Война в Матрицата – Как умовете ни се програмират да създават тази болна реалност

Точно колко от това, което виждаме и мислим е визуална манипулация на ума? Настоящото отражение на земната плоскост – матрицата на възприеманата реалност – е засенчена от проекция на война.

> Терористичният акт от 11-ти септември е бил предсказан във филма "Матрицата" ?

От няколко години вече ние, жителите на тази реалност, получаваме програмиране за война и болести чрез филмите, видео игрите и медиите.

Получаваме програмирането си за всеки аспект от живота си от любов, омраза, щастие, дрехи, храна, другари, колеги, коли, застраховки и напомняния на човешките ни ограничения и т.н.

Това, което не успяваме да запомним, е че холографското естество на реалността се базира на човешкия мозък.
Всичко във визуалната ни пътека е холографска композиция, представяна от мозъка, като лещите на очите отразяват тоновете на светлината обратно към оптичния център на мозъка, след това оптичните нерви проектират превод на мозъчната честота чрез конусите и пръчиците в очите, улавяйки и давайки форма на фреквентните шаблони.

Съвременните учени са достигнали ниво на разбиране по отношение на манипулацията на шаблоните на мозъчните вълни. Слабостите ни са разбираеми, тъй като съществуваме като същества, действащи в полето на емоциите. Най-силната от които е СТРАХЪТ.

Също така е разбираемо, че сме общество от същества, които се стремят да разберат кои сме духовно и не-физически. Невинността на духовната ни история ни е направила уязвими, тъй като продължаваме да търсим висша сила, отделно от нас самите.

Били сме настроени да приемем нещо, което е определено като човешки ограничения, съчетано с невъзможността да достигнем извън времето и пространството. Не сме били окуражавани да се образоваме за функциите на мозъка, нервната система и енергетичната постройка на мисълта.

Мисълта е активиране на определена група неврони в мозъка, транспортирани чрез гръбначната течност. Гръбначната течност се произвежда в кухините на мозъка.

С думите на д-р Стоун, основател на Полярната терапия:

„Мозъчногръбначната течност сякаш действа като складова зона и транспортьор на ултразвуковите и светлинни енергии. Тя облива гръбначния канал и е резервоар за тези фини енергии, провождани от течностните посредници по всички нервни фибри, като първия ефирен ум и принцип на живота в човешкото тяло.”

„Мозъчногръбначната течност транспортира енергиите на ума по цялото тяло! Умствената енергия се смята за първия принцип на живота. Функциите на ума в тялото – като светлината на „интелекта””.

Тук виждаме важността на мисловния процес, тъй като всяка мисъл се обработва цялостно през всяка клетка на тялото.

Какво общо има това с „войната в матрицата”?



Цитирано от Ву Ли Майстори:

Според много учени, това което е „там някъде навън” явно зависи, както в строг математически смисъл, така и във философски, от това което е „тук вътре’.

Новите физици ни казват, че наблюдателят не може да наблюдава, без да промени това, което вижда. Наблюдаващият и наблюдаваното са взаимосвързани по един наистина фундаментален начин. Точната взаимовръзка не е ясна, но има нарастваща маса от доказателства, че разликата между „тук вътре” и „там вън” е илюзия.

Достъпът до физическия свят е чрез опит. Общият знаменател на всеки опит е „Аз-ът”, който извършва опита. Накратко, това което изпитваме, не е външна реалност, а нашето взаимодейсвие с нея.

Най-често забравяме, че връзката ни с тази реалност е базирана на емоционалния ни отговор. Емоциите определят електромагнитното захранване в човешкото тяло и всички заобикалящи го енергийни полета.

Емоциите са електромагнитни вълнови модели, неразривно съчетани с мисълта. Те оформят скелетната структура на системата ни от вярвания, която се отразява в начина ни на живот.

Емоционалните импулси определят производството на химикали / хормони в кухините на мозъка. Когато приемливо възприятие на реалността добие плътност в ума ни, то става единствената възможност за възприятие в ума ни. Бидейки наблюдатели, ние даваме плътност на реалността чрез емоция, изразена чрез мисълта.

Мисълта е енергия в движение, добиваща плътност и ставаща наша реалност. Човешките мисли са уловени в нискочестотните вълни, което води до затварянето на човека в тази матрица. Възприеманата реалност е просто състояние на съзнанието.

Именно в полето на мисълта или в мисловното поле се омайваме. Всеки момент от реалността се отразява от енергийното поле, излъчвано от мисълта.

В края на краищата ние съществуваме в УМА си. Съществуваме в индивидуално умствено поле, докато споделяме цялостно колективно умствено пространство. Именно колективното състояние на ума поддържа тази холографска / виртуална реалност в настоящото ѝ съществуване.

Това е игра на шах, научно наслоена конструкция от управляващи и управлявани, илюзия за власт и битка за ВОЛЯТА ви. Това е голямата заблуда на истинските управляващи и управлявани.

Съществуваме в несигурност за собствеността над нечия ВОЛЯ. От най-голяма важност е разбирането за ВОЛЯТА да бъде включено в безкрайното ни търсене на духовна идентичност. Волята е движещата сила на спускането ни през времето към материята.

Волята е тласъкът ЕНЕРГИЯ, който предоставя силата, нужна да се стигне то ПРАЗНОТАТА, за да се изведат основните кодове на светлината и да се създаде това, което е било родено във въображението – представата в действие.

Има множества от тези, известни като извисили се учители, които продължават да действат със заблуда, коварно налагайки и поддържайки контрол върху уязвимите умове на човечеството. Всяка организация или индивид може да оправдава едно такова привързване като различно от това на брата си.

Във всички религии, окултни и ню ейдж истини се пазят множество предшественици, които остават пазители на ИГРАТА на тази плоскост. Нуждата на човека да почита нещо извън себе си е знак за одобрение за продължаващия контрол над ума му.

Такива същества, които вече не са част от тази плоскост, са заседнали и съществуват в полетата, който заобикалят игрището на Земята.

Те поддържат съществуването, като се хранят с емоциите на човечеството; като се намесват в полето на човешката мисъл чрез продължително инжектиране на честотни шаблони на страх, вина, срам, болка, съмнение, ревност, липса и привързване.

Заблудата е от толкова висше естество, че тези създания създават ниво на удобство в човешкия ум, като предоставят баланс от проникновено познание. Това създава продължително доверие, лоялност и привързаност към паразитиращото същество, което предоставя илюзия за свобода.

Суверенитетът на човечеството е плашещо събитие, тъй коато той ще доведе до края на действията на кукловодите и на илюзията.

Намираме се в епохата на ПРОСВЕЩЕНИЕ, която се е родила от космическия часовник на циклите; циклите представляват смени в честотите, спускащи се спираловидно от невъобразими цикли, светлинни години в бъдещето, което е нашето минало.

В нашето поле на разбиране можем да зърнем зрънце от това разгъване през четирите четвърти на 26 000 годишните цикли, края на които изживяваме в момента.

Именно поради това велико време на космическо съзряване се отварят вратите на околните плоскости и бомбандират нашето време, нашата настояща реалност с множество същества, пристигащи през най-различни канали.

Животът на мнозина е станал зависим от инструкциите на тези същества.Това става намеса в подреждането на ЕДИНИЯ.

Объркването на структурата над душата и необходимостта да се идентифицираш с прочути личности от човешката история е голямо разсейване и заблуда. Алтер-егото става целта и движещата сила на пътуването.

ИГРАТА обхваща всички неща, търсейки живот чрез човешките емоции. Човешката нужда от принадлежност и приемственост кара егото да намира и да предоставя това бонбонче на човешкото дете.

Нужно е само да променим ума си, колективното си възприятие на тази неизбежна война. Човечеството колективно държи ключа към освобождението от илюзията за война.

Въпреки че това е планета, пълна с множество военачалници от други части на галактиката, мнозина свалиха мечовете си и прескочиха нуждата си да участват във вероятни войни.

Силата е в умовете на човечеството. Самозваните власти от тази реалност разчитат на духовното невежество на планетата.

Развили са технология, която вече ще позволява множество холографски проекции, много от които могат да се извършват чрез промяна на мозъчните вълни чрез звук и светлинна проекция. ХААРП е една такава технология, която е способна на такива мозъчни модификации.

Съществено е да се образоваме по отношение на този съд / кораб, наречен човешко тяло. Голяма част от този съд е била деактивирана от доста време. Мелатонинът например е съществен за хармоничния баланс на тялото.

След полунощ мелатонинът се превръща в пинолин. След това навлизаме в пространството на амнезията. Към три сутринта започваме да преживяваме това, което е известно като пророческо или ясновидско сънуване.

Както Мантак Чия казва:

„Тъмнината осъществява последователни по-високи нива на божественото съзнание, установявайки взаимна връзка със синтеза и натрупването на психеделични химикали в мозъка. Мелатонинът – регулаторен хормон – успокоява тялото и ума в подготовка за по-фини и тънки реалности на по-високо съзнание”.

"Хормонът пинолин влияе върху нервопредавателите на мозъка, позволява на виденията и сънищата да изплуват в съзнанието ни. Накрая мозъкът синтезира „духовните молекули” – 5-MeO-DMT и DMT, улеснявайки трансценденталните изживявания на универсална любов и състрадание”.



Системите от вярвания, базирани на емоционалния продукт страх, възпират производството на този главен химикал, който някога се е произвеждал в утробата и детството между 7 и 12 години. Тези химикали / хормони са познати като 5-MeO-DMT и DMT. Това са аминокиселини.

Фармацефтичната и хранителната индустрия играят важна роля в предоставянето на подтискащи средства за човешкия мозък.

Превърнали сме се в общество, обсебено от храната, главно сготвената храна, бързата храна и вредната храна. Всяка от които променят хармоничното функциониране на мозъка и нервната система, като и двете са съществени за процеса на събуждане.

Когато се приложи топлина към храната в процеса на готвене, това се превръща в химически експеримент, тъй като топлината веднага разрушава съществените ензими и амино киселините триптамин серотонин, мелатонин, 5-MeO-DMT и DMT.

Триотамините и бета-царболините са известни психо индоли, като и двата си взаимодействат с нервната система чрез синтезирането на невротрансмитери.

Тъй като съществените ензими се разрушават, естествената прогресия или преобразуването на тези хормони се възпрепятстват, намалявайки вероятността от естествена поява на трансцендентални преживявания. Прекъсваме връзката с осъзнаването на свързващата сила на енергиите отвъд линейното време.

Ние съществуваме чисто в една външна реалност. Знае се, че тялото е пристрастено към приблизително 20 или повече аминокиселини, съдържащи ензимите МАО, които разрушават нервотрансмитерите ни, докато стимулират пристрастяване към храни, които окуражават повтарянето на този цикъл.

Това е начинът, по който хранителната индустрия манипулира съществуването ни и/или системата ни от вярвания.

От невежество сме се превърнали в гориво, което задвижва двигателя на корпоративния свят. Умовете ни са контролирани чрез множество мерки. Трябва обаче да разберем, че ние сме го позволили, понеже сме дали разрешението си, дори когато се оправдаваме с невежество.

Не става дума за вина, а за пробуждане и признаване на избора, който сме направили, и да променим този избор, за да подсилим собствената си еволюция. Никой не може да ни спаси; никой не идва да ни спаси.

Това е индивидуално пътуване и ние трябва да намерим обратния път към състоянието на изравняване, състоянието на Единение.

Да дефинираме реалността още повече...

„Реалността е „Аз”, проектирано навън като множество персонажи, гледани през прозореца на ума ми. От Върха или кота нула, Единият е слязъл по стълбата на времето и е станал много”.

От Соня Барета

Тайната на Вавилон - Политически коректният Вавилон

           

Битие 3: 15 - Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Какъв е този „политически коректен” паралел – тогава със сега?

Във Възход на Тайна Вавилон разкрихме какво довело до съвременния „паралел” на политическата и религиозната страна на Тайна Вавилон. В Пътят на Каинразбрахме културата, отношенията и маниерите, които отново се завръщат при нас – затворен кръг! А какво да кажем за общата „атмосфера” на обществото ни като цяло? Кой или какво стои зад идеалите на „политическата коректност”, за която днес слушаме толкова много? Имаме ли идеологически елементи, които да отразяват и древните вярвания и практики на Каин и Вавилон?

И тъй, ще видим как определени „политически коректни” елементи може също така да са произлезли от Каин и древната му политическа и религиозна система. Ще видим и че тези „нови” политически правила – тази „нова” нагласа – не е нищо ново, но всъщност завръщането ни към старовременната нагласа.

По отношение на съвременната политика, по отношение на политическите мисловни процеси на много култури в света ни (особено Европа и Съединените щати), сякаш има две основни политически гледни точки, или „крила” на политическата ни арена:


Лявото” крило „Дясното” крило
----------------------- --------------------------
- тоест -
либералната страна консервативната страна
демократичната страна републиканската страна


Истинското „ляво” крило може грубо да се характеризира в две-три опростени мотивации:

– свобода от правила, наблюдение, авторитети, или всякаква доминираща форма на цензура; право на основни граждански услуги; право на, често необвързващи, свободи на изразяването, мисълта и/или емоциите.

– съчувствие към другите хора, места или неща; грижа за равенството на всички хора; грижа за индивидуалните човешки права.

Ако генерализираме тази „лява”, либерална, или демократична страна, може да успеем да я обобщим с две-три общи ключови думи – идеологии на личната свобода и съчувствието към другите.

Истинското „дясно” крило може грубо да се категоризира в опростени човешки мотивации:

– желание да се остане в пределите на определени (религиозни или политически) идеологии; по-стриктен, по-логичен и по-рационален подход към живота.

– сплотеност; да си част от по-голяма култура или общество, където нуждите за обща любезност и индивидуална отговорност са съществени.

Ако генерализираме политиката на „дясното”, консервативното, или на републиканската страна, може да успеем да я обобщим с две-три общи думи – по-стриктен морал и повече сплотеност по отношение на установения социален начин на живот.

Въпреки че и двете страни сякаш представят достойни гледища, покварата сякаш съществува на много по-дълбоко ниво при някои от тях. Ще използваме тези крайности, за да разкрием някои интересни възможности, свързани с Каин и Тайна Вавилон. Както ще видим:

Тези две крила (или „мисловни школи”) сякаш водят началото си още от Едемската градина!

Интересно е, като го погледнем. Повечето то това, което ни разделя идеологически, сякаш води началото си дори отпреди Вавилон – в тези най-ранни истории на Битие!

Да вземем например елемента „свобода” на „лявото” крило. В Едемската градина постулирахме, че змията Nachash може да е правила секс с Ева. Това действие спомогнало тя да бъде убедена да изяде плода на Дървото на Познанието, с което нарушила единствената заповед на Бога. Това в крайна сметка накарало Адам и Ева да получат всяко и всички плодове на собствената си разруха.

Сексът сам по себе си има голямо значение в множество религиозни школи в целия древен и съременен свят. Има и, както знаем, множество морални стигми към него. Този единичен акт между Ева и змията може да е дал ход на огромно разделение между два народа – две потомствени линии – а също и да е предизвикал разделенията между горните „ляво” и „дясно” крила.

Тези в „лявото”, например, често сякаш изобразява секса като, повече или по-малко, отворен. Той не трябва да е толкова сдържан, освен в крайни случаи. Изборът на сексуалните предпочитания изцяло зависи от индивида.

Тези в „дясното” обаче често възприемат секса като нещо, което трябва да бъде сдържано – поне в определени граници. Желанието за пълна свобода става съществено за мнозина в „лявото”. Доста интересно е, че тази „свобода” сякаш е основата и на множество езичнически религии.1

Езичническата мисъл е съществено срещуположна на Бога и Библията: „докато не нараняваш никого, прави каквото желаеш”.2 Интересно, сексуалната практика е тъй почитана в тази верска система, че всъщност е наречена „Великият обред” или „Великият ритуал” на езичничеството (за повече относно произхода на езичничеството, виж Произход на Вавилон 2)!3 Интересно е как същото деяние, което било използвано за манипулирането на Адам и Ева, става тъй почитано от езичническите верски системи – тези, които дошли от Каин и Вавилон. Възможно ли е да има връзка? Отново, тези течения сякаш образуват част от това, което бихме могли да наречем социо-културната страна на Тайна Вавилон.

Консервативната страна, от друга страна, отбелязва очевидни причини да въздържа секса: понякога това е подходящо, понякога прекалено.Причината е проста: определени неща в света ни могат станат вредни и саморазрушителни, когато се използват неправилно. Почти всичко може да бъде направено пагубно за индивида и обществото, ако не бъде въздържано.

Разбирането на тази нужда от „свобода” е сравнително просто: няма действителна свобода без някакъв вид закони или ограничения. Оцеляването в опасния ни свят често се нуждае от религиозен или политически морал. Пълната липса на сдържаност всъщност, доста често, води индивида към индивидуално робство, по един или друг начин. Божиите правила може и да не са много смислени за всеки по всяко време, но това че човек просто си мисли, че някое правило не го устройва, не означава, че правилото е неподходящо като цяло.

Да погледнем и елемента „съчувствие” на лявото „крило”. Резултатът от непокорството на Адам и Ева бил евентуалната им смърт. На Адам и Ева било предопределено и да живеят сравнително неудобен живот.

Отгоре на всичко, на човека било дадено господство над земята. Лесно би могло да има йерархия в Градината: Адам начело на всичко и всеки; Ева му била помощник (Битие 2:15, 2:18).

Когато стане дува за съчувствие, тези които приемат политическите възгледи на „лявото” крило, често сякаш имат проблем с наказанието, болката и смъртта – неудобните аспекти на живота. Това е разбираемо, да, но е реалност. За мнозина от тези хора сякаш е трудно да разберат защо тези около тях, дори животните, трябва да страдат. Сякаш е трудно да се разбере защо жените традиционно са под властта на мъжете още от най-ранно време; защо някои хора не преуспяват толкова, колкото други; защо някои свършват като бедни и т.н. Просто, въпросът „защо Бог позволява лоши неща да се случват на добрите хора”, е твърде често срещан. Оттук това, което се пръква, е съчувствие към хората и животните; отмяна на смъртното наказание; благотворителност за бедните; граждански права за възрастните, децата, или за всеки, който се смята за подтиснат или онеправдан. Тези, които следват лявото „крило” наистина сякаш са прекроени да бъдат съчувствени към „човешкия елемент” във всяка ситуация. Отново, тази съчувственост може да изглежда наистина достойна и благородна – поне на повърхността – но отдолу може да се наплодяват отрицателни елементи.

Разбирането на този елемент на „съчувствие” също е сравнително просто: хората и нещата в света страдат заради непокорството на Адам и Ева, а не заради това, което Бог е сторил на планетата. Не е заради Бога. Докато хората правят нещата по морален начин, действат отговорно и следват определени правила, повечето могат да оползотворят даденото им от Бога господство над света, както и да се трудят да изпълнят своята цел в живота. Няма сигурен авариен изход за никого, затова единствено можем да се стараем. Също така, при нас съществува структурна йерархия още от Едемската градина. Дори за небесните ангели се казва, че се намират под йерархична структура.4 На мъжа, в множество консервативни вярвания, е дадена властна позиция в обществото, и не трябва да му се позволява никога да злоупотребява с нея. Ева, от друга страна, избрала да се поддаде на изкушението на змията и убедила Адам също да яде от плода. Това помогнало да ѝ се определи подчинена на Адам позиция оттам насетне. Много правила и наредби в обществото – по отношение на тези въпроси – вероятно са произлезли от религиозната вяра; повечето вероятно от тази история за Адам и Ева.

На някого може да му се струва нечестно – разбираемо. Нежеланието да се придържат към някакви морални и структурни граници, както при мъжете, така и при жените, помага напоследък да се опропасти традиционната семейна структура, която Бог определил за планетата. Желанияето премина от подобряване на обществото към индивидуална облага. Индивидуалното желание за свобода и съчувствие сякаш вече превъзхожда общото добро на обществото като цяло, което може да срине всяка организирана система!

Отгоре на всичко, когато някой наруши закона, трябва да си понесе последствията, а не да му се показва такава снизходителност, която да му позволи отново да извърши същото престъпление. Наказанието не винаги е благо, независимо какво е то, но често хората не се учат, освен чрез пример.Отново, без някакво ограничение в обществото ни, цялото общество ще се разпадне. Отново, доста често нуждата от наказание е наистина по-голяма от нуждата от съчувствие.

Човек трябва да е отговорен за делата си, а не да гледа да обвинява всички други, когато положението или грешките му са го отвели там и тогава да търси съчувствие и съпричастие. Хората трябва да са учтиви едни към други и наистина да осъзнаят, че свободите им не са безплатни. Нужно е да има наистина колективно усилие за общото благо, а не някаква индивидуална грижа или право, за да оцелее културата.

И тъй, как хората стигат до концентрирането точно върху тези нужди за свобода и съчувствие? Защо хората толкова се замесват? Как се обръщат към тези идеали на лявото „крило”? След като започнем да следваме западноевропейския модел – прогресивно светско и клонящо към либерализъм общество – сякаш приемаме социо-културните аспекти на това, което вече познаваме като седмата „съживена” глава на Вавилон (виж Възход на Тайна Вавилон).

По-голямата част от Европа, привидно все още под тези римски влияния, вече е приела тези „леви”, или социалистически порядки. Тези гледища, както казахме, често изглеждат благородни на повърхността, но един съвършен „Кумбая” свят – свят, който много хора си представят – просто не работи. Комунистическите общества, като тези в бившия Съветски съюз и Китай, ясно показват как човешката амбиция и алчност накрая прецакват „човешките елементи” във всеки „ляв” експеримент. Истинският свят има несъвършени, ирационални и по друг начин зли хора, живеещи в него – тези погълнати от себе си индивиди, с които трябва да се действа съответно. Това не проработи нито в Европа, нито никъде.

Такава е човешката природа – проста. Човек понякога влиза в конфликт с другите. Някои човешки същества не правят такива усилия, както други. Някои хора правят себе си по-бедни и емоционално онеправдани чрез собствените си действия.

След като хората започнат да следват „пътя на Каин” и започнат да приемат прекомерни количества от тези „леви” и „политически коректни” идеологии, цялото им чувство за лична вина и отговорност отива по дяволите. Няма никаква вина или лична отговорност, ако няма закон. Вината винаги е нечия друга. Индивидът се чувства като имащ право на всичко – всичко това в крайна сметка води то социален хаос. Вече виждаме голяма част от това да се случва днес; и броят на хората, приемащи тези порядки, ще продължи да расте дотогава, докато тези идеи за права и свободи и съчувствие продължават да растат в колективното подсъзнание.

Един цитат от друга статия в интернет коментира върху тази манталитет на правата:

(Нямате) никаква причина да се чувствате виновни. Сърцето ви продължава да ви казва, че вие сте центърът на вселената. Вашите проблеми са по чужда вина.Този свят ви дължи щастие. В основата си сте добри и щедри. Щастливи сте, когато получавате това, което искате. Щастливи сте, когато следвате собственото си сърце... Вие сте под проклятие.5
(Дейвис, стр. 6-7)

Какво проклятие: Проклятието на Каин? Бог прокълнал Каин заради отношението и непокорството му. Древната система на Вавилон приела порядките на Каин – тези променливи гледища – и ги използвала като начин, по който да превъзмогне всяка „стриктна” или „сплотяваща” идеология на християнството, която не им се нравела, или считали за „подтисническа”.

Както се каза, обръщането на човек към идеалите на лявото „крило” може да изглежда добро или здравословно в началото, но в това трябва да има нещо повече от индивидуален стремеж към някакво божествено право. Трябва да има и индивидуално усилие и отговорност за собствените действия, за да проработи наистина животът в света им.

Наистина, покварата идва и от двете страни и тези които корумпират позициите на властта, трябва да си получат заслуженото, независимо към кое политическо крило се придържат. Всяка „политическа коректност”, която идва от човек, не трябва да заема мястото на Бога и Неговата Библия, обаче. Дали е само желание да се изгради един „Кумбуя” свят това, което подтиква хората към тези желания, или може би има източник, много по-зловещ и стоящ зад всичко това, който се стреми да господства над всекидневния ни живот? Дали „Пътят на Каин” не ни отдалечава в крайна сметка от Бога и Библията?

Повече по темата ще намерите във Възход на Тайна Вавилон. А за по-задълбочен психологически поглед към менталните „искри”, които биха могли да стоят зад желанието на индивида да приеме тези „Пътища на Каин”, вижте Психология на Вавилон.

Към Предговор
Към Произход на Вавилон – Част 1
Към Произход на Вавилон – Част 2
Към Теория за Празнината в Сътворението
Към Неразказаната Райска градина
Към Каин: Семето на Змията
Към „Птици” и „Зверове”
Към Исполините в Светото писание
Към Други оцелели от Потопа
Към Наследството на Нимрод
Към Възход на Тайна Вавилон
Към Пътят на Каин
Към Психологията на Вавилон

Библейски пример за възкресяване на Нефилим

               

Ако наистина дейността на Бдителите е била употреба на биотехнология, за създаването на екзотични тела
от плът за същества, които имат способността при извънредни обстоятелства да се прераждат след физическа смърт, не би ли бил методът за връщането им от гроба по същия начин напреднала форма на наука? Аз вярвам, че може да е така, а Библията би могла действително да предоставя запис на такава случка. Историята е дваж по-важна за нашата поредица, понеже се центрира около Нимрод – първоначалния персонаж, който по-късно бил митологизиран като бога, пророкуван от апостол Павел в Новия завет и от окултния Елит в Държавния печат на Съединените щати като древния дух, който ще се завърне на земята, за да царува в Novus Ordo Seclorum – Аполон/Озирис. По-рано посочихме как Аполон е съживен на земята в края на времето, когато „Звярът” възлиза от Бездната и отива „в погибел” (в απώλεια, απωλλώ. Вж. Откр 17:8). Историята за Нимрод (Гилгамеш/Аполон/Озирис) в книга Битие може би илюстрира как това би могло да се случи чрез генетично влияние или дори ретровирус (с демоничен замисъл?), който се интегрира с генома на приемника и пренаписва ДНК на живия специмен, правейки го по този начин „подходящо удължение” за инфекция от съществото. В Битие 10:8 се казва за Нимрод: „Хус роди и Нимрода. Той взе да става силен на земята”.

