Друиди и Хелуин//"Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" ( Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог.

"ХЕЛОУИН"- ЕЗИЧЕСКИ ПРАЗНИК, ВНЕСЕН В БРИТАНИЯ ОТ ФИР БОЛГ


"Хелоуин" днес е чужд празник и като такъв го вменяват на Българите разни пълзачи и чуждофили,научени от съветската система да тъпчат всичко наше и да превиват гръб пред всичко вносно. Сега обаче ще ги разочаровам горчиво с новината,че някога този празник е бил наш,понеже не друг,а именно дедите ни са го занесли на Британските острови преди повече от 3 000 години чрез "Fir Bolg" (Хор Болг= Хора Болги,или в обърнат словоред: Болг-хор,Болгхар,Болгар) и го празнували,без никакво съмнение,по Коледа. По-долу изреждам доказателства,че това е така:

1. "Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" (Холедин,Коледин,
Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог. Празникът е езически разбира се- преди 3 000 години християнство не е имало,а Българите празнували деня на Новото Слънце по Коледа.

2. Маскирането,което се извършва на "Хелоуин",е далечен отзвук от древния Български обичай "Коледуване",когато многобройни групи от маскирани по различни начини Кукери обикаляли домовете и честители празника на хората,приканвайки ги да се включат в него:

Външния вид на маските за Хелоуин разбира се е променен,за да не дразни пасторите (пастирите) на католическата църква,която господствала в Британия от IV до XVI-XVII век. Което означава,че британците са отстъпили от обичаите си и се пречупили пред чуждото много преди нас. Кукерите някога се наричали Катари,Сатари (Сатири,Сатъри,Сатри- жреци и поклонници на Дионис),Кокари (виж фам. Кокарови) т.е. Скокари (Скачащи) и "Куцери" (Куцари: Жреци на Куция бог,Накуцващи),затова и походката им обикновено изглежда странна,като на подскоци или с накуцвания. "Куцият бог" разбира се е Дионис или бога Хром (Хромият),наричан още Хромий,Бромий (Брама,Рама),Крон (Кронос,Хронос) и Гром (Гръм). А "Дионис" е едно от имената на Нощното слънце,както знаем от Макробий. Нощно за Българите явно е зимното (новото) слънце,започващо на 21-ви декември,а Дневно е лятното слънце (21-ви юни),което бележи дните на Аполон (Опален/Обилен,О'Перун)= Топълен (с възст. съгласна преди първата гласна),Топлен,Топлин. Другата форма на името- "Аполо" означава същото: Опальо,Опаля (Опалва,Запалва= Разпалващ лъчите на деня),Топъло и Топло.

3. Датата на празника (първи ноември) не е много далеч от Българската Коледа,но се раздалечила от нея поради това,че британските Болги в някакъв момент изпаднали в изолация от своите сънародници на континента,при което не винаги могли да съгласуват празниците си с тях,а развитието им тръгнало по свой път. Не е изключено обаче разминаването в датите да е направено умишлено от католиците още през Х-ХI век,които искали да размият езическата същност на празника и да отдалечат новата му дата от старата,за да изтръгнат по-лесно езическия манталитет от сърцата на хората,макар че не успели да забранят самия празник и били принудени да се приспособяват към него.

4. Обичаят да се носи издълбана тиква с поставена в нея свещ или фенерче не е британски,а Български: аз,брат ми и моите братовчеди го знаем от дядо ни Ангел още като деца,когато никой в България не беше чувал дори за Британия,камо ли за някакъв "Хелоуин". Около Нова година нo най-вече за Коледа дядо винаги ни правеше коледни фенери от издълбани тикви с очи,нос и уста- така както е научил това от дедите си,а не от британците или американците. Лично аз знам обичая от поне 50 години,като доскоро не съм и подозирал,че някой ще има нахалството да го обяви за чужд! В далечното минало,когато още не е имало тикви (те са внесени от Америка),за целта са ползвани несъмнено кратуни и дори лобеници (любеници= "лапаници") в по-топлите области (южно от Солун) на тогавашна България,в които е имало дини до декември:





Кратуните са известни по нашите земи още от неолита,затова от тях са правени първите коледни фенери без никакво съмнение,но с единствената забележка,че в най-древните фенери се слагала свещ или глинена лампа,а стеснената горна част несъмнено се е махала с цел да добие изделието онази топковидна форма,която привично наблюдаваме у слънцето.





Така направен,коледният фенер можел да можел да олицетворява само Слънчевия бог,чийто празник се чествал по Коледа (вижhttp://shtaparov.blog.bg/politika/2010/12/24/proizhod-i-znachenie-na-dumite-koleda-kalendi-i-kolobyr.656529). Негова реминисценция са дори традиционните китайски фенери,които почти винаги имат формата на тиква,а "Фестивалът на фенерите" се чества в Китай от над 2000 години,понеже китайците са го наследили именно от нашите деди (http://tropicfire.blogspot.com/2012/01/blog-post_30.html):

5. Карнавал с маскиране се провежда ежегодно и във Венеция,но и той е наследен от обичаите на нашето древно племе Венети (Ванади,Вананди),което е основало града. Датата му е променена вероятно преди 800-1000 години по изричното изискване на Католическата църква,чиято цел била да бъде откъснат празника от езическата му същност,понеже не е имало как да бъде забранен. Самото название "Карнавал" иде от нашите деди,понеже,"преведено" от древен Български,означава Карно-вел (Карно Велики). "Карно" (Карано) е едно от имената на княз Крум Каран,който е кръстен с името на Дионис- патрона на Кукерските празници.

6. В Ирландия още има обичай,изпълняван по времето на Хелоуин,който е много подобен на Българското "хамкане",изпълнявано от дедите ни на Коледа.

7. Честването на Хелоуин,наричан от древните британци и Сауин (Савин) е асоциирано с плодородието както обичаят Сурва,а също и с хълма (могилата) Тара в Ирландия. А Залата на Тара според местните легенди е издигната от Фир Болг сиреч от нашите деди,които я ползвали в своите религиозни церемонии.





Близо до нея се намира тъй нареченият "Камък на съдбата" или "Камък на коронацията" (http://rozzata.blog.bg/drugi/2016/06/17/okultnite-koreni-na-helouin-chast1.1458493#last_comment),а той много прилича на нашите медни гумна,използвани с култова цел още от древните Българи:

За хилядолетния произход на тези наши езически празници говорят факти и документи от различно естество:

1.На един древен "персийски" релеф са изобразени най-вероятно кукери-зурванисти (сурванисти,сурвакари),изпълняващи своите ритуали в чест на Сурва (Дионис):





Според древната Българска религия злите духове изглежда са излизали масово веднага след "смъртта" на "старото" Слънце с намерение да предотвратят раждането на Новото,а Кукерите (Куцарите,Куцащите) е трябвало да ги сплашат и прогонят,за да осигурят спокойствие на "Слънчовата майка",докато се роди Новото Слънце.


2. Името "Сурва" означава Сурова (Солова,с прех. Р-Л),т.е. Слънчева,по едно от индоарийските (Българските) имена на Слънчевия бог- Суря. То се отнася до Празника на Новото слънце,честван в дните около Зимното равноденствие и Коледа. А както знаем от Макробий,Слънцето,наричано още Аполон (Опален,Обилен,О'Перун) е превъплъщение на Дневния Дионис и според древните разбирания се ражда в деня на Зимното равноденствие.

3. Сурвачката (Суровачка,Соловичка,Соловецка),ползвана от Коледарите (Колобърите,Колесарите- Слънчевите жреци) не е нищо друго,освен добре познатия от "гръцките" митове жезъл на Хермес,носещ името кадуцей:










Хермес обаче е древен Тракийски (Български) бог,понеже името му е наше и означава Гермес (Гермеж,Гърмеж),а кадуцеят му е символ на гърма,чийто символ е и тирсът на Дионис. Затова древно-Българската дума Кадуцей (Хадусей) означава Хадесей (Хадесов- Който праща поразените от него в царството на Хадес). А Хадес (Гадес,Гад) е бога на подземното царство,но също и на тъмнината- символ на Нощния бог Нептун (Нещун,Нощен),който е едно от превъплъщенията на Дионис- Бога на Нощното слънце. Затова Дионис е наричан още и Сатурн (Сатирин),а свещения цвят на Сатурн е цветът на мрака- черният. Думата Тирс също отговаря на тази представа,понеже означава Трис (Трес,Трескащ,Тряскащ гръм) и Торис (Атрибут на Тор Гръмовержеца),чието име в Египет е Хор,а в други части на Стария свят- Йар (Ар,Ярей- Бога на яростта). Много е важно да погледнем и "гръцкото" име на Сатурн- Кронос (Крон),защото и то има древен Български произход. "Крон" означава Кърон (Каран),Чаран (Черен),Гром (Гръм) и Крум (Хром)- име и епитет на Дионис. "Кронос" на свой ред означава Хронос (Времес,Време,Брама),Брамас (Брама,Рама) и Харонос (Харон,Каран- главен обслужващ персонал в подземното [нощното] царство на Хадес).

Хадес (Гадес,Гад,Гот,Годс,Гос) т.е. Хермес според Българите обаче бил и положителен бог, който освен гибел можел да донесе и плодородие. Затова Сабазий-Дионис (Кубера-Сатурн,Хермес-Марс) освен нощен (отрицателен) бог е и Бог на плодородието (положителен бог),откъдето идва неговата дуалистична природа. Бидейки освен това Бог на небето,той е считан за най-могъщия бог в древния свят,заради което е асоцииран с Юпитер (Зевс),който пък е гръмовержец у древните гърци,с което,като отчетем агресивната му и войнствена природа,заради която е считан още за Марс (Арес),цикълът на божествените му проявления се затваря. Особено показателно за това,че неговите функции са тясно свързани с култа към плодородието е едно египетско изображение на Хермес Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) с подчертано голям "атрибут",означаващ в очите на древните само едно- Плодородие (Дионис):




Пълната кесия,с която често бил изобразяван Хермес е друг символ на изобилието и плодородието- функции,приписвани на този бог в религията на нашите деди:

Друго египетско изображение на Хермес Трисмегист го представя като Юпитер:




Тук Хермес е и Юпитер,защото:

1. Египетското му име в случая е "Тот Хермес Трисмегист". А "Тот" е Тат (Бога-Баща,Таткото на боговете,Зевс-Юпитер).

2. Тялото му завършва с глава на птица,а птиците във всичките им разновидности са символи и атрибути на Бога на небето Юпитер.

3. В ръката си държи символа на живота Анх (Анкх),а Юпитер е наричан от дедите ни и с името Жива бога (Бог на живота). Самото име Анх (Анкх) означава няколко неща:


-Янк (Янко,Янкул)= Юпитер.
-Акх (без носовката)= Бакх (Баг,Бог): другото име на Юпитер.
-Ах (без носовката)= Бах (Баг,Бог).
-Анг (Танг),откъдето идва и формата Танг-ра*("тюркския" бог на небето,Юпитер).

4. Седи на царски трон като Цар на боговете,има царска осанка и държи атрибути,с каквито са изобразявани понякога фараоните.

Названието на празника "Хелоуин" пък има единен произход с думата "Холидей" (Коледей,Коледен,Колесен) т.е. Слънчев,но той не се празнува едновременно с днешната Българска Коледа,която също е изместила началната си дата през 1200-те години християнство. Което означава,че древно-Българските традиции в Британия,независимо дали са били внесени от "Фир Болг" или от Катарите (Сатирите) 3 000 години по-късно,са имали твърде силни позиции на Британските острови и е било крайно трудно да бъдат изкоренени. Да не забравяме,че освен тези два празника (Холидей и Хелоуин) нашите деди са оставили още много неща на британците- гайдите,"шотландските" полички (разновидност на Българските кавади),уискито,звука "Ъ" (включително под ударение),лични имена като Мортаг,Угаин,Ган,Беоан (Буайн)=Буян,Умор,Бурис,Етър,Семион и пр.,топоними като Каледония (Коледаня),Борисокане,Дъблин (Дъбилин,Дъблен),Ейре (Яре- Земя на Яреите,на Ариите) и т.н.

Затова,ако ще празнуват децата ни този "чужд" празник,те трябва да знаят и да се гордеят с древния му Български произход и дори да го прославят пред света като такъв,а техните "инструктори" в никакъв случай да не игнорират тази водеща подробност,която е много по-важна дори от самото празнуване! Тази подробност,както и поучителната божествена генеалогия на Българския Хермес е нужно да бъдат добре опознати от журналистите,които внасят и популяризират този празник у нас- те се нуждаят от това знание,за да преоткрият родното в себе си,а не да се прекланят пред чуждото! Ето защо славата и влиянието на древна България и на нейната хилядолетна култура НИКОГА не трябва да бъдат подценявани,а трябва обстойно да бъдат изучавани и популяризирани пред света.

http://shtaparov.blog.bg/

Друиди и Хелуин/Подмяна на Слънцето със Санта Муерте/ Сауин - келтската Нова година или празник на мъртвите

Келтите са празнували това, което днес наричаме „хелоуин“ под името „Samhain“ [(произнасяно по различни начини: Самхейн, Самайн, Шоен и Сауин, последното от което ще използвам и аз, считайки го като най-близко до истината)], което означава „Края на лятото“ (от „sam-fuin“) и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Официалната версия, която ще чуете е, че това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. В Ирландия, дълго след покръстването през VI век, все още са се спазвали езическите традиции на този празник и това продължава и до днес в модифициран вид.

Нощта преди Сауин, като време, се възприемала за нещо неопределено, висящо във въздуха: лятото и годината завършвали с отминаването на деня, а зимата и новата година започвали в действителност на следващия ден. Дванадесетте часа между тях за келтите попадат „между времената“ – един неопределим отрязък – т.е. вечност, тъй като миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно.

Както някои от вас вече се досещат... Сауин, всъщност бил келтската Нова година.

         

       

Сауин маркира края на келтската година и началото на новата и в този ред на мисли е еквивалент на нашия грегориански 31 декември. Няма никакво съмнение, че това е бил най-важния келтски фестивал. Това бил критичен момент в календара, зареден със символично значение за пред-християнските ирландци.

Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между живите и мъртвите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. Респективно, с идването на Сауин настъпва и зимата. Зимата идва със студ и сняг, което означавало, че само ограничен брой животни ще имат достатъчно храна. Това налагало заколването на голяма част от тях и осоляването на месото им за през зимата. По тази причина Сауин бил свързан със смъртта по един твърде пряк начин. С настъпването на студовете са се увеличавали и смъртните случаи – обстоятелство, което важи и до днес. Затова Сауин е имал значение на празник на мъртвите – време, в което си спомняме за тези, които не са вече между нас.

Два хълма в Ирландия са асоциирани с келтските чествания на Сауин. Това били Тлачга и Тара. Тлачга била мястото на великия огнен фестивал, който започвал в навечерието на Сауин.





Тлачга



Тара, която е видима от Тлачга, също е свързвана с честването на празника, макар да се явява второстепенна на Тлачга в това отношение. Входът на каменната могила за заложниците в Тара, е ориентирана по изгрева около Сауин. Могилата за заложниците е датирана на около 4 500-5 000 г., подсказвайки по този начин, че Сауин е бил честван много преди първите келти да пристигнат в Ирландия преди 2 500 г. Самата Тара днес е доста поразрушена, благодарение на британските евреи, които в началните години на XX век търсели там ноевия ковчег (?).




Тара

Тара в течение на вековете е била резиденция на кралете и точно в тази връзка има и друга интересна забележителност около нея, която ясно посочва, какъв тип дейности са се развивали там:



„Камъкът на съдбата“ около Тара

Това е т. нар. „Камък на съдбата“ или „Камък на коронацията“ и играе много важна роля в ритуала по коронацията на шотландските крале. Неговата сила се е състояла във факта, че изкрещявал, когато пред него застанел истински крал.

През 43 г. пр. н. е. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона.

През годините църквата се опитвала по всякакъв начин да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин били твърде силни, защото това е бил най-важния празник в езическия календар и както казах в началото – опита за християнизация на келтската нова година мизерно се провалил. И тъй като няма конкретно събитие, с което християнската църква да затъмни Сауин, през 853 г. сл. н. е. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, за които не е отреден специален ден в друго време на годината. Затова навярно сте чували, че празника на „вси светии“ се ползва като синоним-заместител на „хелоуин“. За тези, които не се замислят над църковния жаргон, „вси светии“ е анаграма на „всички светии“, в случая – всички останали, които не са почетени в частност. Не е ли това типичната запазена марка жалост от страна на църквата, която можем да открием във всичко, до което тя някога се е докосвала?

Прескачам голям времеви период, в който нищо не се случва по отношение на хелоуин и стигам до 31.10.1517 г., когато, в усилията си да реформира католическата църква, Мартин Лутър закачва своите 95 тезиса на вратата на църквата си като част от протестантската реформация. Протестантите не вярват в светци, затова нямат нужда да празнуват хелоуин. Келтите обаче не дават празника си, затова го преместват на 5 ноември, което след време съвпада с „Денят на Гай Фоукс“. Каква е връзката тук?



През нощта на 5-ти ноември 1605 г. Гай Фоукс прави опит да взриви британския парламент, което води до създаването на „Деня на Гай Фоукс“ празнуван с изгарянето на изображението на Фоукс в големите огнища, а децата били облечени в дрипи за да се молят за пари от врата на врата (нещо като циганчета-коледари). Девойките пък вярвали, че на хелоуин могат да научат името на техния жених и как ще изглежда той, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. И тъй като споменах „ябълки“, които отдавна са считани за символ на любовта и плодородието, днес, на партитата за хелоуин (пиша това, защото предполагам ще стане популярно и в България скоро) в бурета пълни догоре с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване плода с уста без да използва ръцете си. Ако момче успее да хване ябълка между зъбите си, това значело, че момичето му го обича истински. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето, за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката. Сауин било времето, в което всички въпроси свързани с брака, късмета, здравето и времето на смъртта на някого са най-популярни. В Шотландия, младите се събирали за игри чрез които определяли кой ще се ожени през идната година и в какъв ред ще станат сватбите, което за мен не е нищо друго освен форма на self-predicitve programming, с доста несериозни връзки с онова, което наистина се е случвало. 

              

По този начин, с течение на десетилетията, Денят на Гай Фоукс се преплел с празнуването на хелоуин и обличането на костюми. Това не е изненадващо, предвид, че големите клади били централна част от старата традиция на Сауин, а 5-ти ноември всъщност бил по-близо до астрологичната дата на Сауин, отколкото бил 1-ви ноември. През 2006 г. филмът „V for Vendetta“ представи образа на Гай Фоукс на милиони по света и го направи известен.

      

В САЩ, хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради големия ирландски картофен недостиг (1845-1849 г.) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци пък, занесли там своята версия на празника.

Комерсиализирането на празника в Америка започва около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915 г. През 1909 г. производствената компания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за празника, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете Световни войни.

                  

Масово, костюмите за хелоуин се появяват в магазините около 1950 г., когато играта „трик или почерпка“ станала неизменна част от празника. И така през 1990 г. започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за хелоуин са тиквите, плашилата, вещиците, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.

В България православната църква отбелязва празника на вси светии в началото на лятото, в първата неделя след петдесетница. През ноември е архангеловата задушница – в съботата преди архангелов ден, който винаги е на 8 ноември.

По същото време с православния празник сирни заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя), по езически обичай, хората се маскират и на песи понеделник излизат кукерите (които са типично езическо-български и нямат нищо общо с вси светии, нито с православната вяра и църква). Кукерите – българските карнавални фигури – са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между месни и сирни заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.

Както и навсякъде по света, в българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват с християнството, като представителите на последното с годините сякаш започват да забравят това и изтъкват празниците за техни, което е доста смешно.

Обикновено това са залъгалките за хелоуин, които ще прочетете по интернет-сайтове и списания.

Удряме ли дъното на нещата с тази информация обаче?...

Разбира се, че не. Както винаги, това е просто неумелият опит корените на дадено нещо да бъдат замаскирани, което със Сауин просто не се получава, защото това винаги е бил празник свързван с окултното и предполагам така ще си остане докрай.

Основна постановка, предистория и произход – окултната първопричина

       

На първо място, трябва да се каже, че много хора си мислят, че хелоуин е събитие за една вечер.

В окултния свят обаче това е тридневен огнен фестивал от 29-ти до 31-ви, като именно 31-ви е това, което наричаме „хелоуин“. Според окултната келтска традиция това е деня на господаря на мъртвите.

В зависимост от информационният ви източник, друидския бог на смъртта бил наричан Саман, Шамхан, Самана, Самхейн или Сауин, а неговия ден бил наричан „Oidhche Shamhna“, което означава „Навечерието на Сауин“.

Вероятно сте виждали модерната днешна версия на Сауин, без дори да го знаете. Този келтски бог е бил изобразяван като призрачен скелет държащ коса. По-късно той станал известен като събирателен образ на смъртта. Интересно за мен бе, че тази информация е доста апокрифна и не може да бъде намерена току-така по неясни за мен причини.

               

Но все пак, откъде идва названието „хелоуин“?

Както вече казах, първоначално, друидския празник се казвал „Навечерието на Сауин“. В ранна Британия, бил наричан просто „Samhain“, а името „хелоуин“, както англоговорящите навярно вече са се досетили, идва от жалостивия опит да се християнизира празника когато католическата църква мести празника „вси светии“ от месец май, на 1-ви ноември. Новият празник се казвал „All Hallow’s Day“ („всех святих“ по църковному) и скоро станало традиция, деня преди това да се нарича „All Hallowe’en“. Впоследствие името било съкратено и наречено „Halloween“.

Нека сега се върнем векове назад, за да видим какви са основите на Сауин и „за какво е цялата работа“.


          

Друидите и огнения фестивал

Жреческата класа на келтите е позната като друиди, което означава „хората на дъба“. Това е една от причините дъба да е едно от най-свещените дървета в света на илюминати (така например голямата сова в известния Бохемиън Гроув е направена от дъб). Друидите били най-важната каста сред келтите и имали властта да решават почти всичко в тяхното общество. Те определяли космологията и битието, като се започне от това кога е подходящо да се ходи на война, до кога човек да се ожени.

В дните на Сауин, друидите се събирали пред своите мегалитни кръгове. Най-известният от тях, запазен и до днес, който поне веднъж в живота си сте виждали на снимка, е Стоунхендж. Той служил за 3 различни цели.





Стоунхендж

На първо място той бил храмов комплекс. Второ, служил за астрологична обсерватория и трето – бил ритуално място -харва - за човешки жертвоприношения. Както със сигурност знаете, под Стоунхендж са открити над 4 000 човешки скелета и това е само Стоунхендж – има стотици такива комплекси само на Британските острови. Стоунхендж дори е малък – в Ейлсбъри (ако не бъркам) например, аналога му е голям почти 2 км., но не е запазен изцяло.

            

По време на Сауин, друидите се събирали на Стоунхендж с големи казани и приготвяли субстанция, чийто днешен най-близък аналог е ябълковия сайдер. Тогава, всички жреци от друидите взимали от него и отивали навсякъде из страната в различни имения и замъци, при дукове и благородници. Те отивали пред входната врата, почуквали на нея и можете ли да познаете какво казвали?

         

Точно така – толкова известната на всяко американско дете днес мантра – „trick or treat“ („почерпка или номер“).

               

Това е двусмислена фраза, която пращала вълни от паника у хората, които я чували. Ако някой от благородниците се съгласявал да си сътрудничи с друидите, те трябвало да изберат един от техните слуги или ако нямат такива – някой от собствената им къща, т.е. член от семейството, който да бъде използван от друидите като жертвено агне същата нощ. Това била „почерпката“.

     

Друидите от своя страна оставяли дар в знак на това, че въпросната къща им е сътрудничила. Те оставяли изпразнена ряпа (тиквата става популярна в Америка, преди в Европа се ползвала ряпа) пълна с човешка мас (извлечена при предишни жертвоприношения) на прага на входната врата и запалвали този своеобразен фенер. Светещите фенери служели като сигнален огън (и имат тази функция и до ден днешен), който да маркира тези ферми, които симпатизират на представителите на Тъмната страна и по тази линия заслужават милост, когато терора на хелоуин започне. Това е причината днес на хелоуин да се правят тиквени фенери със страшни лица – това е знак за принадлежност. На английски тези фенери се казват „Jack-O-Lanterns“. „Jack“ е нарицателно за „John“, което пък е често срещана жаргонна дума за „човек“. „Lantern“ съответно означава „фенер“. „Jack-O-Lantern“, буквално означава „човек с фенер“ и има за основа една история, която е полу-църковна, полу-фолклорна версия, целяща да замаже истината зад древната традиция с фенерите, която току-що описах.

               

Историята е свързана с един ирландски пияница на име Джак, който успял три пъти да надхитри дявола.

Веднъж, в навечерието на празника на вси светии, пред пияния ковач Джак, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джак сложил шестпенсовата монета в джоба си там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джак го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълка. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джак, за да стигне ябълковото клонче. Джак бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът увиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джак още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джак умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джак на прага на преизподнята. „Не мога да взема душата ти.“ – казал той, изпълнявайки обещанието си. „Къде да отида тогава?“ – попитал Джак. „Там, откъдето си дошъл“ – отговорил дяволът. Наоколо бил непрогледен мрак... Джак помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада за да не го духне вятърът и се отправил на своето вечно пътешествие.

               

Легендата казва, че Джак-фенера и досега броди по земята, очаквайки страшния съд и се е превърнал в символ на прокълнатите души.

Безсмислено е да казвам колко много нищета и очевидна църковна пропаганда има в тази изкуствено създадена легенда.

Друг подобен опит, ни казва, че главата, като част от тялото, е била на голяма почит сред паганистките общности и се вярвало, че в нея се намира източникът на вдъхновение и знание. Историците казват, че е съществувал обичай главите на достойните врагове да бъдат отрязвани и поставяни на видно място в залата за пиршества, което лично на мен доста ми прилича на сирианска практика. Изтъква се, че останките към този култ към главата са се запазили в Сауин, в обичая да се издълбава тиква, да се изрязва в стените й лице и да се поставя вътре свещ, като така се получава един тиквен фенер, осветяващ празника. Там е работата, че не виждам никаква връзка между двете, за да мога да приема насериозно тази версия, освен това в нея липсва окултната обоснованост и логика, което ни връща на изначалната причина за направата на фенерите – те служели за маркер на демоничните сили, които щели да бъдат освободени тази нощ, че тази къща е дала „лакомство“ и не трябва да бъде обезпокоявана, гарантирайки по този начин, че никой друг в този дом няма да бъде убит тази нощ. Друг е въпроса, че днес, когато тиквите са празни и в тях няма човешка мас (която съдържа астрална субстанция задоволяваща демона) тези същности така или иначе са привлечени от фенерите и влизат директно в къщите на хората, които са ги сложили на прага си по този начин давайки официална покана. Ето защо тиквените фенери се поощряват с всяка изминала година и в Америка има абсолютна мания по това, като има конкурси за най-оригинален фенер и т.н.

             

         


Тук стигаме до частта с „номера“. Ако хората не сътрудничили на друидите, последните взимали кръв от умряло тяло (което влачели със себе си през нощта на ритуала) и рисували с нея хексаграма оградена в кръг.







Много магьосници използват този символ, като част от ритуал, ако искат да призоват демон на този план на съществуване. Този символ се рисувал на вратата, на отказалия сътрудничество и привличал демона към обитателите на къщата. Много от тези хора полудявали или буквално умирали от страх, заради демоничните сили, които ги навестявали.

            

Няколко часа по-късно друидите се връщали до Стоунхендж със своята плячка и поставяли хора и животни в ракитени клетки, част от които, на свой ред, били поставяни в ракитени човеци, които били конструирани на няколко нива с възможност за поставяне на клетките вътре в него, които те пускали в пламъците. Жреците внимателно наблюдавали начина по който жертвите умирали и така предвиждали бъдещето.





Онова което следвало, било друидската представа за парти.

Взимали се приблизително 12 затворника и ги поставяли пред врящия от 4-5 часа котел в средата на комплекса. Хвърляли ябълка в него и казвали, че който успеел да я извади със зъби от първия път, ще бъде пощаден. Който не успявал бил незабавно обезглавяван. Излишно е да казвам, че температурата на водата била такава, че дори кратък контакт с кожата водил до необратими изгаряния по нея или до директното й окапване. Колкото и жестоко да звучи, много от хората се изправяли срещу предизвикателството, защото алтернативата била моментална смърт. Какво бихте направили вие?

Това е и истинската основа на играта с ябълките по време на хелоуин, за която споменах по-горе. Днес тя е ориентирана към „влюбените“, но произхода е този.

Следвали големи огнени клади на открито, които служели като маяк за нискоастрални същности.

           

Непредпазливият пътник, хванат от нощта далеч от своя дом, очаквал да се натъкне на много от тези същества и винаги е било предпочитано да се стои вкъщи. Духовете били навсякъде и можели да бъдат опасни за живите. Интересно е да се отбележи, че ръкописите ни казват, че всички огньове в страната трябвало да бъдат потушавани в тази нощ и да бъдат запалвани отново само от великите пламъци на Тлачга.

             

Сауин е най-важната нощ за илюминати от всички техни празници, на които се извършват човешки жертвоприношения и до днес. Това е така, защото това време на годината е познато като кръстопът. Свършва старата година и започва новата. Всеки един кръстопът се смята за свещен в окултния свят. Не забравяйте, че кръстопът, не значи задължително четири различни посоки. Кръстопътят може да бъде просто пресечна точка. Друг окултен пример за кръстопът с прилежащата му логика е крайбрежна ивица – там където водата и брега се срещат. Това означава свещено място. И тъй като се вярва, че от есенното равноденствие (21-22 септември) до хелоуин, границата разделяща земното измерение и демоничните реалности прогресивно изтънява (защото е кръстопътна точка в календара, като това стига своя пик на 31 октомври), то това изтъняване прави по-лесно навлизането на астралната реалност в нашата. Тогава всички духове се връщат, за да посетят своите близки по това време. Нищо не гарантира обаче, че тези духове ще бъдат благожелателни. За да държат под контрол тези демонични духове, друидите се обличали с ужасяващи костюми, целите обкичени със защитни окултни символи. Това е основанието на традицията, днес да се обличат страшни костюми на хелоуин. Минус защитните символи обаче, което прави хората детска плячка.

          

Изобщо, главната постановка на хелоуин (както и при българското кукерство) е да се облечете в зъл, плашещ костюм за да уплашите злите сили. Какъв е смисъла в това обаче, когато злите сили предполагаемо изглеждат по същия начин, по който вие сте се облекли? По-скоро биха ви помислили за приятели. Цялата идея е просто изначално нелепа и жалка и никой не се замисля за това! Забелязвам аналогичен момент на неадекватност във всеки един празник, който съм изследвал досега. При св. валентин, това беше формата на сърцата, която никой разумен човек не може да обясни, при великден това са връзката на яйцата и зайците с имагинерното възкресение на христос, а при хелоуин имаме обличане в костюми на демони, за да изплашим демоните? Лично за мен това тест за глупост. Сериозно, никой ли не се замисля, че това е интелектуално скопено и без всякаква логика? Очевидно не. Защото по време на едно такова събитие всички просто следват сляпо и никой не мисли. Защото всеки отдава силата си на нещо външно, на ритуал, който дори не е осмислен. Повече от очевидно е, че тук истинската идея е просто хората да бъдат окуражавани в извършването на такъв тип дейности и демонично изглеждащи създания. Да се обличате като мъртъвци, астрални същества, демони и таласъми – къде изобщо е забавата в това? Да се опитвате да изглеждате като нещо, което е зло и убива хората не беше ли едно от нещата, които това общество класифицира като освободено от морал и съвест? Празникът представлява честване на смъртта, страха и унищожението. Защото нека бъдем честни и помислим – какъв е основния фокус на хелоуин, въпреки жизнерадостната му окраска? Ето каква – смърт, страх, ужас, тъмните сили и окултното. Каква енергетика привлича това според вас? Цялото това imprint-ване с подобни образи служи като последен енергиен усилвател, който да свърже физическия и астрален свят и да привлича тези същности в деня на най-тънката граница между материалното и нематериалното. Смятате ли, че това може да е случайно стечение на обстоятелствата?

         

Разбира се всичко това е подсилено не само от костюмите, но и от другите запазени марки на празника. Бухали, сови, прилепи, котки и крастави жаби са неизменна част от хелоуин по много добра причина. Това са атрибути смятани за близки до практиките на вещиците. Предполагало се, че тъмните сили се вселяват по-лесно в тях и по този начин помагат на вещицата да предсказва бъдещето. Вещиците много внимателно наблюдавали движенията на животните – дали са бързи или бавни – гледали в коя посока се движи животното и какви звуци издава, което им помагало да определят продължителността на живота на някого или какви болести ще има. Други духове, които използвали са кокошки, гъски, малки кучета, плъхове, пеперуди, щурци и охлюви. Вещиците смятали, че тези същества са обладани от демони и са контролирани. Ако наблюдавате внимателно декорациите за хелоуин ще видите точно тези животни и традициите зад този празник имат за цел да представят именно тези демонично обладани същества. Не казвам, че има нещо нередно в гореизброените природни създания, но казвам, че Тъмната страна ги ползва като техен атрибут, защото всичко има двойствена природа и те са намерили точно тези символи за добре обслужващи техните цели. Именно по тази причина те ги ползват като транслатор за техните енергии и хелоуин е изпъстрен с такъв вид символизъм. Затова в самото начало казах, че това може би е най-очевидно окултния празник от всички – защото той дори не се крие, че е такъв. Символите и енергетиката му са навсякъде, независимо от невинната им форма и това оказва своето честотно влияние вярвате или не.

           

Естествено не бива да се пропуска факта, че този празник е поредния, който промотира ниско-честотни цветове използвани толкова много от телевизията, киното и модата. Рептилиите обичат ярко тъмно червено и ярко тъмно оранжево (св. валентин, коледа, хелоуин) – това са цветовете на ниските чакри на влечугоподобните за разлика от нашите бледо червено и бледо оранжево като аналог на 1-ва и 2-ра чакра. Някои хора с по-висок процент рептилианско ДНК по естествен път имат тази по-тъмна цветова енергетика в чакрите си. Шейпшифтърите-рептилии пък винаги имат рептилиански цветове в чакрите, защото това е техния мисловен модел – той не се променя заедно с външния вид и по това могат да бъдат доста лесно разпознати от хора, които могат да виждат енергийно.

Влияние

Вечният въпрос стоящ около подобни събития е „как всичко това влияе на мен“. Отговарял съм на тези въпроси в другите теми за окултните корени на празниците, както и в поредицата „вибрация-натрупване-контрол“. Този път ще се повторя чрез една християнска мисъл (човек трябва да умее да обръща bullshit-а в своя полза все пак) на К. С. Луис, който предупреждава за дявола: „Съществуват две еднакво противоположни грешки, в които може да изпадне расата ни по отношение на дяволите. Първата е да не повярва, че те съществуват. А другата е да повярва и да прояви прекален и нездрав интерес към тях. Що се отнася до самите демони, те са еднакво доволни и от двете грешки и с еднаква радост поздравяват и материалиста, и магьосника.“

          

Би следвало Наблюдателя съблюдаващ Баланса, да не попада в нито една от тези две категории. Той не може нито да е безразличен към подобни празници, нито да остава вкопчен изследването на Тъмната полярност и нейната манипулация и по този начин да я преутвърждава в живота си, виждайки всичко през черна мрежа.

Ако успеете да намерите границата между двете (а тя е вътре, не я търсете навън), то ще успеете да постигнете балансирана позиция спрямо подобни неща и ще откриете правилната за вас формула, която да ви позволи да преминавате през нещата с радост и въодушевление.

По-сложно и същевременно по-просто от това – не може да бъде.

http://www.parallelreality-bg.com/

Записки за Галската война

По въпроса за онези, които "на своя език се наричат келти, а на латински гали", да дадем думата на самия Цезар:

Из "Записки за Галската война", книга 6: "В Галия съществуват не само във всички държави и във всички кантони и райони, но едва ли не и в отделните домакинства фракции. Водачите на тези фракции се смятат по мнението на техните едноплеменници, че притежават най-голям авторитет, че са хора, към чиито решение и мнение трябва да се отнася крайният резултат от всички дела и съвещания. И това, изглежда, че е учредено от най-стари времена с цел да се осигури помощ на всеки нуждаещ се от народа срещу по-силния. Понеже никой не би търпял да бъдат угнетявани и притеснявани неговите привърженици; в противен случай той не би имал никакво влияние сред тях. Същият принцип се спазва изобщо в цяла Галия, тъй като всички племена са разделени на две фракции.

Когато Цезар пристигна в Галия, начело на едната фракция стояха хедуите, а на другата - секваните. Тъй като секваните сами, със собствените си сили бяха по-слаби, а хедуите от твърде отдавна имаха най-голям авторитет и владееха най-голям брой зависими от тях хора, то секваните спечелиха приятелството на германците и на Ариовист и с големи пожертвувания и обещания ги привлякоха на своя страна. След много успешни сражения и след като избиха цялата аристокрация на хедуите, секваните станаха толкова силни, че присъединиха към себе си голяма част от клиентите на хедуите, взеха от тях за заложници синовете на техните първенци, заставиха ги да се закълнат публично, че не ще замислят нищо против секваните, и като завзеха част от съседните земи, които бяха покорили с въоръжена сила, си осигуриха първенство в цяла Галия. Поради трудното положение, в което се оказа, Дивициак се принуди да се отправи към Рим и да моли сената за помощ, но без да постигне своята цел, се завърна обратно. С идването на Цезар обаче положението се промени. Заложниците дадени от хедуите, им бяха върнати обратно, техните някогашни клиенти - възстановени и благодарение на усилията на Цезар (тъй като онези, които се бяха присъединили като приятели към хедуите, виждаха, че се радват на по-добри условия и на по-справедливо управление) и тяхното влияние и положение се беше засилило във всяко друго отношение. Вследствие на това обаче секваните загубиха своето господствуващо положение. Тяхното място бе заето от ремите. И тъй като се разбра, че те имат еднакво влияние пред Цезар, племената, които поради стари вражди не можеха по никакъв начин да се присъединят към хедуите , сега капитулираха като зависими хора на ремите. Ремите покровителствуваха грижливо тези племена и по този начин гледаха да запазят своя нов и внезапно придобит авторитет. Положението на нещата тогава беше такова, че хедуите се смятаха, че заемат първенствуващо положение, докато ремите държаха второто по значение място.

В цяла Галия има две категории хора, които имат определено значение и достойнство.Що се отнася до простия народ, то той е третиран почти като роб, не се осмелява да предприеме нищо по своя воля и никога не го допускат в съвет. По-голямата част от тези хора, потискани от дългото време или от бремето на данъци, или пък от насилията на по-силните сами се предават в робство на аристократите, които фактически имат същите права над тях, каквито имат господарите над робите. От двете по-горе споменати категории хора са друидите, а другата - конниците. Друидите се занимават с религиозните култове, грижат се за правилното извършване на жертвоприношенията, обществени или частни, и тълкуват свързаните с религията въпроси. При друидите се стичат голям брой младежи, за да се учат, и затова друидите са на голяма почит у галите. Те решават почти всички обществени и частни спорове и, ако е допуснато някакво злодеяние или е извършено убийство, или ако има някакъв спор за наследство, или за граници, те решават тези спорове и определят наградите и наказанията. Ако някое частно лице или племе не се подчини на тяхното решение, те го отлъчват от участие в жертвоприношенията. Това наказание у тях е най-тежкото. Онези, на които се наложи то, се смятат за нечестивци и престъпници; от тях всички странят, боят се да се доближат и разговарят с тях, да не би да си навлекат някаква беда чрез своя контакт с тях. И на тези хора не се раздава правосъдие, ако потърсят такова, нито пък ги удостояват с почетни длъжности. Начело на всички друиди стои един, който има най-голям авторитет, най-силно влияние и най-големи права и власт над тях. След неговата смърт или някой от останалите, който се е отличил със своето достойнство, го наследява, или ако има мнозина равни, то спорът за първото място се решава чрез гласуване на друидите или понякога дори чрез въоръжена сила. В определено време на годината друидите заседават на едно свещено място в земите на карнутите, област, която се смята за централна в цяла Галия. Тук идват отвсякъде всички, които имат някакви спорове, и те се подчиняват на техните решения и присъди. Смята се, че техните правила за живот са били открити в Британия и оттам са пренесени в Галия. И до днес тези, които желаят да се запознаят по-точно с това учение, отиват да го изучават там.

Друидите обикновено не отиват на война, нито пък плащат военни данъци заедно с останалите; те въобще са освободени от военна служба и от всички други обществени задължения. Съблазнени от тези големи изгоди, много младежи се събират и отиват по своя собствена воля на учение при тях; а мнозина биват изпращани от родителите и роднините им. Казват, че там те научават наизуст многобройни стихове и затова някои остават на учение в продължение на двадесет години. Друидите смятат за непристойно тези изречения в стихотворна форма да се записват, въпреки че във всички останали случаи в своите обществени и частни отчети те употребяват гръцки букви.Мисля, че те са възприели тази практика по две причини. Едната причина е, че те не желаят тяхното учение да се разпространява сред простолюдието; а другата - онези, които изучават правилата на учението им, да не се уповават на писмото и по този начин да занемаряват упражняването на паметта си. И действително обикновено става тъй, че с помощта на писмото отслабва усърдието за основно изучаване и запаметяване. Главната доктрина, в която те желаят да убедят, е, че душите не умират, а преминават от едни в други, и те мислят, че това вярване най-много подбужда към храброст, тъй като страхът от смъртта е пренебрегнат. Освен това друидите разискват твърде много за звездите и за тяхното движение, за големината на света и земята, за природата на нещата, за силата и властта на безсмъртните богове и предават своето учение на младежта.

Другата обществена категория са конниците, Те, щом се представи случай отнасящ се до война - а това преди идването на Цезар обикновено ставаше почти всяка година, в смисъл че те или сами започваха стремителни нападателни действия, или пък отблъскваха такива, - всички участвуват в нея; и съответно на това колкото повече всеки един от тях е изтъкнат по знатен произход и по богатства, толкова повече слуги и клиенти има. И това е единствената форма на влияние и власт, която те познаваха.

Цялата галска народност е извънредно много отдадена на религиозни обреди и поради тази причина онези, които заболеят от по-тежки болести, а също и тези, които постоянно участвуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това. Те вярват действително, е докато един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните богове нае може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живот, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид. Някои галски племена имат статуарни изображения с грамадни размери, чиито изплетени от клони крайници те изпълват с живи хора и ги подпалват и хората издъхват обзети от пламъци. Те вярват, че по-угодни за безсмъртните богове са жертвоприношенията на онези, които са били заловени в кражба или грабеж или в някакво друго провинение; когато обаче липсват такива, те прибягват до принасянето в жертва дори и на невинни хора.

От боговете те почитат най-много Меркурий. Неговите статуи са извънредно многобройни. Него те считат за изобретател на всички изкуства, за водач по всички пътища и пътувания и вярват, че той има най-голямо влияние при печеленето на пари и при търговските сделки. След него почитат Аполон, Марс, Юпитер и Минерва. За тях галите имат почти същите представи, както и останалите народи; Аполон прогонва болестите, Минерва предава началните знания по занаятите и изкуствата, Юпитер има върховната власт над небесните богове, а Марс ръководи войните. Когато решат да започнат решително сражение, на Марс обричат обикновено плячката, която биха придобили от войната. А когато победят, принасят в жертва пленените животни, а останалата плячка те струпват на едно място. В много държави могат да се видят издигнати на свети места цели камари от такива предмети и много рядко се случва някой да наруши своите религиозни скрупули и да се осмели да укрие онова, което е пленено у дома си или да го премести. За подобно деяние обикновено се налага най-тежкото наказание, придружено от измъчване.

Галите твърдят, че те всички произхождат от един общ баща - Дис, и казват, че това е традиция, предадена от друидите. По тази причина всички периоди от времето те определят не по броя на дните, а на нощите. Рождените дни и началото на месеците и на годините изчисляват така, че денят следва нощта. Във всички свои останали жизнени правила те се отличават от останалите народи почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място.

Мъжете, когато се женят, пресмятат на каква сума възлиза зестрата, която са получили от своите съпруги, и прибавят еднаква сума към нея от своите собствени средства. За цялата сума се води помежду им обща сметка, а печалбите от нея се запазват. Който от двамата съпрузи надживее, той наследява частта на другия заедно с придобитото от изминалите години. Мъжете имат над съпругите си, както и над децата си, власт на живот и смърт. Когато умре главата на семейството, произхождащ от знатен род, събират се неговите близки и ако се появи някакво подозрение относно смъртта м, , подлагат на разпит жените му като робини и ако се направи някакво разкритие, убиват ги с огън и всички начини за измъчване. Погребенията им, като се има предвид културното равнище на Галия, са разкошни и разточителни. Те хвърлят в огъня всичко, дори и живи същества, за които мислят, че са били скъпи на покойника приживе. И само до неотдавна роби и клиенти, за които се е знаело, че са били обичани от своите господари, са били изгаряни заедно с тях след завършването на обичайните погребални обреди.

Онези галски държави, за които се смята, че имат по-добро управление, отколкото другите, имат закон, чрез който се санкционира строго, ако някой научи нещо, което е от важност за държавата, от своите съседи посредством слух или съобщение, трябва да донесе тия сведения до знанието на магистрата, без да ги съобщава на някой друг; понеже е установено, че често пъти хора, които действуват прибързано и им липсва опит, се изплашват от неверни слухове и по този начин се подбуждат към насилствени и необмислени деяния и да решават въпроси от най-голяма важност. Магистратите скриват онова, което смятат, че е уместно да се скрие, а съобщават това, което са преценили, че е от полза за широките народни маси. Да се говори по държавни въпроси не е позволено освен само на събрание."

Кралица Виктория (управлявала 1837-1901) е бил убедена, че британските монарси са потомци на цар Дравид. Според волята на кралицата, четири й сина (кралицата имат 9 деца), включително и бъдещия крал Едуард VII, са обрязани. В същото време етимологията на името "Британия", е построено не само на келтското племе брити, но думата "завет" (вучи като "брит" на др.-евр ברית). 

В широкото внедрента в Британия еврейската митология на Стария Завет, понятието "завет" е било широко разпространен тип отношения, и се изразява в тържествена споразумение между страните, следвано от произнасянето на обет. Случая на заветите на келтския друид Moисей, изглежда, е само от едната страна. Въпросът е - защо руският президент целува обувката на Веттин - Windsor - Ротшилд?

 2

Древна история на Иудея/Рим и Келти

Пети Вселенски събор(Трулски):
Правило (11): Забранява се на миряни и клирици да ядат “опресноци” у иудеите и да (!)встъпят в дружба с тях, или да ги викат при болест(защо ли !?) и да приемат от тях лекуване(защо ли !?) или да се мият заедно с тях ; който клирик не съблюдава това правило,подхвърля се на низвержение, а мирянините се подхвърлят на отлъчване.

https://img.buzzfeed.com/buzzfeed-static/static/2015-02/4/16/enhanced/webdr11/grid-cell-16059-1423086763-5.jp

“Ние евреите сме унищожители и ще си останем такива. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят.”
Морис Самуел.

           

“Ние евреите сме носители на раздори и смут във вашия живот. Кой знае каква велика и славна щеше да бъде вашата съдба, ако ви бяхме оставили сами, на спокойствие.”
Маркус Ели Раваж

“И така, тримата патриарси(праотци) Авраам, Ицхак и Яаков се заселват в кнаанската земя. На Яаков еврейският народ народ дължи своето ново име. Яаков срешнал един непознат….Той му дал името Исраел(Израил), ще рече, който се бори с Бога.
Затова потомците на Яков се наричат синове на Исраел.”
Шалом.

Древните семити се появяват в района на днешна Сахара. Говорели семитско-хамидски език, от който по късно се образуват еврейският, арабският, берберският, чадският и много други. Тези номади навлизат масово в района на Южното Средиземноморие и заселват Египед. Преди 5 хил. Години проникват и на Арабския полуостров и използвайки го за база, завладяват териториите на Сирия, Финикия, Палестина и навлизат във Вавилония. Тук водят войни с местното шумерско население, които продължават над 1 000 г.
На огромната територия на Северна Африка и Близкия изток местното население е частично избито, но в по голямата си част е асимилирано, както става в Египед, Палестина, Сирия, Ирак и др. В тези земи се съхранява земеделието, постепенно се възтановяват градовете и се създават нови специфични култури.
Но някои семитски племена остават на ниска степен на развитие и продължават да живеят изключително от войни, грабежи и лов. Скитници без постоянни местообиталища, те непрекъснато навлизат и плячкосват земите на цивилизованите семити и шумери, които ги наричат са-газ, или главорезите.
Съставна част от племената са-газ, са и хибуру или евреите, за чиито набези, жестокости и разрушения в Ханаан се споменава за пръв път в египедския надпис от времето на царувалия преди 3 400 г. фараон Ехнатон.


Първият психопат водил евреите е Авраам, чиято хубава жена Сара е харесана от фараона и взета в двореца. Рече Авраам на жена си Сара: Ето аз зная, че ти си жена хубава….; затова кажи, че си ми сестра, та да помина добре.
Е то тук в зората на човечеството евреите демонстрират своята извратеност, която така плътно ще ги следва през вековете до наши дни.
“И покрай нея Авраам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини.”
Разбира се евреите донасят злото в Египет и са изгонени от страната. Катунът се връща обратно в Ханаан, където жената на аврам е поискана от цар Авимелех.
Именно на Авраам за пръв път се явява Господът Израилев и му обещава:
“много твърде много ще те разплодя.”
“И ще дам на тебе и на твоите потомци земята, по която странствуваш”
“И твоето потомство да владее жилищата на враговете ти.”
Достоен избор и достойно обешание за “избрания народ” което в превод от иврит означава “този, който се бори с Бога”.


           

Хиксоси или наемници "Гърци и Евреи/Бъдещите саки/" с/у Тракийски фараон?

Добре известният от "Стария завет" еврейски патриарх и пръв пророк Авраам е живял,както днес се смята,ок. XXI или XVI в.пр.Хр.,но не може да се нарече "пръв евреин",понеже по негово време в нито една древна хроника не са споменати евреите. Ако се позовем на еврейската праистория,писана лично от еврейския историк Йосиф Флавий (I в.сл.Хр.),евреите произлизат от "племето" Хиксоси,първи данни за които намираме в египетски документи от XVII-XVI в.пр.Хр. и в такъв смисъл втората дата за живота и "делото" на Авраам е по-коректна от първата. За това,че Хиксосите са роднини или предци на евреите говорят техните имена- Яков, Ианнас (Йонас), Ассис (Исус,Азис) и пр.,както и съдбата им- след краха на тяхното царство много хиксоси биват поробени от египтяните,с което се слага началото на онова робство,от което Мойсей освобождава евреите. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет. Страната Куш(КУШ=Кая Ешуа=Жреца Ешуа=ЯХВЕ). 
           

http://i1.kym-cdn.com/photos/images/facebook/001/049/593/0a4.png


Вторият национален герой е Йосиф, осъществил първата световна зърнена афера и тотално ограбил Египед. Пичът се докопва чрез шантажи до поста главен министър. Скроява хитър план-чрез свои хора отделя с години голяма част от житото и когато настъпва лоша реколкта предизвикват всеобщ глад.Всички бедни египтяни, както и околните народи за да не умрат от глад са принудени да продадат всичко, което имат а накрая дори и себе си на Йосиф. В Египед настъпва еврейския рай. “Йосиф засели баща си и братята си и им даде владение в най-добрата част на тая земя, и синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях”
Земята е заграбена от евреите а народът смазан, унижен и поробен без война, а чрез измама и спекула. Основният им начин на действие и до наши. Милиони бяха избити по този начин в Украйна.
На власт за зла жидова участ идва Рамзес. Напълно справедливо той премахва привилегиите на евреите и ги принуждава да се трудят за прехраната си заедно с египедския народ. Всички тези спекуланти, лихвари и мошеници са принудени да се трудят и това се явява като причина за следващото срамно действие на евреите-да преминат хиляди километри и да сменят мястото което са обитавали само защото е трябвало да извършват някаква работа и не друг да се грижи за прехраната им.

             

Пустинникът Мойсей(Моше), възражда национализмът на юдеите с расисткият йудаизъм, призовавайки рудра-йах от Лемурия, явяваща му се като огън, запалил къпина. Мойсей е Архетип "Скорпион"(обича да командава, обича върховенство на племето си - все марсови качества, а като добавим конспиративният харакер - да излиза от нечие чуждо място, изпозлвайки го и унищожавайки го- ето го завършеният Архетип на Скорпион!!

Следващият изрод застанал начело на евреите е Моисей(Моше). Неговата майка еврейка, подобно на циганите, го подхвърля като бебе за отглеждане от египтяните и той типично като представител на “избраната раса” им се отблагодарява като пораства. “Уби египтянина и го скри в пясъка.”
Недоволен от това, че трябва да работят Моше решава да организира бягството им от Египед. Предварително задължава всички от племето си на тръгване да изпросят по нещо ценно от съседите и познатите си след което като пладнишки разбойници се изнизват. Успяват да избягат от египедската армия и навлизат в земята на медиамците. И тук разбира се продължават да грабят и плячкосват като първо избиват мъжете. Това не се харесва на Моше и той заповядва да се избият също жените и децата. Тотален геноцид и изтебление на един цял народ, а по късно това ще влезе в тактиката им и навсякъде където стъпят ще избиват поголовно. На Синайските планини Моше заявява на стадото си, че само техния народ е избран от единствения Бог-този на Израел. На тях им било обещано да завладеят света като подобно на медиамците всички околни народи трябва да се изтребят до крак а по далечните поробени. Болните си безумия ги записал на някакви плочи и скрил в сандък-кивот. Ознаменуват новата религия с изливането на “Змията на Цион” на която се кланят и до днес.


Поредният урод на евреите се наричал Йеошуа бин Нун. Първо повежда малоумните си съплеменици към Ханаан, който е завладян. “И предадоха на заклятие всичко що беше в града-мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, всичко с меч и изтребиха. А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха”. Това не задоволява извергите и след Иерихон подлагат на тотално изтребление и палеж градовете Гай, Макед, Ливна, Лахис, Еглон, Хеброн, Давир, Асор и най вероятно стотици други. Всичко от мъжете до децата и жените се изтребва безпощадно.
“Тогава събра Иисус всички колена Израилеви в Сихем. И рече Иисус на целия народ: и дадох ви земя над която не сте се трудили, и градове, които не сте градили, и вие живеете в тях; от лозята и маслинените градини, които не сте садили, ядете плодовете. Затова залягайте най-точно да пазите и изпълнявате всичко написано в книгата на Моисеевия закон, ….остава твърде много земя да се завладява.”
Днес евреите изобщо не изпитват вина за този холокост извършен от дедите им. Дори си имат празник наречен Симхат тора, на който празнуват кървавите дни на слава.
Кой знае до къде би достигнала еврейската жестокост ако най неочаквано не бяха спрени от арийците-филистимляните. Открили технологията за прозводсто на желязото и носители на новата желязна ера тези смели тракийски, гръцки и илирски войни организират могъщ балкански поход. Спасяват местното население от пълно изтребление и завладяват Близкия изток като под силата им пада и самата еврейско-сатанинска държава. Начупват плочите с Моисеевите безумия а всички евреи са разгонени от храмовете. Жидовете са принудени да плащат данъци, лишени са от право да носят оръжие и така настъпва мир в региона за около 200 г.


Появата на Давид е и триумф на семитската наслада от кръвта и жертвоприношенията. Неговата емблема-шестолъчната звезда, и до днес е символ на юдаизма. Давид стриктно спазва закона: “…излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци и амалкитци. И опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овци и волове, и осли и камили и дрехи…” Точно той изобретява и най позорното еврейско изобретение, като създава първите с света крематориуми за изгарянето на цели живи народи. На много от жертвите назависимо дали са жени, мъже или деца първо им се отрязват крайниците с триони и секири под звуците на ликуващите тълпи юдеи. Изтебени са масово сирийците и моавците а Давид сам възпява себе си: “Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и не се връщам, докле не ги унищожа. Изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. Те викат, но няма кой да ги избави…..Стривам ги като земен прах, като уличната кал ги мачкам и ги тъпча.” Всичката тази сеч се върши в името на Господа Бога Израилев, който го възнаграждава.
Според Шалом Давид бил изпълнил мисията на своето време, което доказва, че днешните не джедаи са не по малко болни и извратени от своите древни съплеменици.


На власт идва Шломо(Соломон), който решава да изгради храм в прослава на юдейската фикс идея за световно господство. Седем години 150 000 гои-роби работят под еврейски надзор като десетки от тях издъхват от непосилния труд. Сключен е и съюз с финикийците след което жидовете поставяд под контрол търговията с Африка и Индия и така умножават неимоверно състоянията си в храма.
След смърта на Шломо държавата се разделя на две-Иудея и Израел. Появилата се нова сила Асирия принуждава Израел да плаща данъци. По късно нововавилонското царство разрушава Асирия и след което окупира и Иудея за втори път като храма на Соломон в Йерусалим е разрушен.Голяма част от еврейскот население е отведено във Вавилон където до вчерашните пастири и орачи се превръщат в преуспяващи търговци най вече заради дарбата си да мамят, лъжат и крадат от честните граждани. Появилата се нова сила Персия разгромява Вавилон с помоща на евреите и цар Кир от благодарност им разрешава да се върнат в Йерусалим и да възтановят храма. Малцина евреи, повечето религиозни психопати, коени и левити се завръщат.


През 538 г. започва възтановяването на храма а през 458 за нов строителн на втория Израел е избран Езра. Същият налага и първите в света закони за расово прочистване.
“Господи, Ти за нас си създал тоя свят. А за другите народи произлезли от Адама, ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка.”
“…земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста. Тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменни народи…”
“Тогава свещеник Езра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени…., затова отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.”
Според новия закон всеки евреин женен за чужденка е длъжен да я изгони. Тези които не изпълнят заповедта ще загубят целия си имот и ще бъдат отлъчени от Иудея. За целта е създадени специалне апарат, който в срок от три дни трябва да регистрира всички смесени бракове. Извратената Тора става основен закон на Иудея а неспазването на безумните 365 табута се смята за престъпление.
Това се случва по времето, когато европейските народи създават новата цивилизация на Елада, най-великото чудо на прогреса, изкуството и науката в цялата световна история. Войните на Персия срещу Гърция са подтиквани от евреите заемащи ключови постове в империята. В тези войни един срещу друг застават различните култури-на Боговете срещу Сатаната, на красотата срещу грозотата, на свободата на мисълта срещу безсмислените табута, на разцвета на изкуството срещу пълната му забрана от Тората. За щастие азиатците са смазани и елините продължават да определят хода на световната история.
През тези години Езра и наследниците му окончателно оформят еврейската мафия, пръсната из цялата Персийска империя чрез своята система от синагоги. Така постепенно в храма се събират откраднати несметни богатства като той става и първата в света банка контолираща огромна система от лихвари(20% е била обикновенно лихвата според намерени еврейски ръкописи във Вавилон при пълна липса на инфлация), спекуланти и мошеници. Безмилостни търгаши, грабители и издеватели, принуждават даже и своите приятели персийците да се обърнат срещу тях. Цар Артаксеркс издава указ срещу прокажените си поданици. Заповедта е евреите да се изтребят за да може персийския народ да живее спокойно и щастливо. Евреите обаче успяват да извършат дворцов преврат и за първи министър е назначен Мордохай, който разрешава на евреите да избият всичките си врагове. Избити са над 75 000 души и е обявен за юдейски празник-Пурим. Днес това е един от най големите празници на “борещото се с Бога племе”. На този ден ритуално са екзекутирани осъдените в Нюрнберг национални герои на Германия и духовни водачи на Европа.


През 333 г. се състои големия сблъсък между културата на Европа и сганта от Персийската империя-невъобразима смесица от слънцепоклонници, привърженици на жертвоприношения и религиозни фанатици. Победата на нашите братя е извоювана от Александър Македонски а бялата армия покорява всичко на азиатския континент. Мракът на невежеството е разцепен от блестящата арийска култура на Европа. Навсякъде се строят библиотеки, стадиони, училища, основават се модерни градове. В театрите се играят пиесите на Есхил и Софокъл а прекрасни статуи и картини окрасяват обществените сгради и дворци. Държвата скоро се разпада, но царете от гръко-македонски произход продължават да налагат с векове културата на Елада на дивите и примитивни азиатски и африкански племена.
Евреите започват единствени борба на живот и смърт с европейската култура. Главната причина за това, е че неговите възгледи са абсолютно противоположни на белите народи. На свободата на вероизповеданията в Елада се противопоставя единственият Бог Израилев, който е заповядал да се разрушат светилищата на другите народи; на демокрацията и просветените монархии-абсолютната теократична власт на жреците; свободата на философските възгледи е заменена с безсмислените тълкувания на Торрата а свободата на личноста-с абсолютното починение на просташките 365 табута. Срещу разцвета на античното изкуство фанатиците налагат забраната на скулптурата и живописта. Срещу чистотата и хармонията се налага задължителното обрязване на плътта, грозотата и мръсотията. Естествено след всичко това и вярата в човешкия разум е заменена с вярата в чудото, а принципите на хуманоста с геноцида над гоите. И докато елинизмът и европейската култура се разпространяват по естествен път, в резултат на нейното превъзходство във всички области, силата на еврейството се гради на базата на тайните организации и финансови спекулации.
След разпада на Империята Иудея става провинция на елинизирания Египед. След като са търпени с години най накрая царят Птоломей Фитопатор не издържа на престъпленията на евреите и заповядва да се оковат във вериги. Указът е посрещнат с всеобщ възторг из цял Египед. Народът си отдъхва, но евреите не се предават, подкупват чиновници и с ходатайстване отлагат изпълнението на заповедта.
През 195 г. Иудея е присъединена към държавата на Селевкидите(гръко-македонска държава на територията на деншна Сирия). В Йерусалим е построено модерно училище, но при проверка в храма са открити огромни суми пари-разбира се крадени. Конфискувани са 77 тона злато и сребро укривани от данъците. Това изчерпва търпението на мошениците и те пристъпват към терористични действия а по късно запалват и въстание. 166-165 г. Разрушават се театри, библиотеки, училища и цели градове. Културата и изкуството стават мръсна дума за тълпата неграмотни фанатици. Разгромени са редица градове а избите неевреи са стотици хиляди. През 142 започва войната между Сирия и Рим и Иудея използвайки момента се обявява за независима държава.

