална империя“. Списъкът с техните завоевателни войни в периода XV-XIX век е много дълъг. Изучава се със съответния великоруски и империалистически ентусиазъм и внушения още в читанките по руска история.
Подчинени са огромни територии, на изтребление са подложени цели народи и етноси. За любителите на кратките форми – списъкът с руските колониални войни го има в табличен вид в руската Уикипедия. Този процес е разглеждан в цялата руска историография от ХIX век. В класическите трудове на Сергей Соловьов (1820-1879) и особено - в шестте тома на „Курс русской истории" на Василий Ключевски, в духа на тогавашната епоха, zeitgeist, те обосновават завоевателната и колонизаторска политика на Русия като „само-колониализация", защото Русия не посягала на отвъдморски земи, а бидейки континентална сила, имала „изконно право“ върху земите в нейно съседство.
Знаете ли обаче кое е специфичното, на което искам да обърна внимание тук? Покореняването на земи и народи от Русия не е проекция на някакво цивилизационно превъзходство и пренасяне на градивни модели, а на отчаяна нужда от външен ресурс, защото вътрешният потенциал липсва. Руската колониална политика в Азия не ражда класа, способна да осмисли бъдещето. Не ражда пазар. Не ражда културно развитие. Тя продуцира административно подчинение, политически терор и икономически застой. Русия не е Испания в Латинска Америка, не е Англия в Индия, не е дори Франция в Алжир – колкото и противоречиви да са тези примери, те съдържат поне идея за трансфер на политически институции, цивилизационни модели, технологии в колониите. Русия е уникална в това, че колонизира без визия. Усвоява чрез огън и изтребление. Опустошава покорената земя и усвоява онези локални ресурси, които са лесно достъпни и не изискват особен обществен капацитет. А когато лесно достъпният локален ресурс се изчерпи, не инвестират за да се усвоява онова, което изисква повече инвестиции, технологии, организация, а се обръщат в нова посока. Ясно потвърждение на тази нагласа е обстоятелството, че въпреки гигантските мащаби на завладените територии и огромните богатства, които те крият, Русия никога в историята не е успявала да ги усвоява и оползотворява, така че да създаде проспериращо общество. Вижте само какво правят пустинните арабски общности с по един нефтен кладенец и тогава се замислете защо Русия е хронично бедна и изостанала, въпреки териториите и ресурсите, които владее.
Тази неспособност за цивилизационно усвояване на територията не е исторически инцидент, а фундаментален белег на руската политическа култура. От Екатерина Велика до Путин, за Русия просперитетът не се гради вътре, а се завзема и привнася отвън.
След краха на Съветския съюз, Москва не загуби амбиции, постепенно премина към стратегия на ерозия и подкопаване на европейския цивилизационен модел на свобода и демокрация. Извън агресията срещу Украйна, през последните две десетилетия Русия се опитва да възстанови покорството на Източна Европа пред Кремъл чрез икономически зависимости, енергийно обвързване, културно и духовно влияние, дезинформация и политически инженеринг. Концепцията за "евразийска дъга" – която свързва Унгария, Сърбия, Северна Македония и търси достъп до България – не е абстрактна. Тя е геостратегически проект, който цели символно покоряване и прекъсване на връзката между периферията на ЕС и неговото ядро. Да създаде пояс от държави с двойствена лоялност, с устойчиви зависимости от Кремъл и с капацитет да блокират европейската солидарност отвътре. Част от тази стратегия е и експлоатацията на темата с единната европейска валута. Това е геополитика, която не търси партньорство, а покорство. За нея България е ключова не защото е слаба, а защото е разположена на кръстопът. Русия иска да я превърне в буфер – между Евразия и Свободния свят. Това не може да се случи чрез военна интервенция, а чрез проникване в обществените елити, с контрол на стратегически сектори, с овладяване на публичния дискурс и подкопаване на общественото доверие в европейската цивилизация и демократичните институции. Целта е една: да се заличи представата за България като пълноценна част от обединена и свободна Европа и да се възстанови идеята за България като покорен сателит на руското самодържавие.
Българският интерес в този сблъсък е ясен – да укрепим своята икономическа, енергийна и отбранителна автономия чрез още по-дълбока интеграция в европейските и трансатлантически структури. Да изградим устойчиви образователни и демократични защити срещу евразийската пропаганда и подривна политика. Но най-вече - да се откажем от „политиката на балансиране“, която всъщност е политика на конюнктурна капитулация пред по-силния натиск. Да отстояваме суверенитет не чрез самоизолация, а чрез съюзническа активност в рамките на ЕС и НАТО.
Русия няма и никога не е имала визия за бъдещето, като свобода, демокрация и просперитет, защото самата тя не вярва в такова развитие. Руското общество не е общество на съзиданието и иновацията, а на депресивната носталгия, самозатварянето и опустошението. Затова и нейният проект – било то „руски свят“, „евразийска дъга“ или „многополюсен ред“ – е проект за деструкция. България трябва ясно да осъзнае това. Историята ни предлага изобилие от доказателства - да не ги разчетем, би било не само грешка, а историческо предателство.
Защото Русия не иска просто влияние и мирно сътрудничество – тя иска ново геополитическо подреждане на континента, което да реставрира стари зони на влияние на руското самодържавие. Българското общество днес – и особено интелигенцията, бизнесът, всички тези, които създават и градят - не трябва да допускат България да бъде превръщана в буферна зона. Защото трябва да бъде бастион и бариера. Не враждебна, но категорична в своя избор. Срещу сянката на Евразия трябва да се изправи светлината на осъзнатата европейска идентичност – не просто защото е полезна, а защото е нашата. Такава, каквато ни я завеща Апостола на българската свобода Васил Левски – да бъдем "равни с другите европейски народи", да бъдем "демократска република", а не "деспотско-тиранска система".
По скоро бих отишъл на лов за русофили, отколкото на лов за животни.
Тероризъм, палежи като в Лос Анджелис, подарък от руското ГРУ, финансиращо Мари льо Пен
АКТУАЛНО: Марин льо Пен избухва:
„Когато победим, сцените, които видяхме в Париж, никога няма да се повторят. Ще приложим необходимите политики за възстановяване на закона и реда в цялата национална територия!“

Като няма дърве, орките камъните грабват. Жителите на Иркутска област, които се опитаха да свалят с камъни безпилотни летателни апарати, излитащи от камион, се оказаха герои. Депутатът от Държавната дума Дмитрий Гусев по-рано отправи призив мъжете, които са попречили на безпилотни летателни апарати да излетят от камиона в Приангарье, да бъдат наградени с държавни награди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар