Арестуваният в Хърватия украински дълбоководен водолаз Володимир Журавльов заслужава медал за храброст.
От гледна точка на класическата военна стратегия тази операция е пример за успешен саботаж, който постигна огромен стратегически ефект с минимален ресурс.
Този парадокс превръща него и неговата група в „престъпници“ за германския съд, но в реални герои от сенките за Украйна и нейните съюзници на Източния фронт.
Ако „Северен поток“ не беше взривен през септември 2022 г., геополитическата и икономическата ситуация в Европа днес щеше да бъде коренно различна. Съществуването на работещи тръби щеше да остави в ръцете на Кремъл най-мощния му инструмент за изнудване и разделение на Запада.
Наличието на директен руски газ за Германия щеше да разцепи Европа.
Държави като Полша и Балтийските републики щяха да обвинят Германия в предателство.
САЩ щяха да наложат тежки санкции на германски компании, което щеше да доведе до безпрецедентна криза в отношенията между Вашингтон и Берлин.
От своя страна Русия щеше да продължи да инкасира десетки милиарди долари годишно директно от германския пазар.
Тези свежи средства щяха да отиват за финансиране на военната машина на Путин, правейки руската икономика много по-устойчива на западните санкции.
Без взрива „Северен поток“ щеше да бъде геополитическо въже около врата на Европа, което Москва щеше да затяга или отпуска, за да диктува условията на войната в Украйна.
Взривът обаче преначерта енергийната карта на света завинаги и лиши Кремъл от най-мощното му лобистко оръжие в Европа. Докато тръбите съществуваха, Русия можеше да изнудва Германия, предлагайки евтин газ в замяна на спиране на военната помощ за Киев.
Разрушаването им гарантира, че Берлин няма как да се „изкуши“ и да се върне обратно.
Така Кремъл окончателно загуби геополитическия си лост над Германия. Руската държавна компания „Газпром“, която притежаваше мажоритарния дял в проекта, загуби инвестиции за над 11 милиарда долара.
За капак наскоро съдът в Лондон реши, че застрахователите няма да платят нито цент обезщетение на „Газпром“, тъй като щетите са в резултат на военни действия.
От този саботаж се родиха и новите големи печеливши на енергийния пазар.
Съединените щати, които от години предупреждаваха, че този проект прави Европа зависима, се превърнаха в основния доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Стария континент, заемайки освободения от Русия пазарен дял и реализирайки рекордни икономически печалби.
Полша, която винаги е мразела „Северен поток“, защото заобикаляше нейната територия, също получи своето. Съвпадение или не, точно в деня на взривовете беше открит новият газопровод Baltic Pipe, пренасящ газ от Норвегия до Полша и Централна Европа.
По този начин Норвегия официално замени Русия като главен енергиен стълб на Европейския съюз.
И преди някой да започне да врещи, че заради този взрив ни е поскъпнал животът, нека се опита да осъзнае, че ако Путин не беше нападнал Украйна, това нямаше да се случи.
На първо и основно място стои цената на човешкия живот.
.gif)
Пловдивски неонацизъм по кремълски модел
Пловдивския случай не е изолиран, руските мрежи отдавна са превърнали крайнодясното в оръжие за хибридна война в Европа, включително и на Балканите
Операцията в частен клуб близо до Младежкия хълм в Пловдив, при която части на МВР и ДАНС обявиха, че са задържали 18 души, свързани с международната неонацистка мрежа "Кръв и чест", беше представена като успех на местните правоохранителни органи срещу локални маргинални групи. Това е грешка според редица анализатори, които смятат, че тези събития трябва да се разглеждат като част от по-широка и тревожна тенденция: разпространението на руски крайнодесни организационни модели, символи и канали за обучение в Югоизточна и Източна Европа, както и тяхното включване в арсенала от средства за хибридна война на Кремъл.
Българският случай е поучителен, защото е хаотичен и разкрива същността на многопластова система. Разследващите откриха свастики и пропаганда, свързващи няколко задържани, сред които баща и син, и дългогодишен клон на "Кръв и чест" - мрежа от скинари, основана във Великобритания през 80-те години, която днес разполага с клетки в цяла Европа.
Отделно от това група тийнейджъри, обвинени в убийството на Младежкия хълм, са възприели визуален репертоар, заимстван почти изцяло от руската ултранационалистическа интернет култура: вдигнат юмрук със сгънат палец, символ на руско неонацистко движение, знаме с имперски орел и свастики, нарисувани върху тялото на жертвата им - всичко заснето за социалните медии. Този жест и формат водят началото си от руското движение "Оккупай-педофиляй", което е разклонение на естетиката, създадена от неонациста Максим "Тесак" Марцинкевич преди смъртта му в руски затвор през 2020 г. Местен български имитатор, самопровъзгласилият се за "ловец на педофили" Ален Симеонов, изглежда е непосредственият образец, който убийците са следвали, усвоявайки формата чрез него, а не чрез пряко изучаване на руската идеология.
