Като биологичен вид ние съществуваме в свят, в който има милиарди информационни точки(В машата терминология тези информационни точки са събития или действия, т.е. глаголи, а не съществителни..)
Върху тези матрици от точки налагаме структура (В нашата терминология модели или карти — статични неща; съществителни, а не глаголи.) и така светът има смисъл за нас. Моделът на тази
структура възниква в рамките на биологичните и социологическите ни свойства(В нашата терминология - мозъчен хардуер и софтуер.).
Пърсинджър и Лафрениър,
Space-Time Transients and Unusual Evenis
В цялата книга ще разглеждаме човешкия мозък като вид биокомпютьр: електроколоиден
компютър, различен от електронните, произведени от твърдо вещество компютри, съществуващи извън
главите ни.
Моля добре да забележите и да запомните: не съм казал, че човешкият мозък е компютър.
Аристотеловата идея, че за да разберете нещо, трябва да знаете какво е то, е била изоставена последователно от всички науки заради прагматичната причина, че простата дума „е" въвежда толкова
много метафизически допускания, че можем вечно да спорим за тях. В най-напредналите науки, например математическата физика, никой вече не говори за това, какво е дадено нещо. Учените обсъждат какъв модел (или карта) може най-добре да се използва, за да се разбере изследваното от тях.
По принцип този научен навик да се избягва „е" може благотворно да се разшири към всички области на мисленето. Следователно, когато четете някъде, че А е В, нещата ще се изяснят, ако си го
преведете като „А може да се смята за или да се моделира по В."
Когато казваме: „А е В", твърдим, че А е само онова, което се явява в нашата област на изследване или сферата ни на специализация. Това е много показателно. Когато казваме: „А може да се смята за В или да е моделирано по него", казваме точно толкова, колкото имаме право да кажем, и нищо повече.
Следователно твърдим, че мозъкът може да се разглежда като компютър, но не твърдим, че той е компютър.
Мозъкът, изглежда, е изграден от материя в електроколоидна суспензия (протоплазма).
Колоидите се привличат и достигат до състоянието на гел по силата на повърхностното си
напрежение. Това се получава, тъй като повърхностното напрежение привлича всички подобни на лепило вещества.
Освен това колоидите - обратно - се отблъскват до състояние на зол(Колоидна система, съставена от ситни твърди и течни частици или газови мехурчета, разпределена равномерно в течна или твърда среда.
- Б. ред.) заради електрическите си заряди. Това става, защото зарядите им са с еднакъв знак, а електрическите заряди с еднакъв знак винаги се отблъсват.
В равновесието между гел и зол колоидната суспензия поддържа своя континуитет и животът продължава. Отдалечете разтвора на Достатъчно разстояние от гела или от зола, и животът спира.
Всеки химикал, който прониква в мозъка, променя баланса между гел и зол и „съзнанието" е повлияно по съответния начин. Следователно, подобно на LSD, картофите са „психеделични", но с послабо действие. Когато човек премине от вегетарианство към обичайния си начин на хранене или обратното, промените в съзнанието също са „психеделични".
Тъй като „Каквото и да помисли Мислителят. Доказващият ще го докаже", всички наши идеи са психеделици. Дори без да експериментирате с диети или дрога, ще видите всичко, което според вас би трябвало да виждате, ако изобщо е физически възможно в тази Вселена.
Целият опит е хаос, докато не създадем модел, за да го обясним. Моделът може да изяснява хаоса, но той никога не е самият хаос, „Картата не е самата територия"; менюто няма същия вкус като
ястието.
Всеки компютър има две страни, известни като софтуер и хардуер. (Софтуерът тук включва информацията.)
Хардуерът на всеки компютър, направен от твърдо вещество, е конкретен и локализиран и се състои от централен процесор, монитор, клавиатура, външно дисково устройство, CD-ROM, флопи-
дискови устройства и т. н. - всички части, които можете да замъкнете в „Рейдио Шак" (Американска верига зa електронна техника) за поправка, ако компютърът не работи както трябва.
Софтуерът се състои от програми, които могат да съществуват в различни форми, включително напълно абстрактни. Програмата може да е „в" компютъра в смисъл, че е била записана в централния
процесор или на диск, който е свързан с него. Възможно е тя да съществува и на лист хартия, ако аз съм я измислил, или в наръчник. ако е стандартна програма. В тези случаи тя не е „в" компютъра, но
може да се сложи „в" него по всяко време. Програмата обаче може да е и много по-неосезаема: възможно е тя да съществува само в главата ми, ако не съм я написал на хартия или ако съм я използвал някога и след това съм я изтрил.
Хардуерът е „по-реален" от софтуера, защото винаги можете да го локализирате в пространството-времето: ако не е в спалнята, трябва някой да го е преместил в кабинета и т. н. От друга страна, софтуерът е „по-реален" в смисъл, че бихте могли да смажете хардуера на прах („да убиете" компютъра), но софтуерът продължава Да съществува и е в състояние да се „материализира" или да се „прояви" отново в друг компютър.
Когато говорим за човешкия мозък като електро-колоиден био-компютър, всички знаем къде е хардуерът: той е в човешкия череп. Софтуерът обаче, изглежда, е навсякъде и никъде. Например софтуерът в мозъка ми съществува и извън него в такива форми като книгата, която съм прочел преди
20 години, а именно английския превод на различни сигнали, предадени от Платон преди 2 400 години.
Други части на моят софтуер са изградени от софтуера на Конфуций, Джеймс Джойс, учителката ми във втори клас, „Тримата смешници", Бетховен, майка ми и баща ми, Ричард Никсън, многобройните ми
кучета и котки, д-р Карл Сейгьн, всеки и (до известна степен) всичко, което някога е оказвало влияние върху мозъка ми. Може да звучи странно, но точно това е начинът, по който функционира софтуерът
(или информацията).
Разбира се, ако съзнанието се състоеше единствено от тази недиференцирана тапиока от безвремеви, безпространствен софтуер, нямаше да имаме индивидуалност, център, Аз.
Следователно искаме да знаем как от този универсален софтуерен океан се появява конкретният човек.
Каквото и да помисли Мислителят. Доказващият ще го докаже.
Тъй като човешкият мозък - подобно на мозъка на другите животни — действа като
електро-колоиден компютър, а не като компютър от твърда материя, той следва същите закони като другите животински мозъци. С други думи, на дискретни квантови етапи в.мозъка навлизат програми.
Всяка група програми се състои от четири основни части:
1. Общи императиви. Абсолютно базисни програми или „инстинкти".
2. Запечатване. Това са повече или по-малко базисни програми, които мозъкът е генетично устроен да приема само в определени моменти от своето развитие. Тези моменти в етологията са
известни като моменти на уязвимост на запечатване.
3. Обуславяме. Това са програми, надградени над запечатването. Те са „по-хлабави" и доста лесни за промяна чрез контраобуславяне.
4. Учене. То е още „по-меко" и „по-гъвкаво" от обуславянето. По принцип първичното
запечатване винаги може да отмени всяко последващо обуславяне или учене. Всяко запечатване е вид софтуер, който се е превърнал във вграден хардуер, след като е втьлпен на младите неврони, когато те са особено отворени и уязвими.
Запечатването (софтуер, замразен в хардуер) са неподлежащите на договаряне аспекти на нашата индивидуалност. От безкрайните възможни програми, съществуващи като потенциален
софтуер, запечатването установява границите, параметрите, периметъра, в чиито рамки се редосъществява цялото следващо обуславяне и учене.
Преди първото запечатване съзнанието на бебето е „безформено и празно" — като Вселената в началото на „Битие" или описанията на необусловеното („просветеното", т. е. експлодиралото) съзнание в мистичните традиции. В момента, в който се направи първото запечатване, от творческата
празнота се появява структура. Уви, растящият ум е впримчен в нея. Той се идентифицира с нея и в известен смисъл става структурата.
Целият процес е анализиран от Дж. Спенсър Браун в Laws of Form („Закони на формата"), който пише за основите на математиката и логиката. Всеки здравомислещ читател обаче знае, че Браун говори и за процес, през който всички сме преминали при създаването от безкрайния океан от сигнали
на онези особени конструкти. които наричаме „Аз" и „мой свят". Не е чудно твърдението на много потребители на LSD, че математиката на Браун е най-доброто описание на пътешествието на
съзнанието под влиянието на това вещество, което някога е било писано.
Всяко следващо запечатване усложнява софтуера, който програмира опита ни и който ние преживяваме като ,”реалност".
Обуславянето и ученето изграждат допълнителни мрежи върху тази основа от запечатан софтуер. Цялата структура на мозъчната система от вериги изгражда картата ни на света. Тя е онова, което Мислителят мисли, а Доказващият механично нагажда всички постъпващи сигнали в ограниченията на тази карта.
Следвайки д-р Тимъти Лиъри (с няколко модификации), за удобство ще разделим мозъчния хардуер на осем вериги. („За удобство" означава, че това е най-добрата карта, която познавам. Приемам, че тя ще бъде заменена от по-добра в рамките на 10 или 15 години, но във всеки случай картата не е територията.)
Четири от веригите са „древни" и консервативни: те съществуват у всеки (освен, разбира се, у „дивите" деца).
1. ОРАЛНАТА ВЕРИГА НА БИООЦЕЛЯВАНЕТО. Тя се запечатва от майката или от първия
майчински обект и се обуславя от последващото хранене или заплаха. Занимава се най-вече със
сученето, храненето. прегръщането и телесната сигурност. Тя механично се оттегля от вредните или
опасните фактори - или от всичко, свързано (чрез запечатване или обуславяне) с вредното или
опасното.
2. АНАЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНО-ТЕРИТОРИАЛНА ВЕРИГА. Тя се запечатва на етапа на
„Прохождането", когато бебето става, започва да ходи и да се бори за власт в семейната структура.
Тази предимно бозайническа верига има териториални правила, емоционални игри или измами,
йерархичен ред и ритуали на домипация или подчинение.
3. ВРЕМЕСВЪРЗВАЩАТА СЕМАНТИЧНА ВЕРИГА. Тя се запечатва и обуславя от човешките
артефакти и символни системи и „борави" и „пакетира" средата, класифицирайки всичко според
местния тунел на реалността. Нейните функции са изобретяването, изчисляването, прогнозирането и
предаването на сигнали през поколенията.
4. „МОРАЛНАТА" СОЦИО-СЕКСУАЛНА ВЕРИГА. Тя се запечатва от първите преживявания на
оргазъм и ухажване през пубертета п се обуславя от племенните табута. Преработва сексуалното
удоволствие, местните дефиниции на „добро" и „зло", възпроизвеждането, възрастната родителска
личност (полова роля) и отглеждането на малките.
Тъй като растежът на мозъка на всеки уседнал примат (човек) от раждането до зрялата възраст
е кратко повторение на еволюцията, развитието на тези вериги заедно с това на мозъка през еволюци-
ята създава възможност за оцеляване на генофонда, бозайническата социобиология (йерархичен ред,
или политика) и предаване на култура.
Втората група от четири мозъчни вериги е много по-нова. Всяка от тях днес съществува само в
отделни хора. Древните вериги са рекапитулация на еволюцията досега, а тези футуристични вериги са
предвкусване на бъдещата ни еволюция.
5. ХОЛИСТИЧНАТА НЕВРОСОМАТИЧНА ВЕРИГА. Тя се запечатва от преживяването на
екстаз чрез биологична или химическа йога. Преработва невросоматичните („психика-тяло") кръгове на
обратна връзка, соматично-сензорно блаженство, наркотичния „екстаз", „изцелението чрез вярата" и
т. н. „Християнската наука", невро-лингвистичното програмиране и холистичната медицина се
състоят от трикове или „номера", чиято цел е да накарат тази верига да влезе в действие, поне
временно. Тантра йога се занимава с изместване на съзнанието изцяло към нея.