Има три отрязъка в този безпрецедентен стих, които посочват, че нещо много особено може да се е случило с Нимрод. Първо, забележете където текстът казва „той взе да става”. На иврит това е chalal и означава „ставам скверен, опорочен, умърсен или осквернен ритуално, сексуално или генетически”. Второ, този стих ни казва какво точно взел да става Нимрод – „силен” (gibbowr, gibborim) – един от потомците на Нефилимите. Въпреки някои от писанията върху гиборимите, които моят добър приятел Майкъл Хайзер е направил, Рийд казва в книгата на Кеймбриджкия университет „Падналите ангели и историята на Юдеизма и Християнството”: „Нефилимите от Битие 6:4 са винаги... групирани заедно с гиборимите като потомци на Бдителите и човешките жени”. А третата част от този текст казва, че промяната на Нимрод започнала, докато бил на „земята”. Следователно на съвременен език този текст би могъл правилно да се преведе, че казва: „И Нимрод започна да се променя генетично, ставайки гиборим, потомък на Бдителите на Земята”.

           

           

За да разберем как като зрял, жив екземпляр, Нимрод би могъл да е „започнал да става гиборим”, ще ни помогне да си представим това от гледна точка на биологията, каквато я познаваме. Например, неотдавна аз „започнах да ставам” диабетик. Поради лош избор на храна, диета и упражнения, лекарят ми ми казва, че съм задействал генетично предразположение и то е започнало да ме променя по мощен метаболичен начин. Тази промяна е толкова мощна, че днес трябва да взимам лекарства, за да не ѝ позволя да ме убие. При все това, просто защото съм имал наследствения, свързан със заболяване генотип, който може да доведе до диабет, това не означава, че задължително бих развил болестното състояние. Напълно е възможно човек да бъде носител на генетична мутация, която увеличава риска от развитие на определено заболяване, без всъщност да бъде засегнат от разтройството в продължение на цял живот. Поради предишния ми начин на живот или може би дори определени заобикалящи условия, които не съм съзнавал, генната мутация, участваща в действието на инсулина „се е включила” и аз „започнах да ставам” диабетик.

Често съм се чудил, дали записът за Нимрод, където казва, че той „започнал да става” „Гиборим”, показва нещо подобно за генетиката му, ДНК, или кръвната линия, която се „включила” в резултат от решенията му, задействайки промяна у него от един тип същество към друг. Възможно е също така, предполагам, Нимрод да е бил засегнат от ретровирус, който се интегрирал с неговия геном и по същество да е „пренаписал” генетичния му строеж, оформяйки го като „подходящо разширение” за дух от подземния свят.

Когато попитах Шарън Гилбърт, автор на „Щамът Армагедон”, чието официално образование включва молекулярна биология и генетика, дали мисли, че това е възможно, тя каза: „Абсолютно, Том. Ретровирусите по същество инжектират едноверижни РНК низове към соматичните (телесните) клетки по време на „инфекцията”. Тези евРНК низове навлизат в нуклеотидните пулове в клетката на приемника и образуват двуверижно ДНК копие. Тази двДНК може да се присъедини към хромозома на приемника, използвайки вирусен ензим, наречен „интеграза”. Новият „фалшив ген” след това нарежда на клетката да направи още мРНК на първоначалната РНК на вируса. След това те излизат от клетката и инфектират следващата клетка и т.н.”

Вероятно този тип генетично пренаписване е загатнат в Битие 10:8, където се казва: „Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята”. В допълнение към това научно заключение, другата причина, поради която вярвам, че тази история е съмнителна, е поради това, което Нимрод прави веднага след 10 глава на Битие. Още щом „започнал да става силен” на земята, една глава по-късно той се захваща да строи кула, чийто връх щял „да стига до небето” (Битие 11:4). Това била скандалната Вавилонска кула и Нимрод я замислял така, щото върхът ѝ да се простира до Шамайим (небето) – обиталището на Бога. Трудове, сред които „Еврейската енциклопедия”, потвърждават няколко исторически записи, че Нимрод, когото те установяват, че е бил идентифициран и като Озирис, Орион, Аполон и Гилгамеш, построил Вавилонската кула в опит да възлезе пред Бога. Самият Йехова слязъл и казал за замисъла на кулата, „не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят” (Битие 11:6). С други думи, според Господа, Нимрод щял да постигне това, което си бил „намислил” да направи – да построи кула, чийто връх щял да стига до обиталището на Бога. Че този откъс от писанието би могъл да се разглежда като вторична подкрепа на концепцията, че Нимрод бил станал „съживен потомък на Бдителите, е по този начин подкрепена от това, че Нимрод сякаш внезапно е наясно къде и как да построи кула, тъй щото върхът ѝ да проникне в жилището на Бога. Дали очите му не са били внезапно отворени за реалности, които са извън нормалния начин на възприятие на човек? Тъй като станал гиборим, би трябвало да е взел наклонностите на Бдителите, които, като ангели, могли да виждат в свръхестественото царство, включително къде се намира небето и вероятно откъде да влезе в него. Дори името Вавилон загатва това, значейки „Портата на Бога” или портал към Бога. Че би могло да има свещени местоположения, където тези същества, които могат да виждат в свръхестественото царство, буквално можели да преминават към по-висше място и да влизат в небето, не е толкова пресилено, колкото звучи.

Множество записи, включително от Библията, сякаш потвърждават идеята, че небето може да бъде достигнато върху високи кули или планински местонахождения. Погледнете срещата на Моисей с Бога на Синай, Иисус, завръщайки се от върха на Елеонския хълм, 200-та Бдители, които „слязоха в дните на Яреда на върха на планината Ермон” (Енох 6:6) и други примери, включително стълбата на Яков.Това би могло да обясни защо, в дълбоките кътчета на душата ни, хората са склонни да вярват, че могат да се доближат до Бога, когато се изкачват по планините.

В допълнение към възможността внезапно да е прогледнал в свръхестественото царство в резултат от съчетаването си с паднали ангели, ако Нимрод е бил генетично модифициран според първоначалната формула за Бдител, той би наследил животински характеристики в новия си физически строеж, а животните, също като ангелите, сякаш възприемат „области”, които човеците не могат. Това включва очевидни неща, като дължини на вълните от електромагнитния спектър, но вероятно и нещо по-съществено, като духовното царство. Това е важно да се има предвид, докато разглеждаме в следващите статии как ходът на съвременните учени към технология за съживяване на Бдител и за смесване на човеци с животни може да задвижи завръщането на Нефилимите и идването на Аполон.

               

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК

„Демоните”, които се хранят с човешка енергия

           

 

„Човек няма никаква свободна воля в наши дни, а само правото на избор в определена област от събития, породени от постоянно нарастващата му съзнателност, в рамките на разбиранията му” – Манли П. Хол, 33-та степен фримасон.

Не са много хората, които съзнават, че има един невидим свят, който заобикаля всеки един от нас, който не можем да докоснем или да видим с нашите две очи.

Свят, който убягва на зрението ни, но има роля във всичко, което правим. Някои хора го наричат духовен свят, свят на елементалите, астрална плоскост, или свръхестествено.

Този невидим свят всъщност влияе на съдбата ни дотолкова, че някои адепти, като Манли П. Хол твърдят, че ние просто нямаме свободна воля.

        

Разбира се, можем да правим прости всекидневни избори, но бъдещето ни може би вече е предопределено и пътищата ни са оформяни от свръхестествени същества, които често са наричани демони, ангели, елементали и/или паразити. Някои от тях са добри, а още повече са лоши.

Много от световните водещи авторитети по духовността и окултното потвърждават тези факти.

Швейцарският Хермес, Парацелз фон Хохенхайм (1490-1541) някога казал, „Обърнах се към Медитацията, понеже бях възпрепятстван. Оказва се, че съм бил обитаван!”

Това, което Парацелз намеква е бил фактът, че ние не сме сами в телата си и по пътя, който наричаме живот. Той ги е определил като паразитни организми, които се хранят от човешките енергии.

Много от нас човеците създаваме и привличаме тези невидими лоши същества чрез мислите и действията си. Тези създания след това се хранят от нашата плът, кръв, семе и енергии.

Ако родителите ни са били такива, каквито биха могли да бъдат наречени грешници, неморални или неетични, те ни предават тези създания в утробата.

Както е казано, „Божието наказание е както за греховете на бащите, така и за греховете на децата”, или „крушата не пада по-далече от дървото”.

               

Ако ние синовете и дъщерите, които сме родени в грях, не поправим тези престъпления срещу естествения закон, който ни управлява, не ставаме нищо друго освен де факто родени отново сатанисти, склонни да служим на мрака през целия си живот.

Милиони и милиони тъмни същества размножават семето си и по този начин създават злия свят около нас дори в момента.

Те изпълват всеки чин в нашето общество от най-високата до най-ниската служба. Ето защо в момента имаме епидемия от война, насилие, психически заболявания и болести в света ни.

Как мислите, живеете и съгрешавате, определя съществата, които се прикрепят за вас точно в този момент. Самите невидими същества могат да ви подлудяват или натъжават.

            

Манли П. Хол ги нарича „странни създания от други планети”.

„Създания, които”, казва той, „много от нас биха се изплашили до смърт, ако можехме да ги видим”. Хол казва, „рядко осъзнаваме, че нашите страсти и омраза създават тези демонични същества в свръхфизическия свят, но това е една от тайните на черната магия.

Всяка зла или низка мисъл или емоция на човек спомага да се изградят тези разкъсващи съдиращи създания, чиито вътрешни качества в ръцете на тези, които знаят, стават средство за унищожение на светлината.

И сякаш е част от план това, че тези, които оковават тези демони, самите те стават жертва на собствените си роби, понеже един след друг черните магьосници са всмуквани във водовъртежа на астралния ад”.       
                    

Тези създания, за които говори Хол, понякога са наричани на латински incubus и succubus.

Мъжки и женски паразити. За тях Бащите на Църквата, като св. Августин и св. Тома казват, че са духове, които безпокоят и мъже, и жени, докато спят. Изчадия на езичническите богове, наричани дяволи.

Платонистите ги свързвали с Телхините от Крит. Някои хора вярвали, че майката на Мерлин била забременяла с него от дух на име Инкубус.

„Термините инкубус и сукубус били прилагани безразборно от Бащите на Църквата към елементалите.

Инкубусът и сукубусът обаче са зли и неестествени създания, докато елементалите е събирателен термин за всички жители на четирите елементарни същности.

Според Парацелз, инкубусът и сукубусът, (които съответно са мъжки и женски), са паразитни създания, препитаващи се от злите мисли и емоции на астралното тяло.

Тези термини се прилагат и за свръхфизическите организми на вещерите и черните магьосници. Въпреки че тези ларви по никакъв начин не са въображаеми същества, те са, при все това, плод на въображението.

От древните мъдреци те били разпознавани като невидимата причина за пороците, понеже се носят в етера около морално слабите и непрекъснато ги подтикват към ексцесии от унизително естество.

Поради тази причина те често се намират в атмосферата на наркоманските бърлоги, долнопробните кръчми и вертепите, където се прикрепят към тези нещастници, които се отдават на низости.

Като оставя сетивата си да се притъпят чрез отдаване на пристрастяващи наркотици или алкохолни стимуланти, индивидът става временно в хармония с тези обитатели на астралната плоскост.

Хуриите, виждани от пристрастените към опиума и хашиша, са ужасни чудовища, които мъчат жертвата на делириум тременс, са пример за същества от подземния свят, видими само за тези, чиито зли практики ги привличат като магнит”.

Франц Хартман казва следното за Инкубуса и Сукубуса:

„Инкубус и Сукубус – мъжки и женски паразити, израстващи от астралните елементи на мъжа и жената вследствие на похотливото им въображение.

Астрални форми на мъртъвци (елементарии), съзнателно или инстинктивно привлечени от такива хора, изявяващи присъствието си в осезаеми, ако и в невидими форми, и имащи плътски сношения с жертвите си.

Астралните тела на вещерите и вещиците, посещаващи мъже или жени с неморални цели. Инкубусът е мъжки, а Сукубусът е женски”.

  

http://posledenvek.info/entries/spirituality/ncbsscbs

Загадките на древните цивилизации. Рептилии и тяхната роля в историята на човечеството

                   

     Луната е доставена около Земята за контрол и поробване на планетата    

Вече много от хилядолетия-предполагам скритата присъствието на нашата планета нечовешки интелект. Представителите на тази цивилизация живеят в подземни градове и директно в живота на човека, не пречат. Въпреки това, има всички основания да вярваме, че те са били създатели от паразитната мощна пирамида за контрол на съзнанието на представители на т.н. глобален "елит", което те не са дори и в генетичните условия "чужденец".

Но това не винаги е така. Древните легенди, описват събития от древни времена, когато не-човешката раса току-що се е появила на нашата планета.

                    

> Земята е ферма за хора, произвеждащи енергия за негативни същества

               

Знакомство с Глубинной книгой

Ето как обяснява значението на тези образи - според Ведите и други традиции на народите на Земята - пазителя на древната ведическа традиция руския пътешественик, биолог и антрополог Г.Сидоров:

"Сега, има едни устни разкази за велика космическа битка. За този ужасен момент, когато е била унищожена планетата Astra, или Phaeton и е бил опустошен близкия до нея Марс. Неговото море изчезва/изпарява се и той беше изгорял. И светът на Земята се роди след това ...

Тази легенди са на около два милиона години. След събитията, разказани в тях, са били записани на страниците на книги, но милиони години, никакви книги, не издтржат. Затова тези древни събития и са се превърнали във веда за Велес и Рине. Велес според легендата победил врага си, опустошил неговото "Орлово гнездо" на небето, но Рин паднал на земята и проникнал в недрата на планетата. И там са оцелели. На Това много малко изследователи обръщат внимание. А това би било необходимо.

И още Рин седял на дракон. Влечугото било негов съюзник. Сериозно влечуго! Според Ведите, от неговия вик са били унищожени планините, а от огнения му дъх морето се изпарява. На Марс, това просто се е случило. Нито един от нашите зомби учени не осъзнава, че митът за битката на Велес с Рене, където дракона, е първата в света легенда за пристигането в Слънчевата система на могъщи нехуманоиди.

Факт е, че във всички слоеве на земята, като се започне с триас, има следи от дейността само хора. И преди два милиона години в близост до пространството се появи влечуги. И тъй като те не изчезват. Той започна дълга война с човечеството yascherogolovymi. Тя отива в нашето време. Жалко е, че в Веда няма описание на НАПИ. Какво прави той?Но това са подробности.

Факт е, че във всички слоеве на земята, като се започне с Триас, има следи от дейността само на едни хора. И ето преди два милиона години в близост до пространството се появили влечуги. И тъй като те не са изчезнали. Започнала дълга война на човечеството с ящероглавите. Тя се води и в нашето време. Жалко е, че във Веда няма описание на Рина. Какво ли представлява той? Но това са подробности.

В онези дни на Земята е паднал гигантски астероид, а може би повече от един. И от падането му под водата отива люлката на черната раса - легендарната Лемурия. На планетата рязко се променя климата и започва терциера изчезване на флора и фауна. Има т.нар четвъртичен застудяване. Лошото е, че планетата периодично е разтърсвана. И нашите предци е трябвало да я спаси с помощта на мощното гравитационно поле на изкуствено създаден спътник. Трябва да знаете, че Луната е построена на древното човечество ...

Аз ще ви кажа, че преди около седемстотин хиляди години на Луната и на Марс са възникнали нови колонии на земляните. Но се случва бедствие, нещо подобно на това, което наблюдаваме днес. Древна човечеството кой знае защо, започнало катастрофално да деградира. И както ви казах по-горе, за относително кратък период от време човек се превърнал в нов вид архантроп, който е кръстен в науката неандерталец. Ясно е, че и лунните и марсиански колонии на древна раса също се израждат и умират. Има закон: нито една малка колония не оцелява без мегаполиса.

Но, както ви казах, във високите географски ширини, а на север и на юг, групата на кроманьонците оцелял - пазители на древните знания и потомците на тези, които се присъедини към нея от смъртта, прероден общество. Оцелелите излязоха да общуват с далечна родина, стартира нов кръг от еволюция. Това се е случило преди около петстотин хиляди години. Но ако смятате, че митът задревношунерския Atraharsise, новата цивилизация на хора-богове на Земята продължава розови сто хиляди години.

Факт е, че според шумерската легенда преди около четири хиляди години една мистериозна планета Нибиру, която се предполага, че се намира в покрайнините на Слънчевата система и принадлежи към поредното Слънце на Земята пристигнали някои Ануннаки. Според описанието и статуетки от прото-шумерската култура Убаид били много реални влечуги. По това време, не-хуманоидите дошли на Земята с мир. Те заявили на белите богове, че тяхната далечна планета постепенно губи атмосферата, и че за да се запази е нужно злато. И то много.
Веднага възниква въпросът защо белите богове на земята приели бившите си врагове и започнали да ги подкрепят? Отговорът може да бъде само един. Нашите предци не са били толкова силни, за да откажат на Не-хуманоидите. Те разбраха, че втора война, след дегенерация на по-голямата част от човечеството срещу анунаките няма да бъде спечелена. Със сигурност белите богове са знаели за подземните бази на Не-хуманоидите и желанието им да се възползват от планетата, но за съжаление, не са имали избор. Може би нашите предци са знаели тайните стратегии на своите врагове. Имам предвид, информационото въздействие, което довело до израждане на обществото и превръщането му в един нов вид полумаймуни ...

                 

Във всеки случай, древните мини на земята са намерени. Те са разположени в южната част на Африка, и се оценяват от съвременните учени на повече от сто хиляди години. Дори и тази оценка води до страхопочитание. Оказва се, че златото се е добивало когато според съвременната наука, кроманьонската раса не е съществувала. Но тогава, кой е изкопал тези мини? Оказва се, че неандерталците. Няма кой друг.

В действителност златни мини са много по-стари.Те са най-малко на двеста или дори и триста хиляди години ... Но да се върнем на мита. На първо място, както е посочено в шумерските летописи, самите анунаки добивали злато, но скоро се умори и реши да създадат роби. След това илюминатите си намерили вратичка. Те казват, че цялото човечество днес, е създадено изцяло от влечугоподобните.

Вече казах, че анунагите не са се страхували от белите богове. И техният проект за създаване на нови хора от архантропи не е можел да бъде спрян от нашите предци. Какво е направено? Annunaki добавят на архантропите само части от гените на бели богове, в Далечния изток -  синантропи на юг- питекантропи  и неандерталци. По този начин се появила основа за появата на две велики раси от хора: жълти и черни. Именно тези хора са хибрид и принудени да работят в Африка за производство на жълт метал ... От тук и раболепие, пред дракони, характерни за китайския народ. Както можете да видите, не е толкова сложно, колкото изглежда ...

Според мита много скоро хибридното човечество се размножило, и е трябвало да бъде разпръснато ... Но митът е мит в него са пропуснати много неща, и за тях можем само да гадаем ... На първо място, не се споменава за войната на земните боговете с анунагите. Такава война е имало при това не една. Паметта за нея е запазена в народните традиции на всички, без изключение, потомците на бялата раса ... И не-хуманоидите, загубили тази войната е загубен и защото променили своята стратегия. Тази война е принудила анунаките за победа над белите боговете да хвърлят в техните редици троянски кон ...

Това е стара доказана технология. В историята за Атрахарсис се казва, че преди триста хиляди години по-голямата част от анунаките били принудени да напуснат Земята. Интересно е, че заминаването им съвпада с появата на хибридни раси на Земята. Всичко това води до извода, че влечугоподобните са отишли от нашата планета против своята воля. Очевидно е, че генетичната намеса, за създаване за себе си  на робите, е заставило бели богове да поставят гущероподобните на място.

На земята са останали само представители на анунаките, които са се подчинили на върховния бог Енки и вече не се опитвали да му противоречат. Така е по митът. В действителност yascherogolovye предприели интересен ход. Аз го наричам "Троянски кон". Легендата разказва, че след всички тези битки триста анунаките отишли в рая, и триста останали на Земята. При това невидими за хора или богове. Сега нека да си припомним, че в далечния север според древните небето се слива със земята. За какво говори това? Не показва ли това че тази сто анунаги са отишли на север? Изглежда точно по този начин. Така че, пътя на тези замаскирани гущероглави лежеше в покрита с ледници Европа ...

Легендата разказва, че анунаките останали на Земята. Не много, около триста ... Перфектно владеейки генното инженерство, те са имплантирали психическия комплекс на гущер-анунаките в тялото на част от белите богове. И така, че този геннен комплекс, изцяло и напълно да се предава по наследство. Това е троянския кон.

Интересното е, че точно същия генни технологии, са използвани египетските жреци на Амон, за създаване на Богоизбрани. Само че за последните е избран друг генетичен комплекс. Не от влечуго, а неандерталски. Той преминава по женска линия от поколение на поколение. Ето защо, потомците на бащата на Авраам генетично са наполовината от неандерталците. Оттука, те имат тази страст за присвояване наготово. Но това е само едната страна на монетата ...

Твърде много изследователи изучавайки психологията на потомците на бащата Авраам, изумени, че те имат съвсем различна за обкръжаващата ги външна страна. Те сякаш са извънземни от друг свят. Не от земята ... Всичките техни концепции са обърнати с главата надолу. Фактът, че бяло, те виждат като черно и обратно. Разбира се, всичко това, което ви казвам, не е вярно за всички членове на това племе, но в много голяма част от него. По принцип в основата си азиатско и африканско.

                            

http://planet-nefelana.ucoz.ru/forum/18-99-22


Можем да предположим, че на територията на културата на гущероглавите Убаид, те самите са които изобразяват хората в статуетки, имащи генетични отклонения в посока на рептилиите. те са били родени, очевидно от хора с гените на Ануннаки. Защо така? Да, защото у фигурките няма опашки. Ясно е, че това е хибрид. Ануннаките са с опашка. Това се посочва в изображения на китайски, японски и други рисунки ...

Фактът е, че анунаките са същества, които не разполагат с дясното полукълбо. Те са изцяло с лявото полукълбо. Какво показва това? Това че тези зверове са продукт на един напълно различен свят и при техните представители, отсъства многоизмерната полева съшност, която нас хората ни свързва с Твореца. Ето защо те не разполагат с дясното полукълбо на мозъка. Те са много добре развита логика и способност за абстракция. Но ако тези товари разбират законите на развитие на света по-долу чрез логика, то ние, хората, имам предвид не, биороботите с леви-полукълба  а съвсем нормалните хората, които получаваме знания от по-горе, чрез прочитат на информация от полето. Това, което наричаме интуиция. Сега, нека да си спомним, се счита ли се, нашата земна наука с интуитивно познание?

... Виждатели ли какво се оказва. От една страна, те, гушерите, които се борят, за да отключат в човека дясното му полукълбо, а от друга - се опитва да си променят манталитета, да изменят своята психика като я доближават до човешката. Очевидно е, че в Боливия и Перу за дълго време е имало една лаборатория на  хибридните анунаките за изучаване на централната нервна система на нашия вид. Далеко от севера, и в Европа, на тихо място. Но до тях очевидно са достигнали боговете от Боливия - белите виракоча. И лабораторията престава да съществува.

                 

Но да не се разсейваме. Ние правим сравнение между нашата и психиката на влечугите. Както можете да видите, работния план на епифизната жлеза и дясното полукълбо при човека е по-организиран. Ето защо, биологически и духовно, ние сме много по-напред от анунаките. Така трябва да бъде, защото те са влечуги, а ние сме представители на прогресивен клас. Но, както можете да видите, тези люспести момчета са доста упорити. Те не падат духом. Техния "троянски кон" е развърнал на Земятаа такава дейност, която понякога може да доведе до отчаяние.

Установихме с вас две от групите им. Една група - триста лица, които се криеха на земята, и другите - тези, които са останали някъде в небето. За тези, които са на Земята, според мен, ясно. Не е трудно да се отгатне, че това са едни и същи, които постепенно дойдоха на власт в Атлантида. Платон, който описва падането на духовността на своите управници, разказва за времето, когато е имало смяна.

В Атлантида тези същества под формата на хора са идвали на власт, съдейки по случилите се събия, два пъти. За първи път преди около 40 хиляди години. Именно те, са отприщили Първата световна война между Атлантида и Ориана, следи които и днес може да се видят по цялата планета. Тази велика битка именно е "преселила" в южните ширини кроманьонците. В действителност, бежанците от севера и загиващия запад. Това беше по това време когато колония от земляните на Луната и Марс са били унищожени. Този път те не са били възродени.

Втората световна война, тези същества в човешка форма, отново от Атлантида, организирали преди около 13 хиляди години. След това се прилага оръжието: мощни йоносферни енергийни удари по тектоничните плочи. Именно тази война е генерирала - Великия потоп - голямо наводнение. Не е шега работа: в света на дъното на океана потънали наведнъж три континента! Вълна цунами заляла цели континенти. Сега разбирате откъде са се взели на Пиренеите, в Централна Европа и Африка, оцелелите от Атлантида? Откъде в Египет се появили онези, които заменили култа към слънчевия Ра с култ към Сет Амон?

Но тези генетични изроди са били сравнително малко. Някои от тях са укрепени в страната Keми. Другите окупирани от Убаид/Дуказ са по-късно Шумер и Вавилон. Всичко, което сега ви казвам, се е знаело от вавилонския свещеник Шамаш Берос(праправнука му днес живее в Ешкинази Зара- раптилчето Св. Беров). Според него, в един забравен от хората шумерски град на брега на река Тигър, чието име Сиппар, се е съхранявала най-огромната библиотека на свещениците. В нейните книги се разказва подробно за всички тези събития ...

              

Трябва да се разбере, че не само египетските жреци на Амон са работили по създаването на свещеническа армия от богоизбрани. До голяма степен това се правили и халдейците. Тъй като и над тях, са стояли едни и същи полухора-полуаннунаки. Не забравяйте, където е написана Тората, Талмуда и Кабала. Всичко това е създадено във Вавилон. Не от египетските жреци а от халдейците. И не от тяхното свещенничество, а неизвестно от кого. Кой мислите, е написал за йудеите техните свещени текстове? ...

                  

Нека поговорим за тези аннунаки под формата на хора, които са се преместили, според мита, на небето. Ясно е, че тези генетично модифицирани създания не са се отправили на небето. Техните господари са ги насочили към Европа, именно това е мястото, където те са намерили убежище. За известно време тази група е живяла сред европейските неандерталци и питекантропи едни до други. Придобитите знания им позволи да се защитават.

Но 40000 години, след първата световна война между империите, когато в Европа от запад и север нахлуват мигранти, а нехората се обзавели с многобройни "поклонници-овце". Те са станали лидери, свещеници, с една дума, елита, който ръководи компанията от т.нар кроманьонци. Но, въпреки това, потомците на анунаките не споделяли своите знания с тези, които те управлявали. Тайното знание на люспетите "богове" техните предци, се е разпространявало строго само в генетично модифицирана среда.

                  

След втората световна война, те приемали на тяхна територия и други преселници. Атлантида е била унищожена, преселение в Европа на много хора. Предшественици на същите фризове и протокелти. Те са били известни в Европа като Албани. Името "Албания" и "албанци" възникнало точно от тази дума. Всички тях модерната историческа наука отнася до палеоевропейците. Именно тези следпотопни преселници хибридните Ануннаки и оглавяват.

Криза на власта при тях започна, когато от Карпатите от източно европейската равнина и Сибир нахлули племената бореали. Но той не трае дълго. Отстъпвайки на чужденците част от централно - европейска Албания а гущероподобния елит се преместил в Англия. Друга група от тях, напротив, се премества на юг от Алпите, в посока на Апенините. Уест Албан не го направи. В Иберия по това време са наложили различна култура, корените, на която идват от Африка. Именно от палеоевропейците е бил наложен великия Рим.. По-точно, от техния елит. И не трябва да се мисли, че той е възникнал под влиянието на доплавалите от Мала Азия до бреговете на Тибър троянците.(Каквато е историческата. Наистина от кои други племена наследници на земните бели богове би могъл да възникне Рим освен от троянците - бел.ред.)

Тъмните свещеници, или по-скоро, полухора-полуаннунаки, използвайки древните знания на организацията на обществото събрали около себе си разпръснати племена палеоевропейци и придошлите от Алпите бореали, и създали както ние знаем Римската държава. Това е мястото, където всичко започна. От Рим. Защо етруските, нашите близки роднини го мразеха. Очевидно е, че техните свещеници са се досетили какво се случва.

               

Сега, нали знаете, откъде се взеха кървавите гладиаторски борби и дивите зверове на арената - лъвове, мечки и леопарди - беззащитни жени, деца и възрастни хора? Кой би могъл да харесва такава сцена? Само нечовеци с гени на гушероглави. Защо? Тъй като при подобни люспести винаги е имало и има отвращение към човека, като вид.

За да ви докажа това, достатъчно е да си спомним, че в империята на нашите предци не е имало нищо подобно на това и никога не се е практикувало. Ако имаше битки, под формата на търсене на истината, така наречените "Божия съд". Мисля, че сега са по-точно ще се разбере трагедията на финикийския Кар-Хадшта или Картаген. В своят Сенат са се окопали в "светските/земните" потомци на анунаките, в Рим, са потомците на тези, които са отишли на север. Тандема от нечовеци редовно подхранва и кървави войни между две различни или повече държави. Стара доказана технология: трябва да победи най-силния. Рим е бил по-щастлив. Всъщност в него и сложи генетично модифицираните нехора. Той е бил нужен за да продължи войната, която започнали предците им преди хиляди години ...

Техните домакини ануннаки дали на всяка група от "троянските кон"  съвсем различни знания. "Земните" - тези, които са останали в Мала Азия, получили цялостни познания за финанси и банково дело. Те са били обучавани как да се превръщат злато и скъпоценности в фалшиви хартийки, и как чрез тази измама чрез лихва по заемите, да завоюват не само потомците на белите-богове борейци и хиперборейци, но и на цялата планета.

http://geogen-mir.livejournal.com/611209.html

Луната като основна „рециклираща“ станция

                     

Какво означава активизирането на агентите и слугите на гущероподобните

Любовта - комбинация от хормони/Тъмната страна на хормона на любовта

За да разберат мистерията, капризите и силата на романтичната любов, древните се молели на Купидон - безсмъртният пакостник, в чийто плен рано или късно попадали всички, и пред който хората изглеждали абсолютно безсилни.

Науката обаче дава друга гледна точка по въпроса. Изследвайки човешката натура, учените открили, че да бъдеш влюбен (от пръв поглед или завинаги) е функция на хормоните и в тях няма почти нищо „капризно“ и божествено. Стрелите на Купидон са всъщност химически вещества, които “заливат” мозъка и карат хората да се държат по странен начин. Именно в скритата сила на биохимията са кодирани най-съкровените човешки отношения.

Трудно е човек да забрави физическите и емоционални “фанфари”, които възвестяват пристигането на любовта. За съжаление обаче, още по-трудно е да ги запази. Ако романсът върви добре, спиращият сърцето звън на телефона, който някога сте очаквали с трепет, се превръща в обикновено позвъняване. А скритите погледи с копнеж се превръщат просто в първото и последното лице, което виждате всеки ден.

Трайната любов неизбежно стига до фазата на привързаност, която е много по-дълбока, но много по-малко вълнуваща от онова първо безумно влюбване. Любовта може най-добре да бъде видяна като биологичен импулс, който включва страст, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешно възпроизвеждане на рода.

Похотта ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса и енергията ни до само един човек, докато привързаността ни окуражава да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си. Тези три фази са перфектно управлявани от нервнохимичните реакции в организма. За всяка една от тях отговарят определени хормони - невротрансмитери.

Допаминът е веществото, което ни позволява да поддържаме романтичната любов уникална, опияняваща и различна. Нивата на допамин и норепинефрин “прииждат”, когато човек се среща с непознатото. В началната фаза на романтичната любов, те пораждат такава възбуда, че човек губи желанието за храна и сън.

Французите сравняват това състояние с мълнии и светкавици, а по-малко романтичните англоговорящи го наричат “любовна болест”. Практичните американци приравняват любовта с наркотична пристрастеност. „Независимо дали мотиваторът е кокаин или девойката от 4-я етаж, високите нива на допамин и норепинефрин “наелектризират” мозъка и карат човек да полудее“, категорична е Хелън Фишер, изследовател-антрополог от Ню Джърси. И допълва, че „романтичната любов е импулс, ненаситен глад, хомеостатична липса на равновесие, която ви подтиква да преследвате определен партньор и да изпитвате емоции като въодушевление и надежда или отчаяние и гняв”.

Влиянието на допамин в края на краищата утихва. Той е последван от т.нар. “пазители на любовта” – вазопресин и окситоцин. Това са хормони, които водят до привързаност за по-дълго време.

Изследователите преполагат, че окситоцинът или т.нар. “хормони на гушкането”, които се отделят по време на секс, улесняват връзката между партньорите, необходима за отглеждане на децата. Въпреки че ни карат да се чувстваме “топло и уютно”, комбинацията от тези хормони не могат да постигнат онази емоция, характерна за високите нива на допамин. И за това си има логично научно обяснение. Окситоцинът практически потушава нивата на допамин и норепинефрин.

Има обаче начин да върнем тръпката от първите дни, твърдят учените. Отделянето на допамин може да бъде предизвикано като се правят нови неща. “Когато правим нещо ново, това покачва нивото на допамин и вероятно намалява прага на способността ни да чувстваме романтичната любов”, казва Фишер. С други думи, новите и различни преживявания могат да бъдат достатъчно стимулиращи, за да ви накарат да изживеете отново онова, което е било толкова вълнуващо във връзката ви с вашия партньор в началото.

Всъщност, има няколко проучвания, които показват, че двойки, които правят заедно нови и различни неща, съобщават за по-голяма удовлетвореност от връзката си, както и за повече романтика в отношенията си, отколкото двойки, които имат по-рутинни навици. Степента на търсене на нови усещания обикновено е в добро съотношение при щастливо-женените двойки. В свои изследвания, психологът Марвин Зукерман от университета на Делауеър е открил голямо несъответствие в резултатите, определящи склонността за нови изживявания у партньорите, които са решили да търсят спасение за брака си чрез терапия.

“Обикновено партньорът, който не е от типа “търсачи на силни усещания”, настоява за консултация при психолог”, обяснява Зукерман. Най-добрата комбинация е, ако и двамата партньори се нуждаят от малко нови преживявания. “Те са щастливи един с друг и не приемат другия като “навик”, твърди Зукармен. По думите му най-лошата комбинация е брак между авантюрист и домошар, защото те просто не могат да разберат интересите и нуждите на другия. А в такива случаи дори хормоните не помагат.

Тъмната страна на хормона на любовта

Окситоцинът предизвиква не само чувство на любов и емпатия към ближния. В зависимост от социалния контекст той е способен да потопи човека в тревога и депресия. Хормонът окситоцин често е наричан хормон на любовта. Той засилва чувството на любов и изобщо социалната привързаност, открива „емоционалните канали” в общуването с близките и влияе не само на психологическите аспекти във взаимоотношенията, но и на физиологическите.

Само че, както са изяснили изследователи от Северозападния университет в САЩ, окситоцинът си има и тъмна страна – дори след много време не ни дават покой училищните издевателства или шефската грубост. С други думи, окситоцинът ни кара прекалено дълго да помним негативния социален опит. В сп. Nature Neuroscience авторите на изследването пишат, че окситоцинът в стресови ситуации активира област от мозъка, която засилва паметта за тези ситуации. Експерименти бил проведени с мишки. В първия животните били поставени в клетка с агресивни особи, където получили социален стрес. Стресираните мишки се отличавали по окситоциновите рецептори в мозъка – при едни тези рецептори били съвсем изключени, при други били повече от всякога, а при трети – нормалното количество. Шест часа след сблъсъка с агресивните особи животните били поставяни в същата клетка. Тези, които нямали рецептори към окситоцин, изобщо не се страхували от агресорите – при тях нямало съхранена памет за случилото се в миналото. Животните с излишък окситоцинови рецептори се страхували повече от обичайното – по-силно от тези, които нямали рецептори, и тези, при които броят им бил в норма. Във втория експеримент мишките шест часа след социалния стрес били поставяни в кутия, в която леко бил пускан ток – безболезнено, но чувствително. Мишките без рецептори не изпитвали никакъв страх пред това място, докато животните с повишено количество рецептори изпадали в паника.

Тоест окситоцинът засилвал негативното емоционално възприятие дори в ситуации, към които нямал отношение – хормонът се отделял при взаимодействието с агресивните мишки, но действието му се разпространявало и на ситуацията с кутията. Тоест, както казва Елена Радулович, ръководител на експериментите, окситоцинът не бива да се разглежда като вълшебно средство срещу тревоги и социални страхове – а именно в такова качество той се използва сега в някои психотерапевтични методи за лечение на депресия. И обратното – ако човек страда от постоянно чувство на тревога, депресия и т.н., не е лошо да провери няма ли излишък на окситоцин в мозъка. И дали да не понижи този „хормон на любовта”, за да свали стреса. Това е първото изследване, в което експериментално е показано как окситоцинът стимулира стресовата памет, предизвикана от неблагоприятни ситуации. Все пак Радулович и колегите й не са първите изследователи, досетили се за „тъмната страна”. Съвсем скоро Дженифър Барц от Медицинската школа Маунт Синай е стигнала до извода, че само по себе си действието на окситоцина не може да бъде нито положително, нито отрицателно, а плюсовете и минусите му се определят от социалния контекст.

https://www.actualno.com/

               

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЛЯТА: "СТОП-УПРАЖНЕНИЕТО" НА ГУРДЖИЕВ

           

Георгий Гурджиев, от книгата „Картини от реалния свят“:

Стоп-упражнението е задължително за всички студенти в института. В това упражнение при команда „стоп" или при подаване на предварително уговорен сигнал всеки студент трябва незабавно да спре всяко движение, където и да се намира и каквото и да прави. Дали по средата на някакво ритмично движение или в обикновения живот на института, на работа или на масата, той не само трябва да спре всичките си движения, но трябва и да запази изражението на своето лице, усмивката, погледа и напрежението на всички мускули на тялото си в точно същото състояние, в което са били в момента на командата „стоп". Той трябва да задържи очите си фиксирани на същото място, където са били при подаването на командата. Докато е в състояние на спряно движение, студентът трябва също да спре и потока на своите мисли, да не приема каквито и да било нови мисли. И трябва да й, съсредоточи цялото си внимание в наблюдение на напрежението на мускулите в различни части на тялото си, като насочва вниманието от една част на тялото към друга и се стреми мускулното напрежение да не се променя - нито да намалява, нито да се увеличава.

В човек, който е спрян по такъв начин и е останал неподвижен, няма пози. Това е просто едно движение, което е прекъснато в момента на преминаване от една поза в друга.

             

Обикновено ние преминаваме от една поза в друга толкова бързо, че не забелязваме положенията, които заемаме при това преминаване. Стоп-упражнението ни дава възможност да видим и да почувстваме собственото си тяло в пози и положения, които са напълно необичайни и неестествени за нас.
     
Всяка раса, всеки народ, всяка епоха, всяка страна, всяка класа и всяка професия има свой собствен ограничен набор от пози, от който никога не се отклонява и който представлява специфичния стил на дадена епоха, раса или професия. Всеки човек според своята индивидуалност възприема определен брой пози от стила, който му е достъпен, поради което всеки има крайно ограничен репертоар от пози. Това лесно може да се види например в посредственото изкуство, където творецът, свикнал механично да представя стила и движенията на една раса или класа, се опитва да изобразява друга раса или класа.

Богат материал в това отношение дават илюстрованите вестници, където често можем да видим ориенталци с движения и пози на английски войници, или селяни с движения и пози на оперни певци.


Стилът на движенията и позите на всяка епоха, всяка раса и всяка класа е неразривно свързан с характерните форми на мисълта и чувството. А те са толкова тясно взаимосвързани, че човек не може да промени нито формата на мисълта си, нито формата на своите чувства, без да промени своя репертоар от пози.

Формите на мислене и чувстване могат да се нарекат пози на мисълта и чувството. Всеки човек има определен брой интелектуални и емоционални пози, така както има определен брой двигателни пози; и всичките му двигателни, интелектуални и емоционални пози са взаимообвързани. По такъв начин човек не може никога да излезе от своя репертоар от интелектуални и емоционални пози, ако не се променят неговите двигателни пози.

Приложеният по определен начин психологически анализ и изучаването на психомоторните функции показват, че всяко от нашите движения, било волно или неволно, представлява подсъзнателен преход от една автоматично фиксирана позиция в друга също така автоматична. Илюзия е да се мисли, че движенията ни са волеви; всъщност те са автоматични. Мислите и чувствата ни са не по-малко автоматични. А автоматизмът на нашите мисли и чувства е определено свързан с автоматизма на нашите движения. Едното не може да се промени без другото. И ако например вниманието на един човек се концентрира върху промяната на мисловния автоматизъм, неговите привични движения и пози ще затрудняват новия начин на мислене, като събуждат стари привични асоциации.


Ние не виждаме до каква степен интелектуалните, емоционалните и двигателните функции са взаимозависими, макар същевременно да можем да осъзнаем доколко нашите настроения и емоционални състояния зависят от движенията и позите ни. Ако човек приеме една поза, която съответства в него на чувство на тъга или униние, тогава много скоро той наистина ще почувства тъга или униние. Страх, безразличие, омраза и т. н. могат да се създават чрез изкуствена промяна на позата.

Тъй като всички функции на човека - интелектуални, емоционални и двигателни - си имат собствен определен репертоар от пози и са в постоянно реципрочно действие, оттук следва, че човек никога не може да изостави собствения си репертоар.

Но методите на работа в Института за хармонично развитие на човека предлагат възможност за напускане на този кръг на вроден автоматизъм и едно от средствата за това, особено в началото на работата върху себе си, е стоп-упражнението. Немеханичното изучаване на себе си е възможно единствено с прилагането на стоп-упражнението.

          

Започнатото движение се прекъсва от внезапна команда или сигнал. Тялото става неподвижно и фиксирано посред прехода от една поза в друга в положение, в което то никога не се установява в обикновения живот. Като схване себе си в това състояние, т. е. в състоянието на необичайна поза, човек вижда себе си от нова гледна точка, наново вижда и наблюдава себе си. В тази необичайна за него поза той може да мисли по нов начин, да чувства по нов начин и да познае себе си по нов начин. Така се разрушава кръгът на стария автоматизъм. Тялото напразно се мъчи да приеме обичайната поза, която му е удобна. Волята на човека, приведена в действие от командата „стоп", предотвратява това. Стоп-упражнението е едновременно с това и упражнение за волята, за вниманието, за мисълта, за чувството и за движенията.


Но трябва да се разбере, че за да се активира волята достатъчно силно, за да задържи човека в необичайната поза, не може да се мине без тази външна команда „стоп". Човек не може сам да си даде командата „стоп", защото волята му няма да се подчини на тази заповед. Причината за това е във факта, че комбинацията от привични пози - интелектуални, емоционални и двигателни - е по-силна от волята. Командата „стоп", идваща отвън, замества интелектуалните и емоционални пози, и в такъв случай двигателните пози се подчиняват на волята.

Гурджиевски танц