Ръководство за оцеляване в отвъдното
Въпрос (Грифит): Можете ли да ми кажете какво увеличава шансовете на хората за оцеляване след смъртта?
Отговор (Невидимият Колегиум): Всички, които се чувстват съгласни със съдържащата се информация в книгата би трябвало да направят съзнателно усилие за развитие на психическите си възможности по време на земния живот. Това са необходими познания за оцеляване, които всяко човешко същество трябва да развие и чиято основа не е чак толкова трудна за научаване. Повечето от окултните групи и тези от Ню ейдж имат достатъчно познания, за да учат, как да привлечем благоразположени духове в астрала след смъртта. Но с известни усилия хората могат да се научат и сами. Това са реални усилия, за които понякога са нужни години. Искаме да предупредим гласуващите доверие на „ВВН“, но нямащи окултни познания и практика, че ще е необходимо да се информират за случаите с описания на клинична смърт и да се научат да разпознават примамките на теократите за подчинение на непредпазливите след смъртта им.
В: Именно. Четох всички тези истории за умиращи, срещнали духове на починали близки роднини и приятели, божества, пратеници на божества, готови да ги посрещнат в световете след смъртта. Страхувам се, че мнозина повярвали ще забравят наученото тук веднага след смъртта, изправяйки се пред „сянката на скъпата им майка дошла да ги приеме на небето“. С други думи „да видиш значи да вярваш“. Пряка емоционална конфронтация от този тип може да има по-голяма тежест от всичко рационално и интелектуално, научено през живота. Преди всичко за току-що изпитала травмиращото изживяване на смъртта душа.
О: Това е живо и вярно описание. По този начин ние продължаваме да губим хора всеки ден, въпреки усилията ни.
В: Какво можем да направим за избягване на злоупотребата с доверието ни?
О: Единствената истинска защита е чрез постигане на определено ниво на психическа еволюция. Теократите са способни на такива лукавства, ако психическата активност на починалия може да бъде манипулирана отвън чрез телепатичните им излъчвания. Ако душата активно възприема астралната среда със собствените си телепатични възможности и проницателност, тя по принцип е в състояние да установи истинската природа на духовете, дошли да формират „комитета за посрещане“. Тази идея е трудна за обяснение с човешки термини, но можем да го преведем като: те ще изглеждат фалшиви, странни, ще имат неприятно излъчване. Най-простото обяснение е, че някои от използваните от теократите способи за подчиняване на други духове в астралния план стават забележими за тези, които ги „декодират“ активно.
В: Тази представа за живота „след смъртта“ е съвсем нова и сигурно ще изплаши някои от нас с осъзнаването на факта, че много починали приятели и роднини рискуват да станат роби на теократична група. Какво да правим, срещайки майките ни или други обичани от нас в астралния свят?
О: Важно правило: СПАЗВАЙТЕ ДИСТАНЦИЯ, НЕ ДОПУСКАЙТЕ ДА ВИ „ДОКОСВА“ НИКОЙ ДУХ ДОКАТО СТЕ В АСТРАЛНИЯ СВЯТ. Свободните Духове рядко общуват чрез телепатия. (Това може да служи за пример непосредствено след смъртта.) Те не се доближават до други духове дори когато те им помагат в процеса на прераждане, а им говорят. Спомняйте си: „ГОВОРИ, НО НЕ ДОКОСВАЙ“.
В: Никога не съм чувал това преди, но сега изглежда очевидно след анализа на проблема. Според вас теократите владеят слабите души, обвързвайки ги в прекия смисъл за себе си и позволяват по този начин на енергиите да циркулират, като в нервната система. Досега не бях успял да разбера това.
О: Да, това може в истинския смисъл да „спаси душата ви“. За съжаление е също толкова трудно да се обясни на хората този тип опасност, колкото е трудно на родителите да убедят децата си да се пазят от сексуални посегателства. Не е трудно да им се каже „не се качвайте в кола с чужди хора и не приемайте подаръци от непознати“, но е много по-трудно да се приеме, че голяма част от сексуалните насилия намесват близки приятели или членове на семейството и роднини. Всичко, което можем да направим е да повтаряме, че общовалидно правило за „нетеократите“ е да запазват дистанция един от друг. Съжаляваме, че се налага да бъде казано, но теократите не ни оставят избор. Важното е, че това изисква не само интелектуални, а и психически способности. Колкото повече хората развиват съзнателен контрол над психиката си, толкова повече увеличават шансовете си да оцелеят достатъчно дълго в астрала след смъртта, за да се преродят. Освободените от плът духове виждат чрез прозорливост (или ясновидство), общуват чрез телепатия и се придвижват чрез телекинеза. Ако нямате контрол върху тези психически възможности несъмнено ще сте сляп, ням и парализиран след смъртта. С малко шанс след преминаването в астралния план може би ще откриете, че душата ви е запазила откъси от спомени от минали животи, даващи ви психически възможности. Но не бива да се разчита само на тях за оцеляването на душата ви. Изучаването на психическите възможности изисква сериозен труд, но ние горещо го препоръчваме на всички чрез тази книга или всякакви други достъпни източници. Правейки го, вие увеличавате шансовете си да си спомните повече в момента, когато наистина ще имате нужда.
Най-опасният период е точно след смъртта. Тогава астралната душа е все още травмирана от шока на раздялата със соматичната душа. Теократичната пропаганда желае да вярвате, че определени видове смърт са по-лесни и естествени, че само неочакваните или свързаните с насилие са травмиращи.
Прекъсването на сребърната нишка е за душата също толкова шокиращо, колкото и загубата на крайник за физическото тяло. Вярно е че определени видове смърт са по-трудни от другите, но никоя не е наистина лесна. От друга страна най-лошото, което хората могат да направят е да отхвърлят мисълта, че са мъртви. Напразно е да се смята, че може да се попречи на смъртта, ако волята за живот е достатъчно силна и ако смело се борим с всички сили срещу този процес. Съветваме тези, които усещат, че несъмнено ще умрат да останат възможно най-спокойни, да се концентрират за да останат съзнателно нащрек и да не се борят. Тази борба е напълно излишна, тъй като в повечето случаи нямаме никаква власт да попречим на това, ако наистина сме на път да умрем. И обратно: една силна борба значително увеличава следсмъртната травма на душата, правейки я по-незащитена през първите часове в астрала, които са от съществено значение.
В: В някои свидетелства за клинична смърт умиращият е отказал да докосне или целуне срещнатите духове най-често поради смътната идея, че „не е добре“ да го прави. В други случаи има близък контакт, но негативен: болезнена размяна на енергия, често сравнявана с електрически шок и умиращият има усещането за „връщане в тялото си“. А понякога самите духове отказват контакта, казвайки „върни се, часът ти още не е настъпил“. Как ще обясните това?
О: Четейки описания на случаи на клинична смърт е необходимо да си припомним, че човекът никога не е бил напълно мъртъв. Ако границата между живота и смъртта е размита от гледна точка на физиката, това не е така за духа, който чувства смъртта чрез прекъсването на свързващата астрална душа с тялото сребърна нишка. След това прекъсване смъртта е неизбежна, астралната душа не може да се свърже отново. Ималите опитност на клинична смърт просто са били близо до отделянето на астралната душа от соматичната душа, достатъчно близо, за да привлекат вниманието на подготвящи се да ги посрещнат души в астралното измерение. Физическата травма, приближаваща човека до смъртта предизвиква състояние на съзнанието, в което съзнанието на физическото тяло е извънредно пасивно, а астралното съзнание е събудено и позволява лесно общуване с духовете. Бихме желали да отбележим, че единствено много напредналите души („стари души“) осъществяват подобна опитност. Ето защо тези души понякога се отдръпват при контакти с духовете: тяхното усещане е достатъчно изострено и чувстват, че нещо не е наред. При все това близкият контакт с други духове не завършва непременно с попадане под теократична власт.
Душата на не напълно умрелия остава свързана с тялото и продължава да получава енергия чрез сребърната нишка. Именно тази енергия предизвиква усещането за електрически шок в случай на контакт. Разбира се повечето от теократите са достатъчно информирани и не допускат такъв контакт, за да избягнат шока. Но степента на познание при теократите е различна, така че тези два типа клинична смърт съществуват.
Превод от френски: benoist
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“
Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:
В статията, която току-що прочетохте срещнахте визия пречупена през специфичен филтър, свързан с това, че всичко в този свят е проявление на дадена астрална „партийна линия“. Макар структурата на нещата да е много добре описана, то гледната точка към нея определено е тенденциозна. В по-старата уфологична литература „Теократите“ и „Невидимият Колегиум“ най-общо взето се наричат „Служещи на себе си“ и „Служещи на другите“ или още по-простовато – Светъл и Тъмен отбор. Както виждате от самия оригинален текст обаче, „Светлият“ отбор не се стеснява да използва методите на Теократите и дори се говори за липса на всякакъв морал и скрупули. Именно това е лайтмотива, който е труден за разбиране от поляризираното съзнание – че НИТО ЕДНА от Полярностите няма скрупули да направи необходимото, за да наложи своята визия в стил „целта оправдава средствата“. Тези два основни потока (Светъл и Тъмен) са еднакво фрагментиращи и трябва да бъдат трансцендирани, ако човек не иска да бъде в постоянен конфликт. Защото това „подаване на топка“ е ВЕЧНО. То няма за цел реално освобождение от нищо. То предлага условия за развитие и преживявания (които обаче са опияняващи и хипнотизиращи), затова и всички проявления, течения и идеи в нашия свят малко или много обслужват концепциите на тези два основни потока. Техният естествен цикъл бива използван и от различни извънземни фракции за прокарването на техния собствен план на земно ниво, което превръща Играта в една още по-многоизмерна динамика. Добра метафора за това е да използвате естественото течение на реката, за да стигнете от точка А до точка Б с вашия кораб. Вече какво ще пуснете по този естествен поток, какъв товар ще носи вашия кораб – зависи от предпочитанията ви (agenda-та ви) и това какво искате да свършите с този товар – къде да го занесете и как да го реализирате. Течението на реката ще свърши това за вас без значение какви са мотивите на вашата платноходка – дали ще отидете да занесете провизии на съседния град или да го опожарите. По подобен начин всички проявления на тези два естествени потока нямат особена съзнателност за това какво стои зад тях. Те просто генерират идеи. Само онзи който може да види цялата игрална дъска отгоре може да каже до какво ще доведе това. Разгледано само по себе си дадено нещо е невинен рок концерт или футболен мач, който не е нищо друго освен fun. Но в контекста на общата динамика – тези неща могат да служат за съвсем друго нещо. Просто ние не можем да видим хоризонта от перспективата на мястото на което се намираме. Това не означава да откачаме и да мислим какво е предназначението на всяко едно нещо, защото това само ще доведе до още фрагментация.
Като теглим чертата – всичко това няма край и можете да се изгубите в него докато не решите, че искате да спрете да се обвързвате с всякакви концепции, форми на окултизъм, идеи, разбирания и какво ли още не. Максимално неутралната перспектива ви разкрива максималната картина. http://www.parallelreality-bg.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар