Гинка, която купи ЧЕЗ

Родът Върбакови се оказаха странен феномен. Както изнесоха биволци, три дами от тях са с едно и също ЕГН.
С такова еднакво ЕГН майката Петрана Пайтакова и нейната дъщеря Теодора Николова Пайтакова - сестра на Гинчето се оказват родени на една и съща дата и година. Господи!!! Тези хора знаят ли си самоличностите??!
Третата дама от рода - Теодора, но не Николова, а Георгиева Пайтакова с това ЕГН обаче се оказва пълен фантом - има ЕГН, има фирми с нейно участие, но такъв човек в реалността няма, както вече отбелязаха медиите. Въобще историята се заплете като криминален трилър, в който не се знае кой кой е. (тази ситуация е много удобна да изгърми заради нищожни договори поради неверни самоличности онези банкови идиоти, които решат да им дадат кредити или гаранции за покупка на българския ЧЕЗ!!!!)
Най-сетне в цялата галимация като ключова съдружничка на Гинчето в редица фирми има още една дама - Малинка Иванова Върбакова. И тя също е неоткриваема, а и често я бъркат с Гинчето (както се оказа и на една снимка)
Но Малинката обаче не е родом от Пловдивско (Стамболийски), откъдето са и Пайтакови, и Върбакови, а е опознавала света от Пазарджишките махали.
Блокът, в който живее тази „мултимилионерка” – собственичка, съдружник и управител с редица фирми (давам снимка) на ул. "Мътница" 10 е санираният за 1.6 млн. лв. от хората на Гинчето.

                      

И най-сетне деловите връзки на фамилиите освен с разни хора и едри бизнесмени, с разни трибуквени групировки, както и с една министърка (вече бивша) се простират и до ... ДРУГИ ДВАМА МИНИСТРИ ОТ КАБИНЕТА, вкл. и чрез съдружия във фирми и т.н., и т.н. И ЧРЕЗ СВЪРЗАНИ ЛИЦА ДО НАЙ-БЛИЗЪК РОДНИНА НА ЕДИН БИВШ ПРЕМИЕР. А за връзките на най-високото възможно държавно равнище вече стана дума в тези два поста.

                

Преди 31 дни премиерът на Чехия кацна у нас. Бабиш е милиардер, собственик на конгломерата Agrofert - от медии през металургия до енергетика. Словак по националност. С капитали на неговия познат - словака Зденек Земек, Гинчето, дето купува ЧЕЗ, си направи четири фотоволтаични парка у нас. Преди да се издигне до премиер, Бабиш беше министър на финансите. Чешкото Министерство на финансите е принципал на ЧЕЗ ( в него има 70% държавно участие, но според мен дефакто групата се управлява като привитизирана). След посещението на Бабиш и срещата му с Борисов се случиха маса неща. *** Преди десетина дни се разбра, че чех купува Теленор. *** Преди седмица – че чех е купил Нова телевизия. *** Преди два дни – чехите и Гинчето подписаха далаверата за ЧЕЗ. Въобще след срещата на двамата премиери – родният и чешкият, се завъртя голям бизнес с чехите. Те ни продават, ние им продаваме: ние - на големи чешки бизнесмени, те – на брат,чеди от ма,(х)алата. Бабиш е и „Буреш” – агентурен прякор, даден му от чешката ДС, на която е сътрудничил. Борисов пък е с офицерски чин от нашата ДС. И премиерът на островите Кабо Верде пристигна на визита у нас. Преди 5 дни. Срещна се с премиера ни. С него пък какво ли са ни приготвили... Полезна информация: островната държава Кабо Верде е офшорен рай и фигурира в черния списък на офшорките, в които тайните банкови сметки и комисионите не само са на почит, но и са светая светих.


                

Банката на Цв.Бориславова осигурява кредита за ЧЕЗ.

https://www.facebook.com/grigor.lilov

   

Бизнес партньорка на "Черепа" свързала Калканджиева с мъжа на Гинка от Пазарджик

        

Вчера( февруари 24, 2018 )в предаването на бТВ „Тази Събота“ Евгения Калканджиева беше попитана от водещата за коментар на информацията изнесена от Биволъ, че е имала обща фирма със съпруга на Гинка Върбакова.

„Фирмата така и не заработи, сетих се, че я имам и трябва да я закрия. Навремето мисля, че 2004 или 2002 със моя партньорка от „Визаж“Вени Пеева която се занимаваше с курсовете на моделите, ми го представи Славчо… Направихме фирмата за една Мис България за телефония и гласувания. Тогава мислех конкурсът да не е с жури, а с гласувания по телефона. Те трябваше да поемат телефонията, но се оказва, че номерът с гласуването не работи”, каза тя. (подчертаването е на редакцията)

„Тогава май се занимаваше с обаждания и гласуване по телефони”, спомня си още тя за Славчо.

Калканджиева разви и тезата, че като „млада бизнесменка“ имала много фирми и била забравила за тази.

След това разговорът продължи по светски и модни теми, с каквито и започна. На публиката не беше поднесен контекст на въпроса, а той е интересен. Дори само въпросът коя е „партньорката“ от „Визаж“ Вени Пеева е ключов.

Биволъ прерови цялата фирмена история на „Визаж“ ООД, преобразувана в „Модна агенция Визаж“ – АД и впоследствие в ЕАД, където откри само една партньорка и тя е Марияна Андреева Маринова, сестрата на Маргините. За партньорство на Калканджиева с Пеева във „Визаж“ няма данни.





„Визаж“ ООД е създадена през 1994 г. (вписана във фирмено дело № 22365/94 на Софийски Градски съд. като съдружнички през 1996 г. са Марияна Маринова и Евгения Калканджиева (вписване в ДВ бр. 103 Вторник, 3 декември 1996 г.)

Същата година с фирмено дело № 20700/94 е създадена“Секюрити Иншуранс Къмпани (СИК)“ – АД на Николай Маринов и Красимир Маринов – Маргините. По-рано, през 93 г. Красимир Маринов е съдружник във „Фортуна­Р“­ ООД с кръстника на българската мафия Иво Карамански, а през 96 е приет за съдружник в „Интергруп енд Партнърс“ – ООД: заедно с Милчо Борисов – Бонев и Дмитрий Русевич Минев – Руснака, които вече не са между живите.

Именно в „Интергруп“ той върти общ бизнес с Младен Михалев – Маджо и Румен Гоцов Николов – Пашата, който пък по това време е съдружник с Бойко Борисов – Буда във фирмата „Тео Интернационал“, собственик на незаконна фабрика за цигарив Крайморие. След като антимафиотите разбиват фабриката, фирмата е продадена на Иво Каменов от ТИМ (виж документите в галерията).

                                  

За групировката СИК най-точна и синтезирана характеристика е дал бившия военен разузнавач Джеймс Пардю в секретна дипломатическа грама 05SOFIA1207 озаглавена „Българската Организирана Престъпност“, която беше публикувана от „Гардиън“ в съкратен вариант, а впоследствие предоставена от Wikileaks на Биволъ в пълния й вариант (виж оригиналния текст в сайта на Wikileaks тук).


C. (C) ИНТЕРГРУП (бивша СИК) КРАСИМИР АНДРЕЕВ МАРИНОВ (български гражданин, роден на 6-ти май, 1964 г. с прякор „ГОЛЕМИЯ МАРГИН), настоящ президент на групировката и също бивш борец, основава СИК (по-късно ИНТЕРГРУП) с МЛАДЕН МИХАЛЕВ (български гражданин, роден на 13-ти октомври, 1964 г. с прякор „МАДЖО“), също бивш борец, и с РУМЕН ГОЦОВ НИКОЛОВ (български гражданин, роден на 26-ти май, 1962 г. с прякор „ПАШАТА“). Николов е свързан и със СЪЮЗА НА БИВШИТЕ КОМАНДОСИ (виж по-долу). Смята се, че тарторът на всички операции на групировката е ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ СТЕФАНОВ (български гражданин, роден на 28-ми ноември, 1949 г.). През април, 2004 г., синът му, ДИМИТЪТ ВЕНЦИСЛАВОВ ДИМИТРОВ (български гражданин, роден на 15-ти септември, 1980 г.) е отвлечен и не е намерен и досега. Незаконните действия на Интергруп включват наркотици (главно хероин), финансови измами (чрез връзки с компанията за финансови гаранции АМИГОС), кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

Пардю е изпратил сведение и за Калканджиева:


Фирмата за манекени Visages е основана през 1994 г. от ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА КАЛКАНДЖИЕВА (българска гражданка, родена на 20-ти февруари 1975 г.). Смята се за близка на Красимир Маринов.

Всичко това разбира се няма място в едно лайфстайл предаване, в каквото беше поканена Калканджиева в качеството си на бивша първа красавица на България и авторитет в модните среди.
„Шок“, „Шаш“ и димна завеса над разкритията за сикаджийската връзка

Изнесената информация в ефир, че Калканджиева е имала общ бизнес със съпруга на загадъчната Гинка, предизвика възгласи „Шок!“ и „Шаш!“ едновременно в контролираните от депутата Делян Пеевски медии и в някои опозиционни нему онлайн издания.

Считаните за сериозни издания контролирани от Иво Прокопиев и Огнян Донев предпочетоха да игнорират и премълчат информацията, въпреки че по-късно през деня самата Калканджиева разпрати до медиите позиция, в която твърди, че не желае да бъде свързвано името й със скандала около продажбата на ЧЕЗ – България.


„Във връзка с публикации в медиите в които се замесва името ми около скандала с покупко-продажбата на ЧЕЗ се чувствам длъжна да кажа следното: Никога не съм имала общ бизнес със съпруга на Гинка Върбакова, Славчо Върбаков, макар и да сме имали обща фирма регистрирана през 2004 година. Въпросната фирма не е имала никаква реална дейност и бе закрита преди 6 години, т.е. през 2012 година. Някои от фактите изнесени в медиите отговарят на истината, но гонят неверни внушения и манипулативни цели.“

Биволъ обаче счита, че информацията за сикаджийската връзка на Славчо Върбаков е от голям обществен интерес и фактите трябва да бъдат внимателно изследвани от всички, които търсят причинно-следствените връзки в скандала с Гинка от Пазарджик.

Именно това направихме в петък като проучихме фирмената история на семейство Върбакови и открихме бизнеса с импулсните телефони на Славчо и Евгения. Малко след нашата публикация премиерът Борисов от Брюксел уволни в ефир Теменужка Петкова, заради дългогодишното й познанство с Гинка Върбакова, което според в. Капитал било кумовство.

Подробности за връзката Борисов – Пашата – СИК и СИК – ЧЕЗ – „Инерком“ на Гинка засега можете да прочетете единствено в Биволъ. Тя е важна, защото в продължение на години в Надзорния съвет на ЧЕЗ България ЕАД участва Димитър Стефанов – Митко Каратиста, който едновременно с това управлява и фирма на „Пашата“.

„Каратиста“ беше отстранен едва след като правителството на Борисов 1 падна от власт след протести за цените на тока, а проверка на прокуратурата установи, че под надзора на Стефанов е осъществено източване на ЧЕЗ България ЕАД със стотици милиони левове, което са се отразили на цените на тока. Всички тези не толкова отдавнашни факти в момента са табу за всички медии, въпреки шумното им разгласяване през 2013 г. Прокуратурата също не е повдигнала обвинения.

Едно от обясненията за табуирането на темата със СИК, Борисов, Пашата и Каратиста е в оперативната информация, че Борисов като премиер лично е наложил „Каратиста“ в Надзорния съвет на дружеството, а посредник на премиера в преговорите с ръководството на ЧЕЗ е бил Георги Петров Рисин, член на Управителния съвет на ЧЕЗ България ЕАД.
От Вени Пеева към Васил Божков – „Черепа“

Освен през Каланджиева към СИК, връзка на „Инерком“ към българската организирана престъпност, така както е видяна от американския посланик, се открива и през други фирми, свързани с импулсни телефони и хазартни игри и през партньорката на Калканджиева Венислава Пеева, която както самата тя каза и помагала в обучението на моделите от агенцията.

Венислава Иванова Пеева, която е съдружник с Калканджиева и Върбаков в „ММС ентъртейнмънт“ е съдружник през 2004 г. и в „СМС Геймс“ – ООД, заедно с Боян Кънчев Миланов, Димитър Бинев Димитров, Златка Пасева Панайотова.

Фирмата се управлява и представлява тогава от Боян Кънчев Миланов, който е бил управител и на фирмата „Инерком„, която купува активите на ЧЕЗ.

Едновременно със „СМС Геймс“, Венислава Пеева е съдружник с 18% във фирмата „Глобал геймс“ – ООД заедно с Александър Тумпаров, управител на хазартния бизнес на Васил Божков – Черепа. Фирмата на Божков „Вабо – 1“ също е съдружник там с 35%.


Вабо – 1 е собственост на Нове на Васил Божков – Черепа.

Пеева е имала и съдружие с издателя Мартин Батков във фирмата „Импложън“, която не е пререгистрирана по новия Търговски закон.

Гинка Върбакова също е помагала на съпруга си в бизнеса с импулсни телефони, става ясно от нейната фирмена история. Там се откриват и други интересни връзки към ВИП лица.

През 2006 г. собствеността на „СМС Геймс“ е прехвърлена на офшорката „Корифи трейдинг“ а управител става Славчо Върбаков. „Корифи Трейдинг“ влиза и в собствеността на „Мобайл Инфо Нет“ – ООД, където съдружници до този момент са самата Гинка Върбакова, както и адвоката Владимир Шекерлетов, известен като защитник на Красьо Черничкия и съпруг на посланичката ни в Австрия Елена Шекерлетова, която и днес заема важен пост във властта.

Всичко това може да бъде изследвано лесно през публичните регистри и от ДАНС, на която премиерът Борисов нареди да проучи кои са Гинка и Славчо. Още повече, че Славчо Върбаков вече е проучван от предшественика на ДАНС – Националната служба „Сигурност“ за измами с импулсни телефони, твърди през 2009 г. разследване на Капитал, което цитира и името на едноличната му фирма.

Биволъ вече разкри и съмнителната кредитна история на семейството, което след хазартния бизнес се пренасочва към строителството на сгради и фотоволтаични паркове. Засега не е ясно коя банка се готви да кредитира покупката на Гинка, която според медийни източници надхвърля 320 милиона евро.

Пъзелът Гинка се подреди                

Това стана за по-малко от 30 минути тази сутрин(26.02.2018 ), благодарение на една “българска телевизия”, известна със сериала си “Откраднат живот”. Именно по него (дез)информационен канал беше излъчено първото телевизионно интервю на станалата популярна напоследък Гинка Върбакова.

Ще маркирам само по-важните елементи.

1. “Журналиста” Виктор Николаев го играе много емоционално, имитирайки загриженост за всички нас или поне за ТРИТЕ МИЛИОНА клиенти на ЧЕЗ България, които Гинка ще наследи. На практика е точно обратно! Истинските професионалисти са хладнокръвни и задават правилните въпроси.

2. В емоциите си Николаев “забравя” както да спомене думата ИПОТЕКА, така и да довърши схемата на ипотечното придобиване на активи. На практика между думите стана известно, че Гинка ще придобие ЕРП-то и дъщерните му дружества. Скоро ще стане ясно, че не е в състояние да го управлява и кредитиращата банка ще и го вземе. А после ще го предаде на когото трябва. Това е най-важното, което беше пропуснато да се каже.

3. За качествата на Гинка. Не стана ясно, какво и къде е учила. За това можем да съдим по багажа и на базата на твърдението и, че Теменужка Петкова била невероятен експерт и професионалист, която стабилизирала енергетиката в страната. Това е все едно аз да кажа, че Виктор Николаев е носител на наградата Пулицър (Нобел за журналистика). Високият “професионализъм” на Теменужка беше гарниран с половин дузина снимки на счетоводителката, по време на разговора.

4. Веднага след излъчването на заснетото вчера интервю в студиото на “телевизията” бяха курдисани обичайните “експерти”, два броя. Неизменната смес от лъжи, полу-лъжи и истини. Най-голямата лъжа беше оставена за най-накрая – крайният клиент няма да почувства нищо от смяната на собствеността. На практика ние вече усещаме изтъняването на джобовете си от измамата на едно от дъщерните дружества на ЧЕЗ, която беше реализирана от края на миналата и началото на настоящата година, довела до драконовски скок в цената на тока за бизнеса, който скоро ще започнем да плащаме всички ние. Тази измама не може да е станала без знанието на новия собственик, а както знаем през последните два месеца за реализирането и много се потруди и Теменужка Петкова, лъжейки, че не е виждала такива писма.

                    

5. Другият фактор, който прави активите на ЧЕЗ България сладки е, че при неизбежното, наложено от Европа, либерализиране на пазара на електроенергия у нас ЕРП-то с най-много клиенти автоматично става играч №1 на енергийната борса. От това много ще зависят и ценовите нива. Как ще работи схемата с управление на борсата беше демонстрирано непосредствено преди сключването и оповестяване на сделката и след нарочна енерГЕПИйна седянка при премиера Борисов. За да осмислите следващият нагледен материал е важно да знаете, че през целия месец февруари борсовата цена на тока у нас е най-ниска в Европа и изведнъж:

                

Така ще гледаме и всички ние, като детенцето от снимката, след като банката вземе бизнеса от Гинка и го предаде на който си го е поръчал.

То пък един пъзел? На кутията пише от 3 до 6 години, а аз го наредих за по-малко от 30 минути:

Зад "Гинка от Пазарджик" наднича бизнеса на СИК

       

Майка с три ЕГН и съпруг - ортак с Евгения Калканджиева зад мистериозната купувачка на бизнеса на ЧЕЗ в България

Дублирането на ЕГН е рядък случай в България, а когато на едно и също ЕГН излизат не две, а цели три лица, случаят граничи с мистерия. Точно такова лице е една от управителките във фирмата „Инерком Груп“, която е избрана от ЧЕЗ да купи нейния бизнес в България. На ЕГН на Петрана Георгиева Пайтакова се появяват още Теодора Георгиева Пайтакова и Теодора Николова Пайтакова, показва актуална справка в Търговския регистър.

               

Три дами Пайтакови с едно и също ЕГН в Търговския регистър.

Мистерия или умишлено прикриване на следи? Нека приемем засега, че става дума за загадка.

Не по-малка загадка е откъде „Инерком“ ще вземе 320 милиона евро, за да плати на ЧЕЗ и как ще управлява електроразпределението в една трета от България? Всички фирми с наименование „Инерком“: „Инерком“, „Инерком България“, „Инерком Инвестмънтс“, „Инерком Про“ и „Инерком Груп“ имат общо 20 души персонал, като всяка от тях е с 50 000 лв. капитал.

Всичко това е твърде недостатъчно, за да се справи компанията с бизнес за над 1,5 милиарда лева. Забавен факт е, че към момента фирмата „Инерком Инвестмънтс“, която се явява собственик на другите „инеркоми“ дори не се води регистрирана по ДДС.

Връзката между трите дами с едно ЕГН и Гинка Върбакова, която се води собственик на „Инерком“ не е трудна за установяване. Става дума за едно семейство от Стамболийски – бащата и майката са Никола и Петрана Пайтакови. Дъщерите са Теодора Николова Пайтакова и Гинка Николова Пайтакова, която по мъж е Върбакова. Теодора Георгиева Пайтакова не съществува.

Заедно семействата Пайтакови-Върбакови контролират няколко компании в строителния и фотоволтаичния бизнес. Една от тях санира блок в Пазарджик за 1,6 милиона лева.

Мащабите на съвкупния бизнес на семейството не дават предпоставки за никоя банка да го финансира с 320 милиона евро. ЧЕЗ обаче не намира нищо странно и нередно в кандидатурата на „Инерком“, и това също е част от
Чешките мистерии

около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ. Защо държавната ЧЕЗ държи да се освободи от българските си активи? Според в. Капитал и „ЧЕЗ Дистрибуция“ и „ЧЕЗ Електро“ са на печалба. За 2017 „ЧЕЗ Електро“ дори е увеличило печалбата си от 864 000 лв, на 36,34 милиона лева.

Проблемът за ЧЕЗ явно не е икономически, а репутационен. През годините бизнесът им в България беше съпътстван от скандали, отнемане на лицензи и проверки на Прокуратурата, разкрили злоупотреби с обществени поръчки.

Но изборът на никому неизвестната пазарджишка фирма изглежда по-скоро като продължение на скандалите и вместо да ги замете, рискува да отвори нова глава в тъмните бизнес отношения на ЧЕЗ с властта.

Още не е забравен фактът, че в продължение на години в надзорния съвет на ЧЕЗ България беше едно лице, което няма нито квалификация, нито знания да се намира там – прочутия Димитър Стефанов – Митко „Каратиста“, за когото Биволъ разкри, че е бил и управител на фирма на Румен Николов – „Пашата“.

Проверка на прокуратурата от 2013 разкри, че по времето на „Каратиста“ над 800 милиона лева са били източени от ЧЕЗ чрез незаконни и манипулирани обществени поръчки. Държавното обвинение дори заключи, че това е повлияло негативно на цените на тока.

Странно защо обаче работата на ведомството на Цацаров по този скандален казус заглъхна и до момента не е довела до повдигнати обвинения. Все пак, след като скандалът с „Каратиста“ беше подет и от чешки медии, той беше отстранен тихомълком от управата на ЧЕЗ.

Отговорът на официални представители на ЧЕЗ защо все пак „Каратиста“ изобщо е бил назначен гласеше, че той се явявал „местен улеснител“ на бизнеса на групата. Изразът е елегантен начин да се признае за форма на политическа корупция без да се рискува разследване за такава.
„Пашата“, пак?

Но зад предстоящата продажба на бизнеса на ЧЕЗ в България на загадъчната „Инерком“ отново надничат сенките на бившата групировка СИК, на „Пашата“ и на премиера Бойко Борисов.

Проверка на Биволъ установи, че от 2004 до 2014 г. съпругат на „Гинка от Пазарджик“ Славчо Върбаков е имал обща фирма с Евгения Калканджиева.







Славчо Върбаков, съпруг на Гинка от Пазарджик и Евгения Калканджиева са имали общ бизнес в продължение на 10 години.

Калканджиева е известна с близостта си с босовете на СИК, най-вече с „Маргините“. Един от босовете на групировката през 90-те е и Румен Николов – „Пашата“, а Борисов тогава се явява нещо като пиар на СИК, според запазените медийни и фотодокументи.

През 90-те „Пашата“ и Борисов въртят общ бизнес с незаконно производство на цигари в Крайморие, разкри Биволъ преди години.

Фабриката на Борисов и „Пашата“ е атакувана и разбита от БОП-а през 1995 г., няколко месеца преди Бойко Борисов да бъде вербуван и поставен под наблюдение от ЦСБОП като агент „Буда“ заради връзките му в ъндърграунда.

Третият съдружник във фирмата на Калканджиева и Славчо Върбанов е Венислава Пеева, която е съдружник с Васил Божков – Черепа в „Глобал Геймс“. Името и лъсна за кратко след като журналисти от Нова Телевизия бяха нападнати и малтретирани през пролетта на 2017 от мутри на охранителна фирма на „Пашата“ на магистрала „Тракия“.

Става дума за служители на същата фирма „Омега 69“, представлявана от Митко „Каратиста“ докато е представлявал и ЧЕЗ в България. Нито една медия обаче не посмя да напише и дума след този грозен инцидент за връзката към „Пашата“ и „Каратиста“.

В друга фирма, на име „СМС Геймс“, Пеева е съдружник с Боян Николов, който се появява за кратко в управата на „Инерком Груп“.

Тези многобройни и устойчиви във времето бизнес връзки с хора близки до СИК и мутренското обкръжение на премиера Борисов очевидно не правят от Славчо Върбаков особено желан фронтмен на „Инерком“. Това обяснява защо на преден план сега е „Гинка от Пазарджик“, а вероятно и мистериозните врътки с ЕГН на нейната майка Петрана.

                   

                     

               

Със сигурност обаче след разкриването на отношенията на Върбаков с хора на престъпната групировка СИК и приближени на премиера Бойко Борисов, мистерията с намирането на 320 милиона евро за придобиване на бизнеса на ЧЕЗ става по-малко мистериозна.

Колкото до чешката държавна компания, не може да се отрече, че тя се отличава с последователност и приемственост в избора на своите бизнес партньори в България: СИК и пак СИК.

           

                              

Електронните електромери фалшифицират показанията шест пъти повече от реалното потребление на енергия

Според изнесените данни в одитни доклади за трите ЕРП-та, последните са източили от държавата над пет милиарда лева само за миналата година. Допълнително щетите, които нанасят на обикновенните потребители чрез кражба, повреда или унищожаване на държавно-сертифицираните ни лични електромери възлизат на стотици милиони левове.
График на това ЕЖЕДНЕВНО престъпление вЧЕЗ-Разпределение ще видите на уеб-сайта им:

http://www.cez-rp.bg/bg/uslugi/grafitsi/smyana-elektromeri.html

Графикът се обновява ежеседмично!!!!




Всички енерго(Кради)разпределителни ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ дружества имат достъп до системните режими на електромерите си през инфрачервеният порт.
По - просто казано, всички енергоразпределителни дружества имат възможност, да задават коефициент/ 1, 2…до 5 / на електромера, без да го разпломбират. С други думи, могат да го настроят така, че при реално изконсумиран от потребителя 1kW, електромера да отчете 2kW, 5kW, или колкото е коефициента.

Монтираните от ЕРП-тата електромери саМАНИПУЛИРУЕМИ, а за моделът на Дейзи IVEL-ADX1 е доказано и че саНЕСЕРТИФИЦИРАНИ, а Декларациите за съответствие пред ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор) и БИМ (Българския институт по метрология) са фалшификати. Чрез тези и всички електронни електромери, притежаващи открит инфрачервен комуникационен интерфейс, става надписването на сметките, дистанционно и софтуерно,което през Зимния сезон справедливо изкара на улиците в цяла България протестиращите срещу кражбите. Собственици на ЧЕЗ и ЕнергоПро са Чешката Държава, а на ЕВН – Австрийската държава.Акционерно участие имат и редица чужди фирми и организации, дори и руската мафия. Тоест всички тези външни сили имат пряко влияние през манипулируемите електромери върху месечните ни сметки на милиони българи.При всяко надписване по тяхна команда, хората ще излизат на улицата с искания за оставка на правителството. И с право, защото правителството е работодател и на ДКЕВР, БИМ,ДАМТН. То променя ежемесечно Закона заЕнергетиката, то е подарило ЕРП-тата на чужди държави, то е подарило златодобива,медодобива и рудодобива на канадци,германци и белгийци, рафинерията и горивата на руски олигарси, водата на французи и пр.,за да станем колония на „Европейския съюз”.То е подарило собственото си съществуване на чужди държави. Електричеството е от жизнена необходимост на всеки гражданин и предвид повсеместната „подмяна” на електромерите с МАНИПУЛИРУЕМИ такива с цел да се запази народа,държавата, държавността и самото Правителство, както и НЕК, ЕСО и др. е необходимо да се предприемат най-спешни мерки за отнемане на Лицензите на трите ЕРП-та, конфискация в полза на държавата на цялото имущество и мрежи, глоби за милионите увредени Средства за търговско измерване, както и за реформиране на ДКЕВР съгласно Директивите на Трети Енергиен Пакет. В противен случай съдебното дело за глобите от 17000 Евро на ден за неспазване на тези Директиви ще ни е най-малкия проблем.

               

Когато кремълски гръм удари ЧЕЗ, как ехото заглъхва

Когато по родния ЧЕЗ удари кремълски гръм, как ехото заглъхва. Такава пиеска се очертава на родното позорище, дано ми прости
Яворов, но съвсем не веднага. Просто няма начин. Ще видим да опитват и това, но на този етап нищо не заглъхва, а кънти все по силно и по-силно.
Просто няма как да е иначе, защото обществото подпали по темата, а БСП я подгряха до червено. Навярно вече горчиво съжаляват
Сгазиха лука, ще се наложи май

да ручат жабетата

„Руската връзка“ в скандала изскочи неочаквано за публиката, но съвсем закономерно в условията на хибридната война, водена срещу държавата ни. По партийните върхове на основните партии несъмнено знаят повече подробности по въпроса, но ги е срам да ни ги кажат. А някои може и да не знаят, да не са им казали какви са плановете, ако съдим по ставащото. Крайно интересно е например, че БСП мълчат оглушително, след като изсипаха един ТИР обвинения по случая. Може вече да са усетили, че са се набутали в една от атаките на хибридната война и могат сериозно да объркат плановете на господаря на Кремъл. А какви шамари ще плющят тогава, не ми се мисли. Какво ще правят сега. Няма да протестират срещу руската ръка върху едно стратегическо за България дружество, това е ясно.
Социалистите май са

В цунгцванг(нем. zugzwang)

Така се нарича, както знаете, онова положение в шахматната партия, при което си притиснат да направиш ход, който води до влошаване на позицията или направо до собствения ти мат.
Едно е сигурно, тази тема вече не е изгодна за никого и ще се направи опит да бъде заметена под черджето. Да заглъхне, ама как да стане?
Най-интересно е как ще опитат да го направят тези, които думкаха тъпана, още повече, че изскачат все повече стряскащи подробности.
Грузинецът Паата Гамгоинешвили, кавалер на съветски орден "За личное мужество", осигурил част от парите от сделката за собствеността на ЧЕЗ в България, съобщи чешкото издание "Лидове новини", което нашенците в родината на Швейк наричали чешкия в. „Дума“, част от империята на премиера на Чехия Андрей Бабиш. Днес то излезе с подробен материал за сделката за придобиване на бизнеса на чешкото дружество у нас от българската компания "Инерком". За разлика от изданието на нашите социалист , чешкото обаче изглежда не се притеснява да разкрива някои от играчите зад кулисите, дори да имат връзка с Москва. А така бяха осветени нови измерения на скандала.
Медалчето за личното мъжество на грузинеца, който строи най-големите сгради в Москва, несъмнено води до връзка с КГБ, днес ФСБ. И като стана дума за служби…
Много е интересно

какво са направили от ДАНС по въпроса?

Знаят ли нещо повече от това, което изтече в медиите. Собствеността на ЧЕЗ в България е пряко свързана с националната сигурност, ако нямате нищо против, говорим за едни 3 милиона абоната, които може да останат без ток, да кажем. Или за получат петорно по-високи сметки, филм, който вече сме гледали. И той определено не е шведски, а съветски.
Който държи дружеството може спокойно да дестабилизира трайно страната, да свали едно правителство за дни, даже за часове, както, апропо, се случи през 2013 г. А тогава хибридната война все още беше в „меката си фаза“.
Ако ДАНС знаят повече, защо не са взети мерки? Как беше допуснато да се стигне до тук? Какво изобщо работят там? Или проспаха аферата „ЧЕЗ” както проспаха и аферата „КТБ”? Същото се отнася до Външното разузнаване, защото говорим за сделка на друга страна, която продава стратегическия си бизнес у нас. Грузинецът, между другото, бил член на борда на директорите на фирма "Булреал" АД, собственик на стоков базар "Илиянци" в София. Ама ЧЕЗ не е „Илиянци“. И тук идва най-интересното. Въпросният грузинец

бил създател на банката "Славянски кредит"

Че и председател на управителния й съвет. Това най-вероятно дава обяснение коя е мистериозната банка, финансирала Гинка, държаща толкова силно на конфиденциалността.
Всички тези „подробности“ поставят страховити въпроси. Ето още малко от тях.
„Надзорният съвет на ЧЕЗ в Прага, е предложила комбинирано финансиране от няколко източника - първо, става дума за собствени средства на фирмата, след това за банкови гаранции и накрая - почти половината от цената е финансирана чрез кредит от офшорни фирми. Част от кредиторите на сделката са свързани с международното разследване за укриване на данъци "Парадайз пейпърс": Една от офшорните фирми се казва "Score Trade" и неин съсобственик е руско-грузински бизнесмен, чието име фигурира например в Paradise papers. „Със същата е свързана и още една фирма, която е гарантирала един от банковите кредити“ , заяви в "Хоризонт" на БНР Веселин Вачков, директор на чешкото издание "Лидове новини"
Енергийният експерт Стефан Гамизов тази сутрин първи намекна за руска връзка в скандала „ЧЕЗ“, като написа във "Фейсбук": „Дали да не започна с новината от Чехия от преди малко, че половината от парите за сделката на г-жа Върбакова идват от офшорни фирми, свързани с Русия и част от тези фирми са описани в Панама пейпърс?
Офшорното финансиране е често използвано при закупуване на големи компании в България, уточни пред БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията:
„Много подобна схема беше използвана и при закупуването на БТК преди две години - отново офшорна фирма, отново заем, като в случая знаехме от кого е заема - руската държавна банка ВТБ. Сега отново виждаме, че явно наднича руско-грузински инвеститор зад тази сделка. Това е, за съжаление, много лоша тенденция - че всъщност големите активи в България биват закупувани от фирми с много неясна собственост и с много неясен произход на парите. /.../ Тези сделки са много характерни за Централна и Източна Европа и България не е изключение. Но в случая не виждам регулаторните органи да са си свършили работата предварително, преди сделката - да са разследвали собствеността, да са разследвали произхода на парите и да се излезли със становище дали тази сделка на застрашава националната ни сигурност, защото в случая ЧЕЗ е директно свързана със сигурността на доставките в 1/3 от България“, заяви той.
Във връзка с това Владимиров отбеляза още, че пасивността на българското правителство е съмнителна, предвид националното значение на електроснабдяването, но конкретната роля на премиера Бойко Борисов в сделката е в сферата на спекулациите.

       

Милош Земан: Аз винаги вярно служих на КГБ, което сега служи вярно на Путин     

Милош Земан, Тръмп и Жириновски три/жида/ клонинги на КГБ     

Милош Земан ограби от Чехия десетки милиарди в комбина с руската мафия на Путин.

             

Българската държава трябва да убеди чешкото правителство да рестартира процедурата, заяви Христо Иванов от „Да, България“ , като допълни: “ И не с аргументи за законосъобразност или след доказване на някакви разкрити нередности, а защото това е от основен наш интерес. Досега тези активи са продавани като залежали кнедли на съмнителни туристи от Източна Европа.“ Когато не си направил нещо, което е твой интерес, няма да развълнуваш дори Темида, ако всичко е законосъобразно, за съжаление. Да не говорим за бога на войната.

      

         

http://www.faktor.bg/

              

Аферата ЧЕЗ: родна кукла, грузинци, евреин, странна банка на ветерани и десантчици от войни, а на дъното
"ГОВОРИТЬ МОСКВА" ЗАД ГИНЧЕТО

**** Грузинско-руско-български милиардер е зад сделката, но и той е нейно прикритие. Кой всъщност e застанал най-отзад?
**** Капанът със сиренцето за премиерите Борисов и Бабеш
**** "Част от истината е най-добрата лъжа" - Гьобелс
.
.
Заради международния скандал около ЧЕЗ мълчаливите иначе за големи афери родни медии започнаха да оживяват с разкрития (както предрекох в първия си пост).
По неволя оживя дори изданието на чешкия премиер Бабиш ("Лидовские новини"), за да ни информира кой стои зад сделката на нашето Гинче. Но както е казал рупорът на нацизма Гьобелс "най-добрата лъжа е част от истината".
Според медията на Бабеш отзад са две офшорки и грузинският милиардер Паата Гамгоинешвили. И толкоз.
.
Аз обаче ще доуточня и неговото издание, и родните медии, които са разписаха около името му. Първо няколко факта за този милиардер, после за онзи, който е застанал и се крие зад гърба му.
.
1.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на Грузия.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на Русия.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на България!
Второто обстоятелство се премълчава, а за третото се мълчи и ще се мълчи като комунист на разпит.
.
2.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е може би най-големият строител в Москва на търговски центрове, бизнес-центрове и затворени жилищни комплекси.
.
3.
Завършил е Московският институт по землеустройство (кадастър) – на 31 години. А защо толкова късно? Ами вижте т.6!
С частен бизнес се занимава от 1988 г. През 2012 г. състоянието му е оценено на 250 млн. долара - скромно за руските мащаби
После обаче следва ударна петилетка, от които най-последните три години за повече от щедри и богатството достига няколко милиарда. (оценка 2.8 млрд. долара).
В руските условия (както и в родните условия) това не може да стане, без някой да ти даде мощно рамо.
В случая мощното рамо и в Русия, както и в България, е правителството. Само един пример от многото: той построи по възложената му поръчка сградата на Руския фонд за федерално имущество.
.
4.
Инвестира у нас.
Негово притежание беше (и е) столичният базар "Илиянци" с поделението му в Пловдив (по ТВ интервю жилетката на „мултимионерката” Гинчето мязаше да взета оттам).
Базарът първо го менажираха висаджиите, с разгрома им премина на мениджмънт към сикаджиите, оттам към други лица, сред които бих откроил могъщите ни олигарси Кирил и Георги Домусчиеви.
Оттам премина в "собственост на Запада" - австрийската компания Immoeast.
Защо "собственост на Запада" съм сложил в кавички ли?
Ами защото Immoeast е тясно свързана със същия Паата Гамгоитешвили, който после чрез друга своя компания влезе в тази негова собственост – Илиянци, най-официално.
.
5.
Негов беше най-големият софийски и български мол "Парадайз". независимо кой се води като собственик, неговият пръст прозира в търговския и бизнесцентър "София Сити плаза" и т.н., и т.н.
.
6.
Един може би дребен, но иначе много съществен факт, който попълва мозайката на това лице Паата Зурабиевич Гамгоинешвили, за да я видим цялата.
Той е награден с рядка награда - ордена «За личное мужество».
Този орден е учреден от Президиума на Върховния съвет на СССР, преди да се разпадне този Съюз - докато все още съществуваше „могучая, никем непобедимая” държава.
Дава се за храброст и мъжество. В случая нас ни интересуват някои от мотивите за връчването му: „защита на обществените порядки”, при изпълнение на „граждански и служебен дълг с опасност за живота”.
Другите сетнешни правителствени награди няма да ги откриете в нито един сайт, медия или справка.
.
.
******КОЙ ОБАЧЕ КУПУВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?******
.
А сега да видим дали купувачът на родната ЧЕЗ наистина е Паата Зурабиевич Гамгоинешвили?.
.
8.
Компаниите, свързани с Паата Зурабиевич Гамгоинешвили фигурират в сетовете документи на скандални световни разследвания за прането на пари в данъчни райове – „Офшорлийкс” и „Панамските досиета”. Вкл. и една сред основните му офшорни мрежи – „Floremzane Limited”.
.
9.
Две компании се сочат като финансиращи сделката – офшорката "Скор Трейд" (Score Trade) с 67 млн. евро.
Другата е EVRO STAR OOD, която е гарант по банков заем от 180 млн. евро. Смях и плач!
Фирмичката е нещо като онази на Гинчето. Но в нея има едно лице, което има фирма „Хидрострой”. Вярно, не е онази прочутата, която е свързват с Пеевски. Далеч по-дребна е, но все пак е подизпълнител по големите обекти на „далаверата”.
.
10.
Основната организация на този руски и роден олигарх Паата не са многобройните му фирми и офшорки във всякакви чужбини.
Основната финансова опора е банката «Славянски кредит».
Като нейни собственици се водят самият Паата, Роналд Исаев и Теймураз Юревич Хихинашвили.
Лицето Роналд Исаев се спряга в някои руски сайтове, посветени на руската мафия.
.
По-интересен обаче е Теймураз Юревич Хихинашвили.
Който всъщност е Бен-Йегуда Хихинашвили.
.
Някои колеги твърдят, че си е купил еврейското потекло, но официалните справки го сочат като роден в еврейско семейство в гр. Кутаиси, Грузия.
.
Той е председател на Израелско-Руския делови съвет (от руска страна) и първи вицепрезидент на Евро-Азиатского Еврейски Конгрес. (пак от нея). Много виден дарител в Израел.
Огромното му богатство е свързаното с „черното злато” – петрола. От 1993 г. се занимава с него чрез „Интероушън Петролеум Холдинг”, (от 2007 г. тя се води закрита акционерна компания „ТБФ Девелопмент»), после е сред шефовете-диригенти на ОАО „Славнефть-Восток”, след това „Руснефт-Изток”
~~~~~~~~~~~~~~~Пари, пари и пак пари~~~~~~~~~~~
Преди 3 години сватбата на дъщеря му Лимор нашумя като най-царствената в Русия – в „Манежа” бяха събрани над 2 000 гости, присъстваше и главният равин на Русия. Музикалната програма включваше най-известните руски изпълнители, вкл. и Филип Киркоров, почетен гост на празника беше Йосиф Кобзон, под чиято песен изтанцуваха родителите на младоженците, от Париж се представи целият състав на световно прочутото кабере „Мулен Руж” (давам снимки – онова зад младоженците е сватбата торта във формата на скъпоценно яйце на Фаберже)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Тази толкова голяма бизнес и политическа фигура – зримо далеч по-значима от Паата Зурабиевич Гамгоинешвили (казвам зримо, а не реално), тази одиозна за мен фигура въпреки парите си не е онзи, който е застанал зад сделката за родната ЧЕЗ.
Защото и зад него някой стои.
Кой е той някой?
.
11,
Ще дам още един, но значим и любопитен факт - сред основателите на "Славянски кредит" е и Съюзът на ветераните от Афганистан. Това е станало през 90-те години, когато е началото на прехода в Русия и финансовата институция се е казвала „Гепард банк”.
Съюзът на ветераните е военно-патриотична организация, занимава се със създаване на военно-спортни клубове и клубове „Млад десантчик”.
Лидерът на този Съюз на ветераните е Франц Асамович Клинчевич. Съвсем доскоро (до 13 февруари т.г.) – до разгрома на руската държавно-частна бригада „Вагнер” в Сирия, той беше първи заместник-председател на Комитета по отбрана и безопасност на Съвета на федерацията на Русия.
Това е една от политическите връзки и опори зад сделката, вкл. и у нас.
.
12.
Има и др., далеч по-значима политическа и финансово-делова връзка.
Наричам я „Говорить Москва”.
Банка „Славянски кредит” се води на едни хора, за които вече стана дума.
Около нея се водят низ от компании (давам само една схемичка за част от тях, но има и др., по-значими схеми с фирми в близката чужбина, държавите от бившия Варшавски договор и СИВ, в Холандия, Великобритания, офшорки и т.н.)
------------
Но дали и тези хора не са нещо като нашенското, но не българското, а руското „Гинче”?
Защото зад банка „Славянски кредит” наднича друга банка.
Коя е тя, може да видите от снимките на документи, които съм дал.
Ключовият човек, който е шефът на Славянския кредит, съм го обградил в червено.
Той е ключов кадър на огромната руска държавна банка ВТБ, поставена под санкции.
ВТБ е бившата Въшнотърговска банка на Русия.
ВТБ е банката на Кремъл и осъществява неговата политика.
ВТБ е „Говорить Москва!”.
.
13.
Една бележка към миналото.
Енергоразпределителните дружества бяха приватизирани по времето на управлението на Симеон – т.е. на царските юпита, които станаха министри.
Тогава ЧЕЗ стъпи у нас и министрите-юпита й помогнаха.
Сега тези юпита са представители у нас на същата руска банка ВТБ.
.
.
*********
*********
ПРЕДИ Т.14 - ЕДНО ПОЯСНЕНИЕ
Ето как кръгът се затваря!
От миналото към настоящето и бъдещето!
От едни през вериги от разни „собственици” пак към първите собственици-приватизатори.
Ще попитате – а чешката ЧЕЗ?
Ами у нас тя е дошла като чешкото Гинче.
.
От печалбите от България чешките пенсионери не намазаха нищо. Инвестициите се оказаха (по документи) по-големи от печалбите и ги стопиха. Така нар. обществени поръчки у нас също глътнаха много пари (за тях отговаряше и за целта беше сложен в Борда на родната ЧЕЗ странно сикаджийско лице – Митко Стефанов- Каратиста).
Намаза обаче с тлъсти-тлъсти доходи мениджмънтът на ЧЕЗ – и онзи, чешкият, и този у нас.
Намазаха и родни лица, лапнали зад кулисите някой и друг процент от капитала като комисион за сделката по приватизацията.
.
Сега ВТБ чрез низ от компании и др. банки ще финансира сделката. Аз лично съм убеден в това. И ще премести едни пари от лявата страна в дясната, преминавайки през няколко посредника, офшорки и две др. банки, за да се скрие дори сянката й.
Нямам нищо принципно против покупко-продажба на българско-чешко-грузинско-руската ЧЕЗ.
Имам обаче много против конкретната продажба, осъществена под лозунга на така познатата ни комунистическа демагогия.
.
Защото:
.
А) тя не е на частни лица, а на среди, обвързани с държава.
Всяко лице или организация, която е държавна или обвързана и държавно – без значение руска, западно-европейска, американска, марсианска, провежда освен частни интереси и държавни. А те могат не само да нямат нищо общо с българските, а точно обратното – да им вредят.
.
Б) принципно съм против статуса на "Гинчетата".
Целият едър и среден бизнес у нас и в Русия е изграден на този принцип.
Това го оскъпява (плащат се доходи като заплата на назначените милионери) и непрофесионализира. Макар и фиктивни, но все пак формални собственици, тези псевдособственици успяват да си назначат свои роднини, приятели, любовници, деца, внуци, братовчеди и компаньони за съдействие в кражбите . Некомпетентни по правило. И съответно бизнесът става по-малко ефективен;
.
В). подставените лица – собственици по правило крадат без мярка. Защото днес са такива, утре - може и да ги няма. Крадат и от господарите си. Избиват кражбите чрез онова, което правят с клиентите си (особено при монопол, какъвто е енергоразпределението);
.
Г). статусът на подставени лица криминализира и корумпира държавната и обществена машина.
Едно предупреждение към онези зад кулисите: реално подставените им лица започват да я владеят все повече и повече. И все по-примитивно и грубо (затова аферите са толкова скандални), докато реалните собственици лека-полека губят лостове за влияние и въздействие.
И рано или късно стават жертва на подставените – вкл. и физически, ако се сетим за Андрей Луканов. Е, не го ли разбрахте най-сетне за толкова години и с толкова подставени бизнесмени и подставени политици, които дори забогатяха повече от вас?!
Това развитие е обективно, закономерно и системно – ако не засегне онези, застанали зад кулисите, ще засегне децата им или внуците им. Само идиотите няма да го разберат.
*****
*****
.
14.
Като всяка афера и тази има своите политически организатори, своята политическа поръчка, завръзка и завършек.
През април мин. г., когато ми прекъснаха ТВ предаване, предупредих, че се очаква политическа дестабилизация на страната – според сценарий 1 през октомври-финал около Нова година (както знаете, имаше опит, вот на недоверие и т.н.) и според сценарий 2 – пролетта с финал около средата на април.
Тази прогноза преди близо година вече се сбъдна.
.
Защото родното Гинче е умишлено и предварително подбрано, за да се разгори аферата.
Никакъв проблем не беше тя да се осъществи със същите цели чрез някои задграничен инвестиционен фон или по-прилични инвеститори отвън, комбинирани например и с родни бизнесмени, а не чрез Гинчета.
Надали алчността не е могла да прежали 7-8 милиона евро (реалната стойност на бързата аванта от аферата е над половин милиард, а по-дългосрочната – над милиард евро).
В края на краищата изнесените червени пари влязоха у нас, маскирани като западни инвестиции, руските капитали по същия начин стъпиха на родна земя.
Обаче истинският проблем не е в парите – чии са, а в начина, по който процедират в България.
.
Каква е политическата същност на сценария на аферата (да, има сценарий)?
Разчиташе се, че изкушението за поредните % от капитала на българския ЧЕЗ и комисионите са такива, че в заложения капан с двата крака ще влезе като българския премиер Борисов и неговия министри, така и чешкия премиер Бабиш.
За да имат обаче компроматите (и съответните документи сила да им въздействуват), е необходим обществен скандал преди това. Така че като се използва заплахата да се вадят на белия свят, да съществува достатъчно гнусна предистория, която при такъв шантаж да може да взриви обществото.
Затова в случая не става дума за афера или сделка, а за спецоперация.
.
Най-сетне не е чудно, че властниците - родни алчни шарани, а и Бабиш толкова лесно влязоха в поставения им капан.
Те са си шарани на фона на онези акули, които, нека да не забравяме, са управлявали близо столетие световна империя.

         

След разкритията:
АФЕРАТА ЧЕЗ ПРОПАДНА!

             

След направените разкрития и последвалия ултимативен международен натиск върху двете правителства сделката за ЧЕЗ пропадна.
Макар че договорът е подписан, вкл. и от Надзорния съвет на чешката компания, той няма да се осъществи.


Претекстът ще бъде неосигурено финансиране на Генчето поради невалидни банкови гаранции.
Или да се изряза по премиерски заради "шменти-капели" на "гаранционни писма" от две родни банки, достатъчно закъсали, ползващи държавна подкрепа и затова съгласили се да измият срама на управляващите.

Решението е било предложено от Бабиш, който първи се усетил как духат ветровете и хората му подготвили необходимата обосновка за случая.
Побеснял, родният премиер Борисов се заканил да разкатае фамилията на когото трябва заради разкритията.

Това може да му е нова, този път наистина фатална грешка - направо скок в пропастта.
Бих го посъветвал да не го прави. Вероятно и други ще го посъветват, вкл. и някои от добрите му чуждестранни патрони. Защото една дестабилизация на страната е нож с две наточени остриета-страни. И е спорно кое ще влезе по-успешно в действие.

Не ми е до Борисов - него кучета го яли в такава ситуация. Но така нар. "елит" също трябва да се замисли какви ще са последиците и за тях.

Говорителят на ЧЕЗ Ладислав Kриц заяви пред местните медии, че "Имаме писмо от Българската банка за развитие, където декларират интерес към Inercom да рефинансират заема от ЕБВР. Във фазата на предварително подписване не е възможно да се получи сериозно банково изявление относно ангажимента за финансиране. Банките за това одобрение се нуждаят от подписан договор - това се случи в петък ". Толкова по повод родните лъжи на властници, на премиера, на ръководството на нашата държавна Банка за развитие, че е нямала участие в процеса. Уж нямала, ама написала така нар. писмо за намерения и по правилата във финансовия свят, то е също ангажимент Zdroj:

https://www.lidovky.cz/

Според чешкия премиер финансирането на сделката, ако се беше състояло, ще е следното:
1. Собствени средства на Inercom на Гинчето: 20 милиона евро (всъщност са заемни, но са обявени като такива. А ако са собствени, нека данъчните да видят откъде падат и как не са платени данъците по тях!)
2. Резултат на търговско финансиране (моя бел. има идея и за облигационна емисия): 67 милиона евро.
3 Финанси от Global Victory Trust: 100 милиона евро ( моя бел. - регистриран в Люксембург анонимен инвестиционен фонд под № B207335, минаващ през три собствености, за да се укрият истинските притежатели и т.н. Въобще дълга история, достойна за поне два много, ама много дълги поста).
4. Банков заем от УниКредит Булбанк: 180 млн. евро
5. Банков кредит от ПИБ: 80 млн. евро
6. Рефинансиране на съществуващи заеми от Българската банка за развитие: 65 млн. Евро
Защо Бабиш вади тази поверителна и чувствителна търговска информация (за което може да стане подсъдим)?
Ами защото сега е времето на спасяването от потъналия кораб и за разлика от Борисов той е по-опитен плувец. Така за разлика от родния шмекер започва да се дистанцира - ето, аз нищо не крия. Всъщност парите идват от московски източници, както посочих, от които над половината са пряко от ВТБ, а според документацията ми – пряко още 50 млн. и от ВТБ Кепитъл.
Забележете, че стойността на този първи прочит е 512 млн. Цената на родната ЧЕЗ е 320 млн., заемът на ЕБВР, който трябва да се върне – 116 млн.
76 млн. отиват в неизвестността. Мисля, че ви е ясна тази „неизвестност” – дори и без да се налага да пиша пост и пускам документи.

Публикацията на Биволь, заимствана от данни в "24 часа" за разлика от предишната им за ЕГН, дългове и изп. производства на Гинчето този път е дълбоко невярна. Най-малкото защото Гинчето е човек на много господари. По линията на свързани лица следите водят до половината български олигарси, вкл.и Ковачки и до маса властници. При това Ковачки априори и реално е по принцип извън играта за ЧЕЗ заради имиджа му. Той е вътре формално в тази игра толкова, доколкото да бъде бракуван, понеже е с имидж на "лош" и така ще измива ръце и физиономии, когато го шкартират заради "добрите". Това е доста неумела публикация, която на практика затъмнява разкритията за връзка на руската държава и секретни служби със сделката от една страна, а от друга - нещо като опит, може би неволен, за оправдаване на правителството. Ще повторя, ако не сте разбрали от моята публикация - чешкият кадрил и ЧЕЗ у нас е опаковка, целофан, танц под палката на руски диригент. Всичко останало е от лукавия.

https://www.facebook.com/grigor.lilov


           

Как режимът на Путин разнася дезинформации, кове агенти по света и у нас и кои са новите ни бай Кръстьовци ?

Неолибералния посткомунистически режим на Путин със започването на война в суверенна държава Украйна и анексирането на Крим откри фронта на Третата световна война в Европа, а с технологични способи откри фронта на кибернетична война срещу Европа и света. За тази цел Путин създаде с азербайджанския нефт над 20 милиарда долара фонд от който купува политици, журналисти, кове агенти по цял свят да разнасят дезинформации и лъжливата му пропаганда .
В долния материал руският ТВ канал „Дожд“ разкрива как са действали руските спец служби и кои са тези 13 руски граждани и IT фирми работещи на територията на Русия, разнасяли лъжи и всявали раздори по време на президентската кампания в САЩ.
Прави впечатление, че никъде името на Путин не се споменава и вижда, макар всеки да знае, че по примера на татко си Сталин Путин е наложил авторитарен режим в Русия и държи цялата власт в държавата- икономическа, политическа, изпълнителна, законодателна, съдебна, медии, рейтингови компании, хуманитарно образование.
Но пипа с копринени ръкавици и си служи с поставени лица на които добре плаща.
Путин е създал у нас отряд от 13 000 платени свои агенти да му разнасят пропагандата и плаща на нашите нови бай Кръстьовци да викат за него „Путин е велик и непобедим, ще спечели изборите!“ Плащането е мизерно - минимална българска заплата и предимно на безработни.
Този путиновски фронт у нас се подсилва от останките от съветските комунисти у нас, чийто глава е пълна все още със съветската пропаганда, набивана в главата на 2 поколения българи и оставила българите без познание за демокрация и правова държава. Именно демокрацията и правова държава са донесли огромния материален просперитет на страните от западна Европа, точно 15 пъти по висок жизнен стандарт от българите сега, а липсата на демокрацията и правова държава са направили българите най-бедните в Европа, с най пропадналата и управлявана от посткомунистическа мафия държава, оставена без човешки ресурси и обречена на умиране.

Нашите нови бай Кръстьовци са русофили не от идейни подбуди, а от парични. Путин използва тежката икономическа ситуация в България, липсата на труд, работни места и ниския жизнен стандарт да купува нашенци за своите пропагандни цели. А те се хващат от нямаме друго, за да не умрат от глад.
Веднага бие на очи, че това са извънредно прости хорица, не могат едно изречение да съставят, камо ли да мислят. Като излезеш с аргументи срещу тях, те засипват с псувни.
Умните и мислещи българи, макар да са бедни и гладни не стават подлоги на чужди държавни интереси против своите.
С това Българският народ показва достойнство!

Нашите нови бай Кръстьовци ще изчезнат за броени минути, ако ликвидираме нашата олигархия, така ще отрежем пътя руската олигархия към България и кранчето и пътищата на Путин към България ще секнат.
Нашата олигархия е тази, която отваря вратите на държавата ни за руската, американската и турската олигархия, което показваме в нашия материал" Как малка България е изяждана от олигархиите на три големи геополитически сили- САЩ, Русия и Турция".
http://ideyazabulgaria.org/akt…/analizi/4534-article-id-4534

Ликвидирането на нашата олигархията ще стане с преразглеждане на целия ни преход и извършване на ново преразпределение на собствеността. Така ще изтръгнем парите от ръцете на олигархията, които я правят силна.

Радостното е ,че подлогите и нашите нови бай Кръстьовци се намират само сред шкартото на обществото ни.
На нашите нови бай Кръстьовци от редовете на Путиновите отряди ще кажем: Да си сега с Русия значи да подкрепяш гнусния корумпиран до зъби олигархичен режим на Путин и да си против руския народ, който се е вдигнал на мащабна битка за свалянето му и ликвидиране на олигархията.

Идея за България

СБОР – Съюз за Борба с Организираната Реалност!

                 

СБОР или съюзът за борба с организираната реалност, представлява група хора чиито действия са насочени към разпръскване на мъглата около фактите на истинската реалност. Тези хора не са обединени в строга организация, единственото което ги свързва е общата цел, поради което са трудни за управление и манипулация. Те разпространяват идеите и вижданията си чрез лични срещи с приятели или чрез публикации в интернет. Броят на хората действащи в посока борба с организираната реалност е трудно да бъде точно установен, той постоянно се мени в зависимост от личната устойчивост на внушения и способността за самостоятелно мислене.

Какво представлява „Организираната реалност“ – това е реалността която се създава чрез политическото говорене и разпорстраняването на контролирана информация, чрез средствата за масово осведомяване, както и информация за разпространението на която е платено от големи бизнес корпорации. Към организираната реалност спада също и рекламата, като способ за представяне на нещо за привлекателно и изгодно, докато всъщност се прикриват негативните му качества чрез съобщаване на неверни неща представяни като реални факти.

Борбата с организираната реалност е трудна задача, изискваща постоянство и както споменахме по-горе, устойчивост на внушения и манипулации, включително способност и желание за самостоятелно критическо мислене. За да се борите с организираната реалност, вие трябва добре да познавате принципите по които тя се изгражда, както и лицата които работят за изграждането и:

            

1. Организираната реалност се изгражда чрез масмедиите.

2. Основните лица изграждащи организираната реалност са политиците и политически обвързаните бизнес структури, без значение на политическата им ориентация.

3. Целта на организираната реалност е да внуши на обществото, какво се случва около него, без да му се позволява да се замисля върху случващото се или ако мисли то да мисли в точно определена и направлявана от управляващите и властимащите посока.

4. Строителите на организираната реалност се стремят да не се допуска публичност на мнения и анализи, различни от тези които те насаждат, а ако все пак такива се появят, то те се обясняват като налудничави аномалии и тези които ги изповядват биват представени като хора с психически отклонения или като врагове на обществото.

5. Крайната цел на организираната реалност е налагане строго установена рамка на мислене и действия от страна на отделният човек, като на преден план се поставя фикцията „общество“. Тоест цели се постигане уеднаквяване мисленето на отделните индивиди, превръщайки ги в една цялостна лесна за управление и манипулации маса безмозъчни същества.

6. Организираната реалност освен чрез масмедиите се изгражда и посредством налагането на закони и понятия. Закони ограничаващи свободите и правата на гражданите под маската на сигурността и понятия чиито смисъл дълбоко в същината си е абсурден. Основни понятия на строителите на организираната реалност са така наречените термини „Толерантност“, „Консенсус“ и „Компромис“ използвани за щяло и нещяло, като едва ли не основни морални критерии на съвременното общество. Всеки който не се съгласява с техните виждания се нарочва за черна овца и му се лепва етикета нетолерантен и краен. Като се насажда и това, че да си краен в убежденията си е ужасно зло и назадничаво. Представете си обаче само кой би спечелил в борбата между Доброто и Злото, ако те трябва да са толерантни по-между си и целта им бъде да постигнат консенсус с помощта на компромиса. поставени на такава основа се вижда безмислието на подобни модерни понятия. Трябва да знаете, че винаги, когато ви приканват да бъдете толерантни и да постигнете консеснус чрез правене на компромис това е изцяло за ваша сметка и във ваша вреда.

Основните способи за борба с организираната реалност не са особенно сложни:

1. Трябва когато чуете някаква новина да зададете няколко основни въпроса – Защо се случва това? Кой има изгода това да се случва? Какви трябва да бъдат последствията от това което се случва, ако то е истина?

2. Не трябва да забравяте, че почти винаги когато ви се съобщава нещо то не е вярно или е силно изкривено.

3. Създайте противоположна на научената новина и вижте дали не звучи по правдоподобно отнесена към реалноста.

4. Изкажете гласно последиците които би трябвало да предизвика дадено събитие и вижте дали те наистина се случват.

5. Осмивайте организираната реалност, това винаги води до нейното разбулване.

6. Създавайте неверни новини, преувеличаващи постиженията на организираната реалност, така че тяхната неистинност, но същевременно обвързаност със съобщаваното от масмедиите да е очебийна.

7. Никога не разчитайте изцяло и само на другите, за да си обясните това което се случва около вас. Не губете връзка с реалността.Не забравяйте, съвременните медии са само инструменти за манипулация.

   

https://neverojatno.wordpress.com/2011/02/26/sbor/

Екхарт Толе Нова Земя - Болковото тяло -

Преобладаващата част от мисленето на повечето хора е неволно, автоматично, повтарящо се. То не е нищо повече от един вид умствена статика и не изпълнява никаква реална цел. Най-точно казано, вие не мислите; мисленето се случва с вас. Изказването „аз мисля“ предполага волево действие. Предполага, че имате дума по въпроса, че можете да избирате. Ала при повечето хора не е така. „Аз мисля“ е също толкова погрешно, колкото „аз храносмилам“ или „аз циркулирам кръвта си“. Храносмилането се случва, кръвообращението се случва, мисленето се случва.

Гласът в главата има свой собствен живот. Повечето хора са се оставили на милостта на този глас; те са обсебени от мисленето, от ума. А тъй като умът е обусловен от миналото, те са принудени отново и отново да повтарят миналото в действията си. Източният термин за това състояние е „карма“. Когато сте отъждествени, идентифицирани с този глас, нямате и представа как точно се случва. Ако имахте представа, нямаше да бъдете обсебени от него, защото обсебване съществува само тогава, когато човек взема това, което го обсебва, за това, което той е в действителност, т.е. когато той самият стане това, което го обсебва.

В продължение на хиляди години човечеството все повече е било обсебвано от ума, все повече се е проваляло в осъзнаването на обсебващата го цялост като един „не аз“. И в резултат от пълното отъждествяване с ума се е родило едно фалшиво усещане за аза — родило се е егото. Плътността на егото зависи от степента, в която вие — съзнанието ви — се отъждествява с ума ви, с мисленето. Всъщност мисленето не е нищо повече от един мъничък аспект от целостта на съзнанието, от целостта, която вие сте.

Степента на отъждествяване с ума е различна у различните хора. Някои хора успяват да се порадват на периоди, през които са освободени от това отъждествяване (дори тези периоди да са кратки), и покоят, радостта и живостта, която изпитват през това време, придават ценност и смисъл на живота им. Има и периоди, когато в тях се надигат силите на творчеството, любовта и състраданието. Други си остават в непрестанния плен на его-състоянията. Те се отчуждават от самите себе с и, от другите хора, от света около тях. И когато ги погледнете, понякога можете да видите тяхното вътрешно напрежение, изписано на лицето им, с бръчка между веждите, с отсъстващо или втренчено изражение. Преобладаващата част от тяхното внимание е погълната от мисленето, така че в действителност те нито ви виждат, нито ви чуват. Те не присъстват в ситуацията, вниманието им е насочено или към миналото, или към бъдещето, които, разбира се, съществуват единствено в ума им като мисловни форми. Или пък те общуват с вас чрез някаква играна от тях роля, т.е. не чрез себе си. Повечето хора са отчуждени от това, което са, като някои от тях са дотолкова отчуждени от себе си, че поведението им и взаимодействието с другите хора се възприемат като „фалшиви“ почти от всички, освен от онези, които са също толкова фалшиви, също толкова отчуждени от самите себе си, колкото тях.

Отчуждение означава да не се чувстваш удобно в нито една ситуация, на нито едно място, с нито един човек, нито дори със себе си. Винаги се опитваш да стигнеш до „дома“, но никога не се чувстваш у дома. Някои от най-големите писатели на XX в., например Франц Кафка, Албер Камю, Т.С. Елиът и Джеймс Джойс са осъзнали, че отчуждението е всеобщата дилема на човешкото съществуване, вероятно са го почувствали дълбоко в себе си и са го облекли в бляскава словесност. Ала не са предложили начин как да се излезе от него. Приносът им е, че ни представят един образ на човешкото затруднение, така че да го видим по-ясно. А да се види затруднението, в което човек се намира, е първата крачка към преодоляването му.
Раждането на емоцията

Наред с мисленето, макар и не изцяло отделено от него, в егото съществува и едно друго измерение — емоцията. Не искам да кажа, че всяко мислене и всяка емоция произхождат от егото. Напротив, те стават его едва когато се отъждествите с тях и те изцяло ви завладеят, т.е. когато станат „аз“.

Физическият организъм, вашето тяло, има свой собствен разум, какъвто има и организмът на всички други форми на живот. Той реагира на това, което умът ви говори, реагира на мислите ви. Емоцията е отговорът, който тялото дава на вашия ум. Разумът на тялото е, разбира се, неотделим от вселенския ум, той е една от безбройните негови форми на проявление. Разумът на тялото създава временно сцепление в атомите и молекулите, съставляващи физическия ви организъм. Той е организиращият принцип, стоящ зад функционирането на всички органи на тялото; зад превръщането на кислорода и храната в енергия, зад пулса на сърцето, зад кръвообращението, зад имунната система, защитаваща тялото от външни нашествия, зад преминаването на сетивното съдържание в импулси на нервната система, стигащи до мозъка, разкодирани там и събирани, и подреждани, за да се образува съгласувана вътрешна картина на външната действителност. Всички тези, както и хиляди други едновременно протичащи функции, се координират и то перфектно от този разум. Не вие управлявате тялото си. Разумът го управлява. Той също така отговаря за промените в отклика на организма на заобикалящата го среда.

Това е валидно за всяка форма на живот. Един и същ разум придава на растението физическата му форма, след което разкрива себе си в цветето, което растението създава, цветето, разтварящо листенца рано сутрин, за да поеме благотворните лъчи на слънцето, и прибиращо ги след залеза. Той е и същият онзи разум, който се проявява като „Гея“ — сложното живо същество, което е планетата Земя.

Този разум поражда инстинктивните реакции на организма на всяка заплаха или предизвикателство. Той предизвиква у животните реакции, доста наподобяващи човешките: страх, гняв, удоволствие. Тези инстинктивни реакции могат да се приемат за изначалните форми на емоциите. В определени ситуации човешките същества отговарят чрез инстинктивни реакции — също като животните. При опасност, когато оцеляването на организма е поставено под въпрос, сърцето започва да бие по-бързо, мускулите се свиват, дишането се ускорява — подготовка за битка или за бягство. Един изначален страх. Когато човек е поставен натясно, в тялото изведнъж избухва пожар от интензивна енергия, която влива в тялото непознати дотогава сили. Един изначален гняв. Тези инстинктивни реакции наподобяват на емоциите, но не са емоции в истинския смисъл на думата. Фундаменталното различие между инстинктивна реакция и емоция е следното: инстинктивната реакция е пряк отговор на тялото на една или друга външна ситуация. Емоцията е реакцията на тялото на една или друга мисъл.

Непряко, една емоция може също така да бъде отговор на действителна ситуация или събитие, но ще бъде отговор, преминал през филтъра на умствената интерпретация, през филтъра на мисленето, през умствените понятия за добро и лошо, харесване и нехаресване, аз и моето. Например, вероятно няма да изпитате никаква емоция, когато ви кажат, че нечия кола е била открадната, но когато откраднатата кола е именно вашата, сигурно доста ще се разстроите. Учудващо е каква силна емоция може да породи мъничкото умствено понятие „мой“.

Въпреки че тялото е много разумно, то не може да направи разлика между действителна ситуация и мисъл. И реагира на мислите сякаш са действителност. Не знае, че те са единствено и само мисли. За тялото една тревожна, изплашена мисъл означава „аз съм в опасност“ и то реагира съобразно с това, дори ако мислите тази мисъл, лежейки в топлото и удобно легло през нощта. Пулсът ви се ускорява, мускулите се свиват, дишането забързва. Натрупва се енергия, но тъй като опасността е само умствена фикция, енергията няма къде да се изразходва. Част от нея се връща в ума и създава още по-тревожни мисли. Останалата част се преобразува в токсини и нарушава хармоничното функциониране на тялото.
Емоциите и егото

Егото е не само ненаблюдаваният ум, гласът в главата, който претендира, че сте вие, но също и ненаблюдаваните емоции, представляващи реакцията на тялото на това, което гласът в главата казва.

Вече видяхме с какъв вид мислене се занимава его-гласът през по-голямата част от времето и нарушеното функциониране, вътрешно присъщо на структурата на мисловните процеси, независимо от съдържанието им. Именно на нарушеното функциониране на мисленето тялото реагира с негативни емоции.

Гласът в главата разказва история, на която тялото вярва и реагира съответно. Реакциите му са емоциите. Емоциите на свой ред връщат енергия на мис

лите и така ги подхранват, т.е. подхранват онези мисли, които са ги създали. Установява се порочен кръг между неизследваните мисли и емоции, пораждащи емоционалното мислене, и емоционалните истории.

Емоционалният компонент на егото се различава при различните индивиди. При някои е по-голям, отколкото при други. Мослите, които дават тласък на емоционални реакции в тялото, понякога могат така бързо да се задействат, че още преди умът да има време да ги огласи, тялото вече им е отреагирало с емоция, а емоцията се е превърнала в реакция. Тези мисли съществуват в едно предсловесно състояние и могат да бъдат наречено невербализирани, несъзнателни допускания. Те произхождат от обусловеността на човека в миналото, обикновено от ранното детство. „На хората не може да им се вярва“ е едни пример за несъзнателно допускане от страна на човек, чиито родители или братя или сестри не са го подкрепяли и не са му вдъхвали доверие. Ето няколко още по-чести несъзнателни допускания. „Никой не ме уважава и цени. Трябва да се боря, за да оцелея. Парите никога не стигат. Животът винаги ви измамва. Не заслужавам да живея охолно. Не заслужавам да бъда обичан.“ Несъзнателните допускания създават емоции в тялото, които на свой ред пораждат активност в ума и/или незабавно реагиране По този начин те изграждат личностната ви действителност.

Гласът на егото непрекъснато нарушава естественото състояние на благополучие на тялото. Почти всяко човешко тяло е подложено на голямо количество напрежение и стрес, не защото го заплашва някакъв външен фактор, а защото е под обстрела на ума. Към тялото е прикрепено едно его, което задължава тялото да отговаря на всички съставляващи егото умствени модели на нарушеното функциониране. По този начин един поток от негативни емоции се лее успоредно с потока от безспирно и натрапчиво мислене.

Какво представлява негативната емоция? Емоция, която е токсична за тялото и се намесва в неговото равновесие и в балансираното му функциониране. Страхът, тревожността, гневът, затаеното недоволство, тъгата, омразата или интензивната антипатия, ревността, завистта — всички тези емоции нарушават енергийния поток на тялото, отразяват се негативно на сърцето, имунната система, храносмилателната система, произвеждането на хормони и т.н. Дори конвенционалната медицина, въпреки че все още знае твърде малко за начините, по които егото действа, започва да признава връзката между негативните емоционални състояния и физическите болести. Емоция, която вреди на тялото, вреди и на хората, с които влизате в контакт, и непряко, чрез процеса на верижната реакция, на безброй други хора, с които никога не сте се срещали. За всички негативни емоции има един общ термин: нещастие.

Имат ли позитивните емоции обратния ефект върху физическото тяло? Укрепват ли имунната система, вдъхват ли нови сили и дух на тялото, лекуват ли го? Да, те правят това, но е нужно да разграничаваме позитивните емоции, породени от егото, от по-дълбоките емоции, които се излъчват от естественото ви състояние на свързаност с Битието.

Позитивните емоции, породени от егото, вече съдържат в себе си своята противоположност и доста бързо могат да преминат в нея. Ето няколко примера: това, което егото нарича „любов“, е притежаване и пристрастеност, а те лесно могат да преминат в омраза. Радостното очакване на едно бъдещо събитие, чиято значимост егото е надценило, лесно може да премине в неговата противоположност — провал или разочарование, — след като събитието се е случило и преминало, или ако не е удовлетворило очакванията на егото. Похвалите и признанието ви карат да се чувствате изпълнени с живот и щастливи днес, критиките и пренебрежението ви карат да се чувствате отхвърлени и нещастни утре. Удоволствието от един бурен купон се превръща в сивота и махмурлук на следващата сутрин. Няма добро без лошо, няма високо без ниско.

Породените от егото емоции имат за основа отъждествяването на ума с външни фактори, а всички външни фактори са нетрайни, променящи се от един момент на друг. По-дълбоките емоции всъщност не са емоции, а състояния на Битието. Емоциите съществуват в царството на противоположностите. Състоянията на Битието могат да бъдат засенчени, но не притежават противоположности. Те възникват вътре във вас — като любовта, радостта и покоя, които са аспекти на истинската ви природа.
Патицата с човешки ум

В „Силата на настоящето“ споменах за едно мое наблюдение — след като две патици се сборичкат (това впрочем никога не трае дълго), те се разделят и излитат в противоположни посоки. След малко всяка патица енергично плясва с крила няколко пъти, с което освобождава допълнителната енергия, създала се в нея по време на боричкането. Полетът й продължава, все едно нищо не се е случило.

Ако патицата имаше човешки ум, щеше да продължи да си мисли за боричкането като създаде история за него. Историята й вероятно щеше да бъде нещо такова: „Не мога да повярвам какво онзи ми причини. Доближи се на по-малко от десет сантиметра до мен. Мисли си, че блатото е негово. Изобщо не се съобразява с личното ми пространство. Вече никога няма да му имам доверие. Следващия път сигурно ще направи друго нещо — само и само да ме ядоса. Сигурен съм, че вече планира какво ще е то. Ала аз няма да го търпя. Ще го науча аз него, ще му дам такъв урок, че ще ме помни“. И т.н., и т.н., умът изприда своите истории, продължава да ги мисли и да говори за тях дни, месеци, понякога дори години по-късно. Що се отнася до тялото, боричкането все още продължава и енергията, която то генерира в отговор на всички мисли е емоция, генерираща на свой ред още мислене. Това е емоционалното мислене на егото. Виждате ли колко труден би станал животът на патицата, ако имаше човешки ум. А именно така се държат повечето човешки същества. През цялото време. Няма ситуация или събитие, които да са веднъж завинаги завършени за тях. Умът и създаденото от ума, „аз и моята история“, ги продължават и пресъздават отново и отново.

Ние сме форма на живот, изгубила пътя си. Всяко нещо в природата, било то цвете, дърво, животно, може да ни преподаде важни уроци, стига да спрем, за да го погледаме и послушаме. Урокът, който ни преподава нашата патица, е следният: плеснете с крила — преведено на човешки език „освободете се от историята“ — и се върнете на единственото място, което съдържа сила — настоящия момент.
Да носиш миналото със себе си

Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия ум да се освободи от миналото е описана по много красив начин в историята за двама дзен-будистки монаси — Тадзан и Екидо. Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.

Монасите продължили пътя си в мълчание. Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло: „Ама защо взе на ръце онова момиче? — запитал той. — Ние, монасите, не бива да постъпваме така.“

„Оставих я на земята преди часове — отвърнал му Тадзан — Ти още ли я носиш със себе си?“

Сега си представете какъв би бил животът на някой, който през цялото време живее като Екидо, никога не успява или никога не пожелава да се освободи вътрешно от ситуациите, натрупвайки все повече и повече „материал“ вътре в себе си — именно такъв е животът на преобладаващата част от човечеството. Какъв тежък товар от минало носят хората в ума си!

Миналото живее във вас под формата на спомени, но спомените сами по себе си никога не са проблем. Всъщност именно чрез спомените вие се учите от миналото и от миналите си грешки. Единствено когато спомените, т.е. мислите за миналото изцяло ви превземат, те стават бреме, стават проблем, стават част от усещането ви за вашия аз. Вашата личност, обусловена от миналото, се превръща във ваш затвор. Спомените ви се пропиват с усещането за аза и историите ви стават този, като когото се възприемате. Този „малък аз“ е илюзия, която засенчва истинската ви идентичност, безвремево и непритежаващо форма Присъствие.

Вашата история обаче се състои не само от умствена, но и от емоционална памет — стари емоции, които непрекъснато се съживяват. Също както онзи монах, носил със себе си товара на своето негодувание пет часа, като го подхранвал с мислите си, така и повечето хора носят почти през целия си живот огромно количество ненужен багаж, както умствен, така и емоционален. Те ограничават себе си чрез скърбите си, чрез своите оплаквания, враждебност, чувство за вина. Емоционалното им мислене се е превърнало в техен аз и те са се вкопчили в старите емоции — защото те подсилват идентичността им.

Поради човешката склонност да се увековечават старите емоции, почти всеки носи в своето енергийно поле натрупвания на стари емоционални болки, наричани от мен „болково тяло“.

Но пък можем да престанем да добавяме още и още неща към болковото тяло, което вече имаме. Можем да се научим да прекършваме навика да трупаме и увековечаваме стари емоции всеки път, когато той отново надигне глава, като плеснем с криле (метафорично казано) и като се постараем да не обитаваме с мислите си миналото, независимо дали става дума за нещо, случило се вчера или преди тридесет години. Можем да се научим да не поддържаме ситуациите и събитията живи в ума си, а да връщаме отново и отново вниманието си към първичния, безвремеви настоящ момент, да се откажем в името на настоящето от безспирното създаване на умствени филми. Истинското Присъствие се превръща в наша идентичност, а не мислите и емоциите ни.

Нищо, случило се в миналото, не може да ви попречи да бъдете присъстващи в настоящето, А след като миналото не може да ви попречи, каква е тогава силата му?
Индивидуалното и колективното

Всяка негативна емоция, която не е напълно видяна като това, което е в момента на нейното възникване, не би успяла да се разпадне. След себе си тя ще остави остатък от болка.

За децата силните негативни емоции са твърде разтърсващи, за да могат да се справят с тях, и затова те се стремят да не ги изпитват. При отсъствието на напълно осъзнат възрастен човек, който да ги напътства с любящо и съчувстващо разбиране как да се изправят срещу емоцията, изборът тя да не се изпитва е наистина най-доброто решение. За жалост, този изработен в ранна възраст защитен механизъм обикновено се запазва и когато детето стане възрастен човек. Емоциите продължават да живеят в него неосъзнати и се проявяват косвено, като тревога, гняв, изблици на насилие, лошо настроение или дори физическа болка. При някои случаи те се намесват в най-интимните отношения и дори понякога ги саботират. Повечето психотерапевти са работили с пациенти, които първоначално твърдят, че са имали щастливо, безоблачно детство, а по-късно се оказва точно обратното. Може би това са само най-крайни случаи, но все пак никой не минава през периода на детството, без да изпитва емоционална болка. Дори и двамата ви родители да са просветлени, ще се окаже, че израствате в един до голяма степен несъзнателен свят.

Остатъците от болка, натрупвани у вас, когато всяка ваша силна негативна емоция е била недовидяна, ненапълно възприета и след това оставена да се разпадне, се съчетават, за да създадат едно енергийно поле, което обитава клетките на тялото ви. То се състои не само от изпитаната през детството болка, но и от болезнените емоции, прибавяни по-късно през юношеството и дори зрелостта, като много от тях са били създадени от гласа на егото. Емоционалната болка става ваш верен спътник, когато животът ви се основава на фалшиво усещане за аза.

Това енергийно поле от стари, но все още доста живи емоции, налично у почти всеки човек, е болковото тяло.

Ала болковото тяло не е само индивидуално. То също така участва и в болката, изстрадана от безброй човешки същества в хода на цялата човешка история, защото това е история на непрекъснати войни между племената, на поробвания, грабежи и изнасилвания, мъчения и всякакви други форми на насилие. Тази болка все още живее в колективната душа на човечеството и все още се увеличава всеки ден, както можете да се убедите, гледайки вечерните новини или ставайки свидетели на някоя драма в човешките отношения. Колективното болково тяло вероятно е кодирано в ДНК на всеки човек, макар все още да не сме го открили.

Всяко новородено дете, идващо в нашия свят, вече носи едно емоционално болково тяло. При някои то е по-тежко, по-плътно, отколкото при други. Някои бебета се чувстват добре, щастливи са през повечето време. Други носят огромно количество нещастие в себе си. Вярно е, че някои бебета все плачат, защото не получават достатъчно внимание и любов, но други плачат без очевидна причина, сякаш се опитват да направят всички около себе си също толкова нещастни, колкото са те самите — и често успяват да го постигнат. Те са дошли на този свят с тежък товар от човешка болка. Трети бебета пък често плачат, защото усещат излъчването на негативни емоции от бащата и майката, а това им причинява болка и допринася за нарастването на болковото им тяло чрез поглъщане на енергия от болковите тела на родителите. Независимо от това какъв точно е случаят, с нарастването на физическото тяло на бебето нараства и болковото тяло.

Едно дете с леко болково тяло не е непременно „по-напреднало“ в духовен план, отколкото мъж или жена с плътно болково тяло. Всъщност обикновено е точно обратното. Хората с плътно болково тяло в повечето случаи имат по-голям шанс да се пробудят за духовното, отколкото онези, чието болково тяло е по-леко. Докато някои от първите остават в плен на плътните си тела, други могат да достигнат до точка, в която вече не могат да живеят нещастни, и съответно мотивацията им да се пробудят става особено силна.

Защо страдащото тяло на Иисус, лицето му, изкривено в агония, и покритото му с кървящи рани тяло, е толкова могъщ образ в колективното съзнание на човечеството? Милиони хора, най-вече през Средновековието, не биха се чувствали така дълбоко свързани с него, ако нещо в тях не откликваше, ако несъзнателно не го разпознаваха като външен израз на собствената им вътрешна действителност — болковото тяло. Макар да не са били достатъчно съзнаващи, за да го съзрат непосредствено у себе си, те все пак вече са били на пътя към пробуждането. Иисус може да се смята за архетипния човек, въплъщаващ както болката, така и възможността тя да бъде превъзмогната.
Как болковото тяло се възпроизвежда

Болковото тяло е полуавтономна енергийна форма, която живее вътре в повечето човешки същества и се състои от емоции. То притежава свой собствен примитивен разум, леко наподобяващ разума на хитро животно, като той е насочен най-вече към оцеляването му. Подобно на всички форми на живот, и то се нуждае от храна — за да се зареди с нова енергия, — но тази храна е енергия, която е съвместима с неговата собствена, т.е. вибрираща със сходна честота. Всяко болезнено емоционално преживяване може да се използва за храна от болковото тяло, затова то разцъфтява бурно на почвата на негативното мислене и на драмите във взаимоотношенията. Болковото тяло е пристрастено към нещастието.

Може би ще се почувствате шокирани, когато за първи път прозрете, че у вас има нещо, което постоянно се стреми към емоционална негативност и търси нещастие. Нужна е обаче по-голяма осъзнатост, за да го видите в себе си, отколкото в друг човек. След като нещастието ви завладее, вие не само че не искате то да приключи, но искате да направите и другите също толкова нещастни, колкото вас, за да можете да се храните и от техните негативни емоционални реакции.

При повечето хора болковото тяло има както латентно, така и активно състояние. Когато е в латентно състояние, вие лесно забравяте, че носите вътре в себе си тежък тъмен облак или спящ вулкан, създаден от енергийното поле на вашето болково тяло. Колко дълго то ще остане латентно е различно при всеки човек: най-често няколко седмици, но е възможно и няколко дни или няколко месеца. В редки случаи болковото тяло може да бъде в състояние на летаргия години наред, преди да се активизира от някое събитие.
Как болковото тяло се храни от вашите мисли

Болковото тяло се събужда от съня си, когато изгладнява и е време да се обнови. То може да се активизира по всяко време от някакво събитие. Изгладнялото болково тяло е в състояние да използва най-незначителното събитие като активатор, например нещо, което някой е казал или направил, или дори една мисъл. Ако живеете сами и в този момент около вас няма никой, болковото тяло ще се храни с вашите мисли. Внезапно мисленето ви става подчертано негативно. Най-вероятно няма дори да осъзнаете, че точно преди да се надигне този прилив на негативно мислене в ума ви се е втурнала вълна от емоции — мрачни и тежки настроения, тревога или пламтящ гняв. Всички мисли са енергия и болковото тяло започва да се храни от енергията на мислите ви. Но не от енергията на всички мисли. Не е нужно да сте особено наблюдателни, за да забележите, че усещате позитивната мисъл по съвсем различен начин в сравнение с негативнатата мисъл. Те притежават една и съща енергия, но тя вибрира с различна честота. Щастливата, позитивна мисъл не става за храна на болковото тяло. То се храни само с негативни мисли, защото само те са съвместими с неговото енергийно поле.

Всички неща представляват вибриращи енергийни полета в непрестанно движение. Столът, на който седите, книгата, която държите в ръцете си, изглеждат солидни и неподвижни само защото вашите сетива възприемат именно под такава форма тяхната вибрационна честота, иначе казано, безспирното движение на молекулите, атомите, електроните и субатомните частици, които заедно създават това, което възприемате като стол, книга, дърво или тяло. Това, което възприемаме като физическа материя, всъщност е енергия, вибрираща (движеща се) в рамките на конкретен спектър от честоти. Мислите също се състоят от енергия, вибрираща с по-високи честоти в сравнение с енергията на твърдите тела, и поради тази причина те не могат да се видят или докоснат. Мислите притежават собствен спектър от честоти, като негативните са в ниските нива на спектъра, а позитивните — в по-високите нива. Вибрационната честота на болковото тяло съответства на честотата на негативните мисли и затова само негативните мисли могат да го хранят.

Обичайният модел на мисълта, създаваща емоция, е преобърнат в случая с болковото тяло — поне в началния етап. Емоцията, идваща от болковото тяло, бързо се сдобива с контрол над мисленето ви, а след като умът бъде завладян от болковото тяло, мисленето ви става негативно. Гласът в главата ви ще разказва тъжни, тревожни и гневни истории за вас или вашия живот, за други хора, за миналото, бъдещето или за въображаеми събития. Той ще обвинява, ще се оплаква, ще си въобразява. И вие ще бъдете напълно отъждествени с това, което гласът казва, ще вярвате на всичките му изопачени мисли. В този момент се установява пристрастеност към нещастието.

Не че не можете да спрете потока на негативните мисли — просто не желаете до го спрете. Причината е, че болковото тяло в този момент вече живее чрез вас, претендира, че е вас. А за него болката е удоволствие. То жадно поглъща всяка негативна мисъл. И гласът, който обикновено звучи в главата ви, сега става глас на болковото тяло. Гласът на болката се е настанил на мястото на вътрешния диалог. Създава се порочен кръг между болковото тяло и вашето мислене. Всяка мисъл се подхранва от болковото тяло, а то на свой ред генерира още мисли. И в даден момент, след няколко часа или след няколко дни, болковото тяло се е захранило и се връща към спящото си състояние, като оставя след себе си опустошен организъм и тяло, твърде податливо на заболявания. И ако болковото тяло ви изглежда като психически паразит, вие сте прави. То е именно такова.
Как болковото тяло се храни от драмите

Ако около вас има други хора, за предпочитане вашият партньор или близък член на семейството ви, болковото тяло ще се опита да ги провокира — както се казва, да им натисне бутона, за да може да се храни от развихрилата се драма. Болковото тяло обожава интимните отношения и семействата, защото именно от тях получава преобладаващата част от храната си. Трудно е да устоите на болковото тяло на друг човек, ако то е решило да ви въвлече в сблъсък. То инстинктивно знае вашите най-слаби, най-уязвими места. И ако не успее първия път, ще се опита отново. И отново. Защото е емоция в суров вид, търсеща още емоции. Болковото тяло на другия иска да ви провокира така, че двете болкови тела взаимно да обменят енергия.

Много взаимоотношения преминават на редовни интервали през бурни и разрушителни епизоди на болковото тяло. Почти непоносима е болката, която малкото дете изпитва, когато става свидетел на емоционалното насилие на развихрилите се болкови тела на неговите родители, а именно такава е съдбата на милиони деца по целия свят, кошмарът на всекидневния им живот. Това е един от основните начини, чрез които човешкото болково тяло се предава от поколение на поколение. След всеки епизод партньорите се сдобряват и настъпва интервал на относителен мир помежду им, дотолкова, доколкото егото им го позволява.

Прекаленото консумиране на алкохол често активира болковото тяло, най-вече при мъжете, но също и при някои жени. Когато един човек се напие, той претърпява пълна промяна на личността — болковото тяло го завладява. Един дълбоко несъзнателен човек, чието болково тяло обикновено се самозахранва чрез физическо насилие, често насочва това насилие срещу съпругата или децата си. Когато изтрезнее, той наистина ще съжалява за стореното и ще заяви, че то никога няма да се повтори — и ще бъде искрен. Ала човекът, който говори в случая и дава обещания, не е онова същество, което извършва насилието, така че можете да сте сигурни, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато той не стане присъстващ, не осъзнае болковото тяло вътре в себе си и не прекъсне отъждествяването с него. В някои случаи съветът на хора, запознати с този род неща, ще му помогне да се освободи.

Повечето болкови тела искат както да причиняват болка, така и да страдат от болка, но има и такива, които предимно нанасят болка или предимно са жертви на болката. И в двата случая те се хранят от насилието, било то емоционално или физическо. Някои двойки си мислят, че „са влюбени“, а всъщност са привлечени един към друг, защото болковите им тела взаимно се допълват. Понякога в момента, в който се срещнат, вече е ясно кой ще изпълнява ролята на причиняващ болка, и кой — на жертва. Има бракове, които уж са сключени в рая, но се превръщат в ад.

Ако някога сте живели с котка, ще знаете, че дори когато котката изглежда заспала, тя знае какво става наоколо и при най-лекия необичаен шум наостря уши и леко отваря очи. Спящите болкови тела са като котките. На определено ниво те са все още будни, готови да скочат, да преминат в действие — щом получат импулс.

В интимните отношения болковото тяло обикновено е достатъчно умно, че да се снижи и „покрие“, когато заживеете с някой и, за предпочитане, подпишете договор, ангажиращ ви да прекарате останалата част от живота си с този човек. Вие не се оженвате или омъжвате просто за една жена или за един мъж, вие се оженвате или омъжвате и за нейното/неговото болково тяло — както и обратното. Възможно е да преживеете доста голям шок, когато може би скоро след медения ви месец, изведнъж един ден откриете, че у партньора ви е настъпила пълна промяна на личността. Гласът му е станал груб и остър, той ви порицава, обвинява, крещи ви, и то обикновено за нещо съвсем незначително. Или пък партньорът изведнъж се затваря в себе си. „Какво има, какво не е наред?“ — питате вие. „Нищо няма, всичко е наред“ — ви отвръща. Ала наситено-враждебната енергия, която излъчва, ясно говори „Нищо не е наред“. И когато погледнете в очите й/му, виждате, че в тях вече няма светлина; все едно се е спуснала тежка завеса и съществото, което сте познавали и обичали и което е проблясвало през егото, сега е напълно засенчено. Пред вас стои напълно непознат човек, в очите му има омраза, враждебност, горчивина или гняв. Но всъщност, когато той ви говори, не ви говори партньорът ви, а неговото болково тяло. Каквото и да казва, това е версията на болковото тяло за действителността и действителността се оказва изцяло изопачена от страха, враждебността, гнева и желанието да се причини и получи повече болка.

В този момент може да се зачудите да не би пък това да е истинското лице на партньора ви, което не сте виждали досега и затова сте направили ужасната грешка да се обвържете с този човек. Не е така, не това е истинското му лице, това е само болковото му тяло, което временно го е завладяло изцяло. Трудно е да се открие партньор, който да няма болково тяло, но все пак ще е по-добре да изберете някого, чието болково тяло не е твърде плътно.
Плътното болково тяло

Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.

Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им. Някои се ангажират с продължителни и в крайна сметка безсмислени битки или със съдебни процеси — срещу организации или отделни хора. В други гори натрапчива омраза срещу бивша съпруга или партньор. И понеже не съзнават, че носят вътре себе си болка, чрез реакциите си те проектират тази болка върху събития и ситуации. Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията. Несъзнавайки вътрешното си състояние, те дори не знаят, че са дълбоко нещастни, че страдат.

Понякога хора с толкова плътни болкови тела стават активисти, борещи се за някаква кауза. Възможно е каузата сама по себе си да е ценна, достойна, може първоначално те да постигнат успех в начинанията си, обаче с времето негативната енергия, която вливат в думите и делата си, започва да предизвиква нарастваща опозиция срещу тяхната кауза. Обикновено става така, че те си създават врагове в самата организация, в която участват, тъй като където и да отидат, си намират причини да се чувстват зле, т.е. болковото тяло продължава да открива точно каквото търси.
Забавленията, медиите и болковото тяло

Ако не сте запознати с нашата съвременна цивилизация, ако идвате от друга епоха или друга планета, едно от нещата, които ще ви впечатлят, е, че милиони хора обичат да гледат — и плащат пари за това — как хората се убиват взаимно или си причиняват болка един на друг, и наричат това „забавление“.

Защо филмите с насилие привличат толкова много зрители? Съществува цяла индустрия, която в преобладаващата си част захранва човешката пристрастеност към нещастието Очевидно, хората гледат тези филми, защото искат да се чувстват зле. Но какво е това у хората, което обожава да се чувства зле и се нарича „добре“? Болковото тяло, разбира се. Голяма част от развлекателната индустрия го обслужва. И така, наред с реагирането, негативното мислене и личната драма, болковото тяло се възобновява и чрез ходенето на кино и гледането на телевизия. Болкови тела са сценаристи, продуценти и режисьори на тези филми, болкови тела плащат, за да ги гледат.

Винаги ли е „погрешно“ да се показва и гледа насилие по телевизията и в кината? Дали цялото това насилие обслужва болковото тяло? На настоящия еволюционен етап на човечеството насилието е не само вездесъщо, но дори нараства, тъй като старото его-съзнание, увеличило се посредством колективното болково тяло, се интензифицира, преди да настъпи неизбежният му край. Ако филмите показват насилие в по-широк контекст, ако показват произхода му и корените му, ако показват какво причинява то на жертвата, както и на извършителя, ако показват колективното несъзнавано, което стои зад него и се предава от поколение на поколение (гневът и омразата, живеещи у хората под формата на болково тяло), тогава тези филм; вече могат да изиграят жизненоважна роля за пробуждането на човечеството. Могат да бъдат огледало, в което човечеството да види собствената си лудост. Лудостта се осъзнава именно като лудост (дори когато става дума за собствената ви лудост), когато се пристъпи в царството на нормалността, и раждащата се осъзнатост. И това е краят на лудостта.

Такива филми съществуват и те не подхранват болковото тяло. Някои от най-добрите антивоенни филми показват истинската действителност на войната, а не захаросаната й версия. Болковото тяло може да се подхранва само от филми, в които насилието се показва като нормално и дори жестоко човешко поведение, или от филми, в които насилието се възвеличава с единствената цел да се породи негативна емоция в зрителя и да се „определи местоположението“ на пристрастеното към болката болково тяло.

Популярните таблоиди продават не толкова новини, колкото негативни емоции — храна за болковото тяло. „Копелета“ — пищи деветсантиметровото заглавие. Най-добрата в това отношение е британската таблоидна преса. Работещите в нея знаят, че негативните емоции се продават доста по-добре от новините.

В новинарските медии, включително и телевизията, съществува тенденция лакомо да се поглъщат и представят негативните новини. Колкото по-лоши стават нещата, толкова по-въодушевени са говорителите и репортерите, и обикновено медиите заразяват зрителите с негативното си въодушевление. Болковите тела просто го обожават.
Колективното женско болково тяло

Колективното измерение на болковото тяло съдържа в себе си различни течения. Племена, нации, раси — всички те имат свое собствено колективно болково тяло, като някои от тези тела са по-плътни от други. Повечето от членовете на дадено племе, нация и раса имат дял в съответното болково тяло.

Почти всяка жена също има своя дял в колективното женско болково тяло, което става особено активно точно преди менструацията. В този момент повечето жени се чувстват погълнати от море от интензивни негативни емоции.

Потискането на женския принцип през последните две хиляди години е дало възможност на егото да се сдобие с пълно върховенство в колективната човешка душа. Въпреки че жените, разбира се, имат его, егото по-лесно се вкоренява и разраства в мъжката форма на живот, отколкото в женската. Причината за това е, че жените по-малко се отъждествяват с разума, отколкото мъжете. Те са повече в досег с вътрешното си тяло и с разума на организма, а именно те раждат интуитивните способности у човека. Женската форма на живот е по-малко капсулирана от мъжката, тя е по-отворена и по-чувствителна към другите форми на живот, в по-голяма хармония с природния свят.

Ако равновесието между мъжките и женските енергии не беше унищожено на нашата планета, егото нямаше да се разрасне чак толкова. Нямаше да обявим война на природата и нямаше да бъдем така цялостно отчуждени от нашето Битие.

Никой не знае точните цифри — защото не са запазени свидетелства, но изглежда, че през един тристагодишен период между три и пет милиона жени са били измъчвани и убити от „Светата инквизиция“, институция, основана от римокатолическата църква за премахване на ересите. Това може да се сравни само с Холокоста и също като Холокоста може да се определи като една от най-мрачните глави в историята на човечеството. Достатъчно е било някоя жена да показва любов към животните, да се разхожда сама по полетата или в горите, да събира лечебни билки, за да бъде заклеймена като вещица и измъчвана, и изгорена на клада. Свещената женственост е била обявена за демонична и цяло едно измерение почти е било изтрито от човешкия свят. Други култури и религии, например юдаизмът, ислямът и дори будизмът, също потискали женското измерение, макар и по по-малко насилствени начини. Жените били сведени до средство за раждане на деца и до собственост на съпруга. Мъже, които отричали женското дори вътре в себе си, управлявали света, свят, напълно лишен от равновесие. Това е историята, или по-скоро историята на една лудост.

Кой е бил отговорен за този страх от женското, който може най-точно да се определи като остра форма на колективна параноя? Бихме могли да кажем: разбира се, виновни са мъжете. Ала защо в такъв случай в множество древни предхристиянски цивилизации, като например шумерската, египетската и келтската, жените са били уважавани и женският принцип е бил обект не на страх, а на почит? Какво внезапно е накарало мъжете да се почувстват застрашени? Много просто — развиващото се у тях его. То е знаело, че може да постигне пълен контрол над планетата само в мъжката си форма, а за да осъществи това, е трябвало да обезсили женския принцип.

С течение на времето егото подчинило на властта си повечето жени, макар никога да не успяло да се вкорени в тях така дълбоко, както в мъжете.

И ето че сега сме изправени пред ситуация, в която потискането на женското е станало вече вътрешно, интернализирано, дори при повечето жени. Свещената женственост, понеже е била потискана, се изпитва от повечето жени като емоционална болка. Тя е станала част от болковото тяло заедно с натрупваните векове наред страдания — раждането на деца, изнасилванията, поробванията, мъченията, смъртта в резултат от насилие.

Ала нещата днес вече бързо се променят. Все повече хора стават осъзнати и егото започва да губи властта си над човешкия ум. А тъй като никога не е било дълбоко вкоренено в жените, то губи властта си над жените по-бързо, отколкото над мъжете.
Национални и расови болкови тела

Страни, в които са били извършвани множество актове на колективно насилие и са причинявани много страдания, имат по-плътно болково тяло, отколкото останалите страни. Поради тази причина по-старите страни имат по-плътни болкови тела. По-младите страни, например, Канада и Австралия, както и онези, които са били заслонени от заобикалящата ги лудост, например Швейцария, имат по-леки колективни болкови тела. Разбира се, и във вторите страни хората имат свое лично болково тяло, с което трябва да се справят. Ако сте достатъчно чувствителни, можете да усетите плътността на енергийното поле на определени държави, още щом слезете от самолета. В други държави може да се усети енергийно поле на латентно насилие под повърхността на всекидневния живот, В страни от Близкия изток, например, колективното болково тяло е така изострено, че значителна част от населението се чувства принудено да го изяви чрез външни действия — безкраен и лудешки цикъл от извършване на насилие и възмездяване за претърпяно насилие, в хода на който болковото тяло възобновява себе си отново и отново.

В държави, в които болковото тяло е плътно, но вече не е изострено, настъпва тенденция хората да се стремят към намаляване на чувствителността си към колективната емоционална болка: в Германия и Япония това става чрез труда, в други страни — чрез ширещо се консумиране на алкохол (което обаче може да има противоположния ефект — да стимулира болковото тяло, особено ако консумацията е прекалена). Плътното болково тяло на Китай е в известна степен смекчено от твърде разпространеното практикуване на тай-чи, което — учудващо — не бе обявено за незаконно от комунистическите управници[1], чувстващи се застрашени от всичко, което не могат да контролират. Всеки ден по улиците и в градските паркове милиони хора упражняват тази двигателна медитация, успокояваща ума. Така колективното енергийно поле значително се променя и болковото тяло донякъде намалява, защото мисленето се редуцира и се генерира Присъствие.

Духовните практики, в които участва и физическото тяло — тай-чи, цигун и йога — все повече се разпространяват в Западния свят. Тези практики не създават разделение между тялото и духа и спомагат за намаляване на болковото тяло. Те ще играят важна роля в глобалното пробуждане.

Колективното расово болково тяло е особено ясно изразено при еврейския народ, който е страдал от преследвания векове наред. Не е изненадващо, че то е плътно и при индианците, чийто брой значително е намалял поради европейските заселници, които почти са унищожили местната култура. Силно изразено е и болковото тяло при чернокожите американци. Техните предци са били насилствено изтръгвани от земите им, бити, за да се научат да се подчиняват, и след това продавани в робство. В основата на икономическия просперитет на Съединените щати стои трудът на четири-пет милиона чернокожи роби. Всъщност страданията, причинени на червенокожите и на чернокожите, не са се влели в болковото тяло само на тези две раси, но са се превърнали в част от колективното американско болково тяло. Винаги става така, че и жертвата, и извършителят страдат от последиците на актовете на насилие, потисничество, жестокост. Каквото правиш на другите, го правиш и на себе си.

Няма значение каква част от болковото ви тяло принадлежи на страната или на расата ви и каква част е лична. И в двата случая можете да го надмогнете, като поемете отговорност за вътрешното си състояние. Сега. На минутата. Дори ако обвиненията ви срещу някого са повече от оправдани, щом обвинявате, ще продължавате да подхранвате болковото тяло с мислите си и ще останете в плен на вашето его. Има само един извършител на зло на нашата планета: човешката несъзнателност. Да се разбере това е истинска прошка. С прошката вашата идентичност на жертва се разпада и се ражда същинската ви сила — силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие донасяте светлина.Бележки


[1] Тъй като тай-чи съставлява важна част и от техния собствен живот, и от поддържането на способността им да се справят с държавните проблеми, отказът от него би означавал и отказ от собствената им идентичност и сила. — Бел.прев. ↑


Освобождението

Началото на освобождаването от болковото тяло е осъзнаването, че имате болково тяло. Следващата, още по-важна крачка, е развитието на способността ви да сте достатъчно присъстващи, достатъчно осъзнати, че да забележите своето болково тяло — когато се активира — като тежък прилив на негативна емоция. Когато осъзнаете това, болковото тяло вече няма да може да претендира, че е идентично с вас, да живее чрез вас и чрез вас да се възобновява.

Вашето съзнателно Присъствие разрушава отъждествяването с болковото тяло. Когато не се отъждествявате е него, то не е в състояние да контролира мислите ви и съответно вече не може да се възобновява, хранейки се с мислите ви. В повечето случаи болковото тяло не се разпада незабавно, но след като веднъж сте скъсали връзката между него и мисленето си, то започва да губи своята енергия. Мисленето ви вече не се замъглява от емоции; сегашните ви възприятия вече не се изопачават от намесата на миналото. Енергията, която болковото тяло си е присвоило, променя вибрационната си честота и се превръща в Присъствие. По този начин болковото тяло се превръща в гориво за пламъка на съзнанието. Затова и много от най-мъдрите, най-просветлените мъже и жени на планетата някога са имали плътно болково тяло.

Независимо от това какво казвате или правите, какъв свой образ представяте на света, умствено-емоционалното ви състояние не може да остане скрито. Всяко човешко същество излъчва енергийно поле, което отговаря на неговото вътрешно състояние, и повечето хора могат да усетят чуждото енергийно поле, макар и само подсъзнателно. Това означава, че те не знаят, че го усещат, при все това именно то до голяма степен определя как чувстват съответния човек и как реагират спрямо него. Някои хора най-ясно осъзнават чуждото поле, когато срещнат един човек за първи път, преди изобщо да разменят дума с него. Малко по-късно обаче думите завземат взаимоотношенията, а с думите идват и ролите, които повечето хора играят. Вниманието се измества към сферата на ума и способността да се усеща енергийното поле на другия значително намалява. При все това то продължава да се чувства на несъзнателно ниво.

Когато разберете, че болковото тяло несъзнателно се стреми към повече болка, т.е. че вие искате да се случи нещо лошо, ще разберете и че много от пътните инциденти са дело на шофьори, чието болково тяло е активно точно в момента на катастрофата. Когато двама шофьори с активни болкови тела стигнат до кръстовище по едно и също време, вероятността да се сблъскат е доста по-голяма, отколкото при други обстоятелства. Несъзнателно те и двамата искат да се случи инцидент. Ролята на болковото тяло в катастрофите е най-очевидна в така наречения „пътен бяс“, когато шофьорите употребяват физическо насилие поради тривиални причини, например, само защото човекът пред тях кара твърде бавно.

Много актове на насилие са дело на „нормални“ хора, които временно се превръщат в маниаци. Из целия свят по бреме на съдебни процеси адвокатите от защитата заявяват: „Това изобщо не съответства на характера на обвиняемия“, а самият обвиняем: „Не знам какво ми стана, че направих това“. Доколкото ми е известно, нито един адвокат от защитата не е казал на съдията — въпреки че може би не е далеч денят, когато ще го направи — „Това е случай на намалена отговорност. Болковото тяло на моя клиент е било активирано и той не е знаел какво върши. Всъщност не той го е направил. Направило го е неговото болково тяло.“

Това означава ли, че хората не носят отговорност за постъпките си, когато в тях взема надмощие болковото тяло? Аз бих отговорил по следния начин: „А как биха могли да носят отговорност? Как е възможно човек да е отговорен, когато е несъзнателен, когато не съзнава какво върши?“ В по-обхватната схема на нещата на хората е отредено да еволюират в съзнаващи същества и онези, които не успяват да го постигнат, ще страдат от последиците от несъзнателността си. Защото са в дисхармония с еволюционния импулс на Вселената.

Дори и това е само относително вярно. От по-висша гледна точка не е възможно да си в дисхармония с еволюцията на Вселената и дори човешката несъзнателност и поражданото от нея страдание са част от тази еволюция. Когато вече не можете да издържате на безкрайния цикъл на страданието, започвате да се пробуждате. Така че и болковото тяло има своето необходимо място в общата картина.
Присъствието

Веднъж при мен дойде една жена на тридесет и няколко години. Докато ме поздравяваше, можах да усетя болката зад любезната и повърхностна усмивка. После тя започна да ми разказва историята си и след секунди усмивката й се превърна в болезнена гримаса. Жената захлипа неудържимо. Каза, че се чувства самотна и неудовлетворена, че е изпълнена с гняв и тъга. Като дете била малтретирана от склонния й към физическо насилие баща. Бързо забелязах, че болката й не се дължи на обстоятелствата на настоящия й живот, а на изключително плътното й болково тяло. То се бе превърнало в призмата, през която тя гледаше на житейската си ситуация. И не бе способна да види връзката между емоционалната болка и мислите си, тъй като напълно се отъждествяваше и с двете. Не можеше да види, че с мислите си подхранва болковото си тяло. С други думи, живееше с товара на един дълбоко нещастен аз. Но на определено ниво изглежда бе осъзнала, че тя самата генерира болката си, че тя самата е бреме за себе си. Беше готова да се пробуди и затова бе дошла при мен.

Насочих вниманието й към това, което тя изпитваше вътре в тялото си, и я помолих да усети емоциите си непосредствено, а не през призмата на нещастната си история и нещастните си мисли. Тя ми каза, че очаква от мен да й покажа как да излезе от нещастието си, а не как да влезе в него. Макар и с голяма неохота, все пак направи това, за което я бях помолил. По лицето й се стичаха сълзи, цялото й тяло се тресеше. „В момента ти се чувстваш точно така — й казах — И не можеш нищо да направиш, за да го промениш в този момент. Сега, вместо да искаш този момент да е различен — по този начин само ще прибавиш още повече болка към преизпълненото ти с болка същество, — можеш ли изцяло да приемеш, че именно така се чувстваш именно в този момент?“

За момент тя се умълча. Внезапно започна да излъчва нетърпение, сякаш се канеше да стане, и заяви: „Не, не искам да приема това.“ „Сега кой говори? — я запитах. — Ти ли, или нещастието в теб? Можеш ли да видиш, че нещастността ти от това, че си нещастна, е чисто и просто още един пласт на нещастието?“ Тя отново се умълча. Казах й: „Не те съветвам да правиш нещо. Всичко, което искам от теб, е да откриеш дали си в състояние да позволиш изпитваните от теб чувства да си стоят у теб. С други думи, и всъщност това може да ти прозвучи странно, след като нямаш нищо против да си нещастна, то какво става с нещастието? Не искаш ли да го разбереш?“

За кратко време тя придоби доста озадачен вид, но след една-две минути мълчание забелязах, че в енергийното й поле внезапно настъпи значителна промяна. Тя каза: „Ама че странна работа. Все още съм нещастна, но сега около нещастието ми се създаде пространство. Сякаш то вече започна да има по-малко значение“. За първи път чух някой да формулира нещата по този начин: „Около нещастието ми се създаде пространство“. Това пространство, разбира се, се създава, когато настъпва вътрешно приемане на това, което се преживява в настоящия момент.

Казах й не повече от две-три думи, оставяйки я да постои при преживяването си. По-късно тя осъзна, че в момента, в който бе престанала да се отъждествява с изпитваните чувства, старите болезнени емоции, живеещи в нея, при сблъсъка си с вниманието й, насочено право към тях, но без съпротива, не могат да контролират мисленето й, както е било доскоро в умствено-построената история, наречена „нещастната аз“. В живота й бе навлязло друго едно измерение, което бе отвъд личното й минало — измерението на Присъствието. И тъй като човек не може да бъде нещастен без своята нещастна история, с това нещастието й приключи. Това беше началото на края на болковото тяло. Емоциите сами по себе си не са нещастие. Само обединени с една нещастна история са нещастие.

Когато сеансите с тази жена приключиха, се почувствах удовлетворен, че току-що бях видял как в Присъствието се ражда друго човешко същество. Истинската причина за нашето съществуване в човешка форма е да внесем в този свят измерението на съзнателността. Също така бях видял как болковото тяло намалява, но не чрез борба с него, а чрез внасяне на светлината на съзнанието в него.

Няколко минути след като тя си бе тръгнала, една приятелка се отби да ми остави нещо. Още щом влезе в стаята, възкликна: „Ама какво се е случило тук? Енергията е така тежка, плътна, мрачна. Кара ме да се чувствам зле. Трябва да отвориш прозорците, да запалиш ароматни пръчици“. Обясних й, че току-що съм станал свидетел на освобождаването на човек с много плътно болково тяло и че тя вероятно чувства енергията, освободена по време на сеанса. Приятелката ми обаче не искаше да ме изслуша, нито да остане миг повече в стаята. Бързаше да излезе навън.

Отворих прозорците и отидох да вечерям в малък индийски ресторант наблизо. Случилото се там допълнително потвърди онова, което вече знаех: на определено ниво всички привидно индивидуални болкови тела са взаимосвързани. Но формата, която това потвърждение прие, ме удари като гръм.
Завръщането на болковото тяло

Седнах на една маса и си поръчах храна. Имаше само още няколко посетители. На една близка маса седеше мъж на средна възраст, в инвалидна количка и тъкмо приключваше с вечерята си. Той впери кратък, но интензивен поглед в мен. Минаха няколко минути. Внезапно той стана неспокоен, нервен, тялото му започна да потръпва. Келнерът дойде да вземе чинията му. Мъжът заспори с него: „Храната не е добра. Направо е ужасна“. „Тогава защо я изядохте?“ — отвърна келнерът. Това го отприщи. Той започна да вика, да обижда. От устата му излизаха зли думи, силна омраза изпълни ресторанта. Можеше да се почувства как енергията навлиза в клетките на тялото, опитвайки се да се сдобие с нещо. Човекът започна да крещи и на другите посетители, но поради някаква страна причина не и на мен. Аз седях в състояние на интензивно Присъствие. Предполагам, че всеобщото човешко болково тяло се бе върнало при мен и ми говореше: „Помисли си, че си ме победил. Я погледни. Аз съм тук, все още съм тук“. Размислих върху възможността освободената енергия на онази жена да ме е проследила и да е влязла с мен в ресторанта, където се е прикрепила към единствения човек, с когото се е оказала в съвместима вибрационна честота, т.е. със също толкова плътно болково тяло.

Управителят отвори вратата: „Напуснете. Напуснете ресторанта“. Мъжът се понесе навън на електрическата си инвалидна количка, оставяйки всички зашеметени. Но след минута се върна. Болковото му тяло не беше изразходвало заряда си. Искаше още изява. Той бутна вратата, отваряйки я с инвалидната количка, и започна да крещи неприлични думи. Една келнерка се опита да го спре. Той така извъртя количката си, че я притисна към стената. Останалите посетители наскочиха и се опитаха да го избутат извън ресторанта. Крясъци, викове, пандемониум. Малко по-късно пристигна един полицай, мъжът се укроти, помолиха го да напусне ресторанта и да не се връща. За щастие, келнерката не беше наранена, освен драскотините по краката й. Когато всичко приключи, управителят дойде на моята маса и ме попита уж на шега, може би усещайки интуитивно, че има някаква връзка: „Вие ли предизвикахте това?“

Болковото тяло при децата

Болковото тяло при децата понякога се проявява като лошо настроение или оттегляне в себе си. Детето се муси, отказва да общува, възможно е да седне в някой ъгъл и да прегръща куклата си или да си смуче палеца. Болковото тяло може да се прояви и като пристъпи на плач или гневни избухвания. Детето плаче, случва се да се тръшка на пода или да започне да чупи или къса каквото му попадне. Осуетеното желание може лесно да отприщи болковото тяло, а в едно развиващо се его силата на желаенето понякога е много интензивна. Може родителите да стоят и да гледат, безпомощни, неразбиращи, невярващи как малкото им ангелче за няколко секунди се е превърнало в истинско чудовище. „Откъде идва цялото това нещастие у него?“ — питат се те. В по-малка или по-голяма степен това е делът на детето от колективното болково тяло на човечеството, родено още с човешкото его.

Ала се случва детето вече да е приело болка от болковите тела на родителите си и тогава родителите могат да видят в него отражение на това, което е в тях. Много чувствителните деца особено лесно се влияят от болковите тела на родителите си. Наблюдението на лудата драма на родителите предизвиква у тях почти непоносимо емоционално страдание и често довежда до това, че чувствителните деца придобиват плътни болкови тела, когато пораснат. Децата не могат да бъдат заблудени от родителите, които се опитват да скрият от тях болковото си тяло, и си казват: „Не бива да се караме пред детето“. Това обикновено означава любезни разговори между родителите и дом, наситен с негативна енергия. Потиснатите болкови тела са извънредно токсични, по-токсични от открито активните, и тази психическа отрова се поглъща от децата и прави болковото им тяло по-плътно.

Някои деца научават подсъзнателно за егото и болковото тяло — просто като живеят с несъзнателните си родители. Една жена, чиито родители имали силно его и плътни болкови тела, ми разказа, че често, когато родителите й крещели един на друг, тя си мислела: „Тези хора са пълни откачалки. Как съм се озовала при тях?“ В нея вече е съществувало съзнание, че е лудост да се живее по този начин. И съзнанието за това й е помогнало да намали количеството болка, което попивала от родителите си.

Родителите често се чудят как да се справят с болковото тяло на детето си. Основният въпрос, разбира се, е как се справят със собственото си болково тяло. Способни ли са да бъдат достатъчно присъстващи, когато то се активира, така че да съзнават емоциите си на нивото на чувствата, преди те да се превърнат в мислене и да ги направят „нещастни хора“?

Когато детето получи пристъп на болковото тяло, не можете да направите почти нищо, освен да останете присъстващи, за да не бъдете повлечени в потопа на емоционалното реагиране. Болковото тяло на детето ще се подхрани от това. Болковите тела могат да бъдат изключително драматични. Не им се хващайте. Не ги приемайте твърде насериозно. Ако болковото тяло е задвижено от някакво осуетено желание, не се поддавайте — сега — на исканията му. Иначе детето ще научи, че „колкото по-нещастно съм, толкова по-лесно ще получа каквото искам“. Това е пътят към състоянието на нарушено функциониране по-нататък в живота. Болковото тяло ще бъде фрустрирано от вашето нереагиране и може за кратко още повече да се развихри, преди да се срине. За щастие, пристъпите на болковото тяло на децата са по-кратки, отколкото при възрастните.

Малко след пристъпа или на следващия ден, можете да си поговорите с детето за случилото се. Не му казвайте за болковото тяло. Вместо това му задайте въпроси от рода на: „Какво ти стана вчера, че крещя толкова? Спомняш ли си? Как се почувства? Чувството добро ли беше? Това, което ти стана има ли си име? Не? А ти как би го нарекъл? Ако можеше да го видиш, на какво щеше да ти прилича? Какво стана с него, когато си отиде? То да спи ли отиде? Мислиш ли, че ще се върне пак?“

Това са само няколко предложения за въпроси. Всички те имат за цел да събудят способността за наблюдаване у детето, а именно тази способност е Присъствието. То ще помогне на детето да прекъсне отъждествяването с болковото тяло. Можете също така да си поговорите с детето за вашето собствено болково тяло, като използвате детска терминология. Следващия път, когато детето бъде завладяно от болковото му тяло, можете да му кажете: „То се върна, нали?“ Използвайте думите, които детето е използвало, докато сте разговаряли с него по въпроса. Насочете вниманието на детето към това как чувства то болковото си тяло. Нека нагласата ви бъде неподправен интерес или любопитство, а не критицизъм и осъждане.

Надали това ще спре проявите на болковото тяло. Вероятно детето дори няма да чуе какво му говорите, но все пак някъде вътре в съзнанието му ще остане известна осъзнатост, дори когато болковото му тяло е активно. След няколко негови пристъпа осъзнатостта ще нарасне и болковото тяло ще отслабне. У детето ще започне да възниква Присъствието. И един ден ще откриете, че именно детето ви показва, че вашето болково тяло ви е завладяло.
Нещастието

Болковото тяло не е причина на цялото нещастие. Част от него е ново нещастие, създадено, когато не сте били в хармония с настоящия момент, когато сте отрекли по един или друг начин настоящето. Когато осъзнаете, че настоящият момент е винаги такъв, какъвто е, и в този смисъл е неизбежен ще бъдете в състояние да внесете безкомпромисно вътрешно „да“ в него, с което ще спрете нарастването на нещастието, а щом вътрешната съпротива изчезне, ще откриете, че самият Живот ви дава сили.

Нещастието на болковото тяло е винаги непропорционално на привидната му причина. С други думи, то е свръхактивност. Така то може да бъде разпознато — макар и невинаги — от страдащия от него, от обсебения от него. Хората с плътно болково тяло лесно намират причини за това, че се чувстват разстроени, наранени, тъжни или изпълнени със страх. Сравнително маловажни неща, който някой друг би отминал с усмивка или дори не би забелязал, се превръщат в привидната причина за интензивна нещастност. Това, разбира се, не е истинската причина, а само поводът. Той съживява старите натрупани емоции. После емоциите навлизат в главата и дават енергия на умствените структури.

Болковото тяло и егото са близки роднини. Те се нуждаят едно от друго. Отприщващото ги събитие, или ситуация, се интерпретира и реакцията е през призмата на плътното емоционално его. Значимостта на събитието или ситуацията напълно се изопачава. Вие гледате на настоящето през очите на емоционалното минало вътре във вас. С други думи, това, което виждате и преживявате, се съдържа не в самото събитие или ситуация, а вътре във вас. Или, в някои случаи, наистина се съдържа в събитието или ситуацията, но е многократно умножено от вашата реакция. И тази реакция иска болковото тяло, нуждае се от нея, защото тя го захранва.

Ако някой притежава плътно болково тяло, често е невъзможно да излезе извън създаваната от това болково тяло изопачена интерпретация, извън създаваната от него натоварена е емоции „история“. Колкото повече негативна емоция има в една история, толкова по-плътно и непропускливо става болковото тяло. И съответно, историята не се осъзнава като история, а се приема за самата действителност. Когато сте изцяло в плен на движенията на мисълта и на съпровождащите ги емоции, излизането извън тях не е възможно, понеже вие дори не знаете, че има „навън“. Пленени сте от собствения си филм или сън, пленени сте от своя собствен ад. За вас това е действителността и друга действителност няма. И смятате реакцията си за единствено възможната.
Прекъсване на отъждествяването с болковото тяло

Човек със силно активно болково тяло има особено енергийно излъчване, което другите възприемат като крайно неприятно. Когато срещнат такъв човек, някои хора незабавно си тръгват или пък свеждат общуването до възможния минимум. Те се чувстват отблъснати от енергийното му поле. Други пък се изпълват с вълна от агресия срещу този човек, отнасят се грубо с него, атакуват го словесно, а понякога и физически. Това означава, че нещо в тях се намира в резонанс с болковото тяло на този човек. Това, спрямо което реагират толкова силно, го има и у тях. То е собственото им болково тяло.

Не е изненадващо, че хора с плътни и често активизирани болкови тела нерядко се оказват в конфликтни ситуации. Понякога, разбира се, те активно предизвикват такива ситуации. В някои случаи може нищо да не правят, а просто негативността, която излъчват, да е достатъчна, за да се привлече враждебността на другите и това довежда до конфликт. Нужно е високо ниво на Присъствие, за да избегнете реагирането, когато се изправите пред някого с активно болково тяло. Ако успеете да останете присъстващи, понякога вашето Присъствие дава възможност на другия да прекъсне отъждествяването си с болковото тяло и така да изживее чудото на внезапното пробуждане. И въпреки че пробуждането може да е краткотрайно, то все пак полага началото на процеса на по-нататъшно пробуждане.

Едно от първите такива пробуждания, на които станах свидетел, се случи преди много години. Беше почти 11 часа вечерта, когато на вратата се позвъни. Изпълненият с тревога глас на съседката ми Етел се чу през домофона: „Трябва да поговорим. Моля те, отвори“. Етел беше на средна възраст, интелигентна и високообразована. Тя също така имаше и силно его и плътно болково тяло. Като тийнейджърка беше избягала от нацистка Германия и много членове на рода й бяха загинали в концентрационните лагери.

Етел седна на канапето, неспокойна, с треперещи ръце. Извади писма и документи от папката, която носеше със себе си, и ги подреди върху канапето, както и върху пода. Внезапно изпитах странното чувство, че сякаш някакъв превключвател вътре в мен увеличи енергията в тялото ми до максимум. Не ми оставаше нищо друго, освен да остана отворен, осъзнат, интензивно присъстващ — присъстващ с всяка клетка на тялото си. Гледах Етел, без у мен да има каквато и да е мисъл, нито преценка и слушах в покой, без никакъв умствен коментар. От устата й се изля потоп от думи: „Днес получих още едно обезпокоително писмо. Организирали са вендета срещу мен. Трябва да ми помогнеш. С общи усилия ще се справим с тях. Продажните им адвокати няма да се спрат пред нищо. Ще изгубя дома си. Заплашват ме, че ще ме лишат от собственост.“

Оказа се, че е отказала да плати таксата за услугата, защото търговците на недвижимо имущество не извършили някакви необходими поправки. Те на свой ред я заплашили със съд.

Етел ми говори около десет минути. Аз седях, наблюдавах и слушах. Изведнъж тя спря да говори и изгледа подредените около нея документи, все едно се събуждаше от сън. Успокои се, изпълни се с мекота. Цялото й енергийно поле се беше променило. Погледна ме и каза: „Ама това няма никакво значение, нали?“ „Не, няма“ — отвърнах й. Тя постоя, мълчейки, още няколко минути, после прибра документите и си отиде. На следващия ден ме спря на улицата и впери в мен поглед, изпълнен с подозрение. „Какво ми направи? Миналата нощ за първи път от години спах добре. Като бебе“.

Тя си мислеше, че съм й „направил нещо“, но не бях. Вместо да пита какво съм й направил, може би трябваше да попита какво не съм й направил. Аз не реагирах, не потвърдих действителността на нейната история, не подхраних ума й с още мисли, а болковото й тяло — с още емоции. Позволих й да изживее това, което изживяваше в момента, а силата на позволяването е в ненамесата, в недействането. Да си присъстващ в настоящия момент е безкрайно по-мощно от всичко, което човек може да каже и да направи, въпреки че понякога и да си присъстваш, поражда думи или действия.

Това, което се бе случило с нея, все още не бе трайна промяна, а просто съзиране на това, което е възможно, съзираме на това, което вече бе у нея. В дзен това се нарича сатори. Сатори представлява момент на Присъствие, кратко излизане извън гласа в главата, извън мисловните процеси и тяхното отразяване в тялото като емоция. То е възникването на вътрешна пространственост там, където преди това е имало куп мисли и хаос от емоции.

Мислещият ум не може да разбере Присъствието и затова често го тълкува неправилно. Той ще ви каже, че не проявявате грижовност, състрадание, че оставате на разстояние, не се обвързвате. Ала истината е, че вие се обвързвате, но на ниво, по-дълбоко от мисленето и емоциите. Именно на това ниво се намира истинската среща, истинското съединяване, което е нещо много повече от обвързването. В покоя на Присъствието вие можете да усетите непритежаващата форма същина във вас и в другите хора като едно. Знанието, че сте едно с другите, е истинската любов, истинската загриженост, истинското състрадание.
„Стимулатори“

Някои болкови тела реагират само на един конкретен вид стимулатор или ситуация, която обикновено е в резонанс с определен вид емоционална болка, изстрадана в миналото. Например, ако детето израства с родители, за които финансовите въпроси са източник на чести драматични сблъсъци и конфликти, то може да попие страха на родителите по отношение на парите и да развие болково тяло, което се стимулира винаги, когато се намесят финансови въпроси. Детето, вече като възрастен, се разстройва дори ако става дума за незначителни парични суми. Зад разстройването, или гнева, стои загриженост за оцеляването, както и силен страх. Виждал съм духовни, т.е. сравнително осъзнати хора, които крещят, упрекват и сипят обвинения в момента, в който започнат разговор по телефона със своя борсов или търговски посредник. Също както на всеки пакет цигари има предупреждение за вредата от пушенето, така и върху всяка банкнота или банково извлечение би трябвало да има предупреждение: „Парите могат да активират болковото тяло и да доведат до пълна несъзнателност.“

Някой, който през детството си е бил пренебрегван или често оставян сам от единия от родителите си, най-вероятно ще развие болково тяло, което ще се стимулира от всяка ситуация дори в далечен резонанс с изначалния страх от изоставяне. Приятел, който закъснее с няколко минути, за да го вземе от летището, или съпругата, която се връща по-късно вкъщи, може да доведе до силен пристъп на болковото тяло. Ако партньорката или съпругата го напусне или почине, емоционалната болка, която ще преживее, далеч ще надхвърли болката, естествена при такива ситуации. Тя може да е интензивно терзание, продължителна депресия или обсесивен гняв.

Жена, която е била физически малтретирана от баща си като малка, може да открие, че болковото й тяло лесно се активира, когато установи близка връзка с някой мъж. Образно казано, емоцията, която изгражда болковото й тяло, ще я привлече към мъж с болково тяло, сходно с това на баща й. Нейното болково тяло може да се почувства привлечено като с магнит към някой, който ще му даде още от същата болка. Тази болка понякога погрешно се тълкува като влюбване.

Мъж, който е бил нежелано дете и не е получил никаква любов и минимални грижа и внимание от майка си, развива у себе си плътно амбивалентно болково тяло, състоящо се от неосъществен силен копнеж да получи любовта на майка си и едновременно с това интензивна омраза към нея, защото не му е дала това, от което отчаяно се е нуждаел. Когато той стане възрастен, почти всяка жена ще стимулира у него страданията на болковото му тяло — емоционална болка, — и това ще се проявява като пристрастеност да „завладее и съблазни“ почти всяка жена, с която се запознае, за да получи женската любов и внимание, за които болковото тяло копнее. Той ще стане експерт по съблазняването, но веднага щом връзката му с някоя жена стане интимна или бъде отхвърлен, гневът на болковото му тяло към майка му ще се върне и ще саботира връзката.

Когато осъзнавате болковото си тяло още щом се прояви, бързо ще научите кои са най-честите стимулатори, които го активират — било те ситуации или определени неща, които други хора казват или вършат. Когато се появят такива стимулатори, веднага ще ги видите като това, което са, и у вас ще настъпи състояние на повишена осъзнатост. В рамките на секунда-две ще забележите емоционалната си реакция, която всъщност е проявяващото се болково тяло, но щом сте в състояние на осъзнато Присъствие, няма да се отъждествите с нея, което означава, че болковото тяло няма да ви завладее и да стане гласа в главата ви. Ако по това време сте с партньора си, можете да кажете: „Това, което току-що каза (или направи), активира моето болково тяло“. Споразумейте се с партньора си винаги, когато някой от вас каже или направи нещо, което стимулира болковото тяло на другия, незабавно да го споделя. Така болковото тяло няма да може да се възобновява чрез драмите във вашите взаимоотношения и вместо да ви хвърля в състояние на несъзнателност, ще ви помогне да станете напълно присъстващи.

Всеки път, когато сте присъстващи, но болковото ви тяло се активира, част от неговата негативна емоционална енергия ще изгори, ще се преобразува в Присъствие. Останалата част бързо ще се оттегли и ще изчака по-добра възможност да се прояви отново, т.е. ще изчака момент, когато сте по-малко съзнаващи. Една по-добра възможност за проява на болковото тяло е, когато изгубвате Присъствието си, може би след като сте пили алкохол или докато гледате филм, изпълнен с насилие. Дори най-малката негативна емоция, например раздразнение или разтревоженост, може да послужи като врата, през която болковото тяло да се върне. То се нуждае от вашата несъзнателност. И не може да понася светлината на Присъствието.

Болковото тяло и пробуждането

На пръв поглед може да изглежда, че болковото тяло е най-голямото препятствие по пътя към възникването на ново съзнание у човечеството. То превзема ума ви, контролира и изопачава мислите ви, нарушава отношенията ви с другите хора, усещате го като тъмен облак, завзел цялото ви енергийно поле. Склонно е — казано с духовни термини — да предизвиква у вас несъзнателност, т.е. да ви подтиква изцяло да се отъждествявате с ума и емоциите. Превръща ви в реагиращи, кара ви да казвате и правите неща, насочени към увеличаване на нещастието в самите вас и в света около вас.

Когато нещастието се увеличава, това довежда и до увеличаване на нарушенията в собствения ви живот. Може би тялото не може да поеме повече стрес и затова развива някаква болест или някаква форма на нарушено функциониране. Може би ставате участник в инцидент, в някоя конфликтна ситуация или драма, причинена от желанието на болковото тяло нещо лошо да се случи, или извършвате физическо насилие. Или пък се оказва, че всичко ви идва твърде много и повече не сте в състояние да живеете с нещастния си аз. Болковото тяло е, разбира се, част от този фалшив аз.

Когато бъдете завладени от болковото тяло, когато не го осъзнавате като това, което е, то се превръща в част от вашето его. И всичко, с което се отъждествявате, се превръща в его. Болковото тяло е едно от най-могъщите неща, с които егото може да се отъждестви, също както болковото тяло на свой ред се нуждае от егото, за да възобновява себе си чрез него. Този съюз обаче в крайна сметка се разпада всеки път, когато болковото тяло е толкова плътно, че его-структурите на ума, вместо да се подсилват от него, отслабват от неспирната, мощна атака на енергийния му заряд. По същия начин едно електрическо устройство може да се зареди от тока, но и да се развали, когато волтажът е твърде висок.

Хората с плътни болкови тела често стигат до момент, в който усещат, че животът им вече е станал нетърпим, че не могат да понасят повече болка, повече драма. Една жена изрази това състояние с категоричните и простички думи: „Писна ми да съм нещастна“. Някои хора могат да почувстват, както аз навремето, че не могат да живеят повече със себе си. В такъв случай основен приоритет става вътрешното спокойствие. Силната емоционална болка ги принуждава да прекратят отъждествяваното с ума и умствено-емоционалните структури, които са родили и увековечили нещастния им аз. Тогава те научават, че нито нещастната им история, нито изпитваните от тях емоции са това, което те самите са. Осъзнават и че са познаващото, а не познаването. Вместо да ги тласка в несъзнателното, болковото им тяло ги пробужда, оказва се решаващият фактор, който ги изстрелва в състоянието на Присъствие.

Ала поради безпрецедентния прилив на осъзнатост, който се случва на нашата планета сега, много хора вече се нуждаят да стигнат до дъното на изпитваното от тях силно страдание, за да прекъснат отъждествяването с болковото тяло. Всеки път, когато осъзнават, че се връщат обратно към състоянието на нарушено функциониране, те се оказват способни да излязат от отъждествяването с мисленето и емоциите и да навлязат в състоянието на Присъствие. Не упражняват съпротива, стават спокойни и осъзнати, едно с това, което е вътре в тях и извън тях.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но за първи път в историята на планетата може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Вие. А кои сте вие? Съзнанието, което е осъзнало себе си.

Освобождаване от болковото тяло

Хората често задават следния въпрос: „Колко време е нужно, за да се освободя от болковото тяло?“ Отговорът е, разбира се, че зависи от плътността на болковото тяло на конкретния човек и от степента или интензивността на неговото Присъствие. Не болковото тяло, а отъждествяването с него причинява страданието, което вие причинявате на себе си и на другите. И не болковото тяло, а отъждествяването с него ви кара да изживявате отново и отново миналото и ви държи в състояние на неосъзнатост. Така че по-важният въпрос, който трябва да си зададете, е: „Колко време е нужно, за да се освободя от отъждествяването с болковото тяло?“

Отговорът на този въпрос е: никакво време. Когато болковото тяло се активира, знайте, че това, което усещате, е болковото тяло във вас. Да знаете това е всичко, от което се нуждаете, за да се освободите от отъждествяването с него. Щом отъждествяването престане, започва преобразуването. Знаенето пречи на старите емоции да се появят отново в главата ви и да завладеят не само вътрешния ви диалог, но и действията ви, и взаимоотношенията с другите. Когато знаете, болковото тяло вече не може да ви използва и чрез вас да възобновява себе си. Възможно е старите емоции да се задържат у вас известно време и понякога да излизат на преден план. Възможно е дори да ви подлъжат да се отъждествите с тях и така да засенчите знаенето, но такива „тъмни“ периоди не траят дълго. Да не проектирате старите емоции върху настоящите ситуации означава да ги погледнете „очи в очи“. Може да ви е неприятно, но не е болка за умиране. Вашето Присъствие вече е по-способно да ги удържи. Емоциите ви не са този, който сте.

Иисус има предвид именно това, когато казва: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“. Новозаветното „съвършени“ е погрешен превод на гръцката дума в оригинала, означаваща „цялостни“. Така че не е нужно да ставате цялостни, защото вече сте такива — просто бъдете това, което сте, със или без болково тяло.

Когато усещате болковото тяло, не изпадайте в грешката да си мислите, че нещо с вас не е наред, Егото обожава да правите проблем от самите себе си. Знаенето трябва да бъде следвано от приемане. Всичко друго отново би го затъмнило. Приемането означава да си позволите да чувствате това, което чувствате в момента. То е част от битието на настоящето. Не може да се борите с това, което е. Е, всъщност можете, но би ви причинило доста страдания. А като приемете, като позволите, ще станете тези, които сте: обширни, пространни. Ще станете цялостни. Вече няма да бъдете фрагмент, като какъвто егото се възприема. На светло ще излезе истинската ви природа, която е едно с природата на Бог.

Екхарт ТолеНова Земя