Последователи
вторник, 8 септември 2015 г.
Синагогата на Сатана / Библия или основи на капитализма - 1ч.
Юдаизмът начева с едно пътуване. Често смисълът на всяко нещо се крие в значението на думите – така е и с идентичността на еврейския народ, затаена в името му, което ни отпраща тъкмо към понятието „пътуване“. Един най-далечен предтеча, един от внуците на Ной, един от предците на Авраам се нарича Евер, което може да се преведе като„скиталец“, „преминаващ“ или пък „меняващ“. По-късно този Евер ще стане Иври,оттам – иврит. Сякаш още от самото начало съдбата на този народ е вписана в буквитена името му, представляващи генетичен код на неговата история: ще му бъде съдено да пътува, да пре*о*дава и да търгува. За петнадесет века – най-малко толкова – този малък народ съзижда религия, която е опора за вярата на една трета от днешното човечество, и изгражда отношение към парите, което по-късно ще послужи за основа на кабало-капитализма.
На картинката патриархът Яков(Якуб, Джейкъб/Jacob,/James), с прозвище "Израел", се бори с ангел.На езикът на ВЕДА не е нищо друго освен демон да се бори с ...ангел. Изпъждането от Едемската градина, изгнанието, предопределящо човешката участ,превръща човека в материално същество. Иш, човекът без име, човекът по род, се превръща в човек в частност и сключва с Господ договор, преобразяващ човешката участ в проект: да бъде осъществено Божието царство на земята, за да бъде преоткрита нравствената невинност и да няма вече лишения.За пръв път една космогония не се изживява като циклична; нейна цел не е завръщането към същото. Тук се придава смисъл на прогреса; съюзът с Бог става насока на времето; на човека е дадено да избира съдбата си – той разполага със свободана волята. Оттук е зададена и функцията на икономиката: тя е материалното обкръжение на изгнанието и средство за пресъздаване на изгубения рай. Човечеството вече разполага с цел: да надскочи своя грях. Има и средство, за да я постигне: да извлече стойност от времето.Ала поколение след поколение всичко се изплъзва, разказва Битие. Вместо да работят, за да пресъздадат нова градина на земните радости, хората се отдалечават отнея поради свади и честолюбие. Колкото повече забравят Бог, толкова по-мъчително е оцеляването. От Авел до Ной, от Ной до Авраам, от Авраам до Иосиф – Генезисът става просто повест за все по-пагубния сблъсък на човека с икономическите ограничения. Неспособни да отдадат предпочитание на изискванията на морала пред гнета на недостатъчността, синовете на Адам се избиват помежду си. Каин – името му означава„придобивам“ или „завиждам“ – получава като дял земя. Авел – неговото име е свързано с нищото, с дъха, с дима – получава стада. Втори урок по икономика:всеки желае само онова, което желае другият; следователно обществото може да съществува само при диференциация на потребностите. Усмъртяването на пастира не е просто братоубийство; истинският виновник е самата земя, прокълнатата земя, която Каин е получил като дял, за да приеме в нея брата си. Бог прогонва Каин също като Адам; превръща го в нищ, в скитник, в чергар, за да го научи на обратната страна на насилието.Първите уроци не са достатъчни. Децата на Каин отново и отново попадат в капана на предизвикателството към Господ, на съперничеството със себеподобните, на борбата за недостатъчните блага. Бог многократно се опитва да ги върне към условията на договора с Адам. При всеки опит, през времената на вавилонските строители и на безобразията в Содом и Гомор, Бог бива обзет отново от гняв и връща хората към тяхната слабост. След като става потопът на преосноваването, Господ избира друга стратегия: щом всички хора се оказват неспособни да прозират Неговия промисъл, Той ще натовари един народ да Му бъде посредник пред тях. Ще му възложи определени задължения,без никаква привилегия. Ще изисква от него да служи за пример, да *поправя* съкрушения от греха свят. Така се заражда „еврейският“ народ. Той ще стане„юдейски“* едва петнадесет века по-късно. Потомците на Ной, племето на Евер, се превръщат в апируси или харибуси, стават керванни търговци, отглеждат магарета. Те отправят молитви към най-близкия си предтеча,който ги придружава и ги закриля в замяна на жертвени животни и на камъни, побивани след всеки преход.Малко по-късно, към –1730 г.*, Месопотамия е преобразувана в единно царство съсстолица Вавилон, „порта божия“, с цар Хамураби. Следи от неговия „кодекс“ се намират в по-късните еврейски закони.Според библейския разказ тогава един от апирусите(хабиру) чергари на име Тара(името Тара е плагиат от Веда Балкхара), богат скотовъдец, напуска Ур в шумерска Халдея (или Ура в Анадол) и се настанява с жените, децата, пастирите и стадата си в Харан, в хетска Асирия. Един от синовете на въпросния Тара, Аврам (според Генезиса роден в –1812 г., сиреч двадесет поколения след Адам и десет след Ной), напуска бащиния си род и се оженва,наред с другите си жени, за Сара (името є напомня за Сарай, едно от имената на Нингал, богиня на Луната и в Ур, и в Харан6).Ето че Бог се обръща към него. Нарежда му да основе нов народ, народ-свещенослужител, отговорен пред Него за човешката участ. Каквото Бог пожелае да каже на хората, ще го каже на този народ. И каквото каже, всъщност ще се отнася за всички хора. Аврам трябва да принесе на хората Божието щастие.И така, тъкмо когато на изток, в Индия, покълва друга основополагаща мисъл с ведите, монотеизмът възниква в Мала Азия. Можел е да се появи единствено сред номади, за които е потребно да пътуват облекчено – без много идоли – и бързо, така че няма как да възприемат боговете на прекосяваните страни. Двойна абстракция: един бог – Ел или Елохим, особено множествено число, бог или YHWH, – същият за всички племена. Огромно нововъведение! Битие повествува сетне за караницата между пастирите от общината на Аврам и пастирите на племенника му Лот заради земята. Лот потегля на изток, към богатата долина, напоена от Йордан, и се установява в Содом. Аврам – по това време той е наседемдесет и пет години – поема на юг, към хълмовете на Хеброн и Ханаан. Югът представлява духовната мъдрост, просветлението на Закона; изтокът обозначава мирското богатство. Ханаанската земя, в която се заселва Аврам, е богата; през нея минават всички кервани на път за Азия. Тя е разпокъсана на малки градове-държави под опеката на Египет, където тогава царува дванадесетата династия, в чиито архиви се откриват текстове с проклятия срещу ханаанските „бунтовници“.Изглежда, апирусите се срещат в Ханаан с друго азиатско племе, хиксосите(древните гърци).Когато Аврам, превърнал се в Авраам, се установява в Ханаан, Бог(Яхве) му дава две заповеди. Първата е да се плоди и множи и да обработва земята. Господ иска от него да бъде богат, за да Му служи. В Битие (13:2) гордо е отбелязано развитието на това богатство:„Аврам беше много богат с добитък, със сребро и злато“ – все блага, представлявали тогава и сега основни еврейски ценности. За да се сдобие с тях, всяко средство е добро,включително хитрината: Авраам дори представя жена си Сара за своя сестра, разчитайки по този начин да получи дарове от желаещите да се оженят за нея! После Господ му забранява човешкото жертвоприношение, като отклонява ножа от шията на Исаак, сина на Авраам и на Сара, предпочетен, според писанието, пред Измаил, по-големия, син на друга негова съпруга, Агар – традицията го приема за предтеча на арабите от пустинята. Господ не се нуждае от човешки жертви, но не се отказва от жертвени животни; така Той поставя човека на по-особено място в сътвореното и отклонява насилието единствено към унищожение на материалното му богатство.Тези две първи заповеди на Господ към Неговия народ са донякъде и във взаимна зависимост: под формата на стада, злато или сребро богатството е най-добрият заместител на насилието. Многократно ще бъде преоткривана тази връзка между среброто и кръвта, остро предупреждение на Бог към евреите, а покрай тях и към всички хора: среброто е преди всичко средство за предотвратяване на насилието. Ще използува ли еврейският народ парите като средство за покриване на щетите и преустановяване на неизбежното възмездие? За него среброто ще стане ли начин да се спазарява, вместо да се сражава, да сключва мир? Чрез среброто еврейският народ ще изрази ли своето омерзение от насилието?
Хиляди страници са изписани, за да се обясни защо Авраам купува пещера от хората и я дава под наем на Господ, и защо цената є е 400 сикли. Числото 400 е символ за отвъдното в човешкото време.А отвъд човешкото време е вечността. Така с „400“ е белязано вечното право над пещерата, откупено от Авраам, вечното право на евреите над Хеброн и като цяло над Ханаанската земя. Можем да проумеем как до днес това число отеква подобно на геополитически гръм... Авраам умира на сто седемдесет и пет години, или век след пристигането си вХанаан. Подир него две поколения, на Исаак, после и на Иаков, живеят и преуспяват в Ханаан. Религията им се очертава по-ясно.Множество хананейски празници биват преобразени от евреите в годишнини от основните епизоди на тяхната история на света. Исаак и Иаков потвърждават необходимостта от забогатяване в угода на Господ.Исаак се развива като едър скотовъдец. „И стана тоя човек все по-богат, докле стана твърде богат. Той придоби големи стада дребен и едър добитък и много роби“ (Битие,26:13–14)*. Подир него и Иаков „разбогатя твърде много, и имаше много добитък,слугини и слуги, и камили и осли“ (Битие, 30:43). Бог благославя съдбата му и му позволява да откупи първородството от брат си Исав – ето че всичко може да бъде заплатено, ако ще би за паница леща*...След битка с ангел, който призори се признава за победен от мъдрия патриарх,завинаги раненият Иаков получава от тайнствения си противник името Израил(„богоборец“), което ще предаде на потомството си. После разпределя завладените или придобити подир дядо му къде мирно, къде не толкова земи помежду дванадесетте синове, родени от двете му жени Лия** (Рувим, Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон) и Рахил (Иосиф и Вениамин), както и от две слугини, Вала (Дан и Нефталим)и Зелфа (Гад и Асир). Всъщност полигамията е и си остава задълго практика, приета от евреите, както и от всички народи в областта. После според Книгата настъпва глад в Ханаан; той може би е свързан с тежкатаикономическа криза, поразила по онова време Средния Изток. Родът на Иаков или поне част от него поема към Египет. Нищо ново: в Близкия Изток водата не достига, а в Египет ежегодно обогатяваните от тинята на Нил земи са пълни с нивя и градини.Всеки път, когато на Изток настъпи продължителна засуха, откъм Ханаан, Кападокия и Месопотамия нахлуват азиатски племена. Впрочем хиксосите, с които евреите са се запознали и смесили в Хеброн, настъпват към Нил именно при подобни обстоятелства. 2. Израил в Египет: от сребро към злато Наподобявайки египетската организация, във всеки случай те евреите (най-малкотометафорично) се обособяват в дванадесет рода или колена, произлезли от дванадесеттесина на Иаков, като във всичките цари полигамия и те самите са подразделени на задруги, разпределени по „бащинии“, под ръководството на съдии (хофетим), уредници(хотерим) и стражи (хомерим). Един княз (наси) взима решенията за целия народ под контрола на събранието на водачите на задруги – еда. Той се отчита само пред фараона,с когото се договаря за данъците и за ангариите.Търгуват помежду си и с египтяните, ала без да им предоставят предимства, както постъпват и с братята си, попаднали в затруднено положение. Помежду евреите вече е налице солидарност, основаваща се върху размяна и заеми. Парите още не съществуват в съвременния си вид; разменяните предмети биват приравнявани към абстрактни количества злато или към всевъзможни други метали,обработени във вид на кюлчета с постоянно тегло. На стела от ХVIII в. пр. Хр. четем:„Продаден на Хай от стотника Невсим вол, или 120 медни мерки [дебена]. В замяна получи две гърнета мас [или 60 дебена], пет препаски от тънко платно [или 25 дебена],дреха от южен лен [или 20 дебена], кожа [или 15 дебена].“ 17В една гробница в Тива от ХV в. пр. Хр. на барелеф са представени везни с два вола върху едната съдина и с девет метални пръстена в другата. От този век оловни или златни кюлчета с неустановено тегло вече служат като платежни средства при размяна.Изгнаниците не са скъсали напълно с роднините си, останали в Ханаан. Чрез търговците евреи, които кръстосват по пътищата на керваните, те си разменят с тях религиозни писания и всевъзможни стоки: нубийско злато (тази „плът на боговете“,която златарите преобразяват в скъпоценности и в предмети за погребенията), мед,аметисти, абанос, тамян, масло, щраусови яйца, кожи от редки зверове, слонова кост ипр. Така стават основни търговци и посредници в империята.Ала когато силните на деня се сменят, търговският успех и близостта им до властта стават пагубни за евреите. Към –1600 г. жреците на Тива успяват да се надигнат срещу хиксоските окупатори. И Ахмос превзема Аварис,прогонва нашествениците, възстановява могъществото на свещенослужителите на Тива и основава ХVIII династия, с която евреите в Египет нямат никакви връзки. Библията обобщава с впечатляващото си немногословие: „И възцари се в Египетнов цар, който не знаеше Иосифа“ (Изход, 1:8). Новата династия, Аменхотепите,въздига отново Амон като бог покровител. Икономиката се усъвършенствува Вече се въвежда нещо, което прилича на монети. В Египет златото, медта, среброто и бронзът служат като сметни стойности. Например египетският йероглиф за „злато“представлява наниз бисери. Фараоните се сменят, а животът на евреите се влошава. Към –1372 г. Аменхотеп IV приема името Ехнатон, обезврежда жреците на Тива и заменя Амон, закрилника на своята династия, с един-единствен универсален бог, Атон,Небесен бог, като забранява да го изобразяват другояче освен като слънчев диск, откойто излизат дълги лъчи, завършващи с по една човешка ръка, стиснала йероглифа на живота. Странен период, за който са развивани множество теории, без обаче да го изяснят напълно.Възможно е новият култ, може би монотеистичен, да е бил вдъхновен от култа на евреите а Ехнатон да е техен човек!? През –1347 жреците на Тива завземат отново властта и установяват ХIХ династия, която ще се запази до –1186 г. Фараоните от тази династия, сред които е и Рамзес II (–1294 г. / –1229 г.), подлагат евреите на преследвания. Безпокоят се от техния брой, отсолидарността им, от все още твърде значителното им влияние в държавния апарат и във войската. После се появява Моисей, спасеният, спасителят. Така е поне според Библията – египетската история не споменава нищо за този евреин, оцелял по чудо при изтреблението на младенците, за да стане първенец, едва ли не брат на фараона. Според Книгата той убива един египтянин, който бие евреин, открива себе си като евреин и посредством горяща в огън къпина получава от своя Господ наставление да освободи народа си от робството и да го върне в земята му. Странно решение на Бог – да избере евреин, който няма представа за произхода си и се е озовал на върха на чуждестранната държавна власт, за да го превърне във водач на един бунт на роби! По-късно ще има доста други подобни примери.Налице е политически урок за бъдещето, но също и урок по икономика: щом Бог не се отнася отрицателно към Моисей, задето се е претопил, задето е станал богат и могъщ сред неевреи и дори го избира за Свой патриарх, защо пък човек да не следва подобен път?
Евреите, светът и парите
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар