Последователи

четвъртък, 2 април 2015 г.

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ТЕОРИЯ

"Има нещо отвъд ума. Това е Азът, Съзнанието. Психоанализата трябва да бъде съчетана с Раджа йога. Ние не само трябва задълбочено да познаваме Западната психология, но и да я съчетаваме с Раджа йога и с духовност. Психолозите трябва съвършено да познават Раджа йога на Патанджали. Така те по-лесно ще разбират дейността на ума, и ще могат по-добре да служат на човечеството." Свами Шивананда "Овладяване на ума" Раджа йога, царският път за контрол на ума, е най-изчерпателният и научен подход към Реализацията на Бога. Правилата и доктрините на тази древна наука са били за пръв път събрани и обяснени от Патанджали Махариши, най-великият психолог на всички времена. Никога умът на човека не е бил тъй пълно анализиран. Няма друг така ясно представен процес за отстраняване на човешките злини и слабости. Методите на Раджа йога не са ограничени от времето. Макар и древни, те все още са най-полезната техника за съвременния човек, претоварен от огромните напрежения на обществото, чиято основа е конкуренцията. Осемте крайника на Раджа йога са описани в главата "Концентрация: практика." Те могат да бъдат практикувани от всеки, независимо от религиозните или философски убеждения. Раджа йога, като система за изследване на ума, не бива да се практикува от един човек върху друг. Тя е метод за самоизследване, който стъпка по стъпка води индивида през лични промени. Същността й е записана от Патанджали преди около 2000 години. Той пишел просто и лирично, така че неговите СУТРИ, или афоризми, да бъдат лесно разбирани и запаметявани. Философията е събрана в четири глави. В първата е представена общата теория за Йога, как действа умът и различните нива на самадхи - състоянието на свръхсъзнание. .c.Глава първа: Пътят към самадхи 1. АТХА ЙОГАНУШАСАНАМ СЕГА ЩЕ ОБЯСНИМ ЙОГА Думата "йога" означава "съюз". Тя се отнася за процеса на обединяване на индивида с Универсалната Душа. Това води до състояние на ума, при което той е невъзмутим и спокоен във всякакви положения. 2. ЙОГАС-ЧИТА-ВРИТИ-НИРОДХА ЙОГА ОБУЗДАВА ДЕЙНОСТТА НА УМА. Умът е нито видим, нито осезаем. Той не съществува във физическото тяло, като мозъка, а в астралното. Той не може да се измери по големина, защото съдържа всички чувства, идеи и впечатления от това и от предишните съществувания, както и интуитивно знание за това, което ще бъде. Именно умът, а не нещо друго, трябва да бъде направляван и контролиран, за да се постигне истинския покой на Единството. Санскритското "чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. С други думи, това е основата на ума. Във философията на Веданта чита се нарича АНТАХКАРАНА - вътрешен инструмент. Антахкарана съдържа четири основни елемента: МАНАС - умът, се занимава с мислене, съмняване и желаене; БУДХИ е интелектът - той разграничава и взема решения; АХАМКАРА - егото - е онази част на ума, която се самовъзвеличава и се смята за отделна от Източника. Освен това съществува и подсъзнанието, което е склад за миналите преживявания и паметта - това също се нарича чита. Видно е, че "чита" има няколко значения. Докато във философията на Веданта тя се отнася най-вече за подсъзнателното, Патанджали я зползва в по-широк смисъл: като основен субстрат, същност на умствения апарат. Чита в кое да е време може да се изяви в една от пет форми: 1. КШИПТА - разсейване; 2. МУДХА - затъмняване, затъпяване; 3. ВИКШИПТА - събиране, центриране; 4.ЕКАГРАТА - еднонасоченост, концентрация; 5. НИРУДХА - абсолютно преустановяване на дейността. Формата КШИПТА - разсейване, е активност, и се изживява главно като удоволствие или болка. Умът действа в оправдание на своите желания и не се интересува от последиците. Иска кренвирш и трябва да го получи. Ако бъде предупреден за отровите в кренвирша, реакцията на ума е да му сложи повече горчица и да го изяде независимо от предупреждението. В състоянието МУДХА умът е насочен да вижда и да причинява страдание и да отрича щастието. Формата ВИКШИПТА съществува тогава, когато умът се стреми към своя център. Нормално неговите лъчи са разсеяни във всички посоки. Тук вече има съзнателно усилие те да бъдат събрани и фокусирани. Когато умът е в състояние ЕКАГРАТА, той е еднонасочен, което в крайна сметка води до върховното състояние НИРУДХА - тогава дейността се преустановява и се изживява САМАДХИ - върховното блаженство. И така, чита е основата на ума. Тя е като езеро, в което непрекъснато се издигат и утихват вълни - мислите. Мисловните вълни се наричат врити. Врити е "умствен водовъртеж", умствена модификация; тя е разликата между действие и отсъствие на действие в ума. В ума на обикновения човек всяка минута се раждат хиляди врити. За съзнателния ум е невъзможно да следи тези мигновени и сложни промени, през които преминава всяка секунда. Затова не е изненада, че човек трябва много години да наблюдава своя ум, докато разбере действията му. Азът е наблюдател на всичко, което се възприема, но нито действа, нито реагира, понеже всички действия и реакции стават в ума, и се изявяват като врити. Мисълта, най-голямата сила във вселената, дава  начало на всяко действие. Активността на физически план е само отражение на вътрешната дейност на ума. Онова, което се смята за реалност, физическата среда, в която човек живее, е само проекция на ума. Истината е, че когато човек обуздае множеството умствени модификации - врити, той вече е неуязвим за действията на света и Азът изпъква в пълния си блясък. 3. ТАДА ДРАСТУХ СВАРУПЕ ВАСТХАНАМ ТОГАВА (КОГАТО МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ СА УСПОКОЕНИ), ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ ПОЧИВА В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА Това състояние на чисто съзнание се постига тогава, когато умът вече не търпи модификации от дейността на мисловните вълни. Когато вълните на езерото се успокоят, човек ясно може да види дъното. По същия начин, когато вритите на ума стихнат, става ясна съществената страна на човека. Щом спре вълнението на ума, светът вече не съществува за медитиращия, защото той е обединен с Аза. 4. ВРИТИ-САРУПЯМ ИТАРАТРА КОГАТО УМЪТ НЕ Е КОНЦЕНТРИРАН, ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ СЕ ИДЕНТИФИЦИРА С НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ При пораждането на мисловните вълни веднага се появява тенденцията за идентифициране с тях. Една мисловна вълна поражда други. Ако нечий съсед има басейн с два инча по-голям, веднага се поражда врити "Трябва да имам по-голям басейн". Ако не бъде спряна още при образуването си, тази мисъл се повтаря, следвана от други подобни, като всяка подсилва отношението като цяло. Ако от алчност този човек купи басейна и къщата на съседа си, той ще плаща повече данъци, а освен това ще трябва да поддържа две къщи и два басейна. Това води до необходимостта да се наемат работници, а за тях - надзиратели. Ако втората къща бъде дадена под наем, наемателят може да й нанесе повреди - на къщата или на басейна. За да се отърве от цялото главоболие, собственикът отива на почивка. Басейнът се заменя с басейн в Хаваите, а леглото и телевизорът - с легло и телевизор в хотелската стая. Той стои във фоайето на хотела, вместо във всекидневната си, и се тревожи дали съседът извежда кучето всеки ден и как вървят нещата в службата. Каква е всъщност разликата между фоайето на хотела и собствената всекидневна? Няма разлика, защото човек, като се отъждествява с проблемите си където и да се намира, е жертва на предразсъдъците си. Една врити поражда безброй други, все в търсене на щастие. Но това е глупост, защото самото пораждане на мисли разрушава покоя, желан от ума. Едва когато тези мисли бъдат успокоени в концентрация, отъждествяването с вълнението или желанието изчезва. 5. ВРИТАЯХ ПАНЧАТАЯХ КЛИЩАЩЛИЩАХ ИМА ПЕТ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ - НЯКОИ СА БОЛЕЗНЕНИ, НЯКОИ - НЕ За ученика учението може да бъде и приятно, и неприятно. Той се стреми към знание, като в същото време иска да се измъкне. Умът си играе на дърпане на въже. Неприятните мисли с отстраняват щом чрез концентрация вътрешният конфликт стихне. Медитацията се основава на концентриран ум. Ако това може да бъде поддържано непрекъснато, човек ще бъде винаги щастлив. 6. ПРАМАНА-ВИПАРЯЯ-ВИКАЛПА-НИДРА-СМРИТАЯХ ПЕТТЕ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ СА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ, НЕПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ, СЛОВЕСНА ЗАБЛУДА, СЪН И ПАМЕТ Правилното знание води до безболезнени преживявания. Това е единствената полезна ментална модификация. 7. ПРАТЯКШАНУМАНАГАМАХ ПРАМАНАНИ  ПРЯКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И КОМПЕТЕНТНОТО СВИДЕТЕЛСТВО СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ Правилното знание, т.е. знанието, основаващо се на факта, може да бъде доказано по един от тези три начина, но никое от доказателствата не бива да противоречи на останалите. Първото е прякото възприятие - в него знанието е пряко чрез сетивата. То е приемливо само ако сетивата са чисти и не се заблуждават, и ако едно възприятие от преживяването не противоречи на друго. Второто доказателство - заключението - се основава на разсъждението. Може да няма физическо възприятие за истината, но до нея се достига по логически път и чрез миналия опит. Третото доказателство, компетентното свидетелство, е знание, дадено от човек с безупречен характер. Той самият е имал пряко възприятие; словата му не противоречат на свещените книги; мотивите му са чисти и знанието, което той дава, е от полза за човечеството; опитът му трябва да е такъв, че да не противоречи на мъдреците. Истината е Една. Всички доказателсва за вярното знание стигат до едни и същи заключения. 8. ВИПАРЯЙО МИТХЯ-ДЖНАНАМ АТАД-РУПА-ПРАТИЩХАМ ПОГРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ Е НЕВЯРНО ВЪЗПРИЯТИЕ НА ИДЕЯ ИЛИ ОБЕКТ, ЧИЯТО ИСТИНСКА ПРИРОДА НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ТОВА ВЪЗПРИЯТИЕ Вторият тип врити, погрешно разбиране, също може да се основава на възприятие за външен обект, но в този случай умственият образ не съответства на реалността на този обект. Причините може да са неверни възприятия, неправилен анализ на възприятията или изкривяване на възприятията от егото.Това е като мираж в пустинята, но в ежедневието става доста често. Случва се - и то нерядко - за даден човек или ситуация да се съди без връзка между реалността и умственото впечатление.                                                                                                                                                                                                                                9. ШАБДА-ДЖНАНАНУПАТИ-ВАСТУ-ТУНЬО ВИКАЛПАХ СЛОВЕСНАТА ЗАБЛУДА СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С ДУМИ, КОИТО РЕАЛНО НЯМАТ ОСНОВА Словесната заблуда е умственото впечатление, създадено от реакции спрямо думи, които не се основават на факти. Ако един човек нарече друг "глупак", това е само вербализация, вибрация във въздуха. Но каква гърмяща мисъл създава тя! Една проста невярна дума води до опустошения, създавайки хаос във физическите и емоционалните тела, и разрушава щастието и покоя. Човек не е глупак, защото го наричат така. Ако нарекат някого "магаре", на него няма му пораснат дълги уши и опашка. Но не е необичайно хората в гнева си да реагират на подобни становища и по-нататък фактически да ги обосновават. Умът придава на думите значения и нюанси, като с това ги изопачава. Такива реакции към безсмислени вибрации са причина за безброй човешки беди. Прекалената реакция към думите и прибързаните заключения са слабост на ума. ВРИТИТЕ - мисловните вълни - трябва да бъдат въздържани не само при медитация, а винаги. Човек трябва да бъде особено предпазлив спрямо похвалата, защото тя е словесна заблуда, а егото винаги е готово дз се хване за всяка възможност да види себе си по-добро или по-различно от другите. Не всеки чувства по същия начин както онзи, който прави комплимент. Неизбежно махалото ще се върне и рано или късно ще се чуе критика. Но щастието не бива да почива на хвалби или обиди, защото във всички случаи единствената реалност е Азът, който е отвъд качествата и отвъд промяната. В Ирландия се карат католици и протестанти; в Близкия Изток се бият евреи и араби. Онези, които се смятат за различни от другите, а не за едно с тях, са навсякъде. Неспособни да контролират своите мисловни вълни, те се влияят от думи, които подбуждат действия, а последните неминуемо пораждат противодействия. Но един силен ум не се поддава на такива влияния. Колкото по-слаб е човек, толкова по-малко успява да задържи словесната заблуда. Проверете себе си следващия път, когато сте ядосани или нещастни. Анализирайте и отбележете модификациите на ума. Освобождението от словесната заблуда е съществено за напредъка в медитацията, както и за силата на ума. Велик индуистки светец веднъж бил обиден пред учениците си от невярващ, който няколко пъти го заплюл. Нито един мускул не трепнал от лицето му, изражението му въобще не се променило, защото той не се отъждествявал с физическата си обвивка. Умът му е бил насочен към Бога. Можете ли да си представите силата на този ум? Свами Шивананда паднал в краката на човека, който се опитал да го убие, и Исус е простил на онези, които са го разпнали. Независимо какво им е било сторено, и тримата са отговорили с една мисъл - чиста любов. Истинският учител няма да реагира с яд, защото за него и обидата, и похвалата са едно и също. Задържането на мисловните вълни не значи потискането им. Потискането натрупва твърде много емоции. По най-различни причини много хора страдат от обиди, но потискат гнева или болката с усмивка или само стискат устни. На задържаните мисловни вълни трябва да се даде израз. Те трябва да бъдат пречистени и насочени към възвишени дейности - повторение на мантри, упражнения, пеене и медитация върху обратните - положителни - мисли. Заменете гнева с любов и тъгата с радост. 10. АБХВА-ПРАТЯЯЛАМБАНА ВРИТИР НИДРА ТАЗИ МЕНТАЛНА МОДИФИКАЦИЯ, ПРИ КОЯТО УМЪТ Е ПРАЗЕН, СЕ НАРИЧА СЪН При състоянието на дълбок сън умът е празен. Тогава човек изпитва пустота, при която умът не се насочва към никакви мисли. Но тази врити не бива да се смесва със свръхсъзнателното състояние, в което има пълна концентрация, осъзнаване и реализиране на Аза.11. АНУБХУТА-ВИСАЯСАМПРАМОСАХ СМРИТИХ ПАМЕТТА Е СЪХРАНЯВАНЕ НА ПРЕДИШЕН ОПИТ Паметта - СМРИТИ - съществува, когато впечатленията, получени от ума, не изчезват непрекъснато, а могат да бъдат извикани в съзнанието. Ако дадено действие или събитие не е било осъзнато, то не може да бъде съхранено. Паметта се поражда от предходните три врити - неправилно разбиране, словесна заблуда и сън. В ума съществуват минали впечатления от преди хиляди години, но те са латентни и се смятат за памет само когато излязат на повърхността на съзнанието. 12. АБХЯСА-ВАЙРАГЯБХЯМ ТАН-НИРОДХАХ ТЕХНИЯ КОНТРОЛ (НА ЧИТА ВРИТИ) СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ПРАКТИКА И НЕПРИВЪРЗАНОСТ Различните форми на ментални модификации, които носят болка, могат да бъдат контролирани по два начина. Първият е АБХЯСА - практика или повторение. Промяната в характера става само при създаването на нови навици. Вторият начин е чрез непривързаност - елиминиране на емоционалните реакции спрямо ситуации или лица. Непривързаността не означава, че не бива да има любов или съчувствие, а по-скоро че емоционалните мисловни вълни се пренебрегват. ВРИТИТЕ могат да се породят, но ги наблюдаваме без интерес, а след това ги изоставяме. 13. ТАТРА СТХИТАЮ ЯТНО БХЯСАХ АБХЯСА Е НЕПРЕКЪСНАТОТО УСИЛИЕ ЗА ЗДРАВО ОВЛАДЯВАНЕ НА МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ За да освободим ума от различните мисловни форми, е необходимо да практикуваме редовно и дълго време. Има множество начини за практикуване. Тук са дадени осемте крайника на Раджа йога, но има и много други пътища, които водят до същата цел - Върховното Блаженство, включително и другите форми на Йога, обяснени в тази книга. 14. СА ТУ ДИРГХА-КАЛА-НАЙРАНТАРЯ-САКТАРАСЕВИТО ДИРДХА-БХУМИХ ПРАКТИКАТА ИМА ЗДРАВА ОСНОВА, АКО ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ВРЕМЕ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ И СЕ ИЗВЪРШВА С ИСКРЕНА ОТДАДЕНОСТ Ако практиката за успокояване на ума има прекъсвания, или ако усилията бъдат прекъснати за много години, резултатите ще са само временни и напредъкът ще се изгуби. Практиката трябва да бъде постоянна и сериозна. Успехът е сигурен само там, където има истинско желание да се постигне Целта. 15. ДРИЩАНУСРАВИКА-ВИСАЯ-ВИТРИШНАСЯ ВАСИКАР САМДЖНА ВАЙРАГЯМ ВАЙРАГЯ - НЕПРИВЪРЗАНОСТТА - Е ОНОВА СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ПРИ КОЕТО ЖЕЛАНИЯТА ЗА ОБЕКТИ - И ВИДИМИ, И НЕВИДИМИ, СЕ КОНТРОЛИРАТ ЧРЕЗ ОВЛАДЯВАНЕ НА ВОЛЯТА Непривързаноста е състояние на ума. Това е безразличие към обектите на света. Тя изключва харесването и нехаресването. Когато умът хареса дадено чувство или удоволствие, той се привързва към него. Умът си припомня преживяването и иска да го повтори. Именно това желание създава болка. Състоянието вайрагя не означава непременно преустановяване на живота в обществото; то изисква отделяне от обвързващите чувства на този живот. Отричането е много полезно за достигането на вайрагя. Като се отказва от обектите на сетивата, умът бързо се успокоява. Но най- добре е да запомним, че непривързаността не е тъждествена с непритежанието. Човек може да не притежава нищо и пак да бъде изпълнен с желания. Ако той обича черешов сладолед, умът му няма  да се откаже от него дори ръцете му да са вързани, а устата - запушена. Основата на вайрагя е вътрешната реализация на външния свят без ценности. След това обектите и желанията автоматично отпадат. Но отричането не означава бягство от обществото, от задълженията и отговорностите, както понякога се смята. То означава изпълнение на задълженията безстрастно, без привързаност. 16. ТАТ ПАРАМ ПУРУША-КХЯТЕР ГУНАВАЙТРИШНЯМ НАЙ-ВИСШЕТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРИВЪРЗАНОСТ ПРОИЗТИЧА ОТ ОПОЗНАВАНЕТО НА ПУРУША; ПРИ НЕГО СЕ ОТРИЧАТ ДОРИ ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРИРОДАТА Истинската вайрагя е отъждествяване със самия ПУРУША. Пуруша е Азът, наричан в Джнана йога Брахман. Той е непроявен и без качества. Той е всепроникващото Върховно Битие, което съществува в душата на всеки. Различен е от ПРАКРИТИ, което е причинната материя, Бог, който се проявява като различните аспекти на света. Пракрити има ГУНИ - качества; това са ТАМАС - инерция или летаргия, РАДЖАС - страст и дейност, и САТВА - чистота. При крайна непривързаност отсъства идентифициране с ограничаващите елементи, които определят личността. Когато се достигне до разбирането, че източникът на всяко знание е Азът,тези три качества също биват отречени. Онзи, който се обявява за светец, е привързан към своите качества чистота и доброта. Ако той се смята за грешник, значи се идентифицира с духовната летаргия, което причинява лоши действия. На духовния път раджас постепенно измества тамас; т.е. добрите действия изместват бездействието. По- нататък човек постига равновесие, като развива чисти - сатвични качества. След това чистотата в крайна сметка бива надхвърлена, когато човек почива в Аза, защото Пуруша е без ограничения и по този начин е дори отвъд трите качества на Пракрити. 17. ВИТАРКА-ВИКАРАНАНДАСМИТАНУГАМАТ САМПРАДЖНАТАХ САМПРАДЖНАТА САМАДХИ (САМАДХИ СЪС СЪЗНАНИЕ) СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ РАЗСЪЖДЕНИЕ, РАЗЛИЧАВАНЕ, БЛАЖЕНСТВО И ОСЪЗНАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА САМАДХИ, състоянието на свръхсъзнание, е два типа. Първият, сампраджната, означава "със семе", и е състоянието, при което има пълна концентрация и изживяване на блаженство, но двойствеността все още съществува: осъзнаването на обекта на медитация като отделен от медитиращия остава. Вторият тип, АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ, е "без семе". Той е най-висшето състояние на съзнанието, при него няма двойственост и медитиращият напълно се слива с Пуруша. Чрез САМПРАДЖНАТА САМАДХИ се постигат всички сили за контролиране на елементите и оттам на природата. Самото знание е сила, и когато човек познава нещо, той има власт над него. Напр. онзи, който медитира върху звездите, може да забрави всичко друго, но докато вритите съществуват, все още има двойственост. В това състояние на концентрация, дори макар да няма сливане, се добива знание за звездите и оттам способността за астрология. За да контролира даден елемент или негова модификация, човек трябва да се концентрира върху него, а с медитацията идва силата. Съществата, наречени ангели или ДЕВИ, чрез своите добри действия са достигнали място, или ниво, където могат да се радват и да използват силите си. Мнозина смятат, че това е върховната цел, но не е така. Все още има двойственост, усещане на индивидуалността. Независимо колко чисто е егото, докато то съществува, трябва да бъде надхвърлено, за да могат знаещият, знанието и познаваемото да станат Едно. Сампраджната самадхи не е край само по себе си, а състояние, достигано по пътя. Тя е четири вида: 1. САВИТАРКА: Медитация върху елементите на времето и пространството. 2. НИРВИТАРКА: Медитация върху елементите извън времето и пространството. 3. САНАНДА: Медитация върху ума, придружавана от блаженство. 4. САСМИТА: Идентифициране с абсолютното его. Когато умът е фиксиран върху груб външен елемент или обект и медитира върху него, това е савитарка медитация. Витарка означава въпрос, савитарка - с въпрос. Тъй като няма реалност, цялата материя е под въпрос и е предмет на изследване; тук се прилагат способностите на разума. Този начин на медитация изследва елементите и вселената, така че те да отдадат тайните и силите си на медитиращия. В изследванията на материята учените прилагат този метод. Те се концентрират върху един елемент и експериментират, за да открият неговата природа. Така те се научиха да разделят атома и да използват енергията му за съзидателни и разрушителни цели; сега съвремнният човек може да натисне едно копче, и водородната бомба да избухне. Знанието за нещо не само води до контрол върху него, но и върху онези, които нямат знание за това. Човек предпочита една паста за зъби пред друга поради невежество; рекламните агенти познават човешките слабости. Те твърдят, че единият вид придава по-голям сексапил, и по този начин използват слабостите на ума. Всеки манипулира с властта по този начин. Политиците концентрират енергията си върху това да се надхитрят един друг или да надхитрят народа. Те излизат с такива мантри като "Закон и ред", или "Мир с чест", и атакуват обществото с енергията си, за да контролират масовия ум. Дори някои йоги и свами използват такива глупави трикове, като тигрови кожи, тюрбани и бради, за да завладеят въображението и оттам ума. Ако умът може да бъде измамен, той може да бъде контролиран. Да се спечели власт над даден елемент не е чудо; трябва само да узнаем неговата тайна. Лабораторните експерименти са всъщност  научна медитация. Когато ученият открие какво е причинило дадена мистериозна болест, той ще има основа да търси лечението за нея. Той се опитва да открие тайните на природата, за да контролира и манипулира нейната енергия. Мъдрецът точно знае как да се добере до тази енергия. Като се концентрира върху един елемент и изключва всички други, той печели пряко знание. Това е САВИТАРКА медитация. Нейната цел е придобиване на сили, но човек никога не може да отиде отвъд това. Когато медитацията е върху същите груби елементи, но те са изолирани от времето и физическото пространство, и се разглеждат в първоначалното им състояние, тя се нарича НИРВИТАРКА - без въпроси. Това е начинът, практикуван при Кундалини йога. Този тип самадхи се достига чрез медитация върху по-фини енергийни сили - ЧАКРИТЕ, чрез визуализации и символи. При медитиране върху чакрите (психическите центрове) и техните съответстващи елементи не се задават въпроси. Центровете и елементите, включени в това фино състояние, биват пряко визуализирани. Тъй като не съществуват във физическия свят, те са извън времето и пространството. Така обектът на медитация е част от самия процес на медитация. Тук няма въпроси и експерименти, нито се търсят значения или сили. Прилага се само разграничение, за да остане фокусирането върху избрания образ или звук. Контролът върху елементите и достигането на сили са повърхностни постижения. Те не са целта. САМАНУ ПРАНАЯМА - процесът на изчистване на астралните проводници, е друг пример за нирвитарка медитация. Това е дихателно упражнение, придружавано от едновременна концентрация върху психичните центрове, съответстващите им елементи и повторението на първичната звукова енергия на елементите. Всеки елемент се изважда от времето и пространството и енергията му се използва за пречистване на фините астрални канали.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               При повторение на звука-семе РАМ човек всъщност не общува с действителния горящ огън, а с неговата фина енергия. Чрез контролиране на фините елементи човек може да извършва чудеса в очите на обикновените хора, но това не означава, че той напредва по духовния път. Умът, макар и концентриран, е фиксиран150върху нереални и ограничени обекти, а не върху Аза. Медитацията върху елементите може да донесе само сили, но не и освобождение. Като батерия, която се изтощава, или банкова сметка, която намалява, силите изтичат, а тяхното демонстриране е ограничено. Колкото по-висши са силите, толкова по-голям волтаж се използва. Когато те изчезнат, в следващото прераждане отново трябва да се започне от началото на духовната стълба. При достигането на сили няма освобождение. Те водят само до наслада в този живот и до усилване на нуждата от тази наслада, а в крайна сметка - до усилване на страданията. Дори ако човек спечели достатъчно сили да стане цар на небето, той не може да остане там неограничено. Силата, като красотата, не е вечна. Третият вид сампраджната самадхи е САСМИТА. Елементите, независимо дали са в или извън пространството, в ума все повече се сливат. Умът почива в състояние на блаженство като свой собствен обект на медитация. Човек не може да не поиска да продължи нататък, защото екстазът е върховен. Но това само наподобява върховното блаженство, защото все още отъждествяването с плодовете на медитацията съществува. В самото наслаждение от състоянието на блаженство съществува двойственост. Когато човек слага цветя пред паметника на гуру, той полага един груб елемент върху друг. Двете се осъзнават като конкретни физически величини, но никоя от тях не е важна. От значение е концентрацията на ума, фиксирана върху външен обект. Това е САВИТАРКА. Дали човек боготвори жив гуру или статуя няма значение. И двете са външни и вторични спрямо състоянието на отдаване на ума, което остава едно и също.                                                                                                                                                                                                                                                                                           Медитацията въргу гуру вътрешно, без да се възприема той във времето и пространството, а в самия себе си, изисква по-голяма концентрация. Ако човек го вложи в сърцето си и умствено му предложи цвете, това е НИРВИТАРКА. Тук няма нито тяло, нито външен обект - само умът действа в отдаденост с мисленото предлагане на цветето. В САНАНДА цветето е забравено, и гуру е асоцииран с Бога. Той не е нещо отделно от медитиращия; сега се признава, че предишното очевидно разделяне е продукт на ума. Когато мисълта за разделянето отпадне и мисловните вълни бъдат успокоени, се постига надхвърляне на умствената и емоционалната обвивки. Медитиращият изпитва върховното блажено осъзнаване, че божеството, пред което се прекланя, не е различно от самия него. В последния стадий, САСМИТА, самият ум все още е обект на медитацията, която се задълбочава, докато остане само осъзнаването на индивида в най-чистата му форма - абсолютното его. Абсолютният егоизъм е идентифициране с Аза, докато егоизмът с качества е идентифициране с ограничение или невярно качество.Последното ражда такива изявления като "Аз съм освободена жена", или "Аз съм адвокат". Ако наистина има освобождение, единственото, което остава, е АЗ СЪМ. В САСМИТА САМАДХИ хранителната, жизнената и умствената обвивки отпадат. Интелектуалната обвивка, най-чистото състояние на егото, преобладава. Осъзнаващ само своето чисто его и Аза, ученикът все още изпитва двойственост. Въпреки че на този етап е възможно сливане с природата, крайната цел все още не е достигната. Човек все още се чувства отделно от Аза. Ако той умре в това състояние на съзнанието, няма да се слее с Абсолюта. Той става високо развит ангел, който е подвластен на карма и финото его. Като Свами Шивананда, той ще се роди като светец, и ще има нужда само от една дума, която да го насочи към Осъществяването на Бога.                                                                                                                                                                                                                                                                       Преждеспоменатите етапи са все фази на сампраджната самадхи - със семе. Техните разлики са в степента, в напредъка на концентрацията и в дисоциирането от грубото его. С отпадането на последното в съзнанието остават да доминират психичните центрове и елементи. Елементите, от по-груби към по-фини, след това се сливат в ума, който става свой собствен обект на медитация. При достигане на чистото състояние на егото, човек не съзнава физическото, астрално или блажено изживяване. Съзнанието почива в индивида в най- чистата му форма, която остава отделно от обекта на медитация, така както отражението на слънцето не е самото слънце. За търсача на духовното това е много труден период. Той е достигнал етап на развитие, при който духовните сили са в негови ръце. Природата ще го задържи, докато има дори само малко его. Ученикът е подложен на различни проверки чрез придобиване на сили, свръхумствени преживявания, пречки и напрежения. Не се подвеждайте по външни сили. Желани или не, те се появяват естествено с напредъка на йоги. След това неизбежно идват хора, които търсят помощ и съвет. Това е пробен период за егото. За изпълнението на задълженията не бива да се очаква похвала. Това ниво се постига само след дълга еволюция от няколко прераждания. Необходимо е да се премине към абсолютно изживяване на състоянието АСАМПРАДЖНАТА, в което няма дуализъм. 18. ВИРАМА-ПРАТЯЯБХЯСА-ПУРВАХ САМСКАРА-СЕШО НЯХ АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ (СЪСТОЯНИЕТО БЕЗ СЕМЕ) СЕ ДОСТИГА, КОГАТО СПРЕ ВСЯКАКВА УМСТВЕНА АКТИВНОСТ И В УМА ОСТАНАТ САМО НЕПРОЯВЕНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ Асамппраджната самадхи (самадхи без семе) бива най-ясно разбрано, ако се разберат седемте БХУМИКИ - състоянията на съзнанието, които водят до Самоосъществяване. Те са: - СУБХЕЧА - копнеж за истината. Човек осъзнава своето състояние на невежество и искрено желае да добие духовно знание. - ВИЧАРАНА - правилно изследване. Човек се убеждава в безполезността на света и искрено и задълбочено търси Истината. - ТАНУМАСАНА - избледняване на ума. Умът загубва интерес към обектите на света и интензивно се потапя в познание за Душата. Това съответства на по-късните състояния САВИТАРКА и НИРВИТАРКА. - САТВАПАТИ - чистота на ума. Всички ментални модификации се свеждат до отъждествяване с Аза. Това съответства на САНАНДА и САСМИТА. - АСАМШАКТИ - състояние на отделеност. Върху медитиращия не влияе нищо светско, защото той познава Аза. - ПАДАРТХАБХАНАВА - знание за истината. Кармата е почти завършена и външните неща като че ли не съществуват. - ТУРИЯ - състояние на освобождение. Йоги търси Бог навсякъде. Той не действа, защото това състояние е краткотрайно, докато тялото и обвивките напълно изгорят. Асампраджната самадхи започва с петото състояние на съзнанието, и се характеризира с отсъствие на мисловни вълни. Когато последните са активни, те се изявяват като самскари - впечатления на ума. Те могат да съществуват и в пасивно състояние. Когато човек медитира в сампраджната, съответстващо на третото и четвъртото състояние на съзнанието, вълните са успокоени, но съществуват. Спотаени дълбоко в подсъзнанието, те евентуално ще изскочат като желания - като семена, сложени в саксия. Въпреки че за момента дремят, те запазват способността си в бъдеще да поникнат. Затова човек не може да достигне освобождение в четвъртото състояние. Дори има опасност той да слезе от висотите, които е достигнал. Няма значение колко високо се е качил - винаги има опасност да се подхлъзне. Четвъртото състояние е духовен планински връх, и човек не може вечно да стърчи на него. Опасността от падение съществува дотогава, докато с достигане на  асампраджната самадхи не бъдат надхвърлени Природата и съзнателната концентрация. За да достигне състоянието на свръхсъзнание, човек трябва да има голяма сила и контрол. Без подходяща подготовка е лесно летаргията да вземе връх. Човек може да се заблуди, че това е самадхи, както малка болка в гръбнака може да бъде взета за събуждане на кундалини. Спящ човек и онзи, който е в състояние на свръхсъзнание, са като че ли в едно и също състояние, защото енергията в най-ниското си ниво е подобна на тази в най-висшето. Когато перките на електрическия вентилатор се въртят с голяма скорост, те като че ли не се движат. Крайностите много си приличат. Тъмнината не се вижда, нито абсолютната светлина. При пълна летаргия няма дейност или желания. Човек, който спи, не желае да яде, да печели или да се забавлява. Желанията отсъстват. Същото е в асампраджната самадхи, въпреки че това състояние е висотата на осъзнаването. Човек не желае нито сетивно, нито сексуално изживяване. Единствената разлика е, че при дълбок сън в саксията има все още семена, а на следващата сутрин те поникват като желания. Когато умът е празен и мисловните вълни и впечатления - напълно отстранени, това е асампраджната - без семе. Няма семена, които да се проявят като желания или тенденции. Тенденциите имат силата да създават. Кой прави едного мъж, а другиго - жена? За това отговарят собствените мисловни впечатления. Душата не е нито мъжка, нито женска. Когато умът започне да действа и желае да се държи като жена, той създава съответното на тези тенденции тяло. Дотогава, докато има мисловни впечатления и тенденции, има и прераждане. Тенденцията на самото его също трябва да бъде разрушена, защото и то е илюзия. МАЯ проектира в индивида качества, и той мисли, че е висок, дебел, мъж, жена, талантлив или тъп. Когато всички тези идеи - добри или лоши - бъдат преодоляни, остава само душата.                                                            

Няма коментари:

Публикуване на коментар