6. КОЛЕКТИВНАТА НЕВРОГЕНЕТИЧНА ВЕРИГА. Тя се запечатва от йога за напреднали
(биохимични - електрически стресове) и преработва системите за обратна връзка между ДНК, РНК и
мозъка. „Колективна" е, защото съдържа и има достъп до целия еволюционен - „Сценарий" - минал и
бъдещ. Преживяването й е божествено, „мистично", разтърсващо ума. Тук живеят архетиповете на
Колективното безсъзнателно на Юнг: Богове, Богини, Демони, Космати джуджета и други
олицетворения на ДНК-програмите (инстинктите), които ни управляват. 7. МЕТАПРОГРАМИРАЩАТА ВЕРИГА. Тя се запечатва само от много напредналите йогини.
Казано на съвременен език, тя се състои от кибернетично съзнание, което препрограмира и повторно запечатва всички останали вериги и дори само се препрограмира, създавайки възможност за
съзнателен избор между алтернативни вселени или тунели на реалността.
8. HEЛОКАЛНАТА КВАНТОВА ВЕРИГА. Тя се запечатва от Шок. „доближаване до смъртта" или „клинична смърт", излизане от тялото (ИТ), трансвремеви възприятия („предчувствия"), транспространствени видения (екстрасензорно възприятие) и т. н. Настройва мозъка към не-локалната квантова комуникационна система, предложена от физици като Бом, Уолкър, Сарфати, Бел и други.
Тези вериги ще бъдат обяснени подробно по-нататък.
Упражнения
1. Ако все още нямате компютър, идете и си купете. След това отново прочетете тази глава.
2. За да разберете какво означава хардуер и софтуер (така, както са приложени към човешкия мозък), се отдайте на следната медитация.
Седнете в стая, където в продължение на половин час няма да ви безпокоят, и започнете да мислите: „Седя в тази стая и правя това упражнение, защото..." и изредете колкото може повече
„причини".
Например, правите това упражнение, защото очевидно четете за него в книгата. И защо си я купихте? Препоръча ли ви я никой'. Как е навлязъл този човек в живота ви? Ако просто сте я взели от
рафта в книжарницата, защо сте били точно в тази книжарница онзи ден?
Защо четете такива книги - върху психологията, съзнанието, еволюцията и т. н.? Как се заинтересувахте от тези области? Кой ви „запали" и преди колко време? Какви фактори от детството ви са наклонили везните и по-късно сте се заинтересували от тези теми?
Защо правите това упражнение в тази стая, а не другаде? Защо сте си купили или наели точно тази къща или апартамент? Защо сте в този град, а не в друг? Защо сте на този континент, а не на друг?
Защо въобще сте тук, т. е. как са се срещнали родителите ви. Знаете ли дали те съзнателно са решили да имат дете, или вие сте злополука? В кои градове са били родени? Ако са родени в различни градове, защо са се преместили в пространството-времето, така че пътищата им да се пресекат?
Защо тази планета е способна да поддържа живот и защо е създала този вид живот, който би измислил подобно упражнение?
Повторете същото упражнение след няколко дни и се опитайте да зададете и да отговорите на 50 въпроса, за които не сте се сетили първия път? (Забележете, че никога не люлеете да зададете всички възможни въпроси.)
Избягвайте всички метафизични спекулации (например карма, прераждане, „съдба" и т. н.).
Целта на упражнението е да бъде достатъчно разтърсващо ума, без да въвежда „окултни" теории и ще е по-озадачаващо за вас, ако внимателно избягвате подобни открито „мистични" спекулации.
Вземете някой предмет от домакинството - лъжица, писалка, чаша и др. Изпълнете същото упражнение като горното: Защо е тук0 Кой го е измислил, ако можете да откриете? Как това изобретение се е оказало на този континент? Кой го е произвел? Защо произвежда това, а не клетки за птици? Защо е станал производител, а не музикант? Защо сте го купили? Защо от всички предмети в къщата ви избрахте този за медитацията?
А СЕГА ОТГОВОРЕТЕ БЪРЗО:
ВИЕ ВАШИЯТ ХАРДУЕР ЛИ СТЕ, ИЛИ ВАШИЯТ СОФТУЕР?ИЛИ И ДВЕТЕ? Робърт Уилсън
Няма коментари:
Публикуване на коментар