Тайна № 1. Почти всички здравословни проблеми имат общ източник

                                                                          Съществуват пет основни епохи, за които ще говорим тук. Първата е епохата на молитвата. Преди да знаят каквото и да било за храненето и медицината, хората са разчитали единствено на молитвата. Това може да е необичайна отправна точка за представяне на историята на медицината, но нека помислим за първите хора. Когато са се чувствали зле, те не са имали друга възможност, освен да помолят боговете за помощ. В гръцката митология Аполон е богът на изцелението, който предал уменията си на своя син Асклепий. Последният не само помагал на хората да не умират, но дори възкресявал някои от мъртвите. В северно Перу лечебни церемонии се изпълняват и до днес от жени, наречени „курандерос”. Курандерос използват молитви и свещени предмети, пречистват пациентите със светена вода и призовават духовете да им помогнат да открият причината за страданието и да я отстранят. И днес много култури, религии и хора гледат на Бога като на единствен източник на изцеление. Някои смятат, че могъществото на молитвата е в самото молене, докато други вярват, че то е в свръхестествената намеса на по-висша сила. Напоследък много научни изследвания разкриват ефективността на молитвата в сферата на лечението. Д-р Лари Доси, д.м. е автор на няколко книги по въпроса („Думи, които лекуват: силата на молитвата в медицинската практика”, „Чудесата на ума: изследване на нелокалното съзнание и духовното изцеление”, „Преоткриване на медицината: отвъд ума и тялото към нова ера в изцелението” и др.). В Университета „Дюк” е проведено изследване, наречено „Мантра Стъди Проджект” (Хориган, 1999), което установява, че пациенти със сърдечни проблеми са постигнали изключително подобрение чрез молитва. Хората от всички времена са се молили, защото са вярвали в по-висша сила. Според друга теория,изцелението идва от самата вяра в изцелението. Науката също така е доказала, че вярата сама по себе си е могъщ лечител. Медицината се отнася пренебрежително към този факт и го нарича плацебо ефект, но той е реален и не бива да се подминава с лека ръка. Във физически план на хората не им отнело много време да разберат, че някои листа, клонки, корени и дървесни кори имат ценни лековити свойства. През XX век те бяха за кратко отхвърлени и употребата им на Запад бе ограничена, но се завърнаха с пълна сила. Днес трудно може да намерите улица, на която да няма поне един магазин за билки и хранителни добавки. Навсякъде по света на нашите семинари чуваме хората да говорят за витамини, минерали и билколечение. Най-забележителното е, че възкресението на тази алтернатива дойде не от необразованите слоеве на населението, а от интелектуалците, които стигнаха до същите изводи за билките и добавките, които са известни на останалите от векове. Китай използва билки от незапомнени времена. Западната цивилизация се опита да усили ефектите от китайското природолечение, като се концентрира върху определени части от лековитите растения, което доведе до създаването на внушителната индустрия на витаминни и хранителни добавки. Книжарниците са пълни с литература за нови открития за чудодейната сила на растенията. Магазините изобилстват от стотици продукти, оказващи изключително благотворен ефект върху хора с практически всякакви заболявания. На всичко това обаче бяха сложени спирачки. Прие се нов закон, Codex Alimentarius, подкрепен от Световната здравна организация, който ограничава концентрацията на витамини, минерали, аминокиселини и етерични масла до нива, непозволяващи осъществяването на лечебните ефекти, на които бяхме свидетели през изминалите десетилетия. Всички препарати с концентрации над допустимите трябва да бъдат предписвани от лекар и закупувани на значително по-висока цена. Може би си мислите, че говоря за бъдещето, но в действителност всички държави, които са ратифицирали препоръките на СЗО, се намират под силата на този закон. Той важи дори за страни с изключително силни конституции като САЩ, защото международният договор е приоритетен. През юни 2005 г. в Рим бяха приети международни стандарти, наложени от фармацевтичната индустрия. Документът бе озаглавен „Препоръки за витамините и минералите”. Предписанията на Кодекса вече са в сила в Германия, където човек може да си купи големи дози витамини само с рецепта от лекар. Предричам, че много правителства ще правят бавни постъпки в посока на регулиране на тази индустрия, така че да избегнат вълната на недоволство сред обществото. Убеден съм, че ще се опитат да хвърлят „прах в очите”. Положението е особено тревожно предвид значително по-голямата опасност от фармацевтичните продукти и най-вече тези, които се продават без рецепта и които ще станат много по-леснодостъпни от витамините. Може би се питате защо властта би прокарала закон като този, който забранява свободната продажба на витамините, минералите и хранителните добавки, но оставя без ограничение далеч по-токсични медикаменти, фармацевтичната индустрия не печели, когато хората са здрави; за тях е от полза само ако лекуваме едни и същи симптоми година след година. Това ни насочва към следващата епоха на медицината – тази на лекарствата и химикалите. Защо ги наричам химикали ли? Много просто: защото са точно това. Как са разработени повечето лекарства? Избира се билка с подходящ ефект и се анализира, за да се открие „активното вещество”. Това обаче все още не подлежи на патентоване. А и няма печалба, ако не е нещо уникално. Затова следващата стъпка е да се промени „активната” съставка така, че вече да не е естествена. Ето че сега имаме химикал. Може би ви се струва, че това не е толкова лошо, но разберете, че органичните системи на тялото са създадени така, че да работят с органични вещества. И така, имаме вещество, което организмът не може да преработи. Това се нарича „токсин”. Имаме цяла индустрия, която се занимава с производството на токсини, при положение, че можем да използваме естествени органични вещества, които работят много по-ефективно с физиологията на тялото. Така например, едно от най-продаваните лекарства в историята се нарича „Валиум”. Получено е от корени на валериана. Тези корени са известни с успокоителния си и седативен ефект. Не е известен случай на нито един човек, пристрастен към корен от валериана. Но фармацевтичните компании не могат да го патентоват. Той се среща естествено в природата. Синтезирането му обаче доведе до необходимост от клиники за пристрастени по целия свят. Ще продължим пътуването си с поглед към хирургията. Човечеството е прибягвало до оперативната намеса векове наред, но до откриването на анестезията хирургията се е намирала в доста незряла форма. Дотогава хирурзите зависели от издръжливостта на човека към болка или броя на помощниците, които го държат. От време на време използвали алкохол за обща упойка. Целта на хирургията била да се отстрани нещо, което застрашава живота. Ако например някой имал гангрена на крака, хирургът връзвал пострадалия, вземал триона и отрязвал проблемния крайник, а после обгарял мястото. Излишно е да казваме колко много сме напреднали по отношение на хирургичните техники. Днес обаче хирургията се използва не само в животозастрашаващи ситуации: процъфтяват и много други клонове, включително козметичната хирургия. Макар статистиката да показва, че се изпълняват множество ненужни операции, спешната хирургия се е оказала голям дар за човечеството и е спасила живота на безброй хора. Медицината на бъдещето ще се базира на контрол над енергията в тялото. Проф. Уилям Тилър, Станфордски университет Последната граница е енергията,... тя е висшата форма на лечение. От няколко години насам медицината се занимава и с този въпрос, макар и с неохота. Невинаги сме знаели, че слънчевата светлина има лечебен ефект. Мадам Кюри ни помогна да навлезем в тази ера с откриването на радия и рентгеновото лъчение9 . Тя установи и колко пагубна може да бъде енергията. В предстоящите глави ще научите повече за това какво представлява „енергията” и за нейните изключителни свойства. Ще разберете и защо тя е бъдещето на здравеопазването и лечението. Отвъд симптомите Начинът, по който се диагностицират почти всички здравословни проблеми, се базира на т. нар. комплекс от симптоми. Той се използва не само в традиционната медицина, но и в алтернативната, при това от стотици години насам. Названието му подсказва за какво става въпрос. Лекарят (здравният специалист, консултантът, лечителят) отбелязва всички симптоми, които се проявяват при даден човек. След като ги идентифицира, прави справка с книга, таблица или собствения си опит, за да определи най-вероятния проблем, т.е да постави диагноза. След това преминава към лечението, задавайки си въпроса: „Кой е най-добрият начин да лекуваме този проблем в рамките на стандартната практика?” Лечението до голяма степен се определя от методологията на специалиста. Традиционните медици използват хирургия, лекарства и други подобни. Алтернативните специалисти залагат на билките, минералите и витамините – не за да „лекуват” болестта, а да укрепят здравето. Психотерапевтите препоръчват да започнем да мислим по нов начин за проблема и да използваме различни поведенчески техники или предлагат добронамерено да ни изслушат. И така, комплексът от симптоми включва три етапа: 1. Отбелязване на симптомите. 2. Поставяне на диагноза въз основа на симптомите и досегашния опит, образование и литература. 3. Действителна интервенция, терапия или лечение на проблема въз основа на диагнозата. За всеки от тези етапи има буквално хиляди възможности. Когато говорим за здравословни проблеми, имаме предвид физическото и психичното си здраве. Другите ни проблеми могат да бъдат свързани с взаимоотношенията, кариерата, постиженията (например в спорта, ораторството, продажбите и пр.). За всеки от тях има различни възможности в зависимост от характера им и методологията на специалиста, който се занимава с тях. С други думи, процесът може да стане изключително сложен и дори противоречив, защото различните специалисти ще имат разногласия относно диагнозата и още повече по отношение на интервенцията, терапията или лечението. Ако искате да добиете представа колко фрустриращо може да бъде това, влезте в интернет и напишете произволен здравословен проблем в търсачката. Каквото искате: болест, психично разстройство, главоболие – няма значение. Вероятно ще намерите много интересна информация, но също така и огромно количество разногласия не само за причината на проблема, но и за необходимите мерки. Може би ще изпитате известно разочарование, когато осъзнаете до каква степен си противоречат експертите. Е, щом те не са сигурни, как е възможно човек, който не е специалист, а просто има някакъв проблем, да определи коя е най-правилната линия на поведение, без да изгуби огромно количество време и пари, а в най-лошия случай и живота си, прилагайки неподходящ вариант? Нека поговорим още малко за времето и парите. Да кажем, че сте потърсили информация в интернет и сте открили десет различни предложения как да се справите с проблема си. Да предположим, че сте опитали шест от тях, преди да стигнете до ефективното решение. В този случай вероятно сте изгубили доста време и пари. Не би ли било чудесно, ако източникът на всички проблеми беше само един? Тогава, каквото и да ни притесни, щяхме да знаем накъде да се насочим. Това би имало няколко предимства. Няма да губим време и пари, защото ще съсредоточим усилията си върху едно нещо. Ако всички проблеми имат един източник, значи това е източникът и на вашия проблем и следователно можете да се чувствате уверени, че ако го изцелите, състоянието ви ще се подобри във всички възможни аспекти. Можете да си кажете: „Щом изцелявам първоизточника, значи правя най-доброто за проблема си”. Можете да сте спокойни, защото знаете, че със сигурност спестявате много пари. Можете да сте спокойни, защото знаете, че спестявате също така ценно време и енергия. Последната причина може би е най-важната. Ако всички проблеми имат един източник и вие бъдете връхлетени от десет проблема, можете да ги решите наведнъж, тъй като те всички произтичат от едно и също. Изцелявайки този източник, вие решавате едновременно десетте си най-тежки проблема, които ви пречат да имате мечтания живот, взаимоотношения, спокойствие, успех и благоденствие. Можете да се справите с тях наведнъж, а не по стария начин един по един, анализирайки комплексите от симптоми и прилагайки различен подход към всеки. Да, ако всички здравословни проблеми имаха общ източник,, това би имало неизброими предимства. Е, подгответе се да празнувате, защото единственото нещо, за което са съгласни повечето специалисти в областта на здравните грижи, е, че почти всички проблеми наистина имат общ източник. Това е нашата първа Тайна! Тайна № 1: Има един източник на болестите и здравословните нарушения Да се върнем на примера, който ви дадох с търсенето на здравословен проблем в интернет. Навярно си спомняте разочарованието и безпокойството си поради разногласията на специалистите? Е, това, за което те са единодушни, е, че почти всички здравословни проблеми имат един и същи източник: СТРЕСА. През последните десет-петнайсет години това се смята за общоприет факт и дори в Съединените щати федералното правителство излезе с официално становище. Както вече отбелязахме, Центърът за контрол на заболяванията в Атланта твърди, че 90% от всички здравословни проблеми са свързани със стреса. Според Д-р Брус Липтън резултатите от собствените му изследвания, публикувани през 1998 г., сочат, че със стреса са свързани 95% от всички болести и нарушения. Тази тема често занимава големите медии. Здравният справочник на „Ню Йорк Таймс” посочва, че „стресът може да бъде породен от всяка ситуация и мисъл, която ви кара да се чувствате фрустрирани, ядосани или тревожни. Това, което е стресиращо за един човек, не е непременно стресиращо за друг.” През 2004 г. списание „Нюзуик” посвети септемврийския си брой на темата за „Новата наука за ума и тялото”. В него можеха да се прочетат статии като „Прошката и здравето”, „Стресът и безплодието”, „Причини за сърдечните заболявания” и др. По-късно ще се върнем отново на идеята за прошката и здравето. Друго авторитетно списание, „Таим”, нарече високото кръвно налягане „тайният убиец”, който излиза извън контрол. Стресът винаги е бил сочен като причина за хипертонията. Мога да цитирам множество материали за стреса като източник на заболявания. Статия в „Ю Ес Ей Тудей” от 30 май 2004 г., озаглавена „Овладейте стреса, овладейте болестта”, използва сведения от Харвард, Държавния университет на Аризона, Университета на Северна Каролина, Националния институт за изследвания на сърцето, белите дробове и кръвта, Мичиганския технологичен университет, Американската медицинска асоциация, Университета Тулейн, Центъра за изследване на рака към Университета на Индиана и Департамента за здравни и хуманни услуги. Сходни изследвания са правени в клиниката „Майо”, Университета „Вандербилт” , Центъра за изследване на стреса към Йейлския университет, Медицинския факултет на Харвардския университет, Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Центъра за изследване на рака „Андерсън”, Националната академия на науките, Бостънския университет и много други. Списъкът нараства с всеки изминал ден. Какво означава това? Означава, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е: „Какво представлява стресът, който ми причинява това, и как мога да се справя с него?”Преди да му отговорим обаче, трябва да отговорим на въпроса: „Какво по-точно представлява стресът в моето тяло?” Физиология на стреса Какво точно е стресът? Поредната сметка за плащане? Разправия със съседите? Осуетяване на плановете в службата? Притеснения за здравето? Каквото и да предположите, отговорът ще бъде: да, това може да породи стрес. Има обаче съществена разлика между ситуационните проблеми, които обикновено приемаме като стрес, и физиологичния стрес, който води до болести и здравословни нарушения. Казано най-просто, физиологичният стрес е нарушение на баланса в нервната система. Можем да представим централната нервна система чрез аналогия с автомобила. Ако постоянно натискате педала на газта до ламарината, накрая ще повредите нещо. Ако не си вдигате крака от спирачките, накрая пак ще повредите нещо. Автомобилът е така устроен, че да работи добре, когато газта и спирачките се използват балансирано. Същото може да се каже за централната нервна система. Тя има два дяла, чието предназначение е аналогично на това на газта и спирачките на колата. Газта може да бъде оприличена на симпатиковата нервна система (ускорява нещата), а спирачките – на парасимпатиковата (забавя ги). Общоприетият тест в официалната медицина за измерване на физиологичния стрес се нарича „Вариабилност на сърдечната честота” (ВСЧ) и измерва баланса или липсата на баланс в системата. По-късно отново ще поговорим за този тест. По-голямата част от нервната система се нарича автономна нервна система. „Автономна” в случая ще рече автоматична, защото не се налага да мислим за нея. 99,99% от всичко, което се случва в организма всеки миг, става под контрола на автономната нервна система. Всяка секунда в мозъка постъпва около пет трилиона бита информация. Осъзнаваме само десет хиляди от тях. Така например, вие не мислите за храната от обяда в тънкото си черво. Не мислите как тя ще се придвижи към следващия сегмент от червата. Не мислите как да добавите амилаза, за да разградите протеините. Нито за липазата, с която да разградите мазнините. Не ви се налага да мислите как да увеличите инсулина, за да усвоите захарта, нито как бъбреците ви ще се избавят от излишния натрий, защото сте посолили допълнително храната си. Не се чудите как черният ви дроб ще се пречисти от пестицидите, които сте погълнали със зеленчуците, нито как имунната ви система ще се пребори с бактериите в храната. Можем да продължим и още, но схванахте идеята. Почти всичко, което се случва в тялото ви, включително растежът на косата ви, става автоматично. Не е необходимо да мислите за него. Не е ли чудесно? Ако трябваше да мислите за всичко това, нямаше да ви остава много свободно време. Всичко зависи от баланса Както вече казахме, автономната нервна система има два дяла и всичко зависи от баланса между тях. Парасимпатиковата нервна система отговаря за растежа, лечението и поддръжката. Тя обхваща повечето от автоматичните процеси, за които говорихме преди малко. Другият дял е симпатиковата нервна система, която се включва значително по-рядко, но играе съществена роля за здравето и болестите. Тя е водеща при реакция от типа „бий се или бягай”. Тя е пожарната аларма. Задачата й е да спасява живота ни във всеки един момент. Представете си, че шофирате по магистралата: през повечето време използвате газта, но спирачките могат да ви спасят живота всеки един миг.Когато се стигне до реакция „бий се или бягай”, се случват много неща. Кръвотокът се променя. Кръвта спира да тече към стомаха, за да преработвате храна; към фронталния лоб, за да мислите творчески; към бъбреците и черния дроб. Лъвският пай от кръвта потича към мускулите, защото тялото смята, че ще се наложи да се бие по-здраво или да избяга по-бързо от онова, което застрашава живота ви. Не се налага точно сега да разграждате храна, да се освобождавате от токсини, да балансирате електролити или да съчинявате стихове, защото, ако не оцелеете през следващите няколко минути, всичко губи смисъла си. И това става напълно автоматично. Решаващият фактор: стресът на клетъчно ниво Въпреки че тези промени целят да спасят живота ви, ако са подложени на стрес прекалено дълго, те могат да увредят органите ви и най-вече пряко да повлияят на имунната ви система. Това се случва на ниво органи. Нека да обясним с няколко думи какво става на клетъчно ниво. Имам добра приятели лекар натуропат с докторска степен по диетология. Тя не разбира защо хората не оздравяват, когато им дава подходящи добавки, витамини и минерали. Не мислете, че греши в предписанията. Тя действително е много добър лекар. Но просто не разбира докрай ефекта от стреса на клетъчно ниво. Във военноморския флот, когато корабът бъде атакуван, всички дейности по поддръжката и ремонта, както и обичайните задължения, се преустановяват. Дори онези членове на екипажа, които в момента спят или се хранят, трябва да заемат местата си. Когато се включи „пожарната аларма” (симпатиковата нервна система), клетките преустановяват нормалния си растеж, регенерация и поддръжка. Защо? Защото се предполага, че алармата се включва само в спешен случай и всички изброени дейности могат да почакат, докато победим в боя или избягаме, за да спасим кожата си. Клетките буквално се затварят, както корабът затваря люковете пред битка. Никой и нищо не може да влезе или да излезе. Няма да видите спомагателен кораб да доставя храна или да товари отпадъци от боен кораб по време на битка. По същия начин и клетките, докато се намират под стрес, не получават хранителни вещества, кислород, минерали, есенциални мастни киселини и други, нито изхвърлят отпадни вещества и токсини. Всичко спира, с изключение на необходимото за оцеляването. Така средата вътре в клетката става токсична и възпрепятства растежа и обновяването й. Д-р Брус Липтън казва, че точно така се предават генетичните заболявания. От друга страна, както показва същото изследване на Станфордския университет, клетките, които се намират в режим на растеж и изцеление, са буквално неуязвими за болестите. Нека го повторя, защото това е най-значимото твърдение, което съм чувал в сферата на медицината от доста време насам: „Клетка, която се намира в режим на растеж и изцеление, е неуязвима за болестите”. Изумително! Както виждате, реакцията „бий се или бягай” е от решаващо значение за спасяването на живота в спешни ситуации, но не бива да се поддържа продължително време. Проблемът е, че организмът на средностатистическия човек функционира в този режим твърде дълго време. Резултатът от това е неизбежен: рано или късно нещо се поврежда и се проявява във формата на симптом. Когато симптомите станат няколко, наричаме това болест. Болестта е слабото звено във веригата, мястото, където тя се къса под напрежението, което наричаме стрес. Колко пълен е резервоарът ви? Много хора смятат д-р Дорис Рап, д.м. за водещ алерголог в света. Тя е автор на много книги, най-вече за алергиите при децата. Особено популярна е нейната теория за т.нар. „резервоар на стреса”. Според нея всички имаме нещо като вътрешен резервоар за количеството стрес, което можем да понесем, преди нещо да се повреди. Докато в резервоара има свободно място, можем да продължим да подлагаме организма на нови стресови фактори и да се справяме ефективно с тях, без да ни повлияят негативно. Ако обаче резервоарът се препълни, най-слабата брънка поддава и веригата се къса. Когато се задейства пожарната аларма, от мозъка незабавно се подава сигнал към имунната система чрез клетките, пряко свързани с нервите. Наричат се дендритни клетки. В медицинския факултет ни учеха, че това са имунни клетки, и наистина е така. След това невролозите си ги присвоиха, защото подават същите трансмитери, които използват и нервните клетки. Тъй като и двете виждания са верни, сега ги наричат „невроимунни клетки”. Те са част от нервната система и осъществяват пряка връзка с имунната система. А съобщението, което предават, гласи: „Стоп!” Имунната система под запор Защо мозъкът би изпратил такъв сигнал на имунната система? Помислете. Каква е целта на симпатиковата нервна система? Да спасява живота ни. А на имунната? Да се бори с бактериите, вирусите, гъбичките, да поправя, да унищожава аномалните (раковите) клетки. Задължително ли е това да се случи в следващите пет минути? Не, разбира се. Освен това имунната система използва огромно количество енергия. Не забравяйте, че цялата ни енергия и ресурси през следващите минути ще отиват само за една цел: да спасим живота си! Затова всичко, което не е от решаващо значение за целта, ще спре за известно време. Няма нищо фатално, ако имунната ни система престане да се бори с бактериите или гъбичките за пет минути или ако храната не се смила още пет-десет. Проблемът днес е, че постоянно живеем в режим на „бий се или бягай”. Докато пътувахме по света, за да провеждаме теста за вариабилност на сърдечната честота, установихме интересен факт. Задавахме един и същи въпрос на всички: „Чувствате ли се стресирани?” Около 50% отговаряха с „да”, около 50% – с „не”. Около 90% от хората, които отричаха, че са стресирани, показаха физиологичен стрес по време на изследването – точно този, който води до болести и здравословни нарушения. Онзи ден видях стикер на една кола: „Всичко пристига с камион”. Аз мразя камионите. Намирам ги за заплашителни, особено на магистралата. Най-малкото предизвикват у мен реакция „бий се или бягай”. Мисля си за всичкия товар в тях и какво би станало, ако се разпилее на пътя. Въпреки това трябва да призная, че наистина всичко в дома ми е пристигнало с камион... дори самата къща! Донесоха панелите и ги сглобиха на място. Та, ако имате някакъв здравословен проблем, той е дошъл с физиологичния стрес. Важи винаги, за всички проблеми. Обади ни се един господин, който неотдавна присъствал на наш семинар. Сподели, че след него се прибрал вкъщи и потърсил думата „стрес” в интернет. Търсачката извадила над 67 милиона резултата. Ако ги прегледате, най-вероятно ще стигнете до убеждението, че действително, ако имате здравословен проблем, той се дължи на стреса. След като е така, всеки път, когато кихнете, всеки път, когато се появи болка, която не можете да идентифицирате, ако докторът произнесе страшната дума „рак”, каквото и да ви се случва в здравословен аспект, първото, което трябва да се запитате, е: „Какъв стрес ми причинява това и как мога да го елиминирам?” Защо тогава не го правим? Защото досега не разполагахме с последователен, надежден, потвърден начин за справяне със стреса. Това, което помага при едни хора и проблеми, не върши работа при други. Причината е в това, че ни липсва елемент от мозайката. И по- конкретно – тайна номер три, до която ще стигнем съвсем скоро. Вашият център за контрол на стреса Стресът се контролира от централната нервна система. Физиологичният стрес по- специално се създава по оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези. Хипоталамусът и хипофизата някога са били смятани за главни жлези. Всъщност хипофизата е интерфейсът, чрез който се осъществява отделянето на хормони в кръвта. Хипоталамусът служи като процесор на мозъка. Той е свързан с цялата лимбична система – емоционалните центрове в мозъка. На практика той е свързан с всички части на мозъка и тялото чрез хормоните, които произвежда и отделя чрез хипофизата. Ето част от функциите, които хипоталамусът контролира: 1. Артериалното кръвно налягане. 2. Телесната температура. 3. Регулацията на водата в организма чрез жаждата и бъбречната функция. 4. Контракциите на матката. 5. Образуване на кърмата. 6. Емоционалните импулси. 7. Хормоните на растежа. 8. Надбъбречните жлези. 9. Хормоните на щитовидната жлеза. 10. Функцията на половите органи. Физиологично ефектът от стреса води до промяна във всички изброени органи и функции, особено в секрецията на адреналин, кортизол, глюкоза, инсулин и хормоните на растежа. Как измерваме стреса в организма? Можем да измерим нивата на отделните хормони, но съществува общ тест, наречен „Вариабилност на сърдечната честота”, който се е превърнал в стандарт за определяне на физиологичния стрес. Той е особено ценен, защото отразява баланса на автономната нервна система. В медицинската наука най-добрите тестове са прости, надеждни, лесновъзпроизводими и измерват точно това, което ви интересува. Вариабилността на сърдечната честота (ВСЧ) е чудесен пример за такъв тест. Прост е, защото измерва промените на сърдечния ритъм по отношение на дишането. Надежден е и се приема за „златен стандарт”, това е най-добрият тест за определяне на баланса на автономната нервна система, с който разполагаме. Балансът на автономната нервна система означава растеж и изцеление, съответно здраве, а дисбалансът или стресът – болест и влошено здраве. Можем да променяме този научно измерим баланс с помощта на Лечебните кодове, при това постоянно и последователно. Професионалната програма за теста ВСЧ беше много скъпа, но сега вие можете да си купите такава, заедно с необходимото оборудване, за по-малко от 1000 долара и сами да си го докажете. Появата на симптомите: пробив в най-слабата брънка на веригата Как се проявява стресът в организма? Чрез това, което наричаме болест или симптоми. Но ако причината е една, защо има толкова много различни болести и симптоми? Отговорът е прост: чупи се най-слабата брънка във веригата. Може да е въпрос на генетично предразположение, резултат от действието на токсин или следствие от физическо нараняване.Но да вървим крачка по крачка. Да кажем, че имате проблем с така наречения „киселинен рефлукс”. Преживявате стрес. Стресът намалява мускулния тонус около долната част на хранопровода, защото за него са нужни кръв и енергия, които ние сме изразходвали за реакцията „бий се или бягай”. Киселините от стомаха се връщат нагоре по хранопровода и увреждат лигавицата му. Тези клетки страдат продължително време, където причинява болка и в крайна сметка може да доведе до язва или рак. Но това се случва само защото не се намират в режим на растеж, лекуване и възстановяване и не могат да се защитят от киселинната баня. Така се появява болестта „киселинен рефлукс”. Решението, което медицината предлага, е да вземете едно лилаво хапче, с което да намалите киселините. То действа ефективно, но проблемът е, че вие имате нужда от тези киселини, за да смилате храната. Освен това, киселините убиват погълнатите бактерии. Така, маскирайки симптомите, ние създаваме два нови проблема. Прекомерното количество бактерии натоварва имунната система. Храната се задържа по-дълго в стомаха в очакване той да отдели достатъчно киселина, за да я обработи, но така и хранопроводът се намира в продължителен контакт с нея. Получава се порочен кръг. Е, какво искаме всъщност: да маскираме симптомите или да излекуваме източника на проблема? Очевидно, второто. А както ясно видяхме, източникът стресът. Как Лечебният код се справя със стреса? Както вече споменахме, вариабилността на сърдечната честота е най-добрият медицински тест за измерването на физиологичния стрес в автономната нервна система. Той се използва повече от 30 години в официалната медицина, също като компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс, и не реагира дори 1% на „плацебо ефекта”, който в общи линии означава „всичко е в главата ви”. Когато за първи път открих Лечебните кодове, започнах да търся начини да ги изпитам, тъй като исках да съм сигурен, преди всичко за самия себе си, че не съм в плен на някаква заблуда. Бях запознат с теста ВСЧ и дори го бях използвал за други цели, като например измерване на баланса при стимулиране на чакрите и акупунктурни точки (т. нар. система на меридианите). Много хора получават облекчение от тези похвати, при които обикновено се притискат или разтриват акупунктурни точки, меридиани или чакри, но опитът ни показа, че след един или два часа терапия балансът се нарушава, което означава стрес. В книгата си „Как да се освободим от кошмарите вследствие на травма” (1998) д-р Роджър Калахан прави преглед на 30-годишната история с използване на тестове ВСЧ и установява, че в литературата са цитирани само два примера за техники, които успяват да извадят автономната нервна система от състоянието на дисбаланс и трайно да я балансират. И при двете са били необходими минимум шест седмици за постигане на резултата. Едната е била прилагана върху хора, а другата – върху кучета. Очевидно автономната нервна система се съпротивлява на бързата промяна. Затова е толкова трудно да се промени метаболизмът и да се отслабне. Множество симптоми, една причина Неотдавна с нас се свърза един господин, който купил пакета от Лечебни кодове за свой приятел. Прибрал се у дома, разгледал наръчника и решил сам да го изпробва, преди да го www.spiralata.net 31 подари. Страдал от множество кожни лезии. Дори вече бил говорил с лекаря си за пластична операция. Имал една на челото, няколко на гърба, друга на темето. Започнал да прилага Лечебните кодове и след сравнително кратко време – няколко седмици лезиите се махнали. Когато ни се обади, беше останала сам една в косата. Но тя също беше намаляла с около 90% и той беше сигурен, че скоро окончателно ще изчезне. Е, как е възможно нещо толкова физическо като многобройни кожни лезии да се излекува за няколко седмици? Отговорът е, че в корена на този проблем стои стресът, а Лечебният код лекува стреса. Когато стресът бъде премахнат, имунната система може да излекува практически всичко. Обикновено, когато обмисляме подход за приложението на Лечебните кодове, ние се насочваме към емоционални проблеми, но не забравяйте, че стресът е източникът на всички проблеми – както на емоционалните, така и на физическите. Моля ви да разберете това: Лечебният код не „лекува” всички тези физически и нефизически проблеми, за които говорим – болести, психични и емоционални проблеми, главоболие, умора. Нито един от тях. Нито го е правил, нито някога ще го направи. Кодът лекува само проблемите на сърцето, с което намалява или напълно елиминира физиологичния стрес в тялото. Това е нашата Първа тайна: общият източник на болестите и здравословните нарушения е физиологичният стрес, а Лечебните кодове елиминират този вид стрес по безпрецедентен начин.                                                                                                                                                                                        Лечебният код