Клипът на The Black Eyed Peas „Imma Be Rocking that Body“ Този дълъг клип разглежда изцяло сливането на хората и роботите, което, както по-горе се вижда, е крайната цел на трансхуманизма. Клипът започва с Фърги, която казва „Ние не сме роботи!“... само за да я видим как по-късно се превръща в полуробот, стрелящ с оръжие, което възбужда непреодолима нужда да започнат да танцуват.
Will.I.Am започва своя куплет, казвайки „Аз ще бъда подобрен нов негър“, което в общи линии обобщава философията на трансхуманистите. Трансхуманизмът и основаването на военна държава са две цели, които бавно, но сигурно, биват завършвани с малко или никакъв обществен отзвук. Филмите, видео-игрите и музикалната индустрия вършат работата по воденето на колективното съзнание на масите в посока към новата ера, чрез насищане на въздуха с тези концепции. Роботизирането, както го наричат някои наблюдатели, е сложна част от музикалната индустрия в продължение на години и примерите за това са прекалено много за изброяване. Темата за „подобрения човек“ посредством роботизацията му е експлоатирана от повечето съвременни международни звезди. Има разлика между „тенденция“ и „дневен ред“.
Елементът на военна държава, открит в клипове и изпълнения, е сравнително нов, но също толкова, ако не и повече, притеснителен. Музиката винаги е била средство за лечение, освобождение и независимост. Като разглеждаме музикалната продукция в последните години, си задаваме въпроса има ли вероятност тя да е била превзета от всенатрапващият се елит? Замислете се кой притежава звукозаписните компании.
Статията „Пропагандата на трансхуманизма и полицейската държава в поп-музиката“ накратко изследва трансхуманистичната тема на клипа на BlackEyedPeas„ImmaBe/RockthatBody“. Сътрудникът на VigilantCitizen – LVB, разширява тази тема и описва техниките на психологична война, използвани в това видео. Клипът на Black Eyed Peas „Imma Be/Rock that Body“ е шедьовър на високотехнологично генерираната образност и дигитална музикална продукция, която е произведение на изкуството. Той също е един от най-крещящите примери за психологическа война и заблуда, която някога съм виждал в съвременната масмедия. В тази статия ще се дискутира:1) Какво всъщност е трансхуманизма.
2) Широката употреба на техники за психологическа война в това видео и всички форми на масмедия.
3) Анализ на самия клип, за да ви покаже как тези психологически концепции, окултният и трансхуманистки символизъм и заблуждаващата сюжетна линия са интегрирани в това видео, за да промотират опасния дневен ред на култа познат като трансхуманизъм.
Трансхуманизмът е названието на движение, което заявява, че подкрепя употребата на всякакви форми на технология за подобрение на човешките същества. Това е далеч повече от банда безобидни и заблудени техно-хахота, които мечтаят за научнофантастични филми и за създаване на роботи.
Това е високо организирано и добре финансирано движение, което е изключително фокусирано върху унищожаването и замяната на всеки наш аспект като човешки същества, включително физическото ни тяло, индивидуалността на нашите съзнания и целите на живота ни и подмяната на всички съществуващи религиозни и духовни вярвания с тяхна собствена нова религия, която всъщност изобщо не е нова.
Засега, нека просто да започнем от самото начало.
Елитните създатели на трансхуманизма и евгениката
„Терминът „трансхуманизъм“ е въведен от биолога Джулиън Хъксли през 1957 г., който го дефинира като „човек, който остава човек, но надминавайки себе си чрез осъзнаване на новите възможности на и за човешката си природа“.“
Сър Джулиън Сорел Хъксли е бил английски учен по еволюционна биология, хуманист и интернационалист. През 1957 г. Хъксли измисля термина „трансхуманизъм“, за да опише възгледа, че „човек трябва да подобри себе си чрез наука и технология, включително евгеника, но също много важно – подобряването на социалната среда“.
Хъксли обяснява също, че: „Аз вярвам в трансхуманизма: веднъж щом има достатъчно хора, които истински могат да кажат това, човешката раса ще бъде на прага на нов тип съществуване, толкова различно от нашето, колкото е нашето от това на един китаец. Това поне ще бъде съзнателно изпълнение на нашата истинска съдба.“
През 1959 г. той получава специална награда от Фондацията Ласкер в категорията Планирано родителство – Световно население. Хъксли бил виден член на Британското общество по евгеника и негов президент от 1959 до 1962 г.
Хъксли, интернационалист по време на целия си живот с грижа за образованието, участвал в създаването на Организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО и станал първият й генерален директор през 1946 г.
Неговият мандат – шест години в управлението, бил отрязан на две години по повелята на американската делегация.
Интернационалистическите и консерваторски интереси на Хъксли го довели до основаване на WWF (Световен фонд за природата под предишното му име Световен фонд за дивия свят).
В своя труд той използвал следния аргумент няколко пъти: „Никой не подлага на съмнение управлението на бактериалната плазма на земеделските култури, затова защо не приложим същата концепция към човешките такива?“ Аналогията в земеделието се появява отново и отново, както се е появявала в трудовете на много американски евгенисти.
Хъксли бил един от многото интелектуалци по онова време, който вярвал, че най-нисшата класа в обществото била генетично нисша. Този абзац от 1941 г. убедително представя неговия възглед: „Най-нисшите класи се възпроизвеждат прекалено бързо. Следователно... те не трябва да имат прекалено лесен достъп до помощи или до болнично лечение, за да не би премахването на последната проверка за естествения подбор да го направи твърде лесно да се създават деца или да оцеляват; дългата безработица трябва да бъде основание за стерилизация.“
Джулиън Хъксли е брат на Алдъс Хъксли, за когото може би знаете, че е автор на много популярната книга „Един нов смел свят“, която е визия за бъдещето, която повечето хора разглеждат като „Нов световен ред“ (заедно с книгата „1984“ на Джордж Оруел) – депресираща полицейска държава на бъдещето, в която едно световно правителство използва технологията, като камерите за наблюдение, психологическата военна пропаганда и бруталните военни и полицейски сили, за контролиране на всеки и всичко в този анти-утопичен измислен свят.
Основателите на трансхуманизма били високо образовани и богати хора от предимно британско и европейско потекло. Тези личности били това, което бихме нарекли хора от елита, управляващата класа на обществото и техните възгледи били абсолютно елитарни, ако не и открито тоталитарни и фашистки по същество.
Евгеника
Този плакат с нацистка пропаганда насърчава публичната подкрепа на евгениката. Плакатът казва, че човекът с психически увреждания на картинката струва на немските граждани твърде много пари и трябва да бъде умъртвен за негово собствено добро за да се намалят разходите.
Една от ключовите концепции на старата школа на трансхуманизма, била елитарната псевдонаука евгеника, или „расова хигиена“, концепция която все още съществува и днес в модерната, лъскава и високотехнологична версия на това, което с обожание се назовава от последователите на култа „трансхуманизъм“, „Human+“ или „H+“.
„Евгениката е учението и практикуването на селективно отглеждане, приложено върху хората, с цел подобряване на видовете. В исторически план и в по-широк аспект, евгениката може да бъде и учение за „подобрението на човешките генетични качества“. Защитниците на евгениката се стремели да се противопоставят на това, което отнасяли като дисгенетична динамика в човешкия генетичен код. Конкретно казано, по отношение на продължаването на вродени разстройства и фактори, повлияващи общата интелигентност на обществото, свързана с наследствеността на равнището на интелигентност.
Евгениката била широко разпространена в ранните десетилетия на ХХ-ти век, но в голяма степен изгубила положителната си репутация, бидейки асоциирана с нацистка Германия. От следвоенния период насам, публичните и научните общности свързват евгениката с нацистко насилие, като насилственото расово прочистване, експериментиране с хора и заличаването на „нежелани“ групи от населението.