През 63 г. римските легиони водени от Помпей превземат държавата с долнопробен народ Иудея и налага отново мир в региона. Така и свършва древната история на еврейската държава. Една история на позора, грозотата и извратеноста на племето, чието съществуване на планетата е било, е и винаги ще бъде бич за земята и народите.

             

С изопачаването на символите за матрицата се придава "нов" изопачен смисъл, къде йудаизъм е мистично-политическа(светска) доктрина за "бого-избраност" на една етническа особена група, а масонството(луциферианството) е формирано по тяхно подобие, комбинирайки символ от Египетско-Халдейската и Друидска култура(клон от Арйаните, но адаптиран към йудаизмът)- доктрина за "избраност на човекът" като висш вид сред живите същества, около който цялата природа трябва да се нагажда и гравитира.(както е казано в библията, че библейският бог е дал "карт бланш" на човекът да разполага с животните и растенията и Природата, като с "бащиния" и накрая Христос идва да ги освободи от техните грехове и заблуди> - веднъж дух ел йах(ал ах) ги вкарва в заблуда, а после библейският Христос идва да "ги спасява".

Интересно е че докато това се случвало в царство Юдея, от другата страна на Средиземно море, келтите подпомагали юдеите като се сражавали с римляните във Великобритания!?

Какво ли свързва келти и евреи? - семити и хамити - може би не само търговията на бели  роби. Борците против робството на РИМ, по-късно станали роботърговци.

Келтите са халогрупа R1b (R1b е възникнала в Кавказ), начело със знатната им каста Саксонците - хамити E1b1b1 (E1b1b1 произход от Източна Африка, потомци на Хам, надсмяли се над своя отец, мутирали и станали бели) и днес систематично разчистват пътя за своите роднини от Африка и Кавказ. Приели юдаизма, първите роботърговци и първите войни на римската империя след нейното реверсиране от служба на слънцето РА в служба на дракона КА.

През 376 година митреума, който е бил на хълма Ватикан е бил затворен от градският префект, а по-късно на негово място е построена базиликата Свети Петър.

В 380-та император Теодосий издава указ/едикт за засилване на позициите на християнството като държавна религия. От страна на християните започва активно преследване на езичници, унищожаването и затварянето на техните църкви/храмове. Жреците на митраизма в надеждата за връщане на старите времена зазиждали своите светилища. Но много от непримирилите се с хода на историята свещениците са били убити от християните направо в техните храмове, което означава, оскверняването на светите места за цялата вечност. Заедно с последните свещеници умира и самата памет за отминалото могъщество на Митра.

Възход на християнството и упадък на империята (313 – 395 г.)

             

                          http://i.imgur.com/gUY2MpO.png

След гражданската война в империята между наследниците на Диоклециан на власт идва Константин I. През 312 г. той побеждава претендента за престола Максенций и става август заедно с Лициний. След една година те издават Медиоланския едикт, с който християнството става равноправна религия. През 330 г. завършва построяването на новата столица на империята, тъй като западният дял, където е Рим, е обхванат от жестока криза. Столицата взима името Константинопол по името на императора. След император Константин I става ясно, че империята не може да преодолее кризата. Малко по малко тя започва да се разделя. Дори и укрепването на властта в Константинопол не е в състояние да предотврати кризата. През май 381 г. се свиква Втория вселенски събор в Константинопол, на който сее избира новпатриарх на Константинопол. Приема се и пълният текст на Символа на вярата.

„Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата“ (картина на Ван Дайкот 17 век)

Силата на църквата нараства дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий I готски наемници избиват 7000 души при потушаване на безредици в Тесалоника (дн. Солун), императорът бива официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Медиолански[1]. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни. Докато през 313 г. Константин Велики издава т.нар. Милански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни, в 392 г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езически религии. Затваря или превръща в черкви повечето нехристиянски храмове в много градове, например Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като Храмът на Юпитер и Пантеонът в Рим, Партенона в Атина и храмът на Аполон в Делфи, също се закриват. През 393 г. за последен път се провеждат Олимпийските игри, след което и те се забраняват като езически. През 395 г. император Теодосий Iобявява християнството за държавна религия. Малко преди да почине той разделя империята на Източна, начело със сина сиАркадий, и Западна с другия му син Хонорий. Империята никога повече не се обединява.

https://bg.wikipedia.org/wiki/

                

                   Разделяне на Римската империя (395 г.)

Рим преминава в отбрана, през 395 г. е разделен на Западна и Източна империя. След това – през V в., съдбата и на двете им- перии се решава от хуните.

За кратко време хилядолетната Римска империя била подложена на многобройни нападения от варварски племена и римляните не можели да си обяснят откъде идва това божие наказание. Разпространил се слухът, че римляните сами са си виновни, защото разграбили старо ези- ческо светилище, и така разрушили магия, която пазела Рим от варварите. Из “Исторически слова” на Олимпиодор Тивански (V в.), цитиран от Константинопол- ския патриарх Фотий (IХ в.) Историкът (Олимпиодор) разказва, че чул от Валерий, един знатен мъж, за сребърни статуи, предопределени да възпрат варварите. “В дните именно на император Констанций (421 г.) – разказва той, – когато в Тракия бил управител Валерий, било съобщено, че е намерено съкровище. Валерий пристигнал на мястото и узнал от местните жители, че мястото е свеще- но и че там имало свещени статуи от стария култ. После той докладвал за това на императора и получил писмо, с което му се заповядвало да прибере споменатите неща. И тъй, след като било разкопано мястото, намерени били три статуи, направени изцяло от сребро, легнали по варварски начин и с вързани на гърба ръце. Статуите били облечени в пъстри варварски дрехи, имали дълги коси на главите и били обърнати на север, сиреч към варварската земя. След като тези статуи били вдинати, веднага, подир малко дни, нахлули първо готите по цяла Тракия. Малко по-късно хуните и сарматите щели да нападнат Илирик (Западните Балкани) и самата Тракия. Защото светилището се намирало в средата на самата Тракия и Илирик. И изглежда, че трите статуи били предопределени срещу всеки един от тези варварски народи”. Хунският съюз бил толкова ужасяващ за империята, че мнозина оприличавали хуните с библейските демони, предвестници на апокалипсиса Гог и Магог.

Из “Тълкуване на Апокалип- сиса”, архиепископ Андрей Кападокийски, началото на V в.

Някои смятат, че Гог и Ма- гог (библейски демони или на- роди, които нахлуват в навечерието на Второто пришествие) са скитски племена от крайния Север, които ние на- ричаме хуни, по-многочислени и по-войнствени, както виждаме, от всяко земно царство и народ.

     

Когато търсим етимологията на името „кимерийци” от изключително значение е да започнем от безспорния факт, че в древните източници се поставя знак за равенство между кимерите и саките.Тенденцията в историческите миграции на кимерийците в Източна Европа е очевидно свързана с район на древната култура Срубна (носители на Y-ДНК R1b),които най-вероятно са предизвикани от скитските експанзии в началото на„Желязната епоха”. Археологически, трако - кимерийските артефакти се състоят от идентични погребални предмети. Артефактите принадлежат към категорията на "висшата класа/левити" - луксозни предмети, оръжия и бижута.
Келтите се заселват в география на Мала Азия, населена преди това от кимерийци.
Един народ не е само от мъже. Кимерийците са описани единствено като армия от мъже, която извършва грабителски походи. В такъв случай, ако те нямат "свои" жени, не представляват единен народ или племе.
Много съществени доказателства за това, кои са кимерийците, се откриват в някои древни надписи.
Например, в триезичните Бехистунски скални надписи, етнонимът „гимира” (т.е.„кимер”) е записан така единствено в акадски вариант, докато в еламски и древноперсийски варианти срещу „гимира” съответства „сака”.
Е. А. Грантовский пише: «В 1933 г. е публикувана надпис на Ашурбанипал (655-652 г.пр.н.е.) на мраморна плоча от храма на Иштар в Ниневия. В този надпис (линия 146) е изписано Тугдамме (655-652 г.пр.н.е.), известен от другисведения като вожд на киммерийците, но тук се нарича цар наСака» (Грантовский 1960: 84).
Следователно, персите и еламците много добре са знаели, че кимерите сагрупировка именно от сака, които само на акадски са „гамир, гамира”. Но персите определят като „саки” всички скити от Балканите до Тарим.
Всъщност, думата „гамира” е единствено акадски вариант на екзоетноним„сака”. В известните надписи от Нахши - Рустам на Дарий I в древноперсийски вариант срещу всяка дума «сака» също съответства думата «гамира» въввавилонски вариант (Гейбуллаев 1991: 317). Това е един великолепен пример за типична конвертация, който е сред безспорните доказателства, че кимерите са част от саките.
Нека отново подчертаем: на всяко място в триезичния надпис името gimri(кимерийци) във вавилонската версия винаги и навсякъде се превежда катоsacae (саки) в мидийската версия на същия текст. Тези надписи и съответно преводи са направени на Бехистунската скала върху златна пластина, но същои на гробницата на Дарий I. Ето защо, "търсенето" на кимерийци (един по-късен екзоетноним от тюрк. ким-ер, т.е. "речните хора") като нещо различно от саки, е по същество безсмислено.
Дугдамме (Dugdamme, Тугдамме) – предводител на кимерийците в походите им в Мала Азия. Баща на Сандаксарт. В асирийските текстове е отбелязан като цар на племето „сака-угутум”. Безспорно, кимерийците са част от саките, а угутум може да бъде и „огузи” (в асир. - огути). Угутум има вероятност да е свързано и с гути (кути), ути (уди, уси). От изключително значение е преди всичко асирйското сведение, описващо камерийците като саки.

 КЕЛТИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

         

           

В България повече тракийски или келтски артефакти са намерени?

След келтските нашествия траките са сведени до рая.

Севтополис запада. Трибалите изчезват. Гетите ги последват.

Дарданите се смотават.

> По следите на изчезналата Троя - дардани, витини, кари, тевкри

На Балканите келтите нахлуват с 300 000 воиска. Даже и разбити те се мотат из полуострова, създават си временни бандитски републики и никой не смее да им се противопостави.

Само римляните успяват да усмирят тяхното велико преселение.

Някои ще заключат, че връзката е проста - между технологичният напредък на Арбините (носителите на хаплогрупа R1b) и техният демографски взрив, довел до тяхното разселване.

Те са ненадминати майстори на желязото, изобретатели на плуга, на бъчвата и на купчина други неща.

Няма да свързваме R1b със келтите и тохарите, които са спрягани за предшественици на прабългарите.

Дедите ни - траките са народ, който е имало огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и крадливите плагиати - келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите...Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия...Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата.

         

Кога става дума за случаен сбор от идеи, които нерядко изпадат в противоречие помежду си? Такъв е случаят със Светския Орден на друидите. В статията си “Обети, погребения и други ритуали на прехода при друидите” Греъм Харви, без каквото и да било колебание, застава зад необходимостта от разкрепостеност дори по отношение на религиозните представи за мъжко и женско начало, за свещено и профанно.

“В церемониите на друидите и на други подобни общности размяната на брачните халки се вписва удачно в общата символика (каменни кръгове, кръгове, олицетворяващи Земята, небето, живота, вечността, прераждането и т. н.). При повечето сватби размяната на целувки и пръстени е сюблимен момент в церемонията. Вричането е съществена част от този момент, както и съединяването на ръцете на новобрачните. Ритуалът в Англиканската църква също включва даване на обет и е съпроводен със специална символика от страна на свещеника, който извършва церемонията. При друидите тази символика може да бъде избрана от младоженците. За момента на вричането двамата с Моли използвахме парче плат, върху които бяха избродирани личните ни тотемни знаци.

От казаното дотук се подразбира, че двойката непременно трябва да бъде хетеросексуална. Но за друидите съсвсем не е задължително двама души, които се обичат и които желаят да заявят публично своята преданост един към друг, да са от различен пол. /…/ Полът и сексуалността не са в периферията на нашите церемонии, както не са в периферията и на ежедневието ни. Някои религии подценяват тяхната роля под претекст за разграничение на духа и материята, но друидите не мислят, че едното трябва да бъде за сметка на другото. Някои наслоени от цивилизацията традиционни представи за ролята на пола и сексуалните предпочитания не могат да бъдат налагани върху фона на “съществованието като цяло”. С други думи, в церемониите на друидите и в тяхната идеология могат да бъдат обединени хомосексуалистки бракове, като символика на божественото и представяне на боговете в хомосексуална форма.”

Венчавката се явява ритуал от черната магия, програмиращ съзнанието за измяна и нещастие

Сватбата е ритуал на доброволнo любовно заклинание.
Брачните халки са символ на пръстена на Сатурн(Хронос преди да бъде завладян от негативна цивилизация) и енергията на партньора, подсилена с волята и енергията на църковния егрегор и се отразяват на човешкото биополе като постоянен синхронизатор на енергиите на двама души, обединявайки и свързвайки ги пожизнено. Укрепването на този ритуал се извършва от тройния обмен на пръстени между младоженците.

> Венчаване на славяните с иудейския дух / Венчавката се явява ритуал от черната магия

* Доказано е, че друид=дравид
Г.С. Раковски доказва, че идва от "дрво"(дърво).
Друга версия е, че идва от санскр. "драва"(река) и "вида"(виждам).
В Европа, Арйаните са Саксонците, Римляните, а Друидите-Келти, Славяни.
За връзката между индусите-дравиди и келтите-друиди - ВИЖ ТУК!Друидите са обожатели на Дърветата но и на Драконите от Била-сварга. Но същите са били и Левитите.
Левит произлиаза от думата "Левиатан"-дракон.
Думата "левитация" иде от взаимстване на мистични сили от Бхувар-лока насиддхите(виж Ведаическа космогония).
Чудно ли е тогава защо Келтският дракон е синоним на Левиaтанският дракон?...
Думата "Левант" за Римската Империя е означавала "Изток", но се е визирало точно Юдея.
Левант или Леванта (френски: levant, италиански: levante,испански: levante) е условно означение използвано презсредновековието от латинските народи (латинците) за обозначаване на Източното средиземноморие ведно скрайбрежнитеобласти, включая Светите земи с Обетованата земя.
Защо е важно да се направи това разграничение на ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ СЛЪНЧЕВ култ от "слънчевият култ" на днешните масони?.. защото те влагат чисто чисто МАРС-САТУРНОВ харакер в него(архетип "Скорпион") на разрушаване, трансформация и наново регенерация в матрицата. Това НЕ Е СЛЪНЧЕВ КУЛТ, а- ЛУНЕН. Управлява се от Сатурн.
Днешните масони, под претекст, че "запазват Знанието от профанизация" организират тайни КОНСПИРАТИВНИ ОБЩЕСТВА, чиято цел еМАТЕРИАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РЕСУРСИТЕ, като човешкото общество става заложник на тези псевдо-божествени цели.
Парите движат тези общества, а не Богът!

            

По въпроса за онези които много приличат на юдеите, и които "на своя език се наричат келти, а на латински гали", да дадем думата на самия Цезар:

Из "Записки за Галската война", 

Когато Цезар пристигна в Галия, начело на едната фракция стояха хедуите, а на другата - секваните. Тъй като секваните сами, със собствените си сили бяха по-слаби, а хедуите от твърде отдавна имаха най-голям авторитет и владееха най-голям брой зависими от тях хора, то секваните спечелиха приятелството на германците и на Ариовист и с големи пожертвувания и обещания ги привлякоха на своя страна. След много успешни сражения и след като избиха цялата аристокрация на хедуите, секваните станаха толкова силни, че присъединиха към себе си голяма част от клиентите на хедуите, взеха от тях за заложници синовете на техните първенци, заставиха ги да се закълнат публично, че не ще замислят нищо против секваните, и като завзеха част от съседните земи, които бяха покорили с въоръжена сила, си осигуриха първенство в цяла Галия. Поради трудното положение, в което се оказа, Дивициак се принуди да се отправи към Рим и да моли сената за помощ, но без да постигне своята цел, се завърна обратно. С идването на Цезар обаче положението се промени. Заложниците дадени от хедуите, им бяха върнати обратно, техните някогашни клиенти - възстановени и благодарение на усилията на Цезар (тъй като онези, които се бяха присъединили като приятели към хедуите, виждаха, че се радват на по-добри условия и на по-справедливо управление) и тяхното влияние и положение се беше засилило във всяко друго отношение. Вследствие на това обаче секваните загубиха своето господствуващо положение. Тяхното място бе заето от ремите. И тъй като се разбра, че те имат еднакво влияние пред Цезар, племената, които поради стари вражди не можеха по никакъв начин да се присъединят към хедуите , сега капитулираха като зависими хора на ремите. Ремите покровителствуваха грижливо тези племена и по този начин гледаха да запазят своя нов и внезапно придобит авторитет. Положението на нещата тогава беше такова, че хедуите се смятаха, че заемат първенствуващо положение, докато ремите държаха второто по значение място.

На езика на РА, Хедуите/мн.ч. = хедуи/ед.ч. = яхдуи = йахуди

2) "юдеи"

а) йахуда/яхуди/хедуи

Арамейската библия разказва историята на яхудите - поклонниците на фараон Ай и по аналогия и на останалите египетски фараони.
Въпреки че са изселени от Ай, яхудите го боготворят. В самия Египет писарите и населението възприемат Божественият отец Ай като бог от египетския пантеон. Като такъв той е боготворен и във васалната провинция Ханаан. Тази връзка се демонстрира ярко от сравнението между еврейската и арамейската библия.
Египет се връща към поли-теистичната си религия и към култа към Амон по време на управлението на фараон Ай и след този период. Занаятчиите, поклонниците на Амон, гравират името на Ай върху стените на храмовете в множество градове в царството Юдея - нещо, което доказва, че култът, както към фараон Ай, така и към египетския символ Йод-Йод, един от по-важните знаци на бога-творец в древните текстове на пирамидите, е жив.
За яхудите божествената същност на Ай въплъщава в себе си всички богове /Елохим/, включително Яхова. Монотеизмът все още продължава да съществува в рамките на тази представа. Прочитът на двете версии на библията разкрива, че в изхода участват две класи хора.
Това са яхудите-юдеи - кастата на свещениците от една страна и от друга страна - децата на Израил, обикновените люде, мнозинството(евреите-хабиру).
Въз основа на тези текстове, както и на изследването на африканския монотеизъм, стигаме до заключението, че е съществувала и още една каста - меси Ай - полицията на Ахетатон. Те се отправят на юг и техните наследници днес живеят в Кения и Танзания. Тази група са масаите - монотеисти.

б) племето "Юда"("Лъвът"-хищнико-паразит) от 12-те "еврейски племена"(защо пък 12, а не 16,7??? )

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8cM4REJAlECYrcb8MFj59VDJ3NPzoVx5ib1lQtncDwJ52pMsgikhjFvMReMR8IP99MF6jckDPzBlE7wNdbTr2c-7i9KSMJbCptefZ_dXo8xLfD-B0cZsdgblTTHCqAbPhNnEH6dSLYew/s1600/kapner.png

"Келтският народ лесно приемт християнството, не оказва съпротива" Можете да кажа само едно нещо: религията на келтите е неизвестна. Някои от нейни моменти може да се научат само от записките на Юлий Цезар, който е могъл да съди доста повърхностно за нейните проявления, защото религиозната система на келтите е била тайно знание, скрито от непосветените .. Келтските жреци се разпореждали със съда, и преподавали в училищата. По същество именно те са управлявали келтските племена. Тези, които са желали да станат друиди (келтски жреци) е трябвало в продължение на 20 години (!) да помни устни инструкции и да придобива знания, след това той може да бъде приет в кастата на свещениците. Подобна система са практикували, и жреците на древен Египет, Вавилон и шумерската цивилизация. Юлий Цезар, който внимателно изучавал друидите, пише, че те "знаят много за звездите и астрономически движения, за размера на Земята и Вселената, природата на нещата и за силата на безсмъртните богове, и тези неща, които те преподават на учениците си." По-специално по отношение на гробовете на благородниците, можем да говорим за келтската религия като вярата в задгробния живот (не забравяйте египетската Книга на мъртвите) и специална магия, същността на която никой не знае. В тази връзка, специална роля е отделяно на култа към мъртвите глави-Бафомет. Отрязаните глави на врагове са имали религиозен смисъл, така че черепите са били държани в светилища. Този обичай е толкова широко разпространен, че може да се каже, че може би отрязаната глава е символ на религията на келтите.

Много интереснo е сходството между келти, евреи и Тракия(горен Египет) и долен Египет. По идентичен начин май действат, както в Египет - първо Авраам с жена си, след него Йосиф, който ограбил Египет.

Келтите се присламчват към бесите, по късно се появяват с името баски.

Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата.

Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци, Дион ги определя като незаменими(като евреите) царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения.

Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. 

http://alcyone144000.blogspot.bg/

Келтите остават по българските земи около 200 години. Техните жреци (друидите) са осъществили контакт с жреците-беси, обслужващи централното светилище на Дионис. Светилището продължава да функционира доказано до 60 – 59 г. пр. н. е., когато е направено пророчеството на Гай Октавий за сина му Октавиан Август. Тогава Октавиан е бил на 3 години, а пророчеството се изпълнява след 32 години, когато той става римски император. Келтите са живели уж в мирно съжителство с бесите край Костандово. Действащо е било и светилището край Костандово, на което вероятно освен към Хера, се е отдавала особена почит и към Уран.

Известно е, че Уран (Уранос), който е свързан със своята майка и съпруга Гея, е бил особено почитан от жените (вакханки, менади). Вакханките са служителки на Богинята-Майка. Те са били войнствени. Обличали са се с дреха от лисичи кожи и поради това били наричани басариди ( басара - барс –  вид „лисица”).

В района на бесите има доказано светилище на Хера, която е възприемана като майка на боговете. Може би наравно с Хера там е почитан и Уран. То се намира над гр.Костандово. До него е открито и келтско селище. „През V – ІV в. пр. н. е. келтите завладяват римската провинция Панония (в днешна Унгария) и продължават експанзиите си пред земите на даките в Трансилвания. Към 278 г. пр. н. е. те нахлуват в балканските земи и един от келтските племенни съюзи, след като покорил тракийското Одриско царство, създал силна държава със столица Тиле (вероятно съвременния Ямбол).

„В периода 278 – 212 г. пр. н. е. Филипопол е владян от келтите. Освобождава го одриският цар Севт ІV, подпомогнат от масово въстание.” Келтите остават по българските земи около 200 години. Техните жреци (друидите) са осъществили контакт с жреците-беси, обслужващи централното светилище на Дионис. Светилището продължава да функционира доказано до 60 – 59 г. пр. н. е., когато е направено пророчеството на Гай Октавий за сина му Октавиан Август. Тогава Октавиан е бил на 3 години, а пророчеството се изпълнява след 32 години, когато той става римски император. Келтите са живели в мирно съжителство с бесите край Костандово. Действащо е било и светилището край Костандово, на което вероятно освен към Хера, се е отдавала особена почит и към Уран.

При направени археологически проучвания край с. Бабек, Благоевградска област е открито светилище на тракийския бог Збелсурд (мятащия мълнии). Той е точно съответствие на Зевс Гръмовержец. Село Бабек е в непосредствена близост до връх Сютка, където вероятно е било централното светилище на Дионис. И доколкото Зевс има планетно съответствие Юпитер, може да се предположи, че това е било светилището на Юпитер в Родопите.

Недалеч от връх Сютка, в югоизточна посока, се намира римското (генуезко) селище Дженевра (Дженеоврис). Култът към Дионис в Южна Италия и Рим е бил много разпространен. Вероятно прииждащите поклонници са създали свое селище. Показателно е името му – Дженеоврис (изворите на живота). И доколкото в Рим на особена почит е бил бог Сатурн (Кронос, като Митра), може да се предположи, че около Дженевра – с. Любча (Орфеевград) – Доспат (Виденица) е имало светилище на Кронос (Сатурн).

Римските войници, са се кланяли тракийския митраизъм продължение на религията на Баал. Митраисти са били императорите Траян, Нерон, Марк Аврелий и много войници и военачалници. Почти пълното съответствие на култа към Дионис и култа към Митра.

Храмовете-светилища на Кронос (Сатурн) край Дженевра, на Юпитер (Зевс, Збелсурд) край с. Бабек и на Уран (почитан от жените успоредно с Хера) край Костандово образуват един триъгълник около централното светилище на Дионис в района на връх Сютка. Между тези помощни светилища и централното светилище е имало защитни кули и крепости. Зад тези кули и калета, които са образували вътрешната защита (цитадела) на централното светилище, са били свещените земи, в които са влизали малцина избрани. В централното светилище е бил съхранен тракийския култ към Дионис такъв, какъвто е бил преди Орфей и какъвто е запазен хиляда и повече години след Орфей почти непокътнат. Тракийските племена от племенния съюз на бесите и най-вече бесите, са били свободни и непокорни. Били са почитани от всички, докато римляните не предават част от територията на бесите заедно със светилището на одрисите. Тогава беският цар и жрец Вологес вдига въстание, помита одрисите и не допуска оскверняване на светилището. Почувствал, че бесите повече не могат да обслужват и пазят светилището, той решава да го погребе завинаги. Всичко е укрито и замаскирано, следите са премахнати. И когато поколенията се сменят(келтите са прогонени от Тракия), пътищата са забравени и светилището тихо влиза в историята.

http://www.siva-dionis.org/

Състав на келтските племена

• Белги - населявали междуречието на реките Сена и Рейн.
• Бои - населявали днешна Южна Чехия.
• Брити - населявали област Британия.
• Гали (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
• Хелвети - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.

Първо, "В 390 г. пр.н.е., нахлуващите келтите разградили Рим, като в същото време унищожават всички римски исторически записи направените преди това време." В същото време, трябва да се отбележи, че древните келти не са имали своя писменост ..... Предполагам полуголи хора, които обичали фини бижута, оръжия и коне, живеещи от грабежи и война, като отговорност на всеки един от които след бой е била да отсече главата на врага и да я предаде на свещеника на храма. Така че те бързат към РИМ претъпкан, с това което ценят и ..... вместо да ограбват, започват системно да унищожават римските документи, не мислите ли, че е странно? ....

Второ, "в 279 г. пр.н.е.. Лидерът на келтите Бренн, който бе начело на голяма войска, предназначена да оскверни и ограби храма на Аполон в Делфи, но както се твърди, е бил уплашен буря в която той открил зловещо предзнаменование." Нищо ли не ви напомня тази история с гръмотевични бури, особено с оглед на факта, че Aполон е богът на слънцето, идентичен с образа на Христос? Друго интересно. Към някои богове келтите се отнасяли спокойно. В келтското "обединение" влизали маса племена и всяко племе имаше свои богове. Те не са имали никакви оплаквания. Да, и другите гръцки богове, също, но по някаква причина, защо Аполон е предизвикал особенни чувства сред келтите. Тука също трябва да добавим факта, че храмът е назначен за оскверняването, това е, разрушения и грабежи, храмът не беше просто храм, а най-известният храм на Аполон в Делфи, известен със своите пророчици/прорицателки. С пророчици се славиха и келтите. И евреите също са известни с прорицателници, според Таанах. Друг интересно е, че всеки един от тези гадатели са действали през различни времена. Първо, в Стария Завет, а след това в Гърция, а по-късно при келтите. Изглежда, че е имало методично преминаване от ръка на ръка ...... към бурята, която толкова уплашила безстрашните келти да добавим, че през 373 г. пр.н.е. Делфийския храм е разрушен от земетресение. Храмът на Аполон беше първоначален център на гръцката колониална политика, която в известна степен контролирали свещениците/жреците на оракула. Според древните гърци, тука е бил центъра на земята. Според легендата именно тук са се срешнали два орела, освободени от Зевс - един от запад, и друг - от изток. Легендата разказва, че първия Делфийски оракул не е принадлежал към Аполон а на богинята на земята Гея. Aполон завладява светилището, убивайки Тифон - змията-змей, пазител на оракула. Храмът на Аполон в Делфи е играл огромна роля в живота на древните гърци/траки през всички времена в тяхната история. Никой сериозен въпрос, дали е от частен характер или свързани с интересите на цялата страна, не е започвал без консултация с Делфийския оракул. За съвети от него са идвали царете Мидас Лидийский, Тарквиний Гордий, легендарният богат цар Крез лидийски, великият командир Александър Велики. В I век пр.н.е. храма все пак е бил разрушен и ограбен от келтите. По точно в лицето на римските войски под командването на Сула.


Трето, при келтите е имало обичай да убиват жените и децата си. Да си припомним, че такава функция Флавий отбелязва при т.нар евреи.

<< Тази практика при келтите се отбелязват от римски автори и многократно при галите, но ги тълкуват като правило, различни: в това ужасно клане, те са виждали ритуални жертвоприношения и желание да се умилостивят боговете и да ги накара да променят своята воля. Все пак, това е малко вероятно, тъй като, както знаете, келтите за разлика от римляните не "търгували" с боговете си, но сляпо вярват в трайността на своите решения, и на изговореното чрез устата на друидите. Следователно, става ясно защо друидите се ползват с такова уважение и авторитет: те имаха дарбата на словото (W *, и Словото бе Бог), което не само означава, предричане на резултатите от бъдещи събития, но също така и след като бъдещето е предречено, допълнително съвети за значителното му коригиране или осъшествяване чрез ритуални жертвоприношения. Друидите наистина са имали правото на именуване както на хора така и на градове, те извърпвали преговори, похвали, повествовавали за минали времена, но те извършвали и проклятия. И техните проклятия са били длъжни да се случат, защото, излизащото от "осветени" уста слово, веднага се превръщало в едно пророчество. >> Е още едни като израилтяните! А тези два рода днес заедно са в заговор срещу човечеството.

                 

Кралица Виктория (управлявала 1837-1901) е бил убедена, че британските монарси са потомци на цар Давид. Според волята на кралицата, четири й сина (кралицата имат 9 деца), включително и бъдещия крал Едуард VII, са обрязани. В същото време етимологията на името "Британия", е построено не само на келтското племе брити, но думата "завет" (вучи като "брит" на др.-евр ברית). В широкото внедрента в Британия еврейската митология на Стария Завет, понятието "завет" е било широко разпространен тип отношения, и се изразява в тържествена споразумение между страните, следвано от произнасянето на обет. Случая на заветите на келтския друид Moисей, изглежда, е само от едната страна. Въпросът е - защо руският президент целува обувката на Веттин - Windsor - Ротшилд?

Четвърто, "келтският народ лесно приемa християнството, не оказва съпротива" Можете да кажа само едно нещо: религията на келтите е неизвестна. Някои от нейни моменти може да се научат само от записките на Юлий Цезар, който е могъл да съди доста повърхностно за нейните проявления, защото религиозната система на келтите е била тайно знание, скрито от непосветените .. Келтските жреци се разпореждали със съда, и преподавали в училищата. По същество именно те са управлявали келтските племена. Тези, които са желали да станат друиди (келтски жреци) е трябвало в продължение на 20 години (!) да помни устни инструкции и да придобива знания, след това той може да бъде приет в кастата на свещениците. Подобна система са практикували, и жреците на древен Египет, Вавилон и шумерската цивилизация. Юлий Цезар, който внимателно изучавал друидите, пише, че те "знаят много за звездите и астрономически движения, за размера на Земята и Вселената, природата на нещата и за силата на безсмъртните богове, и тези неща, които те преподават на учениците си." По-специално по отношение на гробовете на благородниците, можем да говорим за келтската религия като вярата в задгробния живот (не забравяйте египетската Книга на мъртвите) и специална магия, същността на която никой не знае. В тази връзка, специална роля е отделяно на култа към мъртвите глави-Бафомет. Отрязаните глави на врагове са имали религиозен смисъл, така че черепите са били държани в светилища. Този обичай е толкова широко разпространен, че може да се каже, че може би отрязаната глава е символ на религията на келтите.

Всички символи на религията келтите са станали символи за християнската вяра: черепа, кръста, змея. А същността на християнството е било много лесно да се възприеме от келтите, но не се е приело от най-високата каста. И сега е ясно, че никога не е прието, и създаването на тайно затворено общества започнало точно когато келтското благородничество през VI век беше принудено да се преструва, че е приело новата вяра в Бога. В действителност това не се случило. Сарабанда-погребален танц! Новите “ друиди ” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници и изповядват култа към Санта Муерте/Черната дева-Кали.

           

Ние знаем, че някои членове на аристокрацията и бардове дълго се съпротивлявали на новата вяра, а тази конфронтация е решен в VI. в битката при Моро, но няма и следа от полемики, нищо, което би означавало, че има борба между двете учения, които отразяват, например, описвания на противоречия между Целз и Ориген, не са дошли до нас. Както ще видим, литературата на средновековна Ирландия съдържа в себе си ехото на древни митове, там се появяват същества в сянка, които в един момент са били несъмнено богове или въплъщения на елементите/стихии; но религиозното съдържание на тези истории разсейва, и те са останали просто една красива история. И все пак, не само Галия, както свидетелства Цезар е притежавала развито собствено вероучение, както научаваме от същия източник, Британските острови са били центъра на келтските религии, така да се каже, келтския Рим.

                    

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLZnDkE3mGBdUbkkmZFePmA9ByrdFjfJ-vqDF62DR28xGfM3z4Jh50u0niwoCTr2YBidX4I7DHrltZFM89GMNrfe6E0LmCF-rekHW7ToyIeCueNTJtuG7SPqaRCUc5um2f9ypOmNBCJNDe/s1600/knight_judaea_pppa.jpg
Причината за такова отличителен поведението на хората и благородничеството е проста: дохристиянската вяра на хората и идеологията на благородниците също са били доста по-различни. И ако системата на народните вярвания не е в противоречие с християнство (не забравяйте, Павел, който има специална роля за формирането на християнството над езичниците), религията на аристокрацията е коренно различна. Из историята на християнството, ние знаем, че единствените, които категорично отхвърлят християнството са тези, които изповядват Танах ..... Ние няма да сбъркаме, ако кажем, че знатните келти, избутани в идеологическото подземие на Рицарите на кръглата маса, тайно са изповядвали нещо подобно,... сходно на това, което ние сега наричаме юдаизъм, които в действителност не е показван открито по никакъв начин.

http://cf.ppt-online.org/files/slide/6/6C7WqKNSx9RM1Q3hsbdcB8LHPkvA5fep2lXI4T/slide-32.jpg

Келтите са халогрупа R1b (R1b която е възникнала в Кавказ), начело със знатната им каста Саксонците - хамити E1b1b1 (E1b1b1 произход от Източна Африка, потомци на Хам, надсмяли се над своя отец, мутирали и станали бели) и днес систематично разчистват пътя за своите роднини от Африка и Кавказ.

      

Приели юдаизма, първите роботърговци и първите войни на римската империя след нейното реверсиране от служба на слънцето РА в служба на дракона КА.

Саксонците заробвали и подлагали на геноцид, и своите роднини - негри, а новозаветните евреи от Израел, днес унищожават старозаветните евреи - палестинци, допълнително тези две извънземни касти, работят съвместно за ликвидиране на бялата раса чрез расово смесване и войни.

http://i1.kym-cdn.com/photos/images/newsfeed/000/808/568/544.png

> Слугите на тъмнината са нетърпеливи да продължат кървавите жертвоприношения

Децата на Израел това са келтите/Как се случи това, че рибите се превърнаха в черепи

СЪВРЕМЕННИЯТ “КЕЛТСКИ” ПАГАНИЗЪМ

“Келтският” паганизъм има и своите “етични принципи и послания”:

“…паганизмът почти не се интересува от спасението и от трансценденцията. Той предпочита благоденствието на земята в този живот, за разлика от блаженството, обещавано в отвъдното, в рая.”

                 

Съществуват паганистки групи, които се занимават предимно с природоопазващи въпроси. Във Великобритания най-активна е групата на Дракона, която подкрепя практическите действия за опазване на околната среда чрез използването на паганистка магия

Баските език е предвестници на келтите в Европа
Най-вероятно, баските са родственици на племената "саами"(Финландия), които са свързани с алтайската езикова група от туранската хаплогрупа. Тураните са наследници на МУ-анците от Тихия океан, като "предходно звено" между МУ-анците от Пасифика и тураните в Източен Сибир са племето "айну"("ками" от Камчатка и Курилските о-в Хокайдо от архипелага на Япония/Ниппон).

Резултата от Якубинската революция във Франция(Галия):
"Свобода, равенство, братство".