Първата жена на Адам: Лилит или Мелузина

В опит да обясни последователността в Стария Завет съществува комплексна тълкувателна система, разработена в еврейската литература, наречена мидраш, която се опитва да съгласува библейските противоречия, като придаде ново значение на текстовете от Светите писания.
Несъответствията в историята за Генезиса, особено двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на 13-ти век, тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала. Според тези писания първата жена на Адам не е била Ева, а жена, която се казвала Лилит - според едната версия на Сътворението - тя е била първата създадена жена. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева, като заместител на Лилит. В един от важните текстове на Кабала, написани през 13-ти век - Sefer ha-Zohar("The Book of Splendour") отSpaniard Moses de Leon (c. 1250-1305), се казва така:

     

Очевидно, Адам(създаден от Яхова) не би могъл да създаде жизнеспособно потомство с Лилит дължащо се на генетична несъвместимост. Първият генетичен експеримент е провален.           

                                                                                               
"По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена."                                         

                                    Бог създал Лилит по същия начин, по който създал и Адам - от земята, но използвал мръсотия и кал вместо чиста пръст. От брака на Адам с тази жена произлязъл Асмодей ( якои легенди разказват, че всъщност Асмодей е бил този, който Мойсей е призовал, за да премине Червено море, а не Бог. Въпреки че е представен като демон, името “Асмодей” се превежда като “Господ Бог”(“Ашма” значи “Господар”,а “деус”-бог) и безчет демони, които все още морят човечеството.

                                                                                                                                                                                   

В Alpha Beta of Ben Sira (Alphabetum Siracidis, or Sepher Ben Sira) е обяснено, че конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото Адам искал да подчини Лилит на авторитета си, изисквайки от нея да лежи под него по време на полов акт.
"Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И, когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и го напуснала.
Въпреки, че бил разстроен и ядосан от арогантното й поведение, Адам я пожелал обратно.

За да удовлетвори желанието на Адам, Господ изпратил три ангела - Senoy, Sansenoy, и Semangelof, които открили Лилит край Червено море в земята на демоните и похотта. Ангелите й казали: "Върни се незабавно при Адам или всеки ден сто от демоничните ти деца ще умират!". Въпреки заплахата, Лилит отговорила, че ще си отмъсти, като убива новородени човешки деца! Но все пак се заклела, че ако види трите имена или образите на ангелите върху амулет на новородено дете ще го пощади.                                                                                                                                                                                                                                     

Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През Средновековието евреите изработвали амулети, с които да държат лилимите надалеч. Историята разказва, че те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете в сънищата им, причинявайки нощни полюции. Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници), или Дъщери на Hecate. Християните ги наричали блудници на ада, или сукубуси, съответствието на инкубуси.
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците. В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.                                                                                                                                                                                                                             Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит -Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на намаляващата Луна.
Съгласно легендата, агресията на Лилит към децата идва от това, че Бог убивал нейните рожби, в следствие на което тя насочила целия си гняв към жените-родилки, новородените деца, и по-специално момчетата.                                                                                                                                                                    

                 
Намирането на тайната на Мелузина.  Гилебер де Мец прибл. 1410 г. Френската национална библиотека                                                                                                                                                       
Въпреки това, Лилит не е пропаднала от Eдем и станала широко известна с други имена. Например - Мелузина. Препоръчвам отличен пост за легендата за Mélusine, която е станала родоначалник на кралските династии. Ако се вярва, на легендата, Мелузина е била племенница на крал Артур.                   

                                                                                                             В други източници за Лилит-Мелюзина тя е наричана пепелянка, която е представяна като жена с красиво лице и тяло на петниста змия, съчетаващо красота и свиреп характер. Има и други имена за този вид същества: във фолклорните традиции на Южна Франция (Прованс и Лангедок) разказват за ужасно чудовище Вуивре (или огнена змия), че "до пояса има образ на човек, девойка, а от кръста надолу крокодил ИIMMAT" Нека не забравяме две неща относно Лилит - едно от нейните имена - е Ехидната, която е изобразена със голи гърди и долна част на змията; - другото от имената - Мелюзина, която според легендата е племенница на крал Артур.                                                                                                                                                                                                              Мелузина е фея, народната героиня от приказките, вероятно от келтски произход; Тя съществува от незапомнени времена на бретонските песни (lai), съдържанието на които се усложнява от местните предания и легенди.                                           

                                     Julius Hubner (1806-1882) "Melusine".                                                      
 Средновековни текстове разказват за това как Елинас (Elynas,Helmas, Thiaus)), цар на Алба (древното име на Шотландия, не на Албания, както често се среша на руски език), Отивате един ден на лов, се срещна в гората красива фея на име Прессина (Pressyne, Персина, в една от версиите - сестрата на феята Моргана и крал Артур).                                              

   

Тя се съгласила да се омъжи за него, но при едно условие (в края на краищата, бракът със смъртен и фея е винаги рискован), че той няма да влиза в спалнята й, когато тя ражда детето им, или го къпе. Прессина ражда тризнаци. Когато Елинас нарушава забраната, тя напуска царството, заедно с трите му дъщери, и ги изпраща на остров Авалон.                                                                                                                                           

             

Трите момичета -  Мелюзина, Мелиор (Melior) и Палатина (Palatyne) са израснали в Авалон. В деня на тяхната 15-та годишнина Мелюзина който беше най-възрастния, попитала защо са  на острова. Чувайки за това как бащата й е предал майка им, феята замислила заговор отмъщение. Със сестрите си те заловили Елинас в плен и го затворили с богатството му в планината. Когато майка им разбрала,  какво са направили тя ги изгонила а Мелузина бе белязана с проклятие да бъде под формата на змия (риба) от кръста надолу всяка събота.                                                                               

     

     

През 1393, Жан  от Арас, по заповед на херцога на Бери, син на крал Джон/Иоанн, от народните легенди съставил Латинска  поема в стила на модните по това време рицарски романи. Почти по същото време са се появили и френски романи по същата тема, в стих и проза. Френската проза "Книга за Мелюзине." е публикувана в Женева през 1478 (перепечатана Jannet в "Bibl. elzèvirienne"), римейк на германската, и стана народна книга/приказка, която все още не е забравена - в 1474 г.; през Полша, в 1677, романа е написан на руски език.                                                                                  

     

   

Ето съдържанието на един от най-разпространените версии ("Bibl. bleue")). Раймондин племенника Еймер, граф на Поатие, при ловен инцидент убил чичо си. Бягайки от преследване, той се срещна в гората с красива Мелюзин, дъщеря на алб'ския крал Елинас (Helmas, Thiaus) и феята Pressigny (Персина), който му предложила своята ръка и сърце, но с уговорката, че в събота и мъжът не трябва да знае, какво прави. 

                                                                                                   

             

Раймондин се съгласил; а невестата го научи как да придобие с хитрост голямо пространство от независима земя (елен кожата, нарязани на тънки ленти), и му стана жена, със своята интелигентност и чудни знаниятя му помогнала да се превърне в мощен монарх, който успявал във всички начинания. Мелюзина му родила  осем синове, от които двамата старши се отправили да скитат за да спечелят свои царства.                                                                                                    

         

"Именно Мелюзина повдигнала за една нощ  мистериозна сграда с помоща слуги, които изчезнали безследно след свършване на работата. Когато тя се омъжва, нейните деца са родени с различни физически дефекти. И построената от нея сграда също трябваше недостатъци като тези, мостове на Дявола, в които винаги е липсвал един камък. "Жан д’Аррас "Благородната история на Геньяна" (1393 г.)   

                              

   

Зависта на брата на  Раймондин възбудила подозрения за вярноста на Мелюзина, и той се осмелил да надникне, за да види какво прави в събота; през дупка в стената, той видял, да се къпе във вид на полузмия (жена с змииска опашка), бил дълбоко наскърбен за нея, но вече сигурен в невинността й, решил да скрие своята постъпка.     

                                                     

       

       

Мелюзина му простила. Но при кавга с жена си поради факта, че един от синовете убил другия, той я нарича "змия" пред лицето на неговия двор, тогава тя се превърнала в дракон дала му два магически пръстена и отлетяла, и никога не се върнала обратно, като три пъти облетяла около замъка с покъртителен вик (добре познат като Cri de Meluzine). Според легендата, той се чува всеки път когато следващ наследник на Мелюзина е близо до смъртта.                                                                                                                                                                        

     

      

Най-ранното изображение на феята Мелюзина се отнася към XIV век. 

История на публикация, представено от Жана Арраса е придружен от гравюри, които показват един вид предшественика на Лузинянови.   

                                         

   

     

     

   
Потомците на Мелюзина станаха царска династия. Семейството Лузинян (Lusignan) произхожда от Поатие около Лузиньян в Западна Франция в началото на 10-ти век. До края на 11-ти век, те се издигат до най-известните владетели в района около техния замък в Lusignan. В края на 12-ти век, чрез сключване на брак и наследство, по-младият клон на семейството управляваше царството на Йерусалим и Кипър, а в началото на 13 век, основният клон успя в земите на ла Марша и Ангулем. 

     

                                     Ричард Лъвското серце.                                                                                                                                          

Като членове в кръстоносни походи, те скоро започнаха да се свързват с владетелите на Кралство Киликия, които са наследили чрез брак в средата на 14-ти век. Арменския и кипърски клон на семейството, в крайна сметка се сляха, и династията е починала след османското завоевание на азиатските царства.                                                                                                                                                                                       

   

     
Облика и името на Мелюзина все още е широко използвано. Например, един ядрен реактор в Гренобъл носи нейното име.  В литературата, че има смисъл да споменем за поемите от Жан Арас, Гьоте и Уолтър Скот, Жерар дьо Нервал, Мартин Лутер. Менделсон и е посветил концертна увертюра. Кинематорафията също не остават в дълг.   
                   

       

      

Интересното е, че в славянския фолклор ,мелюзините се наричат русалки, които приличат и на сирените от тракийската митология: полужени-полуриби,  пеят със сладки омайни гласове, песните на които е подвластна водната стихия.                 

       

          

Той е известен още от XII век. като емблема на град Палермо, и в Русия, е на знамето на боярина  В.С. Волынского, който през 1671-1672 г.г.които е преговарял с поляците по заключенията на Андруския мир. На тази знаме флаг изобразява "Цариградското видение": орел, люспеста змия, за чийто композиционно продължение е поставената в наклон (правоъгълно  знаме) мелузина с дълга люспеста опашка.                

      http://p-i-f.livejournal.com/5364848.html                                                                                                                                                        Особенности на Библейското размножение                                                                                                                                              

В Библията не веднъж се среща  многократно директното споменаване на факта, че един човек е баща мъж.                                                                                                                             

 Ето един пример от първата книга на Стария Завет, все същия Генезис:                                                                                                                                                                                                         "От Енох е роден Ирод [Гаидад] Ирад роди Мехиаел [Маалалеила] Мехиаел родил Мафусал; Мафусал роди Ламех." (Битие 4:18)                                                                                                                                                                                          

А ето самото начало на Новия Завет, Евангелието на Матей:                                                                                                                        

". Генеалогия на Исус Христос, Синът на Давид, син на Авраам Авраам роди Исаак, Исаак роди Якова, и Яков роди Юда и братята му;" (Мат 1:. 1-2)                                                                                                                                                                 

 Всички тези раждания на мъже от мъже са изключително объркващи за умове четящи Библията. Преводачите имат своите отговори но те са нито убедителни, нито прозрачни. Спомнете си, обаче, че всички тези "мъже" са потомци на генното инженерство на Naga Adam/ нагата Адам: влечуго от смесен генотип. Влечугите имат уникалното свойство -техния пол варира в зависимост от външните условия, например - температура. В този раздел става съвсем ясно как Авраам можеше да роди Исаак, Исаак - Яков и той - набор от момчета. Просто не едно "но" - влечугите снасят яйца, с изключение на някои изключения под формата на гущер. Интересно е, че Исус не веднъж нарича техните роднини змии и рожби ехиднини:                                                                                                                                                                                                                  

  "Вие Змии поколение ехидни вие, как ще избегнете от осъждане в ада?" (Мат. 23:33)                                                                                                                                                                    

Това е, ако се вслушаме в думите на Исус и ги възприемаме, както е, той открито нарича потомците на Адам, змии и създания на Лилит-Ехидна. Исус е знаел за тяхната генетика, която не е пример за нас..                                                                                                                                                                            

Източник > http://kactaheda.livejournal.com/#entry-kactaheda-59870