Тази многослойна структура - организирана международна мрежа на едно ниво, вирусна естетика, заимствана от Русия на друго, и опортюнистични местни "озвучители" на трето - не е уникална за България. Тя много наподобява начина, по който Кремъл се е научил да прожектира влияние чрез недържавни крайнодесни актьори на Балкански полуостров и Източна Европа през последното десетилетие.
Наследството на Баркашов и неговите приемници
"Руско национално единство" (РНЕ), основано през 1990 г. от Александър Баркашов, в продължение на години беше най-голямата войнствена фашистка организация в следвоенна Русия. Идеологията й съчетава православен мистицизъм, псевдоезическо арианство и яростен антисемитизъм с паравоенни структури, обучени в използването на различни оръжия. Баркашов изпадна в немилост пред Кремъл през 2000-те години, но РНЕ имаше по-голямо значение не като партия, а като модел: тя показа, че йерархична, наситена със символика, паравоенна организация може да вербува и мобилизира млади мъже извън официалната политика, и че държавата може да толерира, да си партнира или избирателно да потиска такива групи в зависимост от тяхната полезност.
Този модел оцеля след Баркашов. Най-ясният му институционален наследник е Руското имперско движение (РИД), основано в Санкт Петербург и ръководено от фигури като Станислав Воробьов и Денис Гариев. През април 2020 г. Държавният департамент на САЩ определи РИД като "специално обозначена глобална терористична организация" - първият път, когато Вашингтон прилага този етикет към организация на белите супремацисти. В обосновката за обозначаването се посочват паравоенните тренировъчни лагери на РИД в близост до Санкт Петербург, където се провежда курс, наречен "Партизан", обхващащ стрелкова подготовка, бойни действия в градска среда и в гора, работа с взривни вещества и умения за оцеляване, както и износът на това обучение към крайнодесни екстремисти от Германия, Швеция, Финландия и Испания.
Канада включи РИД в списъка си с терористични организации през 2021 г., а Обединеното кралство я забрани съгласно Закона за тероризма през юли 2025 г., като посочи ролята й в "разпространяването на терор в цяла Европа". Разследващите са установили връзка между бойци, обучени от РИД и бомбени атентати, насочени срещу убежища за мигранти и леви организации в Швеция между 2016 и 2017 г.
Това, което прави РИД значима за анализа на хибридната война, не е само нейната идеология, но и нейната позиция: тя действа с очевидна толерантност от страна на руските власти, поддържа връзки с мрежи, свързани с разузнаването и с "Вагнер", и функционира като ресурс за радикализация и обучение, който може да се изнася и на който Москва може да се позовава или да се отрече, според удобството. Това е именно логиката на т.нар. "сива зона", която предписва руското стратегическо мислене в областта на сигурността, понякога неофициално наричано "доктрината на Герасимов": замъгляване на границата между държавни и недържавни участници, използване на посредници за постигане на ефекти, които биха били скъпоструващи, ако се преследват открито, и запазване на възможността за отричане.
Балканите като тестово поле
Исторически Западните Балкани са служили като едно от най-активните полета за изпитване на този модел от страна на Русия, по причини, които са по-скоро структурни, отколкото случайни. Православните и славянските културни сходства, нерешените недоволства от югославските войни, умората от разширяването на ЕС и слабите институции в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Северна Македония, създават благодатна почва за субекти, представящи се като защитници на традицията срещу западната либерална експанзия.
Най-видимият посредник е клубът "Нощни вълци" - руски националистически мотоциклетен клуб, който от 2014 г. е подложен на санкции от САЩ заради ролята му в анексирането на Крим. Лично поощрявани от Владимир Путин, който нарича членовете й "приятели", "Нощните вълци" са създали повече от петдесет клона по целия свят, включително активни клонове в Сърбия, Черна гора и Република Сръбска. Турнетата им, включително мотопоходът "Славянски свят" през 2016 г. през пет балкански държави и турнето в Босна през 2018 г., за което, според информациите, са били отпуснати около 41 хил. долара от руското правителство, са документирани като целенасочени демонстрации на подкрепа за сепаратистките амбиции на лидера на босненските сърби Милорад Додик, както и като заплаха, насочена към несръбските общности. Изследователи от Масариковия университет и Института "Клингендал" описват клуба като "инструмент-посредник", позволяващ на Русия да прожектира националистична символика в крехка, разделена държава, като същевременно запазва възможността да отрича своята намеса.
МВР и ДАНС обявиха, че са задържали 18 души в Пловдив, свързани с международната неонацистка мрежа "Кръв и чест" Фотограф : Велко Ангелов Източник: Дневник
"Нощните вълци" рядко действат самостоятелно. Според оценка на Варшавския институт е документирано, че сръбската организация "Заветници", "Демократичният фронт" в Черна гора и паравоенни формирования, наричани "Балкански казаци", са организирали събития заедно с "Нощните вълци" в т.нар. "Руски дом" в Белград - аванпост на руската агенция "Россотрудничество".
Прокуратурата в Черна гора твърди, че участниците в неуспешния опит за преврат през 2016 г. в Подгорица - операция, която западните разузнавателни служби приписват на руското военно разузнаване - са били рекрутирани отчасти от редиците на "Заветници". Руската православна църква осигурява допълнителен слой на легитимност, представяйки панславянските и анти-НАТО послания като духовна солидарност като допълнение на "меката сила" към по-твърдия подход, представляван от обучението в стила на РИД.
Мястото на България във веригата
България като член на ЕС и НАТО, и с исторически силно русофилско присъствие, се намира на неудобно кръстовище на тези течения. Страната има свои собствени местни крайнодесни формации, включително групи, които изследователите класифицират като неонацистки, като например "Национална съпротива", и дългогодишни клетки на "Кръв и чест", като тази, разбита в Пловдив. Неотдавнашни репортажи за заплахи срещу еврейски младежи и разпространението на неонацистки мрежи в български градове, подтикнаха местни коментатори да опишат тези тенденции колективно като част от "войната на Путин срещу нормалния живот в България". Независимо дали всеки отделен елемент се ръководи пряко от Кремъл или не, моделът съответства на логиката на хибридната война, документирана в целия регион: толерантна идеологическа среда, внесени символи и тактики, както и местни участници, които осигуряват възможност за отричане, докато усилват безредието, ксенофобията и недоверието към западните институции.
Европейският парламент, в резолюция от 2024 г., отбеляза, че Русия "систематично поддържа контакти с крайнодесни и крайнолеви партии, както и с други личности и движения" в целия Съюз, за да легитимира своята външна политика и да подкопае подкрепата за Украйна. Проучване от 2025 г. описва интегрирана руска мрежа, обединяваща държавни разузнавателни органи с организираната престъпност и рускоговорящи новобранци с криминално досие, за да извършват саботажи в цяла Европа - доказателство, според изследователите, че използването на крайнодесни прокси сили е само една нишка в по-широка хибридна архитектура на държавно насилие, която може да бъде отречена.
Имитация без идеология
Това, което случаят в Пловдив разкрива най-ярко, е пропастта между организационните намерения на върха на тази верига и идеологическата грамотност в основата й. Инструкторите на РИД и историческите кадри на РНЕ следват последователна доктрина. "Нощните вълци" и "Заветници" действат с ясна стратегическа подкрепа. Но убийците от Младежкия хълм почти сигурно не са имали значими познания за митологията на Баркашов или за учебната програма "Партизан" на РИД. Те наследяват вирусна естетика, лишена от доктрина, предадена чрез представлението на местен лидер в социалните мрежи.
Тази празнина не бива да се тълкува като успокоение. Хибридната война по своята същност не изисква всеки участник по веригата да разбира стратегическата логика, на която служи. Тя изисква само символите, тактиките и мрежите да се разпространяват достатъчно широко, така че част от получателите - било то организирани клетки като "Кръв и чест" или тийнейджъри, търсещи онлайн слава - да действат според тях.
"Нощните вълци" рядко действат самостоятелно. Според оценка на Варшавския институт е документирано, че сръбската организация "Заветници", "Демократичният фронт" в Черна гора и паравоенни формирования, наричани "Балкански казаци", са организирали събития заедно с "Нощните вълци" в т.нар. "Руски дом" в Белград - аванпост на руската агенция "Россотрудничество".
Прокуратурата в Черна гора твърди, че участниците в неуспешния опит за преврат през 2016 г. в Подгорица - операция, която западните разузнавателни служби приписват на руското военно разузнаване - са били рекрутирани отчасти от редиците на "Заветници". Руската православна църква осигурява допълнителен слой на легитимност, представяйки панславянските и анти-НАТО послания като духовна солидарност като допълнение на "меката сила" към по-твърдия подход, представляван от обучението в стила на РИД.
Мястото на България във веригата
България като член на ЕС и НАТО, и с исторически силно русофилско присъствие, се намира на неудобно кръстовище на тези течения. Страната има свои собствени местни крайнодесни формации, включително групи, които изследователите класифицират като неонацистки, като например "Национална съпротива", и дългогодишни клетки на "Кръв и чест", като тази, разбита в Пловдив. Неотдавнашни репортажи за заплахи срещу еврейски младежи и разпространението на неонацистки мрежи в български градове, подтикнаха местни коментатори да опишат тези тенденции колективно като част от "войната на Путин срещу нормалния живот в България". Независимо дали всеки отделен елемент се ръководи пряко от Кремъл или не, моделът съответства на логиката на хибридната война, документирана в целия регион: толерантна идеологическа среда, внесени символи и тактики, както и местни участници, които осигуряват възможност за отричане, докато усилват безредието, ксенофобията и недоверието към западните институции.
Европейският парламент, в резолюция от 2024 г., отбеляза, че Русия "систематично поддържа контакти с крайнодесни и крайнолеви партии, както и с други личности и движения" в целия Съюз, за да легитимира своята външна политика и да подкопае подкрепата за Украйна. Проучване от 2025 г. описва интегрирана руска мрежа, обединяваща държавни разузнавателни органи с организираната престъпност и рускоговорящи новобранци с криминално досие, за да извършват саботажи в цяла Европа - доказателство, според изследователите, че използването на крайнодесни прокси сили е само една нишка в по-широка хибридна архитектура на държавно насилие, която може да бъде отречена.
Имитация без идеология
Това, което случаят в Пловдив разкрива най-ярко, е пропастта между организационните намерения на върха на тази верига и идеологическата грамотност в основата й. Инструкторите на РИД и историческите кадри на РНЕ следват последователна доктрина. "Нощните вълци" и "Заветници" действат с ясна стратегическа подкрепа. Но убийците от Младежкия хълм почти сигурно не са имали значими познания за митологията на Баркашов или за учебната програма "Партизан" на РИД. Те наследяват вирусна естетика, лишена от доктрина, предадена чрез представлението на местен лидер в социалните мрежи.
Тази празнина не бива да се тълкува като успокоение. Хибридната война по своята същност не изисква всеки участник по веригата да разбира стратегическата логика, на която служи. Тя изисква само символите, тактиките и мрежите да се разпространяват достатъчно широко, така че част от получателите - било то организирани клетки като "Кръв и чест" или тийнейджъри, търсещи онлайн слава - да действат според тях.
ИМПЕРИАЛИЗЪМ С КРЪСТЧЕ, МАСКА НА „ОСВОБОДИТЕЛ“ И ПАНСЛАВИСТКИ ЛЪСКИ
Когато националното самочувствие мине през пералнята на пропагандата, излезе с имперски пагони и си сложи расо, получаваме една доста особена идеологическа конструкция: руzzки неонацизъм, гарниран с „руzzко православие“ и сервиран като освободителна мисия.
В основата му стои старата рецепта:
„Ние сме велики, защото сме ние.“
„Другите трябва да ни бъдат благодарни, че ги освобождаваме… дори когато не са поискали.“
„Панславизмът е прекрасен, стига всички славяни да знаят кой е началникът.“ 
А когато имперските амбиции вече не могат да бъдат наричани империализъм, просто им се сменя етикетът. Малко „православие“, щипка „традиционни ценности“, лъжица „братство“, обилно количество пропаганда и voilà: империята внезапно се представя за спасител.
Особено впечатляващ е номерът с „освобождението“: първо идва войската, после идва пропагандата, а накрая историческият разказ, в който освободеният трябва да благодари, че е бил… освободен от правото сам да решава съдбата си.
Това не е панславизъм като равнопоставеност. Това е панславизъм с началник, където „братството“ има йерархия, а братята явно трябва да ходят строем.
И така старият империализъм получава нов костюм:
кръст на ревера, „освободител“ на табелката и империя в джоба.
Само че смяната на етикета не променя съдържанието.
Империята си остава империя, дори когато си сложи ореол
Когато националното самочувствие мине през пералнята на пропагандата, излезе с имперски пагони и си сложи расо, получаваме една доста особена идеологическа конструкция: руzzки неонацизъм, гарниран с „руzzко православие“ и сервиран като освободителна мисия.
В основата му стои старата рецепта:
„Ние сме велики, защото сме ние.“ „Другите трябва да ни бъдат благодарни, че ги освобождаваме… дори когато не са поискали.“ „Панславизмът е прекрасен, стига всички славяни да знаят кой е началникът.“ А когато имперските амбиции вече не могат да бъдат наричани империализъм, просто им се сменя етикетът. Малко „православие“, щипка „традиционни ценности“, лъжица „братство“, обилно количество пропаганда и voilà: империята внезапно се представя за спасител.
Особено впечатляващ е номерът с „освобождението“: първо идва войската, после идва пропагандата, а накрая историческият разказ, в който освободеният трябва да благодари, че е бил… освободен от правото сам да решава съдбата си.
Това не е панславизъм като равнопоставеност. Това е панславизъм с началник, където „братството“ има йерархия, а братята явно трябва да ходят строем.
И така старият империализъм получава нов костюм:
кръст на ревера, „освободител“ на табелката и империя в джоба.
Само че смяната на етикета не променя съдържанието.
Империята си остава империя, дори когато си сложи ореол
Няма коментари:
Публикуване на коментар