c.ДЖНАНА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА НА ВЕДАНТА

"Веданта трябва да влезе в костите, нервите, клетките и сърцето ти! Не вярвам във Веданта, която е само на устата. Това е чисто лицемерие. Дори малко истинска практика на Веданта ще издигне човека и ще го направи безсмъртен и безстрашен. Вярвам в практикуването на Веданта. Вярвам в последователната духовна практика. Вярвам в пълното преодоляване на светската природа и на светските качества от всякакъв вид. Трябва да станем напълно безстрашни. Това е признак за живот в Атман. Няма повече да говоря. Стига приказки, спорове и дискусии. Стига учене. Стига блуждаене. Живей в ОМ. Живей в истина. Влез в тишината. Има покой. Покоят е тишина." Свами Шивананда "Садхана" Във Веданта има различни методи за реализация на Аза. Всички се основават на отстраняването на границите - упадхи - по отношение на човека и вселената. Както контейнерът създава илюзията, че пространството вътре в него е отделно и по-малко, така и умът създава собствените си стени и оттам илюзията за отделянето от Аза. Отстраняването на ограничаващите елементи е същността на Веданта-медитацията независимо от конкретния начин. В практиката на Джнана йога човек не сяда просто да медитира определено време - той прилага медитацията и през деня. По този начин, дори макар да участва в света, джнани остава недокоснат от него. .c.Нети нети: не това, не това "Нети нети" е метод за анализ чрез отрицание. Той е ключов момент в изследването на Веданта. Като открива какво не е даден субект, човек постепенно се приближава към разбирането какво е. Чрез този процес на отрицание човек може да достигне до разбирането за истинското щастие - че то не е в богатството, силата, славата или друг светски обект. Чрез отричане на всичко, което може да бъде познато чрез сетивата, човек изтощава модификациите на ума и намира отговора отвътре. В крайна сметка пряката опитност е необходима, защото това не е въпрос на разбиране с разума. Когато неговите възможности бъдат напълно използвани, тогава целта е достигната 99.99%. Последната стотна се достига чрез пряка интуитивна реализация. Човек не е нито къщата си, нито работата си, защото те са предмет на промяна, а човек остава същият. Безпредметно е да се отъждествяваме с прическа или дрехи, но и те от време на време са предмет на тази форма на илюзията. Азът, който е същността на човешката природа, не е нито тялото, нито сетивата; тялото и сетивата са просто негови външни качества. Джнани отрича отъждествяването с всички неща от този свят, които не са Атман. Той отрича ума, като казва: "Аз не съм тези желания", "Аз не съм тези страхове", "Аз не съм тази личност", и така докато отрече всички неща, които са светски опитности. Накрая той надхвърля светските преживявания, защото всичко е отречено и остава само Аз. При този вид медитация се постига единство с Абсолюта чрез отричане на тяло, ум, име, форма, интелект, сетива и всички ограничаващи елементи. Остава истинското "Аз", което е Сат-Чит- Ананда, Абсолютно Съществуване-Знание-Блаженство. Медитирайте при пълна концентрация; завръщайте ума, когато той започне да блуждае към външни обекти. Те не са Атман или Аз. Постепенно умът ще се стабилизира и ще пребивава в Блаженството без мисъл и движение. .c.Сакши Бхав: състояние на наблюдател При този метод човек наблюдава играта на живота като че ли гледа кино - без да се отъждествява с нея. През каквито и преживявания да преминава ученикът, неговата реакция е: "Аз не съм въвлечен в това; Аз само наблюдавам случването му." Това включва интроспекция и ясна представа за умствените вълни. Умът не желае да бъде наблюдаван и скоро забавя дейността си, но не се отказва без борба. В много случаи той се опитва да измами и да ни убеди да се откажем. Той е такава могъща сила, че е способен да насочи вниманието накъдето желае, освен ако не се практикува с изключителна бдителност. Много пъти той отклонява вниманието от неговия фокус. Човек трябва да следи това търпеливо, а после решително да се върне към състоянието на наблюдател, като внимава да не се бори с ума, а само полека да го ръководи. С повтаряне на "ОМ сакши ахам" (Аз съм наблюдател на действията си) и постоянно дисоцииране от тези действия, индивидуалното его постепенно изчезва. .c.Абхеда Бходя Вакя: елиминиране на име и форма Според този метод всяко съзнателно същество и безсъзнателен обект във вселената имат пет съставки: име, форма, съществуване, знание и блаженство. Всички неща - животни, растения и минерали - имат тези атрибути, но само имената и формите ги разграничават и разделят. Името и формата са непостоянни и илюзорни; съществуването, знанието и блаженството са постоянни. Материята е видимата страна на духа и неотделима от него, но чрез медитативната техника на Абхеда Бхода Вакя името и формата се пренебрегват. Само човек има средството да осъзнае, че онова, което остава, е Съществуване-Знание-Блаженство, или Сат-Чит-Ананда, вечното Аз, което е постоянно въпреки множеството промени на името и формата. Когато се повредят някои части на тялото - очи, сърце, бъбреци, черен дроб, кръв, те могат да бъдат заменени с части от други. Какво става тогава с идентичността с тялото? Съзнанието за "Аз" остава постоянно и не може да бъде взето от нищо живо или неживо. Дървото може да бъде отсечено и да се превърне в дъски, златото може да стане пръстен, но само името и формата се променят. Чрез идентифициране със същността на всички обекти във вселената, която е в основата на всичко и е без атрибути, се достига последният етап на медитацията. .c.Лая Чинтана: поглъщане Лая Чинтана представлява инволюция или поглъщане. При тази система следствието се поглъща в причината. Всяка причина е следствие от предхождаща я, и този процес продължава непрекъснато. Подходът има три пътя. Най-напред човек се концентрира върху сливането с разбирането, БУДХИ - което след това се слива с непроявената вселена, АВЯКТАМ - състоянието, в което трите качества на природата (сатва, раджас, тамас) са в равновесие. Накрая авяктам се слива с Върховния Вечен Брахман. При втория път елементите на света се сливат един с друг, като се почне от най-грубите и се свърши с най-фините. Това е обратният процес на образуването на Земята, когато вихрушка от газове постепенно се е охладила и кондензирала до твърда планета. Тук фокусът е върху проявата на петте традиционни елемента: вода, земя, огън, въздух и етер. Земята се слива с причината за себе си - водата; водата - с причината за себе си - огъня; въздухът, който е причината за огъня, поглъща огъня и на свой ред е погълнат от етера. Етерът се поглъща в непроявеното - авяктам, което в крайна сметка се слива с Брахман. При третия път микрокосмосът се слива с макрокосмоса. Индивидът се слива с вселената; с други думи, джива - душата - се слива с Брахман. Така всички външни атрибути постепенно се сливат със своя Източник. Във вселената няма качества, които да не са в човешкото тяло. Атомът е точно копие на Слънчевата система - с електроните, въртящи се около ядрото, както планетите се въртят около Слънцето. Атомът е микрокосмос и всичко, което става в микрокосмоса на човешкото тяло, става и на земята, и във вселената. Индивидуалното космично сътворение и разрушение са непрекъснати. Вместо да се отъждествява с индивидуалното аз, което е само незначителна част от схемата на вселената, човек може да намери по-мащабна идентичност, като се слее със самия Космос. Това е материя в най- финото й състояние. Преди да се появят Слънцето и Земята, те са били молекули от газ, а преди да се развият в молекулярно състояние, са съществували в етерно или енергийно състояние. Молекулата на водата се състои от атомите на водорода и кислорода. Когато в циклотрон атоми са били разрушени, се е установило, че това не е краят на материята. Независимо до каква степен учените подразделят атома, те непрекъснато откриват все по-малки и по- малки частици. Ако Слънцето и Земята изведнъж се разпаднат, материята ще се превърне в етер. Етерът в крайна сметка ще се върне към Върховния Разум, в сравнение с който е груб. Разумът е последната редукция на материята към нейния първоизточник, Брахман. Като такъв, той е източникът на етера, който се разпада във въздух или газ, а след това се кондензира в огън, вода и земя. Той не може да се разпада повече. Така грубата материя е последния етап на еволюцията на Космичния Разум. На това грубо ниво умът става физическа природа. В най-плътната си изява като груба материя умът проявява най-малко количество съзнание. Той е твърде далеч от своя Източник, за да може да се изрази. Да вземем напр. една скала. Тя потенциално съдържа безкрайно много енергия и сила, но ако не бъде използвана разумно, остава неодушевен предмет. Колкото по се отдалечава материята от своя Източник към грубата еволюция, толкова по- ограничено е нейното въздействие. Животът е взаимосвързан. Животните дишат кислород - отпадъчен продукт на растенията, и издишват въглероден двуокис. В телата им кислородът влиза в реакция с глюкозата, за да произведе енергия за различните телесни функции. Растенията поемат въглеродния двуокис и отдават кислород, който пък вдишват животните. Те поемат хранителните вещества от почвата и използват за фотосинтеза Слънцето. Човек яде растенията, а когато умре, тялото му се връща в земята, където става храна за тях. Това е само един малък пример за сложните отношения на взаимна зависимост, съществуващи между всички неща. Едва ли е възможно такъв свят да е бил създаден случайно. Подобни отношения съществуват в целия космос. Нека имаме пред вид размерите на вселената. Невъзможно е тези чудеса да съществуват само на Земята. Колко слънца с планети може да има в нашата галактика, и колко може да са галактиките? Каква е големината на тази вселена? Не можем да си представим нито големината й, нито могат да се изброят планетите, на които може да има живот. Има физически закони, според които планетите се въртят около оста си и около Слънцето по определени начини. Съгласно тези закони цели слънчеви системи и дори галактики летят в пространството с огромни скорости - и всичко е напълно координирано. Тези закони не може да са се появили случайно, без да имат първоизточник. Това би могъл да бъде само един ръководещ разум. .c.Панчикарана: доктрината за петорността Свързана с Лая Чинтана, която е по-скоро медитация чрез мислене, отколкото успокояване на умствените вълни, е доктрината за петорността. Тя представлява по-нататъшно развитие на идеята за поглъщане на грубото в по-етерното чрез разрушаване на съставките на тялото и функциите му на пет основни елемента, наречени танматри. Когато се види, че те не са Брахман, те могат или да бъдат погълнати един в друг, както при Лая Чинтана, или да бъдат отхвърлени чрез отрицание, както при Нети Нети. И в двата случая човек достига до Аза, който е отвъд тях. Дотук се прилага доктрината за петорността.                                                                                                                                                                                                                                       Според тази древна теория поради невежество човек се отъждествява с физическото тяло, което се състои от пет основни чисти елемента: АКАША - етер, ВАЮ - въздух, АГНИ - огън, АПАС - вода и ПРИТХИВИ - земя. Те подлежат на пермутации и влизат в комбинации един с друг в различни съотношения. Това се нарича ПЕТОРНОСТ. Напр. когато в тялото има твърдост, се смята, че тя идва от земята; когато има течност - че е от водата. Топлината на тялото се дължи на огъня, а движението - на въздуха. Пространството в тялото се приписва на етера. Тези разграничения са и основата на медицината на Аюрведа. Трите най-груби елемента - земя, вода и огън - могат лесно да бъдат усетени с петте сетива. Въпреки че въздухът не може да се види, той може да се усети непряко чрез обонянието и слуха, и пряко - чрез докосването. "Етер" има две значения, едното от които е "небе". Когато става дума за елемента, се има пред вид изначалната енергия, изначалния облак. В процеса на Сътворение най-напред се е появила тази изначална енергия, след това - материята на фино ниво и накрая - светът - такъв, какъвто го познаваме. Зад всичко това е Шакти- космичната енергия. Тя е позната и като Мая - силата, която и забулва, и осветява, защото тя забулва знанието за Брахман и осветява илюзията за тази вселена. Като черпи енергия от Източника, Шакти образува различните елементи и си почива едва когато достигне най-грубата форма. Във фината си (чиста) форма петте основни елемента се комбинират в различни пропорции, за да образуват грубите елементи. Именно от тези груби елементи зависи съществуването на Земята. Може този традиционен възглед на Веданта да не съответства точно на съвременната наука, но като изследваме същността му, достигаме до прозрение за сложните отношения между материята и духа. Според доктрината за петорността всеки груб елемент се състои от 1/2 от съответния си чист елемент и 1/8 от всеки от другите фини елементи. Пример за това е схемата на грубата земя.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Петорни елементи грубифини елементи елементи 1/8 етер 1/8 въздух1/8 огън 1/8 вода 1/8 земя етер тъга желание гняв заблуда страх въздух тичане навеждане ходене разширение свиване огън глад жажда мързел сън блясък вода сперма кръв слюнка урина пот земя кост и плът кожа артерии коса.За да разберем по-добре тази част от теорията, нека да разгледаме качествата, свързани с петорния етер. Петте негови качества са тъга, желание, гняв, заблуда и страх - всички те се създават в етера, който принадлежи на пространството на сърцето. Тъгата е основната част от етера, тъй като при тъга тялото се чувства празно като пространството. Желанието е летливо като вятъра, затова то принадлежи на въздуха, който е в етера. Когато се надигне гневът, тялото се сгорещява. Гневът се поражда от частта от огън, която е в петорния етер. Заблудата е проникваща като водата и се поражда от нея. Накрая, когато замръзнем от страх, тялото става неодушевено и заприличва на статуя - страхът се поражда от принципа на земята. Останалите 20 качества трябва да се тълкуват по подобен начин. Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът." Джнани изоставя понятията "аз" и "мое" и се отъждествява с вечния Атман, който е напълно различен от петте елемента. Той е знаещият, виждащият, наблюдателят на всички тези производни. Когато бъде анализирано, и когато всички качества на преходност бъдат отстранени, физическото тяло се свежда до нищо. То е просто продукт на петте елемента и техните 25 комбинации. Съвременните учени и лекари разбират само грубите атрибути на тялото. Петте елемента и 25-те качества са само ограничаващите елементи. Когато тялото се освободи от тях, онова, което остава, е Азът. Джнана йога учи да не се идентифицираме с тези петорни елементи, които съставляват петте обвивки. Тялото е фиктивна игра на илюзията и невежеството (мая и авидя). Привързаността към него е обвързване. Човек може да достигне освобождение, като отрече притежанието и привързаността към неговите илюзорни качества                                                                                                                                                                       .c.Махавакя или великите изявления                                                                                                                                                                                                                                                                         Където има истинско знание, знание за безсмъртното Аз, там няма и следа от каузално невежество. Древните текстове - Ведите и Упанишадите - съществуват, за да дадат знания на човечеството. Може да се каже, че те се състоят от три части: предписания, забрани и изявления на висшата истина. Първите две - предписанията и забраните, представляват проблясък на Истината за ученика и го издигат до необходимото ниво на разбиране и възприемане. Те са подобни на ЯМА и НИЯМА от Раджа йога и на Десетте божи заповеди, защото дават основни духовни напътствия. Третата част - изявленията - е съвкупност от четири съждения на Упанишадите, които изразяват висшата истина за отъждествяването на индивидуалната душа с Върховната. Те са само за онези, които са пречистили своя ум и са способни на висше разбиране. Те се наричат Махяваки. Разбирането им помага на индивидуалната душа да се отъждестви с Върховната. Във всяка Веда има по една Махявакя. Те са: 1. ПРАДЖНАНАМ БРАХМА - Съзнанието е Брахман. Природата на Брахман е съществуването, абсолютното знание, космичното съзнание. 2. АХАМ БРАХМА АСМИ - Аз съм Брахман. Това е идеята, върху която ученикът фиксира ума си при медитация. Отъждествяването е не с ограничаващите елементи, а с Върховното. 3. ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. "Тат" е Брахман, "твам" - отделната личност, "аси" - "съюз". Чрез тази Махавакя учителят наставлява духовния ученик. 4. АЯМ АТМА БРАХМАН - Азът е Брахман. Това изразява вътрешното интуитивно преживяване на медитиращия. Най-важно от тези изявления е ТАТ ТВАМ АСИ. Чрез него гуруто посвещава ученика в знанието за Брахман; защото то поражда другите три. Ученикът размишлява и медитира върху него, и така може да достигне до свръхсъзнателното състояние САМАДХИ. След това той може да даде израз на другите три. Думите "Тат Твам Аси" трябва да бъдат внимателно разчленени, защото са изпълнени със значение. Те могат да бъдат повторени на различни хора и интерпретирани по различен начин в зависимост от  еволюцията на личността. Когато достигне до правилното разбиране, ученикът лесно може да се отрече от всички действия, взаимодействия и атрибути. Той може да живее безгрижно. Най-напред човек трябва да разбира основно отношенията между Абсолюта, света и индивида. Брахман, непроявеният Абсолют, се отразява като Пракрити - светът такъв, какъвто го познаваме. Пракрити се състои от три качества на природата: чистота, активност и инерция (сатва, раджас и тамас). От своя страна тя се проявява в два аспекта - като Мая - светът на явленията, и авидя - отъждествяването с отделното "аз". В света на явленията Брахман се отразява чрез сатва (чистота) като Мая, и се нарича Ишвара. Ишвара е име, означаващо Бог с качества, Бог с атрибути. Той напълно контролира света и може да се появи като Христос, Рама, Шива или Света Богородица. Ишвара се проявява като кой да е аспект на божественото, към който човек е свързан в личен аспект. В другата си проекция чистотата на Пракрити е подправена и свръхуравновесена чрез качествата действие и инерция (раджас и тамас). Те създават нечистото състояние на невежество (авидя). Брахман, отразяващ се чрез нея, създава индивидуалните души, в които личи едно и също невежество. Тъй като и двете са отражения на един и същ абсолютен Брахман, между Ишвара и индивидуалната душа - ДЖИВА - няма съществена разлика. Наистина чистотата на отражението се различава. Когато срещу Слънцето се поставят едно чисто и едно замърсено огледало, чистото отразява светлината по-добре. Какво Божественото Отражение ще представлява едно същество, зависи от неговата степен на чистота. Единствената истинска разлика е, че Ишвара изцяло контролира Мая, докато индивидът е уплетен в нейната паяжина. Тъй както паякът плете паяжината за себе си, така Брахман отразява света. Паякът може да се движи в паяжината накъдето поиска, и нишките, които той е изтъкал, не му оказват влияние. Но когато в тях попадне муха, тя се заплита. Ние сме като мухи, заплетени в паяжината на Мая. Както паякът Ишвара може да се движи на всяко ниво и във всяко проявление на своето творение. Той може да се прероди на всяко ниво и да се откаже от прераждането. Като Вишну, Рама и други аватари*, изявите на Ишвара са неподвластни на Мая. в приказки като "Рамаяна", където Рама е показан, че е подвластен на чувствата, върху Бога са наложени човешки черти и реакции, на каквито той всъщност не е подвластен. Както паякът трябва да следва нишките си, Рама не може да се намесва в кармичните закони на своето собствено творение. Играта трябва да бъде изиграна. В заключение: когато Брахман се отразява чрез Мая, отразеното съзнание се нарича Ишвара и то контролира вселената. Отразено чрез авидя, съзнанието е индивидуалната душа. Независимо какво е името, Брахман е Едно - както млякото е мляко, без значение дали е от френска, германска или индийска крава. Марката и опаковката не играят роля. Мая е опаковката, която съдържа само Ишвара. Човек не може да разбере "ТИ СИ ТОВА", понеже отражението е потъмнено от булото на невежеството. Когато Христос казва "Аз и моят Отец сме Едно", Той всъщност казва: "Ахам Брахма Асми", "Аз съм Брахман". Мойсей е получил същото откровение от горящия храст: "Яхве - аз съм, който съм". "Аз и моят Отец сме Едно" - би могло да бъде добавено към Махяваките. Христос е бил високо развит Джнана йоги, но неговите съвременници не са разбирали идеите му, и затова са го разпнали. Ако Той се появеше днес, пак щеше да бъде прикован на кръста. Хората търсят месия, който да съответства на предразсъдъците им. Те не се интересуват от истината. Авидя - невежеството - е причина за конфликтите. Защо в Ирландия протестантите и католиците се бият? Те не се бият за Бога, защото той вече съществува. Защо се бият индуисти и мюсюлмани? Невежеството е причината за всички неразбирателства и разногласия.                                                                                                                                                                                                                                                                              Само истинските духовни ученици могат да го превъзмогнат със строга дисциплина и дълга практика. Поради невежество обикновеният човек не е могъл да разбере Христос, когато той е казал: "Истината ще те освободи". Христос е бил напреднал последовател на Адвайта Веданта, но е използвал Бхакти йога (т.е. пътя на Отдадеността), за да окуражи любовта към Отеца, и малко Раджа йога като яма и нияма. Той не е могъл да изведе хората над това, макар да е имал най-висше знание. Веданта не е предназначена за масите. Когато Христос казва: "Аз и моят Отец сме Едно", Той има пред вид "Ахам Брахма Асми", " Аз съм Брахман" - отстранявайки тяло, име и външни признаци. Учениците са сметнали, че тези думи се отнасят само за Христос, но не и за тях. Всъщност Исус не е намерил нито един човек, който да го разбере. .c.Бхагатяга Лакшана Методът на Джнана йога БХАГАТЯГА ЛАКШАНА обяснява изявлението ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. Във Веданта Тат представлява абсолютния Брахман, Твам - индивидуалната душа, Аси - съюз. Медитацията върху тази фраза е процес на дехипнотизация. Човек отрича всички определения и атрибути, ограничаващи индивидуалната душа, която след това се реализира като Брахман. Да обясним по-подробно - към значението на всяка дума или фраза може да се подходи по три начина: 1. ВАЧЯРТА - първично значение, предавано направо от думата 2. ЛАКШЯРТА - косвено значение 3. ВЯНГЯРТА - предполагаемо значение, намеквано от думите и асоциациите Думата и значението й са свързани от ВРИТИ - умствената вълна. Когато кажем "огън", съответната умствена вълна се енергизира и следва визуализация на понятието. Обратното също се случва: когато човек види огън, умственият образ ражда съответната дума. Това  отношение между дума и значение може да бъде просто или сложно. Просто е, когато възбужда първичното значение на думата. "Слънцето е горещо" е пример за Вачярта, защото "горещо" е пряко свързано със "слънце". Ако помолим едно дете да нарисува листо, то ще го нарисува от натура, но художникът не ще гледа от никъде. Така Лакшярта се основава на непряко отношение между дума и значение. Във фразата "Днес е горещо" косвеното значение е, че слънцето е горещо. Непреките отношения между дума и значение са категоризирани в три групи: ДЖАХАЛАКШАНА, АДЖАХАЛАКШАНА и ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА. ДЖАХЛАКШАНА имаме тогава, когато елиминираме прякото значение на думата и се ръководим само от косвеното. Напр. изречението "Къщата е на реката" означава не че къщата е на повърхността на реката, а че е на нейния бряг. Елиминирали сме прякото значение за течаща вода и сме го заменили с косвеното значение "на брега". Макар че реката и брегът са две различни неща - едното вода, другото земя, между тях има пространствена близост, която създава отношение. Косвеното значение се базира на прякото, което след това е елиминирано. В категорията АДЖАХАЛАКШАНА и прякото, и косвеното значение са валидни. Напр. на конни състезания някой пита: "Кой кон скача?" Отговарят му: "Белият". Цветът не може да скача, но в този случай прякото значение "бял" е свързано с косвеното "кон", като и двете съответстват на въпроса. ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА - третата категория - е известна и като БХАГАТЯГА ЛАКШАНА. При нея част от прякото значение се задържа, а друга част се елиминира. Напр. някой си д-р Смит живеел в Ню Йорк, и негов приятел го вижда за последен път в операта. След 10 години приятелят му го вижда пак, но като скитник в Сан Франциско, и възкликва: "Това е същият д-р Смит!" Има известно несъответствие в това изказване: "това" се отнася за скитника в Сан Франциско, а "същият" - за д-р Смит, познат от преди - преуспяващият професионалист в смокинг. Двете значения са разделени във времето и пространството от 10 години и 3000 мили. Някои елементи са противоречиви и трябва да бъдат елиминирани. Един преуспяващ лекар не може да бъде безработен скитник. Сан Франциско не е Ню Йорк. Десет години не са равни на времето, когато се прави изказването. В становището "Това е същият д-р Смит" се запазва само част от прякото значение на "това" и "същият". Противоречивите фактори време, пространство и външен вид биват елиминирани, докато лицето д-р Смит остава. Само идеята за д-р Смит, свободен от непостоянните качества, не е противоречива. Едва след като умът е преминал този сложен процес - което става за миг - "този" д-р Смит може да бъде идентифициран с онзи "същият". След като бъдат отстранени противоположните асоциации за име и форма, остава ТОВА Е ОНОВА. Д-р Смит - лицето, общо и за двата случая, остава като косвено значение."Тат Твам Аси" може да бъде разбрано само в хода на тези разсъждения. То утвърждава, че всяка индивидуална душа е всъщност Върховния Абсолют. Непостоянните качества като тяло, цвят, пол и религия са изпуснати. Въпреки че сега сме в човешка форма, преди да се преродим тук на Земята, всички сме съществували в Брахмично състояние. "Тат" - това - се отнася за чистото съзнание, Брахман; "твам" - ти - за отразеното съзнание в невежество (индивидуалната душа); "аси" - си - обявява техния съюз, единственият, който съществува, защото всички са отражения на Брахман. Така АВИДЯ води индивидуалната душа ДЖИВА да се отъждестви със своя интелект, чувства и физическо тяло, създавайки дейност, страдание и болка. УПАДХИ придават индивидуализация и разделяне, но има само един Брахман. В идентифицирането си с различните обвивки на индивидуалното битие пропускаме да осъзнаем истинската си природа. Олимпийският шампион се идентифицира с физическата обвивка; политикът - с жизнената;  влюбеният - с емоционалната; професорът - с интелектуалната. Онзи, който е винаги щастлив и чист, се идентифицира с обвивката на блаженството. Кой е най-близо до Самоосъществяването? Никой от тях, защото всички са пленници; те всички са на разстояние. Дори добротата обвързва, защото обвивката на блаженството е УПАДХИ като всички други. Независимо дали оковите са от злато или желязо, те са все окови. Веднъж царят на боговете Индра и царят на демоните Вирочана отишли при създателя Праджапати, за да ги научи да познаят себе си. След 32 години строго ученичество той им казал да се погледнат в огледалото и да му кажат какво виждат. Те му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". След това той ги накарал да си облекат най- хубавите дрехи и отново да се погледнат. Те пак му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". Тогава Праджапати им казал: "Това е безсмъртното Аз". Вирочана, удовлетворен, започнал да проповядва напоследователите си, че само тялото трябва да бъде боготворено. Но Индра не бил убеден, че тялото е Азът. След втори период от 32 години ученичество той решил, че сънуващото аз е истинското Аз. И все още неудовлетворен, се подложил на строга аскеза 101 години, докато разбрал, че истинското Аз е над всички индивидуални изводи. Като Вирочана, повечето хора смятат, че тялото е Азът.Те не могат да разберат ТАТ ТВАМ АСИ, защото им липсва търпение да се задълбочат в значението на думите. Думите са нож с две остриета. Ако бъдат изтълкувани погрешно, те ще забавят напредъка на човека; правилно разбрани, те го прехвърлят над пропастта на невежеството. Значението на ТАТ ТВАМ АСИ може да бъде разбрано едва след задълбочени и внимателни разсъждения. Тогава ще стане ясно, че ако човек е направен по подобие Божие, това не означава, че Бог прилича на човек. По-скоро трябва да се вгледаме в човека и да осъзнаем божествената природа в него.