СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА c.ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ

"Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие. Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието." Свами Шивананда "Божествен благослов" Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по- леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам? Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен. Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си. Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.                                                                                                                                                                                                                   c.Механизъм на ума                                                                                                                                                                                                                                                                                                   В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо. Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по- ефективно. Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара. Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите. Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност. Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото  утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най- трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите. .c.Силата на мислите Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно - потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности. Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта е като предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно. Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството. .c.Азът Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени "епоха на отчуждението". Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на "новата ера" започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо - но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите. Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването. Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял  на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея. Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество. Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човшкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Християните могат да медитират върху формата на кръста или върху образа на Христос. Индусите - върху бог Шива (Енергията, която разрушава старото в подготовка на новото) - като вечно млад красив аскет, медитиращ във върховете на Хималаите. Онези, които възприемат Абсолюта по-абстрактно, могат да се концентрират върху пламък на свещ, върху ЧАКРА (енергиен център на тялото), или върху звука ОМ. Но всички тези са само частични въплъщения на Истината. Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.                                                                                                                                                                                                                                           СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА МЕДИТАЦИЯ И МАНТРИ