Разработките в генетичните, геномните и репродуктивните технологии в края на ХХ-ти век обаче, повдигнаха много нови въпроси и безпокойства за това в какво точно се състои значението на евгениката и какъв е етническият и моралният й статус в съвременната епоха.“
И така, тъй като зверствата на нацистите станали толкова известни, идеите на евгениката се покрили в нелегалност за кратко. Но оригиналните идеи и цели за „подобрение на видовете“ и „подобрение на човешките генетични качества“ все още заемат предно и централно място, макар сега да са в по-изтънчена и лъскава опаковка. Те се опитват да отбягват дискутирането на онези неудобни идеи, като как да се предотврати размножаването на нежеланите раси.
Съвременната мутация на трансхуманизма заявява, че единствено подкрепя „доброволната евгеника“, което звучи много по-великодушно от задължителната стерилизация и евтаназия на нежелани човешки същества, нали? Но, ако изобщо имате някакъв здрав разум, вероятно ще осъзнаете, че това етническо прочистване на генетичния материал („подобряване на видовете“ и „подобряване на човешките генетични качества“) просто не може и никога няма да се случи, ако е доброволно.
Всички ние трябва да разберем, че идеи като „доброволна евгеника“ няма да бъдат вече доброволни, ако и когато хората, които вярват в тези радикални расистки идеи, придобият политическа и финансова власт. В действителност, те вече наистина имат съществено известно богатство и власт и работят много усърдно за налагането на този трансхуманистичен план в нашия свят – без значение дали ни харесва това или не.
Принципите и концепциите на трансхуманизма
Трансхуманистите вярват, че работят за ново и подобрено съществуване, изоставяйки всичко, което сме знаели, в прашното кошче на историята, приветствайки една нова „Златна ера“ на супер-същества. Те искат да се превърнат в изцяло нови видове, надминавайки това, което сме като хора, с използването на радикално напреднала технология за постигане на целите си. Нека погледнем само няколко от основните концепции и цели на трансхуманизма. Култът на трансхуманизма
„Вместо покорно прекланяне пред измислени богове, или сляпо отхвърляне на идеалите, които представят, трябва да се стремим да се превърнем самите ние в богове. Тялото е слабо, но съзнанието може да бъде вечно. Хората може да умират, но те могат да бъдат съхранени и да възкръснат. Този свят може в много отношения да прилича на ад, но ние можем да създадем рай на земята. Вселената може да бъде място на хаос и ентропия, но ние можем да го запълним с ред и интелигентност. Водени от разумна причина и подкрепени от технологията, можем да изкривим реалността според нашата воля и да направим невъзможното възможно.“
Трансхуманистичните идеи за превръщане в богове и вечен живот посредством технология определено показват едно изключително ниво на суета. Не просто обикновената човешка суета да носиш хубави дрехи и да се гримираш, за да изглеждаш добре – а да БЪДЕШ бог – и следователно изцяло отхвърляне и заменяне на Бог. Това е Луциферианска доктрина.
Прагматична моралност
Трансхуманистичната идея, която наричат Прагматична моралност, е просто рециклирана и пренаименувана версия на най-старата заблуда в света – че не съществува добро или зло.
Ето как тази концепция се прилага към вярванията на трансхуманистичния култ:
„Етиката и моралът трябва да обслужват, или поне да не стоят на пътя на безграничната самоактуализация. Те трябва да бъдат инструменти и напътствия за успешен живот, а не средства за безмислено ограничаване. Както плътта, традиционната моралност е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Няма никакво „Добро“ или „Зло“; само ефективност и неефективност; интелигентност и глупост; победители и победени. Съществува единствено рационален самоинтерес и онези които са прекалено плахи и невежи да го преследват. Това просто и все пак дълбоко разбиране оформя основите на една мощна перспектива за света и е ключова стъпка към постигането на просветление и трансцеденталност.“
Символи на трансхуманизма
Съществуват много символи на трансхуманизма, но накратко ще обясня само някои от тях. Може да погледнете тук, ако искате да разберете повече.
„Комбинирани, знакът за биологичена опасност и ороборусът символизират факта, че онези, които желаят да постигнат истинско безсмъртие и божественост, трябва рано или късно да преминат границите на обречените си биологични обвивки и да се превърнат в неорганични същества. Плътта просто е твърде крехка и ограничена за нашите цели.
В този контекст, знакът за биологичена опасност символизира трудното, но необходимо „сменяне на кожата“, а ороборусът е потенциално вечно съществуване, знание и сила, които ще бъдат нашата награда. Комбинираният символ орохазард (ourohazard – от biohazard – биологична опасност и ouroboros – ороборус, змия захапала опашката си) като портал към транстопията – нашият бъдещ технологичен рай.
Орохазард е също и предупреждение. Освен път към издигането, технологичната сингуларност може да бъде и край на пътя за нас, едновременно като личности и вид. Зловещата форма на знака за биологична опасност, символ на смъртта и опасността, има застрашителни размери зад ороборуса – символ на вечен живот. Алтернативно, човек може да каже, че комбинирането на себепоглъщащият се и саморазрушаващ се ороборус със страховития знак за биоопасност има силен синергичен ефект, което прави орохазард-а някакси циничен и нихилистичен символ. Предвестник на неминуемата участ и на финалния триумф на хаоса, ентропията и смъртта. В това отношение той е сравним със символизма на черепа. Това е тъмната страна на трансхуманизма; орохазардът е врата към забвението. Орохазардът с присъщият си дуализъм е въплащение на сингуларността.“
„Змията Томойе – сливане на ороборуса и символа Томойе, олицетворява радикалната природа на транстопианството. Това е philosophia militans – философия на войната. Ние сме върха на меча, ударната група на сингуларността.“
„Революцията на вселената започва с революция в съзнанието.“
Интересна употреба на термина „ударна група“ – тук имаме препратка към нацистите. Очевидно тази „доброволна“ част от трансхуманизма може да бъде леко заблуждаваща, ако те се разглеждат като войници от SS в тази „революция на съзнанието“.
Църквата на Вируса
„Църквата бе създадена да се съревновава с традиционните (ирационални) религии в човешката идеосфера с идеята, че ще въведе и разпространи „мемите“, които ще гарантират оцеляването и еволюцията на нашия вид („мем“ е аналог на „ген“ и означава единица култура – идея, вярване – бел. пр.). Главното предимство обсъждано измежду привържениците е, че Вирус предоставя концептуална рамка за водене на истински смислен живот и придобиване на безсмъртие без прибягване до мистични делюзии.
Вирус е съвкупност от взаимно подкрепящи се идеи (мем-комплекс), обхващащ философия, наука, технология, политика и религия. Същинските идеи са базирани на еволюцията и на меметиката, защото една от главните цели на създаването бе способност за оцеляване чрез адаптация (религиите умират, не защото остаряват, а защото се превръщат в отживелица). Ако една нова религия е създадена с предпоставка за продължително интегриращи се по-добри (по-точни, по-полезни) концепции, докато осигурява оцеляването на своите поддръжници, тя евентуално може да постигне истинско безсмъртие.
Чарлз Дарвин бе ръкоположен като светец на Църквата на Вируса на 12 февруари 1996 г. – на 186-годишнината от неговото рождение, за приноса му към теорията на еволюцията, което го прави може би най-влиятелният меметичен инженер на съвременната ера.
Грехове в Църквата на Вируса
Догматизъм
„Посредством някакъв обрат на съдбата, западното общество разглежда догматичната вяра като добродетел. Да поддържаш една идея истинна, въпреки всички доказателства в противното, е отказване от истината. Убежденията са краят на знанието, а не началото; те са врагове на истината повече от лъжите.“
Ето една стратегия за набиране на нови вярващи (заразени) в техния трансхуманистичен култ:
„СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ: Всяка меметична стратегия, която насърчава заразяването на гостоприемник. Шегите насърчават заразяването като бъдете забавни, мелодиите – като предизвикват различни емоции, лозунгите и фразите за привличане на вниманието – като бъдат сбити и периодично повтаряни. Обичайни стратегии за заразяване са „злодеят срещу жертвата“, „страх от смъртта“ и „чувство за принадлежност към общността“. В един мемичен комплекс, мемът, който служи за примамка, често е централен в стратегията за заразяване. (Вижте репликационната стратегия; мимикрия) (GMG).“
Светецът-покровител на трансхуманизма
„Луцифер е латинският термин първоначално използван от римляните за обозначаване на Венера, когато планетата е била на запад от слънцето и следователно е изгрявала преди него сутринта бидейки така утринната звезда.“
„Според екстропианския философ Макс Муур (от екстропия – антоним на „ентропия“, а именно – противодействие на ентропията чрез технология за постоянно подобрение на човека. Философията на екстропията е част от движението на трансхуманизма. – бел. пр.), „Луцифер е въплащение на причина, на интелигентност, на критическа мисъл. Той се противопоставя на догмата за Бог, както и на всички останали догми. Той защитава изследването на нови идеи и нови перспективи в търсене на истината.“ Той също така е и архетипов борец срещу остарели вярвания, бунтовник и противник (думата „Сатана“ е от еврейската дума „Sathane“, значеща противник; в оригиналната употреба в еврейския [вижте Книгата на Йов], Сатаната е врагът, но не на Господ, а на човечеството; т.е. ангелът, натоварен от Господ със задачата да докаже, че човечеството е недостойно творение. В контекста на транстопията (манифест на XXI-век, утопията на трансхуманистите – философия за изграждане на нов свят с инструменти на трансхуманизма, основаваща се на 12 главни принципа – истина, технология, трансцеденталност, прагматична моралност, интелигентен хедонизъм, рационална религия, сингуларизъм, социален индивидуализъм, предпазване от смъртта (чрез криогенно инженерство), противопотомствен принцип, динамичен песимизъм и меметична еволюция, Луцифер олицетворява амбицията, бунтовничеството, рационалното просветление и тъмната страна на трансхуманизма.“
Пробутването на трансхуманизма на масите чрез пси-войната
Какво всъщност е „психологичска война“?
Психологичската война (пси-война) е дефинирана от Американският отдел по отбрана като:
„Планираното използване на пропаганда и други психологически действия, имайки за главна цел въздействия върху мнения, емоции, отношения и поведение... на групи по такъв начин, че да подпомагат... целите.“
„Използват се различни техники от всяка група и целят въздействие върху ценностните системи на целева аудитория, нейните системи от вярвания, мотиви, основания или поведение.“
Това често е разглеждано като „печелене на сърца и умове“ или подобно – „Хванете умовете и сърцата им и душите ще ги последват.“
Метакомуникация
Метакомуникацията е естествен комуникационен процес, който е толкова прост, колкото да кажеш „обичам те“, докато се усмихваш – комуникация на две нива. Сложете и една прегръдка и ще имате три нива на предаване на това позитивно съобщение.
Всяка комуникация се състои от (поне) две нива. Първо, „съдържателното ниво“ на това, което се казва буквално. Второ, има ниво, което Грегъри Бейтсън нарича „метакомуникация“, което е подразбиращото се съобщение или тона на комуникиращият, който може да бъде елементарен, като изражение на лицето. Често разпознаваме, че това е „тонът“ на нечий глас или по какъв начин се казва нещо. Така, имате това което се казва и как се казва. Тонът всъщност е „командната“, част от комуникацията, защото той е създаден да инструктира или накара получателя (или жертвата) на комуникацията да интерпретира съобщението по определен начин.
Теорията на комуникацията на Бейтсън може да помогне за разкриването на взаимодействието, опериращо отвъд съобщението. Всяка комуникация, твърди той, има доклад (същинското съобщение) и заповеден аспект (тонът). Докато докладът предава информация за състояние на дадени неща, заповедният кара получателя да приеме определено отношение към доклада и (го води към) отговор по определен начин. Заповедният елемент на съобщението е метакомуникация за контекста на съобщението – същината на взаимоотношенията, в която се обменя информацията.
Изопачена метакомуникация – смесени сигнали и заблуда
Моментът, при който това се превръща в изопачена метакомуникация в масмедията, е когато включват първично грешно съобщение в реклама или в музикален клип, което е проектирано не само да продаде продукта, но и да въздейства на начина на мислене и убежденията на зрителя.
Даниел Лернър, който е бил част от ОСС (предшественикът на ЦРУ), нарича това „Черното ниво“ на психологическата война, защото включва:
„Извършване на фалшификация (лъжи), предназначени да заблудят врага.“
Съществуват много пластове на комуникация във филмите, клиповете, рекламите и новинарските медии, които обикновено дори не осъзнаваме на съзнателно ниво, и точно за това става въпрос в тази част от статията и във видеото на Black Eyed Peas.
Терминът „изопачена метакомуникация“ е бил измислен от антропологът Ричард Херскович. Той може да бъде отчасти разбран, чрез обикновения пример на мошеника: той ти стиска ръката, усмихва ти се и ти говори хубави неща... докато ти краде парите.
Това е стратегия за преднамерено отвличане на вниманието ви от неговата истинска цел чрез използване на вежлива, очарователна заблуда. Той казва едно нещо, като начин за отвличане на вниманието със заблуда, за да ви накара да се чувствате удобно в ситуацията, така че да постигне истинската цел, която е да ви открадне парите.
Например, да кажем че в една реклама в списание има едно много хубаво момиче за модел, но отстрани може да видите гримьора, който стои там и гримира друго момиче, което изглежда така, сякаш току-що се е събудило. Изкуствената природа и подвеждащите елементи на рекламата ви въвличат „в купона“. Това ви кара да осъзнаете, че сте схванали нещата, че разбирате илюзията, което ви кара да се чувствате умни, като вътрешен човек и това усещане ви дава чувство за награда и повдигане на егото, защото се чувствате умни и готини.
Този процес има обичайния ефект да кара хората да се отпуснат и малко да свалят защитата си, което ги оставя по-отворени към действителното намерение на това, което рекламата се опитва да направи – да ви продаде някакъв боклук, от който вероятно нямате нужда – и идеи, с които може да не се съгласите. Това ни води до друго средство за манипулация и контрол на комуникацията, познато като двойно свързване.
Двойни връзки: ситуация, в която няма победител
Двойната връзка е дилема в една комуникация, в която човек (или група) получава повече от две противоположни съобщения, като едното съобщение се противопоставя на другото. Това създава ситуация, в която един положителен отговор на едното съобщение води до отхвърлящ отговор на другото, така че човек да греши автоматично, независимо от своя отговор. Същността на двойното свързване е че човек не може да се конфронтира със заложената дилема и следователно не може нито да коментира конфликта, нито да го разреши, нито да не участва в ситуацията.
Друго обяснение на двойната връзка е: „психологически импас (безизходно положение, задънена улица) създаван когато са направени противоречиви искания от един индивид, като дете или служител, така че без значение коя директива се следва, резултатът ще бъде разтълкуван като грешен“ или „ситуация, в която една личност трябва да избере между еднакво незадоволителни алтернативи; наказваща и безизходна дилема.“
В това видео на Black Eyed Peas ви се дават възможностите да бъдете повредени, заекващи човешки същества, или да бъдете насилствено „поправени“ с технология по някакъв начин (мегафони-оръжия в този случай). Обезпокоителен набор от избори.
Първата опция е грешна от самото начало, защото допускането е, че има нещо нередно в това да бъдеш човек; да бъдеш роден (не клониран), да живееш 80-100 години (ако си късметлия) и след това да умреш, което разбира се означава точно това да бъдеш човек.
Втората възможност предлага трансхуманистичната идея, че човечеството ще бъде по-добре в опита си да „измами смъртта“ като използва технология, която не само, че е дълбоко измамна, но и отрича и се бунтува срещу истинската природа на човешкото съществуване – което се състои от раждане, живот и неизбежно смърт.
Така двойната връзка тук е че не искаш да се чувстваш повреден и нисш (както си поставен да се чувстваш от грешното послание в това видео), но и също (надявам се) осъзнаваш, че превръщането в киборг, за да живееш вечно, не е нещо, което наистина искаш.
Изопачената метакомуникация е подобна на това в много отношения.
Просто разберете, че в крайна сметка става дума за предаване на идеи на много нива; една информация е истинна, а друга – грешна и други нива ви индикират, че ви показват нещо, за да ви отвлекат вниманието от реалното съобщение или цел, както и да отрекат истинската цел на комуникацията. Звучи наистина объркващо и шизофренично, нали? Защото наистина е такова. Повече от Ричард Херскович:
„Тази шизофренична система (двойни връзки и изопачена метакомуникация, тъй като те са използвани в масмедията) следователно носи своята експлоатационна природа на жертвите си по начин, който призовава тяхното участие в собственото им потискане. Както твърди Антъни Уилдън: „Това е една необходима функция на патологичната комуникация, за да отхвърли собствената си патологичност, докато я признава и използва на други нива. Така, тъй като никоя система (включително човешкото съзнание) не може в дейстиветлност да игнорира отношенията на обратната връзка, нашата култура просто ги превръща във взаимоотношения на ВЛАСТТА.
Начинът, по който разпознаването на зрителя на заблудата на масмедията се канализира в участие в тази заблуда, е фалшива демократизация на експлоатационната връзка, и е използвана да позиционира зрителя по определен начин, като средство за контролиране на това как той ще получи съобщението.“
Двуличие в „Imma Be“
Лицемерието се дефинира като „противоречива двойственост на мисълта, речта или действието; особено прикриването на истинските намерения на някой чрез подвеждащи думи или действия.“ Това е да се казва едно нещо и да се прави (или да се има предвид) друго... и да се върши умишлено с цел заблуда. Така, с тази идея за лицемерието в съзнанието, нека погледнем какво ни казват различните пластове на комуникация в този клип на BlackEyedPeas (BEP).
Един пласт включва предаването на невярно съобщение назрителя (жертвата), което е приятелско или с което той да се съгласи, за да го накара да се чувства удобно. В това видео невярното и подвеждащо съобщение е, че тяхното вярване е, че е грешно хората да бъдат заменяни с машини и че „ние не сме роботи“. Това е затвърдено в началото, за да даде на зрителя приятелско съобщение, с което той да се чувства удобно или да се съгласи с него. Както мошеника, те ви очароват, за да ви обезоръжат.
Но след това Will.I.Am казва колко е готино, че гласовата машина-изкуствен интелект (технология) ще замени хората и че няма да им се налага да пеят повече. Противоречиви съобщения, използвани за прикриване на истинското им намерение = двуличие.
Друг слой е свързан с даването на някои намеци или очевидни съобщения на зрителя за да му покаже, че историята във видеото е просто един сюжет – като привлича вниманието към самия него в началото и в края на този клип, показвайки ви (фалшиви) истински случки на Black Eyed Peas, които провеждат срещата си, както и инцидента с Фърги, когато се спускат да й помогнат в края на видеоклипа.
Този метод за използване на история, за да се привлече вниманието към самата нея, е създадена да даде на жертвите допълнително ниво на комфорт (спомнете си първият пласт по-горе) и чувство за награда или повдигане на егото чрез даване на илюзията на жертвите, че са я разбрали и че „са в купона“, така че да се чувстват добре и да се чувстват умни, защото са го разбрали, което ги кара да се отпуснат и да свалят защитата си. Това е вторичният пласт на това да ви очароват и обезоръжат.
Но, най-важният пласт на комуникацията в това видео е самият сюжет, който е показан (невярно) като „само сън или фантазия“, което намеква, че това не е истинското послание или цел на комуникацията. Вярно е точно обратното обаче.
Тази „сцена-сън“ ви показва много ясно със своите визуални образи и идеи каква всъщност e истинската цел и послание на този сюжет. Ето какво ви се показва в „съня“:
Хората са изобразени като заекващи, счупени, безпомощни машини, които са подчинени по всякакъв начин на машините. Контрастирайки, машините са разкрити като доброжелателни и добри и са показани как помагат на хората да станат по-съвършени същества... насилствено, стреляйки по тях с оръжия, които лекуват лошото им състояние. Това е добър пример за когнитивен дисонанс, което е друг силен аспект на психологичната война в масмедията.
Познавателната способност (cognitio) е научният термин за „процесът на мислене“.
Дисонанс е състоянието на несъгласие или конфликт между две или повече неща – неща, които не си пасват. В музиката, дисонансът е изразен като „смесица между нехармонични ноти, сблъсък на несигурни музикални интервали или акорди“. Най-простото обяснение на това в музиката е, че дисонасът звучи странно и обезпокоително за ухото. Ноти, които не звучат добре заедно.
„Когнитивният дисонанс е чувство на неудобство, причинено от наличието на две противоречиви идеи едновременно. Теорията на когнитивният дисонанс предполага, че хората имат обоснована подбуда да намалят резонанса чрез променяне на техните отношения, вярвания и поведение, или чрез тяхното обяснение и рационализиране. През 1957 г. Леон Фестингър публикува своята теория за когнитивния дисонанс, която е променила начина, по който психиолозите гледат на процеса на вземането на решения и на поведението. Това е един от най-влиятелните и широко изучавани теории в социалната психология.
Когнитивен дисонанс се появява когато човек възприема една логическа противоречивост в неговите убеждения, когато една идея предполага за противоположността на друга. Дисонансът може да бъде преживян като вина, яд, фрустрация или объркване.“
Важното при когнитивният дисонанс в масмедията е това, че когато човек се изправи пред такива противоречиви идеи, това създава конфликт или смущение, което обикновено дори не е забелязано на съзнателно ниво. Вместо това, то е прието и обработено от подсъзнанието ви, от вашият автопилот, по същия начин, по който автономната ви нервна система контролира вашето дишане, сърдечна дейност и премигването на очите ви без изобщо да мислите за това съзнателно.
Излагане на показ и намаляване на чувствителността у хората
Първият път, когато сте гледали филма „Убийствен пъзел“, може би сте откачили от ужасяващите убийства и мъчения. Но ако го гледате още сто пъти, мога да ви гарантирам, че вече няма да ви притеснява толкова много. С течение на времето, когато сме изложени на образи на нагледно насилие, сексуалност или на идеи, служещи си с комбинации от подобни образи (когнитивен дисонанс), ние бавно ставаме по-малко чувствителни към тези идеи и привикваме към поведението да не реагираме така силно на тях.
Това може да бъде разбрано по същия начин, по който човек реагира на болезненото слънчево изгаряне за първи път, когато е твърде дълго на слънце – прекомерно излагане – прекалено много от това, което не си свикнал да поемеш наведнъж. Но, след като сте били на слънце цяло лято, кожата е станала по-малко чувствителна, или привикнала да приема ултравиолетовата радиация чрез поемане на малки дози от нея, последователно, за дълъг период от време. Така човек не преживява силната радиация (слънчевото изгаряне), което е имал първия път.
Атака с пси лъч точно преди удра на Кличко Разбира се, този пример е такъв, в който има и добър аспект на намаляването на чувствителността – да не се получава болезнено слънчево изгаряне всеки ден е нещо добро. По същия начин, алергичните шокове могат да помогнат на хората да предотвратят остри алергични реакции, правейки ги по-малко чувствителни, като им се дават малки дози от това, което е лошо за тях, за продължителен период от време. Липсата на остри алергични/астматични пристъпи също е нещо хубаво.
Но, в случая на масмедията и намаляването на чувствителността на нашето съзнание, няма нищо добро или полезно в начинът, по който сме систематично обработвани да приемаме различни деструктивни и опасни идеи. Трансхуманистичните идеи са един пример за това – хората започват да приличат повече на роботи, а роботите започват да приличат повече на хора.
Краят на началото
И така, първоначалното замислено послание на това видео е трансхуманистичната идея, че хората не са достатъчно добри в своята естествена същност и че имаме нужда да бъдем промемени с технологични устройства и да бъдем препрограмирани с радикално различни идеи, за да станем по-добри, дори ако това трябва да бъде направено срещу нашата воля. Тази идея е опасно прокарана и представлява пълна дехуманизация на нашия вид, както е и една много обезпокоителна визия за бъдещето на човечеството.
Надявам се, че това въведение в техниките на психологическата война ви помага да разберете по-добре заблуждаващите методи, които са използвани в масмедията за да ни убедят и модифицират нашето мнение и че това ще ви помогне да видите истинската цел и средства на рекламите, филмите и видеоклиповете, които виждате за в бъдеще.
parallelreality-bg.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар